ЗА СЪЗНАНИЕТО (допълнение)

ЗА СЪЗНАНИЕТО (допълнение)

Published 27.06.2023 | By Йосиф

ЗА СЪЗНАНИЕТО (допълнение)

Както вече обещах, съзнанието е обширна тема и ще я допълвам постоянно. Сега ще опитам да опиша моята представа за съзнанието като енергийна конструкция.
Съзнанието е личното енергийно пространство, т.е. енергиите, които може да управлява с волята/намерението си – битието на човека. Съзнанието са енергийни взаимодействия между поляризирани енергии, а колкото е по-голям потенциала им, толкова са по-интензивни и се осъзнават по-отчетливо. Всяко същество във Вселената разполага само с личното си енергийно пространство/съзнание, но много същества са съставни – единство от общи цели и интереси. Енергията е разумна, а нивото на разумност зависи от количеството и качеството ѝ. Накратко, човек има седем тела и всичките са негово съзнание. Всяко по-грубо тяло е съставено от частиците на по-финото, а при младата душа, телата са повече черупка без съдържание или с много малко съдържание. С натрупването на опит, телата се пълнят със съдържание и създават индивидуалност. А колкото по-плътно е съдържанието, толкова по-силно се осъзнава съответното тяло, т.е. има по-голямо или по-малко доминиращо въздействие. При младата душа се запълват първо най-грубите тела, като постепенно опита се пресява и преминава в по-фините. Затова, колкото е по-стара душата, толкова повече опит осъзнава едновременно, т.е. използва мъдростта на всичките си тела, общото си съзнание.
В тримерният свят има една основна част на съзнанието: умът. С падението в материята, изчезва обичайното телепатично мислене/общуване и възниква ума, основан на езиково/словесно мислене/общуване. Тази умствена дейност е силно ограничена от лошата възможност, словесния израз да предава повече от една логическа нишка. Освен това, за да могат лесно да управляват хората, тъмните сили внушават постоянно, че хората мислят само с главата си, че всички мисли са си техни и няма външни внушения. По този начин изчезва почти напълно осъзнаването на всичко, което не е думи, т.е. станало е така нареченото подсъзнание, на което малцина обръщат внимание и си нямат понятие, какво определя поведението им. Например, дори не могат да си представят, колко огромно е влиянието на ниското им самочувствие, на дуалистичното противопоставяне, което ги кара да се мятат от една крайност в друга, а всичко това увеличава безкрайно страданията и виждаме до какво е стигнал съвременния свят.
Затова мога само да препоръчам, да обръщате повече внимание на всичко в себе си, което не е думи: това са истинските причини, това са истинските мотиви, това е истинската мъдрост, т.е. натрупаното в цялото ви същество. Освен това, започвате да осъзнавате, че не сте изолирани от всички останали и има постоянни енергийни взаимодействия, а това се нарича „разширяване на съзнанието“.
Разбира се, има доминиращи тела, в зависимост от енергийния им потенциал – т.е. някои се осъзнават по-силно, други по-слабо. Някои хора са по-емоционални, други са по-ментални, но най-важното е, всичко това да не създава вътрешни противоречия и психологически гърчове, а да се допълват хармонично и да създават вътрешен мир, което се отразява и на околните.
Иска ми се да кажа няколко думи за т.н. каузално/причинно тяло. Това е най-грубата част на божествената душа, в която са записани всички страдания, и която се съхранява в специални подземия след смъртта на физическото тяло, защото с нея душата не може да постигне високи честоти – прекалено тежка е за да се възнесе след смъртта. След новото раждане на душата, наследява част или цялото причинно тяло, в зависимост от поставените за отработване задачи.
Всяко тяло си има разум и чувства – мъжки и женски енергии, в различни съотношения. Освен това влиза в някакво обединение/същество от съответното ниво.
За интуицията: имайки предвид, че интуицията е противоположност на ума, т.е. усещанията ѝ не са свързани с думи, може да се нарече интуиция цялото подсъзнание, т.е. съзнанието на всички тела, а ума като доминиращ в тримерното съзнание, я заглушава/потиска.
Същото се отнася и за висшия аз, по същество, висш аз и интуиция са синоними, но с годините интуицията е обявена за неразумно усещане, докато висшия аз си е съвсем разумен. Понеже висшия аз осъзнава и приема единството на всичко, негов приоритет е общия интерес, за разлика от егото, което е възникнало като натрупване на конфликти и конкуренция, като борба за оцеляване в продължение на хиляди години, и затова негов приоритет е личния интерес. По същество, егото се състои от програмите на ума, създадени с възпитание и обучение в това въплъщение (от колективното съзнание), допълнени с причинното/каузалното тяло, което съдържа точно тези натрупани през хилядолетията навици. Например, страха от греха и от наказващия бог, внушавани хиляди години, за да превърнат хората в послушно стадо.
Други части от съзнанието са душата и духа, които са отделни тела, т.е. части на общото съзнание. По-грубите материално, астрално и ментално тела са предимно индивидуални, а душата осъзнава напълно единството и е част от колективни души. Духът е най-висшето тяло, до което има достъп индивидуалното съзнание и като с най-висока честота, е най-мощно/енергоемко, затова изпълнява ролята на воля. Както споменах по-горе, при всеки има различно натрупване в телата, затова и волята е различна при разните хора – по-силна или по-слаба.