Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234494
Users Today : 1923
This Month : 82336
This Year : 372213
Views Today : 4800
Who's Online : 92

Джеф Фостер – Не можеш да спасиш никого

Джеф Фостер – Не можеш да спасиш никого

Джеф Фостер – Не можеш да спасиш никого

Не можеш да спасиш никого. Можеш да си с тях, може да им предложиш своето заземление, своя здрав смисъл, своя покой. Дори можеш да споделиш пътя си с тях, да им предложиш своето виждане. Но не можеш да премахнеш болката им. Не можеш да изминеш пътя им вместо тях. Не можеш да им дадеш правилните отговори, тези, които са способни да усвоят в момента. Те ще трябва да намерят своите отговори, да си зададат въпросите, да се сприятелят с неувереността си.
Трябва да направят своите собствени грешки, да усетят своята печал, да усвоят свои собствени уроци. И ако те наистина искат да постигнат покой, ще трябва да изминат лечебния път, който се прояснява с напредъка. Не можеш да ги излекуваш. Не можеш да разсееш страховете им, гнева им, чувството им за безпомощност. Не можеш да ги спасиш. не можеш нищо да поправиш. Ако натискаш прекалено силно, те може да се отбият от своя път. Най-вероятно – твоя път не е техния.
Ти не си „създавал“ болката им. Възможно е, да си направил нещо не както трябва или си казал нещо излишно, като си „докоснал“ болката, която е в тях. Но не си я „създавал“ ти и нямаш вина, дори те да са убедени в противното. Да, можеш да поемеш отговорност за думите и постъпките си. Можеш да съжаляваш за миналото, но не можеш да го изтриеш, не можеш да контролираш бъдещето. Това, което ти е достъпно, е да бъдеш с тях редом тук и сега, в единственото място на силата. Не отговаряш за щастието им, както и те за твоето.
Твоето щастие не може да дойде отвън. Ако е такова, е зависимо, крехко и бързо се превръща в печал. След това те хваща „мрежата“ от обвинения и вина, съжаление и „преследване“. Твоето щастие е свързано с присъствието ти, с дишането ти, с тялото ти, със „земята“. Твоето щастие не е мъничко и не може да бъде „заглушено“ със страх, гняв, и дори с най-силния срам.
Твоето щастие не е състояние, не временен опит, не е преживяване и не чувство, което могат да ти дадат другите. Твоето щастие е безкрайно, вездесъщо, неограничено от нищо сърдечно пространство, в което радостта и тъгата, блаженството и мъката, увереността и съмнението, самотата и „единението“, дори страха и силното желание, могат да се сменят като мрачното и слънчевото време.
Не можеш да спасиш никого. Ти самият не можеш да бъдеш спасен, докато търсиш спасение. Няма такъв, който трябва да бъде спасяван, не можеш да загубиш никого, няма кого да защитаваш, кого да правиш „идеален“ или идеално щастлив. Освободи всеки невъзможен идеал. Прекрасен си в своето несъвършенство, възмутително идеален в съмненията си, любим си, дори, когато не обичаш. Всички тези твои части са даденост, част от цялото и никога не си бил по-малко.
Дишаш, знаеш, че си жив. Имаш правото да бъдеш, да съществуваш, да чувстваш това, което усещаш, да мислиш това, което мислиш. Имаш правото на своята радост и на своя печал. Както и на съмнения. Имаш правото на свой собствен път. Правото да си прав и неправ, правото на гигантското щастие, което си познавал, докато си бил малък. Дишаш и си неотделим от жизнената сила, която „оживява“ всичко, която се познава като всички същества, открива се във всеки един момент на това невероятно чудесно, изумително битие.
Твоето аз не е вързано за мнението на другите. Свързано е с Луната, с безкрайните космически простори, с кометите, носещи се в неизвестни посоки, със забравата за времето и обичане на самотата. С неизразимата благодарност преди всяко ново разсъмване, непредвидено като даденост.
Джеф Фостер
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/dzheff_foster_ty_nikogo_ne_mozhesh_spasti/2018-05-06-35568
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: