За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5987823
Users Today : 44
This Month : 18348
This Year : 18348
Views Today : 150
Who's Online : 13
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване

Препятствия по пътя към прехода

Препятствия по пътя към прехода

От автора:
Благодарна съм на читателите за негативните коментари. За мен бе важно да осъзная, че, все още, ме засягат. Различните мнения в нашия разнообразен свят са неизбежни. Следователно, трябва да се науча, да запазвам душевно равновесие, дори при такива сложни условия.
Откакто станах канал, в моя свят няма случайни събития. Това бе вълнуващо и плашещо. Цялото обкръжаващо пространство заговори с мен. Събития и ситуации, случайни фрази на близките, коментари на читатели, приятелски беседи с Наставници – всичко това става повод да задавам въпроси на Архитектките и да разгръщам нови информационни пластове. Вдъхновяваха ме за творчество, с целия арсенал от достъпни за въздействие инструменти. В този сложен въртоп от неслучайни събития, често си задавах въпроса – продължавам да съм човек, вземащ самостоятелни решения или съм оръдие на глобалните промени? Нямам отговор на този въпрос. И не разбирам съвсем, как да се отнасям към ролята си. Уверена съм, уравновесения ми подход, изводите ми, също ме охарактеризират за висшите сили.
Меко, но настойчиво, поощрявайки усещането на правилните решения, ме водят. Това въздействие, практически, е неотличимо от собствената воля. Докато читателите критикуват решенията ми, си мисля – наистина ли решенията са истински мои? Не отхвърлям отговорността за постъпките си в ежедневието, тя е по силите ми. Но в тези глобални взаимодействия, не усещам почва под краката си. Не виждам целия смисъл, вложен от висшите сили в посланията ми. Буквално, правя нещо, превъзхождащо способностите ми. Надскочих себе си и се рея във въздуха, от доста време.
В тази ситуация, ме подкрепя само едно обстоятелство. След десетки корективи и преписване на посланията, за да постигна максимална точност, след безброй прочитания на всяко изречение, дума и буква, в главата ми звучи ясно и уверено: „Публикувай, съгласни сме с всичко“.
Маркетолозите казват, че ако човек му харесва нещо, си мълчи. А ако не му харесва – бърза да го изкаже словоохотливо. Благодарна съм на тези читатели, които опровергават маркетолозите и ми казват благодаря за работата! Благодаря и на вас, скъпи мои!
Наставник: Тъжни мисли? (Усмихва се)
Ченълер: В ред съм. Ще пишем ли?
Н.: Да. Докато Творците са заети, нека да поговорим. (Усмихва се)
Ч.: Кажи, наставниците често ли влияят на свободната воля?
Н.: Това е поредната тема, която може да се възприеме нееднозначно. Но понеже не получавам никакви възражения отгоре, нямам нищо против да я обсъдим.
Ч.: Т.е. не си свободен да даваш всякаква информация?
Н.: Свободата предполага отговорност. Мога да си я дам и сам. А дали ще я дам без одобрение свише? Не. Имам добра репутация. Само след съгласуване с ръководството.
Вашата отговорност е в пъти по-малка. Може да се каже, че е детска отговорност за постъпките. Ние все пак, отговаряме като възрастни за деянията си. И никакви вселенски сили, не могат да ни спасят от последствията.
Ч.: В какво се проявява нашата детска отговорност?
Н.: Поне в това, че се държите ежедневно така, както не си позволяват, да се държат развитите цивилизации.
Ч.: Някои читатели реагираха болезнено на предишната ни беседа. Защо може да не пуснат пробуден до прехода?
Н.: Дадох опростено обяснение. Но част от хората го възприеха по своему. Поставиха неправилно акцентите. Нека да е по-подробно.
На горните нива, несдържаното поведение получава доста строги наказания. Ако душата не се е справила с негатива си, за нея е по-безопасно на трето ниво.
Ч.: Доколко строги?
Н.: До определен момент, към невъздържаните могат да се отнасят деликатно. В разни цивилизации, душевните проблеми се решават по различни начини. При някои, с това се занимават лечители. Някои се справят сами. Ако, все пак, няма баланс, налага се почистване в Диструктора. Или ангели могат да го очистят със свещен огън. Процедурата, практически, е идентична. Болезнена.
Ч.: Принудително?
Н.: Не, скъпа. Доброволно. Ако е принудително, последствията са много по-сериозни.
Ч.: Какви?
Н.: Изпращане на ниски нива за развитие.
Ч.: И какво усеща душата след очистване?
Н.: След възстановителния период, естествено, ѝ става по-добре.
Ч.: А защо е така жестоко?
Н.: Обкръжаващото пространство е чисто. И трябва да остане такова. Няма изключение за никого.
Но има и друга, по-дълбока и сложна причина. Душата е привлечена надолу. Същността може да се опасява от потъване в светове като вашия. Не се чувства комфортно и във високочестотни пространства. Прекалено е ограничена в тях.
Ч.: На мнозина не им харесва тук. Надяват се, че след прехода, ще се подобрят жизнените условия. Така ли е?
Н.: Условията се подобряват, така е. Но не отчитате главното. Ако на човека не му харесва и той не е способен, да трансформира това чувство, и на новото ниво, няма да му харесват много работи. Но нормите за поведение там са други. Тук може да се дискутира свободно, даже бурно. А там, трябва да сте дипломатични във висша степен.
Ч.: Т.е. „не ми харесва“ е състояние на ума, независимо от обкръжаващите обстоятелства?
Н.: Това е интересна мисъл. Мисля, че хората ще я разберат. „Не ми харесва“ и „осъждам“ трябва да бъде трансформирано от душата в нови, по-конструктивни състояния на съзнанието. Това е една от задачите на нивото. Например, в такова: „Смятам, че ситуацията може да се подобри. Имам предложения“. Вашето ежедневно поведение е прието тук, но е неприемливо там.
А относно това, че ви наблюдаваме. Висшите нива са много сложни. Разказваме ви постепенно за тях. Споменахме необходимите навици и ви дадохме време, да ги усвоите. Това събеседване продължава много години. Ти не беше родена, а ние вече беседвахме. Задачата беше – да разберем, на какво да наблегнем, за да ви подготвим. В това число, да ви посочим чрез реакциите ви, какво ви е останало да доработите.
Има такива, които са вече с конструктивен мироглед. Те са благодарни за предишното послание. Ние също сме ви благодарни, че съхранявате светлината на душата си.
Други критикуваха. Както им се струва конструктивно. Това е обичайно състояние за сегашното ниво. Но с него, не може да се напредва.
Всички вселенски процеси са трансформация на съзнание. Това означава, че днес е едно състояние, а утре е друго. Но, ако се направи необходимото усилие. Затова, с времето, критиката винаги се сменя с приемане. Но при всеки е различно необходимото за това време.
Ч.: А кой съди?
Н.: Няма никакви съдии, скъпа. Никой не може да влияе на възнесенските процеси. Само се въртим около вас и мислим, на какво може да се наблегне, за да пожелае душата, да се възнесе.
Ч.: Значи, самата душа не иска да се възнасят?
Н.: Удивително, да? Имаме определени планове, представи, кога душата става готова. Има показатели за развитие, при които, се възнася обичайно. И на основата на този натрупан опит, планираме работата си. Нали доста много същности се грижат за развитието ви. Без планиране не можем. В работата трябва да има ред.
А душата е непредсказуема. Накъде ще се насочи, не знаем предварително. Понякога наблюдаваме удивено траекторията ѝ и едва успяваме да създадем условия за новите ѝ потребности. Но еднозначно, на нея ѝ влияят свойствата на личността. С разума си, уравновесявате своята искра. Стараете се, да подсигурявате рационално направление. А душите са като деца. Невинни и игриви/палави.
Ще ви разкажа интересно нещо. Случва се така, че душата съответства по показатели за възнесение, харесва на ръководството в новото ниво, подготвени са всички технически условия за комфортен преход. А душата не се възнася. Не иска, красавицата! Интересно ѝ е там, където е.
Според нашата статистика, душите на хората, на които всичко не им харесва в живота, не се възнасят. Душата предпочита опита от текущото ниво. Има повече свобода за проява на емоции.
Ние само разказваме подробно за другия свят. А душата избира сама.
Ч.: Загадъчна душа 🙂
Н.: Вярно. Душата е един от най-загадъчните вселенски субекти. Затова и се смята волята ѝ за воля на Всевишния. Не сме способни да разберем напълно поведението ѝ.
Ч.: А защо твърдиш, че четиримерното ръководство ни оценява?
Н.: Така е. Сами не можете да се възнесете. Помагаме, както можем. Прибираме оперативно опашките ви. Подготвяме техническите условия и нови пространства, според потребностите ви. А ако душата, откровено не е готова за преход, не се създават подходящи условия.
Ч.: Но нали се създава впечатлението, че ръководството казва „тези подготвяме, харесват ни, а за другите – не ни е до тях сега“.
Н.: Съвсем не е така. Има много признаци за готовността на душата, да се възнесе. Всичко в нашия анализ е настроено, да измерва всичките тези признаци. Спящата или не разсънена душа, просто не дава сигнали за готовност. Все едно казва – „Рано ми е. Не съм се наситила на този свят. Тук ми е интересно“.
Ч.: Но нали страдат. Това интересно ли е?
Н.: Толкова ви смущава, че интензивният опит във вашия свят, независимо от страданията, може да бъде предпочитан за душата? Мислете по-широко. Негативният опит също е интересен. Тук, на Земята, има много тримерни емоции, които са контрастни, разнообразни. На душата ѝ е интересно. Привързана е към този свят.
Ч.: Можеш ли да обясниш привързаността към негатива?
Н.: Например, когато ви се струва, че живота ви е драма, но по всички признаци може да се забележи, че душата е заинтересувана. Излъчва сигналите: „усещам остро чувство“, „този живот ме вълнува“. По този начин, този свят ви привлича. Иска да остане. И практически, е невъзможно, да се направи нещо.
Ч.: Практически? Т.е. нещо, все пак, може да се направи?
Н.: Да. Но не е нужно. Волята на душата е свещена. Това е фрагмент от Единното.
Вашите будисти от хиляди години разказват за привързаността на душата към страданията в сансара. Не казвам нищо ново. Само с други думи, в съвременна интерпретация. Негатива е интензивен. Той е като наркотик. А контрастите са като при влакче на ужаса. Завладяват духа.
Ч.: А можете ли да не допуснете душа, която иска да се сражава, до вашето ниво?
Н.: Можем, ако не е цивилизована. Но това са редки ситуации.
Ч.: А ако човекът е настроен за преход, а душата не го слуша?
Н.: Душата може да не дава никакви признаци за преход. Няма значение, какво иска човека. Тя знае по-добре, какво иска.
Ч.: А какво да прави човек, ако иска, а душа – не?
Н.: Затова имате толкова методи за саморазвитие, за да създадете връзка с душата. А за целта е необходима много дълбока трансформация. Трябва да изровите от дълбините си целия негатив, всички неосъзнати мотиви и да ги очистите. Иначе, няма как да избегнете противоречията с нея.
Шумът от интензивното мислене ви пречи да чувате душата.
Т.е. осъзнатият човек, е способен да се обедини със стремежите на душата си. И това е много сериозна задача. Ако, както преди, имате неконтролиран негатив при неординарни ситуации, значи, все още, душата не се е наиграла с тези играчки. Харесва ѝ, да удари съседа по игра с гумен чук, за да види, как ще реагира. Но, засега, не бива да ѝ се дава боен чук. Нали на новите нива, мисълта е творяща – не е абстракция. Следователно, може да навреди.
Ч.: А как да разберем, дали стремежите ни са в една посока с душата?
Н.: Като я чуете. Като усетите, накъде ви влече, в действителност. В един вид „стерилните“ висши светове, където е необходимо приемане и търсене на конструктивни решения? Или да остане тук, за да потърси нови приключения, борба и спорове. Позволете бурните чувства. С такива отговори, не бива да се бърза. Трябва да се мисли, чувства, да усетите цялата си дълбочина. За мнозина не е очевидно, но и двата варианта си имат своите достойнства.
Бог с вас, че виждаме всичките ви несъвършенства. Но душата си не можете да излъжете.
Ч.: Прав си. Акцентите са съвсем различни. А как да се справим с негативните изблици?
Н.: Не ги разплисквайте. Дишайте дълбоко, вгледайте се и ги размийте мислено. След като се успокоите, търсете причините, какво ви взривява. Докато не ги откриете, не ги отработите, изблиците ще се повтарят.
Ч.: Какво излиза? Ние дори не разбираме, защо искаме да се възнасяме?
Н.: Това е сериозно решение и предполага основателна вътрешна работа. Много хора, стремящи се към прехода, оценяват невярно успехите си. Занижават силно необходимите усилия за личната трансформация.
Наблюдаваме, че към преход, преобладаващо се стремят хора, жадуващи привичния земен живот, но с повече блага и по-малко работа. Но новите нива са съвсем други. Мисленето е друго.
Ч.: Колко често влияете на волята ни?
Н.: Практически ежедневно.
Ч.: А какво става със свободния избор?
Н.: Свободни сте в пределите на определения ви диапазона от свобода. При нас е същото. Във Вселената, напълно никой не е свободен. Има само съотношение между свобода и отговорност.
Има и трети фактор – пълномощия. Например, на воините от йерархията, им е позволено да прилагат насилие, без кармични последици. Но и те никога не злоупотребяват с пълномощията си. Действат в предела на необходимия минимум.
Ч.: Как се справят воините с негатива си?
Н.: Не винаги успяват. Понякога се налага да се чистят. Доброволно отиват, щом забележат, че губят баланс. Разбират всичко сами и пазят чистотата си.
Ч.: А ако не се очистят?
Н.: Направо се засилват към тъмната йерархия или за трансформация в нискочестотните светове, за развитие. Такова никой не допуска. Пазят достиженията си.
Ч.: А в какво се състои въздействието ви?
Н.: В коригиране на мислите.
Ч.: А действията?
Н.: И действия също, но по-рядко. Не е толкова лесно, да ви хванем за ръката, ако сте се засилили, да забъркате нещо.
Ч.: А как влияете на мислите?
Н.: Виждаме бъдещето ви с голяма вероятност. Различните варианти на събитията. Ако се каните да се забъркате в неприятности, меко ви влияем, за да промените намерението си. Всяко въздействие се фиксира строго от управляващата система. При всеки случай, сме задължени, да посочим причина за намесата и логиката на размишленията ни. Ако ситуацията е сложна и не сме уверени в мъдростта си, се обръщаме към по-опитните. Това не ни избавя от отговорността ни за вашето развитие. Но консенсусът от мнения с по-опитни консултанти, повишава шанса за успешно решение на сложна ситуация. Освен това, ако човека, въпреки всичко, постъпи, както си е наумил, имаме доказателства, че с наставника сме предприели сериозни усилия. Както казах – отговорността е голяма. Затова не си мисли, че въздействията ни са лекомислени.
Наставниците, пазещи репутацията си, изобщо се стараят, да не коригират нищо излишно. Но ние си имаме също задължения. Ако обстоятелствата изискват намеса, се намесваме. Такъв е контрактът с душата ви.
Оптимистичните мисли и конструктивните идеи ви подхвърляме също често. Може да се прихванат. (Усмивка)
Ч.: Защо ми се струва, че след посланието на Луцифер, около работата ми възникна неприятен резонанс. Някои читатели оцениха миналото послание като провокационно.
Н.: Възможно е, действително да е повлиял. Луцифер е велик майстор на въздействията и умее да създава сложни и красиви последователности от събития. Но със сигурност, няма да го разберем. Затова, в получилата се ситуация, с теб поемаме отговорност за беседата ни, а читателите – за своите реакции. Това е много важно качество – поемането на отговорност.
Докато човека е в покой, не може да разбере, на какво е способен. Не се познава достатъчно, не се разбира. Необходимостта да реагира на „провокационна“ информация, му позволява, да разгледа всичките си страни. Да раздвижи утаения на дъното негатив. Нямате понятие за такъв, но той съществува.
Каква е целта на това въздействие? Да раздразни хората, да дискредитира ченълера или висшите сили? В никакъв случай. Помагат ви да видите себе си изцяло. Гледайте внимателно. Този баласт ви държи тук. Затова, т.н. „провокация“ е помощ. Казваме ви, не всички котви са вдигнати. Показват ви ги.
Получили сте дълбоко въздействие, освободило негатив. Ти си чувствителна към критиката – затова има и недоволни коментари. Размътило се дъното и боли? – Трансформирай. Читателите достигат с камъните си дъното. На всички е неприятно. А как иначе? Няма друг начин.
Моля за прошка тези, който реагира отрицателно на такова въздействие, не обичам да прибягвам към такива методи, без крайна необходимост. Но, ако сте мъдри, приемете този дар. Говорили са ви многократно, за работата с негативните мисли. Показвал съм, къде се спотайват.
Ч.: А необходимостта крайна ли е?
Н.: Огледайте се, виждате ли положителни промени?
Ч.: Аз – не. Вие също не ги виждате, нали?
Н.: Възнесенският прогрес е много бавен. Вашият свят се оказа много желан за душите. Даже тези, които се смятат за пробудени, все още се стискат прекалено за него и за личните качества, които са уместни тук, но са неуместни на по-високо ниво. Душите се пробуждат вяло и засега, не напират много към новите пространства. Не знаем, как да ви го кажем по друг начин. Работата над себе си не е довършена.
Ч.: Усилихте интензивността на въздействието с помощта на послания, като последен шанс да ни размърдате?
Н.: Какво ли не са предавали на хората. С какво ли не са ги съблазнявали, за да се очистят и възнесат. И с райски кътчета. И с прекрасни пътепоказатели. (Усмихва се)
Сладкиши поднасяхме. Дълго и много. Не сработиха. След това, давахме сериозни беседи. Малко помръдна от мъртвата точка. Но процеса е прекалено бавен!
Това е еднократно въздействие. Никой не иска да провежда такова. И ти се смущаваш. Искаш да предадеш на хората повече оптимизъм. Макар и да не върши повече работа. Всички в позитив и очакват събитие, за което, в действителност, не сте готови. Ако хората реагират нормално и продължат да трансформират негатива, може да дадем още. Ако ли не, защо да ви дразним без ефект. И без това ви е толкова сложно сега.
Ч.: Прав си, сложно е, да натискаш по болезненото.
Н.: Дай на хората, да смелят спокойно тази информация. Но не очаквай, тези, които преди са реагирали негативно, да променят рязко мнението си и да ти благодарят.
В действителност, това е универсален съвет за всички. Правете това, което смятате за необходимо, при възможност, помагайте на другите, разговаряйте с тях, опитвайте да пробутате необходими мисли. Но не очаквайте и не се разочаровайте. Колко прегоряха такива, които опитваха да говорят с хората, но очакващи нещо от тях. Колко такива носители на ново разбиране, се разочароват от липсата на резултати. Не се хващайте на тази въдица. Всеки ще вникне в себе си, когато поиска, не по-рано.
Ч.: И какво, там при вас изобщо не се карат и не критикуват? Сложно е за човешкия ум да си го представи.
Н.: Мисълта е материална. Не бива да си позволявате волности. Може да навреди на събеседника.
Ч.: Случва се, да избухнеш, след което ти минава и се извиниш. Всичко ли е толкова фатално?
Н.: Фатално не е подходящата дума, скъпа моя. Правилно е да се каже – грижливо.
Ч.: А ако си го помислил, но не го произнесеш? Там скривате ли, ако някой не ви харесва?
Н.: От куратора и висшите сили, наставникът не може да скрие нищо. Между себе си, може да скрием реакциите си. Има такова умение при много раси, мисленето да е хигиенично и да не напуска пределите на същността ти. Пространството трябва да е чисто. Не бива да плескате наляво и надясно. Ако трябва да се трансформират чувства, уединяваш се на безопасно място и го правиш.
Ч.: Значи много мнения и разногласия, а да ругаеш не бива? Такъв е при вас реда?
Н.: Уважение, търпение, конструктивно обсъждане. Мненията и разногласията – да, много са. Ако не успяват, да се договорят – същностите опитват, да не взаимодействат, без крайна необходимост. Има и такъв формат на отношения между цивилизованите раси. Не обичайте другите – уважавайте чуждото пространство и поддържайте дистанция.
Ч.: Прав си, леко стерилно. Навярно, не всички го искат.
Н.: Еднозначно, не всички го искат. Другите сега четат и мислят: „Това е за мен! Това ми е необходимо“. Това са тези, които са си умили обувките и не обичат, другите да им цапат пода. На тях обезателно ще им хареса.
Ч.: А какво ще стане, ако не се държи толкова много на чистотата?
Н.: Нашите светове ще започнат да затъват в тъмнина.
Ч.: Не си сам? С теб имали още някой?
Н.: Съветът на дванадесетте се заинтересува, с какво се занимаваме. (Усмихва се) Казват, че беседата ни е много своевременна, макар и сложна. питай, каквото искаш.
Ч.: Какво следва да променим в мисленето си, ако действително искаме да приключим трансформацията и да се възнесем?
Съветът на дванадесетте: Духовният, цивилизован човек, живее в друга парадигма. Има два полюса за стремежите. Първият е почитане на мъдростта. Вторият е почитане на силата.
Почитане на мъдростта не е безпрекословно подчинение на ръководството, на висшите сили или на велики майстори. Това е начин на живот, насочен към грижливо отношение към обкръжаващия свят, към ближния, не насилствено решаване на всеки сложен проблем. Това е също, умствена хигиена, смирение и приемане. Търсене на решения, а не разрастване на проблема, поради невъздържаност.
Почитане на силата е ежедневие за хората. Подчинявайки се на ръководството, не поради уважение, а поради страх и зависимост. Позволяване на себе си и обкръжаващите на интензивни негативни емоции, пилеейки безполезно жизнен ресурс и замърсявайки околното пространство.
Как да прекратите почитанието си на силата? Към ръководството, се отнасяйте с дълбоко уважение, с разбиране за голямата му отговорност. Дори да има недостатъци. В личните отношения – помнете, че дори думите нараняват. Въздържайте се от негатив към ближния.
Какво представлява почитане на мъдростта към самия себе си? Това е приемане на отговорност за душата си, за единството. Грижите се за душата си, като не допускате да обраства с мръсотия, която да я изолира от светлината на Всевишния. Тя се губи в тази тъмнина и забравя, откъде е дошла. Струва си, да се отнасяте към всяка искра, като към светиня. Не бива да почитате другите души и да им говорите неприятни думи. Не бива да почитате собствената, а да изригвате груби емоции.
Каним ви в общество, където няма страх, гняв и осъждане. Където, всяко малко движение се прави грижливо. Ако не сте готови, ако се съмнявате, дали искате да се присъедините към нас, не се безпокойте. Уважаваме всяко ваше решение. Молим само, да погледнете с отворени очи на своите препятствия. Нека мъдрост да насочва душата ви по най-добрия за нея път.
Оставяме уникалната си сигнатура за усилване на авторитета в това послание. Съгласни сме с казаното по-горе. Ако от все сърце изберете, да почитате мъдростта, ще се срещнем много скоро и ще взаимодействаме пряко.
Ч.: Благодаря ви за наставленията.
Съветът на дванадесетте: Прощаваме се с вас. Всичко добро!
Ч.: Наставник, скъпи мой. Нима някой от обикновените съвременни хора отговаря на тези параметри за святост?
Н.: Вече разбираш цялата дълбочина на нашата болка? (Усмихва се)
Ч.: В тази философия има общи черти с будизма. Почитане на учителя, отношение към учението като ценност, търпение и състрадание.
Н.: Будизмът ви е даван от прекрасни майстори. В него действително може да се извлекат полезни идеи. По-уважително отношение към обкръжаващия свят.
А философията в почитането на мъдростта, не е толкова сложна за ежедневно прилагане.
Ч.: А кога, все пак, душата се пробужда истински?
Н.: Новото ниво предполага нова степен на единство. Пробуждане се случва, когато човек и душа искат да се обединят с обкръжаващите за да си сътрудничат. Стремеж към колективна игра.
Ч.: Дори ако обкръжаващите продължават да бият с детско чукче?
Н.: Когато човек иска истински да прекрати тези игри, душата му започва да слуша. И понеже, с обкръжаващите нищо не го обвързва повече, душата и стремежа за единство, притеглят по-дружелюбните. Най-близката такава група, ви очаква на четвърто ниво.
Ч.: Разбираемо. Благодаря за беседата.
Н.: Желая на всички ви късмет. (Усмихва се)
Контактьор: Ино
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9868-prepyatstviya-na-puti-k-perehodu

Механизмът на скритото робство

Механизмът на скритото робство

1. Икономическо принуждаване на робите, да работят постоянно. Съвременният роб е принуден, да работи постоянно до смъртта си, тъй като, средствата, заработени за 1 месец, стигат само за един месец, да си плати жилището, храната и пътуването. Понеже средствата стигат само за месец, съвременния роб е принуден да работи цял живот. Пенсията е голяма фикция, тъй като стига само за за най-необходимото и за нищо повече.
2. Вторият механизъм за скрито поробване е създаване на изкуствено търсене на ненужни стоки, налагано с реклама, пиар, подреждане на стоките по определен начин в магазина. Съвременният роб е въвлечен в безкрайна гонка за „новото“, което му налага да работи постоянно.
3. Третият скрит механизъм за икономическа принуда, е кредитната система, с „помощта“ на която, съвременните роби затъват все повече и повече в кредитната кабала, чрез механизмът на „лихвеният процент“.
4. Четвъртият механизъм да застави съвременните роби, да работят за скрит робовладелец, е митът за държавата. Съвременният роб смята, че работи за благото на държавата, но в действителност, средствата попадат в джобовете на робовладелците, а понятието държава служи само за замъгляване на ума на робите, за да не задават излишни въпроси от рода: Защо робите работят цял живот и остават бедни? Защо робите нямат право на част от печалбата? И кой, конкретно, получава средствата, изплащани от робите като данъци?
5. Петият механизъм за скрита принуда на робите е механизмът на инфлация. Нарастване на цените с нарастването на доходите, осигуряващо незабележимо ограбване на робите. Това гарантира все по-голямото обедняване на робите.
6. Шестият скрит механизъм, принуждаващ роба да работи е, лишаването от средства да избяга в друг град или страна. Този механизъм принуждава съвременните роби, да работят само на едно място и да търпят експлоатацията, просто, защото няма друг избор.
7. Седмият механизъм, заставящ роба да работи безплатно, е скритата информация за реалната стойност на труда, за реалната стойност на стоките. И частта от труда му, присвоявана от робовладелеца чрез счетоводните механизми, също е тайна за робите.
8. Механизмът, който принуждава съвременните роби, да не търсят своята част от печалбата, заработена от бащи и деди, е точно скритото разграбване от робовладелците, създавали многобройни поколения от роби, в продължение на хиляди години.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/mekhanizm_skrytogo_rabstva/2020-12-14-13472

Няма нищо по-скъпо от авантата

Тута Майер – Няма нищо по-скъпо от авантата

Наблюдавайки всеки ден, как нараства количеството на жадуващите келепира, как се радват, когато успеят „да ударят кьоравото“ (това не е мой израз, а цитата), да се възползват от „безплатно предложение“, да получат даром, неволно се замисляш:
„Нима всичките тези хора нямат понятие, че няма нищо по-скъпо от безплатното?“
А вглеждайки се, разбираш: да, те действително вярват, че само вземат и нищо не дават.
И никак не свързват с авантата, загубата на пари, загубата на работа, на здраве, на отношения, на неща, на деца и прочие „неприятности“ поради любовта си към келепира.
Не учат сегашните деца, че за всичко трябва да се плаща, защото и родителите им не са учени на това. За съжаление.
А нали това е базата, която определя, как се подрежда целия ви живот. И всеки възпитан човек знае, че „ако нещо дойде от някъде, значи, преди това трябва нещо да си иде“ – това е неизменен закон за съхранението на енергията.
Затова и „аванта“ не съществува.
И ако не правите равнозначен обмен на нещо съзнателно, това винаги става, но често, не съвсем така, както ви се иска. Умните хора, през всички времена, са го забелязвали, затова и поговорите на тази тема са доста (например, че стиснатия плаща два пъти)…, но кой ги прилага в живота си?!
Сега са изключително много „безплатните“ съблазни, но ни едно от предложенията, реално, не е такова. Просто го запомнете. И преди да се възползвате от такива предложения, помислете, какво сте готови да пожертвате в замяна: време, здраве, пари, енергия, „която не усещате“, докато с нея е наред всичко?
Критерий за това, какво ви е действително необходимо, е готовността ви да платите за него. Ако ви е необходимо само „безплатно“, значи, нямате нужда от него – подминете, не се изкушавайте.
И работата не е в това, че всички безплатни предложения преследват лоши цели – мнозина дават наистина, просто така.
Работата е във вас.
Човекът дал нещо, освобождава място за необходимото му. Но вие, когато вземате, също трябва да освободите място за него… или то ще се освободи само.
Изобщо, за всичко трябва да се плаща – и да се „плаща“ е винаги по-добре, отколкото да се „разплаща“. Не го забравяйте никога – и бъдете щастливи.
Тута
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/tutta_majer/2020-10-13-22013

Как да ускорите прехода към следващото измерение?

Андромеда. Как да ускорите прехода към следващото измерение?
Контактьор: Елена Лозинская

„Приветства ви цивилизацията на Андромеда. Днес ни се иска да ви разкажем, какво може да направите, за да ускорите преходния процес в следващото измерение.
Преди всичко, позволете да ви напомним, че този процес трябва да е осъзнат, т.е. трябва да си давате сметка, какво става с вас, през какви етапи преминавате. И всяка своя крачка в това направление, може да бъде обяснена и класифицирана.
По този начин, искаме да стигнете до убеждението, че прехода протича, преди всичко, в съзнанието ви, в главата ви, на ниво осъзнаване и разбиране. Трябва да се ориентирате и да разбирате, какво се случва с вас.
Една от главните причини за изоставане, за липсата на достатъчно ускорение, е липсата на разбиране за случващото се с вас, пропускането на ориентири и движението слепешката.
С известна степен на осъзнатост, можете да се ориентирате в малка област, но да не виждате съвсем, накъде се е насочил кораба на съдбата ви. Може да ви се струва, че осъзнавате и дори контролирате посоката на кораба си, но, в действителност, някакви програми и механизми определят курса и скоростта.
Част от тези програми може да бъдат определени като програми за удобство, търсенето на комфорт в едно или друго състояние и поддържането му, с всички възможни средства. Когато подсъзнателно оправдавате някои от действията или бездействията си, за да не изпуснете удобството. Може да съществува вътрешен протест, против напускането на удобната зона, против разкриване на допълнителни ресурси и източници на вдъхновение. Може да има подсъзнателна блокировка, недопускаща разкриване на таланти и способности.
Друга част от програми, които могат да пречат на напредъка, са лъжливи критерии, стари ценности и цели. Вашият кораб може да следва по навик утъпкани пътеки, по които са ходили още предците ви, но съвсем не подхождат на съвременната ситуация. Законите за навигация се променят също и предизвикват преоценка на ценности и ориентири.
Следващата част от програмите, може да създава усещане за еуфория и високи постижения, но кораба ви, в действителност, може да не помръдва. Такива програми създават илюзията за големи достижения и прогрес, докато, в реалност, няма кардинални и качествени промени.
Още една част от програмите, може да ви задържа с товара на миналото. Това, което не е приело и обработило съзнанието ви, а е все още, много болезнено и е в активна фаза. Това, което ангажира много ваши ресурси и внимание. Това, което не допуска да се съсредоточите напълно върху своите цели и задачи.
Вече сте в състояние, самостоятелно или с помощта на специалисти да проследите, какви от изброените програми ви пречат да се ускорите достатъчно в прехода. Можете по-внимателно и осъзнато да проследявате реакциите си, да вниквате по-добре в своите намерения, да разшифровате желания и потребности.
Изучавайте механизма на съзнанието си и начина на мислене, и ще можете да преодолеете автоматическото си, неконтролирано вземане на решения. Станете капитанът на съдбата си и поемете по безкрайните простори на неограничените възможности и пространства.
С вас бе цивилизацията на Андромеда. С любов към всички земляни.“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1918653

Системата е

Системата е:
Телевизор – за да живеете винаги в страх;
Алкохол – за да избягате от реалността;
Работа – за да нямате време да се замислите;
Потребление – за да заглуши съвестта ви;
Ваксини – за да разрушат имунитета ви;
Месо – за да гние труп в стомаха ви 3 дни;
Кредити – за да робувате;
Безпорядъчен секс – за да пилеете енергия;
Таблетки – за да затвърдите болестта;
Пенсия – за да не се грижат децата за родителите си;
Религия – за да сте вечната жертва;
Зрелища – за да се чувствате част от стадото;
Тютюн – заплатено унищожение;
Училище – създаващо винтчетата на системата;
Президент – за да има илюзия за избор;
Войни – за да управляват хората чрез патриотизма.
Можете да направите СВОЯ ИЗБОР, да не сте част от всичко това.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7233

Духовното потребителство

Духовното потребителство – бичът на нашето време

„Съвременният век може да се нарече не само век на раздорите или на машините, но и века на потребителството. Най-доброто ни развлечение е шопинга. Сменяме вещите си много бързо, не защото вече не стават, а само, защото са ни омръзнали.“
Хората употребяват не само вещи, но и впечатления. Разни атракциони, кино, театри, пътешествия (не винаги чисто потребление, но често). Хората се употребяват едни други. Сменят съпрузи като ръкавици, държат се с децата като с вещи, които може да се оставят на съхранение, предават престарелите си родители в старчески домове, дори приятелите вече не се ценят. Казали са ни, че всичко това е допустимо и няма нищо аморално.
Както казва Радханатха Свами, всички сме малко мръднали. Нали по идея, вещите трябва да се ползват, а хората да се обичат. А сега обичаме вещи и се използваме едни други. Това също е показателно за потребителското ни отношение към живота. Но и това не е всичко.
„Сега дойде друга мода. Духовно потребителско отношение. Тази тема беше скрита и забранена някога в Русия. А сега се появи такова разнообразие, че свят да ти се завие, оказа се, че в Бога може да се вярва по различни начини. И различно да се развиваме духовно. Може да се четат разни книги, да се практикуват разни неща. А още може да се ходи насам-натам, да се слуша и пробва.“
А може още някаква своя религия да създадем – да вземем от тук и там всичко, което ни хареса, а неприятното да изхвърлим. И при това да се смятаме за високо духовен човек. С времето може, между другото, и сами да станем Бог (защо пък не?).
А още, може да се сменя религията всяка година – щом ни омръзне и ни стане скучно. Щом в религията започнат да имат някакви претенции към теб – и прескачаш в друга. Докато още ти се радват. А в това място може да се разказва, че предишната религия е просто кошмар! Най-вероятно, още повече да започнат да те уважават и ценят. Докато не ви омръзне.
А още може към Бог да се отнасяте като към банкомат. Ти му казваш молитва през зъби, а той – пари, мъж, деца и щастие. Отново му подхвърляш подкуп във вид на молитва – той отново те засипва с необходимите блага. Удобно нали! Само да опита да не отговори на молитвата!
А още, може да се обича някакъв далечен и абстрактен Бог, а при това, да се ненавиждат всички обкръжаващи. Нали са толкова бездуховни, не струващи нищо. Все едно, да искаш да се ожениш за жена, но да не искаш децата ѝ. Любов ли е това?
Може да станеш фанатик – обикновено е за кратко. Първо, човека е фанатик на някаква вяра, тогава, всяка друга е кошмар и път към ада. А след това, ставаш фанатик на друга вяра – и първата става грях и повод за лична ненавист. А вяра ли е това изобщо?
Много неща са възможни, понякога оставаш с впечатлението, че всичко е възможно, нали няма, на кого да се отчиташ. И, ако не гледаме с очите на Бога, значи, и ръцете ни са развързани.
Може цял живот да прескачаш насам-натам и да се смяташ за високодуховен. И дори изглежда, че е много по-духовно, отколкото да си атеист. Но знаете ли, понякога невярващите в Бога, живеят по-честно и правилно. В живота им присъстват всичките тези заповеди във вид на принципи и вътрешни правила. Правят добри дела, опитват да подобрят света, без да отглеждат огромно его. Такива не са много, но ги има.
И напротив. Вярващите, вярват на думи, а живеят, все едно не съществува Бог. Все едно, никой не вижда, какви ги вършат. Нарушават всевъзможни заповеди, без дори око да им мигне. Лъжат, предават, насилват психически другите – а на всичко отгоре, гледат от високо „тези, които не вярват“.
А още може да говорят за единството на Бога и всички религии, а при това да не правят никакви практически крачки в тази посока. Не четат книги, не се молят, не опитва аскези. Все едно, да разглеждат карта, на която са обозначени десет разни направления, а в крайна сметка, не тръгват по нито едно. Само се любуват на картата и не помръдват.
Може да носи атрибути на някаква вяра, например, кръстче или броеница, но при това не се държат изобщо по християнски или по вайшнавски. Веднъж срещнах „високо духовна жена“, излизаща от храм и срита бездомно куче, което се излегнало на пътя й.
Христос, освобождавайки от греховете, казвал: „Иди и не греши повече“. А на нас ни се чува: колкото и да грешим, все ще ни простят. И затова се изповядваме и продължаваме същото.
Религията ни привлича често до тогава, докато не иска нищо от нас. Докато може да те удивлява приятно. Докато е интересна за ума. Щом трябва да се съблюдават заповеди, принципи, пости и правила, интереса изчезва. И се търси нещо ново.
Когато всички религии са изпробвани и са омръзнали, може да се заемем с „псевдо-духовни“ направления – да изпробваме разни видове „духовна“ медитация, например.
Но религията не е шведска маса, където може да си избереш само това, което си харесаш. Всяка религия е цялостна система, със своите принципи. А принципите навсякъде са едни и същи. Разни са обредите, думите, имената на Бога. А същността е една. И за да се стигне до същността – трябва да се тръгне по един от пътищата. Да се избере и да се напредва.
Във всяка религия, женското тяло трябва да е покрито изцяло, от главата до петите. Без значение, дали е при мюсюлмани, християни, вайшнави, както и при славяните. Във всяка традиционна култура, жената се облича с дълги рокли, сарафани, плащове, сари. Забраждали са и главите – това не е само мюсюлманска идея.
Във всяка религия осъждат насилието, кражбите, измяната. Изначално не е имало разводи, във която и да е религия. Навсякъде е еднакво отрицателно отношението към измамата, кражбите, убийствата. На разни езици и с разни думи, но все едно и също. В какво се различават? Във вкуса.
Може да се каже, че са различните плодове на масата ви. Някои са по-сладки, други по-накиселяват, някои са тръпчиви, други горчиви. Всекиму – свой плод, с любим вкус. И всеки избира това, което му пасва най-много.
Всички религии говорят за едно и също. С разни думи и образи. Но същността е една.
„Същността на духовният живот не е в наименованието индуист, мюсюлманин, християнин, юдей, будист, сикх, фарси или вайшнав, същността на духовността е в очистването на сърцето, в преобразяване на завистта в състрадание, алчността в щедрост, тъмнината в светлина, егоизма в служене, ненавистта в любов“ (Радхантатх Свами)“
И обикновено, някоя религия ни привлича повече. Там, където сърцето се отваря и пее. Но това не значи, че ще е по-лесно. Най-вероятно, да опрете гръб в стената и да няма накъде да отстъпвате. Нямате сили да следвате принципи, няма сили за молитви, не ви радва нищо.
Казват, точно до тази точка сме стигнали в миналия си живот. До нея всичко се е получавало лесно. А вече са необходими усилия, аскези, намиране на възможности за духовни практики. Винаги е трудно.
По-просто е да се иде другаде, да се намери нещо ново, по-просто – и да се превключиш. Нали живота трябва да е лесен, радостен – 24 часа в денонощието. Избягваме всякакви трудности. Макар да ни правя по-мъдри и дълбоки.
И по вашия път може да срещнете трудности. Както навсякъде – може да има оврази, и планини, и бурни реки, и блата. Можете да преодолеете всичко това и да станете по-мъдри, по-силни душевно, да израснете вътрешно. Това е зряла позиция – да избереш пътя си и да го следваш. Нека да не може да стигнете бързо до желаната точка, но напредъка никога няма да е напразен. Следващия път ще започнете от по-изгодна стартова позиция.
Но винаги има и друг вариант – да останете дете, което просто си търси развлечения и лекота навсякъде, дори в отношенията с Бога. Което мечтае, животът да е просто парк за развлечения, със захарен памук, с влакчета на ужасите, които се движат без никакво наше участие. Точно това е духовното потребителство – безсмисленото пропиляване на живота и възможностите си, безперспективен път, не водещ до никъде.
Струва ли си да променяте вярата? Аз не бих я сменила, не съветвам и вас, ако ви устройва сегашната. Няма лоши религии, има само хора, които могат да обезобразят смисъла на писанията. Затова, в своята вяра си струва да се обкръжавате с чисти хора, които укрепват, очистват и задълбочават вярата ви.
А каква вяра ще изберете, ако още не сте го направили? Просто, следвайте сърцето си, то ще ви отведе там, където трябва. Ще срещнете хората, които ще успеят да ви предадат щастието от общуването с Бога. А това е сигналът, кой път си струва.
„Помнете, че няма лош път. Всяка религия, ако в нея има свои свети хора, може да ви даде необходимото ви. Дори да не е официална в страната ви или не е призната от близките ви. Винаги слушайте сърцето си – то никога не лъже.“
Автор: Олга Валяева, глава от книгата „Излекуване на женската душа“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1840400

Истински и фалшив майстор

Истински и фалшив майстор

Истинският майстор често изглежда като враг и това е критерий. Фалшивият майстор ще ви помогне да си създавате въздушни замъци – никога няма да ви пробуди. Напротив, ще ви успокои, ще ви даде транквилизатори, ще ви утеши. Неговото учение е просто прекрасна приспивна: ще пее около вас, за да спите добре – това е всичко.
Истинският майстор е опасен. Приближаването до него е свързано с голям риск. Правите го на своя отговорност, на свой страх и риск, защото не може да ви позволи да спите, да си фантазирате, защото пропускате цялата същност и цел. Той ще ви руши, а фантазиите ви са толкова мили и близки. Мислите си, че фантазиите ви извират от сърцето, и когато са разрушени, имате усещането, че загивате. Все едно, някой ви убива.
Когато отивате при майстор, отивате на смърт. Ще се наложи да умрете, защото, ако не умрете, не може да се възродите.
Ошо
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/osho_nastojashhij_i_falshivyj_master/2019-03-26-17039

Аз казах ли ти? Култовите фрази на мама

Аз казах ли ти? Култовите фрази на мама

Нека се върнем в доброто старо време, когато имахме свободата да разполагаме със собственото си време, а дните ни бяха подчинени на първите любовни трепети, игрите навън и неволните симпатични грешки, типични за детството. Разбира се, имаше и не толкова усмихнати моменти като тези, в които мама все ни поучаваше. Днес обаче си спомняме за тях с усмивка и дори от време на време ни се иска да се върнем назад и да преживеем отново сладките мигове от детството. Нека го направим, като си припомним кои бяха едни от култовите фрази, които сме чували от майките си:
Не говори с непознати.
Когато навършиш 18, ти ще взимаш решения, до тогава ще ме слушаш.
Лягай си! Как ще станеш утре?
Не ходи с боси крака, ще настинеш.
Не ми отговаряй!
Аз на твоите години не си позволявах да се държа така.
Първо ще си напишеш домашните, после ще играеш.
Колко пъти ти казах да не правиш така?
Оправи си кочината в стаята и тогава ще излезеш.
Докога ще се храниш с боклуци?
Само още веднъж да съм те видяла навън без яке.
Един ден, когато ме няма, ще видиш, че съм била права, но ще е късно.
Трябва да учиш, за да успееш, иначе ще се провалиш.
Ако не работиш, няма да ядеш.
А кой ще измие чиниите?
Казах ти, че ще стане така!
Ти накъдето отиваш, аз от там се връщам.
Ти не ме учи мене.
Не ме интересуват другите деца, а ти.
Я виж другите деца, има ли някой, който се държи като теб.
https://woman.bg/po-zhenski/az-kazah-li-ti-kultovite-frazi-na-mama.60595.html

Лъжепророците по време на прехода

Лъжепророците по време на прехода
Послание на Ел Мория, 12 март 2019 г.

Приветствам ви, скъпи хора!
В светите писания става на въпрос, че по време на прехода от тъмен към светъл свят, отвсякъде изпълзяват лъжепророци. Началото на великия преход е точно този момент. И затова, не бива да се учудвате, че има толкова самозванци в духовната сфера. Просто пророчеството е факт.
Но, в какво е причината за поява на лъжепророците? Стоят ли зад тях някакви сили? Да, стоят, но не при всички случаи. Тъмните сили искат много да спрат духовното пробуждане на човечеството, необходимо им е създаване на обществена нагласа, че хората извън традиционните тъмни религии, са сектанти, които отдавна трябва да са на постоянно жителство в лудниците. Такова отношение забавя много силно пробуждането на хората, тъй като са с изначално недоверие към алтернативните източници на духовна информация. А такова отношение се култивират от демоничните сили чрез реални лъжепророци и сектантски учения.
Мошеничеството на духовна основа е също толкова много, като и при властта, както и в бизнеса. Духовното пробуждане на хората е най-кошмарния сън на тъмните сили. Защото, пробудения не може да бъде управляван, както спящия. Просветеността на човешкото съзнание ще изсели всички демони от планетата, защото хората ще престанат да ги хранят с негативните си емоции и мисли. Демоните са крайно зависимо от тъмните енергии, излъчвани от човечеството. Това е насъщния им хляб, без който не могат да съществуват. И затова им е толкова важно да неутрализират духовното пробуждане на човечеството. А в този случай, лъжепророците са многобройните им и ефективни земни дейци, които изпълняват замисъла за спиране на духовното развитие.
Скъпи мои, ако разкажете на спящите си близки и приятели за езотериката, с която живеете и мислите, навярно ще помислят или дари ще попитат: „А не си ли сектант?“. Този образ на безумен фанатик, е благодарение действията на лъжепророците в обществения егрегор, оказващ натиск и върху вас – хората следващи истинската светлина.
Този, който не може да приеме мирогледа ви спокойно, не се нуждае от езотеричните ви знания. Единственото, което може да направите, да им предавате човешката мъдрост, без цитиране на езотерика и нейните термини. Правете го с поговорки, с мъдри философски мисли, както, например, „сами сме творци на реалността си и сме отговорни за нея“. По добре да не засягате темата за Бога и висшите сили, за фини енергии и многомерността. Това ще ги подплаши и отблъсне. А мъдростта в чист вид може да помогне.
Ако спящ човек приема спокойно мирогледа ви, можете ненатрапчиво да му подавате информация за фините светове и висшето съзнание. Ако прояви някакъв интерес, може да продължите. А, ако няма интерес, можете много бързо да му омръзнете и е най-добре, да се върнете към мъдрите мисли без всякаква езотерика.
Великият преход носи много високи енергии, които будя хората, но създават и разслояване в обществото, на такива, следващи тъмния път и съзнателно избралите светлия път. Повечето лъжепророци са пробудили се души избрали тъмния път. Особеност на съзнанието им е искрената вяра, че творят добро и следват светлината. Но излъчват тъмни енергии. И затова носят зло на света. Вярват свято в добрата си мисия. Както и в своята изключителност и богоизбраност.
Не осъзнават, че са инструменти на дявола, при това, с маска на свята добродетел. Т.е. това е неосъзната лъжа, самозалъгване, с което замъгляват главите на другите. Малцина са сред тях, които разбират, че са слуги на дявола и заради неговата победа се правят на невинни овчици. А преобладаващата част, искрено вярват, че са най-висши светли същности и носят на света само благо.
Сред тях има и души, изначално планирали да носят на хората светлина и добро, пожелали да станат чисти духовни учители, но гордост и тщеславие са ги отбили по тъмния път, следствие на което, започнали да причиняват колосална вреда на съзнанието в почитателите си. Егоизмът и жаждата за слава са основа за появата на нов лъжепророк. От това боледуват и обикновените хора, но и вие, пробудилите се. И ако си внушите или ви внушат, че сте реинкарнация на някой светия, също ще станете лъжепророк.
Да се стане лъжепророк е много лесно. Достатъчно е само да се провъзгласите за някой велик и да го внушите на другите. И така или иначе, хората се хващат на такава лъжа, а и сами ще повярвате в нея. Нали човечеството е отделено от висшите сили с огромна завеса от тъмнина, която се съдържа във всяка частица на вашия свят. Повечето от вас не виждат и чуват финия свят, а умеещите, дори майсторски, го изкривяват с ума си.
Ако можехте да виждате финия като физическия свят, бихте виждали енергиите и аурата на провъзгласяващите се за земни богове и бихте разбрали, какво представляват, в действителност, на фино ниво. Ако я нямаше завесата, бихте общували пряко с висшите сили, при това, без изкривяване! А това би ви дало възможност да питате, дали човека е от особено важните и има ли земна мисия или е самозванец?
Но тримерният свят на дуалната вселена, не позволява никога да общувате без изкривяване с висшите сили. Защото, тъмнината в телата ви, винаги препятства абсолютно прозрачното и вярно взаимодействие с фините светове, дори да станете свръх светла душа, подобна на Исус. Исус също не е виждал напълно финия божествен свят, докато е бил на Земята. Никой в трето измерение не е способен напълно да възприема Божествените реалности без никакво изкривяване, на образи и информация от небесата. Само частично е възможно вярното приемане.
Това е основната причина за процъфтяването на лъжепророците. Нали е трудно да докажете на човека невидимото за физическото зрение. Трудно е да покажете на слепи фанатици истинската аура и енергийната същност на учителя им, нали не виждат финия свят. А на самите лъжепророци е трудно да видят истинската светлина на душата си, на която с ума си са поставили ангелски крила и нимб над главата.
Да се провъзгласите за цар на Вселената, е много лесно, но е много трудно да опровергаете фактите на финия свят, които не вижда почти никой или ги вижда изкривено. А когато се обявиш за физически цар, много лесно се опровергава: къде са ти владенията, защо не ти се покланя никой, не изпълнява царските ти укази, къде са материалните ти богатства и възможности, защо живееш в панелка, а не в Кремъл? Всичко може лесно да се провери и подложи на съмнение. И затова, дори обявил се за цар на някоя страна, не може дълго да се самозалъгва, тъй като физически видимите факти рушат илюзията издъно.
А провъзгласилия се за Исус Христос, неговото второ пришествие във физическата реалност, не може да се опровергае. Нали невидимото не може да се провери или опипа. А да провери всичко на фино ниво, се удава на малцина, особено на лъжепророка, който дори при наличие на фино зрение, изкривява всичко с ума си и се вижда светъл и прекрасен на фино ниво. Сляпата вяра прави от дявола ангел. И дори поклонника на такъв лъжепророк да има фино зрение, любовта към него замъглява зрението му и ще вижда това, което иска да види в многомерността, а не действителното.
И затова е толкова лесно да станеш поредния месия, но само на думи, а не на дела. На думи може да си нарисувате множество добродетели, от които няма и помен. И никой от поклонниците, а и самия ти, няма да може да го провери. А казващия истината за лъжепророците, ще смятат за спящ, живеещ в тъмнина, на когото предстои да заобича и приеме великата му мисия. И ще привеждат безброй примери за себе си и другите, как са били гонени и клеветени всички светии.
Истинските светии не опитват да са по-добри от другите, да са изключителни и важни. Те просто служат на всички, искат да носят добро в света, без да мислят за себе си, а за човечеството. Истинските светии не тръбят на всички за великата си мисия за спасяването на човечеството. Тази мисия, тихо и без спекулации са я изпълнявали, съсредоточени върху помощта на ближния.
Много често, лъжепророците са по-популярни и силни от истинските слуги на светлината. И това е свързано с тъмнината на самите хора. Хората са привлечени от идоли, от личности, а не от учения и практики за самоусъвършенстване. Много по-лесно е да славиш някого и да си мислиш, че така ще станеш по-светъл и по-добър, отколкото да работиш с вътрешната си тъмнина, сам със себе си. Тъмното съзнание винаги е концентрирано върху егото, върху собствената личност и върху личността на другите хора. Личността е това, което ви различава едни от други. Егоизмът е стремеж да се различаваш, към изключителност, към важността на феномена наречен личност. И затова, именно егоизмът на поклонниците създава от учителите им богове или вселенски царе.
Можете да забележите, как спящите обичат да обсъждат известните хора. И преди всичко, им е интересен личния живот, а не, какво са направили за обществото. Най-интересна им е личността. Същото е и при мнозина от пробудилите се, имате същото любопитство към личността, както и поклонниците на лъжепророците, съществува такава зацикленост.
Когато човека напусне егоизма и премине в съзнанието на алтруизма, феномена на своята и чуждата личност го интересува все по-малко и по-малко. Иска му се, по-малко да възхвалява някого, а повече да помага на хората и на целият свят. Той няма интерес да си създава кумир, защото не е важна самата личност, а количеството и качеството на благата, които е способен да даде на света. По-малко се съсредоточава на личността си и върху разликите с другите. При него възниква съзнателното единение с всички хора и света. И затова се съсредоточава по-малко на личностите и отличителните им особености. Нали си създават кумир, сравнявайки една личност с друга. А, ако такова мислене отива в небитието, преставаш да търсиш навсякъде авторитети, за да им се покланяш.
Лъжепророците охотно фокусират вниманието на обществеността върху личността си. А хората, които не са се ориентирали алтруистично, попадат в мрежите им, тъй като са им интересни личностите и уникалните им особености в сравнение с другите. Истинските слуги на светлината, насочват човешкото внимание върху мисли и дела, които им предлагат за промени в живота им и на цялото общество. Феномена личност или е малко, или го няма изобщо, и затова, към него се стремят малко хора, тъй като алтруистичните в света са малко, повече са егоистичните, зациклени върху своята и чужда личност. По тази причина, толкова много лъжепророци процъфтяват в егоистичния свят. Ако вие, скъпи мои, сте попадали под влиянието на идолопоклонничеството и сте си създавали кумири, това е верен знак за присъствие на егоцентризъм във вас. Трябва да се проследите внимателно, да се изучите и да премахнете съсредоточаването си върху своята и чуждите личности.
Безусловно, в истинските слуги на светлината се вслушват и хора с повече или по-малко егоцентризъм, хора с най-различно ниво на съзнание. Но егоцентричните хора са повече привлечени от егоцентрични пастири, отколкото от истински алтруистичните. В това се състои закона за подобието. И затова са толкова популярни религиите при вас. Всяка от тях е съсредоточена върху святи личности, а не върху ученията им. Възхваляват се Христос, Мохамед, Буда и други наставници. Но самите им учения са на втори план, не са толкова важни, колкото следва да бъдат. В будизма има малко повече концентрации върху самото учение, в сравнение с другите религии, но силна концентрация върху личността на Буда, все пак има.
И затова, спящите егоцентрици толкова охотно са привличани от подобни егоцентрични системи във вид на религии. Привличани мислено от личностите на светиите, се надяват да получат божия благодат и да изкупят греховете си, но по същество, остават на едно и също ниво на духовно развитие. Нали действително главното е, приемането на истините от техните учения в живота си, точно това ви променя към по-добро, а сляпото възхваляне само тресе въздуха и няма еволюция.
Да се различат лъжепророците е лесно, ако съзнанието ви не е замъглено. Те обичат да говорят за себе си и святата си мисия. Обичат много славата и я жадуват. Не приемат друго мнение и не се съгласяват с различна гледна точка. Дори и през ум не им минава, че могат да предават на света изкривена информация, да разбират нещо неправилно или неточно. Всичко, което казват, го имат за абсолютна истина. Поливат с „праведен гняв“ всички, които им се противопоставят, всички несъгласни с тях. Прекалено чувствителна е гордостта им.
Ние, висшите сили, проблема с лъжепророците решаваме само по един начин: събуждаме ви за истинската светлина и алтруизма. Чрез своите истински земни служители опитваме да ви очистим от тъмнината, която ви прави уязвими за влиянието на лъжепророците. Когато човек е силна светлина, не може да бъде примамен в редовете на сектантите. Неговото съзнание е прозрачно, вижда всичко такова, каквото е. Неговото мислене не е съсредоточено върху личности и затова не си създава кумири и е свободно от сляпо възхваляване. И когато всички станете силни светулки, нито един лъжепророк няма да има паство. И ще са победени от светлината на духа ви, свободен от егоизъм и идолопоклонство.
Единственото решение за този проблем, е просветлението на хората, а не премахването на лъжепророците. Не могат да бъдат премахнати, докато има хора да живеят в егоцентризъм и съсредоточени върху личностите. Проблема е в самите хора, а не в лъжепророците. При морално здрав народ, няма място за тях. Където има светлина, няма тъмнина.
Избавете се от лукавия! Избавяйте се от собствената си гордост. И това ще избави света от лъжепророците. И ще настане свят на истина и процъфтяване.
Ваш Ел Мория
Приел Михаил
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article6634-lzheproroki-vo-vremya-perehoda

Истинските чудеса и истинската духовност

Истинските чудеса и истинската духовност

Един от капаните на егото за така наречения духовен човек, е момента, когато може да използва психическата енергия като сила. Той може да стане „чудотворец“. Психиката има колосални енергии. Всичките могат да се активират. И когато започнете да практикувате дълбока медитация, те започват да се разгръщат. Истински духовния човек не ги използва, защото е наясно, че това е капан, който ви завлича обратно в блатото на света. Истински духовния човек не използва никога никаква сила. Ако край него се случват понякога чудеса, те се получават сами по себе си. Той не участва в създаването им.
При Исус дошъл човек, докоснал одеждите му и бил излекуван. Искал да благодари на Исус. Бил благодарен, защото боледувал дълги години, а лекарите му казали, че няма лек за него – а вече бил напълно наред. Не можел да повярва. Паднал в краката на Исус за да благодари, а Исус му казал: „Човече, няма нужда да благодариш на мен. Благодари на Бога. В действителност, благодари на себе си – твоята собствена вяра те е изцелила. Нямам никакво отношение към това“.
Това е качеството на истинския духовен човек – ако се случи нещо, той не прави нищо. Да, чудеса се случват, но не се правят. А когато човека започне да ги прави – както Сатя Саи Баба и други хора – той повече не е духовен, съвсем не. Той е паднал до статуса на маг. Вече не е останало нищо духовно. Тъй както хората искат да се похвалят с парите си, така и той иска да демонстрира психическата си сила. Това е желание на шоумен – затова е част от шоу-бизнеса, както всички останали.
Около духовния човек се случват чудеса, истински чудеса. Не са истински чудеса материализирането на пепел или материализирането на швейцарски часовник – това не чудеса, това са просто трикове. Около действително духовния човек се случват истински чудеса – хората се трансформират, променят се, започват да постигат нови измерения на битието. Започват да се движат през нови измерения от радост, живот и вечност. Хората стават по-любещи, по-състрадателни. Разцъфтяват. Появява се аромат. Започват да танцуват, в сърцето им започва да пулсира празник. Това са истинските чудеса. Хората започват да усещат, че има Бог, започват да вярват в Бога. Започват да осъзнават, кои са в действителност. Започват да губят сънливостта си. Започват да им се отварят очите. Хората стават цялостни, повече не са раздробени, интегрирани са.
Това са истинските чудеса. Такива се случват. Но не се правят, никой не ги прави. Ако има някой, който ги прави, все още има его. А с егото е целият егоистичен свят, с егото е цялата тъмнина.
C Ошо
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/osho_istinnye_chudesa_i_istinnaja_dukhovnost/2019-03-19-17006
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: