Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235511
Users Today : 2940
This Month : 83353
This Year : 373230
Views Today : 12692
Who's Online : 100

Етапи на духовното развитие

Етапи на духовното развитие

Етапи на духовното развитие

Нашето духовно развитие е в ход постоянно и не е важно, замисляме ли се за него, дали напредваме или деградираме – всичко това е нормално и необходимо, но може да се различат условно етапи в духовното развитие, за да стане още по-разбираемо.
Най-добре да предупредя веднага, че човек не се намира само на един етап – преживяваме опит и сме едновременно навсякъде, но в разни пропорции.
СБЛЪСЪК
Сблъсъкът – през този етап, човек се сблъсква за първи път с информация, която противоречи на социалните нагласи, на неговите собствени, противоречи на общоприетото, излиза извън рамките ма мирогледа му. В този случай, или не вярва и проявява скептицизъм, отблъсква се от тези противоречия, или го заинтересуват и опитва да научи подробности, за да разбере по-добре и да напусне рамките на обичайните си шаблони.
В повечето случаи, хората опитват повърхностно да открият нещо или да проверят и не намират потвърждения, а понякога изпробват предложеното, не получават очаквания резултат и се завръщат бързо към обичайното си ежедневие с определено мнение, което после се променя много трудно.
ПОЗНАНИЕ
Познанието – на този етап е в ход активното познание. Проявява се интерес към разни области на знанията, човека разширява кръгозора си и му се иска веднага да сподели с обкръжаващите. Започват първите трудности във взаиморазбирането. Спорове. Но процесът на познанието е в ход и човека започва да различава хората по ниво на развитие, по ниво на разбиране за живота.
Научава, че извън пределите на материалния свят има още нещо, разбира, че живота е възможност за развитие, а не просто губене на време. След време, човека решава да практикува, да използва знанията си за промяна на живота си, на себе си, да се заеме със саморазвитие.
ПРАКТИКА
Практиката през този етап започва с прилагането на натрупаните знания. Човекът започва да наблюдава енергийното движение в себе си, да медитира, с разни упражнения и техники. Наблюдава, как се променя живота му, как се чувства, какво се случва, и какви хора се появяват в живота му, как се руши обичайното общество. Мнозина променят напълно работата си, приятелите и близките, бързайки да ускорят процесите, но това е грешка, необходимо е да се научите да запазвате отношението си към обичайното обкръжение, а не да навирите нос, правейки се на велик всезнайко.
Това е много критичен и болезнен за мнозина етап, защото обкръжаващите престават да ви разбират, а вие трябва да свикнете да сте обичайните, но с нови настройки, тогава процеса на сближаване е по-бавен, но по-верен. Всичко това е много сложно и мнозина търсят ново обкръжение – нали там го очакват с отворени обятия, разбират го. Четящите ме разбират прекрасно, но прекъснали едни отношения, трудно се възстановяват, а и няма смисъл, просто не бива да се вкопчвате в тях и трябва да сте естествени.
ИЗБОР НА ПОСОКАТА
Избор на посоката – след някаква серии неудачи при постигането на набелязаните цели, човека разбира, че в живота му има и по-силни фактори от собствената му енергосистема, от собствената воля и цели.
Започва да забелязва периодите на възход и падение в различните нива, да усеща загубата на енергия. Учи се да се отпуска и не се напряга. В крайна сметка, му става ясно, че трябва да продължи развитието си, тъй като, предишните му ценности се обезценяват.
Всичко завършва с преразглеждане на ценностната система и избор на нова посока, и нов живот.
ОТКАЗ
Отказът – през този етап много неща се обезценяват. Всички представи, какво е важно, нужно, а какво не – се разрушават. Човекът се сблъсква с илюзорността на света. Всички форми са временни, всички състояния, които може да се постигнат, също са временни. Избраната посока и цел, не дават очаквания резултат.
Човекът започва да се замисля отново за смисъла на всичко, започва да се съжалява и да скимти, напада го меланхолия и нежелание да прави, каквото и да е. Усеща, че нещо по-съвършено управлява живота му, че от самия него зависи много малко, че околния свят не се управлява от него и не от ума.
СЪЗЕРЦАНИЕ
Съзерцанието – в този случай има нещо по-интересно. След отказа, човекът, разочаровал се напълно, престава да мисли и доверява на предишните идеали и ценности, става независим и създава неутрално, безпристрастно отношение. Загубвайки зависимостта си от идеалите, човекът става истински свободен и заобичва жизнената ирония: съчетаването на ниското и високото, на духа и материята.
А най-интересното е, че преценява не от позицията на личността и ума, а по-широко, от позицията на страничен наблюдател. Отминават седмици, месеци и години, но духовното знание, колкото и да се разочаровал и объркал човека, започва да прояснява много неща. В края на краища, човека започва да забелязва, че света е много по-хармоничен, отколкото си е мислил. Просто, не се подчинява на нечии идеали, а се развива по свои правила и закони.
Резултатите на този етап могат да са различни, но като цяло, това независимо съзерцание води до по-дълбоко разбиране на световната хармония. А главното, дори да се получи пореден крах на планираните събития или идеал, човека вече не е объркан, не приема всичко за даденост, а се учи да става и продължава.
ПРОВОКАЦИЯ
Това е най-трудния от проверочните етапи, отначало, не харесва на никого и малцина го преминават. Това не е среден етап, както тук в текста, а повсеместен. Щом заявите на себе си или на обкръжаващите, че сте постигнали, разбрали или осъзнали нещо – пространството започва да ви проверява по най-различни начини, което не е особено приятно, налага се да се отказвате от много неща, да започвате отначало, да преразглеждате. Някои се предават, други продължават, вие от кои сте?
ПРИЕМАНЕ
Приемането се характеризира с започване приемане на всичко, каквото е, и човека става благодарен за случващото се с него. Ако преди е очаквал желаното, вече спокойно възприема случващото се, без да се измъчва в очакване и да се разочарова.
Някъде през този етап, се стига до разбирането, че главният Учител е нашият живот. Човекът вече усеща Бога в себе си и наоколо, разбира, че във всяко събитие има воля на Бога. Ражда се очакването на среща с нещо високо, готви се за някакво откритие.
ОСЪЗНАВАНЕ
Първичното осъзнаване става като светкавица. Проблясък в съзнанието. Човекът престава да търси някакви знания, езотерични тайни, секретни техники, а търси самата същност, светия дух на Създателя в себе си, защото вече действително е осъзнал цялата му важност и мощ.
Този етап е много наситен енергийно. Духовното тяло на човека започва да нараства по-бързо от преди, събира всичката духовна есенция, изпълвайки съзнанието си със силата на духа, получава се периодично пробуждане и активиране на паметта му.
СРЕЩА
Срещата е изпълване със силата на духа, човекът е готов за среща със самият себе си. Това може да стане самостоятелно, а може да се получи с помощта на учител, но този момент не може да бъде сбъркан с нищо. Това е среща със себе си и със Създателя, разбиране на дълбините, на пустотата, на величието и липса на себе си, като някаква единица – мен ме няма.
Човешкото съзнание среща Единния и достига до състояние на висше блаженство. Получава огромен енергиен любовен импулс и сам започва да излъчва тази любов към всичко. Част от този импулс носи някакви знания, които се разкриват постепенно.
ЕДИНЕНИЕ
През този етап е в ход единението с всичко – с пространството, с Бога, със Създателя, с обкръжаващия свят, с хората. Усеща се огромна радост от цялото това съвършенство и едновременно болка от неразбирането на другите. Устремът на човешкото съзнание се насочва към служене на човешката еволюция и безкрайното разпространение на любовта в обкръжаващия свят.
Който е достигнал – го е усетил – няма нужда от разбиране, с думи не може да бъде обяснено – прекрасно е… Но живота в материалния свят не е свършил… – не увисваме, а продължаваме да живеем с новите усещания и ги изразяваме в света, при простото общуване, тихо, спокойно, без да бързаме, наслаждавайки се, без да се огъваме под системата, никому не доказваме нищо, но оставаме себе си, приемайки понякога обичайния образ, с който са свикнали обкръжаващите, за да не изпъкваме прекалено…
Истинското единение е тих процес, няма нужда от шум и оркестри, при всеки е различно и има много свои етапи, които е безсмислено да се разделят условно, намерете си ги сами…
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ehtapy_dukhovnogo_razvitija/2019-02-06-63228
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: