Практиката «Едно дело»

Published 11.02.2023 | By Йосиф

Практиката «Едно дело»

Автор: Nina Sumire

Веднъж реших да го наблюдавам. Предпазливо, внимателно, замислено, ненатрапчиво.

Да наблюдавам стреса.

Все едно го питам: какво те предизвиква?

И, знаете ли, отговори. Цели няколко пъти.

Първо, казва, предизвиква го блокираното ни състояние. Когато сте застинали в «усещане» и (или) в «мисъл».

Усещаме и мислим, попиваме нови стресови новини-информации.

И отново чувстваме и мислим. Трупаме-трупаме-трупаме всичко в себе си. Живеем в мислено-чувстващ режим.

Какво може да помогне? Включването на вътрешния красавец «Действащия».

Не мисли – действай, не чувствай – действай. Всичко вече си го помислила-почувствала.

Просто действай, мий съдове, подхвани чистене, просто се разходи по сутрешно-дневно-вечерното пространство на живота си, просто изпечи нещо, просто ший (плети, рисувай), танцувай.

Направи го. Каквото и да е. В движение, което е живот.

Второ, разтегнатият стрес е поради нашето мятане, когато се хвърляме от една идея към друга или към трето занимание.

В крайна сметка, правим много, а не получаваме нищо или почти нищо.

В този случай помага точно тази практика – «Едно дело».

Както пише Байрон Кейти в книгата си «Да обичаш всичко, което е“: сега можеш да правиш само едно.

Качествено, с любов, с благодарност, увлечено, творчески, с нарастващ професионализъм, с вкус към процеса.

И разсеяността изчезва – енергията се фокусира.

Флегматичното се изпарява, а с него и стреса.

И започва вълшебен живот, свободен от излишно преживяване.

Животът е цялостен, осъзнат, твой и ничий друг. Без стрес.

Желая ви щастие!

https://absolutera.ru/article14580-praktikum-odno-delo

Практиката «Едно дело»

Практиката «Едно дело»

Практиката «Едно дело»

Автор: Nina Sumire

Веднъж реших да го наблюдавам. Предпазливо, внимателно, замислено, ненатрапчиво.

Да наблюдавам стреса.

Все едно го питам: какво те предизвиква?

И, знаете ли, отговори. Цели няколко пъти.

Първо, казва, предизвиква го блокираното ни състояние. Когато сте застинали в «усещане» и (или) в «мисъл».

Усещаме и мислим, попиваме нови стресови новини-информации.

И отново чувстваме и мислим. Трупаме-трупаме-трупаме всичко в себе си. Живеем в мислено-чувстващ режим.

Какво може да помогне? Включването на вътрешния красавец «Действащия».

Не мисли – действай, не чувствай – действай. Всичко вече си го помислила-почувствала.

Направи го. Каквото и да е. В движение, което е живот.

Второ, разтегнатият стрес е поради нашето мятане, когато се хвърляме от една идея към друга или към трето занимание.

В крайна сметка, правим много, а не получаваме нищо или почти нищо.

В този случай помага точно тази практика – «Едно дело».

Както пише Байрон Кейти в книгата си «Да обичаш всичко, което е“: сега можеш да правиш само едно.

Качествено, с любов, с благодарност, увлечено, творчески, с нарастващ професионализъм, с вкус към процеса.

И разсеяността изчезва – енергията се фокусира.

Флегматичното се изпарява, а с него и стреса.

И започва вълшебен живот, свободен от излишно преживяване.

Животът е цялостен, осъзнат, твой и ничий друг. Без стрес.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article14580-praktikum-odno-delo

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов