Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235388
Users Today : 2817
This Month : 83230
This Year : 373107
Views Today : 11283
Who's Online : 41

Богинята Майка за съвременните деца

Богинята Майка за съвременните деца

Богинята Майка за съвременните деца

Приветствам ви, аз съм Богинята Майка.
Днес искам да си поговоря с вас за децата и за трудните условия, в които им се налага да живеят днес, а също искам да ви разкажа и за възможните решения при създалата се ситуация.
Случи се така, че съвременното поколение деца, буквално попадна в капана на компютърните технологии и в мрежата на интернета. За повечето от тях няма нищо по-сладко от това да прекарат вечерта около компютъра с любимата игра или да общуват в социалните мрежи, за тях вече реалният свят е ненужен, както и общуването с връстниците. Особено явно се проявява това при най-малките, те виждат в ръцете на родителите си смартфони или айпади с ярки картинки, които стават една от първите им играчки. Чрез тези средства за масова комуникация децата започват да опознават реалността, точно както и предишните играеха на кубчета или рисуваха в албумите. Възможно е да се измислят много развиващи компютърни игри за деца от всяка възраст и много разработчици мислят сега върху това. Но следствието от това ще е, че хората от новото време ще свикнат да възприемат околния свят само през призмата на виртуалната мрежа. И сега хората гледат на света през уебкамерата, благодарение на която можеш да виждаш случващото се дори на другата страна на земното кълбо, да чуваш звуците на природата и смехът на приятелите си на момента, а децата развиват моториката на ръцете си основно, за да натискат клавишите на клавиатурата или да прелистват картинки на дисплея.
Компютърните технологии станаха дотолкова всеобхващащи, че за в бъдеще умението да ги ползват може да стане абсолютно необходимо за живота на всеки човек, следователно навиците за обслужването на тези устройства безусловно са нужни на децата. Но светът на виртуалната реалност се оказа дотолкова влиятелен върху живота на съвременния човек, че от това просто ти става страшно. И най-вече аз се вълнувам за тези деца, които се раждат и израстват в настоящия момент, защото за тях няма други алтернативи за развитие.
Преди няколко десетилетия хората не бяха свързани с компютърните технологии и забелязваха светът около себе си – откриваха удоволствието от това да общуват на живо. Разбира се, имаше телефони и телевизори, но това, че нямаше интернет-мрежа позволяваше балансът между реалният живот и информационните технологии да се запази. Повечето хора, които днес се явяват старшото поколение, са чувствали красотата на природата и дори са усещали нуждата да се потапят в нейните вибрации. Хората имаха разбирането, че нищо не може да замени живото общуване – да чуеш реалния глас на свой близък, да видиш искриците възторг в очите му, заради това, че сте заедно. Но днес, когато виртуалната реалност се развива толкова бързо, границата между реалния и цифровия свят, между живия и изкуствения, се изтрива.
Дори възрастните днес приемат като достойнство на компютърните технологии лесния начин на общуване с близки и познати и не виждат защо трябва да пътуват от единия край на града, за да общуват с роднините си, когато почти реално ги виждаш на уебкамерата и ги чуваш в слушалките. Вече можеш да пътешестваш виртуално, предават ти красотата на другите страни с най-добрите от подбраните снимки на професионални фотографи, а такива изгледи е възможно да се окажа много по-ярки и красиви от това, което човек може да види на място. Учудва и това, доколко удобни станаха социалните мрежи, когато наглеждайки лентата с новините, си информиран какво правят всички твои приятели и няма нужда да хабиш време, за да общуваш с тях на чашка чай. Ако преди позитивните емоции се отнасяха до нещо съществуващо в реалния живот, то днес възторгът и доброто настрояние все повече посещава хората при общуването във „световната мрежа”. А щом още днес възрастните виждат осезаемата изгода от общуването с компютърните технологии и все повече го ползват в живота си, то ще успеят ли да обезопасят децата си от тяхното нежелано въздействие?
За повечето хора развитието на електронните средства и връзки е истински прогрес. Затова и не се съмняват в доброто бъдеще, поради което и считат, че колкото по-рано приобщят децата си към новите технологии, толкова по-успешни и развити ще станат те впоследствие. В известен смисъл това наистина е така, защото навиците за общуване с интернет безусловно ще са им нужни в бъдеще. Но фактът, че за съвременните деца фактически няма нищо освен интернет, ни кара да се замислим какви ще станат хората след време. Виртуалната среда не е истинската, естествена среда на обитание на човека и всеки потопил се в нея забравя за реалните неща около себе си. Ако за него е навик да постига точно това, което свети от екрана на монитора, а останалото му е чуждо и непонятно, то лесно можеш да объркаш и потопиш в илюзиите човека, като скриваш от него истината. А случи ли се това, то за него правдив източник ще е само този, който показва картинки на компютъра. И точно на това ще вярват хората от бъдещето, докато случващото се наоколо само ще ги дразни и предизвиква дискомфорт и те още повече няма да искат да общуват с реалния свят. Още днес много хора усещат, че им е много по-лесно да тикнат носа в компютъра и да напазаруват в интернет, отколкото да прекрачат прага на къщата си, за да пазаруват. Ако виртуалният свят става все по-удобен от обикалящият ни, ще му имаме все повече доверие и в бъдеще е възможно да стане основата на съществуването. Н обикновено хората не се замислят кой е източника от виртуалната реалност, който компютърът им рисува и на кого се доверяват изцяло да ги води и властва над тях.
Вече в много статии се писа за това, че виртуалната реалност е пряко отражение на системата на управление, организираща всички процеси в социума. От една страна тази система е била създадена някога, за да бъде в подкрепа на хората и да опрости живота им като го направи по-комфортен. Днес виртуалната среда и мрежата на нета, които към момента са най-глобалното проявление на социалната среда, в която живеят хората, също облегчава живота им, поради което и е толкова удобен. Ако използването на виртуалната среда не бе толкова ефективно, то едва ли щеше да се усвои толкова бързо. Но въпросът е към какво води това опростяване и удобство, което създава системата и до какво ще се стигне в бъдеще.
Като цяло системата създава изкуствени условия за живота на хората, улеснява поведението на всеки човек, прави го по-универсален и разбираем. Например в социалните мрежи можеш да изразиш всяко настроение със емотикончета и няма нужда да се вглеждат в собствените си чувства и да търсиш нови начини за изразяването им. Потопен във виртуалната среда, човекът няма нужда да мисли как да организира жизненото си пространство за работа или хобито си, защото вече има създаден удобен интерфейс за това. Разбира се, зад създаването на тези интерфейси са работили талантливи дизайнери и програмисти и наистина подобни електронни решения могат да помогнат на децата. Но популярните компютърни програми, които ползва болшинството, не могат да оцелят индивидуалните потребности или желания на всеки човек и да се сънастрои към тях. Точно обратното, именно на хората се налага да се настройват спрямо предлаганото, след като са се уверили, че за тях е най-доброто.
Системата е заинтересована да опрости максимално процесите си и затова на всички дава едни и същи възможности. Днес повечето хора едва запознали се с компютрите, усещат ограниченията, които се стреми да им наложи системата. Те чувстват, че виртуалният свят всъщност е много по-примитивен в сравнение с реалния и компютърните технологии като цяло не са създадени за хората, а заради възможността те да се управляват невидимо. Но това неудоволствие е само първоначално и в бъдеще човечеството дотолкова ще свикне с общуването чрез електронните технологии, че може изцяло да забрави за съществуването на други алтернативи.
Това може да стане вследствие възпитанието на подрастващото поколение чрез компютрите и интернет, които сякаш нарочно обграждат възприятията от истинската реалност. Например, само преди няколко десетилетия децата имаха възможността да играят на улицата или на двора сами и за тях това е било интересно. Днес възрастните се страхуват да пуснат децата си да играят свободно на улицата и то заради средствата за масова информация, където бълва от новини за похищения и нещастни случаи с деца.
Разбира се тези неща имат място, но се преувеличават от системата, за да ограничат новото поколение от общуване с реалния свят, към което днес са насочени много натрапвани на родителите стереотипи. Възрастните обграждат децата от неопознатия за тях свят с прозорец, като се стараят да заменят играта на улицата, където могат да се развиват достатъчно свободно. Разбира се, това може да са кръжоци и различни занимания, но всички тези мероприятия са създадени от системата и всичко в тях е изградено в съответствие с програмите, които трябва да се възприемат от детето. На всички преподаватели, работещи с деца, в т.ч. и на училищните учители, им се налага да следват стандартните програми от министерството на образованието, които съответстват на определените цели на глобалнита сили на управляващата система. Децата усещат тази изкуственост на уроците и на всички извънкласни занятия, тъй като те там не могат да удовлетворят истинските си потребности да играят свободно и да се веселят. Виждайки неудовлетвореността в децата си, възрастните решават да ги развлекат с помощта на компютърните игри. И въпреки, че много родители се стараят да ги обградят от прекаленото общуване с компютъра, това трудно им се удава, защото в реалния живот не е удовлетворена потребността на децата за свободно и активно опознаване на света, поради което и те намират за себе си изкуствената замяна.
Най-важното, което отнемат компютърните технологии на всички съвременни х ора, в т.ч. и на децата е възможността за творческо развитие. Виртуалната реалност е изградена в съответствие със задачите на системата и не дава възможност желаното да се прояви по уникален начин и създава твърди рамки, към които трябва да се придържаш. Като компенсация за гъвкавостта и разнообразието, предлагани в реалния живот, идва удобството, в което разбира се има осезаема полза.
Многообразието на физическата реалност, с която контактуват хората, винаги е криело в себе си множество опасности и дори самата природа се разглежда като източник на дискомфорт. Например, за да се скрият от режещия вятър и студената зима, хората са се научили да изолират стените на домовете си, а за да си осигурят храна са направили първото оръжие и се научили да ловуват. Всички тези и други приспособления съставят социалната среда, която е източник на удобство и заедно с това постепенно затваря за хората вариантите за развитие.
Например, със създаването на дебелите стени на домовете си човекът се е обградил от природата, а с измислянето на оръжието е станал враг на обитателите й. И сега, за да е в лоното на природата, човек трябва дасе накани да излезе от топлото си укритие и да се сблъска лице в лице със суровата реалност. Всичко това е причината съвременните х ора все повече да ограничават контакта си с обкръжаващата ги природа, защото подобно общуване ги лишава от комфорта, с който са свикнали.
Това не изчерпва ограниченията, която системата постепенно създава и днес хората вече чувстват дискомфорт от реално общуване помежду си, което може да доведе до излишни емоционални размстройства. Например, за да решиш някакъв въпрос е много по-лесно да звъннеш по мобилния, отколкото да отидеш някъде. Освен това, при реалното общуване истинските чувства на човека са по-забележими, което може да искаш да скриеш от някои хора.И въпреки приятните чувства, които могат да се появят при общуване, далеч не всички хора са готови дори на близките си да се открият, защото може в този момент да се обидят взаимно или си причинят болка.
Неизвестността, съпътстваща всяко реално общуване води до това, че когато на хората им се отдава възможността да се скрият и обособят, повечето избират да се държат на разстояние един от друг. Много по-просто е да се решат виртуално всички въпроси, отколкото да общуваш наживо, защото физическото общуване е проява на неизвестността, която е характерна за цялата материална реалност.
Всичко това са инструменти на системата за ограничаване възможностите на хората, въпреки, че видимо уж нищо не забранява и всеки човек е свободен да действа както сметне за добре. Но системата специално изгражда неудобно взаимодействие с физическия свят, като внася в него все повече дискомфорт. Например, общуването с близките често може до доведе до охлаждане на отношенията само защото съществуват специални социални егрегори, които провокират близките да се карат чрез натрапени им програми. Същото се отнася до взаимодействието с реалния свят, от който сякаш нищо не обгражда човека. Макар че, още с излизането на човека има възможности да се снижи емоционалното му състояние при ползване на неприятни случайности, които са начин за отнемане на енергии.
Например, човекът може да се разстрои заради това, че автобусъът не е пристигнал навреме, или не е открил нужната стока в магазина. Всички тези малки неприятности са изградени от представителите на системата специално, за да се храни с емоционалната енергия на хората. Това също създава в човек нежелание да контактува с околния свят, който е изграден неудобно за него. Предлаганите като алтернатива информационни технологии уж спомагат за преодоляването на всички тези малки неприятности. Например, решавайки да се срещне с колегите си в интернет, човек няма да се притеснява, че ще закъснее, а покупките в нета му спестяват куп време и сила за търсенето им по магазините.
Системата за управление, направила неудобно общуването с физическия свят за хората, ги подтиква още повече да контактуват с виртуалната реалност, която сякаш не им слага физически ограничения. Но така хората още повече се отдалечават от собствените си възможности, които притежават с раждането си и които се разкриват благодарение развиването на творческото им възприемане. Децата взимат пример от родителите и стремително стъпват на същия този път, като затварят за себе си възможността да общуват с това, което до съвсем неотдавна е било достъпно за хората. И всичко това е свързано с мнимото удобство, което предоставя виртуалната среда, след общуването с която сякаш дори не е нужно да гледаш реалността наоколо.
Какво биха загубили съвременните хора, ако компютърните технологии продължават да им влияят толкова силно?
Виртуалната реалност е изградена много хитро и ограничева човек именно в това, което е нейната същност.Най-ценните възможности за човека са свързани с творческите способности, които не биха се развили при ограничената виртуална реалност. Уникалните качества на човека се затварят и чрез възможностите на физическото му тяло, което няма как да се усъвършенства със седене край компютъра.
Една от най-ценните особености на човека е творческата му енергия, която е в него още с ражданате му и която той желае да изрази навън. Тази енергия най-вече в децата се реализира в постоянното им желание еда се движаат и изследват светът, който ги обкръжава. И ако при проявяването на своята любознателност те са достатъчно свободни, то те ще придобият желания опит, ще почувстват силните страни на личността си и ще ги проявят. Подобна спонтанна проява на себе си им позволява да придобият увереност в живота си, да открият собствените си интереси, тръгващи от дълбоките им потребности, а после и да открият възможностите за реализирането им. Затова децата, по-свободни в ранното си детство, на които им е предоставена възможност за самопознание, могат да открият пътя на проявата на собствените си душевни особености. Тяхната индивидуалност най-вече се проявява в творчеството, което не е свързано с някакви правила, приети от системата, и в хода на което може да се сътвори нещо ново. Детското творчество не трябва да бъде формално, тоест за подобно развитие не е задължително да водите децата на кръжоци, където да ги учат да рисуват или танцуват. Малкото дете е способно само да открие заниманието, чрез което иска да изрази себе си и това ще стане неговата собствена игра, в която ще му е приятно и интересно да играе. Свободното и открито общуване между децата също способства творческото им самоизразяване, позволява им да поддържат едно в друго собствената си жива и уникална част от себе си, която иска да укрепне и се прояви. Затова, ако предоставим на децата възможността да играят както те искат това, да общува помежду си и споделят преживяванията си, то това вече създава подкрепа за тях.
Повечето уникални способности на човека са във физическото им тяло, което е източник на всички емоции и усещания. Именно чрез тялото си човек усеща околния физически свят и може да го опознае пряко без всякакви технологични приспособления, а също и да споделя преживяванията си с други. Всъщност, физическото тяло притежава всичко необходимо хората да се разбират взаимно напълно като се оповават на емоциите си. Всичко това се вижда при живото общуване, когато има физически контакт и когато чрез прегръдката например може да се предаде нещо, което е невъзможно да се опише чрез думи. В същото време съвсем не езадължително за прякото общуване да се докосване – много неща се предават и с интонацията или погледа. Много оттенъци на чувствата си хората не могат да предадат по телефона или чрез интернет, защото фините енергии не се предават чрез електромагнитни вълни. И въпреки, че хората не винаги осъзнават тези нюанси, на подсъзнателно ниво те винаги чувстват това, което човека до тях е искал да им каже.
Това, което можете да си предадете при близко общуване, когато не ви разделят проводници и приемници, вероятно е най-скъпото от това, което можете да си споделите взаимно. В подобен момент близките хора могат да подкрепят един в друг истинската човешка същност, в което и се заключава семейната топлина, към която мнозина се стремят. Чрез истински живи отношения може да се преумножи енергията, идваща от самата Земя, захранваща желанието на човека да проявява истинските си душевни качества. Подобно общуване, по време на което можеш да докоснеш човека с поглед, да предадеш пряко чувствата си – без всякакви технологии, да го прегърнеш, са незаменими за всеки. И ако децата от ранна възраст почувстват тази красота и богатство на живото общуване, т о това ще им позволи да внесат тази ценност в живота си на възрастни и в бъдеще да се основават на нея.
Всички душевни преживявания и усещания на човека се проявяват в тялото му, всичко това може еда се почувства и изрази навън чрез мимика, пластика, глас и жест. От това доколко добре усеща човек собственото си тяло зависи лекотата на самоизразяването му при общуването с другите. Емоционалното и духовно развитие на човека в голямата си част зависи от възможностите му за свободно изразяване чрез собственото си тяло. Ако човек вижда в тялото си своя най-близък приятел, отнася се внимателно към всичките си усещания и може да ги различава, то ще му е много лесно да разбира истинските си потребности. А ако позволява на тялото си да проявява всичко това, което то чувства, то той открива възможността да бъде естествен и настоящ. Това е още едно важно качество, което е много полезно да се развива в съвременните деца и за което, разбира се, няма да им помогнат никакви информационни технологии. Напротив системата се стреми да направи така, че всички приятни усещания в хората да се появяват след контакт на съзнанието им с виртуалната реалност, към което в частност са насочени всички компютърни игри. Освен това именно в тялото възникват всички чувства, в това число и най-богатите и дори непостижимите, с чиято помощ може да се твори и да се създават нови възможности. Затова, ако децата усетят красотата на творческото самоизразяване посредством тялото и получат положителен опит в това, то ще го запомнят за целия си живот. В подобен случай в живота им се появява алтернатива на информационните технологии – разбира се, тя не ги заменя, но е още един източник с високи вибрации.
В днешно време е невъзможно изцяло да се откажеш от компютърните технологии, но трябва да се направи така, че те да спрат да са единствения път за развитие на децата. Ако в началото на живота си човек се развива многопланово и усеща удоволствието от различните му проявления, то той ще има повече опорни точки в бъдеще. Например, ако детето е получило непосредствен, жив опит за общуване с природата и това е предизвикало у него възхищение, то впоследствие то ще се стреми да се завръща отново при нея. Ако е усетило вкуса на танца, когато е способен да изрази чувствата си в движение, и види, че смелите му стъпки са възприети положително от възрастните, то то ще продължи експериментите си в тази насока.
За децата подкрепа в развитието им може да стане простичкото поощряване, одобряване на постъпките, при които те търсят новите форми за самоизразяване в желанието да бъдат разбирани и чути от родителите си. Те искат да се уверят в новата реалност, в която се намират и да почувстват твърда опора под краката си. И сега изход от създалата се ситуация може да е това, че децата да съумеят да прочувстват възможно повече и най-различни възможности в живота, които могат да станат пътя им на развитие.
Няма смисъл да забранявате на децата да контактуват с компютрите или смартфоните, макар че вероятно си струва да дозирате общуването им във виртуалната реалност предвид тенденцията, появила се в социума. Струва си да разясните на детето, че въпреки привлекателността на тази среда, тя е способна да хване с ъзнание и вече да не го пуска. Виртуалната среда може да се сравни с ярко отровно цвете, което примамва жертвата със своята окраска. В качеството си на желана примамка, виртуалната среда отвлича човека от начините на развитие достъпни в ранното детство, които в бъдеще могат да бъдат стабилна опора. Ако създавате за детето условия, които му позволяват да насочи вниманието си към тези възможности, то в бъдеще ще се оповава на тях. Д акажем, че детето е проявило желание да се разходи на чист въздух и да общува с другите деца – тогава това ще стане алтернативата на времето зад компютъра. Можете да поощрявате творческите игри в моментите на общуване между децата и тогава това ще запълни свободното им време. Най-ценни ще бъдат тези занимания и игри, които тръгват от желанията на самите деца и затова е най-добре от всичко те сами да измислят заниманията си. Ролята на възрастние може да се състои в това да поощряват и подкрепят децата в тези нови идеи, които на момента обогатяват съвсместните им игри. Разбира се, трябва и да се съблюдава техниката за безопасност и да ги пазите от действия, които могат да станат опасни, но в идеалния случай в подобна игра е възможно всичко, което душата на детето пожелае.
Възможно е такива игри да станат реалност в детските градини от бъдещето, на чиито стени децата да въплащават желанията си. Подобна среда за развитие може да се нарече приказка, в която всяко дете може да реализира мечтите си, а възпитателят е вълшебникът, който им помага да ги въплатят в реалността. В такъв случай всякакви технологии също могат да бъдат подкрепа в подобен свят вече като инстру менти за постигане на желаното.
При това технологиите не трябва да бъдат „среда на обитание” за децата и да запълват всичките им възприятия. Защото във всяка компютърна среда има свои си правила, които се натрапват на децата и са изкуствени, което значи, че чрез тях те не могат да удовлетворят истинските си потребности. И въпреки, че компютърната игра може да е много красива и да изглежда като истинска приказка, тя въпреки това ще ограничава възприятието на детето. Идеалната среда за развитието му ще е тази, където всичко съществуващо е продължение на емоциите му, на собствените му възприятия и в подобен свят то ще успее да въплъти искренните си чувства.
В най-добрия случай за него верен помощник ще стане собственото му тяло, което ще е способно да изразява това, което чувства и да го предава на другите. Подкрепа ще са му и връстниците, които от ранна възраст усещат околният свят също като него и чрез живото общуване ще се подкрепят взаимно. В процеса на опознаване на околния свят помощници ще стават и възрастните, които могат да бъдат източник за възможности на детето. При това ценното е не в стандартното възпитание, когато на детето му се натрапват вече готови програми, а когато то успява да въплъти в живота си собствената си индивидуалност.
Разбира се, към настоящия момент всичко това не е лесно, защото системата не подкрепя индивидуалността на всеки, но условията, които родителите са способни да създадат за детето си, могат да станат преходен етап в новата желана реалност. Тук най-вече има значение емоционалната подкрепа в тези необичайни проявления, чрез които детето се старае да изрази чувствата си или опознае околната среда. Колкото по-разнообразни и нестандартни са интересите на детето, толкова по-добре е това за бъдещето му. И разбира се, колкото по-цялостно е задействан реалния свят в развитието му, в който то да може да се прояви физически, толкова по-пълноценен и богат ще бъде жизнения му опит. Именно тялото на детето участва многогранично в постигането на околния свят и то може да попие този първи опит и после да се отзовава с положителни емоции при повтарянето на подобни стъпки.
Най-важното, на което родителите могат да научат децата си е желанието да постигнат този материален свят, необичайните му граници, които не се вижда през мониторите – многообразие от жива природа, истинско общуване, творчески интереси, умението ясно да усещат тялото си и да изразяваш това, което то усеща. Ако поддържаш в подрастващото поколение точно това по пътя на развиването им, то те ще запазят към това интерес и в бъдеще, следователно и кругозорът им ще е по-широк от този, който компютърните технологии им предоставят. Това ще позволи да се възстанови баланса между виртуалната среда и материалната реалност в живота на човека, която се е загубил в днешно време, и ако продължава така и занапред, е възможно да се загуби безвъзвратно.
Ключева роля в развиването на децата може да изиграе емоционалното поощряване на родителите на нестандартните и творчески проявления у
Децата към всичките им интереси и в общуването им помежду си. Тази емоционална подкрепа създава увереността на детето, че се движи във вярната посока и повишава желанието му да следва този уникален път, който тръгва от душевните му предпочитания. И разбира се, много неща зависят от реалните действия на родителите, които могат да бъдат продължение на вътрешните потребности на детето и помощ за проявяването им.
Ще разкажа в бъдещи статия повече за това как могат да се изградят детските градини и училища така, ча де бъдат истинска подкрепа за истинските потребности на децата. В този случай, ако тези дълбоки потребности на човека успеят да се реализират в ранна възраст, то в бъдеще се създава възможността за хармонично развитие на цялото човечество, което ще му помогне да избегне ограниченията, които сега се налагат от социалната система. И първа стъпка може да е проявата на новите възможности в грижа за младото поколение, което впоследствие ще стане подкрепа за всички останали хора.
Богиня Майка.
Превод: Анита
http://www.together-info.ru/ru/info-portal/chennelingi/boginya-mat-o-sovremennyh-detyah-statya-chetvertaya/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: