Изхождайки от «всичко е наред»

Изхождайки от «всичко е наред»

Published 21.10.2023 | By Йосиф

Изхождайки от «всичко е наред»

Автор: Nina Sumire

Много обичам лекциите и често споделям фрази, станали отправна точка за търсене и намиране да дълбоки и лечебни смисъли.

Тази фраза ме интригуваше няколко години, постоянно ме провокираше. Първия път предизвика странен отзвук в мен: изглеждаше нелогично и звучи необичайно, но интуитивно съм съгласна с нея.

Марина Таргакова сподели, как веднъж, когато ѝ се струпало много, отишла при духовен учител за съвет: какви да ги прави, толкова много проблеми. На което духовният учител отговарял неизменно: «Нямате никакви проблеми».

А Марина Замзамшарифовна сподели, че наистина, седиш редом с духовен учител, а усещаш такава благост, че всичко ти изглежда такова далечно и едновременно решаемо, и действително усещаш: да, нямам никакви проблеми, всичко е наред, всичко ще е добре. А после се прибираш и с това състояние «всичко е наред» е вече много по-лесно да решаваш жизнените си задачи.

А веднъж седяхме с приятелки, просто общувахме на разни теми. Една от тези жени започна да се оплаква от живота: тук проблем, страдание, нещо не е наред.

А една от приятелките каза (тогава я чух най-накрая): всичко ви е наред, скъпи мои, вижте, какво имате, за какво се оплаквате? Да, има доста работа, да, има неща за решаване, да, има за какво да се преживява, но и толкова много хубави неща има!

И жалбите стихнаха. Защото е истина. С нас всичко е наред. Можем да добавим нещо хубаво – такава възможност е винаги достъпна.

Да приема, какво означава за мен тази фраза, няма проблем, всичко е наред. Тя не ме приспива, а ако ме отпуска, ме вади от хроническо напрежение, за да се поободря, да се вдъхновя, да се огледам наоколо, да видя всичко с други — приемащи и благодарни очи.

Веднъж се събудих и ходех насам-насам вкъщи. Забелязвах всичко: това трябва да се направи, тук не е довършено, а тук дори не съм започвала.

А после се сетих, колко е важно да се види от състоянието «всичко е наред» и разгледах всичките си планове за деня.

Стана ми толкова хубаво, толкова леко и енергията ми се раздвижи с нетърпение да започна последователно. Сърцето ми запя от предчувствие. Дойде приемане и благодарност за това, което имам. Действително, толкова много!

Дойде усещане за вкус — радост от живота, да забелязвам и най-дребните прекрасни възможности, даровете. Обкръжението започна да диша с вълшебство, всичко засия. Не е ли илюзия? Не. Защото и преди е сияла моята реалност. Просто съм била с тъмните очила «нищо не е наред, колко е лошо и не както трябва».

Животът сияе, в живота свети слънце, животът протяга към нас длани, изпълнени докрай с нещо много желано от нас.

Струва си само да отворим сърцето си с благодарност, струва си да направим само крачка към живота си, да започнем да се любуваме, да започваме така всеки свой ден. Изхождайки, че всичко ми е наред, всичко, слава Богу, всичко е както трябва. Всичко е добре. Прегръщам го…

Желая ви щастие!

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article15730-ishodya-iz-vsyo-v-poryadke

P.S. Често напомням, че човек трябва да има уравновесено отношение към всичко, т.е. да не се мята от една крайност в друга. Но за хора с дуално мислене е естественото състояние, защото едното изключва другото – само когато приемате едновременно позитивното и негативното като имащи право на съществуване, постигаме уравновесеност/златната среда, не се мятаме насам-натам. Йосиф Йоргов