Статии
Брояч от 3.2006г.
5680454
Users Today : 185
This Month : 3424
This Year : 128651
Views Today : 1076
Who's Online : 8
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Как да помогнем на детето си ако е твърде срамежливо

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Има една възраст, в която децата стават срамежливи и това е нормална част от развитието им – те са фурии вкъщи и с „цип на устата“ навън. Спокойно, този период се израства в първите години.
Срамежливото дете има вероятност да се превърне в бъдещ интроверт, а причините за това поведение може да са различни. Понякога проблемът е в семейството ви – ако често с партньора или друг член на домакинството повишавате глас, това може да е проблем за детето и то да промени поведението си, като стане неочаквано затворено. Когато майката или бащата отсъстват по-често или по-дълго от вкъщи, това също може да разтревожи детето и то да го покаже чрез това си поведение. От друга страна родители, които са „хеликоптери“, т.е. следят на всяка крачка детето си, също може да го накарат да „млъкне“ и да се затвори.
Деца, които са единствени в семейството, често пъти имат по-малко социален опит от тези, в по-широки семейства, където се научаваш по-лесно да влезеш в разговор и игра. Във възрастта около 4 години детето вече може да е събрало своя опит за „несправяне“ и затова да го е страх да влиза в общуване с другите. Това може да бъде преодоляно, ако си дадете време и положите усилия.
Като начало може да започнете с четене на подходяща книга, каквато е „Сам в гората“ (Изд. „Вакон“) . Сам е таралежче, което няма приятели – нещо, което вашето дете ще разбере – и през историята на малкото животинче може да открие какво да направи. Предназначена за деца 3-6 години, под формата на приказка с приятни за детското въображение илюстрации, книгата спокойно показва, че да си сам е състояние, което може да се промени.
Допълнителната стойност е, че четейки я с детето си, вие също участвате в подкрепата му да открие начин да се справи. Избягвайте екзалтирани изречения като: „Ето, той си намери приятели!“ или „Не е трудно!“. Не очаквате да стане чудо с детето ви и на следващата вечер да го намерите в двора на детската градина, заобиколено от деца. Дайте му време, не му набутвайте книгата, а ако то поиска отново да я прочетете заедно, това би било добър знак. Четенето на книги преди заспиване е един от сигурните начини то да прояви интерес към литературата, но не само – това е сигурен начин за допълване на връзката помежду ви (на тези, които използват мобилни телефони за приспиване на децата – недейте, това е удобен, но не е добър начин за приспиване – нито на възрастни, нито на деца).
Друго, което може да направите е, да окуражавате и хвалите детето си за конкретни негови постижения. В известен период се наблюдавайте и открийте колко често го критикувате (тук включвам и „ти пак не…“, „кога най-накрая ще…“ и т.н.) и се фокусирайте върху това с какво То Е. Много от децата с такова поведение споделят, че се чувстват физически грозни или непривлекателни, глупави или малко интелигентни или че другите няма да оценят техните интереси, т.е. мислят, че не са забавни. Дали те са такива според вас, няма общо с тяхното самовъзприятие, а с това получавате ключ върху какво да обърнете внимание – ето няколко реплики за „задния ви джоб“ – „имаш красиви очи“; „мислиш бързо“ или „хей, ти помниш много добре!“.
Когато не е оценено за онова, с което се справя, то понякога спира да се опитва, а да можеш да се оценяваш сам е част от самооценката – и затова подчертавам, че е добре да го хвалите не „по принцип“, а за конкретни постижения. Дори да ви се струват малки – няма да се „възгордее“, но ще знае, че е добро в нещо. Малките постижения и стъпки са големи постижения в посока детето ви да направи каквото и да било различно от общоприетото. Спомагайки за процеса на развиване на увереност, детето ще преодолее естествената си тревожност, няма да я разгърне и с времето ще намали самокритичността си. Да, вашето малко дете може да е вече самокритично, особено ако и вие имате високи стандарти.
Избягвайте етикета „срамежлив/а“, защото детето може да си свикне с него и да приеме, че не може да се промени. Затова и сериозното предизвикателство пред вас е да не се държите като родител на срамежливо дете, а именно – оставете го до вас (без телефон или таблет в него) и не обяснявайте колко е срамежливо, а водете разговор с другите възрастни, оставете да свикне с новата обстановка и не го насилвайте да играе.
Да приемете обаче срамежливостта като предизвикателство и да му помогнете да я преодолее, е важно. Затова му показвайте социални умения – тук включваме говоренето с познати хора на улицата, децата учат през имитация, обяснявайте му очевидни за вас действия – „Сега този човек отива и казва „Здравей“, а другият му отговаря, после двамата ще си поговорят и ще се разделят“. Съдействайте на децата да разбират емоционалния си живот и да успеят да го различат. В последно време в големите градове се предлагат различни форми на занимания, комбиниращи психология и физическа активност – като психомоториката, които са полезни в такива процеси. Но, разбира се, ако всичко това не даде ефект или детето ви е екстремно срамежливо, бих ви насърчила да се срещнете с детски психотерапевт.
Детелина Стаменова
https://woman.bg/mama-i-dete/kak-da-pomognem-na-deteto-si-ako-e-tvurde-sramezhlivo.63643.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти