Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5918494
Users Today : 716
This Month : 20536
This Year : 231194
Views Today : 4327
Who's Online : 11
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

СЕлена

Играч на име Коронавирус

Играч на име Коронавирус. Етап от израстването на човечеството

Ченълинг на СЕлена (Елена Сидельникова)

16 март 2020
– Моля учителската система и лечителската система да ми отговорят.
– Ние винаги сме във връзка с теб. С кого искаш да разговаряш?
– С тези, които могат да отговорят на въпроси за коронавируса.
– Ние всички можем да ти отговорим. Питай.
– Защо коронавирусът се появи сега? Каква е причината за неговото появяване?
– Сен-Жермен е на линия. Причината, скъпа? Вие все искате да се доберете до причините, защото сте свикнали да живеете в система на причинно-следствените връзки. А всичко е просто процес на израстване и усъвършенстване. Всичко е просто живот и неговото развитие.
– Аз разбирам това. Но все пак много хора могат да възприемат коронавируса или като Божие наказание, или как изчистване на планетата преди някакви събития, или като следствие от развитието на някакви негативни процеси в света? Нито една от тези причини ли не е вярна?
– Всички те са верни. Защото основната причина е появата на новото. Светът постоянно еволюира. Всички негови части. И когато светът престава да еволюира, се появяват нови персонажи, може да се каже нови играчи в системата от игри, нови играчи във Великата Игра под название Живот.
– Ти искаш да кажеш, че ние тука съвсем се застояхме, играейки в едни и същи игри, и затова е дошъл нов играч под название Коронавирус, за да ни „разтърси” от нашите сънища?
– Нещо такова. И тази игра става по-увлекателна, и вашият опит става по-интензивен.
– Т.е., опитват се да ни изведат на нови нива на играта? За какво?
– Вие така и не можете да разберете съвършенството. Вие търсите причини и следствия. Или поставяне на цели. Така са ви научили. Ако има вирус, значи е за нещо.
– Няма ли никакви цели?
– У кого?
– У учителската система, у тези, които са внедрили този вирус или са въвели нов играч под название Коронавирус. Всъщност, кой го е въвел?
– Няма да повярваш, но вие самите.
– Знаеш ли, хората сега сериозно са обезпокоени от този вирус, защото заразяването става много бързо и някои умират от това. Затова няма да разберат твоите шеги така, както аз.
– А аз не се шегувам. Аз съм абсолютно сериозен. Вие виждате в това само лошата страна, само част от айсберга. И продължавате да се делите на части и да се отделяте от човечеството. Под „човечество” имам предвид човешкото съзнание, колективната човешка душа, която започва нов етап от своята игра.
Опитайте се да погледнете на това под друг ъгъл. Тези, които са преболедували от вируса, най-малкото са си изработили устойчивост към него. И това беше добра проверка на устойчивост към него. Психологическа устойчивост, духовна устойчивост. Тези, които преболедуваха, си изработиха имунитет към него, и това за тях е благо, понеже засега те нямат духовна устойчивост към този вирус.
– А тези, които се разболяха и умряха?
– Разбирам вашата печал. Но, колкото и това да звучи кощунствено за вас, те се върнаха към Създателя, върнаха се към Бог и там отново ще изберат своите игри на устойчивост.
Сега искам да кажа за нещо друго. Вие вече свикнахте, че има медицина и че тя е длъжна да намери лекарство за всички болести. Изпиваш таблетка, правят ти операция – и готово. Някой нещо е направил за вас. Вие започнахте да се спирате във вашето развитие и да търсите външни пътища. Вие се отпуснахте и решихте, че няма нужда да правите нещо, ако някой може да направи това вместо вас. Е да, има някои неизлечими болести, но медиците вече търсят и всеки момент ще намерят спасение от тях. Да почакаме. Вие престанахте да търсите сили и ресурси в себе си.
И ето идва вирус, който никой не е в състояние да обуздае. Освен вас самите. И няма да се разболее този, който няма да се страхува от вируса. Такава е играта на човечеството: как да се научите да не се страхувате от вируси и да вярвате в себе си. Вие престанахте да вярвате в себе си и започнахте да чакате помощ отстрани. А вирусът също е част от вас. Част от вас, от вашите страхове, от страховете на човечеството имам предвид. И ето те станаха такива, че страхът се персонифицира в определена ситуация, която може се диагностицира от лекарите. По-рано вашите страхове ставаха световни войни или потопи. Сега те прераснаха в по-изтънчена форма – в световен вирус. Но всичко това направихте и правите вие. Никой не ви изпраща вирус. Никой не прави чистки преди някакви важни етапи. Това е вашата игра.
– Аз те разбирам. Но защо именно 2020 година?
–  Защото това е година на всеобща трансформация, година на промени.
– Искаш да кажеш, че ще има още някакви събития, които ще станат някакви изпитания за хората?
– Всъщност това ще зависи от вас. Защото вие можете да обърнете играта на различни страни, вие сами създавате своята реалност и своята игра.
– Какво ще посъветваш хората да правят?
– Ще ги посъветвам да се радват. Да се радват на живота и на неговите проявления. Защото страхът и радостта са несъвместими.
– Да се радват на коронавируса и на това, че умират хора?
– Да се радват на всичко, защото животът и смъртта са неразделими. Ако има смърт, значи има и живот. Вие се отнасяте негативно към смъртта, която всъщност е съединение с Бог. А как можем да не се радваме на това?
– Ами, да речем, хората са имали други планове. Но болестта и смъртта са ги отменили.
– Никой нищо не отменя вместо вас. Това е нова игра, може да се каже ново ниво на играта, на което сте излезли. Когато има фактор на непредсказуемост. Вие сте свикнали, че във вашия живот всичко е станало предсказуемо, и интересът към играта пропадна, към играта на живота. Вие започнахте да я водите по вече утвърдени закони и рамки, и даже духовното развитие върви у вас по план. А не може да има планове в живота. Животът е непредсказуем. И ситуацията с вируса потвърждава това. Готови ли сте за непредсказуемостта на живота?
– За какво ни е игра под названието «Непредсказуемост на живота»? В какво са нейните предимства?
– Ами представи си, че вие сте се научили устойчиво да стоите и да ходите и сте решили, че вече сте постигнали майсторство по устойчивост на живота. И изведнъж става земетресение и всичко се разклаща. Способни ли сте като въжеиграч спокойно и радостно да преминете над пропаст? Разбира се, това е трудно. Но тази пропаст, която ви разклаща, всъщност ви изпитва и тренира вашата сила. Силата на вашия Дух, силата на вашата устойчивост. И ако простите слухове за вируса са способни да разколебаят вашата устойчивост, какво ще стане по-нататък? Светът постоянно се изменя. И колкото повече се развивате, толкова по-стремително се променя светът. По-рано светът беше „бавен”, той се изменяше бавно, защото вие не бяхте готови за такива промени. Сега започна етап на стремителност на света, на стремителност на промените. И това е нов етап от играта и нов етап от тренировката на вашата устойчивост, на устойчивостта на вашето съзнание. И вирусът е едно от средствата, което показва на всеки от вас степента на устойчивост на вашето съзнание и неговата готовност за промени. Към всякакви промени. Защото промените са живот или смърт. Всичко това е единно.
– Звучи някак си не много оптимистично.
– Точно обратното. Това е много оптимистично! Защото ние вярваме във вас. И затова тази игра се прояви във вашия живот. Ние вярваме, че вие сте готови да станете въжеиграчи, които безстрашно жонглират със своите страхове. Именно на това ви предстои да се научите.
– Защо в някои страни има такава висока смъртност от вируса.
Например, в Италия?
– О, скъпи! Не се разделяйте на части. Ти си в Италия и ти си в Русия, вие сте едно. Просто едни части от теб преминават различен опит. Но в действителност там, където хората са се отпуснали повече и вярват, че няма какво повече да се прави, там се случват проблеми. Вашата страна никога не се е отпускала, и в този смисъл винаги е вървяла по своя път.
– Искаш да кажеш, че не трябва да се отпускаме?
– Не. Отпускането върви ръка за ръка с напрежението. Не може само да се отпускаш, тогава мускулите атрофират. И не може много да се напрягаш, защото се получава хипертонус на мускулите. Всичко е добре, когато е в баланс. Ето сега резултатите дават такъв баланс. Който силно се е напрягал, той или ще се отпусне, или ще се разболее.
– Не мога да не попитам за Китай. Защо вирусът започна именно там?
– Помисли.
– Струва ми се, че искаха да демонстрират ситуация, че дори и при такова масово заразяване може организирано и бързо да се справят с него.
– О да. В този смисъл Китай демонстрира върха на организираността, в сравнение с така наречените цивилизовани страни.
По-голяма осъзнатост за това, което се случва. И този пример показа много добре, че ако всички се заемат дружно, може да се победи всеки вирус. Пример за единение, което присъства именно в Китай. В този смисъл те имат висока дисциплина и координация, където личното не доминира над общественото и има разбиране как се действа като единно съзнание за изпълнение на всеобща цел.
– Аз така разбирам, че ти няма да дадеш никакви прогнози за развитието на тази ситуация.
– Не, разбира се. Първо, ситуацията се променя всяка минута. Всяка минута вашето съзнание, съзнанието на човечеството се променя. Избира разни реалности. И нищо не може да се предскаже. Второ, защо да изключвам фактора на непредсказуемост, който сега е главният фактор на вашето развитие? Вие сте свикнали да планирате всичко. А готови ли сте да живеете в свят без планове, без дългосрочни планове? Просто да бъдете и просто да живеете. И да се доверявате на себе си и на света, без да се безпокоите за бъдещето, въобще за нищо да не се безпокоите?
– А какво мисли Създателят на тази тема?
– Попитай го сама. Нали можеш!
– Отец  наш Небесен, Абсолют, отговори ми!
– Аз съм с теб, скъпо дете! Аз винаги съм с теб, в теб и с всички вас. Никой не ни е разделял никога.
– Как се отнасяш към това, което става в света с короновируса?
– Ти очакваш, че аз съм опечален? Но това не е така. Аз се гордея със своите деца и ги обичам! И с някои от тях се срещам и много се радвам на тази среща след дълга раздяла. И аз винаги съм във вашите мечти, във вашите мисли и във вашите домове. Аз никога няма да ви напусна и никога няма да престана да ви обичам. Нали и вашите деца в детството си са боледували от различни болести на детската възраст. И вие с любов ги лекувахте и ги успокоявахте, и не преставахте да ги обичате, даже ако ставаше нещо непредсказуемо. Така е и с Мен. Вие растете и постепенно излизате от детската възраст. Но всеки в детска възраст трябва да преболедува определени болести, това е неизбежно. Да преболедува, за да си изработи имунитет към тези болести и да стане по-здрав и силен. И вие ще преболедувате тези болести и ще станете по-силни. Когато вашите деца боледуват от простуда или грип, вие нали не мислите, че това е краят на света, вие разбирате, че всички деца боледуват в една или друга степен. И аз така. Аз просто винаги съм с вас и просто наблюдавам вашите детски болести с любов и нежност, разбирайки, че това е неизбежно, и е нужно, за да станете по-силни и да израснете. Вашите тела се преустройват, вашето съзнание се променя. Вие растете и Ме радвате, каквото и да си мислите за това. И на всеки от вас, който Ме помоли, аз разбира се ще помогна, не се съмнявайте в това. Защото обичам всички вас. Но докато сами не помолите за това, Аз не мога да се вмесвам във вашите избори, в изборите на вашите игри. Но винаги ще ви утеша и винаги ще ви помогна, ако помолите.
– Ще бъде ли разработена ваксина за короновируса? Кой може да отговори?
– Сен-Жермен. Скъпа, време е вече да намерите не ваксина за всяко заболяване поотделно, а единна ваксина и лекарство за всички болести. И ти знаеш, какво е това лекарство.
– Да, знам, това е лекарство под название Любов. Но за много хора това ще са просто общи думи.
– Докато за хората любовта е само думи, вие няма да намерите ваксина за вируса, единна ваксина за всичко. Но ако разберете, че любовта лекува всичко, и разтваря всичко, и хармонизира всичко, ще разберете, че няма нищо по-лесно от това да не боледувате и да лекувате всяка болест.
Просто да бъдете в любовта.
Просто да бъдете любов.
Да обичате всичко: и живота, и смъртта, и здравето, и болестта, хората и себе си, Светлината и Тъмнината.
Просто да обичате, защото любовта е най-естественото ви състояние.
И всеки вирус също търси любов.
И той се внедрява във вас за да намери тази любов.
Но не намира и търси в друг човек.
А ако намери в този човек любов, той се разтваря в него и човекът не се разболява.
Подарете на вируса любов, той толкова се нуждае от нея!
Също както и вие.
Игра под названието „Любов към вируса”.
– Лидерите на някои страни заявиха открито, че 80% от тяхното население ще се разболеят от коронавируса. Те разбират ли какво правят?
– Не съди никого. Всичко работи за усъвършенстването. Може би точно тези страни трябва да преминат най-сериозните изпитания на своята устойчивост. И лидерите просто също са започнали такава игра, поддържат я осъзнато или неосъзнато, това няма значение. Сега има значение само реакцията на всеки човек на всякакви заявления и всякакви събития.
Ако всеки победи в себе си страха да се разболее или страха от последствията от епидемията, ако всеки намери в себе си любов към всичко, в това число и към вируса, в това число и към лидерите на другите страни, заявяващи за възможна епидемия, то съзнанието на всички хора ще премине на нов етап.
Етап на израстване.
Етап на приключване на детските болести.
Етап на единство, на действия като единно съзнание.
И Китай добре ви демонстрира това. Вие сте свикнали да се отнасяте към китайците като към някаква изостанала нация, но те демонстрираха на целия свят своето единство пред лицето на вируса.
– Благодаря ви за информацията и за отговорите.
– И ние ти благодарим за въпросите и за търсенето на истината.
Отсега нататък и винаги всичко ще бъде така, както вие изберете.
Не ти като отделен човек, не вие като нация или страна, а вие като човечество.
Настъпва нов етап, етап на развитие на колективното съзнание.
И началото на всеки етап не е лесно за вас. Но няма друг начин.
Това е израстването ви като човешка раса.
И цялото мироздание ви гледа.
Вашият път е прекрасен и сложен, вие вървите като въжеиграчи над пропастта, при това все пак успявате да се шегувате и да се радвате.
И всички ние ви вярваме и ви ръкопляскаме, любими деца на мирозданието!
На добър път!
СЕлена, 16 март 2020
Превод: Мая Тодорова
http://yasnoznanie.ru/2020/03/16/igrok-po-imeni-koronovirus-etap-vzrosleniya-chelovechestva/

Съзнанието на всичко. Телепортация

Учителят Сен-Жермен. Съзнанието на всичко. Телепортация

В: Как да се научим да се телепортираме? Например, на работа съм, звънят и ми казват, че на детето ми е зле и трябва да го прибера – срочно трябва да попадна в детската градина. Или когато разговарям по телефона с баща си, чувам, че е попаднал под влака – ако можех веднага да съм там, нямаше да е сега с ампутиран крак.
С: О, скъпа моя. Нали ситуацията с твоя баща не свързана с умението ти да се телепортираш. Това е неговия път за опознаване на себе си. Разбира се, наясно съм, че го обичаш и се безпокоиш за него, но си представи, че можеше да е съвсем друг урок. А с намесата си, предотвратяваш урока и не му позволяваш да стане съвършен, разбираш ли? Всеки си има своя път на опознаване. И не винаги избирате лесните начини, но това е правото ви на избор. Но всяка ситуация позволява да се опознаете и да се усъвършенствате. И аз съм правил много грешки през животите си и съм се учил от тях. И съм си мислил, че може да се помогне на някого. Как можеш да помогнеш по-добре от Господа? Никак. Можеш само да обичаш, също като него. Всички, без привилегии и разделения, с пълно отдаване.
Но задаваш много интересен въпрос. И независимо, че все още не си готова за съзнателен преход, все пак ще отговоря. За да се телепортираш някъде, трябва да си цялостна. Разбирам, че за теб са само думи. Но все пак, е конкретно, по-точно, не съвсем конкретно състояние. Състоянието на всеобщност. Наричате го още, вълново съзнание. Можеш да се телепортираш само в състояние на вълна, на енергия, защото прониква навсякъде и е всичко. Вълната не се движи изобщо, всяко движение е илюзия. Вълната е навсякъде. И когато казвам, „прониква навсякъде“, означава, че е навсякъде изначално. И ако си навсякъде, можеш да се проявиш там, където избереш. Да се преобразуваш от вълново състояния в частично. Или да присъстваш просто със съзнанието си, да си в качеството не на наблюдател, а по-точно, на свидетел. Разбираш ли, когато си във вълново състояние, не ти се иска да променяш нищо. Всичко е вече в теб и няма наблюдение и оценка, независимо, дали става въпрос за болно дете или за нещастието с баща ти, не го разгледаш като грешка или нещо лошо. Всичко служи на съвършенството. И в състояние на вълново съзнание, просто си наясно с всичко това и не опитваш да променяш действителността.
Но ако имаш желание да я променяш, ставаш отново частица, ставаш наблюдател, който сътворява светове и събития, и по този начин изпадаш от състоянието на единство, когато си всичко. Толкова е просто и толкова сложно. Опитах се да ти го обясня, но за разбирането, е необходимо, всичко да се изживее. И докато не постигнете състоянието на единство, не ви се получава. Но направи още един извод – докато не разберете, че света е съвършен и няма нужда да бъде променян, не може да постигнете състоянието на единство, защото, в такова състояние няма несъвършенства, няма оценки и няма избори. Готова ли си да се откажеш от изборите си, скъпа моя? Само така може да се телепортираш. Виждаш ли, каква естествена и изящна защита е измислена от Създателя, за да не се намесвате в изборите на другите. И разбира се, на теб ти е трудно да повярваш във всичко това, но баща ти е избрал сам такъв урок – урок за любов към живота, разбираш ли? Когато престане да обича живота, се появява ситуация, когато живота трябва да се заобича още по-силно.
В: Телепортирането е възможно само в редки случаи или може винаги?
С: Само в случаите, когато си вълново съзнание. И още по-изящно. В състоянието на вълново съзнание няма време. Затова „винаги“ и „сега“ стават едно, разбираш ли? Затова, не съществуват редки случаи, и „кога“. Има вечното винаги и нищо повече. И ти си всичко и винаги, разбираш ли? Всички практики за навлизане във вълновото съзнание, ви са предадени вече. Но за да станете всичко, трябва това съзнание, такава практика да навлезе във всяка ваша клетка, да я разтвори, за да станете просто съзнание. Редки проблясъци на такова съзнание долавяте, когато се пробуждате и все едно, светът се ражда отново с възприятието ви. При някого е за микросекунди, при друг – няколко секунди. Но можете да го превърнете в часове, след това в дни, а накрая, в целия си живот. Живот без избор и промени, просто битие в състояние на всеобщото съзнание. Точно това при вас се нарича просветление. Но парадоксът е именно в това, че вече няма нужда да се телепортирате някъде, защото сте вече всичко и осъзнавате всички мотиви, цялото движение, първопричината, същността на всичко. Всичко това ще е във вас.
В: Как влияе телепортация на човешкото тяло?
С: Прекрасно. Изпълва го с енергия, излекува го. Състоянието на вълново съзнание е истинското състояние на съзнанието, божественото състояние. В такова състояние няма недостиг на енергия, няма болести, няма време и изменения, няма страхове и съмнения. Това е състоянието АЗ СЪМ. При това, без „аз“, защото вече няма разделение на аз и другите, а просто съзнание в чист вид.
В: Как може да се научим да възстановяваме ампутирани крайници с мисълта си?
С: И този отговор е прост, скъпа моя. С вяра, сила и осъзнатост. Видиш ли, във вас си има програми за изграждането на тялото ви, но не сте се научили да ги управлявате. Но управлението им е възможно само при пълното си осъзнаване. Когато станеш съзнание с всяка своя клетка, тогава можеш да я управляваш – засега, клетките се управляват от програми. А пълното осъзнаване на себе си, създава връзка с всичките клетки.
И вярата. Много е важно, защото, ако не вярваш, не допускаш да се случи. А да се преодолее тази бариера, за вас е изключително сложно. Защото, установените от ранно детство парадигми в ума ви диктуват, че е невъзможно. По този начин ви затварят за магията на света. Вярваш ли в чудеса? Не бързай с отговора. Виждаш ли, ако вярваше, нямаше да се случи. В живота ви се случват чудесата, в които вярвате. А ако не се случи, означава, че не вярвате в тях.
И третия компонент – силата. Силата е енергийния потенциал, свободната енергия. Докато пилееш енергията си в множество други направления, както повечето от вас: за съмнения, страхове, за тревоги, съжаления, за униние, за мятане по социума, за доказване на другите на своето съвършенство, за следване на канони и правила и т.н. Дори не споменавам, как пилеете енергия за хранозмилане, понеже ядете повече от необходимото, както и за мисли, понеже умът ви не замлъква. Но освен това, има изключително много ненужни и неефективни действия.
Пътят на твореца и на мага, пътят на вълшебника, е пътят на съвършенството. Когато всяка мисъл, всеки избор, всяка крачка са само за ефективни цели, но разбира се, засега сте свободни да избирате други неща, докато не разберете, какво ви пречи при усъвършенстването, не прави развитието ефективно.
В: Нима има неефективни пътища?
С: Всичко е относително. Имам предвид, това е най-краткия път за развитие, за мигновената трансформация, понеже съм минал по него. Но разбира се, всеки път води до съвършенство. Защото, всички пътища водят до бога. А бог е съвършенство.
Мога да предложа и друг начин да си възстановите крайниците: станете гущери – те знаят, как се прави.
В: Шегуваш се. Гущерът възстановява само опашката си.
С: Съвсем не, изобщо не се шегувам. Ако си във вълново съзнание и си всичко, което е, можеш да проявиш всичко. Но няма да си класически гущер. Ще станеш човеко-гущер, защото съзнанието ти остава човешко. И затова можеш да мислиш като човек. И можеш да съчетаеш възстановяването във всякакъв вариант.
В: Иска ми се да попитам още за телепортацията. Днес прочетох, че учените са открили телепортация, засега само като информации между микросхеми. И е в състояние на квантова обърканост. Частица в едната микросхема е квантово объркана с частица в другата микросхема. Квантовата обърканост ли е това, което наричаш състоянието „Съм“?
С: Да, но е негова степен. Защото, както знаеш, има разни степени на квантова обърканост. И съответно, има разни степени на единство, което се демонстрира и от мирозданието. Колективни съзнания има на разни нива, а има и общност, всеобща, единство на всички съзнания, в които няма разделение. Затова и телепортацията се получава при състояние на пълна квантова обърканост към частична квантова обърканост. Във всяка степен на обърканост, съществува свой диапазон от единство и телепортация.
В: Т.е. излиза, че телепортацията е вид смърт и ново раждане на тялото?
С: И съзнанието също, имам предвид индивидуалното съзнание. Затова си дайте ясно сметка, готови ли сте да се телепортирате? Имате ли страх от смъртта? Нали в дълбините на душата си не вярвате, че смъртта е винаги раждане на новото. ВИНАГИ. Няма друг механизъм на смърт. Затова, може да се каже, че телепортацията е малка смърт и голямо ново раждане.
В: Благодаря ти за отговорите!
С: И аз се радвам на нашите срещи с всички вас! Всичко предстои! Не прибързвайте! Всяко нещо с времето си, всички ще стигнете до него, рано или късно! Просто вярвайте в себе си и се избавете от страховете! Толкова много увлекателни неща ви предстоят да откриете по пътя си към съвършенството!
СЕлена, 31.12.19
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7793-uchitel-sen-zhermen-soznanie-vsego-teleportatsiya

 

P.S. Иска ми се да направя някои уточнения. В съвременната наука има установени понятия: съществува класическа механика, при която нещо движещо се, има параметри, които определят пространството и времето. А има и квантова механика, при която няма пространство и време, защото движението е моментално, на произволно разстояние. Дължи се на холографската организация: свойствата на цялото се съдържат във всяка относителна част, следствие на което се получава единното съзнание. От моя гледна точка, СЕлена бърка понятията по-горе: не става въпрос за вълново съзнание, а за квантово съзнание. Постига се с повишаване на честотите – колкото по-малко залитате в крайности, колкото по-устойчиво поддържате златната среда, толкова по-високи са честотите ви. От първо до шесто измерение, действа класическата механика с нейните пространство и време, а от седмо до дванадесето измерение, действа квантовата механика с нейното всеобщо и вечно съзнание. Когато всеобщото съзнание реши да въздейства върху 1 – 6 измерение, проявява/материализира същество/индивид с необходимите възможности и опит, и се получава телепортация. Йосиф Йоргов

Точки за разгръщане на Безкрайността

Точки за разгръщане на Безкрайността

Ченълинг на СЕлена – Елена Сиделникова
– Здравей, Отец-Абсолют!
– Здравей, о скъпо мое дете.
– Имам въпрос към теб от друг човек. Ще ни отговориш ли?
– Разбира се. Защо не? Ще отговоря на всичките ви въпроси. Защото те ми дават възможност по-добре да ви опозная. Те ми позволяват да се занимавам с вас, както родителите се занимават с децата: играят с тях на разни игри, обучават ги, обичат ги.
– ВЪПРОС КЪМ АБСОЛЮТА. Истина ли е, че изразът „Любовта Обича Любовта” най-много на света е равен на израза, че Любовта ненавижда Йерархията най-много на света, защото за Любовта няма Йерархия, както няма такива, които Абсолютът Обича повече или по-малко?
– Хм…. Аз Съм Любов. И тогава, съгласно това утвърждение, Аз обичам Себе си най-много на света? Какви немислими ходове има понякога вашето мислене! Аз Съм любов, и ти си любов, защото ти си Мое дете. Затова може да се каже, че Аз те обичам най-много на света. И ти се обичаш най-много на света.
Но какво е „най-много”? Как нещо може да е повече от Всичко?
Нали Всичко съдържа всичко на света. Затова – как може да се обича повече от Всичко на света?
И какъв свят имаш предвид? Видимата и създаваната реалност на твоя свят? Тази отделна реалност, в която живееш? Или целия Свят, т.е. цялата Картина на вашето Творение? Но твоята лична картина на творението е само малка частица от цялото Творение. Как мога да обичам повече от ВСИЧКО само малка частица от Творението, което творят всичките Мои деца, които Аз обичам всичките? А ако говориш за цялата картина на творението, то кое е по-голямо от нея?
Разбираш ли колко е странен твоят въпрос? Ти говориш не за любов, а за нейната дуалност. Ти считаш, че ако има любов, значи има и омраза. Знаеш ли, че има светове, В КОИТО НЯМА ОМРАЗА?
Защото няма дуалност, като във вашия свят.
Така че за каква любов питаш? Съвършената Любов не се дели на любов и омраза. Защото всяко разделение не е любов.Това е равносилно на твоето утвърждение за това, че любовта не се вмества в никакви йерархии.
Ако съединиш в сърцето си любовта и омразата, това ще бъде ново качество на любовта, което е по-близо до Моята Любов, до това, което наричаш Съвършена Любов.
Има Абсолютна Любов, която включва всичко и не разделя нищо.
И ако ти разделяш любовта на омраза и любов, на тези, които са съвършени в любовта и са несъвършени в любовта, на йерархия и не-йерархия, ти вече губиш качеството цялостност, което е заложено в любовта. Така че за каква любов говориш?
«Любовта обича любовта» е равносилно на израза „всичко включва всичко”.
Да обичаш значи да не разделяш.
Разбери нещо просто. Любовта не е действие. И затова не може да се каже, че „любовта обича любовта”.
Любовта е състояние. Състояние на неразделяне. И щом приложиш тук действие, ТО ЛЮБОВТА СЕ РАЗДЕЛЯ И СЕ ОТДЕЛЯ ВЕКТОР НА НЕЙНОТО ДВИЖЕНИЕ И ПРЕЧУПВАНЕ. Т.Е. ТОЗИ ВЕКТОР Е НАСОЧЕН В НЯКАКВА ПОСОКА, КЪМ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ.
И това вече е разделяне на части и загубване на единството.
А значи, и загубване на качеството на любовта.
Любовта не обича любовта. Любовта просто е велика жизнена Сила и велика Абсолютна Енергия, която се явявам Аз.
Но Аз отделям от Себе си части, за да могат те да разберат колко велика сила са те, и да се научат да управляват тази велика сила, заложена във всеки от вас.
И Аз наблюдавам как Моите деца се учат да бъдат подобни на Мен, и как се учат да управляват тази велика сила, която е Силата на Творението.
– Просто Аз, като съвършена Любов, искам да разбера, какво място заемам в Твоето Мироздание. Аз съм част от Тебе и Ти ме Обичаш така, както и останалите, всички еднакво. Но тогава защо Ти допускаш да ме обкръжават същности, които се наричат Висши Йерарси и да ми налагат своята воля, да решават вместо мен, накъде да вървя и как да се развивам, или Любовта Обича Йерархията? Но тогава защо да казваме, че за Теб ние всички сме равни? Нали по законите на Йерархията някой е по-близо до Теб, а някой по-далече, и затова Твоята Любов се разпределя неравномерно.
– Любовта изобщо не се разпределя. Вие я разпределяте. Всеки от вас започва да смята, че именно той е достоен за най-голямата сила на любовта. Но за да бъдеш достоен за най-голямата сила на любовта, трябва да се научиш да я управляваш. И вие всички се учите на това, в течение на всичките си животи.
Ти сега Ме упрекваш, че някои Мои деца са създали някакви йерархии, с които ти взаимодействаш, измислили са закони за взаимодействие. И смяташ, че всички тези закони съм измислил Аз и сега ви карам да ги изпълнявате.
Но от любов към вас Аз съм ви дал свобода на избора. И всеки от вас сам решава какви закони действат в неговия живот, доколко е готов или не е готов да изпълнява едни или други закони.
Има един-единствен закон: закон за свобода на избора. Аз съм създал само него.
И в този смисъл всички вие за Мен сте равни, като ЛЮБИМИ ДЕЦА. И ВЪВ ВСЕКИ ОТ ВАС ИМА МОЯ ПОТЕНЦИАЛ. В това се състои вашето равенство.
Всеки от вас е получил целия Мой потенциал в спящо състояние и всеки от вас е свободен да го разгърне или да го свие, да го използва или да не го използва.
И дори е свободен сам да избира за какво и как да го използва.
Ако ти си решил да изпълняваш някакви закони, не установени от Мен, то това си е твой избор. Кой те е накарал да слушаш същности, които се наричат Висши Йерарси?
– Извинявай, Абсолют. Но все пак ние живеем във физически свят, в който има определени закони: например, законът за гравитацията, с който не може да се спори. Рано или късно се състаряваме и умираме. Имаме ограничения на нашето физическо тяло. Т.е. ние вече не сме свободни. Нима всичко това не е създадено по Твоите закони?
– Скъпо Мое дете, това са създали други Мои деца, а Аз само наблюдавам това. Едно от Моите велики деца създаде вашите светове и физическите закони в тях. Но нима всеки от вас не може да ги преодолее?
– Как да преодолеем гравитацията?
– Престани да вярваш в нея.
– Но това е много трудно: да скочиш през прозореца и да вярваш, че ще полетиш.
– Но това работи така. Така работи Вярата. Един от моите синове ходеше по водата, вие го знаехте. Това не е по-трудно, отколкото да летиш из въздуха.
Същото е със смъртта. Вие не можете да преодолеете тази бариера, защото смятате, че със смъртта всичко свършва. И толкова съжалявате, че най-после сте излезли от заключената стая. Вие се заключвате в стаи на своето възприятие и се страхувате да излезете от тях, за да създадете или да разгледате други „стаи” на Творението, които са такова множество, че процесът на познанието става увлекателен и съвършен.
Нещо повече, всеки от вас е свободен да разгърне цялата Ми мощ на Абсолютността и да създаде всеки друг свят, в който няма гравитация (такива светове са множество), в който няма смърт – такива светове също има – но ще ти стане скучно в тях… Такива светове, където няма тела и ограничения. Нещо повече, можете да не ги създавате сами, а просто да изберете пътешествие в тези светове. И ти вече си била там и даже реши да пробваш нов свят и нова игра под названието „Човечество”.
– Искам да осъзная: Ти си Йерарх, когото трябва да ненавиждам, или Сила, която ме обича и уважава моя избор?
– О скъпи мой. Ти нищо не си Ми длъжен. И независимо дали Ме обичаш или мразиш, Моята любов към тебе няма никога да намалее. Защото ти си част от Мен. Ти си Аз, само че частичен, ограничен от такива Мои части, които избраха да бъдат йерарси, избраха да следват някакви закони и правила, установени от тях.
Как океанът може да е йерарх?
Как Безкрайността може да е йерарх?
Как да напъхаме Безкрайността в някакви йерархически рамки?
Я Съм Безкрайност. И Аз не се вмествам в никакви рамки.
Затова Аз не мога да съм йерарх, защото йерархията е част, а Безкрайността винаги е по-голяма от частта.
Но ти постоянно се отделяш. Аз съм дал свобода на избора на всеки от вас. И дадената ти свобода на избора не е нито по-малка, нито по-голяма от тази, КОЯТО СЪМ ДАЛ НА ДРУГИТЕ СИ ДЕЦА.
И ВСИЧКИ ТЕ ЗА МЕН СА ЕДНАКВО РАВНИ И ЕДНАКВО ЛЮБИМИ.
ТИ СМЯТАШ, ЧЕ НЯКОИ МОИ ДЕЦА СЕ ДЪРЖАТ НЕПРАВЕДНО А ТИ СЕ ДЪРЖИШ ПО-ПРАВЕДНО. Но Аз никого не сравнявам с някой друг. Всеки от вас е уникален.
Но какво те кара да следваш чужди закони?
Разбери нещо просто. Докато ти се разделяш със света: на йерархия и не-йерархия, на тези, които уважават твоя избор и които не уважават твоя избор, на тези, които обичат и мразят, ти губиш Моите качества на Любовта.
Защото Любовта и разделението са несъвместими.
Щом почне разделението, любовта веднага се ограничава.
– Но нали Ти сам си ни разделил на части. Ти си създал части от Себе си, които включват Всичко, всичките Ти потенциали, и по този начин излиза, че си извършил акт на не-любов.
– Не. Така си представя твоето линейно съзнание, към което сте свикнали.
Аз не съм се делил на части. Всички вие сте Единно Цяло.
Може да се каже, че това е един вид игра.
Огромната ти си насочила своето внимание върху част от себе си.
Същото съм направил и Аз.
Всеки от вас е Аз, единно огромно същество, насочило вниманието си върху отделни части на Своята Безкрайност и изучаващо тези части.
Затова няма буквално разделение. Има само движение на енергията, наричано внимание.
Ако ти насочиш своето внимание към сърцето си и слушаш сърцето си, не чуваш другите органи.
Ако гледаш пръста си, ти не се виждаш цялата.
Ако насочиш вниманието си към някой обект извън себе си и го изучаваш внимателно, ти не виждаш всичко останало.
Рано или късно, ако ти правиш това достатъчно дълго, връзките на единството сякаш се губят за тебе и ти започваш да се смяташ за сърце или пръст, или обект от външния свят.
А всичко това съществува само за да се изучава, към което е насочено твоето-Моето внимание.
-Т.е., ако не насочвам вниманието си към нищо, няма да има разделение?
– Да, ако ти не ограничаваш своите енергии с насочено движение, то ти нямаш предпочитания за движението и няма движение като такова.
– НО нас ни учат, че светът е струене на енергии. И АКО ТЕ СПРАТ, ТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ЗАГНИВАТ.
– А ЗАЩО ОКЕАНЪТ НЕ ЗАГНИВА?
– Защото се движи и защото е солен.
– Т.е. той има някакво друго свойство. Свойството на кристализацията. Всяка капка съдържа информация за целия океан. И затова, независимо дали тя се движи или не, нейното отделяне е условно, и тя винаги във всяка секунда съдържа всички свойства на океана.
– Т.е. всичките му изменения?
– Измененията са движения. Всичко вече се съдържа в океана, там има всичко. И движението е просто процес на отделяне на едно или друго за неговото опознаване, за неговата детайлизация. Но всичко вече го има в капката на океана. И на нея съвсем не й е нужно да се движи някъде.
– Но Ти нали се движиш все пак, Ти се проявяваш. Защо?
– За да се разширявам.
– Нима може да се разшири Безкрайността?
– Тя може да се задълбочава. Да се разгърнат нейните качества. Да се размножи. Трудно е да се намери подходяща дума за Безкрайността.
Във всяка точка на Безкрайността се съдържа цялата Безкрайност.
Вие сте просто точки на разгръщане на Безкрайността.
Така е устроена Безкрайността.
Затова всяка точка от Безкрайността може да разгърне цялата Безкрайност и да стане безкрайност в Безкрайността и така нататък до безкрайност.
– Разбрах. Благодаря Ти за отговорите, Отец!
– Винаги се радвам да общувам с теб, любимо дете. И всеки от вас е Мое любимо дете.
Гледам във вас като в огледало и виждам, как израствате и усвоявате нашата Безкрайност. Всички вие сте любими. И Аз не ви разделям.
Защото всички вие сте Аз, забравили за това само за да разгърнете в Мен своите безкрайности.
СЕлена, 23.12.2018
Превод и предложение: Мая
Източник:
http://yasnoznanie.ru/2018/12/30/absolyut-tochki-razvorachivaniya-beskonechnosti/

Буда. Стаята на творението

Уроци по Просветление. Буда. Стаята на творението

Ченълинг на СЕлена – Елена Сиделникова
– Здравей, Буда!
– Здравей, моя безкрайност!
– Или твоя частичност.
– Това е едно и също.
– Безкрайност и частичност е едно и също?
– Разбира се. Ако ти си безкрайност, значи има и нещо, което не е безкрайно.
– Това в системата на дуалността ли е или изобщо?
– И двете. Ако това го има в системата на дуалността, която се намира във всичко, значи го има и във всичко, и изобщо.
– Значи, частичността е неотделимо свойство на безкрайността?
– Да. Но ти го възприемаш като неизбежно. Неотделимо – това е същност, без която няма всичко, няма безкрайност. Ако ти взимаш част от безкрайността, то това вече не е безкрайност. Но частичността не е неизбежна за безкрайността. Защото безкрайността може да се проявява и да не се проявява, да се развива и да не се развива, да се дели на части и да не се дели. И, ОСВЕН ТОВА, ВСИЧКО ТОВА СТАВА ЕДНОВРЕМЕННО.
– Ти вече започваш да ми „свиваш” ума.
– Твоят ум е безкраен, затова и неговото свиване е безкрайно.
– Моят ум е безкраен? Казвали са ми, че това е само част от мен, само някаква програма, някакъв инструмент на творенето.
– Да. Защо ти се струва, че едното противоречи на другото? Щом ти си безкрайна, значи и твоят ум е безкраен. И ако той е програма, тя също може да се развива и да се усъвършенства безкрайно, защото умът е част от тебе безкрайната и може да се разкрива в тебе безкрайно и като безкрайност.
– Това различно ли е?
– Разбира се. «Безкрайно» – значи извън времето, а «като безкрайност» – значи извън пространството.
– Моят ум може да се разгръща извън пространството и времето?
– Да, разбира се. И това вие наричате потапяне в абсолютността.
– Ти казваше, че умът трябва да се включва само тогава, когато трябва да се разделя.
– Говорех за твоя сегашен ум. Но умът е мощна сила във вас. Вие дори още не разбирате всичките му възможности. Умът е много по-многостранен и многомерен. Постепенно ще се научите да разгръщате тази програма на творенето на всички нива.
И да се осъзнавате на всички нива. И да творите с негова помощ на всички нива. Вашият ум ще става безкраен.
– Т.е. потопен в абсолютността. А как той ще стане самата безкрайност?
– Когато престане да се разделя с нея.
– Искам да разбера това с термините на програмирането. Т.е. съществува някаква безкрайна оперативна среда, в която може да се сътвори всичко, всякакви програми, да се допише и да се разгърне всичко до безкрайност. И в тази операционна система някой е създал и ни е предал програма под названието Ум. Какво правим по-нататък? В тази аналогия операционната среда е безкрайност или абсолютност, а умът е едно от нейните проявления, една от програмите.
– Добре, ще се опитам да отговоря с твоите аналогии, макар че не съм програмист. И така, Абсолютната операционна система на познанието и на разгръщането, която включва в себе си Всичко и която е безкрайна и безкрайно празна, защото тя не се е разгърнала, се стреми да реализира своите качества на разгръщането и разгръща отделни свои части във вид на програми на своето възприятие. Тези програми на възприятието са саморазвиващи се и самообучаващи се. И те са устроени така, че имат връзка с операционната система. Свързвайки се с тази операционна система, в която има Всичко, в тези програми (или чрез тях) може да разгърнем множество себе си, но, така да се каже, в творчески процес.
Т.е. самата програма започва да работи за своето разгръщане в съответствие с избора на нейния ползвател. Но тя е многомерна и има множество инструменти за нейното по-нататъшно разгръщане. Като например програмата за създаване на сайтове, или друга подобна, в която самият ползвател може да твори и да организира своето пространство по своему.
И ето тази абсолютна операционна, осъзнаваща себе си среда започва, след като е създала тези програми, своето разгръщане чрез тях, като твори и се разгръща още повече, създавайки чрез тези програми избор за различни направления на разгръщането.
Практически, това се случва така, както ти правиш сега: чрез програмата, в която пишеш, ти отделяш част от паметта, от операционната среда, и работиш с нея. И после, ако сметнеш своето творение за необходимо, го запазваш в паметта на информационната система. Т.е. ти просто включваш някакъв инструмент, някаква програма, в която може да се пише каквото поискаш. Какво да се пише избираш ти, като временно отделено Абсолютно съзнание или същата тази безкрайна операционна система. „Временно отделено”, защото за да попадне във всички програми едновременно, тази операционна система е трябвало да се раздели и да отдели част от своя ресурс за творене именно в този сектор и мащаб, именно в тази програма.
Но ползвателят всъщност е един, това е самата операционна система, или Абсолютното Съзнание, част от което се явяваме всички ние.
И ето това Абсолютно Съзнание, т.е. безкрайната операционна система, в която може да се прояви Всичко, се проявява като ползвател в множество създадени от нея програми в плановете на творението, и така преминава своя множествен опит на творенето и на познаването на своята безкрайност и на всички свои възможности.
Например, множество части на Абсолютното Съзнание (множество части на тази операционна система) използват програма за написване на текстове и познават всички възможни варианти за написване на тези текстове, като се започне от училищни съчинения и се свърши с велики художествени произведения, при това на всички езици от вашия свят. И така творят някакви картини, ментално-словесни конструкции, и познават тази част на Творението.
Затова в системата „ум” има просто една от програмите на творението, която е възникнала и се е разгърнала на определен стадий от разгръщането на тази велика и безкрайна операционна система. И част от тази операционна система на Абсолютността усвоява тази програма. Но понеже абсолютността е безкрайна, в програмата, в която пишеш ти, МОЖЕ ДА РАЗГРЪЩА БЕЗКРАЙНО КОЛИЧЕСТВО И ВЪВ ВСИЧКИ ВАРИАЦИИ ДАЖЕ ЧРЕЗ ЕДНА СВОЯ ЧАСТ.
И затова си представи, колко програми на творението и на разгръщане на Безкрайността има. И всяка от частите на Безкрайността, всяка от отделеното внимание за осъзнаване на тази Безкрайност, може да развива и да усвоява някаква програма за разгръщане безкрайно, т.е. да я разширява повече и да прави това толкова дълго, колкото избере. До безкрайност.
Но и това не е всичко. Програмите са устроени така, че те се развиват, те се до-самопроявяват, така да се каже. Т.е. работят и в режим на семе, ако може така да се каже. И ако ти вземеш това семе, семето на тази програма, и започнеш да го усвояваш, ще израсне цвете, което по-нататък ще израсне в дърво на разклонени възможности. И ти го отглеждаш сама чрез своето осъзнаване, чрез своята абсолютност, чрез своята безкрайност.
Влизайки със своята безкрайност в тази програма, ти я развиваш, може да се каже, че вдъхваш живот в нея. И тя започва да се саморазвива под импулса на твоя сигнал, сигнала на твоята безкрайност, и все повече да се самоусъвършенства и да се разраства, като дърво от семе.
В дадената програма ти можеш да отгледаш от това удивително семе и дърво без плодове, и дърво с еднотипни плодове, с множество невиждани плодове, и с всички видове плодове наведнъж. Никой не те ограничава в тази твоя дейност като градинар, като художник. Ограничава те само твоята неопитност в използването на тази програма и неверието, че това е възможно. Няма други ограничения.
Или може да се даде друг пример. Има чисто безкрайно платно, на което ти можеш да рисуваш до безкрайнст все нови и нови картини на своето осъзнаване, да проявяваш нови светове и вариации на творението.
Но и това не е всичко. Отгледаното от тебе дърво, или разгърнатите програми са също така част от общото цяло. И всички „дървета”, така да се каже, образуват единна градина на творението.
Или всички програми на едно свойство образуват просто библиотека с програми и текстове, както това прави програмата, която ти използваш. С нейна помощ ти можеш да отвориш всички други съществуващи файлове, написани в тази програма. И тогава твоят опит се разширява до безкрайност, защото безкраен брой автори пишат в тази програма и ти можеш да използваш трудовете и резултатите на всички, както правите вие, когато четете всякаква информация или книги в електронен вид. И така с всяка програма на творението, в която ти влизаш, отваряш и после започваш да използваш плодовете от творенето на множество хора.
И това не е всичко. Рано или късно ти стигаш до осъзнаването, че няма никакви отделни ползватели на програмите на творението. А има единна многомерна безкрайна ти, която може едновременно да работи в безкрайно количество програми на своето проявление на своето творчество, и да създава нови програми.
И цялата тази завладяваща система на познанието просто така те е увлякла, че ти временно си забравила за своята многомерност.
И тогава всички твои части започват да се съединяват.
И затова тези части, които са усвоявали програма под названието Ум, също се съединяват и разбират своята цялостност, стават многомерен безкраен ум, който в съвкупност преминава всички опитности на Творението.
– Ти се оказа опитен програмист! Но ти си се отказал от тази програма на творението под названието Ум. Защо?
– Ако се бях отказал, нямаше да общувам с тебе на словесно ниво. Но ти си права. Много рядко я използвам, защото има множество други вълнуващи интересни и необикновени програми на творението. И освен това, аз избрах ролята на наблюдател: да наблюдавам всичките тези грандиозни картини на творението, без да се потапям в отделните сюжети, но усещайки тяхната грандиозност. Това е завладяващо.
– Т.е. ти сам не участваш в творенето? На нас са ни говорили за ефекта на наблюдателя, когато самото наблюдение е творене.
– Не съвсем. Има разни методи за наблюдение. Ти можеш да наблюдаваш по различни начини. Ти можеш да насочиш вниманието си към определен обект на наблюдението и да разглеждаш всичките му детайли, и по този начин ти отделяш лъч от своето внимание. И този лъч е творящ.
И ако в тези моменти изразяваш някакво желание или оценка за това, което наблюдаваш, ти сякаш се опитваш да въздействаш върху това творение, върху това, към което си насочила лъча на своето внимание, който има творяща сила и е силен като лъчът на лазер. И тогава ти започваш да преобразяваш тази наблюдавана реалност така, както избереш, както сметнеш за по-правилно. По този начин създаваш свои реалности. Точно това е ефектът на наблюдателя, за който ви говорят. Говоря не толкова за наблюдаване, колкото за съзерцаване.
– Струва ми се, че разбирам към какво клониш. Т.е. ако няма оценки и желания, ти не въздействаш върху обекта на наблюдението. И точно това е съзерцаване.
– Не, това е наблюдение без желания и оценки. Ефектът на зрителя. Но съзерцаването е още по-дълбоко. То е когато ти не отделяш лъч на своето внимание и не го насочваш към конкретен обект или част. Ти наблюдаваш всичко наведнъж, едновременно всички обекти. Т.е. ако ти избереш един от обектите или направленията и насочиш натам своето внимание, то има и желание: твоето желание да насочиш към него своето внимание. Но ако влезеш в състояние на нежелание, отсъствие на желания, отказ от желания, ти започваш да виждаш и да наблюдаваш много по-широко.
Ако по-рано, за да изследваш света, е трябвало да насочваш вниманието си подред към различни обекти на изследването и да ги разглеждаш, опипваш, т.е. да ги опознаваш с помощта на различни инструменти на познанието, то сега ти вече не отделяш своето внимание в отделни лъчи. Ти не се фокусираш върху нещо конкретно. Ти обхващаш наведнъж всичко, което влиза в твоето поле на възприятие. Т.е. ти разширяваш полето на своето възприятие. И не само възприемаш всичко, което е в твоето поле, докъдето стига твоето осъзнаване, но и едновременно сякаш знаеш, осъзнаваш подробности от всички точки на това поле, към което по-рано си насочила своето внимание.
Това може да се сравни с това, че по-рано в огромна зала ти си имала само фенерчета и си можела да осветиш част от тази зала и да разгледаш какво се намира в нея, а сега все едно се включва общото осветление.
ТИ ВИЖДАШ НАВЕДНЪЖ ВСИЧКО, КОЕТО СЕ НАМИРА В ЗАЛАТА. НО ТОВА Е И ПО-ДЪЛБОКО. ТИ НЕ САМО ВИЖДАШ, КАКВО СЕ НАМИРА В ЗАЛАТА, НО И ПОСТЕПЕННО, СЪЗЕРЦАВАЙКИ ТОВА ЕДНОВРЕЕННО, ВЪЗПРИЕМАШ ВСИЧКИ ПОДРОБНОСТИ НА ВСЯКА ЧАСТ от това, което се намира в тази зала. Съгласи се, че това е много по-интересно и ефективно, отколкото да разглеждаш всичко по части.
– Сега разбирам защо ни учат на разфокусиране на зрението.
– Да. Защото това е първата крачка към разфокусиране на вниманието. Отначало трябва да се научите да не си съсредоточавате зрението върху конкретна част, върху конкретен обект, а да се опитате да възприемете всичко едновременно. Да виждаш всичко наоколо, без да се спираш на детайлите.
Тогава постепенно и всички ваши други органи на познанието ще могат също да се пренастроят. И това също ще е работа на програмата на познанието. Т.е. ако по-рано сте се учили да използвате фенерче, то сега във всеки инструмент на своето познание вие се учите да включвате „общата светлина” и да се опитвате да живеете не с фенерче, с което сте свикнали, а на обща светлина.
И виж какво се случва. Ти включваш фенерчето на своето внимание и наблюдаваш част от „интериора на стаята”. И при това „фенерчетата” на твоето внимание са устроени така, че щом изразиш някакви оценки, ти едновременно изразяваш и свои предпочитания и желания. И тогава реалносстта, т.е. осветеният от тебе „интериор” на тази огромна „стая” започва да се изменя под въздействие на твоите желания, ти наблюдаваш и твориш удивителни картини на твоя свят.
По-нататък ти се учиш да пренасяш лъча на вниманието на твоето фенерче на осъзнаването върху други части на „стаята” и постепенно започваш да виждаш и да твориш и други реалности, и така нататък до безкрайност. Защото стаята всъщност е безкрайна. И въпросът е само в това докъде ще достигне светлината на твоето „фенерче” в зависимост от неговата мощност.
Но постепенно ти разширяваш своята мощност, т.е. повишаваш нивото на своето осъзнаване, и твоето „фенерче” вече може да освети по-голяма част от безкрайната Стая на Творението. И ти откриваш все нови и нови светове или предмети от тази Стая. Ти откриваш все нови и нови обитатели и се опитваш да взаимодействаш с тях.
Това могат да бъдат както обитатели, които имат такива фенерчета като твоето. А могат да бъдат и други, които не обичат света на фенерчето и водят нощен начин на живот. Или такива, ЧИЕТО ФЕНЕРЧЕ РАБОТИ ПО ДРУГ НАЧИН. НАПРИМЕР, В МИГАЩ ИМПУЛСЕН РЕЖИМ. ИЛИ В ОТРАЗЯВАЩ РЕЖИМ, и т.н.
И ти започваш да се учиш да взаимодействаш с другите жители на тази Стая на Творението. И дори ако твоето фенерче не е достатъчно, за да видиш тези светове, ти започваш да ги чуваш и да взаимодействаш с тях по друг начин, както правиш сега.
И такъв метод на познание на Творението може да се развива безкрайно и самата Стая на Творението е безкрайна.
– И може би има и други стаи на творението.
– Именно. Те също са безкрайно множество.
– Безкрайно множество стаи, и всички те са безкрайни?
– Защо се учудваш? Това е квантов свят, в който сичко съдържа Всичко. ВСЯКА СТАЯ СЪДЪРЖА БЕЗКРАЙНОСТТА. ТЯ Е СВОЕГО РОДА ПОРТАЛ НА ИЗХОДА И НА РАЗГРЪЩАНЕ НА БЕЗКРАЙНОСТТА В ОТДЕЛНА СТАЯ, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.
По-точно, то е като разгръщане в дълбочина. Или може да се каже, че всяка стая е просто определен начин на разгръщане на безкрайността, нейният избор на разгръщане или свиване.
Това е начин на възприятие с отделено внимание, с насочено творене, което сега усвоявате. Но вие можете така да увеличите мощността, че да стане възможно да „включите светлината” в цялата безкрайна Стая на Творението, в която се намираш сега, и да съзерцавате наведнъж цялата Картина на Творението.
И най-главното: ще разбереш взаимовръзките на всички нива и на всички отделни сюжети на Творението, които си осветявала със своето „фенерче” на вниманието и си въздействала върху тях. И тогава ще разбереш дали си могла интуитивно да разбереш замисъла на Творението в тази стая.
Например, ти осветяваш с „фенерчето” зимен студ и не искаш зима, и започваш с вниманието си да преустройваш тази картина на студ в прекрасна градина и си много доволна от своето творение. Но когато осветиш цялата картина, виждаш, че цялата картина изобразява зимен пейзаж във всичките му подробности и великолепие. И твоето парченце с прекрасна градина, колкото и да е прекрасна, е малко неуместна в тази обща картина.
Но това е случай, когато си се опитала да преправиш част от картината, все пак в прекрасна част. А мнозина от вас правят съвсем наопъки. Но мирозданието разбира, че по друг начин не сте се научили да творите, и ви позволява това.
И така, ако съзерцаваш цялата картина, вече нямаш претенции към нея и нямаш желание да я измениш. Защото вече виждаш и съзерцаваш цялото й великолепие. Защото в тази великолепна Картина на Творението има Всичко. И това Всичко можеш да съзерцаваш едновременно.
– А по-нататък, както разбирам, аз се уча да разтварям стените на стаята И ДА ПРЕМИНАВАМ В ДРУГИ СТАИ НА ТВОРЕНИЕТО. Т.Е. КЪМ ДРУГИ ВИДОВЕ ПОЗНАНИЕ НА ТВОРЕНИЕТО.
– Да, ти правилно ме разбра.
– А ти засега се намираш, така да се каже, в една стая?
– Всички тези стаи се пресичат по чуден начин. И сега се уча да ги съвместявам. Т.е. уча се, в нашата аналогия, да съвместявам великолепната картина на зимния пейзаж с картината на великолепната цъфтяща градина и да намирам в тях общото великолепие.
– И какво е тяхното общо великолепие?
– Това е развитие, проявление. Преплитане на енергии. Това, което наричате любов. Когато всичко е така съвършено взаимосвързано, и всичко произтича от другото. И по-рано ви се е струвало, че всичко има начало и край, и много части от картината не са взаимосвързани, но сега аз разбирам всеобщата взаимовръзка на всички явления и всички форми, и на всички части на Бога.
И това е прекрасно.
– Благодаря ти за помощта и за урока. Аз пак не зададох всички въпроси, които бях приготвила за теб и които са изпратили други хора.
– Рано или късно всичките ти въпроси и въпросите на всички други ще свършат, когато престанете да работите в режим на фенерче и да се опитвате да съвместите разните неща, които виждате в общата картина, и започнете да я наблюдавате цялата в нейното великолепие.
– Но как да постигнем това?
– Като се разширявате. Ако повече не правиш нищо конкретно и не оценяваш нищо, то лъчът на твоето „фенерче” сякаш се разсейва и ти повече не насочваш вниманието си към определени части на Творението. И тогава започваш да усвояваш разсеяното внимание, така да се каже,
– При нас разсеяността се счита за недостатък.
– За вашия свят на фокусирания ум, в който вие не знаете други начини за познание, това се счита за недостатък. Но аз вече ти описах всичките му достойнства. И ти преставаш да фокусираш вниманието си, започваш да го разсейваш, и „О, чудо”, започваш да виждаш това, което по-рано не си забелязвала, защото не си разсейвала вниманието си и си била напълно съсредоточена върху частите на света.
Много ваши великолепни хора са разсеяни именно затова, че тяхното внимание престава да е тясно насочено, а започва все повече да разширява спектъра на своето възприятие и полето на възприятие. И така ти започваш да виждаш и други части на света, едновременно учейки се да не насочваш там лъча на вниманието си.
Но мощността на твоето „фенерче” не е достатъчна, за да надзърнеш в неговите отдалечени ъгълчета. И затова ти се учиш да не изразходваш своята енергия напразно. И в качеството на нейното изразходване – това е това, което наричате „да си блъскаш ума”, вашата система на храносмилане, всичките направления, където хабите енергия, за да отговаряте на някакви морални и социални вярвания. Всичко това ти става безразлично. Защото твоето внимание се разширява, и твоята енергия се насочва все по-широко и по-широко и вече не обхваща такива дреболии, като социалните вярвания.
Ти заставаш извън социума, той не те вълнува, защото твоето съзнание е по-широко, теб те привличат по-интересни перспективи – да обхванеш с вниманието си цялото Творение, да разгледаш и да възприемеш грандиозната Картина на Творението.
Точно това се случва в състояния на дълбоко самовглъбяване и медитация при вашите висши йоги, когато и тялото за тях вече не е съществено, защото ограничава тяхното познание и възприятие. И техните тела застиват в чакащ режим, а съзнанието блуждае по реалностите.
– Именно затова ти си практикувал отказ от желания, отказ от оценки, съзерцание, т.е. разширяване на своето съзнание? И затова си се отказал от ума като инструмент за фокусиране на вниманието?
– Правилно. Затова, ако ти избереш този път, можеш да го минеш по този начин. Или да намериш друг. МОЖЕ ЧРЕЗ УМА, КОГАТО СЪЕДИНИШ ЦЕЛИЯ СИ УМ, ВСИЧКИТЕ МУ ЧАСТИ, И ЗАПОЧНЕШ ДА ОБХВАЩАШ С ВНИМАНИЕТО СИ ВСИЧКИ ЧАСТИ НА ТВОРЕНИЕТО ЕДНОВРЕМЕННО. Т.Е. КОГАТО ВСИЧКИ ТВОИ „ФЕНЕРЧЕТА” СЕ ВКЛЮЧАТ ЕДНОВРЕМЕННО И ТОВА ДАДЕ ЕФЕКТА НА ОБЩОТО ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТАЯТА. ВСЯКАКВИ ПЪТИЩА СА ВЪЗМОЖНИ. ЗАЩО ПЪК НЕ?
Или ако ти тръгнеш по моя начин на познание на творението, метода на съзерцанието: ще се обръщаш към своя ум само в редки случаи, когато е необходимо да се включи отделно „фенерче” за фокусиране на вниманието върху нещо временно, например върху нашия разговор с теб.
– Но тогава излиза, че ти включваш своето фенерче във вече осветена стая.
– Аз го включвам за теб, защото в твоето съзнание тази стая още не е осветена. И го включвам за да видиш и да разбереш към какво да насочиш твоето фенерче. И в мястото на пресичане на нашите „фенерчета” ние с теб се срещаме със съзнанието и беседваме.
Но понеже светлината в моята стая вече е включена, то фенерчето не ме отвлича от всичко останало. Или съвсем малко. Защото, ако в стаята всичко е осветено достатъчно добре, ти изключваш фенерчето. ТО ПРОСТО ЩЕ ПОТЪНЕ В ОБЩАТА СВЕТЛИНА и няма да отделя за теб някаква област, за разлика от ситуацията, когато включваш фенерчето в тъмна стая.
В тази Стая на Творението ти все още виждаш наслуки, защото мощността на твоето фенерче засега е малка. Но ти си смела изследователка. И може да се каже, че се ориентираш по гласа или по звука и вървиш безстрашно. И рано или късно идваш в светлината на моето фенерче. Сега то свети само за теб и за всички читатели, защото за мен то няма значение, нали моята стая и без това е осветена. Разбира се, тази стая е една за всички. Но всеки я възприема по различен начин в зависимост от своето ниво на осъзнаване.
– Благодаря ти, о моя Безкрайност.
– И аз се радвам на общуването с моята безкрайност и с нейното проявление в мен.
СЕлена, 09.12.2018
Превод и предложение: Мая
Източник:
http://yasnoznanie.ru/2018/12/29/uroki-prosvetleniya-budda-komnata-tvoreniya/

Седем капана по духовния път

Седем капана по духовния път

Новата Космическа Йерархия, Лорд и Леди Райза
   Ние сме представители на Новата Космическа Йерархия или на Ордена на Райза, задействани в планирането на биологичното възнесение на човешките същества на Земята. Наблюдавахме хиляди посветени, вървящи по духовния път на този етап на еволюцията. Много от тях не преминаха своите духовни изпитания, което ги отстрани от възнесението и издигането във вибрации на биологично равнище. Ние искаме да представим психологически обзор на 7-те капана, в които, ако не ги преодолеете, е може да попаднете и да ви попречат на възнесението.
    Много посветени придобихаспособността за самоанализ / интроспекция. Това е необходимо за тези, които се стремят  към своето възнесение в този исторически момент. Само с помощта на самоанализ може да започнете да различавате какви стереотипи е необходимо да преодолеете в себе си, за да продължите движението в живота си към безусловната любов и обединеното съзнание. Всички дисхармонични външни проявления се явяват отражение на вътрешната дисхармония. Преодолявайки вътрешната дисхармония, вие не само придобивате вътрешен мир, но и създавате мир във външния си живот.
    Когато животът върви не в желаното направление, на човешката природа е свойствено да вини обстоятелствата или затрудненото положение, в което той се намира. Животът е холографичен. Всяко външно творение се явява отражение на вътрешната структура. С освобождението от вътрешната схема се изменя и съответното проявление на живота и обкръжаващото пространство. В действителност е трудно истински да се променят негативните обстоятелства, като се опитвате да промените каквото и да било извън себе си. Изменението /със сила/ на каквито и да било негативни проявления, идващи отвън, без освобождаването на съответните вътрешни безсъзнателни стереотипи само гарантира повторение на аналогични ситуации в бъдеще.
    За пример може да послужи жена, подлагаща се на насилието от страна на партньора й. може да се прекъснат тези взаимоотношения. Но ако тя не трансформира стереотипа, предизвикващ подобно отношение към себе си, в бъдеще ще срещне също такъв грубиян. Още повече, оскърблението, което изпитва извън себе си, се явява собствената й съзнателна агресивност. Тази неосъзната агресия често има енергийна природа и ние сме посветили на нейната характеристика голяма част от гореприведената транслация.
    Чрез нашите канали отново и отново повтаряме, че явленията в живота са „огледални”. Може или да наблюдаваш в огледалото това, което твориш и да преодоляваш своите собствени шаблони, или да виниш и обвиняваш другите за това, което всъщност се явява отражение на собственото ти неосъзнато състояние на битието. Когато някой поема отговорност за всичко, което е създадено, вижда в огледалото истинската картина и преодолява вътре в себе си  сходните стереотипи, отразяващи се във външното творение. Така овладява във физически план.
    Такова овладяване води до вътрешно състояние на сила, недостижимо при опитите да се променят само външните обстоятелства. Тази сила произхожда от разбирането, че стереотипът, създаващ трудностите или дискомфорта, може да се преодолее и точно по този начин не е необходимо повторението на подобен опит.
    Грешките, които както видяхме, отново и отново допускат посветените, ние ги нарекохме „Самонадеяност”. Самонадеяността означава убеденост в това, че някой знае всичко по-добре, отколкото духът или душата, проявяващи се в неговия живот. За възнесението е необходимо да се отстъпи ръководството на душата, с дълбокото разбиране, че душата вижда повече, отколкото може да види физическата форма, просто по силата на това, че тя съществува в нефизическите реалности. В капаните попадат тези, които са убедени, че някое физическо възприятие е по-високо от духовното и не позволяват на духа да носи реалиите на живота.
Самонадеяност, породена от Амбициите
    За тези, които страдат от самонадеяност, породена от амбиции, е свойствено да вървят към целта толкова бързо, че прескачат или пропускат детайли, с което по-късно си създават трудности. Освен това, тъй като подобни индивиди бързат, често се разминават с „Божествения Ритъм” и плана на Източника.
    Съществува взаимодействие на живота. Това взаимодействие притежава ритъм, съществуващ в божествения План  на Бог / Богинята/ Всичко Съществуващо. Божественият План се осъществява с помощта на притока и оттока на енергията както вътре, така и отвън на вашето творение, подобно на прилива и отлива на океана на Земята.
    Духът действа в ритъма на Божествения План. Когато настъпи времето да се движите напред, духът ще чака прихода на енергията за това и само тогава започва движението. Когато човешката форма избира движението в ритъм, който не съвпада с ритъма на Божествения План, човекът се движи против потоците на енергията, които поддържат неговата цел. Ние, както се казва, сами си поставяме препятствия и си създаваме илюзорни неудачи.
    Умението да се слушат съобщенията на духа е важна способност при възнесението. Понякога тези съобщения е трудно да се чуят. Още повече че през главата се предава всичко. Необходимо е само да поискате, преди всичко, да чувате духа, а не същностите, стремящи се да контролират формата чрез личността.
    Телепатичните съобщения или гласовете, чувани в главата, не се отличават от радиостанциите. За да съобщите със своята душа, е необходимо да се настроите на вибрацията на духа. В условията да плътния план на Земята да се направи това, често е трудно заради естествения шум, предизвикван от движението на молекулите на формата. Необходимо е да се фокусира вниманието, в резултат на което се повишава вибрацията и човек започва да чува душата си по-добре и извън намесата на ума, свойствено за личността.
    Когато някой ясно чува душата си, той преди всичко трябва да се научи да следва нейното ръководство. Достигайки това, може да се научите да следвате Божествения ритъм на Първоизточника и Божествения план във всичко, което правите във физически план. Такава последователност гарантира успех. Нашият канал се е научила във всичко, което прави, да следва душата си. Не е имало нито една медитация, в която не са работили заедно, тъй като тя никога на физически план не е  проявявала повече, отколкото й е било необходимо. По съвет на душата беше отменена някоя съвместна работа, тъй като обучението на определени места или на определени групи не е било своевременно. Тя се научи да слуша душата си по всички въпроси, достигна успех на физически план и в същото време успешно повиши вибрациите на своята форма.
    Самонадеяността, породена от амбициите, поддържа енергията на Страха. Енергията на Страха се управлява от първата чакра и постоянно създава впечатление за липса на грижа за себе си. Отсъствието на усещане за безопасност подтиква към целта и ли към проявление в по-ранно време.
    Енергията на Страха кара посветените да се втурват напред, което създава възможност да се прескачат етапи по пътя. Когато се прескачат етапи на еволюцията, не се усвояват уроците от първия път. Това означава, че в бъдеще за попълване на пропуснатото предстои да се научи по-голям урок, отколкото първия път. Значително по-добре е да се усвояват уроците в пълнота, отколкото да се отстъпва или да се твори по-голяма беда, за да се научи прост урок, така или иначе пропуснат първия път.
    Страхът, който кара посветените да бързат, може да включва силното желание да се напусне Земята колкото се може по-скоро или стремежът да конкурират и победят другите в процеса на възнесение. Възнесението не е съревнование в гонки и всяко въплъщение има свои темпове на еволюцията, основано на генетиката на формата, възрастта й и нивото на разпад.
    Много от посветените от женски пол са надарени с видения. Те виждат по какъв начин ще вървят в бъдещето. Често им се иска да осъществят своите проявления сега, в настоящето, но в това време има още много крачки, които трябва да бъдат направени, за да реализират такова видение физически. Нашият канал Людмила премина през това на много ранен етап в процеса на посвещението си. Постепенно тя стигна дотам, че всички нейни проявления напълно да се управляват от духа, в това време, когато тя мислено запазва виждането за пълното проявление, реализуемо по време на присъствието й на Земята. Всеки ден, месец, година тя позволява да се отваря това, което трябва да става, приемайки всички уроци на своя живот.
    Когато посветените освобождават своите споразумения с енергията на страха, се преодолява и самонадеяността, основана на амбициите. За освобождението от Страха се използва вибрацията на Божествения съюз. В състоянието на Божествения съюз  между формата и душата се поддържа съединението и енергийното взаимодействие, което носи усещането за безопасност. С усещането за безопасност и грижа не е необходимо да бързаш или да се втурваш напред. В състояние на Божествен съюз се учиш да се движиш заедно с приливите и отливите на енергиите на духа. Тогава у всеки посветен идва разбирането, че целият проявен опит служи на целите на възнесението и продължението на еволюцията и, следователно, съответства на момента.
    Съществува дар, съответстващ на освобождението от този вид самонадеяност. Това е способността да се придвижваш с по-големи шансове за успех. Възнесението на Земята изисква съзнателно изразено намерение. Намерението се явява изявление на волята, при което волята на човешката форма и на душата се съвместяват по такъв начин, че целта се проявява физически. Тези, които се освобождават от самонадеяността, породена от амбициите, придобиват изкуството  на „определянето” на своите видения за проявлението им физически, включително и видението на възнесението.
Самонадеяност, породена от Непреклонността
    На страдащите от самонадеяност, породена от непреклонността, е свойствено да се противят на растежа или промените. Възнесението предизвиква постоянни промени в живота както на вътрешното аз, така и неговото проявление отвън. Изменението и възнесението са почти синоними, защото възнесението – това е еволюция, а еволюцията е изменение.
    Възнесението изисква прехода от 3- към 5-мерната мисъл-форма. Такова изменение на мисъл-формата става постепенно, с течение на времето. Не по-малко, то също изисква от посветените отказ от всичко, което те са предполагали за истина в едно или друго време и да приемат своя нов начин на съществуване и виждане за себе си. Това е естествен резултат на развитието от 3- към 5-мерните мисъл-форми. Без преувеличение, не съществува 3-мерната мисъл-форма в каквото и да е нещо, подобно на 5-мерната. Затова процесът на преход се възприема крайно трудно. Но той става постепенно и човек преди да премине към следващия етап, трябва да въплъти всичко предшестващо.
    По своята природа човечеството обича комфорта.. комфортът и възнесението са противоположни едно на друго неща. Човек често усеща дискомфорт в процеса на промените. Възнесението предизвиква крушение на основите на това, което човек е мислил за себе си. Понякога някои етапи от посвещението ще водят към усещане за вътрешна пустота, когато липсва съзнанието за това, кой си ти. Приемайки тази пустота и позволявайки да се заложи ново основание – стават тези, които трябва да бъдат на тези етапи от посвещението.
    Самонадеяността, породена от непреклонност, е свързана с Енергията на Силното желание. Силното желание пряка привързва човека към определени пагубни привички или други хора. Вибрацията на силното желание те кара да вярваш, че човек не може да съществува без нещо или без някого. Понякога за възнесението е необходимо да се откажеш от тези, които не вървят по паралелен резониращ път. Вибрацията на силното желание лежи в основата на всички пагубни привички, било то привързаност към наркотици, хора или основани на страха мисъл-форми.
    Ако преобладава самонадеяността, породена от непреклонност, на човека е присъщо да се държи за старите стереотипи, от които по-добре би било да се откаже. Добър пример за това е някой, който е склонен към насилие във взаимоотношенията. Насилието във взаимоотношенията разрушава ефирното им поле толкова, че те не са способни да повишат вибрацията. Освен това, такъв човек изпитва сексуална зависимост в тези отношения и все повече пропада надолу. Запазването на такива взаимоотношения създава условия, при които човек не е способен да повишава вибрацията си и с това не може да еволюира или да се възнася.
    Концентрирайки се на освобождението от имащите договор с Енергията на Силното желание, може да се преодолее самонадеяността, предизвикана от непреклонност. Енергията на Силното желание се трансформира от вибрацията на почитание. В състояние на почитане човек се учи да уважава всички форми на живот, включително и самия себе си. Уважавайки себе си, той избира само тези ситуации, които му позволяват да еволюира или да се възнесе. Ако взаимоотношенията, наркотиците или системата от убеждения не позволяват да еволюиира, значи липсва уважение към себе си. Учейки се да уважава себе си и всички останали, може да преодолееш самонадеяността, породена от непреклонност.
    Освобождението от такава самонадеяност носи дар. Той се заключава в силата и мощта на енергийното поле и присъствие. Такова присъствие позволява на светлината и любовта на посветения да се усилват и да стават видими за другите.
Самонадеяност, породена от Грубата Сила
    На страдащите от самонадеяност, породена от Грубата Сила, е присъщо по природа наличието на стереотипи на манипулации и контрол, при които човек доминира или контролира. Тези хора или допускат насилие в отношенията си с другите за удържане на своята власт, или контролират другите енергийно или несъзнателно.
    Силата във физически план е била присъща на всеки човек, имащ контрол или дадени пълномощия. Такъв контрол често върви ръка за ръка с доминираща личност. Доминирането нерядко се постига с метода на емоционалната агресия, насочена към другия, или с обвинението или осъждането, насочено към другия. Подобни личностни стереотипи, които позволяват на хората да се считат за по-добри от другите, им дават сила и отнемат силата на тези, на които се внушава, че са по-лоши от другите. Считайки себе си за „по-добри от”, такива хора придобиват сила.
    Съществува и не толкова ярка форма на груба сила. Тези стереотипи са неосъзнати и задействат енергийното насилие. Такъв тип хора външно се отказват от контрол, но го удържат „зад кулисите”. Общуването с тях може да бъде спокойно и приятно, но неосъзнато те контролират всички и всичко около себе си и са енергийно агресивни по природа. Пример за това може да бъде човек, вежливо говорещ приятни думи, но изпълващ полето на другия с болка, за да го застави да изпълнява неговите заповеди.
    Самонадеяността, породена от грубата сила, е свързана с Енергията на Болката. Когато някой извършва енергийна агресия в отношенията си с друг, болката навлиза в полето на аурата на последния или неосъзнато, или чрез словесната агресия. Изпитвайки болка, хората-мишени се подчиняват на агресора или му позволяват да ги манипулира или контролира.
    Друг пример на тази форма на самонадеяност може да се види у тези, които контролират злонамереността на другите. В значителна степен на тази форма на силата в началото на живота си беше надарен Роман, друг наш канал. Като правило, той контролираше тъмнината, за да направлява ситуацията в желаното русло на физически план. Роман притежаваше в определена степен силата във физически план в това,пкоето касаеше кариерата му в областта на управлението на високите технологии. Постепенно в процеса на индивидуалното възнесение тази сила се трансформира в сила, основана на безусловното приемане и любов.
    Обикновено лечителите са надарени със способността да контролират злонамереността на другите. Те контролират тъмнината по време на лечебния сеанс по такъв начин, че пациентът може да заличи следите и разривите на ауричното поле и фините тела, възникнали в резултат на енергийни атаки. Контролирането на злонамереността на другите може да се окаже добро, но то не позволява на посветения да въплъти качеството на непричиняването на вреда. Непричиняването на вреда изисква отказа от необходимостта да се контролира. Тук влиза и контролирането на злонамереността на другите. Освен това, контролирането на злонамереността на другите отнема жизнено необходимото чи. В един момент лечителят може да открие, че тези стереотипи на контрола отнемат от него много чи, което може да възпрепятства по-нататъшното възнесение. Това естествено произтича от необходимостта постоянно да се натрупва енергия чи за възнесението.
    Когато посветените се освобождават от съглашенията с енергията на Болката, се преодолява и самонадеяността, основана на грубата сила. Енергията на болката се трансформира от вибрацията на покоя. Когато човек въплъщава покой и хармония, всичко останало в присъствието на Бодхисатва се хармонизира и става пълният отказ от контрол.
    В състояние на хармония в човека и неговото обкръжение престават да действат стереотипите за причиняване на вреда /такива като необходимостта да се контролират или манипулират другите/. Злонамереността може да възникне само на основата на вибрацията на дисонанса. Когато дисонансът изчезне, същото става и със злонамереността. Възниква въпросът по какъв начин състоянието на вътрешен покой може да породи в другите състояние на непричиняване на зло? Това се обяснява с влиянието на мисъл-формите на възнасящия се майстор. Тази мисъл-форма притежава по-голяма сила, отколкото на тези, които не се възнасят. Това е следствие от количеството чи, съдържащо се във възнасящата се форма, което е много повече, отколкото у невъзнасящите се. Тази чи може да бъде използвана за поддържане на мисъл-формата и по такъв начин тази мисъл-форма пресича мисъл-формите на тези, които не се възнасят.
    Людмила и Роман се научиха да внушават мир и хармония на всички, които се намират в радиус около 150 метра от техните форми, където и да се намират те. Такова внушение надделява над мисъл-формите на тези, които се приближават към тях на обществени места, включително булеварди, магазини, самолети, ресторанти. Това винаги води до спокойно общуване с всеки, който влиза в контакт с тях, а това дава пребиваване в състояние на покой и непричиняване на зло. Всички хора се явяват въплътени във формата на Бога/ Богинята. Значи всички мисли на хората пък управляват техните творения. Когато всеки човек притежава навика да мисли само за любов, покой, единство и непричиняване на вреда, общуването във физически план се определя от състоянието на непричиняване на вреда.
    С преодоляването на самонадеяността, основана на груба сила, е свързан дарът на силата, основана на любовта. Силата, основана на любовта идва чрез Бодхисатва от душата и Висшата Душа. Тази сила обкръжава Бодхисатва и внушава на всички други уважение към него. Изпитвайки чувство на почитание, другите престават в присъствието на Бодхисатва да контролират или да извършват злонамерени постъпки.
4. Самонадеяност, породена от Взаимообусловената Любов
    За страдащите от самонадеяност, основана на взаимообусловената любов, е присъщо да поставят личните отношения по-високо от духовното развитие. В процеса на възнесение еволюцията по един или друг начин се оказва застрашена, ако партньорът, роднините, приятелите или играещите в живота на човека важна роля хора не вървят в крачка с него. Понякога нивото на заплахата е толкова голямо,  че еволюцията и възнесението могат изобщо да спрат.
    С нарастващата вибрация в процеса на възнесението, човек придобива навика да удържа своето пространство и да съхрани чи, необходима за поддържане на новата си биологична вибрация. Нерядко възнасящият се майстор изпитва енергиен спад при общуването с други хора. Тези спадове произтичат в резултат на злонамереността на тези, които могат да потъват или да „влизат” във възнасящия се майстор и да теглят от енергията му, записите или енергийната решетка. Понякога такива спадове са толкова силни, че предизвикват усещане за състояние на „грип” или простуда. Изобщо трябва да кажем, че колкото позначителна е мастната тъкан у посветения, толкова по-лесно му е да поддържа своята вибрация. Това не означава, че човек трябва да бъде дебел, за да се възнесе, но колкото по-пълен, толкова по-лесно понася възнесението и по-малко е подложен на болести.
    Вървейки по пътя на възнесението, човек трябва да се научи да остава заземен и да поставя граници, за да не не допуска зло във взаимоотношенията си с другите, в противен случай не може да се възнесе. Да се научиш да се заземяваш е трудно, тъй като съвременната генетика на формата принуждава душата да се намира извън или по-високо от формата. Затова на човека са нужни тренировки, за да остава заземен. Някои упражнения по заземяване вече ви бяха представени. По-нататък ще бъдат дадени записи на медитации, съдържащи енергийни упражнения по техники на заземяването, за привеждане в действие на Кундалини и полето на светлинното тяло.
    Да оставаш заземен и да защитаваш себе си с помощта на границите е по-лесно с непознати хора. За хората е присъщо да отварят своето поле за тези, които познават и обичат. Ако тези, които обичат и познават, не извършват възнесение, те просто изтеглят енергия от човека до такава точка, в която започват да възпрепятстват тяхното възнесение. А при достатъчно голяма загуба и изобщо лишават човека от възможността да се възнася. Такава загуба на енергия постоянно е имала място между Людмила и сина й. В даден момент от живота си той е решил да не се възнася. Първо на неговата душа е нужен опитът на 3-ото измерение, за да може по-късно да вземе решение за възнесение. Освен това определената разлика във вибрациите, постоянната заетост със сина й е пречела на Людмила да се възнася. Тя се научи да уважава решенията на душата на сина си и своето собствено решение за възнесение, без да се намесва в неговия живот. Този пример не е лесен избор за нея, но той също илюстрира трудността на възнесението в цивилизацията, където не всички приемат едновременно решение за възнесението.
    Самонадеяността, основана на взаимообусловената любов, е свързана с Осъждането. Съставяйки си мнение за другите, човек ги определя като по-добри или по-лоши от себе си. Ако възприема другите като по-високо от себе си, естествено на него гледат почтително и желаят да го включат в живота си. Гледайки с почит към някого, човек може да постави разбирането за своето благополучие в зависимост от него. В приведения пример, ако Людмила беше считала любовта на сина си за по-важна и даваща по-голяма пълнота на живота й, отколкото собственото й духовно развитие, тя би могла да вземе решение да продължи да се грижи за сина си и нейната духовна еволюция би спряла. При такива обстоятелства на посветените е необходимо да се откажат от подобни отношения, ако те не им служат по пътя на възнесението.
   Ако някой счита другия за по-лош от себе си, то, естествено, гледа на него отвисоко. В този случай той може да счита, че този човек за да расте, се нуждае от помощ или някакво съдействие. Предполагайки, че му трябва помощ, човекът може да се опитва да дърпа другия по пътя на възнесението. В приведения пример ако Людмила се опитваше да води сина си със себе си по своя път на възнесение /даже когато неговата душа не е искала това/, тя самата е можело да се окаже неспособна да се възнася. На посветения може би му е необходимо да се откаже от такива отношения, ако те не служат на неговото възнесение.
    Такива трудности по природа са не само физически, но могат да се разпространяват и на нефизическо ниво. На всеки етап на посвещението ръководството ще се променя. Често ясновидците и телепатите се привързват към своето ръководство дотолкова, че това не дава възможност на новото ръководство да прояви особеностите на следващия етап на работа. Такава привързаност може да затрудни или даже да възпрепятства придвижването на посветения по пътя на възнесението.
    С преодоляването на привързаността към идеята за Осъждането човек едновременно ще се освободи от всички привързаности на взаимообусловеността като тип отношения, както на физическо, така и на нефизически план. Осъждането го трансформира вибрацията на прошката. В състояние на прошка човек се освобождава от всички взаимозависимости. Взаимозависимостта е основана на кармичния дълг, т.е. „някога аз съм ти причинил зло, сега съм твой длъжник”. Чувството на „дълг пред другите” заставя посветените да поддържат отношенията дълго време, след като те са престанали да им служат в тяхното развитие. Въплъщавайки прошката, човек прощава на себе си за „злото”, някога причинено на другите или за „вредите”, нанесени на себе си. По такъв начин човек може да се освободи от необходимостта да се грижи по някакъв начин за другия и се освобождава от тези отношения, които не служат на еволюцията му.
    Безусловната любов е дар, който се придобива с преодоляването на самонадеяността, основана на взаимообусловената любов. Безусловната любов изтича от сърдечната чакра на Бодхисатва и облива с любовта на Бога/Богинята/ Всичко Съществуващо всеки в неговото присъствие. Такава любов не си съставя мнение за другите, но обхваща цялото присъствие на Бодхисатва.
5. Самонадеяност, породена от Презапасяване
   Страдащите от самонадеяност, породена от презапасяване, вярват, че заслужават „да имат повече”, от другите, защото те са по-достойни. Обратната, полярната страна на този стереотип са тези, които, напротив, са убедени, че трябва „да имат по-малко”, отколкото в действителност е необходимо на душата им за изпълнение на своята мисия, затова вярват, че нищетата е част от духовния път.
    Актът на творене започва с визуализацията на това, което човек желае да прояви. За проявлението на физичски план на това видение е необходима чи. Когато човек  е проявявал по-рано нещата, които си е представял, енергията за първоначална реализация на това е създала някаква форма на зависимост. Колкото по-голямо е числото или мащабът на проявлението, толкова по-силна е привързаността. Привързаността може да се види като превръзки, простиращи се от ефирното тяло на посветения към всеки предмет, който той притежава. На определен етап от процеса на възнесението трябва да се избави от всички тези привързаности, в противен случай те ще изтеглят от полето му толкова много енергия, че той няма да може да вдигне своята вибрация. Единственото решение в определен момент на възнесението може да стане отказът от тези предмети и с това – освобождението от зависимостта.
    Има посветение, които предполагат, че могат по някакъв начин да променят енергийния поток така, че да бъде възможно освобождението от привързаностите без физическия отказ от предмета. Но съдейки по опита на нашите канали /и техните единомишленици, достигнали състояние на Бодхисатва/, това е много трудно да се осъществи, отколкото изглежда.
    Болшинството от посветените, достигнали състояние на Бодхисатва през последните години са открили, че на определен етап от своята еволюция за да продължат да повишават вибрациите си, им е необходимо да се откажат от предметите на физически план.
    За много такова освобождение се съпровожда с промени в живота, с появяването на нови отношения или преместване в друг район на света, което по-добре съдейства на еволюцията им, защото към привързаностите може да се отнесе и местоживеенето. Заради гъстата населеност на някои райони на Земята човек може да достигне определена точка в своето развитие, когато за по-нататъшния подем на вибрациите да му е необходимо да се пресели в друго населено място. Такова преместване е съвършено естествено да се свързва с освобождението от имуществото, което е натрупвано, възможно, и през целия живот. При това се прибодива огромно усещане за свобода.
    За пример може да послужи една от посветените, която успешно усвои високопланинските райони и откри, че собствеността е станала за нея крайно тягостна привързаност. Неотдавна този товар започна да се усеща като силен енергиен натиск заради управлението на домакинството, което й отнема чи повече, отколко тя има, причинявайки й силна физическа болка и предизвикваше умора. В резултат тя продаде дома си и раздаде голяма част от ненужните й вече лични вещи. В нейния случай отново придобитото чувство за свобода превишава товар на притежаваната собственост, проявявайки се като енергийна привързаност.
    Самонадеяността, основана на презапасяване, пречи на посветените да се избавят от предметите, които не служат на душата или на процеса на възнесение. При възнесението човек се учи да се отказва от всякакви предмети, които не служат на душата му. Той също се учи да подчинява своето проявление на душата и на Бог/ Богинята/ Всичко Съществуващо. Сътворението е акт, при който душата направлява виждането на това, което счита за необходимо да се прояви в живота на посветения. Посветеният  приема виждането и започва да го проявява, изпълвайки го с енергия. Когато виждането постепенно се реализира, посветеният установява обратна връзка с душата в процеса на съвместното проявление. При самонадеяността, основана на презапасяване, човек подхранва с енергия проявлението на виждането, основана по-скоро на егото, а не идваща от душата.
    Получаването на усещанията на душата са необходими на тези, които извършват възнесение в този исторически момент. Видението на душата често идва във формата на картини от бъдещия жизнен опит, прокарващ се в главата подобно на кинолента. Когато човек обръща внимание на този филм и се стреми после да го прояви, той осъществява проявлението на душата си във физическия план на своята реалност.
    Трудността за посветените се заключава в това, че за да определи кои видения идват от душата и какви от много други същности, които могат съвместно да управляват личността с егото. Подобно на телепатичните канали и радиото, виденията постъпват по много канали, както по телевизията. Човек трябва да се научи да се концентрира на тези канали, по които се осъществява връзката с душата, и да изключи всички останали. Душата предава съобщенията на най-високите вибрации, които човек може да достигне. Когато той придобие умението да достига най-високите видения, постъпващи от душата, ще се научи да различава виденията, основани на егото, и тези, които са собственото видение на духа. След това ще остане само да се прояви видението, идващо от духа.
    Самонадеяността, породена от презапасяване, е свързана с Алчността и предизвиква у посветените стремеж към нещо, което го нямат, за да се чувстват „по-значителни” от другите. Алчността често наслагва видението на славата, богатството или любовта, с което кара човека да желае да прояви тези видения, които не идват от собствената му душа. Освен това, Алчността изкушава посветените с избора на такъв вид действие като авантюрата, хазартните игри или рисковани инвестиции за получаване на богатство, докато душата за изпълнение на своята мисия може да не се стреми към него. Сключвайки сделки с Алчността за получаване на богатство, слава, състояние или любов, човек прави договори, които по природа са кармични и за отработката на които вбъдеще ще се изисква живот в 3-ото измерение. Ако човек върви по пътя на възнесението, трябва да бъде уравновесена цялата триизмерна карма. А подобни съглашения в резултат ще пречат на човека да се възнесе. Избавлението от всички сделки с Алчността ще доведе начина на живот в пълно съответствие с пътя на възнесението.
    Още един пример на самонадеяност, породена от презапасяването, са тези, които предполагат, че заслужават по-малко, отколкото вдействителност им е нужно. Такова убеждение в човешка мисъл-форма предполага, че за духовността е необходима нищета. А за духовния път не са нужни нито нищета, нито богатство, а абсолютно равновесие между даването и получаването – „златната среда”. Ако човек се откаже от достатъчно храна, необходима за възнесението, то процесът на възнесение може да бъде ограничен или въобще да не се състои. Всяко ограничение има отражение в действията на другия полюс на самонадеяността, породена от презапасяване.
    Често на тези, които предполагат, че заслужават по-малко от другите, им е присъщо да се отказват от тези неща, които ще им донесат някакво удовлетворение. Това може да бъде даже отказ от това, което помага на формата в процеса на възнесение, като минералните вани, масажа, акупунктура или прекъсване на работа. Тук може да се отнесе жизнената среда или дрехите. Когато посветените преодолеят това ограничение, те ще се научат да вземат всичко, което им е необходимо, изхождайки от това, което душата определя като необходимо за пътя на възнесението.
    За Людмила беше присъщо да се ограничава в ранните етапи на живота си. С времето тя се научи да получава всичко, което душата й предполагаше, че й е необходимо. Тези нужди бяха много повече, отколкото тя сама си позволяваше по-рано да има. И получавайки това, което душата й определяше като необходимо, тя започна да изпитва „вътрешна удовлетвореност”. Това я приведе до постоянното чувство на удовлетвореност, изпълващо земния й живот.
    Друга форма на ограничение е спазването на „диети”, когато посветените се отказват от желана храна. При възнесението човек може да повиши теглото, готвейки се за рязък скок във вибрациите. Този скок е пряко свързан с ХЧР /Хормон на човешкия растеж/ , който се активизира при възнесението, извиквайки „чувството за глад”. Този хормон предизвиква също общо увеличение на размера на формата. Извънредната загриженост за повишаването на теглото може да стане подводен камък за посветените. Ако посветеният иска да остане слаб и се изтощава с диети, той няма да получава калории или питателни вещества, необходими за възнесението на формата.
    Противоположност на стремящите се да останат слаби са тези, които се хранят повече от нормата заради нереализираните потребности в живота си и в резултат страдат от напълняване. За такива хора процесът на възнесение ще бъде свързан с чувството на вътрешно удовлетворение, когато повече не е нужно да дават на формата повече от необходимата храна. В резултат такива хора в процеса на възнесение ще свалят наднорменото тегло.
    Първоначалният план на хуманоидните същества предполага средно телосложение. То може да бъде малко над това, което съвременните представи считат за нормално. Затова човек трябва да се научи да се доверява на духа за това, че неговите размери на тялото съответстват на необходимостите на възнесението. Ако духът счете, че формата в този вид, каквато е, е максимално приемлива в дадения момент, то и посветеният ще се научи да приема себе си безусловно.
    Когато човек се освободи от съглашенията с Алчността, той преодолява самонадеяността, породена от презапасяването. Алчността се трансформира от вибрацията на изобилието. Изобилието – това е състояние на битието, при което са приведени в равновесие даването и получаването. Това равновесие между отдаването и получаването се отразява във всички сфери на човешкия живот, като се започне от ежедневния прием именно на такава храна, която е необходима на тялото, и се завърши с проявлението на паричните средства, от които той се нуждае. Това се изразява в пълно възвръщане на изразходваната енергия.
    Като дар, който се получава с преодоляването на този вид самонадеяност, се явява магията. За да бъде маг, човек трябва да преодолее презапасяването или отказа от благата. Магията представлява сама по себе си проявление, което може свободно да се осъществи без вмешателство. В крайна сметка, тя нагледно се проявява в „мигновеното проявление”, при което видението на човека се проявява преди той да помисли за това. Такава „мигновена манифестация” може да стане само тогава, когато човек се научи да уравновесява отдаването и получаването.
    Балансираните отдаване и получаване са подобни на морските приливи и отливи. Нашите канали научиха, че ако те получават нещо /облекло, минерали или всякакви други неща/, то трябва нещо да отдадат. Ако в обмена на получената вещ те нещо отдадат, то се запазва равновесието между даването и получаването. За мигновеното проявление е необходимо даването и получаването да са уравновесени докато магическото действие реално се извърши в нечий живот. Ние сме информирали нашите канали, че колкото повече те се приближават до мигновеното проявление, толкова по-бързо ще отдават и получават. Колкото по-бързо става отдаването и получаването, толкова по-близо е човек до мигновеното проявление. Такова действие изисква преди всичко човек да се откаже от всякаква привързаност към всички неща в живота си, за да може свободно да се откаже от това, което не му е нужно.
6. Самонадеяност, породена от Всевиждане
    Тези посветени, които страдат от самонадеяност, породена от всезнанието, последното ги заставя да вярват, че зад границите на тяхното виждане не съществува нищо и че те виждат всичко. Това не оставя пространство нито за повече виждане на самите себе си или който и да било друг, нито за правилното виждане на това, което още предстои да се осъзнае.
    Виждането на разстояние не следва да се бърка с ясновидството. Ясновидството е способност да се превеждат образите на душата на език, достъпен за ума. Ясновидството са картини, носещи емоционален заряд. Те могат да бъдат разчитани от тези, които са способни да се настроят към тях, да определят техния смисъл и да ги предадат със средствата на езика.
    Виждането от разстояние е свързано с усещането на своята истина. Значителна част от който и да е истина във физическия план е била скрита за 3-мерната мисъл-форма, която се явява реалност, с която всички са съгласни. Тази реалност възниква когато всички участници в нея са съгласни с това, че тя е истинска. Тя заставя хората да вярват, че океанът е син, небето е светлосиньо, земята е червена и т.н.
    Още един пример за мисъл-форми, съставящи част от приетата от всички реалност, са съзиданието и разрушението, мирът и войната, любовта и ненавистта и подобните им. В процеса на възнесение такива мисъл-форми се преодоляват. Извършвайки възнесение, човек повече не вярва в такива неща, като разрушение и съзидание, мир и война, любов и ненавист, а вярва в безусловната любов и единното съзнание като нова мисъл-форма. Убежденията за съгласуваната реалност, на които се основава човечеството, станаха вече генетични. Затова за възнесението е необходимо да се промени генетиката, за да се появи нова мисъл-форма, основана на единното съзнание. Без генетичните промени би било невъзможно да се промени съзнанието.
    Виждането от разстояние е свързано с виждането на това, което е възможно или съществува отвъд границите на съгласуваната реалонст на човешкатата мисъл-форма, основана на крайните полярности. Виждането на разстояние е свързано с осъзнаването на разрушителните вътрешни стереотипи заедно с това, че е възможно да се преодолеят в процеса на възнесението. Когато хората са убедени, че „виждат всичко”, те престават да се развиват. Това идва от  факта, че за развитието е необходимо да се види собствените вътрешни /неосъзнати/ стереотипи и да поискат да ги преодолеят. Тази форма на „вътрешно виждане” е необходима на всеки, който върви по пътя на възнесението в този исторически период.
    Някой може да каже: „О, аз нищо не мога да видя”. И те се отправят към гадателка, екстрасенс или психолог, който им казва в какво се заключава истината. Ако човек не може да „види”, коя е неговата истина, това го знае тялото; на човека би било необходимо само да зададе въпрос и да проведе мускулен тест за получаване на отговор. Така са стояли нещата с много от посветените, поддържащи отношения с нашите канали и не притежаващи виждане, но достигнали състояние на Бодхисатва, помагайки си с метода на мускулния тест. Тялото „вижда” дори и ако посветеният предполага обратното.
    Самонадеяността, породена от Всевиждането, е свързана със Страданието, предизвикващо у посветения нежеланието да вижда каквото и да било от страх да не види страданието на другия или своята собствена вътрешна болка. По такъв начин те могат да блокират своята способност да вижда истинското положение на нещата или своя конкретен вътрешен разрушителен стереотип. Възнесението предполага стремеж да се разгледат всички вътрешни стереотипи. Човек трябва да осъзнава също, че всички стереотипи на злото, присъщи на човешкия опит, се явяват част от неговия генетичен код, и по такъв начин не съществува стереотип, против който човек би имал пълен имунитет. Само ако се стреми честно и открито да погледневсички свои вътрешни стереотипи, човек би бил способен напълно да интегрира своята неосъзната тъмна страна.
    С освобождението от съглашенията със Страданието се преодолява самонадеяността, породена от всевиждането. Страданието може да бъде трансформирано от вибрацията на хармонията. Вътрешната хармония е такова състояние на битието, при което човек „приема”.
    Приемайки всички истини, той повече не се отдалечава от виждането на каквото и да било, включително и своята тъмна неосъзната същност.
    Преодоляването на Самонадеяността, породена от Всевиждането, носи дара на смирението. Бидейки смирен, човек осъзнава, че съществува много от това, което той не вижда и че всяко аз притежава по-широко виждане на истината. АЗ СЪМ вижда истината по-широко, отколкото Висшият Аз на човека, а Висшата Душа – повече, отколкото всяко от многото АЗ СЪМ, нейните съставни части. Бот/ Богинята/ Всичко Съществуващо притежава най-широкото виждане за всичко. Разбирайки това, човек смирено приема факта, че намирайки се в човешка форма, не може да вижда всичко.
7. Самонадеяност, породена от Всезнание
    Страдащите от самонадеяност, породена от всезнание, проявяват това във формата на една от двете противоположности: едни вярват, че вече знаят всичко и повече няма накъде да растат и да се развиват. От друга страна този стереотип се явява като убеждение, че някой знае повече от теб и ти се подчиняваш на истината на другия.
    Също като самонадеяността, породена от всевиждането, свързана с виждането на истината, самонадеяността, породена от всезнанието се отнася към разбирането на истината. Но докато процесът на всевиждането е свързан с разпознаването на вътрешните стереотипи, подлежащи на преодоляване, познанието – това е живот в съответствие с истината. В процеса на неговото преживяване виждането на душата се проявява в 3-ото измерение.
    Преживяването на своята истина се осъществява, когато човек престане да живее според истините на другите, било то приятели, членове на семейството, гуру или други важни за него хора.
    В човешката мисъл-форма истината е била генетично разпиляна между членовете на семейството. Човек може да предполага, че е станал лекар, следвайки своята „истина” и да открие, че в действителност това е била „истината” на неговата майка, а той само е наследил генетичните способности за лечение и е реализирал истината на друг.
    Когато човек започне да премахва стереотипите, които го карат да вярва, че това или онова е неговата истина, и започне да пропуска истината на душата във формата, се появява възможността да преживява истината на душата на Земята. Истината на душата е свързана с вибрациите. Някои вибрации са при едни усилия на физически план, други – при други. Душата винаги избира формата, намираща се в резонанс с тези усилия, които тя иска да прояви. Но такова проявление трябва да носи на формата радост, в противен случай душата няма да може да действа чрез тази форма. Това става, защото душата разбира само радостта, и ако тялото не изпитва радост, душата не може да се възползва.
    В споменатия случай с лекаря, ако лечителството му носи радост, душага, която иска да практикува лечителство, избира въплъщението на този лекар. Но ако лекарят ненавижда професията си, процесът на възнесение ще му даде възможност да се освободиот /неосъзнато/ договорите да се занимава с тази професия вместо своята майка и да намери друго занятие, което носи на тялото радост. В такова състояние душата може да излезе от тялото и да прояви волята на Бог на Земята.
    В процеса на възнесение животът е в съответствие сас своята истина, свързана с освобождението от лъжливата истина на другите, за да може да се прояви истинската истина. Понякога изчиствайки се от лъжливата истина, човек след 20 години брак може да открие, че не обича съпругата си, да излезе от такъв неудовлетворителен съюз и  да си намери по-радостно занимание. Или е възможно да открие, че неговата 20-годишна работа не го удовлетворява, да се откаже от тези усилия и да създаде това, което му носи радост. Понякога всички сфери на живота на човека се променят едновременно.
    Ние сме виждали посветени, които са достигнали състояние на Бодхисатва и неочаквано са се отказали своя 20-годишен брак, кариера и са се преселили на необитаемо място. Това се обяснява с факта, че техните предходни занятияне са им носили радост, а новият живот им носи. Възнесението е свързано с освобождението от всички стереотипи, които причиняват болка, и преход в състояние на постоянна радост и изобилие. Това е истината на душата. Това винаги е била истината на душата.
    Самонадеяността, породена то всезнанието, е свързана със Смъртта. Страхът от смъртта подтиква посветените да търсят знания как да преодолеят смъртта, т.е. да търсят духовното знание с цел развитие и възнесение или с други думи, да търсят ИСТИНАТА. На стереотипа на духовното търсене е присъщо търсенето на учител или гуру.
    Гуру са убедени, че той/ тя знае повече от техния ученик. По такъв начин гуру може да попадне в капана на мисълта, че той знае всичко и да престане да се развива. И обратно, ученикът, предполагащ, че гуру знае повече, се подчинява на неговата истина и също престава да се развива. Стереотипът на гуру води към смъртта и на двамата. Истината изхожда отвътре, тя се явява уникална за всеки посветен. Само сам посветеният може да знае коя е неговата уникална истина.
    Възнесението дава разбирането за своята вътрешна истина. Когато посветеният се научи да живее своя живот в съответствие със собственото знание без вмешателството на другите, на Земята започва да се проявява желанието на Бог/ Богинята/ Всичко Съществуващо. Тогава посветените могат да прекратят търсенето на учители и стават майстори, в съвършенство владеят собствената си истина на Земен план.
   Смъртата се разтваря от вибрацията на състраданието. Когато всеки посветен преодолява съглашението със Смъртта, преодолява се и самонадеяността от всезнанието. В състояние на състрадание човек престава да вярва, че знае всичко или че обратно, нищо не знае. Състраданието е състояние, в което се приемат всички творения на всички плавоне на реалността. То се достига с разбирането, че именно душата твори чрез формата. Душата винаги ще знае повече, отколкото формата. Разбирайки това, формата търси ръководството и духовното знание от страна на своята душа и за възнесението престава да гледа встрани, да ходи на църква или да търси гуру.
    Освобождението от Самонадеяността на Всезнанието носи дара на неограниченото знание и независимостта. Неограниченото знание произтича от разбирането на факта, че всички знания, необходими на човека за развитието му, ще му бъдат дадени по негова молба. На него му е нужно да търси информация не от другите, а от своето АЗ СЪМ и Вишата Душа. АЗ СЪМ и Висшата Душа ще разкрият необходимите архиви с информация, необходими за по-нататъшната еволюция на човека. Независимостта е свързана със самодостатъчността и разбирането, че цялата информация се намира вътре в човека.
Извод
    Всеки посветен в една или друга степен изпитва всички състояния на високомерието. Обикновено преобладава едно или две. Преобладаващият тип самонадеяност може да стане подводен камък за посветения и крайно да усложни неговото намерение да се възнесе.
    Ние искаме да обърнем съзнателно внимание на тези трудности на тези, които извършват възнесение и с това да им дадем голямата възможност да ги преодолеят. Конкретният стереотип може да  контролира еволюцията на посветения само ако остане неосъзнат. Когато всички стереотипи са изявени и посветеният вземе решение да се освободи от тях /изразява намерение, те могат да бъдат преодолени. За това е необходимо постоянното намерение на посветения.
   Надяваме се, че тази информация е била полезна за вашия персонален път на възнесение.
                                     Намасте
ТАО
Превод: Селена
Източник:  http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1321590

Уроците на Творението. Урок 3

Уроците на творението. Урок 3. Създаване на нов свят. Копие на реалността

Грандиозните промени, които стават в момента на Земята са безпрецедентни. Очаква ви прекрасен свят, но може да го създадете само вие. Нашата намеса е на ниво сънастройка и вълнова помощ.
И така, кое пречи на вашия преход?
Най-основното е липсата на вяра. По вярата ще ви се даде – тази заповед ви беше дадена много отдавна. В буквалния смисъл вие творите с вяра всичко, което се случва около вас. Вие сте интересни създания и ние много ви обичаме, но понякога съвместявате на пръв поглед несъвместими понятия. Вярвате в чудеса и едновременно се съмнявате в тях.
Всички пробудени за новия свят, които четете ченълинги и послания, не вярвате напълно в способностите си да създавате нови светове. Мислите ви създават нови реалности. Време е да се уверите, че преходът е неизбежен.
Първоначално се очакваше, че галактическия лъч 21.12.2012. ще прочисти вашето казуално тяло и другите ви светлинни тела и ще ви даде възможност да преобразувате реалността ви. Така и стана. Кармичните програми са изтрити, но продължавате да живеете по инерция, по законите на кармата.
Вижте какво се случва. Законът за кармата е престанал да работи, но вие сте творци. Събуждайки се сутрин, отново и отново създавате своите митични вериги. Да предположим, че някои от вас е преминал успешно галактическия преход 21.12. Живял е в бедност и е осъзнал, че отработва кармични задачи. И ето програмите са заличени. Но човекът се буди ден след ден и не вярва, че програмата вече не съществуват. Той си казва: аз съм беден, защото така е богоугодно, това е карма. Молбата му за формиране на настоящата реалност се приема от механизмите за творение на Вселената и неговата бедност продължава. Обаче висшите йерарси на Вселената, с всички сили се опитват отново да доведат до него информацията, че кармичните програми вече са изтрити. ”О, това е прекрасно, казва си човека! Значи скоро няма да съм беден. Утре ще стана богат.”
Утре. Всичко отлагате за утре. Това че беше създаден времеви континуум, улови съзнанието ви в капан. Нямя никакво утре. Какво ви пречи със ставането да си кажете: ”Aз съм свободен, аз съм богат, аз съм любим“. Няма причини да страдате. Няма вече дългове.
По-рано, законите на кармата бяха в сила. Сега се опитвате по навик да построите кубчетата на вашата реалност по старите закони. Кулата от вашите кубчета всеки ден се разрушава, защото вече няма сили, които да я задържат, защото светът ви е вече друг и законите са различни. Но вие упорито продължавате да съграждате кулата си ден след ден.
Спрете. Повярвайте, че вече живеете в нов свят. Толкова време чакахте от някой или нещо да ви свърши работата, някой да ви създаде нов свят и да ви пренесе там. Повярвайте, Вселената ви подпомага за всичко, с всички сили, но никой не е в състояние да създаде вашия сват вместо вас. Така е устроена Вселената. Така работят законите за свободната воля.
Има много варианти на новата Вселена, използвайки предишната аналогия – много кубчета с различни цветове и големини. Но да построите вашата обновена кула на мечтите, можете само вие, избирайки свои кубчета и разполагайки ги в нужната последователност.
Всичко, което ви се предава свише – това са само закони и закономерности за построяването на новия свят. Вие обаче сте строителите. Всеки изгражда своя вселена и всички заедно създавате общ свят.
Много е важно да разберете това. Да разберете и да повярвате, че всичкото минало е останало назад. Всички прекрасни призиви – това не са просто думи, това са готови импулси на творението – използвайте ги за създаване на новия свят.
И така, какво трябва да се направи? Събудете се сутрин и изцяло повярвайте, че именно в тази секунда започва новия ви живот. Живот, в който няма повече тъмнина или светлина, няма добро и зло. А има формация от светлина, която е пластична и може да моделира всякаква форма и реалност, каквито си пожелаете.
Кажете си: не съм длъжен на никого за нищо. В живота ми се случва само това, което сам избирам. В живота ми няма повече място за горчивина и страдание. Всичко е една илюзия от миналото, която ми помогна да премина през старите уроци. Сега съм свободен и щастлив и света около мен е прекрасен!
Смисъла на вярата не е в преклонението пред божествения ни създател. Не е нужно да се прекланяте пред твореца си. Всички сме негови частички. Как може една част да се прекланя на самата себе си, различавайки се само по въплъщението си?Проумейте това.
Вярата, това е приемането на своето могъщество. Приемане на силата и възможностите си на творец. Убеждението, че сте създател, част от Бога. Това означава, че притежаваш всички способности на Твореца. Вярата, че всичко в живота ти се случва по твоя воля. Усещате ли разликата?
Да бъде твоята воля! ТВОЯТА ВОЛЯ! Става дума не за смирение пред обстоятелствата или за божия милост. Всичко, което се случва с теб – това е твоята воля и едновременно волята на Твореца на всичко, защото вие сте едно. Замислете се над това, как ли той приема вашата воля?
Той е дал на хората свобода на избора. И какво избраха много от тях? Войни и насилие, вместо да изберат любов и разбирателство. Но той е приел волята на всеки човек.
Създал е основата на Вселената и законите й, а всичко, което се случва във вашия свят са си го създали хората. Това е била тяхна съвместна воля. При това, Твореца на всичко я приема изцяло без осъждане и наказания. В него липсва всякакво желание да наказва когото и да било. По човешки казано, у него изобщо няма желания, а продто Любов и Воля.
В момента е важно да се осъзнае, че свободната воля е огромна отговорност. Навлезли сте в нова степен от развитие на този закон, когато всичко се случва по ваша воля и действията ви са осъзнати. По–рано бихте хвърлили вината за нещо на обстоятелствата или на закона за кармата, оправдавайки се с несъвършенствата на вашия свят. При това, всички отценки идват от вас самите. Няма неудачни резултати от експеримента. Те стават такива, кагато някой от вас очаква едни, а получава други.
Когато се въвеждаше експеримента за свободната воля, никой не е очаквал никакви резултати. Това беше нов импулс на творението. Нов кръг от развитието на галактическото съобщество. Работата е там, че резултатите от експеримента през цялото време се зануляваха. Като пясъчен замък, който постоянно се руши, когато му натрупат критична маса от пясък. А вие сте били малките зрънца, които го спояват.
Тогава възникват мнения, че не бива да се строи замък от пясък. Този матерял е неиздръжлив и трудно слепим и по-добре да се търси друг. Но творецът на Всичко продължил експеримента и пясъчния замък продължавал да се издига и руши. И ето, че станало чудо! Във вашия случай замъкът устоял, вместо да се разруши, започнал да заяква. Защо ли? Защото Творецът не се е съмнявал, че рано или късно това ще стане.
Ние ви даваме толкова много аналогии за това, че в края на краищата, да повярвате в силата си на творци. Новият свят вече дойде и сега вие го създавате. Това не са само думи и прекрасни фрази, както много от вас си мислят.
Първия признак, че вече съществувате в новия свят е именно това, че неговите закони са се променили. Старите кармични връзки са заличени. Вече не е нужно да отработвате старите кармични уроци. Това е чудесен подарък от вашия творец за вашите постиженията, за работата ви по създаването на новия свят. Започват да работят нови закони. Сега светът ви е бял лист хартия. Обаче всеки от вас по навик продължава да изгражда очертанията и събитийния ред постарому, както е било довчера.
Осъзнайте това! Ние разбираме, че не сте готови веднага за заличите стария си свят. Това е особенност на вашето човешко възприятие и на практика почти всеки от вас продължава да живее в страх от загуба на познатия си свят. Ние не ви подстрекаваме към разрушение. Просто трябва да осъзнаете, че всичко около вас е илюзия, и каква ще бъде в следващия момент, зависи само от вас.
Представете си, че по някаква причина зрението ви временно се е разфокусирало и виждате само смътните очертания на предметите около вас. По навик започвате да им придавате определено значение. Да, това е стол, да, тук наистина имаше стол в стаята ми. Именно така придавате форми и очертания на всичко и ето, че вашия стар свят е отново сътворен. Това не е аналогия. Точно така става.
Разбира се, трудно ви е веднага да замените реалността си с нова. Но започнете на части, променяйте ги. Представете си свят, в който искате да живеете и привнасяйте в него нови елементи всеки ден.
Вече сме предвидили въпросите, които ще ви хрумнат и крайностите, в които може да изпаднете. Част от вас, започват да подобряват стария си земен живот и да привнасят в него богатства, уют, пари, събития. Тоест, да усъвършенстват всичко старо. Така да бъде. Главното е да усетите свободата на твореца в себе си. Няма нищо невъзможно или забранено. Всеки във вашия свят може да бъде много богат и много щастлив. Вселената е изобилна именно заради това, че няма нужда да създава запаси, от каквото и да било, както правите вие, защото във всяка секунда по законите на творението, можете да създавате, каквото си пожелаете. Всеки творец може да създаде всичко. Може да направите живота си изобилен и щастлив, привличайки в него изобилие от всичко. Но не забравяйте, че закона за отдаването продължава да работи. Взимайки от другите, взимате от себе си в буквалния смисъл. Няма нужда да се взима от другите, всичко може да бъде сътворено.
В момента, успоредно във вашия сектор на Вселената, съществуват още два свята. Първия – това е вашата обичайна реалност, в която съществувате. Но в същото време върху нея припокривате друга. Като паус (оризова хартия). Докато пауса не е запълнен още с ясни и красноречиви очертания, е трудно да ги различим. Той само леко затъмнява, изтрива яркостта на очертанията на стария свят. Постепенно върху пауста се появяват очертания и цветове. Така се и формира в момента новия свят. На това платно рисувате вие. Вселената ви е дала всичко необходимо, за да творите: боички и всички други инструменти на творението и е готова да ви поддържа и учи ежесекундно, стига да пожелаете.
Може да направим и друга аналогия. По-рано, преди епохата на компютрите, художниците аниматори са рисували своите филмчета точно с помощта на паус. За да продължи кадъра, където даден персонаж се движи, трябва да се прерисува (преснима) на паус всичко с абсолютна точност, както е било в предходния кадър – само с малки промени , например в положението на краката. Именно така става и в момента. Вие прекопирвате реалността си, но може да добавяте и нови елементи и да създавате нови движения. Сами създавате, рисувате своя “филм”.
Постепенно, когато очертанията на новия филм започнат да добиват яркост, ще видите раздвоението на световете. Ще ви се струва, че изчезват предмети, които токущо са били на определено място. В бъдеще, илюзията на стария свят постепенно ще избледнява. Това ще стане, ако повдигнем пауса от картината постепенно. Първо, ще се забелязват старите очертания, но постепенно ще започнат да избледняват и ще изчезнат напълно. Разбира се може и незабавно да се откъсне стария свят от новия, но по-голямата част от вас не са готови за това. Освен това, още не сте си нарисували новата картина.
Уникалността на настоящия момент е в това, че за пръв път на човека му се дава такава свобода за творене. Винаги сте били творци на реалността си. Но по-рано това беше ограничавано от редица други закони на сътворението. Сега част от тези закони са отстранени. Готови ли сте за свободата на твореца? Такъв изпит ви предстои. На всеки от вас.
Помнете, че до всеки от вас винаги има помощници, всички висши структури на Вселената са свързани към вас и като търпелив учител са готови да ви научат, как се сътворява свят. Но своя модел може да очертаете само вие.
Напредвайте и престанете да се конкурирате. Четки и боички има за всички. Всеки създава най-прекрасната картина. Няма да има добри и лоши работи, приветстваме всеки избор в новия свят.
Когато децата се опитват да рисуват, от начало са неумели – мажат по листа и създават неясни очертания, но вие с любов се наслаждавате на тяхната креативност. Не ги обиждате, че са лоши художници, защото ги обичате и сте готови да им помагате да усвояват техниките на рисуването, купувате им всякакви четки и боички. Така и ние постоянно сме до вас. Като любящи родители. Не сте сами. Цялата Вселена е готова непрестанно да ви обучава на сътворение. Вярвайте в своите възможности на творец, защото, ако не вярвате в себе си, значи не вярвате и в божественото в себе си и не вярвате във възможностите на Твореца. Няма нищо невъзможно. Новия свят е пред вас. Създайте го!
Превод: Роси
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:920856

Уроците на творението. Първи урок

Уроците на творението. Първи урок
1 април 2013, от Елена

Творението е непрекъснато по своята природа. Всяка частица от света, съществуваща около вас в един или друг вид, не е постоянна величина, а непрекъснато се изменя в зависимост от постъпващите творчески имулси. Ако творението се прекъсне, то ще виждате света фиксиран и постоянен. Даже другите нива на световете, все още недостъпни за вашето възприятие.
Всяка секунда, всеки от вас изпраща в света енергийни импулси на творението, възникващи от вашите мисли, желания и намерения. Като мацване с четката, те създават и описват реалността на света, който се намира около вас. Всеки от вас рисува своята картина на света, но и вашето съвместно творчество се пресича в точките на съприкосновение на вашите реалности.
Сега разширявате вашите познания и умения за творене. По-рано сътворявахте неосъзнато, разпръсвайки вектора на вашето внимание в различни направления. Сега дойде времето да разберете механизма на творението и да се научите да контролирате своето творчество. Ние се радваме, че се събудихте и усетихте в себе си силата на твореца.
И така, първо. Творението е непрекъснато и безкрайно. Всичко, което виждате около себе си, е това, което сътворявате в своя свят ежесекундно. Т.е. във всяка секунда от вашето време едновременно се създава множество точки от възприемане на действителността. Детето, раждайки се във вашия свят, отначало не вижда формите, макар че самото то се намира във форма. Светът около него е като сгъстявания на енергия, които се движат, докосват се, сливат се и се разливат, изчезват и се проявяват.
Но възрастните учат детето да твори свят на формите, като му казват: това е стол, това е птица, това е червено. Така постепенно детето се наглася към творящите импулси на своето обкръжение и започва заедно с всички да пресъздава ежедневно картината на света. Попитайте няколко деца за описание на някакъв предмет и всяко от тях ще даде различни отговори. Това е, защото детето още не се е настроило към форматирането на неговата група и вижда своето творение именно такова, каквото го е сътворило. Това е прекрасно свойство на творението – да създадеш света около себе си именно такъв, какъвто ви се иска, това е дар, който ви е подарил Творецът на Всичко Изначално.
Но едно от помраченията на съзнанието е намаляването на вярата в своите сили на творец. Детето иска да сътвори уникално нещо. Но възрастните, свикнали със своята картина за света, го убеждават, че това само така му се струва, че това е невъзможно, че в действителност предметът, който то твори, изглежда другояче. И, рано или късно, детето отстъпва на възрастния авторитет и се наглася към общата картина на света.
И само малцина от вас стават по-свободни в своето творение. Вашите известни художници и музиканти са творчески настроени хора, те са готови да отстъпят от известните канони на творението. Защото всъщност няма никакви канони. Както от пластилин вие можете да изваете всякаква форма, така и от пластичната материя на етера, можете да създавате всякакви форми и предмети около вас. Ние говорим за творене на обкръжаващото ви възприятие.
Ако това е 3-измерен свят, то виждате обектите около себе си твърдо фиксирани. На вашите учени вече е открито това, че основната част от пространството съставлява вакуум или велика проявена или непроявена пустота. Ако разгледаме кристалната решетка на минералите, виждаме празнини между клетките на решетката. Ако наблюдаваме под микроскоп клетка или атом, то и там присъства пустотата. Колкото повече увеличавате ракурса на възприятието, толкова повече наблюдавате присъствието на великата пустота. Вашето възприятие е настроено по такъв начин, че може да пътешества от фиксирано в малкото, до разтеглено в голямото. Земята, по която стъпвате, е твърда, но ако надзърнете в микрокосмоса и в макрокосмоса, ще откриете много празнини. И тази велика пустота управлявате вие.
Затова сега, трябва да повярвате в своите сили на творец. Вие можете да сглобите вашия свят по друг начин. Но мнозина от вас се страхуват да правят това, защото се боят, че ще ги нарекат луди. Фантазиите на вашите художници кубисти, са тяхното възприемане и сглобяване на света. Опитвайте се ежедневно да сглобявате малки части от вашето възприятие за света по нов начин. Това е като да се учиш да ходиш, като се оттласнеш от опората. Вие трябва да проверите на практика, че можете да сътворите всичко, например розов слон. Защото всичко, което виждате наоколо, е фиксирано само с вашето възприятие.
Второ. Качеството и дълбочината на творението зависи от вашата насоченост. Т.е. във всеки от вас има изначален енергиен импулс за творение, който работи автоматично (неосъзнато), също както вашето сърце автоматично помпи кръв във вашия организъм. Така и вашият мозък твори ежесекундно творчески импулси, създаващи реалността наоколо.
Ако тази система не работеше автоматично, всеки от вас щеше да пребивава в различни стадии на творение на съвместната реалност или по-скоро в хаос, в малко подреждане на етерното пространство, което би затруднявало вашето общуване в света. Автоматичното творение и настройката към творящите импулси на обществото изпълняват ролята на сглобяване на общата картина на света. Тези от вас, които започват пътя на сътворяването осъзнато, включват в себе си функцията за управление на творението.
И в зависимост от това, доколко вашето осъзнаване се е освободило от фиксираното възприемане на света, зависи и вашата степен на свобода на творението.
За свободно сътворяване на света е необходимо да се измени фиксацията на възприятието и наличие на свободна за творение сила, която можете да насочите към сътворяване на вашия свят. Защото енергията, която получава всеки, се изразходва не само за жизнените дейности на формите, но и за непрекъснато творене на реалността.
Именно затова съществуват много практики, позволяващи да се натрупа достатъчно количество свободна енергия, която може да се насочи за творене, за изменение на възприятието на действителността, за промяна на осъзнаването, за да се получи вяра във възможностите на творенето.
Освен това изменението форматирането на вашия обичаен тримерен свят, е затруднено за мнозина, поради свойствата на материята на 3-то измерение (по-плътна, отколкото материята от по-високите измерения) и поради фиксацията качествата на различните предмети в общата картина на света.
Т.е. ако болшинството хора на планетата, които са виждали слон, са уверени, че той е сив, то да пречупят своето възприятие и възприятието на другите, е не просто психологическо действие, а енергийна фиксация на ново възприятие. Казано по-просто, самият слон може да е с всякакви цветове, какъвто го вижда болшинството от човечеството. Ако утре всички се събудят с пълната увереност, че слоновете са розови, всички тези животни биха се оцветили в розов цвят.
Изменението възприятието на цвета е най-простото изменение във фиксацията на възприятието, достъпно за всеки. Аналогично работи и механизмът за изменение възриятието на формата, видима от всички. Да речем, квадратни слонове, или слонове с много хоботи.
Трето. Всеки от вас преминава различни статуси на творението, съобразно ръста на осъзнаването си. Творението съществува на всички нива и частици на божествения свят. Същности, които наричате серафими, творят вселени и планети, архангелите творят законите на взаимовръзките.
Изначалният Бог творец на вашия свят го е сътворил в тази система на развитие, която вие усвоявате. Изначално отдалечавайки се от Великия Абсолют, който е източник на всички видове отделени форми от боговете-творци до микрочастиците, вие се потопявате в различни нива на творението по свой избор. Знания за това са ви давани много пъти.
Вие се обучавате в различни класове на творението едновременно с целия божествен свят. Няма никого във Вселената, който не постига нови граници и методи на творението. И великите творци на световете, и серафимите, и архангелите, и владиците, и учителите – всички се учат, по-точно, пробват нови пътища на творението. Именно, защото творението е непрекъснато и безкрайно, също така не е ограничено нито количеството, нито качеството на сътворяваното.
Вие, които сега четете тези редове, преминавате в класа на осъзнатото творене. Засега творите в по-инертния тримерен свят, но с растежа на вашето осъзнаване, а именно с натрупването на лична сила и вяра във възможностите на своето творение, ще се озовете в друга, сътворена от вас реалност.
Мнозина от вас си задават въпроса: а какъв е светът, в който преминаваме?
И отговорът е много прост: той е такъв, какъвто го сътворявате.
Вие и сега го творите с вашите мисли и фантазии. Много неща правите и по време на сън.
Вие трябва да разберете едно просто нещо. Никой няма да създаде вместо вас вашия свят. Това е просто невъзможно. Вие или сами ще го създадете, или ще настроите своето творение съобразно виждането и възприятието на другите.
Тези светове, които ви описаха в различни ченълинги, в действителност вече са създадени от някои от вас и именно тяхното възприятие ви е предадено за обща представа на бъдещата реалност. Но основният избор е ваш. Вие в буквалния смисъл можете да сътворите ваш 4-мерен свят. И ако още не сте преминали, значи вашият свят още не е сътворен от вас. Всичко зависи само от вас.
На пътя на творението има много капани. Първият капан е пластичността на вашето възприятие. Т.е. ако веднъж сте чули или видели, че слонът е сив, то утре ще го възпроизведете именно такъв. И само на децата им хрумва да го оцветят с други цветове, защото тяхното възприятие още не е фиксирано.
Така е и с вашето творение на четвъртото измерение. Всички източници, които ви предават информация, се стараят да не фиксират подробни описания на 4-то измерение, защото свойството на вашето съзнание и на вашия ум да се вкопчва в предадените ви детайли, пречи на вашето възприятие за творенето. А и това е известно вмешателство във вашия процес на творене. Затова, засега се предава устройството на света от 4-то измерение, сътворено от други хора.
Помислете, какъв бихте сътворили вашия свят, ако не знаете нищо за него. Това е интересно. Ние не ви призоваваме напълно да се откъснете от общоприетото възприятие, мнозина от вас още не са готови да се видят, например, течни или хвърчащи в космоса около планетите.
Но вие трябва да разберете, че и това е възможно, ако напълно измените вашия механизъм на възприятие, защото всеки от вас и всичко съществуващо в света е само някаква форма от кристализация на енергията и осъзнаване на Източника.
Четвърто. Световете, сътворени от вас, постоянно взаимодействат. Т.е. в действителност няма единен сътворен от всички вас свят. Има свят, създаден от всеки от вас, и проекции на вашите очаквания на други форми във вашия свят.
Създадените от вас светове, сякаш се пресичат в различни точки на вашето възприятие. Това е трудно да се осъзнае, защото от детството си сте уверени в непоклатимостта на съществуващата реалност наоколо. В действителност, ако от някой от вас прекрати функцията на автоматично (неосъзнато) творене, вашият свят ще се разпадне и ще престане да бъде непрекъснат.
Нещо повече, всички други същности и хора, присъстващи във вашия свят, са само многочислени проекции на вашите очаквания. Колко често сте наблюдавали, че щом започнете да квалифицирате или описвате някой човек, той изведнъж започва да се държи в съответствие с вашите очаквания за него. Нещо повече, редицата от събития във вашия живот, също работи по този закон. Очаквайки или допускайки някаво събитие, рано или късно го реализирате в своя живот.
Това води до много значителен извод за творението. Няма никакви граници на творението, има общоприети. А значи всички закони за взаимодействието, които знаете (например, законът за кармата), са само резултат на нечие творение и можете да го измените. Наистина, сред вас има такива хора, които са уверени, че за техните деяния “нищо няма да им се случи”, и законите на кармата не ги засягат.
По-рано, когато мнозина от вас бяха още начинаещи в развитието на човешката форма, такава информация беше само за избрани. И различните религиозни учения ви даваха създадените тогава общи закони за причинно-следствената връзка.
Сега, когато навлизате в нова фаза на творението, е време да ви се каже още веднъж: няма нищо невъзможно. Вие можете да сътворите нови закони на своя живот. Например, законите на гравитацията, в които предметите няма да падат, а ще се вдигат нагоре.
Сега за проекциите на същностите във вашите светове. Това не значи, че около вас ходят и живеят нереални хора и животни. Проекцията е нещо като сечение на същността в пречупването на вашия свят. Сякаш всеки от вас разглежда другия човек през своето особено стъкло на възприятие, и в зависимост от качеството и сечението на това стъкло вижда човека дебел или слаб, чернокож или със светла коса, добър или груб и т.н. Именно в такъв механизъм е възможна фрагментация на всяка същност в милиарди реалности, сътворени от безброй много творци.
Представете си, че милиони хора поискат някоя известна същност да присъства в техния живот, като отчитаме, че всеки от тях сътворява непрекъснато своя уникален свят. Дадената същност няма да може напълно да бъде представена във всеки от тези светове, при това в очакваното възприятие. Зтова всички същности, в това число и вие, не само че се фрагментирате на различни нива от творението (3Д, 4Д и пр.), но и на безброй мироздания, създадени от всеки от вас.
Това е едно от проявленията на действието и свободата на избора. Т.е. ако избирате присъствието на дадената същност в създадения от вас свят и тя дава съгласие за това, то фрагментът на нейното въплъщение присъства във вашата реалност. От това следва, че всеки от вас едновременно влиза с милиони свои фрагменти във взаимодействие със световете, сътворени от другите хора. И така се твори общата картина на света на всички нива.
Тази система изглежда сложна, само ако се разглежда на части, както се опитахме да направим за вас. Ако ние опишем подробно, как вашето сърце помпи кръвта във вашия организъм, и как се управлява това, разказът за това също може да ви се стори сложен. В действителност, с всеки импулс на творението като в калейдоскоп се събират и разпадат картини на творението и на съприкосновението на вашите реалности, където всяко стъкълце е фрагмент от присъствието на всяка същност в светотворенето на друга същност.
Осмелете се да творите собствени прекрасни светове. Приемете дара на Абсолюта за вас! Всичко това става в рамките на закона за свободата на избора.
Защо всеки от вас не може да избере и законите на своя свят?
Нали ако има закон за свобода на избора, значи никой и нищо не може да ви наложи своя избор, в това число и избор на закони за управление на вашия свят.
Един от примерите за реализация на това е левитацията. И въпросът не е само в откриването на левитационните центрове във вашите тела. Въпросът е във вашия избор.
Ако избирате закони на гравитацията (или взаимодействието), основани не на привличане, а на отблъскване или левитиране (равновесна гравитация), вие можете да летите с вашето физическо тяло. Остава само да изберете, да сътворите и да повярвате.
Разбираме, че тази информация в много отношения руши вашите устойчиви ментални конструкции. Но законите на преходните периоди са такива, че откриват завесите над много неща, които по-рано са били тайна за вас. Защото можете да преминете в друго измерение само с необичайни стъпки и методи. По-рано тези, които се опитваха да попаднат в други нива на възприятието, го правеха с най-жестоки практики за натрупване на енергия и за промяна на възприятието. Сега импулсите на божествените разрешения ви дават възможност да измените качеството на своето творение с няколко порядъка. И заедно с енергията, която постъпва на вашата планета, постъпва също и информация.
Ние вече предвиждаме въпросите на тези, които четат тези редове, и техните страхове за това, че свят без закони не може да съществува и ще започне хаос. Не се бойте. Информацията идва при всекиго точно в този момент, когато той е готов за нея. Това е закон за привличането: подобното привлича подобно.
Човек, който не е достигнал качеството на творец в своето осъзнаване, няма да получи тази информация или няма да повярва в нея. Във всички случаи, всичко казано е само ключ към промяна на вашето осъзнаване.
А на вас ви предстои да се изменяте самостоятелно. И освен това, до всеки един от вас се намира огромно количество учители и доброволни помощници, които ще ви помагат да усвоите новите механизми и бои за творенето, и ще ви пазят от самите вас. Разбира се, има осигурителни системи. Не бойте се. Редом с вас са любящи родители, които наблюдават как техните деца рисуват своите великолепни светове.
Превод: Лусесита
Източник: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:893024

Уроците на възнесението. Урок 16

Уроците на възнесението. Урок 16. Ел Михаил Небадонски. Вируси в съзнанието

Всички ченълинги, които четете, са лично пречупване на истината, което е неизбежно в една или друга степен. Затова слушайте преди всичко себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ резонира тази информация. Моята задача е да поставя въпросите, над които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам.
Ел Михаил Небадонски, отговори ми.
Заедно сме.
Искам да запитам за вирусите в съзнанието. Какво представляват, и как да се справим с тях?
Това е сложна тема. Но се радвам, че питаш. Не е случайно, че през детството си боледувате от детски болести. Точно, за да си изработите имунитет към вирусите.
Какво представлява вируса? Това е много силно отделяне на съзнанието, до такава степен, когато, практически, не е възможно да се свържете осъзнато с цялото. Затова са толкова малки вирусите, че дори не можете да ги наблюдавате. Но, както всяко отделено съзнание, и това съзнание е послушно за цялостния зов, зова на единството, за който ти говорят. Затова този вирус се стреми постоянно да се съедини с нещо или с някого и да се внедри. Търсейки съединение, в крайна сметка, търси своето единство.
Но, внедрявайки се в друго съзнание и друго тяло, внася там характеристиките си на отделеност, т.е. коефициента си на деструктивност, както е прието да се казва при вас. Всяка същност има своя коефициент на деструктивност или отделеност. Ако вземем цялото за единица, при хармонично съчетание, коефициента е разделен 50 на 50%. 50% конструктивни коефициенти, 50% – деструктивни. За сравнение ще кажа, че при по-голямата част от човечеството съотношението е 80 към 20 (20% – конструктивен вирус). Много са малко хората, при които конструктивното е повече от деструктивното, макар количеството им да нараства и ние се радваме много на това. Точно затова става възможна реализацията на мечтата зе прехода ви на ново ниво. А за нас, това действително е мечта и наше желание.
А вирусният коефициент деструктивност е 99,99999……% (99 и 9 в период). Можеш вече да си представиш неговата степен на отделеност? Затова, внедрявайки се в човека или във всяко друго съзнание, вируса започва да внася своите деструктивни въздействия. Самият той не е лош, не си поставя задачи да разрушава някого, само търси съединение. И изобщо не може да си поставя никакви задачи, защото, в него съзнанието едва-едва мъждука. Просто се подчинява на зова за единство и затова се внедрява в други организми и съзнания. Но с внедряването си, внася промени в тези тела и съзнания.
И след това се проявява взаимовръзката. Ако при човека съотношението е 50 на 50, има риск от заразяване и промяна на съотношението, т.е. от увеличаване коефициента деструктивност. Ако в човека преобладават светлите енергии и е по-голям коефициента конструктивност, всичко зависи от това преимущество. Т.е. ще успеели светлата човешка страна на физическо ниво (при вас се нарича имунитет) да се справи с вируса, да преобразува деструктивните му качества в конструктивни? Ако надделеят деструктивните, той се разболява. И колкото е повече деструктивът, толкова е по-продължителна и сложна е болестта. Но в крайна сметка, резултата от всяка болест е изработването на имунитет против вируса.
И ако човека оздравее, означава, че е преодолял деструктивното въздействие. Т.е. по време на заболяването е натрупал конструктивни качества и коефициенти, които са позволили да неутрализира деструктивното въздействие на вируса. И заболяването, освен развитие на имунитета (т.е. повишена светимост), е решило още една важна задача: позволила е на деструктивния вирус да се излекува и съедини чрез човека със своята цялост.
Това също е важно да се помни. Защото, при разговорите си за болестите, мислите предимно за себе си. Не бива да се забравя, че всичко е създание Божие е реалния Бог. И всичко се стреми да се слее с Него, дори да е на подсъзнателно ниво. И възможността на такива отделени съзнания да се съединят с единството са толкова малки, че могат да го правят практически, само като се внедряват в други тела и съзнания. Казано на ваш език, жалко за заболелия, но все пак има шанс да се излекува и съедини със своята цялост самостоятелно. Но при това, Зова е като наркотик, насочва за сливане със своето единство. Те са раздирани от деструктивните си стойности на части, защото, колкото в едно съзнание е повече деструктивността, толкова е по-силен зова в него.
Чакай, не разбирам. Предполагах, че зова на единството може да се усети само в просветлено съзнание.
Нека да използваме друг пример. Магнитът. Магнитът работи независимо от просветлението на съзнанието ти. Но магнитът е универсален. Колкото повече се отдалечаваш от него, би трябвало да отслабва, но има степен на отдалечаване, линия на отдалечаването, след която привличането започва да нараства. Именно затова съзнанията ви са сферични. Т.е. когато си близо до центъра, магнита е силен, с отдалечаване от центъра, преодоляваш привличането, и в някаква точка е най-слабо. Но след това, като при люлките, започва обратно движение или при сферичното движение – обратно към центъра. Т.е. вируса при най-голяма степен на отделеност, се намира в критичната точка и започва обратно движение към сливане. Ако се намираш в съзнанието им, би се измъчвала, защото деструктивността им ги дърпа далеч от центъра, а магнита на единството ги дърпа към центъра със същата и дори с още по-голяма сила за сливане. Това е един вид ад, когато буквално се разкъсваш на части.
Откъде се е взел този вирус и всичките тези вируси?
Възникнали са като следствие от фрагментирането на съзнанието. Колкото повече се е отделяло съзнанието, толкова повече са намалявали показателите за цялостност, т.е. конструктивните качества и коефициенти. И на определен етап от отделянето, степента им на деструктивност е станала толкова голяма, че е породила дребни съзнания, които можели изобщо да изчезнат, както точка с нищожно малко значение. Затова се е породил сферичния принцип. По-точно, сферичния принцип е следствие многовековното взаимодействие на две сили: центробежна и центростремителна.
Отеца е позволил на всяко съзнание да се отделя. Дал е свобода. Допуснал е индивидуалността и собствения път. Но Отеца е оставил и пътеводна нишка, за да не се загубят децата му по пътя. Точно тази нишка е зова или центроустремеността към Цялото, при която нищо, дори най-малкото, не може да бъде загубено. И всяка, дори най-малката частица, има шанса да се върне обратно. Затова и се е появила сферичността, където движението винаги е «и натам, и обратно». Т.е центробежната сила, рано или късно, се променя на центростремителна. При вас е изразено поетично като Божествено дишане. И работата е там, че Бог не е решил да вдиша и издиша, дишането при него е автоматично, също както при вас. Бог се подчинява на някакви ритми/цикли. Разбира се, също като вас може да променя ритъма в известни граници, но иначе процеса е неизбежен.
Затова, като следствие от взаимодействието между двете сили, се е породило сферичното съзнание. И сферичното Мироздание. И затова, всяка същност се подчинява на сферичния принцип. Подчинява се и вирусното съзнание.
Сега ми е ясно, защо лекувате вирусите, а не ги прогонвате от Мирозданието. Този процес е естествен и отговаря на дуалния принцип. А други вируси, освен на отделеността, съществуват ли?
Да, но всичките, по един или друг начин, са мутации на отделеността. Да кажем, вируса на страха. Сама можеш да наблюдаваш, че страха се разпространява сред хората като вирус. Например, намираш се сред група хора и някой започва да разказва за някакъв свой страх, например, как са му откраднали портфейла. Всички хора започват автоматично да се включват в историята и преживяват колективен страх, че с тях може да се случи същото. Посочих примитивен пример. Но може да са множество. Например, когато СМИ започват да разпространяват информацията за възможна война. И ВСИЧКИ ЗАПОЧВАТЕ ДА МИСЛИТЕ НА ТАЗИ ТЕМА. Или, да кажем, когато вървиш и виждаш лед, нямаш страх, но достатъчно е в главата ти да се появи мисълта «хлъзгаво» и тялото, и краката ти се стягат. Това е действието на страховия вирус. Твоето тяло знае прекрасно, как да се движи и става автоматично, когато се движиш, без да се замисляш. Точно затова, пияните не се пребиват, когато падат, защото ума им е изключен и тялото знае, какво да прави в такава ситуация.
Това означава ли, че вирусите действат чрез мислите? Но мислите също са един вид отделеност на съзнанието. Нали с мислите отделям съзнанието си.
Вируса действа на нивото, на което е. Животните нямат мисли, растенията също. Но и растенията, и животните боледуват. Всичко е съзнание, приело определена форма. Самото съзнание не може да боледува. Боледуват формите, т.е. тялото.
Тогава вируса на страха, на кое тяло е болест?
На астралното.
А вируса на ненавистта, на ревността, на злобата?
Ревността е вирус на астралното тяло. Ненавистта и злобата, най-често, на менталното тяло. Но всички тела са свързани. И вируса в едното тяло, засяга и другите тела, но в по-малка степен. Затова, не можем да говорим за болестта на някое от телата, а кое тяло е поразено в най-голяма степен. Например, когато в теб се активизира страха да не паднеш, физическото ти тяло реагира веднага, но първична е винаги е мисълта. Това означава, че участват и трите тела.
Всички тела ли са поразени от вируса или само нисшите?
Всички форми са под въздействието на вируса. Въпроса трябва да се формулира по друг начин: до какво ниво могат да се разпространяват вирусите?
До какво?
До всякакво. Всичко зависи от силата на вируса.
Почакай. Казват ни, че на четвърто ниво дуалността вече не е в такава степен.
Да, на четвърто ниво няма тримерни вируси. Но ние говорим за телата.
Значи, и нашето будхиално, и нашето атмическо тяло могат да се заразят с някакви вируси? Например, с вируса на страха?
Страха се лекува лесно. С любов. Затова, ако любовното ти тяло е развито, т.е. огненото, ако е развит сърдечния център и е активизиран, всички вируси изгарят от огъня на този център. Това е универсален център за преработването на всички вируси, това, което наричате алхимия на съзнанието. Както във ваши пещи изгарят заразени дрехи, така и алхимичната «пещ на съзнанието» е способна да преработи всеки вирус, да го обезвреди. Затова, разбира се, висшите ви тела, засега са блокирани от съзнателно проникване, докато не се научите да ги използвате. Но всички тела са свързани. И затова, боледуването на физическото или астралното тяло, преминава на всички. Разбира се, висшите са много по-малко засегнати от нисшите. Т.е. физическото е, един вид, «далеко» от будхиалното, и затова степента на заразяване е различна. Но, независимо от това, всичките тела са свързани чрез центъра на съзнанието ти.
А как стои въпроса при каузалното тяло? Доколкото разбирам, е заразено не по-малко от физическото, в смисъл, кармични заболявания, които проникват във всичките тела, например, при приемане на чужда карма, на чужди уроци и изобщо на болезнените уроци.
Права си. Нека да разгледаме матрьошката. 7 матрьошки. Най-малката е физическото тяло. Заразила се е от вируса на отделянето и постепенно, от нея се заразяват всички тела. И вируса преминава от матрьошка в матрьошка. Т.е. първо се заразява астралното тяло, след това менталното и т.н. Колкото е по-голяма формата (имам предвид не като размер, а като сила), толкова по-лесно се справя с вируса. Затова, будхиалното тяло се справя с вируса по-бързо от физическото или каузалното. И се заразява по-късно от физическото и каузалното. Но всички са свързани.
Значи, казано по-просто, всичките ми тела, в настоящия момент, в една или друга степен, са заразени с този вирус?
Да, както и при всеки от вас.
Какво може да се направи?
Да се лекувате. Трябва да разберете, че вирусите, може да се каже, че са загубили се деца, на които им е страшно и самотно, ако използвам човешки сравнения. Те буквално се измъчват от отделеността си, изпитват болка и страдания, затова и са агресивни. Затова трябва да ги заобичате в буквален смисъл. В буквален смисъл, да ги приемете като свои деца. Да насочите към тях цялата си любов, на която сте способни. И разбира се, универсално средство – благодарността. Има още едно универсално средство – да помолите за помощ Отеца. Но при това, трябва изцяло да се предоставите на Волята му. И по този начин да му дадете доброволно и осъзнато достъп до енергиите ви. И енергията на Отеца ще излекува всички вируси. Имате много примери за това.
Има ли някаква профилактика срещу вирусите?
Една. Универсална. Любов към целия свят, към всичко съществуващо. Но ако не усещате достатъчно любов към целия свят, т.е. имунитета на любовта, ще трябва да постъпвате, както с физическите заболявания. Всичко е подобно. Ако имунитета ти не е много устойчив, не бива да взаимодействате с тези вируси, т.е. да общувате със заразени хора, да слушате/четете информация, заразена с вируса, често поднасяна от СМИ, да ядете заразена храна и т.н.
Но това някак е неправилно. Значи, да общуваме само с добрите, а не с лошите, но те нали също са като вирусите, приличат на изгубени малки деца.
Ако си в състояние да го разбереш и да усещаш любов към тях, значи имунитета ти е устойчив. Ако не усещаш любов към тях, а само раздразнение или злоба, това вече е действие на вируса отделеност. Затова е много лесно да се разбере, кога трябва да престанете да общувате с тях. И както при всички случаи, има лечители по призвание. И във вашият физически свят има лечители на физическото тяло и са го избрали като професия. Същото е и в по-фините светове, има лечители от разни системи и тела, които избират да са в зоната на заразяване, както вашите лекари. Затова, нека не те вълнува това.
Сега, докато всички сте заразени в някаква степен от вируса на разделението, на деструктивността, трябва на първо място да излекувате себе си. Защото, как може да лекувате други, ако самите сте болни? Но можете да го правите заедно, да се лекувате не отделно, а на групи, като колективи, защото колективното съзнание има определени преимущества, а именно – квантовост. Това е универсално и много мощно свойство, когато сред група заболели, има поне един със силен имунитет, тогава може квантово да предаде конструктивните показатели на цялата група чрез колективното съзнание. Но за целта е необходимо единство в групата. За това съдействат повечето ви колективни медитации – квантово съединение в единно съзнание и взаимно настройване на всичките ви тела.
Получава се, че докато сме на трето ниво, трябва да преболедуваме всички «детски болести», и едва тогава ще ни допуснат на четвърто ниво?
Не става въпрос за допускане, а доколко можете да навлезете там. Между нивата има нещо като дезактивационни камери, тестови камери, които позволяват, от една страна, да се измерят показателите, а от друга, да се демонстрират качествата на нивото. Например, за да ти стане по-ясно, преди навлизане в пустиня, те вкарват в камера с висока температура, за да разбереш, ще устискаш ли в пустинята, ще издържиш ли. Някои не издържат и се връщат обратно. Сравнението с пустинята и температурата, разбира се, са условни. Влизаш в първата камера, и ако имаш вируси, те започват да се обострят и изпитваш болка. Като натоварена работа. Затова, трябва да си наясно, че ако продължиш нататък, болката ще е още по-голяма, ако не са излекувани всички вируси на деструктивността, защото светлинното натоварване е още по-голямо, вирусите се съпротивляват още по-силно. Затова е по-разумно, първо да се излекува заболяването, едва след това да се товари организма.
Имаш предвид фотоните пояси?
Да. Точно така. Фотоните пояси са един вид дезактивационни камери и тестиране.
При различните източници се говори за «стражи на прага», които наблюдават прехода от ниво на ниво. Има ли такива?
Това са автоматични системи, които и следят твоите показатели. Но, естествено, има същности, които управляват фотонните пояси.
В «Изумрудените скрижали» на Тот Хермес се говори за страшни «стражи на прага», които бягат като кучета по границата, не пускат да се минава и вият силно.
Това е алегория. Границите са определени от магнитно-гравитационни линии. Вият показателите на системата, както при вас мигат лампички и сирени вият при опасност.
Преобладаващо, човечеството е заразено с вируса на разделението, с вируса на деструктивността. Как може да му се помогне?
Като се започне със себе си. Не можеш да помогнеш на другите, докато сам не се излекуваш. Методите за самолечение са широко известни. Пост, молитва, покаяние, благодарност. Поста е даден за очистване на телата. Храните се със заразени продукти и затова, ежедневно във вас попадат деструктивни вируси. Всеки вирус също има фини обвивки и съществува на определени нива. Както разбираш, има само нисши тела, поради отделеността си. Затова трябва да се започне с храненето, което влияе и на останалите тела. И по този въпрос имате много литература. Храната трябва да е чиста не само екологично. Не бива да носи в себе си страдания следствие смърт, т.е. да има деструктивни коефициенти. Това трябва да е растителна храна или животинска, която животните дават доброволно, например, мляко и мед. Храната трябва да е приготвена с любов, за да няма деструктивни коефициенти. Но всичко, с което се храните в системата на общественото хранене, не винаги, а най-често, никога не се приготвя с любов и съдържа деструктивността на този, който я приготвя. Готвенето е ритуал, за който са наясно източните учения. Също така е алхимично тайнство, превръщане енергията на готвача в хранителна енергия.
Но поста се отнася не само за физическата храна, но и за духовната. ЗАТОВА, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗКЛЮЧИ ДЕСТРУКТИВНАТА ИНФОРМАЦИЯ. Информацията, която носи в себе си разделение, вражда, дори простото споменаване за това, е деструктивна информация. Затова, трябва да избавите от нея съзнанието си. Има специален род вируси на разделението, които действат като наркотици. Такъв е, да кажем, вируса на похотта. Затова, по време на постене ви се препоръчва да се въздържите от сексуални контакти. В самият сексуален контакт няма нищо лошо и деструктивно. Това е велик акт на свързване мъжкото и женското начала. Енергиен танц и жизнен празник. Но ако един от партньорите е заразен с похот или силни желания, може да се отрази на другия. АКО ДЕСТРУКТИВНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ПРЕОБЛАДАВАТ КАТО ЦЯЛО.
И, разбира се, задължителните молитви. Молитвите са мощно средство за включване към Благодатните потоци на Отеца. Молейки се и търсейки помощ, допускате в себе си чудодейните енергии на същността, към която насочвате вниманието си. Давате ѝ право да се намеси в процеса на излекуването ви и да ви помогне. Отваряте се за нея и съобразно закона за свободната воля, изявявате желание да получите тази помощ. Универсалната молитва: «Да бъде волята ти» е просто включване в потоците на Отеца, в които има единство и хармония, и които започват да изравняват собствените ви потоци с тази хармония във всички посоки, а не само по въпроса, за който молите.
Да кажем, молите за благосъстояние. И ако искрено молите точно за него, то идва. А молитвата «Да бъде волята ти» дава възможност не само за благосъстояние, но и за физическо дълголетие, за късмет и щастлив личен живот и т.н. Всичко е комплексно. Позволява да изравни деструктивните ви коефициенти като цяло. Но в ежедневието можете отново да промените тези коефициенти и вирусите започват да действат отново. Затова е необходима постоянна молитва, всеки ден. Във всяка свободна минута, когато съзнанието ви не е заето с някакво необходимо ви занимание, се молете. И ще бъдете чути. И ще ви помагат постоянно.
И, разбира се, всяка молитва трябва да завършва с думи за благодарност или да я започвате с благодарност. Защото, това е начина за уравновесяване на даването и получаването. Ако не благодарите, оставате длъжници. Ако благодарите искрено, процеса е завършен, сметката е приключена и не сте длъжни на никого. Но благодарността не трябва да е автоматична, а действително да я излъчвате от сърцето.
Универсалното средство за лечение е приобщаване към Източника на Всичко, към квантовия център. Към Божествения Център. И съществуват множество начини за това. Известни са ви. Основно, са различните видове медитации, т.е. състояние извън ума, понеже вируса прониква в съзнанието чрез деструктивни мисли. Затова, трябва да се научите да изключвате ума си и да се доверявате на Източника. Да се изключвате от разделението и да се присъединявате към единството. Може да се направи лесно с помощта на природните стихии. Можете с часове да гледате огън, вода, небето. Можете с часове да съзерцавате природата.
Съзерцаването е насочено извън вас, а медитацията — навътре. Има много видове медитации със затворени очи, когато буквално потъвате в себе си. Има много групови медитации, когато просто се сливате с общото поле. В този случай трябва да се научите да изключвате своето различие, мислите си и да се потапяте в безмълвието, в дълбините на духа.
Съзерцанието е универсален метод. В процеса на съзерцаване, изключвате мисленето си и се свързвате с безкрайността си. Но едновременно наблюдавате и външните обекти и чрез това безмълвно наблюдение се свързвате с безкрайността извън вас, с безкрайността в другите обекти. Свързвате вътрешната и външната безкрайност, които, по същество, са едно. Движите се в себе си и намирате всичко там. И едновременно се движите извън себе си, в другите и намирате другите в себе си. Ставате цялостни по времето на съзерцанието. И може да го усетите прекрасно по време на съзерцаване, да го усетите физически. Затова, препоръчвам съзерцанието като универсален метод.
Всичките тези методи за лечение и профилактика, са ви известно отдавна. Но не намирате време за тях. Бързате в ежедневието си и все повече се подлагате на вирусно заразяване, на увеличаване разделеността, на деструктивността, което ви измъчва болезнено. Затова, всеки трябва да излекува вирусите в себе си, а това не забранява да общувате един с друг. Просто, оценявайте трезво силите си. Защото, с тези вируси не можете да попаднете във висшите измерения. Предстои ви още дълъг и труден път за очистването на всичките ви тела от деструктивните показатели, които сте натрупали в продължение на множество животи.
Почакай, нали в другите животи съм имала други тела.
Нищо не се губи. Цялата информация, записана в тези ти тела се пренася във следващите. Затова, не се губи никъде товара ти. Можеш да го разтвориш и преработиш само осъзнато. И никой не може да го направи вместо теб.
Нима не мога да се обърна с молитва към Отеца, за да разтвори и преработи всичко това?
Можеш. И ако реши, така и ще стане, ще бъдеш очистена. Но в повечето случаи, не става, не защото Отеца не те чува и не иска да помогне, а защото трябва да минеш уроците си и да се научиш сама да се защитаваш от тези вируси, да се справяш с тях, да ги лекуваш. Иначе, отново ще се напълниш с тях, след всяко очистване. И това е съзнателен твой избор, да усвоиш уроците си, в който Отеца няма право да се меси, защото сам е установил тези закони. Разбира се, винаги можете да се обръщате за помощ към висшите сили, но всеки ще ви откаже, т.е. ще опита някак да помогне в осъзнаването, но очистването трябва да направите сами. Иначе слизането в материята си губи смисъла и всичките ви уроци, а нали с тази задача сте дошли тук, за внасянето на духа в плътната материя, за неутрализиране на фрагментирането.
Благодаря за урока.
И аз ти благодаря. Заедно сме!
Селена
26.03.17
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1610895

Уроците на Творението: Урок 6

Уроците на Творението: Урок 6 – Творение на формата
7 юни 2013, от Елена

Творението е многовариантно. Отначало се създава формата. После тя се изпълва с енергията на звука и развитието. Енергия на звука е тоналността на формата, нейното местоположение в хармоничното звучене на света.
Цялата енергия може да се разглежда като мелодия или звук. Всички ваши енергии звучат в космическото пространство и създават обща мелодия. Всички ваши енергии имат цветови характеристики, които също създават картината на мирозданието. Звукът е вибрация. Цветът е степен на вибрация. Освен тези характеристики има още много, от известните ви електромагнитни колебания.
Индивидуалната характеристика на всеки от вас има множество аспекти, по които да се различавате един от друг. Част от тези характеристики говорят за вашата история и произход, за семейството, от което произхождате, от кой светлинен район на галактиката и така нататък.
Така е и при творението на формата. Отначало се създава контурът на обема или граница на формата и след това се фиксира. По-нататък тя трябва да се изпълни с характеристики за индивидуализация на формата. Ако това е растение – то ще има свои характеристики, ако е камък – други.
А откъде може да се вземат тези характеристики? Откъде идва изпълването?
Създателят изпълва формите от себе си. Чрез преобразуване на своите излъчвания, пречупвайки ги и оформяйки ги. Тоест изолирайки част от себе си, той възстановява характеристиките на тази част и я попълва със създадената от него форма.
А как създава границите на формата?
С поле. С електромагнитно и с други полета. Вашите граници всъщност са определени по същия начин. Всичко, което виждаш като твое физическо тяло, е действие на гравитационното поле. А твоето астрално тяло се подчинява на формиране на други полета.
Кой е създал тези полета и кой ги управлява?
Аз създадох тези полета. Чрез манипулиране с различни полета аз създавам форма и след това я изпълвам със съдържание с нужното качество.
Откъде се взимат тези нужни качества?
Те вече присъстват в мен. В света има много творци от различно ниво и те вече са усвоили безброй начини и качества на творението, и всичко това са части от мен. Затова аз имам достъп до дадените части и до овладяването на тези характеристики.
Тоест всичко вече е създадено и може само да се променят вариантите?
Приблизително е така. Макар че е по-сложно. От вариантите се получават комбинации и те са безброй. А като се вземе предвид, че процесът на творение е непрекъснат, то всяка микросекунда от вашето време се създават безброй много нови качества и характеристики на творението, нови разновидности създания.
А как избираш, с какво съдържание искаш да напълниш формата?
Изборът не е съвсем точно понятие. Вие си представяте, че аз просто си измислям и фантазирам. Моят избор също е обусловен от самия строеж на мирозданието.
В системите на мирозданието има много различни характеристики на създадените светове и същности. Тяхното развитие и сътворение изменя общата структура и тези изменения предизвикват необходимост от следващи изменения. Тоест, в определен спектър на мирозданието, на определен етап на неговото сътворяване, се създава поляризация на определени сили и полета. Ако за минус приемем недостига на някакви форми и качества на творението, то даденият минус трябва да се неутрализира със съответен плюс и да уравновесим системата.
По-нататък всяко творение има етапи и цикли. Затова определен етап изисква или води до изменение на качествата на системата. Търси подобие. Всичко е подобно. Същото става и в твоя организъм даже на физическо ниво. Когато на тялото ти му е нужен отдих, се изработват хормоните на съня. Когато в твоето тяло на организма му липсват някакви вещества, самият организъм може да ги попълни без участие на външна храна, която вие използвате. И вашият организъм, и Вселената са саморегулираща се система от взаимовръзки. Външният космос и вътрешният космос са подобни.
Излиза, че всичко става автоматично и ти самият не твориш?
Аз съм създал и създавам системи на творението, които работят без моята директна намеса. Но тези, които творят, са части от мен. Затова не може да се каже, че аз не участвам в творението. Аз творя чрез вас. Чрез моите части. Защото аз съм цялото – това е малко по-друго качество на съзнанието и на битието. Аз като цяло също съм част от друго цяло и на друг цикъл на творението.
А кой създава новото, новите форми?
Какво наричаш ново? За вашия свят ново е всичко, което не е част от вашия свят. За другите светове е друго. Практически няма нищо ново във вашето разбиране. Има многочислени вариации на старото. И тъй като количеството на съставните части на вариациите постоянно расте, затова расте и количеството на вариациите. А значи се появяват нови вариации на творението.
А експеримента с дуалността? Това нова вариация на старото ли беше?
Ако думите старо и ново определим не с качеството, а с времевите разлики или по-точно със скоростните разлики, то можем да делим не на старо и ново, а на сътворено и на още несътворено. Експериментът с дуалността, разбира се, беше нова вариация на по-рано сътворени типове на развитие. Всъщност има и триалност и така нататък. Има и много по-сложни взаимовръзки. Дуалността е намаляване на обемите на избора. Намаляване на неговата вариантност, когато безброй характеристики се поляризират на два полюса, на две основни групи.
Искаш да кажеш, че има системи, където свободата на избора е още по-многовариантна?
Да, разбира се. Има всичко, което можеш да предположиш. В буквалния смисъл на тази дума. Всичко, което може да ти дойде на ум. Това е информация за вече съществуващи форми на творението. Ти знаеш за това, защото в периодите, когато ти (моя част) се завръщаше при мен, ти имаше всички знания, които има в мен. И сега са останали спомени за тези знания. Но ти засега не можеш да ги изразиш всичките, защото твоите честотни характеристики в сегашното съществувание и тяло, още не възприемат някои вибрации на твоите или на нашите знания.
Значи излиза, че ние не говорим с теб. А аз просто си спомням?
Излиза, че ти разговаряш сама със себе си и сама си помагаш да си спомниш всичко.
А какво представлява знанието?
Знанието е наличие на определена енергия. Всичко на света е енергия. Ти, облаците, хората, боговете, полетата, силите и така нататък. Енергията се трансформира и приема определени форми и характеристики. Електрическата енергия и енергията на осъзнаването, по същество, са една и съща изначална енергия, но белязана с определени маркери – характиристики на диференцираността.
Знанието е определен потенциал на енергиите, концентриран и намиращ се в състояние на покой. Тоест, това, което се намира в състояние на покой и без изменение, в сегашния момент може да се счита за устойчива форма и характеристика, и вие я наричате знание. Но това знание може да се промени, ако тази форма се задвижи.
Ти говориш за човешките знания или за истината на мирозданието?
Човешките знания са част от истината на мирозданието. Има част от енергията на мирозданието в стабилна форма на възприемането и със стабилни за дадения момент характеристики, която се намира в покой. Това е своего рода източник за еталони на развитието. Картотека. Библиотека на форми и състояния, които са стабилизирани и затова имат статус на знание. Тоест сега не изискват изменение.
Част от тези характеристики са знанията на хората. Тези, които сте в състояние да възприемете. Става дума за съвместимост на енергиите. Има част от знанията, енергетиката, които ви е толкова чужда в днешното ви възприемане, че практически сте несъвместими. Но ако възникне необходимост от изменение на тези характеристики под въздействието вътрешни фактори на системата, те се променят и до процеса на стабилизация вече не са знания.
Например, вашите Акашови Хроники са стабилизирана част от енергията на творението на вашия сектор, където са записани всичките характеристики и кодове за развитие на вашата система, на всичките й части, на всички етапи. Тези хроники постоянно се попълват с нови части от знанието. В края на краищата ще дойде момент, когато масата на натрупване на енергия на стабилните знания ще стане критична и ще се извърши качествен скок на даденото знание-енергия на ново ниво. Всичко е подобно, взривовете на свръхнови в космоса са почти същият процес. И тогава вашият свят ще получи нов статус на творението.
Значи неизменна истина не съществува?
Какво определя истинността? Вие определяте истинността, като разлика от лъжата. В мирозданието няма такива понятия. Това са различни енергии. Думата “истина” произлиза от думата “източник”. Истина е началното състояние. А знанието е определен етап от развитието на енергията, на преобразованието и творението. Термините не са много важни. Просто запомни, че всичко е движение на енергията или на нейното състояние. И ти също.
Ти казваш, че когато Акашовите Хроники натрупат определен потенциал, ще стане качествен скок. За прехода ли става въпрос?
Ако имаш предвид сегашната ситуация, то това е само част от процеса. Всичко на света има цикличност и етапи. Акашовитет хроники – това е вашият своего рода стабилизационен фонд. Натрупаните там вибрационни характеристики на знанието сякаш уравновесяват интензивността на векторите във вашето движение. Един вид равновесна чаша.
Нещо като чашата Граал ли?
Да. Вие така го наричате.
Достижимо ли е пълното знание?
И да, и не. Когато се сливаш с всички части, достигаш до пълното знание. Можеш да направиш това и сега за кратко време. Когато отново се върнеш в твоята форма, можеш да възприемаш само тази част от знанията, която съответства на твоите честотни характеристики. По-нататък всичко зависи от това доколко е неизменна тази част от знанието, която ти е била достъпна при сливането с цялото. Защото цялото също се променя.
Но във всеки от вас има връзка с мен и с общото знание. Ако определяте постигането на знанието като процес на възприемане на нова информация, то знанието е непостижимо. Защото не е резултат, а е процес. Ако определяте знанието като съпричастност с общото, то това винаги го има във всеки.
Всяка ваша клетка носи цялата информация за Вселената. Всички ваши клетки притежават пълната информация, която имат и цялата Вселена, и всички нейни части. Именно, затова всеки от вас може да се въплъти на други нива на творението и в други части на мирозданието.
Значи аз мога да създам нещо, което изобщо не съответства на този свят, нещо от други части на вселената, ако успея да открия тази информация в моите клетки?
Да, но тази част няма да може да съществува в тази част на Вселената. По вибрационни характеристики, по закона за подобието, тя ще бъде привлечена от друга подобна на нея част. Така се раждат във вашата и в други части на Вселената, така наречените фантоми или чупакабри. Това са опити за сътворение на други форми и реалности с погранични характеристики.
Ти каза, че ти също имаш създател?
Всичко е огледално, и всичко е подобно. Откъде мислиш, че съм се появил?
Това означава, че твоят създател те е създал от себе си или има общ източник на сътворение на всички творци?
Всичко е подобно. Всеки творец може да създава само от себе си. Но това съвсем не е това, което сега си помисли. Какво си ти – отделена част от мен. Значи, ако ти започнеш да твориш от себе си, по този начин ти твориш от мен. А аз, творейки от себе си, творя от моя създател. По-просто казано, създателят ме създаде от своята енергия. А аз създадох теб от моята енергия. А ти създаваш твоите творения от твоята енергия. Всичко това всъщност е една и съща енергия, само че получила нови характеристики.
Значи има първи пратворец?
Има верига на творението. И понеже всичко е безкрайно, то и тя не може да има начало и край, и тя е безкрайна. Затова се говори за цикличност или спирала. Или за лента на Мьобиус във вид на спирала. По-точно, ако говорим с вашите понятия, това е още по-сложна конструкция. Важното е, че всичко е взаимосвързано и всеки се явява етап за другия. Може да се говори само за цикличност.
Имам чувството, че разговарям с човек. Как е възможно?
Колкото повече общуваме, толкова повече ти ме очовечаваш. Или толкова повече нашите енергии започват да се сънастройват. В този смисъл ти твориш част от мен. Процесът на творение е взаимен. Творецът твори създание и създанието твори твореца. Това е взаимно отваряне. Когато двама души общуват един с друг, те взаимодействат със своите полета и енергийни структури. При това, сътворявайки очаквания спрямо партньор си, всеки от тях сътворява част от съвместното пресичащо се пространство, от общото пространство, и своето виждане за другия. Това е все едно да виждаш партньора си не пред теб, а неговото отражението в огледало.
Но това огледало е твоето възприятие, твоето пречупване на постъпващата от него енергия. Сега ти общуваш с мен. Аз се отразявам в огледалото на твоето пречупване и ти ми даваш определени черти. Например ти виждаш в огледалото неясни очертания и твоето въображение или творящия импулс започва да отгатва в тях форма и да й придава подробности. Тоест да изпълва формата със съдържание.
Ти каза, че всичко е подобно. Но когато ние творим, да речем скулптурите: те взимат материал и му придават форма, а не обратното?
Това не е много ефективен метод за творене, защото се губи много материал, както ти го наричаш. Взимате камък и отстранявате излишното, а какво е излишното? Процесът на сътворяване на света е по-икономичен.
Ти говори за сътворчество. Как ние можем да творим теб?
Сега, когато си общуваме, твоите (или моите обособени в твоята форма) енергии, взаимодействат с тази част от мен (теб), която се е отделила за общуване с теб. Такова общуване се извършва с безброй мои части. Но всички мои части си взаимодействат една с друга, сътворявайки една друга и по този начин сътворявайки мен.
Превод от руски език: Росица
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:940856

Уроците на Творението. Урок 8

Уроците на Творението. Урок 8: Преинсталиране на системата. Вратите на потенциалите
От Елена, 29 юни 2013

Какво се случва в момента на планетата?
Става преинсталиране на системата. Заличават се старите матрици на вероятностите, създавани от вас с векове. Аналогия – прочистване диска на компютър, унищожаване на старите файлове, които отдавна не са използвани. Вие сами, със своето сътворчество сте натрупали огромни пластове съвместни и индивидуални мисъл-форми. Системата е устроена така, че до времето на конвергенцията, нищо да не изчезва, а само да се трупа или трансформира. Вашите лични архиви на възприемане са препълнени с данни дотолкова, че системата се е усложнила неимоверно.
Какво ще рече това?
Това означава, че скоростта на реализация на импулсите се забавя, поради бавното преминаване през пътищата на вероятностите. Иначе казано, простите системи дават почти мигновен резултат от импулса на творението, защото намерението и резултатът не са обвързани със стотици условия и условности, които сте създали.
Системата е устроена така, че до времето на конвергенцията нищо да не изчезва. До коя точка на сближаване по-точно?
До момента на сливане на всички вероятностни модели. Всеки от вас, във всяко от вашите превъплъщения със своите мисъл-форми, е създал множество модели на изживяване на себе си като човек, но не ги е реализирал на практика. И тези модели съществуват в алтернативни реалности като потенциални възможности на отделните хора. Това е като път, по който си отложил в момента да тръгнеш. Въпреки това, поддръжката за реализирането на тези потенциали си съществува във вашите резерви.
Още повече, че в обичайния модел на всеки свят не можеш да продължиш напред, ако не си завършил всеки от тези потенциали. Както в компютъра, когато отвориш множество прозорци с информация, после се налага да ги затваряш един по един и да уточниш, дали желаеш да съхраниш тази информация.
Когато ви се спускаше много информация за това, че контролирате вашето мисъл-творчество, ставаше дума точно за това. Хората, които не са се научили да контролират своя ум, засядат в огледалото на потенциалите. При това, както често се случва с компютрите, системата “замръзва” от многовариантности. Например, определена човешка постъпка предизвиква едновременно включване на потенциалите на множество вероятности и по-нататък всеки потенциал, всяка врата на вероятностите се намира в режим на очакване на следващия избор на човека.
Представи си, че ходиш по интерактивен под в пълна тъмнина и всяка твоя стъпка сензорно пали определено светлинно петно на пода. Можеш да продължиш напред, избирайки едно от осветените направления, тоест избирайки един от вероятностните потенциали. Съответно следващата стъпка запалва нова серия светлинни петна. И така до безкрай.
Затова вече сте се приближили до ново разбиране за свободния избор. Няма и не може да има пълна свобода на избора. Ти винаги избираш от набора възможни варианти, вече създаден от теб.
Ако избирам от вече създадените опции. А когато създавам?
В твоя арсенал има избор от определено количество инструменти. Тези инструменти или понятия са сформирани от твоя опит, от твоя човешки опит. Тоест не можеш да създадеш нещо, което няма място в твоя свят. Не можеш да създадеш невъобразимо нещо или ситуация, защото не можеш да си я представиш и да я опишеш в траекторията на намерението. Например, не можеш да измислиш и сътвориш цвят, който да не е вариация на вече съществуващ цвят. Така е и за всичко останало.
Когато се ражда човешко дете във вашия свят, то изначално носи в себе си информационното поле от миналите си прераждания. Ако можеш да си представиш началото на своите превъплащения, което е било много отдавна, в своето най-първо въплъщение, ти като същност, не си имала никакъв багаж за създаване. В буквалния смисъл, си се учил да възприемаш всичко за първи път. Но в продължение на стотици пъти, в стотици животи, ти си създал и насъбрал огромно поле от потенциални вероятности. Част от тях си завършил, реализирал си своето намерение, т.е.получил си това, което си привлякъл, каквото си имал намерение да получиш. Сега протича прочистване от ненужните потенциали. Така е при всеки от вас.
Как се определя степента на ненужност?
Взема се предвид началото на потенциала. Например, в твоите въплъщения има потенциал да се развиеш като убиец. Не си извървяла този опит до край. Но последните хилядолетия не си се обръщала към този потенциал, не си го избирала, не си мислила за него. Този потенциал ще бъди премахнат.
Но искам да ви предупредя, че неприемането на нещо, също е обръщане към потенциалите. Ако ти осъждаш или не приемаш такова развитие като убийството, то ти подклаждаш наново този потенциал. Във всеки вероятностен потенциал има два варианта: положителен и отрицателен. Тези определения не са много точни, но все пак отразяват същността на дуалността. Условно казано, отрицателният заряд се подхранва от твоите негативни мисли, а положителният – от положителните.
Но нали вече няма разделение на добро и зло?
Не. Работата не е в оценката. Отрицателното и негативното – това е възвратно, положителното и позитивното – постъпателно. Възвратното развитие е, когато преминаваш през един и същи път, който вече си минавал, вместо да се движиш напред и да усвояваш нови неща. А постъпателно развитие е пълното завършване на един опит и преход към следващия. Това развитие е по-бързо и резултатно. То е така нареченото възходящо развитие. За него са нужни максимална концентрация на цялото намерение.
Тоест получава се така, че ако човек всеки път избира вариант на нов път – се развива и го преминава до край, независимо от това, какъв опит му дава той: на убиец или светец, развитието се счита за постъпателно?
Да, точно така. Но въпросът отново не е в избора. Никой не ви насилва да избирате убиеца. Важно е да помните, че с всяка мисълформа, откривате нови врати за себе си, в които е нужно или да влезнете, или правилно да затворите. Когато количеството на тези врати стане огромно, вие вече не управлявате своята съдба и своето развитие. Създадената от вас система става тромава и тежка.
Значи има път на развитие, в който има само по една врата на потенциалите, която да се отваря?
Разбира се, че има. Има всичко. Важното е да се разбере, че не бива да се прескачат вече отворените врати на потенциала. Изборът зависи от вас. Този, който се научи да контролира своето мисъл-творчество, и разбере, какво е това “разпръснатост на творението” – това е скъп от енергийна гледна точка път, избира праволинейно израстване. Но който иска да изследва всички възможни потенциали на развитието, ще трябва да бъде последователен и да разбере, че трябва да завършва всичко, за да сведе до нула пълния потенциал.
Кой взима решенията за изтриване на насъбраните потенциали в момента?
Всеки от вас, разбира се. Нима мислиш, че някой ще направи избор вместо теб? Отмиращите, неподхранвани потенциали, се прочистват автоматично. От тези, на които все още обръщаш внимание, биват избирани най-перспективните за твоето развитие.
Как се определя тази перспективност?
Според скоростта на развитие. Например за “А” ще бъдат нужни 100 въплъщения, а за вариант “Б” само 30.
Много от вас вече са създали за себе си вероятностни потенциали, намиращи се в по-високи структури на света, да кажем в 4 измерение, както го наричате. Но за да направите този потенциал възможно най-устойчив, трябва да изключите тези потенциали, които се подхранват от вашите мисъл-форми, защото те ви дърпат обратно към 3 измерение – там все още съществуват определени взаимовръзки между външния свят и другите хора.
Много от вас вече чувстват зануляването на потенциалите. Това, че общуването с много хора за вас става безинтересно и много несъществени желания биват очистени от потенциалите. Именно затова е необходимо сега, особено внимателно да следим за своите мисли и усещания. Помнете: отключването на потенциал е възможно, само ако имате неутрално отношение към него. Например в потенциала, практически на всеки от вас, съществува потенциалът: да стане много богат. Ако вие осъждате богатството или страстно го желаете, то вие пречите на този потенциал да се занули.
Имаме информация, че е взето решение от най-високите йерархични съвети на светлината, да се съкратят множество от съществуващите реалности. Вярно ли е?
Вече ти разказах, че създадената от мен система на света е самоорганизираща се. И винаги се намират доброволци да ръководят процеса, да коригират, помагат и организират. Така е във всяко общество. Ако някой от въплътените, вземе решение за обединение с цел контрол – това си е негов избор. Ако вие се подчините на неговите съвети и насоки – това е ваш избор. В повечето случаи това е целесъобразно дотолкова, доколкото много от така наречените йерарси на Вселената притежават по-голям опит и могат да го споделят с вас.
Но избора на въплъщение и избора на потенциалите на развитие, ги прави само душата. Няма друг начин. Помни, че контролът на потенциалите на твоето развитие, е само в теб, дотолкова, доколкото само ти можеш със своите уникални светлинни кодове да внасяш промени в тях. Както паролата за достъп в компютъра, обаче тази парола не може да бъде разбита, защото непрекъснато се променя успоредно с промените в теб.
Излиза, че на теб ти е все едно, как става развитието на всеки от нас, и че ти изобщо не можеш да ни влияеш?
Представи си за малко, че си почва и сама си посадила в себе си великолепни растения. Как можеш да повлияеш на това? Като отдаваш всичките си най-ценни елементи за тяхното подхранване. Нима ще предпочетеш тревичката пред цветенцето? Всяко ново растение покълва върху теб за чудо и радост, всяко е ново и уникално. Ако растенията в градината ти започнат да се конкурират за оцеляването си, нима ти като почва ще отдадеш на някого своите предпочитания? Ако някое растение загине по някаква причина, ти ще можеш да го създадеш отново, тъй като генетическата памет на семето не изчезва. Затова няма никакво значение, колко пъти ще се връща това растение. И, разбира си, ти не казваш на растенията, как да растат.
А може ли да стане нулиране на потенциалите? Ведите твърдят, че във Вселената нищо не се губи.
Всеки потенциал е част от теб. Ако ти не се грижиш за тази реалност, тя се свива до точка и се присъединява към теб. Ти просто си възвръщаш липсващите части и ставаш цялостен.
А има ли хора, които вече са направили това свиване на вероятностните си потенциали?
Съвсем малко. Да кажем, че в момента 15% от човечеството имат една четвърт незаличени потенциали. Именно у тях има реални шансове за колапс. У останалата част от човечеството незаличените потенциали са значително повече.
И какво ще стане с тези, които не са си занулили потенциалите?
Ще продължават да се развиват в тях. Например, в потенциалите на много хора има такъв, в който става 3–та световна война. Но има и такива, където няма война. Ако болшинството от тези хора занулили дадения потенциал, война няма да има, ако не го занули – война ще има.
А какво ще стане с хората, у които потенциалът за войната е занулен?
Част от тях просто няма да се сблъскат с войната в своята лична реалност. Друга част, която продължава да занулява потенциалите си и успее да освободи достатъчно количество потенциали за по-нататъшното си развитие, открива нова врата в нова реалност. Затова създавайте нов свят и го изпълвайте с потенциала на своето въплъщение.
А какво е ставало, когато в миналото човечеството е загивало в потопи? Искаш да кажеш, че хората сами са си създали потенциал, в който да има потопи?
Да, точно така. Много от тях са знаели за предишните потопи и са се страхували от тях. Аз не мога да създавам за вас, от ваше име. Дал съм ви инструментите на творението, а как ще ги използвате, е ваш избор. Част от хората от миналото, все пак успяват да занулят своите потенциали и да се придвижат към по-високи структури или съзнание.
А как е при животните? И те ли зануляват потенциали?
При животните няма индивидуално творение. При тях творението на потенциалите е групово и не толкова осъзнато, както при вас. При животните има тотемично творение и видовете на сътворение са доста по-ограничени в сравнение с вашите. Освен това повечето от тях са последователни във всяка следваща реалност, а не съществуват в няколко отделни потенциали, както е при вас.
А планетата?
Планетата е свързана с всички вас. В чист вид не съществува индивидуално творение и индивидуална реалност от потенциали. Всички те се преплитат и докосват едни други.
Превод от руски език: Росица
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:959521
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: