Статии
Брояч от 3.2006г.
5547059
Users Today : 282
This Month : 5330
This Year : 70896
Views Today : 1723
Who's Online : 8
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Духовно усъвършенстване

10 признака, че е уморена душата, а не тялото

10 признака, че е уморена душата, а не тялото

Когато по жизнения път се случат дълги периоди на ментален, емоционален, а и физически стрес, душата може да изпадне в крайна умора, която външно е много подобна на депресия, тъй като има сходни симптоми.
И както и да опитваме да подобрим настроението си, стараейки се да мислим позитивно и търсейки енергийни мисли и постъпки, все едно се чувстваме изтощени.
Причината, поради която се случва всичко това, е в необходимостта от време за излекуване на душата, както е необходимо при срастването на костите. И макар душата ни да не се вижда (за разлика от крака или ръката), здравето и благополучието ѝ е много важно за физическото тяло и затова, трябва да се отнасяме с нейното лечение, не по-малко внимателно от лечението на телесните рани.
Ако пренебрегваме признаците за загубата на енергия, може да стигнем до много нежелани последствия, като хронична тревожност и дори до действителна депресии.
1. Това, което искате през целия ден, е да си полегнете и почините, поне за мъничко. Често, сядате за поемане на дъх, опитвате да дремнете при възможност, много ви е трудно сутрин да се надигнете от леглото. Сънят ви е станал повърхностен и неспокоен, понеже сънищата ви са много наситени, а кошмарите много реалистични.
2. Имате болки по цялото тяло. Можете да усещате напрежение, световъртеж, болки в корема, размазано зрение и главобол – внезапно и без всякакви причини.
3. Когато някой ви пита, какво ви е, дори не знаете, какво да отговорите. Не можете да определите точно, какво усещате. Знаете, че е нещо сложно и дълбоко, но не можете да обясните, защо се чувствате точно така, а не по друг начин, още по-малко, да измъкнете от това състояние.
4. Често се усещате разглобени и дезориентирани поради нарушената синхронизация между тяло и душа.
5. Всичките ви емоции са усилени – и позитивни, и негативни. Ставате невероятно емоционален човек и можете внезапно да заплачете без каквито и да са причини. Стават обичайни резките промени в настроението. Можете да се усещате препълнени с любов към целия свят, че чак сърцето ви да се взриви, а в следващия момент, се чувствате сам в целия свят.
6. Постоянно изпадате в леки панически атаки или хронична тревожност.
7. Чувствате се самотни дори сред хората. Започвате да се съмнявате в тях, гадаейки, дали не замислят нещо лошо, дали можете да им доверявате, и затова, общувайки с тях, настръхвате като таралеж.
8. Изпитвате горчивина, завист, гняв или съжаление по отношение на всичко случващо се около вас. Макар, като правило, съчувствате, прощавате и сте грижлив човек.
9. Постоянно усещате слабост и всяка физическа активност ви изтощава. Постоянно не ви достига енергия за физическа активност, а посещенията на спортната зала и физическите упражнения не ви носят радост, а се превръщат в тежък труд.
10. Често изпитвате страх и неувереност в бъдещето си. Понякога ви е толкова некомфортно, че ви се иска да си съберете багажеца и да заминете някъде далеч и да започнете всичко отначало. Повече не ви е интересно да се занимавате с носелото ви радост преди.
Ако се чувствате по този начин, време е да поставите интересите си на първо място и да се погрижите за душата си. Старайте се да почивате повече, изключете телефона и компютъра, и прекарвайте времето си с това, което ви доставя радост – любимо хоби или общуване с близки за вас хора.
Избягвайте негативните мисли и теми във вътрешния си диалог. Престанете да се критикувате или да говорите за себе си унизително. Практикувайте балансиране на енергията си.
Когато свикнете да обръщате внимание на душевните си желания, малко по малко, ще успеете да отстраните от живота си всичко, което ви кара да се чувствате изтощени и опустошени, заместете го с приятни мисли и получаване на жизнен опит, изпълнен с красота и позитивна енергия.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5387

Пирсинг и татуировки

Ченълинг чрез Моник Матие – Пирсинг и татуировки

Какво влияние оказва върху тялото сегашната мода по пирсинг и татуировки?
„За съжалени, пирсинга предизвиква енергийно изтичане във фините тела.
Татуировките са по-вредни и от пирсинга, защото, не трябва да забравяте, че тялото е енергиен резервоар. Ако си нарисувате красиви мотиви, вредата за тялото ще е само от мастилата.
Ако, например, имате нарисуван череп или нещо абсолютно негативно, тази форма се изпълва автоматично със съответната енергия. Това не само е деградация, но и вреди на тялото.
Казваме, че пирсинга и многобройните татуировки са глупава мода. Хората казват: „Ние сме в крак с модата“. Какво означава следването на модата? Да постъпвате като овце?
Това не е начин за напредък! Но е избор на душата.
Разказваме, как виждаме нивото ви на развитие, защото наблюдаваме, как се отразяват енергийно пирсинга и татуировките, защото сами не можете да го забележите.
Искаме да добавим, че хора с прекалено много татуировки или пирсинг, значително съкращават живота си! Ако тялото ви е нашарено или окачено с халки, как искате да диша или да излъчва? Ограничавате го!
Ако не разбирате и следвате сляпо модата, автоматически понасяте последствията!
Често тези с многото татуировки, не могат да стигнат и до осемдесет години. В известен смисъл, съкращават живота си. Няма да намерите сред хората с пределна възраст, нашарени с татуировки“.
А как стои въпроса с красивите татуировки, които предизвикват желание да си направите нещо такова? Наистина ли татуировката влияе на съзнанието и на тялото?
„Зависи от формата на татуировката. Трябва да е много малка! Дори хармоничната татуировка оказва влияние върху физическото тяло.
Леките, красиви, хармонични и малобройни татуировки не винаги действат негативно. Но не трябва да забравяте, че привличат определена енергия.
Дори да сте направили татуировката по убеждение, с любов, и защото е модно, поглаждайте татуировката си, насищайки я с любов – по този начин ще привлича само хубави енергии“.
А как стои въпроса с татуировки, свързани с определена култура или дори религия?
„Такова е възможно поради неразбирането, какво представлява човека.
Това са лоши навици. Някои татуировки са част от ритуал, който може да предоставя на астралните сили възможност за манипулиране и подчиняване.
Някои народи обичат да украсяват телата си, но това е по-малко вредно, защото рисунките не са трайни и могат да се измиват. Това не се отнася за татуировките, защото получават постоянно енергия.
Действително ли предполагате, че даденото ви от Бога или Вселената тяло, е предназначено за обезобразяване и дупчене?
Родените в западните страни или където и да е, винаги са променяли телата си поради религиозни, традиционни или модни причини“.
Моник Матие
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article6088-pirsing-i-tatuirovki

10 неща, които е хубаво да правите, дори да ви осъждат за това

10 неща, които е хубаво да правите, дори да ви осъждат за това

Обективно погледнато, никой няма право да ви съди. Хората може да са наясно, какво сте преживели, но не могат да усетят дълбочината на преживяното. Не са преживели живота ви. Нека си говорят. Забравете. Съсредоточете се върху усещанията си и постъпвайте според желанията на сърцето си!
И така, 10 неща, които е хубаво да правите, дори да ви осъждат за това.
1. Грижете се за себе си.
Ваши отношения със самите себе си са най-тесните и близки, от всички, които сте имали някога. Ако не можете да се грижите добре за себе си, не можете да се грижите и за другите. Ето защо, грижата за себе си е най-доброто егоистично нещо, което можете да направите.
2. Правете това, което смятате за правилно.
Не се стеснявайте да се разхождате сами и да обичате това занимание. Не допускайте нечие невежество, драма и негатив да ви пречат да ставате по-добри. Когато сте в съгласие със себе си – нищо не може да наруши равновесието ви.
3. Търсете своя път – той е уникален.
Всеки нов ден е шанс да промените живота си. Работете за да го направите такъв, какъвто ви се иска. Ангажирайте се на 100 %, нека мечтите ви са големи, а тревогите – малки.
4. Абстрахирайте се от всичко и се посветете на целите си.
Мечтайте за голямото, но не забравяйте, че се постига с малки крачки, които са краткосрочни и реални цели. Успехът е свързан с ежедневна работа над тях. Начина ни на действие, определя, кои сме.
Успешните хора не се спират никога. Всеки ден правят поне малка стъпчица, която да ги приближи до мечтата им. Грешките изобщо не са повод за отказване, а само за поука и продължаване напред.
5. Коригирайте целите и мечтите си, когато в живота ви нещо се е променило.
Повечето жизнени трагедии се случват, когато се откажете от мечтите си при първите трудности. Ако искате да се справите някога със собствените си демони и да постигнете всичко в живота, не се вкопчвайте в една мечта.
Бъдете отворени. Възможно е, да ви предстои още по-прекрасен път. Живота е непредсказуем, но винаги подхвърля нови възможности за реализации на мечтите. Просто не забравяйте, че понякога се налагат корекции на планове и мечти.
Това е нормално – промяната и имането на повече от една мечта.
6. Прощавайте на обидилите ви.
Прошката е най-добрия подарък сам на себе си. Позволява да се съсредоточите върху бъдещето, захвърляйки миналото. За да видите ясно бъдещия потенциал, трябва да изоставите всичко от миналото.
Без прошка, миналите рани не зарастват и не може да напредвате. Случилото се някога е само една глава. Не зарязвайте книгата преди да я дочетете докрай.
7. Проявявайте любов и добрина.
Ако дарявате любовта си само на тези, които смятате, че я заслужават, ще бъдете удивени, като разберете, че това не е любов. А се нарича преценка. Преценката е избирателна, любовта обхваща всичко. Подобно на слънцето и вятъра, любовта не прави изключения.
Любовта и добрината са начин на живот. Там, където има любов, няма място за осъждане. А където има осъждане – няма място за любов.
8. Подкрепяйте другите.
Понякога, дори малките прости неща могат да помогнат на тези, които изглеждат, че повече не могат да обичат. Не се страхувайте да прекрачите в тъмното и да изведете някого на светло. Помнете, силните могат да се защитят, но винаги подкрепят другите и протягат ръка за помощ.
9. Не позволявайте неудачите да ви сломят.
Когато се чувствате потиснати и ви се струва, че всичко е напразно, не се притеснявайте от това. Преживявате трудни времена, но все пак напредвате.
Напротив, гордейте се, че продължавате да се борите с трудностите и постепенно се издигате над тях. Нека всички да знаят, че днес сте по-силни от вчера и ще ставате все по-силни.
10. Дръжте високо изправна главата си и се усмихвайте.
Всеки ден от живота е страница от историята ни. Шансове няма само тогава, когато престанете да ги търсите.
Не съжалявайте за миналото – отново го преживявате. Не се усмихвайте за да скриете болката, усмихвайте се за да я излекувате. Не мислете за вселенската тъга, по-добре, забележете красотата, която ви обкръжава.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/10_veshhej_kotorye_sleduet_sdelat_dazhe_esli_vse_vas_osudjat/2018-11-14-55702

8 прости правила за общуване, когато ви манипулират…

8 прости правила за общуване, когато ви манипулират…

Манипулаторите ни внушават ловко чувството за вина, шантажират, заплашват, ласкаят. Изпълняваме желанията или заповедите им в своя вреда, все едно сме безволеви.
Такива игри, понякога продължават с години, тровейки живота ни.
Ето правилата за безопасност, разработени от експерта по комуникативни стратегии, коуча Престън Ни.
Не забравяйте основните си права:
-Имате право на уважение от другите хора;
-Имате право да изразявате своите чувства, мнения и желания;
-Имате право да определяте своите приоритети;
-Имате право да кажете „не“, без да се чувствате виновни;
-Имате право да получите това, за което сте платили;
-Имате право да изразите възгледи, различни от на другите;
-Имате право да се защитавате от физически, морални и емоционални заплахи;
-Имате право да създавате живота си в съответствие със своето разбиране за щастие.
Това са границите на вашето лично пространство. Разбира се, манипулаторите нарушават грубо нашите граници и не уважават и признават тези наши права. Но само ние сме отговорни за живота си и никой друг.
Поддържайте дистанция. При общуването, манипулатора променя постоянно маските си: с един е подчертано вежлив, с други – предизвикателно груб, в някоя ситуация е абсолютно безпомощен, в друга – крайно агресивен. Ако сте забелязали, че за някого са свойствени такива крайности, дръжте се на безопасно разстояние от този човек и се постарайте да избягвате излишните контакти.
Най-често, причините за такова поведение са сложни и се коренят дълбоко в детския опит. Да поправяте, превъзпитавате или спасявате манипулатора, не е ваша задача.
Не си го преписвайте на сметката. Задачата на манипулатора е да провокира вашите слабости. Не е учудващо, че редом с тях, започвате да се чувствате непълноценни и дори се обвинявате, че не отговаряте на изискванията. Забележете тези усещания и бъдете убедени, че проблема не е във вас. Вас ви манипулират, за да ви заставят да се чувствате непълноценни, за да сте готови да се подчините на чуждата воля и да се откажете от правата си.
Обмислете отношенията си с манипулатор, отговаряйки на следните въпроси:
-Проявява ли искрено уважение към мен?
-Доколко обосновани са очакванията и исканията му?
-Доколко балансирани са отношенията ни или само единия влага, а другия търси изгода?
-Не ми ли пречат тези отношения да се отнасям добре със себе си?
Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете, в какво се състои проблема – във вас самите или в другия човек.
Задайте му въпроси за проверка. Манипулаторите винаги ви засипват с молби или изисквания, карайки ви да забравите за себе си и да се грижите само за техните нужди. След като чуете поредния неоснователен призив, префокусирайте вниманието си от собствената ви персона към манипулатора.
Задайте му няколко проверяващи въпроси и ще ви стане ясно, има ли поне някаква самокритичност:
-„Смятащ ли молбата (изискването си) за разумна?“;
-„Честна ли е по отношение на мен, според теб?“;
-„Може ли да имам свое мнение по този повод?“;
-„Питаш или твърдиш?“;
-„А какво получавам аз, в крайна сметка?“;
-„Действително ли разчиташ, аз да… (преформулирайте неговата молба/изискване)?“.
Задавайки му тези въпроси, поставяте пред него нещо като огледало и манипулатора може да разпознае в „отражението“ истинския смисъл на искането си. Най-вероятно да отстъпи и да се откаже.
Но сред такива има и напълно безнадеждни, които дори няма да ви чуят, а ще настояват на своето. В такива случаи, използвайте следните съвети:
Не бързайте! Един от любимите методи на манипулаторите е, да натискат за незабавен отговор или действие. В припрени ситуации ви управляват по-лесно и постигат целите си (в терминологията на специалистите по продажби се нарича „закриване на сделката“).
Ако се усещате под натиск, не бързайте да вземате решение. Използвайте временния фактор в свой интерес, дистанцирайте се от опитите да ви принудят. Ще запазите контрола над ситуацията, казвайки: „Ще си помисля“. Това са много действени думи! Обявете пауза за да прецените всички „за“ и „против“ – искате ли да продължите обсъждането или най-добре да откажете.
Учете се да казвате „не“. Умението да откажете, е най-важна част от изкуството за комуникация. Формулирайки ясен отказ ви позволява да държите на своето, съхранявайки нормални отношения.
Помнете, че имате право на собствени приоритети, правото да кажете „не“, без да изпитвате чувство за вина, правото да избирате своя път към щастието.
Разкажете за последствията. Като следствие на грубата намеса в личното ви пространство и нежеланието да приеме вашето „не“, разкажете на манипулатора за последиците от действията му.
Умението за прогнозиране и убедително формулиране на възможните последствия, е един от най-силните начини за неутрализиране на манипулатора. Това го поставя в задънена улица и го кара да започне да ви уважава.
Давайте отпор. Понякога, манипулаторите стигат до преки издевателства, опитвайки да сплашат жертвата или да ѝ причинят вреда. Най-важното е, такива хора досаждат на тези, които смятат за слабаци. Докато сте пасивни и отстъпчиви – сте потенциална жертва. При това, мнозина от тях са страхливи. И щом набелязаната жертва започва да показва твърдост и да държи на правата си, най-често, манипулатора отстъпва. Това правило работи във всяко общество: в училището, в семейството, на работата.
Както показват изследванията, мнозина от обиждащите са били самите жертви на насилие. Това обстоятелство, разбира се, не ги извинява в никакъв случай, но е важно да не го забравяте, за да оставате хладнокръвни при нападките им.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5101

Ежедневна практика за жените

Ежедневна практика за жените

Това описание е дадено за самонаблюдение, за размисъл, за определяне на стремежите, като възможност за създаване на вътрешен резонанс при потребностите, за настройване към усъвършенстване, за определяне на пътя.
Включва следните фази:
– Насочено внимание – фокусиране – накъдето е насочено вниманието, натам е насочена и енергията ви.
Наблюдение себе си от страни – създаване на обективност – разширение;
Концентрация – фиксиране на точки с определен пълнеж – запълване с енергия, приемане на нови програми;
Изучаване, осъзнаване и формиране на система – създаване възможности за разбиране принципите на вътрешните и външни полета, на взаимодействията им;
Настройка на системата, осъзнаване посоката на потоците;
Придобиване на управител – кой е стопанина на това тяло;
Преход на ново ниво в осъзнаването, в циркулацията, в правилата.
Вашето тяло е жива система – сложен орган. Ако не звучи, значи е нарушен баланса на някакъв елемент от веригата. Важно е всичко. Важно е разширяването на устрема към постижения – разширяване и обхващане, разбиране на принципите във вътрешното, във външното, в обмена, в хармонията.
Съществува начин на живот като реакция на външни дразнители. Той създава хаос, липсва вътрешен баланс, пилее жизнените сили, води до износване на системата, до опустошение, до деградация.
Живот в търсене на познание е способен да доведе до състояние, когато при всеки процес стига до съвършенство – до напълване, до усилване на себе си, до повишение на вътрешното ниво и синхронизация с външните възможности.
Колкото повече напредваш, толкова по-съвършен ставаш. Това е живот, основан на еволюционните принципи. Когато разбираш, подхранваш, активираш, живееш основан на висшите си тела и цялостна система от взаимовръзки.
Жената е особена система и при разбиране нейните принципите на взаимодействие, е възможно подобряване на вътрешните характеристики и като следствие – повишаване на външните нива – като красота, здраве, младост, енергийно ниво, в интересите, знанията, възможностите за влияние, за грижа, защита, като способности за разбиране, управление на пространството, подкрепа, вдъхновение, висше изражение.
Ако мъжкия център е в главата, женския е в матката, не като детероден орган, а център за одухотворение, за връзка с обкръжаващата реалност, като възприемане на света. Чрез посредничеството на функциониращия си център, жената е способна като с радар да прониква на различни нива в многомерния свят, отвъд плътното, до сливане с безкрайното творческо поле, без да напуска обичайното, а пребивавайки едновременно, черпейки и транслирайки.
Чрез работещия активен център, жената е способна да преведе мъжа в тези висши сфери, където се съхраняват доспехите на висшите му добродетели – мъжество, воля, отговорност, фокусиране, мощ, мъдрост.
Това не е ниво на човешко взаимодействие, а съвместно възвишаване при постигане на висшите добродетели, партньорство в съвместното движени към висшето начало, чрез служенето един на друг с чистота в намеренията и изваждане Бога на повърхността. В този случай, телата са свещен съд на Божественото, което не е проявено, но може да бъде активирано, а тогава става чудото на одухотворението, каскада от чудеса.
Божествата, известни сега – не са приказка, а проявени добродетели. Това, което може да израсне в теб като свещено и почитаемо зърно, в свещен съд, при правилна грижа и правилната хранителна среда. Това са основните фактори за разкриване на висшите основи в себе си.
Когато процеса е индивидуален, възможно ли е разкритие? Да, тогава става съединение с реалното и живо многомерно поле и служене на цялото, в него е израстването, грижата, приемането. Това е още един път.
И така, ти си жена – в матката ти е вселенски център. Осъзнай вселенската структура, на всичко, което се върти наоколо. Ти си източник и осъзнаваш всичко, не с главата, а знаеш, чувстваш с матката или, засега, си представяш.
Когато замираш, откъде започва непознатото – от вътрешността на съществото ти. И затова е важно да откриеш и усвоиш система от усещания, дълбоко знание и разпознаване, формиране на чувствена система, даваща достъп до многомерната сензорика, интуитивност и дълбоко знание за света. Това е съзнателна практика. Жизнен процес на усъвършенстване – разопаковане на връзките с Божествените добродетели и възможности.
В такова състояние, жената в вътрешно щастлива, изпълнена и излъчваща хармонични ритми, разширяващи се и изпълващи обкръжаващото я поле, превръщайки го в хранителна среда, от която може да се черпи като от извор, имайки вътрешните настройки за висшите ритми.
Настройката към висшите ритми е практика, продължителния процес на постижения и усъвършенстване.
Женствеността е живот в съгласие с природата си. Живота на жената е вътре в нея, там е безкрайността и всичко е достъпно и постижимо.
Главната задача на жената е да открие, да си спомни, да възстанови, да разбере себе си, да е себе си всеки един миг.
Когато жената е в мир със себе си, всичко наоколо започва да звъни, да ликува. Завръщането в себе си е лесно, защото, през неизвестните джунгли има релси, това е естествен древен процес – завръщането на своите релси. През времето и пространството си остават природата ти.
Първите крачки е припомняне на себе си и решението да се разкриете.
Следва последователност от действия, които потвърждават сериозността на намеренията ви.
Започва формирането на нови ритми, начертаване на ново поведение, на нов начин на живот, ново отношение, нови възгледи.
Задълбочаването е крачка след крачка – всяка крачка е важна, прецизна, преживяна изцяло, осмислена, попита, усвоена.
Дълбините са съдържание. Истинската жена е в съдържанието, затова, ако следвате само формата, това е заблуда. Това създава вътрешен проблем и дава обратен ефект, създава вътрешно напрежение и затваря достъпа към безкрайното творческо поле, превръщайки основата му – центъра – във форма за сексуален контакт, за раждане на деца, за изтичане и опустошение.
При разбиране основата на дълбочината, усилвайки вътрешното, е възможно наблюдаването на външна кристализация като резултат от усъвършенстването, отразен в облика, свойствата, сиянието, красотата, жизнеспособността ѝ. Тогава красотата и пълноценността на жената е показател за вътрешното ѝ – цялостно постижение – установяването ѝ като вселенски център.
Превод: Йосиф Йоргов
http://blessyou.ru/?page_id=3444

Чувство за вина и самобичуване

Чувство за вина и самобичуване

Запомнете: самобичуването е грях против самия себе си.
Вие сте човек и при търсенето на истината, ще правите грешки. Но не позволявайте в никакъв случай, чувството за вина да ви обсеби. Радвайте се, че грешките и заблужденията ви приближават до истината.
Колко печален и безнадежден е образа на човека, който се промъква трудно през дебрите на живота си, ругаейки се за всяка грешка, занимаващ се със самоунищожение и търсене на виновни, губейки надежда, поради страх от наказание! И в това се крие източника и причината за всеки запис в подсъзнанието.
За човек е свойствено да греши. За човек е свойствено да прави зло. Но злото е само илюзия и нищо повече. Пред лицето на доброто, тази илюзия се разсейва по вълшебен начин. Всяка грешка в живота ви, има за цел да намерите истината, а не чувството за вина, самобичуването и страха да не позволяват разкриването на Божествената ви същност.
В света ще има зло до тогава, докато човешкия прогрес не стигне до единство с Бога. А засега, не може да се разкрие цялата истина пред нас, ще има грешки и заблуждения. Ще имате пропуски. Не можете да живеете, избягвайки ги. Необходимо е да се стремите само към едно – да не ги повтаряте.
Смело гледайте грешките си в очите, без да губите спокойствие. Освободете се от страха да не сбъркате и пострадате от последствията. И ако имате желание, не се страхувайте, да го признаете. Но ако давате противоречиви сигнали на подсъзнанието си, това ще затрудни неимоверно вземането на решения.
Вземайте ясни решения, подсъзнанието ви има нужда от ясни и авторитетни решения.
Полученото в крайна сметка, ще е или истина, или заблуждение. Ако е истина, живота ви ще се подобри. Ако е заблуждение, последствията му непременно се проявяват, като един вид временно наказание. Все едно, правите крачка назад в прогреса си, но осъзнавайки грешката, доближавате истината, т.е. напредвате. Това е временен проблем, както и породилата го грешка – просто илюзия, която, в действителност, е необходимата крачка към истината!
Човек, в живота на който има стотици поражения, има величие на душата. Опознал е повече истина от удържалия стотици победи!
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5246

Съществуват 25 правила на съдбата

Съществуват 25 правила на съдбата

Кой ги е формулирал е неизвестно. Но запозналите се, се съгласяват с голяма част и се стараят да се придържат към тях. Това дори не са толкова правила, колкото психотерапевтична техника. Основната ѝ задача е промяна на убежденията. Този процес е продължителен. Изисква целеустременост и настойчивост. Затова е необходимо сериозно и разумно отношение, както и всекидневното им прочитане. Ако ги прочетете само веднъж и ги зарежете, нямате никаква полза. Най-добре, да ги закачите на стената, за да са постоянно пред очите ви. Опитайте, много бързо ще се убедите, че живота ви е станал по-лек.
1. Началото на всичко е пустотата, но тя трябва да бъде запълнена.
2. За да постигнете желаното, само желание не върши работа – трябва да се вземе решение. Само в този случай се появяват възможности.
3. За да промените своя път, трябва да спрете, а след това да поемете в нова посока.
4. В живота се плаща за всичко. Но най-скъпо е бездействието. Понякога го разбираме едва в края на живота си.
5. Ако човек се опасява постоянно да не сгреши, без да подозира, прави най-голямата грешка в живота си.
6. Подобното винаги привлича само подобното. В живота няма нищо случайно. Привличаме не желаните хора, а подобните на нас.
7. Ако виждате, че поставената цел е непостижима, съсредоточете се върху други цели. Постигайки тях, може отново да опитате с първата.
8. Ако нищо не искате от живота, той не ви дава нищо. Ако искате нещо неопределено, ще получите неопределено. Трябва винаги ясно да формулирате желанията си.
9. В живота не съществува абсолютно удоволствие. То винаги е ограничено от възприятието ни за света.
10. Стремите се към промени? Тогава забравете за пасивността. Именно, благодарение на нея изпускате шанса, който ви предоставя съдбата. Набележете маршрута и крайната точка. Но за да стигнете, трябва да тръгнете.
11. Живота винаги ни заставя да решаваме задачите, които сме избягвали да решим. Няма начин да се скрием от тях, ако не ги решим сега, ще трябва да ги решаваме по-късно. Но решението ще ни излезе много по-солено.
12. В живота винаги има избор. Понякога се състои в липсата на избор. В света има безброй възможности. Но, постигайки едно, винаги губиш друго. Затова са неизбежни загубите. Но винаги могат да бъдат разгледани като ново постижение.
13. Новото винаги подразбира разрушение на старото. Но е необходимо не само разрушаването, а и почистването на мястото. А за целта са необходими сили, време и знания. Нали трябва да сме наясно, какво искаме да построим, и как. Ако не ни е ясно, по-добре да не рушим. Иначе, може да създадем набързо нещо ужасно.
14. Човек опитва да промени живота си, но му пречат старите стереотипи и навици. Те опитват постоянно да го върнат към обичайното. Затова, промените винаги стават бавно и искат големи усилия.
15. Всеки от нас привлича именно това, което обича най-много, очаква го или се страхува от него, тъй като съзнанието му е фокусирано върху него. Съдбата никога не дава нищо излишно. Тя е щедра, но според желаното. Разширете рамките и ще получите повече.
16. Целият живот се състои от противоположности. Някого обичаме, друг ненавиждаме. С някого дружим, а с друг си съперничим. Постигаме и губим, срещаме се и се разделяме. Човек се стреми към стабилност и в същото време, е недоволен от еднообразието. Не е възможно да разберете нещо, ако не познавате неговата противоположност.
17. Хората се стремят към хармония. Но за да я постигнат, е необходима вътрешна хармония. Това е приемане на своите достойнства и недостатъци, осъзнаване на своето несъвършенство и вътрешна умиротвореност. Необходимо е разума, постъпките и чувствата да действат съгласувано.
18. Трябва да сме наясно, че светът не е създаден само за удоволствия. Много често не отговаря на очакванията и представите ни. Но е необходимо винаги да се стремим към доброто. Този, който не е способен на това, никога не може да оцени доброто, получено от другите.
19. Човек винаги се дразни от качествата на другите, които ги има в него самия. Другите са огледала за нас. Само трябва да се вгледаме внимателно. Тогава успяваме да се опознаем по-добре.
20. Ако имате силно желание да притежавате нещо, означава, че не признавате своите способности и достойнства. Вгледайте се в себе си, може да имате много повече от желаното.
21. Много е сложно да се противопоставяме на негативните мисли. Те ни карат да страдаме, да се измъчваме, да се вълнуваме. От този негативен рой, заделете една мисъл и я неутрализирайте. Тогава ще прекъснете вредоносната верига и тя няма да е толкова досадна.
22. Приемете се такива, каквито сте. Тогава тревогите, вълненията, комплексите изчезват и можете да живеете пълноценно.
23. Светът, който ни обкръжава е абсолютно неутрален. Ние го правим добър или лош. Старайте се да възприемате реалността позитивно и тогава тя става щастлива и радостна.
24. Никога не възприемайте мнението на обкръжаващите като истина от последна инстанция. Не може да сте добър за всички. Винаги се намират недоброжелатели. Не им позволявайте да ви се налагат.
25. Всички идваме в този свят от никъде и се връщаме там. Може би, смисълът на съществуването ни е самият живот и в неговото разнообразие?
Прости правила, нали? Но въздействат много благоприятно върху мирогледа. Не е сложно спазването им, а ползата е неоценима!
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5170

Служене на себе си и служене на всички

Служене на себе си и служене на всички
07.11.2018 Наталия Котелникова

Скъпи Санат Кумара, днес ми се иска да поговорим на тема «служене на себе си и служене на всички». Една жена, в разговор, нарече собственото си очистване «служене на себе си». Заради това, напусна нашата школа, защото сега работим със себе си – с прошката, с приемането и очистването, а практически, не работим с планетата. При това, ѝ се наложило да се чисти дълго и да търси причината за тази мръсотия.
Осъзнала е пласт от работа със себе си. Но ми се иска, да дадеш определение на тези два пътя – «служене на себе си и служене на всички», за да е разбираемо за всички.
Санат Кумара: Няколко пъти вече стана на въпрос, какво представлява служенето на себе си. Това е егоизъм, разрушителни действия относно другите, това е съзнанието на Сатаната. Такъв човек няма никакви чувства към другите, освен желанието да е над тях – за сметка на тяхното ограбване, осмиване, извъртане на смисъла, за сметка разрушаването на всичко, което са смятали за свои ценности – семейството, държавата, благополучието, мира. Нападай, ограбвай, не е важно, че другите са оскърбени или дори убити. Излъжи, остави децата сираци, използвай детски труд или проституция. Всичко в името на своята изгода – дори света да се превърне в прах, построил съм си убежище, за да продължа своя мизерен живот в подземията. Все ми е толкова, нали ще съм над всички – те са убити, а а съм жив.
Дори и във филмите за герои, спасяващи някой конкретен човек, е заложен такъв пагубен смисъл – заради спасението на един живот, убива няколко десетки други, «лошите» хора. Геройски излиза от всички ситуации. За него е славата на герой, но никъде не се показват семействата на тези убити хора, на сираците, останали след неговото «геройство», разрушените съдби на жени и майки.
Такъв човек никога няма да се замисли върху недостатъците си, още по-малко, да работи над тях. Защо му е, той и така е над-другите. И тази борба ще се повтори с такъв като него, който е най-най. Пирамидата на властта и парите.
Илюзията «аз съм по-добър от другите» е признак за служене на себе си. На това чувство съответства гордостта, неприемането на другите – те не съответстват – този има отвратителен характер, другия няма толкова «страхотна кола», този е слабак, а този глупак. Затова ще покажа на всички, как трябва да се живее. Такъв човек живее за сметка подчиняването на другите, няма да слиза толкова ниско, за да прави всичко сам – нали може да мами, да демагогства, да е интригант чрез властта на парите и силата.
Ясно е, който съответства на понятието «служене на себе си»?
Да, разбирам. Всичко това може да се обедини под термина «сатанинско съзнание». А тези, които тихо презират другите, без да опитват да са над тях?
За такива хора е полезно да осъзнаят гордостта си и да се излекуват от илюзиите. За това може да е полезна работа с психолог или езотерик. Такъв човек, засега просто не е осъзнал любовта и приемането си. Той е на път.
Нека да изясним, какво представлява нашата работа със своите недостатъци и проблеми. Нима всяка работа по своето очистване е също «служене на себе си»?
Обобщено – да. Но не в смисъл възнесение в тъмния свят. А като подготовка за възнесение в светлината. Как мислиш, човек пълен с обвинения, със страхове, със срам, и депресия – дали е подходящ кандидат за повишаване на вибрациите и живот в следващото, в менталното общество? С какво може той да допринесе за Единството? Със своите проблеми и нерешени задачи? С неумението си да живее в общество, да приема другите такива, каквито са? Да ги ненавижда тихо, да им завижда или осъжда? Необходимо ли е на висше общество такова «съкровище»? Какви вибрации имат всички тези трупани в продължение на много животи чувства и начин на мислене? С какво ще «обогати» обществото? С неуспехите и ниската си самооценка?
Има начини за решаване на тези проблеми тук и сега, през този живот. И само страха или мързела не позволяват да ги разпознаете и работите над проблемите си. Става въпрос за развитите хора.
Пътят за освобождение от нещастия и неудачи е отворен. Но не всеки знае, не всеки иска да следва такъв път за своя сметка. На мнозина им се иска да променят всички, освен себе си.
Освен това, не всички са стигнали до чертата, когато е назряла необходимостта да осъзнаят всичко това. Много хора са на етап в развитието си, в който не са готови за осъзнаване и промяна на мислите. На тях им предстои да се доразвият още в астралния или дори да слизат за още животи във физическия свят.
А доколко неочистен човек може да помогне за очистване на планетата от разната смрад в медитациите?
Най-добре да го прави физически – да събира боклуците около дома си, да посади цветя или да очисти сметищата по гори и реки. Това е много по-полезно, отколкото да ни молите да чистим вместо вас.
Ако поне 5 % от хората се очистят и станат просветлени, обществото би се променило кардинално за сметка на работата с колективното съзнание.
Не бива да се изключва положителният резултат от колективните медитации по планетата. Но най-добре, да медитират очистени, излекувани и просветлени хора, а не болни, страдащи и мръсни.
И така, да направим изводи. Именно работата по преосмисляне на своя характер, на навиците си, така нареченото «доразвитие» – са пътят към себе си, към просветлението, към душата си. В термина «път към себе си» е заложена мъдростта на душата. Вие не сте тялото си. Пътят към себе си е път към душата: път на просветление и дълбоко разбиране на себе си като същество от светлина и любов. Докато човек не осъзнае, какво има в него, с какво трябва да се раздели по този път, той не е готов за възнесение, за никакъв друг духовен път, освен «служенето на себе си» в смисъл, намаляване на вибрациите.
Защо, както казва Ра, тъмните също се възнасят и преминават в тъмната част на менталния свят? Може ли техният път да се нарече духовен?
Просветлението не може да бъде наречено еднозначно. Дуалността продължава в общество, изпълнено с борба и ненавист. Такова общество няма друга цел, освен да показва, колко голяма работа съм. Аз съм тук най-главния. Подчинете ми се. Превъзнасяйте ме. Страхувайте се от мен. Дайте ми парите и ценностите си. Иначе ще стане по-лошо.
Вече всичко застана на своето място. Всичко е разбираемо.
Благодаря ти, Санат Кумара, за разясненията!
Превод: Йосиф Йоргов
http://sanatkumara.ru/stati-2018/sluzhenie-sebe-i-sluzhenie-vsem

Сливане с висшия Аз (Различаване)

Сливане с висшия Аз (Различаване)

Родни мои, след като сте практикували усмирение на ума си, почувствали сте, че поне по някога може да мълчи и сте усетили прекрасната тишина – когато не трябва да бързате за никъде, да се вълнувате, може да продължите.
В тишината на ума ви, просто ви се иска да се наслаждавате на живота, да наблюдавате всичко и започвате да забелязвате това, на което не сте обръщали внимание преди. Включва се осъзнатостта и финото вътрешно виждане. Започвате да гледате с други очи на света, все едно е оцветен различно, по наситено, ярко и пълно.
Отвътре, когато умът не ви ангажира толкова силно вниманието, може да усетите, каква му е енергията, все едно да го „опипате“.
В нас присъстват едновременно и нашето его/ум и нашето висше Аз. Те разговарят с вас и на пръв поглед изглежда, че всичко е от вътре, като мислите, и затова е трудно различаването им. В действителност, са много различни, като земята и небето.
Умът/егото говори много силно, понякога дори крещи, доказвайки правотата си, привежда хиляди доводи и логически обяснения, висшия Аз е тих и прост, дава много мъдри съвети и не натрапва мнението си – ние сами избираме, да го слушаме или не.
Усетете в себе си енергията на его/ума си, как често бучи, вълнува се и бърза, плаши. Спомнете си, че е имало и думи, спокойни и тихи, и когато не започваш да ги опровергаваш, усещаш истината им, божественото провидение.
Всичко това трябва да го усетите в себе си, да забележите разликата в енергиите, да се запознаете осъзнато и да различавате.
Усетих, че в живота ми, висшият Аз играе две основни роли.
Едната от тях е „гласът на съвестта“, който сигнализира постоянно: къде съм объркала пътя, постъпила съм не според сърцето, когато съм се заиграла с егото, но при това го прави спокойно и с любов, без да критикува и осъжда, за разлика от нашия ум.
Смисълът на духовното развитие е избавяне от ниската енергия и завръщане към светлината си, а не да се обвиняваме и критикуваме, задълбочавайки ситуацията и продължавайки затъването в „мръсотията“.
Висшият Аз ни подхвърля често само отделни фрази, тъй като не винаги може да ни предаде обширна информация.
Например: успокой се, всичко е наред; това е от трансформацията; премълчи и не отговаряй със същото; прости и освободи; дай, ще дойде още; не се намесвай в чуждия живот; не помагай, ако не помолят; не е важно дали е малко или голямо, нужно или ненужно, скъпо или евтино – взел си чуждо, което е кражба; даже най-малката хитрост и лукавство е ниска енергия, която трови отвътре.
Спомнете си, при всички са идвали подобни мъдри думи – думите на висшия Аз. Той разговаря с нас постоянно, абсолютно със всички, няма изключения.
Имаше случаи, когато се обръщаха към мен с оплакването, че висшия Аз не общува с тях, нямат връзка, а аз долавях отделни фрази, на които те не обръщаха внимание. Долавяйки забелязаното от мен, разбираха, че имат връзка, само трябва да я забележат.
Гласът на висшият Аз е тих, спокоен, ненатрапчив, любещ, с чудесна енергия. И именно нашата осъзнатост при умствена тишина (виж етапа „Успокой ума“), помага да не пропуснете тези думи, да ги усетите, да ги отделите от общия поток от мисли като много важна, безценна, мъдра подсказка или напомняне.
Когато висшият Аз играе ролята на „съвестта ни“, от много голямо значение е честността по отношение на себе си, искреността, безстрашието, когато не активираме ума, който търси постоянно виновни, оправдава дори най-ниските ни постъпки, обяснявайки, че всеки би постъпил така и просто няма друг избор.
Колкото повече чуете, без да се плашите и опровергавате „съвестта си“, толкова повече се отваряте за тази честност към себе си и висшия си Аз.
Необходимо е просто да се доверите на честните и искрени думи за нашия истински вътрешен свят: за егото, за гордостта, за обидите, за завистта, за егоизма, за страховете, изплуващи отвътре, за да се освободим от този товар.
Втората роля на висшият ни Аз, е на духовен наставник. Това са мъдрост и знания, извиращи отвътре, отговор на всичко, което сме готови да разберем и приемем.
В действителност, в нас е скрито всичко – огромният Божествен потенциал, мъдростта на цялата Вселена, знанията на самият Творец.
И се отваряме за тях, когато започнем да питаме за всичко и да доверяваме на отговорите, идващи отвътре, дори да са много прости.
Така разкривах своята ежедневна връзка с висшия си Аз. Например, когато четях духовни книги и не разбирах нещо, спирах и отлагах четенето и си задавах въпроси, молех за пояснения и разшифроване.
Отговори идваха винаги, но не винаги моментално, макар и да се случва, не си успял да формулираш въпроса, а вече знаеш отговора. Така се случва, когато ума е спокоен, когато сте в хармония и отворени, а вибрациите високи.
Случва се, отговора да закъснее: с половен час, час, денонощие. А на сложните въпроси, за които не съм готова в момента, могат да дойдат след месеци, след духовно израстване.
Отговорите не идват моментално, тъй като съзнанието ни не винаги ги допуска. Но когато се успокоим и отпуснем, умът затихва, изминава известно време и забравяме за въпроса си, не очакваме нищо, просто се наслаждаваме на живота, а отговора се ражда като чудесно озарение. Така ни достигат думите на висшия ни Аз.
Често се обръщат към мен хора с лични жизнени въпроси, понякога дори за тълкуване на сънищата им. Когато им предам, какво осъзнавам, всички в един глас твърдят, че вече им се е мярнало, но умът се е усъмнил.
Родни мои, висшето Аз говори с абсолютно всеки, тъй като е неразделна наша Божествена част. Но само ние избираме: дали да го чуваме, да повярваме на мъдрите думи – избора винаги е наш!
Когато започнете да доверявате на висшия си Аз, когато опознаете енергиите му, с всеки изминал ден, връзката ви ще става все по-тясна, и накрая, няма да може да го объркате с нищо и ще получите „пряк контакт“.
С любов,
Магда. 19.09.2018
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/sliyanie-s-vysshim-ya-1-etap-razlichenie/

Признаци на духовна гордост

Признаци на духовна гордост

Един от коварните признаци за духовна гордост е илюзорното отричане на гордостта. Понякога човек, постигнал в духовното си израстване първите си резултати, започва да говори на околните, че няма проблем с егото или започва да демонстрира, какви усилия полага над себе си, за да се избави от влиянието му.
Това е проявление на тщеславието, породено от самото его. Всички хора преминават през изпитания на чувството за собствената важност, което е вибрационна противоположност на Божественото достойнство.
Усещане за избраност, за изключителност
Всички са уникални, но в този случай, става въпрос, че самият човек си въобразява, че е необикновен, а всички останали са типични и еднообразни. Понякога, човека разказва за своя специален извънземен произход, за древния си и мистичен род. Скъпи мои, всички са извънземни, а родът ви е – звездното сияние!
Теоретизиране на мирогледа си
Липсата на практика, на преживян опит, е показателен, че егото ви е извън контрол. Самопознанието не са само разсъждения, но и напълно реален жизнен опит.
Липса на благодарност
Към тези, които са ви помогнали в подходящ момент на живота със съвет, на практика, с енергия и т.н. „Забравяне“ на важното за момента. Илюзията, че всичко сте постигнали със собствени усилия.
Неприемане новото
Страхът от промени и загуба на старото, пред неизвестното. Привикване към сегашния момент с убеждението, че няма нужда от промени, страхът от хаоса в момента на трансформация – са често срещан признак на духовна гордост. Самото сливане със съзнанието на егото се възприема като смърт.
Раздаване при недостиг, а не при излишък
Понякога, духовно заинтересования, се вълнува много повече от чуждите финансови проблеми, отколкото от своите. Или се занимава с благотворителност, а сам, поради мързел или неверие, но се стреми към изобилен живот. Това е духовно лицемерие – едно от проявите на духовната гордост. Ако самите вие не знаете, не можете, не умеете – не предлагайте, а се постарайте да се научите, да можете, да успявате, да постигате. И едва тогава, от своето изобилие, да раздавате на ближните, независимо, дали става въпрос за пари, информация или любовна енергия.
Липса на отговорност
Отговорността е преживян действително опит. Отговорност за мисли, за думи и постъпки пред другите хора, означава, че от собствен опит знаете, изпробвали сте действащото в момента за вас. Може да го препоръчате, но с условие, че не е панацея.
Емоционално-ментална зависимост от усещането „необходимост за другите“
За обладаното от духовна гордост съзнание, е чужда любовта към себе си. Именно затова, е толкова важно признанието и усещането, че е необходим за другите – за да може да се приема чрез отношението им.
Желание за противопоставяне, отстояване на своята гледна точка
Гръмките спорове, старанието да се убеждават събеседниците, са сродни с борбата за оцеляване. Това е признак на ментални блокировки – мъртви убеждения и догми.
Концентриране не върху служенето, а върху заплащането на усилията
Първостепенна задача, най-важния етап към духовността е безкористността. Ако сте се научили да бъдете безкористни, усилията ви ще са възнаградени. И в това няма никакъв парадокс. Плаща се на даващите от все сърце. В противен случай, човека може да се подразни от молба за безплатна помощ.
Емоционална реакция към Уроците
Гняв, обида, раздразнение и т.н., възникващи следствие натиск върху болезнена точка, са само активизирано начало на Урока. Овладените от духовна гордост, се стараят да не приемат Урока, да не работят над себе си.
Осъждане на чуждата гледна точка, на методики, начин на живот и мироглед
Осъждането е защитна реакция на егото срещу разширяването на съзнанието. Егото се опитва отчаяно да докаже, че другите живеят неправилно, безполезно и нищо не може да се научи от тях.
Концентрация върху количеството, а не върху качеството
Също уловка на егото – пилеене на вашата енергия поради липса на цел, или целта е с условия и склонна към промени. Разсейване на усилията по множество проекти, невъзможност, но желание за обхващане на необозримото, са духовна лакомия, едно от качествата на духовната гордост. И това няма нищо общо с духовното служене. Отнасяйте се към всеки свой проект, като със собствено дете, украсявайте го, обичайте го, заделяйте му внимание.
Убеждения от рода: „информацията се дава на избраните, не е за всички“
Създаване на нови термини, усложняване на простото и достъпното, желание да изглеждате ефектно – всичко това са нисковибрационни прояви на не контролирано его.
Усещането, че сте натрупали достатъчно знания
В този случай, може да възникне желание за разширяване и разпространение на полученото знание, без да продължавате да се учите. Възникват религиозни и идеологически течения, с тясна специализация.
Духовна „умора“
Човекът мисли, че е опознал и видял достатъчно, вече нищо не го учудва и вдъхновява. Това блокира творческата, менталната и сърдечната енергии.
Усещането, че „хората са прочетена книга“
Абсолютно всички пробудени са способни да предсказват постъпките на егото. Познаването на егоистичната психология, умението да я анализирате, все още не означава, че сте достигнали върховете на мъдростта. Това усещане за „познаване на хората“, дава на „учителя“ удовлетворение, защото възниква илюзия за всезнание.
В действителност, тази илюзия възниква от страха пред неизвестното, с поставена маска на психолог. За такъв човек, най-страшната дума, която може да изпусне, е „не зная“. В действителност, да знае и предсказва хората, не може никой. Защо ли? Съществуват множество от възможни варианти, свобода на избора. Кажете: как можете да знаете човека? Знаели сте го вчера? Но днес се е събудил с нови мисли и чувства, обогатил се е с нови знания, с опит, случили са му се някакви ситуации, срещи и т.н.
На каква основа сте направили извод, че „знаете“ човека? На основа минал опит? Изхождайки, че няколко пъти сте се досетили, как може да постъпи? Скъпи мои, това е една от най-големите илюзии на духовната гордост. Ако сте разпознали в някоя от точките себе си, значи, имате още над какво да работите, какво да анализирате и осъзнавате. Не бива да се заблуждавате, но и да се укорявате, също не си струва. В действителност, прекрасно е, че винаги се разкриват нови хоризонти за открития и дела.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/priznaki_dukhovnoj_gordyni/2018-10-03-51425
Последни публикации
Последни коментари
За контакти