Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236984
Users Today : 4413
This Month : 84826
This Year : 374703
Views Today : 18087
Who's Online : 93

Архангел Рафаил: Егрегори

Архангел Рафаил: Егрегори

Архангел Рафаил: Егрегори. Беседа 2

Контактьор: architect

Ч.: Здравей, Рафаил! Иска ми се да продължим общуването.
Р.: Здравей, скъпа! Питай.
Ч.: Въпрос на читател: „Християнският егрегор, интересно, защо е толкова разделен? Кой се възползва от енергията на вярващите?“
Р.: Темата за егрегорите е много обширна. Невъзможно е, да се изучи набързо. За да отговоря на въпроса, ще започна с понятието егрегор. Ще го нарека съвкупност от връзки за енергообмен, изграждани от хората, съсредоточавайки вниманието си на определени идеи. Християнският егрегор или който и да е друг, са с еднакви принципи на създаване. Изначално, тези връзки са възниквали доста спонтанно и хаотично. Но когато мощта на потоците в тях достига значими показатели, се нуждаят от подреждане и техническо обслужване. За такава работа се хващат тези, които са заинтересовани да се включат към възникналия енергообмен.
За по-доброто разбиране на темата, ще разгледам човешката кръвоносна система. Кръвта тече в тялото по затворен кръг. Ръката не може да се самоизолира и да каже „не си давам кръвта“. Това е единна система. Докато кръвта циркулира нормално по цялото тяло, поддържа всички важни жизнени процеси.
Циклите на енергообмена действат по подобен начин. Те са затворени и включват множество участници, образуващи единна система за циркулация. С какви същности е свързан човека в активен енергообмен, зависи от мисловните му предпочитания. Ако често пребивава в негативно състояние на съзнанието, регулярно обменя енергии с нискочестотните същности. Ако предпочита да живее в приемане, в любов и радост, при човека са по-активни и развити връзките с високочестотни участници в енергообмена. Тъй като, кръвта циркулира по затворен цикъл, човекът не може да приема и отдава жизнен ресурс.
Чрез християнският разпределител на потоците, тече много разнообразен обмен: между хора и нискочестотни същности, между хора и други хора, между хора и деструктивни цивилизации, между хора и конструктивни цивилизации, между хора и разни високочестотни души (учители, свръхдуши, ангели и архангели). С една дума, този разпределител на потоците е универсален. И въпросът е само, до къде може да достигне вярващия чрез съзнанието си. Чрез искрена любов към Бога, за която разказва християнството, може да се достигне до най-висок опит на единство. Независимо от изкривяването в писанията поради ограниченото разбиране на други вярващи, религиозният човек не е ограничен по никакъв начин, в искрения си устрем към Бога.
По въпроса за храненето, ми се иска да уточня един важен момент: обикновеният човек се осигурява с жизнен ресурс напълно, чрез храна, вода и дишане. Това е достатъчно само за оцеляване, но за изпитване на радост, интерес, ентусиазъм, увлечение и пр., на човека е необходимо допълнително вливане. Конструктивните същности преумножават този ресурс и ви го предават, за да имате пълноценен емоционален живот. А сега си представете, ако започнат, да се питат, къде отива, и кой използва ресурса им. В затворените цикли, енергообмена е непрекъснато приемане и даване. Затова, е най-добре, въпроса да се зададе по друг начин: защо хората се пилеят за негатив? Нали от това зависи пряко, какви същности участват в енергообмен с тях. С хора, съзнанието на които е в низките честоти, действително могат да се случват неприятни работи. Могат да им отнемат ресурсите. Такава е спецификата на енергообмена при привързаните към негатива и вредата. Човекът вреди и на него вредят. Но тези условия, той предизвиква сам в живота си, с начина на мислене.
Мнозина се интересуват, защо през християнския разпределител текат такива нисковибрационни потоци. Нали вярата е призвана да бъде светлина в тъмнината. Но работата е там, че хората изпитват на религиозна основа много негативни чувства. Това може да са гняв и презрение към другите хора. Това може да е, недоволство и борба със самия Бог, когато живота не се получава според желанието. Някои правят ужасни неща и постигат успех от чуждото нещастие, след което се обръщат към религията и жертват крупни суми за църквата. По този начин, хората се пазарят с Бога, опитвайки да си купят прошка. Мъките от угризения на съвестта, също се изливат като християнски размишления. На религиозна почва, вярващите се възгордяват често, въобразявайки си, че са богоизбрани. Други, поради ниската си самооценка, напротив, се принизяват още повече, смятайки се за вечни грешници, недостойни за любов. Примерите за нисковибрационни религиозни чувства и мисли, може да се изброят още много.
За подобни размишления, хората пилеят големи обеми от ресурси. Тези, които изпитват негативни емоции, поради религиозната си вяра, са достатъчно много. Тези потоци трябва да идат някъде. Затова, за тях също има затворени циркулационни цикли. И сами се досещате, кои същности са заинтересувани, да се включат в тях. На това се крепи „тъмното подземие“, само защото много хора не могат, да мислят по друг начин. Засега, не им е ясно, какво представлява безкористната любов. Остава ни само да чакаме, докато им узрее съзнанието, натрупвайки мъдрост. Надявам се, че някога, тези души ще усетят, най-накрая, благо състояние, когато човек не вреди, не се гневи, не се съмнява, не се пазари и не се занимава със самобичуване. И работата не е, защото религията учи на лошо. А защото, човекът, все още, търси пътя към Бога и начини да постигне душевно равновесие. Както неопитният художник пилее боите за неудачна картина, така и тези хора изразходват жизнен ресурс за чувства и мисли, които не им носят радост.
Чрез християнският разпределител тече също и безкористна любов към хората и Бога. Нали в един и същи човек, има най-различни състояния на съзнанието. Разбира се, с тези потоци се занимават съвсем други същности. Преумноженият жизнен ресурс се насочва към душата на човека или се преразпределя за подкрепата на други нуждаещи се хора.
Когато човекът умее да влиза в благо състояние на съзнанието, може и сам да насочва любовта си, към когото иска. Това може да са и любими хора, и собствената свръхдуша, и учителите от по-високото ниво. Такъв енергообмен има съществени преимущества, защото е приятен и се усеща като тайнство, насищащо душата, което имаш желание, да го направиш неразделна част от живота си. Дава на духовните ви практики нов смисъл. Човек започва да усеща единение с тези, с които си обменя. Когато такъв енергообмен стане преобладаващ за вярващия, егрегора губи завинаги властта си над него. Енергийните потоци при човека стават по-оптимални, без посредници.
Ч.: Има информация, че от християнския егрегор е сложно, да се изскубнеш. Той удържа човека.
Р.: Когато човека има изградени много връзки с егрегора, е невъзможно да се прекъснат всичките наведнъж, защото енергообмена е затворен цикъл. Ако човек има сериозно намерение, да се избави от влиянието на егрегора, ще трябва да реорганизира енергообмена си по някакъв друг начин. За целта, ще трябва да си изясни, накъде иска да поеме. Нужен му е нов устрем, достатъчно уверен, което да му помогне, да прекъсне предишните си привързаности.
Случва се и така, че вярващия се е разочаровал и изпитва негативни чувства към християнството, при това се бори за свободата си от егрегора. Но с такива емоционални състояния, формирането на по-благи връзки, е невъзможно. Човек в състояние на отблъскване и борба, най-вероятно, ще си остане вързан за християнския егрегор. Просто, енергообменът му ще тече през ниския диапазон на разпределителя, като нисковибрационно състояние на съзнанието. Оцветения с негатив ресурс, е много трудно да се очисти до кристална чистота. Затова, отива при тези, които могат да го използват, без излишни усилия. Ресурсът може да бъде насочен за допълнително очистване към хора с нисковибрационен обмен. Или да го преразпределят за нуждите на деструктивните цивилизации и демоните.
Напускането на всеки егрегор трябва да е акуратно, с разбиране, как е устроен енергообмена. Неудовлетвореност, гняв или лакомия („използват ме“), са нисковибрационни състояния. Затова, ефективно решение ще е, пълното преразглеждане на опита от взаимодействието с егрегора. Трябва да се отработят и отслабят всички негативни емоционални връзки. Отрицателното отношение е главният фактор удържащ човека в текущия енергообмен. Докато човека е сам източник на негатив, не може да се включи към по-доброжелателни участници в енергообмена. А просто да прекъсне връзките, не бива. Да затвори енергообмена в себе си, не е по силите на обикновения човек. Затова му е необходима някаква алтернатива. Удачен вариант е решението на човека, да вярва в Бога и да го обича непосредствено, без посредници. Да го опознава чрез благи състояния, усещайки в медитациите си единението си с всичко съществуващо. В този случай, се постига крайната цел на религиите.
Има и по-печални варианти: човека се разочарова от религията, загубил е вярата в Бога и не е наясно, какви да ги върши по-нататък. В такъв случай, за да се избави от егрегора, трябва да се насочи към благи състояния и да работи активно с тях: да отгледа в душата си приемане, оптимизъм, нежност, радост, дружелюбие, любов и т.н. Нали тези чувства са достъпни за хората, разбираеми са и не зависят от вярата. За такова пренастройване е желателна някаква приятна за човека физическа дейност. Прости варианти на грижа за градината, единение с природата. В този случай, пренастройката става по естествен начин, но не веднага. Необходимо е настойчиво намерение и нови навици в мисленето, нов хармоничен начин на живот.
Ч.: Въпрос на читател: „Вижда се, как местните религии разделят хората? Колко воини е имало на религиозна основа, колко жертвоприношения са правени в разни сектантски обреди? За какво са необходими изобщо тези религии? Може да се измисли нещо ново, вяра в себе си и развитието си? За да не се кланя човека на разни богове, а да възвеличава себе си (в добрия смисъл), да се стреми към развитие като частичка на Бога, както и да помага в развитието на другите. Нима в мирозданието няма нормални вярвания?“
Р.: Вие имате нетеистично религиозно-философско учение отговарящо на описанието – будизма. То е измислено, засеяно и развито. Можете да го изучите самостоятелно, да се запознаете с живота на хората, които го изповядват, да си направите изводи, как действат тези възгледи в цивилизацията ви.
Мнозина питат, защо да не се измисли нещо ново. Но хора с желание, да измислят нещо реално, са малко. Нали изисква доста усилия. Да внедряваме идеи направо в съзнанието на въплътените, не можем. Това е нарушение на свободната воля. Човекът трябва да се заинтересува и да приема новите учения сам. Значи, трябва да има ентусиасти, които да оформят тези идеи, да ги направят привлекателни и да започнат да ги разпространяват. И такива хора има. Те разнасят постепенно нови духовни идеи. Такива хора действат – това винаги е сложно. Точно затова, промените в обществото ви са бавни. Защото, всички искат нов живот, а единици са готови да вложат усилия, за да се промени нещо реално.
Що се касае въпроса, дали сме наясно, какво се получавате от религиозните възгледи. Йерархията за развитие има мощни автоматични системи за анализ, които виждат и миналото, и бъдещето. Те сумират огромно количество показатели за изучаване на душевната еволюция. Има древни свръхдуши, които никога не спят, затова помнят милиони години от вселенския опит. Как можем нещо да не виждаме или да не разбираме? Йерархията за развитие виждат и разбира много повече от човека, затова сме лишени от много илюзии. Анализирайки огромни масиви от данни, виждаме, че просто не съществуват идеални варианти. Вашият свят е прекалено сложен и противоречив. Затова, решенията се вземат на основа прозаична реалност. И това огорчава не само вас.
Често наблюдавам, как възприемат хората тези, които им помагат в развитието. Знаете, когато малкото дете не е запознато с ограниченията на родителите си, иска това, което не могат да му дадат. За малкото, бащата и майката са източниците на всички дарове, като могъщи вълшебници. Но пораствайки, детето започва да разбира, че не може да получи всичко, което му се иска. И преразглежда отношението си. Възможно е, дори детето да мине през стадий разочарование от родителите. В зряла възраст, вече е запознат със силите си и е наясно с ограниченията, каквито са имали и родителите му.
Учителите имат с хората много подобни отношения. Вие очаквате от нас чудеса, щедри дарове, удивителни идеи, които бързо и ефективно да подобрят живота ви. И тези, които сега очакват от нас прекалено много, възможно е, да бъдат разочаровани. Други няма да бързат с изводите. Такива хора, ще изчакат първо, „да пораснат“ и да разберат, какви са ни ограниченията. Защо, йерархията за развитие, при цялото си желание, да сте щастливи и единни, не може да ви го осигури. А ако можеше, отдавна би го направила.
По този начин, преминаваме на напълно различни размишления. В действителност, няма значение, каква е причината за разделението между хората: дали е във вярата, в националността, в политическите убеждения, в желанието за повече материални блага и т.н. Важното е, че във вашия свят, много души са се устремили сами към разделението. На ниво дълбоки усещания, са забравили за единството си. Отслабнали връзките помежду ви.
Представете си, че масивната душа е голям сноп разноцветни нишки. Следствие разделителните процеси, които не винаги може да се предотвратят, тя се дели на няколко фрагмента. При това, разноцветните нишки се разпределят неравномерно. В един фрагмент попадат повече син цвят, в друг – повече червен и т.н. По такъв неконтролиран начин, се разпределят оттенъците на осъзнаването между фрагментите. Затова, всички души придобиват уникални свойства, заради различните си структури. Например, една душа става по-жизнеспособна и агресивна, друга е меланхолична и ранима, трета е бавна и замислена, четвърта е бодра и нетърпелива и т.н. Разбира се, оттенъците в душите са много повече. Структурата е съществено по-сложна. Но идеята е разбираема – след разделението, душите стават с малко подобие и потребностите им се различават. Но, ако в голямата душа има голямо разнообразие, в разделените души, съчетанията и пропорциите са своеобразни. Например, когато едни оттенъци са в излишък, а други – в недостиг. Между тези части на някога единна душа, си остават връзки във вид на тънки нишки. Но те са вече недостатъчно, за да подсигурят необходимия енергообмен, който да им напомня, че произлизат от единен Бог и в действителност, никога не са губили връзките помежду си.
След непроизволното си разделение, фрагментите помнят много слабо или изобщо не си спомнят, че произлизат от една душа. Те може да не се разпознават. И понеже фрагментите се различават, трудно остават редом по принципа за подобието. Те започват да се отдалечават, стремейки се към разни неща. Предпочитанията и възгледите им се разминават вече, затова между тях възникват най-разнообразни реакции: от равнодушие до рязко негативни емоции, които с една дума, се наричат отчуждение.
Във вашият свят преобладават именно такива души, които са се отчуждили и смятат, че всяка е отделна същност. И понеже се различават съществено, на Земята възникват най-разнообразни идеи. На това се дължи многообразието на религиите. Разните души имат свои уникални потребности. И всеки човек иска да намери нещо интересно, лично за себе си.
Може ли, да има универсална религия, която да помогне на хората, да преодолеят отчуждението? Това е въпрос, който остава актуален, както и преди. Търсили сте му отговора и в миналото. И ще продължите да го търсите в бъдеще. Процесът на еволюция във вярванията е непрекъснат. Но задачите му са наистина сложни. И това не са просто задачи, а истински предизвикателства!
Що се отнася до християнската религия, нейната основа не е иносказателна. В нея има много информация, която може да се приема буквално. Изброявам идеите, които, може или да са опростени и изкривени, но съответстват на основите в нашето мироздание:
– единен Бог;
– души, завръщащи се обратно към Бога;
– структура в йерархията на развитие: „ангели“, подбуждащи да правят добро, „демони“ изкушаващи да вредят;
– съществуване на по-прекрасни и чисти места, където попадат душите за благите си деяния;
– съществувание на мрачни и неприятни места, където попадат за вредителство;
– обща представа за вреда спрямо ближния: убийство, кражба, лъжа, корист, алчност и пр.
Не мога да давам чрез теб обемен обзор на основите в християнската религия, които са истинското положение на нещата. На теб не ти достига познаване на писанията, моя будистке (усмивка). Но списъкът е доста голям. Мощната идея за единния Бог, прави християнството предпочитано за йерархията на развитието. Еволюцията на тази вяра е насочена отдавна, към повече хуманност. Затова си струва, в нея да се влагат усилия. Запазвайки и задълбочавайки основите в съответствие с новата информация, в нея може да се постигне ново, съвременно виждане. А колко идеи ще решат да премахнат и да добавят в християнската вяра, зависи само от вас.
Ефективността на религиите се оценява по способността, да повишава единството между душите. Йерархията за развитие е заинтересована, едни души да помагат в развитие на другите. В това отношение, будизма отстъпва на християнството. Просветлените будисти не винаги искат да помагат, предпочитайки бездействието във възвишени състояния на съзнанието. Това не означава, че избора им не се уважава. И все пак, много развиващи се души се нуждаят от грижа и подкрепа. Затова, на отговорните възнесени същности се предлага винаги, да помагат в развитието. А при душите в християнската религия, отговорността за другите, се проявява по-активно и по-често.
Ч.: Т.е. пътят на бодхисатва, който отказва да премине в нирвана, с цел спасението на всички живи същества, не е много актуален?
Р.: Той действително, не е много популярен сред преминалите, практикували будистки традиции. Все пак, в повечето случаи, предпочитат индивидуалното освобождение. Това не означава, че от будизма няма доброжелателни майстори, готови да помагат в развитието. Но това философско течение учи хората, да се отнасят много равнодушно към много неща. Дава не само свобода от страданията на сансара, но и висока пасивност, равнодушие към „илюзорните проявления“. При това, мнозина след прехода, така си и остават кармични длъжници. Нали към освобождението са ги водили учители, предали са им знания земни майстори, но будистите често отказват, да помагат на другите. Макар, помощта да е винаги необходима и добри ръце са винаги в недостиг за йерархията на развитието.
Ч.: Значи, религиите са необходими, за да напомнят на хората това, което са забравили?
Р.: Да. При повечето земни души не е останал спомен за единството. Затова им е необходима информация, за да си припомнят, от къде са дошли, и накъде отиват. Но понеже нямат ясни спомени, знанията остават на ниво вяра. Липсата на спомени предизвиква свободните интерпретации, фантазиите и изкривяването на религиите. Всичко това се отразява на човешкото творчество и е трудно да бъде контролирано. При това, е доста сложно, да се оценят новите идеи като потенциална ефективност. Може, някои от тях да свършат работа за конкретния исторически етап. Дори да не са идеални, ще подготвят почвата. А с еволюцията на обществото, вярванията ще се променят – усъвършенствайки се с развитието на общото съзнание.
Ч.: Въпрос на читател: „Означената търпимост подразбира непротивене на злото с насилие? Или може да се съчетае с принципите на самоотбраната и необходимото възпитание на децата (в т. ч. и чрез метода „с камшик и примамка“)? Нали е ясно, какви чудовища могат да израснат, когато е позволено всичко.“
Р.: Колкото е по-строг обета ви, толкова ще е по-трудно, да го спазвате. Ако го нарушавате често, може да се разочаровате и да престанете да го следвате. Затова, човека трябва да избира реално осъществими обещания. В случай на успех, може с времето да го преразгледа и да добави нови неща.
Самоотбраната е много нееднозначна. Нали в такива момени е трудно, да се контролирате. Затова трябва в обета да е включен начин на живот, който позволява максимално, да се избягват ситуации, които изискват самоотбрана.
Осъзнавам, колко е сложно за родителите. Нали душите на децата ви си имат история и задачи за въплъщението. Може да се каже, че децата ви не са съвсем деца. Понякога са дори по-опитни от родителите. Но, след като са в живота ви, значи си имате общи задачи. Ако детето е непослушно, запитайте се, какво трябва да научите от ситуацията?
Ако родителят е прекалено тих и нерешителен, възможно е, задачата му да е, да се научи да проявява повече решителност при възпитанието, очертавайки за детето приемливи граници за поведение. Ако родителят е невъздържан и обича да командва, непослушното дете го учи на търпение, прошка и любов.
Методите за възпитание, препоръчвани от вашите психолози, може да се нарекат напълно ефективни и хуманни. Мога да дам само общ съвет. Запитайте се: „Защо животът ми се подрежда по този начин?“, „Какво казва ситуацията?“, „Какво мога да направя, за да не навредя на своята и на детската душа?“. Много неща се правят импулсивно. Отлагайте, при възможност, педагогическите си решения. В този случай, ще можете да погледнете на ситуацията, с бистра глава.
Ч.: Отново не успяхме да преминем всички интересни въпроси. Имаш ли нещо против, да направим и друга беседа?
Р.: Виждам някои читатели, които са сериозно заинтересувани от обсъжданията ни. Може да се каже, че размишленията им са помръднали от мъртвата си точка. Сега трябва да се работи с всеки осъзнат човек, ако има поне някакъв шанс, да се подобрят резултатите от развитието му. Затова, няма да е излишна друга беседа.
Ч.: Добре, благодаря!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11206-arhangel-rafail-egregory-beseda-2
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: