Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235035
Users Today : 2464
This Month : 82877
This Year : 372754
Views Today : 7391
Who's Online : 44

Духовно усъвършенстване

Животът е мъдър учител

Животът е мъдър учител

Това не е риторично казано, а е потвърдено от опита. В житейското училище е невъзможно да не издържиш урока. Ако трябва да се научи някой урок, животът ще повтаря от време на време ситуацията, която трябва да поучи, докато човек не схване напълно житейския урок. Затова наричаме човек, преминал през много трудни житейски уроци мъдрец, човек с опит. Би било добре да се вслушвате в мнението на такива хора, за да не повтаряте грешките на другите.
Но това не се получава. Докато не получите собствените цицини по челото, урокът не се смята за преминат. В живота можем да преживеем две състояния: или растем и се развиваме, или деградираме. И всеки житейски урок, който преминем, ни е изпратен именно за растеж и развитие. И няма защо да се оплакваме от злодейска съдба. Да се оплаквате от изпитанията, които получаваме. Човекът е много автоматично същество. Винаги сме склонни да действаме с изпробвани методи, да разчитаме на минал опит и действаме по стереотипни начини.
И дори да се окаже, че това състояние на нещата не ни устройва, но е по-познато и изпробвано. А всичко ново плаши и отблъсква. Което означава, че оставаме в зоната на комфорт и деградираме.
А ако внезапно се случи нещо, което не сме очаквали (развод, загуба на близки, загуба на работа и т.н.), изпадаме от обичайния си начин на живот, ставаме несъстоятелни и неспособни да преодолеем тези житейски уроци. Някои са пречупени от трудности, други са укрепени и принудени да преосмислят миналия си живот, за да започнат да работят върху себе си. Животът има свои закони и само защото не сме готови за тях, те не престават да действат.
Ето някои от тях.
1. Животът е поредица от уроци, от които се нуждаем.
Спри да се противиш на случващото се. Силата на действието е равна на противодействието. Колкото по-дълго се сърдите, обвинявате, съпротивлявате се на това, което се случва в живота ви, толкова повече изразходвате енергията си, следователно, намалявате живота си за нищо. Спомнете си най-трудните си житейски ситуации. Със сигурност е много трудно, но вие сте истинският резултат от тези преживявания. Днес сте резултатът от вчерашния житейски опит. И ако нещо не ви харесва в сегашната ситуация, то е точно защото урокът не е преминат правилно. Това означава, че ви очаква повторение на подобна ситуация. Не го искате? Променете се доброволно.
2. Вселената няма фаворити.
Случвало ли ви се, да ви се струва, че някой е по-голям късметлия, че е роден под щастлива звезда или че е целунат от Господ? Забравете го. Кармата или съдбата е следствие от нашето минало и причина за бъдещето. Може дори да не осъзнавате, какъв избор са направили хората, които ви изглеждат успешни. На всеки е даден кръст, който може да понесе. Законът на сеяча гласи, за да събираш реколта, първо трябва да се трудиш. Ако все още нямате късмет, означава само, че вашето желание, все още, не е платено от вас, просто все още не сте готови за успех. Случва се голямата слава или парите да погубят човека и вместо да расте и да се развива, той деградира и умира.
3. Животът е огледало на нашите вярвания.
Убежденията са идеите на човек, кое е добро и кое е лошо, кое работи и кое не работи, кое е правилно и кое не. Личността е набор от обвивки, в центъра на които е ядрото или ID. ID е най-дълбоката човешка същност, самоидентификация. Начинът, по който възприемаме себе си: „Начинаещ предприемач“, „Човек, към когото се отнасят несправедливо“. Най-трудно се променя ядрото, но именно самоидентификацията формира следващото ниво – вярванията. Убеждения като „Интернет е глупост“ или „Интернет е работещ инструмент“, „Бизнесът изисква пари“ или „Всички мъже са задници“. Всички описателни характеристики на нашата реалност са нашите вярвания. Убежденията формират ново ниво, наречено способности.
Нашите способности са нашите умения и начин да приложим нещо. Можем ли да направим нещо или не можем, а ако можем как? – това е въпрос, характеризиращ нивото на нашите способности. Способностите възникват според нашите вярвания.
Способностите провокират модел на поведение: действие или бездействие. В зависимост от наличните способности. Така се формира нашата реалност. Индикаторът за реалността са хората, които ни заобикалят. Чувствате се комфортно с хора, които мислят и се държат като вас. Подобното винаги се стреми към подобно. Ако човек не е съгласен с вас или живее според различни принципи, неизбежно се отдалечавате от него. Вашият социален кръг е най-точната ви проекция и ключът за отключването на собственото ви аз.
Сега нека добавим префикса „анти-“ или знак минус към всяко от тези нива. Така че ще получим antiID. Убежденията, които трябва да бъдат развити, се превръщат в антиубеждения, които водят до деградация. Способностите се превръщат в анти-способности. По този начин човек прилага анти-поведение и допълнително укрепва собствения си анти-ID. Хленченето играе основна роля в тази история и е страшно.
Ужасно явление, което не само пречи на човек да се издигне до върха, но го превръща в тирбушон завинтен в реалността, от която става все по-трудно да се измъкне с всеки изминал ден.
4. Не се привързвайте към нищо.
Нашите кукички и привързаности просто тровят живота ни, както и живота на тези, към които сме закачени. Забелязали ли сте следния парадокс: колкото повече една жена се вкопчва в мъжа си, трепери за него, сдържа го, страхува се да не го загуби и затова посвещава живота си само на него, толкова повече той не го оценява. И не защото е негодник, а защото по този начин цялата му енергия се съпротивлява на такава всеотдайност. Такова влюбване в човек го лишава от енергия, кара го да се чувства виновен, създава чувство за дълг. А тези чувства нямат нищо общо с любовта. И самата жена също едва ли ще изпита любов. Тя по-скоро обича чувствата си към този човек и се опитва да поддържа статуквото. Маниакалната обвързаност с нещо е детско чувство, когато детето не иска да споделя нещата си с никого, отъждествява се с тях и дори се идентифицира.
Ако наистина искате нещо, трябва психически да се освободите от желаното, за да позволите на енергията да тече свободно и да пренесе това най-желано нещо във вашата реалност.
5. Живей така, както ти подсказва сърцето.
Колкото повече следваш гласа на разума, толкова повече заглушаваш гласа на душата и сърцето. Ако имате възможност да избирате между гласа на ума и гласа на сърцето си, чувствайте се свободни да изберете гласа на сърцето си. То като по чудо винаги знае, какво да прави. Да живееш така, както сърцето ти подсказва, не означава да задоволяваш емоциите и капризите си. Диктатът на сърцето ви следва най-дълбоките ви ценности; това са вашите истински желания, а не тези, наложени от външни обстоятелства.
Направете списък на своите таланти и способности, както и списък на любимите си занимания, с които се изразяват. Така ще откриете уникалните си таланти. Използвайте ги, за да служите на другите.
За да направите това, задавайте си въпроса възможно най-често:
„Как мога да бъда полезен (на света, на хората, с които влизам в контакт)? Как мога да служа?
Открийте своята божественост, намерете своя уникален талант и можете да създадете каквото искате богатство. Дийпак Чопра
По този повод харесвам следната притча:
Стара индуска легенда разказва, че е имало време, когато всички хора са били богове. Но те пренебрегнаха своята божественост. И Брахма, върховният бог, решил да им отнеме божествената сила и да я скрие на място, където не може да бъде намерена. Намирането на такова място обаче било голям проблем. И Брахма събира всички върховни божества, за да разреши проблема. А те предлагат: „Нека скрием божествеността под земята!“ Но Брахма отговаря: „Не, това няма да стане. Човек ще започне да копае и пак ще я намери.” Божествата предложили друг вариант: „Тогава да я хвърлим в самите дълбини на Океана!“ Но Брахма отново отговори: „Не. Рано или късно човек ще изследва дълбините на океана и след като я намери, ще я извади на повърхността.” Божествата бяха в задънена улица, не знаеха къде могат да скрият божествеността. И изглеждаше, че няма място на Земята или в морето, което да е недостъпно за хората. Но тогава Брахма възрази: „Ето какво ще направим с божествеността: Ще я скрием в дълбините на самия човек, защото това е единственото място, където той никога няма да погледне.“ Оттогава човекът броди по Земята, за да изследва всичко: оттогава той търси, изкачва се и слиза, гмурка се и копае в търсене на нещо, което може да бъде намерено само в самия него!
6. Колкото повече работите, толкова повече получавате.
Не си правете илюзията, че успехът идва за една нощ. Успехът е 1% талант и 99% пот. Човек започва да изпитва състояние на поток, когато започне да прави това, което обича и всичко трудно му се струва лесно и ненатоварващо. Това е възможно само чрез голяма отдаденост на това, което харесвате, когато желанията и възможностите се сливат и всичко изглежда лесно. Но в действителност човекът върши чудесна работа.
Не търсете лесни начини; големите цели са по-трудни за пропускане.
7. Не разделяйте събитията на „лоши“ и „добри“.
Откажете се от собствените си правила и желанието да оценявате всичко, което се случва. Всички събития по дефиниция са неутрални. Когато вали, някои хора виждат кални локви пред себе си, докато други виждат отразяващи звездите. Вашият фокус на внимание силно влияе върху реакцията ви на случващото се. Ако вярвате в мнението, че животът е зло и всички около вас са вълци, тогава тези около вас ще хапят и нападат. Как иначе? Засилваме действията на онези неща, към които насочваме вниманието си, насищаме ги с енергията си. Само качеството на поливането може да бъде много различно. Нека направим аналогия с поливането на цветна леха: или поливайте с чиста вода или със сярна киселина. Разбирате ли? И двете са течни и двете са прояви на внимание, само векторът на вниманието е различен.
8. Приемайте хората с всичките им плюсове и минуси.
Дошли сме на този свят, за да преживеем някакъв вид човешко преживяване. И кой, ако не други хора, ни помагат в тази задача. И Бог няма други ръце освен ръцете на другите хора, тяхното влияние върху нас, техните действия. Разбира се, понякога може да е трудно да се приеме човек, който е потънал на дъното, който се държи асоциално и руши всичко добро около себе си. Но този човек също може да ни научи на нещо. Най-малкото, защото ние самите не искаме да бъдем същите, да разберем, че има други ценности за нас и не искаме да живеем като този човек. Всичко е относително. Този човек ви дава възможност да се сравните.
Приемайки хората такива, каквито са, намаляваме очакванията си към тях, което води до по-спокоен живот. Нормалното състояние на ума е радост и мир. Това, което ни прави нещастни, са високите ни очаквания към себе си, към близките ни, към доходите ни, към кариерата ни и много друго.
Човек с прекомерни очаквания смята, че околната среда е виновна за нестабилното му вътрешно състояние. А околните, и самият човек страдат от прекомерни изисквания.
Много често това се проявява в отношението между съпрузите – една жена винаги мисли, че съпругът ѝ не е достатъчно добър, печели малко и не знае, как да изпълнява задачите си правилно. В същото време, тя забравя напълно, че и тя не е идеална. Съпругата гризе любимия си и постоянно се разстройва от бавенето му. Правим същото и с децата, изисквайки да бъдат спретнати и деца-чудо – но те са просто деца, които се учат от света, правейки грешки.
Към себе си също поставяме прекомерни изисквания: трябва да сте най-добрият, да правите всичко на най-високо ниво – така възниква перфекционизмът. Но тук е проблемът – често заслужаваме точно това, което получаваме. А нашата духовна хармония зависи само от възприятието. Или ще бъдем твърде взискателни към живота си – и следователно нещастни, защото не отговаря на високите ни очаквания, или ще го приемем такъв, какъвто е.
Просто трябва да запомните, че съпругът (съпругата) и децата са живи хора, те също имат своите слабости и не всеки е роден да стане президент на компания с милионни оборот…
Първата стъпка към борбата със синдрома на завишените очаквания е неговото осъзнаване, разбирането, че това е капан от самозаблуда, в който не трябва да попадате. Ако постоянно мислите, че всичко може да бъде по-добро, тогава можете безкрайно да страдате от това, тъй като няма ограничение за съвършенството. Най-печелившите инвестиции обикновено са инвестициите в себе си.
9. Не сме предназначени да променяме света около нас, а себе си.
Само постоянното саморазвитие прави човек интересен, както за другите, така и за себе си.
„Всеки мисли да промени света, а никой не мисли да промени себе си“ Лев Толстой
Всички сме готови да даваме съвети на другите, да им казваме, как да се държат, какво да мислят, как да действат, но малко хора работят върху себе си. А това е най-голямата победа – да победиш своите комплекси, лоши навици и ограничаващи убеждения.
Много често, за да живеем, трябва да се променим, понякога този процес е съпроводен с болка, страх, съмнение… Освобождаваме се от спомени, навици и традиции на миналото… Само освобождаването от бремето на миналото ни позволява да живеем и да се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето…
„Бъдете промените, които искате в живота си“ Махатма Ганди.
Променете мисленето си и бъде изключително положителни. Позволете на положителните емоции и мисли да доминират в ума ви и коренно ще промените живота си.
Позволете си да бъдете това, което сте, оставете събитията да се случват сами. Вашата задача е да мечтаете, да се движите и да наблюдавате, какви чудеса ви носи животът. И ако нещо не се получи както искате, тогава е още по-добре. Просто се отпуснете и се забавлявайте.
Едуард Асадов има прекрасни стихове:
„Двама души гледаха през един прозорец:
Човек видя смърт и страх,
Огън, страдание и скръб,
Светът, който познаваме, се срива.
Друг видя пролетта,
Цъфтящи градини и синьо небе,
Красивата зеленина…
Двама души гледаха през един прозорец…“
Само тези, които могат да видят красотата в тъмното, са истински щастливи…
Автор: Татяна Сарапина
Превод: Йосиф Йоргов
http://uduba.com/2147343/9-mudryih-jiznennyih-pravil-kotoryie-izbavyat-vas-ot-privyichki-bespokoitsya

Духът във вас

Духът във вас

Бог каза:
Когато се отчайвате, сте се измамили. Казали сте си, че нищо няма да се промени. Казали сте си, че винаги ще ви е тъжно, и че имате някакви причини за това. Казвали сте си, че емоциите на страданието винаги ще ви обладават. Но емоции променят ситуацията. Както и живота ви.
И все пак, надеждата е малко нещо. Прекалено малка за вас. Надеждата много прилича на «може би». Само капчица истина. Едва ли е достатъчна сама по себе си.
Осъзнаването на истината е съвсем друга история.
Историята на живота са промените. Историята на живота ви – съвсем не е целия ви живот. Всяко мигновение е като нова хапка, като нов вкус, пробуждащ небцето. Очаква ви неочаквано меню. Бъдете отворени за новото. Стига със старото.
Знаете, че не можете да предскажете дори днешния си ден. И все пак, предсказвате живота си. Казвате си, че знаете предварително, какъв ще бъде. А по този начин се обърквате в мислите си.
Дори сте решили, какви ще бъдете, все едно сте завършени напълно и не съществува понятието възможности. Точно това ви е грешката.
Какво трябва да направите, за да промените мисленето си. Променяйки мисленето си ще станете впечатляващи.
Светлината е постоянна, но изглежда, че се променя. Листата, върху които попада, танцуват в лъчите на светлината. Светлината предизвиква сенки на стената. Каквото и да мислите за себе си, е само сянката на това, което сте.
Насочете мислите си в светло русло. Тогава ще виждате по-добре. В моменти, когато се чувствате добре, когато долавяте възможност, точно тези моменти сте най-близко до истината за себе си и за истината на съществуването ви.
Не се ругайте.
Ободрявайте се сами. Не чакайте да го направи някой друг.
Или послушайте мен, нали съм великият Вдъхновител. Разбира се, че не съм велик Депресант.
Отстоявайте себе си. А след това се възползвайте от шанса в живота.
Свири определена музика и танцувате с нея. Точно това е хармония. Не танцувате валс, когато звучи танго. Ако искате да танцувате валс, поставяте касета със «запис на валс».
Сравнявам музиката с вашите мисли, а танца – с живота ви, защото, как ще изживеете живота си зависи от вашите мисли. Мислите ви са музиката, която свирите. Те ви определят темпото. Карат ви да се движите по определен начин.
Зациклянето в мислите води до зацикляне в живота.
Променете мислите си и живота ви ще се промени, ще ви последва.
Какво си казвате най-често?
Отказвате се от себе си по-бързо, отколкото от някой друг.
Излезте от рамките на миналите представи за себе си. Нарисувайте си нов портрет. Дайте си шанс. Не заемайте твърда позиция. Не се отнасяйте толкова сериозно към себе си.
Можете ли да сте сериозен и лекомислен? Можете ли да запазите невъзмутимо изражение на лицето и да се усмихвате? Можете ли да се държите здраво за живота и да сте свободен?
Какво е действително важно за вас в живота? Какво ви вълнува лично? Какъв би бил идеалния ви живот? Какъв би бил идеалният ден? След това достигнете още по-дълбоко.
Каква музика предпочитате в живота си? Какво вълнува сърцето ви? Каква бихте искали да е целта ви?
Разбира се, съвсем не е просто да правите празни движения в живота. Намерете целта си. Или нека ви осени.
Понякога искате това, което не е нужно, в действителност. Във себе си имате свой собствен дух, който ви дава това, което искате, затова помислете още веднъж, какво искате в действителност. Насочете вниманието си натам, където ви се иска да бъде. Насочете вниманието си нависоко. Към самия връх.
Но високо ли е или ниско, аз съм с вас.
Превод: Йосиф Йоргов
http://цельжизни.орг/?p=19411#more-19411

За повишаване на настроението и прозата е добра

За повишаване на настроението и прозата е добра
Зяма Портосович Исламбеков

Когато телевизор дойде вкъщи, забрави да чета книги. Когато кола застана на моя праг, забравих да ходя. Когато везех мобилен телефон, забравих да пиша писма. Когато в дома ми дойде компютър, престанах да ценя времето си. Когато в моя дом се появи климатик, престанах да отивам под дърво в търсене на прохлада. Когато останах в града, забравих миризмата на почва, на трева и ливада. Имайки работа с банки и карти, забравих за цената на парите. От аромата на парфюми, забравих аромата свежи цветя. С появата на фаст-фуд, забравих, как се приготвят традиционни, екологични и полезни ястия. Вечно бягайки, забравих, как да се спра. И, накрая, когато се появи WhatsApp, забравих, как се разговаря и общува.
Когато умираме, парите ни остават в банката. Но докато сме живи, нямаме достатъчно пари за харчене. В действителност, когато ни няма, остават много непохарчени пари. Един бизнес-магнат в Китай сдал багажа. Вдовицата му, останала с $1,9 милиарда в банката и се омъжила за шофьора си.
Шофьора ѝ казал:
„Все съм си мислил, че работя за своя началник… Но сега ми е ясно, че моя началник е работил през цялото време за мен!!!“ Жестоката реалност е следната: „Много по-важно е да живееш, отколкото да имаш голямо богатство. Затова е необходимо силно и здраво тяло, а действително не е важно, кой за кого работи“. В скъпия телефон, 70% функциите са безполезни!!! В луксозната кола не са нужни 70% от скоростта и разните екстри. Ако имате разкошна вила или дом, 70% от площта не се използва.
А как стоят нещата с гардероба ви? 70% не са обличани!!! Цял живот работа и печалба… 70% от която е предназначена за други хора. Затова сме длъжни да защитаваме и използваме нашите 30% максимално!!! Идете и си направете медицински анализи, дори да не се чувствате болни. Пийте повече вода, дори да не сте жадни. Научете се да се отпускате, дори да се сблъсквате със сериозни проблеми и несправедливост. Опитайте да премълчите (да се предадете), дори да сте прави. Оставайте скромни, дори да сте богати и много влиятелни. Научете се да сте доволни, дори да не сте богати. Тренирайте своя ум и тяло, дори да сте много заети. Намирайте време за хората, които не са ви безразлични!!!… Желая ви, както и на близките ви здраве, мир, любов, добро и благополучие!!! ПАЗЕТЕ СЕБЕ СИ И БЛИЗКИТЕ!!! ;;;;;; А това е нашата съвременна истина.
Превод: Йосиф Йоргов
https://stihi.ru/2023/01/04/6625

Позволете на хората да мислят за вас всичко, което им скимне

Позволете на хората да мислят за вас всичко, което им скимне

Едно от най-щастливите ми решения в живота е, да позволя на хората да си мислят за мен всичко, което им скимне…
В края на краища, това са си техните глави, техните мисли, тяхното време, пропиляно за това, което са сметнали за необходимо…
Какво общо имам аз?
И настана възхитителна свобода…
Повече не ме е страх да не разочаровам никого!
Не пилея нито минута за спорове…
Не се увличам в никаква дискусия…
Не доказвам, колко съм права или неправа…
Мързи ме…
И много съжалявам за времето, когато не ме мързеше…
Когато се насилвах да общувам с тези, с които не ми се искаше…
Когато не ме мързеше да водя тъпи разговори и препирни с неинтересни хора, пожелали да ми закачат като субективен етикет СВОИТЕ, а не на моите комплекси или да обсъждат това, за което нямам желание…
Когато не ме мързеше да кажа ДА, когато отвътре изискваше НЕ…
Когато не ме мързеше да се оправдавам за своето мнение, което никога и никому не натрапвам, а и не моля да ме разубеждават…
Учете се на такъв мързел, хора…
Защото точно той ще ви опази за главните хора в живота ви…
Ще ви позволи да помогнете на действително нуждаещите се, а не да пилеете време за нуждаещите се да преливат от пусто в празно…
Ще ви позволи да дадете свобода и на тези, които не могат да ви понасят, но упорито напират в живота ви, за да ви го кажат…
А още, такъв мързел прави чудесно генерално почистване на живота ви, след което ви остава само необходимото…
Освободете се от излишното на всяко ниво — това е едно от условията да запазите психологическото си здраве, а и всяко друго…
Защото нищо не разрушава толкова, като зависимостта от чуждото мнение и насилието над себе си, когато искате постоянно да оправдаете нечии очаквания и да сте добричкия за всички…
Съжалете се сами!
Не се нагърбвайте да обслужвате емоционално тези, които са решили, че мнението им за вас трябва да влияе на живота ви…
Никой, освен самите вие, не бива да влияе на живота ви…
Затова, нека да си мислят за нас… докато живота продължава…
А ние ще го живеем… докато мислят…
Автор: Лиля Град
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/07/pozvolte-lyudyam-dumat-o-vas-vse-chto-im-prihodit-v-golovu-2/

На всеки е нужен такъв човек

На всеки е нужен такъв човек…

Казват, в света има специален човек.
Този, който сяда редом в маршрутката, когато живота ти е намислил да рухне изведнъж, когато личният ти кръст стане прекалено тежък, за да продължиш да го носиш. Когато ръцете ти треперят – а гласът, навярно също ще трепери, ако не бе буцата в гърдите и не дава да говориш. Когато всичко е мътно и става без значение; когато връзките се късат като нишки, а изглеждалия намерен смисъл – изглежда глупава измислица, оправдание за собствената безполезност. Точно в този момент, особен човек сяда редом. Мълчаливо те гледа, а после казва нещо просто, но необходимо до болка, до благодарен смях. Такова, което ти дава сили да изминеш още няколко дни.
Ти се усмихваш и дори се шегуваш. Прикриваш срамежливо лице с двете доскоро тресящи се ръце, опитвайки да скриеш неловката си, но явна съкрушеност, толкова отчетливо забелязана от съседа. Но в дълбините на душата знаеш, че никой не те осъжда. И ти олеква от това.
Човекът слиза с теб на спирката. Понякога те изпраща до вкъщи, а после, както се полага на всички творящи добри дела, продължава нататък по света. Да помага на останалите обречени.
Скоро го срещат някъде другаде. Намира изплакани и празни, но решителни в собственото си унищожение. Изгорели вътрешно, натъпкани, изпълнени докрай с болка. Те безмълвно мерят с крачки, безволно криволичейки към края на пътя си.
Човекът ги застига накрая. Този край може да е всичко – високо здание или алея в любим парк, улица в центъра, врата на вход… Всеки си има свой край.
Но точно там среща човека. Слънчев по природа, с приглушена светлина в очите, който произнася:
– Мога ли да помогна с нещо?
И хората не могат да му откажат. Враждебните първоначално, затворили се в себе си и в собственото отчаяно нещастие, изведнъж отговарят, отваряйки се за обикновен минувач.
– Да, можете! – така отговарят в повечето случаи. А мнозина, малко по-късно, добавят: – Направете… каквото и да е. Разкажете нещо, докоснете ме… Само не ме оставяйте сам. И много моля, да не се окажете крадец, нито нищожество, нито измамник. Да не се окажете лош. Няма да мога да го преживея.
И болката се излива. Залива като огромна вълна, а тялото заедно с душата се сгърчва – и треперят. Отчаяните се задавят от ридания и собствената безнадежност, от поглъщаща и безпросветна тъга. И се притискат в човека. А той, изпълнявайки молбата им, отчаяния стон, ги прегръща с топли, грижливи ръце и ви залюлява, без да ви пуска, както загубили се деца. Не пуска човека дотогава, докато ярката болка избликнала изведнъж навън, не напусне измъченото сърце. Докато спокойствие родено през детството не обгърне съзнанието му, докато не спре нервното треперене.
После човекът се извинява и извинява: за сълзите и моментната слабост, за житейските разкази, за ненавист и за болка. За всичките пороци, от които толкова се срамуваме, но ги има във всички. А хората, приети, успокоени, се стараят да живеят отново. Ако не е заради себе си, поне за тези, които като Човека, не ги е зарязал в тъмен час. Отново вярват в доброто – и съвсем мъничко, в чудото, нали такива спасители са нещо като небесен подарък. Те повярват в себе си, а понякога дори, че могат да станат също такъв Човек, който не е безразличен към чуждата бездна.
Нали отчаяните хора се нуждая от някой, който да е редом, когато им свършват силите. Някой, който да застане като стена пред края на пътя, когато целия свят е избледнял, а бъдещето – радостното, яркото – се е разпаднало като къщичка от карти.
Всички се нуждаем много от такъв човек.
А подобни хора биха били много, ако всеки се реши да е такъв за другите.
Автор: Елена Корф
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/06/govoryat-v-mire-est-osobennyj-chelovek-on-poyavlyaetsya-ryadom-kogda-vy-otchayalis/

Да си майстор е решение

Да си майстор е решение

На всички увлечени последователи от учители и учения искам да открия малък секрет. Изобщо е на самата повърхност, само трябва да му се обърне внимание, не малцина го забелязват.
Добрият ученик не може да стане майстор. Добрият ученик е вечен ученик. Майстори стават само лошите ученици.
Добрият ученик не може да излезе от ролята на ученик. Той се нуждае от някой по-силен и мъдър да отговаря за живота му. Учителят му заменя родителите, от които така и не се е отделил. И тогава, единственият му шанс да порасне е да се дистанцира от учителя. Което възприема като предателство. Много учители сами изпращат узрелите ученици далеко от себе си, да да приключат това дистанциране. Но с добрите ученици не се получава: те просто си намират нов учител или ще страдат като духовни сирачета.
За да си майстор, не е задължително да си просветен. Не е задължително да знаеш и умееш много. По същество, майстора се отличава от учениците само по едно. Доверява достатъчно на източника в себе си, за да не го търси някъде другаде. Не се нуждае от външни авторитети за да усеща истината.
Майсторът е творец, проводник на творческата енергия от източника, отвътре навън. Това е противоположно на ученика, получаващ отвън навътре и светещ с отразена светлина.
Затова, усъвършенствайки качеството ученик, може да стане само по-съвършен ученик, не и майстор.
Да си майстор е решение. Избор. Нищо повече.
Избор, потвърждаван всеки миг, когато реши да проявиш същността си в света. Това не означава, че не се учи повече на нищо. Но се учи от друга позиция. Откривайки за себе си нови начини и страни на творчеството, намирайки нови пътища да прояви духа чрез себе си.
Константин Грингут
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2229221

Безсмисленост на живота

Безсмисленост на живота. Откъде да вземем сили и енергия?

Който има «защото», ще издържи всяко «как».
Огромно количество хора губят смисъла на живота си, усещат безизходност и безсмисленост в съществуването си. Особено остро се усеща, когато в света се случват разни катаклизми, кризи, преломни моменти – които мъчително и болезнено унищожават старите представи за света.
Човекът никога преди не е надничал толкова дълбоко в себе си, като сега. За нас са отворени всички информационни източници, за да намерим своята уникалност и принадлежност. Никога преди не сме имали такова могъщество, за да се дистанцираме от обществото, да сме свободни от мнението му, напредвайки в големия свят сами. От една страна е независимост и самостоятелност, а от друга е пълна самота: може да се окаже, че никой не иска да протегне ръка за помощ.
Преди смисълът е определян от общината, от традициите, от религията, а сега човекът решава сам: в какво е смисълът на живота му. Сега от всички възможни отвори се излива информация, от която е много трудно да се вземе някакъв смисъл и да се използва в своя живот. Все едно реалностите са хиляди, а живота е само един.
Не съществува някакъв единен обективен смисъл за живота. Но някои се изхитряват да изучат смисъла на живота при други хора. Човекът търси отговори и размисля над смисъла – когато е пред лицето на смъртта или в безизходна ситуация. Тогава се появява свой път, по който той определя смисъла за себе си.
Търсенето на смисъла е нишката, която поддържа живота в нас. Смисълът е в делото, когато човек е погълнат от творчество, когато има жизнено предназначение. Когато изпитва силни чувства към хората, когато е възхитен и омагьосан от живота им, и се занимава с укрепването на социалните връзки.
Но се случва и да няма нищо такова, тогава за човека е важно да запази отношението си към случващото се: да е благороден човек, да се грижи за другите и да им помага, да приема страданията си и да намира някакъв смисъл в тях.
Човек винаги има избор: да изпадне в отчаяние или да запази надежда. Важно е винаги да действа, а не да остава в размисъл, разчепквайки живота си. Отричайки своята уникалност – предавате себе си.
Избавете се от очакванията, не стискайте мисълта, че, когато свършат мъките, ще започне някакъв безпроблемен живот. Не бъдете в очакването «още съвсем малко», не живейте за момента: когато всичко най-страшно е отминало и сте се справили. Усетете бъдещето: с какво сте облечени, къде се намирате, кой е редом, какви аромати долавяте, къде се каните да идете?
«Хората отглеждат в една градина пет хиляди рози и не намират това, което търсят. А нали това, което търсят, могат да открият само в една единствена роза», Антоан дьо Сент-Екзюпери, «Малкият принц»
Търсете опора в своите амбиции и мечти. Ако няма за кого да живеете, обезателно трябва да имате дело, което може да вършите само вие. Уникално виждане, което влагате в работата, отговорността пред другите хора. Именно знанието, че другите няма да се справят, дава сили за справянето с всякакви изпитания.
Уверена съм на 100%, че всеки човек е носител на «добра дума», която за вас може да не е важна, но да спаси на някого живота, да даде нова глътка въздух, да посочи посоката. Който има «защото», ще издържи всяко «как».
Коперникански преврат
Погледнете на живота по друг начин, не очаквайте нищо от него. Направете преврат, запитайте се: какво иска от мен живота? – И го направете. През разни периоди от живота, ще се наложи да решавате различни задачи и ще ги решавате по своему – уникално, както е присъщо само за вас. В това е и смисълът, никой като вас, няма да може да го направи или да го повтори. Така живота ви става единствен и неповторим.
Това е пиеса, създадена от вас – за вас. Напуснете сцената, слезте в залата наблюдавайте.
Ще видите страдащия герой, който се справя и преодолява трудностите – като неповторима задача. Вашата жертва не може да се сравни с нищо в този свят. Никой не може да ви лиши от тези страдания, и никой не може да ги изпита по същия начин като вас. Винаги, всяка минута, час и месец, извършвате велик подвиг – чиято задача е: да издържите, да устоите, да можете. Борете се за този смисъл и не позволявайте на никого да го обезцени.
Трябва да живеете, за да си поставяте нови задачи. Всеки човек изпитва страх от самотата, той не е толкова физически, колкото психологически. Оттук произлиза желанието да избягате от самите себе си. Защото, колкото по-зле си представя човека жизнената цел, толкова по-бързо опитва да напредва по жизнения път. Престава да се наслаждава на живота, «тласка реката напред», очаква, какво ще има след следващия завой.
«Това, което не се осъзнава, става наша съдба». Карл Юнг
Стремежът да разберете: в какво е смисълът на живота, е нормално. Но обезценявайки жизнения смисъл, същността на съществуването ви – е път през черен тунел. Помнете, че и най-тежката ситуация дава възможност да се извисите над себе си. Място, от което да гледате на теглото си като на изпитание, ви дава възможност да откриете смисъл в него. Нищо не е отминало – живота се разкрива чрез изживяването на битието. И само вие решавате: в какво да се превърне живота ви – в жалко съществуване или да укрепи духа, да създаде смелост, за да гледате страха в очите – което не могат другите.
Страховете се преодоляват с опит и практика. Няма опит – няма избавяне от страха.
На кого не може да се помогне?
Всеки се нуждае от семейство, от колектив, от общество. Човек трябва да бъде приет от другите – това е физиологическа потребност. Ако няма такова, действа разрушително върху психиката.
Когато потискат и унижават човека, въздействат му негативно: такъв става нетрудоспособен – разболява се. Страда непоносимо и става нежелателни процеси в мозъка: фобии, разстройства, депресии и други.
«Обикновено изглежда така: веднъж човекът останал да лежи неподвижно в бараката; не се облича, не се умива, не се строява. Невъзможно е да го вдигнат – не реагира на молби, на заплахи, нито на удари. Нищо не му въздейства, нищо не го плаши. А ако за тази криза причината е болест, не иска да иде в лазарета, не иска да го водят там, не иска нищо»., В.Франкъл „Да кажеш на живота «Да!»“.
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/Y9YhaSxOsn-8bwbd

Когато обичате, не искате нищо, просто обичате

Когато обичате, не искате нищо, просто обичате

Трябва просто да свикнем да наричаме нещата с истинските им имена – тогава всичко си отива на мястото.
Когато искате, да ви докосват, ласкаят, възбуждат, стискат — това е страст.
Когато искате, да се грижат за вас, да ви решават проблемите, да ви правят подаръци, да ви издържат — това е инфантилност.
Когато искате, да ви обичат страстно, да не могат без вас, да споделят с вас цялото си време, а всичко останало да им е на заден план — това е егоизъм.
Когато искате срочно да родите дете от конкретен човек — това е биология.
Когато искате срочно да ви направят предложение\да се съгласи да се омъжи за вас — това е зависимост от общественото мнение.
Когато обичате, не искате нищо. Просто обичате.
Ходите по дома си, чистите зъбите си, изпращате работни писма, купувате хляб, пиете чай, звъните на мама — и едновременно обичате този човек. Може да е навсякъде, и с когото и да е. Може дори да няма представа, че го обичате. Разни проблеми се случват и живота си тече, както обикновено, но все едно, някак ви е усмихнато.
Да, това не е практично, ирационално и странно.
Но точно това е любовта.
Всичко останало са просто човешки страсти.
Може да създавате отношения, а не любов. Да се борите за живота на дете, за първо място на конкурс или за свои права, но не за любовта. Може да очаквате отговорност за думи и постъпки, честност или разбиране, а не за любовта. Любовта няма практичен резултат. Трябва просто да свикнем да наричаме нещата с истинските им имена – тогава всичко си отива на мястото.
Любовта е просто приятна топлина в тялото.
А това е най-доброто, което съм усещала.
Автор: Тамрико Шоли
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2023/03/kogda-vy-lyubite-nichego-ne-hotite-vy-prosto-lyubite/

Любовта към себе си започва с думата — мога

Любовта към себе си започва с думата — мога

Мога да съм с някого или да съм сам.
Мога да съм красива по своему. Не е задължително да подражавам на модните списания.
Мога да избирам жизнените си правила.
Мога да избирам сама темпото на живота си. За мен нищо не е рано или късно. В моя живот всичко е навреме.
Мога да съм смешна, глупава, безумна, ярка, тъжна, весела. А същото е възможно и за теб. Но редом с теб ще си остана себе си, каквото и да си мислиш.
Мога да съм несъгласна. Мога да казвам Не, дори всички наоколо да очакват Да.
Мога да плача, когато всички наоколо се смеят, да стоя, когато всички бягат.
Мога сама да определя границите за комфортно общуване с другите. Дори «другите» да са най-близките ми роднини.
Мога да не съм най-добрата. За мен е достатъчно да съм добра към себе си.
Мога да си тръгна и да започна всичко отначало, дори да съм вложила много усилия.
Любовта към себе си започва с думата – мога. Мога да слушам себе си, да се грижа за себе си и да съм си най-чувствителния и приемащ приятел.
Автор: Анна Лапина
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/lubovi-k-sebe-nacinaetsa-so-slov–mne-mozno

7 заблуждения на човечеството

7 заблуждения на човечеството (7 вирусни програми)

1) Светът се дели на Добро и Зло.
В действителност, светът е неутрален, само послушно реализира представите ни.
2) Животът започва с раждането и свършва със смъртта.
Живот е имало винаги…има и сега…и винаги ще го има. Просто за ярко развития, доброволно преди идването на Земята, си блокираме част от паметта.
3) Жените раждат децата в мъки.
Изначално женското раждане е било, като минимум приятно, а като максимум…с оргазъм.
По време разцвета на религиозните егрегори, сексът е превърнат в грях, раждането в наказание, а децата в товар и отговорност.
4) Съществуват неизлечими болести.
Ако можете да създадете болест в живота си, значи може да създадете и здраве.
5) Най-ефективното отстояване на своите интереси… е борбата.
В действителност, докато се борим, докато мислим за борба, живеем в борба… поводите за борба стават все повече и повече. А интересите ни продължават да са заплашени. Защото заплахата е създадена от нас, с мислите си. За каквото мислим, това и получаваме.
6) На Земята благата са ограничени и няма за всички.
В действителност, светът създава всичко лесно за тези, които не се съмняват в желанията си, които не се ограничават мислено… „няма за всички“.
7) За да получим нещо, трябва много да се работи или да се моли някого и да се унижаваш, или да отнемеш от друг човек.
Можете да получите всичко, което пожелаете. При това абсолютно не е нужно да „разказвате и посочвате“ на Вселената, как да изпълнява желанието ви. С креативните идеи на Вселената всичко е наред. Просто не ѝ пречете.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/7_zabluzhdenij_chelovechestva_7_virusnykh_programm/2023-02-09-44357

Бог е винаги редом

Бог е винаги редом

Бог каза:
Обръщайте се по-често към мен. Каквото и да правите, въвличайте и мен в своите действия, в своите мисли, в творчеството си. Нямам предвид молитвата. Просто не забравяйте за мен като за свой компаньон, какъвто, безусловно, съм. Дори намерението да мислите за мен сътворява чудеса.
Кажете: “Боже, иска ми се да общувам по-често с теб. Боже, понякога толкова се заплесвам в делата си, че забравям за теб. Как може да забравя за теб… и все пак го правя. Все едно съм излязъл с лодка до средата на езерото, а теб съм те оставил на брега”.
И все пак, дори да мислите за мен в средата на езерото, веднага ме поставяте до себе си. Разбира се, вече знаете, че съм винаги с вас. Няма нито една милисекунда, когато да не съм редом. Но осъзнаването ви има определена роля през този драматичен живот, затова е добра идея да ме държите в съзнанието си.
Когато съм в съзнанието ви, знаете за солидарността си с мен. Аз съм си аз, макар и да съм невидим. Невидим, но можете да доловите присъствието ми.
Много пъти, когато сте сами, долавям, какво разговаряте със себе си. Можете да кажете нещо от рода: “Защо съм в тази стая? Какво търся? О, да, сетих се”.
Опитайте да говорите с мен, а не със себе си! Това помага за вашето осъзнаване. Кажете нещо подобно: “Боже, какво търсих? А, ето го”.
Когато говориш с мен, аз съм редом. Би било по-добре да кажа: „Когато говорите с мен, вече съм тук, ето ме. Винаги съм редом, където и да отидеш. През пролетта и лятото съм с вас. През есента и зимата съм с вас. С теб съм. Няма място, което бих предпочел повече, освен да съм с теб”.
С кого предпочитате да сте? И за какво предпочитате да мислите?
Да, най-добре е, постоянно да се връщате към мисълта за мен. Колко пъти можете да кажете на ден «Бог» под носа си? 100 пъти? Повече? Дори да се сетите само веднъж за Бога, ви дава преимущество.
Това не означава, да ме молите за нещо. Няма нужда да ме молите за нищо. Достатъчно е да ме приветствате и да се чувствате с мен комфортно.
Възможно е, да смятате, че е много важно, когато съм с вас. Изобщо, не. Това е нещо обичайно. Никога не се разделям с теб. Ваш постоянен спътник съм, с вашето внимание или без него. Разбира се, харесва ми, когато ме гледаш направо в очите, както се казва.
Това съвсем не означава, че оставяте всичко на моята грижа. Не се избавяте от своята отговорност, но, когато съм редом, наоколо и в съзнанието ви, задълженията и не ви изглеждат окови. Отговорността изглежда по-лека. Вие отговаряте за дишането и дишате, без да се замисляте. Аз съм във всяко ваше вдишване. Можете да разчитате на мен и на себе си. Да разчитате съвсем не е като да се безпокоите. За какво да се безпокоите, когато съм редом с вас?
Малко по-малко, всяка мисъл за мен премахва от безпокойството и намалява тежестта от плещите ви, а живота става по-лек, усещате лекота и най-вероятно, да станете по-здрави и силни. Но дори здравето не е обезателно условие, за да ви обхване радост. Достатъчен съм само аз.
Превод: Йосиф Йоргов
http://цельжизни.орг/?p=18135#more-18135

Запазете този текст и го прочитайте, когато сте в лошо настроение

Запазете този текст и го прочитайте, когато сте в лошо настроение

Винаги има хора, които ви обичат. Просто, не го забравяйте…
На Земята има най-малко двама, за които си готов да дадеш живота си.
Като минимум, 13 човека те обичат по своему.
Единствената причина, поради която е възможно някой да те ненавижда е, че той/тя иска да прилича на теб.
Твоята усмивка може да зарадва даже тези, на които не се харесваш.
Всяка нощ, преди да заспи, някой се сеща за теб.
За някого си всичко.
Дори да правиш най-голямата грешка в живота си, с това идва и нещо хубаво.
Когато си мислиш, че живота те е изоставил, погледни на това от друга гледна точка.
Винаги помни, когато живота ти дава още един шанс, обезателно ще ти се получи всичко!
Животът е прекалено кратък, за да се будиш със съжаления.
Обичай хората, които се отнасят към теб правилно, забрави тези, които не го правят и вярвай, че всичко се случва по някаква причина.
Ако ти се появи шанс — възползвай се! Ако този шанс променя живота ти – позволи го.
Никой не е казал, че ще бъде лесно. Просто обещаха, че си струва.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2023/01/sohranite-etot-tekst-i-chitajte-kogda-budet-plohoe-nastroenie/

Получаващия е зависим, даващия не

Получаващия е зависим, даващия не

В Аюрведа се казва, че ако човек напредва в духовният живот, би трябвало да си личи по два признака:
1. С всеки изминал ден, човекът става все по-щастлив и по-щастлив.
2. Подобряват се отношенията му с другите хора.
Ако тези два признака не се забелязват, с колкото и добра духовна или религиозна практика да се занимава, значи, деградира.
Истинското щастие идва от отдаването, от саможертвата, защото можем да усетим любов само, когато се раздаваме. Егоистичен, алчен, завистлив човек не може да обича и едва ли може да го заобичате, и да искате да общувате.
Следователно, той не може да е щастлив. А да се раздаваме можем само в случай, ако не сме зависими от този свят. Колкото е по-слаба привързаността ни към света, толкова повече можем да раздаваме, следователно, да обичаме повече. Ако сте готови повече да вземате, отколкото да давате, сте зависими.
Получаващия е зависим, даващия не.
В Аюрведа, най-древната медицинска система, поразителна с дълбочината и мъдростта си, твърди, че корена на всички болести и страдания е корист и завист, тъй като тези качества увеличават егоизма, съсредоточаването върху себе си, алчността.
А какво се случва с орган или клетка, които не искат да работят за целия организъм, а да се възползват от жизнените ресурси на организма? Такива органи стават ракови, а ако организма не се избави от тях, загива.
Така и Вселената като цяло се стреми да се избави от раковите клетки – от егоистичните хора и дори цивилизации, като на първо място престава да им дава енергия. Просветлените арийци са сочили в каноните си, че цивилизации загиват не следствие на войни, на стихийни бедствия и т.н., а защото всеки започва да мисли за себе си – само да взема и да не дава.
А основният принцип на хармонията е енергийния обмен.
Само той отваря сърцата на хората за любовта и прави света щастлив. Древните целители-отшелници Вадии са казвали, че човек е вселенска клетка, и ако не живее в хармония с нея, няма как да е щастлив. Съвременните авторитети на психологията и медицината го потвърждават. Професор Станислав Гроф: «Причина за всички земни кризи е ненаситния стремеж към линейни (егоистични) цели».
Питър Ръсел: «За да се преодолее глобалната криза на цивилизацията, основана на криза в съзнанието, трябва да се избавим от егоцентричното, материалистично съзнания, пораждащо всичките проблеми».
Духовна хомеостаза. Егоизъм, корист са опасни, защото разрушават хомеостазата. Парацелс е определил хомеостаза като състояние на пълна хармония между вътрешен и външен свят.
За да се постигне хомеостаза, живото същество трябва да излъчва енергия. Ако не излъчва енергия, живото същество става зависимо от средата. Главен принцип за независимост от света е енергийното излъчване на съществото. Хомеостаза започва на духовно ниво и се разпространява на физическо и химическо. За да се получи духовна хомеостаза, не трябва да сме зависими от света. Нали колкото си по-зависим във всяко едно отношение, толкова по бързо те унищожават промените в този свят.
Първобитният човек може бързо да загине от суша, от резки смени на температурите. Отдавна е забелязано, че първи при критични ситуации, например, в концлагери или сами в природата, първо загиват егоистичните, агресивните. А върху непривързаните към нищо от този свят йоги, изглежда, че нищо не им действа. Те могат да спят върху гвоздеи и снега около тях се топи.
През сталинските времена е имало указ да разстрелят най-напред вярващите и свещениците, тъй като по странен начин не са умирали в адските условия на концлагерите, а са се грижили за другите затворници до последните минути от живота си, излъчвали сияние и блаженство.
По този начин, трябва да престанем да сме потребители и да започне да даваме много повече. Но ако даваме на физическо, емоционално и на други нива, самите трябва да го вземаме отнякъде. А енергия можем да вземаме само от божественото ниво, където е в неограничено количество.
Тази най-чиста висша духовна енергия преминава през нас, ако не потискаме любовта си, усещаме, че тя ни мотивира, че сме второстепенни, ако запазим това чувство, дори да загубим всичко човешко (пари, престиж, любим човек и т.н.).
Чрез чувството за безусловна любов през нас преминава главната енергия, която подхранва всичко. Храната дава енергия за външното, но отнема от вътрешното. Забележете, хора, които постят периодично, са много по-енергични от хранещите се обилно. Затова, когато се разболеем, губим апетит. Целият свят с постоянния му стрес, както и храната, липсата на духовно общуване, безпорядъчен секс, безпокойства – отнемат енергия, а постенето, уединението дават енергия.
Но най-много енергия се получава чрез непрекъснато усещане на любов.
Затова, най-важното здравословно правило е да обичаме света с всичките му недостатъци, себе си (какъвто и да си), съдбата си при всякакви ситуации.
Един преподавател по Кабала, коментирайки заповедта «Не убивай», пояснил, че заповедите се разбират на седем нива. Първото ниво е не убивай човека, най-високото е не убивай любовта в душата си. Защото е главният грях – да се откажеш от любовта и единството с Бога. Затова направете всичко възможно да се избавите от егоизма и користта.
Поставете си жизнена цел – постигането на божествената любов, защото целта дава енергията, а силният стремеж към божествена любов ни изпълва с висша енергия. Обърнете внимание, че нашата цивилизация живее под девиза: «Употребявай, употребявай, употребявай!». А броя на щастливите и здрави хора намалява с всеки изминал ден.
Числото на боледуващи от «синдрома на хроническата умора» се увеличават с всеки ден. А нима може да е иначе? Нали просветлените мъдреци от всички духовни школи, съвременните прогресивни учени твърдят: всичко, което се мотивира от лъжливото его, от користни подбуди, дори външно да изглежда като благо дело, води до разрушение и страдания. А всичко произлизащо от душата, от чувството безусловна любов винаги предизвиква блаженство, здрава и пълна с хармония личност и както за обкръжението.
Разбирайки и приемайки всичко това, започнете да живеете, все едно сте въплъщение на безусловната любов. Заменете упреците с благодарност. Въпросите на ума: «Какво мога да получа от този човек, от обществото?», заменете с «Какво мога да дам на обкръжаващите? Как мога да допринеса за щастието им в живота? Как мога да ги изпълня с любов?».
Прекратете да се съсредоточавате върху себе си и своите проблеми. Помнете твърдението на суфистските мъдреци: «Адът е мястото, където няма никой, на който може да се помогне». И тогава ще усетите, как през вас започва да тече огромна енергия, изпълвайки вас и обкръжаващите с блаженство и хармония.
Ще забележите, че посещенията ви при лекари, психолози, екстрасенси и лечители са се съкратили рязко. Напротив, срещайки се с вас, самите те се излекуват, откриват нови способности и най-главното, изпълват се с незнайна за мнозина енергия на божествената любов. Опитайте, няма да съжалявате! Кога получаваме фина енергия?
Фина енергия получаваме когато:
гладуваме;
изпълняваме дихателни упражнения;
уединяваме се;
даваме обет за мълчание за известно време;
разхождаме се (или просто се намираме) на морския бряг, по планините, съзерцавайки красивите природни пейзажи;
занимаваме се с безкористно творчество;
възхваляваме достойна личност за възвишените му качества и постъпки;
смеем се, радваме се от душа;
безкористно помагаме;
проявяваме скромност;
молим се преди хранене;
храним се с продукти пълни с прана (жизнена енергия) – натурални зърнени, каши, краве масло, мед, плодове, зеленчуци;
спим от 9-10 вечерта до два през нощта (по друго време не почива нервната система, колкото и да спим);
получаваме масаж от добра и хармонична личност или си правим самомасаж;
обливаме се със студена вода, особено сутрин, а най-силен ефект има, ако сме боси на земята;
жертваме време и пари;
приемаме несправедливостта. На първо място, защото виждаме зад всичко божествената воля.
Всеки човек си има свое мнение, а повечето хора се смятат винаги за прави. До загуба на енергия водят:
униние, недоволство от съдбата, съжаление за миналото и страх, неприемане на бъдещето;
гняв и раздразнение;
поставяне и следване на егоистични цели;
безцелно съществуване;
обиди;
преяждане;
безконтролно блуждаене на ума, неумение за концентрация;
когато ядем пържена или стара храна, или приготвена от разгневен човек, или други негативни емоции, при използване на микровълнова фурна; продукти с консерванти, с химически добавки, отгледани в изкуствени условия, с използване на химически торове;
храна без прана – кафе, черен чай, захар, брашно, месо, алкохол;
притеснено хранене или в движение;
пушене;
празни разговори, особено, ако критикуваме или осъждаме;
неправилно дишане, например, прекалено учестено или дълбоко;
под преки слънчеви лъчи от 12 до 4 след обяд, особено в пустиня;
безпорядъчни сексуални връзки, секс без желание и особено без любов към партньора;
излишен сън, след 7 сутринта, недостатъчен сън;
напрежение в ума и тялото;
алчност и лакомия.
Източната психология се състои до 50% от пранаяма – теория и практика на определени дихателни техники, които позволяват на човека винаги да е изпълнен с жизнена сила (Прана). Като твърдят съвременните просветлени йоги-учители, изпълването с прана е възможно чрез:
1. Елементът земя: хранейки се с натурална храна, живот сред природата, съзерцаване на дървета, ходене бос по земята. Наскоро общувах с много известен аюрведически доктор, защитил дисертация по медицина. Той твърди, че ако човек започне да живее сред природата, далеко от големите градове, където трябва да пътува с метро, да ходи по асфалт, в такъв човек бързо ще се възстанови имунитета и ще започне да живее здравословен живот.
2. Елементът вода: да пие вода от кладенец или от ручей. Да плава в река или море. Да избягва кофеиносъдържащи напитки, алкохол и сладки газирани.
3. Елементът огън: да се намира под слънчева светлина и да употребява храна съдържаща слънчева светлина.
4. Елементът въздух: този най-важен елемент за получаването на прана, чрез вдишване на чист въздух, особено в планината, в гората и на морския бряг. Пушене и сред много хора лишава човека от прана.
5. Елементът ефир: култивиране на позитивно мислене, добрина, добро настроение. А това ниво се смята за базово. Защото, дори човека да живее сред природата и да се храни правилно, но при това да е раздразнен и зъл, тогава излишъкът от прана го разрушава още по-бързо. От друга страна, хармоничният човек, т. е. добродушен, безстрашен, може доста дълго да изкара в града, ако трябва да живее там. Но дори такъв човек трябва да внимава с храненето си и периодически да се «измъква» в природата.
В градовете, източници на прана са църкви, храмове, манастири.
Черният цвят поглъща светлина, белият я отразява.
Изглежда като проста истина, добре известна на всички, но ако се замислиш, има дълбок философски смисъл. Светлината при всички се асоциира с нещо чисто, даващо енергия, щастие и здраве.
Например, Слънцето – без него животът е невъзможен или би се превърнал в ад. В много духовни и религиозни школи, един от главните божествени атрибути е светлината: в кабала, в исляма, в някои индуистки течения и други. Хората преживели клиническа смърт, разказват, че висшата реалност е светлина пълна с любов.
Но дори без философски разсъждения, замислете се, кого наричаме „слънчице“? Човек, който излъчва много светлина и добрина, неегоистичен по природа. При светиите, дори мнозина са виждали нимб, сияние над главата. Алчен, завистлив, егоистичен по природа, никой никога няма да нарече светлина или слънчице. Най-вероятно, да го определи като мрачен, тъмен облак.
От здравословна позиция, когато лечител от Бога вижда финото тяло, за поразени или болни органи казва: тук имате тъмно петно, черният ви дроб е потъмнял, което показва, че е болен.
Всички навярно са чували за съществуване на черни дупки във Вселената. Много неща, разбира се, не са достатъчно изследвани, но един от показателите на черната дупка е очевиден – това е някаква енергийна субстанция, която поглъща всичко и от нея е невъзможно измъкването. Нещо като тумор в тялото на Вселената.
Какво представляват раковите клетки? Медицинските изследвания показват, че раковите клетки не са външни – това са собствените клетки на организма, които са вършили работа известно време в жизнената дейност на организма. Но в някакъв момент променят мирогледа и поведението си, и започват да реализират отказ от служене в органите, размножават се активно, нарушават морфологическите граници, създавайки навсякъде свои «опорни пунктове» (метастази) и изяждат здравите клетки.
Раковият тумор нараства много бързо и се нуждае от кислород. Но дишането е съвместен процес, а раковите клетки функционират по принципа на груб егоизъм, затова не им стига кислород. Тогава тумора преминава към автономен, по-примитивен начин на дишане – ферментацията. В този случай, всяка клетка може да «ферментира» и диша самостоятелно, отделно от организма. Всичко завършва с унищожаване на организма от метастазите, а те загиват заедно с него. Но в началото, раковите клетки са били много успешни – израствали и се размножали много по-бързо от здравите.
Егоизъм и независимост – обобщено, е път за никъде. Философията «не ми пука за другите», «такъв съм, какъвто съм», «целия свят трябва да ми служи и доставя удоволствие» – това е мироглед на ракова клетка. Затова имаме избор всяка секунда – да светим на света, да носим с живота си благо и щастие на обкръжаващите, да се усмихваме, да се грижим за другите, да служим безкористно, да жертваме, сдържаме нисшите си подбуди, да виждаме във всеки учител, във всяка ситуация божествено провидение, създало ситуацията за да ни поучи и да благодарим.
Или да изявяваме претенции, да се обиждаме, оплакваме, завиждаме, да ходим с клинообразно изражение на лицето, затънали в проблемите си, да печелим пари, за да ги пилеем за удовлетворяване на чувства, да проявяваме агресия. В този случай, независимо колко пари има човек, винаги е нещастен и мрачен. И с всеки изминал ден, енергията му е все по-малко и по-малко.
А за да си набави енергия са му необходими изкуствени стимулатори: кафе, цигари, алкохол, нощни клубове, изясняване на отношения. Всичко това дава в началото подем, но в крайна сметка води до пълно разрушение. Прост редовен въпрос към себе си: светя ли или поглъщам светлина, може бързо да промени мислите, следователно, и постъпките. И бързо превръща живота ни в красиво ярко сияние, изпълнено с любов. А тогава повече не възниква въпроса, от къде да намерите енергия.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/poluchajushhij_zavisit_otdajushhij_net/2023-01-03-43287

Разреши си да живееш…

Разреши си да живееш…

Автор: Nina Sumire

Веднъж чух тези думи и те отекнаха в мен. Отекнаха в нещо, което е било дълбоко в моето сърце.
Съдбата ни дава много повече блага, отколкото си позволяваме да ползваме.
Отказваме, доброволно се отказваме. Или си забраняваме.
Забраняваме си да се радваме, да сме здрави, отпочинали, вдъхновени, успешни, решителни, откриващи нови хоризонти от щастливи събития.
Живот пълен със забрани. Какво е това?
Този въпрос започнах да си задавам след думите на една позната: «Животът е страдание, очистване. Страдаш — значи се развиваш, така е угодно на Бога».
Нищо особено, ако не беше без значение. Но този девиз се въплъщава много ярко в живота на познатата. Щом я запиташ, как е, отговорите са винаги едни и същи: болести, скандали със съпруга, проблеми при децата, силна умора, проблеми на работата, битови неуредици…
Забелязва се много, как нараства вътрешната неудовлетвореност. Тя не се променя, защото е убедена, че така е угодно на Бога.
Действително ли са «кармични» всички негативни събития? А негативни ли са по същество? Може ли да са обучаващи?
Така е, действително се уморяваш и разочароваш от живота, очаквайки всичко да свърши и всеки път се съгласяваш на следващото страдание.
Отказваш ли се от това, което те радва, вдъхновява, изпълва, утешава, което създава благо състояние… Винаги или понякога.
Бог против ли е здравите, отпочиналите, изпълнени с нови идеи и впечатления?
Дали е против, да се радваме на зазоряването, на тайнствените залези, да дишаме с любов, да се радваме на цветния аромат, на разцъфналата пролет?
Дали е против почивката чрез разходка, пътуване, поход или на дивана? Дали е против, семейството ни да е мирно и хармонично? Дали е против, да сме успешни, осигурени, реализирали талантите си? Дали е против да сме красиви?
Понякога може да забележим, че сме си забранили много неща по съвсем различни причини:
— да се радваме на живота, когато сме загубили близки и роднини. След което години наред съществуваме, а не живеем;
— така и не се решаваме да разкрием таланти и способности поради предубеждения в семейството, къде сме родени или заради възрастта, поради липса на някакво образование. Тези, които обичам да чета — независимо от възрастта, са ми интересни с мъдростта, с многото впечатления и изводи от живота. И мнозина от тези автори са далеко от «мечтата» да получат диплом за филолог. Защото писателската им душа си е такава по рождение. Да, разбира се, нещо са си спомнили, нещо са усъвършенствали. Но най-главното е, че са си разрешили да живеят творчески живот, независимо от…;
— така и не си разрешаваме щастлив семеен живот, поради чувство за вина или заради минали болки, страхове от бъдещето;
— можем да си забраним да получаваме подаръци, комплименти, помощ, любовни знаци, внимание, а затова да се чувстваме самотни.
Но кой не ни дава всичко това? Бог, другите хора, съдбата-карма, възрастта, «случайностите», «така се получи»?
Дава ни се. Но отворени ли са дланите ни? Отворено ли е сърцето ни?
Помня напълно абсурдна сега за мен история. Беше поучителна. Все още ме е срам. Преди всичко пред самата себе си. Заради глупостта.
Веднъж чух от много уважавани от мен хора, че книги пишат само «материалисти», далечни от духовност. Ако се заемеш само с духовното, списъкът е ограничен.
Честно, тогава не разбирах, както сега, че всичко материално може да се реши по напълно духовни начини. Разбира се не всички, а благото материално.
А още чух допълнително, че интернет е обител на злото. Това беше преди няколко години. Случи се с някаква «интересна» моя версия.
И съм на тренинг при Олег Георгиевич Гадецкий. Задавам въпрос за творчеството: да бъде или да не бъде. Може ли да се сетите, какво отговори.
Талантите ни се дават от Бог. Да се отказвате от даровете — значи да не следвате предназначението си.
Стоя, обливайки се в сълзи: а нима е възможно чак толкова? Изключителна глупост))
Затова е толкова важно да проверявате всяко знание със сърцето.
Подхожда ли ти?
Може твоя път да е толкова засукан, че да не му подхождат никакви ограничения, от които може да е доволен някой друг?
Разрешете си да живеете…
Да плачете под дъжда, ако ви се иска. А ако ви се иска – да танцувате.
Научете се да живеете още по-пълноценно след загуба. Да живеете за себе си и онзи младеж.
Да вникнете в миналото си и да не му позволявате да ви диктува настоящето.
Научете се да приемате не само жизнените уроци, но и почивките, празниците с радост, ваканциите с възможности.
Да получавате, получавате, получавате колкото се може повече впечатления, образи, истории.
Преглеждайки свежите спомени…
Как ви прегърна днешния залез. Колко нежна е целувката на вятъра по бузата. Колко е чувствително сърцето на дървото, което докосна предпазливо. Колко топли и разбиращи са дланите на близък ти човек. Колко многообещаващо е днешното утро.
Защото някога ще се запиташ: защо си живяла? Какъв бе смисъла на живота ти?
За «вечна» умора, болести, болки и страдания? За съжаления, колко много е пропуснато безвъзвратно на спирките «вече ми е късно», «това не е за мен, не съм достойна», «все едно, няма да ми се получи»?
А за да няма такива отговори, е толкова важно, да си разрешите да живеете. Не да съществувате, не дочаквате, не да преживявате.
А да живеете.
С разтворени длани за удивително-чудесни събития, с разтворено сърце за любов и щастие.
Започвайки от сега и нататък.
Желая ви щастие!
© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article14439-razreshi-sebe-zhit

Цялостност

Цялостност

В съвременната култура, практически, всички понятия са изкривени. Бог, любов, просветление, пробуждане – списъкът може да се продължи дълго. Всичко това са думи, които, в действителност, никой не разбира. Те са станали модни и от всяка камбанария излита своя интерпретация, като правило, далечна от реалността. Хората купуват котка в торба с красиви названия, а получават еднотипно съдържание. Реализация, изобилие, да си в потока, ресурсно състояние – шапките на езотеричните акаунти са пъстри с изсмукан от пръстите опит. Квантов психолог, мета развитие, мета коуч, 5д водач, целител на души, чакролог – какво ли не измислят хората, опитвайки да се самоопределят. Но бабки-гледачки са винаги търсени от определен кръг на населението, всяка илюзия си има свои проводници. Съзнанието се издига на етапи, разсейва се илюзия след илюзия. Трябва да се вярва в проклятия, в магия, на гадания – мисля, че цялата езотерика е възникнала заради желанието да оправдаят своите залитания и да не се прави нищо.
Езотериката е концептуална прослойка между бога и здравия смисъл, за да няма безкрайна разлика между “небе” и “земя”. По съществото си, повечето съвременни практики и инструменти са безполезни, и се занимават с преливане от пусто в празно. В действителност, пилеем много години напразно. Развихря се вид дейност, раздуват се розови слонове, изграждат се замъци от пясък, отглежда се его, задълбочават се илюзиите – прави се всичко възможно, за да се избяга от болката, която е под носа. Спомняне на минали животи – това е проекция на ума, така му е по-лесно да компенсира болезнени детски спомени. Всичко извира от подсъзнанието – тази същата най-мистична наша част. Именно там се намира Източника. И именно към него пътя е толкова трънлив и объркан, през сенки, страхове и илюзии, създадени от колективния човешки ум. Да пуснете своя поток може само, ако пробиете дупка в колективните страдания, в себе си.
Умът е полезно нещо, когато се използва по предназначение. Но когато създава концептуална зависимост, човекът се превръща в зомби. Проблема е в това, че езотерика и религия не могат да се пипнат – те са ефимерни, съществуват само във въображението, реалността си остава предишната. Това е митология и трябва да остане такава – не сме длъжни да я разбираме, иначе попадаме в мрежа. Това е като допълнителна реалност, в която разгадаваме куест и получаваме смисъли. И не бива да я напускаме напълно, както и да я отричаме. Ляво и дясно полушарие – логика и абстракция – това са две наши части и преставаме да сме цялостни, когато отричаме някоя от тях. Стратегическият логически път е пътят на науката, на производство и бизнес, а митически и абстрактен е пътя на религии, творчество и учителстване. В съвременния свят между тях има пропаст, като отделни реалности – техничари и хуманитарии. Логиката виждат отделни части, формули и причинно-следствени връзки, а абстракцията вижда цялата картина, образи и архитипове. Какво е цялостност? Как да съвместим логика и абстракция, наука и мистика? Задачата никак не е лесна – дори защото не го е направил никой досега и само сами можем да вникнем във всичко.
Ние правим първата крачка към цялостта, когато поемем по пътя. Когато страданията стават дотолкова нетърпими, че не ви остава друг избор, освен да се вгледате в себе си. Състоянията “дежа вю” са отзвук от цялостта. Все едно подсъзнанието ни долавя, че всичко това вече е било. Постепенно започваме да забелязваме закономерности и цикли в ежедневния живот. В изглеждащия хаос, започва да се мярка смисъл и най-накрая ни става интересно. Абстракцията е образи, архитипове, логиката е формули и закономерности. Жизнените събития са логически каркас и архитипично описание – като скелет и мускули. Всичко в света има фрактална структура и ако не долавяме закономерности, това е само, защото не сме се измъкнали от дуалния капан – лошо и добро. Да виждаш света цялостно, е да наблюдаваш красотата на закономерностите в обичайното. Нашето съзнание е разсипано на парчета – ние сме и палачи, и жертви, и предатели и предавани.
Съзнанието е мозаично – в нас се намират множество субличности (от гледна точка на генетичните ключове са 64). Някои наши части са излекувани, продуктивни са и правят живота ни приятен, някои изискват внимание и ни пъхат прът в колелото, в най-неподходящия момент, трети воюват едни с други, а в тази вътрешна борба пилеем голяма част от жизнената си енергия. Да-да, човек сам се разрушава, когато неосъзнатата орда от субличности си няма предводител и като “орел, рак и щука” ни мъкне в разни посоки. Нашата първична дуалност – логиката и абстракцията са разделени и не виждаме истината. От това първичната ни троица – тяло, дух и съзнание също работят разнопосочно. Мислим за едно, искаме друго, а правим трето.
Събирането на цялостна личност е сложна, пипкава работа – духовният път. Духът се събира по парченца, силата и свобода се връщат, когато осъзнаем, че страхът е илюзия и ограничител, разделящ нивата в развитието. Цялостната личност умее да намира баланса между субличностите – ордата трябва да е отбор, играещ на една страна. Всяка субличност е важна и всяка си има своя история, тайна, куест, който трябва да се разгадае. Само с приемането на своите тъмни части, от които се дистанцираме, може да се съберем в едно цяло. Затова е толкова важна част от истинската духовна работа – всеки демон се нуждае най-много от любов. А всички ние сме заседнали в тези мрежи и трябва крачка след крачка да разплетем змийското кълбо. И е възможно, някой от нас да прояви в света истинска, цялостна, велика, наистина пробудена личност. Ще даде пример на останалите и най-накрая ще издигне човечеството от животинското ниво на съзнание.

Mikle Wake
Превод: Йосиф Йоргов

https://vk.com/miklewake

Слънчевата система се променя и никой не знае защо

Слънчевата система се променя и никой не знае защо

Нашата Слънчева система изглежда нещо статично, непроменимо и вечно. На това съвсем не е така. Само за последните 10 години в нея са регистрирани много съществени изменения. Съвременните учени са сериозно обезпокоени от тези обстоятелства и опитват да разберат причината, предизвикваща такива глобални промени.
Астрофизици са измерили нарастване на интензивността в слънчевото магнитно поле. Начална точка са първите измервания започнали през 1901 година. Оказва се, че магнитното поле е нараснало за изминалите години цели 230 процента!
Струва ли да се чудим на полярните сияния, които преди са наблюдавани само в крайния север, а вече се наблюдават едва ли не по цялата планета, включително и в райони, в които преди са ги виждали само по телевизията.
Струва си да се отбележи, че геомагнитните бури не са толкова безобидни, както е прието да се смята. Науката не обича да разглежда тази тема, а само преди 20 години, изобщо не съобщаваха за геомагнитни бури. Но реалността внася свои корекции, понеже се забелязва повишаване на смъртността след такива бури. Особено се отнася за хора със сърдечни проблеми и с високо кръвно. Учените се оправдават, че преди 15 години не са забелязвани такива сериозни последствия, а причината за всичко е в нашето светило, въздействащо негативно върху човешкото здраве.
Меркурий се променя, а това удивлява много астрономите. На него започва изведнъж да се наблюдават полярни ледени шапки и възникване без никаква причина на мощно магнитно поле. По космическите мерки, такива промени са станали буквално мигновено.
На Венера за някакви 40 години се повишава на 2500% яркостта на полярното сияние. Учените са забелязали активно увеличаване на венерианската атмосфера. При това, атмосферните промени имат глобален характер!
На Юпитер само за 10 години има скокообразно нарастване на яркостта в плазмените облаци около планетата.
На Сатурн за последните 30 години е забелязано съществено увеличаване на екваториалните потоци. Забелязва се засилване на рентгеновото излъчване от екватора на планетата.
На Уран, където преди е наблюдавана много спокойна атмосфера, изведнъж рязко се увеличава активността на облаците и рязко увеличение на яркостта.
На Нептун яркостта на атмосферата е нараснала с 40%.
На Плутон е забелязано нарастване на атмосферното налягане с цели 300%.
На Марс са замерени глобални климатични изменения. Тресат го силни бури, забелязано е топене на полярните ледове. Учените смятат, че Марс е в период на глобално затопляне.
Луната образува атмосфера! Около Луната се образува натриев слой дебел 6000 километра!
Земята е факт в глобалните климатични промени и никой не го отрича повече. Ако следите нашия сайт, сами можете за забележите, как се променя планетата. Учените предлагат най-различни версии като причини на случващото се, допускайки намаляване на магнитното поле във връзка със смяната на полюсите.
Озадачава науката и рязкото увеличение обема от светеща плазма в края на Слънчевата система, скокообразно до 1000%.
Какво се случва? Как са свързани тези космически промени, и какво ги предизвиква?
Засега науката няма отговор на тези въпроси или не искат да ги обявят. Предлагат се разни версии. Например, че причината за всичко е Слънцето, което влияе върху всички промени наоколо. Предлагат се хипотези за въздействие на някакви неизвестни на науката космически енергии, появили се неизвестно откъде.
Особено интересно е предположението, че за всичко е виновна някаква огромна блуждаеща планета, която с приближаването си към Слънцето, оказва аномални въздействия върху обкръжаващото пространство.
Такова се е случвало в космическата история, както твърдят учените и може да се случи отново. Преди 4 милиарда години до Слънцето се приближила огромна звезда, масата на която е превишавала слънчевата с 80%. Тази блуждаеща планета е минала на разстояние 34 милиарда км, но е било достатъчно да създаде проблеми. Противопоставянето на звездите завършило с гибелта на множество планети в Слънчевата система, погълнати от Слънцето и тази неизвестна „пътешественица“.
А сега преминаваме към версията за непризнатата от науката Нибиру. Само название Нибиру се споменава в «Енума Елиш» – вавилонско сказание, в което се разказва за сътворението на света. 12-та планета Нибиру, спомената в текстове на шумерската цивилизация е небесно тяло със символ крилат диск.
Възможно е да се завръща. Съгласно древни легенди, тайнствената планета се появява веднъж на 3600 години между Марс и Юпитер и има елипсовидна орбита. Когато Нибиру се приближи максимално до Земята, жителите ѝ – анунаките, слизат на Земята и контактуват с хората.
Условията за живот на тази планета са подобни на земните, но на нея растат някои растения даряващи удивително дълголетие. Това напомня на библейските записи, които твърдят, че първите хора са живели много дълго. Например, Адам е живял 930 години, Сиф (син на Адам) – 912 години, Ной – 950 и т.н. Но да се върнем на Нибиру. Приблизително преди 420 хиляди години на неуловимата планета Х назрял конфликт, поради който започнала да се руши атмосферата. За спасението ѝ са било необходими златни йони (между другото, подобна технология се използва и в съвременните космически кораби за многократна употреба).
И тогава управник на име Алалу се отправя на самостоятелно пътешествие по Космоса, за да намери благородния метал и Земята се оказва най-подходящия «донор». Жителите на Нибиру са опитвали и преди да попаднат на Земята, но не са могли да преодолеят «кованата гривна» – астероидния пояс. Но Алалу успял да го преодолее използвайки разрушителната сила на водата (как точно – неизвестно).
И най-накрая, първият представител на цивилизацията анунаки стига до Земята. След което е започнал период на активни контакти между Нибиру и Земята. Били са изградени стартови комплекси в Баалбек, в Йерусалим и Пума Пунка.
Главно космогоническо събитие за шумерите е смятана Небесната Битка, а в навечерието ѝ в Слънчевата система е имало 9 планети и един спътник, загинал при идването на Нибиру. Сменилите шумерите акадци са наричали тази планета Мардук, а според записите, е можела да държи в орбита останалите планети, а също и да ги обикаля.
Изображението на кръста (често се споменава, че Нибиру се намира на «небесното кръстовище»), а крилат диска може да се види в много други народи по света. Например, древните египтяни са почитали Небесна Крава – Нут, на чието изображение се среща често крилат диск излъчващ лъчи.
Фактът, че изчезналите земни народи са били отлични астрономи не предизвиква никакво съмнение, затова, многобройните споменавания за планета-пътешественик не са просто измислица…
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/solnechnaja_sistema_menjaetsja_i_nikto_ne_znaet_pochemu/2022-12-11-42709

10 секрета за вътрешната сила

10 секрета за вътрешната сила

За постигане на успех и преодоляване сложни обстоятелства, на човека е необходима вътрешна сила. Често под натиска на проблеми, негативни мисли и прочие неприятности, нашата вътрешна сила секва и се чувстваме слаби и безпомощни при сложни ситуации. Как може да се справим и да постигнем повече вътрешна сила? Нека да разгледаме някои полезни съвети в това отношение.
1. Вътрешната сила се поражда тогава, когато е необходима – в трудни ситуации.
Затова, първата ни работа е да се настроим борбено, да не подминаваме трудностите. Започвайте ги първи и не чакайте да разрушат живота ви. Справяйки се с всеки проблем, не губите сила, а я натрупвате.
2. Сила се постига също с управление на емоциите.
Всяка емоция съдържа енергиен заряд и само от вас зависи, накъде го насочвате. Затова не потискайте емоциите си, а свикнете да коригирате енергията им и да я насочвате в необходимата посока. Такива мощни емоции като гняв, раздразнение, злоба и обида, са с разрушителен потенциал и не бива да са насочени навътре или към другите, а за решаване на проблемите. Емоциите на радостта, на възторга, на възхищението и щастието са съзидателни и спомагат за отприщване на творческия потенциал. Помнете, че управление на емоциите започва с осъзнаването им.
3. Силните действат въпреки страха.
Това не го успява всеки! Ако започнете с малките страхове, ще си създадете навик. Това не означава, че ще престанете да изпитвате страх – това е невъзможно. Просто няма да доминира, а ще ви стане добър съветник, който да ви предпазва от всевъзможни опасности и грешки.
4. Умението да използвате вътрешните резерви е свързано с позитивното мислене и оптимистичното настроение.
Ако човек вярва, че всичко ще е наред, сили за преодоляване на трудностите се появяват автоматично. Ако е настроен за поражение, няма допълнителна сила. Негативното мислене поражда апатия и бездействие.
5. Навярно сте чували, за т.н. второ дишане.
Когато спортист е невероятно близко до финала и усеща, че му свършват силите, но продължава да се стреми, независимо от болки и липса на енергия. Благодарение на желанието да стигне докрай, в него се появяват допълнителни сили. Така е със всичко в живота ни. В най-сложните моменти, когато напълно сме обезсилени, главното е да не се отказвате и да продължите упорито, стискайки зъби. Ако проявите настойчивост, преодолявайки усещанията си, ще видите, на какво сте способни. Вътрешната сила я има във всеки и с решението да продължите, задвижвате резервите. Ако решите да се предадете, резерви няма да се появят.
6. Едно от проявленията за вътрешна сила е волевото решение.
Преди известно време, учени са изказали теория, че силата на волята може да се изтощава, ако се използва често. За щастие, тази теория не е потвърдена. Напротив, последователни и постепенни волеви усилия, са способни да развият вътрешната сила. В това отношение помага много спорта – преодолявайки ежедневно болка и нежелание за тренировки, увеличавайки натоварването, можете да станете по-силни.
7. Един от основните врагове на вътрешната сила е забавянето.
Отлагаторите, които хронически оставят за после, в крайна сметка се чувстват слаби и безпомощни. Забавянето изтощава вътрешната сила, неутрализира енергията, която имате. Справете се с желанието да отложите до понеделник или за по-добри времена.
8. Разбиране на енергийното взаимодействие с хората също спомага да се дистанцирате от такива, които ви изтощават.
Енергийните вампири и манипулатори са способни незабележимо да ви източат енергийно. При общуване с такива хора е най-добре да поддържате дистанция и да сте категорични.
9. Нивото ви на стресоустойчивост се определя от вътрешната ви мощ.
Ситуации, които не ви пречупват, ви правят по-силни. Затова, развивайки личната си устойчивост към стреса и влиянието му, автоматически се изпълвате със сила.
10. И още едно много важно правило: силата е възстановяващ се ресурс.
Ако не се грижите за почивката си, не можете да сте винаги силни. От почивка се нуждае не само тялото, но и ума, и душата. Намирайте начини да възстановявате силите си, не допускайте пълно изтощение.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/10_sekretov_vnutrennej_sily/2022-12-08-42627

Живот без обществено мнение

Живот без обществено мнение

Колко често си мислим, как изглеждаме в очите на другите, придаваме голямо значение, как обществото оценява нашите постъпки? Съгласете се, че е доста често! Така сме възпитани от деца, да се съобразяваме винаги с мнението на околните.
А в крайна сметка, след всички безпокойства за чуждото мнение, започваме да губим себе си. Опитваме да се нагодим към някакъв шаблон, да съответстване на очакванията и пропиляваме напразно тонове енергия. С такъв успех, няма да успееш да се огледаш и си живял някакъв чужд живот, така и не изпробвали щастието да сте самите себе си.
Но само се замислете, колко силно и значително може да се промени живота ви, когато се избавите от общественото мнение, когато, най-накрая, престанете да се вълнувате, какво мислят другите за вас.
За да се по-убедителни думите ми, предлагам да разгледате приятните последствия от такъв оправдан риск.
Какво дава способността да живеете без да се съобразявате с общественото мнение:
1. Първо, най-накрая ще насочите енергията на вниманието си към своето собствено удоволствие. Ще започнете да се занимавате с това, което е интересно за вас, а не на другите. А само това си струва. Свободата да сте тези, които сте, ви позволява да усетите вкуса на живота и да разбудите спящия си и нереализиран потенциал.
2. С времето, съобразявайки се с вътрешните реакции и усещания, пренебрегвайки състоянието “трябва” и “какво ще си помислят за мен” и ще изградите здрава връзка с интуицията си, и ще започнете да вземате решения изоставили съмнения и страх. Ако не се притеснявате, какво може да кажат другите за постъпките ви, ще правите изборите си много по-лесно, защото обръщате внимание на душевните си желания.
3. Бъдейки себе си, излъчвайки уникална, щастлива и свободна енергия, ще привлечете в живота си също такива интересни и удивителни хора. Такива, които няма да ви осъждат, които се носят на крилете на любовта и уважението към другите. Възможно е, мнозина от обкръжението ви да отпаднат от само себе си, но за сметка на това, с подобните ви ще създадете много по-дълбоко и осмислено общуване.
4. Ще престанете да се опитвате да доказвате нещо на някого и да чупите пръсти, че не са съгласни с вас. Когато правите избор и разбирате добре, че не е добър или лош, а си е просто ваш, тогава не умирате от страх, че може да сгрешите, защото грешките не значат нищо. Все едно, прави, добри и пухкави за всички няма да сте никога, колкото и да се стараете – това е празно губене на време и енергия. Затова е най-добре да се съсредоточите върху важното за вас, а не за обществото.
5 Когато не се страхувате да рискувате и правите всичко с цялата си страст, когато действително ви харесва начина ви на живот, го живеете с голямо удоволствие и ентусиазъм, така че успеха не може да ви подмине.
6. Вашето настроение не зависи повече от никого. Чуждите коментари губят силата и значението си.
Разбира се, думи на близки хора може да ви нараняват, но непродуктивна критика не може да ви разстройва.
7. Живеейки живота си съгласно собствената природа и истина, постигате много бързо уникалния си път и въплъщаване на мечтите. Нали когато разпуснем ремъците на чуждото мнение и скачаме в свободния свят, осъзнавайки и изпитвайки радостна отговорност за живота си, сме способни да открием напълно нови възможности и реалности.
8. И най-интересното е, че в края на краища осъзнаваме, че другите си имат свой живот и грижи, и съвсем не им пука, какво се случва с вас. Затова и усилията да съответствате са в много голяма степен безсмислени!
Живот без обществено мнение, C любов, Мария Шакти
Превод: Йосиф Йоргов
https://lifeinheart.com/stati/obshhestvennoe-mneniya
P.S. Не забравяйте никога, че освен да се съобразявате с другите, още от деца сме научени да се мятаме от една крайност в друга. Освен това, детското внушение, че трябва да сте като другите, престава да е мотив да осъждате – преставате да се чувствате прави, отговаряйки на стандартите. Йосиф Йоргов

Най-типичните проявления на чувството за собствена важност

Най-типичните проявления на чувството за собствена важност

Една от най-болезнените и трудни за разбиране теми. Защо?
Защото чувството за собствена важност, по същество, е фон върху който се разгръща живота ни.
Чувството за собствена важност е толкова здраво и дълбоко заседнало в чувства и мисли, че се възприема като подразбиращо се, като неразделна наша част. Точно затова е трудно да бъде забелязано, а още по-трудно е да се избавим от него.
Примерна представа, какво е ЧСВ дават книгите на Кастанеда. Например: „дотолкова си важен, че е в реда на нещата, да се дразниш по всеки повод“ или „чувстваш се винаги длъжен да обясняваш постъпките си, все едно си единственият, който живее неправилно“ (Карлос Кастанеда „Пътешествие в Икстлан“). Коментарите на дон Хуан, разясняват някои аспекти на усещането за собствена важност, са напълно конкретни и недвусмислени.
Ако се подберат всички цитати от книгите на Кастанеда относно ЧСВ, ще се съберат повече от достатъчно материал за размисъл и практически стъпки. Така че, отправна точка има, необходимо е само задълбочаване и конкретизирано разбиране на ЧСВ, а най-главното, всичко да се пречупва през призмата на собствения опит, постигайки точно това вътрешно знание.
Най-типичните прояви на чувството за собствена важност:
„Синдромът гуру“;
Спорове;
Оправдания;
„Обърнете ми внимание“;
Стеснителност;
Раздразнение;
Отмъстителност;
Лицемерна скромност;
Подмазване;
Търсене на „недостатъци“ и „грешки“ в другите;
Реакция на „лош/добър“;
Героизъм;
Съмнение;
Съжаление;
Самолюбуване;
„Кой е най-голямата работа?“.
„Синдромът гуру“
Поучения, идиотско желание да учи другите и да ги насочва по „истинския път“.
Друг такъв вариант е „зная по-добре от теб“. Проявява се ирония (слаба иронична и снизходителна усмивка), желание да прекъсва събеседника, когато говори общоизвестни истини.
Спорове
Отстояване на гледната си точка, доказване. А също и всякакви вътрешни диалози с въображаеми опоненти, спорове, доказване на гледната точка. Моделиране на разни конфликтни ситуации.
Причина за спора е опита да защити себе си, да защити позата си, гледната точка. Защитата се предизвиква от неувереност в себе си.
Оправдания
И обяснения като оправдания. Оправдания предизвикани от желанието да изглежда по-добър. Оправданията са форма на защита. Оправдаващия се защитава „светлия си образ“, „доброто си име“ и т.н.
Често оправданията са от страх да не обиди, поради усещане на вина, че може да не го разберат правилно.
Типичен шаблон за оправдания: „Ти си лош“ – оправдание. „Ти си лош“ – човекът се възприема така след:
1) свои думи, действия;
2) чужди фрази и постъпки по отношение на него (на човека казват нещо, а той го интерпретира като обвинение).
Човекът започва да се оправдава след като се е обвинил, не по-рано. Никой никого и никога не обижда, не обвинява, всеки се обижда и обвинява сам. Той избира да се обиди и обвини. Може да бъде причинена физическа болка, но е невъзможно да обидиш или обвиниш някого, ако той не го избере сам.
„Обърнете ми внимание“
Желание за порция внимание и признание от обкръжаващите.
Привличане на внимание, желание да бъде център на внимание. Изразява се с опити да каже нещо „стойностно“, „умно“, „смешно“. Да се пери пред хората. Да покаже нови дрехи, вещи, да блести с остроумие, да разказва жизнените си истории (за да привлича внимание – „знаете ли, наскоро…“).
Синоними на „поза“, „евтини номера“. По-благозвучни определения – самопрезентация, самореклама. „Ето ме, най-добрия, най-достойния, обичайте ме“. Особено е характерно да се проявява при срещи на хора. По поведението сред непознати много лесно се определя ЧСВ.
Нюанс: има и осъзната самореклама, нацелена към ресурси (например – разположение, интерес на „необходими хора“) – това е стратегия, а има и „евтини номера“ – това е вече ЧСВ.
Стеснителност
По симптоми е пряко противоположна на „обърнете ми внимание“. Възниква следствие неувереност в себе си. Много често се съчетава с „обърнете ми внимание“, в едни конкретни случаи се проявява един вид ЧСВ, в други противоположен. За избавяне от такива ЧСВ, помагат добре разни нестандартни постъпки (да влезеш в метрото, на улицата с биберон в устата, да се разходиш със завързани помежду си връзки и т.н.).
Раздразнение, гняв, ярост
Раздразнението възниква, когато не се получава желаното. Когато нещо пречи: говорят (прекъсват), заплесват се (не обръщат внимание), когато бързаш, когато някой не си дава зор и не може да го изпревариш и др.
Раздразнение при разминаване със събеседник по някакъв въпрос.
Отмъстителност
Преобладаващата част от критиките, от сарказма, на забраните и отказите, се дължат на банална отмъстителност. „Каквото почукало – такова отговорило“ – „отговор на удара с удар“.
Като правило, отмъстителността се проявява след време и рядко са очевидни причината и следствието. Нещо се натрупва, а после изплува и „ето ти“. Обидил, премълчал си, но след време отмъщава.
Голяма част от всички отмъщения са несъзнателни, не като: „тогава ме обиди, а сега аз“, може да не се осъзнава като отмъщение, а като неприязън. Просто „изведнъж“ възниква желание да „удари“ човека, да удари морално, да го постави на мястото му, да докаже, че не е прав или просто да го жегне.
Много често такова желание се крие зад благородни цели: „възстановяване на справедливостта“, „отстояване на истината“, „да го поучи“.
Показна скромност
Изразява се като неспособност да приема комплименти. „О не, не струва“. Желание за изтъкване като по-добър, представяйки се за скромен или просто шаблон (така са го научили като дете).
Подмазване, раболепие
Например, в отношение към началството. Усещане на незначителност в сравнение с голям и могъщ човек/бог. Причината – страх. Страх от наказание, да не загуби работа и т.н. Страх да не бъде лишен, например, от разположението на „важен човек“.
Издирване на „недостатъци“ и „грешки“ в другите хора
Излишно съсредоточаване в недостатъците на другите. Болезнена реакция срещу глупостта и идиотизма на обкръжаващите – „Какви идиоти, глупаци“ и т.н.
Гневни проповеди и осъждане. Изказванията са основно „всичко се прави неправилно, а аз съм наясно, как трябва“. Но напарилите се добавят: „кой съм аз, да съдя другите“. Или: „Всички сте глупаци, но ми е все толкова“.
Вместо да се справя със себе си, в ход е празно пилеене на внимание и време по чуждата глупост.
„Няма значение, какво прави някой. Самия ти трябва да си безупречен. Необходимо ни е цялото ни време и енергия, за да се справим с идиота в себе си. Само това е от значение. Останалото не е важно.“
Реакция към „лош/добър“
Реакцията към „лошия“ е раздразнение, обида, оправдания.
„Лошия“ личи след фрази подобни на: „Не знаеш, не умееш, не можеш, не разбираш“. „Пълен глупак“. Директно не го казват, обикновено са смекчени констатации за некомпетентност, липса на навици, знания, мисловни способности. Като правило, смисълът не е толкова да обиди, колкото да се изхвърли над другите.
Реакция на „добрия“ – удоволствие, осъзнаване на своята значимост, чувство благодарност към хвалещия. По смисъл, фразите са точно противоположни на горните: „умееш, знаеш, можеш, умен си, красив, имаш положителни качества“. Отново, не е задължително да е казано в прав текст, понякога комплиментите са много изящни и не тривиални, чието осъзнаване изисква много внимание. Но на подсъзнателно ниво такива комплименти действат ярко и ефективно. Първо – повишава своята значимост, второ – появява се благодарност към правещия комплимента и желание да направи нещо приятно за човека.
Героизъм
Много забавно проявление на ЧСВ. Осъзнава се, като правило, години след „титаничните усилия“, „самотни безмълвни битки“ и друг подобен идиотизъм.
Образът на героя в своето лице е усещане за борба с външния свят, в условията на своя живот, с „глупостта“, „заблужденията“ и т.н. на хората. Това е образът на страдалец, на мъченик в борбата за светлата идея.
Борбата чрез война е борба със своя идиотизъм. Предизвикателството на войната е собствената глупост и идиотизъм, само с тях трябва да се справим. Такава борба е естествена, няма нищо изключително и героизъм не е нужен. Нужна е воля, намерение, търпение и ежедневен упорит труд. Волята трябва да тече спокойно, без скокове и напъни. Всяко преодоляване/осъзнаване на своята глупост развива волята по най-благоприятен начин. Героизъм като „титанични усилия“ и опити да се втурнете в „светлото утре“ е следствие глупост, идиотизъм и неграмотно организирани практики.
Съмнение, загриженост, страх
Проявява се като тревога, нетърпение. Някои видове загриженост: за съдбата и социалния си статус, за наличие или липса на някакви неща, в делата („Дали ще се получи? Ще успея ли?“), външност („добре ли изглеждам?“), отношение на хората („никой не ме обича“, „не съм нужен на никого“, „колко криво ме погледна“, „интересно, харесах ли му/ѝ?“) и т.н.
По-леката форма на загриженост е очакването. Често се проявява като очакване на одобрение, похвала, съгласие с мнението.
Варианти с очакване на някакви предстоящи събития, промени („Като започна новата работа, всичко ще е наред“, „Като свърша с ученето, ще започне съвсем друг живот“).
Друго много характерно проявление на ЧСВ: „очакването на оценка“ – очакване на реакция за постъпки и думи. Очакване и търсене на признание от околните. Лесно се забелязва във форум/социална мрежа, след написано мнение, възниква очакване за оценка.
Съжаление, самобичуване
Не успях, закъснях, не свърших. Струва ми се, казах/направих нещо неподходящо, ами ако някой се е обидил. А също и в мазохистки преживявания по повод на своето ЧСВ.
Много са характерни съжаления в случаите – „обидих човека“. Следва „аз съм лош“.
Самолюбуване
Фантазии, мечти и спомени на теми: великият учител за всички времена и народи („синдромът гуру“), герой, велик боец и победител, гений, просто гений, вариант – „скромен“ гений :).
Вариант на самолюбуване: „поглед през очите на другите“ (размисли, какво мисли, как изглеждаш в неговите очи). Като правило, този поглед е пълен с уважение, с възхищение и т.н.
„Кой е най-голямата работа?“
Проявява се в две най-очевидни форми: съревнования („аз съм най-добрия“, „първия“, „опатках ме ги“) и извратени съревнования – „на кого да е най-трудно?“.
Автор – Валери Чугреев
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2188868
P.S. Искам да подскажа на начинаещите духовно търсещи, да имат предвид, че не са особено уравновесени и ниското самочувствие ги хвърля в другата крайност, да се изтъкват/перят пред тези, които, според тях, са недоразвити. Йосиф Йоргов

Учете се да запазвате енергията си

Учете се да запазвате енергията си: 30 правила за мъдър живот

Миналото остава в миналото. Вадете си поука и продължете. Живота е един…
1. Освободете хора и ситуации;
Не превъртайте всевъзможни варианти на събития. Случило се е, каквото се е случило. Когато е сложно да освободите, си задавайте два въпроса:
„Дали ще е важно за мен след 5 години?“,
„Днес излитам за Буенос-Айрес (всяко място, което ви се иска да посетите), ще взема ли този проблем със себе си?“
2. В края на всяка седмица си отговаряйте на следните въпроси:
„Какво научих през изминалата седмица?“
„Какво е най-голямото ми постижение за седмицата?“
„Кой момент от седмицата е най-незабравим и защо?“
„Пропилях ли време за нещо напразно? Ако да, за какво?“
3. Следете за външността си;
Бъдете винаги готови за нови и неочаквани срещи.
„Здравейте! Не мога дори да си представя… Цял живот съм мечтал да ви срещна! Ееее… Само ме извинете, че не изглеждам много добре, заплеснал съм се нещо…“
4. Не мърморете и не се оплаквайте от съдбата;
Станете мълчаливо и правете необходимото.
5. Пътешествайте!
Два пъти в годината отидете там, където не сте били никога. Пътешествията спомагат да намерите себе си.
6. Позволете си да грешите;
Пропуснали сте нещо, не пропускайте, да си извлечете поука. Грешките са отлична възможност за развитие.
7. Развивайте индивидуалността си;
Всички са такива, каквито са. Не се съревновавайте с никого, освен със себе си.
8. Вземайте решения самостоятелно;
Не гответе по чужди рецепти.
9. Не се натрапвайте;
Светът е огромен – в него със сигурност има такъв, който ще е щастлив от вашия поглед и усмивка.
10. Учете се да релаксирате и да се концентрирате;
11. Усмихнете се, ако не ви се получи, както сте искали.
Помнете, за получаване на желаното – понякога е нужен и късмет.
12. Учете се да казвате „НЕ“;
Не се страхувайте да отказвате!
– Не искате ли да направите посещение на вежливост?
– Не!
13. Оценявайте всяка казана дума за искреност, полезност и добрина.
Говорите само по същество, без нищо излишно. НЕ на клюки, лъжи и жалби! По-добре мъчете, ако няма какво да кажете.
14. Мислете;
Преди да решите, преценете.
15. Не се ядосвайте;
Ако някой ви е ядосал силно, изчакайте 24 часа преди да отговорите.
16. Бъдете независими и самодостатъчни;
Вашето щастие зависи само от вас, а не какво мислят и как постъпват другите.
17. Уважавайте себе си и другите;
Човек избира сам. Не се месете там, където не ви засяга. Не надничайте в чуждия живот с мисли и думи – не пренебрегвайте СВОЯ избор!
18. Действайте изключително в собствената сфера на влияние;
Не се безпокойте за това, което не зависи от вас.
19. Излизайте на свеж въздух всеки ден;
Независимо от времето и настроението.
20. Вярвайте в мечти и идеи;
Времето е нелинейно. Те са вече осъществени!
21. Развивайте талантите си;
Помнете, имате ги! Просто отворете очи.
22. Бъдете отговорни за думи и постъпки;
Вашите думи имат огромна сила.
23. Бъдете верни. На хора, на принципи и избори;
„Да си верен не е вродено качество. Това е решение!“
24. Ако има нещо, което може да свършите за 3 минути, свършете го незабавно.
Не оставяйте за после – там отдавна няма място за нищо.
25. Следете за здравето си;
То е само едно. Предстоят ви действия, ще ви е нужно за да ги реализирате. Спорт, йога, медитация помагат. Проверете!
26. Постигнете вътрешен покой и хармония;
Истинската сила на човека не се проявява с пориви, а в спокойствието.
27. Приемете факта, че миналото е в миналото;
То не съществува! Вадете си поука и продължете нататък.
28. Подредете приоритетите си;
Всичко на своето място.
29. Побеждавайте страховете;
Страхът е само илюзия.
30. Никога не се предавайте!
Настойчивост и упоритост се възнаграждават винаги.
Автор неизвестен
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2022/10/uchites-sohranyat-energiyu-30-pravil-mudroj-zhizni/

По какво се различава силната от слабата личност

По какво се различава силната от слабата личност

Има към какво да се стремим…
Описват силните хора като притежаващи особена харизма, с чувство за такт, с независимо мислене. Това са натурални лидери, които умеят да признават слабостите си, не се страхуват да поемат отговорност за взети решения, да са против мнението на тълпата. Какво казват мастити психолози? Споделям идеите на Абрахам Маслоу, изучавал психологията на волеви личности, за да помагат на клиентите си при разкриване на потенциала им.
1. Умение да поемат отговорност;
Хората с лидерски способности не бягат от отговорност и вземане на решения. Те са наясно, че сами правят избори и могат да грешат. Силните възприемат неудачите като урок, като възможност за натрупване на опит и мъдрост. Глупаво е да обвиняваме търговец, че ни е измамил, да се сърдим на глупава жена, която сами са избирали. Умните умеят да анализират своето поведение, да правят изводи, да поправят грешките си. Слабите търсят причините наоколо: „всички са крадци и измамници“, „началникът е лош“, „не съм избирал, къде да се родя“.
2. Уважително отношение към обкръжаващите;
Още една черта на силните хора – приемане на разликите, умение да се поставят на мястото на другите, искрено да се радват и съпреживяват с опонентите си. Те не си позволяват да пръскат отрова и обиди за дреболии, да унижават или обезценяват хора с по-нисък статус, да изливат върху близките си натрупания негатив. Лидерите умеят да вдъхновяват, да зареждат с енергия, да подкрепят начинания. Слабите са пълни със завист и обиди, постоянно носят маски, играят пред публика, не уважават нито себе си, нито другите. Те са отмъстителни и злобни, могат да постъпват подло.
3. Способни са да ценят уединението;
Слабите се страхуват от самотата и опитват да я избягат с многобройни сексуални връзки, в разни зависимости, в трудохолизъм, който разрушава личността им. Силните ценят покоя. За тях самотата не е присъда, а възможност да са със себе си, да преосмислят живота си, да си починат от шума на чуждите мнения. В тишина възстановяват силите си, търсят ново вдъхновение, зареждат батерийката си. На тях не им е скучно сами със себе си – имат богат вътрешен свят.
4. Инициативност и деятелност;
Докато слабите търсят оправдания, силните не си губят времето в жалби и мрънкане. Какъв е смисълът да пилеят енергия за жалост към себе си, да подхранват страховете си? Най-добре е да насочат сили за нещо смислено – решаване на проблеми, за по-добър живот, за творческа реализация. Силните личности умеят да изстискат най-доброто от живота. Трудностите не ги карат да се отчайват, а са възможност за реализация. Лидерите не чакат подходящата звезда, правят това, което е възможно.
5. Стремеж към саморазвитие;
Хората със силна вътрешна основа, не се задоволяват с малко, предпочитат да вземат всичко от живота, за целта работят над себе си, поставят си нови амбициозни цели. Лидерският ум ги кара да се отдават на 100%, да не седят на едно място, да усъвършенстват знания и сили, да израстват професионално, да разширяват зоната си на комфорт. Възприемат живота като постоянно движение, а спирането за равносилно на смърт.
6. Харизма, оптимистичен възглед за живота;
Хора с надеждна вътрешна основа, се отнасят към недостатъците си с хумор, имат дар да убеждават, умеят да намират подход към всеки. Не се притесняват да бъдат себе си, не крият слабостите си, защото са наясно, ако нещо не им харесва, трябва да започнат със себе си, а не да променят другите. Лидерите по натура създават семейни отношения, обкръжават се с победители, влагат в приятелството, а не използват. Слабите не доверяват на никого, приемат на нож всякаква помощ, настроени са агресивно към външния свят.
7. Искреност и откритост към света;
Силните са обикновени и приятни при общуване, изказват направо мисли и чувства. Настроени са за диалог, за търсене на възможности, каквито дава света. Сложно е да бъдат смутени, да бъдат изкарани от равновесие, стабилни са психологически – справили са се с детски комплекси и травми, приели са себе си, всички светли и тъмни страни на личността си. Не се срамуват да са себе си, да имат различни възгледи и вкусове, не се стремят да се харесат, защото действително се обичат.
8. Творчество, умение да получават удоволствие от живота;
Силните не се страхуват да мечтаят, да се занимават с творческо самоизразяване (на работата, с хоби, при общуване). Светът ги вдъхновява да разкриват най-добрите си качества, да въплъщават жизнените си цели, независимо от парични стимули и социално признание. Силните са движени от вътрешен стремеж към красота, забелязват щастието в дребните неща, усещат живота, ценят момента тук и сега. Не чакат, някой да ги потърси за да сподели радостта си – сами създават щастието си.
9. Независимост, самостоятелно мислене;
Хора със стабилна вътрешна основа, са често законодатели на модата, създават свой тренд, а не следват сляпо чужди указания. Не приемат външна информация на юнако доверие, а я подлагат на съмнение и след това решават, какво да правят с нея. Слабите са лесно водени, нагаждат се към другите, паразитират за сметка на родители или на семейната половинка. Те са страхливи, несамостоятелни и зависими от другите.
10. Готовност да се променят, да се учат на новото;
Популярното преди десет години, може да загуби актуалност. Силните не се страхуват да изпробват нови неща, да променят вкуса и навиците си, да разширяват познания. Отворени са за най-различен опит и впечатления, не ругаят това, което не разбират, а опитват да го наместят в представите си, да освежат традициите. Това е предимството им пред вечно недоволните консерватори, които не пробват нищо, но го осъждат предварително.
Аридика Шарм
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2022/10/chem-silnaya-lichnost-otlichaetsya-ot-slaboj-10-osobennostej/

Животът става по-лек, когато разбирате, че няма да стане по-лесен

Животът става по-лек, когато разбирате, че няма да стане по-лесен

Постоянни са само промените…
Животът олеква, когато приемеш осъзнато, че животът никога няма да е по-лесен.
Мнозина пилеят толкова много сили и време, за да „постигнат стабилност“, „да укрепят позициите си“, „да си подсигурят безопасност“…
Вместо да приемат факта, че стабилност просто не съществува.
Т. е. не съществува като въжделено желание.
А какво има?
Има постоянна промяна.
Отминаха времената, когато десетилетия може да се изкарат с една професия, на стабилно място до пенсия…
Новата стабилност = Постоянна промяна.
Затова, нека да се учим, да се „фиксираме“ и „стабилизираме“ не за да застинем, да се успокоим и да се окопаем на някакви позиции, а за да се отблъснем от фиксирана точка и да се променим отново.
Нека да се научим да не униваме от промените, а да се отнасяме като най-добрата си възможност.
А най-любимото ми е: нека да се научим да подлагаме на съмнение „очевидните неща“ и да намираме нереални решения на обичайни и рутинни задачи.
Автор: Алуника Добровольская
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/10/zhizn-stanovitsya-legche-kogda-prinimaesh-chto-proshhe-uzhe-ne-stanet/

Нищо не случва без покана

Нищо не случва без покана

Животът се състои от паяжината на свързани събития. Но те не се случват случайно. Всичко каним самите ние.
Каквото поканим, това и се случва.
Ако пожелаеш, каниш на гости хиляда и една неприятности.
Прави се много просто: трябва постоянно да мислите за лошото, да забелязвате навсякъде лошо, да се подготвяте за неудача, да подкрепяте мислите си негативни примери от миналото или от живота на другите. Не може да очаквате нищо друго, освен неприятности. Гостите са поканени. Обезателно ще дойдат.
Ако искаш, каниш тъга и печал.
За целта трябва да се настроиш за вечно униние, сиви цветове във всичко, което се случва. И всяка ситуация, която задвижва тези тъга и печал е за да не изоставяш никога тези свои гости. Предостави им най-добрите стаи, пази ги, води ги винаги със себе си и не ги освобождавай нито за миг.
Ако искаш, каниш радост.
За целта трябва да си много смел. Нали ще трябва да се радваш и на дреболиите, да забелязваш всичко, което имаш, а не да завиждаш на другите и да се сравняваш постоянно с тях. Ще ти се наложи да издирваш всеки ден радостта, за която си забравил отдавна и си се тренирал да я подминаваш, приемайки я като нещо подразбиращо се. Но радостта със сигурност ще дойде, ако ѝ изпратиш искрена покана.
Ако искаш, каниш успех и интерес.
В този случай, не бива да седиш и да се надяваш на чудеса, а да се трудиш много, да избираш дела вместо развлечения и излягане на дивана. А колкото са по-интензивни тренировките, толкова повече се получава. От това произлиза и вечния интерес, защото е любопитно, с какво ще свърши всичко. А завършва обезателно с изпълнение на намерения и мечти.
Ако искаш, каниш хубаво настроение дори и в най-мрачния ден.
В този случай ще трябва да се научиш да живееш в момента, да свързваш тук и сега, приемайки всичко случващо се като необходимо и важно, и в никакъв случай като лошо. Ще трябва да усвоиш урока, че не съществува добро и лошо, а е това, на което даваме такива определения.
Ако искаш, каниш любовта.
Този гост ще остане с радост при теб завинаги, ако се научиш да го обичаш като себе си. Ако не умееш и себе си да обичаш, ще го усети и бързо ще се измъкне. Търси я после под дърво и камък. Научиш ли се да обичаш себе си, ще се научиш да обичаш истински и другите. Тогава няма да се сблъскваш с временни партньори, с неискрени приятели и разни измамници, на които им се иска да се възползват от теб и да се насладят на сладки чувства.
Ако искаш, каниш здравето.
Тук случая е такъв, че обича много режима, да се наспи сладко, да не се стресира за глупости, че нещо може да се случи или да не се случи. Здравето обича полезна храна, грижа за себе си, въздуха и природата. Ако му ги предоставиш, ще остане. Защо му е да си ходи, ако го хранят вкусно, грижат се за него, пазят го и го ценят?
Ако искаш, каниш интересни хора.
Те обожават такива като тях самите. Скучно им е с досадници, със страхливци, с комплексари или интересуващи се само от себе си. Ще трябва да ги заинтересувате с нещо. А това нещо си ти самия. За целта трябва да използваш времето си с полза, четейки интересното на теб, учейки се на увлекателното за теб и т.н.
Ако искаш, може дори да поканиш прекрасно време, където и да се намираш.
В този случай, не бива да се забравя, че в природата няма лошо време. Има само неподходящо облекло, а претенциите са в главата ти. А ако успееш някога да обичаш дъждовен ден толкова силно, като слънчевия и летен, те очаква чудесен живот и прекрасно време, попътен вятър и отлично настроение.
Твой ход е, на кого ще изпратиш покана, кого ще поканиш в живота си!
По материали: Просто Лю
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/10/nichego-ne-proishodit-bez-priglasheniya-tshhatelno-vybirajte-spisok-gostej/

Как се променяме

Как се променяме

Мнозина вече разбират, че дълго време сме живели в други измерения. Земята става нова планета, на която природните закони работят различно от преди.
Някои от нас (светлините работници) за започнали да забелязват сребърен нимб над главите на хора. Това е излъчване на хипокампа, част от мозъка, която участва при формиране на емоции и памет (краткосрочна, дългосрочна, пространствена) и генерира тета-ритъм за концентрация.

Тази област може да се нарече също синьо петно. От лятото на 2014 нимба започва да свети и пулсира едновременно при всички хора, синхронно с Магнетара.
Магнетар се появи на мястото на черната дупка в центъра на Млечния път. Тази звезда (не е пулсар) разпръсва във всички посоки течно магнитно поле – вещество, което засега няма название. Съдържа в себе си интелектуална плазма под формата на гранули. Могат да са малки като елементарни частици и големи, например, до размера на планета.
Отначало, астрофизиците засякоха магнетара в радиодиапазона, а след това забелязаха сиянието му с оптически прибори. Синьото петно в нашия мозък свети в същия честотен диапазон, проектирайки в нас нови програми. Това е единна система – всичките ѝ части са с един базов ритъм.
Микробиолозите “бият тревога”, защото клетъчните мембрани се рушат при честота 13 херца. Бариерата от 13 херца е успешно премината през 2005 година. От 14 херца нагоре се разкрива честотен коридор за радост и осъзнато творчество, а от 150 херца и нагоре – енергията на милосърдието и любовта.
Ние сме енергийни същества, които създават колективно поле с емоциите си, което транслира определена честота на съзнанието. Нашите емоции демонстрират неврологични промени в организма. Нарастването на съзнанието зависи от възможностите на нервната система. Електромагнитното излъчване на клетките е на честоти от 10 до 11 херца и нагоре. Мозъкът ни може да долавя повече от 235 000 честотни канали. Ние сме забравили силата си!
Имаме нова фина нервна система, наситена с енергия. Това е пространствена жизнена енергия, която винаги е съществувала във всяка наша молекула и атом, оставайки невидима и неосезаема. Служила е за мост между нервните клетки и менталното тяло (мисловната сила, творчеството, интелекта).
Под влияние на магнетара и промененото земно поле, енергийния протей е започнал активно да се проявява през нервната ни система. Насища все повече със светлината си, променяйки чувствителността, особено осезание, слух и зрение.
През последните хиляда години имаме т.н. сляпо петно в очите. Това е зрителен нерв, навлизащ дълбоко в черепа и е бил заблокиран от специална белтъчна тъкан, приличаща на тапа. То обхваща три четвърти от нашето сферично зрение.

Това е било условие за въплъщаване на Земята, вид експеримент. По този начин се е налагало да изучаваме тримерното ниво и сме изпълнили задачата.
Експериментът вече е завършен и сляпото петно започва да се разтваря и изчезва, отваряйки достъпа до многомерно виждане.
Тимусът се е променил. Сега се пълни интензивно с енергия, натрупва се в него, а след това се разпръсва по всички фини канали и центрове – по слънчеви и лунни меридиани и чакри. Те също се променят.
Протеусът пренастройва имунната ни система. Преди е защитавала тялото, вече следи ВСЯКА наша мисъл. Днес е особено важно умеенето да се мисли. Помислете, преди да мислите. Всичко се случва незабавно и вече е ясно, ЗАЩО.
Връзката между командите на мозъка и изпълнението им чрез нашата ДНК се осъществява от дълбока енергия, която променя материята. Тази енергия се генерира от съзнателното намерение. Щом формираме намерение, ДНК излъчва магнитна вълна, която е насочена към клетките за изпълнение. Клетките разпознават необходимите команди по резонанс.
Нашето съзнание е много мощен механизъм; всички намерения се възприемат от физическото тяло. Намерението е стимулатор на синтеза в рецепторите. Ако искаме да пием, мислено се синтезира и физически проявява клетъчна активност. Нашият организъм е готов да приеме водата, преди да сме започнали да пием.
Бадемовидния комплекс в мозъка също се променил. Преди е бил “дом на страха” и е управляван от лимбическата (животинска) система (бий или бягай). Вече в него е заложена друга програма – осъзнато възприемане на текущия момент. Не да чакаме, да се страхуваме вечно и да си мислим: какви да ги вършим? А да действаме според случващите се събития. Да живеем тук и сега.

НЯМА НУЖДА ДА ЗНАЕМ ПРЕДВАРИТЕЛНО, КАК ДА ДЕЙСТВАМЕ. Нашият нов организъм прави всичко сам. Нашето висше аз дава разрешение за промяна в съзнанието. Преди сме били отговорни само за действията си, вече отговаряме за мисли и емоции.
Старите неврони се разтварят в мозъка. Те са контролирали нашите навици, заседнали дълбоко в кръвта и плътта, и правим всичко механично, на автопилот: поставяме чайника и палим газта… Всичко това го правим без осъзнаване и не забелязваме, КАК.
Вече в нас се създава ново програмно обезпечаване, което е съпроводено често с кратковременна загуба на памет. Това продължава само миг, 3-5 секунди, и отново се връщаме в обичайното си състояние. Но през това време са вече изключени някои навици и знания, които са ненужни повече.
В структурата на нашия мозък за заемали голям енергиен слой. ПСЕВДО-ЗАБРАВАТА освобождава място за новото и настава момента, когато започваме САМО ДА РАЗБИРАМЕ.
ЯСНОВИДАНЕТО се появява като дар само. До определено време дори не подозираме, че го притежаваме. Но възниква ситуация и започваме да използваме готов опит, който се появява внезапно и ни икономисва време, сили и много друго.
Виждаме ситуацията не само от една страна, а от няколко, не с цел да осъдим или реагираме, а просто като информация.
Преди е разказвано за новите свойства на протона, получени при изучаването на водородния атом. Оказва се, протонът е пулсираща частица, променила скоростта на въртене, на посоката, диаметъра и масата са намалели.

Следствие на всичко това, цялата органична материя, включително и нашите тела, са започнали да се трансформират, защото се състоят от водород. Химия, физика и клетъчната биология се променят незабележимо. Хормоните и невроните реагират по напълно различен начин от преди.
Атомът на водорода, последвал промените в протона, МИГНОВЕНО преустройва водната структура. Формулата е била стабилна, H2O, вече е плаваща.
Ако мисли и емоции са спокойни и позитивни, водата в клетките е с една формула. Ако има рязка промяна на състоянието, формулата също става друга и цялата структура, биохимия и метаболизъм на клетките се променя НЕЗАБАВНО. Затова и лекарствата може да станат отрова.
Думи и мисли влияят на ДНК. Ругатни (и мисли) предизвикват мутагенен ефект, както при силно облъчване, умъртвявайки водата в клетките. От това произлизат и болестите. ДНК-вълновите “уши” мигновено долавят емоционалното оцветяване на гласа и излъчват фотони светлина. ДНК е подобна на маяк, транслира емоции и се разбираме дълбоко едни други.
Кодът на ДНК не е постоянен; гените се променят като реакция на стреса. Но е важен не стреса, а съзнателната реакция; биографията става биология. И нещо повече – миналото ни може буквално да бъде пренаписано.
Мозъкът е холографичен и многомерен. Съзнанието променя ДНК, преписва команди и ражда елементарни частици. По-високото съзнание очиства артериите. Полукълбата на мозъка работят в синхрон. Ражда се мощно резонантно поле с най-висока хармония.
Нашата интуиция се усилва забележимо. Работи на границата между 3-то и 4-то измерение и предлага редица решения, от които понякога е трудно да се избере правилното.
За целта трябва да се развие ДЪЛБОКО УСЕЩАНЕ. Това са нови отношения с външния свят. Ние определяме НАМЕРЕНИЕТО си и Вселената започва да подрежда събития, които водят до изпълнение на желанията, ако са положителни и съвпадат с новите земни честоти и квантови потоци, идващи на планетата от магнетара.
Как може да се постигне? Благодарение на нашите думи, емоции и мисли, мозъкът ни започва да се променя, а полукълбата му се сливат. Мозъчните гънки започват в едното и продължават в другото полукълбо, което създава съвсем нов мозък. Той излъчва многоцветно светене, което се вижда добре на аурокамера.

Мозъкът не само променя излъчването си, но става и дивергентен (т.е. не действа по примитивна схема за излизане от задънена улица). Става мозък на инсайдер, с озарение, което се проявява в ежедневието, тук и сега.
Хората получили разширение на малкия мозък, излъчващ ефирния интелект, преминават през стадий на очистване във физическото и фините тела.
Споменатия мозък има повърхностен медулярен слой (преден медулярен слой) – тънка прозрачна пластинка от бяло вещество, която се простира в горни край на малкия мозък.
Когато повишаваме честотите на вибрациите си, тази част от мозъка се активира и получава по-интелектуален енергиен ефир, който зарежда нови програми и кодове за преход в 4D/5D.
Започваме да виждаме едновременно обратната страна на процеса, не както преди и разбираме основните причини предизвикали конкретната ситуация.
Това е спокойно състояние и знание. Въпросите за глобалните събития, за политика, икономика и финанси стават БЕЗИНТЕРЕСНИ, защото съзнанието ни открива съвсем нова перспектива. Същото се отнася и до отношението към себе си, към природата и другите хора.
Ако в някакъв момент, сърцето ни престане да бие, изчезне пулса, дишането става повърхностно, това е показател за прехода на мозъка към многомерна дейност, което в езотериката се нарича приемане на Агни, санскритската дума за огън.

Благодарение на променения, по-лек водород, тялото ни от твърда и плътна структура започва да омеква, да става течно и светлинно.
Това е нашата нова, био-кристална основа. Но тези кристали не са твърди, а аморфни, подобно на водни. Ние сме били водни същества и оставаме такива, докато преминем към силициева клетъчна структура.
Цялата материя е изключително кондензирана светлина, която се управлява от съзнанието на Източника, от съ-творците и нас, хората. Вече се учим на това с помощта на новото осъзнаване.
Превръщането на тялото ни в кристално, в леко състояние се проявява понякога много болезнено: спира сърцето, с висока температура, безсъние, загуба на апетит, апатия, депресия… Това е просто образуване на ново органическо вещество, действието на новия водород в клетките.
Магнетарът генерира и предава мощни кодове, правейки ДНК-то меко и податливо за промяна. Всички функции на тялото ни са основани и се задвижват от резонанса на светлинното тяло с галактическата база данни. Тази светлина обвива генетичните структури и ги преустройва.
Нашата ДНК разкрива напълно различна страна. Под ноктите има белтък, който стимулира порастването им. Напоследък го намират навсякъде – в епитела, в косите, в червата, в стомаха, в невроните на мозъка…
Как е попаднал там и какво прави? Оказва се, че се отнася до уникален древен кодов набор за регенерация на генетичната структура в човека. Това е истинска вълшебна пръчица, която действа на места, където трябва да се възстановяват.
Гените, смятани преди за излишни, за боклук, разкриват своята многомерност и благодарение на тях, си спомняме предишни въплъщения като вчерашни събития.
Нашето възприятие се променя и отново ставаме многомерните същества, каквито изначално са били замислени от Източника. А това е само малка част от чудесата очакващи ни в близко бъдеще.
Лев.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.my1.ru/publ/voznesenie/kak_my_menjaemsja/2-1-0-137

Мълчанието е най-силното оръжие против глупостта

Мълчанието е най-силното оръжие против глупостта

Ако умеете да мълчите правилно.
Който умее да мълчи, притежава най-висша мъдрост. Умът постоянно опитва да натрапва емоции, благодарение на които казваме неща, които не бихме казали спокойни. Мълчанието е най-силното оръжие против глупостта.
– Старче, дай ми упражнение.
– Мълчи.
– Не разбрах.
– Упражнението е такова. Мълчи. Не казвай нищо цяло денонощие.
– Е, да се мълчи не е трудно.
– А ти пробвай. Когато пробвах аз, след половин час проговорих, но се сетих и затворих уста с ръка. Така продължи през цялото време. А после имаше моменти, когато ми се искаше да кажа, да възразя, да отговоря, но трябваше да мъча. После започнах да разбирам, че в повечето случаи, няма нужда да казвам нищо. А мълчанието ми започна да се превръща в спокойствие. Много малко спорове, скандали, конфликти. Започнах да свиквам. Мълчанието е аскеза и дава своите плодове. Увеличава волята. Опитай.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/pritchi-lifestyle/2022/09/molchanie-eto-samoe-silnoe-oruzhie-protiv-gluposti/

Моето щастие прави щастливи другите

Моето щастие прави щастливи другите: финландска рецепта за благополучен живот

Концепцията за щастието се е променяла през цялата история и преди векове, не е била като сегашната. В миналото е била късмет. Идеята за щастие като вътрешно емоционално състояние е възникнала между 18 и 19 век.
Днес, както никога преди, надежди, желания и чувствата на човека събират голямо внимание. Наша култура е прекалено съсредоточена върху щастието. Разбира се, щастието е добра част от живота ни, но не е нужно да се съсредоточаваме върху него. Човекът е социално животно и постоянното му желание да е щастлив, може да предизвика избор, да не взаимодействате с другите. При това, човек може да пожелае да изпита бързо щастие и да не мисли, какво го прави щастлив в дългосрочна перспектива.
Щастието е ежедневния живот
Узнавайки, че Финландия е най-щастливата страна в света, финландците започнали да изучават щастието си. Например, Хелзинкският университет е направил изследване с помощта на фотографии от Instagram, в което опитали да определят, как финландците възприемат и описват щастието си. Щастливите фотографии на финландците са основно от социални отношения (семейство, приятели, колеги), селфи и домашен декор, т. е. близките, аз и моя дом. В сравнение с щастливи фотографии на други страни, при финландците почетното място е за природата: снимки на езера, гори, залези.
Друго изследване е било направено с успешни финландци. Според тях, щастливи ги прави не страната, в която живеят, а ежедневието им. Щастието е достатъчно, когато са удовлетворени насъщните потребности.
Стремежа към щастие не дава щастие
В други изследвания са забелязали, че финландските младежи, в сравнение с другите страни, се отнасят по-сериозно към бъдещето си. Добре осведомени са за факторите, създаващи щастлив живот. Разбират, че щастието не е в купуването на нещо ценно. Щастието е по-устойчиво и продължително. Усвоили са уроци по психология в училището, как да са мотивирани, да напредват и реализират мечтите си. Затова:
Щастието не е живот без проблеми
Самите финландци казват, че са обикновени хора с обикновен живот. Вярват в равните права на всички, и че финландското общество предоставя относително добри възможности за всички да напредват. Щастието се състои от дреболии, но решенията и услугите на държавата допринасят за щастието на гражданите. Във Финландия има добро управление, равенство, отлично образование и много малко корупция, в сравнение с другите страни по света.
Но независимо от всичко, са обезпокоени от тенденциите в обществото, от безработицата сред младежта и противопоставянето в обществото. Стремежа към всеобщо благосъстояние е стигнал прекалено далеко. Финландците смятат, че прекалено щедрото социално подпомагане прави хората пасивни.
Моето собствено щастие прави другите щастливи
Дори човек да е щастлив, не бива да забравя за щастието и живота на другите. Удивително, но задача на ВСИЧКИ ФИНЛАДНЦИ е грижата за ОБЩОТО им благополучие и щастие. Може да бъде сравнено с колективна игра, когато успехът не е само личен, а общ.
Щастието е в доверието към другите
Макар да не възниква спонтанно и мигновено, доверието на финландците един към друг и към непознати, е по-високо от другите страни.
Финландската рецепта за щастие
да направиш себе си щастлив, т.е. да правиш това, което е важно за теб, а не да прилагаш чужди правила;
да гледаш на щастието като на страничен продукт, а не като основна цел за мислене, което усложнява много живота;
да играеш отборно, да не се грижиш само за собственото благополучие, но и за цялото общество;
да доверяваш на близки и непознати, защото доверието е безопасно;
да се радвате на дреболиите и дори да имате проблеми, съвсем не означава, че трябва да сте нещастни.
Автор: Маргарита Ваелма
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2022/09/moe-schaste-delaet-schastlivymi-drugih-finskij-resept-schastlivoj-zhizni/

Невъзможно е да обичате бездушен човек

Невъзможно е да обичате бездушен човек

Ако жена е вложила цялата си душа в мъжа, мъжът или ще избяга при друга, или ще кръшка. Изключения – НЯМА.
Много често не се грижим за близките си, а им НАТРАПВАМЕ грижата си. Ние правим „за добро“. А това „за добро“ излиза точно обратното. Защо? Защото се грижим за душата си, която сме заложили в тях, а не за тях самите.
Фром пише, че алтруистичната майка е по-лоша от егоистичната. Защото в децата не се получава (скоро) да си изработят критично мнение към поведението ѝ.
С „алтруистите“ навсякъде е трудно. И на работата в това число, „нали се стараят, искат най-доброто“… Приятелите „алтруисти“ са изобщо катастрофа.
Щом душата ви бъде върната обратно и се грижите преди всичко за себе си, едва тогава може да се грижите истински за другите.
„Егоистичният не се обича прекалено силно, – пише Е. Фром, – а прекалено слабо, по същество, се ненавижда. Егоистът е неизбежно нещастен и затова истерично търси удоволствия в живота, които сам си препятства. Изглежда, че е прекалено загрижен за собствената си персона. Но в действителност, това са само неуспешни опити да скрие и компенсира провала в грижата за своя аз. Безусловно, егоистичните хора не са способни да обичат другите, защото са неспособни да обичат себе си“.
Любовта е развитие (спомага развитието). Любовта към себе си е собственото развитие. Любовта не е толкова чувство, колкото действие.
Хора, които искат да спасят света (да живеят заради другите), с това желание компенсират „невъзможността“ да спасят себе си, неумение да живеят свой живот. Но целият ужас е в това, че човек, който не може да помогне на себе си, не може да помогне и на другите.
Не „аз съм щастлив, защото всичко е наред“, а „всичко е наред, защото съм щастлив“.
Когато не обичаме себе си, живеем заради другите – правим го за да ни обичат. А се получава обратното. Много е сложно да обичаш бездушен човек. Ако душата ми е вложена в някой друг, я няма в мен. Значи съм бездушен човек.
Да не се обичаш, означава да си бездушен човек. Любовта към себе си е показател за наличие на душа.
Автор: Светлана Воскобойник
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/09/esli-zhena-vlozhila-vsyu-dushu-v-muzha-on-libo-ujdet-k-drugoj-libo-budet-izmenyat/

Наблюдавания разум не ви е господар повече

Наблюдавания разум не ви е господар повече

Откъде произлиза страданието? По-голямата част от страданията ни произлизат от ума, както и от обясненията, които създаваме и им вярваме. А не това, което се случва във външния свят, както си мислим в повечето случаи. Нашите реакции на събития и хора, как избираме да ги възприемаме, какво значение им придаваме, предизвикват нашите страдания.
Събитията сами по себе си са неутрални. Точно значението, което им приписваме, предизвикват страданията. Нашето възприятие е страдание.
Нека да разгледаме пример: някой ви изпреварва в задръстване. Сърдите се, раздразнени сте и го обиждате в сърцето си и с думи. Кой е източника на гнева и страданията ви в този момент? Другия водач? Разбира се, не. Той може да е напълно доволен, дори да не се досеща за страданията ви. Това си е вашата реакция, вашата мъка, а не неговата.
Вие може да сте безразлични, да наблюдавате, как ви изпреварват и да забележите: „Ето изпревариха ме, добре че не ми влияе“. Просто регистрация без никаква емоционална реакция – тогава това не означава нищо. Няма да има никакъв ефект, вие може да се веселите и да имате щастлив ден.
Но вашата реакция са гняв и негативни мисли, насочени срещу друг човек – семето, което сте посяли, ще се превърне в реколтата за вас. Вашите мисли и чувства за другия водач създават движение, понеже в собствения ви свят сте единствения мислител. Мислите и чувствата ви са съзидателни.
ИЗКРИВЯВАНИЯ НА РАЗУМА
След като не осъзнавате, че реакцията е ваша и не я неутрализирате, като си прощавате, задвижвате редица събития. По-късно, започвайки работа с такова негативно настроение, можете да се блъснете в масата, да влезете в спор или да повредите нещо. Тогава си мислите, че живота е несправедлив, а хората са проклети. Забравяте, че сте предизвикали всичко с изглеждащата безобидна реакция в задръстването. А най-вероятно, и преди това са били обичайни и подобни реакции, които не сте забелязали и не сте ги отработили.
Затова серия от грешки започнала със задръстването, може да се превърне в серия нежелателни преживявания, които да продължат седмици, месеци или години.
Точно тава се повтаря отново и отново в живота на повечето хора. Това е цикъл от повтарящи се реколти, основани на посети преди семена, от предположения, от негативни мнения, реакции, мисли, чувства и убеждения за други хора и себе си, и живота, които продължават да привличат по подобие. Защото е жизнен закон; причина и следствие; посято и жътва.
Но научавайки се да бъдете тих, вътрешен наблюдател на ума и нещата, които идват и си отиват, които изплуват и ги освобождаваме без привързаности, такива видове драми може да се избягват. Помнете, че сте чистото осъзнаване, което осъзнава нещата, но тези неща се случват „там“ и не са този, който сте.
ЦЯЛАТА ДРАМА Е В РАЗУМА
ЕГО-то създава цялата драма в ума, защото получава лъжливата си идентичност от външния свят. Този его-ум, който се ОБИЖДА. Защо? Защото има какво да ЗАЩИТАВА. Усеща се уязвимо, защото някои или нещо го е ЗАПЛАШВАЛО и НАРАНЯВАЛО, и затова реагираме, за да го защитаваме. А всичко това е фалшива идентичност и ИЛЮЗИЯ, която защитаваме.
Истинското аз е чисто и присъства вътре, винаги невъзмутимо, съвършено, пълноценно, велико вечно безмълвие и свидетел на сенките в този свят. Истинският „аз“ няма какво да защитава, защото е напълно цялостен и надежден. Това е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.
Исус казал: „Блажен е този, който не се съблазни заради Мен“. Матей 11: 6
ОТЪЖДЕСТВЯВАЙТЕ СЕ С ИСТИНСКИЯ СИ УМ, А НЕ С УМА НА ЕГОТО
С напредване отъждествяването на себе си с истинския аз, а все по-малко с егото (телесната личност), започваме да забелязваме, че все по-малко и по-малко има какво да защитаваме. И в края на краища, егото се разрушава, понеже губи лъжливата си сила. Няма какво да защитава. Животът като его е страдание. Това е постоянна битка за защита, защита от обида и оскърбления. Това е постоянна драма, която уморява душата и я лишава от покой, от жизнена сила и хармония.
Странното е, че тази драма се случва само вътрешно, в ума. Следователно, това е саморазрушение. Драма създаваща злодеи, жертви, истории „аз против тях“ и шоу на ужасите. Във всеки един момент може да разкажете нова история и да напуснете кошмарния сън. А това е само сън.
ОСЪЗНАТОСТТА ЛЕКУВА РАЗУМА
Осъзнатостта е сила. Това означава да присъствате винаги във всеки момент, осъзнавайки, какво се случва във вас, задавайки си въпросите: „За какво мисля, защо мисля така, защо се чувствам така, защо вярвам в това, какво правя, защо реагирам по този начин? Наистина ли е така?“ Да забелязва, да свидетелства, да се удивлява и любопитства.
Когато егото е поставено под съмнение, започва да се руши. Осъзнаването е фара на истината. Когато светлина осветява нашите убеждения и мисловни модели, вкоренени при тъмнина и невежество, започваме да напредваме към самообладанието. Вече можем да създаваме пространство между нашите мисли и реакции, задавайки въпроси и противопоставяйки на всичко ИСТИНА и светлината на любовта.
В това пространство, любовта започва да преобразява всичко, до което се докосне и мисленето ни се очиства и трансформира. Започваме да се смеем на его-историите и драмите, когато забележим, колко нелепи и фалшиви са. А следващия път, не се ядосаме в задръстването, а се смеем. Колко нелепо е изпадането в ярост, заради нещо без значение. Какво, ако хиляди ме изпреварят? Какво точно значи? Абсолютно нищо за истинския ми „аз“. Защо искам да спечеля в трафика? Не го правя аз. Прави го егото. Колко смешно. Виждате ли?
Затова, наблюдавайки реакциите си без любов, започвате да забелязвате по-често състрадание вместо чувство за вина. И просто си напомняте истината, преобразувайки предишните си реакции.
ИЗБОР НА ЛЮБОВТА
Следващия път, когато някой ви оскърби или каже нещо грубо, можете да го наблюдавате през любещо състрадание и разбиране. Можете да забележите егото и да изпратите любов вместо да реагирате егоистично. Това приключва драмите и при такова взаимодействие е възможно по-силно въздействие върху другия човек, понеже любовта никога не подвежда. Виждате, какво правят и го разбирате. Можете само да ги обичате. Правейки го все по-често, разрушавате своята его-идентичност и истинския ви „аз“ става водещ. Започвате все повече да живеете като истинския си божествен аз, който е любов.
Такъв начин на живот постепенно предизвиква в човека удивление, любопитство, радост и любещо разбиране към всички хора и ситуации. Мир, спокойствие и уравновесеност стават истинската ви природа и нищо не може да ви засегне. Емоционалните реакции стават все по-малко и в двата спектъра (висок и нисък). Можете да кажете като апостол Павел: „Нищо не може да ме засегне“ Деяния 20: 24
Практикувайки такъв начин на живот, откривате постепенно, че няма на какво да се обиждате. Позволявате на живота да се случва, не осъждате никого и нищо. Знаете, че единственият ви „дълг“ е да обичате. Любовта никога не подвежда.
Мир в пътешествието ви,
Мвендва.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.my1.ru/publ/psikhologija/nabljudaemyj_razum_bolshe_ne_javljaetsja_vashim_khozjainom/3-1-0-77

Ричард Гиър: Хора, не можете да се скриете от отровата си

Ричард Гиър: Хора, не можете да се скриете от отровата си


„Майката на мой приятел цял живот се хранеше здравословно. Никога не пиеше алкохол и не ядеше някакви „лоши“ храни, всеки ден правеше физически упражнения, винаги беше подвижна и активна, взимаше всички добавки, които ѝ препоръчваше лекарят ѝ, никога не излизаше на слънце без крем против изгаряне и като цяло прекарваше минимално време на слънце – общо взето пазеше здравето си по всички възможни начини. Сега е на 76 години и има рак на кожата, рак на костния мозък и тежка степен на остеопороза.

Бащата на мой приятел яде бекон с бекон и масло с масло, мазнини с мазнини, никога, ама никога не е спортувал, всяко лято се е пекъл на слънце до хрупкава коричка, практически живееше на пълни обороти по начин, противоположен на препоръчания от околните. Сега е на 81 години и лекарите казват, че е здрав като млад човек.

Хора, вие не можете да се скриете от отровата си. Тя съществува и ще ви намери. Така че, както каза майката на моя приятел „Ако знаех, че животът ми ще приключи така, щях да живея на сто процента и да се наслаждавам на всичко, което ми казваха да не правя!“.

Никой от нас няма да си тръгне жив от тази земя, така че моля ви, престанете да гледате на себе си като на нещо второстепенно. Яжте вкусна храна. Разхождайте се на слънце. Скачайте в океана. Споделяйте безценните истини, които носите в сърцето си. Бъдете глупави. Бъдете добри. Бъдете странни. За другото просто няма да ви стигне времето.“

*Обичаме Ричадр Гиър, който днес има рожден ден. Затова и споделяме тези негови думи, в които наистина вярваме!
https://woman.bg/art-box/richard-giur-hora-vie-ne-mozhete-da-se-skriete-ot-otrovata-si.52188.html

Обидата – непосилен товар

Обидата – непосилен товар

Простете, не защото заслужават, а защото заслужавате душевно спокойствие.
Да простите, означава да проявите сила, да преодолеете себе си, да се възвисите над ситуацията и обиждащите. Прощавайки и освобождавайки обидата, осъзнавате, че подобни проблеми повече не ви вълнуват, че сте щастливи. И когато свикнете, да не ги приемате близко до сърцето, ще станете по-радостни и здрави.
Официалната медицина признава взаимната връзка между пълна прошка и здравето на човека. Обидата и разочарованието са непосилен товар на физическо ниво. А прощаването спомага за намаляване на стреса, на тревожни и депресивни състояния, за създаването на здрави отношения, за пълноценна почивка и подобрено самочувствие.
Как да се научите да прощавате и какво е необходимо:
Упражнението „Молба за прошка“
Седнете в удобно положение, затворете очи и се съсредоточете върху дишането. Спомнете си обстоятелства, при които сте причинили болка на друг човек: съзнателно или несъзнателно. Това може да са резки думи, които са го наранили, постъпки, дори възгледи или насмешки. Опитайте да си се поставите на мястото на този човек, да усетите болката, разочарованието или гнева, които може да е изпитал.
Представяйки си го, назовете мислено името му. Кажете, че разбирате, какво сте му причинили, почувствали сте го и го молите за прошка. Желанието да ви простят трябва да е искрено, от сърце. Повтаряйте тази молба няколко пъти и отворете съзнанието си за възможността, да ви простят.
Упражнението „Прости на себе си“
Анализирайте качествата на своя характер, за които се осъждате постоянно. Например, упреквате се за прекалена приказливост, за пристрастеност към клюките, за раздразнителност или зависимост. Може да се ненавиждате за страхливост, че пропускате постоянно възможности да се промените и да постигнете повече, рушите живота си с вредни навици.
Постарайте се да осъзнаете, по каква причина съществува такава неприемлива ваша част, какво точно я движи? Може ли да сте зависими от храна, наркотици или алкохол, каква потребност опитвате да удовлетворите или какви страхове заглушавате? Ако осъждате често другите, какви точно неща ви дразнят – възможно ли е да ги имате в себе си и не искате да ги осъзнаете?
Осъзнайте лежащите в дълбините на съзнанието си страхове, желания, признайте съществуването им, смирете се, че съществуват във вас. А сега си простете за чувства, мисли или поведение, с които ги отхвърляте – целия страх, срам, осъждане. Искрено си простете за всичко, което изпитвате и освободете всичките тези чувства.
По време на прощаването можете да усетите, че го правите машинално, че в действителност, не заслужавате прошка и ще продължите да постъпвате по същия начин. Но си простете и за тези мисли и признайте, че искате да си простите, а това ще стане, когато сте готови.
Упражнението „Прощаване на другите“
Всеки човек е изпитвал някога болка и негодуване от предателство, рани от отношения, от насилие, от манипулации. Престанали ли сте да чувствате обида или болка, когато си спомняте за ситуацията или човека, не усещате гняв или разочарование?
Спомнете си ситуацията с най-големи подробности, когато сте изживели болка: от сърдито изражение, от унищожителни думи и жестове. Спомнете си болката, усетете я отново и отново погледнете човека. Постарайте се да разберете, какво го е накарало, какво е изпитвал в момента: болка, страх, неувереност, гняв, които са го накарали да постъпи с вас така.
Постарайте се да признаете, че човека не е съвършен – той е реален, уязвим, пълен със своите си страхове и съмнения. Мислено произнесете името му и му предложете прошката си, за болката, която е причинил и се постарайте искрено да простите. Ако не сте готови да го направите, кажете, че имате намерение да му простите и повтаряйте упражнението, колкото е необходимо.
Тези упражнения можете да правите по всяко удобно време на деня. Ако доловите някаква негативна емоция, направете пауза, осъзнайте мисли и чувства и се постарайте да си простите и да се приемете.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/08/obida-neposilnaya-nosha/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: