Проекции на ума и вътрешна цялостност

Проекции на ума и вътрешна цялостност

Published 19.01.2021 | By Йосиф

anaheart – Проекции на ума и вътрешна цялостност

Преди няколко години разбрах, че наличието на външни тъмни сили, не влияе никак върху състоянието на съзнанието и духовният ми път. След това открих, че следва да обърна внимание на собствения си ум и забелязах, че си въобразява всичките външни врагове, заплахи, лоши хора, демони, ниски същности.

Реално, нищо от това не съществува около мен – само ума има такова свойство, да създава разни същности. И тъй като са породени от ума, може да им позволите, да се върнат вкъщи и вливайки се в общото съзнание, да ги опознаете, да видите себе си в тях, своя собствен егоизъм. Позволявайки им, да се върнат вкъщи, без да ги отричам, да ги преследвам, да им желая смъртта и всичко лошо, усетих възсъединение със самия себе си и станах цялост. Това бе съпроводено с множество осъзнания и ми позволи, да се видя от нова страна.

Затова, в моя свят и възприятие, няма повече никакви тъмни сили. Няма врагове, от които да се страхувам, да се опасявам или да ненавиждам, с които да враждувам. Няма духове, ниски същности, никакви демони и дяволи, които да ме изкушават и мъчат. Защото осъзнах – те са били част от мен и са искали вкъщи, искали са разбиране и приемане, любов и състрадание, също като мен. Не ги виня за това.

Парчета от моя егоизъм, са заседнали в ограниченото ми възприятие и обусловено поведение. Нали се сещате, малките момчета, често закачат и дразнят момичетата, не умеейки да изразят по друг начин симпатията си. Това не харесва на момичетата, не разбират такова поведение, не искат хулиган до себе си, който им създава дискомфорт. Същностите, породени от ума, също се държат като хулигани, не познавайки други модели за поведение, не умеейки, да изразяват своите чувства и потребности, но желаят, да привлекат внимание и да предизвикат взаимна симпатия.

Приех демоните си, когато видях себе си в тях и усетих духовно родство с тях. Забелязах в тях, същите базови потребности и желания, присъщи и на мен самия. Тогава отворих вратата на своето същество и позволих на разпилените части от съзнанието ми, да се върнат вкъщи, в общото ни единство, където и да се намират, каквото и да правят. И вече бях цялостен в самия себе си. Не се борих, нито с духове, нито с хора, нито със себе си. Върху състоянието на съзнанието ми, в повечето случаи, никой външен не може да повлияе. Ако се случи, е за много кратко.
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2023586