Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6116990
Users Today : 275
This Month : 11390
This Year : 147515
Views Today : 3558
Who's Online : 14
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване

Как да намерите сили в себе си

Как да намерите сили в себе си

1. Вие не сте вашето минало. – Колкото и хаотично да е миналото ви, пред вас лежи лежи чист, свеж и отворен път. Вие не сте миналите си навици. Вие не сте миналите си грешки. Не сте това, с което някой се е отнасял някога. Вие сте са това, което сте тук и сега. Вие сте само сегашните си постъпки.
2. Съсредоточете се върху това, което имате, а не, какво нямате. – Вие сте човекът, който сте точно сега. И, ако погледнете честно, положението ви не е чак толкова лошо – иначе нямаше да четете тази статия. Това, което ви е действително необходимо, е да издирите една позитивна мисъл, която да ви вдъхнови и да ви помогне, да продължите напред. Хванете се за нея, колкото се може по-здраво и се постарайте, да се съсредоточите върху нея. Да, може да ви се струва, че нямате нищо и дори да имате нещо, то е прекалено малко, но разума ви напълно може, да ви въодушеви. И това въодушевление е единственото, което ви е, действително, необходимо, за да напредвате.
3. Проблемите са неразделна част от личното израстване. – Да-да, нашите проблеми и решението им са част от живота и личното израстване. Хората губят работа, боледуват, а понякога, дори загиват при нещастни случаи. Когато сте млади и нещата ви са много добре, ви е много трудно, да осъзнаете напълно всичко това. Но най-умното, а понякога и най-трудно, което можем да направим, попадайки в подобна ситуация, е да се възползвате от реакцията си на нея, за да закалите волята и решимостта си. Може, колкото и да ви се иска да крещите, да хвърляте по стената предмети и да псувате – но, все пак, сте над всичко това, нали? Помнете, неудържимите емоции, като правило, правят всичко, още по-лошо. И макар трагедиите да са действително нещо лошо, ни дават възможност, да станем по-силни.
4. Понякога може да си позволите, да се размекнете. – Не сте длъжни, да се правите винаги на силни и да се правите, че всичко ви е наред. А какво мислят за вас хората в тази ситуация, не би трябвало изобщо да ви безпокои. Ако ви се иска, да си поплачете – плачете, това е дори полезно. Усмивката не винаги означава, че сте щастливи. Понякога означава само, че сте достатъчно силни, да се срещнете с проблемите си, лице в лице.
5. Животът е крехък, внезапен, и понякога по-кратък, отколкото изглежда. – Помнете, утре може да не съществува. За някои – със сигурност. Точно сега, някой си прави планове за утре, без дори да подозира, че няма да го доживее. Това е тъжно, но такъв е живота. Затова използвайте днешния ден разумно и от време на време спирайте, за да си дадете сметка, колко е прекрасен живота. Всеки преживян миг, е безценен дар. Не си пилейте времето, да мислите за нещо лошо. По-добре го използвайте за нещо, което да ви помогне, да следвате необходимото направление.
6. Всички грешим понякога. – И колкото по-бързо го разберете, толкова по-бързо ще станете още по-добри, и в крайна сметка, ще правите по-малко грешки. Не, никога няма да станете абсолютно непогрешими, но ако вместо да се стремите, да го постигнете, не правите нищо, със сигурност, няма да се получи. По-добре да грешите, отколкото да не правите нищо. Затова, напред, хващайте се за работа! Или ще преуспеете, или ще усвоите важен урок. Но, при всички случаи, печелите!
7. Напълно сте способни, да се направите щастливи. – Чувствата се променят, хората също, а времето не спира. И винаги имате избор. Не може безкрайно да прехвърляте миналото и грешките му, за да станете щастливи. Усмивката е осъзнат избор, а не някакво чудо. Не допускайте грешката, някой или нещо, да ви направи щастливи. Истинското щастие може да дойде само от дълбините на душата.
8. Старайте се, да се дистанцирате емоционално от проблемите си. – Вие не сте проблемите. Вие сте много повече. Вие сте живо човешко същество, къде по-сложно от всичките ви проблеми заедно. А това означава, че сте по-силни от тях – можете да промените и тях, и отношението си към тях.
9. Не правете проблема по-голям, отколкото заслужава. – Не позволявайте на едно тъмно облаче, да ви скрие небето. Колкото и мрачен да е живота ви, някъде свети слънце. Понякога, трябва само да забравите, какво усещате, за да си спомните, какво заслужавате и да продължите напред.
10. От всичко случващо се, може да си извлечете поука. – От всичко. От тези, с които се срещате, от каквото и да се случва, и т.н.. Всичко това е част от един голям урок, наречен живот. И затова – никога не се отказвайте, да се поучите, особено, когато нещата не са такива, каквито ви се иска. Ако не сте получили желаната работа или не са се получили новите отношения, значи, престои нещо още по-хубаво. А усвоеният урок е първата крачка към него.
11. Разглеждайте всяко изпитание като шанс, да научите нещо. – Запитайте се: „На какво може да ме научи тази ситуация?“ В каквато и ситуация да попаднете, винаги може да откриете нещо ново. Как да станете по-силни. Как да общувате. Как да доверявате на инстинктите. Как да изразявате любовта си. Как да прощавате. Как, и кога да освободите. Как да се стремите към новото.
12. Всичко се променя, но Слънцето изгрява всяка сутрин. – Имам лоша новина за вас: нищо не е вечно. А имам и добра новина: нищо не е вечно.
13. Да се откажете и да продължите, са две разни неща. – В живота на всеки, неизбежно настава момент, когато се уморяваме от опитите, да догоним всички и да поправим всичко, но това не означава, че трябва да се предадем. Това не е края, а ново начало. Просто, започвате да разбирате, че някои хора не ви трябват, както и излишните страсти, които носят в живота ви.
14. Бягайте далеч от негативните хора. – Всеки път, когато се избавите от нещо негативно, отваряте място за позитив. Животът е прекалено кратък, за да го пилеете с хора, които смучат вашето щастие, като вампири. Избавяйте се от негативните, защото са майстори в разрушаване на увереност и самооценката. Най-добре, се обкръжете с хора, които да стимулират най-добрите ви черти.
15. Идеални лични отношения не съществуват. – Идеалните и съвършени романтични отношения съществуват само в рицарските романи. Искате отношенията ви да са идеални? Научете се да се справят с проблемите в тях – точно това ги прави идеални.
16. Не забравяйте, да се обичате. – Една от най-сериозните неприятности, която може да ви се случи в живота, е да изгубите сами себе си, обичайки прекалено някого и забравяйки, че вие сте също човек, достоен за любов. Кажете, кога за последен път ви е казвал някой, че ви обича безусловно? Че това, което говорите и мислите за този човек, е много важно? Кога за последен път някой ви е казвал, че се справяте отлично или са ви завели някъде, просто, защото ви е хубаво там? А кога този „някой“, сте били вие?
17. Не позволявайте на други, да вземат решения вместо вас. – Да, ще ви се наложи, да свикнете, да не се безпокоите за мнението на околните и да си докажете, че сте по-добри, отколкото ви смятат.
18. Затаявайки злоба, преди всичко, вредите на себе си, а не на другите. – Старайте се винаги, да прощавате и да продължавате живота си, дори никога да не ви помолят за прошка. Това не е нужно на тях, а на вас. Затаили обида на някого, се лишавате от щастие. Избавете се от такъв ненужен стрес – още сега.
19. Вие не сте сами. И проблеми имат всички. – Да не спите през нощта, притеснявайки се за някого. Да опитвате да съберете парчетата на душата си, след нечие предателство. Да се чувствате най-зле от всички на света, защото някой не ви обича достатъчно силно, за да остане с вас. Да се страхувате, да изпробвате нещо ново, защото може да не ви се получи. Нищо от всичко това, не е показателно, че нещо не ви е наред, че сте откачили. Това означава само, че сте човек и ви е необходимо време, да дойдете на себе си. Не сте само вие такива. Колкото и жалки или смутени, да се чувствате поради ситуацията, в която сте попаднали, безброй хора вече са били в такава, а още повече, ще бъдат и след вас. И когато си казвате „Само аз съм такъв“, нагло се лъжете.
20. Има, за какво да благодарите на съдбата. – Да, този свят е пълен с мъка, но е пълен и с хора, които я преодоляват. Понякога си струва, да забравите това, което е напуснало живота ви, за да цените по-добре това, което имате, да очаквате с желание бъдещето. Хенри Дейвид Торо е казал: „Богатство е способността, напълно да възприемате живота“. И дори, когато нещата изглеждат много зле, е полезно да погледне на живота, от друга гледна точка. Не сте си лягали, да спите, гладни. Не ви се е налагало, да спите на улицата. Има какво да обличате. И не работите за мизерна заплата по 20 часа в денонощието. Имате достъп до чиста питейна вода. Ако се разболеете, може да идете на лекар. Не ви се налага, да се вцепенявате от страх. Имате достъп до Интернет. В края на краища, умеете да четете. Мнозина, може да ви сметнат за богаташ – затова ценете това, което имате.
21. Постоянно подхранвайте вътрешната си надежда. – Загуба, безпокойство, болест, стъпкана мечта – колкото и лошо да ви е било, колкото неосъществими да ви се струват амбициите ви, поне веднъж на ден, се старайте, да сложите длани на сърцето си и да кажете на глас: „Тук обитава надеждата“.
22. Неприятната истина е много по-добра от сладката лъжа. – Трябва да виждате нещата такива, каквито са, а не каквито ви се иска да бъдат. По-добре горчиво лекарство, отколкото подсладена отрова.
23. Понякога е трудно, да се разбере, колко сте близко до успеха. – Винаги напредваме точка по точка, а едва след като се обърнем назад, виждаме, как се е получила линия. Често успехът, е къде по-близко, отколкото ни се струва и ни изненадва, когато най-малко очакваме.
24. Понякога, най-много ни върви тогава, когато не получаваме желаното. – Именно така ни кара, да преразгледаме приоритетите си, да открием път към нови възможности и да обгърнем всичко със свеж, не замъглен от нищо поглед.
25. Смехът е най-доброто лекарство от стрес. – Смейте се над себе си и по-често. Старайте се, да намирате смешно във всяка ситуация. Оптимизмът привлича щастието. Ако сте позитивни, няма да ви се налага, да търсите хубави неща и хора. Те ще ви намерят сами.
26. Грешките са ни само от полза. – Всички правим грешки. Позволяваме на хората, да ни използват и да постъпват така, както не заслужаваме. Но, ако помислим добре над всичко, неудачните ни избори могат да ни научат на много неща, и макар някои неща, да не можем да си ги върнем, а извинения от някои, няма да дочакате, но следващия път няма да допуснете една и съща грешка. И вече имаме повече власт над бъдещето си. Помнете, греши не този, който се спъва, а който не става, дори да има такава възможност. Затова, станете! Много често, хубави неща пропадат от живота ни, за да бъдат заместени с още по-хубави.
27. Да се безпокоите, е напразно пилеене на енергия. – Безпокойство няма да ви избави от утрешните неприятности. То ви избавя от енергия днес.
28. Ако ви е трудно да напредвате, правете го с малки крачици. – Необходимо е да имате устрем напред, особено в трудни времена. Не бива да губите инерция! Докато се движите напред – дори да пълзите като охлюв – непременно ще стигнете до финала. Затова се радвайте на всяка ваша крачка, не е важно, колко е голяма. Нали всяка крачка ви отдалечава от миналото и ви приближава до желаното за утре. И не е важно, накъде се стремите – към по-добър живот или към заветна мечта – ще я постигнете, като направите множество крачки в едно направление, по една, във всеки един момент.
29. Винаги ще се намери някой, на когото да не харесате. – Просто не е възможно, да харесвате на всички. Каквото и да правите, бъдете винаги готови, че на някого няма да хареса. Затова, не му обръщайте внимание и правете това, което ви подсказва сърцето. Какво говорят и мислят останалите, не е толкова важно. Много е по-важно, какво мислите за себе си, вие самите.
30. Ще ви е много по-добре без някои хора, които сте смятали за необходими. Горчивата истина е, че някои хора са с вас, докато имате необходимото им. А когато необходимото изчезва – изчезват от хоризонта. А добрата новина е, че рано или късно, всички такива временни, изчезват от живота ви и остават само надеждните приятели, на които може да се разчита.
31. Единственият ви съперник сте вие самите. – Когато забележите, че се сравнявате с колега, със съсед, с приятел или знаменитост, спрете се! Разберете, нямате нищо общо с тях. Вие имате съвсем различни слабости и силни страни – такива, каквито другите нямат. Заделете минутка и опитайте да разберете, какви са силните ви страни и благодарете, че ги имате.
32. Не всичко, което се случва с вас, ви е подвластно. – Но е във властта ви, как да реагирате. Във всеки един живот има, както позитивни, така и негативни аспекти, а дали да сте щастливи зависи, върху какво се съсредоточавате. Например, ако се простудите, се радвайте, че е временно, ще ви мине и болестта не заплашва живота ви. Загубили сте мач на баскетбол? Затова пък, сте прекарали с приятели в здравословно и весело занимание. Курсът на акциите ви пада? Нищо страшно, ще се повиши. И изобщо, имате късмет, че сте спестявали, когато мнозина не са можели, да свържат двата края. Навярно, сте разбрали.
33. Животът никога няма да е прост и лесен. – Ако го очаквате, остава ви само разочарование. Нищо достойно не се постига даром, а безплатните неща си струва, да ги заплатим. И затова, бъдете готови, всяка сутрин, да бягате все по-далеч и все по-бързо от вчера – но в необходимото направление! Това не е лесно, но си заслужава!
34. Вашето бъдеще е безупречно. – Колкото и мръсно да е било миналото ви, бъдещето ви е винаги безупречно. И не смейте, да слепите утрешния си ден от вчерашните остатъци. Не се оглеждайте назад, ако няма, на какво да гледате. Всеки ден е нов старт, ново начало. И всеки нов ден, е първия от останалия ви живот. Един от най-добрите начини, да изоставите миналите тревоги е, да направите нещо, за което ще сте си благодарни в бъдещето.
35. Не сте се напъхали в задънена улица, просто трябва да разберете нещо. – Понякога ви се струва, че сте в безизходност. Съмняваме се в способността си, да вземаме решения, способни да променят живота ви, да отворим нова глава или просто, да станем самостоятелни. Но знайте: ако птица със здрави крила, е държана дълго в клетка, как може да знае, че може да лети? Вашите крила са си при вас, и ако ви се стори, че сте в задънена улица – разперете крила. Малко усилия и ще прелетите над препятствията.
36. Всяка монета си има и друга страна. – Точно затова, не можем да изпитаме удоволствие, без да опознаем болката. Не разпознаваме радостта, ако не познаваме печал. Няма да станем уверени, без да сме били объркани, а и спокойствие без безпокойство е невъзможно. И нима е възможна надежда в света, без отчаяние? И не можете, да намерите монета само с една страна, с която да си купите щастлив, безоблачен живот.
37. Винаги имате избор. – В каквато и ситуация да сте, имате винаги, поне две възможности. И ако не можете физически да промените нещо, може да промените отношението си към него. Можете просто, да седите в тъмното или можете да намерите вътрешната си светлина, надниквайки в собствената си душа и забелязвайки това, което, дори, не сте подозирали. И тогава, кризата се превръща във възможност, да научите нещо ново, а разрушаването на вашия свят, е възможност за нов.
38. Ако сте затънали в тъмнина – пуснете в нея другите. – Не, не е задължително, да успеят да ви измъкнат, но светлината, която могат да донесат, може да е показателна, в каква посока е изхода.
Олга Давидовна Руди
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/najti_v_sebe_sily/2021-06-09-20060

Нова информация от цивилизацията Андромеда

Нова информация от цивилизацията Андромеда
Контактьор: Елена Лозинская

„Привет, земляни! Днес се свързахме с този канал, за да поясним текущата обстановка. Сред вас сега, все повече и повече, се проявяват ярки личности, самобитни хора, които привличат внимание с външен вид или поведение. Те изпъкват от сивата маса със смелостта си, да не приличат на всички, позволяват си смели постъпки и са с голяма независимост. Кои са и доколко, действително, проявяват смелост и оригиналност?
На фона от новите изливащи се върху планетата енергии, понесени от мощна вълна, може действително да изглежда, че е лесно повишаването на вибрациите, да „излетите“ на нова висота, да станете по-добри, по-силни, свободни, да се изпълните с нови ресурси, с разширени възможности. Но тези усещания са много често, следствие от еуфорията, предизвиквана от ускорения живот и количеството енергия.
Законите на матрицата си остават непроменени: бързия подем може да е последван, от не по-малко бърз спад и регрес. И отново, на преден план, излизат фундаменталните качества, които са ценени и ще продължат да се ценят през всички времена: устойчивост, цялостност, равновесие, вътрешна хармония и съгласие със самия себе си, мощна вътрешна сърцевина и външен баланс.
Да се понесете с вълната е лесно, мощната подемна сила действа на всички, но на висота остават само тези, които са успели да овладеят тази сила, да я укротят, успелите, да се задържат на седлото, но и насочили жребеца си в необходимата посока.
В това се състои майсторството на съвременния човека, който е наясно с трансформациите по планетата. Важно е, да се разбира, че преминаването на по-високи вибрации, предполага много устойчива позиция в матрицата. Че не променяте едно измерение на друго, а „израствате“ от ниска плътност във висока, без да губите устойчивост и да отсичате корените си.
Отричане на матричните закони, бягството от 3Д, води до дисбаланс в съзнанието и до дезориентация. Безсмисления стремеж към възнесение и мнимо избавяне от матрицата, посява много илюзорни семена, пречещи, да се забележи реалната цел.
Станете мощна сила, която се чувства комфортно на всички нива:
– твърдо стъпили на земята с развита коренова система;
– притежаване на силна и гъвкава сърцевина;
– и при това, разширявате съзнанието си с мощна крона, достигаща до висшите измерения.
Само при такъв цялостен образ, можете да устоите и издържите всякакви пориви на вселенския вятър, при това, използвайки всички преимущества, които предлагат разните нива на вибрации, започвайки от заземяването, през устойчивост и безопасност, завършвайки с възможностите, да приемате фини енергии от висшите измерения.
Само при такава хармония е възможно, пълноценно приемане и приобщаване на многобройните си аспекти, само такъв цялостен подход, осигурява истински просветление и прогрес. Вашите души ще са ви благодарни, за мъдрото и внимателно отношение към живота ви, към достъпните ви ресурси и възможности.
Замислете се над такъв подход, приложете го в живота си и може да се получат интересни осъзнавания.
Винаги сме готови да ви помогнем за вашата осъзнатост.
Цивилизацията на Андромеда.“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2084704

Интуитивно хранене: Как да се научим, да слушаме тялото си

Интуитивно хранене: Как да се научим, да слушаме тялото си
02 май 2021

Представете си свят, в който можете да забравите диетите и броенето на калории и да се радвате на здравословно тегло.
С интуитивното хранене можете да ядете каквото искате, без правила или забранени храни.
Какво е интуитивно хранене?
Интуитивното хранене е, когато слушате тялото си и сигналите, които то ви изпраща. То е свързано с любовта към себе си. Моделът за интуитивно хранене е разработен през 1995 г. от двама диетолози в Калифорния – Евелин Трибол и Елис Реш.
Всички сме родени да се храним интуитивно. Малките деца са чудесен пример за това. Те се хранят, когато са гладни и спират, когато са сити. Количеството, което ядат, се променя почти всеки ден. Един ден те искат две порции на обяд, а на следващия са сити само след няколко хапки.
Колкото повече остаряваме, толкова по-малко внимаваме за храната. В детството ни учат, че трябва да изядем храната си или да се държим добре, ако искаме десерт. Разбираме, че има добри храни и лоши храни.
А резултатът от тези уроци? Като възрастни, когато ядем „добри“ храни, ние се чувстваме добре. Но ако ядем „лоши“ храни, се чувстваме виновни за това.
Целта на интуитивното хранене е да промени начина, по който мислим за храната, но това може да бъде дълъг процес на обучение.
Интуитивното хранене не е диета, напротив. Не е нужно да броите калории или макронутриенти и няма план за хранене. Всички храни са разрешени. Ако се храните според начина, по който се чувствате, ще се научите да бъдете по-внимателни към сигналите, които тялото ви изпраща.
Яжте, когато сте гладни, спрете, когато сте сити. Ще забележите от какво се нуждае тялото ви. Може да е салата, но може да е и парче шоколадова торта. И това е напълно нормално.
Ползи от интуитивното хранене
Има повече от 100 проучвания, документиращи ползите от интуитивното хранене. Сред тях са повече самочувствие, по-здрав вид, положително въздействие върху психичното здраве, по-нисък процент на хранителни разстройства, по-висок „добър“ холестерол (HDL), ниски триглицериди.
Научете се да слушате тялото си
Ако досега сте броили калории с приложение от години или сте опитвали милион различни диети, може да е разочароващо, ако няма резултат. Но ако слушате тялото си, успехът може да дойде бързо. Необходима е известна практика, за да се разберат знаците.
Ето кои са десетте принципа на интуитивното хранене:
1. Отхвърлете мисълта за диета
Диетите често са обречени на провал и не са дългосрочно решение, ако искате да достигнете здравословно тегло. Повечето от тях, в крайна сметка, водят до увеличаване на теглото, глад и чувство за вина или провал, когато не постигнете целите си. Интуитивното хранене се основава на принципа, че диетите просто не работят.
2. Уважавайте глада
Гладът не е врагът. Това е начин вашето тяло да се предпази. Всички сме виждали съветите, които препоръчват да се отвличаме от глада или да го потискаме, като пием голяма чаша вода. Забравете. Яжте, когато сте гладни, без значение дали сте се хранили преди един или четири часа.
Признаци на глад са къркорещ стомах, умора, треперене, невъзможност да се фокусирате, неспокойствие, промени в настроението.
3. Сключете мир с храната
Спрете да мислите за храната като за добра или лоша. Всичко е позволено. Когато се храните внимателно, ядете това, което искате. Бъдете наясно с вкусовете и начина, по който се чувствате след хранене.
Запитайте се:
Беше ли вкусно?
Сит ли съм?
Как се чувства тялото ми след хранене?
Ще видите, че интуитивното хранене ще стане по-лесно с практиката.
4. Предизвикайте хранителната полиция
Това е много важна стъпка по пътя към внимателно хранене. Хранителната полиция са онези мисли, които имате, които ви показват добро или лошо отношение към себе си, след като ядете. Спрете ги, както и да се наказвате, че сте изяли пакет с чипс.
5. Открийте фактора на удовлетворението
Целта на храненето не е да се наситите. Храната трябва да ви задоволява и да ви радва. Седнете и се насладете на храната с всичките си сетива.
6. Почувствайте своята ситост
Научете как да слушате сигналите, които тялото ви изпраща, когато сте сити. Ако ядете бавно, бързо можете да почувствате, когато сте се наситили. Още не сте изяли порцията си? Няма проблем. Съберете остатъците и ги изяжте утре, вместо да се насилите да изядете всичко.
Признаци за ситост:
Чувствам се приятно сит
Признаците на глад изчезват
Апетитът е намален
Енергичен съм
7. Справете се с емоциите
Какво правите, когато сте стресирани или тъжни? Посягате към шоколада, може би? Много хора използват храната, за да се почувстват по-добре, но тя няма да реши никакви проблеми.
Намерете други начини да се справите с чувствата си. Опитайте дълга разходка, йога сесия, обадете се на приятел или си водете дневник. Има много други начини да се чувствате добре, освен да се отдадете на шоколад.
8. Уважавайте тялото си
Не забравяйте да бъдете верни на себе си! Приемете тялото си и се научете да го обичате. Това е най-важният принцип на интуитивното хранене.
9. Движение – усетете разликата
Вместо да мислите за това кой вид упражнения изгарят най-много калории, помислете коя дейност е най-забавна и ви кара да се чувствате добре. Няма значение дали това е бягане, танци, колоездене или тренировка с телесно тегло. Ако ви харесва, ще се придържате към него.
10. Почитайте здравето си
Изберете храни, които са полезни за вашето здраве, имат добър вкус и ви карат да се чувствате добре. Невинаги трябва да се храните перфектно, за да сте здрави. Няма храна, която да ви разболее, ако я хапвате рядко. Всичко е свързано с количеството.
https://profit.bg/svezho/intuitivno-hranene-kak-da-se-nauchim-da-slushame-tyaloto-si/

Защо не се получават практиките понякога

Защо не се получават практиките понякога?

Автор: Nina Sumire

Случвало ли ви се е? Колко често? И с кои практики? Как мислите и чувствате: за какво е показателно, във вашия случай?
В тази статия, ще посочим няколко причини, които обясняват, защо не е сполучливо, едно или друго намерение за саморазвитие.
Главното, при издирване на причините е, да сте максимално честни и отворени за самите себе си, за да вникнете в дълбините на случилото се – какво се случва в действителност.
Основните причини за несполучливи практики:
– 1 – Не им е дошло времето;
Означава, че не сме достатъчно готови психологически, интелектуално или, възможно е също, представата ни за действителността, не е готова за разширяване, за появата на нови, изцеляващи и развиващи елементи. Възможни са и други причини за „липсата на готовност“.
Например, не сме готови да простим на човека. Тогава може да се заемем с практики за приемане или настройване, да сме ученик на живота. Или, все още, ни е сложно, да разберем и осъзнаем уроците си, и какво можем да направим в конкретната се ситуация. Най-вероятно, сме пропуснали предварителната настройка – да се успокоим.
Когато сме спокойни, нашият ум не пречи, включват се функциите на разума, на интуицията, ставаме внимателни към вселенските подсказки, започваме да виждаме други хора, да виждаме жизнените си задачи, да усещаме своя път през този етап на изпитанията.
– 2 – Не е нашата практика;
В този случай, практиката, която не се получава, не е актуална за нас, не е навременна. Възможно е, лечебната енергия да ни е дадена за съвсем друга жизнена сфера. Може именно сега, да трябва, да обърнем особено внимание, например, на здравето или на семейните отношения.
– 3 – Да търсите изгода или имате възражения в подсъзнанието;
Понякога практиката, която е предизвикала вниманието ни, е актуална и много необходима. Но едновременно, в подсъзнанието ни има някакви нагласи и проблемите не се решават, защото, тези нагласи са ни нужни, все още.
Тогава си струва, да си зададем терапевтичния въпрос: каква работа може да ми вършат тези нагласи, за какво съм се стиснал в тях? Отговорите може да са удивителни, понякога напълно парадоксални и противоречиви.
Например, необходим ни е проблем, защото: с негова помощ получаваме вниманието на обкръжаващите, можем да бъдем безотговорни и методично да прехвърляме проблемите си на другите, може да сме пасивни и да не се реализираме професионално, творчески, оправдавайки се с „наличие на проблеми“, можем да не променяме нищо в живота си към по-добро, да не се променяме самите, да не решаваме нищо, можем да сме в очакване, на каквото и да е, за себе си или другите, можем да обвиняваме другите за собствените си неудачи и т.н.
Но тогава е важно, да се направи избор: да осъзнаете вътрешните си препятствия, за да продължите, да напредвате или да останете същата личност, на която не помагат практиките.
– 4 – И още за вътрешните противоречия;
Случва се, когато преди практиката разсъждаваме, защо няма да ни се получи, защо не се е получавало преди и всякакви от този род, т.е. предварително се програмираме за неуспех.
Понякога може дори да не забелязваме тези обяснения, всичко да е „автоматично“, например: всичко не е толкова просто, доста е сложно, невъзможно е, не мога да не ям вечер, излишните килограми са хормонални (или генетични) проблеми, с това не можеш да направиш нищо, това е от възрастта, при другите на моята възраст е същото, късно е да се променя нещо, пречат ми, такава съм, какво да се прави (винаги закъснявам, обиждам се, импулсивна съм и прочее), нека ме приемат такава.
В този случай, си струва да се насочим към лечебно „програмиране“ – защо ще ни се получи тази практика обезателно.
– 5 – Реанимация на „болната“, истории, проблеми;
И ето, практика е почти успешно завършена, готови сме да простим, да освободим, да разберем, НО започваме да си спомняме минали обиди, започваме да се навиваме, да търсим нови поводи за безпокойство, за жалби, за паника, за изпадане в песимизъм.
Винаги имаме избор в края на практиката: да завършим успешно лечението или да си оставим за друг път. Отново стигаме до изгодата от проблемите. Провалите са следствие недостатъчната вътрешна честност, излекуване на подсъзнанието.
– 6 – Пропуснати важни етапи, елементи на практиката;
Понякога се случва да подхождаме „избирателно“: на това ще наблегна, а другото е излишно. Но има практики, които е необходимо да се изпълняват, първо, последователно, без промяна, второ, без пропуски. Иначе практика или изобщо не се получава, или не е достатъчно ефективна, каквато би могла, защото има потенциал.
Например, можем да пропуснем в практиката подготовката, настройката, молитвата, виждане на ситуацията от странична гледна точка и т.н.
– 7 – Няма достатъчна мотивация, синдрома „някак не ми се иска“;
Когато пристъпваме към практиката, без особен ентусиазъм и вдъхновение. Например: защо ли да не направя практика? И така няма, с какво друго да се занимавам. Или: всички я правят и аз ще опитам, може пък да излезе нещо. Или: да видим, да видим, какво има толкова.
За нас е важно, да ценим времето и силите си, отново и отново задавайки си въпросите: какво дава, как, конкретно, ще реши проблемите ми, в какво е смисъла? И да напишем, колкото се може повече, възможни ефекти.
Например, а какво ще стане, ако реша, да лекувам своята успешност, да започна или продължа проекта си? И да изброите не по-малко от двадесет (а още по-добре повече) плюсове, достигайки до състоянието на максимално вдъхновение и ентусиазъм: искам много, нямам търпение да започна! Това означава, че се е включила лечебната енергия и творчеството!
– 8 – В практиката няма практика;
Когато, например, изобщо не сме изпробвали практическата част на задачата или сме я правили „мислено“ (макар да е препоръчано писмено, в речта, в реакциите, в постъпките и прочие).
Например, да участваме в маратон, за да сме стройни, за ранно ставане, в маратон на блогери, но така и не сме направили нито една задача и съответно, така и не сме получили никакъв видим, лечебен резултат.
– 9 – Не е комплексен;
Много, доста много практики са комплексни. Обединени са с други лечебни методики. Особено се отнася за лечебните практики.
Например, търсенето на подсъзнателни причини за заболяванията, често е недостатъчно, ако не променим важните неща в начина си на живот: хранене, дневен режим, физическа активност и отдих. Или не се консултираме със специалист, надявайки се, „всичко да мине от само себе си“. Или, напротив, променили сме „грубата“ причина, но не обръщаме внимание на „фината“ – подсъзнателна, психологическа. Плюс всичко това, важно е също, да обърнем особено внимание на ценностната си система, на жизнената си философия като цяло, тъй като е корена на обучаващите ситуации.
– 10 – Няма цел;
Не е достатъчно да включите вдъхновението с желанието: искам много да изпълня практиката. Да, енергия има, но накъде е насочена?
Много често, много-много-много често на консултации се сблъсквам с доста парадоксална ситуация, когато жената не е наясно, за какво ѝ е една или друга практика, какво конкретно иска да реши с нейна помощ, какви са целите на консултациите, и какво вижда като успешен резултат, от съвместната ни работа.
Понякога не знаем, защо живеем, какво искаме, накъде напредваме в развитието си. Могат да ни блокират пробуждащите интуицията и разума въпроси. Или ни се струва, че всичко и така е очевидно, но ако се задълбочим – няма ясна представа, къде искаме, защо го правим, какъв е крайния терапевтичен резултат. Или просто, без да се замислим, отиваме на маратон, записваме се при специалист, но не сме наясно с целта си – точна, отчетлива, ясна.
Нормално е: да си признаете, че, засега, нямате цел, но обезателно ще намерите. Главното е, да не се приспивате с доводи, с които се сблъсквам също често – защо ми е да търся някакви причини, просто трябва да се живее, както се получи. Звучи примамливо, но ако продължи така – ще продължим точно по сценария и няма да се излекуваме, в комплект с повтарящите се негативни ситуации. Да, просто живот, какъвто е, след време е изпълнен с класическо съжаление, че сме живели непълноценно, не сме разкрили потенциала си, не сме проявили всички страни на личността, в разните жизнени сфери, макар да сме имали безброй възможности.
И така, енергия има и трябва да бъде насочена осъзнато, а не според вятъра. Това е много просто, нищо сложно, не е скучно, дори е много интересно – да управлявате (или да се учите да управлявате) енергията си, с помощта на насочващи въпроси, такива, каквито споменах по-горе: за какво ми е тази практика? Какво искам да постигна? Какво бъдеще си представям, ако не използвам практиката? А ако я изпълня, какво може да се подобри?
И дори да не е имало вдъхновение преди практиката, ще се появи, щом се появи ясна цел.
– 11 – Нямам подходящото настроение;
За всяка практика е необходима специфична настройка. Ако я няма – точно няма да се получи изобщо нищо.
Знаем, че между практика и практика има разлика. За някои, най-важното (напълно е възможно, да не е единствено) е състоянието на максимална вътрешна честност пред самите себе си; за друга е състоянието на доверие, уважение (например, към знанията, към специалиста), някъде са нужни хумор и лекота, вяра, съчувствие, психологическа гъвкавост, вдъхновение.
И така, каква настройка е необходима за нашата практика?
– 12 – Няма осъзнато отношение към практиката;
Всяка практика може да се възприема като личност и ефективността ѝ нараства многократно.
Как може да ни помогне практика, ако изначално сме скептични, иронични, недоверчиви? Разбира се, фанатизмът също е безполезен, всичко трябва да се провери, дали е екологично, разумно, адекватно и полезно. Но ако сме проверили всичко и ни подхожда, е важно гъвкаво, да се превключим и да се отнасяме към лечебното знание с благодарност за желанието, да ни помогне.
Как може да помогне практика, ако я провеждаме в състояние на униние, недоволство, противоречия или умора?
Практиката ще помогне, ако се отнесем с уважение, с доверие, като с лична вълшебница, като към увлекателно и изцеляващо приключение, като вдъхновяващо пътешествие навътре в себе си, като към полезна отвара, като към ръка за помощ, подадена свише, като знак-подсказка от Вселената.
Всичко на света е взаимно и личностно. Това се отнася и до взаимоотношенията с практиката – това е процес на сътрудничество между две енергии: уважителна молба за излекуване.
– 13 – Неподходяща мотивация;
Понякога, важни практики затварят вратите си за нас, ако целите ни са доста съмнителни, например:
– просто, за да имаме колекция от практики, просто търсите поредното „нещо ново“, което да ни удиви, да порази ум и въображение;
– за да се похвалите по-късно пред познати, да проблеснем с интелектуалната си „люспа“ (много ми хареса този израз в лекцията на Марина Таргакова и се перча с него в статията);
– за да обезцените нечии знания, навици, да проявите неуважение към нечий труд, към лични граници;
– за да може да упреквате някого (например, съпруга) в „бездуховност“, в „неосъзнатост“ и „недоразвитост“ и да изтъкнете себе си за пример, съответно, за духовност, осъзнатост и мощно развитие;
– за да поучавате другите, „да причинявате добро“, да осъждате и спорите;
– за да може да манипулирате, за да са ви удобни и изпълнявали „святите“ си задължения; за своите собствени – може да забравим, нека, първо, да направят това, което очаквам;
– за да изкривите знанията, да ги „напаснете“ според своята жизнена, идеологическа позиция;
– за да се откроите, нали съм толкова специална, и затова не ми помага, а още има и по-дълбок смисъл: обърнете ми внимание, не съм уверен в себе си, не ми достига общуване, страхувам се да моля за помощ, страхувам се от потиснатите си емоции, страхувам се да си призная (и т.н., в същия дух);
– като начин да кажете, че за пореден начин, нищо не помага, тъй като не искам изобщо, нещо да ми помага, защото, например, не мога да се справям с негативните си емоции, не умея да общувам по друг начин, искам да се оплаквам, за да се въртят около мен като дете, за да ме подкрепи някой в оправданията ми и в обвиненията към другите, за да реши някой проблемите ми, да поеме отговорност за живота ми. Т.е., използвате на практики, за да се обзаведете с психологически „родител“ в лицето на този, който говори това, което искам да чувам.
Така се закрива достъпа за ефективност на лечебните практики. Превръщат се в поредния теоретичен боклук, нещо като интелектуална интоксикации.
– 14 – Не екологична практика;
Екологичната практика работи едновременно на всички нива за лекуване, решава едновременно няколко актуални задачи: подобрява здравето, качествено, количествено повишава енергийното ниво, терапевтично въздействие е благотворно в областта на отношенията, върху творческата и професионална реализация, върху изобилието и т.н.
И така, с какви практики се занимаваме, действително ли лекуват? А ако ли не, защо продължаваме да се занимаваме? Напускат ли живота ни повтарящите се негативни ситуации? Какво се е променило към по-добро, след една или друга психологическа, духовна работа? Изменило ли се е? А може да се е влошило? Тогава, действително ли е била духовна или лечебна психологическата практика, след като дава такъв резултат? Или, може би, нещо не сме направили както трябва, струва си да проверите? Изменила ли е една или друга методика, начина ми на живот, станал ли е по-здравословен и щастлив? Тази конкретна практика, излекува или влоши отношенията с близките? Помага ли да се развивам или ме заплесва от главното?
Стигнахме до изводите. Практиката е успешна, ако:
– е актуална точно за вас, точно в този момент, при тези обстоятелства;
– не ни пречат вътрешните противоречия, възникващи между съзнание и подсъзнание;
– настроени сме изначално позитивно, имаме доста много мотиви, защо ще се получи практиката;
– не реанимираме вече отработеното;
– правим всичко последователно, без да пропускаме етапи;
– имаме вдъхновение;
– практикуваме действително, правим конкретни стъпки към постигането на поставената цел;
– ако е необходимо, правим всичко комплексно с други лечебни практики;
– имаме ясно поставени цели, виждаме ясно бъдеще, към което се стремим;
– имаме съответното настроение;
– отнасяме се към практиката, към знанието, към този, който ни дава знание, с уважение и доверие;
– имаме лечебна мотивация;
– проверили сме: тази практика е екологична и полезна, в нашия случай.
Желая ви вълшебни, лечебни, увлекателни пътешествия навътре в себе си!
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10629-pochemu-inogda-praktiki-ne-poluchayutsya

33 урока от будистката философия

33 урока от будистката философия

1. Щастието е вътре в нас. Цял живот търсим одобрението и утеха от другите. И винаги се оказва, че търсим на съвсем друго място. Погледнете в себе си.
2. Бъдете благодарни. За всичко. За доброто, за лошото и за ужасното. Доброто ни прави щастливи, а лошото ни прави мъдри, защото ни дава опит. Удоволствието и болката са част от нашето пътуване.
3. Променете възприятието си – и живота ви ще се промени. Когато усещате страх, злоба, обида, просто погледнете на ситуацията от друга гледна тока.
4. Всеки човек се появява в живота ни с цел. Никой не е случаен. И от нас зависи, да решим, дали да се учим от него или да го отхвърлим.
5. Невъзможно е да направите щастливи всички, оставайки верни на себе си. Но все пак, е най-добре, да рискувате и да останете неразбрани, а не да се правите на такива, каквито не сте, само за да сте любими.
6. Околният свят е огледало. Това, което обичаме в другите, е отражение на обичаното в себе си. Неприятното в другите е индикатор, че трябва да обърнем внимание на самите себе си.
7. Вярвайте. Просто знайте, че в най-тежките времена, Вселената ще ви подаде ръка и всичко ще е наред.
8. Не приемайте всичко прекалено близко. Постъпките на другите, са отражение на случващото се в техният личен живот. И като правило, нямат никакво отношение към вас.
9. Природа лекува. Разходката на чист въздух и сред красиви пейзажи, по удивителен начин може да изчисти главата ви от ненужни мисли, да ви върне към живота и да повиши настроението.
10. Обидените – обиждат. И все пак ги обичате. Макар, никой да не ви забранява, да го правите от разстояние.
11. За да се излекувате, трябва да го усетите. Поставете страховете и слабостите си пред себе си и насочете към тях ярък светлинен лъч, защото единственият начин да се избавите от тях, е да преминете през тях. Да гледате истината в очите, е болезнено. Но, си струва в перспектива.
12. Перфекционизмът е илюзия. Може да се каже, най-болезнената. Отпуснете се. Стремете се към съвършенство, но си позволете, да грешите и да сте щастливи, независимо от резултата.
13. Премахнете щорите от очите си. Не се съсредоточавайте, изключително, върху собствените цели и желания. Рискувате да изпуснете красотата на живота и на обкръжаващите ви. Светът е удивителен, когато крачите по него с широко отворени очи.
14. Празнувайте победите си. Наслаждавайте се на всеки, дори на най-малкия успех.
15. Умейте да прощавате. На първо място, на себе си, а не на обиждащите. Прощавайки, постигате покоя и свободата, които заслужавате. Прощавайте леко и бързо.
16. Всички притежаваме невероятна интуиция. Ако се спрете, замрете и се вслушате, може да доловите гласа на вътрешната си мъдрост. Слушайте тихия шепот на сърцето си. То познава пътя.
17. Нека пее душата ви! Бъдете истински. На Земята няма друг като вас. Бъдете искрени, живейте и дишайте с пълни гърди, напредвайки към набелязаната цел.
18. Всички сме творци. Сериозно! При достатъчна упоритост, концентрация и настойчивост, е възможно всичко. Не го забравяйте.
19. Обкръжавайте се с хора, които ви обичат и подкрепят. И сами ги обичайте и подкрепяйте. Животът е прекалено кратък за нещо по-малко.
20. Въртете се в живота, в свободен танц. Ако имате голяма мечта, следвайте я със цялата си страст. Но нежно и на определено разстояние, за да сте достатъчно гъвкави и подвижни, нагаждайки се към променящия с жизнен ритъм.
21. Колкото повече давате, толкова повече получавате. Споделяйте мъдрост, любов, талант. Споделяйте лесно. И ще забележите, колко прекрасно от живота, се завръща към вас.
22. Главното е, да не се раздадете напълно. Защото, ако вътрешния ви съд опустее, няма да може да давате повече. Важен е баланса.
23. Казвате „Да!“ на всичко, за което ви светват очите. Казвайте непримиримо „Не“ на всичко, което не ви интересува, или за което нямате време. Времето е най-ценен ресурс, който не се възстановява. Изразходвайте го разумно.
24. Понякога, надрастваме дружбата. Това не означава, че ние или приятелите са лоши. Просто, пътищата ни се разминават. Запазете ги в сърцето си, но, ако почнат да ви обиждат или задържат, значи е време да се дистанцирате и прекратите дружбата си.
25. Преодоляването на собствения страх, е най-полезното нещо, което може да си позволите. По този начин, доказвате сами на себе си, че можете всичко. Това е генератор на увереност в себе си.
26. Нашето тяло е транспортът, който ни носи към мечтата ни. Обичайте го, отнасяйте се грижливо и внимателно, ако искате да се чувствате бодри и енергични. Но не зацикляйте. Външността е субективна и се променя с времето, по един или друг начин. Най-главното е, да се чувствате комфортно и удобно в собственото си тяло.
27. Колкото се може по-често, казвайте и показвайте на близките си, колко ги обичате. Не може да прекалите с това. Вашето време, присъствие, любов и искрена грижа, са най-добрия подарък.
28. Живейте в настоящето. Това е единственото, което имаме. Учете се от миналите грешки, наслаждавайте се на приятните спомени, но не се вкопчвайте и не допускайте да ви преследват. Мечтайте за бъдещето, но без фанатизъм и обладаване. Обичайте настоящето.
29. Животът е поредица от излитания и падения. За да разкриете целия си потенциал, е необходимо и едното, и другото. Просто, дръжте се здраво и се наслаждавайте на пътуването.
30. Всички ние сме едно голямо човешко семейство. Никой не е по-добър или по-лош от другите. Просто, на някакъв жизнен етап, знаем, какво да правим. В следващия – ще е някой друг.
31. Бъдете благодарни всеки ден, за това, което имате в живота си. По този начин, създавате около себе си пространство за още повече изобилие, привличане на радост, на любов, здраве и процъфтяване.
32. Вашето определение за щастие, се отличава от определенията на другите. Това, което върши работа при вас, не е задължително, да е същото и при другите. Не сте мирови съдия, за да се произнасяте за решенията на всеки. Както се казва в известен библейски постулат: „Не съдете, за да не ви съдят“.
33. Вие сте гурото за самия себе си. През по-голямата част на живота ни, ни казват, какво да правим, как да мислим, какво е добре да ядем, и как се постига успех. Не си струва, да вярвате безрезервно на всичко. Мислете сами за себе си. Щом започнете да следвате собствената си интуиция, ще се усетите до смешно щастлив.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/33_uroka_filosofii_buddizma/2021-04-20-18157

Пази личното си достойнство

Пази личното си достойнство

Дръжте хората на дистанция. Пазете независимото си поведение. Отнасяйте се към всички с уважение. Бъдете търпеливи с убежденията на другите и слабостите им. Не се унижавайте, не бъди раболепен, не се подмазвайте, каквото и да ви струва. Не гледайте отвисоко на никого, дори човека да е дребнав и да заслужава презрение. Уважавайте всеки. Гения наречете гений. Героя – герой. Не възвеличавайте нищожеството. Не се сближавайте с кариеристи, интриганти, доносници, клеветници, страхливци и други такива. Напуснете обществото на лоши хора. Обсъждай, не спори. Беседвай, не словоблудствай. Разяснявай, не агитирай. Ако не те питат, не отговаряй. Не се разпростирайте извън това, което ви питат. Не привличайте вниманието. Ако можете да минете без чужда помощ, не я търсете. Не натрапвайте помощта си. Не създавайте прекалено интимни отношения с хората. Не навирайте в душата на другите и не допускайте никого в своята. Обещавай само, ако си уверен, че ще изпълниш обещанието. След като си обещал – изпълни на всяка цена. Не лъжи. Не хитрувай. Не интригувай. Не поучавай. Не злорадствай. При борба, предостави на противника всички преимущества.
Не насилвай другите. Насилието над другите не е признак на воля. Само насилието над себе си е воля. Но не допускай, други да ти оказват натиск. Съпротивлявай се на превъзхождащата сила с всякакви достъпни средства.
Търси вината в себе си за всичко. Ако имаш жестоки деца – ти си ги възпитал такива. Ако те е предал приятел – виновен си, че си се доверил. Ако ти изневерява жената – дал си ѝ такава възможност. Ако те потиска властта – си виновен с приноса си за нейната мощ.
Не действай от името и в името на някого. Мисли за последствията от действията си за другите – ти си отговорен за последствията. Благите намерения не оправдават лошите следствия, добрите следствия не оправдават лошите намерения.
Тялото се разяжда от невидими бактерии. Душата се разяжда от дребни безпокойства и преживявания. Не допускай, дребните жизнени проблеми, да завладяват душата ти.
Никога не разчитай, че хората ще оценят постъпките ти обективно – „обективна“ оценка не съществува. Това, което смятаме за обективно, е желанието ни, хората да ни оценяват по този начин. Мотивите на постъпките ти, не съвпадат с тези, каквито ще им препишат другите. Твоите мотиви се променят с времето, а често са многостранни и противоречиви. Сам търсиш, неволно, подходящите мотиви за постъпките си и оправдаването им. Хората разглеждат поведението ти според своите интереси и според мирогледа си. Хората са различни. Една и съща постъпка, е зло за едни и добро за други. Нещо повече, при оценка на другите, дори истинските факти са постижими само понякога и частично.
Живееш неразбран и ще си умреш като такъв. Това е общ закон. Само този, който не претендира за обективно разбиране, живее като достоен човек. Смъртта и забравата поправят всички „несправедливости“ в това отношение. Добави към всичко друго и умишлената лъжа, клевета и стремежа на хората, да идеализират избрани личности. Помни: ти си единственият и висш „обективен“ съдия на поведението си, защото е твоето и си свободен да го разглеждаш, както си искаш.
Александър Зиновиев, „Върви към Голгота“
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/sokhranjaj_lichnoe_dostoinstvo/2021-04-20-18160

Манифест на банкерите (1892), 25 принципа на Илюминатите (1776) и Новият Завет на Сатаната (1875)

Манифест на банкерите (1892 год), 25 принципа на Илюминатите (1776) и Новият Завет на Сатаната (1875)

Следният текст на Манифеста на банкерите е публикуван „за вътрешна употреба“ в годишната книга на държавните служители (Организатора) от януари 1934 г. Тоест, той е имал за цел, да се разпространява изключително сред водещите американски банкери. По отношение на съдържанието, манифестът е приведен в съответствие с документа на Сената на САЩ № 43, 73-ия конгрес, 1-ва сесия (1934 г.) и редица други.
В англоезичния Интернет, се забелязва прилив на внимание към него и, най-вероятно, е резултат от засиленото социално напрежение следствие кризата, търсене произхода на икономическите проблеми и отговорните за тях.
Първоначалното обнародване на манифеста е „някъде между 1907 и 1917 г.“ и се приписва на американския конгресмен от Минесота, Чарлз Август Линдберг-старши, непоколебим разобличител на лихварството и империализма (1859-1924 г., Чарлз Август Линдберг – да не се бърка със сина му, известния пилот Линдберг). Очевидно е трябвало да послужи като предупреждение на гражданите в Америка за плановете, съществуващи в надправителствените структури за установяване на глобална империалистическа диктатура (известна днес като NWO – New World Order).
Манифест на банкерите (1892 г.):
Ние (банкерите) сме длъжни, да сме предвидливи, да сме предпазливи на всяка крачка, защото хората от нисшето съсловие, вече проявяват признаци на постоянно безпокойство. Затова, като противодействие на народната воля, ще е благоразумно, да се води показна политика на отстъпки дотогава, докато плановете ни не се реализират дотолкова, че да можем да ги обявим публично, без да се опасяваме от някакво организирано съпротивление.
Нашите надеждни хора, трябва да се вглеждат внимателно в организациите на САЩ и да вземаме незабавни мерки, за установяването на контрол над тези организации, в наш интерес или да се пречи на дейността им.
Нашите хора трябва да присъстват на предстоящата на 4 юли 1892 година, конвенция в Омаха и да управляват насоките ѝ, иначе, към нашите планове ще тръгне такъв антагонизъм, че за преодоляването му, ще трябва да се използва сила.
В настоящият момент това (прилагането на сила) би било преждевременно. За подобна криза не сме готови. Капиталът трябва да се защитава с всички възможни способи, чрез съчетание (на заговори) и законодателно.
Като помощ трябва да бъдат призвани съдилищата; трябва да се инкасират дълговете, и колкото се може по-скоро, да се закрият залози и ипотечни кредити.
Когато, благодарение на юридическите процедури, простолюдието се лиши от домовете си, ще станат по-сговорчиви и по-лесно управляеми чрез фактора правителствен натиск, оказван от държавата и централната власти, контролирана от водещите финансисти.
Бездомните няма да се съпротивляват на правителството. Историята се повтаря през регулярни периоди от време. Тази истина е добре известна на нашите водещи представители, формиращи световния империализъм. А докато се занимават с това, хората трябва да се държат в състояние на политически антагонизъм.
Въпросът за реформата на тарифите, трябва да бъде форсиран чрез организацията, известна като Демократическа партия, а въпроса за протекционизма на основа взаимност, трябва да бъде ускорено разгледан чрез Републиканската партия.
Разделяйки по този начин електората, ще можем да насочим енергията им към въпроси, които нямат никакво значение за нас, като се изключи само момента, че ще сме водачите на тълпата. По този начин, чрез дискретни въздействия, ще обезпечим безопасност за всички блестящи планове и успешната им реализация.
25-те принципа на Ордена на илюминатите (1776 г.)
Статията на Бил Купър изброява 25 принципа, които трябва да се прилагат за САЩ и други страни. Тези принципи предоставят стъпка по стъпка инструкции, как се организира илюминатска конспирация и очертават техните дългосрочни планове след създаването на поръчката. Този списък е създаден от Адам Вайшаупт.
Адам Уейсхопт – основател на тайния ред на илюминатите
Документът е съставен през 1776 г. – малко след като Ротшилдови се присъединяват към финансирането на илюминатите. Така че, да разберем:
1. (Възползвайки се от какво) Като цяло хората са по-предразположени към зло, отколкото добро.
2. Проповядвайте либерализма.
3. Използвайте идеята за свобода, за да провокирате междукласови войни.
4. Тъй като целите на илюминатите са оправдани, за постигането им трябва да се използват абсолютно всички средства.
5. Правото на лъжа е законно.
6. Нашите ресурси и тяхната сила трябва да останат невидими до момента, в който придобият такава сила, че никоя сила или интриги, не могат да ги подкопаят.
7. Отвличане вниманието на тълпата въз основа на нейната психология, за контролиране на масите.
8. Използвайте алкохола, наркотиците, корупцията и всички социални пороци за систематичното разлагане на младежта.
9. Изземете собственост по всякакъв начин.
10. Използвайте лозунги като равенство, свобода, братство и ги поставете в устата на масите, за да водят психологическа война.
11. Водете хода на войните, така че народите от двете воюващи страни, да са още по-затънали в дългове и да провеждат мирни конференции по такъв начин, че никоя от воюващите страни, да не получи териториални права.
12. Членовете (от Ордена на илюминатите) трябва да използват своето богатство, за да приемат кандидати, които са послушни на техните искания; те трябва да се използват като пешки в задкулисната игра. Техните съветници трябва да бъдат възпитани и обучени, как да управляват света от деца.
13. Наблюдавайте пресата.
14. След формирането на травматични ситуации, (нашите) агенти трябва да се появят и да се представят като спасители на населението.
15. Създайте индустриални кризи и финансова паника, безработица, глад, недостиг на храна и използвайте това, за да контролирате масите или тълпите, за да премахнете всички, които застават против (нашия) начин.
16. Проникнете в тайни масонски организации, за да ги използвате за целите на илюминатите.
17. Обяснете стойността на систематичната измама, използвайте лозунги и фрази с висок полет и дайте щедри обещания на масите, въпреки че не са постижими.
18. Разработете подробни планове за решаване на проблеми, проведете обсъждане на правилата за борба с улицата, необходими за бързото подчинение на населението.
19. След края на войните, използвайте (нашите) агенти като задкулисни съветници и използвайте секретна дипломация, за да установите контрол (над воюващите).
20. Създайте огромни монополи, търсещи контрол чрез световно управление.
21. Използвайте високи данъци и нелоялна конкуренция, за да унищожите икономиката чрез изземване на суровини. Организирайте недоволството сред работниците и субсидирайте техните конкуренти.
22. Разработване на оръжие и формиране на сили (полиция и войници), за да защитим нашите интереси и нужди, ако е необходимо.
23. Ръководителите и членовете на едно световно правителство, трябва да бъдат назначавани от директорите.
24. Инфилтрирайте във всички класове и нива на обществото и правителството, за да заблудите, победите и корумпирате младата част от обществото, преподавайки им теории и принципи, които знаем, че са неверни.
25. Националното и международното право трябва да се използва, за унищожаване на цивилизацията, за заробване и управление на хората.
Нямате ли усещане за дежа ву? Почеркът е добре познат.
Сега да се обърнем към книгата на Николай Боголюбов „Тайните общества на 20 век“:
Новият завет на Сатана (1875)
Една случайност е причината, до нас да достигне един документ, който недвусмислено разкрива идеите и дейността на Илюминатите. Става дума за пазения от баварските илюминати „Нов Завет на Сатаната“, който има изключително важно значение, за изследване идеологията на илюминатите, поради това, че съществуват съмнения, относно достоверността на популярните „Протоколи на Ционските мъдреци“.
Освен това, за повечето хора, ще бъде по-лесно да разберат плана и принципите, залегнали в Завета и произтичащите от него събития.
„Новият Завет на Сатаната“ става известен още през 1875 г., когато куриер на баварските илюминати е убит от мълния по пътя от Франкфурт за Париж.
Разкрива се информацията в Завета за Заговора, който илюминатите подготвят в световен мащаб.
Първостепенната задача на Завета е овладяване на общественото мнение.
За постигане на целта, е необходимо, между хората да се посеят раздори и съмнения, да се насаждат противоречия и така възгледите им, да се противопоставят едни на други, а в крайна сметка, да доведе до пълна дезориентация, по въпроса за външното вмешателство.
Целта е, хората така да се объркат, че сами да достигнат до решението, че е най-добре, да нямат мнение, по каквито и да било политически и други въпроси.
Необходимо е също, да се предизвика обществено недоволство и напрежение, да се реализира масово разпространение на бездуховна, нечиста и дори цинично противна информация, след което, задача на пресата по-нататък остава единствено, да доказва неспособността на не-илюминатите, да се справят с управлението на държавния и религиозен живот.
Втората тайна се състои в:
да се изкарат на преден план слабостите на хората, на всички техни лоши привички и поведение, предизвикващи срам и съжаление в такава степен, докато хората престанат, да се разбират помежду си.
„Преди всичко е нужно, да се борите със силата на отделната личност, защото няма нищо по-опасно от нея“, се казва в Завета.
Ако тази силна личност притежава творческа духовна енергия, тя би била в състояние, да достигне до милиони хора. Ето защо този документ предвижда:
– Посредством насаждане на завист, на човеконенавист, на раздори и войни, чрез налагане на лишения и глад, чрез разпространение на зарази (напр. СПИН), всички народи трябва да бъдат доведени до ситуацията, когато няма да виждат никакъв изход, освен този, който им се предлага – да се предадат в пълно подчинение на Илюминатите.
– Ако някоя държава е разяждана от проблеми, които биха могли да послужат като предпоставки за революция и впоследствие за гражданска война, то тя е изправена пред опасността за нападение от външен враг, а това е един много благоприятен ход на събитията, който работи в наша – на илюминатите полза.
– Нужно е хората, да се приучат към използването на различни документи като действителни монети, да се задоволяват с външната страна в гонитба на удоволствия и непрекъснато търсене на нещо ново, оплитайки се накрая в паяжината и така да следват Илюминатите.
– Всичко това може да бъде постигнато чрез добро възнаграждение на хората, срещу тяхното подчинение. Само по този начин може да се привлече вниманието им.
– Посредством развращаване на обществото, хората ще бъдат лишени от всякаква вяра в Бога.
– Чрез последователна обработка на словото – устно и писмено, а също така и чрез специално разработени форми за измама, хората трябва да бъдат накарани, да се подчиняват на волята на Илюминатите.
– Способността да се мисли самостоятелно, трябва да бъде ликвидирана чрез внедряване и преподаване на готови възгледи. Духовните сили на хората, трябва да бъдат подкопани чрез използване на куха демагогия.
– Свободните мисли, издигани от партиите, трябва да бъдат обезсилени и „опорочени“ от ораторите на Илюминатите, докато у хората се предизвика умора от слушането им. По този начин, сред народа трябва да се формира отвращение към всички оратори с подобна ориентация.
В замяна на това, държавно възприетото учение на Илюминатите, трябва да се поднася на гражданите в лека форма, така че да могат да го възприемат спокойно.
– Масите трябва да станат слепи, неразумни, лишени от собствено мнение, за да не бъдат в състояние да дискутират на теми за държавното устройство. Трябва да ги води справедлива, но неумолима сила, на принципа на безусловното подчинение.
– Световното господство може да се постигне само по заобиколни пътища и чрез целенасочено подриване действителните свободи, за което трябва да съдейства законодателството, организацията и реда на изборите, пресата, но преди всичко системата за възпитание и образование на народа, както и строгото съблюдаване на тайната за всички мероприятия.
– Чрез целенасочено разбиване на държавното устройство, съответното правителство трябва да бъде принудено, да се мъчи дотогава, докато само не осъзнае готовността си, да предаде цялата власт на Илюминатите в името запазване на мира.
– В Европа е нужно, тепърва да се подбужда неразбирателство между хората и народите, и най-вече расова и религиозна ненавист, за да се появят непреодолими раздори, които нито една християнска държава не ще може, да превъзмогне, а и няма да може да намери поддръжка от съседите, защото всички страни ще се страхуват, така че всички съюзи против илюминатите, ще се окажат безсмислени.
– В другите части на света, трябва да се сеят раздори, безпорядък, враждебност, за да се приучат държавите към страх, както и да се стъпче всяка възможност за оказване на съпротива.
– По метода делегиране права на президента, да обявява военно положение чрез цялата военна мощ, дадена му в ръцете, всичко това всъщност се оказва в ръцете на Илюминатите.
– Така наречените „непросветени държавници“ следва да се отстраняват от власт, чрез дворцови преврати и операции на агентурата, като не им се позволява повече, да се занимават с държавни дела.
– Чрез създаване на продажност сред висшите държавни длъжности, правителствата трябва да бъдат поставяни в кредиторско задлъжняване пред самите Илюминати, след предоставянето им на поредица от заеми, което трябва да увеличи държавният дълг.
(На еднодолоровата банкнота има пресечена пирамида, каято е символът на илюминатите. Изследователите я наричат „пирамидата на Илюминатите – на Просветените“. Тя е изградена от 13 стъпала на които е зашифровано числото <MDCCLXXVI> или 1776 г.- когато е основаван орденът на Илюминатите. На банкнотата има още много други символи и знаци.)
– Посредством специално режисирани икономически кризи, в хода на които, достъпните парични средства биват изземани от оборота, трябва да се предизвиква срив в паричната система на съответната държава. Това обаче не бива да засяга Илюминатите, тъй като те трябва предварително, да са предупредени и да са взели мерки.
– Парите трябва да станат единствена сила, движеща търговията и производството, за да може посредством тях, бизнесмените да получат политическата власт. Редом с Илюминатите, в категорията на привилегированите, би трябвало да попаднат и зависещите от Илюминатския елит милионери, докато полицията и армията трябва да останат вън от кръга на имащите.
– Чрез въвеждане на всеобщ равен избирателен глас, трябва да бъде установено господство на болшинството, което не дели хората помежду им.
– Чрез симулиране на самостоятелност, да се доведе до унищожаване на семейството и на неговата възпитателна сила.
– Чрез образованието, основано на фалшиви данни и лъжеучение, младежта трябва да бъде обезверена, елиминирана и развратена.
– Колкото до вече съществуващите, както и сега основани Нови ложи на Свободните зидари (масони и ротарианци), продължава делото по максималното посяване и разсейване на тези организации, докато се достигне до желаната цел.
– Всъщност, никой не бива да знае тези цели, а още по-малко глупаците от редовете на неилюминатите, които ще се стремят към членство в откритите ложи на свободните зидари, и затова очите им трябва да бъдат успешно посипани с пясък.
– Чрез всички тези дейности, народите трябва да бъдат настройвани към съответен начин на мислене, така че след време да се доверят на Илюминатите и ги поканят, да съставят Световно правителство.
– Новото Световно правителство трябва да се представя от ръководители, които са от типа на благотворители или на доброволци (виж днешните служителите на ООН).
– Ако някоя отделна държава възразява против това Световно правителство или против решенията, които взема, тогава нейните съседи, трябва да влязат във война с нея.
Създаването на такова правителство, от тази гледна точка, трябва да владее организацията на световни войни.
Разкриването на информацията за Заговор, който Илюминатите подготвят, след като „Нов Завет на Сатаната“ попада в ръцете на полицията, принуждава Баварските власти, да направят внезапна проверка на масонските ложи и на първо място на „Гранд Ориент дьо Франс“ (GODF) – най-голямята и най-стара масонска организация в Европа. Извършват арести в домовете на повечето влиятелни масони.
Разкрива се сериозната заплаха от влиятелни хора, които предвиждат да използват Илюминатите за войни, революции и метежи и др. за постигане на техните сакрални цели – сваляне на правителства, ликвидиране на религии и установяване на Нов световен ред.
През 1785 г. Баварското правителство обявява за незаконни Илюминатите и закрива всички техни ложи.
В 1786 г. правителството публикува документ озаглавен „Оригинални писания на Реда и Сектата на Илюминатите“.
Те изпращат документа до всички глави на църкви и държави из Европа, но на техните предупреждения, не се обръща внимание.
Европа игнорира баварските предупреждения, но планът на Илюминатите за Френската революция успява.
Той е осъществен през 1793 и революцията успява. Установява се нова френска Конституция, която чрез закони отменя данъците плащани на Католическата църква. Така се отваря път за действието на банките – отваря се свободен път за действия на Ротшилд.
През 1790 г. той изрича думите, които остават в историята:
„ОСТАВЕТЕ МЕ ДА ПЕЧАТАМ И КОНТРОЛИРАМ ПАРИТЕ НА НЯКОЯ ДЪРЖАВА И НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, КОЙ ПИШЕ ЗАКОНИТЕ Й“!
http://perevodika.ru/articles/16811.html

За ума и мъдростта

За ума и мъдростта

Контактьор: architect

Ченълер: Здравей, скъпи! Радвам ти се.
Наставник: Нека да обсъдим натрупалите се въпроси (усмихва се).
Ч.: Защо някои хора разбират толкова малко? От какво зависи умението за дълбоко разбиране на живота?
Н.: От количеството въплъщения във вашия свят.
Ч.: Има пряка зависимост? Колкото повече си на планетата, толкова по-умен ставаш?
Н.: Между въплъщенията губите памет, а не опит. Първите опити на душа да премине определен тип ситуации, могат да не са успешни. Душата не е разбрала, все още, как да се държи. Но с всяко следващо въплъщение, подходът към проблема, повишават шанса за успех. Дори, ако между опитите са минали няколко живота.
Някои души се приспособяват по-бързо и по-лесно. При други, е по-трудно. Но натрупаният опит, рано или късно, обезателно ще узрее и ще помогне на човека, да направи скок в разбирането. И тогава можем да кажем: „ще живее живота си мъдро“.
Ч.: Изглежда, хората не помнят нищо след раждането си.
Н.: Съвсем не е така. Забравяте само това, което може да се жертва – подробностите на въплъщенията. Всичко ценно си остава във вас. Просто, не винаги сте наясно, кое е ценното. Как да опознаете в себе си този тип памет, която не губите при никакви обстоятелства?
Ч.: Не си ми позволявал никога, да напиша от твое име думите „ум“ и „умен“.
Н.: Умът е винаги относителен. Смяташ ли котката си за глупава?
Ч.: Не. Тя е умница.
Н.: И ти си ми умница (усмихва се). Знаеш ли, моят учител също ми казва често: „правиш успехи в задълбочаването на разбирането си“. Значи, не съм бил наясно, но съм вникнал. За това е било необходимо време. Понякога – много. Котката се учи, да е мъдра на своето ниво, човекът – на своето. Аз уча теб и продължавам да се уча. За своя учител, също съм „умник“. Но той, разбира се, е прекалено мъдър и уважителен, за да се шегува с мен и да ми го каже направо.
Ч.: Знаеш ли, досадно ми е, че тези, които разбират по-малко от другите, се изказват най-гръмко от всички.
Н.: Мъдрите си мълчат, скъпа (усмихва се).
Ч.: А как да се учим, ако мъдрите мълчат?
Н.: Да мълчат е безупречно решение, ако искаш да не си пилееш силите. Едновременно, изглеждаш по-привлекателно в очите на обкръжаващите (усмихва се). Но, виждаш ли, някои от мъдрите, не могат да мълчат повече. Готови са да влагат сили, дори, ако между тях и неразбиращите, има масивна стена, направена от хиляди илюзии.
Ч.: Не се ли страхуват от неуспех?
Н.: Те не оценяват като неуспех, че не са разбрани. Добре е, ако са само неразбрани. Нали могат да ги критикуват. И дори да използват физическа сила.
Мъдрият не винаги е силен духом. Но е способен да осъзнае, дали има необходимите сили за активни действия. Ако не са достатъчно, най-добрата стратегия е да мълчат.
Вие имате религиозни и философски учения. Маса научни и езотерични знания. В тях има достатъчно мъдрост, като начало, за търсещите. На определено ниво от узряването на съзнанието, мъдростта започва да извира отвътре. Това става възможно, когато човекът е готов да слуша учителите от по-високо ниво. Продължава да получава знания направо от тях.
Излиза, имате всичко необходимо, за да се учите. За мъдрите не е нужно, да търсят широка известност и публични изяви. Това е прекалено тежък път във вашия свят. А мъдрият може да не е готов за критика и гонения. Много често, е пътя на мъченика.
Замисли се, говоря с теб, защото искаш да ме слушаш. Ти избираш да се отвориш за нова информация. Така я привличаш в живота си. Не просто искаш, жадуваш я. Наблюдавахме медитациите ти година и половина, преди да заговорим. И през цялото време си мислехме „ама че упорита!“ (усмихва се).
Тези, които засега разбират малко, могат отчаяно да жадуват, да се изкажат. Така се самоизразяват. Психологическите причини може да са най-разни: неувереност в себе си, желание за подкрепа от обкръжаващите. Някои се изказват гръмко, за да убедят самите себе си в казаното.
Неизменно си остава само едно: няма мъдрост в това, да крещиш по площадите.
А сега да вникнем, защо те безпокоят любителите, да се изказват гръмко – това, което смяташ за глупост?
Смяташ се за по-умна? Значи, все още имаш надменност. Всички са започвало някога с малкото. Но разширяването и задълбочаването на разбирането, е само въпрос на време. Къде по-полезно, в този случай за душата ти, е проявата на търпеливост.
Искаш да отговориш на глупаците нещо блестящо? Винаги ще се намери такъв, който да сметне разсъжденията ти за повърхностни. Прогресът в разбирането на обкръжаващия свят, практически, е безкраен. По-полезно е да си мислиш, че си едва в началото на мъдростта. Ако се сметнеш за достатъчно умна, значи прекратяваш търсенето на храна за размисъл.
Лично теб питали ли са те за мнение? Или някой се е изказал в празното? Ако не са те питали – не отговаряй. Твоето мнение не е очаквано и едва ли ще му се зарадват.
И в теб, и в опонента доминира егото. Наблюдавай за всичко това много внимателно. Търси начини да се избавиш от вредните мисловни шаблони.
И какво те безпокои? Ммм? (усмихва се)
Ч.: Няма да кажа, но ще обмисля 🙂
Т.е. неизбежно е, гръмкото изказване на повърхностни мнения?
Н.: Откъде на къде. Но ако се изказва гръмко мъдрост, трябва да си готова за всичко. Живял сред вас майстор, изказващ се смело. Не можел повече да мълчи. От устата му се леели прекрасни думи. В крайна сметка – го разпънали.
А знаеш ли, малко неща се променят. Сега активистите ви, или седят по конспиративни квартири, или в затворите. Други изобщо не са с вас – макар и да не са очаквали, че някой ще им съкрати рязко живота.
По пътя на истински активния, може да вървят мъдрите и силните. Такива твърдо осъзнават, че в най-добрия случай, ще постигнат частичен успех. А, най-вероятно, ги очаква неудача. Те приемат този факт и продължават.
В много повече случаи, активистите не са достатъчно мъдри. Мотивира ги егото, жажда за борба, излишна смелост. Но лично аз, уважавам решителните.
В противовес на реалната активност, разцъфтява диванна активност. Безпомощни крясъци в пустотата на площадите, са се трансформирали в текстови съобщения по интернет.
Ч.: А какво могат друго диванните активисти?
Н.: Да осъзнаят безсмисленото пилеене на усилия. Честно да погледнат на собствената си безпомощност.
Ч.: А после?
Н.: Да се захванат с това, за което имат сили.
Ч.: Силите стигат само за свои работи. Нима е невъзможно да се повлияе на обкръжаващия свят? Нали съвсем не ни устройва.
Н.: Искаш да постъпваш мъдро или да променяш света? В момента от развитието на цивилизацията ви – тези цели си противоречат. Прави добре това, за което ти стигат силите. Търси смисъла в дълбините на явленията.
Урагана бушува само на океанската повърхност. Мъдрият живее на дълбоко, където всичко е спокойно. Наблюдава бурята и размишлява, а не се опитва да я спира. Опитите да се овладее бурята, са безумие. Да я ругаете, е безсмислено пилеене на сили. Затова, мъдростта е толкова често тиха и незабележима. Но когато се натрупа в достатъчно количество, точно тихите и мъдрите стават катализатори за явленията, които спират бурята.
Ч.: Дълго ли ще чакаме.
Н.: Не можеш да промениш тези, които не са готови за промяна. Имате колективна работа. Всеки следва своя темп.
Ч.: А призивите за обединение?
Н.: Обединявайки се в групи, повишавате съпротивляемостта си към неблагоприятната среда. Не сте толкова много, за да преобърнете историята. Понякога, най-добрия и единствен вариант е чакането. Но, цялото това очакване трябва да е фоново, не си струва да мислите прекалено често за него. Трябва да устройвате живота си в условията, с които разполагате. Нали може да се проточи еволюцията на човешкото съзнание.
Ч.: Забелязах, че се ориентираш добре в съвременните земни реалности. И дори в масовата култура. Интересно ми е, как изучавате нашият свят оттам?
Н.: Който не иска да е повърхностен теоретик, слиза във вашия свят, въплъщава поне един фрагмент.
Ч.: Ти си въплътен сега? Сериозно?
Н.: Да, намирам се на Земята като мъж на средна възраст. Живея в Индия.
Ч.: И как са успехите?
Н.: Не съм дошъл за възнесение. Отработвам нови качества, изучавам съвременната култура. Отговарям за доста младежи. Търся нови начини за влияние като учител. Иска ми се да говоря на един език с тези, които водя.
Освен това, действително ми е интересно, как се развива изкуството ви. И не забравям, да се развличам, при възможност (усмихва се).
Ч.: Помни ли този мъж, кой е?
Н.: За да се натрупат нови качества, трябва да се забрави натрупаното. Ако помни всичко, няма да се справя със задачата си. Моят фрагмент се чувства добре тук и без разбирането, кой е. Интересно му е, да възприема живота със свежо възприятие. Да гледа на света под нов ъгъл.
Ч.: В какво се състои разликата между ума, ерудицията и мъдростта?
Н.: Колкото и странно да звучи, умът и ерудицията са много слабо свързани с мъдростта.
Мъдрият човек живее ефективно. Уравновесените решения успешно го превеждат през всички сложности. Избягва всички капани, избирайки ловко перспективните варианти. Такъв човек завършва въплъщението си без съжаление. И без нарастване на отрицателната карма.
Умът може да се разглежда като способност за анализиране на сложна информация. Това е по-скоро качество на личността, което е поръчала душата за въплъщението. Не винаги повече – значи по-добре. Но за да се убеди, всяка душа, поне веднъж, трябва да изживее живот на много умен човек.
Ерудицията е много знания, натрупани в паметта.
Всичките тези три понятия, разбира се, може да се разглеждат комплексно, но са присъщи на всеки човек в разни комбинации. И не е задължително, да са налице всичките. А има случаи, когато човек няма нито едно от тях.
Ч.: И защо им е „провървяло“ така?
Н.: Замисли се над разликата между теоретичните шофьорски знания и реалните навици на опитен водач?
Ч.: Опитният водач използва моторната си памет. Може дори да не мисли, какви ги върши. Тялото му действа автоматично.
Н.: Когато нова душа се въплъщава във вашия свят, ѝ е много трудно в началото. Възможно, да ѝ потрябват множество опити, преди да успее да доживее до старост. Началните ѝ стъпки са действително сложни.
Разбира се, преминава курс за новобранец преди въплъщението. Запознава се с „Правилата за уличното движение“. Но това не стига. Знанията изветрят, когато фрагмента на душата се ражда.
Тези, които са се въплъщавали много пъти, са максимално подходящи за определението „мъдри“. Вземат добри, полезни за себе си решения, в зависимост от интуицията. Така се проявява душевната памет. Мъдростта е като моторната памет. Трайна и няма нужда от мислене.
Неопитната в нов свят душа, има много малко полза от ума. Той не е много ефективен без мъдрост. Човека изглежда умен, а постъпва странно. И резултатите от въплъщението, много често са неудовлетворителни.
Ерудицията е важна, когато е свързана с ума. Хора с такива качества, често са свято вярващи в науката атеисти. А само с вяра, без духовно търсене, най-често завършват само с умствена умора.
Ч.: И как душата да премине ефективно своя път, за да излезе на ново ниво?
Н.: Необходимо е многократно въплъщение, защото теорията за ефективен живот, не работи. Необходима е изключително много „моторната памет“.
Как мислиш, защо ви позволяват да грешите? Защото, това е най-ефективното обучение. В противен случай, бихме накарали неопитните души, да седнат зад чиновете и ще им прочетем курс за мъдър живот. Но разбирането трябва да стигне до най-дълбоките нива на душевната памет. Едва тогава се превръща в мъдрост.
Дори опитните наставници на цивилизациите, са принудени да се въплъщават във вашия свят, ако честно искат, да са мъдри и развити разностранно. Те могат да ви наблюдават дълго, но така получават само теоретични знания. Може да им се струва, че са наясно със ситуацията. Но съвсем не е така.
Мъдростта не е заучаване на примери и варианти за оптимално поведение. Това са ефективните постъпки в реални ситуации. В това, теоретиците се провалят. Теоретика може да е умен и ерудиран. Но на практика, се обърква. Излиза, теоретическото знание е частично безполезно. Налага се, да засучете ръкави и да се заемете с практическото трупане на опит. Неохотно, сложно, но необходимо.
Ч.: И колко време трябва средно, за да стане мъдра душата на Земята?
Н.: Два-три цикла средно. В земни години, е в много широки граници.
Ч.: А някакви ориентири?
Н.: Средно – 20-30 въплъщения на цикъл. Макар някои да успяват за стотина пъти. А други и за 10, не без стоицизъм.
Ч.: От какво зависи?
Н.: Никой не знае. Отначало, душата обраства с илюзии, за да трупа нов опит. Затъва в дълбините на чувственото възприятие. Изследва различни усещания, в това число, неприятни и травматизиращи. Неразбиране, зависимост, насилие. Практически, всеки преминава през всичко това. Никой не задължава. Просто, новата за света душа, винаги опитва тези варианти на вкус, защото дават интензивни емоции. Сама е привлечена.
На определен етап, се получава насищане с опит от вашия свят. Душата започва издигане, защото губи интерес към вече познатото. Не може да се каже, че напускането на илюзиите, е стабилно и лесно. Често, започват кратки пробуждания и отново заспиване. Но прогнозата за такива души, е вече благоприятна.
Преломен момент е прехода на ума, съсредоточен върху себе си, към ум, отворен за външния свят. Това е сложен, болезнен за егото процес. Нали егото е главният генератор на илюзии.
Човек, отворен за света, слуша и чува. Гледа и вижда. Възприема и разбира.
Той не изпада в ступор. Престава, да изказва своето ценно авторитетно мнение, ако не го питат. Не изпитва потребност, да доказва нещо на другите.
На този етап, приключва пилеенето на личните ресурси и започва натрупване. Както и усвояване на нови, нали ние виждаме всичко и помагаме на пробудените.
Най-важното човешко качество след трансформацията е, умението да изслуша спокойно критика по свой адрес. Егото реагира болезнено на критиката и се защитава. Човекът престава, да възприема и затъва в илюзии.
Отвореният за външния свят, възприема критиката и размисля, какво може да подобри в себе си. Така се проявява смирение пред света. Приемане на собствената ограниченост. Следователно, човекът е готов, да получава нови знания. Точно на този етап, става интересен за учителите. Те започват да търсят начини да общуват пряко с него.
Ч.: Между другото, читателите се интересуват от техники, за да общуват с учители.
Н.: Беседа с учители е достъпна при спокойно медитативно състояние на ума. Проблема не е в техниките. А в готовността за чуване и промяна.
Светът винаги говори с човека – чрез събития и взаимоотношенията с обкръжаващите. Отначало, човек провежда предварителна работа със собствения си живот. На този етап, с него говорят ситуациите, защото са действени и гръмки. Невъзможно е, да ги пренебрегнете.
Разговорът е по-мека форма на въздействие за тези, които чуват даже шепота на Вселената. Затова, човека трябва да свикне, да забелязва обкръжаващите го „гръмки“ събития. Тогава ще забележи и тихия вътрешен глас, даващ ново разбиране.
Общата универсална препоръка е: учете се, да давате от състоянието на баланс. Означава, да не го правите във своя вреда, а да се стремите, да помагате, да обичате, да сте по-добри. Така разработвате сърдечната чакра. Това е важен етап, който не бива да се пропуща.
Ч.: А случвали се, човекът да е готов, но да не чува учителите?
Н.: Случва се, да няма поводи за беседи. Особено, ако за въплъщението, човека има основно, земни задачи. Той може и без ръководство, да се справя успешно с живота си.
Опитайте, да задавате ясни, важни въпроси и внимателно наблюдавайте обкръжаващия свят. Дори, да не ви залеят небесни откровения, отговор има. Помниш ли, как започнахме с теб?
Ч.: Намирах „случайно“ в интернет информация, която дава скок в разбирането.
Н.: Нима не е общуване? Как стигна до „Беседи с Бога?“
Ч.: За седмица, чух два пъти за тази книга, от разни места.
Н.: Чула ли си ни?
Ч.: Не.
Н.: Ние ли сме те насочвали?
Ч.: Да 🙂
Н.: Добрият канал има големи разходи в обслужването. Ако няма реална нужда, няма да се прояви в човека. Това е голяма отговорност. Ще ви се търси голяма отговорност. Отваря се, при готовите да служат. И не бих казал, че живота им е по мед и масло. А ти самата, как смяташ?
Ч.: Трудно е, да се направи баланс между ежедневието и общуването с висшите сили. Усещам огромна разлика между процесите, за които пиша в посланията и моите земни задачи. Как да превключиш на домашните задължения или на търсене нова работа, когато, току що си дописал послание за деградациите на душите във Вселената?
Н.: Искам да отбележа, че ежедневни задължения има на всички нива от битието. Няма смисъл да се претоварваш. По-лесно се привиква (усмихва се).
Ч.: Не си ли сам?
Н.: С мен е Михаил.
Ч.: И отдавна?
Н.: Още от миналото ни общуване. Вдъхновява ме с мъдростта си.
Ч.: А защо мълчи?
Н.: Затова сега ти предава пламенен привет! (усмихва се)
Ч.: Пламенен? От Михаил? Звучи леко изпепеляващо.
Н.: Знаем, че ще оцениш шегата.
Ч.: Иска да предаде нещо?
Михаил: Приветствам ви, мои възлюбени!
Темите, засегнати днес, не са случайни. Напоследък, получавате много храна за ума. Но не бива да забравяте и за топлината на сърцата си!
Йерархията на светлината и учителската система, приветстват творците с новото им ниво отвореност за информация. Ние осъзнаваме важността на интелектуалното просвещение. Но след като сега е толкова популярна темата за баланса, ние също искаме да озвучим своето разбиране.
Замислете се над поредността в разположението на енергийните центрове по тялото ви. Отначало се активира трета чакра, отговаряща за любовта към труда. След това четвърта, отговаряща за любовта към света. А след това – пета – отговаряща за любовта към интелектуалните разсъждения.
Невъзможно е, да се възнесете, само с вникване в устройството на вашия удивителен свят. Неговото препариране не ви дава цялостно разбиране. Състоянието на интелектуални размишления е полезно, но ви развива само частично. Друга важна част от развитието ви е любовта и вярата.
За теб също се отнася, скъпа моя. Толкова се увличаш по точността на интелектуалните послания от покровителите ти, че забравяш често за необходимостта от регулярни медитации. Но нека да си припомним, кога заговорихме с теб? Кога се очисти достатъчно и започна да усещаш любов към света. Лично аз разреших на учителите, да говорят с теб. Ти напредваше в развитието си последователно. Не забравяй да подкрепяш четвъртата си чакра с регулярни практики, понеже е основата за работа на всички висши чакри. В противен случай, неизбежно ще пропаднеш под тежестта на сложните разсъждения за света. Те няма да ти донесат, нито полза, нито радост. Любовта и вярата дават сили, да носиш бремето на обширните знания.
Обръщам се също и към тези, които не ни чуват съвсем, все още. Отговорете си честно, способни ли сте, да възприемате този свят с отворено сърце? Имате ли моменти на дълбоко умиротворение и пълно доверие към Вселената? Изпращате ли любов на нуждаещите се?
Забележете, няма как да отворите пета чакра за общуване с нас, подминавайки четвърта. Първо трябва да свикнете да усещате любовта ни. Едва след това ще говорим с вас, ако се нуждаете от наставленията ни. Призовавам, да се замислят всички, които не разбират, за какво говорим, но в захлас четат посланията на творците. Вие следвате непоследователно пътя на своето развитие. Тези беседи се получават от тези, които са извършили голяма работа и са готови за тях. Вие ги получавате лесно и по-рано от необходимото. Напълно сериозно ви предупреждавам, че в сложните интелектуални упражнения, може да има капан. Ако попаднете в него, ако се поддадете на илюзиите, че вече знаете и разбирате достатъчно, възнесение може да ви подмине. Защото любовта е основата, която ви позволява да носите сериозните всеобщи усложнения. Без нея, интелектуалните конструкции, които сте изградили в ума, създават само дисбаланс.
Затова ви моля за малко честност, за малко смирение, за да сте наясно, какви са истинските ви успехи. Новите знания, които получавате от творците, може да не са предназначени точно за вас. Всички сте достойни и заслужавате честност! Но ако сме си позволили, да отделим малко повече внимание на всеки от вас, да дадем знания лично на всеки в необходимия момент, някои ще ги получат по-късно. И това ще е много по-ценно. Ще имате много по-голяма полза, именно благодарение на своевременността.
Нека творците да са източници за сериозни знания относно устройството на Вселената. Искаме да сме светлини за сърцето ви! Само ви моля, да не забравяте, в какъв свят се възнасяте, и какво е насъщното, на първо място. За служенето са необходими нежност и търпение. Без тях, достойнствата на чистите светове няма, да ви дадат удоволствие, понеже няма да имаме истинско взаимно разбиране. Сами няма да пожелаете да действате в единство с нас. Ще се чувствате, не в своята чиния.
Уверен съм, вече сте достатъчно мъдри, за да разберете, че същността е в баланса между сърце и ум. Тогава и живота е радост!
Ч.: Михаил, благодаря ви за загрижеността.
Н.: Желаем ви приятен ден!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10215-ob-ume-i-mudrosti

6 способа за постигане на увереност в себе си

Практика. 6 способа за постигане на увереност в себе си
Nina Sumire

Способ 1. Излекуване на вътрешния критик.
Вътрешният критик е нашето негативно възприятие на себе си и обкръжаващите. Ако критикуваме другите, няма как, да се излекуваме от комплекса си за непълноценност.
Вълшебството е в това, че, ако вдъхновяваме другите, ако забелязваме достойнствата им, външната и вътрешната им красота, успехите, ако ги поободряваме с думите „ще успееш“, „вярвам в теб“ – неизбежно ще излекуваме и собствената си неувереност. При това, за много кратко време.
Може да се прави мислено, отбелязвайки си, колко добре изглежда някоя жена, какви успехи са постигнали близките ни, доколко се нуждаят от помощта ни, от вдъхновение, от искрена сърдечна похвала и радост от постиженията им. Може да го направите и гласно, може да пишете мили, топли, нежни съобщения, да позвъните по телефона и да ги убедите в своята увереност.
Секретът е прост: ако не ни достига внимание – даряваме такова; ако не ни достига радост – пробуждаме я в себе си; ако сме неуверени в себе си – даряваме увереност на обкръжаващите. По този начин, пробуждаме нашето естествено състояние – увереността в себе си, която никога и не ни е напускала, просто е била малко омагьосана.
Способ 2. Реакция на критиката.
Игличките на критиката, разни фиби и топлийки, ножички, камъни по ваш адрес, се превръщат в програма за неувереност в себе си, ако реагираме негативно на казаното от обкръжаващите (реагирали вътрешно или външно): с обида, униние, презрение, гняв, тревога, чувство за вина, печал, завист, желание да сме хапливи и т.н.
А ако се научим да възприемаме всичко това с хумор, с конструктивна беседа, със здравословно игнориране, с промяна на темата, с вдъхновение, със състрадание към критика (той самият не е уверен в себе си) и т.н., тогава фибите, топлийките, иглите, ножичките и камъните няма да ви достигнат – ще се трансформират в позитивна енергия. Нали този, който критикува, ни отделя внимание, следователно, ни дарява енергия. А това е забележително, не е излишно!
Способ 3. Смяна на обкръжението.
Комплексът за неувереност в себе си, се формира от обкръжението ни: от приятели, познати. Ние ги привличаме като магнит: този, който критикува гласно и наум, самия страда от неувереност в себе си.
С кого може да прекратите общуването или да намалите времето в неговото общество? С кого ми се иска да общувам? С кого се чувствам по-уверено? Ние имаме право да избираме – кои да са от кръга на приятелите и познатите (не става въпрос за семейството – за него е необходим друг подход).
Важното е, да не зависите от мнението на обкръжаващите. Нали това оформя комплекса за непълноценност – да търсите начини, да ви похвалят, да ви завиждат, да се само утвърждавате за нечия сметка, да си играете на „шоу на свое име“ (както казва Байрон Кейти), да създавате култ към личността си, да се самолюбувате, да искате, да са зависими от вас. Това са целите на лъжливото его. И това са крайности, махало, което води неизбежно до разочарование, до конфликти, до депресии, до умора, до вътрешна неудовлетвореност.
Способ 4. Събирачка на постижения.
От ранно детство, трупаме мнения за себе си, мнението на обкръжаващите, много често негативно, щом имаме комплекси за малоценност.
Започнете от днес, да събирате всичко позитивно, което сте постигнали, което ви се получава, което е свършено, което имате, колко ви е дадено, какви таланти имате, какви идеи, творчески цели, колко сте свършили, колко добре изглеждате днес и т.н. Почувствайте се магнит за комплименти. И външният свят ще реагира незабавно!
Способ 5. Твоят път.
Тези, които живеят своя живот, следват своя път – не страдат от комплекс за малоценност, защото неувереността в себе си е равна на неувереност, КОИ СМЕ, неувереност за СВОЯ ЖИВОТ И ПЪТ.
Комплексът за непълноценност е като маяк: ей, намери се, а когато се намериш – постигаш увереност! Намери талантите, творчеството, наклонностите, природата си, своя обстановката вкъщи, своя прическа, свой имидж като цяло, свой стил на живот, свой ритъм, свое предназначение, свой начин на общуване, своя усмивка, походка, свой речник, свое мнение, свое усещане за щастие, свой мироглед, своя вяра, свои хора, единомишленици и т.н. Как може тогава да останете неуверени в себе си? Абсолютно никакви шансове.
Способ 6. Бъдете ученик.
И още. Комплексът за непълноценност е трамплин за саморазвитие, може да го превърнете в любознателност – в стремеж към знания. Тогава ще бъдете и уверени в себе си, и ще се учите ежедневно от живота, от Вселената, от обкръжаващия ви свят, от посланията, „дарени“ от небесата, от природата – от абсолютно всичко. И тогава, неувереността ще се превърне в естествено желание за усъвършенстване, в процес, а не в илюзорната цел на перфекциониста.
Ние ставаме вечните ученици, като любознателни деца, като влюбени в живота, като удивени първооткриватели и живели хиляди години – ставаме мъдри.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10100-praktika-6-sposobov-obresti-uverennost-v-sebe

Светът в условията на разни перспективи

Послание от ангелите чрез Ан Алберс. 17 януари 2021 г.

Светът в условията на разни перспективи

Наши скъпи приятели, обичаме ви толкова силно,
Живеете на планетата си Земя през толкова вълнуващи времена. Никога преди, възможността да изследвате други гледни точки, не е била толкова проста и достъпна. Никога преди, не сте могли да опитате такова изобилие от разнообразен живот, докато си седите в къщи. Никога преди, контрастите не са разигравани толкова ярко, в театъра на човешкото съществуване.
Това плаши някои от вас. Повечето от вас са възпитани, да се чувстват в безопасност, само обкръжени от еднаквост. Повечето от вас са възпитани, да се чувстват правилно в светове и с думи, предавани от поколение в поколение. Мнозина са били възпитани „да пазят мира“, като не възразяват никога.
Всичко вече е различно. Изглежда, малцина са заинтересовани, да „запазят мира“, както някога. Сблъсквате се в СМИ, в новините, в семейството, на улицата, с хора, чиито възгледи се различават много от тези, с които сте израснали. Живеете във времена, когато ви поощряват, да признавате своята истина, да я изказвате, да споделяте свои гледни точки, и което е най-важното, опитвате да разберете другите гледни точки.
Като следствие, във вашия свят се възцарява хаос. Толкова много перспективи! Някои хора представят своите идеи и убеждения порядъчно, с добрина и уважение към другия. Други изпитват потребност да плашат, да манипулират, да крещят и натрапват на своите възгледи. Независимо, дали човека еволюира или не, личната истина на всеки излиза наяве. Усещате проявата на личните си истини. Забелязвате, какво сте търпели преди, а вече не можете. Усещате, как някои мисли, които преди сте отблъсквали, вече стават важни за вас. Усещате емоциите, които сте трупали десетилетия. Виждате неща, които повече не ви вършат работа, което преди не сте признавали. Повече е невъзможно, да не усещате личната си истина. Енергията е прекалено силна.
Любещата истина за всяка душа, се получава отвътре. Ако пътят ѝ е отворен, се проявява чрез желанието, да сте по-истински. При вътрешно блокиране, се проявява болезнено. Молете се за душите, опитващи да изразят истината си, чрез насилие и гняв. Тях ги боли, не се чувстват достатъчно зрели, за да споделят с любов възгледите си. Молете се за себе си, за да изразите истината си с любов. По този начин, ставате фаровете и светулките на надеждата и мира по света, в който, мнозина, все още, не са наясно, как да се изразят по-възвишено, щастливо и обичащо.
Това е устремяване към по-голяма автентичност – колкото и неловко, неприятно и плашещо да изглежда понякога, и е признак за духовна еволюция. За да постигнете зрелост, трябва да преминете през пубертета, да придобиете глас, дори да ви е неловко. Независимо от годините на човека, мнозина преминават през фаза, когато намират своята истина, чувстват дискомфорт, изказвайки мнение, следствие на което, споделят възгледите си не точно, както им се иска.
Няма нужда да се страхувате. Само трябва да поддържате високи любовни вибрации и ще сте в безопасност и защитени, защото в тях, всичко е правилно. В любовта ви водят. В любовта можете да изразите истината си, достатъчно е само желанието, да споделяте, да разбирате, за да бъдете разбрани. В любовта можете да сте себе си и го позволявате на другите. В любовта привличате светлина и отразявате тъмнината на неразбирането.
Тук, на вашата планета, изживявате велико израстване. Няма нужда да се отчайвате. Няма нужда да изпадате в страх и паника. Не е края на света. Напротив, сега е време за възраждане, времето, когато ще престанете да криете въпросите „под килима“, времето, когато човечеството крещи за истина и цялост, за свобода и справедливост, и за всички тези качества, за които жадува душата.
Бъдете тези, които разбират, че самоизразяването е изразяване на истинския аз и е истински само, когато е изразен с любов. Бъдете тези, които разбират, че истината и честността, започват отвътре. Бъдете тези, които знаят, че във Вселената е много просто – подобната вибрация привлича подобна. Бъдете тези, които знаят, че сте и винаги сте били свободни, да излъчвате всякаква енергия, каквато ви харесва.
Колкото и хаотичен да изглежда театъра на човешкото съществуване, но така е винаги. Вие сте прекрасно светлинно същество, както и всички други. Знаете го. Приемете тази истина. Обичани сте. Вие сте чиста светлина. Настройвайки вибрациите си, можете да изберете, какви да привличате.
Скъпи наши, сега работим много тясно със Земята. Безброй светли същества изпращат любов на всеки от вас. Не осъждаме нито една душа. Просто изпращаме любовта си, защото, в крайна сметка, това е най-голямото изражение на всяко същество, независимо дали е на Земята или на небето. Ежедневно приемайте любовта ни и знайте, че сте прекрасни и скъпоценни в очите ни. Направете всичко възможно, че в крайна сметка, доброто да може да възникне от хаоса. Потърпете. Молете се за всички. Всички сте такива красиви и много любими.
Бъдете здрави! Обичаме ви много.
– Ангелите
Ann Albers, 17 януари 2021.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/poslanie_angelov_cherez_ehnn_albers_17_janvarja_2021_g/2021-01-20-23340
Последни публикации
Последни коментари