Брояч от 3.2006г.
5574618
Users Today : 372
This Month : 7014
This Year : 22815
Views Today : 2083
Who's Online : 10
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване

Етапи на духовното развитие

Етапи на духовното развитие

Нашето духовно развитие е в ход постоянно и не е важно, замисляме ли се за него, дали напредваме или деградираме – всичко това е нормално и необходимо, но може да се различат условно етапи в духовното развитие, за да стане още по-разбираемо.
Най-добре да предупредя веднага, че човек не се намира само на един етап – преживяваме опит и сме едновременно навсякъде, но в разни пропорции.
СБЛЪСЪК
Сблъсъкът – през този етап, човек се сблъсква за първи път с информация, която противоречи на социалните нагласи, на неговите собствени, противоречи на общоприетото, излиза извън рамките ма мирогледа му. В този случай, или не вярва и проявява скептицизъм, отблъсква се от тези противоречия, или го заинтересуват и опитва да научи подробности, за да разбере по-добре и да напусне рамките на обичайните си шаблони.
В повечето случаи, хората опитват повърхностно да открият нещо или да проверят и не намират потвърждения, а понякога изпробват предложеното, не получават очаквания резултат и се завръщат бързо към обичайното си ежедневие с определено мнение, което после се променя много трудно.
ПОЗНАНИЕ
Познанието – на този етап е в ход активното познание. Проявява се интерес към разни области на знанията, човека разширява кръгозора си и му се иска веднага да сподели с обкръжаващите. Започват първите трудности във взаиморазбирането. Спорове. Но процесът на познанието е в ход и човека започва да различава хората по ниво на развитие, по ниво на разбиране за живота.
Научава, че извън пределите на материалния свят има още нещо, разбира, че живота е възможност за развитие, а не просто губене на време. След време, човека решава да практикува, да използва знанията си за промяна на живота си, на себе си, да се заеме със саморазвитие.
ПРАКТИКА
Практиката през този етап започва с прилагането на натрупаните знания. Човекът започва да наблюдава енергийното движение в себе си, да медитира, с разни упражнения и техники. Наблюдава, как се променя живота му, как се чувства, какво се случва, и какви хора се появяват в живота му, как се руши обичайното общество. Мнозина променят напълно работата си, приятелите и близките, бързайки да ускорят процесите, но това е грешка, необходимо е да се научите да запазвате отношението си към обичайното обкръжение, а не да навирите нос, правейки се на велик всезнайко.
Това е много критичен и болезнен за мнозина етап, защото обкръжаващите престават да ви разбират, а вие трябва да свикнете да сте обичайните, но с нови настройки, тогава процеса на сближаване е по-бавен, но по-верен. Всичко това е много сложно и мнозина търсят ново обкръжение – нали там го очакват с отворени обятия, разбират го. Четящите ме разбират прекрасно, но прекъснали едни отношения, трудно се възстановяват, а и няма смисъл, просто не бива да се вкопчвате в тях и трябва да сте естествени.
ИЗБОР НА ПОСОКАТА
Избор на посоката – след някаква серии неудачи при постигането на набелязаните цели, човека разбира, че в живота му има и по-силни фактори от собствената му енергосистема, от собствената воля и цели.
Започва да забелязва периодите на възход и падение в различните нива, да усеща загубата на енергия. Учи се да се отпуска и не се напряга. В крайна сметка, му става ясно, че трябва да продължи развитието си, тъй като, предишните му ценности се обезценяват.
Всичко завършва с преразглеждане на ценностната система и избор на нова посока, и нов живот.
ОТКАЗ
Отказът – през този етап много неща се обезценяват. Всички представи, какво е важно, нужно, а какво не – се разрушават. Човекът се сблъсква с илюзорността на света. Всички форми са временни, всички състояния, които може да се постигнат, също са временни. Избраната посока и цел, не дават очаквания резултат.
Човекът започва да се замисля отново за смисъла на всичко, започва да се съжалява и да скимти, напада го меланхолия и нежелание да прави, каквото и да е. Усеща, че нещо по-съвършено управлява живота му, че от самия него зависи много малко, че околния свят не се управлява от него и не от ума.
СЪЗЕРЦАНИЕ
Съзерцанието – в този случай има нещо по-интересно. След отказа, човекът, разочаровал се напълно, престава да мисли и доверява на предишните идеали и ценности, става независим и създава неутрално, безпристрастно отношение. Загубвайки зависимостта си от идеалите, човекът става истински свободен и заобичва жизнената ирония: съчетаването на ниското и високото, на духа и материята.
А най-интересното е, че преценява не от позицията на личността и ума, а по-широко, от позицията на страничен наблюдател. Отминават седмици, месеци и години, но духовното знание, колкото и да се разочаровал и объркал човека, започва да прояснява много неща. В края на краища, човека започва да забелязва, че света е много по-хармоничен, отколкото си е мислил. Просто, не се подчинява на нечии идеали, а се развива по свои правила и закони.
Резултатите на този етап могат да са различни, но като цяло, това независимо съзерцание води до по-дълбоко разбиране на световната хармония. А главното, дори да се получи пореден крах на планираните събития или идеал, човека вече не е объркан, не приема всичко за даденост, а се учи да става и продължава.
ПРОВОКАЦИЯ
Това е най-трудния от проверочните етапи, отначало, не харесва на никого и малцина го преминават. Това не е среден етап, както тук в текста, а повсеместен. Щом заявите на себе си или на обкръжаващите, че сте постигнали, разбрали или осъзнали нещо – пространството започва да ви проверява по най-различни начини, което не е особено приятно, налага се да се отказвате от много неща, да започвате отначало, да преразглеждате. Някои се предават, други продължават, вие от кои сте?
ПРИЕМАНЕ
Приемането се характеризира с започване приемане на всичко, каквото е, и човека става благодарен за случващото се с него. Ако преди е очаквал желаното, вече спокойно възприема случващото се, без да се измъчва в очакване и да се разочарова.
Някъде през този етап, се стига до разбирането, че главният Учител е нашият живот. Човекът вече усеща Бога в себе си и наоколо, разбира, че във всяко събитие има воля на Бога. Ражда се очакването на среща с нещо високо, готви се за някакво откритие.
ОСЪЗНАВАНЕ
Първичното осъзнаване става като светкавица. Проблясък в съзнанието. Човекът престава да търси някакви знания, езотерични тайни, секретни техники, а търси самата същност, светия дух на Създателя в себе си, защото вече действително е осъзнал цялата му важност и мощ.
Този етап е много наситен енергийно. Духовното тяло на човека започва да нараства по-бързо от преди, събира всичката духовна есенция, изпълвайки съзнанието си със силата на духа, получава се периодично пробуждане и активиране на паметта му.
СРЕЩА
Срещата е изпълване със силата на духа, човекът е готов за среща със самият себе си. Това може да стане самостоятелно, а може да се получи с помощта на учител, но този момент не може да бъде сбъркан с нищо. Това е среща със себе си и със Създателя, разбиране на дълбините, на пустотата, на величието и липса на себе си, като някаква единица – мен ме няма.
Човешкото съзнание среща Единния и достига до състояние на висше блаженство. Получава огромен енергиен любовен импулс и сам започва да излъчва тази любов към всичко. Част от този импулс носи някакви знания, които се разкриват постепенно.
ЕДИНЕНИЕ
През този етап е в ход единението с всичко – с пространството, с Бога, със Създателя, с обкръжаващия свят, с хората. Усеща се огромна радост от цялото това съвършенство и едновременно болка от неразбирането на другите. Устремът на човешкото съзнание се насочва към служене на човешката еволюция и безкрайното разпространение на любовта в обкръжаващия свят.
Който е достигнал – го е усетил – няма нужда от разбиране, с думи не може да бъде обяснено – прекрасно е… Но живота в материалния свят не е свършил… – не увисваме, а продължаваме да живеем с новите усещания и ги изразяваме в света, при простото общуване, тихо, спокойно, без да бързаме, наслаждавайки се, без да се огъваме под системата, никому не доказваме нищо, но оставаме себе си, приемайки понякога обичайния образ, с който са свикнали обкръжаващите, за да не изпъкваме прекалено…
Истинското единение е тих процес, няма нужда от шум и оркестри, при всеки е различно и има много свои етапи, които е безсмислено да се разделят условно, намерете си ги сами…
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ehtapy_dukhovnogo_razvitija/2019-02-06-63228

Архангел Гавраил

Архангел Гавраил

Скъпи мои, с вас отново Съм Аз, архангел Гавраил… и ви нося благи вести…
Мнозина от вас се безпокоят по темата: „…Как да постигнат нещо, някакъв значим резултат…“
Имам днес един съвет: Вместо да се стремите към краен резултат, наслаждавайте се на развитието в живота си.
Обърнете внимание на самият процес при достигането на целта ви.
Направете пътя си пътешествие, открийте, колко радост, вълнения и открития има на всяка крачка, не само при постигането на крайната цел.
Пренасочвайки вниманието си, по-лесно и бързо ще постигнете желаното.
С благословия и любов към вас, и вашия път…
архангел Гавраил
*******
Служейки с любов, Оксана Лежневой
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_6131

Жизнени нива, които трябва да се познават

Жизнени нива, които трябва да се познават

1. Най-важното в живота ви, са близките ви. Винаги ги поставяйте на първо място. Те са по-важни от работата, от хобито, от компютъра. Ценете ги, все едно от тях зависи живота ви. Защото, действително е така.
2. Вещите събират прах. Времето и парите, които пилеете за вещи, може да ви погубят. Колкото по-малко вещи имате, толкова сте по-свободни. Купувайте умно.
3. Жизненият опит е едно от най-важните неща в живота. Всички се стремим да сме самостоятелни, мъдри, уверени в себе си. Но понякога забравяме, че мъдростта е опита, трупан много години. Заради такъв опит, много хора преминават през множество жизнени препятствия и трудности. По тази причина, опита на възрастните е много важен за нас, тъй като съдържа жизнени уроци – най-ценните знания.
4. Живота е сега. Винаги очакваме невероятни неща, които ще станат някога в бъдещето, а забравяме, че живота е точно сега. Научете се да живеете в настоящия момент и престанете да чакате илюзорното бъдеще.
5. Страхът е илюзия. Повечето неща, от които се страхуваме, никога не се случват. Но дори и да се случат, се оказва, че съвсем не са толкова лоши, колкото сме очаквали. За мнозина от нас, страхът е най-лошото, което може да ни се случи. Реалността не е толкова страшна.
6. Дълговете не си струват. Харчете според възможностите си. Живейте свободно. Дълговете не ви го позволяват.
7. Вашите деца не сте вие. Довеждате децата в този свят и се грижите за тях, докато започнат да се грижат сами за себе си. Обучавайте ги, обичайте ги, подкрепяйте ги, но не ги променяйте. Всяко дете е уникално и трябва да живее живота си.
8. Дружбата изисква внимание. Пазете дружбата като декоративно растение.
9. Възрастта е число. Когато сте на 20, си мислите, че 50 са кошмар. Но когато сте на 50, се чувствате като на 30. Нашата възраст не бива да определя отношението ни към живота. Не допускайте цифрите да променят истинския ви аз.
10. Позьорството издига стени. Създаването на някакъв образ, с цел да впечатлите някого, ще ви погоди лош номер. Много често хората виждат истинския ви облик, а това ги отблъсква.
11. Физическите упражнения са сила. Регулярните занимания с физкултура, трябва да са ви начин на живот. Те ви правят по-силни физически, морално и емоционално. Също така, подобряват здравето и външния вид. Физкултурата е лекарство против всички болести.
12. Обидата причинява болка. Освободете я. Просто няма друг правилен път.
13. Страстта подобрява живота. Когато намирате занимание, което ви прави щастливи, всеки ден е подарък. Ако не сте намерили още любимото си занимание, поставете си го за цел.
14. Пътешествията дават опит и разширяват съзнанието. Пътешествията ви правят по-интересни, мъдри и по-добри. Те ви учат да взаимодействате с хората, с навиците и културата им.
15. Не винаги сте прави. Въобразяваме си, че знаем отговора на всеки въпрос, но съвсем не е така. Винаги има по-умни и отговорите ви не винаги са верни. Не го забравяйте.
16. И това ще мине. Каквото и да ви се случи в живота, ще отмине. Времето лекува, а нещата се променят.
17. Вие определяте своето предназначение. Живота е скучен без цел. Решете, какво е важно за вас и изградете живота си на негова основа.
18. Много често, рискът е хубаво нещо. За да промените живота си, се налага да рискувате. Приемането на обмислени и рисковани решения ви помага да израствате.
19. Промените са винаги за добро. Живота се променя и не си струва да му се съпротивлявате. Не се страхувайте от промените, носете се по потока и възприемайте живота като приключение.
20. Мислите са нереални. Ежедневно, през главата ви минават хиляди. Много от тях са негативни и плашещи. Не им вярвайте. Това са само мисли и няма да станата реалност, ако не им помогнете.
21. Не можете да контролирате другите. Искаме обкръжаващите ни да постъпват според представите ни. Но в действителност, не може да ги променим. Уважавайте уникалността и независимостта на всеки човек.
22. Вашето тяло е храм. При всеки има нещо, което не харесва в тялото си. Но тялото ни е единственото, което ни принадлежи само на нас. Отнасяйте се с уважение и се грижете за него: не пийте, не пушете, хранете се правилно и водете активен начин на живот.
23. Ще се справите. Не е важно, каква е ситуацията в главата ви. Реалността е такава, че може да се справите. Вие сте много по-силни и мъдри, отколкото си мислите. Ще минете през всичко това, ще го преживеете.
24. Благодарността прави човека по-щастлив. При това, не само този, на който благодарите, но и благодарния. Не пропускайте да благодарите на хората за всичко, което правят за вас.
25. Вслушвайте се в интуицията. Вашите разсъждения са много важни, но интуицията е вашата суперсила. Тя използва опита и жизнения ви модел, за да намери отговор на всеки въпрос. Понякога възниква спонтанно и най-добре да я послушате.
26. Честността към самия себе си, е свобода. Бъдете честни със себе си. Самозалъгването е самозаслепяване.
27. Идеалите са скучни. Перфекционизмът ще направи живота ви скучен. Нашите разлики, особености и недостатъци ни правят уникални. Не го забравяйте.
28. Действайте, за да намерите целта в живота си. Тя няма да се намери сама. Помогнете ѝ и направете всичко възможно, аз да откриете целта си.
29. Малките неща също са важни. Всички очакваме големи победи и постижения, забравяйки че се състоят от малки, понякога незабележими, крачици. Ценете ги.
30. Учете се. Винаги. Ако си мислите, че знаете поне 1% от всичко в нашия свят, никога не сте се заблуждавали повече. Учете се всеки ден, научавайте разни нови неща. Ученето поддържа мозъка в тонус, дори в преклонна възраст.
31. Безпокойството е безсмислено. Струва си да се безпокоите само в случаите, когато това ви решава проблема. Но природата на безпокойството е такава, че никога не се случва. Безпокойството изключва мозъка ви и просто не сте в състояние да решите проблема. Затова се научете да се справяте с безпокойството и се постарайте да се избавите от него.
32. Излекувайте раните си. Не давайте на раните от миналото да влияят на сегашния ви живот. Не се правете, че нямат значение. Намерете подкрепа в близките.
33. По-простото е по-добро. Живота е пълен със сложности, обърканост и задължения, които правят всичко още по-лошо. Простият живот дава пространство за радост и любими занимания.
34. Вършете си работата отлично. Ако искате да постигнете нещо в живота, ще трябва да поработите. Разбира се, има редки изключения, но не разчитайте на тях. Разчитайте на себе си.
35. Никога не е късно. Късното е само оправдание да не опитате. Постигането на поставената цел, е възможно на всяка възраст.
36. Действията лекуват тъгата. Всякаквите действия са лекарство против безпокойство, отлагане, тъга и тревога. Престанете да мислите и направете нещо.
37. Избавете се от предразсъдъците. Не бъдете привързани към мнения или убеждения на обществото. Бъдете отворени за всяка възможност или идея. Ще се удивите, колко много възможности дава живота, ако не ги отхвърляте.
38. Думите имат значение. Мислете преди да кажете нещо. Не използвайте думите за да обиждате. Щом го направите, връщане няма.
39. Живейте всеки ден. Когато сте на 90, колко дни ви остават? Живейте и ценете всеки от тях.
40. Любовта е отговора на всеки въпрос. Любовта е причината да сме тук. Това е силата, която върти света. Споделяйте я и я изразявайте всеки ден. Правете света по-добър.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5923

Шри Татхата

Шри Татхата:

„Има хора, „практикуващи духовност“ дълги години, но при това, в живота им не са станали никакви съществени промени. Някои могат да цитират красноречиво писанията, да обсъждат различни философски течения, да произнасят дълги речи по темата. Умовете им са пълни с ментални концепции.
Но независимо от това, знанието им е излишен товар, ако не се ползва в живота им. Както разговорите за лекарствата не лекуват, така и знанията са безполезни без прилагането им във всеки момент от живота.
Някои използват духовното знание като начин за избягване на ежедневните проблеми. Ако знанието не повишава жизненото ви майсторство, не ви дава сили да посрещате повратностите на съдбата, целта му не е оправдана. Тъй като натрупването на знания не означава натрупване на мъдрост, много хора, след такова многогодишно „духовно развитие“, от неразбиращи глупаци се превръщат в умуващи глупаци.
Единственият критерий, позволяващ да се прецени, дали знанието е приложено по назначение, е постепенното намаляване на страданията в ежедневието, когато човека все повече изпитва дълбоко умиротворение, радост и любов.“
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5940

Изигра ли ни номер еманципацията на жената?

Изигра ли ни номер еманципацията на жената?

В студената война между половете темите за еманципация и феминизъм са станали толкова деликатни, че трябва да се стъпва на пръсти, защото престрелките между феминистки и антифеминистки са налице и вече не е съвсем ясно какво е да си мъж и какво е да си жена. Кой каква социална роля има?
Част от жените са построили живота си като съпротива срещу традиционната роля на жената, а друга част живеят така, че да я подкрепят. Ако жените в едната крайност са държанки, в другата са мъжествени феминистки. Общото е, че и двете течения водят до един и същ проблем, ако не отразяват реалната ни идентичност. Проблемът е, че вместо да бъдем искрени по отношение на характера и желанията си, губим време в бунт срещу очакванията на обществото или в насилственото им приемане.
И преди разговорът да е отишъл в някоя крайна посока, която не се свързва с фенимизма и еманципацията, е хубаво да дефинираме понятията: феминизъм – политическо движение, което се бори за равноправието на жените, и еманципация – освобождаване от власт и предразсъдъци на всякакво ниво – расови, религиозни, полови.
Тоест, не става въпрос за някакви сепаратистки движения, в които трябва да има победител и победен. Не става въпрос за борба и налагане на философски възгледи, които отсрещният човек не споделя, става въпрос за равноправие и свобода да правиш това, което ти харесва, без да се чувстваш виновен за избора си.
Формулировките обаче са напуснали значението си и както при движението за правата на жените, така и при традиционния възглед за женствеността, са се превърнали в рамки за осакатяване на характера.
От една страна имаме традиционната представа за жената, която казва, че нежният пол трябва да стои вкъщи, да се грижи за домакинството, да готви, да ражда деца, да се гримира, да поддържа атрактивен външен вид. Жената трябва да е разбираща, подкрепяща и състрадателна.
От другата страна е амазонската представа, според която жената не само трябва да работи, а и да се стреми към кариера, да управлява финансите, да е глава на семейството, да трупа авторитет, да е независима, да се усъвършенства в някоя област, докато не се превърне в експерт.
Но дали някой си дава сметка колко тежки са тези щампи и колко е трудно да се спазят изцяло – и едната, и другата? Не, те служат за голи декларации, от които да изпитваш неудобство. Защо тогава не заменим агитацията за двата лагера с въпроса – приятно ли ми е да живея така, или го правя по задължение? Може с отговора да успеем да достигнем еманципацията от речника.
Ако жените не се напъват толкова много да влязат в представите на единия или другия отбор, а помислят има ли някаква част от стериотипната представа за домакинята от едно време, която харесват и биха изпълнявали с удоволствие, и съответно – какво ги привлича в противоположния образ, ще се освободят от наложените норми.
Не всичко старо е за изхвърляне, така че може да смесим ангажиментите от традицията и модерното схващане, които смятаме, че ни прилягат. По тази начин се създава характер, индивидуалност. Със сляпото копиране на общовалидните стандарти се превръщаме в поредната овца от стадото.
Няма нищо революционно в преминаването от един строй към друг, и ако преди от жената се е изисквало да бъде тихата и покорна домакиня, днес да се изисква кариера и отговорности. Това е стигма, към която не всеки може да се причисли. Но обществото ги е натрапило толкова сериозно, че ако например не си женствена в класическия смисъл на думата, се насажда вина.
Аз обичам грима, харесва ми да говоря за мода с приятелки, но има жени, които не се привличат от тази идея. И след като това е наложен стандарт за женственост, се чувстват виновни, че не го спазват. По тази причина реагират остро на всякакво суетене около външния вид.
Принципите на женската свобода никога не са зависели от конкретен външен вид или социална роля в зависимост от пола. Биологията не е аргумент, когато темата е личното ни щастие и усещане за пълноценност.
Принципите на женската свобода се градят върху създаването на достатъчно варианти, за да изберем най-правилното за себе си. Така че да не се смачкваме и да влизаме в даден шаблон, който не е нашият размер.
Автор: Антония Руменова
https://woman.bg/po-zhenski/izigra-li-ni-nomer-emantsipatsiyata-na-zhenata.59754.html

6 правила за жизнена хармония

6 правила за жизнена хармония

При постигането на жизнена хармония, понякога се изминава дълъг път, състоящ се от неудачи, проблеми и уроци, които водят до разбирането, че живота е подарък, а не наказание. Когато достигнете това разбиране, на сърцето ви олеква и всички ситуации се оцветяват с ярки цветове, ставайки от негативни позитивни.
Има 6 правила, които могат да ви отведат до постоянна хармония:
Правилото на огледалото
Обкръжаващите ме хора са мои огледала. Отразяват аспектите на собствената ми личност, които често не осъзнаваме. Например, ако някой ме нагрубява, значи, самият аз имам склонност да нагрубявам. Затова, няма на кого да се обиждате.
Правилото на избора
Разбирам и осъзнавам, че всичко случващо се в живота ми е резултат от собствения ми избор, основан на усещанията и чувствата ми. Затова, няма на кого да предявявам претенции. Автор на съдбата си съм самият аз.
Правилото на отговорността
Може да обвинявате за всичко другите и да стигнете до отчаяние, а може всеки ден да ставате рано и да постигате успеха. Бъдещето не се получава от само себе си. То се създава. Готов съм да поема отговорност за избора си.
Правилото на погрешното мнение
Осъзнавам погрешността на мненията и разсъжденията си. Привързаността към собствената истина, рано или късно, води до лична катастрофа. Който свято вярва в своя мироглед, не вижда реалния свят.
Правилото на съответствието
Имам точно толкова и това, на което съответствам, нито повече, нито по-малко, независимо, дали става въпрос за отношения, длъжност или пари. Така че, всичките ми претенции са безсмислени. Да си нещастен е навик. Да си щастлив е навик. С какво да свикнете, решавате сами.
Правилото на присъствието – „Тук и сега“
Минало няма, защото си е отишло. Бъдеще няма, защото не е дошло. Привързаността към миналото води до депресия, притесненията за бъдещето поражда тревога. Докато съм жив съм безсмъртен. Имам повод за радост.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/6_pravil_zhiznennoj_garmonii/2019-01-20-61949

Арсенал за зомбиране

Арсенал за зомбиране

Ноам Хомский – професор по езикознание в Масачузетския технологичен институт, лингвист, философ, обществен деятел, автор на книги и политически аналитик, се смята за един от най-изявените мислители на нашето време, разказва El Club de los Libros Perdidos.
Неговите книги са издавани по цял свят. Особено популярен е съставения от него списък с начините за манипулиране на човешкото съзнание, към които прибягват СМИ и правителствата.
Прочетете го и ще ви станат ясни много неща:
1. Отвличане на вниманието
Основен елемент за управление на обществото е отвличането на човешкото внимание от важни проблеми и решения, приемани от политически и икономически управляващи, чрез постоянно насищане на информационното пространство с незначителни съобщения.
Метода отвличане на вниманието е доста съществен, за да не могат гражданите да получават важни знания в областта на съвременната философия, наука, икономика, психология, нейробиология и кибернетика.
В замяна, информационното пространство се запълва със спортни новини, от шоу-бизнеса, с мистика и прочие информационни съставки, основани на основните човешки инстинкти, от еротика до порнография и от битови сапунки до съмнителни начини за леки и бързи печалби.
2. Проблем – реакция – решение
Създава се проблем, някаква „ситуация“, с цел да се постигне определена реакция сред населението, за да поиска само предприемането на мерки, необходими на управляващите.
Например, допускане разрастване на насилието в градовете или организиране на кървави терористични атаки, за да поискат гражданите приемане на мерки за безопасност, които да ограничат гражданските свободи.
Или да предизвикат някакъв икономически, терористичен или технологичен проблем, за да заставят хората да предприемат мерки за ликвидиране на последствията, дори да е в нарушение на социалните им права, като „необходимото зло“. Но трябва да сте наясно, че кризи не възникват от само себе си.
3. Постепенност
За да се приеме някаква непопулярна мярка, е достатъчно да се внедрява постепенно, ден след ден, година след година. Точно по този начин са натрапени глобални принципиално нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 1980-те и 1990-те години.
Свеждане функциите на държавата до минимум, приватизация, неувереност, нестабилност, масова безработица, мизерно заплащане. Ако беше направено изведнъж, вероятно щеше да предизвика революция.
4. Отсрочване на изпълнението.
Още един начин за пробутване на непопулярно решение, да се представи като „болезнено и необходимо“, но да се постигне съгласието на гражданите за осъществяване в бъдеще. Много по-лесно се постига съгласие за бъдещето, отколкото за настоящето.
Първо, защото не е непосредствена заплаха. Второ, защото преобладаващо народа е склонен да има наивни надежди, че „утре всичко ще се промени към по-добро“, и че жертвите, които искат от тях, ще се избягнат. Това предоставя повече време на гражданите да свикнат с мисълта за промените и да ги приемат смирено, когато им дойде времето.
5. Инфантилизация на народа
В повечето пропагандни изказвания, насочени към широката публика, се използват доводи, персонажи, думи и интонация, все едно са насочени към ученици с забавено развитие или умствено непълноценни индивиди.
И колкото повече се стараят да заблудят слушателите си, толкова повече използват инфантилни похвати. Защо ли?
Ако се отнасяте към човек, все едно е на 12 години, внушената реакция лишава човека от критическа преценка, което е типично за децата.
6. Наблягане на емоциите
Въздействието върху емоциите е класически метод за нейролингвистическо програмиране, насочено към блокиране на рационалния анализ и в крайна сметка – блокиране на способността за критично осмисляне на случващото се.
От друга страна, използването на емоционалния фактор, позволява да с проникне в подсъзнателното за пряко програмиране на желания, страхове, опасения, принуждения или устойчиви модели на поведение. Заклинания насочени срещу жестокия тероризъм, срещу несправедливата власт, колко страдат гладните и унизените, оставят зад кадър истинските причини за случващото се. Емоциите са враг на логиката.
7. Дебилизация на населението
Важна стратегия е хората да не се досещат за управленските методи, целящи подчиняване на волята им.
Качеството на образованието, предоставяно на нисшите обществени класи, трябва да е, колкото се може по-посредствено, за да не може да бъде преодоляно невежеството
8. Рекламиране на посредствеността
Властите се стремят да внедрят мисълта, колко е модно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този метод е винаги комбиниран с предишните, тъй като всичко посредствено се проявява в съвременния свят в огромни количества, във всички социални сфери – от религията и науката, до изкуството и политиката.
Скандалите, жълтите вестници, врачуване и магия, съмнителен хумор и популистки акции – всичко това е с една единствена цел: да не допусне разширяване на човешкото съзнание до безкрайността на реалния свят.
9. Култивиране чувство за вина
Още една задача – да се накара човека да повярва, че е виновен за собственото си нещастие, че е следствие на недостатъчни умствени възможности, способности или прилагани усилия.
Следствие на което, човека не възстава срещу икономическата система, а започва да се самоунищожава, да обвинява само себе си, което предизвиква подтиснатост и пасивност.
10. Отлично познаване на човешката натура
За последните 50 години, успехите в развитието на науката са довели до голяма разлика между знанията на обикновените хора и използваните от управляващите класи.
Благодарение на биологията, на нейробиологията и приложната психология, системата е получила на разположение изключителни знания, както за физиологията на човека, така и за психиката му. Системата знае за човека много повече, отколкото той за себе си.
Това означава, че в повечето случаи, системата има повече власт и управлява хората в много по-голяма степен, отколкото те сами себе си.
Забелязвали ли сте тези методи в действие?
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/10_strashnykh_trjukov_s_pomoshhju_kotorykh_kontrolirujut_massy_rasskazyvaet_noam_khomskij/2019-01-18-61772
P.S. За да не пиша отделна статия и темата да се разкъса, ще спомена някои свои наблюдения:
Като вариант на първите две точки, а и на 6-та, ми се иска да имате предвид постоянно използвания похват от управляващите, да измислят враг и заплаха. Това сплотява масите и ги прави по-търпеливи към експлоататорската система. Това може да се наблюдава всеки ден по световните новини.
Повтаряй една лъжа, докато стане истина. Любим похват на Корнелия Нинова, но и масово прилаган по цял свят.
Йосиф Йоргов

Не простените родители…

Не простените родители…

Всеки от нас може да предяви претенции към родителите си. Критикували са ни. Не са ни разбирали. Може да са бели излишно строги.
Или контролиращи. Или досадни. Или равнодушни. Понякога са били невнимателни, понякога прекалено изискващи. Могли са да ни унижават. Някого да бият. Да манипулират.
Знам, такова равно, доброжелателно, любещо отношение към детето, основано на уважение към личността, върху безусловното му приемане и безусловната любов, е изключение от правилото, уникат. И ти е провървяло много, ако си израснал в такова семейство, при такива отношения.
Но, ако са те критикували и отблъсквали, а понякога и не са те разбирали – в теб е останала обида и претенции към родителите.
В нас, възрастните, съществуват цели залежи от неизказани към родителите чувства, когато са ни обиждали или отхвърляли, или не са ни разбирали. Защото (както и децата ни сега!) не винаги сме изразявали (имали такава възможност!) своето несъгласие с родителите си. И докато в нас се спотайват тези неизказани упреци, претенции, обиди – отношенията ни с родителите не може да бъдат наречени добри, „разчистени“. Между нас съществуват камари неизказани чувства и емоции, не изказани думи. И докато не се избавим от тези претенции, не освободим обидите си – родителите ни не са простени.
Но всеки родител, за да е добър родител – трябва първо да прости на своите родители за всички грешки, които неволно са допуснали. Защото, докато не простиш, си обречен да повтаряш постоянно техните грешки. И ако си се клел като пораснеш: „Никога да не се държиш така с децата си“ – ще правиш точно обратното.
Твоят непростен баща ще вдига ръка, за да удари твоето дете. Твоята непрoстена майка ще те кара да крещиш на детето си като нея. Искаш ли го или не, но не простените родители остават действително във нас, в нас остава агресията или затвореността, равнодушието или досадливостта им. И започват да избликват, да се проявяват чрез нас. И в това няма нищо мистично.
Нашите деца се превръщат в заложници на нашите отношения с родителите ни. За да възпитавате детето „по-нoвoму“, чисто, светло, е необходимо сами да станете чист и светъл човек, необременен с обиди и претенции, с агресия и не простил. А да се освободите от тях е лесно. Колкото и странно да изглежда, нo действително – освобождаването от обидите и прощаването на родителите е много по-лесно, отколкото да живеете с постоянната болка в сърцето, с ненавист или с неприемане. Защото, да се освободите, означава да простите. А да простите – означава да разберете. Да разберете, защо сте постъпвали така. Защо те са го правили.
А те са просто такива, каквито са били. И са ни възпитавали, доколкото могат (както го правим и ние сега). И не са научени от никого, нямат подготовка за детско възпитание – и неминуемо (както и ние сега), са допускали грешки, които дори не са забелязвали. Нещо повече, родителите ни са били много по-малко подготвени за възпитанието от нас.
Ако правите възпитателни грешки сега, когато има достъп до огромно количество литература за детското възпитание, когато има програми по радио и телевизия, посветени на детското възпитание, има тренинги, помагащи овладяването на грамотно общуване с детето – какво са могли да знаят родителите ни, израснали във времена на ограничения и дефицит? Те са били много по-малко подготвени и развити. Затова са постъпвали според възможностите си.
И всичко са го правили (както и ние сега!) – с най-добри подбуди. Правили са го, защото са ни желаели доброто, искали са да ни направят добър човек. И са вярвали свято, че точно с тези методи се получават истински добрите хора! Нещо повече, самото време, в което са живели нашите родители, техните родители – нашите баби и дядовци, се е определяло в голяма степен от неумението, прибързаността, неграмотността във възпитанието.
Поколенията на нашите родители, на нашите баби и дядовци, са израснали в страна, която е имала нужда от малки, изпълнителни хора, послушни, „като всички“. Никой не си е поставял за задача да изгради ярка, силна личност, отстояваща своите възгледи и убеждения. Такава, от каквато има нужда сега, в настоящия момент.
Поколения наред са възпитавани послушни, удобни деца. Самата страна е формирала послушни и удобни хора, изпълнители, „винтчета“, послушно вдигащи ръка при гласуване, съгласяващи се с политиката на партията и правителството. За това е работила цялата възпитателна система, започваща от детските и младежки организации, завършваща със семейството.
Нашите баби и дядовци, майки и бащи, са нямали понятие, че по-късните поколения ще живеят при друг строй, където не бива да си малък и послушен, а уверен, силен, активен, където трябва да отстояваш себе си, позициите си, да постигаш целите си. Нашите родители са изпълнявали, макар и несъзнателно, внушенията на социума, на страната, в която са живели. А ние, съвременните родители, и до сега сме „заразени“ с тази цел, макар да не го осъзнаваме.
Освен това, старите поколения са израснали във времена на трудности и ограничения, на лишения, когато е трябвало да се оцелява, да се изхранва семейство и деца. Дори едната заплата, без допълнително заработване, са затруднявали много живота и са ожесточавали сърцето. Нашите родители, не са успявали, нямали са силите да се занимават с нас, да ни показват любовта и подкрепата си в такава степен, каквато ни е била необходима.
Запомних добре един от участниците в тренинг, мъж, разказващ с горчивина за равнодушието, за безчувствеността на родителите си. Работели в завод и освен това са имали малък къс земя, на който са отглеждали картофи, зеленчуци – времената са били трудни и тези допълнителни продукти са били необходимост през това време. И от пролетта до есента, всеки ден след работа, родителите и момчето се срещали на портала, за да отидат да работят на този участък. Винаги в пет часа вечерта.
– Влязох в казармата, нямаше ме две години. Най-накрая се завърнах и позвъних на майка си в завода.
– Мaмо, – радостно възкликнах, – върнах се!
– Добре, – отговори тя, – Тогава, ще се видим на портала в пет…
Разказвайки за това, мъжът не може да скрие огорчението си: как са го посрещнали след двегодишна раздяла!
Да, родителите ни, действително, понякога бяха сухи и безчувствени. Но какви може да бъдат, когато трябва да се занимават денонощно с оцеляването? Можем ли да ги осъждаме за това?
И дори след тези времена на бедност и лишения, много от родителите ни продължаваха да се трудят неуморно, за да ни подсигурят по-сигурен живот, а това винаги е за сметка на общуването, на близките отношения, на необходимото ни разбиране.
А ние сега продължаваме да преследваме материалното изобилие, продължаваме да препускаме като родителите си, като катерички в колело. И нямаме време, нямаме какво да дадем, да изразим на децата си. Защото сърцата ни не са изпълнени с любов, а с постоянна суета, с тревоги, със съмнения за утрешния ден, с желанието да натрупаме повече. Не сме много по-различни от родителите си. Имаме ли право да ги съдим?
Нашите родители са били такива, каквито са, такива, каквито са ги възпитали. Така може да се обвиняват всички предци. Но какъв е смисълът?
Няма никакъв смисъл от обвиненията. Има смисъл от постъпването по различен начин, „пo-нoвoму“. Те нямат вина, че са действали според повелите на времето. Това е по-скоро тяхната беда. Как може да ги осъждаме? Може само да ги съжалим. Че са живели живот като техния. Че и сега търпят последствията от своето възпитание. Може само да им се съчувства, че са преживели живот без любов.
Да се обвиняват родителите за отношението им, е все едно да ги обвинявате за родния им език.
И във възпитанието е същото. Езикът на критиката, на неприемането, на който са ви говорили, вече е остарял. И можете да научите друг език – езикът на любовта.
Но преди всичко, трябва да поемете отговорност за отношенията, които искате да имате с детето си. И да не се оправдавате, че никой не ви е учил, че родителите ви не са ви дали нищо. Дали са ви това, което е било възможно. Но сега, осъзнавайки грешките, може да дадете на децата си много повече.
Има още един начин да простим на родителите си.
Това е да се чувстваме благодарни. Нашите родители са извършили най-главната и забележителна постъпка – ДАЛИ СА НИ ЖИВОТА.
Само благодарение на тях, живеем сега, можем да обичаме и да се радваме, да раждаме деца, да научаваме нови неща. Разкрили са ни цял свят наречен ЖИВОТ.
А тази тяхна постъпка оправдава, прощава всичките им грешки и прегрешения. Още повече, че тези прегрешения не са със зъл умисъл. Обичали са ни, както са могли. И са ни възпитавали според възможностите си. И много са се старали да ни направят добри. И това им се е удало.
От книгата на Мaруся Светлoва „Възпитание по-нoвoму“
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5681

Ако имате късмет и е в правилното време…

Ако имате късмет и е в правилното време…

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем сами, когато няма никой редом, и ви се наложи да разчитате на себе си и на земята.
Ако имате късмет и е в правилното време, живота ще ви прасне, за да ви разчупи като орех и да извади ядката.
Ако имате късмет и е в правилното време, ще ви боли. Толкова много, че тази болка ще ви накара почти да умрете, а след това ще ви помогне да се възродите отвътре.
Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи няма да може да ги сдържите по никакъв начин. А чрез тях ще дойде освобождение, а след това, истинския живот.
Ако имате късмет, ще бъдете уязвими пред другите. И никак няма да може да го скриете. И тогава ще разберете, кой е с вас, а кой – не.
Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И ще ви се наложи да откривате самостоятелно някои.
Ако имате късмет, ще се разочаровате в хората, в идеите, в учителите и в добрите вълшебници. А преживявайки всичко това, ще можете да виждате реалния свят.
Ако имате късмет и е в правилното време, няма да има кого да попитате за съвет. Съвсем никого. И ще ви се наложи да намерите вътрешния си компас.
Ако имате късмет и е в правилното време, ще ви е непоносимо, дотолкова, че ще трябва да направите нещо или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.
Ако имате късмет, ще се загубите, ще се излъжете, ще бъдете предадени и почти размазани. И това „почти“, ще отпечата на лицето ви бръчките на мъдростта. А опита остава с вас цял живот.
Ако имате късмет, няма да имате пари. И ще ви се наложи да общувате с хора, на които преди е можело просто да платите.
Ако имате късмет, ще имате изключително много пари и ще достигнете до дълбините на отчаянието, когато се изпарява илюзията, че щастието е в парите.
Ако имате късмет, не всички ще ви обичат. И ще трябва да пренастроите системата си за ценности. А желанието да се харесвате на всички, ще пусне гърлото ви.
Ако имате късмет, някой близък ще ви изостави. И ще узнаете цената на моментното щастие.
Ако имате късмет, ще стигнете до конфликт с любими. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще усетите звънящото пространство между отделните вселени, които едва се докосват.
Ако имате късмет, ще успеете да издържите всичко това. И да намерите начин да се преобразувате. Ще изпитате тази вътрешна алхимия, която превръща болката в красота. Злобата в смирение. Страха в действия. А от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срама ще излетят от душата като с голямата метла. А белезите се превръщат във възможности.
Ако имате късмет и е в правилното време…
Аглая Датешидзе
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/esli_vam_povezjot_i_budet_pravilnoe_vremja/2019-01-15-61500

За пасивността на пробудилите се

За пасивността на пробудилите се
Послание Архангела Михаила, 5 януари 2019 год.

Приветствам ви, скъпи мои!
Днес ще се спра на тема, която да разтърси съзнанието ви и да ви мотивира за действия.
Ние, висшите сили, наблюдаваме всичко случващо се по Земята. Наблюдаваме и вас, пробудилите се души. И отдавна забелязахме една ваша особеност: духовния мързел, инерцията.
Повечето пробудили се, живеят между небето и земята, преобладаващо затънали в земни грижи и рядко отбиващи се в духовните дебри. Скъпи наши, четете прекалено много послания, изучавате ги дълго, предъвквате ги, но малко неща вършите. Цялата духовна литература, всеки духовен текст не е само за просто прочитане. Създаден е като ръководство за действия. Всяка истинска диктовка е мотиватор, катализатор във вас на божественото начало и действията, които трябва да го развиват.
Но вие сте само като потребители на високите божествени вибрации, на божествената информация. Във вас няма активност с духовна насоченост, няма систематично напредване нагоре. Систематическото четене на диктовки и духовна литература, все още не е живот на духовен човека. Всичко прекрасно и истинско прочетено в небесните послания и в духовната литература, трябва да внедрявате в живота си, съобразявайки се с уникалните потребности и склонности на душата си. Духовната информация ви дава милион инструменти за развитие на вътрешната и околна светлина. Изберете си някои от тях и активно, систематически, всеки ден ги прилагайте. Изберете това, което ви е по душа и подхожда на вас лично.
И що за инструменти са това? За тях ви е известно всичко много отдавна: това са медитациите, афирмациите, мантрите, молитвите, йога практики за тялото, светло творчество като проза, поезия, музика, рисуване и всичко останало, чрез което можете да проявите светлината на разума и душата си. Също така, към тези инструменти се отнася и позитивното мислене, добрите постъпки заради благото на другите, контролът на мислите и емоциите, дълбоките размисли за природата на нещата и явленията в живота, и много друго.
Изберете един или друг пакет инструменти за саморазвитие и го въплъщавайте систематично всеки ден! За да постигнете духовни резултати, са необходими много и постоянни усилия, а не понякога, когато ви кефне.
За да се възнесете във висшите измерения, трябва да осветите цялата си природа. Какво са правили светиите, които са успели да се възнесат след смъртта си? Всеки божи ден са започвали с молитви, с енергийни практики, с медитации и са завършвали деня по същия начин, а и през деня са произнасяли постоянно разни молитви и енергийни практики. Това е начина на живот за духовния човек. И затова са успели да се възнесат такива души. А ще успеете ли да се възнесете вие, с начина ви на живот сега? Замисляли ли сте се?
Как да се възнесете в рая, ако в живота си преобладаващо се занимавате с земните дела и понякога четете диктовки? За да се възнесете в рая, трябва постоянно да го преживявате в себе си. Тъй като, по закона за подобието, само душа с вътрешен рай се възнася във външен. Но как възниква такъв рай? Раят са светли енергии, пулсиращи динамично в душата. Такава сила на пулсациите е възможно да се постигне само с определени одухотворяващи действия, които повишават съзнанието и го очистват.
Служенето на другите повишава много силно съзнанието, създавайки вътрешен поток от блаженство. Но трябва да се служи на другите с излишъка – трябва да имате толкова много вътрешна светлина, която да прелива. Невъзможно е да подарите светлина на другите, ако във вас е малко. Можете да раздавате само съкровищата на душата си. А ако душата е бедна на духовни богатства, в нея е малко божествената светлина. На такова съзнателно ниво, все още не светите и не сте ясни. И колкото да носите на бездомен чиния със супа, не можете да му предадете великата божествена светлина на душата си, няма да усетите невероятната топлина и радост от споделянето с другите на блага и щастие.
Подражавайте на светиите. Те са пример за духовни търсачи и светлинни творци по Земята. Били са също такива обикновени души като вас в миналите си животи. Но след това са съобразили, че еволюцията на съзнанието е най-главното в живота и са започнали систематически да правят сближаващото ги с Божествения източник, са превърнали целия си живот в път към небесата. И истинският духовен пробив се е получил тогава, когато упорито са започнали да прилагат инструментите, които изброих по-горе.
Има два основни универсални инструмента, които използва всяка душа, която е успяла да се възнесе във висшите светове: медитация и афирмация-молитва-мантра. Защо са универсални тези инструменти? Ако имаме предвид медитацията, тя е непосредствено управление на своя вътрешен свят, на фините си тела, на душата си. Молитва-мантрата е управление на менталното тяло, което заразява всички останали фини тела със светло и благост. Т.е. тези инструменти управляват вътрешната ви вселена без посредници, насочвайки я към позитивни преобразования.
Писателство, поезия, музика – всичко това влияе непосредствено на вътрешния ви свят. Отначало се проявявате чрез своето творчество, а след това, то се завръща във вас като благост. Самият процес на излъчвана светлина, когато творите, осветява природата ви. Но това е по-слаба енергия, от концентрираната енергия на мантрите или медитациите. Мантрата концентрира вашето ментално тяло върху определена светла идея. И повтаряйки тази идея, излъчвате в биополето си поток благост и радост. А в творческият процес, светлинния поток е често прекъсван, не е концентриран върху някаква абсолютно божествена идея. И този поток не винаги ви насища с благост. А мантрата е вече формиран отдавна образ, светлинна мисъл. В нея всичко е регулирано и няма неравномерност в светенето. И затова, мантрата или молитвата за менталното тяло е по-стабилен светлинен източник, отколкото различните видове творчество.
По-силни от мантрите са само медитация или енергийната практика. В нея създаваш осъзнато и движиш божествената светлина. А тази светлина не се отнася само до менталното, но до всички тела едновременно. Всички светии, които са се молили, добавяли към молитвата си и енергийна практика или използвали светлинен поток. И това ги издигало двойно по-високо в небето. Така че, съединявайте молитвите с медитации, с енергийни практики. И тогава ще получавате двоен ефект. За целта, отначало, преди всяко повтарящо се действие в медитациите повтаряйте определена мантра-молитва и след това медитирайте. Например, произнасяйте „Ом намах Шивая“ и изстрелвайте лъчи бяла светлина от коронната си чакра нагоре в образа на Шива. А след това, преминете към вашата практика.
Но може, също така, да практикувате поотделно, и едното, и другото. Изберете универсалният инструмент, който ви е най-близък: медитацията или произнасяне на афирмации. И го правете всеки ден, по час и повече. Или избирайте и едното и другото, което е още по-мъдро.
Отначало, може да не ви се получи час практика, започнете с по-малко време: по десет или петнадесет минути. Навийте будилника за това време и докато не зазвъни, не излизайте от духовната си практика. Ако будилника е звънял, но усещате още вдъхновение да практикувате, продължете, наслаждавайте се, пробивайте към небесата! Забравете за будилника и времето. Първия е изключен, а второто вече не е важно. Най-важното е духовния процес, в който живеете в момента сега.
Във висшите светове, боговете и ангелите също се развиват духовно като вас. И знаете ли, какво използва всеки от тях обезателно? Да, това са афирмациите и медитациите. Всички в космоса използват тези инструменти. Всички обитатели на висшите светове.
Но може да възразите: „Медитацията и мантрите не ми подхождат! Скучни са!“. А защо ви е скучно? Ако разказвате за духовна философия на спящо съзнание, то ще се прозява и ще пропуска покрай ушите си, какво му говорите. За такова съзнание е неинтересно и неразбираемо. Ако медитациите и мантрите не ви увличат, значи, все още спите с някакви части на душата си. Тези спящи участъци не възприемат и дори отхвърлят духовните енергии и идеи, получавани в процеса на мантруване и медитиране. Просто казано, душите ви не са достатъчно чисти и светли, за да резонират с висшите реалности чрез медитацията и молитвите.
Каналите на фините ви тела, като канализационни тръби са силно задръстени и замазани. През тях не може свободно да преминава светлинната енергия. А ако тя се процежда едва-едва, нищо чудно, че не получавате удоволствие от медитацията или молитвата. Нали удоволствието е енергия. А ако тази енергия се процежда едва във фините ви тела, как душата ви може да изпита блаженство? Само с времето, следствие постоянните и усилени духовни практики, ще можете да усетите невероятната радост, предизвиквана от молитви и медитации. Тези практики ще изчистят каналите на фините ви тела и енергията ще потече по-свободно. И тогава ще може да изпитвате най-висше удоволствие от духовните практики.
Всеки обитател на висшите светове умее да управлява фините си тела. И са се научили на това, още докато са били във вашето измерение. А управлението на фините тела е възможно само посредством духовните практики. Други преки инструменти за управление не съществуват в природата. И затова, медитациите и молитвите са безалтернативни лидери в духовния процес. Всички останали инструменти са косвени, не преки.
Но и косвените начини използвайте за управление на фините си тела! Един такъв начин е служенето на другите. То е абсолютно подобно на творческия процес: давате на света своята светлина, някакво благо и при отдаването се насищате с това благо, а след това получавате обратен обратен поток светлина следствие на направеното добро. Трупайте в себе си светлина с помощта на молитви и медитации, които практикувате ежедневно по един или два пъти. И тогава, чрез служенето ще може да проявите тази натрупана светлина, ще осветявате света и ще ставате по-добри и светоносни. Така се сближавате с бога, с висшата реалност.
Престанете да сте само потребители. Време е за активни действия! Трябва да живеете по образ и подобие на Слънцето. А Слънцето е дарител творящ. Не е поглъщаща ченълинги черна дупка. Дарява светлината си на всичко и я поддържа в себе си с великите си духовни старания.
И ако систематически извършвате духовни практики, всеки ден след работа или рано сутрин, винаги ще сте в потока на духа. Няма да затъвате в ниските вибрации на рутината. Живота ви винаги ще се съпровожда от светли космически енергии, които ще генерирате регулярно в себе си.
Налага ви се да сте активни на земно ниво, защото средата ви принуждава за това. Това е просто материалната необходимост. А да се развивате духовно, никой не ви заставя. Това е вашият свободен избор. Никой не ви оказва натиск и вие не правите нищо. Просто реагирате на външните дразнители: докато ги няма „спите“, а като се появят, хуквате с всички сили. А трябва да сте вътрешно мотивирани за действия. Трябва САМИ да разпалвате огъня в себе си и решимост да правите всичко необходимо за развитието.
Трябва да медитирате и мантрувате като на работата: не ви се иска, а трябва. Поставете си условието: трябва и това е! Без коментари. Заради еволюцията на душата ми и всичко съществуващо. И тогава, чрез усилията, прекрачвайки мързела си и инерцията, пробивате чрез духовното практикуване до най-високите нива на съзнание. И тогава вашето „трябва“ се преобразява в „искам!“. Защото светлината вдъхновява. Но за да го направите в себе си, са необходими огромни усилия, проява на голяма решимост и несъкрушима сила на волята. Няма връщане назад! Само напред! Само чрез действия!
Поставете си препятствие: няма накъде да се отстъпва, отзад е леглото. Докато не медитирам от душа, няма да се надигна. Зад вас е скучния живот в рутина. В него няма нищо интересно. В него няма щастие. Затова, няма накъде да отстъпите. Вървете и направете духовната си практика. Без компромиси! Бъдете настроени така всеки ден.
Защо нямате такава настройка? Защото нямате цел. Силните хора ги наричат целеустремени. В това е смисълът. Докато живеете безцелно, живеете без навигация, нямате жизнена посока, накъдето ви запрати случая, натам отивате. Каква цел мога да ви предложа? Възнесение или велика безкрайна еволюция по измеренията нагоре. Космическите измерения са безкрайно количество. Винаги има планина, по-висока от другата. Всяко същество, напредващо истински по пътя на духа, има за цел възнесението на душата си, разширението и осветяването ѝ. Всички светии са имали своя цел да постигнат през живота си сливане с безпределното, с Източника на всичко, с Твореца, с висшите реалности. Много имена са давани, но смисълът е един. И трябва да си поставите такава цел: безкрайна еволюция нагоре и постигане на благост, щастие, любов, които да споделите с цялата Вселена.
Имате ли такава цел? Признайте си честно.
Целта не е това, което смятате за правилно. Целта е силното желание, мотивацията да се движите в необходимата посока. Почти всички земни хора смятат, че да се прави добро на другите, е хубаво. Да го смятат е едно, а да го правят е съвсем друго. Не си поставят за цел да са полезни на другите – просто го смятат за правилно. По същия начин смятате, че е правилно да се възнасяте по измеренията нагоре, да повишавате вибрациите си. Всички дружно кимате с глава и казвате „разбира се“. Но да се съгласите с нещо, това все още не е цел. Просто сте някъде встрани от целта, в предверието, в сянката и пляскате с ръце на тези, които ви говорят за правилните цели. Но НЕ ЖИВЕЕТЕ с тези цели. И в това е главната ви беда.
Ето защо човечеството продължава да живее в тъмнина. Всички седят на сянка и пляскат с ръце, прославяйки добрите идеи-цели. Но почти никой не се решава да посвети живота си на тези идеи-цели. Защото изисква усилия и упорство, да се кима в съгласие е много по-лесно, а прибирайки се в къщи, продължавате със сивия си живот. И всичко е затова, защото сте свикнали с тактиката за най-малка съпротива.
Прегърнете дълбоко в себе си целта да се движите от несъвършенство към съвършенство, от тъмнината към светлината. Но за да укрепне тази цел, трябват конкретни стъпки. Когато започнеш да я обмисляш, когато опитваш да я реализираш, устрема ти е прекалено слаб. Устремеността нараства при реализирането на заветната цел. За да отгледате в себе си и наоколо духовното съвършенство, са необходими конкретни дела, практики. Занимавайте се с тези духовни дела с мисълта, че са за благото на еволюцията ви, за еволюцията на всичко съществуващо. И тогава, постепенно, ще станете истински целеустремени и едва тогава може да се наречете духовни хора. Защото духовния човек е живеещия с духа, а не просто четящия и мислещия за него понякога.
Направете своя начин на живот стремежа си към небесата! Трябва да живеете с този път! Целта ви трябва да е БЕЗКРАЙНОСТТА.
Ваш Архангел Михаил
Приел Михаил
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article6293-o-passivnosti-prosnuvshihsya
Последни публикации
Последни коментари
За контакти