За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6223674
Users Today : 225
This Month : 9439
This Year : 9439
Views Today : 8420
Who's Online : 22
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Добрите хора – обикновено са зли

Добрите хора – обикновено, са зли

Добрите хора – обикновено, са зли

За да постигнат любов, т.н. „добри хора“ използват често неосъзнато поведенчески стратегии, доста разрушителни, както за тях самите, така и за обкръжаващите.
Добротата е такова човешко качество, което се изразява в положителното отношение към хората и в безкористното желание, да са от полза за другите, без вреда за личните си интереси. Как тогава може да са зли? И какво лошо има да помагаш безкористно, при първи зов или дори без никакви молби?
Тук става въпрос за такива, които опитват да решават собствените си проблеми, за сметка на другите – дори да е по такъв благороден начин. За разлика от истински добрите – тези, които с уважение се отнасят, както към своите, така и към чуждите потребност, (ще ги нарека „добричките“) опитват да подредят нечий объркан живот, не жалят време и сили, за възстановяването на мира и доброто.
С горящи очи и запретнати ръкави, се хвърлят да спасяват, да учат, да лекуват, да убеждават, да нахранят, да решават, да плащат, да съжаляват, да молят за някого.
Колко им е хубаво после! Те се усещат значими и влиятелни, доволни са от себе си и не разбират искрено, защо са недоволни тези, на които помагат. А спасените искат вече нещо друго. А след това, още! Няма покой и удовлетворение, появява се тревога за „подопечните“ и за целият несъвършен свят. А колко често, стараеш се, стараеш се, а те са все недоволни, обиждат, обвиняват. А това дразни и ядосва. Да се справиш с такива неприятни чувства е възможно, като започнеш да спасяваш някой друг. Но озлобеността към себе си, само се натрупва и се проявява като болести или си го изкарваме на близките, както и с чувство за вина и самобичуване.
Правейки нещо вместо другите, поправяйки и запълвайки живота им вместо тях, добричките се дистанцират от реалността на собствения си живот, особено от това, което не им харесва в себе си. За да скрият неприятните чувства, изтича огромна част от енергията им. Част се изразходва за избутване и контрол на неприятните усещания, а част за безполезни действия (суета, бъбривост, свръхактивност). И всичко това, за да си създадат илюзията за положителен герой. А това поражда апатия и безсилие.
Как да станем добри, а не добрички?
Трябва да се започне със себе си. Всички се нуждаем от добро, уважително, внимателно отношение към себе си. Но реално, се опитваме, да го получим за сметка на другите, използвайки техните несъвършенства и несъстоятелност, за своите цели. Уважението към себе си започва не с постъпките на другите, а с внимание към себе си и признаване на собствените потребности. Нашите истински потребности, не са нито добри, нито лоши, нито големи, нито малки, те ни показват само нашата уникалност. А уникалността е това, което ни прави ценни и незаменими за другите.
Да престанем, да се страхуваме от себе си. Опасяваме се, да разберем, какво искаме, в действителност. Боим се, че това не бива или е лошо, или трябва, да искаме нещо друго. Включва се оценката и негативният опит (от миналото, най-често детски) – какво може да се случи, ако си позволя желаното. И напълно не е ясно, как? Страхуваме се, да се опознаем отблизо, просто, защото не сме свикнали с това. За нас е по-близко, да се ориентираме в желанията и потребностите на другите, отколкото в своите. Ориентир е живота на другите, а като сме добри към някого, се приобщаваме към чужд модел, дистанцирайки се от своя. Това е пример за зло отношения към себе си.
Да не се страхуваме, да молим и отказваме. Разбирайки потребностите си, се учим, да взаимодействаме екологично със света. Например, открили сте, че имате нужда от подкрепа. Особено, когато преживявате преходен период или започвате нещо ново. Самите себе си, може много добре да се подкрепите и мотивирате, като си спомните случаи, когато сте успявали. Не е важно, какво, важното е, да постигнете състоянието. Погледнете на ситуацията от нова гледна точка. Ако не успявате, да се включите и задържите в това състояние, потърсете помощ.
Състоянията може да са заразни едни за други. Емоциите са заразни – както лошите, така и добрите. Точно затова, може да помолите някой, който има желание, да бъде с вас и да ви подкрепи. Тук е важно именно, да помолите за подкрепа и да сте готови, че могат да ви откажат. Имат пълното право. А вие имате пълното право, да се обърнете към друг.
Молейки за помощ и подкрепа, правите услуга на другия. Признавате уникалността му, че има нещо, което нямате в момента. Но тъй като чувствата и емоциите са лична собственост, ние сами решаваме, как да се разпореждаме с тях (осъзнато или неосъзнато) Можем да дадем чувствата си на другия, а можем и да не дадем. Ако някакви чувства са прекалено много, създават лични качества и искаме да ги споделяме. Просто така, без вреда за себе си. Но ако са в недостиг, изобщо или за момента, да се дават на другия (жертвайки се по същество), създаваме напрегнати отношения. Напрежението води до конфликти и неразбиране.
Затова е необходимо, да можете да молите, а не да изисквате, да умеете да отказвате, без да чувствате вина и срам. Да намирате баланс в отношенията, но сметка в този баланс, разкривате винаги с добро и внимателно отношение към себе си. В това няма никакъв егоизъм. Защото, повечето ни потребности и преживявания, са много прости и са основани на инстинкта за оцеляване. Най-сложното е, да разделите чувствата от мислите и да поемете отговорност за самочувствието си. Но ако това се получи, неизбежно нараства и самооценката, и се признава приноса на другите в живота ви, появява се благодарност и уважение.
Добрите хора умеят да уважават, да признават и да благодарят на другите. Разкривайки добротата си във всичките ѝ проявления, е по-добре, да си наблюдател, а не изпълнител. Бързането, суетата и прекалената активност – са по-скоро от страх (с изключението на критични ситуации, където трябва, да се действа мълниеносно).
Умението да се наблюдава, с доверие и търпение, дава шанс на ситуацията, да се прояви напълно, а на вас и всички участници – да намерят най-доброто решение, вместо изкуствено създаване на условия за най-„добрия“ сценарий. Не натрапвайте помощта си, когато не я искат – позволете на хората, да си получат своя опит и да намерят своето решение. Не молят? Значи, ще се справят самостоятелно. Не е правилно, както вие смятате? Затова се учете, да сте наблюдател. Само добър.
Научете се да чакате. Всеки процес си има своите срокове. Бъдете добри към себе и, за да не се обвинявате и да изисквате това, което не е узряло. Не бива да обвинявате дете, което едва е научило буквите, че чете бавно. Ако обичате, да се грижите за другите – прекрасно! Но най-вероятно, това е ваша лична потребност. Понякога, да се грижите за някого, е по-лесно, отколкото за себе си. Ще се нуждаете от време, за да вникнете, от каква грижа се нуждаете, и как да си я дадете. След това, е нужно и време, да свикнете, да приемате грижата за себе си. Първо, от себе си, след това от други хора. И най-накрая, е необходимо време, за да стане норма. Тази нова норма, създава вътрешно усещане за безопасност и комфорт. Хората с такова усещане са много добри.
Не очаквайте нищо в замяна. Когато ви се иска, да споделите това, което ви препълва, търсите, на кого е необходимо. Добре е, когато срещнете такъв и всичко е взаимно. Но ако благите намерения са насочени, за да придобиете контрол над живота на друг човек – това е пътят, който води направо в ада. Пример: досадно звънене и СМС, които се представят като внимание и интерес, но в действителност, са контрол. В замяна на такъв контрол, трябва да дойде очакваното спокойствие и доверие (звъня, за да съм спокоен и да знам, че всичко с теб е наред).
Но има и лоши чувства, неправилно отношение и невярно използване. „Моята добрина ще ме погуби“, – така казват тези, които искат да демонстрират на света, своята добрина. А къде е всичко останало? Къде са другите качества и състояния? За да се получи красива мелодия, трябва да се съчетаят разни ноти. Една-две ноти са скучни и безсмислени. За да си жив, искрен, истински, е изкуството, да живееш собствения си живот, уважавайки и приемайки чуждата воля.
Да, действително, трудно е, да си добър към себе си, ако ти се налага, да признаваш своите несъвършенства. Опитайте, да не се съдите, ако се страхувате от нещо. Страховете са необходими за оцеляването. Какви дупки ще трябва да закърпите в себе си, за да се чувствате по-защитени, цялостни? Какво трябва да се направи за целта?
Опитайте, да не се избягвате и да се отричате, когато тъгувате. Разбирайки това свое състояние, се учим, да ценим това, което имаме. Понякога е полезно, да проявите гняв и възмущение, да си покажете зъбите, отколкото, да се страхувате от реакциите на другите. Вие никога не знаете, как ще реагира другия, предполагате, но не знаете. Трябва, да се опознаете, колкото се може по-добре в своите реакции и да се научите, да ги използвате екологично и е желателно – всичките. Всяко емоционално състояние си има свой смисъл. Променяйки осъзнато отношението към собствените си чувствам, променяме смисъла.
Да си опора и подкрепа за другите може, ако не жертвате нищо. Колкото сте по-внимателни и положителни към себе си в разните ситуации, толкова повече ще са добрите хора в обкръжението ви. Наистина, няма нужда да спасявате никого, ще се справят с живота си и сами.
Автор: Леся Ковалчук
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/dobrye_ljudi_obychno_zlye_ljudi/2021-11-21-26853
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: