Най-страшният страх

Най-страшният страх

Published 19.08.2023 | By Йосиф

Антикрехкост или броня? Най-страшният страх

Повечето хора носят броня за самозащита. Разбира се, не става въпрос за физическа броня, а за психическа, за фина. Един такъв пример са думите на позната:

Много силно ме удивлява – откъде изскача толкова боклук при чистенето. И един, и друг, и всякакъв. В този сеанс дойде отговор на пазителите. Показаха червен маймунски задник и фразата «просто някои обичат да сменят ценната си творческа енергии с маймунски задник». И ето каква друга информация дойде:

Източникът на цялата ми броня е един – някога направен и многократно потвърден избор да действам поради страх. Това е предателство към себе си. Случаите, когато постъпвах в угода на другите въпреки желанията на душата си. И от тази ситуация се зароди цялата ми броня. Виждам я като танк, множество оръжия, дебела броня. Но при това, цялата тази конструкция, в действителност, е много крехка. Някъде в душата си съм наясно, че е много крехка. Зная, че в моята звезда на смъртта има своя вентилационна шахта.
И отново и отново, пред мен застава избора – да премахна бронята и да доверявам на света или да я укрепвам, затвърждавайки в съзнанието си страха.

Спомних си история за Малифисента. Нея не я лишава краля от крила, сама се е лишила от крила, доверявайки въпреки вътрешния глас. И след като съм в положението на Малифисента – по свой избор мога да си върна крилата обратно.

Единственият избор, който правя в действителност на този свят, е от какво състояние да действам. Да действам мотивирана от страха или от любовта. Да живея в страх или в любов. Други избори не съществуват.

В състоянието страх, взаимодействието със света е от танк – а света ни показва като огледало, какво правим. Нещо повече, тъй като света се състои от любов — безкрайните атаки, които забелязваме са само начина да ни покажат, че Вселената е добронамерена. А аз възприемам опитите да ми покажат любов като атака.

В състоянието любов идва антикрехкост

Всяка, дори най-неприятната неприятност винаги е за мое висше благо. И ме води към откриване около себе си на любовна вселена. Всичко допира до вътрешната ми нагласа: ако го възприемам като любов, никога няма да възприемам неприятностите като неприятност, а във всяка криза ще откривам възможност.

Животът никога не наранява преднамерено. Аз се наранявам, блъскайки се в живота. Невежеството на разума и изкривените ми интерпретации водят до такива рани. Струва си да се поуча от грешките си, без да се осъждам за тях, а да ги приемам като ценен опит.

Да съм антикрехка означава, да стана по-устойчива, по-мъдра, по-цялостна при взаимодействията си със света. Крехкостта е следствие взаимодействие, което се чупи или става по-малко устойчиво. Гъвкавостта е това, което не се променя при взаимодействия със света. Антикрехкото става само по-силно от такова въздействие. Напълно мога да придобия свойството антикрехкост.

Най-страшният страх е страха от страха

Най-силната болка е от очакване на болката. Всичко това е изкривено използване на разума. Разумът ми е даден за да изучавам закономерностите в този свят. Това е знанието, че когато скачаш от самолет, трябва да си вземеш парашут. Знанието, че когато си на слънце, ще трябва да се предпазиш със слънцезащитен крем. Всичко това са знания за действащите тук закони.

Но не си струва да се заменя разума с неговите продукти. Разумът е даден за да запазя в спокойствие готовността си за действия. Тази готовност за действия е именно взаимодействието със света. А когато губя тази готовност – губя контакт със света. Балансът на покоя и готовност за действие, плюс самото действие по зова на света, е ключът към съзнателната еволюция. Ключ към света, ключ към небесата и към земята. Точно това е състоянието на любов и доверие към света. Не като милостиня от света, а като взаимодействие между равни. Доверие произлизащо от вътрешното знание и увереност в себе си, увереност в своите знания и навици.
Превод: Йосиф Йоргов

https://metaisskra.com/blog/antihruprost-ili-bronja/#more-28172