Психосоматика: Как плаче тялото заради неизплаканите сълзи

Published 13.10.2023 | By Йосиф

Психосоматика: Как плаче тялото заради неизплаканите сълзи

Понякога болестта ни ни носи някакво символично послание – трябва само да се научим да разбираме езика, на който говори тя чрез своите симптоми. Още повече, че това не е съвсем толкова сложно…

Лекувате безуспешно язва? А не се ли често „самоизяждате“, „гризете себе си“? Мъчат ви болки във врата? Не е ли време да махнете тези, които ви висят на врата? Гърбът ви боли? Може би сте се нагърбили с твърде непосилен товар? Страдате от астматични пристъпи? Помислете кой или какво не ви дава да дишате с пълни гърди, какво ви задушава …

„Както е невъзможно да пристъпите към лекуване на око, без да мислите за главата, или да лекувате главата, без да мислите за целия организъм, така и не може да лекувате тялото, без да лекувате душата“ — пише Сократ.

Бащата на медицината Хипократ също твърдял, че човешкият организъм е единна структура. И подчертавал, че е много важно да се търси и отстранява причината за болестта, а не само нейните симптоми. А причините за нашите телесни болежки много често се обясняват с психологическото ни неблагополучие. Неслучайно казват: „Всички болести са от нерви“. Често не се сещаме за това и продължаваме напразно да обикаляме лекарските кабинети. Но ако проблемът е в главата, то болестта дори ида утихне за известно време, скоро триумфално ще се завърне. Изходът от тази ситуация е само един – не само да се отстраняват симптомите, но и да се търси коренът на проблема. С това се занимава психосоматиката (гр. psyche — душа, soma — тяло) – наука, която изследва влиянието на психологическите фактори върху телесните заболявания.

Психотерапевтът д-р Сергей Новиков, казва: „Психосоматиката не е просто взаимовръзка между телесното и психическото. Това е цялостен подход към пациента, който престава да бъде просто носител на някакъв орган или симптом на заболяване и се превръща в пълноценна личност със своите вътрешни проблеми и като следствие – на телесните си недъзи“.

Още през 30-те години на миналия век един от основателите на психосоматиката Франц Александер определил седем класически психосоматични заболявания – така наречената „свята седморка“. В нея влизали: есенциална (първична) хипертония, язва на стомаха, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит. В днешно време списъкът с психосоматични разстройства е много по-дълъг.

„По данни на Световната здравна организация от 38% до 42% от всички хора, посещаващи традиционните лекарски кабинети, са пациенти от психосоматичния профил, но аз мисля, че те са много повече“, допълва Новиков.

Стресът, продължителното нервно напрежение, душевните травми, подтиснатата обида, страховете, конфликтите… Даже ако се опитваме да не ги забелязваме и да ги забравим, да ги изтласкаме от съзнанието си, тялото помни всичко. И ни го припомня. Зигмунд Фройд пише: „Ако изгоним проблема през вратата, то той под формата на симптом се връща през прозореца“. Понякога много настойчиво нахлува, говори ни толкова красноречиво, че ни се струва невъзможно да не разберем. С това ставаме и по-мъдри…

Бронхиалната астма възниква при попадане в дихателната система на едни или други алергени, може да се предизвика от инфекция, но и от емоционални фактори.

Астмата ни застига, когато не можем да „дишаме с пълни гърди“ от нещо или някого. Когато жизнената ни ситуация се подрежда така, че търсим и не намираме „отдушник“, живеем в тежка, гнетяща атмосфера, не получаваме и глътка чист въздух… Това заболяване може да се задейства от неблагоприятната обстановка в работата, когато шефът не дава на подчинения си да диша. Или в дома са нахлули орда роднини, които изобщо не смятат да си ходят и обстановката е – „няма кислород“. Често проблемът с дишането възниква, когато близките буквално „задушават“ със своите грижи. Децата могат да боледуват от астма зарази силно контролиращите си родители, които почти ги задушават в прегръдките си.

Известният лекар, психотерапевт и писател Валери Синелников, автор на книгата „Възлюби болестта си“, смята, че повечето астматици трудно плачат: „Астматиците в реалния живот не плачат изобщо. Такива хора сдържат сълзите си, както и риданията. Астмата — това е сподавено хлипане… опит да изразиш нещо, което не можеш да покажеш по друг начин“.

А д.м.н. проф., ръководител на Висбаденската академия по психотерапия (Германия) Н. Пезешкиан е убеден, че повечето астми възникват в семейства, където се ценят успехите и се предявяват прекалено големи изисквания. „Вземи се в ръце!“, „Постарай се!“, „Гледай да не ни подведеш!“ – тези и подобни призиви често са слушали в детството си такива болни от астма. Освен това в такива семейства не се толерират недоволството, агресията, негативните емоции. Нямайки възможност пряко да се конфронтира с родителите, такова дете често потиска чувствата си. То мълчи, но неговото тяло говори на езика на бронхиалната астма, то „плаче“ молейки за помощ.

Смята се, че язвата може да е провокирана от пушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация в стомаха на солна киселина, а също така и от бактерията хеликобактер пилори. Психологическите причини може да са продължителен стрес и особеностите на характера, присъщи на много болни от язва.

Хората с язва в повечето случаи са тревожни, раними, неуверени в себе си личности, които обаче изискват от себе си много, хиперотговорни. Те винаги са недоволни от себе си, склонни са към самобичуване и „самоизяждане“. Има даже поговорка по този въпрос – „Причината за язвата не е това, което ядете, а това, което ви яде“. Нерядко язва имат и тези, които са заседнали в някаква ситуация и им е трудно да приемат новите обстоятелства в живота си. Такъв човек обяснява позицията си по следния начин: „Трябва ми време, за да предъвча това“. А през това време стомахът му предъвква сам себе си.

„Повръща ми се от това“ – говорим за опротивялата ни работа, която обаче по едни или други съображения не напускаме. Или не можем да изтърпим постоянните язвителни забележки на околните. В такива моменти нашето тяло започва да отразява като в огледало всичко, което става в душата ни.

Болките в кръста могат да са по различни причини – травми, физическо претоварване, работа в неудобно положение, преохлаждане… Сред възможните психологически обяснения са силна емоционална реакция, хронично напрежение, в което се намираме. При непосилни емоционални и психически натоварвания човек не може да носи повече „тежкия си кръст“, нагърбвайки се с товар, който не е в състояние да мъкне. Та нали точно тази част от нашето тяло служи за да се носят тежести. Но за всичко си има граница. Защото дори най-силните може да се прегънат под тежкото бреме, да се „изгърбят“.

Диабетът от гледна точка на психосоматиката не се получава от сладък живот. Точно обратното… Според психолозите тази болест е провокирана от конфликти в семейството, продължителен стрес и обида. Но главната психологическа причина за диабета е неудовлетворената потребност за любов и нежност. При хроничен „глад за любов“ възниква желание да вкусиш поне малко от някаква радост житейска и човекът започва да „засища“ емоционалните си празноти с храна. Храната става за него основен източник на удоволствие. И на първо място – сладкото. Следва преяждане, затлъстяване, повишено ниво на захарта в кръвта и сериозната диагноза — диабет. Като резултат дори сладкото като последен източник на наслада вече е забранено.

Според Валери Синелников организмът на диабетиците им подсказва: „Ти ще можеш да си доставяш сладко отвън, само ако направиш живота си „сладък“. Научи се да се наслаждаваш. Избери си само приятното за теб. Направи така, че всичко в този свят да ти носи радост и наслаждение“.

Световъртежът е банална проява на морска болест и е симптом на различни болести, някои от които много сериозни. Лекарите знаят какви и знаят как да ги диагностицират. Но ако безкрайното ходене по лекарски кабинети не носи резултат, а докторите са единодушни, че „нищо ви няма“, то причините могат да се потърсят на друго място.

Възможно е житейските обстоятелства и ситуации в момента да ви карат да се въртите като катеричка в колело. Или около вас се случват неща, от които ви се завива свят. А може би толкова бързо сте се издигнали по йерархичната стълбичка в работата, че за кратко време сте стигнали височина, на която ви се замайва главата? Но ако вие сте спокоен човек, стабилен, свикнал към определен ритъм на живот, то такова „въртене“ на нещата и събитията около вас може доста да ви напряга. В такъв случай си струва да се замислите кое е действително важно за вас, да се съсредоточите върху главното. И здравните проблеми ще изчезнат. Любопитно е, че самият Юлий Цезар е страдал от постоянен световъртеж – известният любител на правенето на няколко неща едновременно.

За косопада също има обективни причини. Това са и гени, и хормонални нарушения, а и отново стрес. Често пъти косите падат усилено след тежки преживявания или нервен шок – смърт на близък, раздяла с любимия човек. Ако обвиняваме за случилото се себе си, отчаяно съжалявайки за загубеното, което не може да се върне, ние буквално „си скубем косите“. Стремителното оплешивяване нашепва: „Време е да се разделиш с всичко остаряло и излишно, раздели се с миналото си, пусни го. И тогава на негово място ще дойде нещо ново. В това число и нова коса“.

Невралгията на троичния нерв предизвиква силна и мъчителна болка. Троичният нерв е петият от 12-те чифта черепно-мозъчни нерви, отговорни освен за всичко друго и за чувствителността на лицето. Ето какво е психосоматичното обяснение за тази раздираща болка. Ако не харесвате краката си, или размера на талията си, то тези недостатъци могат да се скрият със съответните дрехи, но лицето винаги е на показ. Освен това върху него се изписват всичките ви емоции. Но често не ни се иска да разкрият „истинското ни лице“. Влизаме в роли и слагаме маски, лепим усмивки, за да скрием истинските си преживявания. И едновременно с това не ни се иска да се „обезличим“.

Несъответствието между истинското ни лице и маската, зад която се крием, води до това, че лицевите ни мускули са постоянно напрегнати. Нашата сдържаност и вечна усмихнатост се обръща срещу нас – възпалява се троничният нерв, „парадното“ лице изведнъж изчезва, а на негово място се образува изкривена от болка гримаса. Излиза, че сдържайки агресивните си импулси, любезничейки с тези, които с удоволствие бихме размазали, ние си удряме шамар сами на себе си.

Баналната болка в гърлото също често има психологически предпоставки. Кой от вас не е хващал ангина или грип точно преди класното по математика, от която ви е „дошло до гуша“? А кой не е вземал болничен, защото на работа са го „стиснали за гърлото“?

Често ги боли гърло и хора, които трудно изразяват емоциите си. Те „преглъщат“ обидата, въпреки че външно изглеждат силни и безчувствени. Но зад студенината се крие бурен темперамент, а в душата бушуват страсти. Бушуват, но не излизат навън, а засядат в гърлото.

Разбира се, че не всяка болест е буквално проявление на някаква психоматика. Не всяка хрема е знак от съдбата, но все пак имайте едно наум. Естествено, че ще потърсите лекар, ако не ви е добре и нещо ви боли. Но ако забележите, че заболяването се лекува трудно и не му влияят предписаните медикаменти или животът ви е пълен със стрес и конфликти, струва си да се замислите дали вашите проблеми със здравето не са предизвикани от неотреагирани емоции, подтиснати обиди, преживявания или страхове. Не карат ли нашите неизплакани сълзи тялото ни да плаче? Психотерапевт ще ви помогне да разберете това.

Сергей Новиков: „Понякога лекарите, лекуващи тялото, все пак отправят пациентите си на психо-терапевтично лечение (по-рядко се случва пациентите сами да стигнат до разбирането, че имат нужда да се обърнат към психотерапевт) и тук се сблъскваме с още един проблем – пациентът започва да се страхува, че ще го помислят за луд. Именно заради този страх много хора не стигат до лекаря. Това опасение е абсолютно неоправдано: психотерапевтът е лекар, който работи и с абсолютно психически здрави хора. Тези, който са се престрашили да стигнат до кабинета на психотерапевта, започват да работят над себе си, започват да се учат да виждат, анализират и решават проблемите си, да станат тези „най-щастливи пациенти“, които са успели да се избавят от „неизлечимо, хронично заболяване“.

Връзката между телесното и психичното е неоспорима, и само хармонията между двете съставящи на здравето може да направи човека истински здрав.

Желая ви щастие, успех и любов!

Ваш Славолюб Богач, експерт по взаимоотношенията, любовта, ведически психолог.
Превод Т. Темелкова
Източник: https://fithacker.ru/articles/psihosomatika-kak-plachet-telo-za-nevyiplakannyie-slezyi/

http://www.my-spirala.net/index.php/psihologia/921-psihosomatika

Психосоматика: Как плаче тялото заради неизплаканите сълзи

Психосоматика: Как плаче тялото заради неизплаканите сълзи

Психосоматика: Как плаче тялото заради неизплаканите сълзи

Бронхиалната астма възниква при попадане в дихателната система на едни или други алергени, може да се предизвика от инфекция, но и от емоционални фактори.

Връзката между телесното и психичното е неоспорима, и само хармонията между двете съставящи на здравето може да направи човека истински здрав.

Желая ви щастие, успех и любов!

Ваш Славолюб Богач, експерт по взаимоотношенията, любовта, ведически психолог. Превод Т. Темелкова Източник: https://fithacker.ru/articles/psihosomatika-kak-plachet-telo-za-nevyiplakannyie-slezyi/

http://www.my-spirala.net/index.php/psihologia/921-psihosomatika

Ваш Славолюб Богач, експерт по взаимоотношенията, любовта, ведически психолог.
Превод Т. Темелкова
Източник: https://fithacker.ru/articles/psihosomatika-kak-plachet-telo-za-nevyiplakannyie-slezyi/