Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236089
Users Today : 3518
This Month : 83931
This Year : 373808
Views Today : 14809
Who's Online : 88

Владика Сен-Жермен. Разширение на Вселената

Владика Сен-Жермен. Разширение на Вселената

КВАНТОВА ФИЗИКА ЗА ДОМАКИНИ. Владика Сен-Жермен. Разширение на Вселената

Всички ченълинги, които четете, са лично пречупване на истината, а това е неизбежно в една или друга степен. Затова, преди всичко слушайте себе си – как сърцето ви откликва на информацията. Моята задача е да задам въпросите, над които вие също може да се замисляте. А отговорите всеки може да открие в себе си.
Здравей, Сен-Жермен! Разкажи ми за разширението на Вселената. Защо се разширява?
Приветствам те, душа! Радвам се на общуването.
Помниш ли, разказвали са ти за центростремителните и центробежните сили. За поляризацията. Вселената е поляризирана. Т. е. съществуват две нейни крайни състояния, които предизвикват тези движения. Да, две противоположни състояния на Вселената. Две точки на привличане или отблъскване. В зависимост от позицията, в която се намираш. Тези две сили са същината на движението и те го предизвикват. Състоянието на покой е липсата на тези сили или равновесието им.
В мирозданието от диполен тип всичко съществуващо се подчинява на тези две сили. И съществуващата Божествена енергия просто протича от едното пространствено обединение в другото.
Съществува ли мироздание, което да не е диполно?
Разбира се. Построенията на Отеца са разнообразни и в тях има всичко. Но нашето пространство, нашата Вселена е от диполен тип или това, което наричате дуалност. Точно затова тук има свободен избор. И ако го няма в другите пространствени обединения, това не означава, че те са по-лоши в сравнение с вашето. Просто има друга организация на пространството. Не диполна.
Например, за теб, навярно, ще е сложно да разбереш, че съществуват пространства, където има свободен избор, но избират наведнъж всички възможни варианти или разна последователност от варианти. Това е квантов избор. Предстои ви да го усвоите. Когато произволна точка е всичко едновременно и избора на произволна позиция е избор на всички едновременно. Във вас ги има тези квантови точки.
Но да се върнем към диполността. Диполността на Вселената подразбира съществуването на две основни полета на взаимодействие. Това, което при вас се нарича минус и плюс. Или двете страни на монетата. Невъзможно е съществуването на едната страна без другата. Едното поле не съществува без другото. Двете полета се уравновесяват едно друго, и затова Вселената е относително стабилна. Ако едно от полетата нарасне прекалено спрямо другото, ще се получи колапс. Вие разбирате колапса като свиване в точка. Но съществува и обратно значение: преобръщане наопаки. За това вече са ви говорили.
В определени моменти действието на тези две различни сили, а именно на отблъскването и привличането, центробежна и центростремителна сила, са различни. И във Вселената съществуват множество механизми за саморегулиране. Когато критическата мощност на едната от силите нараства, едновременно започват процеси за нарастването и на противоположната сила. Но повече прилича, все пак, на запълване място с ниско атмосферно налягане от място с високо, под влияние на разликите в налягането.
Цялото мироздание е течение на Божествените енергии, които се подчиняват на тези закони. За да е стабилна Вселената, енергиите постоянно се предвижват от една област на пространствено обединение в други и по този начин се регулира «налягането» в пространството, напрежението на силите. В едни области на Вселената преобладават центробежни сили, в други – центростремителни, но като цяло се запазва баланса и затова творението е устойчиво. Не се разпада на части, цялостно е и се подчинява на единен закон.
През цялото време говориш за пространствено обединение. Какво представлява? И, изобщо, какво е пространството?
Всичко е енергия и нейните промени. И затова, и времето и пространството са енергия. И временно-пространствения континиум е просто определена конфигурация на енергиите. Цялата Божествена енергия е разделена на части, които се развиват самостоятелно, съобразно закона за свободния избор. Или, с други думи, постоянно избират движение към една или друга страна на поляризацията. Т. е. избират центробежно или центростремително движение. Тези части, под действието на силите, се обединяват постоянно в групи или групите постоянно се разпадат и се създават други.
Пространственото обединение прилича на колективна душа. Помниш ли за частиците метал, които под въздействието на магнит, се подреждат по някакъв начин. Пространствата се формират по същия начин. И характеристиките на пространството, създадено от група Божествени части, са сума от характеристиките на всички части, но не проста сума, а квантова. Както при наслагване на полета или цветове, ако така е по-разбираемо за теб.
Тези обединения от частици Божествена енергия, създават пространства, в които взаимодействат или създават, така наречените, общи обменни полета. Това по същността си е едно и също. Т. е. е някакво общо поле, някакво общо пространство, където тези същности, тези части си взаимодействат. При това, извън това пространство, могат да взаимодействат по различен начин, в зависимост от характеристиките на това «извън пространство».
Нека за нагледност да си представим окръжност, която се пресича с множество други окръжности. Общото пространство на пресичането им е тяхното обменно поле. Там, където си съвпадат всичките, тази част включва характеристиките на всичките окръжности. Но всяка окръжност има участък, който не взаимодейства с обменното поле, но могат да взаимодействат с другите окръжности от това множество или с други множества. При това, това множество от окръжности и тяхното обменно поле, може да е съставна част на още по-голяма окръжност.
А сега си представете същото, но не линейно, а сферично, т.е. вместо окръжности си представете сфери.
По този начин, няколко сфери обединяват характеристиките си, за създаване на общо пространство или общо поле на взаимодействие – обменно поле.
Значи разширението на Вселената е действие на центробежната сила?
Не само. Това е сума от векторите в развитието на тези две сили на този момент от времето. При това, пространствената Вселена е нееднородна. В някои части преобладават центростремителните сили, например, това, което наричате черни дупки. А в някои – центробежните, например, това, което наричате квазери. Една част от пространството се свива, друга се разширява. Това са едновременни процеси. Но общия вектор на движението, сумата от силовите вектори, дава разширението, което сега наблюдават учените ви.
Но нима резултата от наблюденията не зависи от наблюдателя? Какво наблюдават тогава?
Зависи. И това е още един скок във вашето съзнание: разширението и свиването на Вселената го извършвате вие. Със своето наблюдение. Със своите очаквания. Т. е., именно вие и другите участници в този процес създавате тези взаимодействия. Центробежните и центростремителните сили не действат сами, насочвани от някакви структури. Те, както всичко друго, съществуват като потенциал, съществуват във всяка една точка на пространството, в всеки квант на Божествената енергия, а в този квант те са уравновесени. Това е Божествената Пустота, потенциала на всичко. Но в резултат на вашия избор, започва да се активира действието на едната или другата сила. Вие проявявате една или друга сила чрез своя избор. Проявявате се като действието на едната или другата сила. Във вас постоянно протичат и двата процеса, в всеки един момент избирате едното или другото движение. И по този начин, сумата от всичките ви избори създава характеристиките на обменното поле, характеристиките на пространството, което създавате чрез обединението си. А сега създавате пространството на разширяваща се Вселена. Не Вселената се разширява под действието на необясними и загадъчни сили, а вие, всички заедно, я разширявате със своите прояви. Със своите избори.
От това може да се направят няколко извода:
1. Нашият избор на едно или друго пространство и обединението с други същности при създаването на пространството, обединяването на характеристиките им, е нашето съвместно творчество. Значи, индивидуално творене е невъзможно?
2. Силите на Светлината и силите на Тъмнината са поляризации на всяка от силите и т.н. борба между тях, е просто механизъм за уравновесяване на пространството, за да не се получи колапс. Значи, те просто изпълняват работата си?
Ти израстваш. Харесва ми, че не се плашиш от Божествената си сила и знанието, че именно вие определяте законите за развитие на Вселената, че колективният ви избор го прави, и това не предизвиква страх във теб.
Нека разгледаме твоите изводи. Вашите ежесекундни избори на една или друга сила, на една или друга даденост, създава характеристиките на пространството, което ви обкръжава и това е съвместното ви обменно поле, полето на взаимодействие на вашите енергии. Точно това е вашето съвместно творчество. Извода ти е правилен.
Индивидуалното творение, по принцип, е възможно, ако престанеш да взаимодействаш с всички Божествени части, което по принцип е рядко постижимо, защото ти си форма. Формата има граници, а границите обезателно се докосват до нещо външно, затова са и граници. Затова, докато си част, винаги взаимодействаш с други части и Цялото, част, от което си.
Но, ако станеш Цялото, творчеството ти ще стане индивидуално. Т. е., когато станеш тази самата голяма окръжност, която включва във себе си всички други окръжности или сфери, ще станеш индивидуален творец. Или казано по вашему – ще станеш Бог.
Докато твориш, взаимодействаш с другите части, с външно докосване и външни обменни полета, понеже си отделена. Но ако тези полета станат просто част от теб и осъзнаваш своята цялостност, ще започнеш да твориш в себе си, както го правят Боговете. Разбираш ли?
Давай още веднъж. Бог е създал в себе си части, а тези части, докато са части, взаимодействат чрез взаимодействие на техните граници и по този начин създават обмени полета, поле на взаимодействие и общи пространства, на които предават качествата, които са им присъщи или които избират. Но представи си, че една от «окръжностите» или една от сферите, изведнъж започне да израства и да се разширява. А разширявайки се, започне да поглъща (да включва в себе си) всички други окръжности-сфери и, рано или късно, ако продължи да расте, ще включи в себе си всичките тези части, всички други окръжности-сфери. И тогава става Бог за всички тези окръжности, понеже те стават част от нея. Сега тя твори в себе си, а не чрез взаимодействие с другите. Тя се е събрала в цялостност и се осъзнава и като част, и като частите, и като цел, едновременно. Това е събирането на цялостта.
Сега съществуваш като множество разни реалности. Като Бог си се разделила на части, взаимодействаш и създаваш разни пространствени обменни полета с другите същности. Т. е. сега това са множество окръжности-сфери, които взаимодействат едни с други. Но, когато започнеш да се разширяваш, започваш да се осъзнаваш не като отделна окръжност-сфера, а още много други. Това, което наричате разкриване на подсъзнанието или спомняне на миналите животи. В действителност, минало не съществува, всичко става сега. Затова всичките ти животи са взаимодействия с другите обменни полета и другите пространства.
И когато си «спомниш» всичките си животи, т.е. осъзнаеш всичките обменни полета едновременно, т.е. се разшириш толкова, че включиш в себе си всички свои окръжности-сфери, тогава ставаш Бог. По-точно, тогава се осъзнаваш като Бог. Бог се отличава от теб само с това, че осъзнава, че е Бог. Т.е., той Е едновременно всички свои части и Цялото. И затова е по-мощен и силен, и затова се намира на по-високо и недостъпно за теб сега ниво, на нивото на Цялото.
Но тогава, ако всичко е подобно, този Бог е част или «окръжност-сфера» от друг цялостен Бог. Бог от по-висок порядък?
Правилно. Всичко е подобно и всичко е безкрайно.
А сега, за втория твои извод. За борбата на Светлите и Тъмните сили.
Всяка Божествена част избира една от тези сили. Просто някои от тях ги избират за продължително време. Трудно е да се обясни с линейни понятия, но ще опитам.
Знаете за кармичните уроци. В действителност, няма някаква предначертана карма, има просто ваш избор. Всеки път избирате уроците си. Но можете да ги избирате според възможностите ви за този момент, в зависимост от мощността ви, от развитието ви. С други думи, ако имате крушка от 220 волта, не можете да я включите към по-високо Божествено «напрежение». Затова избора ви е ограничен от вашето напрежение. Или от размера, така да се каже, макар това да е линейно понятие, в зависимост от размера на вашата сфера-окръжност по отношение на вашия Бог. Колкото повече се разширявате и се свързвате в Цяло, толкова повече Божествени части включвате в себе си (защото, в действителност, както вече знаеш, това не са нечии части, а твоите, понеже всички сме едно), и толкова по-мощна ставаш като творяща същност. И, рано или късно, достигаш до размера на Бога. Обърни внимание на това.
Ти не се съревноваваш с някой Бог и не достигаш до границите му за да го погълнеш. Ти си този Бог. Просто, отначало се осъзнаваш като малка сфера-окръжност, а после, се разширяваш, започваш да разбираш, че си голяма – осъзнаваш се като голяма окръжност-сфера, която включва в себе си всички други и се отъждествява с Бога. Не се отделяш като отделен по-мощен Бог, отделно от този, вътре, в който израстваш. Ти си този Бог, ти просто си спомняш, осъзнаваш себе си и се събуждаш от илюзията за своята отделеност. Разбираш ли?
Това е описание на човешката карма. Човешките етапи на избор. Но има, например, подобно понятие и при ангелите. Вие сте по-стремителни, по-импулсивни. Постоянно ви движи импулс за движение, избирате всяка една секунда. Но ангелите също имат избор, щом се усъвършенстват в диполното пространство на Бога. Но техния избор е по-стабилен. Казвали са ви, че са се отказали от правото си на избор. Но това е невъзможно. Ако те се откажат от правото си на избор, ще спрат в развитието си, защото развитието е непрекъснато движение от едната сила към другата. Просто ангелите са избрали по-продължителни уроци, избрали са една от силите за много дълго, по човешките понятия, време. Както своеобразно отшелничество при хората, когато човека се отказва от мирските избори. Точно затова вашите светци приличат по своите енергийни съставки на ангелите и общуват с тях.
Затова има същности в мирозданието, които избират за дълго една от силите и се развиват с нейна помощ. Затова съществуват Светлинни сили и Тъмни сили. Мнозина от тях избират осъзнато този път, за да уравновесят противоположните сили.
Виждаш ли, няма специално създадени от Първоначалния Творец механизми за регулиране, всичко става от само себе си. Системата е саморегулираща. Условно казано, когато започват да преобладават центробежните сили, се появяват същности, които избират центростремителните сили. Това може да бъде сравнено с вашата скука. Макар да не е точно същото. Когато усещаш, че трябва да се заемеш с нещо друго, когато изведнъж възниква необяснимото желание да направиш нещо. Това е регулирането на системата като цяло.
Така различните същности реагират на стабилното състояние на мирозданието. И ако тази стабилност е заплашена, започват други обединения на същностите. Все едно, по интереси се създават други обменни полета на взаимодействие, с други характеристики и системата се регулира. Точно затова е вечна, защото, в действителност, не може да се стигне до колапс. По-точно, има само една възможност за стигане до колапс, когато всички същности или повечето от тях, направят избор в полза на една от силите.
Затова, така наречената борба между Светлината и Тъмнината, е начин за създаване на обменно поле. Част от същностите е избрала устойчив път на центроустременост и призовава към обединение. Част от същностите е избрала центробежната сила и призовава към разрушение и разделение. Но те съществуват само във взаимодействие. Те не само уравновесяват и стабилизират Вселената, но също създават между себе си обменно поле, създават свои характеристики при обмена на енергиите и свои илюзорни пространства.
Но нека да направим следващата крачка в разсъжденията. Понеже всичко е подобно, то, ако една от същностите на Тъмните сили осъзнае, че е част и се разшири до състоянието на Цялото, т.е. до състоянието на по-голямата окръжност-сфера – ще стане Бог, ще разбере, че борбата на Светлината и Тъмнината не е между тях, а между частите им – и ще стане едновременно и Тъмнина и Светлина. И точно същото – ако една от Светлите сили се осъзнае като част и стане по-голяма, отколкото е – ще стане цялостна и ще осъзнае, че вмества в себе си, както Светлината така и Тъмнината.
И към това се стремят всички: към осъзнаването на себе си като Цяло, като по-силно, като голямо. ДА СЕ ОСЪЗНАЯТ КАТО БОГ.
А след това. Следи за мисълта. Такъв Бог може или да продължи развитието на своите части в себе си, да създава светове-мечти, обменни полета от своите части в себе си. Или да уравновеси двете сили и да стане потенциална точка, Пустота. Или да започне да се разширява до осъзнаването на себе си като още по-голям Бог.
Почакай. Толкова много наведнъж! Ако човек достигне обем, ниво на Бог, постигайки своята цялостност и стане Бог, уравновесявайки силите в себе си, ще стане Пустота, т.е. потенциална точка, т.е. Абсолют? Т. е. точно това е квантовата връзка с Абсолюта?
Умница. Точно така. По този начин, всеки от вас е едновременно и част от всички Богове и има потенциала на Абсолюта. Избирайки начин на развитие, вие се разширявате до следващото ниво на себе си-Бога. Избирайки равновесието, се свързвате с Абсолютното Съзнание, с потенциала за развитието на всичко и ставате него. И по-точно, не ставате, а се осъзнавате като него.
Това е разбирането, че всички сте едно, ние всички сме едно. Ти си Бог, и всички твои части са малки Богчета. И ти сегашната, си просто разделението на Изначалния Бог, на Първотвореца, който е възникнал от Абсолютното Съзнание, разделението на разни части в резултат на свободния избор. Но ти си едновременно и Абсолютното Съзнание, което в настоящия момент е разбалансирано в теб, като Бог. Но ти можеш във всеки един момент да се завърнеш в него. Имате множество практики за завръщане към Абсолютното Съзнание. Това, което наричате Шунята. Този мост съществува във вас. И вашите практики за уравновесяване на силите, позволява на някои от вас да достигнат до Абсолютното Съзнание, което в действителност сте.
Но все пак, какво става със разширението на Вселената? Разширяването ми като Бог ли е разширяването на Вселената?
Малко по-сложно. Ти се разширяваш не в буквален смисъл, както изображението с окръжностите, а квантово. Все едно се свързваш с нови сегменти от пространството. Това може да не е линейно. Затова разширяването на Вселената е действието на обменните ви полета, вашето съ-творчество като същности, при взаимодействие и построяването на съвместно пространство за обмен на енергии. Т.е. вие решавате, че Вселената трябва да се разширява и тя се разширява. Това е вашият колективен избор.
В действителност, Вселената пулсира, тя се разширява и свива едновременно, не е еднородна, както вече сте открили. И всички опити да я опишете с формули и закони са неверни. Защото тези формули се променят постоянно, защото всяка секунда се променя вашият избор и затова характеристиките на обменното поле се променят постоянно. Може само да се говори за вектор на промените. Т. е. не можете да бъдете точно уверени, че утре Вселената ще продължи да се разширява. Всичко се променя.
Разширението на Вселената подразбира разширяване на границите й. Затова, разширяването на Вселената е трансформация на човешкото обменно поле. Вие като човечество, сте уязвими за внушения. И затова при вас преобладава главна идея. Например, някога при вас е преобладавала главната идея, че света е статичен, че Земята се крепи на три слона и вие сте сътворявали точно такова пространство, вярвали сте в него и сте го създавали колективно. Но, когато един от вас е заявил, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето, е успял да разчупи главната идея и вашето обменно поле, вашето пространство се е променило и сте създали пространство от кръгли планети, звезди и разширяваща се Вселена.
Искаш да кажеш, че в действителност, всичко това не съществува?
Всичко е просто Божествена енергия. Формите, които приема, зависят от твоето проявления на тази енергия. Съединявайки своето обменно поле с енергийното поле, да кажем, на Слънцето, нима го виждаш като заоблено? За теб това е просто светлина, просто топлина. Това е твоето обменно поле със Слънцето. Но, когато се включваш към обменното поле на човечеството, виждаш на небето кръгло Слънце. И по този начин потвърждаваш главната идея на творението.
В Божествения свят няма такива понятия: има-няма. Всичко е. Всичко е енергия, но под въздействието на творящите ви въздействия, приема определена форма. Тя е и като енергия, и като формата, в която сте я проявили. Животните не знаят, че Слънцето е кръгло. И съответно, за тях то има други характеристики, макар и те да имат зрение.
Разширяването ти като Бог е като включване на съзнания. Когато беседваш с различни същности, ти се включваш в тях квантово. Ти не ги виждаш, ти просто си част от тях и все едно установяваш връзка с тях. По точно със себе си Божествената. Ти, аз, Луцифер, Санат Кумара и всички останали, с които беседваш, са само части на един от Боговете. Ти се включваш към тях и си спомняш части от себе си. По този начин, не се разширяваш линейно, както картинката с окръжностите, а квантово. Това не е разширение като центробежните сили. Това е припомняне. Това е като възстановяване на връзките, възстановяване чувствителността на тялото ти, на твоето-нашето Божествено тяло.
Значи, твърдението, че Вселената е започнала да се разширява ускорено, е просто идея на един от наблюдателите, която започва да става главна идея при сътворяването на обменно пространство?
И да, и не. Отначало, това е идея на един или няколко убедени наблюдатели. След това завзема умовете на други хора, става проявено творение. Живеят милиони хора и не знаят за ускореното разширяване на Вселената. Те имат друго обменно поле. В тяхното поле Вселената не се разширява ускорено, а може би, изобщо не се разширява. Обменните полета са много.
Това не означава, че съществува само едно обменно поле на човечеството. Например, обменното поле на племената, които живеят извън цивилизацията, са различни от вашите. За тях съществува всичко това, което говорят и ви разказват. Тези същите духове на предците. Техните ритуали действат, защото вярват в тях. Това е тяхното обменно поле. И съответно, пространството им на съществуване е по-различно от вашето.
Искаш да кажеш, че за аборигенните племена, Земята и досега си стои на три кита?
Именно. Разбираш ли? Земята е и кръгла, и едновременно стои на три кита. В зависимост, в какво обменно поле навлизаш с енергията си, в зависимост, кое творение подкрепяш или, в кое колективно творчество участваш, в какво пространствено обединение влизаш. Затова съществува всичко, което може да си въобрази всеки, от съществуващите на Земята хора, или група хора. Просто някои творения са по-устойчиви, понеже са поддържани от творческото намерение на голямо количество хора, някои творения са по-неустойчиви и периодично се разпадат на енергиите. Затова и мечтата на колективното творчество, това, което наричате матрица, е толкова устойчива, защото това обменно поле се поддържа-твори от огромно количество хора, които получават информация от средствата за масова комуникация.
Значи, ако всички решим, че Вселената се свива, тя ще започне да се свива? А какво става с вдишването и издишването на Бога, за които ни разказват?
Ти си Бога, нима не разбираш? Когато се осъзнаваш като Бог или Цялото, или голямата окръжност-сфера, ще разбереш, че твоите части се разширяват и свиват. Т. е. ТИ дишаш. И, ако всички твои части започнат да се свиват, твоя устойчив избор ще бъде в полза на центростремителните сили, и това е твое-наше право на избор, което ни е дал Създателя.
И какво ще стане тогава?
Всичко, което избереш. Всичко, което изберем. Възможно е, да се свием в потенциална точка, която да се развие в друго прекрасно пространство на взаимодействия. Възможно е, да останем потенциална точка и да пребиваваме в неразгънат вид. Възможно е, да попаднем в друга вселена или в антисвят. Възможно е да станем още по-голям Бог и да продължим развитието си, защото развитието е безкрайно.
Значи, получава се, че за да се разгърна квантово като Бог, трябва да уговоря всички, които съществуват?
Най-главното е, че трябва да ги приемеш всичките като себе си. Приемане. Възлюби ближния като самия себе си. Защото, точно това е пряк смисъл. И няма никой друг, който да угнетява човечеството или да му помага в развитието. Все ти си. Всеки от вас, всичко е Бог. Приемането е осъзнаване на себе си цялостна. Не приемаш нравствени категории, приемаш енергии, спомняш си всичко като своя енергия. Ти ставаш нея, тя става теб, част от теб. Не я отблъскваш, защото това е твой избор в буквален смисъл. И това си ти. Ти си Божествена.
С почит към всички търсещи.
СЕлена
30.05.15
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1440497
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: