Начини да промените отношението си към живота

Published 25.01.2024 | By Йосиф

Начини да промените отношението си към живота

Понякога обстоятелствата не могат да бъдат променени – поне не толкова бързо, колкото бихме искали. Не можем да стигнем до работа без задръствания или тълпи в метрото, не можем да променим неприятен човек или да изтрием миналото.

1. Първо, успокойте ума си.
За да контролирате мислите, трябва да се научите да ги осъзнавате. Нека опитаме: да поемем дълбоко въздух и се опитаме да освободим ума си от цялото бърборене. Така създаваме пространство за нещо ново и необичайно. Даваме си почивка.

Не казвайте, че не можете или нямате време. Да, всеки ден трябва да спечелите една малка битка. Но почивките са необходими: ако не почиваме, ние тихо си „прегаряме“.

Трябва да си почивате редовно: изберете време да седите тихо в тишина, да се наблюдавате и да разберете, какви мисли се въртят в главата ви. Най-важното е да разберем: кога са собствените мисли, а кога са наложени отвън. Не бързайте – дори и да не го разберете веднага, не се притеснявайте. Важното е да започнете.

2. Постепенно, но съзнателно се откажете от лошите мисли.
След като сме се научили да осъзнаваме нашите мисли и емоции, е време да се научим съзнателно да превключваме вниманието от една мисъл към друга: да открием мисълта, която ви притеснява, и да я замените с вдъхновяваща, полезна.

Няма безнадеждни ситуации – има хора, които са сигурни, че няма изход. Не позволявайте на черните мисли да направят целия ви живот мрачен. Постепенно заменете лошите мисли с добри и реалността ще се промени с времето.

Мислите ни определят настроението. В главите ни се раждат най-смелите мечти, които могат да бъдат реализирани в живота. Ето защо трябва внимателно да изследваме, какво се случва в главите ни и съзнателно да се фокусираме върху полезното. Най-вероятно, и вие да не можете веднага, но постепенно свиквате.

3. Оставете притесненията си настрана само за момент.
Във всеки от нас живее друго „Аз“, което винаги е мирно. Появява се, когато оставим настрана тревогите си.

Нашият свят не зависи от външните условия. Спокойствието може да бъде намерено навсякъде и по всяко време – достатъчно е да сме изцяло и цялостно, физически и емоционално, там, където сме сега.

А това, в началото ще бъде трудно. Не се отказвайте: отделете момент в средата на работния си ден или ежедневната суматоха, за да почувствате, че просто сте.

4. Кажете „благодаря“.
Може би нямаме фабрики, вестници или кораби, но това, което имаме, е достатъчно за нормален живот.

Бъдете благодарни за него, както и за това, което все още го няма. Всеки от нас има милиони възможности, но трябва да разберем, че никой никога няма да притежава всичко или да знае всичко на света.

Ние винаги сме били и ще бъдем само част от едно по-голямо цяло, а в същото време, винаги ще останем уникални. Оценявайте всичко, което вече знаете и всичко, което все още не разбирате. Оценявайте големите възможности, които имате.

Животът винаги няма да бъде точно това, което искаме и трябва да разберем и приемем това.

5. Признайте, че предизвикателствата са полезни и за вас.
Щастието, страстта или успехът рядко се постигат без борба. Ако пътят е лесен, може би вървим по грешен път. Трудностите ни помагат да се развиваме, дори ако в момента ругаем всичко. Трудностите ни насочват, коригират и подобряват, но това отнема време, много време.

Понякога ще изглежда, че всичко не е наред, че тъпчем на едно място. Но всъщност, това е само част от живота: понякога трябва да минеш през ада по пътя към мечтата си.

Казват, че „нощта е най-тъмна преди зазоряване“ и е вярно: най-трудната част обикновено е точно преди да се случи чудо.

6. Когато завършите нещо, погледнете назад и осъзнайте, откъде сте започнали.
Всичко свършва рано или късно и това също е важно да се осъзнае.
Трябва да се научим да затваряме вратата, да обръщаме страницата и да продължаваме напред. Няма значение, коя метафора да
предпочетете – важно е да оставите миналото в миналото и да се насладите на настоящето.

Краят всъщност не е край, а място, където всичко започва отначало. Това е последната дума на една глава и началото на друга.

7. Когато всичко се обърка, обърнете се към тялото си за помощ.
Умът зависи от тялото. Той реагира на мускулно напрежение, на скоростта в дишането или на стъпките. По същия начин тялото се влияе от мисли и чувства, реагира на състоянието в ума и дори на думите, които изговаряме.

Това означава, че едното може да бъде контролирано чрез другото. Така че, ако всичко ви пада от ръцете и не можете да се концентрирате, бъдете умни: използвайте тялото си.

Представете си за момент, как изглеждате отстрани, когато сте в отвратително настроение: раменете ви са прегърбени, дишането ви е накъсано, мръщите се. Опитайте, седнете сега в такова състояние. Как се чувствате?

Сега направете точно обратното: седнете изправени и се усмихнете, вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти, протегнете се добре – а сега, как се чувствате.

Нашето тяло е хитър инструмент, с който можете да промените отношението си към живота само за минута (може да не работи дълго време, но ще ви помогне да се подготвите). Полезно е да знаете, как да го използвате.

P.S.

Казвал съм го преди и ще го кажа отново: повечето конфликти възникват във въображението, реално никога не съществуват. И ако позволим на подобни мисли да се настанят в главите ни, те ще ни отнемат най-ценното – спокойствието, удоволствието, времето и в крайна сметка, живота. Ще се окажем пред нервен срив и ще изпаднем в депресия. Знам, бил съм там.

Честно казано, в живота има много неща, които можем да контролираме. Например можем да решаваме, в какво да влагаме времето си, с кого да общуваме, с кого да споделяме живота си. Можем да избираме, какво, как и на кого да кажем, какво да обядваме, какво да четем и какво да учим. Можем да изберем, как да реагираме на провал.

И най-важното: можем да избираме, как да подхождаме към живота. А в крайна сметка, всичко останало зависи точно от това.
Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/7_sposobov_izmenit_svoe_otnoshenie_k_zhizni/2024-01-23-54369

Начини да промените отношението си към живота

Начини да промените отношението си към живота

Начини да промените отношението си към живота

Не казвайте, че не можете или нямате време. Да, всеки ден трябва да спечелите една малка битка. Но почивките са необходими: ако не почиваме, ние тихо си „прегаряме“.

3. Оставете притесненията си настрана само за момент. Във всеки от нас живее друго „Аз“, което винаги е мирно. Появява се, когато оставим настрана тревогите си.

А това, в началото ще бъде трудно. Не се отказвайте: отделете момент в средата на работния си ден или ежедневната суматоха, за да почувствате, че просто сте.

4. Кажете „благодаря“. Може би нямаме фабрики, вестници или кораби, но това, което имаме, е достатъчно за нормален живот.

Животът винаги няма да бъде точно това, което искаме и трябва да разберем и приемем това.

Понякога ще изглежда, че всичко не е наред, че тъпчем на едно място. Но всъщност, това е само част от живота: понякога трябва да минеш през ада по пътя към мечтата си.

Казват, че „нощта е най-тъмна преди зазоряване“ и е вярно: най-трудната част обикновено е точно преди да се случи чудо.

Краят всъщност не е край, а място, където всичко започва отначало. Това е последната дума на една глава и началото на друга.

Сега направете точно обратното: седнете изправени и се усмихнете, вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти, протегнете се добре – а сега, как се чувствате.

P.S.

И най-важното: можем да избираме, как да подхождаме към живота. А в крайна сметка, всичко останало зависи точно от това. Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/7_sposobov_izmenit_svoe_otnoshenie_k_zhizni/2024-01-23-54369

3. Оставете притесненията си настрана само за момент.
Във всеки от нас живее друго „Аз“, което винаги е мирно. Появява се, когато оставим настрана тревогите си.

4. Кажете „благодаря“.
Може би нямаме фабрики, вестници или кораби, но това, което имаме, е достатъчно за нормален живот.

И най-важното: можем да избираме, как да подхождаме към живота. А в крайна сметка, всичко останало зависи точно от това.
Превод: Йосиф Йоргов