Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6164434
Users Today : 259
This Month : 13642
This Year : 194959
Views Today : 2622
Who's Online : 26
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

СЕлена

Играч на име Коронавирус

Играч на име Коронавирус. Етап от израстването на човечеството

Ченълинг на СЕлена (Елена Сидельникова)

16 март 2020
– Моля учителската система и лечителската система да ми отговорят.
– Ние винаги сме във връзка с теб. С кого искаш да разговаряш?
– С тези, които могат да отговорят на въпроси за коронавируса.
– Ние всички можем да ти отговорим. Питай.
– Защо коронавирусът се появи сега? Каква е причината за неговото появяване?
– Сен-Жермен е на линия. Причината, скъпа? Вие все искате да се доберете до причините, защото сте свикнали да живеете в система на причинно-следствените връзки. А всичко е просто процес на израстване и усъвършенстване. Всичко е просто живот и неговото развитие.
– Аз разбирам това. Но все пак много хора могат да възприемат коронавируса или като Божие наказание, или как изчистване на планетата преди някакви събития, или като следствие от развитието на някакви негативни процеси в света? Нито една от тези причини ли не е вярна?
– Всички те са верни. Защото основната причина е появата на новото. Светът постоянно еволюира. Всички негови части. И когато светът престава да еволюира, се появяват нови персонажи, може да се каже нови играчи в системата от игри, нови играчи във Великата Игра под название Живот.
– Ти искаш да кажеш, че ние тука съвсем се застояхме, играейки в едни и същи игри, и затова е дошъл нов играч под название Коронавирус, за да ни „разтърси” от нашите сънища?
– Нещо такова. И тази игра става по-увлекателна, и вашият опит става по-интензивен.
– Т.е., опитват се да ни изведат на нови нива на играта? За какво?
– Вие така и не можете да разберете съвършенството. Вие търсите причини и следствия. Или поставяне на цели. Така са ви научили. Ако има вирус, значи е за нещо.
– Няма ли никакви цели?
– У кого?
– У учителската система, у тези, които са внедрили този вирус или са въвели нов играч под название Коронавирус. Всъщност, кой го е въвел?
– Няма да повярваш, но вие самите.
– Знаеш ли, хората сега сериозно са обезпокоени от този вирус, защото заразяването става много бързо и някои умират от това. Затова няма да разберат твоите шеги така, както аз.
– А аз не се шегувам. Аз съм абсолютно сериозен. Вие виждате в това само лошата страна, само част от айсберга. И продължавате да се делите на части и да се отделяте от човечеството. Под „човечество” имам предвид човешкото съзнание, колективната човешка душа, която започва нов етап от своята игра.
Опитайте се да погледнете на това под друг ъгъл. Тези, които са преболедували от вируса, най-малкото са си изработили устойчивост към него. И това беше добра проверка на устойчивост към него. Психологическа устойчивост, духовна устойчивост. Тези, които преболедуваха, си изработиха имунитет към него, и това за тях е благо, понеже засега те нямат духовна устойчивост към този вирус.
– А тези, които се разболяха и умряха?
– Разбирам вашата печал. Но, колкото и това да звучи кощунствено за вас, те се върнаха към Създателя, върнаха се към Бог и там отново ще изберат своите игри на устойчивост.
Сега искам да кажа за нещо друго. Вие вече свикнахте, че има медицина и че тя е длъжна да намери лекарство за всички болести. Изпиваш таблетка, правят ти операция – и готово. Някой нещо е направил за вас. Вие започнахте да се спирате във вашето развитие и да търсите външни пътища. Вие се отпуснахте и решихте, че няма нужда да правите нещо, ако някой може да направи това вместо вас. Е да, има някои неизлечими болести, но медиците вече търсят и всеки момент ще намерят спасение от тях. Да почакаме. Вие престанахте да търсите сили и ресурси в себе си.
И ето идва вирус, който никой не е в състояние да обуздае. Освен вас самите. И няма да се разболее този, който няма да се страхува от вируса. Такава е играта на човечеството: как да се научите да не се страхувате от вируси и да вярвате в себе си. Вие престанахте да вярвате в себе си и започнахте да чакате помощ отстрани. А вирусът също е част от вас. Част от вас, от вашите страхове, от страховете на човечеството имам предвид. И ето те станаха такива, че страхът се персонифицира в определена ситуация, която може се диагностицира от лекарите. По-рано вашите страхове ставаха световни войни или потопи. Сега те прераснаха в по-изтънчена форма – в световен вирус. Но всичко това направихте и правите вие. Никой не ви изпраща вирус. Никой не прави чистки преди някакви важни етапи. Това е вашата игра.
– Аз те разбирам. Но защо именно 2020 година?
–  Защото това е година на всеобща трансформация, година на промени.
– Искаш да кажеш, че ще има още някакви събития, които ще станат някакви изпитания за хората?
– Всъщност това ще зависи от вас. Защото вие можете да обърнете играта на различни страни, вие сами създавате своята реалност и своята игра.
– Какво ще посъветваш хората да правят?
– Ще ги посъветвам да се радват. Да се радват на живота и на неговите проявления. Защото страхът и радостта са несъвместими.
– Да се радват на коронавируса и на това, че умират хора?
– Да се радват на всичко, защото животът и смъртта са неразделими. Ако има смърт, значи има и живот. Вие се отнасяте негативно към смъртта, която всъщност е съединение с Бог. А как можем да не се радваме на това?
– Ами, да речем, хората са имали други планове. Но болестта и смъртта са ги отменили.
– Никой нищо не отменя вместо вас. Това е нова игра, може да се каже ново ниво на играта, на което сте излезли. Когато има фактор на непредсказуемост. Вие сте свикнали, че във вашия живот всичко е станало предсказуемо, и интересът към играта пропадна, към играта на живота. Вие започнахте да я водите по вече утвърдени закони и рамки, и даже духовното развитие върви у вас по план. А не може да има планове в живота. Животът е непредсказуем. И ситуацията с вируса потвърждава това. Готови ли сте за непредсказуемостта на живота?
– За какво ни е игра под названието «Непредсказуемост на живота»? В какво са нейните предимства?
– Ами представи си, че вие сте се научили устойчиво да стоите и да ходите и сте решили, че вече сте постигнали майсторство по устойчивост на живота. И изведнъж става земетресение и всичко се разклаща. Способни ли сте като въжеиграч спокойно и радостно да преминете над пропаст? Разбира се, това е трудно. Но тази пропаст, която ви разклаща, всъщност ви изпитва и тренира вашата сила. Силата на вашия Дух, силата на вашата устойчивост. И ако простите слухове за вируса са способни да разколебаят вашата устойчивост, какво ще стане по-нататък? Светът постоянно се изменя. И колкото повече се развивате, толкова по-стремително се променя светът. По-рано светът беше „бавен”, той се изменяше бавно, защото вие не бяхте готови за такива промени. Сега започна етап на стремителност на света, на стремителност на промените. И това е нов етап от играта и нов етап от тренировката на вашата устойчивост, на устойчивостта на вашето съзнание. И вирусът е едно от средствата, което показва на всеки от вас степента на устойчивост на вашето съзнание и неговата готовност за промени. Към всякакви промени. Защото промените са живот или смърт. Всичко това е единно.
– Звучи някак си не много оптимистично.
– Точно обратното. Това е много оптимистично! Защото ние вярваме във вас. И затова тази игра се прояви във вашия живот. Ние вярваме, че вие сте готови да станете въжеиграчи, които безстрашно жонглират със своите страхове. Именно на това ви предстои да се научите.
– Защо в някои страни има такава висока смъртност от вируса.
Например, в Италия?
– О, скъпи! Не се разделяйте на части. Ти си в Италия и ти си в Русия, вие сте едно. Просто едни части от теб преминават различен опит. Но в действителност там, където хората са се отпуснали повече и вярват, че няма какво повече да се прави, там се случват проблеми. Вашата страна никога не се е отпускала, и в този смисъл винаги е вървяла по своя път.
– Искаш да кажеш, че не трябва да се отпускаме?
– Не. Отпускането върви ръка за ръка с напрежението. Не може само да се отпускаш, тогава мускулите атрофират. И не може много да се напрягаш, защото се получава хипертонус на мускулите. Всичко е добре, когато е в баланс. Ето сега резултатите дават такъв баланс. Който силно се е напрягал, той или ще се отпусне, или ще се разболее.
– Не мога да не попитам за Китай. Защо вирусът започна именно там?
– Помисли.
– Струва ми се, че искаха да демонстрират ситуация, че дори и при такова масово заразяване може организирано и бързо да се справят с него.
– О да. В този смисъл Китай демонстрира върха на организираността, в сравнение с така наречените цивилизовани страни.
По-голяма осъзнатост за това, което се случва. И този пример показа много добре, че ако всички се заемат дружно, може да се победи всеки вирус. Пример за единение, което присъства именно в Китай. В този смисъл те имат висока дисциплина и координация, където личното не доминира над общественото и има разбиране как се действа като единно съзнание за изпълнение на всеобща цел.
– Аз така разбирам, че ти няма да дадеш никакви прогнози за развитието на тази ситуация.
– Не, разбира се. Първо, ситуацията се променя всяка минута. Всяка минута вашето съзнание, съзнанието на човечеството се променя. Избира разни реалности. И нищо не може да се предскаже. Второ, защо да изключвам фактора на непредсказуемост, който сега е главният фактор на вашето развитие? Вие сте свикнали да планирате всичко. А готови ли сте да живеете в свят без планове, без дългосрочни планове? Просто да бъдете и просто да живеете. И да се доверявате на себе си и на света, без да се безпокоите за бъдещето, въобще за нищо да не се безпокоите?
– А какво мисли Създателят на тази тема?
– Попитай го сама. Нали можеш!
– Отец  наш Небесен, Абсолют, отговори ми!
– Аз съм с теб, скъпо дете! Аз винаги съм с теб, в теб и с всички вас. Никой не ни е разделял никога.
– Как се отнасяш към това, което става в света с короновируса?
– Ти очакваш, че аз съм опечален? Но това не е така. Аз се гордея със своите деца и ги обичам! И с някои от тях се срещам и много се радвам на тази среща след дълга раздяла. И аз винаги съм във вашите мечти, във вашите мисли и във вашите домове. Аз никога няма да ви напусна и никога няма да престана да ви обичам. Нали и вашите деца в детството си са боледували от различни болести на детската възраст. И вие с любов ги лекувахте и ги успокоявахте, и не преставахте да ги обичате, даже ако ставаше нещо непредсказуемо. Така е и с Мен. Вие растете и постепенно излизате от детската възраст. Но всеки в детска възраст трябва да преболедува определени болести, това е неизбежно. Да преболедува, за да си изработи имунитет към тези болести и да стане по-здрав и силен. И вие ще преболедувате тези болести и ще станете по-силни. Когато вашите деца боледуват от простуда или грип, вие нали не мислите, че това е краят на света, вие разбирате, че всички деца боледуват в една или друга степен. И аз така. Аз просто винаги съм с вас и просто наблюдавам вашите детски болести с любов и нежност, разбирайки, че това е неизбежно, и е нужно, за да станете по-силни и да израснете. Вашите тела се преустройват, вашето съзнание се променя. Вие растете и Ме радвате, каквото и да си мислите за това. И на всеки от вас, който Ме помоли, аз разбира се ще помогна, не се съмнявайте в това. Защото обичам всички вас. Но докато сами не помолите за това, Аз не мога да се вмесвам във вашите избори, в изборите на вашите игри. Но винаги ще ви утеша и винаги ще ви помогна, ако помолите.
– Ще бъде ли разработена ваксина за короновируса? Кой може да отговори?
– Сен-Жермен. Скъпа, време е вече да намерите не ваксина за всяко заболяване поотделно, а единна ваксина и лекарство за всички болести. И ти знаеш, какво е това лекарство.
– Да, знам, това е лекарство под название Любов. Но за много хора това ще са просто общи думи.
– Докато за хората любовта е само думи, вие няма да намерите ваксина за вируса, единна ваксина за всичко. Но ако разберете, че любовта лекува всичко, и разтваря всичко, и хармонизира всичко, ще разберете, че няма нищо по-лесно от това да не боледувате и да лекувате всяка болест.
Просто да бъдете в любовта.
Просто да бъдете любов.
Да обичате всичко: и живота, и смъртта, и здравето, и болестта, хората и себе си, Светлината и Тъмнината.
Просто да обичате, защото любовта е най-естественото ви състояние.
И всеки вирус също търси любов.
И той се внедрява във вас за да намери тази любов.
Но не намира и търси в друг човек.
А ако намери в този човек любов, той се разтваря в него и човекът не се разболява.
Подарете на вируса любов, той толкова се нуждае от нея!
Също както и вие.
Игра под названието „Любов към вируса”.
– Лидерите на някои страни заявиха открито, че 80% от тяхното население ще се разболеят от коронавируса. Те разбират ли какво правят?
– Не съди никого. Всичко работи за усъвършенстването. Може би точно тези страни трябва да преминат най-сериозните изпитания на своята устойчивост. И лидерите просто също са започнали такава игра, поддържат я осъзнато или неосъзнато, това няма значение. Сега има значение само реакцията на всеки човек на всякакви заявления и всякакви събития.
Ако всеки победи в себе си страха да се разболее или страха от последствията от епидемията, ако всеки намери в себе си любов към всичко, в това число и към вируса, в това число и към лидерите на другите страни, заявяващи за възможна епидемия, то съзнанието на всички хора ще премине на нов етап.
Етап на израстване.
Етап на приключване на детските болести.
Етап на единство, на действия като единно съзнание.
И Китай добре ви демонстрира това. Вие сте свикнали да се отнасяте към китайците като към някаква изостанала нация, но те демонстрираха на целия свят своето единство пред лицето на вируса.
– Благодаря ви за информацията и за отговорите.
– И ние ти благодарим за въпросите и за търсенето на истината.
Отсега нататък и винаги всичко ще бъде така, както вие изберете.
Не ти като отделен човек, не вие като нация или страна, а вие като човечество.
Настъпва нов етап, етап на развитие на колективното съзнание.
И началото на всеки етап не е лесно за вас. Но няма друг начин.
Това е израстването ви като човешка раса.
И цялото мироздание ви гледа.
Вашият път е прекрасен и сложен, вие вървите като въжеиграчи над пропастта, при това все пак успявате да се шегувате и да се радвате.
И всички ние ви вярваме и ви ръкопляскаме, любими деца на мирозданието!
На добър път!
СЕлена, 16 март 2020
Превод: Мая Тодорова
http://yasnoznanie.ru/2020/03/16/igrok-po-imeni-koronovirus-etap-vzrosleniya-chelovechestva/

Съзнанието на всичко. Телепортация

Учителят Сен-Жермен. Съзнанието на всичко. Телепортация

В: Как да се научим да се телепортираме? Например, на работа съм, звънят и ми казват, че на детето ми е зле и трябва да го прибера – срочно трябва да попадна в детската градина. Или когато разговарям по телефона с баща си, чувам, че е попаднал под влака – ако можех веднага да съм там, нямаше да е сега с ампутиран крак.
С: О, скъпа моя. Нали ситуацията с твоя баща не свързана с умението ти да се телепортираш. Това е неговия път за опознаване на себе си. Разбира се, наясно съм, че го обичаш и се безпокоиш за него, но си представи, че можеше да е съвсем друг урок. А с намесата си, предотвратяваш урока и не му позволяваш да стане съвършен, разбираш ли? Всеки си има своя път на опознаване. И не винаги избирате лесните начини, но това е правото ви на избор. Но всяка ситуация позволява да се опознаете и да се усъвършенствате. И аз съм правил много грешки през животите си и съм се учил от тях. И съм си мислил, че може да се помогне на някого. Как можеш да помогнеш по-добре от Господа? Никак. Можеш само да обичаш, също като него. Всички, без привилегии и разделения, с пълно отдаване.
Но задаваш много интересен въпрос. И независимо, че все още не си готова за съзнателен преход, все пак ще отговоря. За да се телепортираш някъде, трябва да си цялостна. Разбирам, че за теб са само думи. Но все пак, е конкретно, по-точно, не съвсем конкретно състояние. Състоянието на всеобщност. Наричате го още, вълново съзнание. Можеш да се телепортираш само в състояние на вълна, на енергия, защото прониква навсякъде и е всичко. Вълната не се движи изобщо, всяко движение е илюзия. Вълната е навсякъде. И когато казвам, „прониква навсякъде“, означава, че е навсякъде изначално. И ако си навсякъде, можеш да се проявиш там, където избереш. Да се преобразуваш от вълново състояния в частично. Или да присъстваш просто със съзнанието си, да си в качеството не на наблюдател, а по-точно, на свидетел. Разбираш ли, когато си във вълново състояние, не ти се иска да променяш нищо. Всичко е вече в теб и няма наблюдение и оценка, независимо, дали става въпрос за болно дете или за нещастието с баща ти, не го разгледаш като грешка или нещо лошо. Всичко служи на съвършенството. И в състояние на вълново съзнание, просто си наясно с всичко това и не опитваш да променяш действителността.
Но ако имаш желание да я променяш, ставаш отново частица, ставаш наблюдател, който сътворява светове и събития, и по този начин изпадаш от състоянието на единство, когато си всичко. Толкова е просто и толкова сложно. Опитах се да ти го обясня, но за разбирането, е необходимо, всичко да се изживее. И докато не постигнете състоянието на единство, не ви се получава. Но направи още един извод – докато не разберете, че света е съвършен и няма нужда да бъде променян, не може да постигнете състоянието на единство, защото, в такова състояние няма несъвършенства, няма оценки и няма избори. Готова ли си да се откажеш от изборите си, скъпа моя? Само така може да се телепортираш. Виждаш ли, каква естествена и изящна защита е измислена от Създателя, за да не се намесвате в изборите на другите. И разбира се, на теб ти е трудно да повярваш във всичко това, но баща ти е избрал сам такъв урок – урок за любов към живота, разбираш ли? Когато престане да обича живота, се появява ситуация, когато живота трябва да се заобича още по-силно.
В: Телепортирането е възможно само в редки случаи или може винаги?
С: Само в случаите, когато си вълново съзнание. И още по-изящно. В състоянието на вълново съзнание няма време. Затова „винаги“ и „сега“ стават едно, разбираш ли? Затова, не съществуват редки случаи, и „кога“. Има вечното винаги и нищо повече. И ти си всичко и винаги, разбираш ли? Всички практики за навлизане във вълновото съзнание, ви са предадени вече. Но за да станете всичко, трябва това съзнание, такава практика да навлезе във всяка ваша клетка, да я разтвори, за да станете просто съзнание. Редки проблясъци на такова съзнание долавяте, когато се пробуждате и все едно, светът се ражда отново с възприятието ви. При някого е за микросекунди, при друг – няколко секунди. Но можете да го превърнете в часове, след това в дни, а накрая, в целия си живот. Живот без избор и промени, просто битие в състояние на всеобщото съзнание. Точно това при вас се нарича просветление. Но парадоксът е именно в това, че вече няма нужда да се телепортирате някъде, защото сте вече всичко и осъзнавате всички мотиви, цялото движение, първопричината, същността на всичко. Всичко това ще е във вас.
В: Как влияе телепортация на човешкото тяло?
С: Прекрасно. Изпълва го с енергия, излекува го. Състоянието на вълново съзнание е истинското състояние на съзнанието, божественото състояние. В такова състояние няма недостиг на енергия, няма болести, няма време и изменения, няма страхове и съмнения. Това е състоянието АЗ СЪМ. При това, без „аз“, защото вече няма разделение на аз и другите, а просто съзнание в чист вид.
В: Как може да се научим да възстановяваме ампутирани крайници с мисълта си?
С: И този отговор е прост, скъпа моя. С вяра, сила и осъзнатост. Видиш ли, във вас си има програми за изграждането на тялото ви, но не сте се научили да ги управлявате. Но управлението им е възможно само при пълното си осъзнаване. Когато станеш съзнание с всяка своя клетка, тогава можеш да я управляваш – засега, клетките се управляват от програми. А пълното осъзнаване на себе си, създава връзка с всичките клетки.
И вярата. Много е важно, защото, ако не вярваш, не допускаш да се случи. А да се преодолее тази бариера, за вас е изключително сложно. Защото, установените от ранно детство парадигми в ума ви диктуват, че е невъзможно. По този начин ви затварят за магията на света. Вярваш ли в чудеса? Не бързай с отговора. Виждаш ли, ако вярваше, нямаше да се случи. В живота ви се случват чудесата, в които вярвате. А ако не се случи, означава, че не вярвате в тях.
И третия компонент – силата. Силата е енергийния потенциал, свободната енергия. Докато пилееш енергията си в множество други направления, както повечето от вас: за съмнения, страхове, за тревоги, съжаления, за униние, за мятане по социума, за доказване на другите на своето съвършенство, за следване на канони и правила и т.н. Дори не споменавам, как пилеете енергия за хранозмилане, понеже ядете повече от необходимото, както и за мисли, понеже умът ви не замлъква. Но освен това, има изключително много ненужни и неефективни действия.
Пътят на твореца и на мага, пътят на вълшебника, е пътят на съвършенството. Когато всяка мисъл, всеки избор, всяка крачка са само за ефективни цели, но разбира се, засега сте свободни да избирате други неща, докато не разберете, какво ви пречи при усъвършенстването, не прави развитието ефективно.
В: Нима има неефективни пътища?
С: Всичко е относително. Имам предвид, това е най-краткия път за развитие, за мигновената трансформация, понеже съм минал по него. Но разбира се, всеки път води до съвършенство. Защото, всички пътища водят до бога. А бог е съвършенство.
Мога да предложа и друг начин да си възстановите крайниците: станете гущери – те знаят, как се прави.
В: Шегуваш се. Гущерът възстановява само опашката си.
С: Съвсем не, изобщо не се шегувам. Ако си във вълново съзнание и си всичко, което е, можеш да проявиш всичко. Но няма да си класически гущер. Ще станеш човеко-гущер, защото съзнанието ти остава човешко. И затова можеш да мислиш като човек. И можеш да съчетаеш възстановяването във всякакъв вариант.
В: Иска ми се да попитам още за телепортацията. Днес прочетох, че учените са открили телепортация, засега само като информации между микросхеми. И е в състояние на квантова обърканост. Частица в едната микросхема е квантово объркана с частица в другата микросхема. Квантовата обърканост ли е това, което наричаш състоянието „Съм“?
С: Да, но е негова степен. Защото, както знаеш, има разни степени на квантова обърканост. И съответно, има разни степени на единство, което се демонстрира и от мирозданието. Колективни съзнания има на разни нива, а има и общност, всеобща, единство на всички съзнания, в които няма разделение. Затова и телепортацията се получава при състояние на пълна квантова обърканост към частична квантова обърканост. Във всяка степен на обърканост, съществува свой диапазон от единство и телепортация.
В: Т.е. излиза, че телепортацията е вид смърт и ново раждане на тялото?
С: И съзнанието също, имам предвид индивидуалното съзнание. Затова си дайте ясно сметка, готови ли сте да се телепортирате? Имате ли страх от смъртта? Нали в дълбините на душата си не вярвате, че смъртта е винаги раждане на новото. ВИНАГИ. Няма друг механизъм на смърт. Затова, може да се каже, че телепортацията е малка смърт и голямо ново раждане.
В: Благодаря ти за отговорите!
С: И аз се радвам на нашите срещи с всички вас! Всичко предстои! Не прибързвайте! Всяко нещо с времето си, всички ще стигнете до него, рано или късно! Просто вярвайте в себе си и се избавете от страховете! Толкова много увлекателни неща ви предстоят да откриете по пътя си към съвършенството!
СЕлена, 31.12.19
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7793-uchitel-sen-zhermen-soznanie-vsego-teleportatsiya

 

P.S. Иска ми се да направя някои уточнения. В съвременната наука има установени понятия: съществува класическа механика, при която нещо движещо се, има параметри, които определят пространството и времето. А има и квантова механика, при която няма пространство и време, защото движението е моментално, на произволно разстояние. Дължи се на холографската организация: свойствата на цялото се съдържат във всяка относителна част, следствие на което се получава единното съзнание. От моя гледна точка, СЕлена бърка понятията по-горе: не става въпрос за вълново съзнание, а за квантово съзнание. Постига се с повишаване на честотите – колкото по-малко залитате в крайности, колкото по-устойчиво поддържате златната среда, толкова по-високи са честотите ви. От първо до шесто измерение, действа класическата механика с нейните пространство и време, а от седмо до дванадесето измерение, действа квантовата механика с нейното всеобщо и вечно съзнание. Когато всеобщото съзнание реши да въздейства върху 1 – 6 измерение, проявява/материализира същество/индивид с необходимите възможности и опит, и се получава телепортация. Йосиф Йоргов

Точки за разгръщане на Безкрайността

Точки за разгръщане на Безкрайността

Ченълинг на СЕлена – Елена Сиделникова
– Здравей, Отец-Абсолют!
– Здравей, о скъпо мое дете.
– Имам въпрос към теб от друг човек. Ще ни отговориш ли?
– Разбира се. Защо не? Ще отговоря на всичките ви въпроси. Защото те ми дават възможност по-добре да ви опозная. Те ми позволяват да се занимавам с вас, както родителите се занимават с децата: играят с тях на разни игри, обучават ги, обичат ги.
– ВЪПРОС КЪМ АБСОЛЮТА. Истина ли е, че изразът „Любовта Обича Любовта” най-много на света е равен на израза, че Любовта ненавижда Йерархията най-много на света, защото за Любовта няма Йерархия, както няма такива, които Абсолютът Обича повече или по-малко?
– Хм…. Аз Съм Любов. И тогава, съгласно това утвърждение, Аз обичам Себе си най-много на света? Какви немислими ходове има понякога вашето мислене! Аз Съм любов, и ти си любов, защото ти си Мое дете. Затова може да се каже, че Аз те обичам най-много на света. И ти се обичаш най-много на света.
Но какво е „най-много”? Как нещо може да е повече от Всичко?
Нали Всичко съдържа всичко на света. Затова – как може да се обича повече от Всичко на света?
И какъв свят имаш предвид? Видимата и създаваната реалност на твоя свят? Тази отделна реалност, в която живееш? Или целия Свят, т.е. цялата Картина на вашето Творение? Но твоята лична картина на творението е само малка частица от цялото Творение. Как мога да обичам повече от ВСИЧКО само малка частица от Творението, което творят всичките Мои деца, които Аз обичам всичките? А ако говориш за цялата картина на творението, то кое е по-голямо от нея?
Разбираш ли колко е странен твоят въпрос? Ти говориш не за любов, а за нейната дуалност. Ти считаш, че ако има любов, значи има и омраза. Знаеш ли, че има светове, В КОИТО НЯМА ОМРАЗА?
Защото няма дуалност, като във вашия свят.
Така че за каква любов питаш? Съвършената Любов не се дели на любов и омраза. Защото всяко разделение не е любов.Това е равносилно на твоето утвърждение за това, че любовта не се вмества в никакви йерархии.
Ако съединиш в сърцето си любовта и омразата, това ще бъде ново качество на любовта, което е по-близо до Моята Любов, до това, което наричаш Съвършена Любов.
Има Абсолютна Любов, която включва всичко и не разделя нищо.
И ако ти разделяш любовта на омраза и любов, на тези, които са съвършени в любовта и са несъвършени в любовта, на йерархия и не-йерархия, ти вече губиш качеството цялостност, което е заложено в любовта. Така че за каква любов говориш?
«Любовта обича любовта» е равносилно на израза „всичко включва всичко”.
Да обичаш значи да не разделяш.
Разбери нещо просто. Любовта не е действие. И затова не може да се каже, че „любовта обича любовта”.
Любовта е състояние. Състояние на неразделяне. И щом приложиш тук действие, ТО ЛЮБОВТА СЕ РАЗДЕЛЯ И СЕ ОТДЕЛЯ ВЕКТОР НА НЕЙНОТО ДВИЖЕНИЕ И ПРЕЧУПВАНЕ. Т.Е. ТОЗИ ВЕКТОР Е НАСОЧЕН В НЯКАКВА ПОСОКА, КЪМ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ.
И това вече е разделяне на части и загубване на единството.
А значи, и загубване на качеството на любовта.
Любовта не обича любовта. Любовта просто е велика жизнена Сила и велика Абсолютна Енергия, която се явявам Аз.
Но Аз отделям от Себе си части, за да могат те да разберат колко велика сила са те, и да се научат да управляват тази велика сила, заложена във всеки от вас.
И Аз наблюдавам как Моите деца се учат да бъдат подобни на Мен, и как се учат да управляват тази велика сила, която е Силата на Творението.
– Просто Аз, като съвършена Любов, искам да разбера, какво място заемам в Твоето Мироздание. Аз съм част от Тебе и Ти ме Обичаш така, както и останалите, всички еднакво. Но тогава защо Ти допускаш да ме обкръжават същности, които се наричат Висши Йерарси и да ми налагат своята воля, да решават вместо мен, накъде да вървя и как да се развивам, или Любовта Обича Йерархията? Но тогава защо да казваме, че за Теб ние всички сме равни? Нали по законите на Йерархията някой е по-близо до Теб, а някой по-далече, и затова Твоята Любов се разпределя неравномерно.
– Любовта изобщо не се разпределя. Вие я разпределяте. Всеки от вас започва да смята, че именно той е достоен за най-голямата сила на любовта. Но за да бъдеш достоен за най-голямата сила на любовта, трябва да се научиш да я управляваш. И вие всички се учите на това, в течение на всичките си животи.
Ти сега Ме упрекваш, че някои Мои деца са създали някакви йерархии, с които ти взаимодействаш, измислили са закони за взаимодействие. И смяташ, че всички тези закони съм измислил Аз и сега ви карам да ги изпълнявате.
Но от любов към вас Аз съм ви дал свобода на избора. И всеки от вас сам решава какви закони действат в неговия живот, доколко е готов или не е готов да изпълнява едни или други закони.
Има един-единствен закон: закон за свобода на избора. Аз съм създал само него.
И в този смисъл всички вие за Мен сте равни, като ЛЮБИМИ ДЕЦА. И ВЪВ ВСЕКИ ОТ ВАС ИМА МОЯ ПОТЕНЦИАЛ. В това се състои вашето равенство.
Всеки от вас е получил целия Мой потенциал в спящо състояние и всеки от вас е свободен да го разгърне или да го свие, да го използва или да не го използва.
И дори е свободен сам да избира за какво и как да го използва.
Ако ти си решил да изпълняваш някакви закони, не установени от Мен, то това си е твой избор. Кой те е накарал да слушаш същности, които се наричат Висши Йерарси?
– Извинявай, Абсолют. Но все пак ние живеем във физически свят, в който има определени закони: например, законът за гравитацията, с който не може да се спори. Рано или късно се състаряваме и умираме. Имаме ограничения на нашето физическо тяло. Т.е. ние вече не сме свободни. Нима всичко това не е създадено по Твоите закони?
– Скъпо Мое дете, това са създали други Мои деца, а Аз само наблюдавам това. Едно от Моите велики деца създаде вашите светове и физическите закони в тях. Но нима всеки от вас не може да ги преодолее?
– Как да преодолеем гравитацията?
– Престани да вярваш в нея.
– Но това е много трудно: да скочиш през прозореца и да вярваш, че ще полетиш.
– Но това работи така. Така работи Вярата. Един от моите синове ходеше по водата, вие го знаехте. Това не е по-трудно, отколкото да летиш из въздуха.
Същото е със смъртта. Вие не можете да преодолеете тази бариера, защото смятате, че със смъртта всичко свършва. И толкова съжалявате, че най-после сте излезли от заключената стая. Вие се заключвате в стаи на своето възприятие и се страхувате да излезете от тях, за да създадете или да разгледате други „стаи” на Творението, които са такова множество, че процесът на познанието става увлекателен и съвършен.
Нещо повече, всеки от вас е свободен да разгърне цялата Ми мощ на Абсолютността и да създаде всеки друг свят, в който няма гравитация (такива светове са множество), в който няма смърт – такива светове също има – но ще ти стане скучно в тях… Такива светове, където няма тела и ограничения. Нещо повече, можете да не ги създавате сами, а просто да изберете пътешествие в тези светове. И ти вече си била там и даже реши да пробваш нов свят и нова игра под названието „Човечество”.
– Искам да осъзная: Ти си Йерарх, когото трябва да ненавиждам, или Сила, която ме обича и уважава моя избор?
– О скъпи мой. Ти нищо не си Ми длъжен. И независимо дали Ме обичаш или мразиш, Моята любов към тебе няма никога да намалее. Защото ти си част от Мен. Ти си Аз, само че частичен, ограничен от такива Мои части, които избраха да бъдат йерарси, избраха да следват някакви закони и правила, установени от тях.
Как океанът може да е йерарх?
Как Безкрайността може да е йерарх?
Как да напъхаме Безкрайността в някакви йерархически рамки?
Я Съм Безкрайност. И Аз не се вмествам в никакви рамки.
Затова Аз не мога да съм йерарх, защото йерархията е част, а Безкрайността винаги е по-голяма от частта.
Но ти постоянно се отделяш. Аз съм дал свобода на избора на всеки от вас. И дадената ти свобода на избора не е нито по-малка, нито по-голяма от тази, КОЯТО СЪМ ДАЛ НА ДРУГИТЕ СИ ДЕЦА.
И ВСИЧКИ ТЕ ЗА МЕН СА ЕДНАКВО РАВНИ И ЕДНАКВО ЛЮБИМИ.
ТИ СМЯТАШ, ЧЕ НЯКОИ МОИ ДЕЦА СЕ ДЪРЖАТ НЕПРАВЕДНО А ТИ СЕ ДЪРЖИШ ПО-ПРАВЕДНО. Но Аз никого не сравнявам с някой друг. Всеки от вас е уникален.
Но какво те кара да следваш чужди закони?
Разбери нещо просто. Докато ти се разделяш със света: на йерархия и не-йерархия, на тези, които уважават твоя избор и които не уважават твоя избор, на тези, които обичат и мразят, ти губиш Моите качества на Любовта.
Защото Любовта и разделението са несъвместими.
Щом почне разделението, любовта веднага се ограничава.
– Но нали Ти сам си ни разделил на части. Ти си създал части от Себе си, които включват Всичко, всичките Ти потенциали, и по този начин излиза, че си извършил акт на не-любов.
– Не. Така си представя твоето линейно съзнание, към което сте свикнали.
Аз не съм се делил на части. Всички вие сте Единно Цяло.
Може да се каже, че това е един вид игра.
Огромната ти си насочила своето внимание върху част от себе си.
Същото съм направил и Аз.
Всеки от вас е Аз, единно огромно същество, насочило вниманието си върху отделни части на Своята Безкрайност и изучаващо тези части.
Затова няма буквално разделение. Има само движение на енергията, наричано внимание.
Ако ти насочиш своето внимание към сърцето си и слушаш сърцето си, не чуваш другите органи.
Ако гледаш пръста си, ти не се виждаш цялата.
Ако насочиш вниманието си към някой обект извън себе си и го изучаваш внимателно, ти не виждаш всичко останало.
Рано или късно, ако ти правиш това достатъчно дълго, връзките на единството сякаш се губят за тебе и ти започваш да се смяташ за сърце или пръст, или обект от външния свят.
А всичко това съществува само за да се изучава, към което е насочено твоето-Моето внимание.
-Т.е., ако не насочвам вниманието си към нищо, няма да има разделение?
– Да, ако ти не ограничаваш своите енергии с насочено движение, то ти нямаш предпочитания за движението и няма движение като такова.
– НО нас ни учат, че светът е струене на енергии. И АКО ТЕ СПРАТ, ТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ЗАГНИВАТ.
– А ЗАЩО ОКЕАНЪТ НЕ ЗАГНИВА?
– Защото се движи и защото е солен.
– Т.е. той има някакво друго свойство. Свойството на кристализацията. Всяка капка съдържа информация за целия океан. И затова, независимо дали тя се движи или не, нейното отделяне е условно, и тя винаги във всяка секунда съдържа всички свойства на океана.
– Т.е. всичките му изменения?
– Измененията са движения. Всичко вече се съдържа в океана, там има всичко. И движението е просто процес на отделяне на едно или друго за неговото опознаване, за неговата детайлизация. Но всичко вече го има в капката на океана. И на нея съвсем не й е нужно да се движи някъде.
– Но Ти нали се движиш все пак, Ти се проявяваш. Защо?
– За да се разширявам.
– Нима може да се разшири Безкрайността?
– Тя може да се задълбочава. Да се разгърнат нейните качества. Да се размножи. Трудно е да се намери подходяща дума за Безкрайността.
Във всяка точка на Безкрайността се съдържа цялата Безкрайност.
Вие сте просто точки на разгръщане на Безкрайността.
Така е устроена Безкрайността.
Затова всяка точка от Безкрайността може да разгърне цялата Безкрайност и да стане безкрайност в Безкрайността и така нататък до безкрайност.
– Разбрах. Благодаря Ти за отговорите, Отец!
– Винаги се радвам да общувам с теб, любимо дете. И всеки от вас е Мое любимо дете.
Гледам във вас като в огледало и виждам, как израствате и усвоявате нашата Безкрайност. Всички вие сте любими. И Аз не ви разделям.
Защото всички вие сте Аз, забравили за това само за да разгърнете в Мен своите безкрайности.
СЕлена, 23.12.2018
Превод и предложение: Мая
Източник:
http://yasnoznanie.ru/2018/12/30/absolyut-tochki-razvorachivaniya-beskonechnosti/

Буда. Стаята на творението

Уроци по Просветление. Буда. Стаята на творението

Ченълинг на СЕлена – Елена Сиделникова
– Здравей, Буда!
– Здравей, моя безкрайност!
– Или твоя частичност.
– Това е едно и също.
– Безкрайност и частичност е едно и също?
– Разбира се. Ако ти си безкрайност, значи има и нещо, което не е безкрайно.
– Това в системата на дуалността ли е или изобщо?
– И двете. Ако това го има в системата на дуалността, която се намира във всичко, значи го има и във всичко, и изобщо.
– Значи, частичността е неотделимо свойство на безкрайността?
– Да. Но ти го възприемаш като неизбежно. Неотделимо – това е същност, без която няма всичко, няма безкрайност. Ако ти взимаш част от безкрайността, то това вече не е безкрайност. Но частичността не е неизбежна за безкрайността. Защото безкрайността може да се проявява и да не се проявява, да се развива и да не се развива, да се дели на части и да не се дели. И, ОСВЕН ТОВА, ВСИЧКО ТОВА СТАВА ЕДНОВРЕМЕННО.
– Ти вече започваш да ми „свиваш” ума.
– Твоят ум е безкраен, затова и неговото свиване е безкрайно.
– Моят ум е безкраен? Казвали са ми, че това е само част от мен, само някаква програма, някакъв инструмент на творенето.
– Да. Защо ти се струва, че едното противоречи на другото? Щом ти си безкрайна, значи и твоят ум е безкраен. И ако той е програма, тя също може да се развива и да се усъвършенства безкрайно, защото умът е част от тебе безкрайната и може да се разкрива в тебе безкрайно и като безкрайност.
– Това различно ли е?
– Разбира се. «Безкрайно» – значи извън времето, а «като безкрайност» – значи извън пространството.
– Моят ум може да се разгръща извън пространството и времето?
– Да, разбира се. И това вие наричате потапяне в абсолютността.
– Ти казваше, че умът трябва да се включва само тогава, когато трябва да се разделя.
– Говорех за твоя сегашен ум. Но умът е мощна сила във вас. Вие дори още не разбирате всичките му възможности. Умът е много по-многостранен и многомерен. Постепенно ще се научите да разгръщате тази програма на творенето на всички нива.
И да се осъзнавате на всички нива. И да творите с негова помощ на всички нива. Вашият ум ще става безкраен.
– Т.е. потопен в абсолютността. А как той ще стане самата безкрайност?
– Когато престане да се разделя с нея.
– Искам да разбера това с термините на програмирането. Т.е. съществува някаква безкрайна оперативна среда, в която може да се сътвори всичко, всякакви програми, да се допише и да се разгърне всичко до безкрайност. И в тази операционна система някой е създал и ни е предал програма под названието Ум. Какво правим по-нататък? В тази аналогия операционната среда е безкрайност или абсолютност, а умът е едно от нейните проявления, една от програмите.
– Добре, ще се опитам да отговоря с твоите аналогии, макар че не съм програмист. И така, Абсолютната операционна система на познанието и на разгръщането, която включва в себе си Всичко и която е безкрайна и безкрайно празна, защото тя не се е разгърнала, се стреми да реализира своите качества на разгръщането и разгръща отделни свои части във вид на програми на своето възприятие. Тези програми на възприятието са саморазвиващи се и самообучаващи се. И те са устроени така, че имат връзка с операционната система. Свързвайки се с тази операционна система, в която има Всичко, в тези програми (или чрез тях) може да разгърнем множество себе си, но, така да се каже, в творчески процес.
Т.е. самата програма започва да работи за своето разгръщане в съответствие с избора на нейния ползвател. Но тя е многомерна и има множество инструменти за нейното по-нататъшно разгръщане. Като например програмата за създаване на сайтове, или друга подобна, в която самият ползвател може да твори и да организира своето пространство по своему.
И ето тази абсолютна операционна, осъзнаваща себе си среда започва, след като е създала тези програми, своето разгръщане чрез тях, като твори и се разгръща още повече, създавайки чрез тези програми избор за различни направления на разгръщането.
Практически, това се случва така, както ти правиш сега: чрез програмата, в която пишеш, ти отделяш част от паметта, от операционната среда, и работиш с нея. И после, ако сметнеш своето творение за необходимо, го запазваш в паметта на информационната система. Т.е. ти просто включваш някакъв инструмент, някаква програма, в която може да се пише каквото поискаш. Какво да се пише избираш ти, като временно отделено Абсолютно съзнание или същата тази безкрайна операционна система. „Временно отделено”, защото за да попадне във всички програми едновременно, тази операционна система е трябвало да се раздели и да отдели част от своя ресурс за творене именно в този сектор и мащаб, именно в тази програма.
Но ползвателят всъщност е един, това е самата операционна система, или Абсолютното Съзнание, част от което се явяваме всички ние.
И ето това Абсолютно Съзнание, т.е. безкрайната операционна система, в която може да се прояви Всичко, се проявява като ползвател в множество създадени от нея програми в плановете на творението, и така преминава своя множествен опит на творенето и на познаването на своята безкрайност и на всички свои възможности.
Например, множество части на Абсолютното Съзнание (множество части на тази операционна система) използват програма за написване на текстове и познават всички възможни варианти за написване на тези текстове, като се започне от училищни съчинения и се свърши с велики художествени произведения, при това на всички езици от вашия свят. И така творят някакви картини, ментално-словесни конструкции, и познават тази част на Творението.
Затова в системата „ум” има просто една от програмите на творението, която е възникнала и се е разгърнала на определен стадий от разгръщането на тази велика и безкрайна операционна система. И част от тази операционна система на Абсолютността усвоява тази програма. Но понеже абсолютността е безкрайна, в програмата, в която пишеш ти, МОЖЕ ДА РАЗГРЪЩА БЕЗКРАЙНО КОЛИЧЕСТВО И ВЪВ ВСИЧКИ ВАРИАЦИИ ДАЖЕ ЧРЕЗ ЕДНА СВОЯ ЧАСТ.
И затова си представи, колко програми на творението и на разгръщане на Безкрайността има. И всяка от частите на Безкрайността, всяка от отделеното внимание за осъзнаване на тази Безкрайност, може да развива и да усвоява някаква програма за разгръщане безкрайно, т.е. да я разширява повече и да прави това толкова дълго, колкото избере. До безкрайност.
Но и това не е всичко. Програмите са устроени така, че те се развиват, те се до-самопроявяват, така да се каже. Т.е. работят и в режим на семе, ако може така да се каже. И ако ти вземеш това семе, семето на тази програма, и започнеш да го усвояваш, ще израсне цвете, което по-нататък ще израсне в дърво на разклонени възможности. И ти го отглеждаш сама чрез своето осъзнаване, чрез своята абсолютност, чрез своята безкрайност.
Влизайки със своята безкрайност в тази програма, ти я развиваш, може да се каже, че вдъхваш живот в нея. И тя започва да се саморазвива под импулса на твоя сигнал, сигнала на твоята безкрайност, и все повече да се самоусъвършенства и да се разраства, като дърво от семе.
В дадената програма ти можеш да отгледаш от това удивително семе и дърво без плодове, и дърво с еднотипни плодове, с множество невиждани плодове, и с всички видове плодове наведнъж. Никой не те ограничава в тази твоя дейност като градинар, като художник. Ограничава те само твоята неопитност в използването на тази програма и неверието, че това е възможно. Няма други ограничения.
Или може да се даде друг пример. Има чисто безкрайно платно, на което ти можеш да рисуваш до безкрайнст все нови и нови картини на своето осъзнаване, да проявяваш нови светове и вариации на творението.
Но и това не е всичко. Отгледаното от тебе дърво, или разгърнатите програми са също така част от общото цяло. И всички „дървета”, така да се каже, образуват единна градина на творението.
Или всички програми на едно свойство образуват просто библиотека с програми и текстове, както това прави програмата, която ти използваш. С нейна помощ ти можеш да отвориш всички други съществуващи файлове, написани в тази програма. И тогава твоят опит се разширява до безкрайност, защото безкраен брой автори пишат в тази програма и ти можеш да използваш трудовете и резултатите на всички, както правите вие, когато четете всякаква информация или книги в електронен вид. И така с всяка програма на творението, в която ти влизаш, отваряш и после започваш да използваш плодовете от творенето на множество хора.
И това не е всичко. Рано или късно ти стигаш до осъзнаването, че няма никакви отделни ползватели на програмите на творението. А има единна многомерна безкрайна ти, която може едновременно да работи в безкрайно количество програми на своето проявление на своето творчество, и да създава нови програми.
И цялата тази завладяваща система на познанието просто така те е увлякла, че ти временно си забравила за своята многомерност.
И тогава всички твои части започват да се съединяват.
И затова тези части, които са усвоявали програма под названието Ум, също се съединяват и разбират своята цялостност, стават многомерен безкраен ум, който в съвкупност преминава всички опитности на Творението.
– Ти се оказа опитен програмист! Но ти си се отказал от тази програма на творението под названието Ум. Защо?
– Ако се бях отказал, нямаше да общувам с тебе на словесно ниво. Но ти си права. Много рядко я използвам, защото има множество други вълнуващи интересни и необикновени програми на творението. И освен това, аз избрах ролята на наблюдател: да наблюдавам всичките тези грандиозни картини на творението, без да се потапям в отделните сюжети, но усещайки тяхната грандиозност. Това е завладяващо.
– Т.е. ти сам не участваш в творенето? На нас са ни говорили за ефекта на наблюдателя, когато самото наблюдение е творене.
– Не съвсем. Има разни методи за наблюдение. Ти можеш да наблюдаваш по различни начини. Ти можеш да насочиш вниманието си към определен обект на наблюдението и да разглеждаш всичките му детайли, и по този начин ти отделяш лъч от своето внимание. И този лъч е творящ.
И ако в тези моменти изразяваш някакво желание или оценка за това, което наблюдаваш, ти сякаш се опитваш да въздействаш върху това творение, върху това, към което си насочила лъча на своето внимание, който има творяща сила и е силен като лъчът на лазер. И тогава ти започваш да преобразяваш тази наблюдавана реалност така, както избереш, както сметнеш за по-правилно. По този начин създаваш свои реалности. Точно това е ефектът на наблюдателя, за който ви говорят. Говоря не толкова за наблюдаване, колкото за съзерцаване.
– Струва ми се, че разбирам към какво клониш. Т.е. ако няма оценки и желания, ти не въздействаш върху обекта на наблюдението. И точно това е съзерцаване.
– Не, това е наблюдение без желания и оценки. Ефектът на зрителя. Но съзерцаването е още по-дълбоко. То е когато ти не отделяш лъч на своето внимание и не го насочваш към конкретен обект или част. Ти наблюдаваш всичко наведнъж, едновременно всички обекти. Т.е. ако ти избереш един от обектите или направленията и насочиш натам своето внимание, то има и желание: твоето желание да насочиш към него своето внимание. Но ако влезеш в състояние на нежелание, отсъствие на желания, отказ от желания, ти започваш да виждаш и да наблюдаваш много по-широко.
Ако по-рано, за да изследваш света, е трябвало да насочваш вниманието си подред към различни обекти на изследването и да ги разглеждаш, опипваш, т.е. да ги опознаваш с помощта на различни инструменти на познанието, то сега ти вече не отделяш своето внимание в отделни лъчи. Ти не се фокусираш върху нещо конкретно. Ти обхващаш наведнъж всичко, което влиза в твоето поле на възприятие. Т.е. ти разширяваш полето на своето възприятие. И не само възприемаш всичко, което е в твоето поле, докъдето стига твоето осъзнаване, но и едновременно сякаш знаеш, осъзнаваш подробности от всички точки на това поле, към което по-рано си насочила своето внимание.
Това може да се сравни с това, че по-рано в огромна зала ти си имала само фенерчета и си можела да осветиш част от тази зала и да разгледаш какво се намира в нея, а сега все едно се включва общото осветление.
ТИ ВИЖДАШ НАВЕДНЪЖ ВСИЧКО, КОЕТО СЕ НАМИРА В ЗАЛАТА. НО ТОВА Е И ПО-ДЪЛБОКО. ТИ НЕ САМО ВИЖДАШ, КАКВО СЕ НАМИРА В ЗАЛАТА, НО И ПОСТЕПЕННО, СЪЗЕРЦАВАЙКИ ТОВА ЕДНОВРЕЕННО, ВЪЗПРИЕМАШ ВСИЧКИ ПОДРОБНОСТИ НА ВСЯКА ЧАСТ от това, което се намира в тази зала. Съгласи се, че това е много по-интересно и ефективно, отколкото да разглеждаш всичко по части.
– Сега разбирам защо ни учат на разфокусиране на зрението.
– Да. Защото това е първата крачка към разфокусиране на вниманието. Отначало трябва да се научите да не си съсредоточавате зрението върху конкретна част, върху конкретен обект, а да се опитате да възприемете всичко едновременно. Да виждаш всичко наоколо, без да се спираш на детайлите.
Тогава постепенно и всички ваши други органи на познанието ще могат също да се пренастроят. И това също ще е работа на програмата на познанието. Т.е. ако по-рано сте се учили да използвате фенерче, то сега във всеки инструмент на своето познание вие се учите да включвате „общата светлина” и да се опитвате да живеете не с фенерче, с което сте свикнали, а на обща светлина.
И виж какво се случва. Ти включваш фенерчето на своето внимание и наблюдаваш част от „интериора на стаята”. И при това „фенерчетата” на твоето внимание са устроени така, че щом изразиш някакви оценки, ти едновременно изразяваш и свои предпочитания и желания. И тогава реалносстта, т.е. осветеният от тебе „интериор” на тази огромна „стая” започва да се изменя под въздействие на твоите желания, ти наблюдаваш и твориш удивителни картини на твоя свят.
По-нататък ти се учиш да пренасяш лъча на вниманието на твоето фенерче на осъзнаването върху други части на „стаята” и постепенно започваш да виждаш и да твориш и други реалности, и така нататък до безкрайност. Защото стаята всъщност е безкрайна. И въпросът е само в това докъде ще достигне светлината на твоето „фенерче” в зависимост от неговата мощност.
Но постепенно ти разширяваш своята мощност, т.е. повишаваш нивото на своето осъзнаване, и твоето „фенерче” вече може да освети по-голяма част от безкрайната Стая на Творението. И ти откриваш все нови и нови светове или предмети от тази Стая. Ти откриваш все нови и нови обитатели и се опитваш да взаимодействаш с тях.
Това могат да бъдат както обитатели, които имат такива фенерчета като твоето. А могат да бъдат и други, които не обичат света на фенерчето и водят нощен начин на живот. Или такива, ЧИЕТО ФЕНЕРЧЕ РАБОТИ ПО ДРУГ НАЧИН. НАПРИМЕР, В МИГАЩ ИМПУЛСЕН РЕЖИМ. ИЛИ В ОТРАЗЯВАЩ РЕЖИМ, и т.н.
И ти започваш да се учиш да взаимодействаш с другите жители на тази Стая на Творението. И дори ако твоето фенерче не е достатъчно, за да видиш тези светове, ти започваш да ги чуваш и да взаимодействаш с тях по друг начин, както правиш сега.
И такъв метод на познание на Творението може да се развива безкрайно и самата Стая на Творението е безкрайна.
– И може би има и други стаи на творението.
– Именно. Те също са безкрайно множество.
– Безкрайно множество стаи, и всички те са безкрайни?
– Защо се учудваш? Това е квантов свят, в който сичко съдържа Всичко. ВСЯКА СТАЯ СЪДЪРЖА БЕЗКРАЙНОСТТА. ТЯ Е СВОЕГО РОДА ПОРТАЛ НА ИЗХОДА И НА РАЗГРЪЩАНЕ НА БЕЗКРАЙНОСТТА В ОТДЕЛНА СТАЯ, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.
По-точно, то е като разгръщане в дълбочина. Или може да се каже, че всяка стая е просто определен начин на разгръщане на безкрайността, нейният избор на разгръщане или свиване.
Това е начин на възприятие с отделено внимание, с насочено творене, което сега усвоявате. Но вие можете така да увеличите мощността, че да стане възможно да „включите светлината” в цялата безкрайна Стая на Творението, в която се намираш сега, и да съзерцавате наведнъж цялата Картина на Творението.
И най-главното: ще разбереш взаимовръзките на всички нива и на всички отделни сюжети на Творението, които си осветявала със своето „фенерче” на вниманието и си въздействала върху тях. И тогава ще разбереш дали си могла интуитивно да разбереш замисъла на Творението в тази стая.
Например, ти осветяваш с „фенерчето” зимен студ и не искаш зима, и започваш с вниманието си да преустройваш тази картина на студ в прекрасна градина и си много доволна от своето творение. Но когато осветиш цялата картина, виждаш, че цялата картина изобразява зимен пейзаж във всичките му подробности и великолепие. И твоето парченце с прекрасна градина, колкото и да е прекрасна, е малко неуместна в тази обща картина.
Но това е случай, когато си се опитала да преправиш част от картината, все пак в прекрасна част. А мнозина от вас правят съвсем наопъки. Но мирозданието разбира, че по друг начин не сте се научили да творите, и ви позволява това.
И така, ако съзерцаваш цялата картина, вече нямаш претенции към нея и нямаш желание да я измениш. Защото вече виждаш и съзерцаваш цялото й великолепие. Защото в тази великолепна Картина на Творението има Всичко. И това Всичко можеш да съзерцаваш едновременно.
– А по-нататък, както разбирам, аз се уча да разтварям стените на стаята И ДА ПРЕМИНАВАМ В ДРУГИ СТАИ НА ТВОРЕНИЕТО. Т.Е. КЪМ ДРУГИ ВИДОВЕ ПОЗНАНИЕ НА ТВОРЕНИЕТО.
– Да, ти правилно ме разбра.
– А ти засега се намираш, така да се каже, в една стая?
– Всички тези стаи се пресичат по чуден начин. И сега се уча да ги съвместявам. Т.е. уча се, в нашата аналогия, да съвместявам великолепната картина на зимния пейзаж с картината на великолепната цъфтяща градина и да намирам в тях общото великолепие.
– И какво е тяхното общо великолепие?
– Това е развитие, проявление. Преплитане на енергии. Това, което наричате любов. Когато всичко е така съвършено взаимосвързано, и всичко произтича от другото. И по-рано ви се е струвало, че всичко има начало и край, и много части от картината не са взаимосвързани, но сега аз разбирам всеобщата взаимовръзка на всички явления и всички форми, и на всички части на Бога.
И това е прекрасно.
– Благодаря ти за помощта и за урока. Аз пак не зададох всички въпроси, които бях приготвила за теб и които са изпратили други хора.
– Рано или късно всичките ти въпроси и въпросите на всички други ще свършат, когато престанете да работите в режим на фенерче и да се опитвате да съвместите разните неща, които виждате в общата картина, и започнете да я наблюдавате цялата в нейното великолепие.
– Но как да постигнем това?
– Като се разширявате. Ако повече не правиш нищо конкретно и не оценяваш нищо, то лъчът на твоето „фенерче” сякаш се разсейва и ти повече не насочваш вниманието си към определени части на Творението. И тогава започваш да усвояваш разсеяното внимание, така да се каже,
– При нас разсеяността се счита за недостатък.
– За вашия свят на фокусирания ум, в който вие не знаете други начини за познание, това се счита за недостатък. Но аз вече ти описах всичките му достойнства. И ти преставаш да фокусираш вниманието си, започваш да го разсейваш, и „О, чудо”, започваш да виждаш това, което по-рано не си забелязвала, защото не си разсейвала вниманието си и си била напълно съсредоточена върху частите на света.
Много ваши великолепни хора са разсеяни именно затова, че тяхното внимание престава да е тясно насочено, а започва все повече да разширява спектъра на своето възприятие и полето на възприятие. И така ти започваш да виждаш и други части на света, едновременно учейки се да не насочваш там лъча на вниманието си.
Но мощността на твоето „фенерче” не е достатъчна, за да надзърнеш в неговите отдалечени ъгълчета. И затова ти се учиш да не изразходваш своята енергия напразно. И в качеството на нейното изразходване – това е това, което наричате „да си блъскаш ума”, вашата система на храносмилане, всичките направления, където хабите енергия, за да отговаряте на някакви морални и социални вярвания. Всичко това ти става безразлично. Защото твоето внимание се разширява, и твоята енергия се насочва все по-широко и по-широко и вече не обхваща такива дреболии, като социалните вярвания.
Ти заставаш извън социума, той не те вълнува, защото твоето съзнание е по-широко, теб те привличат по-интересни перспективи – да обхванеш с вниманието си цялото Творение, да разгледаш и да възприемеш грандиозната Картина на Творението.
Точно това се случва в състояния на дълбоко самовглъбяване и медитация при вашите висши йоги, когато и тялото за тях вече не е съществено, защото ограничава тяхното познание и възприятие. И техните тела застиват в чакащ режим, а съзнанието блуждае по реалностите.
– Именно затова ти си практикувал отказ от желания, отказ от оценки, съзерцание, т.е. разширяване на своето съзнание? И затова си се отказал от ума като инструмент за фокусиране на вниманието?
– Правилно. Затова, ако ти избереш този път, можеш да го минеш по този начин. Или да намериш друг. МОЖЕ ЧРЕЗ УМА, КОГАТО СЪЕДИНИШ ЦЕЛИЯ СИ УМ, ВСИЧКИТЕ МУ ЧАСТИ, И ЗАПОЧНЕШ ДА ОБХВАЩАШ С ВНИМАНИЕТО СИ ВСИЧКИ ЧАСТИ НА ТВОРЕНИЕТО ЕДНОВРЕМЕННО. Т.Е. КОГАТО ВСИЧКИ ТВОИ „ФЕНЕРЧЕТА” СЕ ВКЛЮЧАТ ЕДНОВРЕМЕННО И ТОВА ДАДЕ ЕФЕКТА НА ОБЩОТО ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТАЯТА. ВСЯКАКВИ ПЪТИЩА СА ВЪЗМОЖНИ. ЗАЩО ПЪК НЕ?
Или ако ти тръгнеш по моя начин на познание на творението, метода на съзерцанието: ще се обръщаш към своя ум само в редки случаи, когато е необходимо да се включи отделно „фенерче” за фокусиране на вниманието върху нещо временно, например върху нашия разговор с теб.
– Но тогава излиза, че ти включваш своето фенерче във вече осветена стая.
– Аз го включвам за теб, защото в твоето съзнание тази стая още не е осветена. И го включвам за да видиш и да разбереш към какво да насочиш твоето фенерче. И в мястото на пресичане на нашите „фенерчета” ние с теб се срещаме със съзнанието и беседваме.
Но понеже светлината в моята стая вече е включена, то фенерчето не ме отвлича от всичко останало. Или съвсем малко. Защото, ако в стаята всичко е осветено достатъчно добре, ти изключваш фенерчето. ТО ПРОСТО ЩЕ ПОТЪНЕ В ОБЩАТА СВЕТЛИНА и няма да отделя за теб някаква област, за разлика от ситуацията, когато включваш фенерчето в тъмна стая.
В тази Стая на Творението ти все още виждаш наслуки, защото мощността на твоето фенерче засега е малка. Но ти си смела изследователка. И може да се каже, че се ориентираш по гласа или по звука и вървиш безстрашно. И рано или късно идваш в светлината на моето фенерче. Сега то свети само за теб и за всички читатели, защото за мен то няма значение, нали моята стая и без това е осветена. Разбира се, тази стая е една за всички. Но всеки я възприема по различен начин в зависимост от своето ниво на осъзнаване.
– Благодаря ти, о моя Безкрайност.
– И аз се радвам на общуването с моята безкрайност и с нейното проявление в мен.
СЕлена, 09.12.2018
Превод и предложение: Мая
Източник:
http://yasnoznanie.ru/2018/12/29/uroki-prosvetleniya-budda-komnata-tvoreniya/

Седем капана по духовния път

Седем капана по духовния път

Новата Космическа Йерархия, Лорд и Леди Райза
   Ние сме представители на Новата Космическа Йерархия или на Ордена на Райза, задействани в планирането на биологичното възнесение на човешките същества на Земята. Наблюдавахме хиляди посветени, вървящи по духовния път на този етап на еволюцията. Много от тях не преминаха своите духовни изпитания, което ги отстрани от възнесението и издигането във вибрации на биологично равнище. Ние искаме да представим психологически обзор на 7-те капана, в които, ако не ги преодолеете, е може да попаднете и да ви попречат на възнесението.
    Много посветени придобихаспособността за самоанализ / интроспекция. Това е необходимо за тези, които се стремят  към своето възнесение в този исторически момент. Само с помощта на самоанализ може да започнете да различавате какви стереотипи е необходимо да преодолеете в себе си, за да продължите движението в живота си към безусловната любов и обединеното съзнание. Всички дисхармонични външни проявления се явяват отражение на вътрешната дисхармония. Преодолявайки вътрешната дисхармония, вие не само придобивате вътрешен мир, но и създавате мир във външния си живот.
    Когато животът върви не в желаното направление, на човешката природа е свойствено да вини обстоятелствата или затрудненото положение, в което той се намира. Животът е холографичен. Всяко външно творение се явява отражение на вътрешната структура. С освобождението от вътрешната схема се изменя и съответното проявление на живота и обкръжаващото пространство. В действителност е трудно истински да се променят негативните обстоятелства, като се опитвате да промените каквото и да било извън себе си. Изменението /със сила/ на каквито и да било негативни проявления, идващи отвън, без освобождаването на съответните вътрешни безсъзнателни стереотипи само гарантира повторение на аналогични ситуации в бъдеще.
    За пример може да послужи жена, подлагаща се на насилието от страна на партньора й. може да се прекъснат тези взаимоотношения. Но ако тя не трансформира стереотипа, предизвикващ подобно отношение към себе си, в бъдеще ще срещне също такъв грубиян. Още повече, оскърблението, което изпитва извън себе си, се явява собствената й съзнателна агресивност. Тази неосъзната агресия често има енергийна природа и ние сме посветили на нейната характеристика голяма част от гореприведената транслация.
    Чрез нашите канали отново и отново повтаряме, че явленията в живота са „огледални”. Може или да наблюдаваш в огледалото това, което твориш и да преодоляваш своите собствени шаблони, или да виниш и обвиняваш другите за това, което всъщност се явява отражение на собственото ти неосъзнато състояние на битието. Когато някой поема отговорност за всичко, което е създадено, вижда в огледалото истинската картина и преодолява вътре в себе си  сходните стереотипи, отразяващи се във външното творение. Така овладява във физически план.
    Такова овладяване води до вътрешно състояние на сила, недостижимо при опитите да се променят само външните обстоятелства. Тази сила произхожда от разбирането, че стереотипът, създаващ трудностите или дискомфорта, може да се преодолее и точно по този начин не е необходимо повторението на подобен опит.
    Грешките, които както видяхме, отново и отново допускат посветените, ние ги нарекохме „Самонадеяност”. Самонадеяността означава убеденост в това, че някой знае всичко по-добре, отколкото духът или душата, проявяващи се в неговия живот. За възнесението е необходимо да се отстъпи ръководството на душата, с дълбокото разбиране, че душата вижда повече, отколкото може да види физическата форма, просто по силата на това, че тя съществува в нефизическите реалности. В капаните попадат тези, които са убедени, че някое физическо възприятие е по-високо от духовното и не позволяват на духа да носи реалиите на живота.
Самонадеяност, породена от Амбициите
    За тези, които страдат от самонадеяност, породена от амбиции, е свойствено да вървят към целта толкова бързо, че прескачат или пропускат детайли, с което по-късно си създават трудности. Освен това, тъй като подобни индивиди бързат, често се разминават с „Божествения Ритъм” и плана на Източника.
    Съществува взаимодействие на живота. Това взаимодействие притежава ритъм, съществуващ в божествения План  на Бог / Богинята/ Всичко Съществуващо. Божественият План се осъществява с помощта на притока и оттока на енергията както вътре, така и отвън на вашето творение, подобно на прилива и отлива на океана на Земята.
    Духът действа в ритъма на Божествения План. Когато настъпи времето да се движите напред, духът ще чака прихода на енергията за това и само тогава започва движението. Когато човешката форма избира движението в ритъм, който не съвпада с ритъма на Божествения План, човекът се движи против потоците на енергията, които поддържат неговата цел. Ние, както се казва, сами си поставяме препятствия и си създаваме илюзорни неудачи.
    Умението да се слушат съобщенията на духа е важна способност при възнесението. Понякога тези съобщения е трудно да се чуят. Още повече че през главата се предава всичко. Необходимо е само да поискате, преди всичко, да чувате духа, а не същностите, стремящи се да контролират формата чрез личността.
    Телепатичните съобщения или гласовете, чувани в главата, не се отличават от радиостанциите. За да съобщите със своята душа, е необходимо да се настроите на вибрацията на духа. В условията да плътния план на Земята да се направи това, често е трудно заради естествения шум, предизвикван от движението на молекулите на формата. Необходимо е да се фокусира вниманието, в резултат на което се повишава вибрацията и човек започва да чува душата си по-добре и извън намесата на ума, свойствено за личността.
    Когато някой ясно чува душата си, той преди всичко трябва да се научи да следва нейното ръководство. Достигайки това, може да се научите да следвате Божествения ритъм на Първоизточника и Божествения план във всичко, което правите във физически план. Такава последователност гарантира успех. Нашият канал се е научила във всичко, което прави, да следва душата си. Не е имало нито една медитация, в която не са работили заедно, тъй като тя никога на физически план не е  проявявала повече, отколкото й е било необходимо. По съвет на душата беше отменена някоя съвместна работа, тъй като обучението на определени места или на определени групи не е било своевременно. Тя се научи да слуша душата си по всички въпроси, достигна успех на физически план и в същото време успешно повиши вибрациите на своята форма.
    Самонадеяността, породена от амбициите, поддържа енергията на Страха. Енергията на Страха се управлява от първата чакра и постоянно създава впечатление за липса на грижа за себе си. Отсъствието на усещане за безопасност подтиква към целта и ли към проявление в по-ранно време.
    Енергията на Страха кара посветените да се втурват напред, което създава възможност да се прескачат етапи по пътя. Когато се прескачат етапи на еволюцията, не се усвояват уроците от първия път. Това означава, че в бъдеще за попълване на пропуснатото предстои да се научи по-голям урок, отколкото първия път. Значително по-добре е да се усвояват уроците в пълнота, отколкото да се отстъпва или да се твори по-голяма беда, за да се научи прост урок, така или иначе пропуснат първия път.
    Страхът, който кара посветените да бързат, може да включва силното желание да се напусне Земята колкото се може по-скоро или стремежът да конкурират и победят другите в процеса на възнесение. Възнесението не е съревнование в гонки и всяко въплъщение има свои темпове на еволюцията, основано на генетиката на формата, възрастта й и нивото на разпад.
    Много от посветените от женски пол са надарени с видения. Те виждат по какъв начин ще вървят в бъдещето. Често им се иска да осъществят своите проявления сега, в настоящето, но в това време има още много крачки, които трябва да бъдат направени, за да реализират такова видение физически. Нашият канал Людмила премина през това на много ранен етап в процеса на посвещението си. Постепенно тя стигна дотам, че всички нейни проявления напълно да се управляват от духа, в това време, когато тя мислено запазва виждането за пълното проявление, реализуемо по време на присъствието й на Земята. Всеки ден, месец, година тя позволява да се отваря това, което трябва да става, приемайки всички уроци на своя живот.
    Когато посветените освобождават своите споразумения с енергията на страха, се преодолява и самонадеяността, основана на амбициите. За освобождението от Страха се използва вибрацията на Божествения съюз. В състоянието на Божествения съюз  между формата и душата се поддържа съединението и енергийното взаимодействие, което носи усещането за безопасност. С усещането за безопасност и грижа не е необходимо да бързаш или да се втурваш напред. В състояние на Божествен съюз се учиш да се движиш заедно с приливите и отливите на енергиите на духа. Тогава у всеки посветен идва разбирането, че целият проявен опит служи на целите на възнесението и продължението на еволюцията и, следователно, съответства на момента.
    Съществува дар, съответстващ на освобождението от този вид самонадеяност. Това е способността да се придвижваш с по-големи шансове за успех. Възнесението на Земята изисква съзнателно изразено намерение. Намерението се явява изявление на волята, при което волята на човешката форма и на душата се съвместяват по такъв начин, че целта се проявява физически. Тези, които се освобождават от самонадеяността, породена от амбициите, придобиват изкуството  на „определянето” на своите видения за проявлението им физически, включително и видението на възнесението.
Самонадеяност, породена от Непреклонността
    На страдащите от самонадеяност, породена от непреклонността, е свойствено да се противят на растежа или промените. Възнесението предизвиква постоянни промени в живота както на вътрешното аз, така и неговото проявление отвън. Изменението и възнесението са почти синоними, защото възнесението – това е еволюция, а еволюцията е изменение.
    Възнесението изисква прехода от 3- към 5-мерната мисъл-форма. Такова изменение на мисъл-формата става постепенно, с течение на времето. Не по-малко, то също изисква от посветените отказ от всичко, което те са предполагали за истина в едно или друго време и да приемат своя нов начин на съществуване и виждане за себе си. Това е естествен резултат на развитието от 3- към 5-мерните мисъл-форми. Без преувеличение, не съществува 3-мерната мисъл-форма в каквото и да е нещо, подобно на 5-мерната. Затова процесът на преход се възприема крайно трудно. Но той става постепенно и човек преди да премине към следващия етап, трябва да въплъти всичко предшестващо.
    По своята природа човечеството обича комфорта.. комфортът и възнесението са противоположни едно на друго неща. Човек често усеща дискомфорт в процеса на промените. Възнесението предизвиква крушение на основите на това, което човек е мислил за себе си. Понякога някои етапи от посвещението ще водят към усещане за вътрешна пустота, когато липсва съзнанието за това, кой си ти. Приемайки тази пустота и позволявайки да се заложи ново основание – стават тези, които трябва да бъдат на тези етапи от посвещението.
    Самонадеяността, породена от непреклонност, е свързана с Енергията на Силното желание. Силното желание пряка привързва човека към определени пагубни привички или други хора. Вибрацията на силното желание те кара да вярваш, че човек не може да съществува без нещо или без някого. Понякога за възнесението е необходимо да се откажеш от тези, които не вървят по паралелен резониращ път. Вибрацията на силното желание лежи в основата на всички пагубни привички, било то привързаност към наркотици, хора или основани на страха мисъл-форми.
    Ако преобладава самонадеяността, породена от непреклонност, на човека е присъщо да се държи за старите стереотипи, от които по-добре би било да се откаже. Добър пример за това е някой, който е склонен към насилие във взаимоотношенията. Насилието във взаимоотношенията разрушава ефирното им поле толкова, че те не са способни да повишат вибрацията. Освен това, такъв човек изпитва сексуална зависимост в тези отношения и все повече пропада надолу. Запазването на такива взаимоотношения създава условия, при които човек не е способен да повишава вибрацията си и с това не може да еволюира или да се възнася.
    Концентрирайки се на освобождението от имащите договор с Енергията на Силното желание, може да се преодолее самонадеяността, предизвикана от непреклонност. Енергията на Силното желание се трансформира от вибрацията на почитание. В състояние на почитане човек се учи да уважава всички форми на живот, включително и самия себе си. Уважавайки себе си, той избира само тези ситуации, които му позволяват да еволюира или да се възнесе. Ако взаимоотношенията, наркотиците или системата от убеждения не позволяват да еволюиира, значи липсва уважение към себе си. Учейки се да уважава себе си и всички останали, може да преодолееш самонадеяността, породена от непреклонност.
    Освобождението от такава самонадеяност носи дар. Той се заключава в силата и мощта на енергийното поле и присъствие. Такова присъствие позволява на светлината и любовта на посветения да се усилват и да стават видими за другите.
Самонадеяност, породена от Грубата Сила
    На страдащите от самонадеяност, породена от Грубата Сила, е присъщо по природа наличието на стереотипи на манипулации и контрол, при които човек доминира или контролира. Тези хора или допускат насилие в отношенията си с другите за удържане на своята власт, или контролират другите енергийно или несъзнателно.
    Силата във физически план е била присъща на всеки човек, имащ контрол или дадени пълномощия. Такъв контрол често върви ръка за ръка с доминираща личност. Доминирането нерядко се постига с метода на емоционалната агресия, насочена към другия, или с обвинението или осъждането, насочено към другия. Подобни личностни стереотипи, които позволяват на хората да се считат за по-добри от другите, им дават сила и отнемат силата на тези, на които се внушава, че са по-лоши от другите. Считайки себе си за „по-добри от”, такива хора придобиват сила.
    Съществува и не толкова ярка форма на груба сила. Тези стереотипи са неосъзнати и задействат енергийното насилие. Такъв тип хора външно се отказват от контрол, но го удържат „зад кулисите”. Общуването с тях може да бъде спокойно и приятно, но неосъзнато те контролират всички и всичко около себе си и са енергийно агресивни по природа. Пример за това може да бъде човек, вежливо говорещ приятни думи, но изпълващ полето на другия с болка, за да го застави да изпълнява неговите заповеди.
    Самонадеяността, породена от грубата сила, е свързана с Енергията на Болката. Когато някой извършва енергийна агресия в отношенията си с друг, болката навлиза в полето на аурата на последния или неосъзнато, или чрез словесната агресия. Изпитвайки болка, хората-мишени се подчиняват на агресора или му позволяват да ги манипулира или контролира.
    Друг пример на тази форма на самонадеяност може да се види у тези, които контролират злонамереността на другите. В значителна степен на тази форма на силата в началото на живота си беше надарен Роман, друг наш канал. Като правило, той контролираше тъмнината, за да направлява ситуацията в желаното русло на физически план. Роман притежаваше в определена степен силата във физически план в това,пкоето касаеше кариерата му в областта на управлението на високите технологии. Постепенно в процеса на индивидуалното възнесение тази сила се трансформира в сила, основана на безусловното приемане и любов.
    Обикновено лечителите са надарени със способността да контролират злонамереността на другите. Те контролират тъмнината по време на лечебния сеанс по такъв начин, че пациентът може да заличи следите и разривите на ауричното поле и фините тела, възникнали в резултат на енергийни атаки. Контролирането на злонамереността на другите може да се окаже добро, но то не позволява на посветения да въплъти качеството на непричиняването на вреда. Непричиняването на вреда изисква отказа от необходимостта да се контролира. Тук влиза и контролирането на злонамереността на другите. Освен това, контролирането на злонамереността на другите отнема жизнено необходимото чи. В един момент лечителят може да открие, че тези стереотипи на контрола отнемат от него много чи, което може да възпрепятства по-нататъшното възнесение. Това естествено произтича от необходимостта постоянно да се натрупва енергия чи за възнесението.
    Когато посветените се освобождават от съглашенията с енергията на Болката, се преодолява и самонадеяността, основана на грубата сила. Енергията на болката се трансформира от вибрацията на покоя. Когато човек въплъщава покой и хармония, всичко останало в присъствието на Бодхисатва се хармонизира и става пълният отказ от контрол.
    В състояние на хармония в човека и неговото обкръжение престават да действат стереотипите за причиняване на вреда /такива като необходимостта да се контролират или манипулират другите/. Злонамереността може да възникне само на основата на вибрацията на дисонанса. Когато дисонансът изчезне, същото става и със злонамереността. Възниква въпросът по какъв начин състоянието на вътрешен покой може да породи в другите състояние на непричиняване на зло? Това се обяснява с влиянието на мисъл-формите на възнасящия се майстор. Тази мисъл-форма притежава по-голяма сила, отколкото на тези, които не се възнасят. Това е следствие от количеството чи, съдържащо се във възнасящата се форма, което е много повече, отколкото у невъзнасящите се. Тази чи може да бъде използвана за поддържане на мисъл-формата и по такъв начин тази мисъл-форма пресича мисъл-формите на тези, които не се възнасят.
    Людмила и Роман се научиха да внушават мир и хармония на всички, които се намират в радиус около 150 метра от техните форми, където и да се намират те. Такова внушение надделява над мисъл-формите на тези, които се приближават към тях на обществени места, включително булеварди, магазини, самолети, ресторанти. Това винаги води до спокойно общуване с всеки, който влиза в контакт с тях, а това дава пребиваване в състояние на покой и непричиняване на зло. Всички хора се явяват въплътени във формата на Бога/ Богинята. Значи всички мисли на хората пък управляват техните творения. Когато всеки човек притежава навика да мисли само за любов, покой, единство и непричиняване на вреда, общуването във физически план се определя от състоянието на непричиняване на вреда.
    С преодоляването на самонадеяността, основана на груба сила, е свързан дарът на силата, основана на любовта. Силата, основана на любовта идва чрез Бодхисатва от душата и Висшата Душа. Тази сила обкръжава Бодхисатва и внушава на всички други уважение към него. Изпитвайки чувство на почитание, другите престават в присъствието на Бодхисатва да контролират или да извършват злонамерени постъпки.
4. Самонадеяност, породена от Взаимообусловената Любов
    За страдащите от самонадеяност, основана на взаимообусловената любов, е присъщо да поставят личните отношения по-високо от духовното развитие. В процеса на възнесение еволюцията по един или друг начин се оказва застрашена, ако партньорът, роднините, приятелите или играещите в живота на човека важна роля хора не вървят в крачка с него. Понякога нивото на заплахата е толкова голямо,  че еволюцията и възнесението могат изобщо да спрат.
    С нарастващата вибрация в процеса на възнесението, човек придобива навика да удържа своето пространство и да съхрани чи, необходима за поддържане на новата си биологична вибрация. Нерядко възнасящият се майстор изпитва енергиен спад при общуването с други хора. Тези спадове произтичат в резултат на злонамереността на тези, които могат да потъват или да „влизат” във възнасящия се майстор и да теглят от енергията му, записите или енергийната решетка. Понякога такива спадове са толкова силни, че предизвикват усещане за състояние на „грип” или простуда. Изобщо трябва да кажем, че колкото позначителна е мастната тъкан у посветения, толкова по-лесно му е да поддържа своята вибрация. Това не означава, че човек трябва да бъде дебел, за да се възнесе, но колкото по-пълен, толкова по-лесно понася възнесението и по-малко е подложен на болести.
    Вървейки по пътя на възнесението, човек трябва да се научи да остава заземен и да поставя граници, за да не не допуска зло във взаимоотношенията си с другите, в противен случай не може да се възнесе. Да се научиш да се заземяваш е трудно, тъй като съвременната генетика на формата принуждава душата да се намира извън или по-високо от формата. Затова на човека са нужни тренировки, за да остава заземен. Някои упражнения по заземяване вече ви бяха представени. По-нататък ще бъдат дадени записи на медитации, съдържащи енергийни упражнения по техники на заземяването, за привеждане в действие на Кундалини и полето на светлинното тяло.
    Да оставаш заземен и да защитаваш себе си с помощта на границите е по-лесно с непознати хора. За хората е присъщо да отварят своето поле за тези, които познават и обичат. Ако тези, които обичат и познават, не извършват възнесение, те просто изтеглят енергия от човека до такава точка, в която започват да възпрепятстват тяхното възнесение. А при достатъчно голяма загуба и изобщо лишават човека от възможността да се възнася. Такава загуба на енергия постоянно е имала място между Людмила и сина й. В даден момент от живота си той е решил да не се възнася. Първо на неговата душа е нужен опитът на 3-ото измерение, за да може по-късно да вземе решение за възнесение. Освен това определената разлика във вибрациите, постоянната заетост със сина й е пречела на Людмила да се възнася. Тя се научи да уважава решенията на душата на сина си и своето собствено решение за възнесение, без да се намесва в неговия живот. Този пример не е лесен избор за нея, но той също илюстрира трудността на възнесението в цивилизацията, където не всички приемат едновременно решение за възнесението.
    Самонадеяността, основана на взаимообусловената любов, е свързана с Осъждането. Съставяйки си мнение за другите, човек ги определя като по-добри или по-лоши от себе си. Ако възприема другите като по-високо от себе си, естествено на него гледат почтително и желаят да го включат в живота си. Гледайки с почит към някого, човек може да постави разбирането за своето благополучие в зависимост от него. В приведения пример, ако Людмила беше считала любовта на сина си за по-важна и даваща по-голяма пълнота на живота й, отколкото собственото й духовно развитие, тя би могла да вземе решение да продължи да се грижи за сина си и нейната духовна еволюция би спряла. При такива обстоятелства на посветените е необходимо да се откажат от подобни отношения, ако те не им служат по пътя на възнесението.
   Ако някой счита другия за по-лош от себе си, то, естествено, гледа на него отвисоко. В този случай той може да счита, че този човек за да расте, се нуждае от помощ или някакво съдействие. Предполагайки, че му трябва помощ, човекът може да се опитва да дърпа другия по пътя на възнесението. В приведения пример ако Людмила се опитваше да води сина си със себе си по своя път на възнесение /даже когато неговата душа не е искала това/, тя самата е можело да се окаже неспособна да се възнася. На посветения може би му е необходимо да се откаже от такива отношения, ако те не служат на неговото възнесение.
    Такива трудности по природа са не само физически, но могат да се разпространяват и на нефизическо ниво. На всеки етап на посвещението ръководството ще се променя. Често ясновидците и телепатите се привързват към своето ръководство дотолкова, че това не дава възможност на новото ръководство да прояви особеностите на следващия етап на работа. Такава привързаност може да затрудни или даже да възпрепятства придвижването на посветения по пътя на възнесението.
    С преодоляването на привързаността към идеята за Осъждането човек едновременно ще се освободи от всички привързаности на взаимообусловеността като тип отношения, както на физическо, така и на нефизически план. Осъждането го трансформира вибрацията на прошката. В състояние на прошка човек се освобождава от всички взаимозависимости. Взаимозависимостта е основана на кармичния дълг, т.е. „някога аз съм ти причинил зло, сега съм твой длъжник”. Чувството на „дълг пред другите” заставя посветените да поддържат отношенията дълго време, след като те са престанали да им служат в тяхното развитие. Въплъщавайки прошката, човек прощава на себе си за „злото”, някога причинено на другите или за „вредите”, нанесени на себе си. По такъв начин човек може да се освободи от необходимостта да се грижи по някакъв начин за другия и се освобождава от тези отношения, които не служат на еволюцията му.
    Безусловната любов е дар, който се придобива с преодоляването на самонадеяността, основана на взаимообусловената любов. Безусловната любов изтича от сърдечната чакра на Бодхисатва и облива с любовта на Бога/Богинята/ Всичко Съществуващо всеки в неговото присъствие. Такава любов не си съставя мнение за другите, но обхваща цялото присъствие на Бодхисатва.
5. Самонадеяност, породена от Презапасяване
   Страдащите от самонадеяност, породена от презапасяване, вярват, че заслужават „да имат повече”, от другите, защото те са по-достойни. Обратната, полярната страна на този стереотип са тези, които, напротив, са убедени, че трябва „да имат по-малко”, отколкото в действителност е необходимо на душата им за изпълнение на своята мисия, затова вярват, че нищетата е част от духовния път.
    Актът на творене започва с визуализацията на това, което човек желае да прояви. За проявлението на физичски план на това видение е необходима чи. Когато човек  е проявявал по-рано нещата, които си е представял, енергията за първоначална реализация на това е създала някаква форма на зависимост. Колкото по-голямо е числото или мащабът на проявлението, толкова по-силна е привързаността. Привързаността може да се види като превръзки, простиращи се от ефирното тяло на посветения към всеки предмет, който той притежава. На определен етап от процеса на възнесението трябва да се избави от всички тези привързаности, в противен случай те ще изтеглят от полето му толкова много енергия, че той няма да може да вдигне своята вибрация. Единственото решение в определен момент на възнесението може да стане отказът от тези предмети и с това – освобождението от зависимостта.
    Има посветение, които предполагат, че могат по някакъв начин да променят енергийния поток така, че да бъде възможно освобождението от привързаностите без физическия отказ от предмета. Но съдейки по опита на нашите канали /и техните единомишленици, достигнали състояние на Бодхисатва/, това е много трудно да се осъществи, отколкото изглежда.
    Болшинството от посветените, достигнали състояние на Бодхисатва през последните години са открили, че на определен етап от своята еволюция за да продължат да повишават вибрациите си, им е необходимо да се откажат от предметите на физически план.
    За много такова освобождение се съпровожда с промени в живота, с появяването на нови отношения или преместване в друг район на света, което по-добре съдейства на еволюцията им, защото към привързаностите може да се отнесе и местоживеенето. Заради гъстата населеност на някои райони на Земята човек може да достигне определена точка в своето развитие, когато за по-нататъшния подем на вибрациите да му е необходимо да се пресели в друго населено място. Такова преместване е съвършено естествено да се свързва с освобождението от имуществото, което е натрупвано, възможно, и през целия живот. При това се прибодива огромно усещане за свобода.
    За пример може да послужи една от посветените, която успешно усвои високопланинските райони и откри, че собствеността е станала за нея крайно тягостна привързаност. Неотдавна този товар започна да се усеща като силен енергиен натиск заради управлението на домакинството, което й отнема чи повече, отколко тя има, причинявайки й силна физическа болка и предизвикваше умора. В резултат тя продаде дома си и раздаде голяма част от ненужните й вече лични вещи. В нейния случай отново придобитото чувство за свобода превишава товар на притежаваната собственост, проявявайки се като енергийна привързаност.
    Самонадеяността, основана на презапасяване, пречи на посветените да се избавят от предметите, които не служат на душата или на процеса на възнесение. При възнесението човек се учи да се отказва от всякакви предмети, които не служат на душата му. Той също се учи да подчинява своето проявление на душата и на Бог/ Богинята/ Всичко Съществуващо. Сътворението е акт, при който душата направлява виждането на това, което счита за необходимо да се прояви в живота на посветения. Посветеният  приема виждането и започва да го проявява, изпълвайки го с енергия. Когато виждането постепенно се реализира, посветеният установява обратна връзка с душата в процеса на съвместното проявление. При самонадеяността, основана на презапасяване, човек подхранва с енергия проявлението на виждането, основана по-скоро на егото, а не идваща от душата.
    Получаването на усещанията на душата са необходими на тези, които извършват възнесение в този исторически момент. Видението на душата често идва във формата на картини от бъдещия жизнен опит, прокарващ се в главата подобно на кинолента. Когато човек обръща внимание на този филм и се стреми после да го прояви, той осъществява проявлението на душата си във физическия план на своята реалност.
    Трудността за посветените се заключава в това, че за да определи кои видения идват от душата и какви от много други същности, които могат съвместно да управляват личността с егото. Подобно на телепатичните канали и радиото, виденията постъпват по много канали, както по телевизията. Човек трябва да се научи да се концентрира на тези канали, по които се осъществява връзката с душата, и да изключи всички останали. Душата предава съобщенията на най-високите вибрации, които човек може да достигне. Когато той придобие умението да достига най-високите видения, постъпващи от душата, ще се научи да различава виденията, основани на егото, и тези, които са собственото видение на духа. След това ще остане само да се прояви видението, идващо от духа.
    Самонадеяността, породена от презапасяване, е свързана с Алчността и предизвиква у посветените стремеж към нещо, което го нямат, за да се чувстват „по-значителни” от другите. Алчността често наслагва видението на славата, богатството или любовта, с което кара човека да желае да прояви тези видения, които не идват от собствената му душа. Освен това, Алчността изкушава посветените с избора на такъв вид действие като авантюрата, хазартните игри или рисковани инвестиции за получаване на богатство, докато душата за изпълнение на своята мисия може да не се стреми към него. Сключвайки сделки с Алчността за получаване на богатство, слава, състояние или любов, човек прави договори, които по природа са кармични и за отработката на които вбъдеще ще се изисква живот в 3-ото измерение. Ако човек върви по пътя на възнесението, трябва да бъде уравновесена цялата триизмерна карма. А подобни съглашения в резултат ще пречат на човека да се възнесе. Избавлението от всички сделки с Алчността ще доведе начина на живот в пълно съответствие с пътя на възнесението.
    Още един пример на самонадеяност, породена от презапасяването, са тези, които предполагат, че заслужават по-малко, отколкото вдействителност им е нужно. Такова убеждение в човешка мисъл-форма предполага, че за духовността е необходима нищета. А за духовния път не са нужни нито нищета, нито богатство, а абсолютно равновесие между даването и получаването – „златната среда”. Ако човек се откаже от достатъчно храна, необходима за възнесението, то процесът на възнесение може да бъде ограничен или въобще да не се състои. Всяко ограничение има отражение в действията на другия полюс на самонадеяността, породена от презапасяване.
    Често на тези, които предполагат, че заслужават по-малко от другите, им е присъщо да се отказват от тези неща, които ще им донесат някакво удовлетворение. Това може да бъде даже отказ от това, което помага на формата в процеса на възнесение, като минералните вани, масажа, акупунктура или прекъсване на работа. Тук може да се отнесе жизнената среда или дрехите. Когато посветените преодолеят това ограничение, те ще се научат да вземат всичко, което им е необходимо, изхождайки от това, което душата определя като необходимо за пътя на възнесението.
    За Людмила беше присъщо да се ограничава в ранните етапи на живота си. С времето тя се научи да получава всичко, което душата й предполагаше, че й е необходимо. Тези нужди бяха много повече, отколкото тя сама си позволяваше по-рано да има. И получавайки това, което душата й определяше като необходимо, тя започна да изпитва „вътрешна удовлетвореност”. Това я приведе до постоянното чувство на удовлетвореност, изпълващо земния й живот.
    Друга форма на ограничение е спазването на „диети”, когато посветените се отказват от желана храна. При възнесението човек може да повиши теглото, готвейки се за рязък скок във вибрациите. Този скок е пряко свързан с ХЧР /Хормон на човешкия растеж/ , който се активизира при възнесението, извиквайки „чувството за глад”. Този хормон предизвиква също общо увеличение на размера на формата. Извънредната загриженост за повишаването на теглото може да стане подводен камък за посветените. Ако посветеният иска да остане слаб и се изтощава с диети, той няма да получава калории или питателни вещества, необходими за възнесението на формата.
    Противоположност на стремящите се да останат слаби са тези, които се хранят повече от нормата заради нереализираните потребности в живота си и в резултат страдат от напълняване. За такива хора процесът на възнесение ще бъде свързан с чувството на вътрешно удовлетворение, когато повече не е нужно да дават на формата повече от необходимата храна. В резултат такива хора в процеса на възнесение ще свалят наднорменото тегло.
    Първоначалният план на ху