Случилото се в детството остава в подсъзнанието

Случилото се в детството остава в подсъзнанието

Published 15.02.2024 | By Йосиф

Случилото се в детството остава в подсъзнанието ни като блокирана енергия

Децата до 7-годишна възраст смятат, че всичко се случва заради тях. „Ако в детството сме живели в среда, която не е задоволявала нашите потребности, възниква усещане, че трябва да сме свръхбдителни, постоянно да внимаваме, какво се случва, дали всичко е наред. Това нещо го прехвърляме и в живота си като възрастни – може да има предпазливост, как се справяме във връзката си, можем ли да се доверим“, обяснява Силвана Панева.

Травмите от детството могат да се проявят в нашите сънища, в страховете ни. „Когато човек има някаква травма, това, което се случва, е, че той не присъства в сегашния момент напълно. Той проектира своето минало сега и не може изцяло да види например своя партньор, защото проектира майка си върху нея и вижда нея, вместо партньора си“, посочи тя.

В романтичните си взаимоотношения сме склонни да прехвърляме модела, който сме научили от родителите си. За нашата нервна система това, което е познато, е безопасно, обясни клиничният психолог. „Това, което виждаме като поведение – ако бащата се отдръпва и става студен, когато има скандал, можем да го превърнем в наше поведение. Ако майката е склонна да поема вината, да се чувства тревожна, да иска всичко да е наред и да е отговорната, ние сме склонни да вземем и това“, даде примери Панева.

Присъствието на бащата – физическо и емоционално, в живота на детето е много важна, подчерта тя. „Той е мъжката енергия, която се свързва със сила, с увереност, с отговорност, с действие. Ако тя отсъства, в детето липсва увереност“, обясни Силвана Панева.

Прошката означава да бъдем тук и сега. „Ако можем да простим на себе си, че не сме направили най-доброто, което можем в някакъв конкретен момент, и че нашите родители, партньори и приятели също са направили най-доброто, на което са способни, това е хубаво. Гневът може да бъде отработен, нервната система да бъде спокойна, да се пуснат блокажите от миналото“, обясни клиничният психолог.

В социалните мрежи обикновено потребителите показват най-добрата версия на себе си. Често обаче тя не е истинска и това създава фалшивото усещане, че ние нямаме това, което другите имат, че това, което имаме, не е достатъчно. „Повечето хора имат нужда от външна валидация, някой да им каже „Изглеждаш добре“, имат нужда да получат 100 лайка, за да знаят, че тази снимка е хубава. Но ако може това да се завърти – да зависим от себе си, от това дали ние самите се харесваме, тогава няма толкова голямо значение“, заяви Панева.

Теодора Павлова

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/829046