Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234350
Users Today : 1779
This Month : 82192
This Year : 372069
Views Today : 4357
Who's Online : 93

Наблюдавания разум не ви е господар повече

Наблюдавания разум не ви е господар повече

Наблюдавания разум не ви е господар повече

Откъде произлиза страданието? По-голямата част от страданията ни произлизат от ума, както и от обясненията, които създаваме и им вярваме. А не това, което се случва във външния свят, както си мислим в повечето случаи. Нашите реакции на събития и хора, как избираме да ги възприемаме, какво значение им придаваме, предизвикват нашите страдания.
Събитията сами по себе си са неутрални. Точно значението, което им приписваме, предизвикват страданията. Нашето възприятие е страдание.
Нека да разгледаме пример: някой ви изпреварва в задръстване. Сърдите се, раздразнени сте и го обиждате в сърцето си и с думи. Кой е източника на гнева и страданията ви в този момент? Другия водач? Разбира се, не. Той може да е напълно доволен, дори да не се досеща за страданията ви. Това си е вашата реакция, вашата мъка, а не неговата.
Вие може да сте безразлични, да наблюдавате, как ви изпреварват и да забележите: „Ето изпревариха ме, добре че не ми влияе“. Просто регистрация без никаква емоционална реакция – тогава това не означава нищо. Няма да има никакъв ефект, вие може да се веселите и да имате щастлив ден.
Но вашата реакция са гняв и негативни мисли, насочени срещу друг човек – семето, което сте посяли, ще се превърне в реколтата за вас. Вашите мисли и чувства за другия водач създават движение, понеже в собствения ви свят сте единствения мислител. Мислите и чувствата ви са съзидателни.
ИЗКРИВЯВАНИЯ НА РАЗУМА
След като не осъзнавате, че реакцията е ваша и не я неутрализирате, като си прощавате, задвижвате редица събития. По-късно, започвайки работа с такова негативно настроение, можете да се блъснете в масата, да влезете в спор или да повредите нещо. Тогава си мислите, че живота е несправедлив, а хората са проклети. Забравяте, че сте предизвикали всичко с изглеждащата безобидна реакция в задръстването. А най-вероятно, и преди това са били обичайни и подобни реакции, които не сте забелязали и не сте ги отработили.
Затова серия от грешки започнала със задръстването, може да се превърне в серия нежелателни преживявания, които да продължат седмици, месеци или години.
Точно тава се повтаря отново и отново в живота на повечето хора. Това е цикъл от повтарящи се реколти, основани на посети преди семена, от предположения, от негативни мнения, реакции, мисли, чувства и убеждения за други хора и себе си, и живота, които продължават да привличат по подобие. Защото е жизнен закон; причина и следствие; посято и жътва.
Но научавайки се да бъдете тих, вътрешен наблюдател на ума и нещата, които идват и си отиват, които изплуват и ги освобождаваме без привързаности, такива видове драми може да се избягват. Помнете, че сте чистото осъзнаване, което осъзнава нещата, но тези неща се случват „там“ и не са този, който сте.
ЦЯЛАТА ДРАМА Е В РАЗУМА
ЕГО-то създава цялата драма в ума, защото получава лъжливата си идентичност от външния свят. Този его-ум, който се ОБИЖДА. Защо? Защото има какво да ЗАЩИТАВА. Усеща се уязвимо, защото някои или нещо го е ЗАПЛАШВАЛО и НАРАНЯВАЛО, и затова реагираме, за да го защитаваме. А всичко това е фалшива идентичност и ИЛЮЗИЯ, която защитаваме.
Истинското аз е чисто и присъства вътре, винаги невъзмутимо, съвършено, пълноценно, велико вечно безмълвие и свидетел на сенките в този свят. Истинският „аз“ няма какво да защитава, защото е напълно цялостен и надежден. Това е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.
Исус казал: „Блажен е този, който не се съблазни заради Мен“. Матей 11: 6
ОТЪЖДЕСТВЯВАЙТЕ СЕ С ИСТИНСКИЯ СИ УМ, А НЕ С УМА НА ЕГОТО
С напредване отъждествяването на себе си с истинския аз, а все по-малко с егото (телесната личност), започваме да забелязваме, че все по-малко и по-малко има какво да защитаваме. И в края на краища, егото се разрушава, понеже губи лъжливата си сила. Няма какво да защитава. Животът като его е страдание. Това е постоянна битка за защита, защита от обида и оскърбления. Това е постоянна драма, която уморява душата и я лишава от покой, от жизнена сила и хармония.
Странното е, че тази драма се случва само вътрешно, в ума. Следователно, това е саморазрушение. Драма създаваща злодеи, жертви, истории „аз против тях“ и шоу на ужасите. Във всеки един момент може да разкажете нова история и да напуснете кошмарния сън. А това е само сън.
ОСЪЗНАТОСТТА ЛЕКУВА РАЗУМА
Осъзнатостта е сила. Това означава да присъствате винаги във всеки момент, осъзнавайки, какво се случва във вас, задавайки си въпросите: „За какво мисля, защо мисля така, защо се чувствам така, защо вярвам в това, какво правя, защо реагирам по този начин? Наистина ли е така?“ Да забелязва, да свидетелства, да се удивлява и любопитства.
Когато егото е поставено под съмнение, започва да се руши. Осъзнаването е фара на истината. Когато светлина осветява нашите убеждения и мисловни модели, вкоренени при тъмнина и невежество, започваме да напредваме към самообладанието. Вече можем да създаваме пространство между нашите мисли и реакции, задавайки въпроси и противопоставяйки на всичко ИСТИНА и светлината на любовта.
В това пространство, любовта започва да преобразява всичко, до което се докосне и мисленето ни се очиства и трансформира. Започваме да се смеем на его-историите и драмите, когато забележим, колко нелепи и фалшиви са. А следващия път, не се ядосаме в задръстването, а се смеем. Колко нелепо е изпадането в ярост, заради нещо без значение. Какво, ако хиляди ме изпреварят? Какво точно значи? Абсолютно нищо за истинския ми „аз“. Защо искам да спечеля в трафика? Не го правя аз. Прави го егото. Колко смешно. Виждате ли?
Затова, наблюдавайки реакциите си без любов, започвате да забелязвате по-често състрадание вместо чувство за вина. И просто си напомняте истината, преобразувайки предишните си реакции.
ИЗБОР НА ЛЮБОВТА
Следващия път, когато някой ви оскърби или каже нещо грубо, можете да го наблюдавате през любещо състрадание и разбиране. Можете да забележите егото и да изпратите любов вместо да реагирате егоистично. Това приключва драмите и при такова взаимодействие е възможно по-силно въздействие върху другия човек, понеже любовта никога не подвежда. Виждате, какво правят и го разбирате. Можете само да ги обичате. Правейки го все по-често, разрушавате своята его-идентичност и истинския ви „аз“ става водещ. Започвате все повече да живеете като истинския си божествен аз, който е любов.
Такъв начин на живот постепенно предизвиква в човека удивление, любопитство, радост и любещо разбиране към всички хора и ситуации. Мир, спокойствие и уравновесеност стават истинската ви природа и нищо не може да ви засегне. Емоционалните реакции стават все по-малко и в двата спектъра (висок и нисък). Можете да кажете като апостол Павел: „Нищо не може да ме засегне“ Деяния 20: 24
Практикувайки такъв начин на живот, откривате постепенно, че няма на какво да се обиждате. Позволявате на живота да се случва, не осъждате никого и нищо. Знаете, че единственият ви „дълг“ е да обичате. Любовта никога не подвежда.
Мир в пътешествието ви,
Мвендва.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.my1.ru/publ/psikhologija/nabljudaemyj_razum_bolshe_ne_javljaetsja_vashim_khozjainom/3-1-0-77
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: