Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235412
Users Today : 2841
This Month : 83254
This Year : 373131
Views Today : 11614
Who's Online : 45

Силата на корема

Силата на корема

Силата на корема

Мария Магдалена чрез Памела Крибе
Аз сам Мария Магдалена. Поздравявам всички вас с топлина и радост в сърцето си. Вие сте ми познати и близки. Ние сме сродни души и вървим по свой собствен начин по един и същи път. Днес искам да говоря за женската енергия и как тя може да разцъфне в сегашното време, защото това е съществено за промяната на съзнанието, през която човечеството като цяло трябва да премине. Необходим е баланс между мъжката и женската енергия както в целия свят, така и за всеки индивид. Женската енергия е била дълго време подтисната, увреждана и наранявана и това е довело до доминирането на едностранна мъжка енергия. На пръв поглед изглежда като че ли балансът е вече осъществен: в много страни жените вече имат почти същите права като мъжете. В тези части на света жените могат да се манифестират свободно като мъжете; да се изучават и следват образование; да правят кариера; да заемат властови позиции и да трупат богатства.
Въпреки това, на по-дълбоко ниво нещо липсва в този баланс. Защото това, което се случва когато жените по този начин се борят за правата си, е че те си присвоявят мъжката доминираща и контролираща енергия и я прилагат в своя полза и интерес. Това не е погрешно, но въпросът е дали това ги удовлетворява на най-дълбоко ниво. Същият въпрос се отнася и за мъжете: дали трупането на власт и доминантност ги удовлетворява на най-дълбоко ниво.
В днешни времена има все повече хора, които търсят дълбоко удовлетворение. Живот чрез вдъхновение, връзка със Земята и жителите й, и осланяйки се на сърцето си вместо на страха… Това са идеалите, които докосват сърцата на младите хора сега. Старата мъжка енергия, осланяща се на контрол и подчинение, е на края на времето си. Има вече нова генерация хора, които мислят и чувстват по друг начин и това дава възможност за едно действително възкресение на женската енергия. Тук не става само въпрос за възстановяване на социално-политическите права и свобода за жената, а за едно истинско лечение на дълбоките вътрешни рани, които са нанесени на нейната психика.
Какво се е случило с женската енергия в миналото? Тя е била обезсилвана по много начини – както от умствено, така и физическо насилие. Има го записано в учебниците по история, затова няма нужда да се спирам подробно на това. Искам най-вече тук да наблегна на това какви са последствията от това насилие за вътрешната женска енергия. Ако погледнем колективната женска аура, ще видим, че в средното енергийно поле на жената, в областта на корема, има празнота. Там има дупка. Мястото, където се намират долните енергийни центрове: базисната чакра, сакралната чакра и слънчевият сплит, това място е станало обезсилено и е празно. При много жени там има, понякога подсъзнателно, чувство за непълноценност, страх и несигурност.
Първоначалната женска коремна сила е витална и заземена: жените чувстват по естествен начин връзка със Земята, с ритмите на сезоните, и мъдростта в сърцето им е носена от естественото чувство на себезачитане и себеуважение. Това чувство е било загубено през миналите векове и без тази основа – естествената сила в корема, жената не може да свърже сърцето си по уравновесен начин със света около нея. Тогава се получава едно силно отдаване и изгубване на себе си в другите, и на невъзможността да владее собственото си пространство и да постави границите си.
Ако чрез отхвърляне, насилие и унижение жената е дълбоко наранена в същноста и, се получава разместване в енергийното й поле. Тогава съзнанието напуска корема, където е седалището на емоциите, контакта и интимността. Когато болката стане прекалено силна, тогава жената се отдръпва от това пространство. Съзнанието й полита нагоре и остава да виси над горният край на аурата. Чувствата й стават плоски, изтъняват, може да изпадне в депресия или да се чувства уморена, и  че не може да разполага с енергията си. Освен травмата от насилието, което е преживяла, и дълбокото емоционално объркване, което е следствие от това, сега също така възниква чувството на тъга и празнота, че е загубила себе си. Това е  казано накратко  какво се случва с женската психика. Дори този модел да не е еднакво силно изразен при всички жени, има обща тенденция, която може да се обобщи като:
– Тазът, където е областта на емоцията, сексуалността и интимността, и който е свързан със Земята по естествен начин, е относително празен. Заплашително е да си в тази област, както заради болката която лежи там, така и заради силата, която там дреме. Плашещо е да допуснеш тази сила.
– Вследствие на това отдръпващо движение е изникнала една празнина в енергийното поле между долу и горе и между пространството на сърцето и корема.
– Енергията на сърцето, която е центърът на вдъхновението и любовта, няма достатъчна възможност да се излее и да се свърже със света и с другите хора. Там има прекалено много страх и несигурност, или има склоност за толкова силно свързване с другите и по този начин се самозагубваш и ставаш емоционално зависим от някой друг.
Жени които не са преживели насилие (ментално, физическо или сексуално), много често проявявят този модел. Те често също са били наранявани в женската си енергия в един или повече минали животи и поради тази причина това  не е достатъчно възстановено в сегашната инкарнация. Те носят един стар модел от минали животи. Като допълнение, всяка една жена е повлияна от колективната женска психика, от водещите общи норми за жените и натрупаните опитности от миналото. Всяка една жена преминава през това, което тук аз скицирам. За нито една жена не е естествено да остави нейната сила в корема да тече.
В сегашното време на трансфомация на съзнанието става все по-важно да изцелим енергийната рана в корема. Ако тръгнеш по духовния си път, започваш да усещаш силен порив да живееш от сърцето си и чрез най-дълбоките си вдъхновения, тогава ще разбереш, че като жена ще се изправиш срещу страхове, които лежат много дълбоко. Да отличиш себе си и да се извисиш, да се изправиш срещу конфликти: това не става от само себе си и води до фундаменталния въпрос дали се самооценяваш. И дали си предана на себе си. По един или друг начин от теб като жена се иска да трансформираш вътрешно част от колективната женска болка. Като наблюдаваш и изцеляваш своята болка, прокарваш нови пътища за развитието на колективното съзнание.
В широкия смисъл, на духовното развитие се гледа като начин на отваряне на сърцето, свързването с другите чрез любов и пускане на егото. Но точно тук, за жените, на които им липсва силата в корема, има няколко клопки по пътя. Защото, ако се свържеш с другите без да си в силата в корема си, в центъра си, и без да чувстваш своите необходимости и своята истина, тогава връзката с другите може бързо да те доведе до това да загубиш себе си, и даже до изтощение. Ако си свръхчувствителна, с отворена сърдечна чакра и лесно усещаш настроенията и емоциите на другите, точно тогава имаш нужда силно да осъзнаеш собствените си граници. Точно тогава ти трябва силно его! Имам пред вид да можеш ясно да осъзнаеш къде свършват твоите граници и къде започват тези на другите. Тук също е важно да осъзнаваш когато даваш много повече от себе си, вероятно защото много ти се иска да си харесвана или защото не смееш да кажеш не. Здравословното его ти дава възможност ясно да почувстваш какво става с теб по време на интеракцията с другите. Думата ”его” е станала заразена с времето и е придобила значение за всичко, което е низко, което трябва да бъде пуснато, но точно за жените тази форма на Аз осъзнаването и установяване на собствените граници е неимоверно важно.
За мъжете това важи по друг начин. Мъжете ги възпитават с друг морал. Те още от деца са поощрявани да се отстояват, да се борят и да се отличават. Това обаче може да бъде много болезнено за момчета, за които това не е естествено, които са по природа чувствителни, внимателни и спокойни. Както и да е, мъжете са много по-малко насърчавани да са даващи, и амбицията и самоизтъкването се оценява положително при тях. Но и при мъжете има също така енергийна рана, произлязла от миналото. Мъжете са се откъснали от женската си енергия, от чувствата си и интуицията си, и те чувстват това като загуба на радост, емоция и свързаност. В техните сърца има празнота, не в корема, но тази празнота ги мъчи също толкова много, колкото и жените, които страдат от празнотата в техните кореми. И двата пола са ударени и наранени  от традицията, в която живеят. Въпреки това всеки е наранен по различен начин и лечението  става също по различен начин.
За мъжете е важно да наблегнаг на отварянето на сърдечната чакра и за тях това има по принцип благотворен ефект. Да влязат в контакт с техните чувства, да покажат уязвимоста си, да допуснат в себе си женската енергия, е фундаментална част от техният път на изцеляване. Но за жените това важи донякъде в обратния смисъл. За тях пътят към самолечението върви точно през това да бъдеш верен на себе си, да отстоявяш границите си и да разпознаеш и установиш уникалните си дарби. На енергийно ниво това означава да интегрираш енергията на сърцето си, душата си, до нивото на корема. Значи деиствително да слезеш дълбоко долу в празнината на таза, който е символ на първичната женска силова енергия.
Един от начините по които жените могат да се върнат към своя базис е съзнателно да се справят с гнева вътре във тях. Много жени подтискат емоциите си на гняв или разочарование. Гневът придизвиква страх или чувство на безпомощност. Да си гневен е опасно, защото е възможно да предизвика конфликт със другите. Ако не си в състояние да се отстоиш и да изразиш гнева си, тогава ще се почувстваш безпомощен и тогава е възможно твоят гняв да се обърне в депресивно състояние, пасивност или цинизъм. Но от друга страна можеш да видиш гнева си като ценен сигнал че нещо или някой преминава през твоите граници и че това те наранява, затова можеш да се използва този сигнал, за да създадеш положителни промени в живота си. Когато приветстваш този гняв, тогава се отнасяш отговорно към себе си, и тогава даваш възможност  съдържащата се сила в гнева да се изрази по позитивен начин. Първата стъпка към това е да не гледаш на гнева си като на нещо лошо и да не се осъждаш за това. Това е по-трудно за жените отколкото за мъжете. Жените са свикнали да се държат повече настрана и да отдават мястото си на другите, вместо да изискат своето естествено пространство.
Затова искам тук да се обърна към високо чувствителните жени, поели по духовният път: пазете силата в корема си, направете я отново своя, имайте смелостта да бъдете себе си и да владеете собственото си пространство. Понякога вие асоциирате духовността прекалено силно с любов, светлина и свързаност. И те наистина са съществени, но една уравновесена връзка зависи от способността да можеш да се отличиш и да си поставиш границите. За това е нужно напълно да цениш себе се, своята сила и емоциите си.
Аз самата живеех във време когато на свободната експресия на жените не се приемаше, а камо ли да се ценеше. Аз се чувствах силно свързана с посланието на Йешуа бен Джозеф и с есенцията на Христовата енергия: признаването на Божествената искра във всички и всичко живо. Бях докосната от думите му и от излъчването му, и в този живот започнах все по ясно да си спомням коя съм аз. В допълнение на това в мен имаше много гняв срещу управляващите власти, които ми забраняваха да бъда тази която бях: независима, силна и своенравна. Често бях отхвърляна назад към себе си и се борех с чувства на безсилие и гняв. Коремът ми беше обзет от енергията на фрустрацията и там отдолу дремеше чувството за непълноценност и на съмнение към себе си. Аз имах задачата да вляза в съответствие с моята липса на самочувствие и да пусна осъждането на външния свят.
За всички нас това е предизвикателството. Точно защото жените избягват да са в областта на корема си, имат склонността да дават от сърцето си много повече на другите, да се отдават до дъно или да се загубват във взаимоотношения с другите, например с любимите си, децата си, родителите си или приятелите си. Да се изгубваш във връзката с другите – това много често означава, че не се чувстваш у дома си със себе си, в своята база. Ако там владее чувство на празнота или отчуждение, тогава става съблазнително да се протегнеш към другите. Очевидно в любов, но тук лежи и един прикрит мотив: на теб ти е необходим друг човек, за да се почувстваш добре и приета. Всъщност духовното развитие значи да си зададеш въпроса: от кой мотив се свързвам със света около мене, с моите любими, с моите приятелки, с моите деца, с моите родители…?
Избери сега една от тези връзки и насочи вниманието си към областта в корема и почувствай  от там колко пространство ти вземаш или получаваш в тази връзка. Избери например твоя любим и се попитай дали дълбоко в корема си остава чувство за пространство в неговото присъствие. Направи същото с приятелка. Дишай дълбоко през корема си докато мислиш за нея и виж дали успяваш да го направиш. Чувстваш ли, че дъхът ти спира или нещо блокира? Експериментирай с това в мислите си. Ключовият въпрос тук е: може ли коремът ти да се отпусне в тази връзка? Чувстваш ли се приета и свободна да бъдеш себе си? Чувстваш ли, че трябва да се напрягаш, че си  изплашена или заплашена  и че губиш енергията в другия? Тогава твоята осъзнатост излита нагоре и ти напускаш твоята база, корема си. Когато това се случи, не се осъждай, а погледни с честност, изпълнена с обич, на своите страхове да бъдеш голяма и да завземаш пространство. Като признаеш собствения си страх, можеш да почнеш да го трансформираш. И това не го правиш сама. Колективното женско енергиино поле се променя. Каквото даваш на себе си, допринася и за другите, и обратното важи също.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: