Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6056547
Users Today : 564
This Month : 16154
This Year : 87072
Views Today : 5012
Who's Online : 16
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване

Пази личното си достойнство

Пази личното си достойнство

Дръжте хората на дистанция. Пазете независимото си поведение. Отнасяйте се към всички с уважение. Бъдете търпеливи с убежденията на другите и слабостите им. Не се унижавайте, не бъди раболепен, не се подмазвайте, каквото и да ви струва. Не гледайте отвисоко на никого, дори човека да е дребнав и да заслужава презрение. Уважавайте всеки. Гения наречете гений. Героя – герой. Не възвеличавайте нищожеството. Не се сближавайте с кариеристи, интриганти, доносници, клеветници, страхливци и други такива. Напуснете обществото на лоши хора. Обсъждай, не спори. Беседвай, не словоблудствай. Разяснявай, не агитирай. Ако не те питат, не отговаряй. Не се разпростирайте извън това, което ви питат. Не привличайте вниманието. Ако можете да минете без чужда помощ, не я търсете. Не натрапвайте помощта си. Не създавайте прекалено интимни отношения с хората. Не навирайте в душата на другите и не допускайте никого в своята. Обещавай само, ако си уверен, че ще изпълниш обещанието. След като си обещал – изпълни на всяка цена. Не лъжи. Не хитрувай. Не интригувай. Не поучавай. Не злорадствай. При борба, предостави на противника всички преимущества.
Не насилвай другите. Насилието над другите не е признак на воля. Само насилието над себе си е воля. Но не допускай, други да ти оказват натиск. Съпротивлявай се на превъзхождащата сила с всякакви достъпни средства.
Търси вината в себе си за всичко. Ако имаш жестоки деца – ти си ги възпитал такива. Ако те е предал приятел – виновен си, че си се доверил. Ако ти изневерява жената – дал си ѝ такава възможност. Ако те потиска властта – си виновен с приноса си за нейната мощ.
Не действай от името и в името на някого. Мисли за последствията от действията си за другите – ти си отговорен за последствията. Благите намерения не оправдават лошите следствия, добрите следствия не оправдават лошите намерения.
Тялото се разяжда от невидими бактерии. Душата се разяжда от дребни безпокойства и преживявания. Не допускай, дребните жизнени проблеми, да завладяват душата ти.
Никога не разчитай, че хората ще оценят постъпките ти обективно – „обективна“ оценка не съществува. Това, което смятаме за обективно, е желанието ни, хората да ни оценяват по този начин. Мотивите на постъпките ти, не съвпадат с тези, каквито ще им препишат другите. Твоите мотиви се променят с времето, а често са многостранни и противоречиви. Сам търсиш, неволно, подходящите мотиви за постъпките си и оправдаването им. Хората разглеждат поведението ти според своите интереси и според мирогледа си. Хората са различни. Една и съща постъпка, е зло за едни и добро за други. Нещо повече, при оценка на другите, дори истинските факти са постижими само понякога и частично.
Живееш неразбран и ще си умреш като такъв. Това е общ закон. Само този, който не претендира за обективно разбиране, живее като достоен човек. Смъртта и забравата поправят всички „несправедливости“ в това отношение. Добави към всичко друго и умишлената лъжа, клевета и стремежа на хората, да идеализират избрани личности. Помни: ти си единственият и висш „обективен“ съдия на поведението си, защото е твоето и си свободен да го разглеждаш, както си искаш.
Александър Зиновиев, „Върви към Голгота“
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/sokhranjaj_lichnoe_dostoinstvo/2021-04-20-18160

Манифест на банкерите (1892), 25 принципа на Илюминатите (1776) и Новият Завет на Сатаната (1875)

Манифест на банкерите (1892 год), 25 принципа на Илюминатите (1776) и Новият Завет на Сатаната (1875)

Следният текст на Манифеста на банкерите е публикуван „за вътрешна употреба“ в годишната книга на държавните служители (Организатора) от януари 1934 г. Тоест, той е имал за цел, да се разпространява изключително сред водещите американски банкери. По отношение на съдържанието, манифестът е приведен в съответствие с документа на Сената на САЩ № 43, 73-ия конгрес, 1-ва сесия (1934 г.) и редица други.
В англоезичния Интернет, се забелязва прилив на внимание към него и, най-вероятно, е резултат от засиленото социално напрежение следствие кризата, търсене произхода на икономическите проблеми и отговорните за тях.
Първоначалното обнародване на манифеста е „някъде между 1907 и 1917 г.“ и се приписва на американския конгресмен от Минесота, Чарлз Август Линдберг-старши, непоколебим разобличител на лихварството и империализма (1859-1924 г., Чарлз Август Линдберг – да не се бърка със сина му, известния пилот Линдберг). Очевидно е трябвало да послужи като предупреждение на гражданите в Америка за плановете, съществуващи в надправителствените структури за установяване на глобална империалистическа диктатура (известна днес като NWO – New World Order).
Манифест на банкерите (1892 г.):
Ние (банкерите) сме длъжни, да сме предвидливи, да сме предпазливи на всяка крачка, защото хората от нисшето съсловие, вече проявяват признаци на постоянно безпокойство. Затова, като противодействие на народната воля, ще е благоразумно, да се води показна политика на отстъпки дотогава, докато плановете ни не се реализират дотолкова, че да можем да ги обявим публично, без да се опасяваме от някакво организирано съпротивление.
Нашите надеждни хора, трябва да се вглеждат внимателно в организациите на САЩ и да вземаме незабавни мерки, за установяването на контрол над тези организации, в наш интерес или да се пречи на дейността им.
Нашите хора трябва да присъстват на предстоящата на 4 юли 1892 година, конвенция в Омаха и да управляват насоките ѝ, иначе, към нашите планове ще тръгне такъв антагонизъм, че за преодоляването му, ще трябва да се използва сила.
В настоящият момент това (прилагането на сила) би било преждевременно. За подобна криза не сме готови. Капиталът трябва да се защитава с всички възможни способи, чрез съчетание (на заговори) и законодателно.
Като помощ трябва да бъдат призвани съдилищата; трябва да се инкасират дълговете, и колкото се може по-скоро, да се закрият залози и ипотечни кредити.
Когато, благодарение на юридическите процедури, простолюдието се лиши от домовете си, ще станат по-сговорчиви и по-лесно управляеми чрез фактора правителствен натиск, оказван от държавата и централната власти, контролирана от водещите финансисти.
Бездомните няма да се съпротивляват на правителството. Историята се повтаря през регулярни периоди от време. Тази истина е добре известна на нашите водещи представители, формиращи световния империализъм. А докато се занимават с това, хората трябва да се държат в състояние на политически антагонизъм.
Въпросът за реформата на тарифите, трябва да бъде форсиран чрез организацията, известна като Демократическа партия, а въпроса за протекционизма на основа взаимност, трябва да бъде ускорено разгледан чрез Републиканската партия.
Разделяйки по този начин електората, ще можем да насочим енергията им към въпроси, които нямат никакво значение за нас, като се изключи само момента, че ще сме водачите на тълпата. По този начин, чрез дискретни въздействия, ще обезпечим безопасност за всички блестящи планове и успешната им реализация.
25-те принципа на Ордена на илюминатите (1776 г.)
Статията на Бил Купър изброява 25 принципа, които трябва да се прилагат за САЩ и други страни. Тези принципи предоставят стъпка по стъпка инструкции, как се организира илюминатска конспирация и очертават техните дългосрочни планове след създаването на поръчката. Този списък е създаден от Адам Вайшаупт.
Адам Уейсхопт – основател на тайния ред на илюминатите
Документът е съставен през 1776 г. – малко след като Ротшилдови се присъединяват към финансирането на илюминатите. Така че, да разберем:
1. (Възползвайки се от какво) Като цяло хората са по-предразположени към зло, отколкото добро.
2. Проповядвайте либерализма.
3. Използвайте идеята за свобода, за да провокирате междукласови войни.
4. Тъй като целите на илюминатите са оправдани, за постигането им трябва да се използват абсолютно всички средства.
5. Правото на лъжа е законно.
6. Нашите ресурси и тяхната сила трябва да останат невидими до момента, в който придобият такава сила, че никоя сила или интриги, не могат да ги подкопаят.
7. Отвличане вниманието на тълпата въз основа на нейната психология, за контролиране на масите.
8. Използвайте алкохола, наркотиците, корупцията и всички социални пороци за систематичното разлагане на младежта.
9. Изземете собственост по всякакъв начин.
10. Използвайте лозунги като равенство, свобода, братство и ги поставете в устата на масите, за да водят психологическа война.
11. Водете хода на войните, така че народите от двете воюващи страни, да са още по-затънали в дългове и да провеждат мирни конференции по такъв начин, че никоя от воюващите страни, да не получи териториални права.
12. Членовете (от Ордена на илюминатите) трябва да използват своето богатство, за да приемат кандидати, които са послушни на техните искания; те трябва да се използват като пешки в задкулисната игра. Техните съветници трябва да бъдат възпитани и обучени, как да управляват света от деца.
13. Наблюдавайте пресата.
14. След формирането на травматични ситуации, (нашите) агенти трябва да се появят и да се представят като спасители на населението.
15. Създайте индустриални кризи и финансова паника, безработица, глад, недостиг на храна и използвайте това, за да контролирате масите или тълпите, за да премахнете всички, които застават против (нашия) начин.
16. Проникнете в тайни масонски организации, за да ги използвате за целите на илюминатите.
17. Обяснете стойността на систематичната измама, използвайте лозунги и фрази с висок полет и дайте щедри обещания на масите, въпреки че не са постижими.
18. Разработете подробни планове за решаване на проблеми, проведете обсъждане на правилата за борба с улицата, необходими за бързото подчинение на населението.
19. След края на войните, използвайте (нашите) агенти като задкулисни съветници и използвайте секретна дипломация, за да установите контрол (над воюващите).
20. Създайте огромни монополи, търсещи контрол чрез световно управление.
21. Използвайте високи данъци и нелоялна конкуренция, за да унищожите икономиката чрез изземване на суровини. Организирайте недоволството сред работниците и субсидирайте техните конкуренти.
22. Разработване на оръжие и формиране на сили (полиция и войници), за да защитим нашите интереси и нужди, ако е необходимо.
23. Ръководителите и членовете на едно световно правителство, трябва да бъдат назначавани от директорите.
24. Инфилтрирайте във всички класове и нива на обществото и правителството, за да заблудите, победите и корумпирате младата част от обществото, преподавайки им теории и принципи, които знаем, че са неверни.
25. Националното и международното право трябва да се използва, за унищожаване на цивилизацията, за заробване и управление на хората.
Нямате ли усещане за дежа ву? Почеркът е добре познат.
Сега да се обърнем към книгата на Николай Боголюбов „Тайните общества на 20 век“:
Новият завет на Сатана (1875)
Една случайност е причината, до нас да достигне един документ, който недвусмислено разкрива идеите и дейността на Илюминатите. Става дума за пазения от баварските илюминати „Нов Завет на Сатаната“, който има изключително важно значение, за изследване идеологията на илюминатите, поради това, че съществуват съмнения, относно достоверността на популярните „Протоколи на Ционските мъдреци“.
Освен това, за повечето хора, ще бъде по-лесно да разберат плана и принципите, залегнали в Завета и произтичащите от него събития.
„Новият Завет на Сатаната“ става известен още през 1875 г., когато куриер на баварските илюминати е убит от мълния по пътя от Франкфурт за Париж.
Разкрива се информацията в Завета за Заговора, който илюминатите подготвят в световен мащаб.
Първостепенната задача на Завета е овладяване на общественото мнение.
За постигане на целта, е необходимо, между хората да се посеят раздори и съмнения, да се насаждат противоречия и така възгледите им, да се противопоставят едни на други, а в крайна сметка, да доведе до пълна дезориентация, по въпроса за външното вмешателство.
Целта е, хората така да се объркат, че сами да достигнат до решението, че е най-добре, да нямат мнение, по каквито и да било политически и други въпроси.
Необходимо е също, да се предизвика обществено недоволство и напрежение, да се реализира масово разпространение на бездуховна, нечиста и дори цинично противна информация, след което, задача на пресата по-нататък остава единствено, да доказва неспособността на не-илюминатите, да се справят с управлението на държавния и религиозен живот.
Втората тайна се състои в:
да се изкарат на преден план слабостите на хората, на всички техни лоши привички и поведение, предизвикващи срам и съжаление в такава степен, докато хората престанат, да се разбират помежду си.
„Преди всичко е нужно, да се борите със силата на отделната личност, защото няма нищо по-опасно от нея“, се казва в Завета.
Ако тази силна личност притежава творческа духовна енергия, тя би била в състояние, да достигне до милиони хора. Ето защо този документ предвижда:
– Посредством насаждане на завист, на човеконенавист, на раздори и войни, чрез налагане на лишения и глад, чрез разпространение на зарази (напр. СПИН), всички народи трябва да бъдат доведени до ситуацията, когато няма да виждат никакъв изход, освен този, който им се предлага – да се предадат в пълно подчинение на Илюминатите.
– Ако някоя държава е разяждана от проблеми, които биха могли да послужат като предпоставки за революция и впоследствие за гражданска война, то тя е изправена пред опасността за нападение от външен враг, а това е един много благоприятен ход на събитията, който работи в наша – на илюминатите полза.
– Нужно е хората, да се приучат към използването на различни документи като действителни монети, да се задоволяват с външната страна в гонитба на удоволствия и непрекъснато търсене на нещо ново, оплитайки се накрая в паяжината и така да следват Илюминатите.
– Всичко това може да бъде постигнато чрез добро възнаграждение на хората, срещу тяхното подчинение. Само по този начин може да се привлече вниманието им.
– Посредством развращаване на обществото, хората ще бъдат лишени от всякаква вяра в Бога.
– Чрез последователна обработка на словото – устно и писмено, а също така и чрез специално разработени форми за измама, хората трябва да бъдат накарани, да се подчиняват на волята на Илюминатите.
– Способността да се мисли самостоятелно, трябва да бъде ликвидирана чрез внедряване и преподаване на готови възгледи. Духовните сили на хората, трябва да бъдат подкопани чрез използване на куха демагогия.
– Свободните мисли, издигани от партиите, трябва да бъдат обезсилени и „опорочени“ от ораторите на Илюминатите, докато у хората се предизвика умора от слушането им. По този начин, сред народа трябва да се формира отвращение към всички оратори с подобна ориентация.
В замяна на това, държавно възприетото учение на Илюминатите, трябва да се поднася на гражданите в лека форма, така че да могат да го възприемат спокойно.
– Масите трябва да станат слепи, неразумни, лишени от собствено мнение, за да не бъдат в състояние да дискутират на теми за държавното устройство. Трябва да ги води справедлива, но неумолима сила, на принципа на безусловното подчинение.
– Световното господство може да се постигне само по заобиколни пътища и чрез целенасочено подриване действителните свободи, за което трябва да съдейства законодателството, организацията и реда на изборите, пресата, но преди всичко системата за възпитание и образование на народа, както и строгото съблюдаване на тайната за всички мероприятия.
– Чрез целенасочено разбиване на държавното устройство, съответното правителство трябва да бъде принудено, да се мъчи дотогава, докато само не осъзнае готовността си, да предаде цялата власт на Илюминатите в името запазване на мира.
– В Европа е нужно, тепърва да се подбужда неразбирателство между хората и народите, и най-вече расова и религиозна ненавист, за да се появят непреодолими раздори, които нито една християнска държава не ще може, да превъзмогне, а и няма да може да намери поддръжка от съседите, защото всички страни ще се страхуват, така че всички съюзи против илюминатите, ще се окажат безсмислени.
– В другите части на света, трябва да се сеят раздори, безпорядък, враждебност, за да се приучат държавите към страх, както и да се стъпче всяка възможност за оказване на съпротива.
– По метода делегиране права на президента, да обявява военно положение чрез цялата военна мощ, дадена му в ръцете, всичко това всъщност се оказва в ръцете на Илюминатите.
– Така наречените „непросветени държавници“ следва да се отстраняват от власт, чрез дворцови преврати и операции на агентурата, като не им се позволява повече, да се занимават с държавни дела.
– Чрез създаване на продажност сред висшите държавни длъжности, правителствата трябва да бъдат поставяни в кредиторско задлъжняване пред самите Илюминати, след предоставянето им на поредица от заеми, което трябва да увеличи държавният дълг.
(На еднодолоровата банкнота има пресечена пирамида, каято е символът на илюминатите. Изследователите я наричат „пирамидата на Илюминатите – на Просветените“. Тя е изградена от 13 стъпала на които е зашифровано числото <MDCCLXXVI> или 1776 г.- когато е основаван орденът на Илюминатите. На банкнотата има още много други символи и знаци.)
– Посредством специално режисирани икономически кризи, в хода на които, достъпните парични средства биват изземани от оборота, трябва да се предизвиква срив в паричната система на съответната държава. Това обаче не бива да засяга Илюминатите, тъй като те трябва предварително, да са предупредени и да са взели мерки.
– Парите трябва да станат единствена сила, движеща търговията и производството, за да може посредством тях, бизнесмените да получат политическата власт. Редом с Илюминатите, в категорията на привилегированите, би трябвало да попаднат и зависещите от Илюминатския елит милионери, докато полицията и армията трябва да останат вън от кръга на имащите.
– Чрез въвеждане на всеобщ равен избирателен глас, трябва да бъде установено господство на болшинството, което не дели хората помежду им.
– Чрез симулиране на самостоятелност, да се доведе до унищожаване на семейството и на неговата възпитателна сила.
– Чрез образованието, основано на фалшиви данни и лъжеучение, младежта трябва да бъде обезверена, елиминирана и развратена.
– Колкото до вече съществуващите, както и сега основани Нови ложи на Свободните зидари (масони и ротарианци), продължава делото по максималното посяване и разсейване на тези организации, докато се достигне до желаната цел.
– Всъщност, никой не бива да знае тези цели, а още по-малко глупаците от редовете на неилюминатите, които ще се стремят към членство в откритите ложи на свободните зидари, и затова очите им трябва да бъдат успешно посипани с пясък.
– Чрез всички тези дейности, народите трябва да бъдат настройвани към съответен начин на мислене, така че след време да се доверят на Илюминатите и ги поканят, да съставят Световно правителство.
– Новото Световно правителство трябва да се представя от ръководители, които са от типа на благотворители или на доброволци (виж днешните служителите на ООН).
– Ако някоя отделна държава възразява против това Световно правителство или против решенията, които взема, тогава нейните съседи, трябва да влязат във война с нея.
Създаването на такова правителство, от тази гледна точка, трябва да владее организацията на световни войни.
Разкриването на информацията за Заговор, който Илюминатите подготвят, след като „Нов Завет на Сатаната“ попада в ръцете на полицията, принуждава Баварските власти, да направят внезапна проверка на масонските ложи и на първо място на „Гранд Ориент дьо Франс“ (GODF) – най-голямята и най-стара масонска организация в Европа. Извършват арести в домовете на повечето влиятелни масони.
Разкрива се сериозната заплаха от влиятелни хора, които предвиждат да използват Илюминатите за войни, революции и метежи и др. за постигане на техните сакрални цели – сваляне на правителства, ликвидиране на религии и установяване на Нов световен ред.
През 1785 г. Баварското правителство обявява за незаконни Илюминатите и закрива всички техни ложи.
В 1786 г. правителството публикува документ озаглавен „Оригинални писания на Реда и Сектата на Илюминатите“.
Те изпращат документа до всички глави на църкви и държави из Европа, но на техните предупреждения, не се обръща внимание.
Европа игнорира баварските предупреждения, но планът на Илюминатите за Френската революция успява.
Той е осъществен през 1793 и революцията успява. Установява се нова френска Конституция, която чрез закони отменя данъците плащани на Католическата църква. Така се отваря път за действието на банките – отваря се свободен път за действия на Ротшилд.
През 1790 г. той изрича думите, които остават в историята:
„ОСТАВЕТЕ МЕ ДА ПЕЧАТАМ И КОНТРОЛИРАМ ПАРИТЕ НА НЯКОЯ ДЪРЖАВА И НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, КОЙ ПИШЕ ЗАКОНИТЕ Й“!
http://perevodika.ru/articles/16811.html

За ума и мъдростта

За ума и мъдростта

Контактьор: architect

Ченълер: Здравей, скъпи! Радвам ти се.
Наставник: Нека да обсъдим натрупалите се въпроси (усмихва се).
Ч.: Защо някои хора разбират толкова малко? От какво зависи умението за дълбоко разбиране на живота?
Н.: От количеството въплъщения във вашия свят.
Ч.: Има пряка зависимост? Колкото повече си на планетата, толкова по-умен ставаш?
Н.: Между въплъщенията губите памет, а не опит. Първите опити на душа да премине определен тип ситуации, могат да не са успешни. Душата не е разбрала, все още, как да се държи. Но с всяко следващо въплъщение, подходът към проблема, повишават шанса за успех. Дори, ако между опитите са минали няколко живота.
Някои души се приспособяват по-бързо и по-лесно. При други, е по-трудно. Но натрупаният опит, рано или късно, обезателно ще узрее и ще помогне на човека, да направи скок в разбирането. И тогава можем да кажем: „ще живее живота си мъдро“.
Ч.: Изглежда, хората не помнят нищо след раждането си.
Н.: Съвсем не е така. Забравяте само това, което може да се жертва – подробностите на въплъщенията. Всичко ценно си остава във вас. Просто, не винаги сте наясно, кое е ценното. Как да опознаете в себе си този тип памет, която не губите при никакви обстоятелства?
Ч.: Не си ми позволявал никога, да напиша от твое име думите „ум“ и „умен“.
Н.: Умът е винаги относителен. Смяташ ли котката си за глупава?
Ч.: Не. Тя е умница.
Н.: И ти си ми умница (усмихва се). Знаеш ли, моят учител също ми казва често: „правиш успехи в задълбочаването на разбирането си“. Значи, не съм бил наясно, но съм вникнал. За това е било необходимо време. Понякога – много. Котката се учи, да е мъдра на своето ниво, човекът – на своето. Аз уча теб и продължавам да се уча. За своя учител, също съм „умник“. Но той, разбира се, е прекалено мъдър и уважителен, за да се шегува с мен и да ми го каже направо.
Ч.: Знаеш ли, досадно ми е, че тези, които разбират по-малко от другите, се изказват най-гръмко от всички.
Н.: Мъдрите си мълчат, скъпа (усмихва се).
Ч.: А как да се учим, ако мъдрите мълчат?
Н.: Да мълчат е безупречно решение, ако искаш да не си пилееш силите. Едновременно, изглеждаш по-привлекателно в очите на обкръжаващите (усмихва се). Но, виждаш ли, някои от мъдрите, не могат да мълчат повече. Готови са да влагат сили, дори, ако между тях и неразбиращите, има масивна стена, направена от хиляди илюзии.
Ч.: Не се ли страхуват от неуспех?
Н.: Те не оценяват като неуспех, че не са разбрани. Добре е, ако са само неразбрани. Нали могат да ги критикуват. И дори да използват физическа сила.
Мъдрият не винаги е силен духом. Но е способен да осъзнае, дали има необходимите сили за активни действия. Ако не са достатъчно, най-добрата стратегия е да мълчат.
Вие имате религиозни и философски учения. Маса научни и езотерични знания. В тях има достатъчно мъдрост, като начало, за търсещите. На определено ниво от узряването на съзнанието, мъдростта започва да извира отвътре. Това става възможно, когато човекът е готов да слуша учителите от по-високо ниво. Продължава да получава знания направо от тях.
Излиза, имате всичко необходимо, за да се учите. За мъдрите не е нужно, да търсят широка известност и публични изяви. Това е прекалено тежък път във вашия свят. А мъдрият може да не е готов за критика и гонения. Много често, е пътя на мъченика.
Замисли се, говоря с теб, защото искаш да ме слушаш. Ти избираш да се отвориш за нова информация. Така я привличаш в живота си. Не просто искаш, жадуваш я. Наблюдавахме медитациите ти година и половина, преди да заговорим. И през цялото време си мислехме „ама че упорита!“ (усмихва се).
Тези, които засега разбират малко, могат отчаяно да жадуват, да се изкажат. Така се самоизразяват. Психологическите причини може да са най-разни: неувереност в себе си, желание за подкрепа от обкръжаващите. Някои се изказват гръмко, за да убедят самите себе си в казаното.
Неизменно си остава само едно: няма мъдрост в това, да крещиш по площадите.
А сега да вникнем, защо те безпокоят любителите, да се изказват гръмко – това, което смяташ за глупост?
Смяташ се за по-умна? Значи, все още имаш надменност. Всички са започвало някога с малкото. Но разширяването и задълбочаването на разбирането, е само въпрос на време. Къде по-полезно, в този случай за душата ти, е проявата на търпеливост.
Искаш да отговориш на глупаците нещо блестящо? Винаги ще се намери такъв, който да сметне разсъжденията ти за повърхностни. Прогресът в разбирането на обкръжаващия свят, практически, е безкраен. По-полезно е да си мислиш, че си едва в началото на мъдростта. Ако се сметнеш за достатъчно умна, значи прекратяваш търсенето на храна за размисъл.
Лично теб питали ли са те за мнение? Или някой се е изказал в празното? Ако не са те питали – не отговаряй. Твоето мнение не е очаквано и едва ли ще му се зарадват.
И в теб, и в опонента доминира егото. Наблюдавай за всичко това много внимателно. Търси начини да се избавиш от вредните мисловни шаблони.
И какво те безпокои? Ммм? (усмихва се)
Ч.: Няма да кажа, но ще обмисля 🙂
Т.е. неизбежно е, гръмкото изказване на повърхностни мнения?
Н.: Откъде на къде. Но ако се изказва гръмко мъдрост, трябва да си готова за всичко. Живял сред вас майстор, изказващ се смело. Не можел повече да мълчи. От устата му се леели прекрасни думи. В крайна сметка – го разпънали.
А знаеш ли, малко неща се променят. Сега активистите ви, или седят по конспиративни квартири, или в затворите. Други изобщо не са с вас – макар и да не са очаквали, че някой ще им съкрати рязко живота.
По пътя на истински активния, може да вървят мъдрите и силните. Такива твърдо осъзнават, че в най-добрия случай, ще постигнат частичен успех. А, най-вероятно, ги очаква неудача. Те приемат този факт и продължават.
В много повече случаи, активистите не са достатъчно мъдри. Мотивира ги егото, жажда за борба, излишна смелост. Но лично аз, уважавам решителните.
В противовес на реалната активност, разцъфтява диванна активност. Безпомощни крясъци в пустотата на площадите, са се трансформирали в текстови съобщения по интернет.
Ч.: А какво могат друго диванните активисти?
Н.: Да осъзнаят безсмисленото пилеене на усилия. Честно да погледнат на собствената си безпомощност.
Ч.: А после?
Н.: Да се захванат с това, за което имат сили.
Ч.: Силите стигат само за свои работи. Нима е невъзможно да се повлияе на обкръжаващия свят? Нали съвсем не ни устройва.
Н.: Искаш да постъпваш мъдро или да променяш света? В момента от развитието на цивилизацията ви – тези цели си противоречат. Прави добре това, за което ти стигат силите. Търси смисъла в дълбините на явленията.
Урагана бушува само на океанската повърхност. Мъдрият живее на дълбоко, където всичко е спокойно. Наблюдава бурята и размишлява, а не се опитва да я спира. Опитите да се овладее бурята, са безумие. Да я ругаете, е безсмислено пилеене на сили. Затова, мъдростта е толкова често тиха и незабележима. Но когато се натрупа в достатъчно количество, точно тихите и мъдрите стават катализатори за явленията, които спират бурята.
Ч.: Дълго ли ще чакаме.
Н.: Не можеш да промениш тези, които не са готови за промяна. Имате колективна работа. Всеки следва своя темп.
Ч.: А призивите за обединение?
Н.: Обединявайки се в групи, повишавате съпротивляемостта си към неблагоприятната среда. Не сте толкова много, за да преобърнете историята. Понякога, най-добрия и единствен вариант е чакането. Но, цялото това очакване трябва да е фоново, не си струва да мислите прекалено често за него. Трябва да устройвате живота си в условията, с които разполагате. Нали може да се проточи еволюцията на човешкото съзнание.
Ч.: Забелязах, че се ориентираш добре в съвременните земни реалности. И дори в масовата култура. Интересно ми е, как изучавате нашият свят оттам?
Н.: Който не иска да е повърхностен теоретик, слиза във вашия свят, въплъщава поне един фрагмент.
Ч.: Ти си въплътен сега? Сериозно?
Н.: Да, намирам се на Земята като мъж на средна възраст. Живея в Индия.
Ч.: И как са успехите?
Н.: Не съм дошъл за възнесение. Отработвам нови качества, изучавам съвременната култура. Отговарям за доста младежи. Търся нови начини за влияние като учител. Иска ми се да говоря на един език с тези, които водя.
Освен това, действително ми е интересно, как се развива изкуството ви. И не забравям, да се развличам, при възможност (усмихва се).
Ч.: Помни ли този мъж, кой е?
Н.: За да се натрупат нови качества, трябва да се забрави натрупаното. Ако помни всичко, няма да се справя със задачата си. Моят фрагмент се чувства добре тук и без разбирането, кой е. Интересно му е, да възприема живота със свежо възприятие. Да гледа на света под нов ъгъл.
Ч.: В какво се състои разликата между ума, ерудицията и мъдростта?
Н.: Колкото и странно да звучи, умът и ерудицията са много слабо свързани с мъдростта.
Мъдрият човек живее ефективно. Уравновесените решения успешно го превеждат през всички сложности. Избягва всички капани, избирайки ловко перспективните варианти. Такъв човек завършва въплъщението си без съжаление. И без нарастване на отрицателната карма.
Умът може да се разглежда като способност за анализиране на сложна информация. Това е по-скоро качество на личността, което е поръчала душата за въплъщението. Не винаги повече – значи по-добре. Но за да се убеди, всяка душа, поне веднъж, трябва да изживее живот на много умен човек.
Ерудицията е много знания, натрупани в паметта.
Всичките тези три понятия, разбира се, може да се разглеждат комплексно, но са присъщи на всеки човек в разни комбинации. И не е задължително, да са налице всичките. А има случаи, когато човек няма нито едно от тях.
Ч.: И защо им е „провървяло“ така?
Н.: Замисли се над разликата между теоретичните шофьорски знания и реалните навици на опитен водач?
Ч.: Опитният водач използва моторната си памет. Може дори да не мисли, какви ги върши. Тялото му действа автоматично.
Н.: Когато нова душа се въплъщава във вашия свят, ѝ е много трудно в началото. Възможно, да ѝ потрябват множество опити, преди да успее да доживее до старост. Началните ѝ стъпки са действително сложни.
Разбира се, преминава курс за новобранец преди въплъщението. Запознава се с „Правилата за уличното движение“. Но това не стига. Знанията изветрят, когато фрагмента на душата се ражда.
Тези, които са се въплъщавали много пъти, са максимално подходящи за определението „мъдри“. Вземат добри, полезни за себе си решения, в зависимост от интуицията. Така се проявява душевната памет. Мъдростта е като моторната памет. Трайна и няма нужда от мислене.
Неопитната в нов свят душа, има много малко полза от ума. Той не е много ефективен без мъдрост. Човека изглежда умен, а постъпва странно. И резултатите от въплъщението, много често са неудовлетворителни.
Ерудицията е важна, когато е свързана с ума. Хора с такива качества, често са свято вярващи в науката атеисти. А само с вяра, без духовно търсене, най-често завършват само с умствена умора.
Ч.: И как душата да премине ефективно своя път, за да излезе на ново ниво?
Н.: Необходимо е многократно въплъщение, защото теорията за ефективен живот, не работи. Необходима е изключително много „моторната памет“.
Как мислиш, защо ви позволяват да грешите? Защото, това е най-ефективното обучение. В противен случай, бихме накарали неопитните души, да седнат зад чиновете и ще им прочетем курс за мъдър живот. Но разбирането трябва да стигне до най-дълбоките нива на душевната памет. Едва тогава се превръща в мъдрост.
Дори опитните наставници на цивилизациите, са принудени да се въплъщават във вашия свят, ако честно искат, да са мъдри и развити разностранно. Те могат да ви наблюдават дълго, но така получават само теоретични знания. Може да им се струва, че са наясно със ситуацията. Но съвсем не е така.
Мъдростта не е заучаване на примери и варианти за оптимално поведение. Това са ефективните постъпки в реални ситуации. В това, теоретиците се провалят. Теоретика може да е умен и ерудиран. Но на практика, се обърква. Излиза, теоретическото знание е частично безполезно. Налага се, да засучете ръкави и да се заемете с практическото трупане на опит. Неохотно, сложно, но необходимо.
Ч.: И колко време трябва средно, за да стане мъдра душата на Земята?
Н.: Два-три цикла средно. В земни години, е в много широки граници.
Ч.: А някакви ориентири?
Н.: Средно – 20-30 въплъщения на цикъл. Макар някои да успяват за стотина пъти. А други и за 10, не без стоицизъм.
Ч.: От какво зависи?
Н.: Никой не знае. Отначало, душата обраства с илюзии, за да трупа нов опит. Затъва в дълбините на чувственото възприятие. Изследва различни усещания, в това число, неприятни и травматизиращи. Неразбиране, зависимост, насилие. Практически, всеки преминава през всичко това. Никой не задължава. Просто, новата за света душа, винаги опитва тези варианти на вкус, защото дават интензивни емоции. Сама е привлечена.
На определен етап, се получава насищане с опит от вашия свят. Душата започва издигане, защото губи интерес към вече познатото. Не може да се каже, че напускането на илюзиите, е стабилно и лесно. Често, започват кратки пробуждания и отново заспиване. Но прогнозата за такива души, е вече благоприятна.
Преломен момент е прехода на ума, съсредоточен върху себе си, към ум, отворен за външния свят. Това е сложен, болезнен за егото процес. Нали егото е главният генератор на илюзии.
Човек, отворен за света, слуша и чува. Гледа и вижда. Възприема и разбира.
Той не изпада в ступор. Престава, да изказва своето ценно авторитетно мнение, ако не го питат. Не изпитва потребност, да доказва нещо на другите.
На този етап, приключва пилеенето на личните ресурси и започва натрупване. Както и усвояване на нови, нали ние виждаме всичко и помагаме на пробудените.
Най-важното човешко качество след трансформацията е, умението да изслуша спокойно критика по свой адрес. Егото реагира болезнено на критиката и се защитава. Човекът престава, да възприема и затъва в илюзии.
Отвореният за външния свят, възприема критиката и размисля, какво може да подобри в себе си. Така се проявява смирение пред света. Приемане на собствената ограниченост. Следователно, човекът е готов, да получава нови знания. Точно на този етап, става интересен за учителите. Те започват да търсят начини да общуват пряко с него.
Ч.: Между другото, читателите се интересуват от техники, за да общуват с учители.
Н.: Беседа с учители е достъпна при спокойно медитативно състояние на ума. Проблема не е в техниките. А в готовността за чуване и промяна.
Светът винаги говори с човека – чрез събития и взаимоотношенията с обкръжаващите. Отначало, човек провежда предварителна работа със собствения си живот. На този етап, с него говорят ситуациите, защото са действени и гръмки. Невъзможно е, да ги пренебрегнете.
Разговорът е по-мека форма на въздействие за тези, които чуват даже шепота на Вселената. Затова, човека трябва да свикне, да забелязва обкръжаващите го „гръмки“ събития. Тогава ще забележи и тихия вътрешен глас, даващ ново разбиране.
Общата универсална препоръка е: учете се, да давате от състоянието на баланс. Означава, да не го правите във своя вреда, а да се стремите, да помагате, да обичате, да сте по-добри. Така разработвате сърдечната чакра. Това е важен етап, който не бива да се пропуща.
Ч.: А случвали се, човекът да е готов, но да не чува учителите?
Н.: Случва се, да няма поводи за беседи. Особено, ако за въплъщението, човека има основно, земни задачи. Той може и без ръководство, да се справя успешно с живота си.
Опитайте, да задавате ясни, важни въпроси и внимателно наблюдавайте обкръжаващия свят. Дори, да не ви залеят небесни откровения, отговор има. Помниш ли, как започнахме с теб?
Ч.: Намирах „случайно“ в интернет информация, която дава скок в разбирането.
Н.: Нима не е общуване? Как стигна до „Беседи с Бога?“
Ч.: За седмица, чух два пъти за тази книга, от разни места.
Н.: Чула ли си ни?
Ч.: Не.
Н.: Ние ли сме те насочвали?
Ч.: Да 🙂
Н.: Добрият канал има големи разходи в обслужването. Ако няма реална нужда, няма да се прояви в човека. Това е голяма отговорност. Ще ви се търси голяма отговорност. Отваря се, при готовите да служат. И не бих казал, че живота им е по мед и масло. А ти самата, как смяташ?
Ч.: Трудно е, да се направи баланс между ежедневието и общуването с висшите сили. Усещам огромна разлика между процесите, за които пиша в посланията и моите земни задачи. Как да превключиш на домашните задължения или на търсене нова работа, когато, току що си дописал послание за деградациите на душите във Вселената?
Н.: Искам да отбележа, че ежедневни задължения има на всички нива от битието. Няма смисъл да се претоварваш. По-лесно се привиква (усмихва се).
Ч.: Не си ли сам?
Н.: С мен е Михаил.
Ч.: И отдавна?
Н.: Още от миналото ни общуване. Вдъхновява ме с мъдростта си.
Ч.: А защо мълчи?
Н.: Затова сега ти предава пламенен привет! (усмихва се)
Ч.: Пламенен? От Михаил? Звучи леко изпепеляващо.
Н.: Знаем, че ще оцениш шегата.
Ч.: Иска да предаде нещо?
Михаил: Приветствам ви, мои възлюбени!
Темите, засегнати днес, не са случайни. Напоследък, получавате много храна за ума. Но не бива да забравяте и за топлината на сърцата си!
Йерархията на светлината и учителската система, приветстват творците с новото им ниво отвореност за информация. Ние осъзнаваме важността на интелектуалното просвещение. Но след като сега е толкова популярна темата за баланса, ние също искаме да озвучим своето разбиране.
Замислете се над поредността в разположението на енергийните центрове по тялото ви. Отначало се активира трета чакра, отговаряща за любовта към труда. След това четвърта, отговаряща за любовта към света. А след това – пета – отговаряща за любовта към интелектуалните разсъждения.
Невъзможно е, да се възнесете, само с вникване в устройството на вашия удивителен свят. Неговото препариране не ви дава цялостно разбиране. Състоянието на интелектуални размишления е полезно, но ви развива само частично. Друга важна част от развитието ви е любовта и вярата.
За теб също се отнася, скъпа моя. Толкова се увличаш по точността на интелектуалните послания от покровителите ти, че забравяш често за необходимостта от регулярни медитации. Но нека да си припомним, кога заговорихме с теб? Кога се очисти достатъчно и започна да усещаш любов към света. Лично аз разреших на учителите, да говорят с теб. Ти напредваше в развитието си последователно. Не забравяй да подкрепяш четвъртата си чакра с регулярни практики, понеже е основата за работа на всички висши чакри. В противен случай, неизбежно ще пропаднеш под тежестта на сложните разсъждения за света. Те няма да ти донесат, нито полза, нито радост. Любовта и вярата дават сили, да носиш бремето на обширните знания.
Обръщам се също и към тези, които не ни чуват съвсем, все още. Отговорете си честно, способни ли сте, да възприемате този свят с отворено сърце? Имате ли моменти на дълбоко умиротворение и пълно доверие към Вселената? Изпращате ли любов на нуждаещите се?
Забележете, няма как да отворите пета чакра за общуване с нас, подминавайки четвърта. Първо трябва да свикнете да усещате любовта ни. Едва след това ще говорим с вас, ако се нуждаете от наставленията ни. Призовавам, да се замислят всички, които не разбират, за какво говорим, но в захлас четат посланията на творците. Вие следвате непоследователно пътя на своето развитие. Тези беседи се получават от тези, които са извършили голяма работа и са готови за тях. Вие ги получавате лесно и по-рано от необходимото. Напълно сериозно ви предупреждавам, че в сложните интелектуални упражнения, може да има капан. Ако попаднете в него, ако се поддадете на илюзиите, че вече знаете и разбирате достатъчно, възнесение може да ви подмине. Защото любовта е основата, която ви позволява да носите сериозните всеобщи усложнения. Без нея, интелектуалните конструкции, които сте изградили в ума, създават само дисбаланс.
Затова ви моля за малко честност, за малко смирение, за да сте наясно, какви са истинските ви успехи. Новите знания, които получавате от творците, може да не са предназначени точно за вас. Всички сте достойни и заслужавате честност! Но ако сме си позволили, да отделим малко повече внимание на всеки от вас, да дадем знания лично на всеки в необходимия момент, някои ще ги получат по-късно. И това ще е много по-ценно. Ще имате много по-голяма полза, именно благодарение на своевременността.
Нека творците да са източници за сериозни знания относно устройството на Вселената. Искаме да сме светлини за сърцето ви! Само ви моля, да не забравяте, в какъв свят се възнасяте, и какво е насъщното, на първо място. За служенето са необходими нежност и търпение. Без тях, достойнствата на чистите светове няма, да ви дадат удоволствие, понеже няма да имаме истинско взаимно разбиране. Сами няма да пожелаете да действате в единство с нас. Ще се чувствате, не в своята чиния.
Уверен съм, вече сте достатъчно мъдри, за да разберете, че същността е в баланса между сърце и ум. Тогава и живота е радост!
Ч.: Михаил, благодаря ви за загрижеността.
Н.: Желаем ви приятен ден!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10215-ob-ume-i-mudrosti

6 способа за постигане на увереност в себе си

Практика. 6 способа за постигане на увереност в себе си
Nina Sumire

Способ 1. Излекуване на вътрешния критик.
Вътрешният критик е нашето негативно възприятие на себе си и обкръжаващите. Ако критикуваме другите, няма как, да се излекуваме от комплекса си за непълноценност.
Вълшебството е в това, че, ако вдъхновяваме другите, ако забелязваме достойнствата им, външната и вътрешната им красота, успехите, ако ги поободряваме с думите „ще успееш“, „вярвам в теб“ – неизбежно ще излекуваме и собствената си неувереност. При това, за много кратко време.
Може да се прави мислено, отбелязвайки си, колко добре изглежда някоя жена, какви успехи са постигнали близките ни, доколко се нуждаят от помощта ни, от вдъхновение, от искрена сърдечна похвала и радост от постиженията им. Може да го направите и гласно, може да пишете мили, топли, нежни съобщения, да позвъните по телефона и да ги убедите в своята увереност.
Секретът е прост: ако не ни достига внимание – даряваме такова; ако не ни достига радост – пробуждаме я в себе си; ако сме неуверени в себе си – даряваме увереност на обкръжаващите. По този начин, пробуждаме нашето естествено състояние – увереността в себе си, която никога и не ни е напускала, просто е била малко омагьосана.
Способ 2. Реакция на критиката.
Игличките на критиката, разни фиби и топлийки, ножички, камъни по ваш адрес, се превръщат в програма за неувереност в себе си, ако реагираме негативно на казаното от обкръжаващите (реагирали вътрешно или външно): с обида, униние, презрение, гняв, тревога, чувство за вина, печал, завист, желание да сме хапливи и т.н.
А ако се научим да възприемаме всичко това с хумор, с конструктивна беседа, със здравословно игнориране, с промяна на темата, с вдъхновение, със състрадание към критика (той самият не е уверен в себе си) и т.н., тогава фибите, топлийките, иглите, ножичките и камъните няма да ви достигнат – ще се трансформират в позитивна енергия. Нали този, който критикува, ни отделя внимание, следователно, ни дарява енергия. А това е забележително, не е излишно!
Способ 3. Смяна на обкръжението.
Комплексът за неувереност в себе си, се формира от обкръжението ни: от приятели, познати. Ние ги привличаме като магнит: този, който критикува гласно и наум, самия страда от неувереност в себе си.
С кого може да прекратите общуването или да намалите времето в неговото общество? С кого ми се иска да общувам? С кого се чувствам по-уверено? Ние имаме право да избираме – кои да са от кръга на приятелите и познатите (не става въпрос за семейството – за него е необходим друг подход).
Важното е, да не зависите от мнението на обкръжаващите. Нали това оформя комплекса за непълноценност – да търсите начини, да ви похвалят, да ви завиждат, да се само утвърждавате за нечия сметка, да си играете на „шоу на свое име“ (както казва Байрон Кейти), да създавате култ към личността си, да се самолюбувате, да искате, да са зависими от вас. Това са целите на лъжливото его. И това са крайности, махало, което води неизбежно до разочарование, до конфликти, до депресии, до умора, до вътрешна неудовлетвореност.
Способ 4. Събирачка на постижения.
От ранно детство, трупаме мнения за себе си, мнението на обкръжаващите, много често негативно, щом имаме комплекси за малоценност.
Започнете от днес, да събирате всичко позитивно, което сте постигнали, което ви се получава, което е свършено, което имате, колко ви е дадено, какви таланти имате, какви идеи, творчески цели, колко сте свършили, колко добре изглеждате днес и т.н. Почувствайте се магнит за комплименти. И външният свят ще реагира незабавно!
Способ 5. Твоят път.
Тези, които живеят своя живот, следват своя път – не страдат от комплекс за малоценност, защото неувереността в себе си е равна на неувереност, КОИ СМЕ, неувереност за СВОЯ ЖИВОТ И ПЪТ.
Комплексът за непълноценност е като маяк: ей, намери се, а когато се намериш – постигаш увереност! Намери талантите, творчеството, наклонностите, природата си, своя обстановката вкъщи, своя прическа, свой имидж като цяло, свой стил на живот, свой ритъм, свое предназначение, свой начин на общуване, своя усмивка, походка, свой речник, свое мнение, свое усещане за щастие, свой мироглед, своя вяра, свои хора, единомишленици и т.н. Как може тогава да останете неуверени в себе си? Абсолютно никакви шансове.
Способ 6. Бъдете ученик.
И още. Комплексът за непълноценност е трамплин за саморазвитие, може да го превърнете в любознателност – в стремеж към знания. Тогава ще бъдете и уверени в себе си, и ще се учите ежедневно от живота, от Вселената, от обкръжаващия ви свят, от посланията, „дарени“ от небесата, от природата – от абсолютно всичко. И тогава, неувереността ще се превърне в естествено желание за усъвършенстване, в процес, а не в илюзорната цел на перфекциониста.
Ние ставаме вечните ученици, като любознателни деца, като влюбени в живота, като удивени първооткриватели и живели хиляди години – ставаме мъдри.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10100-praktika-6-sposobov-obresti-uverennost-v-sebe

Светът в условията на разни перспективи

Послание от ангелите чрез Ан Алберс. 17 януари 2021 г.

Светът в условията на разни перспективи

Наши скъпи приятели, обичаме ви толкова силно,
Живеете на планетата си Земя през толкова вълнуващи времена. Никога преди, възможността да изследвате други гледни точки, не е била толкова проста и достъпна. Никога преди, не сте могли да опитате такова изобилие от разнообразен живот, докато си седите в къщи. Никога преди, контрастите не са разигравани толкова ярко, в театъра на човешкото съществуване.
Това плаши някои от вас. Повечето от вас са възпитани, да се чувстват в безопасност, само обкръжени от еднаквост. Повечето от вас са възпитани, да се чувстват правилно в светове и с думи, предавани от поколение в поколение. Мнозина са били възпитани „да пазят мира“, като не възразяват никога.
Всичко вече е различно. Изглежда, малцина са заинтересовани, да „запазят мира“, както някога. Сблъсквате се в СМИ, в новините, в семейството, на улицата, с хора, чиито възгледи се различават много от тези, с които сте израснали. Живеете във времена, когато ви поощряват, да признавате своята истина, да я изказвате, да споделяте свои гледни точки, и което е най-важното, опитвате да разберете другите гледни точки.
Като следствие, във вашия свят се възцарява хаос. Толкова много перспективи! Някои хора представят своите идеи и убеждения порядъчно, с добрина и уважение към другия. Други изпитват потребност да плашат, да манипулират, да крещят и натрапват на своите възгледи. Независимо, дали човека еволюира или не, личната истина на всеки излиза наяве. Усещате проявата на личните си истини. Забелязвате, какво сте търпели преди, а вече не можете. Усещате, как някои мисли, които преди сте отблъсквали, вече стават важни за вас. Усещате емоциите, които сте трупали десетилетия. Виждате неща, които повече не ви вършат работа, което преди не сте признавали. Повече е невъзможно, да не усещате личната си истина. Енергията е прекалено силна.
Любещата истина за всяка душа, се получава отвътре. Ако пътят ѝ е отворен, се проявява чрез желанието, да сте по-истински. При вътрешно блокиране, се проявява болезнено. Молете се за душите, опитващи да изразят истината си, чрез насилие и гняв. Тях ги боли, не се чувстват достатъчно зрели, за да споделят с любов възгледите си. Молете се за себе си, за да изразите истината си с любов. По този начин, ставате фаровете и светулките на надеждата и мира по света, в който, мнозина, все още, не са наясно, как да се изразят по-възвишено, щастливо и обичащо.
Това е устремяване към по-голяма автентичност – колкото и неловко, неприятно и плашещо да изглежда понякога, и е признак за духовна еволюция. За да постигнете зрелост, трябва да преминете през пубертета, да придобиете глас, дори да ви е неловко. Независимо от годините на човека, мнозина преминават през фаза, когато намират своята истина, чувстват дискомфорт, изказвайки мнение, следствие на което, споделят възгледите си не точно, както им се иска.
Няма нужда да се страхувате. Само трябва да поддържате високи любовни вибрации и ще сте в безопасност и защитени, защото в тях, всичко е правилно. В любовта ви водят. В любовта можете да изразите истината си, достатъчно е само желанието, да споделяте, да разбирате, за да бъдете разбрани. В любовта можете да сте себе си и го позволявате на другите. В любовта привличате светлина и отразявате тъмнината на неразбирането.
Тук, на вашата планета, изживявате велико израстване. Няма нужда да се отчайвате. Няма нужда да изпадате в страх и паника. Не е края на света. Напротив, сега е време за възраждане, времето, когато ще престанете да криете въпросите „под килима“, времето, когато човечеството крещи за истина и цялост, за свобода и справедливост, и за всички тези качества, за които жадува душата.
Бъдете тези, които разбират, че самоизразяването е изразяване на истинския аз и е истински само, когато е изразен с любов. Бъдете тези, които разбират, че истината и честността, започват отвътре. Бъдете тези, които знаят, че във Вселената е много просто – подобната вибрация привлича подобна. Бъдете тези, които знаят, че сте и винаги сте били свободни, да излъчвате всякаква енергия, каквато ви харесва.
Колкото и хаотичен да изглежда театъра на човешкото съществуване, но така е винаги. Вие сте прекрасно светлинно същество, както и всички други. Знаете го. Приемете тази истина. Обичани сте. Вие сте чиста светлина. Настройвайки вибрациите си, можете да изберете, какви да привличате.
Скъпи наши, сега работим много тясно със Земята. Безброй светли същества изпращат любов на всеки от вас. Не осъждаме нито една душа. Просто изпращаме любовта си, защото, в крайна сметка, това е най-голямото изражение на всяко същество, независимо дали е на Земята или на небето. Ежедневно приемайте любовта ни и знайте, че сте прекрасни и скъпоценни в очите ни. Направете всичко възможно, че в крайна сметка, доброто да може да възникне от хаоса. Потърпете. Молете се за всички. Всички сте такива красиви и много любими.
Бъдете здрави! Обичаме ви много.
– Ангелите
Ann Albers, 17 януари 2021.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/poslanie_angelov_cherez_ehnn_albers_17_janvarja_2021_g/2021-01-20-23340

Препятствия по пътя към прехода

Препятствия по пътя към прехода

От автора:
Благодарна съм на читателите за негативните коментари. За мен бе важно да осъзная, че, все още, ме засягат. Различните мнения в нашия разнообразен свят са неизбежни. Следователно, трябва да се науча, да запазвам душевно равновесие, дори при такива сложни условия.
Откакто станах канал, в моя свят няма случайни събития. Това бе вълнуващо и плашещо. Цялото обкръжаващо пространство заговори с мен. Събития и ситуации, случайни фрази на близките, коментари на читатели, приятелски беседи с Наставници – всичко това става повод да задавам въпроси на Архитектките и да разгръщам нови информационни пластове. Вдъхновяваха ме за творчество, с целия арсенал от достъпни за въздействие инструменти. В този сложен въртоп от неслучайни събития, често си задавах въпроса – продължавам да съм човек, вземащ самостоятелни решения или съм оръдие на глобалните промени? Нямам отговор на този въпрос. И не разбирам съвсем, как да се отнасям към ролята си. Уверена съм, уравновесения ми подход, изводите ми, също ме охарактеризират за висшите сили.
Меко, но настойчиво, поощрявайки усещането на правилните решения, ме водят. Това въздействие, практически, е неотличимо от собствената воля. Докато читателите критикуват решенията ми, си мисля – наистина ли решенията са истински мои? Не отхвърлям отговорността за постъпките си в ежедневието, тя е по силите ми. Но в тези глобални взаимодействия, не усещам почва под краката си. Не виждам целия смисъл, вложен от висшите сили в посланията ми. Буквално, правя нещо, превъзхождащо способностите ми. Надскочих себе си и се рея във въздуха, от доста време.
В тази ситуация, ме подкрепя само едно обстоятелство. След десетки корективи и преписване на посланията, за да постигна максимална точност, след безброй прочитания на всяко изречение, дума и буква, в главата ми звучи ясно и уверено: „Публикувай, съгласни сме с всичко“.
Маркетолозите казват, че ако човек му харесва нещо, си мълчи. А ако не му харесва – бърза да го изкаже словоохотливо. Благодарна съм на тези читатели, които опровергават маркетолозите и ми казват благодаря за работата! Благодаря и на вас, скъпи мои!
Наставник: Тъжни мисли? (Усмихва се)
Ченълер: В ред съм. Ще пишем ли?
Н.: Да. Докато Творците са заети, нека да поговорим. (Усмихва се)
Ч.: Кажи, наставниците често ли влияят на свободната воля?
Н.: Това е поредната тема, която може да се възприеме нееднозначно. Но понеже не получавам никакви възражения отгоре, нямам нищо против да я обсъдим.
Ч.: Т.е. не си свободен да даваш всякаква информация?
Н.: Свободата предполага отговорност. Мога да си я дам и сам. А дали ще я дам без одобрение свише? Не. Имам добра репутация. Само след съгласуване с ръководството.
Вашата отговорност е в пъти по-малка. Може да се каже, че е детска отговорност за постъпките. Ние все пак, отговаряме като възрастни за деянията си. И никакви вселенски сили, не могат да ни спасят от последствията.
Ч.: В какво се проявява нашата детска отговорност?
Н.: Поне в това, че се държите ежедневно така, както не си позволяват, да се държат развитите цивилизации.
Ч.: Някои читатели реагираха болезнено на предишната ни беседа. Защо може да не пуснат пробуден до прехода?
Н.: Дадох опростено обяснение. Но част от хората го възприеха по своему. Поставиха неправилно акцентите. Нека да е по-подробно.
На горните нива, несдържаното поведение получава доста строги наказания. Ако душата не се е справила с негатива си, за нея е по-безопасно на трето ниво.
Ч.: Доколко строги?
Н.: До определен момент, към невъздържаните могат да се отнасят деликатно. В разни цивилизации, душевните проблеми се решават по различни начини. При някои, с това се занимават лечители. Някои се справят сами. Ако, все пак, няма баланс, налага се почистване в Диструктора. Или ангели могат да го очистят със свещен огън. Процедурата, практически, е идентична. Болезнена.
Ч.: Принудително?
Н.: Не, скъпа. Доброволно. Ако е принудително, последствията са много по-сериозни.
Ч.: Какви?
Н.: Изпращане на ниски нива за развитие.
Ч.: И какво усеща душата след очистване?
Н.: След възстановителния период, естествено, ѝ става по-добре.
Ч.: А защо е така жестоко?
Н.: Обкръжаващото пространство е чисто. И трябва да остане такова. Няма изключение за никого.
Но има и друга, по-дълбока и сложна причина. Душата е привлечена надолу. Същността може да се опасява от потъване в светове като вашия. Не се чувства комфортно и във високочестотни пространства. Прекалено е ограничена в тях.
Ч.: На мнозина не им харесва тук. Надяват се, че след прехода, ще се подобрят жизнените условия. Така ли е?
Н.: Условията се подобряват, така е. Но не отчитате главното. Ако на човека не му харесва и той не е способен, да трансформира това чувство, и на новото ниво, няма да му харесват много работи. Но нормите за поведение там са други. Тук може да се дискутира свободно, даже бурно. А там, трябва да сте дипломатични във висша степен.
Ч.: Т.е. „не ми харесва“ е състояние на ума, независимо от обкръжаващите обстоятелства?
Н.: Това е интересна мисъл. Мисля, че хората ще я разберат. „Не ми харесва“ и „осъждам“ трябва да бъде трансформирано от душата в нови, по-конструктивни състояния на съзнанието. Това е една от задачите на нивото. Например, в такова: „Смятам, че ситуацията може да се подобри. Имам предложения“. Вашето ежедневно поведение е прието тук, но е неприемливо там.
А относно това, че ви наблюдаваме. Висшите нива са много сложни. Разказваме ви постепенно за тях. Споменахме необходимите навици и ви дадохме време, да ги усвоите. Това събеседване продължава много години. Ти не беше родена, а ние вече беседвахме. Задачата беше – да разберем, на какво да наблегнем, за да ви подготвим. В това число, да ви посочим чрез реакциите ви, какво ви е останало да доработите.
Има такива, които са вече с конструктивен мироглед. Те са благодарни за предишното послание. Ние също сме ви благодарни, че съхранявате светлината на душата си.
Други критикуваха. Както им се струва конструктивно. Това е обичайно състояние за сегашното ниво. Но с него, не може да се напредва.
Всички вселенски процеси са трансформация на съзнание. Това означава, че днес е едно състояние, а утре е друго. Но, ако се направи необходимото усилие. Затова, с времето, критиката винаги се сменя с приемане. Но при всеки е различно необходимото за това време.
Ч.: А кой съди?
Н.: Няма никакви съдии, скъпа. Никой не може да влияе на възнесенските процеси. Само се въртим около вас и мислим, на какво може да се наблегне, за да пожелае душата, да се възнесе.
Ч.: Значи, самата душа не иска да се възнасят?
Н.: Удивително, да? Имаме определени планове, представи, кога душата става готова. Има показатели за развитие, при които, се възнася обичайно. И на основата на този натрупан опит, планираме работата си. Нали доста много същности се грижат за развитието ви. Без планиране не можем. В работата трябва да има ред.
А душата е непредсказуема. Накъде ще се насочи, не знаем предварително. Понякога наблюдаваме удивено траекторията ѝ и едва успяваме да създадем условия за новите ѝ потребности. Но еднозначно, на нея ѝ влияят свойствата на личността. С разума си, уравновесявате своята искра. Стараете се, да подсигурявате рационално направление. А душите са като деца. Невинни и игриви/палави.
Ще ви разкажа интересно нещо. Случва се така, че душата съответства по показатели за възнесение, харесва на ръководството в новото ниво, подготвени са всички технически условия за комфортен преход. А душата не се възнася. Не иска, красавицата! Интересно ѝ е там, където е.
Според нашата статистика, душите на хората, на които всичко не им харесва в живота, не се възнасят. Душата предпочита опита от текущото ниво. Има повече свобода за проява на емоции.
Ние само разказваме подробно за другия свят. А душата избира сама.
Ч.: Загадъчна душа 🙂
Н.: Вярно. Душата е един от най-загадъчните вселенски субекти. Затова и се смята волята ѝ за воля на Всевишния. Не сме способни да разберем напълно поведението ѝ.
Ч.: А защо твърдиш, че четиримерното ръководство ни оценява?
Н.: Така е. Сами не можете да се възнесете. Помагаме, както можем. Прибираме оперативно опашките ви. Подготвяме техническите условия и нови пространства, според потребностите ви. А ако душата, откровено не е готова за преход, не се създават подходящи условия.
Ч.: Но нали се създава впечатлението, че ръководството казва „тези подготвяме, харесват ни, а за другите – не ни е до тях сега“.
Н.: Съвсем не е така. Има много признаци за готовността на душата, да се възнесе. Всичко в нашия анализ е настроено, да измерва всичките тези признаци. Спящата или не разсънена душа, просто не дава сигнали за готовност. Все едно казва – „Рано ми е. Не съм се наситила на този свят. Тук ми е интересно“.
Ч.: Но нали страдат. Това интересно ли е?
Н.: Толкова ви смущава, че интензивният опит във вашия свят, независимо от страданията, може да бъде предпочитан за душата? Мислете по-широко. Негативният опит също е интересен. Тук, на Земята, има много тримерни емоции, които са контрастни, разнообразни. На душата ѝ е интересно. Привързана е към този свят.
Ч.: Можеш ли да обясниш привързаността към негатива?
Н.: Например, когато ви се струва, че живота ви е драма, но по всички признаци може да се забележи, че душата е заинтересувана. Излъчва сигналите: „усещам остро чувство“, „този живот ме вълнува“. По този начин, този свят ви привлича. Иска да остане. И практически, е невъзможно, да се направи нещо.
Ч.: Практически? Т.е. нещо, все пак, може да се направи?
Н.: Да. Но не е нужно. Волята на душата е свещена. Това е фрагмент от Единното.
Вашите будисти от хиляди години разказват за привързаността на душата към страданията в сансара. Не казвам нищо ново. Само с други думи, в съвременна интерпретация. Негатива е интензивен. Той е като наркотик. А контрастите са като при влакче на ужаса. Завладяват духа.
Ч.: А можете ли да не допуснете душа, която иска да се сражава, до вашето ниво?
Н.: Можем, ако не е цивилизована. Но това са редки ситуации.
Ч.: А ако човекът е настроен за преход, а душата не го слуша?
Н.: Душата може да не дава никакви признаци за преход. Няма значение, какво иска човека. Тя знае по-добре, какво иска.
Ч.: А какво да прави човек, ако иска, а душа – не?
Н.: Затова имате толкова методи за саморазвитие, за да създадете връзка с душата. А за целта е необходима много дълбока трансформация. Трябва да изровите от дълбините си целия негатив, всички неосъзнати мотиви и да ги очистите. Иначе, няма как да избегнете противоречията с нея.
Шумът от интензивното мислене ви пречи да чувате душата.
Т.е. осъзнатият човек, е способен да се обедини със стремежите на душата си. И това е много сериозна задача. Ако, както преди, имате неконтролиран негатив при неординарни ситуации, значи, все още, душата не се е наиграла с тези играчки. Харесва ѝ, да удари съседа по игра с гумен чук, за да види, как ще реагира. Но, засега, не бива да ѝ се дава боен чук. Нали на новите нива, мисълта е творяща – не е абстракция. Следователно, може да навреди.
Ч.: А как да разберем, дали стремежите ни са в една посока с душата?
Н.: Като я чуете. Като усетите, накъде ви влече, в действителност. В един вид „стерилните“ висши светове, където е необходимо приемане и търсене на конструктивни решения? Или да остане тук, за да потърси нови приключения, борба и спорове. Позволете бурните чувства. С такива отговори, не бива да се бърза. Трябва да се мисли, чувства, да усетите цялата си дълбочина. За мнозина не е очевидно, но и двата варианта си имат своите достойнства.
Бог с вас, че виждаме всичките ви несъвършенства. Но душата си не можете да излъжете.
Ч.: Прав си. Акцентите са съвсем различни. А как да се справим с негативните изблици?
Н.: Не ги разплисквайте. Дишайте дълбоко, вгледайте се и ги размийте мислено. След като се успокоите, търсете причините, какво ви взривява. Докато не ги откриете, не ги отработите, изблиците ще се повтарят.
Ч.: Какво излиза? Ние дори не разбираме, защо искаме да се възнасяме?
Н.: Това е сериозно решение и предполага основателна вътрешна работа. Много хора, стремящи се към прехода, оценяват невярно успехите си. Занижават силно необходимите усилия за личната трансформация.
Наблюдаваме, че към преход, преобладаващо се стремят хора, жадуващи привичния земен живот, но с повече блага и по-малко работа. Но новите нива са съвсем други. Мисленето е друго.
Ч.: Колко често влияете на волята ни?
Н.: Практически ежедневно.
Ч.: А какво става със свободния избор?
Н.: Свободни сте в пределите на определения ви диапазона от свобода. При нас е същото. Във Вселената, напълно никой не е свободен. Има само съотношение между свобода и отговорност.
Има и трети фактор – пълномощия. Например, на воините от йерархията, им е позволено да прилагат насилие, без кармични последици. Но и те никога не злоупотребяват с пълномощията си. Действат в предела на необходимия минимум.
Ч.: Как се справят воините с негатива си?
Н.: Не винаги успяват. Понякога се налага да се чистят. Доброволно отиват, щом забележат, че губят баланс. Разбират всичко сами и пазят чистотата си.
Ч.: А ако не се очистят?
Н.: Направо се засилват към тъмната йерархия или за трансформация в нискочестотните светове, за развитие. Такова никой не допуска. Пазят достиженията си.
Ч.: А в какво се състои въздействието ви?
Н.: В коригиране на мислите.
Ч.: А действията?
Н.: И действия също, но по-рядко. Не е толкова лесно, да ви хванем за ръката, ако сте се засилили, да забъркате нещо.
Ч.: А как влияете на мислите?
Н.: Виждаме бъдещето ви с голяма вероятност. Различните варианти на събитията. Ако се каните да се забъркате в неприятности, меко ви влияем, за да промените намерението си. Всяко въздействие се фиксира строго от управляващата система. При всеки случай, сме задължени, да посочим причина за намесата и логиката на размишленията ни. Ако ситуацията е сложна и не сме уверени в мъдростта си, се обръщаме към по-опитните. Това не ни избавя от отговорността ни за вашето развитие. Но консенсусът от мнения с по-опитни консултанти, повишава шанса за успешно решение на сложна ситуация. Освен това, ако човека, въпреки всичко, постъпи, както си е наумил, имаме доказателства, че с наставника сме предприели сериозни усилия. Както казах – отговорността е голяма. Затова не си мисли, че въздействията ни са лекомислени.
Наставниците, пазещи репутацията си, изобщо се стараят, да не коригират нищо излишно. Но ние си имаме също задължения. Ако обстоятелствата изискват намеса, се намесваме. Такъв е контрактът с душата ви.
Оптимистичните мисли и конструктивните идеи ви подхвърляме също често. Може да се прихванат. (Усмивка)
Ч.: Защо ми се струва, че след посланието на Луцифер, около работата ми възникна неприятен резонанс. Някои читатели оцениха миналото послание като провокационно.
Н.: Възможно е, действително да е повлиял. Луцифер е велик майстор на въздействията и умее да създава сложни и красиви последователности от събития. Но със сигурност, няма да го разберем. Затова, в получилата се ситуация, с теб поемаме отговорност за беседата ни, а читателите – за своите реакции. Това е много важно качество – поемането на отговорност.
Докато човека е в покой, не може да разбере, на какво е способен. Не се познава достатъчно, не се разбира. Необходимостта да реагира на „провокационна“ информация, му позволява, да разгледа всичките си страни. Да раздвижи утаения на дъното негатив. Нямате понятие за такъв, но той съществува.
Каква е целта на това въздействие? Да раздразни хората, да дискредитира ченълера или висшите сили? В никакъв случай. Помагат ви да видите себе си изцяло. Гледайте внимателно. Този баласт ви държи тук. Затова, т.н. „провокация“ е помощ. Казваме ви, не всички котви са вдигнати. Показват ви ги.
Получили сте дълбоко въздействие, освободило негатив. Ти си чувствителна към критиката – затова има и недоволни коментари. Размътило се дъното и боли? – Трансформирай. Читателите достигат с камъните си дъното. На всички е неприятно. А как иначе? Няма друг начин.
Моля за прошка тези, който реагира отрицателно на такова въздействие, не обичам да прибягвам към такива методи, без крайна необходимост. Но, ако сте мъдри, приемете този дар. Говорили са ви многократно, за работата с негативните мисли. Показвал съм, къде се спотайват.
Ч.: А необходимостта крайна ли е?
Н.: Огледайте се, виждате ли положителни промени?
Ч.: Аз – не. Вие също не ги виждате, нали?
Н.: Възнесенският прогрес е много бавен. Вашият свят се оказа много желан за душите. Даже тези, които се смятат за пробудени, все още се стискат прекалено за него и за личните качества, които са уместни тук, но са неуместни на по-високо ниво. Душите се пробуждат вяло и засега, не напират много към новите пространства. Не знаем, как да ви го кажем по друг начин. Работата над себе си не е довършена.
Ч.: Усилихте интензивността на въздействието с помощта на послания, като последен шанс да ни размърдате?
Н.: Какво ли не са предавали на хората. С какво ли не са ги съблазнявали, за да се очистят и възнесат. И с райски кътчета. И с прекрасни пътепоказатели. (Усмихва се)
Сладкиши поднасяхме. Дълго и много. Не сработиха. След това, давахме сериозни беседи. Малко помръдна от мъртвата точка. Но процеса е прекалено бавен!
Това е еднократно въздействие. Никой не иска да провежда такова. И ти се смущаваш. Искаш да предадеш на хората повече оптимизъм. Макар и да не върши повече работа. Всички в позитив и очакват събитие, за което, в действителност, не сте готови. Ако хората реагират нормално и продължат да трансформират негатива, може да дадем още. Ако ли не, защо да ви дразним без ефект. И без това ви е толкова сложно сега.
Ч.: Прав си, сложно е, да натискаш по болезненото.
Н.: Дай на хората, да смелят спокойно тази информация. Но не очаквай, тези, които преди са реагирали негативно, да променят рязко мнението си и да ти благодарят.
В действителност, това е универсален съвет за всички. Правете това, което смятате за необходимо, при възможност, помагайте на другите, разговаряйте с тях, опитвайте да пробутате необходими мисли. Но не очаквайте и не се разочаровайте. Колко прегоряха такива, които опитваха да говорят с хората, но очакващи нещо от тях. Колко такива носители на ново разбиране, се разочароват от липсата на резултати. Не се хващайте на тази въдица. Всеки ще вникне в себе си, когато поиска, не по-рано.
Ч.: И какво, там при вас изобщо не се карат и не критикуват? Сложно е за човешкия ум да си го представи.
Н.: Мисълта е материална. Не бива да си позволявате волности. Може да навреди на събеседника.
Ч.: Случва се, да избухнеш, след което ти минава и се извиниш. Всичко ли е толкова фатално?
Н.: Фатално не е подходящата дума, скъпа моя. Правилно е да се каже – грижливо.
Ч.: А ако си го помислил, но не го произнесеш? Там скривате ли, ако някой не ви харесва?
Н.: От куратора и висшите сили, наставникът не може да скрие нищо. Между себе си, може да скрием реакциите си. Има такова умение при много раси, мисленето да е хигиенично и да не напуска пределите на същността ти. Пространството трябва да е чисто. Не бива да плескате наляво и надясно. Ако трябва да се трансформират чувства, уединяваш се на безопасно място и го правиш.
Ч.: Значи много мнения и разногласия, а да ругаеш не бива? Такъв е при вас реда?
Н.: Уважение, търпение, конструктивно обсъждане. Мненията и разногласията – да, много са. Ако не успяват, да се договорят – същностите опитват, да не взаимодействат, без крайна необходимост. Има и такъв формат на отношения между цивилизованите раси. Не обичайте другите – уважавайте чуждото пространство и поддържайте дистанция.
Ч.: Прав си, леко стерилно. Навярно, не всички го искат.
Н.: Еднозначно, не всички го искат. Другите сега четат и мислят: „Това е за мен! Това ми е необходимо“. Това са тези, които са си умили обувките и не обичат, другите да им цапат пода. На тях обезателно ще им хареса.
Ч.: А какво ще стане, ако не се държи толкова много на чистотата?
Н.: Нашите светове ще започнат да затъват в тъмнина.
Ч.: Не си сам? С теб имали още някой?
Н.: Съветът на дванадесетте се заинтересува, с какво се занимаваме. (Усмихва се) Казват, че беседата ни е много своевременна, макар и сложна. питай, каквото искаш.
Ч.: Какво следва да променим в мисленето си, ако действително искаме да приключим трансформацията и да се възнесем?
Съветът на дванадесетте: Духовният, цивилизован човек, живее в друга парадигма. Има два полюса за стремежите. Първият е почитане на мъдростта. Вторият е почитане на силата.
Почитане на мъдростта не е безпрекословно подчинение на ръководството, на висшите сили или на велики майстори. Това е начин на живот, насочен към грижливо отношение към обкръжаващия свят, към ближния, не насилствено решаване на всеки сложен проблем. Това е също, умствена хигиена, смирение и приемане. Търсене на решения, а не разрастване на проблема, поради невъздържаност.
Почитане на силата е ежедневие за хората. Подчинявайки се на ръководството, не поради уважение, а поради страх и зависимост. Позволяване на себе си и обкръжаващите на интензивни негативни емоции, пилеейки безполезно жизнен ресурс и замърсявайки околното пространство.
Как да прекратите почитанието си на силата? Към ръководството, се отнасяйте с дълбоко уважение, с разбиране за голямата му отговорност. Дори да има недостатъци. В личните отношения – помнете, че дори думите нараняват. Въздържайте се от негатив към ближния.
Какво представлява почитане на мъдростта към самия себе си? Това е приемане на отговорност за душата си, за единството. Грижите се за душата си, като не допускате да обраства с мръсотия, която да я изолира от светлината на Всевишния. Тя се губи в тази тъмнина и забравя, откъде е дошла. Струва си, да се отнасяте към всяка искра, като към светиня. Не бива да почитате другите души и да им говорите неприятни думи. Не бива да почитате собствената, а да изригвате груби емоции.
Каним ви в общество, където няма страх, гняв и осъждане. Където, всяко малко движение се прави грижливо. Ако не сте готови, ако се съмнявате, дали искате да се присъедините към нас, не се безпокойте. Уважаваме всяко ваше решение. Молим само, да погледнете с отворени очи на своите препятствия. Нека мъдрост да насочва душата ви по най-добрия за нея път.
Оставяме уникалната си сигнатура за усилване на авторитета в това послание. Съгласни сме с казаното по-горе. Ако от все сърце изберете, да почитате мъдростта, ще се срещнем много скоро и ще взаимодействаме пряко.
Ч.: Благодаря ви за наставленията.
Съветът на дванадесетте: Прощаваме се с вас. Всичко добро!
Ч.: Наставник, скъпи мой. Нима някой от обикновените съвременни хора отговаря на тези параметри за святост?
Н.: Вече разбираш цялата дълбочина на нашата болка? (Усмихва се)
Ч.: В тази философия има общи черти с будизма. Почитане на учителя, отношение към учението като ценност, търпение и състрадание.
Н.: Будизмът ви е даван от прекрасни майстори. В него действително може да се извлекат полезни идеи. По-уважително отношение към обкръжаващия свят.
А философията в почитането на мъдростта, не е толкова сложна за ежедневно прилагане.
Ч.: А кога, все пак, душата се пробужда истински?
Н.: Новото ниво предполага нова степен на единство. Пробуждане се случва, когато човек и душа искат да се обединят с обкръжаващите за да си сътрудничат. Стремеж към колективна игра.
Ч.: Дори ако обкръжаващите продължават да бият с детско чукче?
Н.: Когато човек иска истински да прекрати тези игри, душата му започва да слуша. И понеже, с обкръжаващите нищо не го обвързва повече, душата и стремежа за единство, притеглят по-дружелюбните. Най-близката такава група, ви очаква на четвърто ниво.
Ч.: Разбираемо. Благодаря за беседата.
Н.: Желая на всички ви късмет. (Усмихва се)
Контактьор: Ино
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9868-prepyatstviya-na-puti-k-perehodu

Механизмът на скритото робство

Механизмът на скритото робство

1. Икономическо принуждаване на робите, да работят постоянно. Съвременният роб е принуден, да работи постоянно до смъртта си, тъй като, средствата, заработени за 1 месец, стигат само за един месец, да си плати жилището, храната и пътуването. Понеже средствата стигат само за месец, съвременния роб е принуден да работи цял живот. Пенсията е голяма фикция, тъй като стига само за за най-необходимото и за нищо повече.
2. Вторият механизъм за скрито поробване е създаване на изкуствено търсене на ненужни стоки, налагано с реклама, пиар, подреждане на стоките по определен начин в магазина. Съвременният роб е въвлечен в безкрайна гонка за „новото“, което му налага да работи постоянно.
3. Третият скрит механизъм за икономическа принуда, е кредитната система, с „помощта“ на която, съвременните роби затъват все повече и повече в кредитната кабала, чрез механизмът на „лихвеният процент“.
4. Четвъртият механизъм да застави съвременните роби, да работят за скрит робовладелец, е митът за държавата. Съвременният роб смята, че работи за благото на държавата, но в действителност, средствата попадат в джобовете на робовладелците, а понятието държава служи само за замъгляване на ума на робите, за да не задават излишни въпроси от рода: Защо робите работят цял живот и остават бедни? Защо робите нямат право на част от печалбата? И кой, конкретно, получава средствата, изплащани от робите като данъци?
5. Петият механизъм за скрита принуда на робите е механизмът на инфлация. Нарастване на цените с нарастването на доходите, осигуряващо незабележимо ограбване на робите. Това гарантира все по-голямото обедняване на робите.
6. Шестият скрит механизъм, принуждаващ роба да работи е, лишаването от средства да избяга в друг град или страна. Този механизъм принуждава съвременните роби, да работят само на едно място и да търпят експлоатацията, просто, защото няма друг избор.
7. Седмият механизъм, заставящ роба да работи безплатно, е скритата информация за реалната стойност на труда, за реалната стойност на стоките. И частта от труда му, присвоявана от робовладелеца чрез счетоводните механизми, също е тайна за робите.
8. Механизмът, който принуждава съвременните роби, да не търсят своята част от печалбата, заработена от бащи и деди, е точно скритото разграбване от робовладелците, създавали многобройни поколения от роби, в продължение на хиляди години.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/mekhanizm_skrytogo_rabstva/2020-12-14-13472

Няма нищо по-скъпо от авантата

Тута Майер – Няма нищо по-скъпо от авантата

Наблюдавайки всеки ден, как нараства количеството на жадуващите келепира, как се радват, когато успеят „да ударят кьоравото“ (това не е мой израз, а цитата), да се възползват от „безплатно предложение“, да получат даром, неволно се замисляш:
„Нима всичките тези хора нямат понятие, че няма нищо по-скъпо от безплатното?“
А вглеждайки се, разбираш: да, те действително вярват, че само вземат и нищо не дават.
И никак не свързват с авантата, загубата на пари, загубата на работа, на здраве, на отношения, на неща, на деца и прочие „неприятности“ поради любовта си към келепира.
Не учат сегашните деца, че за всичко трябва да се плаща, защото и родителите им не са учени на това. За съжаление.
А нали това е базата, която определя, как се подрежда целия ви живот. И всеки възпитан човек знае, че „ако нещо дойде от някъде, значи, преди това трябва нещо да си иде“ – това е неизменен закон за съхранението на енергията.
Затова и „аванта“ не съществува.
И ако не правите равнозначен обмен на нещо съзнателно, това винаги става, но често, не съвсем така, както ви се иска. Умните хора, през всички времена, са го забелязвали, затова и поговорите на тази тема са доста (например, че стиснатия плаща два пъти)…, но кой ги прилага в живота си?!
Сега са изключително много „безплатните“ съблазни, но ни едно от предложенията, реално, не е такова. Просто го запомнете. И преди да се възползвате от такива предложения, помислете, какво сте готови да пожертвате в замяна: време, здраве, пари, енергия, „която не усещате“, докато с нея е наред всичко?
Критерий за това, какво ви е действително необходимо, е готовността ви да платите за него. Ако ви е необходимо само „безплатно“, значи, нямате нужда от него – подминете, не се изкушавайте.
И работата не е в това, че всички безплатни предложения преследват лоши цели – мнозина дават наистина, просто така.
Работата е във вас.
Човекът дал нещо, освобождава място за необходимото му. Но вие, когато вземате, също трябва да освободите място за него… или то ще се освободи само.
Изобщо, за всичко трябва да се плаща – и да се „плаща“ е винаги по-добре, отколкото да се „разплаща“. Не го забравяйте никога – и бъдете щастливи.
Тута
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/tutta_majer/2020-10-13-22013

Как да ускорите прехода към следващото измерение?

Андромеда. Как да ускорите прехода към следващото измерение?
Контактьор: Елена Лозинская

„Приветства ви цивилизацията на Андромеда. Днес ни се иска да ви разкажем, какво може да направите, за да ускорите преходния процес в следващото измерение.
Преди всичко, позволете да ви напомним, че този процес трябва да е осъзнат, т.е. трябва да си давате сметка, какво става с вас, през какви етапи преминавате. И всяка своя крачка в това направление, може да бъде обяснена и класифицирана.
По този начин, искаме да стигнете до убеждението, че прехода протича, преди всичко, в съзнанието ви, в главата ви, на ниво осъзнаване и разбиране. Трябва да се ориентирате и да разбирате, какво се случва с вас.
Една от главните причини за изоставане, за липсата на достатъчно ускорение, е липсата на разбиране за случващото се с вас, пропускането на ориентири и движението слепешката.
С известна степен на осъзнатост, можете да се ориентирате в малка област, но да не виждате съвсем, накъде се е насочил кораба на съдбата ви. Може да ви се струва, че осъзнавате и дори контролирате посоката на кораба си, но, в действителност, някакви програми и механизми определят курса и скоростта.
Част от тези програми може да бъдат определени като програми за удобство, търсенето на комфорт в едно или друго състояние и поддържането му, с всички възможни средства. Когато подсъзнателно оправдавате някои от действията или бездействията си, за да не изпуснете удобството. Може да съществува вътрешен протест, против напускането на удобната зона, против разкриване на допълнителни ресурси и източници на вдъхновение. Може да има подсъзнателна блокировка, недопускаща разкриване на таланти и способности.
Друга част от програми, които могат да пречат на напредъка, са лъжливи критерии, стари ценности и цели. Вашият кораб може да следва по навик утъпкани пътеки, по които са ходили още предците ви, но съвсем не подхождат на съвременната ситуация. Законите за навигация се променят също и предизвикват преоценка на ценности и ориентири.
Следващата част от програмите, може да създава усещане за еуфория и високи постижения, но кораба ви, в действителност, може да не помръдва. Такива програми създават илюзията за големи достижения и прогрес, докато, в реалност, няма кардинални и качествени промени.
Още една част от програмите, може да ви задържа с товара на миналото. Това, което не е приело и обработило съзнанието ви, а е все още, много болезнено и е в активна фаза. Това, което ангажира много ваши ресурси и внимание. Това, което не допуска да се съсредоточите напълно върху своите цели и задачи.
Вече сте в състояние, самостоятелно или с помощта на специалисти да проследите, какви от изброените програми ви пречат да се ускорите достатъчно в прехода. Можете по-внимателно и осъзнато да проследявате реакциите си, да вниквате по-добре в своите намерения, да разшифровате желания и потребности.
Изучавайте механизма на съзнанието си и начина на мислене, и ще можете да преодолеете автоматическото си, неконтролирано вземане на решения. Станете капитанът на съдбата си и поемете по безкрайните простори на неограничените възможности и пространства.
С вас бе цивилизацията на Андромеда. С любов към всички земляни.“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1918653

Системата е

Системата е:
Телевизор – за да живеете винаги в страх;
Алкохол – за да избягате от реалността;
Работа – за да нямате време да се замислите;
Потребление – за да заглуши съвестта ви;
Ваксини – за да разрушат имунитета ви;
Месо – за да гние труп в стомаха ви 3 дни;
Кредити – за да робувате;
Безпорядъчен секс – за да пилеете енергия;
Таблетки – за да затвърдите болестта;
Пенсия – за да не се грижат децата за родителите си;
Религия – за да сте вечната жертва;
Зрелища – за да се чувствате част от стадото;
Тютюн – заплатено унищожение;
Училище – създаващо винтчетата на системата;
Президент – за да има илюзия за избор;
Войни – за да управляват хората чрез патриотизма.
Можете да направите СВОЯ ИЗБОР, да не сте част от всичко това.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7233
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: