Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5892989
Users Today : 766
This Month : 16647
This Year : 205689
Views Today : 6259
Who's Online : 19
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Лечебни конфликти

Лечебни конфликти

Лечебни конфликти

Конфликтите и отношенията. Огромна тема, тема важна, тема много съкровена. Понякога избягваме конфликтите, потискайки истинските си чувства и потребности; понякога успяваме да се контролираме, но понякога дотолкова свикваме със скандалите, че те стават все повече.
Работата е там, че конфликтологията е умение и изкуство. Способния специалист по конфликти, не се опитва да оскърбява другия, скандалите намаляват, а разговорите от сърце, стават все повече и отношенията укрепват. Нали конфликтите не са зло, а изход от комфортната зона в посока израстване, развитие; това е съвместяване на две различни мнения, потребности, желания, на две личности, на два характера, за постигането на нещо общо, да се научим взаимно на нещо важно и полезно. Нали е развитие? Тогава, струва ли си да се страхуваме от конфликтите, ако те решават такива глобални задачи (а са изброени доста малко)?
А сега предлагам на вашето внимание, практика за излекуване на отношенията чрез умение за осъзнат конфликт.
Стъпка 1;
Много е важно да се води емоционален календар, където отбелязваме дните със скандали. Това е необходимо за да следим, доколко ефективно практикуваме. Ако скандалите се разреждат или са обучаващи и развиващи – значи напредваме в правилната посока, с необходимата скорост. И така, колко пъти на ден, на седмица, в месеца (за половин година, за година, средно) конфликтувате? А след това, започнете да обозначавате и наблюдавайте промените към по-добро.
Стъпка 2;
Какъв е конфликтът, тип (разновидност)? Нали според диагнозата е и лечението. Често, когато не решаваме успешно конфликта, той се повтаря, отново и отново. И тогава казваме с досада на близкия: „Ето, пак!“, „Започна се“, „Старата песен на нов глас“, „Как ми омръзна всичко това!“. А е така, защото неусвоените уроци се превръщат в сценарии, в които има едни и същи реплики, диалози, реакции, постъпки.
Основни видове лечебни конфликти:
– 1 – Лекуващи подсъзнанието;
Това, което не осъзнаваме, то ни ръководи. В тези конфликти, ако заемем позицията на наблюдател, ще може да забележим, че говорим не ние, а например, майка ми (нейния сценарий за конфликти) и говорим не на своя мъж, а на баща си (или на някаква друга своя проекция).
Това ли е, в действителност, нашия живот? Не е ли време да се дистанцираме от миналите сценарии, от субличностите, от ограничаващите и негативните убеждения? Точно такъв конфликт е лечебен за нашето подсъзнание, макар събеседника ни да не разбира, че нашите думи не са предназначени за него.
– 2 – Излекуване на потиснати емоции, сваляне на маските;
Такива конфликти ни помагат, най-накрая, да станем самите себе си, да осъзнаем своите собствени чувства, потребности, убеждения, ценности. Може да сме се правили на „доброто момиченце“, може да сме били „правилната“? Може много дълго да сме се нагаждали към другите? Може да сме потискали позитивни или негативни емоции? Може да сме мачкали своето мнение?
Такъв конфликт, като на маскарад, вдига завесата, сваля маската, показва на целия свят истинското ни лице, подпомагайки избягването на лъжата в себе си и за другите, както и на болести, разрив в отношенията, неудачите.
– 3 – Възможност за излекуване от психотравма;
За излекуването, например, на комплекса за непълноценност, от обиди на родителите, от всякаква друга психотравма, от страха да не останеш сама, е необходима енергия. Конфликта е точно това пространство, в което са съсредоточени много енергии и внимание. Разбира се, не е единствения терапевтичен метод и не е подходящ за всички. Но ако подсъзнанието го е избрало, защо да не се възползвате?
Благодарение на него, ще усетим себе си. Да, ще разровим раните, но само за да ги изчистим от гной, от инфекции, а след това, благодарение на друга, по-осъзната реакция, с по-съкровени беседи, с други решения, ще нанесем балсам и от този момент, живота ни ще е по-свободен и много по-щастлив.
– 4 – Начало на ново общуване!
Как общувахме с близкия човек в началото на отношенията? Понякога, по цели нощи (а и мислим непрекъснато за него), по време на разходка, на хранене, ту си званите, ту си пишете мили съобщения, ту се срещате.
А какво става след това? Всеки се „скрива“ в своето пространство, започва общо, формално, „битово“ общуване, а и за него се изчерпват темите и се отучваме. да разговаряме от душа, дружески, с отворено сърце за съкровеното, преставаме да доверяваме един на друг. Може да е поради обиди и разочарования, може поради суета и ангажираност, може да е навик, но нещо, действително, се е случило.
Така конфликтите освежават отношения, започваме отново (макар и неволно, неосъзнато) да разговаряме, да се чуваме едни други, получаваме възможност да „разтърсим“ чувствата си, да се пробудим и отворим сърцата си, първоначално, чрез негативни емоции, но разчиствайки, откриваме, че все още се обичаме един друг и е време да започнем отначало, време е за запознанство!
– 5 – Възможност за приемане на различията;
„Мъжете са от Марс, жените от Венера“. Помните ли знаменития бестселър на Д. Грей? Ние сме много различни, по различни начини е устроена психиката, хормоналната система, гледаме по различен начин на света. Конфликтът помага да приемем различията, да се запознаем взаимно с разните си природи.
Тук е важно само едно – само приемане, невъзможно е, да бъде променена човешката природа, на нея може само да се любуваме, може да ни допълва. И да не сме половинки, а единно прекрасно, вълшебно, любещо и любимо цяло!
– 6 – Възможност да се учите един от друг;
Тук също става въпрос за различия, но само приемане е недостатъчно: важно е да има съвместен напредък.
В какво се различаваме? Например, аз съм интроверт, той е екстраверт. Тогава мога да се уча да общувам (тъй като е уместно за мен, поради спецификата на психиката ми), а той свиква, да приема и наблюдава вътрешния си свят, започва да му харесва уединението, работата над себе си, вътрешните ресурси. Или аз обичам, да ровя в случващото се, да търя скрит смисъл, а той приема нещата по-просто. И т.н.
И на какво можем да се научим, за да станем по-разностранна личност?
– 7 – Умение за договаряне;
Това е най-главния навик в отношенията, който помага да израствате, да ги запазите, помага в трудна минута, помага да сте си винаги интересни един на друг, за взаимното доверяване и уважение.
За какво можем да се договорим (когато се успокоим и осъзнаем уроците на конфликта)? Например, следващия път да сме по-внимателни, без да се прекъсваме, да се изслушваме, да питаме за мнението, да говорим за чувствата си, да не обвиняваме, а да търсим решения; да изясним ситуацията, да се уточним, а не да се водим от своята мнителност, от очакванията си; да предупреждаваме за плановете си; да реагираме като зряла личност; а не да чакаме, той сам да се досети – да обозначаваме ясно общите цели, как ще походим към тях; да не решава някой сам, а заедно; да решите, какво е по-важно: обидата и „правотата“ или отношенията; какво ми е по-скъпо, какво избирам за всеки ден и т.н.
– 8 – Излекуване на семейния егоизъм;
С други думи – от вторачване един в друг, единствено към семейството, нали в този случай, семейната енергия застоява, постепенно ни става скучно, самотно един с друг, всичко става привично, еднообразно. Такъв конфликт вдъхновява за излизане на ново ниво в реализацията на семейното предназначение.
Предназначението може да е глобално, например, разпространение на знания, съвместно творчество, може да е различно всеки един ден, днес помагаме на някого, утре сме на екологична акция, вдругиден водим тренинг за здравословен живот, следващата седмица, помагаме отново на някого, а Вселената ни насочва, на кого можем да сме полезни като семейство. А на света е особено необходим вдъхновяващ пример – за здраво, дружно, обичащо се семейство, което твори съвместно, свети и извършва вълшебства!
Стъпка 3. „Аз“;
След като изяснихме разновидностите на конфликта и уроците му, благодарение на „аз-съобщенията“ говоря за своите чувства, за своята болка, за мнението си, за потребностите си, а и започвам да размишлявам, а след това предлагам: какво мога да предложа от своя страна, за решаването на ситуацията?
Стъпка 4. „Ти“;
Много е важно, да чуете мнението на другия: какво чувства, какви са потребностите му, на какво се е научил, какво предлага?
Стъпка 5. „Ние“;
Това е етап от договора по принципа „спечелил“-„спечелил“ (термин на Стивън Кови), когато не правим компромис, лишавайки се взаимно от нещо ценно, не, в това решение трябва да сме удовлетворени и двамата, да запазим важните принципи и едновременно, да се развиваме, да стигнем до лечебни изводи, до общ знаменател, да намерим изход от ситуацията, за своята роля, в един или друг случай.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9181-istselyayuschie-konflikty
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: