Здравословна агресия

Published 09.01.2024 | By Йосиф

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

Агресията е концепция, която в нашата култура се тълкува недвусмислено: разрушително поведение, което носи физически и морални щети на хората. Агресивен – ядосан, неадекватен, глупав, опасен за другите. Така ли е? Може ли агресията да бъде сведена само до едно значение? От гледна точка на психологията – не. Агресията не е зло. Не винаги е зло.

Агресията като свойство на психиката е добре проучена в Гещалт терапията. Това е посока в психологическото консултиране, създадена от немския психотерапевт Фриц Перлс в средата на века в САЩ. Фокусът на Гещалт терапевта е върху индивида, неговия контакт със себе си и света около него, за да отговори на нуждите.

Задачата на Гещалт терапевта е да помогне на клиента да разпознае истинските си желания, защитни механизми, които пречат на здравословния контакт със света. Агресията се разбира като ключов ресурс за подобряване живота на клиента. Това е импулс отвътре навън, в околния свят и към него се отнася не само поведението в конфликтна ситуация, но и сексът, яденето на храна, научните открития и т.н.

Необичаен поглед. В съвременното конформистко общество, агресията се потиска в повечето случаи. Това води до пасивно-агресивно поведение и недоразумения в отношенията между хората. Има и друга крайност – неадекватно, неограничено изразяване на агресия, когато човек постоянно влиза в конфликти и изобщо не е в състояние да чуе другите.

Дуален разговаря с практикуващия гещалт терапевт, основател на научно-популярната публика за психологията, Юджийн ВЕРИТОВ, за психологическите проблеми, свързани с агресията, и как да се научим да използваме този ценен ресурс.

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

– Какво е агресия от гледна точка на Гещалт подхода?

Като цяло агресията в гещалт се отнася до нашата енергия, импулс, който е насочен към външния свят, за да можем да задоволим нуждите си.

Ние мобилизираме ресурсите на агресията, за да защитим границите си от влиянието на околния свят или, обратно, да нарушим нечии чужди. Понятието агресия често се бърка с различни чувства — например гняв. Не трябва да се поставя знак за равенство между тях. Гневът е частен пример за съдържанието в агресията и далеч не е единственият.

Представете си майка, която насилствено навлича детето си с топли дрехи при силно положителна температура. То се чувства неудобно, не иска и няма нужда от това. Но мама все още го прави, уверена, че се грижи. Въпреки, че всъщност, нарушава чужда граница.

Следователно, ако обобщим, агресията е просто импулс навън, с който защитаваме своето пространство или променяме чуждото. В тази концепция, първоначално, няма отрицателно значение. Освен това в него може да има още повече положителен смисъл. Човек, който не знае как да прояви агресия, ще бъде значително по-малко доволен в живота от този, който знае как. Дори само защото първият не знае как да защитава своите интереси и нужди, а вторият знае как.

– С какви проблеми в областта на агресията хората идват при вас най-вече? Това неспособност ли е да се изразявате, да защитавате границите или обратното – неадекватно поведение?

Ще говоря само за моята практика: много по-често срещам хора, чийто проблем е именно недостатъчната агресивност.

Това са хора, на които им е трудно да влязат в конфронтация с някого – с роднини, началници, познати. За които е трудно да оценяват положително, например. Адекватното самочувствие също изисква агресия. Ако се смятам за готин и не се срамувам да го призная, тогава мога да се окажа в конфликтна ситуация. Винаги съществува риск някой да се опита да оспори отношението ми към себе си и ще трябва да го защити. И това също изисква способността да се проявява агресия.

Често идват хора, които се страхуват да не са неудобни и вземат някои решения в ущърб на себе си. Такива, които са прекалено агресивни, са значително по-малко в моя опит.

– Кажете ми, как да помогна на човек да управлява агресията? Какво помага на клиентите да осъзнаят, как ги водите през промените?

Всичко зависи силно от конкретната ситуация. Но като цяло, помагам на клиента да забележи собствените си чувства: негодувание, гняв, досада, раздразнение. Защото, ако човек забрани някои чувства от детството, но все още ще ги изпитва, ще бъде трудно да ги забележи в себе си, само повърхностно.

Моята задача е да помогна на клиента, да види и признае пред себе си, че тези чувства съществуват, и че те трябва по някакъв начин да се управляват. Така че, да не се потискат, а в същото време, за да не избягат от него всички близки.

– Истории от практиката. Как клиентът промени живота си, като се научи да изразява агресия?

Има много истории, но в тях всъщност няма „история“ — всичко е възможно най-банално.

Някой, най-накрая, започва да изгражда граници в отношенията с родителите си и престава да им позволява неща, които не му харесват. Някой започна да изисква повече пари за работата си. Някой спира постоянно да критикува себе си. Някой е променил формата на отношенията с приятели или дори е променил социалния си кръг на такъв, който му подхожда.

Повтарям, няма особено интересни истории, всички те са обикновени, житейски.

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

– Кой от историческите фигури и измислени герои според вас е имал здравословна агресия?

Не съм готов да говоря за здравето на историческите фигури. От измислените — Остап Бендер, но тук започват противоречиви разсъждения по темата за неговата асоциалност.

Като цяло здравите герои са скучни, не пишат особено за тях и не снимат нищо за тях. Спомнете си всеки герой, който е казал „не“ на нещо, което не му харесва, не се е страхувал, че ще бъде зле разбран и не се е срамувал да действа за интереса си. Ето пример за здравословна агресия. Да, същият Бъз Лайтиър от „Историята на играчките“.

– Как изобщо да се научим да изразяваме агресия? Какво можете да направим сами, без специалист?

Без специалист можете да направите всичко. Просто може да отнеме повече време. Добър навик е да обръщате внимание на собствените си чувства. Включително някои малки реакции: какво се случва с мен сега? Това дискомфорт ли е? Какъв е той? Ядосан ли съм? На какво? Раздразнен ли съм? И така нататък.

Можете също така да „ревизирате“ собствените си забрани за агресия. Има много различни класически формулировки: „агресията е лоша“,“ агресивните хора са лоши и глупави“,“ако бъдете агресивни, ще бъдете като хулигана Вася от съседния вход“,“хората не обичат агресивните, винаги трябва да сте добри “ и така нататък. С тези забрани си струва да се работи.

Ами самобичуването? Това по същество е агресия, насочена към себе си. И той ли ще се научи да се бори?

Да, точно така. Основателят на Гещалт терапията Фредерик Перлс вярва, че правим на себе си това, което не си позволяваме да правим на другите. И в много ситуации това е точно определение.

– Понякога ми се струва, че ако понякога се отнасях към другите като към себе си, тогава всичко ще завърши с постоянни конфликти.

Ако човек не знае, как да насочи агресията навън, тогава той ще я насочи към себе си: да критикува, да сравнява с другите, да поставя драконовски изисквания към себе си… ако пре детството много ежедневна агресия е била насочена към дете, тогава то несъзнателно ще създаде формата на отношение към себе си, която родителите му са му внушили. Тоест, преди го критикуваха, а вече е възрастен и може да се критикува сам.

С автоагресията също трябва да се работи, а също и да се влиза в конфронтация. Само не с някой външен, а с онази фигура, която притиска. Грубо казано, необходимо е да влезете в конфронтация с образа на мама или татко, който седи в главата ви и казва: „виж Кольо, голяма работа е за годините си, а ти не си“

– Последният въпрос е за умението конфронтация. Пасивната агресия е невъзможността да се изкаже, опитът да се прехвърли отговорността върху друг човек за собствените граници и комфорт. Каква е опасността от такъв навик, и как да се отървем от него?

Опасност, вероятно, е много силна дума. Но наистина има вреда. На първо място, пасивната агресия създава много скрито напрежение при общуване, което е трудно се разрешава. Това е вид студена война, в която е невъзможно да се обсъдят условията за примирие, защото формално няма война.

Пасивната агресия често е манипулация (с различни степени на осъзнатост) или просто е единственият наличен начин за изразяване на агресия за човека, който си забранява да я изразява открито. А как да се отървете от нея — научете се да изразявате недоволството си открито. Озвучете, ако нещо не ви харесва, и слушайте, какво ще ви отговори другият човек.

* * *

Често ни казват – управлявайте гнева, бъдете приемащи, станете осъзнат Буда. Но как можете да приемете обида? Или насилие, емоционално и физическо? Има неща, които не може да приемате — това е като да приемате СПИН и да не го лекувате. Следователно, агресията е „тъмната страна на силата“, тя ни позволява да се защитим и да получим своето. Но да се научиш да изразяваш агресия в социално адекватен контекст е трудна работа.
Артьом Зеленов
Превод: Йосиф Йоргов

https://discours.io/articles/theory/zdorovaya-agressiya-kak-perestat-ee-podavlyat-i-nachat-ispolzovat

Здравословна агресия

Здравословна агресия

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме – Какво е агресия от гледна точка на Гещалт подхода?

Като цяло агресията в гещалт се отнася до нашата енергия, импулс, който е насочен към външния свят, за да можем да задоволим нуждите си.

Ще говоря само за моята практика: много по-често срещам хора, чийто проблем е именно недостатъчната агресивност.

– Кажете ми, как да помогна на човек да управлява агресията? Какво помага на клиентите да осъзнаят, как ги водите през промените?

– Истории от практиката. Как клиентът промени живота си, като се научи да изразява агресия?

Има много истории, но в тях всъщност няма „история“ — всичко е възможно най-банално.

Повтарям, няма особено интересни истории, всички те са обикновени, житейски.

– Как изобщо да се научим да изразяваме агресия? Какво можете да направим сами, без специалист?

Ами самобичуването? Това по същество е агресия, насочена към себе си. И той ли ще се научи да се бори?

– Понякога ми се струва, че ако понякога се отнасях към другите като към себе си, тогава всичко ще завърши с постоянни конфликти.

* * *

https://discours.io/articles/theory/zdorovaya-agressiya-kak-perestat-ee-podavlyat-i-nachat-ispolzovat

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

– Какво е агресия от гледна точка на Гещалт подхода?