Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7368908
Users Today : 1090
This Month : 91682
This Year : 506627
Views Today : 7355
Who's Online : 169

Най-важните възпитателни принципи

Най-важните възпитателни принципи

Published 05.09.2023 | By Йосиф

Най-важните възпитателни принципи

1. Умът на детето е на края на пръстите му.
2. Само този може да е истински учител, който никога не забравя, че и самия е бил дете.
3. Всяка твоя постъпка, в края на краища се отразява на околните, затова е важно къде отиваш и с каква цел; всяка твоя дума отеква в душата на другия, но как ще отекне, зависи от теб. Само това, как гледаш на обкръжаващия свят, как го виждаш, таи в себе и добро, и зло: всичко зависи, какво виждаш и как го виждаш.
4. На всяка крачка пред дете, пубертет и юноша има камък, който може да се заобиколи, но може и да се премахне, освобождавайки пътя за другите и разчиствайки пътека към собствената си съвест.
5. Оценката трябва да възнаграждава трудолюбието, а не да наказва мързел и липса на старание. Ако учителя гледа на двойката и единицата като на камшик, който да подкарва мързелив кон, а в петиците и шестиците примамката, скоро всички деца ще ненавиждат и камшика, и примамката.
6. Най-добре се чувстват тези, които рано лягат да спят, спят достатъчно, пробуждат се рано и се занимават с интензивен умствен труд първите пет-десет часа след пробуждането (в зависимост от възрастта). През следващите часове на бодърстването, трябва да отслабва интензивността на труда. Напълно е недопустим напрегнат умствен труд, особено учене през последните 5-7 часа преди сън. Много са фактите, които показват, че ако дете детето учи няколко часа преди да заспи, става слаб ученик.
7. Възпитателното изкуство и майсторство се състои, да не остава нито едно камъче не заобиколено, съвестта да не дава покой, ако в душата се намърда меко, на пръв поглед безобидно същество, наречено мързел.
8. Малкият изпълнява лошо работа не защото не иска, а защото няма представа, какво е лошо и добро – за какво точно са му поставили оценка?
9. Ние идваме в света за да открием красота, да я утвърдим, да я създадем.
10. Някои родители (за съжаление, и отделни педагози) смятат, че при разговор с деца трябва да се придържат към някакъв детски тон; в такъв тон чувствителното детско ухо долавя детско бърборене. На детското поведение във възрастен, неизкушеното детско сърце откликва с капризи. Винаги съм се пазил да не изпадна до този тон, да не забравя нито за миг, че пред мен не са деца, а да виждам бъдещи възрастни граждани.
11. Най-лошото, което често съпровожда детския труд е мисълта, че правят голяма услуга на възрастните и затова заслужават голяма похвала, дори награда…
12. Трудно е да си представиш нещо, което да осакатява детската душа повече от емоционалното дебелокожие, породено от несправедливост. Изпитвайки безразлично отношение, детето губи чувствителност за добро и лошо. Не може да различи доброто и лошото в околните. В сърцето му засяда подозрителност, неверие в хората, а това е най-главният източник на озлобеност.
13. Мисленето започва с удивление.
14. Този, който не познава граници на желанията си, никога не става добър гражданин. Егоисти, кожодери, равнодушни към мъката и несгодите на други, се получават от тези, които като деца знаят само своите желания и не обръщат внимания на колективните интереси.
15. Умението да управлява желанията — в този, изглеждащ елементарен, а в действителност, много сложен човешки навик, е източникът на човечността, чувствителността, сърдечността, вътрешната самодисциплина, без който няма съвест, няма истински човек.
16. Необходимо е възпитание в детското сърце на истинска човешка любов, тревога, вълнение, грижа, вълнения за съдбата на другия.
17. Ако слушаш порицание, осъждане от по-големите, помни, че порицавайки и осъждайки, ти желаят доброто. Изключително широк е диапазона на човешкото отношение към злото — от намръщените майчини вежди и тежка мълчалива въздишка до многогодишно стоене в затвора — всичко има за цел да спаси човека. Нека пробудят в душата ти угризения на съвестта тревожните очи на майката и не пролети, засъхнали от обида сълзи, тогава няма да има нужда от строги присъди и затвори. Развивай чувствителност към съвестта си.
18. Най-главното е, че когато малкия човек се засрами, тогава ще се побои. Срамът, образно казано, е въздухът, на който се държат крилата на човешката отговорност. Чувствайки отговорност, човек се страхува да не се окаже лош. Такъв страх не сковава силите, а ги стимулира, поражда мъжество, безстрашие, морална устойчивост и непреклонност.
19. Не правете компромис със съвестта си – само така може да изковете характер.
20. Най-страшното за човека е да да се превърне в спящ с отворени очи: да гледа и да не вижда, да вижда и да не съобразява, какво вижда, да възприема доброто и злото равнодушно; да преминава спокойно покрай зло и неправда. Опасявай се от това, синко, повече от смъртта, повече от най-страшната опасност.
21. Човек без убеждения е парцал, нищожество. Щом си убеден, че пред очите ти се твори зло, нека сърцето ти крещи за това, бори се против злото, добивай тържество на истината.
22. Истински добрия човек умее да ненавижда — ненавижда злото, ненавижда враговете — подпалвачи на войни, разлагащи душите на младото поколение. На ненавист трябва да се учим също както на добрина.
23. Истинска любов се заражда само в сърце, преживяло грижа за съдбата на друг човек. Колко е важно, децата да имат приятел, за когото да се грижат.
24. В семейния живот, запазвайки достойнството си, трябва да си отстъпвате един на друг…
25. Ученето не е механическо предаване на знания от учителя на детето, а преди всичко са човешките отношения. Отношението на детето към знанията, към учението зависи до голяма степен, как се отнася към учителя.
26. Най-главната черта на педагогическата култура трябва да е усещането на духовния свят във всяко дете, способността да отдели на всяко толкова внимание, колкото е необходимо, за да усети детето, че не е забравено, че се споделя мъката и страданията му.
27. За детето е най-голяма несправедливост от страна на учителя, че поставяйки несправедлива, по дълбокото му убеждение, неудовлетворителна оценка, а родителите да го накажат за тази оценка. Ако детето види, че учителя иска обезателно да информира родителите за двойката, се ожесточава и против учителя, и против училището. Умственият труд става ненавистен за него. Грубите чувства се предават и на отношенията с другите хора, преди всички, с родителите.
28. Родителите знаят: ако синът или дъщерята нямат оценки в дневника, значи не всичко е наред. Знаят също, че липсата на оценки не е по вина на детето, а негова беда. А при беда трябва да се помага.
29. Убедих родителите, да не изискват никога от децата си най-високи оценки, да не разгледат неудовлетворителната оценка като показател за мързел, недобросъвестност и недостатъчно усърдие.
30. До какви само хитрости прибягват децата, за да скрият от майка и баща училищните си неудачи, а от учителя — недобросъвестността си. Колкото е повече недоверието към ученика, толкова детето е по-изобретателно в хитростите, толкова са по-благоприятни условията за мързел и недобросъвестност.
31. Този, когото уча е преди всичко жив човек, дете, после е ученик. Оценката, която поставям не е само мярка за знания, а преди всичко, е моето отношение като към човек.
32. Смисълът на живота е в служенето на хората.
33. Учителят става възпитател едва тогава, когато има в ръцете си фин инструмент за възпитание — науката за нравственост, етиката.
34. Призванието не е нещо външно за човека. Ако в средното училище, започвайки, навярно, от втори клас, не е седял над схеми за радиоприемници, ако не се е трудил — едва ли ще се появи призванието. Призванието е малък кълн на таланта, превръщащо се в здраво и могъщо дърво, благодарение благодатната почва на трудолюбието. Без трудолюбие, без самовъзпитание, този малък кълн ще изсъхне рано.
35. Много ме безпокои потребителското отношение на известна част от сегашната младеж към духовните ценности, особено към музиката. Не искат да свирят на цигулка или на бандура, не искат да пеят. Задоволяват се със записаното на лента. Натискаш бутон — има музика, няма нужда да се учиш, не трябва да мислиш. Така лесно се стига до пълно затъпяване.
36. Където има зубрене — там има и пищов. Това е най-страшното, това е гибел на творческия разум. Прибягващият до пищови се обрича на ограничено плъзгане по факти и явления, превръщайки се в лениво, неразвито същество. Пищовите във ВУЗ са децата на мисловния мързел. Точно те се появяват следствие липса на разсъждения, на размисъл; няма нищо неразбрано, само да запомня, запомня, запомня…
37. Инженер може да се стане за 5 години, да се научиш да си човек не стига цял живот.
38. Когато имаш деца, ще те е грижа, да станат истински хора; знай, най-важното при сътворяване на човека е възпитание способността да цени човешкия живот като най-скъпо, безценно богатство.
39. Никога никой няма да вдигне ръка, когато през детството си е приемал близко до сърцето радостите и тревогите на друг човек, който е готов да сподели радостта, благополучието си за да може бащата, майката, сестрата, брата, дядото, бабата да не познават тревоги и страдания.
40. Да настроиш най-фината струна в човешката душа — човещината — означава преди всичко, да научиш малкото човече да създава радост за другите и от това да получава висша човешка радост.
41. Колкото е по-малко културата в човека, колкото са по-бедни умствените, естетични интереси, толкова по-често се пробуждат инстинктите и се проявява грубостта.
42. Не трябва да има незабележими хора, неизвестни прашинки. Всеки трябва да блести, както проблясват на небето милиарди Вселени. Да си неповторима личност — зависи до голяма степен от самата личност. Необходим е стремеж, да не си сив и незабележим.
43. Трябва фино да се усещат три неща: може, не може и трябва. Този, който долавя тези неща, притежава най-важната особеност на гражданина — чувството за дълг.
44. Имаш право да говориш за лошото в родния дом, едва когато си направил нещо хубаво. Правото да кажеш една лоша дума се постига с десет добри дела.
45. Най-важното и трудно за човека е винаги, при всички обстоятелства да си остане човек.
46. Помни, детското щастие по природа е егоистично: добро и благо, създадени от големите за детето, се възприемат като подразбиращи се. Дотогава, докато не усети, не преживее на собствен опит (а опитът сам никога не идва), че най-важният източник на лична радост е труда и потта на възрастните, то ще е убедено, че бащата и майката съществуват само за да му създават радост и щастие. От пръв поглед изглежда парадоксално: в честно трудово семейство, където родителите отдават за децата си всички сили и сърцето си, понякога децата им израстват безсърдечни. Но реално, парадокс няма: детето пораства като потребител на радости, а това е най-страшното във възпитанието, защото величие и красота на доброто преживява само този, който познава висшата човешка радост — радостта да се прави добро за хората. Само тази наистина безкористна и затова истинска човешка радост е силата, облагородяваща младото сърце.
47. Жалост към самия себе си е душевно състояние, което, без преувеличение наричам неизчерпаем източник на егоизъм. Не допускайте, да се заражда такова състояние, то поражда ожесточеност. Нека човек да умее да се съжали, защото умее да е добър и жалостив към другите.
48. Твърдо съм убеден, че човечността, сърдечността, добротата на всеки човек се измерват с отношението на децата към него. Този, който е обичан от децата, е истинския човек.
49. Трудът е, преди всичко, емоционалната сфера на детския живот. Детето се стреми към труда, когато му доставя радост.
50. Изнежени и разпуснати индивиди се формират, когато в живота им доминира единствената радост — радостта на потребителя.
В.А. Сухомлинский
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/vaznejsie-principy-vospitania
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif