Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7369024
Users Today : 1206
This Month : 91798
This Year : 506743
Views Today : 11296
Who's Online : 173

Ки-он: Тъмната йерархия за развитие и декструктивните цивилизации

Ки-он: Тъмната йерархия за развитие и декструктивните цивилизации

Ки-он: Тъмната йерархия за развитие и декструктивните цивилизации. Беседа 7

Контактьор: Аrchitect

7 април 2021 г.
Ч: Здравей, Ки-он. В последното си съобщение ти говореше за кръвожадни същества в мазетата на Вселената. Читателите се чудят защо са необходими?
К: Здравейте. Има смисъл да се поддържат и развиват.
Първо, ние изучаваме живота във всичките му проявления, защото не искаме изненади когато излизаме във външния свят, търсейки отговори на въпросите си.
Второ, в тях се осъществява обратен синтез. Ние се опитваме да ги развием така, че някой ден да се отърват от обичайното си поведение и накрая да станат цивилизовани.
Трето, те също са пазители на живота, както сме ние с вас. Във вашият свят, и подобни на него, се влиза с огромно количество жизнен ресурс. Поради факта, че душите не могат да се справят с натоварванията и изпитват негативни емоции, голяма част от ресурса се източва през тях напразно. Те не могат да го задържат, докато не станат по-силни. Вече говорихме за затворени цикли. Влетият в душата на човека жизнен ресурс, при стрес се излива през слабите му места, и той трябва задължително да се събира. Подходящият за повторна употреба, допълнително очистен, се връща на вашите куратори. Този, който е замръсен, но съдържа интензивни емоции от определен списък, се събира от деструктивните цивилизации.
Най-мръсният ресурс дават на тъмната йерархия. Филтрират го, почистват го и се хранят с него. Техните нужди са толкова скромни, поради жажда, че жителите на тъмните светове успяват да запазят тези остатъци в себе си за черни дни. Затова всеки голям тъмен съдържа много жизнен ресурс и борави с него внимателно.
Ч: Но какво чувстват от такъв живот?
К: Никой от вас наистина не иска да знае отговора на този въпрос. Това е непоносим живот. Но те не познават друг. И силно се стремят да оцелеят.
Ч: Съчувстваш ли им?
К: Да, но те самите не знаят какво е състрадание. Те са безмилостни.
Ч: Имат ли при тях разделение на йерархия и обикновени хора?
К: Има. В йерархията взимат само най-развитите, послушните и предвидимите. В крайна сметка те работят с цел развитието на душите. За нас е изключително важно тъмните господари да могат напълно да ги контролират, така че служителите да не отиват твърде далеч.
Ч: И колко надеждни са техните услуги?
К: Достатъчно надеждни. Изразът „който не работи, той не яде“ за тях има специален, почти свещен смисъл, затова се подчиняват.
Ч: Как хората взаимодействат с тях?
К: По-ниският честотен диапазон на вашият свят е частично в контакт с най-високия честотен диапазон на техния свят. Само служителите в йерархията имат достъп до този интервал. Когато човек потъне в негативни преживявания, те започват да го виждат, и имат разрешение да взаимодействат с такива хора. Те виждат, също така, процепите, през които изтича жизнен ресурс. И могат да четат мисли в главата на човек. Всичко това се взима предвид. Избира се стратегия за въздействие, за да се затворят процепите. Въздействието, разбира се, е неприятно, стресиращо, но иначе душата няма да се укрепи. Укрепването на душата наподобява процеса на загрубяване на кожата, под въздействието на неблагоприятни фактори.
Ч: И какво правят с това, което се излива от пролуките?
К: Достъпни са им само най-тежките части от жизнения ресурс, другото не могат да съберат. Достъпът до по-чист ресурс е опасен за живота им. Затова останалото се връща обратно към нуждите на светлата част от йерархията и свободните цивилизации. По принцип тези процеси на събиране са автоматизирани.
Ч: С други думи, тъмната йерархия не може да взаимодейства с човек, ако той има стабилна душа и е в добро настроение?
К: Не може. За тях той не съществува, докато не им бъде предоставен личен достъп за взаимодействие.
Ч: Защо може да бъде предоставен такъв?
К: За целите на развитието, но за това по-късно.
Ч: С какво тъмната йерархия се различава от деструктивните цивилизации?
К: Тъмната йерархия е заключена в своите светове, като хрътки в развъдник. Тъмните господари стриктно следят за безопасността на техните взаимодействия.
Ч: С други думи, тъмните господари защитават хората от поданиците си?
К: Това е малко наивен подход. Те също са безмилостни. По-скоро се грижат да има ред в работата им. Тъй като тъмните господари са много интелигентни и развити, те могат да общуват учтиво. В същото време може да изглежда, че се отнасят с вас доста доброжелателно, но това не отговаря съвсем на истината. Въпреки това, техният ред на работа е пряко свързан с вашата безопасност, затова можем да кажем, че вашите интереси тук съвпадат.
Ч: Ти беше казал, че тъмните господари се хранят с доста чист жизнен ресурс?
К: Да. И тъй като в техния свят няма от къде да се вземе, сътрудничеството с тях е доста надеждно. Те, разбира се, биха могли да черпят ресурс от подчинените, но не им е позволено да го правят. Членовете на тъмната йерархия също така не се убиват безразборно. Такива са правилата.
Що се отнася до цивилизациите, в тях се развиват свободни души. В същото време деструктивните изяждат повече жизнен ресурс, отколкото произвеждат. А конструктивните произвеждат с положителен прираст. С други думи, за единица, вложена в тяхната цивилизация, те дават, например 2 единици.
Ч: А защо стават деструктивни?
К: Ще ти опиша деструктивните признаци във вашето общество. Те са много. Ситуацията във всяка цивилизация е малко по-различна, но ще придобиеш обща представа.
Всички видове експлоатация на работна сила – от открито робство до съзнателно обедняване на свободните хора, когато са принудени да работят усилено за храна. Информационен шум, подтискащ конструктивното развитие и познанието на участниците в цивилизацията – медии, социални мрежи и друго вредно или празно съдържание. Липса на достъп до качествено образование за широките масите. Изкривявания в ученето за внедряване на изгодни идеологии на управляващите елити. Несправедливо разпределение на ресурсите. Лъжи, намаляване на правата на свободните граждани, преследване на различно мислещите. Репресивен натиск от страна на „силните“, с цел сплашване на цивилни. Насаждане на заучена безпомощност. Насърчаване на пороците, позиционирането им като удоволствия. Порнография. Проституция. Пропаганда на насилие. Разпространение, сред хората, на идеите за отчуждение. Неуморно търсене на различията между индивидите, разделянето им по някакви признаци на свои и чужди. Прилагане на изкуството на влиянието за зло. Локални конфликти за ресурси, не толкова заради оцеляването, а от алчност. Ожесточена конкуренция между индивидите.
Ч: Ние деструктивни ли сме?
К: Вие произвеждате много по-малко, отколкото се изразходва за вашето развитие. Внушително количество от жизнен ресурс се влива във вас без полза. Голяма част от това, което хората не задържат в себе си, отива за деструктивните цивилизации. Малка част към тъмната йерархия. По този начин се осъществява глобално източване от всички конструктивни участници, които работят върху вашето развитие, към такива, които не си струва да бъдат хранени, защото не е безопасно за мирни жители.
Ч: И каква е ползата от деструктивните цивилизации?
К: Необходимо е да се разбере главната разлика между конструктивните и деструктивните цивилизации:
Всички те са съставени от свободни души, но една част е избрала доброволен път обратно към Бога. Те работят върху себе си, за да увеличат единството между своите членове. Това ги прави конструктивни: любов, откритост, взаимопомощ. Приръстът се случва там, където има доверие и желание да бъдат по-близо един до друг. Конструктивните общества са обединени в съюза на развитите цивилизации. Към тях са присъединени и някои от най-дружелюбните развити деструктивни цивилизации, които честно се опитват да бъдат приятелски и да вървят към сближение.
Другата част не се стреми към Бог, но развива такива области от знания и умения, които са необходими на този етап от развитието на Вселената. Такива точно стават деструктивни. Ако това е раса от високо ниво, то тя е развита. В нея има изградени връзки. Процесите на взаимодействие между членовете на обществото са добре установени. В деструктивните цивилизации може дори да няма открити конфликти. Те са способни да се справят без използване на сила един срещу друг, но тези души все пак са отчуждени. Между тях има малко или никаква любов. Редът се постига изключително благодарение на това, че се спазват интересите на всички страни, или силните успяват да сплашат слабите, за да си траят. В такива общности са развити дипломацията, науката, частните военни компании. Те вече са събрали обширни познания по социология и икономика и са установили, че преките конфликти са неизгодни. Затова не воюват. Разбираш ли какъв е смислът? Те вече са проучили всичко, изчислили са и са разбрали, че да се избиват взаимно, и да са в открити пререкания, е неизгодно.
Такива развити деструктивни общества, притежащи много остър, но хищнически ум, помагат за развитието на тъмна йерархия и цивилизации от трето ниво, чиято задача е да постигат баланс. Те също така извършват определен вид дейности, които конструктивните цивилизации и светлата йерархия не биха искали да вършат.
Ч: Може ли да се каже, че конструктивните цивилизации и светлата йерархия вършат мръсната работа с чужди ръце?
К : Може ли да се каже, че учителката в детска градина, която не иска да държи оръжие, прехвърля мръсната работа върху военните? Разумно ли е да й се предлага нещо подобно? Ще бъде ли учителката полезна в такава роля? Тя дава своя важен принос за развитието на обществото. Нейното призвание е да обича и развива децата. Психиката й не трябва да се товари със задачи, за които не е способна. А тези, които не са против „мръсната работа“, ще свършат необходимото за награда и ще бъдат доволни от живота. В същността си сме различни. Всеки прави това, което му е по-подходящо. Това всъщност е разделение на труда.
Ч: Казахте, че деструктивните цивилизации са станали по-силни, поради прехвърлянето на ресурси, и това може да бъде опасно.
К: Да, затова намалих достъпа им до жизнените ресурси. Когато Триадата творци започна да стабилизира Луцифер със своите ресурси, те го убедиха да проведе изпитания и чистка сред онези, които злоупотребяват с положението. При цялото ми уважение към тяхната мъдрост, това беше полумярка. За да изравня баланса между загубата и придобиването на жизнен ресурс за вашето развитие, аз бях принуден сериозно да намаля задълженията на деструктивните цивилизации и съкратих потоците към техните светове.
Ч: И каква е ползата от тях за нашето развитие?
К: Тяхната важна задача е да изградят за вас сложни лабиринти на отражения. Методът е скъп, но Луцифер очакваше да ви направи наистина уникални, независими и сложни разуми /същества; проявления на разум/. Това би позволило да се генерират много допълнителни идеи за развитие, така че повече души да успеят да стигнат до края на времето напълно подготвени да образуват единния Бог.
Ч: С други думи, ти искаш да се опрости лабиринта на отраженията?
К : Вече опростих. Обслужващият персонал намаля. Няма с какво да ги храним.
Ч: Но това ще направи нашето развитие не толкова уникално и нашите идеи за развитие ще се изчерпят по-рано?
К: Да, но защо ни е изобилие от идеи в далечното бъдеще, ако ресурсите до този момент ще се изчерпят?
Ч: А има ли начини някак си да се компенсира липсата на идеи?
К: Сложни лабиринти от отражения могат да бъдат разгърнати отново по-късно. Ако душите се нуждаят от свежи идеи за развитие, те могат отново да преминат през циклите на въплъщения. Но сега най-важното е да възстановим баланса между увеличаването и разхищаването на жизнения ресурс.
Ч: Ще пострадат ли деструктивните цивилизации?
К : Дори не съм се докоснал до най-полезните от тях. За вкусовете не спорят, но съм наясно с техния принос. Останалите, да, вече са пострадаха и сега се бунтуват.
Ч: Има ли война там?
К: Препоръчах съюзът на напредналите цивилизации да усмирят бунтовниците и им дадох подкрепата на Групата за корекции. Това е последният им шанс да защитят ресурсите си, иначе щеше бъде твърде късно. Деструктивните цивилизации биха изпомпали останалото за себе си.
Сигурен съм, че бунтовете ще приключат бързо и ще им предложим мирно развитие. Изборът на деструктивните цивилизации не е голям. Те могат да приемат условията на конструктивните цивилизации за сътрудничество, с по-малки приходи от жизнен ресурс, или да нарушат споразуменията и да се сблъскат със сериозен дефицит. Причината е, че не произвеждат достатъчно за собствените си нужди.
Ч: Как се проявява този дефицит?
К: Ще ви дам няколко примера за признаци на дефицит от вашия свят – намалено плодородие на почвата, повишена агресивност на вредителите по културите, по-суров климат, природни бедствия и т.н. С една дума, влошаване на условията за живот, но техните прояви във всяка цивилизация са малко по-различни.
Ч: Могат ли деструктивните цивилизации да завоюват ресурси със сила?
К: Това ще бъде недалновидно решение, защото ако използвате насилие срещу производителите съзнателно, те спират да го произвеждат.
Ч: А ако са недалновидни?
К: Има средства за противодействие на откритата агресия. Те просто ще бъдат изолирани от другите участници на развитието.
Ч: Намесихте ли се директно?
К: Всъщност не. Препоръчах решение и засилих решимостта на съюза на напредналите цивилизации, като предложих силен съюзник за помощ.
Ч: Луцифер не препоръча ли такова решение?
К: Препоръча, но дори и тогава конструктивните цивилизации и светлата йерархия бяха в уязвима позиция и се страхуваха от открита конфронтация. Групата за корекция измести баланса на силите в полза на производителите.
Ч: Кажи ми, можеше ли да се оправи някак си по-рано по мирен път, преди да се наруши баланса?
К: Можеше, но Луцифер наистина вярваше в сложните лабиринти на отражение и честно плащаше за обема на услугите, предоставяни от деструктивните цивилизации.
Ч: И това наруши баланса?
К: Да. Не се забелязва веднага, но бавно и сигурно, на базата на законни договори, ресурсите чрез вашия свят и други подобни бяха разпределени в полза на деструктивни цивилизации.
Ч: Искаш ли да възстановиш баланса?
К: Да, чрез непопулярно и радикално решение, заради което голяма част от деструктивните цивилизации вече ме намразиха, а те сега са наистина силни.
Ч: Ще успеем ли да запазим баланса, когато всичко свърши?
К: Честно? Не знам. Нали деструктивните цивилизации са по-силни и жизнени, т.е. те винаги ще се стремят да отхапят по-голяма хапка поради свойствата си.
Ч: Решил си да промениш баланса на силите, но това временно решение ли е?
К: Може би ще успеем да създадем по-сложни балансиращи механизми, които ще помогнат за укрепване на силите на конструктивните цивилизации. Спечелих им време, но те са изправени пред трудната задача как да укрепят своите позиции, без да стават по-жестоки. Ожесточението не допринася за стремежа към единство. Без любов, мир и единство в своите цивилизации, производителите няма да могат да увеличат жизнения ресурс.
Ч: С други думи, деструктивните цивилизации са полезни, но представляват потенциална опасност поради свойствата си?
К: Засега да. Те са способни на трансформация, но твърде вяло се стремят към това.
Ч: Но без тях няма да можем да се развиваме?
К: Да, техните услуги и идеи са важни за развитието на света. В крайна сметка, засега, ресурсите са достатъчни, за да се разплатим с тях, но когато цикълът завършва, те са първите, които страдат.
Ч: Как мислиш, Луцифер дали е имал план, в случай че деструктивните цивилизации окончателно насочат ресурсите в своя полза?
К: Възможно е, но той не ми казал за това.
Ч: Нима не сте един и същ разум?
К: Такива разуми като нашите, също взаимодействат по определени правила. Ако не иска да сподели информация с мен, уважавам това и не тропам на затворени врати. Аз получих достъп до връзки с вас. Няма без покана да се вмъквам в неговото царство. Това няма нищо да промени. В крайна сметка вече съм решил. Ще приемем, че мненията ни по този въпрос не съвпадат.
Вероятно той би ме нарекъл късоглед. Може би е имал план, който би осъществил след много хиляди години, но благодарение на моето късогледство светлинната йерархия ще получи достатъчно ресурси за развитието на човечеството в новия цикъл. Самото човечество също ще получи повече за себе си. В противен случай, сериозна количество частици на Бога биха отишли за изграждането на сложни скъпоструващи лабиринти от отражения, и деструктивните цивилизации ще продължат да получават ресурси, като част от заплащането на тези услуги. И колкото по-силни щяха да стават, толкова по-трудно щеше да бъде овладяването на натиска им. Освен това, набирайки сила, те се смущават все по-малко от собствената си поквара, и още по-честно демонстрират нежеланието си да отидат при Бог. Следователно, става още по-трудно да се запазят междинните резултати от тяхното развитие.
Може и да съм недалновиден, но не можех да гледам как отслабват позициите на светлата йерархия и конструктивните цивилизации. Нали това е нашата основна надежда за възстановяване на единството. Само те, в нашия сложен свят, са запазили любовта и стремеж към Бога. Останалите просто прахосваха.
Ч: А защо Луцифер е защитавал толкова много деструктивните цивилизации?
К: Помниш ли, казахме, че животът в нашия свят се стреми към опростяване? Най-сложните развити разуми се появяват от деструктивните цивилизации. Той ценеше резултатите от развитието на техния интелект. Аз го оценявам също, но се относям по-сериозно към заплахата от тяхното укрепване.
Факт е, че неблагоприятните условия на живот водят до развитието на интелекта и науката експоненциално. Ако погледнете вашата история, ще откриете, че най-значимите пробиви във вашата наука и технология първоначално са направени за военни цели. Борбата генерира много нови области на знания, развива аналитичното мислене.
Ч: С други думи, умовете в деструктивните цивилизации стават по-умни и се стремят към усложняване, но са станали такива в резултат на отчуждението между индивидите?
К: Да.
Ч: Мислиш ли, че Луцифер би успял да трансформира деструктивните цивилизации, така че да се стремят към Бог?
К: В момента има само няколко опитни мощни тъмни учители, които са в състояние да постигнат такава трансформация в учениците, но те няма да са достатъчни за всички, а и тази трансформация ще бъде мъчителна.
С други думи, деструктивните цивилизации, в близко бъдеще, ще се превърнат в основен център на сила. Какво да се прави с тях по-нататък – никой не знае.
Ч: Но ти промени ли този вектор?
К: Опитвам се да го променя. Ще отнеме време за провеждане на реформи.
Ч: Как мислиш, на какво е разчитал Творецът?
К: На вас. Нали ви беше дадена възможност да развивате разум и чувствата? Във вас е вложен огромен потенциал за всестранен растеж. Хората получиха най-доброто от всички перспективни цивилизации. Очакваше се да се развиете както интелектуално, така и емоционално. Очакваше се хората ще станат най-добрите сред расите, в резултат на синтеза на напредналите резултати за развитието на разуми.
Ч: Не излязохме нито умни, нито любящи?
К: Не бих бил толкова категоричен. Има и такива, които са се справили добре, но можете да се огледате и да си направите изводите.
Ч: Започвам да разбирам защо нашата жажда за знания е толкова важна за вас.
К: Хората трябва да подобрят собствения си интелект. Никой не може да знае как да се развивате по-добре от вас самите. Уловката е в това, че вие самите все още не го знаете. Това означава, че деструктивните общности ще продължат да мислят за човешката цивилизация и да получават дивиденти за това.
За вас също е важно да се стремите да сте по-близо един до друг. В крайна сметка вече има много умни и отчуждени хора и такива общества, при липса на ресурси, винаги се оказват в уязвимо положение.
Ч: Това е много сложен и двусмислен разговор.
К: Как ви харесва живота в многополюсен свят? Наистина е трудно да се определи кое е добро и кое е лошо, но е интересно. Има много храна за развитието на ума.
Ч: Уверена съм, че темата е болезнена за мнозина.
К: Да. Когато целият негатив се прояви, трябва да се успокоите и да приемете този факт, че животът е сложно нещо. Да се смятате за жертва на обстоятелствата не е нужно. Безпомощността не е направила някого по-силен и по-развит. Приемането на света такъв, какъвто всъщност е, ще укрепи духа ви и ще ви помогне да съхраните оптимизма и вярата в бъдещето.
Ч: И какво следва да се прави?
К: Тече активна подготовка за нов цикъл на земната цивилизация. По-нататък следва много работа, включително върху себе си. И не забравяйте да се обичате (усмихва се).
Ч: Казаха ни, че всеки от нас има тъмен двойник. За какво са необходими?
К: Всеки от вас наистина има втори участник в дуалната двойка. Той ви е даден, за да балансирате вашите стремежи. В същото време единият член на двойката е по-конструктивен от другия, но е трудно да го наречем тъмен двойник. Това обикновено е партньор или роднина. Рядко приятел, още по-рядко сътрудник. В някои, редки случаи, просто непознат, подходящ по качества.
Ч: А какво означава балансиране на стремежите?
К: Участниците са свързани, но стремежите им са насочени в противоположни посоки. Те са подбрани приблизително еднакви по сила. Така те гасят стремежите един на друг и не позволяват да се натрупва глобален дисбаланс в системата за развитие. Представете си, че всеки дърпа с всички сили в своята посока. Светът може да бъде разкъсан на части.
Ч: Как взаимодействат участниците?
К: На по-конструктивния двойник се дава по-разрушителен, за да погасят негативните стремежи на последния.
Ч: А какво получава един конструктивен участник от това сътрудничество?
К: Положителните му стремежи угасват, но той получава обучение за силата на духа, полезен стрес и укрепване на активната жизнена позиция. Неговите благи заслуги пред света растат. Такива неща винаги се връщат в душата под формата на късмет, но тя често предпочита да запази възможността да получи реципрочна помощ от света, в случай че житейската ситуация е наистина трудна.
Ч: И този баланс в двойката успява да се запази?
К: Не винаги. Ако конструктивният участник издърпа въжето, и двамата влизат в конструктивен вектор на развитие. Това е добър вариант. След това се установява нов баланс между двойката.
Ако деструктивният участник се окаже по-силен, резултатът е отрицателен и за двамата. В неблагоприятния случай, деструктивният участник завършва зле живота, а конструктивният обичайно с нулев резултат, уморен, разочарован, не достигнал осезаем напредък в дейността си.
Ч: Защо се приема такова решение?
К: То е просто и кратко. В такова взаимодействие душите се учат на работа в екип и взаимопомощ. Представи си ако всеки трябва да бъде балансиран поотделно? Това би било много скъпо.
Ч: Случва ли се композицията на двойка да се промени?
К: Случва се. Например, когато решите да създадете ново семейство или кръгът на приятелите се променя.
Ч: Можеш ли да разгледаш като пример моя живот?
К: На първия етап майка ти беше конструктивна, а ти си деструктивна. В теб имаше твърде много меланхолия. След това конструктивен за теб стана силен мъж. Мъжът с времето те изтегли в точка, когато ти стана по-конструктивна от него. Вашите роли се смениха. Ти го издърпа със себе си в още по-голяма конструктивност. Така и той се събуди. Силата на твоя стремеж надделя.
Ч: С други думи, конструктивност/деструктивност е относително понятие?
К: В дуалната двойка да. Така можете да дърпате един друг в произволно направление до безкрайност, но сериозният превес на силите на един от участниците не е често явление. Те са подбрани да бъдат приблизително равни.
Ч: И това балансиране върви по някои конкретни точки?
К: По нюансите на осъзнаването.
Ч: Например? Нека отново да разгледаме нещо от моя опит.
К: Ти имаше склонност към лошо настроение, но се срамуваше от мъжа си да показваш своите слабости и ти престана да ги храниш. Със своята спокойна сила, с присъствието си в живота ти, той те изравни.
Съпругът ти от своя страна гравитираше към научния атеизъм и се подиграваше на твоите езотерични увлечения, но когато волята ти укрепна, а вярата ти се изчисти, той лесно се съгласи да медитира, както и ти. Той откри, че може да общува с учители. Съпругът ти се избави от прекомерния скептицизъм. По този начин ти го изравни.
Но такива примери за взаимодействие има много в живота на всеки човек. В действителност всеки ден има ситуации на балансиране и подравняване между дуалната двойка. Този, който често изпитва негативни емоции и леност, е деструктивен.
Ч: Какви нюанси на осъзнаване бяха включени тук?
К: В първото взаимодействие нека ги наречем песимизъм и оптимизъм. Във втория – стремежът от Бога и към Бога.
Ч: Какво означава тази деструктивност на душата?
К: Склонността да отваря, чрез чувства и емоции, пролуки в душата, от които се излива жизнен ресурс. По този начин частица от Бога, която се дава на индивида за развитие и поддържане на силите, се пилее нерационално. Поражда излишна загуби за тези, които предоставят на човека.
Ч: Кой компенсира тези загуби?
К: Кураторът.
Ч: Това не е партньора?
К: В нездравословните отношения има и партньор, но задачите му са различни. Те са да създава противовес.
Ч: Каква е функцията на двойника на по-високите нива?
К: Към балансирането се добавят и други задачи – да има близко взаимодействие за приемане на различията помежду си, взаимно обогатяване чрез опит и стратегии. Там вече можете да кажете, че едното е наистина конструктивно, а другото действително деструктивно. Разликата между партньорите е много по-рязка. За конструктивния партньор такъв енергиен обмен е контакт с тежки частици, за да се поддържа подвижността на собствените си леки частици. Този стрес не винаги е приятен, но е полезен. За деструктивния това е опит да усети какво е да си конструктивен, да си спомни какво е това стремеж към Бога.
Ч: Какво представлява това взаимодействие?
К: Партньорите се отварят един към друг. В същото време те са в състояние да четат мисли, чувства и опит един от друг.
Ч: Читателка реши, че си лош, и си дошъл да се храниш с нейното осъзнаване.
К: Искаш ли да говориш с Каин?
Ч: Да, разбира се.
(бодър, дружелюбен бас)
Каин: Поздрави, аз съм Каин, свръхмасивна колективна душа. Аз съм резултат от еволюцията на част от тъмната йерархия, която е достигнала края на времето. Влязох във вашия свят, за да подхранвам жизнения ресурс и да уча онези, които ще се възползват от моето майсторство.
Моят път към свободата беше дълъг и болезнен, но това ми помогна да стана учител за най-уязвимите.
Някога един прекрасен балансиран учител повярва в мен. Той се зае с моята нелека трансформация. За изненада на повечето той успя и аз излязох от затвора на тъмните светове. Той ми се довери. И аз ни веднъж не предадох доверието му. Успях да стана част от цивилизования свят и да се развия като войн от групата за корекции като свободна душа.
За да изплатя дълга си към този свят за вярата на моя учител в мен, започнах да обучавам членове на тъмната йерархия. Това беше труден процес за тях и за мен. В продължение на милиони години успях да освободя много тъмни души от затвора, за да могат да живеят пълноценен живот като свободни членове на цивилизациите. Всеки един от моите ученици, които са част от моя състав, имат желязна дисциплина и подчертана грижа за мирните жители. Това не ме прави по-малко опасен противник. Аз не обиждам никого в свободното от работа, като войн, време. Освен това оценявам приятелството с членовете на групата за коригиране. Ние сме един отбор и аз, като всички тях, вярвам в Бог и възможността за неговото повторно събиране.
Мисля, че отговорът относно подхранването на вашето съзнание трябва да идва от най-подозрителния от нас. Тъй като това е официален разговор, одобрен от йерархията на развитието, сега не мога да лъжа. Ще бъда разбран неправилно. За душа като мен е много важно да потвърждава ежедневно съответствието си с изискванията на свободните светове.
И така, нека разгледаме основите на взаимодействието между учител и ученик. Учителят оказва въздействие, като притиска ученика върху слабо, болезнено място. Така е устроен процесът на укрепване на душата. Не съм го измислил аз. Моята задача е само умело да го прилагам. Ученикът реагира с определено чувство, емоция. За майстора това може да е напълно безинтересно и безвкусно, но той е длъжен да приеме изплисканото. Нали ценният жизнен ресурс не трябва да се губи? Това е в основата на енергийния обмен между учителя и ученика. Затова е обмен, а не едностранно въздействие.
Освен това, ако майсторът се грижи за ученика, той ще дойде до обучаващо въздействие със собствен ресурс. Първо, той ще подхрани човек, след това ще му покаже слабо място. В резултат на това, човек ще „разлее“ само това, което така или иначе не му принадлежи. Ако въздействието е бил точно, пролуката става по-малка или се затваря. Това не е мигновен процес, това е цял етап на обучение.
По принцип ние влязохме като донори. Ако това не е ясно на някого – ще храним, а няма да употребяваме. Малко вероятно е да върнем инвестициите си в близко бъдеще, а може изобщо да не ги върнем. Не виждам никакви възможности във вашия свят за моето „пълнене“. Засега само за опустошение на своите запаси.
Ч: Ти доброволно ли отдаваш?
Каин: Вярвам на Ки-он и неговия план. Да, аз отдавам.
Ч: Мислиш ли, че хората няма да се страхуват от теб?
Каин: Ако съм докоснал твоята струна на страха, това е моя подарък за теб като майстор. Разкрил съм слабост във вашата защита. Работете по-усърдно, за да укрепите безстрашието си. Тогава вашето обкръжение и вашите учители ще бъдат много по-светли от мен. Ще съществувам само в периферията на вашето внимание, като име и дела, но не и като активен участник в живота ви, защото подобното привлича подобно. Моето умение има свои области на прилагане. Не се занимавам с онези ученици, които нямат нужда от моето тъмно изкуство.
Ч: Ти ще отдаваш, но няма да влияеш?
Каин: Ще правя каквото е необходимо. Ще водя развитието на мнозина, които все още не са се освободили от негативизма и страховете. Моето изкуство е подходящо за дръзките. С такива ще преминем през уроците на смирение и приемане.
Ч: Звучи малко заплашително. Искаш да подплашиш последните, които се канят да преминат? 🙂
Каин: Ще развивам хора основно на трето ниво. Моите таланти тук ще бъдат използвани добре.
Ч: Тогава трябва спешно да преминаваме 🙂
Каин: Не можете да избирате водещия развитието. Той работи на всички нива. Всеки майстор разбира дали ученикът има нужда от него или някой друг. Следователно, за да се заинтересува от вас някой по-доброжелателен учител, трябва да преминете достойно необходимите уроци, така че такива като мен да преценят моите умения като малко полезни за вас.
Ч: Защо смирението и приемането са толкова важни за вас?
Каин: Защото това е начин хората да се освободят от отчуждението. В смирение и приемане хората започват да се стремят обратно към Бог.
Продължава Ки-он.
Ки-он: Представете си ученик на урок по бойни изкуства. Пред човека стои майстор с дървен меч. Оръжието не е смъртоносно и е предназначено само за обучение, но ударите му са неприятни. Учителят трябва да провери защитата на обучавания. За ученика е важно да разбере къде са му слабите места. Това ще го укрепи.
Майсторът внимателно, но непредсказуемо нанася леки удари на ученика. Той е изключително съсредоточен, защото ако замахне малко по-силно от необходимото, ще му навреди. Ако е по-леко от необходимото, урокът няма да бъде научен, защото твърде леките докосвания на меча не са достатъчно стимулиращи. Учителят не изпитва удоволствие да бие. Истинският майстор никога няма да си позволи да се наслаждава на своето превъзходство. Той е безстрастен и мисли само за резултата. Ученикът се защитава както може, но пропуска ударите и случайните синини са неизбежни. Такъв е процесът на самоусъвършенстване. Това е рецептата за придобиване на сила. И няма друг начин за постигане на тези цели.
Ч: Кажи ми, Ки-он, наистина ли мислиш, че обещанията за „да биеш внимателно, но силно“* могат да изкушат хората за прехода? 🙂
К: Човек от трето ниво често се чувства гол пред лицето на бушуваща буря. Животът просто му се случва. Той не познава по лице отговорните за своя събитиен план. Човек може да се кара на висшите сили за неприятностите, които му се случват. Това също е възможност, един вид свобода. Волно поведение, което всеки може да си позволи. На кого се карате, вие не знаете. Означава, че можете да не се стеснявате в изразите.
Такъв човек обикновено разделя всичко на „добро“ и „лошо“, но той рядко осъзнава, че „лошото“ има много възможности, а „доброто“ има много недостатъци и подводни камъни.
Тези, които не искат да усложняват своята картина на света, наистина не трябва да се изкушават от никакви преходи.
Ако характера на преминалия човек е мек, деликатен, може да му бъде дадат светъл учител. Разбира се, това ще бъде един вид красив жест. Някой от тъмната йерархия все пак ще му помога да ви развива, но така ще бъде по-лесно за човека да уважава и обича учителя.
Останалите ще получат балансирани учители, които не правят нищо със собствените си ръце. Те са честни с подопечните си. Човек може да бъде сигурен, че пред него е светъл и тъмен учител, събрани в едно, майсторски владеещ пълен списък от инструменти за развитие. Любящ, уважаващ, но не забравящ своите задължения.
Сега всеки трябва ясно да осъзнае дали е готов за толкова сложни и откровени отношения? Сега все още можете високо да заявите, че сте разочаровани и да затръшнете вратата. Очакваме подобна реакция ще се прояви при някои. Виждаме също, че в бъдеще всичко ще се уталожи в главата им и мнозина ще се върнат.
С прехода към ново ниво всичко се променя. Ще имате близки отношения с учителя. Ще го гледате честно в очите и ще разбирате, че към него изпитвате сложна противоречива гама от чувства. В същото време ще осъзнавате, че най-неуместното отношение към работата на вашия учител ще бъде неблагодарността.
Всичко, което трябва да му кажете, търкайки поредната синина, е „благодаря, учителю“. В тези кратки моменти на разширяване на разбирането в ученика всички маски ще паднат, няма да има нито учител, нито ученик, ще има само две любящи души. Ще им бъде добре заедно. Между тях ще има доверие. Тогава майсторът отново ще стане сериозен и ще продължи своя труд и сложният танц на интензивни взаимодействия ще продължи. До следващото разширено разбиране. Това ще се случва, докато самият ученик не стане равен на своя учител. Тогава ще му бъде даден друг, по-опитен майстор. И поредица от учебни взаимодействия, още по-умели, ще се повторят отново.
В контекста на казаното, доверието не е наивно вярване, че светът е напълно безопасен. Това е по-скоро приемане на процеса на обучение, осъзнаване, че никой не се опитва да ви навреди. Колкото по-спокойно реагирате на стресовите въздействия на учителите, толкова по-бързо и безболезнено ще бъде вашето развитие.
Ч: Възможно ли е без удари с меч?
К: Трябва много внимателно да слушате какво ви казва учителят. Анализирайте какво може да означава. Майсторът може да бъде много хитър (усмихва се). Другите взаимодействия трябва да изживеете чрез собствен опит. Ако беше възможно да се образоват душите само с думи, световете на развитието нямаше да съществуват.
Сбогувам се вас за днес.
Ки-он
Край на връзката
Контактьор: architect
7 април 2021 г.

Превод: Жана

https://absolutera.ru/article10525-ki-on-temnaya-ierarhiya-razvitiya-i-destruktivnye-tsivilizatsii-beseda-7
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: