Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236224
Users Today : 3653
This Month : 84066
This Year : 373943
Views Today : 15255
Who's Online : 100

Сънят на разума и царството на мъртъвците

Сънят на разума и царството на мъртъвците

anaheart – Сънят на разума и царството на мъртъвците

Има пробуждане, просветление. А околната реалност, опитва по всички възможни начини, да ви приспи, да ви превърне в полутруп. И дори търсенето на истината, на изход, усилва дременето, гаси вътрешния огън. И повечето хора приемат тези правила на играта, устройва ги състоянието на сънен полутруп. Дори (и особено) всички тези духовно търсещи. Устройва ги комфорта, предлаган от разни духовни течения. Търсят такъв комфорт, поредното топло одеяло, в което да се сгушите и да се понесете в съня на разума. Реалността им казва: „спи спокойно, приятелю, не се суети, ето ти набор убеждения и правила, които следват духовните хора“. И прикачат на всичко това куп красиви, верни, необходими думи: разкритие на сърцето, любов, състрадание, духовност, душевност, издигане на Кундалини, тантра, блаженство, развитие, душевна и телесна еволюция, отработване на кармата, Христос… да изминеш пътя на Христос, да станеш Христосъщество, отворена врата… А всичко това са топли приспивни одеяла за полутрупове.
Реалността им твърди, че пътят на Христос е да си добър духовен човек, изпитващ любов и справил се с егото, да търсиш сливането с някакво божество. И хората вярват във всичко това, вярват, че Христос означава, да ходиш по света, като създаваш външна реалност, да постигнеш някакви външни ефимерни цели в това сънно царство на мъртъвците. Вярват, че такъв е изхода. Нали реалността на духовните учения твърди, че христосовците са светлинни аватари, долетели да спасят всички, да ги разбудят, да ги накарат да оживеят. Но не ви ли изглежда като поредната илюзия в тази огромна симулация, наречена „Земя“? И изведнъж осъзнавате, че така наречените христови същества, не са нищо друго, освен същите спящи полутрупове, играещи на спасителите от Малибу. Че самите, с такъв бодхисатски подход, никога няма да се измъкнете от тук. Защото им е комфортно в тази роля – да се усещат различни от общото сънно стадо, да са уникални, не като другите. Да мислят, че в симулацията на действията им, има някакъв смисъл, от някаква висша гледна точка. Но това е само самозалъгване, те са само също такива спящи, в сънливата долина. Ако…
И тук е главният въпрос: ако, какво? Ако престанат, да се завиват презглава с одеялото на високата си мисия и изключителната си духовност. Ако престанат да се вкопчват в гръмки думи и титли, подобни на „Христос“, като към нещо изключително. Това означава само „помазаник“ на езика на елините, но спящите полутрупове, са го издигнали на върха, направили намазаните равни по значение, не само на думата „изход“, а и на Бог. А кой е този „помазаник“? От кого, и с какво е намазан? За какво е намазан? За изход. За пробуждане. За осъзнаване. За намиране на истината. За прекратяване на играта. На всички игри в световния симулатор на реалност. Но ти си взел и превърнал табелката с надпис „Изхода е там“, в топло одеяло, под което отново заспиваш здраво. Започнал си, да се задоволяваш с щампите, че трябва да си добър, верен християнин, да се стараеш, да обичаш, както е обичал Христос, да бъдеш мил и мек, да съблюдаваш границите и да водиш постоянно разговори за Исус Христос, който е успял. По-точно, е спасил всички. Наистина, и от какво? От околната реалност? От съня? Спасил е душите от ада? Но това е поредния сън на разума… Реалността е, че спиш и сънуваш, че си се „пробудил“. Това е сън в самия сън, негова по-дълбока фаза. Поне гледай филма „Начало“.
Помазаникът е намерил верният път и станал пробуден. Но затова е престанал да бъде помазаник – когато е открил истината, за чието издирване е бил помазан. А пробудилия се, просто е напуснал симулацията. А тълпи от спящи мъртъвци, обсъждат непрекъснато, какво трябва да се обича, както е обичал Христос… Но комфортът ги е накарал да забравят: „Не мир съм дошъл да ви донеса, а меч“. Мечът на пробуждането, вадещ от вцепенения дух, от сладката дрямка. Но дори него ще превърнат поредното одеяло, продължавайки сладко да спят. Защото не се нуждаят от „изход“, защото няма, кого да спасяват. Всичко е добре в цялото творение, в земния симулатор на реалност – това е атракцион, където можеш да се забравиш и да се наспиш. Най-големият феномен – не е възможността да се пробудиш за своята природа, а възможността да се забравиш, защото не може, да се скриеш от себе си, пробуждането настига всеки, при всички случаи. И пробуждане е възможно само за себе си, само с индивидуално търсене – Христос не е спасил никого, освен себе си. И затова е престанал да бъде „помазан“. Всички разговори за обратното, са сън в самия сън.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2038046
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: