Памела Крибе
Послание от Земята – публикувано на 13.12.2017 г.
Чрез Памела Крибе
ВИНАГИ ИМАТЕ ИЗБОР
Скъпи деца на Земята,
Говоря ви от дълбините под нозете ви, аз съм гласът на Земята. Потопете се в мен и се отпуснете. Позволете на напрежението да ви напусне. Обърнете особено внимание на мускулите на раменете и врата. Отпуснете се, тялото ще ви отговори, защото има естествен стремеж към покой.
Почувствайте лицевите мускули около очите и устата, отпуснете ги. Потопете се дълбоко в тялото си. Почувствайте благотворния поток на спокойствие и нежност, който се повява в корема. Сега слезте по-надолу към опашната кост, към бедрата и коленете.
Съсредоточете вниманието си в коленете. Какво чувствате там? Много често в тях се съхранява изобилие от информация. Можете ли да почувствате енергийния поток в коленете си? Може би усещате разлика между лявото и дясното коляно. Погледнете на тях с интерес и уважение. Едното коляно по-студено ли е от другото? Има ли коляно, което се нуждае от повече топлина? Приемете, че коляното знае, какво е добро за него. Не е нужно да създавате топлина, тя вече е в тялото ви, просто й позволете да премине от там.
Разберете от къде идва студенината в едното или в двете колене. Какъв вид енергия има там? Ако едното коляно е студено, означава, че има известно напрежение, което задържа естествения поток от топлина в тялото ви и това може да окаже влияние на долнaта част на краката и съответно на заземяването като цяло. Разгледайте какво би могло да ви пречи там? Може да видите фигура, която да изразява определена емоция, така че, погледнете по-отблизо. Възможно е да видите символ на това, което ви пречи. Погледнете на това коляно по спокоен и непредубеден начин.
Не се страхувайте да правите този процес, това сте вие, вашето тяло. Знайте, че по естествен начин носите мощна целебна енергия, така че, когато наблюдавате част от себе си, в която има задържане или блокаж, тя се променя. Чрез вашето внимание и чрез вашата космическа сила вие затопляте наблюдаваното място. Също така, чрез мен, самата Земя, която живее в тялото ви, също преминава естествен поток на изцеление.
Вие стоите на страната на доброто и за това сте по-силни от злото. Злото идва, когато лишите нещо от светлина, топлина, любов и радост. То много често е нещо, което сами си причинявате, защото вярвате, че не заслужавате доброто. Считате, че трябва да „стоите на студа”, защото не сте достойни и достатъчно добри. Как достигнахте до това заключение? Това не е твърдение, което е направено от Земята или от космическата ви Душа.
Като човешко същество стоите между две сили – на Земята и на вашата Душа – но може да бъдете повлияни и от негативните идеи, представи и оценки на човешкия свят около вас. И ако се чувствате малки, поради тези обществени преценки, тогава имате минимална съпротива към негативния енергиен поток. Студът прониква във вас и се чувствате още по-малки и безсилни. Проблемът – за мен, Земята и за Космическите сили, които искаме да ви помогнем, е, че никога няма да ви принудим да бъдете отворени за нас. Като човешки същества имате свободна воля, право на избор, и в това се крие тайната на израстването и еволюцията.
Душата непрекъснато чука на вратата ви, тя иска да дойде при вас, не иска нищо друго освен да тече през вас и в това се състои нейното щастие. Моята енергия също е на ваше разположение. Искам да се грижа за вас и да виждам как израствате и просперирате. Точно това ме прави щастлива и цялостна, и в това се състои моята задача – да ви осигуря корените, от които се нуждаете като ангели от светлина с човешки облик на планетата Земя. Но ние нищо не можем да направим, докато отхвърляте това, което е на ваше разположение. Вашата сила се състои в способността да избирате.
Тези ресурси не са достъпни за вас, ако не правите избор или мислите, че нямате избор, и точно това е най-големият проблем за човека. Може би си мислите, че Душата ви или Висшият ви Аз имат контрол върху живота ви, или ако мислите по по-традиционен начин – Бог контролира живота ви – това не е така. Вие имате контрол върху живота си! Само вие може да решите да се обърнете към собственото си величие като Душа и да се възползвате от грижовната сила на природата около вас. Вие имате тази власт над себе си, винаги можете да избирате.
Сега почувствайте как се отваряте към светлината на Душата и към моята захранваща сила. Първо се фокусирайте върху мен. Преминете със съзнанието си надолу от коленете, през доната част на краката към стъпалата и почувствайте енергийните центрове или чакрите в двете стъпала. Може да си представите, че виждате нещо, което се върти около ходилата или някакъв цвят или форма. Потопете се дълбоко в стъпалата. Чувстват ли се свързани към вас? Единият крак по-заземен ли е от другия? Попитайте краката си: „Позволявам ли на себе си да бъда поддържан от Земята? Доверявам ли й се? Вярвам ли, че има сили от Земята, които желаят да ми оказват постоянна подкрепа и да ме заведат там, където трябва да бъда?”
За по-лесно, си представете, че двете чакри на стъпалата са малки врати, които могат да бъдат отворени докрай, напълно затворени или частично отворени. Погледнете към енергийния център на левия крак и вижте колко е отворена вратата, която позволява захранването ви с енергия от Земята. Направете същото и с десния крак.
Като гледате на себе си по този начин – с интерес и уважение, вие променяте нещо във вас. Решавате да знаете кои сте и къде се намирате. Избирате светлината. Когато се движите в потока на тъмнината, негативността, самосъжалението, гнева или раздразнението, вече не се грижите за себе си. Не проявявате нито интерес, нито откритост към вас самите и се опитвате да се движите през затворени шлюзове. Тяхното отваряне започва с любов към себе си, балансирано, непредубедено внимание и липса на преценки.
В края на този процес се обърнете към двата крака със следния въпрос: „Какво в ежедневието ми помага да приемам повече енергия от Земята, повече подкрепа, смелост и сигурност? В кои случаи се захранвам с най-много земни сили?” След това преместете вниманието си нагоре, към вашия сърдечен център (сърдечната чакра). Вижте дали се появява някакъв образ – цвете, танцьор, дете – каквото и да е – оставете го да се проясни. Задръжте изображението и се отворете към любящите енергии от Космоса, Душата, от вашите водачи, от всичко, което идва от това измерение.
За да разберете дали нещо ви спира, можете да използвате един много лесен метод. Представете си, че в сърдечната ви чакра се появява ръка, която е отворена, затворена или частично отворена. Може да видите или една или две ръце, но вижте как изглеждат. В едната крайност се появява свит юмрук, който се отбранява и не иска или не може да получава, а в другата – напълно отворени ръце, готови да приемат и получават. Почувствайте за момент напрежението в двете си ръце и се опитайте да ги отпуснете колкото е възможно.
Освободете цялото си напрежение. Позволете на енергията на Душата да тече през вас по естествен начин. Почувствайте нейната тишина и покой. Нека земните и космическите енергии прелеят една в друга. Те са партньори и си принадлежат. Позволете им да се съберат в коремната област.
В ежедневието си е необходимо да се справяте с всички влияния, които ограничават вашата сила, свобода и право на избор. Възстановете връзките си с Душата и Земята. Когато правите това, вие се презареждате с енергия и градите един нов свят. И този нов свят стои отвъд съществуващите концепции и начин на мислене. Вие можете да го направите. Имате необходимата сила и самосъзнание да продължите по нов път. Много е важно да осъзнаете този факт.
Единственото нещо, което искаме, е да преуспявате, така че, бъдете оворени към нас, силите около вас. В нас има сила и знание, които не могат да бъдат демонстрирани в света на рационалното, логическо мислене. Доказателството за съществуването на тези сили е, че можете да ги почувствате вътре в себе си и хармонизирайки се тях да преживеете тяхната ефективност и реалност. Направете своя избор и се превърнете в човешко същество, водено от силите на Небесата и Земята.
Превод: Станислав Николов
http://www.jeshua.net/
Силата на корема
Мария Магдалена чрез Памела Крибе
Аз сам Мария Магдалена. Поздравявам всички вас с топлина и радост в сърцето си. Вие сте ми познати и близки. Ние сме сродни души и вървим по свой собствен начин по един и същи път. Днес искам да говоря за женската енергия и как тя може да разцъфне в сегашното време, защото това е съществено за промяната на съзнанието, през която човечеството като цяло трябва да премине. Необходим е баланс между мъжката и женската енергия както в целия свят, така и за всеки индивид. Женската енергия е била дълго време подтисната, увреждана и наранявана и това е довело до доминирането на едностранна мъжка енергия. На пръв поглед изглежда като че ли балансът е вече осъществен: в много страни жените вече имат почти същите права като мъжете. В тези части на света жените могат да се манифестират свободно като мъжете; да се изучават и следват образование; да правят кариера; да заемат властови позиции и да трупат богатства.
Въпреки това, на по-дълбоко ниво нещо липсва в този баланс. Защото това, което се случва когато жените по този начин се борят за правата си, е че те си присвоявят мъжката доминираща и контролираща енергия и я прилагат в своя полза и интерес. Това не е погрешно, но въпросът е дали това ги удовлетворява на най-дълбоко ниво. Същият въпрос се отнася и за мъжете: дали трупането на власт и доминантност ги удовлетворява на най-дълбоко ниво.
В днешни времена има все повече хора, които търсят дълбоко удовлетворение. Живот чрез вдъхновение, връзка със Земята и жителите й, и осланяйки се на сърцето си вместо на страха… Това са идеалите, които докосват сърцата на младите хора сега. Старата мъжка енергия, осланяща се на контрол и подчинение, е на края на времето си. Има вече нова генерация хора, които мислят и чувстват по друг начин и това дава възможност за едно действително възкресение на женската енергия. Тук не става само въпрос за възстановяване на социално-политическите права и свобода за жената, а за едно истинско лечение на дълбоките вътрешни рани, които са нанесени на нейната психика.
Какво се е случило с женската енергия в миналото? Тя е била обезсилвана по много начини – както от умствено, така и физическо насилие. Има го записано в учебниците по история, затова няма нужда да се спирам подробно на това. Искам най-вече тук да наблегна на това какви са последствията от това насилие за вътрешната женска енергия. Ако погледнем колективната женска аура, ще видим, че в средното енергийно поле на жената, в областта на корема, има празнота. Там има дупка. Мястото, където се намират долните енергийни центрове: базисната чакра, сакралната чакра и слънчевият сплит, това място е станало обезсилено и е празно. При много жени там има, понякога подсъзнателно, чувство за непълноценност, страх и несигурност.
Първоначалната женска коремна сила е витална и заземена: жените чувстват по естествен начин връзка със Земята, с ритмите на сезоните, и мъдростта в сърцето им е носена от естественото чувство на себезачитане и себеуважение. Това чувство е било загубено през миналите векове и без тази основа – естествената сила в корема, жената не може да свърже сърцето си по уравновесен начин със света около нея. Тогава се получава едно силно отдаване и изгубване на себе си в другите, и на невъзможността да владее собственото си пространство и да постави границите си.
Ако чрез отхвърляне, насилие и унижение жената е дълбоко наранена в същноста и, се получава разместване в енергийното й поле. Тогава съзнанието напуска корема, където е седалището на емоциите, контакта и интимността. Когато болката стане прекалено силна, тогава жената се отдръпва от това пространство. Съзнанието й полита нагоре и остава да виси над горният край на аурата. Чувствата й стават плоски, изтъняват, може да изпадне в депресия или да се чувства уморена, и че не може да разполага с енергията си. Освен травмата от насилието, което е преживяла, и дълбокото емоционално объркване, което е следствие от това, сега също така възниква чувството на тъга и празнота, че е загубила себе си. Това е казано накратко какво се случва с женската психика. Дори този модел да не е еднакво силно изразен при всички жени, има обща тенденция, която може да се обобщи като:
– Тазът, където е областта на емоцията, сексуалността и интимността, и който е свързан със Земята по естествен начин, е относително празен. Заплашително е да си в тази област, както заради болката която лежи там, така и заради силата, която там дреме. Плашещо е да допуснеш тази сила.
– Вследствие на това отдръпващо движение е изникнала една празнина в енергийното поле между долу и горе и между пространството на сърцето и корема.
– Енергията на сърцето, която е центърът на вдъхновението и любовта, няма достатъчна възможност да се излее и да се свърже със света и с другите хора. Там има прекалено много страх и несигурност, или има склоност за толкова силно свързване с другите и по този начин се самозагубваш и ставаш емоционално зависим от някой друг.
Жени които не са преживели насилие (ментално, физическо или сексуално), много често проявявят този модел. Те често също са били наранявани в женската си енергия в един или повече минали животи и поради тази причина това не е достатъчно възстановено в сегашната инкарнация. Те носят един стар модел от минали животи. Като допълнение, всяка една жена е повлияна от колективната женска психика, от водещите общи норми за жените и натрупаните опитности от миналото. Всяка една жена преминава през това, което тук аз скицирам. За нито една жена не е естествено да остави нейната сила в корема да тече.
В сегашното време на трансфомация на съзнанието става все по-важно да изцелим енергийната рана в корема. Ако тръгнеш по духовния си път, започваш да усещаш силен порив да живееш от сърцето си и чрез най-дълбоките си вдъхновения, тогава ще разбереш, че като жена ще се изправиш срещу страхове, които лежат много дълбоко. Да отличиш себе си и да се извисиш, да се изправиш срещу конфликти: това не става от само себе си и води до фундаменталния въпрос дали се самооценяваш. И дали си предана на себе си. По един или друг начин от теб като жена се иска да трансформираш вътрешно част от колективната женска болка. Като наблюдаваш и изцеляваш своята болка, прокарваш нови пътища за развитието на колективното съзнание.
В широкия смисъл, на духовното развитие се гледа като начин на отваряне на сърцето, свързването с другите чрез любов и пускане на егото. Но точно тук, за жените, на които им липсва силата в корема, има няколко клопки по пътя. Защото, ако се свържеш с другите без да си в силата в корема си, в центъра си, и без да чувстваш своите необходимости и своята истина, тогава връзката с другите може бързо да те доведе до това да загубиш себе си, и даже до изтощение. Ако си свръхчувствителна, с отворена сърдечна чакра и лесно усещаш настроенията и емоциите на другите, точно тогава имаш нужда силно да осъзнаеш собствените си граници. Точно тогава ти трябва силно его! Имам пред вид да можеш ясно да осъзнаеш къде свършват твоите граници и къде започват тези на другите. Тук също е важно да осъзнаваш когато даваш много повече от себе си, вероятно защото много ти се иска да си харесвана или защото не смееш да кажеш не. Здравословното его ти дава възможност ясно да почувстваш какво става с теб по време на интеракцията с другите. Думата ”его” е станала заразена с времето и е придобила значение за всичко, което е низко, което трябва да бъде пуснато, но точно за жените тази форма на Аз осъзнаването и установяване на собствените граници е неимоверно важно.
За мъжете това важи по друг начин. Мъжете ги възпитават с друг морал. Те още от деца са поощрявани да се отстояват, да се борят и да се отличават. Това обаче може да бъде много болезнено за момчета, за които това не е естествено, които са по природа чувствителни, внимателни и спокойни. Както и да е, мъжете са много по-малко насърчавани да са даващи, и амбицията и самоизтъкването се оценява положително при тях. Но и при мъжете има също така енергийна рана, произлязла от миналото. Мъжете са се откъснали от женската си енергия, от чувствата си и интуицията си, и те чувстват това като загуба на радост, емоция и свързаност. В техните сърца има празнота, не в корема, но тази празнота ги мъчи също толкова много, колкото и жените, които страдат от празнотата в техните кореми. И двата пола са ударени и наранени от традицията, в която живеят. Въпреки това всеки е наранен по различен начин и лечението става също по различен начин.
За мъжете е важно да наблегнаг на отварянето на сърдечната чакра и за тях това има по принцип благотворен ефект. Да влязат в контакт с техните чувства, да покажат уязвимоста си, да допуснат в себе си женската енергия, е фундаментална част от техният път на изцеляване. Но за жените това важи донякъде в обратния смисъл. За тях пътят към самолечението върви точно през това да бъдеш верен на себе си, да отстоявяш границите си и да разпознаеш и установиш уникалните си дарби. На енергийно ниво това означава да интегрираш енергията на сърцето си, душата си, до нивото на корема. Значи деиствително да слезеш дълбоко долу в празнината на таза, който е символ на първичната женска силова енергия.
Един от начините по които жените могат да се върнат към своя базис е съзнателно да се справят с гнева вътре във тях. Много жени подтискат емоциите си на гняв или разочарование. Гневът придизвиква страх или чувство на безпомощност. Да си гневен е опасно, защото е възможно да предизвика конфликт със другите. Ако не си в състояние да се отстоиш и да изразиш гнева си, тогава ще се почувстваш безпомощен и тогава е възможно твоят гняв да се обърне в депресивно състояние, пасивност или цинизъм. Но от друга страна можеш да видиш гнева си като ценен сигнал че нещо или някой преминава през твоите граници и че това те наранява, затова можеш да се използва този сигнал, за да създадеш положителни промени в живота си. Когато приветстваш този гняв, тогава се отнасяш отговорно към себе си, и тогава даваш възможност съдържащата се сила в гнева да се изрази по позитивен начин. Първата стъпка към това е да не гледаш на гнева си като на нещо лошо и да не се осъждаш за това. Това е по-трудно за жените отколкото за мъжете. Жените са свикнали да се държат повече настрана и да отдават мястото си на другите, вместо да изискат своето естествено пространство.
Затова искам тук да се обърна към високо чувствителните жени, поели по духовният път: пазете силата в корема си, направете я отново своя, имайте смелостта да бъдете себе си и да владеете собственото си пространство. Понякога вие асоциирате духовността прекалено силно с любов, светлина и свързаност. И те наистина са съществени, но една уравновесена връзка зависи от способността да можеш да се отличиш и да си поставиш границите. За това е нужно напълно да цениш себе се, своята сила и емоциите си.
Аз самата живеех във време когато на свободната експресия на жените не се приемаше, а камо ли да се ценеше. Аз се чувствах силно свързана с посланието на Йешуа бен Джозеф и с есенцията на Христовата енергия: признаването на Божествената искра във всички и всичко живо. Бях докосната от думите му и от излъчването му, и в този живот започнах все по ясно да си спомням коя съм аз. В допълнение на това в мен имаше много гняв срещу управляващите власти, които ми забраняваха да бъда тази която бях: независима, силна и своенравна. Често бях отхвърляна назад към себе си и се борех с чувства на безсилие и гняв. Коремът ми беше обзет от енергията на фрустрацията и там отдолу дремеше чувството за непълноценност и на съмнение към себе си. Аз имах задачата да вляза в съответствие с моята липса на самочувствие и да пусна осъждането на външния свят.
За всички нас това е предизвикателството. Точно защото жените избягват да са в областта на корема си, имат склонността да дават от сърцето си много повече на другите, да се отдават до дъно или да се загубват във взаимоотношения с другите, например с любимите си, децата си, родителите си или приятелите си. Да се изгубваш във връзката с другите – това много често означава, че не се чувстваш у дома си със себе си, в своята база. Ако там владее чувство на празнота или отчуждение, тогава става съблазнително да се протегнеш към другите. Очевидно в любов, но тук лежи и един прикрит мотив: на теб ти е необходим друг човек, за да се почувстваш добре и приета. Всъщност духовното развитие значи да си зададеш въпроса: от кой мотив се свързвам със света около мене, с моите любими, с моите приятелки, с моите деца, с моите родители…?
Избери сега една от тези връзки и насочи вниманието си към областта в корема и почувствай от там колко пространство ти вземаш или получаваш в тази връзка. Избери например твоя любим и се попитай дали дълбоко в корема си остава чувство за пространство в неговото присъствие. Направи същото с приятелка. Дишай дълбоко през корема си докато мислиш за нея и виж дали успяваш да го направиш. Чувстваш ли, че дъхът ти спира или нещо блокира? Експериментирай с това в мислите си. Ключовият въпрос тук е: може ли коремът ти да се отпусне в тази връзка? Чувстваш ли се приета и свободна да бъдеш себе си? Чувстваш ли, че трябва да се напрягаш, че си изплашена или заплашена и че губиш енергията в другия? Тогава твоята осъзнатост излита нагоре и ти напускаш твоята база, корема си. Когато това се случи, не се осъждай, а погледни с честност, изпълнена с обич, на своите страхове да бъдеш голяма и да завземаш пространство. Като признаеш собствения си страх, можеш да почнеш да го трансформираш. И това не го правиш сама. Колективното женско енергиино поле се променя. Каквото даваш на себе си, допринася и за другите, и обратното важи също.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Тъмната нощ на Душата
Мария Магдалена чрез Памела Крибе
Скъпи приятели! Аз съм ваша сестра, Мария Магдалена. Тук съм, редом с вас като ваш близък другар. Не съм по-висша от вас. Аз съм тази, която познавате дълбоко в себе си. Почувствайте мига на нашата дълбока връзка. Ние сме част от едно семейство.
Аз също съм преминала човешкия път на Земята, запознах се и изследвах неговата дълбочина и усетих съприкосновението с ярката и жива Светлина, която ме вдъхнови, напомни ми за самата себе си и пробуди в мен мечтата и желанието за по-добър и прекрасен свят на Земята. Познах двете крайности. И Светлината, и Тъмнината. Тези два полюса са неразделни. Може да се каже, че те се явяват движещи сили един на друг. Животът се състои от противоположности. Светлина и Тъмнина. Усещанията, които те предизвикват, ни се струват противоположни, но между тях има скрита връзка. Те не могат да функционират един без друг. Усещането за Светлина е възможно само във връзка с усещането за нейното отсъствие и в контраст с нейната противоположност – Тъмнината.
Никога Светлината не е по-забележима от момента, когато изниква от Тъмнината. Просто помислете за първите лъчи на Слънцето, за началото на новия ден, за топлата утринна светлина, къпеща света. Как дълбоко ви трогва това, особено пробуждайки се от студена и тъмна нощ. Контраста създава динамиката – живота, движението, израстването, промяната. По този начин Тъмнината изпълнява своята функция в нашия живот. Обаче много често хората усещат Тъмнината като антитеза на Светлината. Не виждат движещата сила на израстването и промяната, а капана или вълчата яма, в която са попаднали и от които не могат да се измъкнат. От тази дълбока яма ви се струва, че сте загубили контакт със Светлината. Сякаш са ви изолирали от нея.
Всички вие познавате тази изолация от Светлината, отсъствието на смисъл и цел в живота. Фактически това е състояние на смърт. Единственият начин да умрете не е физическата смърт, а прекратяването на всякакво движение в сърцето ви, движението на чувствата и ума. Не съществува смърт в нашата реалност. Душата ви е вечна и жива винаги. Всичко, което у вас е смъртно е просто вашата форма. Вашата същност е вечна и никога не може да умре. Обаче вие можете да загубите дотолкова същността си, че да станете вътрешно неподвижни, да прекратите всякакво движение. Вие сте вътрешно мъртви и се чувствате много подтиснати. Това е много болезнено състояние.
Каня ви да направите с мен малко пътешествие. Хайде да се спуснем в това депресивно състояние и безпристрастно да го изследваме. Какво става когато човек губи всякаква надежда, свива се и усеща безсилието си пред чувствата, надигащи се в него? Обикновено такава реакция предизвиква външни разрушителни събития, които не се вписват в неговата референтна рамка, отричайки всичко в живота му. Това може да бъде нещо значително, като смърт на близък човек, болест, загуба на работа и разрив на взаимоотношения. Такива събития оказват на хората дълбоко влияние и могат да ги доведат до ръба на пропастта.
Обаче тъмнината може да се прояви вътре в човека и без видими външни причини. На повърхността може да изкочи старо емоционално бреме, което е съхранено в паметта на Душата. Болезнените преживявания, идващи вероятно от преден живот, излизат на повърхността и ви се налага да се оправяте с тези тъмни чувства, страхове и съмнения. Дълбокото преживяване за недостатъчност или поражение могат да проникнат в Душата ви и без видима причина. Те могат да изтръгнат почвата под краката ви, така както биха го направили и външните събития.
Когато някой изпада в депресия, това винаги се съпровожда от наплив от емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Потокът от болезнени, тежки емоции се усеща много силен, за да може да се понесе. Те (емоциите) ви побеждават или както ви се струва чувствате дълбоко безсилие. В момента, в който се отвръщате и отказвате да погледнете в лицето тези емоции, вие затъвате. Тези емоции се стремят да протичат, за тях е естествено да се движат напред като голяма морска вълна. Но ако се страхувате да направите това и се откажете да вървите с това движение, вие бягате от наплива на тези емоции. Построявате бариера и казвате: „Не мога да се справя с това. Не искам това. Искам да приключа с това“. Вашата реакция, идваща от чувството за безсилие, създава депресията, която е състояние на вцепеняване и откъсване от живота. С времето тази ситуация става непоносима и у вас изчезва желанието за живот.
От земна гледна точка вие искате да умрете, защото животът ви е станал непоносим. От гледна точка на Душата, вие сте мъртви и този опит става толкова непоносим, че ви се иска да направите нещо, което сложи край на тази ситуация. В действителност желанието за смърт е желание за промяна, желание да се започне живота отново. Хората, които искат да се самоубият в действителност не се стремят към смъртта, а към живота. Именно това вътрешно чувство за некроза ги довежда до крайното отчаяние. Именно стремежът им към живот ги заставя да прекратят физическия си живот.
В човека, преживяващ депресия, едновременно се съчетават дълбоко съпротивление и крайна уязвимост. Депресията е начин за защита от огромната сила на емоциите, заплашващи да погълнат човека. Вие мислите, че тези емоции ще ви разрушат и затова в своята безпомощност строите около себе си обвивка, черупка, опаковате се в пашкула на неспособността и нежеланието да чувствате въобще. Вие не искате да сте повече тук, заравяйки като прословутия щраус главата си в пясъка. И, макар че в пясъка няма как да дишате, това ви се струва единствения изход. След време не можете да извадите главата си от пясъка, от депресията. Ставате толкова затворени за живота, че губите способността да промените каквото и да е. Да кажете „да“ на емоциите си ви се струва нещо невъзможно. Депресията достига кулминацията си.
От една страна, вие не можете да се справите с емоциите си на страх, отчаяние, печал и самота или да ги споделите с други. От друга страна знаете и чувствате, че животът без емоции е мъчително болезнен, че това е форма на смърт, пълно отричане на жизнеността. След известно време ви се иска да чувствате отново. Болката, което изпитвате, става съизмерима с болката от емоциите ви. Това е спасението ви и повратната точка. Отказът да чувствате и заявления от типа: „Не, не мога. Не искам. Искам да умра, да изчезна“ са толкова опустошаващи, че повече не можете да издържите на това. От гледна точка на Душата животът става по-силен. Когато дълго време се ограничава жизнената сила, тя създава противоположна сила, която в крайна сметка пробива. Силата на приливната вълна, стремяща се да залее целия бряг, не може да се сдържа вечно. В определен момент, от вътрешността ви се повдига едно „да“, дори и да не го осъзнавате. В живота няма нищо статично и е невъзможно да се спре животът. Достигайки кулминацията, вие създавате събития в живота си, които обезпечават промените, създаващи пробив.
Понякога това приема формата на самоубийство. Ако то е неуспешно, може да стане начало на възходяща спирала, доколкото страданията на такъв човек стават видими за външния свят. Когато забележи, че много хора се грижат за него, това може да помогне за отварянето към повече Светлина, а също към разбирането и съчувствието. Обаче понякога става и така, че човек не се отваря и остава в състоянието на депресия. За пробива няма готови рецепти. Животът разполага с подбутващи у движещи сили, правещи невъзможно безкрайното пребиваване в статично състояние на съзнанието.
Даже ако земният живот завърши по ваша воля, вие веднага се сблъсквате с нови избори от другата страна, така че ще ви се наложи там да изпитате своите чувства. Мракът с неговата тревога и болка, който сте чувствали през живота си, може още по-рязко да излезе на преден план, в по незавоалирана форма. Понякога астралното царство, където попадате след смъртта, ви посреща с емоциите, които са ви подтискали и те започват наново да текат. Например, някой може да почувства отчаяние и ужас след прехода, разбирайки, че в действителност животът не е приключил. Или виждат емоциите на семейството си, останало на Земята, тяхната мъка и печал, и много страдат от това. Тези усещания предизвикват ново движение в току-що пристигналата Душа. Това може да доведе до пробив. Душата се открива за помощта на своите водачи, които винаги са на разположение – и на Земята, и на Небесата. Помощта винаги е достъпна за вас, ако сте открити за нея.
Независимо от това по какъв път ще поеме човек, животът е много по-силен от всяко желание за смърт. Животът винаги отстоява правото си на съществуване. Не можете да го убиете. А това означава, че винаги има надежда. Запазете тази надежда и за себе си и за тези, които страдат. Макар да може понякога всичко да изглежда съвършено безнадеждно, винаги има друга перспектива, дори ако не можете да си представите друг път или възможност за промяна. Животът винаги е по-силен от смъртта и Светлината от Тъмнината. Вода, в края на краищата пробива скалата, доколкото водата има способността да се движи, тя е жива! Водата е по-силна от силите на съпротивление, които искат да я задържат.
Почувствайте в себе си за миг тази движеща сила на живота. Всеки от вас може да намери в себе си заседналите части, безкрайно повтарящите се шаблони: съмнение в себе си, чувство за непълноценност, неувереност, отсъствие на вяра, гняв, съпротивление. А сега, си представете тези части и жизнената сила, течаща наоколо и през тях. Водата продължава да тече, макар и вече в нея да се виждат заоблените камъни, изглеждащи съвършено несъкрушими и неподвижни, които още се движат по течението под напора на потока, който ги обтича. Това изисква време, но не забравяйте кои сте вие. Вие сте живата вода! Колкото по-често си спомняте това, толкова енергията, скрита в тези обли камъни, ще е по-голяма и вие ще можете да се върнете към себе си. Все още има болка от миналото. Не си струва да я пренебрегвате или да се правите, че тя няма никакво значение. Но няма нижда да влачите тези камъни из реката. Нужно е само да си напомняте, че вие сте Водата!
От време на време може би няма да ви е леко, доколкото вие частично сте започнали да се отъждествявате с тези камъни. „Аз не съм достатъчно заземен тук. Не се чувствам като у дома си в този свят. Нося в себе си травми и печал от миналото“. Да, всичко това е истина. Но представете си за минута тези камъни в голяма, бистра и широка река. На огромен воден път. Защото този огромен воден път сте вие. Това е вашата истинска жизнена сила. Това е вашата Душа, която върви вечно по своя път. Жива, кипяща, устремена и ревяща, изследваща и откривателска. Този поток не съди камъните, с които се сблъсква, а ги поглъща. Имате избор!
Разбира се, понякога засядате в тази блокировка, с която се идентифицирате прекалено дълго. Но можете да излезете от това състояние, просто като се почувствате като потока вода. Помнете, че вие сте живото съзнание на Душата, постоянно движещо се и течащо, непривързано към тези камъни. Вие сте свободни. Колкото повече освобождавате съзнанието си от тези блокажи, от тези камъни, лежащи там, толкова по-лесно ще се поддадат те на потока. Съвсем скоро те ще се освободят, защото вие ги пускате, отъждествявайки се с течащата вода. Водата е вашата Душа и нея не е възможно да я задържите. Почувствате искрящия й поток. Почувствайте как ви измива, Светлината, искряща в него. Почувствайте как вашата Душа в най-глъбинната си част не е изложена на тъмнината, която изпитвате, на тези камъни, които ви се струват толкова твърди и неподвижни. Душата ви е особено загрижена за тези камъни, доколкото знае, че те са част от този жизнен ландшафт. Постарайте се, заседнали в такива камъни, да чуете шума на водата, носеща се наоколо. Помнете водата и лекотата, с която тече.
Не трябва нищо да правите за това. Животът ще ви предостави безкрайно много възможности. Понякога може да ви завлече в дълбоката и тъмна долина, но непременно ще ви изнесе отново на светло. Дори когато чувствате, че нямате повече сили да се борите и не виждате път към по-добро, животът си тече. Изкуството на живота се състои в това да съхраните вярата си дори тогава, когато ви се струва, че не е останало нищо, в което да вярвате и когато всичко, в което сте вярвали, изчезва от живота ви.
В днешно време много хора на Земята са въвлечени в преработване на древната Тъмнина. Душите идват към Светлината точно сега и искат да бъдат забелязани. С какво е свързано това? С това, че вие сега правите скок напред. Това действително е скок в еволюцията на съзнанието на човечеството. Този скок е невъзможно да се осъществи, ако не сте стигнали най-тъмните кътчета на съзнанието си, изпълнени със страх, недоверие и много дълбока мъка за всичко това, което ви се е наложило да преживеете на Земята. Не се страхувайте от тази Тъмнина. Приветствайте я. Когато й кажете „Да“, вие я пускате в потока. Това е изкуството на живота. И когато казвате: „Аз не мога истински да кажа това „да“, помнете, че във вас винаги има нещо, което е готово на това. Това е, което ви спасява и ви води по нататък – вярата ви в живота.
Обичам ви всички вас и всички сте ми много скъпи. Може би си мислите: „Как е възможно това? Нали не ни познавате лично?“ Но вие, бидейки хора, не знаете и не разбирате доколко е обширна в действителност мрежата на Душите. Когато установявате връзка на ниво Душа, вие установявате една постоянна връзка. Веднъж създадена, изкована връзката не изчезва с времето, доколкото в нашето измерение няма време. Това е жива мрежа, съединяваща нашите Души. Ние споделяме определена история, желания, пламъци, разгорели се в съзнанието ни. Именно този пламък постепенно запалва Земята. Пробуждането на съзнанието на всички хора ви събира заедно и създава нова основа, на която ще строим този скок в съзнанието. Не е необходимо да мислите върху това. Преживявайте своя собствен процес, вървете по своя собствен път и това е достатъчно. Почувствайте мощния тласък на живота не само в себе си, но и в много други, чрез които вълната на съзнанието се плъзга по Земята.
Превод Таня Т.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Смъртта и на оня свят
Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели, възлюбени ангели на Светлината. Приветствам ви.
От Сърдечната Христова енергия, която аз, Йешуа, постигнах, ви протягам ръка и ви приветствам. Възлюблени ангели! Знайте, че се грижат за вас, че ви обичат безусловно, дори сега, когато сте в тяло от плът и кръв, в смъртно тяло. Дори в ограниченията на този временен дом, вие безусловно сте част от Бога, от Дома, за който така копнеете. Никога не сте изоставяли истински Дома си, но не разпознавате вечния огън, горящ винаги във вас. Докоснете се сега до тази светлина, погрижете се за себе си, разберете кои сте. Светлината, горяща във вас, е толкова прекрасна и чиста. Как можете да се съмнявате в това?
Днес ще поговорим за умирането. Много страхове са свързани със смъртта. Страх от анихилация, страх от забрава, страх, да не би някоя голяма черна дупка да ви погълне, всичко това се асоциира със смъртта. Както често се случва в земното измерение, имате склонност, да обръщате нещата надолу с главата и да ги представяте точно обратно на реалната действителност. В действителност, смъртта е освобождение, завръщане в къщи, припомняне кои сте в действителност.
Когато дойде смъртта, вие се връщате без усилия в своето естествено състояние на битието. Съзнанието ви се смесва с пламъка на светлината, който сте в действителност. Земният товар пада от раменете ви. Физическото тяло налага известни ограничения. Истина е, че сте се потопили в това състояние на ограниченост, което ви предлага възможност да натрупате опит. Но независимо от това, възможността да се завърнете в своето ангелско състояние, дава усещането за щастие. Ангелът вътре във вас, обича да лети и да е свободен, свободно да изследва милиардите светове, които съставят Вселената. Съществуват толкова много неща, които могат да се опитат и изследват. След като се родите в човешко тяло, малко или много, губите връзка с тази ангелска свобода и усещането за съществуване без ограничения.
Моля ви, присъединете се към мен сега, тъй като ще се върнем в момента преди сегашната ви инкарнация. На вътрешно ниво сте си позволили да започнете този земен живот. Това е съзнателен избор. Възможно е да сте забравили за това и понякога да се съмнявате дали действително искате да бъдете тук. Но е имало един момент, когато сте казали „да”. Това е бил смел избор. Това е акт на голяма доблест – временно да смените ангелската си свобода и усещането за безграничност с приключението да станете човек, да станете смъртни. Това приключение съдържа обещание, което го прави ценно. Усетете това свое „Да!”, появило се някога в душата ви. Припомнете си, как сте били привлечени от Земята. Усетете, как сте се докоснали до земната реалност и до момента, когато сте се спуснали в човешкия ембрион, в утробата на майка си. Можете да забележите известна тежест, която обкръжава планетата Земя, известно затъмнение или плътност.
На Земята има толкова много страдания. Болка, загуба, страх, негативни мисли – това е част от колективната земна атмосфера. И това е, през което вие, току що въплътена душа, се движите. Светлината ви открива, че се движите през тъмнина и неизбежната завеса на забвението се спуска върху изначално ангелското ви съзнание. Усетете цялата печал на това събитие и стоящите зад всичко това доблест и мъжество. Вие сте определили: „Искам да го направя. Искам отново да се потопя в земната реалност, за да намеря собствената си светлина, за да я разпозная, да я преоткрия и да я дам на този свят, който има толкова голяма нужда от нея.”.
Да, това е скок в неизвестното. Временен отказ да помните кои сте всъщност. Липсата на спомен за неограниченото състояние на битието е част от човешкото съществуване. Забравили сте, че сте в безопасност и сте независими, без значение къде се намирате. Като човешки същества имате намерение да си върнете това естествено усещане за свобода и безопасност. По вашия път можете да попаднете в капана на сили, които, на пръв поглед, ви предлагат това, което търсите, но фактически ви правят зависими от нещо външно. Вие можете да разчитате на външни разсъждения за това как трябва да се държите, за да бъдете любими. Тези лъжливи образи на Дома, тези заместители ви водят към печал и депресия. Действително, пътешествието от Небето към Земята, не е особено приятно. Но смъртта ви връща на нивото на вечната любов и безопасност. Умирайки се връщате към това, което винаги сте били. Ако умирате съзнателно, ако можете да приемете смъртта и да се примирите с нея, умирането е радостно събитие.
Какво се случва, когато умирате? Преди да умрете, преминавате през стадий на разделяне и освобождаване. През тази фаза казвате „сбогом” на земния живот и на любимите хора. Това може да бъде трудно, но в същото време дава възможност да се замислите дълбоко над себе си, над наученото и изпълненото на Земята през това въплъщение. В мъката, която чувствате от раздялата си с близките, става още по-ясно какво ви свързва с тях. Именно връзката на любовта е безсмъртна. Тази връзка е толкова силна, че преминава безпрепятствено през границата на смъртта. Любовта е неизчерпаем източник, вечно даващ израстване на новия живот. Не се страхувайте да загубите любимите си, защото точно в този момент на прощаване, връзките на безусловна любов се усилват и дават начало на новия живот. И това е действително така: Ако се разделяте с любимите си хора, ще се срещнете отново. Отново лесно ще се откриете едни други, защото най-краткия път един към друг е пътя през сърцето.
Можете да сте сигурни, че любимите хора, които са си заминали, са до вас, на нивото на сърцето. Почувствайте присъствието им, защото те винаги са с вас и ви приветстват. Те се чувстват необременени и свободни. Те са свободни от съмненията, които създават толкова безпокойства на Земята и жадуват да споделят с вас любовта и добрината и са достъпни по всяко време.
Оставащите тук често свързват тази фаза преди смъртта на своите любими, с тъгата и загубата. Естествено е да оплаквате заминаването на любимите хора. Естествено е да тъжите и да жадувате за физическото им присъствие. Но ние ви призоваваме да опитате да почувствате, че заминаването им отваря врата в ново измерение, където връзката е толкова естествена, чиста, ясна и непосредствена, че стои над всякакви методи за комуникация, които обикновено се използват на Земята. Можете да се обръщате непосредствено към любимите след тяхната смърт – от сърце в сърце. Чрез този метод недоразуменията, които сте имали, могат много лесно да се изяснят, ако общувате честно и открито с другите. Посланието ви винаги ще бъде прието.
Когато самте вие умрете, ще видите хората, живеещи на Земята, от съвсем различна перспектива. Ще станете по-търпеливи, меки и ще откриете в себе си нараснала мъдрост. Няма да станете мигновено напълно балансирани, поради емоциите и чувствата, които носите със себе си, и които все още ви въздействат. Няма да станете безупречни или всезнаещи, след напускането на физическия живот. И това съвсем не е толкова лошо, тъй като и от тази страна може да се експериментира и открива. Обаче, за повечето от вас съществуват нови перспективи. Измерението на вечността е реално и това в значителна степен смекчава вашата гледна точка за случилото се с вас и хората от обкръжението ви през пребиваването ви на Земята.
А сега, какво се случва с вас, когато пресичате границата на смъртта? Когато завършите фазата на печал, на прощаване, ще усетите по-близо привличането на смъртта. Фокусът на съзнанието ви ще се промени. Освобождавайки се от външния свят, от хората, от тялото си, ще се обърнете навътре в себе си. Осъзнаването на външния свят силно ще намалее и това ще ви позволи да се подготвите за вътрешно пътешествие, в което всеки момент ще се отправите. Ако сте приели съзнателно смъртта, ще усетите готовност да се освободите. За близките ви е важно да ви освободят в този момент, защото ви е нужна цялата ви сила, за да се обърнете навътре и да се приготвите.
Умирането не трябва да бъде болезнен процес. Това, което е естествено, има величествена природа. Умирането е свещено събитие, съединяване на душата със самата себе си по най-интимен начин. По време на финалния стадий, умиращия възприема земното измерение отчуждено: тялото, миризмите, цветовете и другите физически усещания. Другото измерение внася своето осъзнаване с толкова многообещаващо и приветливо великолепие, че вече не е толкова трудно да се смириш и да изоставиш всичко земно. Дори присъствието на близките ви хора, вече не може да ви спре. Енергията на Дома, на Бога, на Небесата, или както и да я наречете, е толкова всепоглъщащо добра, топла и безопасна, че става лесно да освободите умореното си и износено тяло и да го върнете на Земята.
Щом го освободите с мир, душата ви леко се издига над тялото. Усещате подкрепата на универсалните сили от мъдрост и любов. Ако сте умрели без съпротива, близкото ви обкръжение ще се изпълни с топлина и любеща енергия. Ще усетите неизразимо чувство на освобождение. Вие сте свободни и всичко ви е станало ясно. Спомнили сте си за всеобхватността на Любовта, не като абстрактна идея, а като осъзната реалност. Пребивавайки на Земята, сте нарекли този вид любов „Бог” и сте се придържали към измислената представа, че Бог „иска нещо от вас”. Уверява ли са ви, че съществуват определени изисквания от страна на Бог, изисквания, на които обикновено не съответствате. Но тук, в това измерение си спомняте какво всъщност е Бог: този, който ви одушевява, който ви вдъхновява, изпробващ чрез вас сътвореното и в крайна сметка, опознаващ себе си във ваше лице. Бог, който иска да стане човек чрез вас. Целта на вселенската еволюция сте Вие, Богът станал човек!
Бог е източник на творението, а вие сте неговото изпълнение. Вие, които сте дали Божията светлина на човешката форма, никога няма да бъдете осъдени за човешкото битие. Напротив – прославяни сте! Идеята за отмъстителния Бог е едно изкривяване – пълна противоположност на реалната истина. Бог разпознава във вас Себе си, независимо, какво правите или не правите. Когато се завръщате на онзи свят, отново осъзнавате това и товара от самоосъждане и усещането за недостойност, се изплъзва от гърба ви. Отново усещате изначалната радост от живота и увереност в ръцете на Бога.
Скоро след заминаването от този свят, започвате да възприемате същността на светлината около вас. Това са водачите, които ви помагат и хора, които сте познавали, заминали си преди вас. Понякога ще бъдете учудени от това, което виждате: хора с които сте се срещали само мимоходом, но са оставили дълбока следа в сърцето ви, тук могат да са приятели от всичките ви животи и роднини. Всички, с които сте били свързани чрез любовта, ще дойдат да ви посрещнат в даден момент. И отново ще ви стане ясно, че прощаването е илюзия, а сърдечната връзка – вечна. Ще изпитате благодарност и благоволение, навлизайки в това ниво на любов и мъдрост.
След пристигането ви на онзи свят, започва фаза на приспособяване, когато привиквате към новото обкръжение и бавно се освобождавате от земните си навици. Трябва да се аклиматизирате и тук има водачи, които са специализирани в това. Все още ще имате тяло, но ще го усещате много по-леко и летящо, отколкото физическото. Много често то външно изглежда като последното ви физическо тяло. Макар тук да има свобода да си изберете някакъв вид, повечето хора предпочитат за известно време тази приемственост. Свободни сте да избирате каквито искате условия за живот, например, прекрасен дом и градина в обкръжение на природа, както сте обичали, докато сте били на Земята. Добре е да оживите земните си фантазии на това ниво, което наричам астрално. Това измерение или царство на съществуване, позволява много творческа свобода, но все още прилича и е тясно свързано с физическата Земя.
Някои хора трудно приемат смъртта на Земята, и преминаването им от другата страна може да не е толкова спокойно. Обикновено, на тях им е нужно повече време за адаптация към новите обстоятелства. Трябва им известно време за да осъзнаят, че действително са направили преход. Някои хора са страдали дълго от болест и им е трудно да я забравят. Не могат да повярват, че отново са здрави и често е нужно търпение и нежна подкрепа от духовните наставници, за да могат да се освободят от старото тяло.
Старото тяло може да прилепне към душата, просто като понятие, като мисъл-форма. Същото се отнася и за емоционалните наклонности и навици на поведение. Те могат да се повтарят на астрално ниво, докато душата не осъзнае своята свобода, силата си да се освободи и да се отвори за нещо ново.
В други случаи, душата остава привързана към земното царство, особено към любимите хора, защото е умряла внезапно или много млада. Това може да се случи в резултат на нещастен случай, бедствие, или когато човека е в началото на живота си. В такива случаи определени души не са готови да заминат. В такива случаи умирането, малко или много, е травматично. На тази страна винаги има любеща подкрепа за такива травмирани души. Рано или късно, душата достига до разбиране и приемане на ситуацията. Винаги има основателна причина за това, което изглежда като преждевременно заминаване. Смъртта никога не е случайна.
С продължаване пребиваването ви на онзи свят, духът ви се разпространява на по-широки и дълбоки нива на осъзнаване. Все повече и повече се освобождавате от мислите и чувствата си, които сте имали на Земята. Всъщност, постепенно се завръщате към ядрото на този, който сте, душата ви, Божествената искра вътре във вас. Колкото повече навлизате или се завръщате в това състояние на съзнанието, толкова повече се отделяте от земната си личност и земното измерение. Ще усетите потока на битието, достигащ до дълбоките ви аспекти, ще си припомните другите ваши животи на Земята, в които сте въплъщавали други страни на душата си. Ще осъзнаете безкрайността, която е душата ви и огромния опит натрупан от вас в пътешествията по Вселената.
Ако хора от този свят се свържат с вас в този момент, ще усетят личност, достигнала мъдрост и духовна любов. Фактически, когато се приближавате до ядрото на душата си, напускате астралното ниво и навлизате в това, което наричам същностно ниво, царството на Същността. Повечето хора остават след смъртта доста дълго на астрално ниво. Разглеждат живота си на Земята и осмислят опита, който са получили. На астрално ниво можете да изпитвате, както радост, така и потиснатост, както позитивни така и негативни емоции. Обкръжението ви отразява вътрешната ви реалност. Емоциите, които изживявате, могат да приемат формата на цветя, ландшафт и неочаквани срещи. Често посещавате астралното царство по време на сън, затова познавате това поле на съзнание. В езотеричната ви литература, когато говорят за много нива или сфери на живот след смъртта, подредени от тъмнината към светлината, имат предвид точно астралното ниво.
На астрално ниво имате възможност да подредите емоционалния си багаж, който носите със себе си от последния си живот на Земята. В това ви помагат няколко любещи наставника. В някакъв момент ще се освободите от всичките си връзки и емоционални болки и ще бъдете напълно готови да напуснете астралния план. Когато това се случи – прилича на втора смърт. Оставяте назад всичко, което не ви принадлежи и си позволявате да се съедините с Висшия си Аз, със свещеното си ядро. В момента на преминаване в същностното ниво, осъзнавате безкрайната сила, която ви движи. Усещате единството си с Бога.
Същностното ниво е нивото на вечния ви Аз, местонахождението на свещеното съзнание, източника на цялото творение. Моля ви за миг да се съедините с това ниво, тук и сега. То не е толкова далеко. То пронизва всичко, и астралното, и земното ниво. Пронизва целия космос. Присъствието, което усещате тук, е присъствието на Бога, чисто и неопорочено. Това може да се усеща като дълбока тишина, напълно мирна, но изпълнена докрай с живот и творчество. От този източник произхожда цялото творение и тук се завръщате отново.
Когато достигнете същностното ниво, ще можете да направите съзнателен избор за мястото на по-нататъшното си пребиваване. На това ниво, с помощта на учителите и наставниците, можете да организирате следващото си въплъщение на Земята или да планирате други пътешествия, в зависимост от целите ви. На същностното ниво ще можете да чувате ясно гласа на душата си. Точно на това ниво веднъж сте казали „да” на живота, който сега живеете.
Спомнете си за момент какво е това – да се усещате на същностния план. Колкото повече осъзнавате това измерение в живота си на Земята, толкова по-лесно ще ви е да умрете и след това да се придвижите през астралното до същностното ниво.
Смъртта не е нищо повече освен преход. Един от многото, които правите в живота си. Раждането е преход. Живота на Земята е изпъстрен с толкова много преходи, завършване и освобождаване. Помислете за това. Тялото, в което сте днес, някога е било много малко, малко беззащитно дете. Но дори тогава душата ви вече е работела чрез вас. Когато сте пораснали, много от вас са прегърнали изискванията, които е предявявал животът пред вас и сте се сблъскали със страха и съмненията. Осъзнаването на свещения ви център на душата е било изместено на заден план. Но идват моменти в живота, когато измерението на свещеното съзнание се отваря отново. Често това се случва в моменти, когато трябва да се освободите от нещо, с нещо да се разделите.
Възможно е това да е раздяла с любимия, напускане на работа или някакъв друг възможен сценарий. Такива събития са преходи и приличат на смъртта. Не в буквалния смисъл на думата, а на психологическо ниво. От вас се изисква да се откажете от нещо на дълбоко ниво и точно в такива моменти на освобождаване започвате да усещате реалността на вашия вечен Аз, свещената светлина, която гори вътре във вас. Тази реалност е винаги с вас, без никакви условия, дори всичко около вас да се променя и изчезва. Същото се повтаря и при физическата смърт. Ако в този момент сте достатъчно храбри, ще освободите всичко, вечността ще ви подхване и ще преживеете много силно осъзнаването на това кои сте в действителност.
Смъртта в съзнателно смирение е свещено събитие, изпълнено с живот и красота. Величието на случващото се обзема присъстващите. Колкото повече усещат „умирането по време на живота”, токова повече се изпълват с почит и благоволение към прехода, на който стават свидетели.
Основният въпрос на всички възможни преходи, започвайки от раждането и смъртта, до моменти на интензивни емоционални раздели през живота, е въпрос не на оцеляване, а способност на съхраняване на връзката с божественото ядро. Ще можете ли да съхраните връзката със същностното ниво, със своя източник, с биещото сърце на Създателя. Най-добрия начин да се приготвите за смъртта и това, което е след нея, е да се свържете със същностния план. Осъзнаването сега, преди физическата смърт, че ядрото на това, което сте, не зависи нито от физическото ви тяло, нито от личността, която сте приели в този свят, ви освобождава за гладък преход, когато моментът настъпи.
Връзката със същностното ниво е ваш избор. Смъртта като такава, не може да ви приближи към него. След смъртта оставате в много голяма степен личността, която сте сега, макар и с други възможности и по-широка перспектива. Винаги остава решаващия въпрос: помните ли себе си? Способни ли сте съзнателно да контактувате с извънвремевото измерение, което протича през вас и в действителност ви вдъхновява?
Вие сте вечни, любими ангели на Светлината. Повярвайте в това. Позволете на това знание да ви утеши и подкрепи, когато настъпи часът ви, а също и сега, когато се сблъсквате с предизвикателствата на живота.
За да умрете спокойно, от вас се изисква да се дистанцирате вътрешно от всичко, което ви привързва към земното съществуване. Практикувайте такова дистанциране през целия си живот и ще сте готови за този момент. Може да попитате: „Нима не е трагично да се дистанцирате от живота и да сте в него?”. Отговора е: „Не е. Точно обратното, това е показател за действително силен дух”.
Какво означава такова дистанциране? Означава, че обръщате внимание на същността и не се ангажирате с несъществени неща. Това означава, че не създавате ненужни емоционални драми. Означава, че получавате удоволствие от обикновените неща в живота. Да практикувате дистанциране и да сте настроени към същностното ниво, означава да осъзнавате скритото измерение, лежащо точно под и зад видимото. Това означава да се откажете от прибързани изводи за понятията добро и лошо и да се доверите на космическия разум, който превъзхожда човешкия.
Мнозина от вас са обхванати от мисловна треска. Трескаво обмисляте живота. Как да решите проблемите. Как да свършите всичко, което си мислите, че трябва да направите. Прекалено силно се съсредоточавате върху организацията на живота чрез волята и ума. Дистанциране означава не толкова сериозно да възприемате умствения си аспект. Действително ли е трагично да се направи всичко това? Не. Напротив, това придава светлина и лекота в живота ви.
Точно вашия прекален стремеж към контрол превръща живота ви в тежка и изморителна борба. Дистанцирането дава вътрешен мир, хумор и съдържателност. Осъзнаването на ограничеността на живота води до неговото обгрижване. Точно тук божествената ви същност може да тече свободно от същностното ниво към земната реалност. Когато това се случи, ще сте победили смъртта преди да умрете.
©Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Раят на Земята
Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели,
Приветствам ви днес и тук от цялото си сърце. За мен е огромно удоволствие да съм с вас. Възхищавам се на вашите мъжество и упорство.
Вие дойдохте на Земята, за да допринесете своя дял в това време на трансформация. Всеки от вас носи много ценен дар – самия себе си. И вие желаете да дадете този дар на Земята, защото много я обичате. Били сте на Земята много пъти и определена ваша част й принадлежи.
Вие сте носители на светлината. Искате да пренесете светлината в реалността, потънала в тъмнина, в страх, невежество и в стремеж да властва. Вие самите сте се загубили в тази тъмнина, защото част от мисията ви се състои в това да се запознаете с тъмнината, за да намерите сили в себе си да я преодолеете.
Затънали сте в тъмнината, за да разберете какво е това светлината и отново да откриете в себе си Ангела на Светлината, но на Земята. Изначалното откритие на това е било просто и естествено, защото когато се намирате в атмосферата на светлината, любовта и безопасността, границата между вас и цялото практически не съществува. Но този път мисията ви е била и се състои в това да пренесете тази светлина, това усещане за единство и пълна безопасност на Земята, за да може това да се въплъти в тази земна атмосфера.
Но изпитвате колебания, понякога съмнения, наистина ли вие ще успеете да сложите основата на тези енергии на Земята. Изпитвате съмнения и страх, и затова искам да ви помогна да си спомните кои сте вие в действителност. Искам да ви върна в атмосферата на светлината и любовта, от която сте дошли, като ви моля да си представите, че сте там. По този начин вие ще закрепите част от тази атмосфера тук и сега, на Земята. Това, може да се каже, е атмосферата на Рая или това, което си представяте като Рай.
Позволете си всякакви образи, които съответстват на вашата представа за Рая, вашата идея за това място. Дълбоко в душата си вие изпитвате носталгия по Рая, по тази любов и светлина. Представете си нещо конкретно. Възможно е да си представите пейзаж покрит с буйно растящи и цъфтящи растения. Представете си, че вървите из тази местност и си намирате дом. Създайте пейзаж, място, където ще ви е удобно, където ще можете да се слеете с обкръжаващата ви природа. Идвайте тук да си починете, просто да постоите и да послушате звуците на природата.
Погледнете околната светлина, цъфтящите растения и дървета. Почувствайте изобилието на това, което сте. Защото всичко това сте вие. Цялото обкръжаващо ви изобилие изразява истинската ви същност. Вземете със себе си тези целителни енергии, приемете ги вътре в себе си. Почувствайте магията на истинската си същност, ангела в дълбочината на своето същество. Божествените сили на творението ви принадлежат в съответствие с природата ви. Вие сте източник на всяко свое творение и можете да покажете всичко, което искате, да привлечете, притеглите към себе си всичко, което ви е необходимо. Ако се намирате на това място, във вашата част от Рая, изпитвате лекота и виждате, че този начин „да бъдеш“ е съвсем естествен за вас. Почувствайте покоя на това място с всяка клетка от тялото си. Почувствайте, че именно от тук многократно сте пътешествали на Земята и в други области, може би по-малко плътни и материални от Земята, или на други планети. Най-важното е, че вие вече сте направили много такива пътешествия. Вие, както и вашата Душа, вашето ядро сте Божия Искра, скрита дълбоко във вас.
Представете си за момент, че сте слънце, изпълнено с топла, утешаваща светлина и от центъра на това слънце вие изпращате лъчи из цялата реалност. Един такъв лъч сега се е въплътил на Земята и това сте вие. Тук сте, за да намерите възможност и начин да утвърдите на Земята своята светлина. Начин да излъчвате своята слънчева същност колкото се може по-силно, за да осветите Земята. Понякога може да се заблудите, да се почувствате в задънена улица, в невъзможност да усетите собствената си светлина. Моля ви да изоставите идеята, мисълта за това, че може нещо да бъде невъзможно, че сте „остарели“ и безсилни. Опитайте се веднага да изоставите усещането за ограничение.
Просто си представете, че сте излезли от тази задънена улица и по този лъч се връщате към центъра на свето слънце. Отпуснете всичко за миг – всичко към което сте се стремили в живота си, за което сте се безпокоили, всичко, в което е затънал вашия ум. Отпуснете всичко това и с помощта на лъча, по този лъч, който сте вие, летете към центъра на това слънце, в самото ядро на своето същество. Върнете се в това кътче от природата, в Рая, където чувствате, че всичко е възможно, че не ви ограничават времето и материята. А след това си представяте, че тук, на това място, откривате в себе си творческа дейност, която наистина е подходяща за вас. Представете си, че живеете и работите там, и имате на разположение всичко, което ви е необходимо. Около вас са приятели, които ви поддържат и поощряват, с които ви свързва истинска любов. Представете си, че живеете в Рая в общество, към което принадлежите и се огледайте какво бихте искали да правите там.
Каква творческа задача ви идва първо на ум? Не ограничавайте въображението си. Какво обичате да правите? Обичате ли да работите сред природата? Да майсторите и да строите? Обичате ли да готвите? Или да създавате предмети на изкуството? Да правите нещо, свързано с музиката и танца? Или просто да помагате по някакъв начин на другите? И, забележете, тук няма никакви ограничения – пълно изобилие. Всеки ваш принос се приема с благодарност. Почувствайте какво ви тегли, а след това си представете,че се занимавате точно с това. Какво ви кара да се чувствате добре? Какво ви носи щастие и удовлетворение? Търсете този момент когато се чувствате напълно свързани със света, този момент, когато усещате, че „това съм аз, това е моя начин на изразяване“.
Почувствайте топлото приемане на хората около вас, благодарността и признателността на природата за вашия принос. Вие имате свой принос в Цялото, защото сте единни с всички останали, но той е уникален. Почувствайте колко лесно извличате талантите си от опита на множеството ви превъплъщения. Тази творческа дейност идва сама, естествено, защото вие вече знаете за това.
А сега си представете, че вие премествате тази творческа дейност в Рая в лъч светлина от своето сегашно въплъщение и позволявате на своето вътрешно слънце „Аз“ бавно да излезе от тялото ви, тук и сега. Дръжте се за този образ, за лекотата, любовта и топлината, с която става това. Вярвайте, че тези таланти ще се изразят лесно и им позволете да излязат от физическото ви сърце, тук и сега. Отново почувствайте магията на истинската си същност. Позволете на светлината да тече по гръбначния ви стълб, през цялото тяло, до опашната кост. Гледайте как тази златна светлина излиза от нея и се спуска надолу, вкоренявайки се в Земята. И почувствайте с какъв ентусиазъм Земята приветства тази златна светлина, която всъщност сте вие, защото тя иска да ви помогне да се проявите.
Чрез тази златна светлина погледнете всичките си страхове и съмнения, тази ваша част, която чувства безсилие и невъзможност да промени външните обстоятелства. Представете си тази безизходност, когато някоя ваша част винаги се блъска в стена. След това си представете как златната светлина на вашето слънце „Аз“, пълна с любов и състрадание, тече през тази безизходност със съвършено приемане, призовавайки ви да оставите борбата и да излезете от нея. Чакат ви нови възможности. Нещата не са винаги такива, каквито изглеждат, и понякога новите възможности идват от неочаквани източници, когато рационалният ум най-малко очаква. А сега се загърнете изцяло с тази златна светлина. Знайте, че сигурността и любовта на тази атмосфера, от която сте излезли, ви е достъпна и сега, ако си го позволите. Само трябва да кажете „да“ и да вярвате.
Често се борите сами със себе си. Носите в себе си знание, тъга по Дома и желание да излеете тази златна светлина върху Земята и да се „къпете“ в нея. Но, в същото време, се колебаете, защото сте обхванати от страхове и съмнения. Обръщам се към вашата решимост и вяра в собствената ви настойчивост, защото вие сте извървели дълъг път през много животи и много столетия. Дошли сте на Земята с прекрасно цвете в ръка, което искате да посадите тук. Знайте, че неземни, духовни енергии ви помагат и ви поддържат.
Повярвайте, че колкото и бавно да става това, вие все повече се приближавате към истинската си същност, към сърцевината си. И по този начин правите именно това, което сте възнамерявали – да донесете Рая на Земята. Това е мисията ви и проявата на Новата Ера. Новата Земя – това е пренесения от вас Рай. Вие носите тук, на Земята, част от светлината си и любовта, и чувството за безопасност, присъщи на Небесното Царство. То е всъщност проявата на Новата Ера.
Поздравявам всички вас и ви изпращам енергията на поощрението и увереността. Вие правите нещо грандиозно и единствено, затова искам да ви успокоя и ще ви поддържам по пътя ви.
Превод Таня Темелкова
©Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Светът се нуждае от древната енергия на България
Послание на Майка Мария предадено чрез Памела Крибе
на семинар в София на 23 юли 2016 г.
Скъпи приятели,
Аз съм Майка Мария. Аз съм тук за да ви донеса енергията на радостта, енергията на изцелението. Почувствайте тази енергия като нежни вълни, които влизат в стаята. Някои от вас може да я почувстват като цветове, като розова или зелена. Тази енергия ви отпуска, затова ви моля да позволите на напреженията във вашите тела да отплуват, да си заминат. Позволете на мускулите си да се отпуснат и почувствайте стъпалата си здраво стъпили на земята.
Много от вас са в главите си през повечето време. Вие много мислите за живота си и за проблемите, които трябва да решите. Тези мисли обикновено са повтаряеми; те се повтарят. Това е като една машина в главата ви, която прави едно и също, отново и отново. Но това повтарящо се мислене не може да реши вашите проблеми.
Излезте от главата си сега. Насочете осъзнаването си надолу, първо в своето сърце. Починете си там за известно време; не е нужно нищо да правите. Представете си, че се отпускате облягайки се назад и просто позволявайки на всичко да е такова, каквото е. Почувствайте се свободни като птици. Полетете нагоре за малко, далеч от своите трудности и проблеми. Полетете високо нагоре в небето. Насладете се на вятъра, който докосва крилете ви и дишайте свежия въздух. Нищо не е нужно да правите, просто се оставете на вятъра да ви носи.
Когато сте много високо над всичко, вие виждате да ви приближава един ангел. Този ангел е великолепен и има вашето лице. Някои от вас може да не успеят да видят своето лице в ангела, защото смятат че е невъзможно да са такива велики същества. Но не се тревожете за това. Ако не можете да видите своето лице, просто позволете да се появи друго лице: лице, което излъчва любов и доброта.
А сега получете едно съобщение от този ангел. Вие все още сте птица високо в небето и птиците не говорят, нито имат човешки език. Така че съобщението което ви е изпратено не е в думи; то е енергия изпратена до вас. Като птица, вие сте същество на Земята. Вие сте свързани със Земята, а ангелът принадлежи на друга реалност. Но при връзката между тези две реалности се случва магия, стават чудеса.
И така, погледнете себе си: вие сте една великолепна и прекрасна птица. Вие не сте по-малки от ангела; вие просто живеете в различни светове. Ангелът се нуждае от вас толкова, колкото и вие се нуждаете от него. Ангелът представлява вашата душа и душата ви има огромно количество знания, защото тя може да гледа на нещата от много по-широка перспектива, но тя има нужда от вас! Вие сте тези, които живеят тук, правейки избори, преживявайки неща. Знайте, че душата ви дълбоко ви обича.
А сега получете енергията от този ангел, от вашата душа. Вижте какво е това, което вашата душа иска да знаете. Може би се нуждаете от повече свобода в живота си, от повече радост или повече кураж. Позволете на правилната енергия да потече във вас. Почувствайте я във всяка клетка на вашето тяло на птица. И с тези нови и обновяващи енергии, вие като птица се спускате надолу за да намерите място на Земята където искате да кацнете, да се завърнете отново тук.
Почувствайте за момент енергията на Земята. Земята е живо същество и тъй като вашето тяло също е направено от земен материал, Земята ви приветства с добре дошли. Тя иска да ви помогне да постигнете целта на живота си. Като човешко същество вие можете да получавате вдъхновение и подхранване както от небесата отгоре, така и от Земята отдолу. Сега, по същия начин както направи ангелът, позволете на Земята да ви изпрати съобщение чрез нейната енергия: Земята се нуждае от вас!
Сега на Земята има много страдания; има болка в сърцата на много хора. Вие живеете в страна, където нещо се случва с тази стара болка. Някак си вие не можете да се освободите от нея и тази склонност да сте привързани към тази болка има две страни. Негативната страна на страданието е, че хората се чувстват жертви на миналото, на сили извън тях. Те се чувстват безсилни да създадат живота който желаят, но не знаят как да отстояват себе си, как да направят промяна, и така те се отказват и се чувстват окаяни. Тази ситуация причинява чувство на депресия в енергийното поле на вашата страна, на България.
Но тази ситуация има също така и положителна страна, защото когато има голяма болка, когато се чувствате депресирани, това изисква от вас да стигнете до същността на нещата. Повече не можете да бъдете разсейвани от нещата, които предлага модерния живот; вие не можете да забравите себе си толкова лесно. Има едно обещание зад тази дълбочина на чувства, защото този свят се нуждае от цялостно изцеление, а не само от повърхностна радост, и аз ви приканвам да почувствате това сами.
Но първо, аз ви моля да се свържете с енергийното поле на вашето общество, на българското общество. Не се страхувайте от него, просто влезте в него с едно неутрално и любопитно съзнание. Почувствайте какво има там: един вид сива енергия, която съдържа отчаяние, идеята че нищо няма да се промени, и затова вие се чувствате като парализирани и неспособни да действате. Когато сте родени в България вие преживявате това като естественото състояние на нещата – но то не е естествено. Вие имате способността да променяте нещата като си спомните ангела, който сте.
Сега си представете, че стоите по средата на това сиво енергийно поле, тази сива мъгла, и усещате: „Аз имам сила да променя това“. Представете си, че държите факла, която ярко пламти с ослепителна светлина. Всъщност, тази светлина идва не просто от вас. Има стари енергии в България, които съдържат светлина и мъдрост от древни времена, и те са още тук. Те са вътре в планините, в земята на тази страна, и те чакат вие да си ги спомните. И така, с вашия факел от светлина вие ги приканвате да се издигнат отново. Почувствайте какво се случва когато правите това; сякаш красиви облаци и цветя се издигат направо от Земята. Тези енергии са специални, уникални; те са приноса на вашата страна към цялото човечество. Те говорят за една мъдрост, която е била почти забравена в този модерен свят.
Старата мъдрост на България има дълбоко осъзнаване на връзката между Небесата и Земята. Тук има осъзнаване, че Земята е „свещено“ същество. И в тази древна „тайна“ мъдрост лежи способността да се отдадеш на нещо по-велико от себе си. Но по-точно, да знаеш кога да се отдаваш и кога да бъдеш външно активен.
В тази модерна ера, която е доминирана от ума, голяма важност се отдава на правенето, постигането, на това да бъдеш активен. В наследството на тази страна е осъзнаването, че това е само една страна от живота, а не целият живот. Затова, когато древната енергия на България се издигне отново, тя може да помогне за стабилизирането на свръхактивната ментална енергия в света. Това е много съществен дар или принос от вашата страна. Моля, бъдете наясно, че когато живеете в България или сте българи, вие носите този дар вътре в себе си. Бъдете горди с това! Вие сте носители на древно знание.
Искам да завърша с молба всеки един от вас да държи тази факла от светлина в своето въображение и да я изпрати в сърцето на вашата страна. Тази светлина, която ние сега заедно създаваме тук, ще има положителен ефект и извън тази стая. Светлината е винаги по-силна от мрака, защото светлината е естествена. Всеки, който е нещастен и се чувства в мрак, жадува за светлина и за щастие.
Благодаря ви, че сте тук. Вие сте красиви ангели от светлина.
Майка Мария
България, 23 юли 2016 г.
http://www.jeshua.net/bg/
Новата Ера започна
Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели,
Новата Ера започна. Аз съм Йешуа. А съм с вас днес, в ден на радост и ви казвам: „Ние сме тук. Новата Ера започна!“. Новият свят се разкрива във вас и около вас. Вече започна. Новата Земя се проявява. А старата реалност на старата Земя се разпада и руши. Можете да видите потвърждение на това всеки ден в новините, в събитията от глобално ниво и в малките неща в обкръжаващите ви хора, намиращи се криза. Те са обхванати от личните си катастрофи във финансовата сфера, в областта на взаимоотношенията и здравето поради както им се струва, независещи от тях обстоятелства. Всички тези събития служат като катализатор, като пробуждащ зов, заставящ ви да погледнете дълбоко в себе си и да започнете да търсите какво има там в действителност. Какво ще намерите там и какво в действителност ви задържа към самите вас. Доколко сте твърди? Каква, принадлежаща на вас самите увереност, можете да намерите там? Увереност, не зависеща от това, което става във външния свят? Намирате ли там здрава основа или падате в бездънната яма на неувереността, страха и отчаянието? Ето какво прави кризата, истинската криза с човека. Вие се лишавате от каквато и да е увереност и всичко в живота ви се подлага на риск. Ето какво прави развитието на съзнанието с хората в тази област. Както на макрониво, в световната политика, икономика и култура, така и на микрониво, с цялото човечество и с всеки поотделно. Всичко това вече сте го изпитали, а някои и сега го преживяват – как всичко се движи, променя в техния живот. Това ера на интензивни промени и идването на новото. Това вече става видимо.
Приветствам ви за това ново нещо, което, виждам, се ражда във вас. Именно към тази ваша част се обръщам, изпращайки енергията си, а не към частта ви, затънала в стари страхове, съмнения и неувереност. Съсредоточавам енергията си тук, за да доведе до процъфтяване. Почувствайте енергията ми и присъствието ми. Почувствайте погледа ми, съсредоточен на най-ярката, оптимистична, мощна и красива ваша част и почувствайте как тя се затопля. Почувствайте как вие всички вече в действителност знаете и почувствайте, че сте тук, защото трябва да сте тук. Вие сте тук и със своята земна същност носите Светлината на своята Душа. Почувствайте я в своето сърце. Вие прикрепвате своята Звездна Светлина тук, на Земята. Желанието ви за вътрешно освобождение и осъзнаване се излъчва сега в Новите Начала. Нека тя ви води през целия живот. Повярвайте й.
Не е необходимо да правите това сами. Ние всички сме заедно тук. Почувствайте силата на нашата обединена енергия. Това не е сила, предприемаща действия, и не е постоянно заета с някаква власт. Това повече прилича на плодородна почва, засищаща ви леко и спокойно. Това са чувствата, възникващи при присъствието на съмишленици. Почувствайте тези родствени души около вас и тези, от по-голямото семейство, които сега ги няма тук. Те безусловно са много в Холандия (от там е Памела Крибе – бел. прев.) Вие не сте повече сами, противопоставящи се на установения ред или отвръщащи се от това, което ви принадлежи. Вие повече не сте сами.
Сега е време на промени и установения ред също се променя. Повече я няма старата увереност и това носи безпокойство и пустота в сърцата на хората. Нещата, които ни се струваха преди толкова дефинирани, и които бе възможно да се управляват и манипулират ментално, сега се прецеждат като пясък през пръстите. Това време призовава към по-голямо и дълбоко освобождаване на старото и създаване на истински нов фундамент по краката. Вие вече вървите по този път от известно време насам, затова можете да бъде пример за другите. Постъпвайки по този начин, чрез радостта да бъдете такива каквито сте, а не чрез действия или суетата да правите нещо. Сега можете да се отпуснете, ние вече сме тук. Новата Земя бавно расте и разцъфтява.
Енергията на Новата Земя е била неизползвана. Първо в границите на тази реалност, а също и в нейните недра, но никога не се е губила. Затова вие като Работници на Светлината често сте усещали, особено в предишни животи, че трябва да се криете в усамотени скрити кътчета и не сте можели да излезете, или не ви е било позволено да го направите. В днешното време старите структури се рушат и Светлината се освобождава, изтръгва се от тъмните ъгли.
Можете да излезете. И вие и енергията ви ще бъдат приветствани днес. Макар че можете да се почувствате неловко и да си задавате въпроса дали наистина това е възможно, моля ви щедро да споделите това, което сте натрупали в резултат на своята вътрешна работа – мъдростта, спокойствието и състраданието на сърцето си. Не крийте това повече. Покажете го на останалите. Позволете на Светлината да протича свободно. Почувствайте се на Земята като у дома си. Това е вашата планета и вашият Дом. Още повече, че аз виждам, че вие все още се борите със съмненията си и неопределеността: „Нужен ли съм тук? Дали обществото ще се възползва от посланието, което нося?“ – си мислите вие. Отговорът е – ДА! Но не е необходимо да мислите с термините на социалните структури или движения. Просто можете да ги игнорирате. В личния ви живот има много начини, чрез които Светлината ви може да се прояви ясно и недвусмислено.
Погледнете сега живота си в ежедневното обкръжение и потока на енергията в него. Вземете някаква конкретна ситуация и й позволете да се развие спонтанно. Не е важно къде ще е това – в семейството, на работа или с партньор. Позволявате ли на другите да ви видят такива, каквито сте? Осмелявате ли се да покажете истинското си лице или знанието, или мъдростта, или величието си? Или се криете зад гърба на страха и стария срам останал от всички ери и животи, когато е трябвало да се покривате на сянка? Настанало е времето да свиквате с този прелом.
Някои от вас все още проектират видението на Новата Земя някъде напред в бъдещето, мислейки че това е събитие в бъдещето, не сега, а някога напред. Но аз ви казвам: това е СЕГА. Епохата е съзряла и промените стават сега, посред хаоса. Точно сега сърцата на хората се откриват. Не се притеснявайте и заемете своето законно място посред всичко това. Как да направите това? Как да заемете мястото си в света? Какво да говорите, как да действате, как да живеете от душа, от сърцевината на сърцето си? Постоянната връзка с душата и движението заедно с нея в един общ поток е характерно свойство за Новата Ера, за Новата Земя. Следвайте сърцето си, защото именно там се крие основния ключ. И ако чувствате, че ви обхващат старите страхове и съмнения, приемете ги в сърцето си, но бъдете твърди: „Това повече не е мое. Вече преминах през тази ситуация. Моят път сега ме води през Портала.“
Осъзнайте какво ви зарежда и ви дава енергията на Новата Земя. Търсете такива хора, места или ситуации, които ви връщат към центъра ви, помагат ви да разберете кое сте и ви освобождават. Това вече може да ви се случи, защото се отворили пътя си. Призовавам ви: „Вярвайте си!“ Често мислено се принизявате: „Не, аз не мога да направя това, защото още не съм свършил това или онова, трябва да се освободя от еди-какво си, особено от всички мои страхове и съмнения.“ И в определен смисъл това е така. Но вие насочвате вниманието си към тъмнината в себе си. А аз сега виждам златото, което се крие във вас. Виждам сиянието на Новата Ера и ви призовавам да направите същото. Ще бъдете удивени и поразени от красотата, която се крие във вас и се стреми да се излее към света. Да виждате себе си като Светлина – това не е его или лъжлива гордост. В края на краищата това е Светлината на Бога, с това изключение, че Бог не е нещо извън вас, а сила, течаща през вас – неизчерпаема, искряща и творческа. Приветствайте собственото си великолепно сияние!
Разбира се, вие разбирате причините, поради които вашето човешко „Аз“ понякога е обхванато от страх, съмнения и тревожни мисли. Но не им позволявайте повече да ви изпълват. Почувствайте собственото си достойнство, почувствайте правото си да бъдете и се отнесете към старото в себе си и в другите със състрадание. Но не позволявайте повече на старото да ви отклонява. Вече минахте през това.
Това беше моето днешно послание, утвърждаващо, че вие сте вече тук, ние сме тук, Новата Земя е вече тук. Позволете на всички ваши клетки да танцуват и това чувство да прелее навън. Няма нужда повече да изпитвате небалансирано „даване“, желание за борба или потискане на себе си. Бъдете спонтанни, бъдете естествени като лъчите на Слънцето, като цветята, отразяващи прелестта на цялата Пролет. Позволете на Истинската си Личност да излива вдъхновението на сърцето си и не позволявайте на ума да повдига възражения и да ви лъже. Разбира се, бъдете добри към интелекта, към неговите съмнения и си позволете да му се присмивате от време на време. Вървете заедно с този радостен поток на Новата Ера, доколкото той ви чака всички вас. Възходът на Новата Земя идва чрез вас.
Йешуа.
Превод Таня Т.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Завръщането на освободената жена
Мария Магдалена чрез Памела Крибе
Скъпи приятели,
Днес сме тук тримата – Аз – Йешуа, Мария и Мария Магдалена. Ние се гордеем с възможността да бъдем тук с вас, нашите братя и сестри. Ние сме единни в сърцата си и присъствието тук на женска енергия особено ме разкрепостява мен, Йешуа. На мен се гледа като на този, който представлява енергията на Христос. Но това не е съвсем така. Заедно с мен, в моя живот имаше жени, които бяха жизнено важни за моята мисия. В онези времена не беше прието жени да правят това, което аз правех, да бъдат в ролята на учител. Но майка ми и Мария Магдалена бяха духовни воини. Те ми помагаха да посея семената на Христосъзнанието.
Днес говорим за мъжки и женски енергии. Моите родствени женски души и аз говорим с един глас. Женската енергия много пострада през вековете и това доведе до важни последици както за жените, така и за мъжете на Земята. От мъжкото доминиране са страдали не само жените, но и мъжете.
Преди всичко, ще разгледаме женските травми. Молим ви да си представите жена като олицетворение на цялата женска енергия. Унижавали са женската енергия и са се отнасяли много жестоко към нея. Това е оказало влияние върху жените, което ги е заставило да се откажат от долната част на тялото си, където се намира силата им. Особено когато е ставало въпрос за сексуално насилие, емоционалната травма, свързана с това, е заставяла жената да отклони съзнанието си от долната част на тялото си, да се отрече от нея. Това е затруднявало нейното самосъзнание и усещането за приземяване. Преместете жената пред вътрешния си взор. Тя представлява колективната женска енергия. Можете да видите белези в областта на корема й. Тя е отклонила съзнанието си от тази област, чувства се неуверено, затова не усеща земя под краката си. От вътрешността на корема й се носи стон на страдание и болка. И искаме да ви поканим всички вас, и мъже и жени, да я обгърнете нея и корема й със своята светлина. Така вие я давате и на себе си.
А сега с вас иска да говори Мария Магдалена.
Аз съм Мария Магдалена. Много ви обичам и винаги съм с вас. Аз съумях да се издигна над тази женска травма и сега искам много внимателно и нежно да се докосна до тази болезнена област, за да помогна на жените да се изцерят. Бих искала те отново да се раждат, изпълнени с радост и твърдост за това женската сила да може мирно да се върне в този свят. Аз не искам да воювам и да се боря. Идвам с мир и нося на всички жени особен призив. Вие всички сте били травмирани в миналото, но сега настъпи време да върнете силата си. Това е вашия век и вашето време. Искам да ви напомня, че мъжете сега също се нуждаят от помощ. Вие като жени, вече сте запознати с тази рана в областта на корема, с тази болка, травма и предизвиканата от тях деградация. Но какво се е случило с мъжете?
Доминирането в миналото на мъжката енергия, а също и на енергията на властта и гнета са принудили мъжете да затворят сърцето си. Идеалният образ на мъж е, че той трябва да бъде силен и твърд. Но по този начин мъжът се отделя, отчуждава се от своята чувствителна страна. Много мъже са заключени в областта на разума и им е много трудно да изразяват емоции и чувства. Невъзможността да се обърнат към чувствителната си страна, към женската си страна, също ранява. Нямайки достъп до чувствата си, вие не живеете пълноценен живот. Фактически, сте изключени от душата си. В много мъже живее чувството за самота и отчуждение, които могат да се възприемат също като белег, но в областта на сърцето.
И така, виждате, че и мъжете, и жените са получили травма в миналото. Женската рана е разположена в областта на корема, а мъжката – в областта на сърцето. Искам днес да кажа на жените: когато възстановите властта си и признаете истинската си сила, обърнете се към мъжете. Те се нуждаят от вашата помощ. Те усещат отчуждение от дома. Проявете добротата си и бъдете милосърдни към тях. Само като резултат на мира между вас може да се роди Новата Земя. Ако мъжете и жените разберат и признаят раните си един на друг, те ще могат да построят мост едни към други.
Моля жените да се присъединят към мен и да изпратят светлина в тази рана в областта на корема. От тази светлина ще се оформи връв, отиваща право към Земята. Почувствайте връзката си с Майката-Земя като с жена. Вашата женска енергия е толкова силна и необходима за живота. Спомнете си истинската си сила. Почувствайки издигнатото си самосъзнание, обърнете се към мъжете и изпратете светлина в тяхната рана в областта на сърцето.
Вие сте на прага на новото време. Жените и мъжете са призвани да се обединят. Радвайте се и се смейте отново като хора. Призоваваме ви към това. В много от вас виждам изморени воини. Много сте се борили и сега сте уморени и разочаровани. Изцелението на болката ви е в основата на един много обикновен живот. Имам предвид усещане на връзката със Земята и получаване на удоволствие от обикновените човешки радости. Любовта между мъжете и жените, дружбата между еднакво мислещи хора, живот в обкръжение със свои и природа – това е обещанието на Новата Земя.
Дълбоко преживях женската си рана по време на своя живот на Земята. Бях близка на Йешуа. Можех да почувствам както неговата сила и мъдрост, така и болката и съмненията. Имаше дълбоко разбиране между нас. Изпитах силна тъга и печал, когато беше принуден да напусне Земята, когато беше убит. Често се случваше когато говореше с нас, аз да чувствам посланията му не само с главата си, а и с цялото тяло. Аз не исках да споря за неговите идеи и послания, както правеха това неговите ученици-мъже. В това отношение аз се отличавах от тях. Те понякога ми се присмиваха и от време на време се чувствах самотна. Мислех се за „дива”, освободена жена и не се вписвах в никакви рамки. Сега ми е много радостно да видя, че освободените жени отново са приветствани във вашия свят! От времето на Йешуа насам много се е променило. Казвам ви: освободените жени ще станат лидерите на новия свят! Призовавам ви да отстоявате истинската си сила. В миналото, освободена, т.е. независима, страстна, не вписваща се в никакви рамки жена, обикновено е получавала клеймото на истеричка. В Средните Векове такива жени са ги наричали вещици. Но в действителност тези жени, и аз бях една от тях, ги е движила любовта. Сега отново настана време жените да покажат истинската си сила. Но не агресивно, а по начин, помиряващ мъжките и женските енергии.
Благодаря, че бяхте с нас днес.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Превод Таня Т.
Два типа тъмнина
Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели, аз съм Йешуа, стар ваш приятел, който се радва да сподели с вас този следобед. Това е нещо, което силно желаете, защото се чувствате изоставени и изгубени тук на Земята. Тук съм, за да ви припомня истината, която лежи във вас, във вашата душа. Тази истина не може да се види с просто око и вие често губите връзка с нея, когато сте заети с вашите дейности и отговорности.
Моля, отделете малко време да останете неподвижни и нека целият външен натиск да отпадне. Почувствайте тишина дълбоко във вас. Не мислете, че тишината в сърцето ви е нищожна. Но тя може да се усети, ако се отдръпнете от шума и суетата на ежедневието. Ние сме тук днес, за да предприемете това отдръпване, за да може да си спомните кои сте и да усетите енергията, която ви дава тази тишина. Това ви позволява да започнете да живее отново, но сега с повече лекота и радост.
Животът на моменти изглежда че е битка, но това не е начина, по който би трябвало да бъде. Вие тук сте основно, за да изпитате себе си, да си спомните за своята сила и красота като лъчисти ангели на светлината, както и да споделите тази светлина с другите. По този начин вие ще се чувствате като у дома си на Земята. Животът ще стане отново лесен и радостен.
Така, приближете се заедно с мен и не забравяйте източника, от който сте произлезли: нетленната, вечна Светлина, която непрекъснато се променя, приема нови форми, но въпреки това остава неделима. Вие сте част от този поток и в действителност нищо не може да ви се случи. Вие сте в безопасност, дори сега, когато обитавате земно тяло. Вие сте в безопасност дори и в този свят, в който доминират сблъсъците и конфликтите.
Днес ние ще говорим за Светлината и тъмнината и затова как да осветлим тъмнината. А какво е тъмнината? Тя е нещо, което предизвиква съпротива във вас като човешки същества. Никой не иска да живее в тъмнина; никой не иска да изпитва болка, тъга или страх. И все пак тя е част от живота ви. Но защо съществува тази тъмнина?
Хората са си задавали този въпрос от векове. Да започнем с това, че много зависи от това как се задава този въпрос. Задавате ли въпроса открито: „Защо съществува тъмнината; защо се случва на мен; какво трябва да направя?” Или може би поставяте въпроса със страх, гняв и съпротива: „Защо тъмнината присъства в живота ми, как мога да я победя или избегна?” Почувствайте отчаянието и съпротивата, които последните въпроси изразяват, осъзнайте ги като емоции, които се намират вътре във вас.
Най-голямото предизвикателство за вас като човешки същества е да се изправите смело пред ситуации, които първоначално отказвате да приемете; да се изправите пред нещо, които искате да избегнете на всяка цена. Изисква се голяма вътрешна сила да приемете събитията в живота ви под формата на тъмнина. Ако не успеете да откриете тази вътрешна сила, тъмнината става по-дълбока, а отчаянието ви се засилва.
В действителност има два вида тъмнина в живота. Първия вид е нещо външно, което се случва докато следвате своя житейски път. Може да е раздяла с някой, когото обичате, загуба, болест или инцидент, всичко, което дълбоко ви травмира: криза, голям удар. Ще нарека това „тъмнина едно”.
В следствие на такива удари идва и вашата реакция, вашия емоционален отговор. Всяко човешко същество е склонно да се противопоставя на съдбата си, да се движи срещу тъмнината. Но ако упорствате прекалено, ако се затваряте в себе си, ако се криете от това, което се случва в живота ви, тогава се появява втори слой тъмнина. Ще я нарека „тъмнина две”. Тя обгражда „тъмнина едно”.
„Тъмнина едно” ви отвежда в област на интензивни, дълбоки емоции. Някои събития от живота ви ви носят много тъга, страх и болка и докато изпитвате тези емоции, вие сте още по- осезаемо живи. Дълбоките емоции ви поразяват, шокират ви. Тогава идва въпроса имате ли достатъчно сила да повярвате, че тези преживявания биха ви отвели на едно по-високо ниво. Да вярваш в такъв живот има своя смисъл, въпреки че като човешки същества, често не разбираме това.
Ако трябва да бъдем още по-точни – да приемем, че душата може сама да е избрала да премине през такива условия, да изкара нещо на повърхността, да излекува нещо, което не сте знаели, че се нуждае от лечение. Идва момент на избор, изправени пред трудни обстоятелства – приемане или съпротива и затваряне.
Човешко е да кажете „не”. Не мога да кажа, че това е грешно, но по тази начин добавяте още един слой тъмнина върху вече съществуващия. Този слой ще наречем „тъмнина две”, втори вид тъмнина. Тази тъмнина идва от вътре; това е вашата реакция на „тъмнина едно”. Ако продължавате да казвате „не”, потокът на вашите емоции ще спре. „Не, аз не искам да преживявам това; отказвам; не мога да го приема.” Ще се изпълвате все повече с негодувание, гняв и горчивина. Тези чувства не са истински емоции, те са критика, която парализира естествения поток от емоции вътре във вас.
Животът винаги подлежи на промяна. По същество, той може да ви даде възможности за израстване или изцеление, за ново начало. Но ако упорствате на казвате „не”, вие блокирате тези възможности. Ако продължавате да мислите, че живота не е това, което трябва да е и го осъждате, то автоматично се изключвате от него. Ако тръгнете по този път, вие ще достигнете най- дълбоката тъмнина, която човешко същество е способно да изпита. Тя не е „тъмнина едно” (външните обстоятелства), която води хората до най-дълбоките нива на тъмнината, а упорития отказ да приемете емоциите, пораждащи се от „тъмнина едно”. Това е „тъмнина две”: вътрешно огрубяване и изолиране от чувствената природа.
Как човек може да донесе Светлина в тази тъмнина. Ако някой попадне в първия вид тъмнина и е много тъжен, обезпокоен и в затруднено положение, все още може да достигнете до него. Те все още са живи, те все още са в контакт с емоциите, преминаващи през тялото и психиката им и активно търсят смисъла зад това, което им се случва. Такива хора са все още здрави от психологическа гледна точка, дори и да са изправени пред много тежки ситуации. Човек попаднал в „тъмнина едно” има нужда от успокоение и съчувствие и те са способни да приемат и оценят един любящ жест някой друг – те все още са живи.
Но ако някой продължава да упорства в отказа си да приеме обстоятелствата, да продължава да казва „не”- такъв човек се затваря към любовта. Те се затварят също не само към вътрешната Светлина, но и към Светлината отвън, която идва от другите хора. Това е самота, усещане за изгубеност – това е ада на Земята. Всеки от вас познава този ад. За повечето хора затварянето започва още в детството им.
Обръщали ли сте внимание как децата се държат спонтанно и без задръжки и как лесно показват емоциите си? Тези емоции често минават много бързо, защото нямат прегради. Като цяло, животът свободно преминава през децата. Разбира се има и изключения, защото някои деца носят товар от ранно детство или минал живот, но мисля, че разбирате какво имам предвид. Да бъдеш дете е да си в състояние на относителна отвореност. Детето е жизнено и спонтанно и не би могло да бъде по друг начин; то все още не се е научило да овладява себе си както възрастните.
Но когато израствате, вие започвате да изпитвате емоции, с които не знаете как да се справите. Хората са обучени да се плашат от трудни емоции. Често възрастните около вас не ви помагат да разберете тези емоции и да говорите за тях. Повечето от вас се объркват още като деца. Започвате да вярвате, че сте странни и различни. Може би като деца все още сте изпитвали вдъхновение, ентусиазъм, любов, мечти. И тези мечти са разтърсени от категоричността на реалността. Без да разбирате какво се случва, вие започвате да поставяте бариери, създадени от страх, предразсъдъци, които съществуват във вашата семейна среда, в училище или сред хората, които срещате. Вратите се затварят и това най-често се случва подсъзнателно.
Вижте дали може да откриете детето в себе си, символ на спонтанността. Дете, което е жизнено, непредубедено и казва „да” на всичко, което му се случва. Представяте ли си да казва „да” както на радостта, удоволствието, забавлението, така и на мъката, страха и яда? Представете си, че това дете вътре във вас иска да се покаже. Защото то все още е там; времето и пространството са илюзия. Във вътрешната реалност нищо не се губи.
Представете си за момент, че едно усмихнато дете се приближава към вас. Във въображението си го чувате да казва: ”Помниш ли кой съм аз?”. Погледнете детето и го попитайте какво може да направите за него. Има желания, които детето желае да види изпълнени, желания, които сте пренебрегвали от дълго време. Оставете детето да говори за момент. Детето защитава Вашето „да”, тази част от вас, която иска да живее, затова оставете го да ви говори.
Децата умеят да се доверяват. Като възрастни, вие усвоявате идеи, изпълнени със страх и недоверие и това подхранва желанието ви да казвате „не” на живота и ви отвежда в дебрите на „тъмнина две”. Помислете дали сега може да придадете въображаема форма на „тъмнина две”; тази част от вас, която се противопоставя на живота, която повече не иска да изпитва болка и която в действителност иска да избяга от живота. Усещате ли елемента на свиване и затваряне в себе си? Може ли да го почувствате физически или да си представите цвят, асоцииран с това усещане?
Има една част от вас, която се чувства много изморена и не желае повече да живее, защото е преживяла твърде много болка. Почувствайте тежестта на тази част. Бихте ли я приели? Не се опитвайте да я променяте веднага; опитайте се да разберете как е възникнала. Никой не се затваря умишлено поради нежеланието си да живее. Това е акт на отчаяние; това е незнание, че съществува друг начин на живот, който ви освобождава от рефлекса на затварянето.
Не ви моля да кажете „да” само на „тъмнина едно” във вашия живот: трудните моменти, болестите, болката, това, което не иска повече да живее. Моля ви да кажете също „да” на „тъмнина две”, на това, което се е затворило вътре във вас като резултат от болезнени преживявания. За да достигнете тази част във вас, нужно е да бъдете много нежни, защото настояването и принудата не работят тук.
Това е същността на Светлината; Светлината, която може да проникне в тъмнината. Светлината, която може да достигне всяко ъгълче, защото тя не осъжда. Тя не казва: „О, това е лошо, трябва да разрушим тези блокажи, защото живота трябва да потече отново”. Никога не се казва така. Светлината просто казва: „Разбирам”. Светлината казва: „Беше ти много трудно, мога да разбера това. Мога да видя как си се затворил.” Светлината е нежна. Тя може да проникне в най-дълбоката болка и в най-закоравелите човешки души.
Отново ви моля да се отворите към Светлината. Ако не може да откриете това желание в себе си, ако не може да почувствате тази отвореност, която да прогони „не”- то, тогава оставете нещата така, защото Светлината е винаги там. Тя е с вас във всеки момент на отчаяние, което е толкова дълбоко, че ви се струва, че няма Светлина. Тя е там през времето, когато тотално сте изгубили връзка със себе си.
Истината е, че Светлината не ви принадлежи, тя принадлежи на всички. Цялата вселена е Светлина. Всичко е пропито със Светлина. Знайте, че съществува и повярвайте в живота. Знайте, че дори през най-тъмната нощ, вашата душа винаги е близо до вас и ви докосва със Светлина и утеха. Светлината е с вас, животът е с вас.
Моля ви да се отдадете на Светлината. Светлината означава да кажете „да” не само на трудностите в живота, но също и на съпротивата към дълбоките емоции. Станете отново деца. Живейте! Кажете „да” на всичко. Обгърнете се със състрадание и разбиране. Виждам вашата сила. Във всеки от вас гори пламъка на осъзнаването, сияеща Светлина. Аз съм тук да ви припомня това.
Превод от английски Диди Маринова
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Взаимодействието между земята и душата
Послание от Земята – публикувано на 13.12. 2017 г.
Чрез Памела Крибе
Скъпи приятели,
Аз съм Земята. Почувствайте ме под краката си и във въздуха, който дишате. Слейте се с мен за известно време и се отпуснете. Напрежението, което възниква от дейността в главата ви, се натрупва в тъканите и мускулите на тялото. Знайте, че тялото ще ви помогне да се освободите от тази напрегнатост, защото за него не е естествено да задържа толкова много напрежение, то желае да го освободи. Нека умът ви стане празен. Насочете вниманието си към долната част на тялото. Почувствайте стъпалата, глезените, коленете и позволете на вашия дъх да се спусне бавно в коремната област.
Една от причините, поради които често не чувствате сигурност и безопасност в живота си, е, че тялото ви не е добре заземено. В повечето случаи съществува основно напрежение, което ви дърпа нагоре и ви кара да насочвате съзнанието в главата си – и вие правите това твърде често. Тогава сте затрупани от мисли за други хора, за това, какво още трябва да свършите или какво не върви добре – като цяло с мисли, които предизвикват безпокойство и тревога, и дори понякога не са свързани с реални факти.
Сега си починете от напрегнатата дейност с главата. Вашето тяло може да ви помогне за това, то също желае да се отпусне и да почине. Оставете напрежението постепенно да изчезне и вашите мисли да се успокоят. Почувствайте вашите корени дълбоко в Земята. Тялото ви принадлежи на тази Земя, то е нейно продължение, нейно изражение. Клетките във физическия ви носител знаят как да постигнат баланс. Запитайте тялото си: „От какво се нуждаеш, за да се отпуснеш?”, „Какво ти е необходимо, за да ме измъкнеш от главата ми?”, „Какво може да ми помогне, за да поддържам твоето естествено състояние?”. Тялото съдържа в себе си много мъдрост и е без его. То иска да работи с вас и да ви служи, и по природа се стреми към баланс.
Ако погледнете кои емоции най-много нарушават дейността на тялото, ще видите, че страхът е на първо място. Той сковава енергията ви и вие губите заземяването си, което на свой ред ви кара да не обръщате достатъчно внимание на естествения поток на енергията между сърцето, тялото и душата. Когато сте завладяни от страха, вие се свивате,ограничавате се до вашето его и оттегляте светлината от тялото си. Светлината вече не може да преминава по естествен път през физическия ностител и да се излъчва навън. В резултат на това свиване, ставате изморени и изтощени, и тялото ви не се подхранва по оптималния начин.
Втората енергия, която разтройва тялото, е натрапчивото желание за контрол – да искаш да контролираш всичко, да искаш да подреждаш всичко, да искаш да подчиняваш всичко. Когато настоявате да имате прекален контрол, да ръководите със сила и да се опитвате да диктувате обстоятелствата, тогава оказвате прекален натиск върху живота. Искате да го държите в ръцете си и това ви изтощава. В крайна сметка всичко се проваля и вие стигате до объркване, защото се опитвате да контролирате живота с главата си, без да се съобразявате с по-големите сили над вас.
Искам да ви разкажа за взаимодействието между душата и Земята. Душата ви е много по-възрастна от този живот. Тя е посещавала Земята многократно и всеки един път се е опитвала да създаде канал, да формира път към Земята. Тялото ви винаги е готово да сътрудничи за това. То иска да приеме душата и да й позволи да излъчва светлината си, защото това е нещо естествено за него и по този начин самата Земя се подхранва. Обичам да приемам светлината ви!
Душата се спуска по вертикалния поток и тялото се изпълва със светлината на душата – то се подхранва и вдъхновява от нея. От тялото, светлината преминава и към Земята. От тази гледна точка, няма нищо притеснително и всичко е наред. Тогава от къде идва безпокойството, напрежението и натрапчивото желание за контрол? Тези обсебващи, реактивни енергии произхождат от човешкото общество. Те идват от мисловните форми, които преобладават там – схващания, стандарти, преценки, убеждения, особено тези от миналото.
Така че, заедно с този вертикален поток от Небесата към Земята, където душата и тялото ви стоят в позитивна връзка един с друг, има и един вид противодействаща сила. Това се случва повече в хоризонтална равнина. Тези хоризонтални течения са противостоящите сили на обществото, които са базирани на страха и осъждането, на идеята, че животът на Земята е изцяло свързан с оцеляването, борбата и конкуренцията с ближните.
Почувствайте за момент тези енергии в тялото си. Първо обърнете внимание на положителния поток от горе на долу, как душата ви иска да се спусне и Земята иска да приеме вашата светлина през тялото ви. Ето така е предвидено всичко да се случва. Вижте дали може да почувствате този поток от главата до петите без никакво прекъсване. А сега почувствайте влиянието, което идва от обществото. То е съвкупност от страх, борба, надпревара, необходимост да бъдеш по-добър от другия, тежък труд, лични и служебни задължения, финансови задължения. Вижте какво ви причинява този поток. На чисто физическо ниво може да го усетите в стомаха и коремната област, в гърдите, горната част на гърба и в гърлото.
Много е важно по вашия път да усещате връзката с вертикалния поток, връзката между Небесата и Земята, между душата и тялото. Важно е да сте верни на този поток, така че да имате непоколебимата увереност, че сте способни да се изправите срещу противостоящите сили на страха и недоверието, и в крайна сметка да се освободите от тяхното влияние.
Когато започнете да усещате по-осезателно тази вертикална връзка, ще започнете да формирате своя противоположна сила, която ще неутрализира старите енергии и проникващата във вас светлина ще може да навлезе в света. По този начин ще дадете своя принос в преобразуването на колективната енергия на Земята и тя ще бъде по-светла и сияйна, а за другите хора да бъде по-лесно да открият и повярват в своя вертикален поток.
Когато живеете чрез душата, имате възможност да определяте своя живот. Това се случва не само като се настроите и хармонизирате с вътрешната си светлина (с вертикалния поток), а също и като се отделите от старите енергии в обществото. Тогава извършвате двойна промяна. Скъсвате със стария свят и прекрачвате в нов такъв, който постепенно се появява на Земята и се превръща в реалност.
В този смисъл, вие сте пионери на съзнанието, работници на светлината, които съдават нови възможности, просто като пътуват по своя път. Много от вас се намирате на границата на този нов път. Въпреки това, все още може да се чувствате засегнати от противоположните сили, които ви дърпат назад и оказват влияние върху вашия кураж и вяра. Когато това се случи, имайте милост и състрадание към себе си. Детето във вас е живо, то от една страна е изпълнено с вдъхновение за постигане на своите небесни мечти, а от друга страна е крехко и чувствително към любовта и признанието от другите. Това дете се нуждае от вашето силно и устойчиво съзнание, което да го държи под крилото си, когато е необходимо.
Представете си, че това дете се намира в областта между корема и сърцето, в средата на тялото. Почувствайте неговата проницателност. В своята автентичност то не се занимава с мнението на обществото – какво може и какво не може да прави, то е точно такова, каквото е. Почуствайте за момент тази сияйна светлина. Това дете е красиво преливане на небесните и земните енергии във вас. В същото време е дете, което трябва да се научи да намира своя път в земната реалност и за това се нуждае от вас.
Когато детето е обхванато от страхове: чувства, че е твърде малко, че не може да се изправи срещу страха, срещу негативността или срещу мненията, преценките и осъжданията от външния свят, то се нуждае от вас, за да се почувства обгрижено и подкрепено. Когато това дете търси любов и признание извън себе си, това, което ще му помогне и ще го подкрепи, е вашето намерение да му дадете всичко, от което се нуждае. Обгърнете го вашата сила и любов.
Границите също са важни за него. В тази земна реалност е от съществено значение, детето във вас да се научи кога да дава и кога да получава, и кога е уместно да не въвлича себе си и да поставя граници. Почувствайте как то се нуждае от тази ваша непоколебимост и му я дайте.
Може би си мислите: „Това дете вече не знае ли тези неща!?” Детето има нужда от възрастен, от водач, за да намери своя път в земната реалност. По своята природа детето е безгранично, но то е такова, в реалност, в която неговата енергия е идентична с енергиите около него, когато има сходно мислене и обмена на енергиите се случва по естествен път. Но в тази земна реалност и във всяка социалната среда, е необходимо да знае, къде енергията е добре приета и може да се движи свободно и къде и кога да я оттегли и да постави граници.
Това е процес на хармонизиране и вие трябва да помагате на детето. Чрез неговите емоции то ви показва от какво се нуждае – дали е тъжно в определена ситуация, дали е ядосано или ограничено. И от вас зависи дали ще се отзовете на този сигнал, за да го защитите и подкрепите със своите действия. Това е вашата работа като възрастен. Тогава детето се чувства сигурно и спокойно под вашето наблюдение.
В ежедневието ви, цялата светлина, която получавате от душата си, е необходимо да преминава към Земята. Детето във вас иска да приема, да излъчва и да живее с тази енергия, но също така, то може да бъде разтревожено от противостоящите сили, които съществуват в света. Вие можете да го ръководите. Вие сте канала между душата и вашето дете.
Когато от сърце искате да се свържете със Земята и да следвате своето вдъхновение, може да си представите, че с лявата ръка държите душата си. Представете си я много по-голяма от вас. Тя стои отляво на вас и вие държите ръката на тази фигура на душата, която е толкова важна за вас. Можете да я видите като ангел или като красива сияйна фигура. Почувствайте поразително красивата, величествена светлина на тази фигура, пропита с любов, радост и мъдрост.
Сега си представете дете, което стои от дясната ви страна и също държите ръката му. То е толкова красиво и сияещо, но по детски начин, невинно, понякога наивно и от време на време импулсивно. Детето е пазителя на жизнената ви сила, то съдържа вашите корени към Земята. То е връзката ви със Земята, и смисъла е, че във вас се осъществява обединение между душата и детето, между Небесата и Земята. Забележете дали сега можете да почувствате детето отдясно и душата отляво на вас. Бъдете свързващото звено между тях.
Като друг вариант, може да си представите, че душата ви стои зад вас, като голяма, топла и любяща фигура, докато детето се намира в центъра на коремната област. Позволете на енергията да тече отзад напред. Който и начин да използвате, осъзнайте вашата позиция по средата – вие сте посредника. Вие управлявате потока от енергия.
Иска ми се да илюстрирам това по-конкретно. Представете си ситуация от ежедневието, свързана с вашата работа, която първоначално ви е привличала. Постепенно започвате да си казвате: „Това изобщо не е за мен, в мен има нещо, което не кореспондира с тази работа”. Изпитвате недоволство и вероятно спите зле. Усещате напрежение в тялото си и се опитвате да го премахнете без да търсите причините за това. Вероятно един от проблемите е, че не сте оценени достатъчно или чувствате, че не можете да изявите себе си в тази работа. Това е валидно за много от вас.
Това се случва, когато силата на душата започне да се пробужда. Тя чука на вратата ви за промяна и това поражда безпокойство. Може да се каже, че детето във вас реагира, като се раздвоява в два аспекта. От една страна, то копнее за повече въображение, свобода и пространство за движение. Изпитва необходимост да играе и твори. От друга страна, се страхува да не бъде смъмрено, защото се отклонява от отъпкания път, стремейки се да направи нещо ново, извън общоприетите обществени норми.
Детето естествено е по-уязвимо към външно влияние и за това се нуждае от вашата сила, постоянство и решителност, за да не се подава на това влияние. То се нуждае от вас за да се освободи от чувството на тревожност, раздразнителност и страх, и да се остави на вашата сила на душата. Вижте как играете ролята на посредник. Всеки път, когато сте по-отворени към душата си – а вие искате това, защото това е целта на вашия живот – вие се грижите за детето във вас да се чувства сигурно и спокойно.
Ключът към осигуряването на тази сигурност, е да знаете, че вие сте опората на това дете, не светът, а вие. Вие сте тези, които учите детето, че сте способни да му предложите сигурността, от която се нуждае, така че то да не търси тази безопасност от родителите, работната среда, приятелите или колегите. Вие сте опората, основата е във вас. Това е вашата работа – като посредник между Небесата и Земята. Бъдете родител на детето във вас, бъдете неговия настойник и защитник. Тогава енергията на душата ви може да се спусне дълбоко в областта на корема, в емоциите и корените ви. При това положение, детето във вас може да се чувства сигурно и подкрепяно и да излезе с увереност във външния свят.
При много хора се случва така, че те са отворени към светлината на душата си и към вдъхновението, което идва с нея, но въпреки това, областта на корема им остава затворена, защото там има емоции на страх, които те не искат да видят, поради чувство на срам или безсилие. В резултат на това, вдъхновението и светлината на душата не могат да се закрепят в достатъчна степен, не могат да се вкоренят правилно в ежедневния живот, в ежедневното мислене и поведение, което в крайна сметка води до възникване на дисбаланс. Резултатът е огромна пропаст между вашите мечти и желания от една страна, и ежедневната реалност от друга. Знайте, че намерението на душата ви е да преодолеете тази пропаст, така че да вярвате в нея и да реализирате своите мечти и желания.
Хванете детето за ръка, научете го да се обръща навътре и да идва при вас, когато е изпълнено със съмнения и неувереност. Научете го да бъде независимо от влиянията на външния свят. Тогава ставате силни, могъщи и заземени, и потокът на душата ви може да бъде насочен към Земята.
Този процес се осъществява стъпка по стъпка, и всеки човек минава по уникален път. Почувствайте силите на Небето и Земята, които искат да ви подкрепят в този процес, и в същото време осъзнайте главната си роля на посредник. В тази роля се крие вашето величие: да си сътрудничите със силите на Небето и Земята, с душата и с детето във вас.
Благодаря ви за вниманието. Моето най-голямо желание е да разпространя любовта си към вас.
Превод: Станислав Николов
http://www.jeshua.net/
Това е за вас
Сутрин с Йешуа, 20 септември 2007 година
Скъпи приятели,
изпълва ме радост, защото днес съм с вас и мога да споделя енергията си. Споделям я с вас, но вие също споделяте своята. Светлината ви сияе и осветява света, дори да не осъзнавате напълно това. Носите промени на Земята, тук и сега, в тази ера на големи изменения.
Сега разгръщането на Светлината е като взрив. Съзнанията на Земята се развиват и това принуждава тъмнината да изпълзи от местата, където се е крила досега. Това изважда на повърхността, пред погледа на всички, много стари и прогнили неща. Ето защо времето изглежда в проявите си, толкова противоречиво. Съзнанието нараства, но може да потъмнее, преди Светлината да се установи здраво във вашия свят.
Вие сте тези, които изваждате старото на повърхността. Със съзнанието си, със Светлината си го предизвиквате да се разкрие. Чувствате се призвани за това. Вие сте Работници на Светлината, Души, които усещат своята мисия. Движени сте от зова, който ме беше завладял и мен, когато бях на Земята. Мнозина от вас ме следваха тогава или, казано по-точно, следваха енергията и учението, които разпространявах. Аз съм сърцето ви, душата ви, а не просто човек, който е живял някога на Земята и се завърнал сега при вас. Тук съм пред вас като израз на Христовата енергия, вашата свръх душа, енергията, която ви свързва с източника ви и произхода ви. Това поле от енергия се приближава все повече и повече към Земята, докосва се до много човешки сърца и въздейства на емоциите им.
Тази вълна от Светлина смущава силно хората, които не са готови да се променят. Те не се чувстват в безопасност, усещат липсата на смисъл в живота си и не разбират, какво да правят с тези смущаващи емоции. И точно вие сте тези на Земята, които излъчват Светлината си за тези хора. Вие сте пионерите – учителите на Новата Ера. Сега може да се попитате: „Готов ли съм за това? Как трябва да го правя? Как да излъчвам или изразявам светлината си?”. Отговора е много по-прост, отколкото ви се струва. Вече правите всичко това. Правите това, за което сте дошли.
Един от многобройните поводи за съмнения е, че се боите да се срещнете със собственото си величие. В ежедневния си живот все още пазите много негативни мисли и емоции за себе си, което ви кара да се учудвате: „Действително ли съм закотвен и вкоренен на мястото наречено Земя, действително ли тук е моят дом? Действително ли изпълнявам мисията си тук?”. А аз ви казвам: дори страхът, отчаянието и унинието да ви предизвикват, сте в състояние да изпълнявате своята мисия. Защото точно на мястото, на което сте, има най-голяма нужда от светлината ви. Никой освен вас не е оборудван по нужния начин, за да излекува собствената си болка. Осветявайки с любов и съчувствие тъмнината в самите себе си, вие демонстрирате пример на светлинен работник, който излъчва и за тях и им дава мъжеството да осветят и себе си.
Вие сте древни и сте отдалеко. Близо сте до завършване на цикъла от въплъщения. И в края на този цикъл, енергиите ви са станали нежни, пълни със съчувствие и мъдрост. Но вие също сте обезкуражени. От време на време се чувствате подтиснати, когато виждате състоянието на Майката Земя, това прекрасно творение на растителното, животинското и човешкото царство, което може да е изпълнено с толкова много живот. Също така, когато наблюдавате взаимоотношенията на другите, усещате, че нещо недостига. Не ви достига определена откритост, любов, веселие, усещане на съпричастност. Тъгувате по реалност, където можете да споделяте всичко това с другите. Това ви причинява болка. Боли ви за този свят. Боли ви за хората около вас. Боли ви за самите себе си. Вътре в себе си усещате дълбока любов и тъга, които ви е трудно да въплътите тук, на Земята.
Но повтарям ви, намирате се в началото на Новата Ера. Вярвайте. Тук съм за да ви подкрепя и да засиля мъжеството ви. Вие сте тези, които пресичате бариерата, тези, които продължават моята работа. Вие сте Христос на Новата Ера. Когато чувствате умора, загуба на доверие, моля ви, обърнете се към тези нови възможности, пробуждани от Светлината и ги приемете. Не се опитвайте да се сражавате със страха и унинието си. Дайте ми възможност да се погрижа за тях. Усетете енергията ми тук и сега. Аз съм с вас.
Аз – това сте вие. Ние сме едно. Позволете на светлината и подкрепата на Христовите енергии да са с вас и усетете, как всички вие сте свързани с този мощен източник на Светлина. Вие сте Христос на Новата Ера.
Сега искам да ви помоля да съсредоточите внимание си върху наранената си част, върху вътрешното дете, което се е чувствало бито и унижавано в продължение на много животи. Много сте преживели, както в този живот, така и през миналите. Това скъпо дете, разположено физически в областта на корема, изисква особени грижи и внимание. Има особено голяма нужда от търпение и доверие от ваша страна. Това дете, вашата емоционална част, не може да бъде излекувано за кратко време. То е наранено дълбоко и затова създава в живота ви негативни емоции, такива като страха, самотата, усещате се изоставени. Тези емоции сочат най-дълбоката ви рана. Това дори не е смъртта, от която се страхувате най-много. Това е усещането за отделеност от Бога, което е най-голямата ви мъка. Усещането за отделеност от любящото присъствие на Духа, отрязани от естествената Светлина и единството на Съзнанието, създава най-тежкия товар вътре във вас. Моля ви да обърнете внимание на болката в себе си и да протегнете ръка на вътрешното си дете.
Просто си представете, че сте ангел, представител на царството на Светлината и усетете как ангелската енергия ви обгръща с мека и топла мантия. Това е златна енергия, която се грижи за вас и можете да усетите как се движи около вас, от главата до стъпалата на краката. Обърнете внимание на златните потоци, които се насочват към корема ви, към малкото и невинно дете там. Кажете му без думи, че е дългоочаквано и безценно.
Приветствайте старата си болка и й позволете да бъде. „Можеш да бъдеш част от живота ми. Не се отричам от теб.” Това е състраданието, за което жадувате. Това е, което ви прави единни. Енергията за подкрепа на собственото ви наранено аз, която не дава на вътрешното ви дете да остане самотно – тази енергия ви прави Христос. В ежедневието си, всеки път, когато се съпротивлявате на болката, желаейки веднага да се избавите от страха и гнева, укорявайки се – така подвеждате вътрешното си дете. Като се съпротивлявате на болката и осъждате поведението си, предизвикано от нея, се отчуждавате от вътрешното си дете. Казвате: „Не искам да се страхувам повече или да тъгувам, или да се гневя. Просто искам да съм щастлив. Защо не ми се удава? Ненавиждам се!”. Но детето във вас плаче и ви търси. То не може да бъде излекувано със съпротива и осъждане.
Дайте си време за лечение. Когато усещате съпротива, спрете се веднага и седнете. Не се изоставяйте. Заради детето, позволете на съпротивата да си тече, както си тече. Бъдете заедно с нараненото дете, позволете на златната ангелска енергия да го обгърне. Не се плашете да бъдете величествени. Отделете за самолечението толкова време, колкото е необходимо. Не подценявайте нуждите си и сериозността на болката. Отнасяйте се сериозно към тях. Избрали сте въплъщението на Земята, за да се излекувате. Вътрешната трансформация, през която преминавате, е точно задачата, която трябва да изпълните, за която сте призвани, това, което Земята очаква от вас.
Проявете състрадание към болката си. Погледнете в лицето на вътрешното отчаяние и му кажете: „Тук съм, с теб. Аз СЪМ ангел, носещ светлина. В земята обетована ще те отведа. Не се страхувай, до теб съм, зад теб и пред теб. Не съм дошъл нито отгоре, нито отдолу. От душата ти съм дошъл. Аз съм твоята същност.”
Вие ставате ангели в плът. Ангели въплътени във физическата материя. Във вас има много, което можете да споделите с хората, но не му позволявайте да ви разсейва. Вие сте номер едно в собствения си живот и трябва винаги да сте в контакт с вътрешната си детска част. Щом усетите, че емоциите ви излизат изпод контрол, щом усещате неловкост, напрежение, безпокойство и раздразнение, незабавно вземете мерки. Това е много по-важно от много други неща, които трябва да направите през живота си. Дори останалите хора са на второ място. Целият ви живот си е ваш. Можете само да насочите ангелската си светлина към човешкото си същество, ако искате да достигнете до най-тъмната си част.
Отделете си време и пространство за самолечение. Направете нещо, което може да ви успокои. Дали това ще е духовна светлина, четене на книга, разходка или приготвяне на вкусна храна, няма значение. Подкрепяйте се, както на духовно, така и на човешко ниво. Оставайте съсредоточени и не бързайте. Точно така става излекуването. По този начин въплъщавате ангелската си светлина и правите това, за което сте дошли в този живот. Това е за вас.
Приветстваме ви. Ние сме доста много тук. Много повече отколкото си мислите. Всеки от вас е обкръжен от ангели и наставници. Те искат да ви помогнат да намерите жизнения си път. Толкова много уважение и подкрепа имате от Космоса. Вие сте тези, които вършите нещата на Земята. Ние не можем да го направим вместо вас. Но ние ще направим всичко, което можем, за да ви изпратим радост и утешение. Това действително е ерата на трансформацията. Моля ви, повикайте ни. Ние сме тук заради вас. Ние пресичаме този праг заедно и изглежда, че има реална възможност да бъде Великото Ново Време.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Силата на вашето съзнание
Ченълинг, състоял се на 4 април 2004 година в духовен център „The Moon Circle“ в Белгия и съдържащ както текст, така и отговори на Йешуа на въпроси, зададени от аудиторията.
Дойдох днес да разговарям с всички вас. Познавам ви много добре. Дори не можете да си представите колко добре. Често съм с вас, тъй като сърцето ми е свързано с вас. Виждам болката ви. Виждам радостта, тревогата и мъката. Толкова се радвам, че имам възможността да ви разкажа за силата, която ви принадлежи. Силата на вашето съзнание. Силата на съществото ви.
Силата на собствената ви душа.
Прекалено често все още се намирате в търсене. Отново и отново търсите решенията извън вас. Но щом ги намерите и приемете за свои, забелязвате, че вече са започнали да губят очертания. Разберете, че вие сте центъра на собствената ви реалност, вие сте слънцето на собствената ви вселена. Нивото на вибрациите на вашето съзнание определят какво да чувствате, какво да мислите и как да действате. От вашите дълбини управлявате нещата, така както слънцето насочва своите лъчи навън. Ако решите, че някои от вашите страни не трябва да бъдат осветени от това слънце, те няма да бъдат осветени. Ако мислите, че някои неща не трябва да бъдат огрети от лъчите му, то всичко и всички ще са съгласни с вас.
По тази причина помощ или съвет от някого може да получите само, ако позволите на слънцето да освети този ваш аспект, който има тази необходимост. Това е само ваше решение – дали да отворите вратата на този аспект. Никой не може да ви принуди да го направите. Ето защо никой не може да ви помогне, ако не си позволите да приемете помощта. (Това е вярно, както за помощ към Земята, така и ако бъдете помолени за помощ изобщо.)
Чувството за вина е живо във вас и това ви кара да мислите, че нямате достатъчно сила, за да откриете собствения си път, да почувствате отново съдбата си.
Това чувство за вина е свързано с миналото, когато сте изгубили себе си за дълго време. Говоря за специфичната енергия на миналото, тук на Земята. За миналото от много въплъщения, в които сте били в дълбока тъмнина.
Това не е било напразно. То е имало смисъл. Това е било време, през което сте устояли на голям страх, затъмнил вътрешното ви слънце. Но сега бавно се пробуждате. Частично вече сте в светлина, обаче все още има много аспекти, които остават в сянка, затъмнени от страха и неувереността ви в самите вас.
Може да сравните тази вътрешна тъмнина със загубено дете. Част от душата ви е едно такова дете. То се е загубило в болката на миналото. Но миналото не е статично. Както каза Герит (във встъпителното си обръщение), в известен смисъл времето е илюзия. Няма нищо безвъзвратно загубено във времето. Няма затворени веднъж завинаги врати.
Загубеното дете във вас частично се намира в миналото и може да бъде намерено. Вие сте родителите му и сте единствените, които можете да се грижите за него, които можете да го стоплите и
върнете към живота.
Във връзка с това, искам да кажа някои неща. Забравили сте, какво е да се живее. Много сте добри в оцеляването, но истинския живот е много по-ярък, вдъхновяващ и щастлив. И точно тази ваша част, която умее всичко това, е била загубена. Загубена в лабиринта на миналото, във въртележката на травмиращи съзнанието събития.
През цялото това време сте се въплъщавали тук, на Земята, на ниво душа, израствайки както децата. В този смисъл сте дошли на Земята като деца, за да постигнете много опит, и в много случаи този опит не е бил разбран напълно. Сега приближаваме към края на определен период от време, определен цикъл от вашето развитие и е настанало времето да се издигнете над неразбрания опит. Да израснете до „родител”. Да станете баща или майка на своето собствено дете.
Искам да поговорим за вътрешната ви сила да се издигнете над състоянието на наранено дете. Детето във вас е жертва на много неразбрани опити. Искам да ви кажа, че най-дълбоката вътрешна рана е раната от изоставеното дете. Детето, което не разбира какво става с него, което е изоставено, изплашено и няма никакви критерии, които да му помогнат да разбере.
В такъв момент ще разберете, че този изоставен ваш аспект е следствие на дълбок вътрешен избор и съзидателен акт, който наистина е божествен. Дълбоката болка, която сте изпитали, когато сте започнали вашето самотно пътешествие към опитностите, в същото време е била велик творчески акт. Когато сте се отделили от Цялото като душа, от Бащата/Майка/Бог, вие сте избрали възможността да правите велики открития, да изпробвате и почувствате огромно количество неща.
На днешния етап от пътешествието ви, когато във вас все още има много болка, е трудно да бъде забелязан дълбокия смисъл на дългото пътешествие към къщи. Но искам да ви уверя, че сте прекрасни същества от светлина с огромно мъжество и вяра в Създателя, иначе никога не бихте започнали пътешествието. Искам да ви напомня за искрата мъжество, творчество и светлина в самите вас. Почувствайте тази искра отново в сърцето си, съединете със нея. Знайте, че имате сила да позволите на вътрешното дете да се завърне отново към живот. Позволете му да пее и играе.
Вътрешното дете е символ с огромно значение.
Пътешествието е започнало със загубеното и изоставено дете, оставено в тъмнината. Пътешествието завършва с дете, светещо от изобилие, щастие и светлина. Единственото нещо, което е нужно за да постигнете това, е възрастния, който да го вземе за ръка, да се погрижи за него и да го научи на доверие.
Точно това сте вие. Пазители на вътрешното ви дете. И знайте, че това дете е велик радостен дар, който можете да си поднесете сами.
Дошло е времето. В тази точка от историята е настъпил моментът, когато трябва да съберете на едно място загубените си части. Време е да станете отново център на това, което сте. Можете да откриете, че този център не е нещо старо, при което да се върнете, а нещо напълно ново. Всички вие вървите по пътя към новата реалност, към новото ниво на битието, което не е съществувало преди. Но има аспект, който връща назад, в смисъл на разпознаване на своята собствена божественост, усещане като завръщане у дома, изплуване на спомена за древното чувство за единство и хармония, което сте познавали по-рано. Но за първи път осъзнавате чувството за единение, изключително и единствено чрез вашето собствено съзнание. Ще се завърнете в Светлината без да напускате собствената си индивидуалност. Те вървят заедно – Бог и индивидуалност, да си в Единство и да си отделно.
А сега ви каня да зададете вашите въпроси.
Първи въпрос
Нима историята на Йешуа не противоречи на идеята за илюзорността на времето? През цялото време тук се говори за История и Еволюция. Следователно, би трябвало да съществува движение напред, преместване.
(Герит в своето встъпително слово говори, че целият опит е част и остава да съществува в едно велико Сега, и по този начин нищо не е загубено безвъзвратно.)
Говорихме за минало и история, които са действително съвкупност от опит, който носите в душата си. Ние използваме термините на хронологията просто като инструмент. Това е просто човешки начин да бъде пояснено, че се намирате в процес. Един процес винаги има времева линия. В същото време е истина и това, че съзнанието ви, вашата дълбока същност, не е привързано към времето и пространството. Дълбоката ви същност не е привързана и към физическото тяло или към Земята.
По пътя към себе си, в търсенето на своята божествена същност, образно казано, прекрачвате през времето. В този момент не е важно, дали един травмиращ опит се е случил вчера, преди столетие или в някакъв предишен живот. Енергията на травмата се намира във вашето същество, в енергийното поле, в аурата. В момента, когато лекувате травмата, променяте миналото.
По този начин можете да кажете, че миналото присъства сега във вид на енергийно поле. Представете си вътре във вас такова поле, което ви обгръща, вибрира и влияе на това, което правите със съзнанието си. Вие взаимодействате с миналото. В този смисъл то не е фиксирано някъде във времето. В този смисъл няма противоречия, когато се говори за миналото и за вечното Сега, в което всичко присъства едновременно.
В друг смисъл можете да говорите за миналото като сума от натрупания от вас опит. Все пак, това е същото минало във вид на енергийно поле, което е свободно достъпно, а следователно,
е тук и сега.
Надявам се, че нещо е станало ясно.
Втори въпрос
Говориш за нашата душа, нашата същност и нашето тяло. Иска ми се повече яснота за разликата между тях.
Много е трудно да бъде разделена реалността на съзнанието на малки парченца и да им се налепят етикети. Обаче може да се каже – съществува едно слънце в центъра на всичко. Тук използваме слънцето като символ на вашата дълбока същност, на вашето ядро. Можете да го наречете вашата личност, ние нямаме предпочитание към термините. Това слънце излъчва навън и се проявява в материята, в пространството и времето, в рамките на ограниченията на формата. Формите могат да получат имена. Можете да кажете, че тялото е най-плътната форма, в която душата или вашата същност могат да съществуват. Можете да кажете, но това зависи от определението, че душата е това, което се запазва непроменено, преминавайки през различни животи, но постигайки в този процес нов опит. По този начин, това е онази част от вас, която се въплъщава отново и отново. В този смисъл, душата е обект или форма, която се развива във времето, независимо от тялото. Но в душата съществува също така и Божествена Искра – безформена и извън времето – чисто съзнание. Тази независима част можете да наречете ваша същност. (Допълнение на Памела: движението на същността в душата и по-нататък в тялото е последователност в изразяването на Висшия Аз в материалната реалност.)
Представете си слънцето с изходящите от него лъчи. Слънцето заедно с лъчите – това сте вие. С отдалечаване на лъчите от слънцето, съзнанието и материята стават все по плътни, все по свързани с пространството и времето, а също така, много повече склонни да се поддават на страха и илюзиите. Върху тези лъчи можете да нарисувате сектори и да ги обозначите като
„същност”, „душа”, „тяло”.
Това понякога може да помогне при изясняването на някои неща, но ние не сме привързани много към определенията.
Трети въпрос
Често се опитвам да обясня на хората неща, които чувствам и зная вътре в себе си, но открих, че околните не ме разбират. Какво да правя?
Всеки човек има своя собствена реалност в съзнанието. Можете да изобразите тази реалност, като отново използвате образа на слънцето, и която съществува на определена точка от негов лъч.
Ако вътре в себе си усещате искрата на Божественото съзнание и единството на всички неща, тогава вашата енергия, вашето енергийно излъчване може да влезе в противоречие с околните.
Това се отнася особено за хората, които градят своята безопасност на основа на „закона за ограничението”: правилата в обществото, които определят, какво може да се прави, а какво не, кое е позволено и какво е забранено. Тези закони (щампи на колективно мнение) са основани на страха. Когато осветявате тези закони със светлината на съзнанието си, вашето енергийно излъчване подсказва на хората, че сте способни да преминете през ограниченията на законите и това може да предизвика злоба и неразбиране, защото говорите и излъчвате чрез източник, който е непознат на другите. Това може да предизвика страх у някои, тъй като не разбират как избирате вашия път в живота. Когато вашият живот е основан на интуицията, на вашия собствен извор на истина, решенията, които вземате по пътя си, могат да изглеждат импулсивни, хаотични и ненадеждни. Гласът на душата ви не се придържа към фиксирани рамки и правила. Това може да ви отчуждава в известен смисъл.
Важното е да не ви смущава и да продължите да се вслушвате в тишината на вътрешния ви източник, тъй като точно тук е вашата истинска сила. Важно е също, когато получавате информация от този тих, вътрешен интуитивен източник, действително да я заземите, да я привържете към Земята. Можете да направите това, като позволите на енергията, която усещате в момента („Това е моята истина”), да премине през вашето тяло, като си я представите здрава свързана със Земята. Това ще ви даде сила да живеете по-нататък, основавайки се на тези озарения и няма да даде възможност на другите да ви дърпат назад.
Колективното поле от енергии или това, което наричам „закона за ограниченията и страха”, може да бъде всепроникващо във вашето обкръжение. Това колективно поле на съзнание се поддържа от хората, които все още не са избрали да живеят в собствената си светлина и със собствената си истина. Във връзка със съществуването на това влияние е много важно да засилите вашата истина чрез заземяване в тялото ви и в Земята.
Четвърти въпрос
Възможно ли е действително да съм видял образа на Христос? Толкова много бях привлечен от сиянието на сърцето му.
Или това е само мечта?
Ето така сте ми скъпи и толкова съм ви близък. Винаги сте ме виждали и чувствали, дори и да не сте го осъзнавали през цялото време. Ние сме здраво свързани.
Винаги можете да се настроите към мен, към моята енергия, да повишите настроението си. Само се доверете на интуицията си, на възприятието си. Някога сте имали вече този опит и сега, когато отново изпитвате това, сте в центъра на силата си. Щом започнете да се съмнявате, го губите, потъмнява и започвате
да се съмнявате във всичко.
Не се питайте. Самите вие сте извора на сила за собствения ви живот.
Разбира се, че аз бях с теб. Не трябва да се мислите, че да съм с вас е нещо необичайно за мен, защото вашият жизнен път, придвижването ви към светлината, към истината, дълбоко ме вълнува. И навсякъде, където е възможно, ще бъда с вас и
ще ви служа.
Сега аз представлявам енергийно поле. Бях човек, но също така принадлежа на реалността, не съм свързан с определено тяло, време и пространство. Това означава, че винаги мога да бъда тук, с вас. Винаги можете да се настроите към мен.
Това не е нещо, за което трябва да се трудите. Това не е нещо, за което трябва да достигнете до просветление. То е просто тук. Като любовта, която е винаги тук. Не трябва да се стараете за това. Нищо не трябва да правите. Само си позволете да получавате.
Пети въпрос
Как можем да се докоснем до това ново съзнание, за което говориш?
Вече сте свързани с тази форма на съзнание и всички го усещате. Вие сте като пчелите, виете се над питите и сърцата ви учестено бият. Нещо жужащо и бръмчащо, нещо, както ви се струва, казва: „всички трябва да бъдем тук”.
И така, разпознаването вече е тук, остава да разпознаете
част от какво сте.
Приличате на същество, разделено наполовина. Една част от вас знае истината за реалността на светлината, реалното съществуване, незатъмнено от страх и неувереност. Но друга ваша част е все още в тъмнината и студа.
Какво ще кажете, да съберете мъжество и да направите избор? Да станете едно със светлата си част, вече осъзнаваща новата реалност.
Ако все още се отъждествявате с частта, която изостава, която все още има нужда от лечение, тогава се чувствате жертва. Малка и безутешна, в постоянно търсене на нещо извън себе си. Докато в същото време всичко, което търсите, е вътре във вас. Само въпрос на вяра е, за да го усетите.
Най-важната цел е да вярвате в това, което усещате като светлина в себе си. Под светлина разбираме не „святост”, а радост, веселие и вдъхновение. Усещате се увлечени. Усещате нарастването на енергията ви.
Чувствате се задължени за толкова много неща и това усещане за дълг е лош помощник при търсенето на светлината в себе си.
Това е новата реалност, за която говорим, която предлага свободата да сте самите себе си. Фактът, че се стремите към това, е показател, че вече имате знанието. Тази част, която знае, тази част, която израства и достига до тази нова реалност, е в авангарда. Постарайте се да се отъждествявате с нея. Дайте й възможност да ви води, дори това да изглежда странно и тайнствено. Ако го направите, другата ви част ще ви последва.
Шести въпрос
Хората се стремят да разпределят всичко по категории, по месеци, или по години, както е в китайската астрология. Понякога хората говорят за децата на светлината, с други думи, за цяло поколение от хора. Как се съвместява всичко това в единно цяло?
Това, действително, е дилема за вас. Вие искате да разберете реалността на светлината, намирайки се в реалност, която все още е в сянка. Опитвате се да използвате инструментите от вашата реалност, за да разберете нещо съвсем различно. Добро е за вас дотогава, докато ви помага. Ако използвате инструменти, които ви издигат нагоре, това винаги е по-добро. Независимо дали е астрология, психология, всичките тези системи могат да бъдат определени като добри.
Ако системата ви позволява да стигнете до озарение, да се свържете в сърцето си с Висшия си Аз или със собствената си вътрешна светлина, значи системата е точно за вас. По този начин, няма нищо неправилно в системата като такава. Започва да възниква проблем, когато системата започне да ви ограничава, когато се превъзнася като истина от последна инстанция и се поставя над реалността, като по този начин я ограничава.
Когато започнете да усещате някоя като ограничаваща система, е много важно да намерите сили в себе си и да я изоставите. Това също е част от постигането на собствената ви сила.
Силата е в това да забележите, че инструментът е полезен за известно време и за решаването на определени проблеми, и да сте способни да го изоставите без съжаление и осъждане.
Много психологически системи, включително и духовните, представляват съчетание от интуитивни прозрения и рационален смисъл. Винаги има смес (това е човешкият аспект във всички системи) – от едната страна искрата, импулсът на реалната светлина, а от друга, човешкият ум се стреми винаги да организира и подреди нещата по рафтовете. Поради това, по-малко просветените аспекти могат да се натрупват (защото умът винаги предпочита да подчинява реалността, вместо да й позволи просто да бъде).
Много е важно да осъзнавате субективността на всяка доктрина и да се вслушвате в интуицията си.
Прекалено много разговори се водят сега за децата на светлината или децата индиго. И действително, с идването на тези деца, вълни от светлина се изливат във вашия свят. В ума си вече сте подготвили всички видове идеи и теории, за да ги подредите и да класифицирате. Но светлината просто тече през тях!
Тази светлина може да бъде много силна. Децата само с присъствието си могат да преобърнат много идеи, които до този момент не са били подлагани (в колективното съзнание) на съмнение. Пристигането на тези деца е реалност.
Може да попитате как да ги наричате в различните психологични интерпретации, но идването им провъзгласява нов вид съзнание, което са призвани да донесат.
Седми въпрос
Търсенето на самия себе си е толкова самотно приключение. Семейството ми е малко и често се чувствам самотна. Как може тази сила да помогне да се справим с това чувство за самота?
Памела: Усещам отговора на Йешуа, който е адресиран директно към теб. Това е по-скоро личен отговор. О`кей.
Когато тръгнете да търсите себе си и се обърнете навътре, изведнъж се сблъсквате с много сложна ситуация. Вътрешната самота може да парализира.
В този момент пътят, който е избрала душата ви, е действителното изграждане на себе си, започвайки от самото дъно, от самото начало. Имам предвид собствената ви сила, собствена нова основа. И за да стане това, сте принудени да преминете през вътрешната ви самота и докато това се случва, ще бъдете напълно затворени в себе си. Това е пътят към постигане на собствената ви сила.
Това е процес, свързан с признаването и освобождаването на собствената дълбока злоба и гняв. Това се отнася към гнева в отношенията с вашето обкръжение и в отношението с миналото ви.
Изобщо, можем да кажем, че в момента, когато се обръщате навътре, за да потърсите вътрешната си сила и да се изключите от идеите и мнението на другите, вашето съзнание прави завой на 180 градуса. В следствие на което се сблъсквате с най-проблемната си част. Това може да е дълбока самота, страх от изоставяне или нетърпеливост, гняв или печал.
Няма нищо необичайно, щом стъпите на пътя, който води към по-високо ниво на съзнание, в началото да осъзнаете своите неприятни страни. И в този момент е много важно да не отстъпите,
а да останете така.
Останете със себе си и бъдете свой водач, както го прави родител с дете. Това е същото, за което говорих в началото. Може би сте чували за хора, които работят с умиращи. Те могат да ви разкажат, че на някои помагат, просто като стоят наблизо. Седят до тях
без да говорят.
Единственото, което може да направите за себе си, когато изпитвате дълбока нужда или самота, е да останете със себе си. Да присъствате без да предприемате нищо. Това е реалната подкрепа и истинското мъжество, това е проява на истинската
сила на съзнанието ви.
В момента, когато сте способни да осъзнаете напълно вашата велика нужда и самота, нещо се преобръща вътре във вас. Вие осъзнавате как самотата намалява и започвате да се издигате над нея.
Това е силата на съзнанието.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Сексуалност и духовност
Скъпи приятели, радвам се да бъда отново с вас. При тези срещи аз не гледам на вас толкова физически – така, както вие се виждате в огледалото, а по-скоро виждам и усещам вашия вътрешен свят, вътрешните движения на мислите, чувствата и емоциите ви. Аз съм тук, за да ви подкрепя във вашето пътуване.
Има една тема, която бих искал да обсъдим днес и която е оказвала голямо влияние върху вас през цялата ви история на Земята. Това е темата за сексуалността и за нейното преживяване от мъжете и жените.
Тази тема не е лесна за разглеждане. Сексуалността е била обременена с много присъди, страхове и емоции. В нея вече едва ли съществува аспект, който да е останал спонтанен и очевиден от само себе си. Същото можем да кажем и за детския аспект на сексуалността, аспектът на свободно изследващото невинно дете, който е бил изгубен. Когато трябва да изразите себе си сексуално, вие се изпълвате със страх и напрежение.
Тук искам да поговорим за този товар, но преди това ще кажа нещо за значението на сексуалността от духовна гледна точка.
Сексуалността е съвместният танц на мъжките и женските енергии. Първоначално тя е била нещо повече от физически акт – предназначена е да бъде танц, в който вие и вашият партньор участвате с всичките си нива или аспекти.
Ще разгледаме четирите нива или аспекти, които могат да играят роля в този танц на енергиите.
Четири аспекта на сексуалното преживаване
Първо е физическото ниво или аспектът на физическото тяло. Тялото е невинно. То познава сексуалното желание и влечение – това е нещо, което спонтанно присъства в него. Тялото търси задоволяване на своите желания, но човекът или съзнанието на душата в човека решават по какъв начин да се използва и прояви сексуалното желание. Отново повтарям, че тялото е невинно. То познава влечението и желанието, но в това няма нищо лошо и би могло да стане източник на забава, игра и наслада. Самото тяло обаче не може да избере по какъв начин ще изрази своята сексуална енергия. За това отговоряте вие като човешко същество и тялото се нуждае от вашето водачество.
Когато искате да преживеете сексуалността по най-любящия начин, водачеството трябва да идва от сърцето. Позволите ли на сърцето да поеме отговорността за сексуалната енергия, то ще намери нейното най-радостно проявление. Алтернативата е да дадете управлението на сексуалния поток в ръцете на вашите мисли (преценки) или емоции и тогава ще видите, че това води до определени блокажи на вашата енергия, но за това ще говорим по-нататък.
Вторият аспект на сексуалния танц, който искам да разграничим, е на емоционално ниво. Сексуалното сливане е дълбоко емоционален акт. Ако игнорирате този аспект, вие не можете напълно да присъствате в акта и се отдалечавате от истинското значение на сексуалността.
В предищния ченълинг, озаглавен „Работа с емоциите”, обстойно разгледахме темата за емоциите. Обърнахме съществено внимание на такива мощни емоции като страх, гняв, тъга и обсъдихме как те могат да ви изведат от вашия център. Ако някоя от тези силни емоции присъства във връзката между двама души, без да бъде осъзнавана и отработена, тя ще излезе наяве в интимните им взаимоотношения. Това може да предизвика психологически реакции на съпротива или затваряне по време на физическа близост или тялото може да стане неспособно да усеща влечение или възбуда.
Винаги при подобни психологически или физически блокажи е важно да се занимаем с тях на нивото, на което са възникнали, а именно на емоционално ниво. Когато се опитвате да отстраните физическите симптоми, без да разгледате скритата зад тях емоционална динамика, вие проявявате неуважение към себе си и своето тяло. Когато тялото се съпротивлява на интимността, то ви дава чисто и ясно послание за наличието на емоционален блокаж, причинен или от проблем между вас и вашия партньор, или от емоционално нараняване, което носите от миналото си. Каквото и да е естеството на проблема, за вас е наложително да му отделите внимание и грижа по един нежен и любвеобилен начин, за да може сексуалната енергия да потече свободно.
След емоционалното ниво следва нивото на сърцето, което е седалището на чувстването. В същия ченълинг, който току-що споменах („Работа с емоциите”), ние разграничижме емоции и чувства. Чувствата принадлежат към областта на интуицията и вътрешното познание. Вашата чувствена страна ви говори с тихи нашепвания, изпълнени с мъдрост и състрадание, докато емоциите са по-драматични по природа и ги наричаме „реакции на неразбиране”, тъй като те представляват точно това: избухване в резултат на неразбиране на нещата, които ви се случват. (Вижте горния ченълинг за по-голяма яснота.)
Когато сексуалните партньори отворят сърцата си, между тях има доверие, любов и сигурност. Когато сърцето присъства при сексуален контакт, вие позволявате на вашата интуиция да отбелязва това, което се случва между вас по време на физическа близост. Не криете своите емоции, а говорите открито за тях. На повърхността може да излезе стара болка, но тя се приема такава, каквато е. Вие сте приети такива, каквито сте, като този вид приемане представлява най-голямата лечебна сила, която може да съществува При свързването на сърдечната и сексуалната енергия може да произтече едно голямо изцеление в област, която има належаща нужда от това.
Но сърцето също би могло да има скрита роля и да ви пречи да преживеете сексуалността по радостен и любящ начин. То може да се затвори, без да не изпитва радост от секса, по различни причини. Първо – поради желанието да се издигне над физическата реалност на Земята. Второ – поради съществуващи религиозни догми, които не му разрешават да се отвори за истинската природа на сексуалността. Сега ще разгледаме тези два въпроса.
В сърцето може да съществува силно влечение да се издигне над плътния план на материалната реалност. Това е един вид носталгия по дома. В него може да има и копнеж по единство, което може изобщо не е насочено към сексуалното свързване, но всъщност носи в себе си едно скрито отхвърляне на земната реалност (както и на сексуалността). Много от вас познават желанието да се издигнат над тази реалност. Много от вас носят спомена за енергията на любовта и и хармонията, които сте изпитвали в нематериалните сфери, преди да се дойдете на Земята. Сърцето ви въжделее за лекотата и ефирността на тези вибрации. Вие се опитвате да отпивате от тази енергия по време на медитация. Често висшите чакри – сърдечната, гърлената, третото око и коронната чакра – се отварят и активират по този начин. Същевременно долните три чакри (при слънчевия сплит, коремната област и опашната кост), които са от съществено значение за земния ви аз, остават повече или по-малко занемарени.
Същото се случва, когато взимате наркотици, макар и по един по-неестестен начин. Под влиянието на вещества, които разширяват съзнанието ви, горните чакри се отварят изкуствено и временно можете да изпитвате екстаз и благодат, които ви носят забрава за плътния и тежък аспект на земната реалност.
Въпреки че желанието и копнежът за издигане над реалността са разбираеми, важното е да постигнете мир със земната действителност. Иначе ще създадете едно изкуствено разделение между горната и долната част на вашето енергийно поле. След като предпочитате да пребивавате със съзнанието си в горната част на вашата аура, вие ще развиете скрито или открито негативно отношение към реалността на тялото, емоциите и сексуалността, което ще създаде дисбаланс във вашето енергийно поле.
Когато изпитвате такава носталгия, опитайте се да почувствате причината и целта на вашето пребиваване на Земята точно сега.
Причината да бъдете тук не е в това да се издигнете отвъд земното, а да пренесете Дома тук, на Земята. Това е едно свещено пътуване.
Втората причина сърцето да се срамува от сексуалността са религиозните догми, които често са останали от минали прераждания. Възможно е в някои животи да сте давали обет за непорочност, а в други да са ви учили да изпитвате срам и вина от телесните удоволствия и секса. Ако тези енергии още битуват в сърцето ви, те ви карат да имате отрицателно отношение или скрита съпротива към физическата близост. Подобни разсъждения и усещания не почиват на истината. Отново искам да подчертая, че тялото само по себе си е невинно. Влечението, желанието и всички физически процеси, които ви карат да търсите сексуална връзка, са естествени и здравословни. Дисбалансите, които се появяват в областта на сексуалността, почти винаги се дължат на нефизическите нива, две от които обсъдихме сега.
Четвъртото и последно ниво е свързано с аспекта на ума. На ментално равнище могат да съществуват морални или духовни убеждения, които ви възпират да изпитвате радост от сексуалността. Повечето от тези убеждения са религиозни по своята природа.
На духовно ниво може да усещате тялото си като един вид затвор. Нефизическата реалност на „по-висшите сфери” (както вие ги наричате, а не аз) толкова много бива възхвалявана, че физическата реалност остава недооценена. Това се случва много често между служителите на Светлината.
Специално в тези среди нерядко има неприемане на удоволствието и насладата, които сексуалността носи. Това частично се корени в някои религиозни и морални убеждения и частично в пълната неопитност в този аспект от живота. Повечето служители на Светлината в много прераждания са били свещеници, монахини и други подобни, били са уединени от обществото, без партньор или семейство. Те са се фокусирали толкова много върху духовното, че не са обръщали внимание на сексуалността.
Често духовните и религиозните хора нямат уважение към тялото в неговото естествено изразяване. Жалко наистина, защото тялото е израз в материята на най-свещеното, по наше мнение, пътуване, което душата изобщо би могла да предприеме. Да сеете и жънете семената на вашата божественост толкова далече от Дома в реалността на материята и формата е свещено начинание и представлява божествен творчески акт от най-висш порядък.
Може би някога ви се е случвало да присъствате на смъртното ложе на някого или да наблюдавате раждането на дете. В тези два момента душата започва или напуска танца с материята. И двете времеви точки са заобиколени с атмосфера на святост, която можете да усетите като дълбока, всеобхватна тишина, изпълнена с почит и известяваща идването или напускането на душата. От наша страна съществува най-дълбоко уважение към това, което правите в такива моменти. Танцът с материята е свещен. А толкова често вие го презирате!
Сексуалността в нейното истинско значение е танц в материята, който същевременно се издига над нея. В едно балансираното сексуално себе-проявление вие преминавате отвъд материалната действителност, без да я игнорирате или потискате, без да изоставяте долните си три чакри и да търсите екстаз само чрез горните чакри. Цялостната сексуалност интегрира всички нива на вашето същество. Тя запълва празнината между материята и духа.
Когато двама души имат физическа близост по един любящ начин, клетките в техните тела вибрират малко по-бързо и започват малко по малко да танцуват. Така се отваря една врата към енергийна реалност с по-висока вибрация и по-голяма лекота на чувстването. След сексуална връзка, в която сте участвали с цялото си същество – с тяло, душа и ум – вие се чувствате умиротворени и същевременно радостни, преживявайки един тих екстаз. Клетките на вашето тяло са вкусили от енергията на любовта и в този момент вие сте малко по-близо до нейната реалност. Канализирали сте тази божествена енергия, която толкова много иска да протече през вас и питае най-голяма почит към вашата сексуална природа.
Ако енергията на всичките четири нива протича съвместно по време на сексуална връзка, тогава имаме акт на божествено сътворение. Съвсем естествено е децата да се раждат в резултат на такъв акт. Ако танцът на мъжкото и женското начало се осъществява с радост, това носи само доброта и благост. Когато едно дете бива заченато по такъв начин, то влиза в земната сфера по една пързалка от любов и светлина и това е най-любящото посрещане, което душата може да има на Земята.
Тъй като сексуалните енергии са изключително ценни, молим ви да се отнасяте с уважение към вашата сексуалност. Когато съществуват проблеми, страхове или напрежения в тази област, не осъждайте сексуалността в себе си и не се отказвайте от нея, защото тя е естествена и свята част от самите вас.
Сексуалните проблеми и борбата между половете
Сега бих искал да поговорим за историята на сексуалността, а след това ще кажем някои неща за сексуалните проблеми, които изпитват съвременните жени и мъже в сексуалното си изразяване.
Много неща са се случили в сексуалната област. В същността си сексуалността носи голям потенциал от светлина, но точно поради това съществува и възможност за големи злоупотреби. Историята, за която искам да поговорим, се отнася до борбата за власт между мъжете и жените. Тази история идва от древността и всъщност започва по времето, когато извънземните империи започват да се намесват в живота на Земята. (Вижте материалите за Служителите на Светлината в този уеб-сайт, където тази тема е представена по-обстойно). Преди това Земята е била като рай – Градината на Еден, в която царуват красотата и невиността. Тук няма да дискутираме тази епоха, само ще отбележим, че вие се намирате във финалната фаза на една борба за власт, която е много по-стара от петте хиляди години писменна история, която имате.
В последния етап от тази история мъжете очевидно играят ролята на потисници и насилници. Но не винаги е било така. Имало е времена, когато жената е била много по-силна в обществената, а също и в личната сфера на живота. Тя също е репресирала мъжката енергия по жестоки и садистични начини. По своята същност жената не е потискания и подчинен пол, който познавате, нито е по дефиниция най-любящият пол. Вашите стереотипи за жените като нежни, но слаби, а за мъжете като силни, но нечувствителни, повече се отнасят към последната фаза на гореспоменатата история, отколкото за мъжете и жените като такива по принцип.
Имало е времена, предхождащи писмената ви история, в които матриархалните общества са били смятани за стандартни. В тези времена жените също са употребявали своите енергии по разрушителен начин, без да уважават индивидуалната жизнена сила и съзидателност във всеки човек. Имало е времена, когато жените са властвали над мъжете, контролирайки и манипулирайки ги, като са използвали силата на емоцията и интуицията, която естествено са притежавали. Използвали са също и психическите си способности за контрол над мъжете. Например, имало е жертвоприношения и ритуали, в които мъжете са били измъчвани и убивани.
Искам да подчертая, че вашата официална история дава едностранна картина на взаимоотношенията между мъжете и жените. Потискането на жените от мъжете е очевидно в целия период, който обхваща писмената ви история. Но властничеството и омразата, които мъжете са показвали (и може би все още показват) към жените, не са безпричинни. Освен културните традиции и привички, които влияят, в колективната мъжка душа също има и дълбоки емоционални рани, които идват от една много по-стара епоха.
Без да навлизаме в подробности за тази епоха, искам да ви помоля да почувствате сами за себе си дали е възможно самите вие да сте преживели това. Въпросът към жените е: можете ли да си представите, че някога сте упражнявали власт над мъжете и че успешно сте се опитвали да контролирате тяхната енергия? Въпросът към мъжете е: можете ли да си представите, че това е било в много широк мащаб и че вие сте били „по-слабият пол”? Може би ще получите определени визии и образи, когато вътрешно си зададете тези въпроси. Позволете на интуицията ви да ви ги представи и наблюдавайте емоциите, които ще излязат на повърхността. Това може да се окаже изненадващо за вас.
В резултат на тази древна история в колективната мъжка душа се появили омраза и негодувание. Това намира изявя в потискането на женската енергия в областта на политиката, но също и в областта на религията, особено чрез църквата. Идеята, че сексуалността е греховна или в най-добрия случай необходимо зло, представлява мъжката линия на мислене, повлияна от омраза, която е резултат от репресирането на мъжката енергия в една друга епоха. Тогава мъжката сексуалност се е приемала като инструмент за възпроизводство, без да се зачитат чувствата на мъжете и емоционалните връзки между бащата и неговите деца. Често децата са били отглеждани от майката – отделно от бащата, без да се обръща почти никакво внимание на това, което той мисли и иска. Важните ценности са се предавали чрез фигурата на майката и една от тях е била за по-нисшето положение на мъжете. Мъжът е бил по-скоро в позицията на работен кон, отколкото на равностоен партньор.
Освен църквата, която е крепост на неудовлетворената мъжка енергия, научният свят също показва враждебност към женската енергия. Въпреки че в много отношения науката и религията са естествени врагове, те се обединяват в своето противопоставяне на интуитивния, флуиден аспект на женската енергия. Църковните догми са строги и твърди; научният метод също е ограничителен, само че по друг начин. Тласъкът в модерната наука е просветляващ и новаторски (в желанието да се детронира фалшивия авторитет), но той се затлачва в онова стеснено рационално мислене, което не позволява участието на женската енергия. Научното мислене е аналитично и логично, но не е достатъчно отворено за въображението и за екстрасензорните (интуитивни) източници на наблюдение. Отрицателното отношение, което много учени имат към „паранормалното” и към всичко, което не може да бъде обяснено по рационален начин, все пак частично се дължи на спомена, който душата носи в себе си за болката и унижението, датиращи от времето когато жените са злоупотребявали с психичните сили и са ги използвали като средство за манипулация.
Споменавам тази древна история, защото искам да сте наясно, че в „борбата на половете” в края на краищата няма насилници и жертви, няма „добри и лоши”, защото всички вие сте били и в двете роли. В тази борба помежду си мъжките и женските енергии са се противопоставяли една на друга, въпреки че първоначално са били взаимно допълващи се. В днешния ден и епоха отправяме призив и към мъжете, и към жените отново да обединят силите си и да преоткрият радостта и уважението към някогашния танц на женското и мъжкото начало.
В същността си женската енергия е водеща и вдъхновяваща, докато мъжката е обслужваща и запазваща. Женската енергия е вдъхновението, което стои зад всяко творение, докато мъжкият аспект се грижи за проявлението във форма и действие. И двете енергии работят чрез всеки човек и индивид, независимо дали е мъж или жена. Наистина, не полът – мъж или жена, има толкова голямо значение, а по-скоро балансът и връзката между двата вида енергии във вас.
Блокажи в женската сексуалност
Сега ще поговорим за енергийните блокажи в областта на сексуалността, които касаят поотделно жените и мъжете. При жените областта на първата и втората чакра (при опашната кост и пъпа) са най-засегнати и наранени от сексуалното потискане и насилие през вековете. В продължение на няколко хилядолетия жените са били поставени в подчинена роля в почти всички обществени сфери и това все още продължава на много места по Земята. По отношение на сексуалността това неравенство се проявява като изнасилвания, нападения и унижения в голям обхват. В резултат на това много жени и колективната женска душа като цяло са страдали неимоверно. Дълбоките емоционални рани се нуждаят от време, любов и безкрайна грижа, за да бъдат излекувани.
Често импулсът за сексуално единство се усеща от жената като копнеж на сърцето или като духовно чувство. Но при осъществяване на физическа близост може да се окаже, че жената не е способна да изрази сексуалната си енергия свободно поради енергийни блокажи в първа и втора чакра. В тези енергийни центрове има спомени (на душата) за сексуалността, която е била налагана с насилие и по унизителен начин. Подобни преживявания са били толкова болезнени, че жената е оттеглила своята енергия и съзнание от коремната област. Сега, когато тя отново подхожда сексуално към тази област, мускулите инстинктивино се стягат или емоционалното тяло автоматично дава сигнали за съпротива. Физическите клетки имат съзнание за травмата и не приемат с лекота поканата за танц. Те искат да се затворят и да създадат бариера, за да предпазят жената от нова агресия. Тази реакция е съвсем разбираема и към нея винаги трябва да се подхожда с най-голямо уважение. Използването на каквато и да е сила, за да бъде премахната съпротивата, по един или друг начин представлява ново насилие над наранените центрове.
Когато вие, като жена, имате подобни емоции – гняв, съпротиви или страх – свързани с физическата близост, за вас е много важно да ги осъзнаете напълно. Всички тези емоции много често са по-стари от настоящата ви връзка, даже от преди този ваш живот. Възможно е в по-долни чакри да има стари травми, които са оставили дълбоки емоционални белези.
Специално бих посъветвал жените, носещи такава болка, да опознаят онези свои животи, в които са били насилника/агресора (в противоположност на жертвата). Ако ви е трудно да навлезете в предишните си животи, тогава установете връзка с „енергията на насилника или на властната жена”, която е вътре във вас. Може да ви звучи странно, но това е причината за вашата болка. Когато сте били жертва на сексуално насилие, това е внесло много гняв в енергийното ви поле, където може да се е събрал гняв от няколко живота. Този гняв ви блокира и ви затваря в чувството за безпомощност и усещането, че сте жертва. Трябва да имате разбиране, за да освободите гнева. Трябва да разберете защо и за какво, трябва да видите по-голямата картина. Когато си представите, че сте властна жена, която може да бъде безмилостна и жестока към мъжете, и почувствате вътре в себе си, че това също е част от вас, тогава гневът ще се разтвори и изчезне. Възможно е да се появи и едно по-дълбоко разбиране и вътрешно познание, че представлявате част от една по-голяма кармична сага, в която сте играли и двете роли: на насилник и на жертва. Почти невъзможно е да освободите емоциите си на болка, безпомощност и усещането, че сте жертва, ако не видите и другата ваша страна – „тъмната част” от себе си.
Не е задължително непременно да се върнете към ваши минали животи, за да разпознаете тази тъмна част в себе си. Бихте могли да я осъзнаете и като се наблюдавате в ежедневния живот. Когато почувствате тази тъмна енергия (а именно, желанието да упражнявате власт и да наранявате другите), тогава ще усетите, че сте били не само безпомощната жертва на външни обстоятелства. Съществува кармична връзка между насилника и жертвата като и двете роли отразяват аспекти от самите вас
Щом познаете и приемете своята тъмна страна, вие ще можете да погледнете на собствените си вътрешни рани по различен начин и ще започнете да прощавате. Когато имате разбиране, гневът ще се стопи и ще можете да се докоснете до словете емоции в дълбочина: тъгата, скръбта, болката, които присъстват на много нива, както и в самото тяло.
За жените е много важно да признаят аспекта на насилника в себе си и да поработят с него. Когато изпитвате омраза и неприязън към сексуалността, разберете, че колкото повече омраза и гняв чувствате, толкова повече се идентифицирате с ролята на жертвата и токова повече ограбвате вашата собствена свобода. Опитайте се да почувствате вътре в себе си, че на сцената на сексуалността се разиграва една кармична пиеса, в която вие сте изпълнявали и двете роли: на добрия и на лошия герой. Оттук можете да достигнете до момента на прошката – да простите и на себе си, и на другите. Има причина за всичко, което се случва. Действията на насилие и репресия могат да изглеждат безсмислени, но винаги зад тях има някаква предистория. И винаги, когато има сексуално насилие, то оставя дълбоки следи на всички четири нива в човешкото същество.
Блокажи на мъжката сексуалност
По отношение на мъжкото преживяване на сексуалността, най-честите блокажи са на нивото на сърцето и главата. На тези нива може да има страх от отдаване и страх от дълбока емоционална близост. В почето случаи страхът се корени далеч назад във времето, по-далече, отколкото можете да си спомните – от епохата, в която жените са властвали над мъжете. Това е превърнало играта на сексуално привличане, която първоначално е била невинна и спонтанна, в нещо застрашително. Мъжете разбрали, че е опасно да показват открито своите чувства и да отварят сърцата си за своите партньорки.
В мъжете има дълбоко вкоренен страх да се оставят на своята чувствена страна, като тези страхове не биват изразявани непременно на физическо ниво. Мъжете могат да участват физически в един сексуален акт, като същевременно държат чувствата си настрана. Така мъжът е способен да присъства сексуално на физическо ниво, като чувствената му природа може (частично) да отсъства. Емоциите му остават заключени поради неговия страх да се разкрие и да стане отново уязвим за отхвърляне. В това се крият стари спомени на душата, че някога е бил изоставян и емоционално нараняван.
Търпение и любов
Като цяло енергийните блокажи при мъжете и жените са различни. Затова е много важно да изразявате открито помежду си онова, което чувствате и усещате, когато сте заедно. Ако истински се доверявате на своя партньор, без да се срамувате можете да изследвате къде блокира сексуалната ви енергия при физическа близост. Можете да правите това, като просто осъзнавате до каква степен си позволявате да усетите и изразите потока на вълнение и интимност, който възниква между вас. Вижте дали се чувствате задръстени или блокирани в някоя част на вашето тяло или в някоя част от вашите емоции и чувства. Усещате ли топъл огън в сърцето си, когато сте заедно? Чувствате ли духовна откритост към другия? Подготвен ли сте да посрещнете другия в неговата или нейната цялост?
Звучи странно, но вие се страхувате от истинската близост, а всички много силно желаете да имате пълноценна връзка. Почти всички билбордове по улиците показват идеалния образ на емоционално и сексуално задоволяваща връзка. Но истинската близост ви плаши. Когато някой ви стане много близък и трябва да свалите всичките си маски, във вас започват да се появяват задръжки от всякакъв вид, за които не сте имали представа. В моментите, когато тези задръжки излизат на повърхността, опитайте се да не се осъждате за това, а го приемете като възможност да изследвате вашите вътрешни блокажи. Никой не е освободен от тях. Почти всички ги имат и това им пречи да преживеят сексуалността в пълния смисъл на думата, както я описах в началото. Затова искам да помоля всички вас да се отнасяте с любящо осъзнаване към потока на сексуалната енергия във вас – независимо дали сте необвързани или имате връзка – и да подходите към блокажите, които намирате вътре в себе си, с внимание и уважение. Силата е най-лошият съветник в тази област. Търпението и любовта са жизнено важни.
Поддържайте жив копнежа за истинско и пълноценно преживяване на сексуалността. Не е нужно да изхвърляте бебето заедно с водата. Желанието е мощно. Пътят към пълно и радостно преживяване на сексуалността може да бъде дълъг и криволичещ. Но по този път ще увеличават в себе си любовта и състраданието към себе си и към другите, а те са толкова ценни за вашия човешки свят.
Вие лекувате една древна история на борба между половете. Мъжките и женските енергии трябва отново да потекат заедно и да се съединят в танца на радостта и творчеството. Всеки ваш индивидуален принос в този процес оказва положително влияние върху колективната душа на мъжете и на жените. Вашата обич към самите себе си дава възможност енергиите на търпението и любовта да потекат и към всички останали.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Съединение с вашето вътрешно момченце и момиченце
18 октомври 2007 година, Тилбург
Скъпи приятели,
Благодаря, че сте днес тук. Празнуваме заедно Новата Ера. Тя е вече тук и расте, и се развива, благодарение на вашата вътрешна трансформация. Вие сте предтечите, пионерите, които помагат да се роди днес новото съзнание на Земята. Все още има много объркване във вас на сегашния стадий от вътрешната ви трансформация. С единия крак сте в новата реалност, в новия начин на зараждане и преживяване на нещата и явленията. Обаче другият крак е така да се каже във „висящо състояние”, във вакуум. Не можете да го върнете назад на стария, обичаен път, а в същото време се страхувате да прекрачите напълно и да тръгнете напред с двата крака. Тази нова парадигма на съзнанието е неизследвана територия и както изглежда засега не резонира с външния свят, с традиционните ценности и навици, които сте усвоили в училище и в къщи.
Както изглежда значителна част от обществото все още е в плен на старите, изтъркани системи от вярвания, подхранвани от страха и потребността от контрол. Но много се промени това, че което по-рано се е разбирало от само себе си, сега се превръща в руина и се разпада. Сега в западното общество, много хора усещат, че животът им губи смисъл. Хората започват все повече да обръщат внимание на вътрешния аспект на случващото около тях. Заинтересовани са от психологията и духовността. Много по-малко са концентрирани върху външния успех и материалното благополучие. Особено в богатите общества, хората са забелязали, че успехът и материалното благополучие не са задължително условие за истинско щастие и удовлетворение. Успехът и удовлетворението са различни неща. Ще усетите, че действително сте постигнали нещо в живота си, ако успеете да намерите контакт със собствената си душа и да изразите енергията й. Точно в това е същността на творчеството: да разберете какво представлява енергията на душата и да я изразите на Земята чрез собствените си способности и дарове. Това е нещото, което ви прави истински щастливи, топли и сияещи отвътре. В този момент, докосвайки другите, им давате възможност да видят това, което в действителност представлявате – ангели на светлината. Тогава сте ангелите, които носят светлината в земното царство, толкова често засенчено от илюзиите, пречещи ви да видите вътрешната светлина на всяко живо същество.
Всички вие сте избрали да бъдете тук, на Земята, за да дадете форма на душевната си енергия. Тук сте не само заради себе си, особено през този етап на историята. Вътрешното ви развитие е такова, че много можете да споделите с другите. Сега се случват много неща на глобално и планетарно ниво. Извършват се огромни енергийни размествания, които могат да влияят на ежедневието ви. Когато хората променят своето съзнание и започнат да мислят по друг начин, когато си задават нови въпроси и започнат да се съмняват в съществуващия ред, тогава канят в живота си нова енергия. Сега една част от вас постоянно се опитва да го постигне, докато другата се съпротивлява на новото и не иска да се движи напред. Това е най-нерешителната ви и подозрителна част от вас. Възникващите в резултат на това вътрешно напрежение и конфликт, водят до разделяне на съзнанието ви и съзнанието на милиони хора, които преминават през същите процеси. Това от време на време създава около Земята тежка, напрегната атмосфера на съпротива. Това е съпротива на промяната и движението напред и е част от това, да бъдеш човек. Дори да живеете много съзнателен живот, тази тежест ви засяга, тъй като се докосва до много точки на страх и съмнение, които все още не сте изоставили.
Какво можете да направите с този вътрешен конфликт и как да се освободите от старите страхове и системи от вярвания? Как да се съедините със собствената си душевна енергия и да намерите начин да я проявите в света? Днес ми се иска да разгледам по-отблизо тези въпроси и да кажа някои неща за вътрешния баланс между мъжките и женските енергии.
Всяка душата има свободен достъп както към мъжката, така и към женската енергия. По същество мъжката енергия изразява себе си навън, в материалния свят. Тя е свързана с концентрацията, с проницателността и с енергията на действието. Тя ви дава възможност да заемете своето място в света. Да съществувате като „Аз”, отчетливо разграничен от другите. Женската енергия е течаща и възприемчива и в съчетание с мъжката дава висшата форма на творчеството. Балансът между тях ви позволява да реализирате най-висшия си потенциал.
Женската енергия е потенциална енергия, царството на непроявеното. Тя също така е източник на истинско вдъхновение – изява сърдечните желания на душата ви. Женската ви част е мост към душата ви. Душата ви няма форма. Просто го усетете. В този момент се възприемате като някой, който има тяло, което ви позволява да бъдете част от тази реалност. Вие имате очи, ръце и сте мъж или жена. Но можете да усетите, че макар този начин на съществуване да е част от вас, не се изчерпвате само с това. Вие сте това, което одушевява това тяло, тази форма. Вие го оживявате отвътре. Но по своята същност, нямате форма, чисто съзнание сте, единно и неделимо. Усетете свободата и блаженството от това състояние. Усетете как вие като съзнание сте напълно независими от това тяло и че напълно свободно сте избрали да бъдете за известно време част от тази реалност.
Временното ви сливане с това тяло си има причина. Вие сте тук, защото сте го пожелали. Течащата, безкрайна женска енергия иска да започне танца на взаимодействието с мъжката енергия на действието и формата. Мъжката енергия позволява на душата да навлезе в тази специфична физическа реалност и да я изпробва. Тя позволява на душата да се изрази творчески в земното царство. Мъжките и женските енергии са строителния материал на Творението и ако те играят заедно мирно и радостно, това внася в света мир и хармония.
Обаче при мнозина от вас мъжкото и женското са изкуствено разделени и не работят заедно. Грубо казано или имате прекалено много мъжка енергия или прекалено много женска. При излишък на мъжка енергия, женската е подтисната и като резултат се получава прекалено концентриране върху външните прояви и ясно изразена зависимост от признанието и оценката на другите. Изолирани сте от енергията на душата си, от живия поток чувства и емоции, който постоянно се опитва да ви каже какво действително искате и от какво имате нужда. Ако прекалено силно се асоциирате с мъжката енергия – сте обхванати от очаквания и изисквания към външния свят. По същество водени сте от чувството за неувереност и се опитвате да го преодолеете като се заставяте да съответствате на чужди стандарти. Не се усещате обкръжени истински с грижи от вашата женска енергия и строите външната си безопасност като се стараете да бъдете конкурентноспособни и да контролирате всичко. Това ви прави изключително зависими от мислите, чувствата и действията на другите. Губейки връзка със своя уникален вътрешен водач, получавате напрегнато и тревожно его, което изпитва постоянна нужда от признание и което се опитва постоянно всичко да контролира. То живее с илюзорни представи за властта, в които душата се задушава.
Хората, които са с изместен баланс към мъжката енергия, се страхуват да се отворят за безформената, течаща женска енергия. В обществото ви, което е препълнено с мъжка енергия, този страх е очевиден от факта, че хората са невротично заети през повечето време. Те много трудно отделят време за себе си, което да прекарат без определена цел. Струва им се, че всичко трябва да бъде предвидено и планирано с почти принудителна ефективност. Освен това, ако желаете силно нещо и истински искате тези промени в живота си, незабавно се стремите към действия. Много често не отделяте достатъчно време, идеята или целта да порасне и се развитие, постепенно да навлезе в реалността ви. Това е органически процес. Вътрешното развитие на веднъж задвиженото от вас намерение, да извършите или да имате нещо, се регулира от свой естествен ритъм, който не можете нито да ускорите, нито да контролирате. Поради доминираща или изолирана от източника мъжка енергия, сте склонни да мислите прекалено много и да се безпокоите. Мислите ви скачат като полудели. Това води до слаба търпимост, до усещане на опустошеност и липса на вдъхновение от живота. Не се доверявате истински на женската си енергия. Струва ви се, че тя ви води в съвсем друго направление. Емоциите ви, например, ви призовават да се отпуснете, да отделите време за себе си и за по-открито общуване с другите. В някакъв момент няма да можете да игнорирате повече този зов. Ако се опитвате да живеете изключително за сметка на мъжката енергия, ще стигнете до някаква форма на криза – болест или някакъв друг дискомфорт. По същество тази криза ще бъде възможност да намерите нов баланс между мъжкото и женското в живота си.
Какво се случва когато женската енергия стане прекалено самостоятелна и губи доброто си взаимодействие с мъжката? Като противоположност на напрегнатото и контролиращо его води до слабо и неустойчиво его. Ако балансът се премести в посока на женската енергия, може да се каже, че нещата стават „прекалено трудни” за вас. Реагирате на енергията на другите хора с повишена чувствителност. Става трудно да кажете „не” и да разграничите отчетливо границите си, защото мъжката енергия, отговорна за определянето на жизненото ви пространство, ви се струва недостъпна. Дори ви е трудно да определите собствените си желания, тъй като се увличате лесно от капризите и желанията на другите. Излишъкът от женска енергия означава, че лесно съпреживявате и лесно разбирате чувствата на другите. Способни сте също да се потопите дълбоко в собствените си емоции и преживявания, но се чувствате неспособни да изразите себе си истински и творчески, и емоционално в света. Липсва ви достатъчен достъп до мъжките енергии на самосъзнанието, не можете да се отстоявате и да постигате усещането за уравновесеност и концентрация. По своята природа женската енергия е течаща и възприемчива, има нужда от надеждно вкореняване и добро оформено „Аз”. Това, което може да й даде мъжката енергия, ако женската част пожелае да се довери и се освободи от страха да бъде отделно „аз”, със свои нужди и ясно определени граници. Това е страхът на женската енергия, който присъства в много хора, особено при жените, които казват, че е хубаво да си чувствителен, нежен и послушен (докато в същото време мъжете смятат, че трябва да бъдат твърди и конкурентни). Но ако не развият в себе си тази мъжка способност да се центрират върху собственото си същество, творческата им енергия ще бъде напразно разпиляна. Духовната им енергия няма да намери адекватно изразяване, което ще създаде душевна печал и води до депресия и меланхолия.
През тази епоха мъжката и женската енергия трябва отново да бъдат балансирани. Важно е да се разбере, че смисълът на женската енергия е да е основна, първична. Нямам предвид „по-добра” или „по-висша”. Мъжкото и женското са в съотношение, което е представено добре в символа ИН – ЯН. И двете са равноправни и взаимодопълващи се. Обаче женската енергия във вас е мост към душата ви, към същността ви, която няма форма. Свързвайки се с женския си аспект, разкривате своето най-дълбоко вдъхновение, целта на пребиваването ви тук.
Представете си се сега свързани с женската си енергия. Представете си я в сърцето си. Усетете меката, топла енергия на сърцето, много позната и близка до това, което сте в действителност. Усетете сърдечната енергия и си представете, че отваря на задната страна на сърцето прозорец, през който установява връзка със Светлината, със Светлината на Източника, Светлината на душата ви. Спрете се за миг, за да го усетите. Възможно е да видите ангелска фигура или вашия водач. Не е важно какво ще видите. Просто трябва да усетите любящата космическа подкрепа, присъствието на Дома. По този начин ставате проводник на душевната си енергия. Просто усетете светлината и прозрачността на тази енергия. Тя навлиза в сърцето ви и можете да усетите колко сме близки с вас. Ние „от другата страна” сме част от реалността, която преминава през вас. Точно сега сте част от тази, другата реалност. Вашето „Висше Аз” се намира сега тук, и е слято с вас на Земята.
Сега си представете, че призовавате в себе си мъжката енергия. Молите я да ви помогне да се заземите и да включите напълно сърдечната си енергия в земната реалност. Усетете силата на мъжката енергия, меко и леко течаща през вашите ръце и крака. Това ще създаде яснота, съсредоточеност и увереност в себе си. Усещате как закотвя сърдечната ви енергия в тялото ви и в Земята. Мъжката енергия ви дава смелост, проницателност и устойчивост. Разберете, че това е начина, чрез който мъжката енергия обича да се свързва с женската. Тя обича да служи на женската, за да даде възможност на душевната енергия да се въплъти във времето, пространството и материята. Защитена и обкръжена от мъжката, женската се чувства безопасно и радостно. Усетете как Небето и Земята се свързват във вас.
Ще продължим още малко вътрешното си пътешествие. Представете си, че се движите през прекрасна гора. Небето е дълбоко и синьо. Есен е, листата са започнали да падат. Обаче с кожата си усещате топлината на слънцето. Изпитвате удоволствие от разходката. Забелязвате симпатична полянка, където можете да поседнете за малко. Възможно е да има пейка или меко място под някое дърво. Сядате и потъвате в тишината. Дишате дълбоко и осъзнато и освобождавате всички блокажи, които усещате в тялото си. Усещате как Земята ви носи. Отвътре ставате тихи и мирни. И тогава чувате весели детски гласове. Това ви трогва и ви кара да се усмихнете. Забелязвате две деца, които се приближават към вас. Момче и момиче. Те се насочват решително към вас, канят се да ви дадат нещо.
Застанали са пред вас, лицата им изглеждат щастливи и безгрижни. Момичето прави крачка напред и ви подава нещо. Това може да бъде предмет, но не е задължително. Може просто да излъчи нещо с присъствието си или с очи, като ви напомня за нещо. За какво ви напомня? Как вибрира, когато ви гледа в очите? Това, което ви дава енергийно, е по-важно, отколкото това, което може да ви даде физически. Погледнете го и приемете дара. Това може да бъде символ, обект или чувство, или просто може да ви докосне и вие да разберете. Вие усещате посланието и го приемате. Поблагодарете и ги поканете да седнат отдясно.
Усетете каква част от вас са тези деца. Те са винаги с вас, за да ви напомнят за това, кой сте. Техните природни качества ви принадлежат. Хванете ги за ръце. Сложете ги на коленете си и им позволете да разтворят всичко във вас, което смятате за старо и износено. Страх, безпокойство, мрак – просто си представете как земята се разтваря, за да поеме всичко това от вас. Всичко това се неутрализира в нея. Позволете на новата, свежа детска енергия да навлезе във вашето енергийно поле и да върне интересът ви към живота и детското усещане за доверие и вълшебство. Когато се върнем в настоящия момент, няма да позволите на тези деца да си идат. Те са част от вас и поддържат живо вашето изначално въодушевление. Във всеки момент, когато усетите напрежение, дискомфорт или неудовлетвореност, можете да повикате тези деца. Те ще ви помогнат отново да се балансирате. Когато се върнете в тази гора или на всяко друго място, което обичате, ще видите само момчето или момичето, което иска да се обърне към вас този път. Доверявайте се на това, което показва въображението ви. Само че възприемайте го леко и игриво. Това не трябва да бъде сериозно упражнение. Това е просто игра. Това е средство за свързване с мощните и дълбоки енергии на мъжкото и женското във вас.
Всички вие работите над създаването на нов баланс между тези две енергии, които са станали в обществото ви толкова неразбрани и чужди една за друга. Всеки път, когато отново се свързвате с тях и възстановявате баланса вътре в себе си, излъчвате го и за другите и по този начин помагате да се осъществява на Земята много по-светло и любящо съзнание. Ние ви благодарим за това и много ви обичаме.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Служители на Светлината 3
Служителите на Светлината се въплъщават на
Земята
Когато сте се въплътили на Земята, сте били едва в началото на прехода от съзнание на егото към съзнание на сърцето. Представихме ви накратко четирите етапа на този преход. Направили сте първата крачка, когато сте осъзнали копнежа си по „нещо друго”, нещо различно от борбата за власт, която дотогава е изпълвала живота ви.
За дълъг период от време тази борба е давала смисъл и цел на вашите превъплъщения. Увлечението по властта ви е тласкало да използвате хората като марионетки във вашите галактически битки. Всички галактически империи участвали в тази игра. Но когато „енергиите на войната” се пренесли върху човечеството и Земята като игрално поле, вие сте станали по-скоро наблюдатели, като сте се оттеглили от преките военни действия. Наблюдавали сте какво се случва на Земята. Видели сте, че развитието на човешкото същество се насочва към състояние на битието, което вие самите сте били достигнали много по-рано. Били сте изкусни воини с усъвършенствани методи за психическо манипулиране и водене на войни. Човекът бил на път да се превърне в същото, благодарение на генетичните импланти, поставени от вас.
Тези генетични импланти довели до висока степен на ментално развитие на човешкото същество. Функциите на естествения инстинкт и на чувствата били повече или по-малко потиснати в полза на мисленето и разсъждаването.
Споменахме ви, че галактическите влияния са създали високо ниво на страх у развиващия се човек. Всъщност този елемент на страх бил тясно свързан с превеса на мисленето. В една балансирана ситуация страхът се преодолява или се разглежда от гледна точка на естествените интуитивни умения и способността ви да усещате кое е правилно или уместно да се направи. Но когато мисловната дейност поеме нещата в свои ръце, страхът започва да се усилва, тъй като мисленето разчита на един механичен логически процес, който не позволява на интуицията или усещането да се намесят в него. И когато менталната способност се подхранва от емоциите на страха, тя излиза от контрол и създава изкривени идеи, идеи да бъде контролирано всичко и всички. Пример за изкривена менталност са диктаторските режими.
Отговорът на страха е никога да не мислите повече от необходимото. Трябва да мислите по-малко и да се доверявате на потока на живота. Да се върнете в състоянието на благодат, което е ваше право по рождение. Това означава да освобождавате, а не да придобивате.
Когато етапът на управление на егото при душите на Служителите на Светлината завършил, те се отворили за нов начин на съществуване. Интуитивно сте достигнали до енергията на сърцето. Всъщност сте търсили нов вид творчество, нещо повече от обикновената игра на власт. Усетили сте, че борбата за власт е деструктивна и не може да сътвори нищо ново, тъй като убива и поглъща всичко, което е нещо „друго”.
Опитвайки се да контролирате и управлявате живота, независимо дали вътре или извън вас, вие всъщност сте се опитвали да направите реалността статична и предсказуема. В крайна сметка властта е невероятно скучна.
Когато сте започнали да разбирате това, вие сте осъзнали, че истинското ви желание е не да имате власт, а да бъдете истински креативни. Истинското творчество означава да сте във връзка с вашата собствена Божественост. Тъй като вие сте Божествени същества, независимо дали правите нещо или не, вие винаги създавате някакъв вид реалност. Творчеството е вашата истинска природа. В етапа на егото вие сте изследвали възможността да отхвърлите вашата истинска природа. Разбира се, че на определено ниво, това също е вид творчество, макар и изкривено. Затова да твориш истински означава да твориш в съответствие с живота, а не със смъртта.
Когато се появило това разбиране, у вас се събудил и споменът за „Дома”. Смътното припомняне на състоянието на чисто и блажено единство отново навлязло в съзнанието ви и по някакъв начин сте узнали, че това е ключът към вашето щастие. Но сте се чувствали безпомощни и невежи, защото не сте знаели какво да предприемете. Разбрали сте, че отговорът не е в егото, но все още не сте били навлезли истински в сферата на съзнанието, основано на сърцето.
Същевременно във вас се породило засилващо се чувство на разкаяние и вина за всичко онова, сторено от вас на човешките същества на Земята.
Именно на Земята съществуват прекрасни възможности съзнанието свободно да прояви себе си по много и различни начини. Било предвидено Земята да бъде обединител на различни енергии, врящ котел, в който различаващи се и даже противоположни енергии биха могли да намерят начин за съвместно съществуване в хармония. Енергийно игровата площадка Земя била създадена да приюти разнородни енергии.
Различието между живота на Земята и живота на други места във Вселената, независимо на физически или на астрален план, е в огромното разнообразие от енергии, представени на Земята. Още повече, че това разнообразие не се изразява само в големия брой форми на живот или видове. То също така присъства и във всяко един отделно човешко същество. Човешкото същество е способно да задържи в себе си много по-широк спектър от енергии, отколкото всяко друго същество. Вие носите в себе си енергиите на убиеца и светеца; на детето, зрелия човек и стареца; на мъжа и жената; на активността и пасивността; на рационалното и емоционалното; на водата, въздуха, огъня и земята и т.н. Това може да изглежда тривиално и естествено за вас като човешко същество, но за всяко друго същество във Вселената, това е подвиг! Изобщо да бъдеш човек е голям подвиг, дори без да правиш нищо особено.
Но най-уникалното качество на човека е способността му да събере в едно енергии, които дотогава са изглеждали несъвместими. Предназначението на човека е не само да задържи в себе си всички тези различни енергии, но също да бъде посредник или да изгради мост между тях.
Причината, поради която Духът или Бог, или Всичко, Което Е, стига до концепцията за човешкото същество е, че Вселената навлязла в състояние на застой. Съзнанието, което изследвало живота „извън единството”, се стремяло да изпробва различни форми на живот на различни нива и места във Вселената. Когато душата е изследвала всичко, което се отнася до една конкретна форма на живот, тя я напускала, в смисъл, че повече не се превъплъщавала в тази форма и се прехвърляла към други форми на живот, отговарящи на конкретните й потребности. Така няма необходимост от преобразуване на енергията, докато се обитава конкретна жизнена форма. Когато сте искали промяна, вие сте сменяли телата. Това не е защото душите са мързеливи или ограничени. Повечето тела в диапазона на плътност от физическо до астрално, предлагат ограничени възможности за опитности и, следователно, ограничени възможности за израстване и трансформация, бидейки в тяло. Например – ако живеехте на водна планета, където сте се въплътили във водно същество, това би ви позволило по всевъзможни начини да изследвате природата на водата. „Усещането” да сте течен, нефиксиран, течащ, подвижен е наистина чудесно! Но когато ви се прииска да преживеете какво е да бъдете неподвижен и фиксиран, вие трябва да напуснете това тяло и за определено време да живеете във вътрешността на планината. Аналогично, когато сте живели като галактически същества, търсещи власт, вие не сте можели реално да променяте съзнанието си, докато сте били вътре в това конкретно тяло.
Като последствие от този ограничен или специализиран обхват на опитности в конкретно тяло, сътвореният свят от форми на живот зациклил. Той нямал възможност да расте или да се разширява и попаднал в състояние на застой.
Уникалната сила на човешкото същество е способността му да задържи в себе си широк диапазон от енергии и да ги привежда в състояние на творческо, а не на статично равновесие. По същество тази сила се равнява на способността за преобразуване на тъмнината в светлина, т.е. това е силата на духовната алхимия. Това, което привежда конфликтните енергии в състояние на динамична хармония, е Христовата енергия, която поддържа единството в света на дуалността. Това е същата онази енергия, която трансформира тъмнината, като я приема в себе си и по този начин позволява трансформирането на страха в радост. Христовата енергия е „третата енергия”, която обединява чрез приемане. Алхимичната сила на тази енергия се заключава в нейната всеобхватност, всеприемане и безстрашие.
Вие като човешки същества сте единствените същества, които притежават тази способност за духовна алхимия. Нито растенията, нито животните, нито ангелите, нито „господарите на мрака” я притежават.
Всички души могат да изследват какво е това да бъдеш светлина и тъмнина, да бъдеш всяко едно същество, живеещо във Вселената, но те не могат да преживеят опитността да трансформират тъмнината в светлина, освен ако не са въплътени в тяло на вашата настояща форма на живот. Те не могат даже да си представят какво означава да се промениш на вътрешните нива така, че да сътвориш за себе си различна физическа или духовна реалност, така както вие го правите в момента.
Душите, които се превъплъщават във форми на живот различни от човешката също „сътворяват своята реалност” и притежават свободна воля, но имат по-малко възможности за разгръщане на крайно различни и даже конфликтни състояния на съзнанието, докато пребивава в едно и също тяло, в същата (човешка) форма. Като хора вие сте строители на мостове или духовни алхимици и именно това прави Земята и човешкото същество уникални.
Сега да се върнем към разказа за душите на Служителите на Светлината, които страдали и съжалявали за намесата си върху човешкото същество. Те осъзнавали, че на Земята се създава абсолютно нова игра. Те направили всичко възможно, за да я опорочат в своя собствена полза, поради което изпитвали силна болка. На определено ниво осъзнавали, че със своите егоистични действия са блокирали и своето собствено духовно пътешествие към Светлината и истинската радост.
Излизайки се от съня на егоизма, вие сте видели, че Земята е едно толкова красиво място – зелена планета, кипяща от живот. Това е събудило у вас дълбоки спомени. Вие сте присъствали на основополагането на живота на Земята, която по онова време още не била изгубила своята невинност. В онези далечни времена, преди навлизането ви в съзнанието на воини, вие сте били част от рая на Земята като ангелски същества, които поддържали и се грижели за живота. Вие сте били ангели в Райската градина. Въпреки че по-късно сте показали тъмната си страна като галактически завоеватели, по отношение на Земята сте действали от позиция на светлината и чистия си аспект в онези древни времена, когато сте подготвяли планетата за идването на земните души. Вие допринесохте за процъфтяването на зелената планета и на някакво ниво сте разбрали това, когато сте излезли от състоянието ви на „войнстващо” съзнание. Разбрали сте, че сте разрушавали онова, което преди това сте поддържали и за чието развитие сте помагали.
Когато сте осъзнали потенциала и красотата на Земята, вие сте почувствали вътрешен стремеж да се отидете там и да възстановите разрушеното. Превъплътили сте се в човешки тела с намерението да донесете светлина и да сътворите ценности, основани на сърцето в среда, в която силно преобладават ценностите на егото. Искаме малко да поговорим по-нашироко за мотива ви да донесете светлината, защото в него има нещо, което често предизвиква у вас объркване и неразбиране.
Когато вие, като Служители на Светлината, се превъплъщавате на Земята, вие всъщност сте започнали един вътрешен процес на трансформация, с който да завършите вашия преход от съзнание, основано на егото, в съзнание, основано на сърцето. Били сте на път напълно да освободите его-съзнанието и животът на Земята ви предоставял възможност да се справите с това, което било останало във вас от енергията на егото. Предстояла ви среща с енергиите, които сте искали да изчистите от себе си, и които присъствали в същото онова същество, което някога сте манипулирали, и в което сега ви предстояло да живеете – в човешкото същество, в самите вас.
Вашият най-дълбок мотив за идването ви на Земята бил да се помирите с вашата собствена вътрешна тъмнина и сте се приели да я посрещнете в себе си като човешки същества. Макар често да си мислите, че сте тук, за да помагате на другите или на Майката Земя, главната причина да сте тук е да излекувате себе си. Това е вашата истинска светлинна работа. Всичко останало е вторично.
На най-дълбоко ниво душите ви искат да поемат отговорността за тъмнината, която са разпространили. Но да поемеш отговорността за своята тъмна страна е по принцип индивидуална работа. Това няма нищо общо с помагането или излекуването на другите. Тя се отнася единствено до вас. Разбира се, в този процес вие ще помагате на другите, но това е вторичен ефект. Знаете ли, важно е да разберете правилния ред на нещата тук, защото ви е присъща тенденцията да бъдете твърде прилежни в помощта към другите. Ентусиазмът ви да помагате на другите често ви вкарва в капан, защото вашата енергия се преплита с енергията на другите и много често след това се чувствате изтощени и разочаровани. Молим ви, запомнете – да давате повече, отколкото получавате, не е проява на благородство или добродушие – това е просто грешка. Грешката се състои в това, че се смятате донякъде отговорни за ситуацията или състоянието на ума на някой друг. Това не е така. Всеки сам отговаря за своето щастие или нещастие. И това, безспорно, е благословение, защото осигурява на всеки силата да създава и следователно, да променя своята собствена реалност.
Вие не сте тук, за да оправяте другите хората или Майката Земя. Тук сте, за да излекувате най-дълбоките рани в собственото ви същество. Молим ви – придържайте се към тази задача и всичко друго ще си дойде на мястото без каквито и да било усилия от ваша страна.
Идвайки на Земята и превъплъщавайки се в човешки тела, вие сте били склонни да се борите с енергиите, които ви се е искало да преодолеете. На този етап сте се оказали в парадоксална ситуация. От една страна сте знаели, че искате „нещо друго”, различно от властта и сте се ненавиждали за това, че по-рано сте постъпвали неправилно. Но не сте били свободни от това, което сте ненавиждали в себе си. Все още не сте били свободни от господството на егото. Идвайки на Земята, вие сте били склонни да се разстройвате от тъмнината, да реагирате с гняв и с желание да се борите с нея. Парадоксът е в това, че сте искали да се справите с енергиите на егото чрез борба – чрез същата тази енергия, която сте искали да освободите.
Вие все още не сте били осъзнали истинското приложение на съзнанието, основано на сърцето. Когато изхождате от сърцето, борбата между доброто и злото не съществува. Реалността на сърцето ги трансцедира . Сърцето не се противопоставя на тъмнината. Съзнанието, основано на сърцето, се базира на приемането на всички и всичко, което е. То е такъв вид съзнание, което се е освободило от идеята, че с борба може да се разреши каквото и да било.
Въпреки стремежа ви към мирен, неборбен подход към реалността, вие не сте имали опитността наистина да живеете от позицията на този идеал. Всъщност сте се оказали в „междинната зона”, която е ничия територия, предхождаща навлизането ви в нова сфера на съзнанието.
Така сте започнали да правите всякакви „грешки”, в смисъл, че сте се върнали към начините на живот, които толкова много сте искали да освободите. Били сте много загрижени за това да промените или „преориентирате” всички хора или групи, които имат поведение или ценностна система, основана на егото. Но те са реагирали на вашите опити агресивно, често пъти без даже да разбират какво се опитвате да им предадете. Векове наред Служителите на Светлината са били преследвани като вещици, езичници или политически агитатори. Сякаш били водени от идеи, за които светът още не бил готов. Изглеждали различни, без да могат да се впишат и обикновено се сблъсквали с голяма съпротива.
Станало така, че сте превключили в ролята на жертви, след като в галактическите сфери доста дълго време сте играли ролята на агресори. Вашият „духовен гняв” е предизвикал гневни реакции от страна на вашето обкръжение и сте станали жертвата, изпитваща унижение, дълбока болка и безсилие. Травмата от отхвърлянето и/или изгнанието, което се е повтаряло последователно в няколко живота, оставила дълбоки следи в душата ви. Накрая сте се чувствали безсилни и нежелани. В сегашния си живот мнозина от вас чувстват умора и копнеж по дома и по един по-смислен и изпълнен с любов свят.
Много важно за вас е да осъзнаете, че ролята на жертвата е само една роля, която играете. Тя е една от възможните интерпретации на фактите, но е доста тясна и изопачена. Вие не сте нито жертва, нито агресор. Вие сте съзнанието на душата, която сътворява за себе си роли, които да играе за известно време.
Всъщност вие не сте жертва на материалистично ориентирания, егоистичен свят.
По същество, стълкновенията, които сте имали с агресивните и неприятелски енергии в много от вашите превъплъщения, просто огледално са отразили собствените ви привързаности към съзнанието, основано на егото, както и вашата зависимост от него. Ако търсите резултати по пътя на борбата, към вас обратно ще се върне енергията на борбата. Това е вашата собствена енергия, която се връща към вас! Това е единственото значение на кармата.
Тенденцията да се борите със „злото” идва от вярването ви, че злото е извън вас и трябва да бъде изхвърлено от реалността. Духовната покана към вас, Служителите на Светлината, винаги е била във всички ваши превъплъщения да осъзнаете и приемете вашата тъмна страна като разберете нейната роля и предназначение.
Най-дълбоката покана е да простите на себе си и да си върнете невинността. Вие сте невинни и винаги сте били такива. Можете ли да наистина да разберете това? Ако да, повече няма да искате да променяте света или да се борите с несправедливостта. Ще ви се прииска да играете, да се забавлявате и да се радвате на всеки момент от своя живот и просто да бъдете тези, които сте, като споделяте това с другите.
Когато вие, Служителите на Светлината, се освободите от идеята, че трябва да се борите за нещо или за някого, повече няма да срещате противопоставяне от страна на „външния свят”, обществото или другите хора като цяло, за това, че сте различни. Вие няма да искате повече да променяте и каквото и да било и в резултат на това няма да срещате съпротивление. Ще знаете, че сте желани, че вашият принос към тази реалност е стойностен и че другите ви ценят.
Когато напълно се освободите от съзнанието, основано на егото, ще знаете, че сте се избавили от преследванията или външните заплахи. Вие ще сте се издигнали над ролите на жертвата и агресора – така вашето пътешествие ще извърши един пълен кръг. Ще се освободите от кармичното бреме и ще бъдете напълно свободни да сътворявате всичко, което пожелаете.
Вие сте на границата на раждането на новото съзнание. Това е вид съзнание, което е напълно освободено от необходимостта да контролира или притежава каквото и да е. То е освободено от страха. Това е Христовото съзнание.
Когато аз, Йешуа, живях на Земята, исках да ви кажа, че духовността не е във войната между светлината и тъмнината. Тя е в намирането на онова ниво на осъзнаване, което се издига над добро и зло, от висотата на което можете да разберете и приемете всичко. „Божието царство е вътре във вас”. Всичко, което ви е нужно, се намира вътре във вас. Мирът, радостта и спокойствието са ваши, когато истински осъзнаете кой сте – Божествено същество във физическа форма.
И единствено когато осъзнаете, че сте тук, за да трансформирате и излекувате себе си, нещата действително ще започнат да се променят за вас, а като страничен ефект и за хората около вас. Светът е такъв, какъвто е, и най-висшето, което можете да направите за него, е просто да го обичате такъв, какъвто е. Обичайте и забелязвайте красотата на всяко едно същество, което пътува в този план на реалността.
Много от вас са развълнувани от моята енергия, енергията на Йешуа или Христос. Това е така, защото ние сме от един род. Аз съм просто Служител на Светлината, освободил се от бремето на кармичните връзки и с високо ниво на разбиране на самия себе си. Моята енергия ви докосва, защото знаете, че това е енергията, към която сте се устремили. Христовата енергия е енергията на вашия собствен Аз от бъдещето.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Служители на Светлината 2
Галактическото минало на Служителите на
Светлината
Раждането на душите
Душите на Служителите на Светлината са родени много преди появата на Земята и човечеството.
Душите се раждат на вълни. В известен смисъл те са вечни, без начало и без край. Но от друга страна в определен момент те се раждат. Именно в този момент тяхното съзнание придобива усещането за индивидуалност. Дотогава те съществуват като вероятност. В това състояние, обаче, няма осъзнаване на себе си и другите.
Осъзнаването за себе си възниква в момент, когато по някакъв начин между група енергии се създаде разделителен пояс. За да обясним това, ще използваме една метафора.
Представете си океана. Това е огромно поле от енергийни потоци, които постоянно се смесват и разделят. Представете си, че този океан е пропит от едно общо съзнание. Ако искате, наречете го духа на океана. След известно време на определени места в океана възникват концентрации на съзнание. В такива области съзнанието е много по-концентрирано от това наоколо. В целия океан стават непрекъсната диференциация, която води до появата на обособени форми. Тези форми, които са фокусирани точки от съзнание, се движат независимо от своето обкръжение. Те чувстват себе си различни от океана (Духа). Така възниква и зачатъчното усещане или осъзнаване на себе си.
Защо фокусните точки на съзнание възникват в едни части на океана, вместо други? Много е трудно да се обясни. Но чувствате ли, че в този процес има нещо закономерно? Когато посеете семената в земята, забелязвате, че всяко едно израства в своето време и ритъм. Някои растат хилави и по-трудно, за разлика от други. Някои изобщо не покълват. В полето има някаква диференциация. Защо? Енергията на океана (Духът на океана) интуитивно търси възможно най-доброто изразяване за всички свои многобройни потоци или слоеве на съзнание.
В процеса на формиране на индивидуалните точки на съзнание в океана, участва сила, която му въздейства отвън или поне така изглежда. Това е силата на божественото вдъхновение, която може да се разглежда като мъжкия аспект на Този, който е създал и вас. Океанът представлява женския аспект, чувствената страна, а мъжкият аспект може да се оприличи на лъчи от светлина, които пронизват океана и усилват процеса на диференциация и разделяне на индивидуални струпвания от съзнание. Мъжкият аспект напомня слънчевите лъчи, които огряват посевите.
Взети заедно, океанът и лъчите образуват същност, която може да бъде разглеждана като архангел. Тази архетипна енергия притежава мъжко/женския аспект. Тя е ангелска енергия, която се проявява или изразява чрез вас. По-нататък в последния раздел „Вашият Светлинен Аз” ще се върнем към по-подробното разглеждане на определението за архангел.
След раждането си като индивидуална единица душата постепенно излиза от състоянието на океанично единство, което дълго време е било неин дом. Все по-силно тя осъзнава състоянието си на отделеност самостоятелност.
В резултат на това осъзнаване в нея за първи път възниква чувството за загуба и липса. Започвайки своя път на изследване като индивидуална същност, тя ще носи в себе си копнежа за цялостност и желанието да принадлежи към нещо по-голямо от самата нея. Дълбоко в себе си тя пази спомена за онова състояние на съзнанието, в което всичко е едно и няма „мене” и „другите”. Именно това място тя счита за свой дом – състояние на екстатично единство, място на пълна безопасност и всепроникване.
Запазвайки този спомен в „задния двор на ума”, тя започва своето пътешествие из реалността през безбройните полета на опитностите и вътрешното изследване. Новородената душа е движена от любопитството и има силно желание за преживявания. Това е елемент, който отсъства в състоянието на единство в океана. Сега душата има възможност свободно да изследва всичко, което поиска. Тя е свободна да търси цялостност по всевъзможни начини.
Във Вселената съществуват безброй планове на реалността, които могат да бъдат изследвани. Земята е само един от тях и погледнато в космически мащаб, тя е възникнала сравнително късно. Плановете на реалността или измеренията винаги възникват като резултат от вътрешни потребности или желания. Както всички творения, те са проява на вътрешни видения и размисли. Земята е сътворена в резултат на вътрешното желание за обединение на елементите на различните реалности, които са в конфликт едно с друго. Било е предвидено тя да бъде котел, в който да бъдат разтопени огромните съвкупности от влияния. По-долу ще обясним това по-подробно. Сега е достатъчно да кажем, че Земята се появява относително на космическата сцена и че много души са преживели огромен брой животи в изследване и развитие на другите планове на реалността (планети, измерения, звездни системи и т.н.), много преди раждането на Земята.
Служители на Светлината са души, преживели множество животи на други планове, преди да се въплътят на Земята. Това ги отличава от „земните души”, както ще ги наричаме за удобство. Земните души са души, които са се въплътили във физически тела на Земята в относително ранен стадий от своето развитие като индивидуални единици съзнание. Може да се каже, че те са започнали своя цикъл от земни животи, когато душите им са били в стадий на „ранно детство”. По това време душите на Служителите на Светлината вече са били „възрастни”. Те са преминали през многобройни опитности и взаимоотношенията, които се установяват между тях и земните души, приличат на отношения между родители и деца.
Развитие на живот и съзнание на Земята
Еволюцията на формите на живот на Земята тясно се преплита с вътрешното развитие на земните души. Макар че нито една душа не е привързана към конкретна планета, земните души могат да бъдат наречени коренните жители на вашата планета. Ето защо тяхното израстване и развитие в общи линии съвпада с разпространяването на формите на живот на планетата.
Когато се раждат индивидуалните единици съзнание, те по някакъв начин приличат на единична физическа клетка по отношение на структура и възможности. Както индивидуалната клетка има относително проста структура, така е ясно и вътрешното движение на новороденото съзнание. Все още не съществува голямо разделение. Пред тях се намира огромният свят на възможностите, както физически, така и духовни. Развитието от новородена единица съзнание до вид съзнание, способно да осъзнава самото себе си, да наблюдава и реагира на обкръжението, може да се сравни с развитието на едноклетъчния организъм в сложен жив организъм, който има множество начини за взаимодействие със своето обкръжение.
Тук сравняваме развитието на съзнанието на душата с биологичното развитие на живота и това не е само метафора. По същество биологичното развитие на живота така, както протича на Земята, следва да бъде разглеждано на фона на духовните потребности за изследване и опитности на земните души. Именно потребността или желанието за изследване са сътворили богатото разнообразие от форми на живот на Земята. Както казахме и преди, творението винаги е резултат от вътрешно движение на съзнанието. Макар че теорията за еволюцията, приета от вашата наука, до известна степен правилно описва развитието на формите на живот на планетата, на нея напълно й убягва вътрешният импулс, „скритият” мотив зад този дълбок творчески процес. Разпространението на формите на живот на Земята е станало благодарение на вътрешните движения на нивото на душите. Както винаги, Духът предшества и сътворява материята.
В началото земните души се въплътили във физическа форма, която най-добре съответствала на тяхното зачатъчно усещане за самите себе си – като едноклетъчен организъм. След период на придобиване на опитности и интегрирането им в съзнанието, възниква потребност от по-сложни средства за физическо изразяване. Ето как са се появили и по-сложните форми на живот. Съзнанието е сътворило физически форми в отговор на вътрешните потребности и желания на земните души, чието колективно съзнание изначално е обитавало Земята.
Появата на нови видове и въплъщаването на земни души в индивидуални представители на тези видове е представлявало велик експеримент на живота и съзнанието. Въпреки че еволюцията е водена от съзнанието, а не от случайността, тя не следва предопределена линия на развитие. Това е така, защото самото съзнание е свободно и непредсказуемо.
Земните души са експериментирали с всички видове животински форми на живот. Те обитавали няколко вида физически тела от животинското царство, като не всички са следвали една и съща линия на развитие. Пътят на развитие на душите е много по-очарователен и смел, отколкото си мислите. Не съществуват закони, които да са над или извън вас. Вие сте закона за самите себе си. Например, ако желаете да изследвате живота от позицията на маймуна, в даден момент от времето ще откриете себе си в тялото на маймуна от самото раждане или като временен гост. Душата, особено ако е млада, жадува за опитност и изразяване. Това я подбужда да изследва разнообразието от форми на живот, процъфтяващи на Земята.
В този велик експеримент на живота, с възникването на човека е било ознаменувано началото на важен етап в развитието на съзнанието на душите на Земята. Преди да дадем по-обстойно обяснение, ще обсъдим етапите на вътрешното развитие на душите като цяло.
Развитие на съзнанието: етапи на детство, зрялост и старост
Ако разгледаме развитието на съзнанието на душата след нейното раждане като индивидуална единица, най-общо тя преминава през три вътрешни етапа. Тези етапи не зависят от конкретния план на реалността (планета, измерение, звездна система), което съзнанието избира да населява или изследва.
1. Етап на невинност (рай)
2. Етап на его (грях)
3. Етап на „втора невинност” (просветление)
Метафорично, тези етапи могат да се сравнят с детството, зрелостта и старостта.
След раждането на душите като индивидуална единица съзнание, те напускат съзнанието на единството на океана, което помнят като състояние на блаженство и пълна безопасност. След това започват да изследват реалността по абсолютно нов начин. Постепенно започват да осъзнават себе си и своята уникалност, в сравнение със своите спътници. На този етап те са много възприемчиви и чувствителни и подобно на малки деца гледат на света с широко отворени очи, изпълнени с любопитство и невинност.
Този етап може да бъде наречен райски, тъй като в паметта на новородените души все още е свежо чувството за единство и безопасност. Те все още са много близо до Дома и не подлагат на съмнение правото си да бъдат тези, които са.
С напредване в пътешествието, споменът за дома бавно гасне, тъй като душите се потапят в различни видове опитности. На етапа на детството, в началото всичко им се струва ново и се усвоява без всякаква критика. Следва нов етап, когато младата душа започва да усеща себе си като централна точка в своя свят. По-нататък тя започва да осъзнава, че съществуват неща като „аз” и „другите”. Започва да експериментира как би могла да повлияе на обкръжението си въз основа на това осъзнаване. Самата идея за правене, която израства в съзнанието ви, е напълно нова. Дотогава тя повече или по-малко пасивно е приемала всичко, което се случва наоколо. Сега в душата се засилва усещането за собствената й власт да въздейства върху всичко, което преживява.
Това е началото на етапа на егото.
В началото егото представлявало способността за използуване на волята с цел повлияване на външния свят. Обърнете внимание, че изначалната функция на егото е да даде възможност на душата напълно да преживее себе си като отделна същност. В еволюцията на душата това е естествено и позитивно развитие. Само по себе си егото не е „лошо”. То обаче притежава тенденция към експанзия и агресия. Когато новородената душа открива в себе си способността да влияе на обкръжението, тя се влюбва в егото. Вътре в дълбините на вече зрялата душа все още живее причиняващият болка спомен за дома и за изгубения рай. Егото като че ли може да даде разреши тази болка – тъгата по Дома. Изглежда така, сякаш то дава на душата възможността активно да владее реалността. Егото отравя все още младата душа с илюзията на властта.
Ако изобщо някога е имало отнемане на благоволението или изгонване от рая, то всичко се е случило по следния начин. Съзнанието на младите души е било омагьосано от възможностите на егото и обещанията за власт. Обаче самата цел на раждането на съзнанието като индивидуални души е да изследва, да преживее всичко съществуващо – рая и ада, невинността и греха. Ето защо изгонването от рая не е било неправилно развитие на събитията. То не е било съпроводено от никакво чувство за вина, докато самите вие не сте повярвали в нейното съществуване. Никой не ви осъжда, освен вие самите.
Когато младата душа навлезе в зрелостта, настъпва промяна към „аз центрирано” наблюдение и преживяване на нещата. Илюзията за власт засилва разделението между душите. В резултат на това в душите възниква чувство за самота и отчуждение. Макар и без да го осъзнава, душата става воин, който се сражава за власт. Властта й се струва единствения начин за успокояване на ума, макар и временно.
По-горе споменахме и трети етап в развитието на съзнанието на душата – състоянието на просветление, втората невинност или старостта. За този етап ще говорим повече по-нататък в тази поредица, а също и за прехода от втория към третия етап.
Сега ще се върнем към разказа за земните души и ще поясним как събуждането на егото е свързано с появата на човека на Земята.
Навлизане на земните души в етапа на егото; появата на човешките същества на Земята
Етапът, в който земните души изследвали живота в растителното и животинското царство, съвпада с етапа, наречен невинност или рай на вътрешните нива. На Земята процъфтявал живот под ръководството и защитата на духовни същества от ангелските сфери и сферите на девите. (Девите работят на етерните нива, т.е. те са по-близо до физическия свят отколкото ангелите.) Етерните тела на растенията и животните безрезервно приемали майчинските грижи и подкрепата на енергиите на ангелите и девите. У тях нямало стремеж да „се освободят” или да тръгнат да търсят собствени начини за работа. Сред всички живи същества все още съществувало чувството за единство и хармония.
Появата на човекоподобната маймуна отбелязва повратна точка в развитието на съзнанието. Чрез изправената походка и развитието на мозъка, съзнанието, обитаващо човекоподобните примати, било в състояние по-добре да овладее околната среда. Съзнанието, въплътено в антропоида започнало да изследва възможностите за по-голям контрол над прякото обкръжение. То започнало да открива своята сила и способността си да влияе върху обкръжението. Започнало да изследва свободната воля.
Подобно развитие не било случайно. То било отговор на вътрешната потребност на земните души за изследване на индивидуалността на по-дълбоки нива от предишните. Нарасналото самосъзнание на земните души дало основа за появата на човека като биологичен вид, човешкото същество, което познаваме днес.
Когато земните души били готови да навлязат в етапа на егото, създаването на човека дало възможност на тези души да се проявят като форма на живот, притежаваща свободна воля. Това надарило въплътеното съзнание с по-силно осъзнаване на „себе си” по отношение на „другото”. Така се появила арената на възможните конфликти между „моите” и „твоите интереси”, между „моите” и „твоите желания”. Индивидът се откъснал от осъзнаващото себе си единство, от естествения ред на нещата – да „дава” и да ‘взема”, за да намери други достъпни пътища. Това ознаменувало „края на рая” на Земята, но ви молим да не разглеждате този процес като нещо трагично, а като естествен процес (като вашите годишни времена). Това било естествено развитие на събитията, което в крайна сметка да ви позволи днес в сегашната епоха да балансирате божественото и индивидуалното във вашата същност.
Когато съзнанието на земните души навлязло в етапа на егото и започнало да изследва състоянието „да бъдеш човек”, влиянието на ангелите и девите постепенно отишло на заден план. В самата природа на тези сили е заложено уважение към свободната воля на всички енергии, с които се срещат. Те никога не налагат влиянието си, ако не бъдат поканени. Така съзнанието на егото добило пълна власт и земните души опознали всички нейни „привилегии” и „придобивки”. Това повлияло също и върху растителното и животинското царство. Би могло да се каже, че зараждащата се нова енергия на воина била частично поета и от тези царства, което създало у тях усещането за насилие. То съществува и до днес.
Понеже земните души страстно желаели нови сфери на опитности, те станали възприемчиви и към нови външни влияния. Тук искаме да насочим вниманието ви към онези видове извънземни галактически влияния, които силно са въздействали на съзряващите, но все още млади земни души. Именно на това място от нашия разказ, на сцената са се появили душите, които наричаме Служители на Светлината.
Галактически влияния върху човека и Земята
Под галактически или извънземни влияния разбираме влиянията на колективните енергии, свързани с конкретни звездни системи, звезди или планети. Във Вселената има много нива или измерения на съществуване. Една планета или звезда може да съществува в различни измерения, от материални до етерни. Казано обобщено, галактическите общества, влияещи на земните души, съществували в по-малко „плътна” материална реалност, отколкото вие съществувате на Земята.
Галактическите сфери, заселени със зрели души, родени много преди появата на земните души, се намирали в зенита на етапа на егото. Когато Земята била населена с всички видове жизнени форми, в т.ч. и човека, извънземните сфери с голям интерес наблюдавали тяхното развитие. Вниманието им било привлечено от разнообразието и изобилието на формите на живот. Те чувствали, че тук се случва нещо много специално.
От много дълго време между галактическите общества са се водили битки и сражения. Това е напълно естествен процес, в смисъл, че съзнанието на техните души се нуждаело от сражения, за да узнае всичко за състоянието на „аз-центрирането” и за властта. Те изследвали дейността на егото и с „напредъка си” станали специалисти по манипулиране на съзнанието. Те се научили как да подчиняват на своята власт другите души или общества от души с помощта на фини и не толкова фини психически инструменти.
Интересът на галактическите общества към Земята бил егоистичен. Те видели възможността да оказват влияние чрез нови и силови методи. Би могло да се каже, че по това време междугалактическите войни навлезли в задънена улица. Когато воювате с някого отново и отново, с времето вие достигате до някакво равновесие, до разделяне на зоните на влияние. Вие се познавате толкова добре, че знаете къде има пространство за действие и къде не. Настъпила патова ситуация и галактическите съперници се надявали на нови възможности на Земята. Те смятали, че Земята ще предостави арена за възобновяване на борбата и за излизане от задънената улица.
Галактическите общества избрали да влияят на Земята посредством манипулиране на съзнанието на земните души. Навлизайки в етапа на егото, земните души се оказали особено податливи на тяхното влияние. До този момент те притежавали имунитет към всякакво силово въздействие от страна на външни сили, тъй като самите те не били склонни да прибягват до силови въздействия. Вие притежавате имунитет към агресията и насилието, ако във вас отсъстват енергии, способни да ги приемат. Затова галактическите енергии не могли да достигнат до съзнанието на земните души, докато самите те не решили да изследват енергията на властта.
Преходът към етапа на егото направил земните души уязвими, защото освен намерението да изследват съзнанието на егото, те все още били невинни и наивни. Ето защо за галактическите сили не било много трудно да внедрят свои енергии в съзнанието на земните души. Те действали чрез манипулиране на съзнанието или контрол над ума. Технологиите им били много сложни. Притежавали психически инструменти, които в по-голямата си част приличали на средствата за промиване на мозъка с помощта на подсъзнателни хипнотични внушения. Те въздействали на психически и астрални нива, но влиянието им върху човешките същества се проявявало на материално/физическо ниво на тялото. Влияели върху развитието на човешкия мозък като стеснявали спектъра от опитности, достъпни за човешките същества. Всъщност те стимулирали основаните на страха мисловни и емоционални модели. В съзнанието на земните души вече присъствал страхът като резултат от болката и тъгата по дома, които всяка млада душа носи в себе си. Именно този вече съществуващ страх галактическите сили превърнали в отправна точка за засилване енергията на страха и подчинението в умовете и емоциите на земните души. Това им позволило да контролират човешкото съзнание.
Галактическите воини се редували в опитите си чрез човешките същества да се сражават със старите си галактически врагове. Борбата за власт над човечеството се оказала борба между старите галактически врагове, които използвали човешките същества като подставени лица в тази война.
Крехкото чувство за индивидуалност и автономност на земните души било пречупено още в началото на неговото оформяне от тази груба намеса, от тази война за сърцето на човечеството. Все пак галактическите завоеватели не успели напълно да отнемат свободата му. Независимо от масираното извънземно влияние, Божествената същност в съзнанието на всяка една индивидуална душа останала неразрушима. Душата не може бъде разрушена, макар че за дълго нейната свободна и божествена природа може да остане скрита. Това е свързано с факта, че в края на краищата властта не е реална. Тя винаги постига целите си чрез илюзията на страха и невежеството. Тя може единствено да скрива и завоалира, но не е способна нито да сътвори, нито да разруши каквото и да било.
Нещо повече, резултатът от атаката на земните души от страна на галактическите общества бил не само налагането на тъмнината на Земята. Непреднамерено, тя е инициирала процес на дълбока промяна в съзнанието на галактическото войнство – обрат към следващия етап от развитието на тяхното съзнание, просветлението или „втората невинност”.
Галактически корени на душите на Служителите на Светлината
Как идеята за душите на Служителите на Светлината е свързана с тази история? Преди да дойдат на Земята и да се въплътят в човешки тела, душите на Служителите на Светлината дълго време населявали няколко звездни системи. Съгласно трите етапа на развитие на съзнанието, голяма част от своята зрелост те са прекарали именно там. Именно на този етап те изследвали съзнанието на егото и всички свързани с него проблеми на властта. Това е бил етап, в който те изследвали тъмнината и много силно са злоупотребили със своята сила.
На този галактически етап служителите на светлината били съ-творци в развитието на човешкото същество. Както и другите галактически сили, те възнамерявали да използват човека като марионетка, за да спечелят господство в други части на Вселената. Трудно е да бъдат обяснени техниките, използвани в сраженията на галактическите сили, защото не приличат на нищо от вашия свят, или поне не в степента, до която те са ги развили. В същината си технологията на галактическата война се основава на нематериалистичната наука за енергията. Те познавали силата на психиката и знаели, че съзнанието сътворява физическата реалност. Тяхната метафизика била по-адекватна, отколкото материалистическите възгледи на вашите съвременни учени. Тъй като вашата общоприета наука разглежда съзнанието като резултат от материални процеси, вместо обратното, тя не може да проумее творческите и каузални сили на ума.
В епохата на Кроманьонеца душите на служителите на светлината се намесили в естественото развитие на човека на генетично ниво. Такова генетично вмешателство следва да се разглежда като процес на манипулиране отгоре надолу – те вложили в човешкия мозък/съзнание определени мисъл-форми, които повлияли физическото, клетъчно на организма. Резултатът от тези ментални отпечатъци бил имплантирането в човешкия мозък на роботизиран механичен елемент, който отнел част от естествената сила и самоосъзнаване на човешкото същество. Този изкуствен имплант правел човека значително по-удобен инструмент за стратегическите цели на извънземните.
Намесвайки се в развитието на живота на Земята по този негативен начин, служителите на светлината нарушили естествения ход на нещата. Те не уважавали неприкосновеността на земните души, населяващи развиващия се човешки вид. В известен смисъл те откраднали тяхната новопридобита свободна воля.
Както казахме по-нагоре, никой няма право да отнема свободната воля на душата. На практика обаче, благодарение на превъзходството на извънземните на всички нива, земните души в значителна степен изгубили чувството си за самоопределение. Служителите на светлината гледали на човешките същества като на инструменти, като на вещи, помагащи им да постигат целите си. На този етап те не били готови да уважават ценността на самия живот. Те не виждали в „другия” (враг или роб) живата душа като самите себе си.
Това не бива да бъде осъждано, защото се явява като част от грандиозния и важен план за развитие на съзнанието. На най-дълбоко ниво вината не съществува, има само свободен избор. Няма жертви, няма агресори; всичко това е просто опитност.
Вие, душите на Служителите на Светлината, след като сте приложили тъмните средства за потискане, след това много жестоко сте осъждали себе си за стореното. Даже и сега, вътре в себе си носите дълбоко чувство за вина, което частично осъзнавате като усещането, че не сте достатъчно добри, каквото и да направите. Това усещане произлиза от едно неправилно разбиране.
Важно е да разберете, че „Служители на Светлината” не е нещо, което или сте или не сте. Това е нещо, което вие ставате, преминавайки през пътешествието из опитностите: опитностите на светлината и тъмнината. Ако трябваше ние да ви дадем има, вместо Служители на Светлината бихме ви нарекли Христови души.
Случвало ли ви се е да допуснете голяма грешка, която в края на краищата е променяла ситуацията по положителен и неочакван начин? Нещо подобно се е случило и в резултат от галактическата намеса върху Земята и човечеството. В процеса на вграждане на тези енергии в земните души, галактическите сили в действителност са сътворили една смесица от влияния на Земята. Би могло да се каже, че воюващите елементи на всяка една от различните „галактически души” са били имплантирани в човечеството като раса, принуждавайки човешкото същество да намери начин за тяхното обединяване или довеждане до мирно съвместно съществуване. Макар че това силно усложнило пътешествието на човешките души, именно то сътворило най-добрата възможност за позитивен пробив – да се излезе от задънената улица, до която стигнали галактическите конфликти.
Помнете, че всичко е взаимосвързано. Съществува ниво, на което и земните и галактическите души са били и се управляват от едни и същи намерения. Това е ангелското ниво. В най-дълбоката си същност всяка душа е ангел. (Ще говорим за това в главата „Време, многоизмерност и Вашият светлинен АЗ”.) На ангелско ниво галактическите завоеватели и човешките души са се договорили да вземат участие в по-горе описаната космическа драма.
Галактическата намеса не само „помогнала” на Земята да се превърне в лаборатория на опита, каквото е било намерението, а също това ознаменувала зараждането на нов вид съзнание в галактическите воини. По непредвиден начин тази намеса отбелязала края на етапа на егото, края на етапа на зрелост за галактическите души и началото на нещо ново.
Край на етапа на егото за Служителите на Светлината
Междугалактическите войни навлезли в задънена улица преди Земята да се включи в играта. Сраженията били възобновени, този път вече на Земята, или по-точно били преместени на Земята. С това нещо започнало да се променя в галактическото съзнание. Времето на галактическите войни отминало.
Въпреки че останали активно свързани с човечеството и със Земята, галактическите души постепенно се оттеглили в ролята на наблюдатели. В тази си роля те започнали да усещат някакъв особен вид умора в себе си. Макар сраженията и битките да продължавали, те вече не ги привличали така силно, както някога. Галактическите души започнали да си задават философски въпроси от рода на: Какъв е смисълът на моя живот? Защо през цялото време се сражавам? Действително ли властта ме прави щастлив? От тези въпроси умората от войната у тях се засилвала все повече и повече.
Галактическите воини постепенно достигнали до края на етапа его. Неосъзнато те пренесли енергията на егото и борбата за власт на Земята – място, което било отворено за тази енергия. В това време човешките души тъкмо започвали да изследват етапа на съзнание на егото.
В съзнанието на галактическите воини възникнало особено пространство – пространство за съмнение и размисли. Те навлезли в етап на трансформация, който ще опишем, оформяйки следните стъпки:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Тези четири стъпки ознаменуват прехода от съзнание, основано на егото, към съзнание, основано на сърцето. Молим ви, запомнете:Земята и човечеството от една страна и галактическите сфери от друга преминават през този етап, само че не едновременно.
Сега планетата Земя извършва стъпка 3. Много от Служителите на Светлината също извършват стъпка 3 в синхрон с вътрешните процеси на Земята. Някои от тях все още се сражават със стъпка 2, а има и такива, които са достигнали стъпка 4, вкусвайки удоволствието от преизпълненото с радост и вдъхновение сърце!
Голяма част от човечеството обаче, изобщо не желае да освободи съзнанието, основано на егото. То още не е навлязло в стъпка 1 от прехода. Това не бива да бъде осъждано, критикувано или да е причина да изпитвате тъга. Опитайте се да гледате на това като на естествен процес, такъв, какъвто е растежът на растенията. Та нали не осъждате цветето за това, че още е под формата на цветна пъпка вместо на разцъфнал цвят. Опитайте се да погледнете на нещата в тази светлина. Във вашия свят моралното осъждане на деструктивните ефекти на съзнанието, основани на егото, се коренят в недостатъчното проникновение за духовната динамика. Нещо повече – осъждането отслабва собствената ви сила, защото гневът и разочарованието, които понякога чувствате като гледате новини или четете вестник, не могат да бъдат преобразувани в нищо конструктивно. Те единствено ви изтощават и понижават нивото на вашите вибрации. Опитвайте се да наблюдавате нещата от разстояние, от позиция на доверието. Опитвайте се интуитивно да чувствате подводните течения в колективното съзнание, онова, за което едва ли ще прочетете или чуете в средствата за масова информация.
Няма смисъл да се опитвате да променяте души, които все още са в обятията на съзнанието на егото. Те не искат вашата “помощ”, тъй като не са отворени към вашата, на Служителите на Светлината, сърдечна енергия и към желанието ви да я споделите с тях. Макар да ви се струва, че се нуждаят от вашата помощ, докато не я поискат, те нямат нужда от нея. Всичко е толкова просто.
Служителите на Светлината много обичат да дават и да помагат, но често губят силата си за различаване в тази област. Това води до загуба на енергия, съмнение в себе си и разочарование от тяхна страна. Молим ви да се възползвате се от способността си за разпознаване, защото желанието да помогнете може трагично да се превърне в капан за самите вас и да попречи за истинското завършване на стъпка 3 от трансформацията. Ще обсъдим идеята за „помощта” в раздела „От егото към сърцето”.
Сега ще завършим описанието на Служителите на Светлината в края на етапа его. Както вече ви казахме, по това време вие, наред с другите галактически империи, сте се намесили в развитието на човечеството в етапа на формиране на съвременния човек. Колкото повече сте приемали ролята на наблюдатели, толкова повече сте чувствали умората от войната.
Властта, която толкова дълго сте преследвали довела до господство, което унищожило уникалните индивидуални качества на онези, над които сте доминирали. По тази причина става невъзможно във вашата реалност да навлезе нещо ново. Вие сте убили всичко, което е било „друго”. След време този подход е направил вашата реалност статична и до някаква степен предсказуема. Когато сте осъзнали безсмислието на борбата за власт, съзнанието ви се отворило за нови възможности. Събудил се копнеж за „нещо ново”.
С това сте завършили стъпка 1 от прехода към съзнание, основано на сърцето. Енергиите на егото, които в продължение на еони властвали необезпокоявани, се успокоили и освободили пространство за „нещо друго”. Във вашите сърца се пробудила нова енергия, подобно на нежно цвете. Тих и спокоен глас започнал да ви разказва за „Дома” – мястото, което някога сте познавали, а после сте загубили връзката с него по своя път. Дълбоко в себе си сте почувствали тъга по Дома.
Подобно на земните души и вие някога сте познавали океана и сте изпитали в него състоянието на единство, от което се е родила всяка душа. Постепенно сте еволюирали от този океан като индивидуална единица съзнание. Когато сте били тези „малки души”, вие сте изпитвали силен порив за изследване, като в същото време сте носили вътре в себе си болезнения спомен за рая, който е трябвало да оставите зад вас.
По-късно, когато навлизате в етапа на съзнанието, основано на егото, болката все още била жива във вас. Всъщност сте опитвали да запълните празното пространство във вашето сърце с власт. Опитвали сте се да получите удовлетворение като сте играли играта на борбата и завоеванията.
Властта е енергия, противоположна на единството. Упражнявайки власт, вие се изолирате от „другото”. Борейки се за нея, вие още повече се отдалечавате от Дома – от съзнанието за единство. Дълго време фактът, че властта ви отдалечава от Дома, вместо да ви приближава, е бил скрит за вас, защото властта е тясно преплетена с илюзиите. Властта може лесно да скрие своето истинско лице за наивната и неопитна душа. Тя създава илюзията за изобилие, удовлетворение, признание и даже за любов. Етапът на егото е неограничено изследване на полето на властта – победите, загубите, борбата, превъзходството, манипулирането, ролята на насилника и жертвата.
На вътрешно ниво, през този етап душата се разкъсва на части. Етапът на егото предприема атака към целостта на душата. Под цялост имаме предвид присъщото единство и пълнота на душата. С навлизането в етапа на съзнанието, основано на егото, душата попада в състояние на шизофрения. Тя загубва своята невинност. От една страна се бори и побеждава, а от друга осъзнава колко е неправилно да се нараняват или унищожават други живи същества. Не че чак толкова лошо според някой обективен закон или преценка. Но подсъзнателно душата знае, че извършва нещо, което противоречи собствената й Божествена природа. В самата природа на нейната Божествена същност е заложен стремежът да твори и да дава живот. Когато душата действа, мотивирана от желанието за лична власт, дълбоко в нея зрее чувството на вина. И отново не съществува външен фактор, задължаващ душата да се чувства виновна. Самата душа разбира, че губи своята невинност и чистота. Докато преследва власт на външен план едно нарастващо чувство за безпредметност я изяжда вътрешно.
Етапът на съзнанието, основано на егото, е естествен етап от пътешествието на душата. На практика това включва цялостното изследване на един аспект от нейното същество – волята. Вашата воля представлява моста между вътрешния и външния свят. Волята е онази част от вас, която фокусира енергията на душата в материалния свят. Тя може да бъде вдъхновявана от желанието за власт или желанието за единство. Това зависи от състоянието на вашето вътрешно осъзнаване. Когато душата достигне края на етапа на егото, волята все повече и повече става продължение на сърцето. Егото или личната воля не се унищожава, а започва да тече в съгласие с мъдростта и вдъхновението на сърцето. Тогава егото радостно приема сърцето за свой духовен наставник. Присъщото единство на душата бива възстановено.
Когато вие, душите Служители на Светлината, сте навлезли в стъпка 2 на прехода от егото към сърцето, сте почувствали искрено желание да поправите всичко лошо, сторено от вас на Земята. Осъзнали сте, че сте се отнасяли лошо към живите човешки същества на Земята и сте възпрепятствали свободната изява и развитие на земните души. Осъзнали сте, че сте извършили насилие над самия ЖИВОТ, като сте се опитвали да го манипулирате и контролирате в според вашите нужди. Приискало ви се е да освободите човека от оковите на страха и ограничението, които са донесли в живота му само мрак. Почувствали сте, че можете най-добре да постигнете това като самите вие се въплътите в човешки тела. Така че сте се въплътили в човешки тела, чийто генетичен набор бил отчасти сътворен от самите вас, за да трансформирате вашите творения отвътре. Душите, дошли на Земята с тази мисия, възнамерявали да разпространят Светлината в своите собствени манипулирани творения.
Затова са ви нарекли Служители на Светлината. Взели сте решение да направите следното – да се впуснете в цяла серия земни животи, водени от новопоявилото се чувство за отговорност и от повика на сърцата ви да свалите от себе си това кармично бреме, за да можете напълно да освободите миналото.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Служители на Светлината 1
Характеристика на Служителите на Светлината
Служителите на Светлината са души, които имат силно изразено вътрешно желание за разпространение на Земята на Светлината – знание, свобода и любов към себе си. Те чувстват това като своя мисия. Духовността често ги привлича, както и терапевтичната работа под каквато и да е форма.
Поради дълбокото си усещане за своята мисия, служителите на Светлината често чувстват себе си различни от другите хора. Животът ги тласка да намерят своя собствен уникален път, вследствие преодоляването на различните препятствия по пътя. Почти винаги Служителите на Светлината са самотници, които не се вписват във фиксираните социални структури.
Тълкуване на понятието „Служители на Светлината”
Названието „Служители на Светлината” може да предизвика неразбиране, тъй като издига една определена група от души над останалите хора. Освен това може да се предположи, че тази особена група по нещо превъзхожда другите, т.е. „тези, които не служат на Светлината”. Цялото това разбиране е противоречи на самата природа и цел на работата със Светлината. Нека да определим накратко погрешното в него.
Първо, претенциите за превъзходство обикновено са непросветлени. Те блокират вашето израстване към едно свободно и любящо съзнание. Второ, Служителите на Светлината не са по-добри или по-висши от който и да е друг човек. Просто те имат друго, различно минало в сравнение с останалите, които не принадлежат към тази група. Благодарение на това конкретно минало, което ще обсъдим по-нататък, те притежават определени психологични характеристики, които ги отличават като група. Трето, на определен стадий от развитие всяка душа става Служител на Светлината, ето защо етикетът „Служител на Светлината” не е запазена марка за ограничен брой души.
Причината, поради която използваме словосъчетанието „служители на Светлината”, въпреки възможностите за погрешно разбиране е, че то носи асоциации и събужда във вас спомени, което ви помага да си спомните. Освен това има и практична страна, тъй като този термин често се използва в днешната духовна литература.
Исторически корени на Служителите на Светлината
Служителите на Светлината имат способността да достигат по-бързо до духовното си пробуждане от другите хора. Те носят в себе си вътрешни семена за бързо духовно пробуждане. В този смисъл, те изглежда се намират на по-бързия път от повечето хора, ако изберат това. Причината за това отново не е във факта, че по някакъв са начин „по-добри” или „по-висши” души. И все пак, те са по-стари души, отколкото мнозинството души, въплътени в този момент на Земята. Тяхната по-голяма възраст трябва повече да се разбира като опит, отколкото като време.
Преди да се преродят на Земята и да започнат своята мисия, Служителите на Светлината вече са достигнали определен стадий на просветление. Те съзнателно са избрали да влязат в „кармичното колело на живота” и да изпитат всички форми на обърканост и илюзия, които произтичат от него.
Те правят това с цел напълно да разберат „земния опит”. Това ще им позволи да изпълнят своята мисия. Единствено след като сами преминат през всички стадии на невежество и илюзии, те в крайна сметка ще овладеят инструментите, чрез които да помагат на другите да достигнат състояние на истинско щастие и просветление.
Защо Служителите на Светлината следват тази мисия, която са почувствали със сърцето си, а именно да помагат на човечеството, въпреки че се подлагат на риска да се загубят с векове в тежестта и объркаността на земния живот? Този въпрос ще разгледаме обстойно по-долу. Сега просто ще кажем, че това е свързано с вид галактическа карма. Служителите на Светлината са присъствали в навечерието на раждането на човечеството на Земята. Те са взели участие в сътворяването на човека. Те са били съ-творци на човечеството. В процеса на сътворение те са направили избори и са действали по начини, за които дълбоко са съжалявали след това. Сега са тук, за да поправят решенията, които тогава са взели.
Преди да пристъпим към тази конкретна история, ще назовем някои характеристики на душите на Служителите на Светлината, които ги правят различни от другите хора. Тези психологически характеристики не се отнасят само за тях и не всички Служители на Светлината ще ги разпознаят в себе си. Предлагайки този списък, ние просто искаме да очертаем техния психологическия профил. С оглед на тези характеристики, външното поведение има по-малко значение от вътрешната мотивация и намерение. Вътрешните усещания са по-важни от това, което показвате външно.
Психологически характеристики на Служителите на Светлината
– От самото начало на своя живот те се чувстват различни. Много често се усещат изолирани от другите, самотни и неразбрани. Нерядко стават индивидуалисти, които се стремят да намерят своя уникален жизнен път.
– Не се чувстват комфортно в рамките на традиционните професии и организационните структури. По своята природа те не са авторитарни. Това означава, че оказват естествена съпротива на решения и ценности, основани единствено на властта и йерархията. Тази характерната съпротива на авторитарното се проявява даже когато те изглеждат срамежливи и свенливи. Това е свързано със същността на тяхната мисия на Земята.
– Служителите на Светлината желаят да помагат на хората като лечители или учители. Те могат да бъдат психолози, терапевти, медицински сестри, преподаватели и т.н. Даже ако тяхната професия не е свързана пряко с оказване на помощ на хората, намерението им да дадат своя принос за най-висшето благо на човечеството е ясно изразено.
– Тяхното виждане за живота е оцветено с духовното усещане, че всичко е взаимосвързано. Съзнателно или несъзнателно, те носят в себе си спомени за неземните сфери от светлина и понякога страдат за своя дом и се чувстват като чужденци на Земята.
– Те дълбоко почитат и уважават живота и това често се проявява като любов към животните и растенията и грижа за околната среда. Разрушаването на части от растителното и животинско царство от човешката дейност предизвиква у тях голяма мъка и усещане за загуба.
– Служителите на Светлината са добросърдечни, чувствителни и съпричастни. Те могат да имат проблеми с това да се справят с агресивното поведение на другите и обикновено им е трудно да отстояват себе си. Те могат да бъдат мечтатели, наивници или големи идеалисти, както и недостатъчно заземени, т.е. витаещи в облаците. Поради това, че лесно прихващат негативните чувства и настроения на другите, за тях е важно редовно да прекарват известно време в усамотение. Това им позволява да различат своите собствени чувства от тези на околните. Те имат нужда от уединение, за да установят контакт със себе си и с Майката Земя.
– В много животите си на Земята са се занимавали с религия и/или духовност. В миналото повечето от тях са били монаси и монахини в някогашните религиозни ордени, отшелници, шамани, вещици, свещенослужители, жрици и т.н. Те са създавали мост между видимото и невидимото, между ежедневния, земен живот и тайнствените сфери на живота след смъртта, селенията на Бога, на добрите и зли духове. В изпълнението на тази своя роля, те често са били отхвърляни и преследвани. Много от вас са били приковавани на позорния стълб заради вашите таланти. Травмите от тези преследвания са оставили дълбоки следи в паметта на душата ви. Сега това може да се проявява като страх да бъдете напълно заземени, т.е. страх напълно да присъствате в настоящия момент, поради спомена от жестоките преследвания, заради онова, което сте били.
Загубването – капан за Служителите на Светлината
Служителите на Светлината могат да изпаднат в същите състояния на невежество и илюзорност като всички останали. Макар че при тях началото е от друга отправна точка, тяхната способност да се преборят със страховете и илюзиите, за да достигнат до просветление, може да бъде блокирана от много фактори. Под просветление разбираме състояние на съществуване, при което осъзнавате, че Светлината е вашата същност и по всяко време сте способни да вибрирате на тази честота.
Един от факторите, който блокира пътя към просветление на Служителите на Светлината е фактът, че те носят тежък кармичен товар, който може да ги отклони от пътя за известно време. Както отбелязахме по-рано, този кармичен товар е свързан с решения, взети някога по отношение на човечеството в неговия най-ранен стадий на развитие. По същество, тези решения са били проява на неуважение към живота (за това ще говорим по-късно в тази глава). Всички Служителите на Светлината, които живеят сега, искат да поправят своите грешки от миналото, като възстановят и се погрижат с любов за онова, което е било разрушено поради допуснатите грешки.
Когато Служителите на Светлината си проправят път през кармичния товар, което означава да се освободят от потребността за власт под каквато и да е форма, те ще осъзнаят, че по своята същност са същества на Светлината. Това ще им позволи да помагат на другите да намерят своя истински Аз. Но първо сами трябва да преминат през този процес. Обикновено това изисква голяма решителност и настойчивост на вътрешно ниво. В следствие на ценностната система и мисленето, наложено от обществото, което често е в разрез с естествените им подбуди, много от Служителите на Светлината изгубват посоката и стигат до състояния на съмнение в себе си, самоотричане, даже депресия и безпомощност. Причината за това е, че не могат да се впишат в установения порядък на нещата и достигат до извода, че нещо при тях е тотално объркано.
Това, което Служителите на Светлината трябва да се направят в подобна ситуация, е да престанат да търсят признание отвън – от родители, приятели или от обществото. На някакъв етап вие, които четете това, трябва да направите значителен скок към придобиване на истинската ви сила, което означава действително да повярвате в себе си и истински да почитате и да действате съгласно вашите естествени подтици и вътрешно знаене.
Ние ви приканваме да го направите и ви уверяваме, че ще бъдем с вас на всяка крачка от пътя – така, както самите вие в недалечно бъдеще ще помагате на другите по техния път.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Работа, пари и творчество
Потокът на лекотата и потокът на достатъчното
Скъпи приятели, за мен е радост и удоволствие да съм сред вас днес. Познавам ви толкова добре, сякаш вчера сме се срещнали за последно. В сферите, които обитавам, времето е без значение. Аз ви познавам много добре, въпреки че вашето проявление и външен физически вид сега се различават от времената, в които бяхме заедно.
Аз съм Йешуа. Живях на Земята в човешко тяло като Исус. Бях човешко същество сред хората както всички вас. Нищо човешко не ми е чуждо. Именно въз основа на тази опитност като човешко същество ви подкрепям във вашето развитие, в раждането ви за Новата епоха. Настъпва Нова Епоха. Тече трансформация, с която всички вие се чувствате силно свързани.
Искам да ви кажа и нещо друго за себе си. На земята аз бях човешко същество от плът и кръв, но бях установил канал с енергията на Христос. Христовата енергия се изливаше чрез мен, което беше същността на моя принос за Земята по онова време. Но Христовата енергия не е само моя – тя принадлежи на всички вас. И всички вие посявате по едно семе, което носи част от тази енергия на Земята днес и в това се състои вашата най-голяма задача.
И все пак, тази трансформация от старото към Новата епоха изкоренява и разклаща много неща. Областта на работата и парите до голяма степен е въвлечена в този процес на „изкореняване”, тъй като точно в тази сфера старите енергии са изключително активни. Можем да определим тези енергии като енергии на властта и егото.
Старите енергии са били толкова силни и активни в това поле, че може да ви се струва доста трудно да имате добре балансирано отношение към работата и парите. В работата си, в организацията или фирмата, за която работите, или с хората, които са ваши колеги, вие се сблъсквате с обществото. Много пъти сте се питали как да се справите с енергиите, които не харесвате, но от които все пак сте обградени ежедневно. В тази среща между старото и новото вие искате да разберете какво би трябвало да бъде отношението ви към това противоречие.
На основата на енергийните центрове в тялото ви бих искал още малко да изясня този въпрос. Аурата, която всяко човешко същество притежава, се състои от седем чакри или енергийни центрове. Волята се намира в слънчевия сплит или третата чакра (близо до диафрагмата или стомаха). В този център на персоналната воля са властта и амбицията. В епохата на старата енергия, на човешкото същество от старото време, хората са живеели изключително от този център. Това е свързано със стремежа да се побеждава, да се поставят собствените интереси на първо място и да се води борба за сметка на другите. Подобно поведение често е продиктувано от страх и чувство на обърканост. Нямам намерение да осъждам тези енергии, а просто искам да кажа, че те често се активизират от мястото на слънчевия сплит или третата чакра.
Една чакра по-нагоре се намира сърдечният център. Сърцето ви свързва с висшия ви произход, с енергийните сфери, в които някога сте живели и откъдето носите в себе си идеали, които остро контрастират на енергиите на властта и егото.
Това, което се случва сега при тази трансформация на съзнанието, е превключването от слънчевия сплит към сърцето. Това не означава, че слънчевият сплит трябва да бъде изоставен или изобщо отхвърлен. Не е вярно, че трябва да се „отървете от егото”. Става въпрос по-скоро за това да преминете към друго ниво на съществуване и по този начин да поставите живота си на основата на енергията на сърцето. Всички вие се стремите да постигнете това по един или друг начин в личния ви живот и по-специално в областта на работата и творчеството. Всички вие се чувствате силно свързани с тази смяна към енергията на сърцето. Всички усещате, че по този начин можете да живеете живота си с много повече радост и спокойствие.
По отношение на въпроса как да се справите с енергиите, основани на егото (вътре във вас и около вас), съществената стъпка, която се изисква от вас, е да се свържете от позиция на сърцето с енергиите в слънчевия сплит (волята и егото) и да ги поведете по един любящ и нежен начин. Именно тази връзка между сърцето и слънчевия сплит (или по-общо казано – връзката между горните и долните чакри) ви осигурява изобилие в областта на работата, творчеството и парите.
Как ще разберете дали действате от позицията на сърцето или от позицията на страха и егото? Бих искал да подчертая две важни характеристики на сърдечната енергия, което може да ви помогне да я разпознавате във всекидневния ви живот. Първата характеристика е липсата на борба и наличието на спокойствие и простота. Ще го нарека просто потока на лекотата.
Потокът на лекотата
Вие сте свикнали да се борите и воювате за нещата, които искате. Особено в областта на работата има доста конкуренция и битки на егото. Често трябва да действате като някой, който не сте, за да получите признание и отличие. Това противоречи на стремежа на сърцето ви. Сърцето жадува за много по-естествено присъствие. Сърдечната енергия не упражнява натиск и е много мека и нежна по природа. Сърдечната енергия ви говори чрез интуицията. Сърцето ви дава нежни импулси и внушения и никога няма да ви каже нещо, което е емоционално заредено със страх или напрежение.
В ежедневния си живот можете ясно да видите дали нещата вървят гладко и естествено или непрекъснато срещате съпротива в опитите си да постигнете нещо. Ако става дума за последното, това означава, че не сте настроени към сърдечната енергия или поне не в достатъчна степен. Тайната на сърдечната енергия е, че тя върши чудеса не със сила, а с лекота и нежност.
Да се осмелите да се доверите на вашата интуиция е най-важният начин да влезете в съгласие с енергийния поток на сърцето, който аз наричам „поток на лекотата”. Когато действията ви в контекста на работата и творчеството са въз основа на вашата интуиция, дори това да е против културата на работното ви обкръжение, това ще създаде неочаквани възможности и шансове за вас. Ще ви приближи до вашия собствен Божествен Аз и ще ви направи по-силни на сърдечно ниво, а това само по себе си ще привлече към вас обстоятелства и хора, които изпълняват вашите най-съкровени желания.
Когато имате проблеми в работата, когато усещате, че не сте на точното място във вашата конкретна работна среда, останете известно време в тишина и уединение. Намерете един спокоен момент, в който да се освободите от всички мисли и идеи, които сте поели от социалното ви обкръжение, както и от всички страхове и безпокойства, които ги съпътстват. Опитайте се да погледнете на тези мисли и емоции от едно дълбоко и тихо място в центъра на сърцето ви. Вижте ги такива, каквито наистина са – облаци, които се събират пред слънцето, но те не са самите вас. Стигнете до сърцевината на слънчевата светлина в сърцето ви и попитайте Аза си какво е добре да направите точно сега. Свържете се с вашето древно и мъдро сърце, източник на вашето най-висше творчество и поискайте от интуицията си да ви каже какво точно да направите в този момент. Не се опитвайте да основавате действията си на външни мнения, социални стандарти на поведение, които специално в областта на работата могат да бъдат съкрушителни. Социалното или колективно съзнание в тази сфера е силно повлияно от страха – страха от изгубване на работата, социален неуспех и бедност. Всички тези страхове могат да замъглят вашата интуиция, но все пак има един вътрешен глас, който ще ви каже какво да направите точно сега. Ключът е в това да си позволите да послушате този глас и ще видите, че той ще ви даде истинските отговори.
Докато се опитвате да стигнете до вътрешния си център, съмнението в самите вас може да ви блокира и да ви накара да отхвърлите вашите сърдечни прозрения и стремежи като нереалистични и погрешни. Съмнението в себе си може да ви попречи да се доверите на духовния път, който се простира пред вас. Под духовен път разбирам пътя от преживявания, който ви свързва с най-висшия ви духовен източник и с творческите енергии, които искат да се изявят във външния свят чрез вас. Тези енергии вече присъстват. Но вие можете да ги разпознаете и проявите във външния свят единствено когато се вслушате в собствените си чувства и им се доверите. Душата ви говори чрез вашите чувства. Няма външни гаранти или поръчители. Най-важно е доверието. Да приемете посоката, в която ви водят чувствата ви и да действате според интуицията си, означава да се отворите за водачеството на сърцето и наистина да направите промяната от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето.
Достигнали сте финалния етап на господство на слънчевия сплит. Душата ви е влязла в това прераждане с намерението да промени този начин на съществуване и вие сте силно мотивирани да изразите вашата креативност от позиция на сърцето. Моля ви да се доверите на себе си в този етап и да продължите по този път, тъй като вече внасяте в този свят една нова енергия, която е от голямо значение. Тази енергия често води до промени, за които не си давате сметка и по този начин правите повече добро, отколкото съзнавате. Вие помагате за раждането на Новата Епоха, като се доверявате на потока на сърцето си и се осмелявате да следвате този поток. Затова не се съмнявайте и продължавайте по своя път.
Енергията на сърцето е много по-тиха и нежна, отколкото конкуриращите се и груби енергии, които най-често управляват сферата на работата. По тази причина се изисква смелост и сила, за да останете центрирани в сърцето, докато сте заобиколени от тези основани на егото енергии. Но ви казвам следното: следвайки потока на сърцето си, това най-накрая ще ви доведе до творчески възможности, които са съвсем реални и практически, а също и ще ви донесе изобилие в материален план. Въпрос на вяра и смелост е да се оставите на този поток.
Казах, че ще спомена две важни характеристики на енергията на сърцето. Започнах с потока на лекотата. Искам също да поговорим и за потока на изобилието, който ще нарека потока на достатъчното.
Потокът на достатъчното
Енергията на сърцето е източникът на истинското изобилие в живота ви. Изобилието се отнася до всички сфери на живота ви: от физическото, материално ниво до емоционалното, социалното и духовното ниво. Трябва да изпитвате радост и да бъдете обгрижвани на всички тези нива. Тук искам да разгледаме конкретно въпроса за материалното изобилие, тъй като той има допълнително значение по отношение на душите на Служителите на Светлината.
Душите на Служителите на Светлината имат духовна ориентация. По принцип тези хора са идеалисти и са склонни да осъждат парите като нещо грешно, като по-нисша енергия. Причината за това отрицателно отношение към парите е, че те са започнали да ги асоциират с властта и богатството, които са за сметка на другите. Парите практически стават синоним на властта. Тази асоциация е една от главните причини, поради които потокът на материалното изобилие е бил блокиран за мнозина от вас, които четете това.
Освен това душите на Служителите на Светлината, които имат силен духовен стремеж, асоциират парите с елементарните и тривиални неща в живота, които трябва да бъдат трансцедентирани. При тях все още активно битуват много убеждения, които идват от минали прераждания на аскетизъм и въздържание от всякакви материални блага. Тези животи често са били прекарвани в уединение с единствената цел да се постигне духовно освобождение. Енергията от подобни преживявания все още резонира във вашето енергийно поле. Тя води до една строгост, която стеснява вашия кръгозор.
Но парите сами по себе си нямат вина. Те представляват поток от енергия, която в действителност представлява чист потенциал. Парите предлагат възможности, носят потенциал и в това няма нищо лошо. Същото важи и в случая когато получавате пари, което не означава, че те са за сметка на другите. С помощта на парите можете да създадете красиви и добри неща за другите. При получаването на пари по един радостен начин, вие разширявате потока на изобилието както за себе си, така и за другите. Творческата спирала винаги генерира също и обратен поток, така че получаването и даването да бъдат в баланс. Това е пътят на сърцето. Затова не се страхувайте да получавате пари.
Тъжно е да се наблюдава как вие, когато наистина споделяте най-висшите си дарби и таланти със света, все още имате задръжки да поискате и получите от света това, от което имате нужда и желаете за себе си. Много стари разбирания ви пречат истински да отстоявате заслуженото и да се насладите на това, което получавате. Но тайната на Вселената е в баланса. Вселената знае, че се нуждаете от поддържане на всички нива, за да можете да изразите най-висшия си потенциал в този живот. В това няма нищо грешно. Когато сте истински творци и творите от сърцето си, вие също така привличате към себе си потока на получаването, но само когато го допуснете в себе си ще можете да поддържате активен и жизнен и творческия поток от вас към външния свят.
Възможно е да не осъзнавате факта, че сами блокирате потока на парите в живота си, или че изпитвате мълчалива ненавист към тях. Отделете известно време за преглед на най-съкровените си мисли и емоции относно парите и лесно ще установите начина, по който те блокират потока на изобилието във вашия живот. Моля ви да разберете, че предназначението ви е да се наслаждавате на живота на Земята! Естествено нещо е да се радвате на красивите неща, които галят сетивата ви и изпълват сърцето ви с вдъхновение. Това е вашият дом, вашето жилище за известно време, така че, моля ви, позволете си да сътворите материалното си обкръжение така, както желаете да бъде. Ако просто обичате Земята и материалната действителност, това ще създаде поток на изобилие, земята ще започне да ви слуша, защото тя иска да ви осигури всичко, от което имате нужда – не само да се развивате и израствате като духовно същество, но също така просто да се радвате на живота като човешко същество.
Затова ви моля да преразгледате отношението си към материалното изобилие на най-дълбоко ниво и да почувствате как потокът на изобилието наистина ви предлага възможността да създадете една нова земя и да осъществите мечтите си в най-плътния план на реалността. Сега не е време да се оттегляте от обществото и да медитирате сами на върха на някоя планина. Сега е време за участие. Сега е време да позволите на енергията ви да тече в този свят и свободно да получавате всичко, което идва в отговор на това. Не се страхувайте да получавате изобилие. Да уважавате собствения си принос, да получавате достатъчно в замяна на положените от вас усилия, е част от живота ви на едно добре балансирано духовно човешко същество.
Искам да кажа още нещо за думата „достатъчно”. Споменах ви, че енергията на сърцето се характеризира на първо място от потока на лекотата. Когато нещата стават лесно и всичко, от което имате нужда, се появява непосредствено на пътя ви, това е знак, че се движите в потока на сърцето. Вторият енергиен поток, който охарактеризирах, е потокът на достатъчното. Достатъчно означава, че всичко, от което имам нужда точно сега, за да бъда един реализиран човек ангел, е на мое разположение. Да живеете в потока на достатъчното означава да се чувствате доволни и благодарни за всичко, което имате. Чувствате се подкрепяни от всичко, което ви заобикаля на материално, емоционално, ментално и духовно ниво. Това е изобилие. Това е да имате достатъчно.
Преживяването на потока на достатъчното означава, че се радвате на това, което имате Сега. Всички знаете, че усещането за изобилие е субективно състояние на ума, което зависи от обстоятелствата. Количеството на материалното изобилие, което притежавате, не е задължително свързано с количеството удоволствие, което изпитвате. Да живеете в изобилие не означава да сте богати, а да изживявате богатството на всичко, което ви заобикаля. Вие трябва да откриете за себе си вида материално изобилие, което ви задоволява и изпълва. За някои това означава да живеят сами в уединена къща, така че да могат пълноценно да се наслаждават на природата. За други това е луксозно място в града, където да се радват на шума и забързания ритъм на градския живот. По отношение на това няма осъждане от наша страна, от Бог или от Духа.
Трябва да откриете какво означава достатъчно за самите вас. Ключът е да намерите потока, който ви прави щастливи и ви дава чувството, че живеете в най-голяма пълнота. Това е потокът на достатъчното. Можете да го разпознаете не по количеството материални блага, които притежавате, а по усещането за радост и задоволство във всекидневния си живот. „Достатъчно” е усещане, а не вещ.
Дисхармонията с този поток може да се прояви по два начина. Може да искате „повече, отколкото е достатъчно” или да искате „по-малко, отколкото е достатъчно”. Ако искате „повече, отколкото е достатъчно”, вие се стремите към материално богатство, от което всъщност нямате нужда или на което не можете истински да се наслаждавате. Твърде многото притежания усложняват живота и практически отнемат част от вашата радост. Радостта избуява при един добър и прост живот. Когато се стремите да имате повече от достатъчно, вие често го правите, за да се осигурите за бъдещето. Възможно е да се пристрастите към парите заради усещането за сигурност, което те ви дават. Но това не е преживяване на изобилието в настоящия момент – сега, а преживяване на липсата му насред материалното богатство! За да бъдете наистина в потока на достатъчното, трябва да се освободите от страха и да си позволите да се радвате на това, което имате. Самата тази радост ще привлече още повече радост в живота ви и ще поддържа потока на достатъчното. Но ако започнете да мислите, че се нуждаете от по-голяма материална сигурност, вие се поддавате на страха, докато онова, от което всъщност се нуждаете, е да се доверявате повече и по-малко да се страхувате.
Ако желаете „по-малко от достатъчното”, също сте затънали в страха, но в случая това е страх от истинско отваряне към света, от себеизразяване, а също така и страх да получавате. Страхувате се да живеете живота си в цялата му пълнота. Може да си мислите, че не сте достойни или не сте достатъчно способни, или че е грешно да бъдете всичко, което сте и да получавате пълно признание за това. Това, от което се нуждаете, е да почувствате своята естествена красота и невинност. Вашето предназначение е да изразявате себе си и да бъдете обичани за това, което сте. Светът ще стане едно по-красиво и светло място, ако споделите с него дара на душата си и тогава той ще пожелае да ви благослови с изобилие в отговор на това. Вселената е изпълнена с изобилие и вие бихте могли да станете част от този поток, ако се отворите за истинската си природа, която е чиста и безусловна любов.
„Достатъчно” е естественото състояние на съществуване. Вие всички сте тук, за да го изпитате. Този поток е на разположение за всички вас. Доста безсмислено е да искате по-малко. Не е вярно, че ще напреднете духовно чрез лишения или самоналожена бедност. Като следствие от това по-скоро ще развиете чувство на горчива обида или враждебност. Моля ви да не търсите някакво духовно оправдание за липсата на изобилие при вас. Всички вие сте тук, за да се радвате на живота в неговата пълнота, да позволите на творческата си енергия да се влее в света и в замяна на това да получавате радост, удовлетворение и материално изобилие.
Сътворяване на потока на достатъчното
Когато усещате, че сте извън потока на достатъчното, разгледайте настоящите обстоятелства в живота ви и ги интерпретирайте като енергийно съобщение към вас самите: „Това е начинът, по който сега сътворявам реалността си.” Не осъждайте себе си или някой друг за това. Просто го отбележете.
След това почувствайте енергията на сегашната ви среда – независимо дали това е вашият дом, социален живот или работа – и я сравнете с това, за което истински копнеете в сърцето си. Отделете известно време, за да почувствате какво наистина искате. Не се задоволявайте просто с едно смътно усещане за недоволство или безпокойство, а ясно определете за себе си какво искате в живота си.
Така вие осъзнавате „липсата” на онова, което нямате. Отбележете болката във вас, която произтича от него, но не затъвайте в това чувство за оскъдица или неудовлетворение. Това не е упражнение, чиято цел е да ви накара да се чувствате зле. По-скоро се фокусирайте върху стремежите, които имате и дълбоко осъзнайте, че душата ви иска за вас именно това. Бъдете убедени, че тези стремежи сочат посоката, която душата ви е планирала да поеме в този живот. Вие ще бъдете подкрепяни от вселената за неговото осъществяване.
Фокусираното, безмълвно и искрено осъзнаване на тези ваши сърдечни желания е достатъчно, за да се случат промените. Осъзнаването на това кои сте вие е най-големият магнит за промените в ежедневния ви живот. Не е необходимо, дори не е полезно да предизвиквате промените на материално ниво. Ключът е да почувствате дълбоко (но не емоционално) това, за което жадувате, и след това да го оставите в ръцете на сърцето. Просто го освободете и се доверете.
В живота ви ще започнат да настъпват промени. Навярно най-напред ще започнете да наблюдавате по-отблизо някои от вашите дълбоко вкоренени навици в сферата на мисленето, чувствата и реакциите ви към хората. След това връзките или заниманията, които не служат на истинските ви цели, ще се нарушат или отпаднат. Доверете се, че навлизате в един поток, който бавно, но сигурно ще ви отведе до вашата цел. Обърнете внимание на нещата, които се случват в живота ви. Нещата, които хората ви казват или начинът, по който постъпват с вас, често съдържат скрито послание, което ви казва къде се намирате по отношение на вашата цел.
Всичко, от което имате нужда на физическо ниво, за да осъществите своите най-съкровени желания, ще се появи в живота ви без никакво усилие, сякаш от нищото. То ще навлезе в живота ви с лекота и елегантност. Може да изглежда невероятно и едновременно с това точно на място. Не вашите усилия, опити, стремежи и насилване на нещата ще ви помогнат, а осъзнаването в тишина на най-истинските ви нужди, честността ви да се изправите пред тях и смелостта ви да се доверите и да позволите на нещата да се случат. Зачитането на стремежите на вашето сърце от позицията на тази гледна точка и предаването ще ви донесат реалността на изобилието.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Работа с емоциите
Мили приятели,
Радвам се да бъда отново с вас и да общуваме по този начин. Искам да ви кажа, че за мен това също е много важно. Ценя тези срещи, защото така мога да бъда по-близо до вас, отколкото от нивото на моята реалност.
И все пак аз винаги живея в сърцата ви и чакам моментите, в които сте отворени и възприемчиви за моята енергия. Христовата енергия, която се възражда в тази епоха, не е единствено моя. Тя не е енергия само на един човек, който някога е живял на Земята, а представлява колективно енергийно поле, в което участвате много по-задълбочено, отколкото си представяте.
Всички вие някога сте дали обет и сте заявили намерението си да пренесете тази енергия в реалността на Земята, да я закотвите на планетата. В много прераждания, векове наред, сте работили по тази мисия. Всички вие сега се намирате в процеса на раждане на Христовото семе във вас и аз ви помагам в това. Аз бях предвестникът, но посяването на Христовото семе беше колективно дело. Дори моето идване на Земята стана възможно благодарение на енергийното поле, което съществуваше тук, изтъкано от самите вас. Ние работим заедно, представляваме едно цяло – затова аз съм достъпен и служа на всички вас, без да съм на изключителното разположение на който и да е човек.
Днес искам да поговорим по един въпрос, който има голямо и дълбоко влияние във всекидневния ви живот. Става дума за работата с емоциите.
Последният път говорихме за мъжките и женските енергии, които протичат през вашето енергийно поле и чакри. Подчертахме важността на лечението на трите долни чакри като част от обединителния процес във вас, така че да можете да изградите своята цялостност. Сметнах за необходимо да подчертая това, тъй като някои от вас, които се стремят към духовност, се увличат в оттеглянето – както в мислите, така и в чувствата си – към горните чакри.
Сърдечнта чакра, третото око и коронната чакра са привлекателни за вас, защото тези енергийни центрове ви свързват с по-висшите нива, които са естествените за вас. Но истинските вътрешни пробиви сега трябва да станат на по-ниско ниво, в областта на долните чакри, които са по-близо до Земята.
Сферата на емоциите е важна за процеса на вашето израстване към свобода и цялостност. Вие сте духовни същества и идвате от светове, където плътността и грубостта на земната реалност не са познати, ето защо ви е трудно да се справите с тях.
Вие сте се опитвали да изразите своята космическа енергия тук, на Земята, през много свои прераждания. И при това изразяване, в канализирането на вашата енергия на Земята, сте натрупали не малко травми. Емоционалното тяло, което всички имате, е набраздено с рани и травми, за което днес искам да поговорим.
Всеки, който върви по пътя на вътрешното израстване, познава значението на емоциите и знае, че те не трябва да бъдат потискани. Трябва да намерите начин да се справите с тях и накрая да ги освободите. Но всъщност не винаги е толкова ясно как става всичко това.
Най-напред искам да направя разграничение между емоции и чувства. Тук няма да се занимавам с някакви определения, термини или етикети – вие можете да ги наричате с различни имена – но искам да различа емоциите във връзка с енергиите, които по същество изразяват неразбиране, от чувствата, чиито енергии са форма на по-висше разбиране.
Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.
Емоциите представляват енергии, които имат ясно проявление във физическото тяло. Емоциите са реакции за неща, които всъщност не разбирате. Помислете си какво се случва, когато сте обзети от пристъп на ярост. Например, някой неочаквано наранява чувствата ви и вие започвате да се гневите. Можете да го усетите много ясно във физическото си тяло – на някои места енергията става по-интензивна. Физическото напрежение или светкавицата, която идва след енергийния удар, показва, че има нещо, което не разбирате. Към вас идва енергия, която вие усещате като неоправдана. Чувството, че се отнасят към вас несправедливо, накратко казано, неразбирането, се излива чрез емоция. Емоцията е израз на неразбирането, тя представлява емоционална експлозия и освобождаване.
Когато това се случи, вие сте изправени пред следния избор: какво да направя с тази емоция? Да я поставя ли за основа на своето поведение? Да я използвам ли като гориво за своите реакции към другите или да позволя на емоцията да съществува, но основавайки реакциите си на нещо друго?
Преди да си отговорим на тези въпроси, искам да обясня естеството на чувствата.
Емоциите са по същество експлозии на неразбиране, които ясно усещате в тялото си. Чувствата, от друга страна, имат друга природа и се усещат по различен начин. Те са по-тихи от емоциите и представляват нашепвания на душата, които стигат до вас под формата на нежни тласъци, вътрешно познание или внезапно интуитивно действие, което по-късно се оказва, че е било много разумно.
Емоциите винаги са свързани с нещо интензивно и драматично. Помислете си за пристъпите на безпокойство, страх, гняв или дълбока тъга. Емоциите ви обземат напълно и ви извеждат от духовния ви център. В моменти, когато сте силно емоционални, вие сте изпълнени с един вид енергия, която ви изтласква далече от вашия център и от вътрешната ви яснота. В този смисъл, емоциите са като облаци, които закриват слънцето.
С това не искам да кажа нищо против емоциите. Те не бива да бъдат потискани, защото са много ценни като средство за по-съкровено самопознание. Но искам да подчертая отново природата на емоционалната енергия: тя е експлозия в резултат на неразбиране. Емоциите значително нарушават вашето равновесие.
Чувствата, от друга страна, ви водят към по-дълбоко навлизане в себе си, във вашия център. Те са тясно свързани с това, което вие наричате интуиция. Чувствата изразяват едно по-висше разбиране – разбиране, което надхвърля както емоциите, така и ума.
Чувствата произхождат от една нефизическа сфера извън тялото. Затова не са така ясно локализирани на едно място във физическото тяло. Помислете си какво се случва, когато имате усещане за нещо, атмосфера или настроение, или когато имате предчувствие за някаква ситуация. Налично е едно вътрешно осъзнаване, което идва сякаш отвън, а не е реакция, произтичаща от вас по отношение на нещо външно. Това осъзнаване идва „от нищото” (или „като гръм от ясно небе”, както красиво сте го изразили в тази фраза). В такъв момент можете да почувствате отваряне във вашата сърдечна чакра.
Има много моменти на подобно вътрешно осъзнаване. Например, когато „узнавате” нещо за някого, без наистина да сте говорили с него или нея; или усещате нещо, което после играе важна роля във вашата връзка с някого. Тези неща не могат лесно да бъдат изразени с думи – „просто едно чувство”, а това, разбира се, не е лесно разбираемо за ума. (Това са моменти, в които умът ви се настройва скептично и ви казва, че си въобразявате или полудявате.)
Бих искал да спомена и една друга енергия, която по естество е повече „чувство”, отколкото „емоция”. Това е радостта. Тя може да е явление, което надхвърля самата емоция. Понякога можете да почувствате в себе си такава радост, която ви повдига без да има конкретна причина. Вие усещате своята Божественост и съкровената си връзка с всичко, което съществува. Подобно чувство може да се появи във вас, когато най-малко го очаквате – сякаш нещо по-голямо ви докосва и вие се докосвате до една по-голяма Реалност. Чувствата не се извикват токова лесно и сякаш идват „от нищото”. Емоциите винаги имат ясна непосредствена причина, или „спусък” от външния свят, който „активира бутоните ви”.
Чувствата произхождат от измерението на Висшия или Духовен Аз. Трябва да сте вътрешно притихнали, за да доловите тези нашепвания на сърцето си. Емоциите могат да попречат на вътрешната тишина и мир. Следователно, от изключителна важност за вас е да запазвате емоционално спокойствие, да излекувате и освободите потиснатите емоции. Само посредством чувството, което ви свързва с вашата душа, бихте могли да взимате балансирани решения.
Когато сте тихи и спокойни, тогава можете да почувствате с цялото си същество това, което е добро за вас във всеки даден момент. Взимането на решения въз основа на емоциите означава че го правите от една нецентрирана позиция. Вие трябва най-напред да се освободите от емоците и да влезете във връзка с вашия вътрешен център, откъдето можете да получите яснота.
Сега искам да разгледаме въпроса за това как да се справяте по най-добрия начин с вашите емоции.
Както казах, „чувствата са ваши учители, а емоциите са ваши деца”. Паралелът между това „да бъдеш емоционален” и „да се държиш като дете” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” е седалището на емоциите. Има и впечатляваща прилика между това как постъпвате със собствените си емоции и как се държите с децата като такива.
Децата са искрени и спонтанни в своите емоции, те не ги крият или потискат, докато възрастните ги насърчават да правят точно това. Фактът, че децата изразяват емоциите си спонтанно, обаче не означава, че ги преживяват по един балансиран начин. Всеки знае, че децата могат да бъдат погълнати от своите емоции (гняв, страх или тъга), като често не могат да се справят с тях или да ги прекратят. В подобна ситуация детето бива обзето почти изцяло от дадена емоция, която го прави небалансирано, т.е. вади го от центъра му.
Една от причините за тази безгранична емоционалност е в това, че детето съвсем наскоро е дошло от един свят, в който изобщо не съществуват каквито и да е граници. В етерните или астрални измерения няма такива ограничения и забрани, каквито има във физическия свят и физическото тяло. Детските емоции често представляват „реакции на неразбиране” на тази физическа реалност. Затова, докато детето пораства, то има нужда от помощ и подкрепа, за да се справи със своите емоции. Това е част от процеса на „балансирано прераждане” на Земята.
И така, как се справяте с емоциите – в самите вас или във вашите деца?
Емоциите не бива да бъдат отричани или потискани. Те са жизнено важна част от самите вас като човешки същества и затова трябва да бъдат приемани с уважение. Можете да гледате на тях като на ваши деца, които се нуждаят от вашето внимание, уважение и ръководство.
Емоцията може най-добре да бъде разглеждана като енергия, която идва, за да ви лекува. Затова е от значение да не сте напълно погълнати от нея, а да сте в състояние да я разглеждате от неутрална позиция. Важно е да останете съзнателен. Или може да се каже по следния начин: човек не трябва да потиска емоциите си, но не трябва и да потъва в тях. Защото ако това стане и се идентифицирате напълно с тях, детето във вас става тиранин, който ви отклонява от пътя.
Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. Вземете например гнева. Можете да го поканите да присъства изцяло, усещайки го едновременно на няколко места в тялото си, като в същото време го наблюдавате съвсем неутрално. Такъв тип съзнателност лекува. Това, което става в този случай е, че вие с разбиране прегръщате емоцията, която по същество представлява форма на неразбиране. Това именно е духовна алхимия.
Нека да го обясня с помощта на един пример. Детето ви си е ударило коляното в масата и наистина се е наранило. То е разтроено, вика от болка и ритва масата в яда си към нея. Детето ви смята, че масата е източникът на болката.
Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят първо ще помогне на детето да назове това, което изпитва: „Ти изпитваш гняв, нали – и те боли, така ли е?”. Назоваването на емоцията е много важно. Така прехвърляте основанието за проблема от масата към самото дете. „Причината не е в масата, ти си този, който изпитва болка и гняв. И аз разбирам твоите емоции!”
Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране и любов. От момента, в който детето се почувства разбрано и прието, гневът му постепенно се стопява. То все още може да усеща физическа болка, но съпротивата срещу нея и свързания с нея гняв изчезват. Детето вижда състрадание и разбиране в очите ви – това го успокоява и утешава емоционално. За него масата, която е била причина за емоциите му, вече няма това значение.
Като прегръщате емоцията му с разбиране и състрадание, вие премествате фокуса на детското внимание отвън навътре и така учите детето да поема отговорност за своите емоции. Вие му показвате, че неговата реакция към външната причина не е нещо установено, а е въпрос на избор – можеш да избереш разбирането или неразбирането, борбата или приемането. Имаш право на избор.
Това се отнася и за отношението ви към вашите собствени емоции и вашето вътрешно дете. Да допуснете емоциите в себе си, да ги назовете и да направите опит да ги разберете, означава, че вие наистина уважавате вашето вътрешно дете и се грижите за него. Смяната от „външното” към „вътрешното” и поемането отговорност за емоцията помага да изградите в себе си едно вътрешно дете, което не иска да наранява никого другиго и не се чувства като жертва. Силните емоции – било гняв, скръб или страх – винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането, че сте жертва на нещо извън вас. Това, което правите, когато се фокусирате не върху външните обстоятелства, а върху вашата реакция и болка е, че вие вече не „приемате” външния свят като причина за вашите емоции, а се обръщате изцяло навътре към себе си и си казвате: добре, такава беше моята реакция и аз разбирам защо. Разбирам и защо се чувствам така, затова ще подкрепя себе си в това.
Да се отнасяте към емоциите си по такъв любящ начин е освобождаващо. Това наистина изисква известна самодисциплина. Да не приемате повече външната реалност като „източник на злото”, а да поемете пълната отговорност, означава да признаете, че „сте избрали да реагирате по определен начин”. Тогава преставате да спорите кой е прав и кой е крив, кой за какво е виновен, а просто освобождавате цялата верига от събития, случили се извън вашия контрол. „Сега изпитвам тази емоция с пълното осъзнаване, че съм избрал да постъпя така.” Това е поемане на отговорност. Това е смелост!
Самодисциплината се изразява в това, че се отказвате да бъдете справедлив или пък безпомощната жертва. Отказвате се да се чувствате гневен, неразбран и всички други прояви на това да бъдете жертва, което понякога може да е причина да се чувствате доста добре. (Всъщност, често се наслаждавате на емоциите, които най-много ви дразнят.) Поемането на отговорност е акт на смирение и означава да сте честни със себе си, дори в момент на най-голяма слабост.
Това е самодисциплината, която се изисква от вас. Същевременно обръщането навътре към себе си изисква и най-голямо състрадание. Емоцията, срещу която сте готови да се изправите лице в лице като ваше собствено творение, също се посреща с внимателно разбиране: „Този път ти избра гнева, нали?” Състраданието ти казва: „Добре, мога да разбера защо постъпи така и ти прощавам. Може би когато почувстваш моята любов и подкрепа по-ясно, следващия път няма да си склонен да реагираш по този начин.”
Такава е истинската роля на съзнателността в процеса на самолечението. Това е значението на духовната алхимия. Съзнателността не се съпротивлява и не отхвърля нищо; тя обгражда тъмнината с осъзнаване; обгражда енергиите на неразбирането с разбиране и така превръща обикновения метал в злато. Съзнателността и любовта са по същество едно и също нещо. Да си съзнателен означава да позволиш дадено нещо да съществува, като го обграждаш със своята любов и състрадание.
Вие често си мислите, че само съзнателността не е достатъчна за преодоляване на емоционалните ви проблеми. Казвате: знам, че имам потиснати емоции, знам и причината за тях, осъзнавам всичко това, но проблемът си остава.
В такъв случай, вътре във вас има скрито съпротивление спрямо дадена емоция. Държите я на разстояние от страх да не бъдете погълнати от нея. Но вие никога не можете да бъдете погълнати от емоция, когато съзнателно й позволите да съществува.
Дотогава, докато държите дадена емоция на разтояние, вие сте във война с нея. Вие воювате с нея и тя ще се обърне срещу вас по няколко начина. В края на краищата не можете да я държите навън. Тя ще се прояви в тялото ви като болка или напрежение, или като чувство за депресия. Когато се чувствате изтощен и в лошо настроение – често това е ясно показание за потискане на определени емоции.
Въпросът е да позволите на емоциите напълно да навлязат в съзнанието ви. Ако не знаете точно какви емоции има във вас, много добре ще го разберете, като почувствате напреженията в тялото си. Те са входната врата за емоциите. Всичко се съхранява в тялото. Например, ако усещате болка или напрежение в областта на стомаха, можете да отидете там със съзнанието си и да попитате какво става. Нека клетките на вашето тяло ви кажат. Или представете си, че точно там има едно дете. Попитайте го и то ще ви каже каква е преобладаващата емоция вътре в него.
Има няколко начина да се свържете с емоциите си. Важно е да разберете, че енергията, която е затворена в емоцията, иска да бъде задвижена. Тя иска да бъде освободена и затова чука на вратата ви като физическо оплакване или чувство за стрес/депресия. За вас това означава наистина да се отворите и да сте готов да почувствате емоцията.
Емоциите са част от вашата земна действителност – но не бива да ви управляват. Те са като облаци, закриващи слънцето. Затова за вас е много важно да ги осъзнавате и съзнателно да работите с тях. Когато емоционалното ви тяло е чисто и балансирано, много по-лесно ще се свържете с душата и вътрешния си център посредством интуицията.
В обществото ви цари голяма бъркотия по отношение на емоциите. Това е видно, между другото, и от споровете и объркването по отношение отглеждането на децата. Ясно е, че децата са много по-емоционални и спонтанни, отколкото възрастните хора. Това създава затруднения. Какво става, когато се престъпят някои от моралните граници? Какво става, когато ситуацията излезе от контрол и настъпи хаос? Трябва ли да налагате дисциплина на децата си или можете да им позволите да се изразяват свободно? Трябва ли техните емоции да бъдат контролирани или не?
Важното във възпитанието на децата е те да се научат да разбират своите емоции и откъде идват те, както и да поемат отговорност за тях. С ваша помощ детето може да се научи да гледа на емоциите си като на „експлозии в резултат на неразбиране”. Това осъзнаване ще предпази вашето дете от потъване в емоциите и излизане от контрол. Разбирането освобождава, то ви връща във вашия собствен център, без да потиска емоциите. Родителят учи детето как да се справя с емоциите си, като сам дава жив пример за това.
Всички въпроси, които имате за това как да се държите с децата си, се отнасят и за вас самите. Как се справяте със своите емоции? Твърди ли сте към себе си? Понякога, когато се чувствате ядосани или тъжни, налагате ли си дисциплина, като си казвате: „Хайде, стегни се и продължавай напред”? Потискате ли емоциите си? Смятате ли, че самодисциплината е нещо добро и необходимо? Кой ви е учил на това? Вашите родители ли?
Или отивате в другата крайност? Потъвате ли напълно в емоцията, без да имате желание да излезете от нея? Това също се случва често. Дълго време може да се чувствате жертва на някаква ситуация извън вас, например на вашето възпитание, партньор или работна среда. В определен момент за вас може да бъде много освобождаващо да влезете в досег с гнева вътре във вас към негативни неща, които са имали влияние върху вас. Гневът може да ви помогне да се освободите от такива влияния и да поемете по вашия път. Но може и толкова да свикнете с него, че да не искате да се откажете от него. Така, вместо да стане изход, гневът става начин на живот. Тогава възниква една форма на ролята на жертва, която е всичко друго, но не и лечение. Тя ви възпира от това да застанете стабилно във вашата собствена сила.
Много важно е да поемете отговорност за собствените си емоции и да не ги превръщате в абсолютни истини. Когато им дадете статут на истини, вместо да гледате на тях като на „експлозии в резултат на неразбиране”, вие ще основавате действията си върху тях, което ще доведе до небалансирани решения.
Същото се случва с децата, на които е била дадена твърде голяма емоционална свобода. Те са като диви и стават неконтролируеми, превръщайки се в малки тирани, което не е правилно. Емоционалният хаос е също толкова неприятен за детето, колкото и за родителя.
Накратко, вие можете да бъдете или много строги, или много снизходителни в отношението си към своите емоции (и по аналогия, към децата си). Искам да обърна малко повече внимание на „снизходителността”, тъй като днес това представлява особено голям проблем. От 60-те години насам има едно колективно осъзнаване, че не е добре да бъдат потискани емоциите, защото тогава вашата спонтанност и съзидателност, а всъщност и самата ви душа, се задушават. Обществото произвежда дисциплинирани и послушни деца, които държат повече на правилата, отколкото на гласа на сърцето, а това е една трагедия – и за обществото, и за индивида.
Но какво да кажем за другата крайност: да оправдавате емоциите си по такъв начин, че те да вземат превес и да управляват живота ви?
Вие можете много добре да видите дали във вас съществуват емоции, на които толкова държите, че ги приемате за истина, вместо онова, което са в действителност: избухвания в резултат на неразбиране. Има емоции, с които се идентифицирате. Парадокс е, че много често определени емоции ви причиняват големи страдания. Например, безпомощността („Не мога да направя нищо”), контролът („Ще се оправя с това”), гневът („Те са виновни”) или мъката („Животът е ужасен”). Всички тези емоции са болезнени, но на едно друго ниво те ви дават нещо специално, за което да се хванете.
Да вземем безпомощността или „усещането за жертва”. Възможно е в този емоционален модел да има и предимства. Той може да ви даде чувството за сигурност и да ви освободи от някои задължения или отговорности. „Не мога да направя нищо, нали така?” Вие седите в един тъмен ъгъл, но той изглежда безопасен. Опастността от идентифициране или „сливане” с такъв емоционален модел за по-дълго време е, че загубвате връзка с истинската си свобода и с вашата най-съкровена божествена същност.
Някои неща, навлезли в живота ви, може основателно да са предизвикали у вас емоции на гняв и негодувание – било в младостта ви, след това или дори в минали прераждания. Много важно е да се свържете с тези емоции съзнателно и да осъзнаете гнева, тъгата и всяка друга интензивна енергия вътре във вас. Но в даден момент трябва да поемете отговорност за емоциите си, тъй като те конструират вашите реакции към външните събития.
Да бъдете центрирани, в състояние на яснота и духовен баланс, означава, че поемате пълна отговорност за всички емоции, които са вътре във вас. Тогава можете да различите емоцията, да кажем на гняв, вътре във вас и в същото време да кажете: това е моята реакция към определени събития. Аз се отнасям към тази реакция с разбиране, но същевременно възнамерявам да се освободя от нея.
Животът в края на краищата не се състои в това да си прав, а да бъдеш свободен и цялостен. Отказът от стари емоционални модели, които са се превърнали в стил на живот, е нещо много освобождаващо.
Някой може да каже, че става въпрос за трудно доловимия среден път между потискане и потъване в емоциите. По отношение и на двете у вас са възпитани мнения и идеали, които не съответстват на природата на духовната алхимия. Същността на духовното израстване е в това да не потискате нищо, но същевременно да поемете пълна отговорност за него. Аз чувствам това и това, избирам такава и такава реакция, за да мога да я излекувам. Поискайте своето майсторство – това всъщност е моето послание.
Навярно това не е точно средният път, а един различен път. Това е пътят а духовното майсторство. Приемайки всичко, което се намира вътре във вас, вие се издигате над него и ставате негов господар. Майсторството се отличава както със сила, така и с нежност. То позволява на много неща да съществуват, едновременно с това изисква и голяма дисциплина: дисциплината на смелостта и честността.
Поискайте си своето майсторство, станете господари на онези емоционални парчета и късчета, които ви измъчват, често зад гърба ви. Свържете се с тях, поемете отговорност. Не си позволявайте да бъдете водени от несъзнателни емоционални наранявания, които ви отклоняват и блокират пътя ви към вътрешна свобода. Вашето съзнание е това, което ще ги излекува. Никой друг не може да възстанови властта над собствените ви емоции вместо вас. Няма външни инструменти или средства за премахването на тези емоции. Чрез осъзнаването им със сила, решителност и състрадание, те ще могат да бъдат освободени в Светлината.
Да станете емоционално цялостни и свободни е едно от най-важните условия за духовното ви израстване. Искам да завърша със следното: не правете това по-трудно, отколкото е. Духовният път се отличава с простота. Става въпрос за любов към самия себе си и за вътрешна яснота. Не се изисква някакво специално познание или ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е необходимо за вашето духовно израстване, се намира вътре във вас.
В момент на тишина, обърнете се към своята чувствена страна. Нека тя ви каже кои са онези неща вътре във вас трябва да бъдат изяснени и изчистени. Доверете се на своята интуиция. Работете върху това. Вярвайте в себе си. Вие сте господар на своя живот, господар на своя уникален път към любовта и свободата.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Пазачи на вратата
Ченълинг представен пред аудитория на 11 декември 2006 година в Остервийк, Холандия
Скъпи приятели,
Днес съм тук изпълнен с радост и удоволствие и казвам „добре дошъл” на всеки от вас. Не толкова лекцията, която слушате, колкото моето присъствие, което се слива с вашето присъствие, създава енергийно пространство, подпомагащо закотвянето на Светлината в Земята.
Вие сте пазачи на Светлинната врата. Тези на Земята, които отварят вратата на светлината, Светлината на Новата Ера. Постепенно старият свят си отива. Остарелите енергийни структури и егоистичното съзнание губи своята сила и постепенно потъват на дъното на океана. Издига се ново общество, ново състояние на битието, основано на любовта и сърдечните ценности.
В голяма степен сте част от преобразованието. Понякога не осъзнавате в достатъчна степен колко тясно сте свързани с този процес. Има разлика между представите ви и реалния ви принос. По време на прехода от старото към новото, точно вашето собствено енергийно тяло се променя. Освен физическото тяло, в което пребивавате, сте и компилация от енергии, някои от които осъзнавате. Вие сте подвижни енергийни източници. Всеки от вас има индивидуално излъчване, енергийно поле, което влияе върху обкръжаващите, а вие дори не го осъзнавате. Точно това излъчване или енергийно поле е определящ фактор за всичко, което става около вас, за всичко, което привличате в живота си. Можете да го наречете „състояние на битието”. Точно това състояние дава възможност промените да станат реалност на Земята. Ако много енергийни групи от индивиди променят и подобряват своето енергийно поле, това ще привлече на Земята друга енергийна реалност. Това е глобалният преход, който се извършва сега и започва в самия индивид.
Разбира се около Земята има много царства – астрално, духовно – които желаят да помогнат да осъзнаете тази трансформация, това Просветление. Но вие сте пазачите на вратата. Тези на Земята, които разтварят Светлинната врата. Ако не отворите вратата, Светлината не може да стигне до Земята. Точно за това е толкова важно да имате вяра в собствените си сили, да знаете и усещате вътре в себе си, че изпълнявате точно тази работа, заради която сте дошли на Земята.
Всички работите на вътрешно ниво, за да привлечете духовното преобразование в своята същност. Точно за това сте дошли: за вътрешната работа за повишаване на вибрациите ви в свят, който не винаги се подчинява и дори се съпротивлява на чистите ви намерения. Вие сте работници на Светлината, вие сте пионерите на Новата Ера. С любов и хармония ще създадете Новата Ера в собственото си сърце. По този начин чрез вътрешна работа ще превличате материална реалност, много по-прекрасна и грижлива, отколкото е била в продължение на много години.
Не е толкова важно, какво правите в ежедневния живот или каква е професията ви. Не е важно дали сте градинар или домакиня, терапевт или професор. Значение има единствено вашето „състояние на битие”, енергията, която излъчвате, енергията кой сте реално. Не е важно какво правите, а кой сте – това извършва трансформацията.
Сега ви моля за момент да усетите енергията тук, в стаята, за да усетите нашата колективна сила. Мога да се намирам тук само чрез вас. Само, когато ме приемете в сърцето си, енергията ми може да влиза и излиза тук на Земята. Когато сте отворили за мен сърцето си, аз влизам и позволявам на Светлината ми да осветява. Но само вие отваряте вратата и аз съм ви благодарен за това. Вие изпълнявате прекрасно задълженията си, заради които сте на Земята. Земята се променя. Върху руините на старото време израства новия свят.
Бих искал да опиша накратко как вътрешно се усеща Новата Ера. Иска ми се да разгледам не външните симптоми, а вътрешните знаци. В емоционалното ви тяло се извършва голяма трансформация. Емоционалното тяло е много чувствително към страха, гнева, агресията, към всички силни чувства, които лесно ви изкарват от равновесие. Всички работите над подобряването на емоционалното си тяло. Постигате го чрез интернализация: приемане на отговорност за изпитваните от вас емоции, изследването им и изпращането им обратно към източниците им. В процеса на интернализация повече не търсите причините за своите проблеми във външния свят, търсите ги в себе си. Щом поемете отговорност за всичко, което съществува вътре във вас, можете да осъзнаете блокираните емоции и да ги преобразувате. Точно върху това работите сега.
През Новата Ера емоционалното тяло ще се успокои. Ще живеете много по-интуитивно, отколкото сте привикнали. Обкръжението ви ще съответства на интуитивния ви начин на живот. В сърцето ви ще цари мир и спокойствие. Усещате ли колко силно ви се иска това? Усещам и виждам как тъгувате по състоянието на осъзнатост, в което енергията между вас и другите може да тече свободно, в което можете свободно да изразите любовта си, в което можете да разчитате на безопасността на света и на хората около вас. Състояние на осъзнатост, в което знаете, че всичко е прекрасно и можете да бъдете този, който сте.
Точно към такова усещане за свобода и безопасност се стремите. Казвам ви още един път – тази енергия е напълно достъпна за вас. Но вие сте тези, които трябва да отворите вратата и да приемете тази божествена енергия в своята душа. Аз и много други, които сме от другата страна, сме редом с вас, за да ви помогнем и да ви подкрепим. Моля ви, тук и сега, да усетите моята енергия, да усетите, че имате достъп до нея. Действително работите над ново раждане. Усетете тишината в сърцето си, усетете вътрешното пространство, което ви позволява да освободите старите енергии и да прекарате пътя на новите. Свободата, за която всички жадувате е с вас.
Пристигането на новото винаги е изпреварено от труден стадий: смъртоносна битка със старото. Точно преди изгрева е най-тъмно, когато всички стари страхове излизат на повърхността, цялата скръб и гняв, натрупани през целия живот и през много предишни животи, когато на Земята е било тъмно. Всичко това излиза на повърхността, за да бъде интегрирано. Не позволявайте да ви подведе външната същност на нещата. Това е добър знак, знакът на прогреса, когато цялата ви негативна енергия влиза в съзнанието ви. Това означава, че сте достатъчно силни, за да преминете през изпитанието.
Всички работите над завършването на жизнения цикъл, в който преобладава вътрешната борба на светлината и тъмнината, борба със самоосъзнаването и илюзията за сила, със страха и невежеството. Към всички ви е отправен призив да се вгледате в дълбочината на душата си, в пламъка на божествената светлина там.
Сега искам да ви посоча три капана, с които можете да се сблъскате, докато се освобождавате от старото. Всички те са свързани с емоционалното тяло, а също и с факта, че сте работник на Светлината.
Духовен гняв
Първата преграда е гневът. Говоря за този тип гняв, реална причина за който е стремежа към хармония и справедливост. Това, което може да бъде наречено духовен гняв. Ще обясня неговия произход.
Когато сте започнали своя цикъл от животи на Земята, всички сте притежавали вдъхновение. Вдъхновението е здраво свързано с Христовата енергия. Моето идване на Земята, идването на Йешуа (Исус) е било маяк, източник на вдъхновение за вас. В мен сте разпознали енергията, която имате вътре в себе си. В миналото всички сте взели решение да закотвите тази енергия на Земята. Но през поредицата от животи, когато сте се опитвали да правите това, сте изпитали огромна съпротива. Това нанесло поражения на емоционалното ви тяло. Емоционалното тяло не е нищо друго освен детето вътре във вас. Вашето вътрешно дете е жива и свободна част от самите вас, действаща и реагираща спонтанно под въздействията на емоциите. Детето страдало много по време на животите, когато сте се опитвали да изпълните вътрешната си мисия за засяване на Христовите енергии на Земята.
Част от вас винаги е вдъхновявана космически на нивото на висшия си аз или на душата, винаги знаете и усещате значението на всичко, което става с вас. Може да виждате нещата от перспективата на светлината и знанията. Но има и друга ваша част, вашата земна личност. Това е вътрешното дете или вашето его, вашата човешка част или както и да я наречете. На това ниво във вас може да има много страх и недостатъчно разбиране за ставащото с вас, дори душата ви да знае, че „всичко е наред”, и че служи на (висша) цел.
По време на предишни животи на Земята, често са ви подбуждали да сеете семената на Светлината във вид на нови идеи или отношения, но често не сте били разбрани от обкръжението си. Били сте отхвърляни, пренебрегвани, а понякога и са ви унижавали. В резултат на това неприемане се появила голяма емоционална травма. Детето вътре във вас не разбирало с какво е заслужило неодобрението. Душата ви разбира, но земният ви аз, емоционалното ви тяло се сблъсква със силно травмиращи преживявания, следствие преследванията, жестокостите и неодобрението. Всички имате подобни травми като белези на душата.
Всички сте дошли на Земята, за да внесете Светлина в тази реалност, започвайки с достатъчно сложната история на миналото. Следва да се спомене, че когато сте решили да започнете своя цикъл от животи на Земята, е бил активиран типа лична карма. Имало е времена, когато сте били в тъмнина, живели сте само, за да постигнете власт и контрол, в това число и над земните души. Мисията ви на Земята се е състояла в компенсирането на предишните животи, за да се завърне при човечеството любовта и справедливостта.
Макар и при подобен устрем факелът на Светлината да е пламтял силно в сърцата ви, не ви е достигало разбиране на всички аспекти на вътрешното дете. Така се е появил духовният гняв. Аспектът на вътрешното дете нямал представа за кармичния ви принос за тъмнината – отричал злото извън себе си. Вътрешното ви дете искало да се бори за добро и справедливост мотивирано емоционално. Но не разбирало съпротивата и бавната промяна на земната реалност, било нетърпеливо. Точно този аспект на вътрешното дете породил духовния гняв.
Духовният гняв означава, че може да бъдете силно засегнати от злото в света, от страданието на невинни хора, от разрушението на Земята, от унищожаването на растенията, на дърветата и животинския свят. Всичкото това политическо и морално неравенство, напълно излишната смърт на десетки хиляди деца, войната, насилието… това са дълбоко въздействащи върху вас теми, които могат да предизвикат гняв във вас, следствие на което усещате безсилие.
За работниците на Светлината е типично да си позволят да бъдат водени от гнева, да излязат извън своите ограничения. Те са объркани в желанието си да променят и подобрят света. Да променят всичко на политическо и социално ниво може да бъде страст или може да се прояви като желание да се помага на хората на лично, на професионално ниво или в частния им живот.
Желанието да се помага и да се променят нещата често съдържа в себе си форма на духовен гняв, но това може да не се забелязва. В края на краищата, може просто да „искате по-доброто” за някого или за обществото. Но във вас точно има гняв, когато изпитвате склонност да принудите някого, няма значение дали е явно, да промени поведението си или емоциите му. Често дори не забелязвате, че не е настъпил благоприятен момент за това.
Всеки път, когато изпитвате силно негодувание или порив да промените събитията, или когато сте обхванати от чувство за безсилие и гняв към нещата, такива, каквито са, попадате в капана на духовния гняв. Желаете прекалено много наведнъж. Не се съобразявате с реалността, защото сте обхванати от емоция, емоцията на гнева. Моля ви да го осъзнаете и да го освободите, защото подобно настървение, реално заредено с гняв, нарушава вашето центриране. То няма да ви донесе истинско вдъхновение, мир и спокойствие в емоционалното ви тяло, което подпомага да бъде въплътена Светлината ви на Земята.
Може да постигнете истинско въплъщение на своята Светлина само ако сте напълно центрирани в собствената си същност и се намирате в чисто и спокойно състояние на ума. Само в това състояние може да усетите, че съществувате в света, а не сте от него. Съществуване в света означава, че придавате значение на всичко, което усещате с сетивните си органи: жестокостите, войната, болестите, разрушенията. Ако разглеждате всичко това само през физическите си сетивни органи, можете лесно да изпаднете в гняв. В такива случаи ви молим да отстъпите крачка назад и да усетите в себе си каква е духовната динамика и какво точно ви разстройва.
В страданието има скрит смисъл. Всяка душа, всяко живо същество, което се намира на Земята за да се разкрие, за да се изрази по-добре и да разбере, какво означава да си човек и дух едновременно, следва свой собствен път на развитие. И ви моля да я уважавате, да отстъпите назад и напълно да се концентрирате в себе си, върху собствената си Светлина. Енергията, истината, вибрацията, която излъчвате, приканва хората (или животните и растенията) да влязат във енергийното ви поле и да изпитат лечебната вибрация. Точно за това сте дошли. Няма да ви се наложи да бъдете на барикадите. Не трябва да се борите за това.
Действителната ви духовна работа се състои не в правенето, а в битието. Когато духовната ви енергия се намира в равновесие, лечебната енергия, която изпращате на другите, тече леко и игриво, без физически или умствени усилия. Тя се усеща лека и спокойна и не ви изтощава. Хората и събитията се появяват неочаквано на вашия път и се обръщат към вас за лечение.
Всеки път, когато се блокирате с негодувание и гняв, дори това да е за справедлива кауза или страдания, които ви е трудно да наблюдавате, моля ви, направете крачка назад и влезте в центъра си. Навлезте в тишината и приемете нещата такива, каквито са. Приемете, че всичко има своя край, свое собствено развитие, включително и скъпите ви хора. Освободете ги. Стига сте присъствали, малко или много, заради тях.
Духовната депресия
Вторият капан, за който искам да говоря, е депресията или меланхолията. Току що описах подробно как всички вие, работниците на Светлината, ставате жертва на съпротивлението, на преследванията и жестокостта. Това оставя белези в душата ви. Това може да ви засегне толкова дълбоко, че да загубите мъжество да излъчвате Светлината си в света. Често може да се намирате в депресия, може да ви се струва, че живота няма смисъл. Може да се чувствате зле в този свят, да усещате, че вашият тип енергия не му подхожда. Усещате се други.
Усещането на депресия или меланхолия е в резултат от недостатъчна увереност в себе си. От една страна, може много добре да осъзнавате, че носите духовна светлина в себе си, че сте чувствителен, състрадателен и мъдър човек. Но от друга страна има наранено дете във вас, което иска признание и разбиране от външния свят. Съществува част от вас, която жадува за външно внимание и безопасност. Но ви се струва, че никога няма да го получите в достатъчна степен или няма да получите никога това признание, към което се стремите, защото сте различни. Често обкръжението ви не разпознава реалните ви възможности и следователно, не може да ви признае и подкрепи.
Вашето наранено вътрешно дете не може никога да бъде излекувано от някой външен, а само от вас, от вашата собствена сила и мъдрост. Грижейки се за собствената си болка и скръб, вярвайки си, когато никой друг не го прави, само по този начин ще достигнете до вътрешна самоувереност. Веднъж забелязали този източник на сила, ще привлечете друго обкръжение, обкръжение, което отразява вас и дълбоките ви стремежи.
Всеки, който страда от духовна меланхолия или от депресия, изпитва силното желание да преодолее земната реалност и да се върне в атмосфера на хармония и светлина, в която пребивава мира и безопасността. Обръщам се към всички вас – настоятелно ви моля, да вярвате и отново да разчитате твърдо на вътрешната си Светлина. Светлината, която предоставя любов и безопасност е достъпна тук и сега. Тя гори в собственото ви сърце и ви моли отново да съсредоточите вниманието си на нея. Ние (от другата страна) се опитваме да облекчим бремето ви, но никой не може да ви помогне, ако не вярвате на собствената си Светлина и не я разпалите отвътре.
Изключително важно е да не се оставите да ви задавят меланхолията и депресията. Това е опасен капан, в който можете да изгубите напълно своя път, защото губите контакта със своята същност: ангела, съществото от Светлина, което живее във вас. В период на депресия или носталгия може да е полезно да останете спокойни и да дишате дълбоко. Осъзнайте движението на въздуха по цялото си тяло, с всяко вдишване и издишване можете да произнасяте на глас (нежно, за себе си): „Аз съм този, който Съм. Прекрасен съм, такъв какъвто съм”.
Обкръжавам ви със Светлината си. Щом открехнете вратата към повече увереност в себе си, към повече самоуважение, което произлиза изцяло от вътрешното ви аз, Светлината ще заструи отвътре. Светлината на собствения ви Висш Аз, Светлината на Христовата енергия и Светлината на всички помощници, наставници и ангели, които ви обичат и поддържат от царствата около Земята.
Дошло е време за преобразуване. Точно сега, в трудното време, ви моля да продължите с високо вдигнати глави, моля ви да се съсредоточите към хоризонта на Новата Ера. Реалността на хармонията и любовта ви очаква; това е ваше наследство и мнозина ще го изпитат още в този живот. Ключът е да повярвате в себе си и да вярвате, че ще ви бъде дадено всичко, което ви е нужно. Не се страхувайте от тъмнината, защото вие сте по-силни. Светлината не може никога да бъде победена. Светлината очаква с любов и търпение, кога ще протегнете ръка и ще отворите вратата.
Страх от собствената си сила
И накрая ми се иска да спомена следващата преграда, причина за много смущения в емоционалното тяло. Все още говоря за енергиите, които ви пречат да стигнете до вътрешен мир и яснота. Това може да е гневът, може да е депресията, но може да е и страхът, и това е третата преграда.
В голяма степен, страхът е свързан с недостатъчна вяра в собствените подбуди, чувства и интуиция. Съмнявайки се в своите усещания, предизвиквате много безпокойства и цяла серия емоции, които ви отклоняват все повече и повече от центъра. Когато сте изпълнени със страх, интуицията ви е блокирана. Интелектът и емоциите са завзели властта и създават паническа, хаотична ситуация. Защото интелектът и емоциите имат нужда от интуицията като основа в сърцето. Само тогава могат да са ви полезни.
Ако напуснете сърцето, интелектът започва да работи интензивно, а емоциите нямат и миг покой. Тогава страхът може да ви завладее и да се прояви по различен начин в разни ситуации. Може да започнете да се съмнявате в най-очевидното и да правите от всичко проблем. Нервни сте и това ви пречи да сте в мир и спокойствие със самите себе си.
Ключът в такива ситуации е да се освободите от всичко, което ви безпокои и да се върнете назад към сърцето, към чувствата си. Какво усещате,в действителност зад всичките тези неспокойни мисли и объркани емоции? Дишайки дълбоко с корема, може да се върнете към същността си. След това може да почувствате облекчение отвътре, точката на тишината, която се намира зад вашите мисли и емоции. Можете да усетите мислите и емоциите като обвил ви облак, върху който можете или не, да съсредоточите вниманието си. Точно тогава ще възстановите усещането си за свобода – способността да избирате определена мисъл или емоция.
Ако предполагате, че мислите и емоциите ви са истински, ще бъдете изцяло погълнати от тях и ще продължите да ги следвате. Но напълно е възможно да направите крачка назад и да кажете: „Стоп. Ще оставя мислите и емоциите такива, каквито са и се връщам назад. Прониквам дълбоко в себе си и усещам какво се случва в действителност, защо привличам сега точно такива мисли и емоции”. Щом направите крачката назад, намирате собствената си сила. Самоувереността ви започва да тече спокойно. Облаците се разсейват, мирът и яснотата се завръщат. Тази крачка ще трябва да се повтаря често, защото интуитивната ви природа, животът в сърцето все още не са станали разбиращи се от само себе си за вас. Затова изпитвате страх.
Освобождавате старата определеност. Отсега нататък няма да разчитате безусловно на казаното от майка ви и баща ви, какво са ви учили учителите и правилата на вашите началници. Повече не се доверявате сляпо на резултатите от интелекта или науката. Сега знаете колко непостоянни могат да са емоциите ви и че не винаги са мерило за истината. Благодарение омаловажаването на тези правила – а това е признак на сила – могат да се завърнат страховете и може да се чувствате като подмятан от вълните в бурен океан. Обаче точно такава ситуация ще ви кара да се насочите навътре и да усетите: „Кой съм аз? Какво е положението ми в този свят? Не позволявам външни обстоятелства да ме водят за носа, а само вътрешният ми компас”. Точно благодарение на този вътрешен компас ще излезете в Новата Земя.
Всеки път, когато контактувате с вътрешния си център, правейки крачка назад, откривате обновена яснота в душата си. От тук можете да наблюдавате емоциите си без да сте ангажирани с тях. Можете да наблюдавате гнева си и да му пращате любов. Можете да забележите депресията си и да си подадете ръка за помощ. Можете да различите страха си и да му изпратите освобождаваща енергия. Всъщност сте собствения си Месия. Няма месия извън вас. Има хиляди месии, които искат да се доберат до вас; но само вие можете да отворите сърцето си и да приемете Светлината. Ето в какво всъщност се състои идването на Новата Ера: отваряте сърцата си. Вие сте тези, които действително живеете на Земята, ние сме само помощници. Вие решавате да действате, за което можем да изкажем дълбоко уважение. Ние винаги сме ви под ръка, за да споделим нашата любов и светлина.
Вие сте храбри. Смели. Войните на Новата Ера. Моля ви, да се доверявате на сърцето си и на своята мисия. Всеки път, когато сте препълнени с тежки емоции, с тъмни мисли, спрете за миг, свържете се с вътрешния си аз, с центъра на тишината в себе си. Това е котвата на Новата Ера. Тя е спусната вече. Спокойствието вече съществува в сърцето ви. Единственото, което си струва да направите сега, е постоянно да се завръщате към него и отново да се свързвате с фокуса на спокойствието и яснотата.
Не вярвайте на объркването, то няма да ви даде истината. Не вярвайте в драми, в интензивни емоции. Доверявайте се на мирния, ясен глас на сърцето си. Знайте, че не сте сами. Ние сме с вас на всяка крачка от този път. Обичам ви и ви моля да приемете енергиите на любовта сред вас. Моето пламенно желание е да ви служа в този исторически момент, да ви подкрепям по вашия, понякога напрегнат, път към Светлината.Приемете любовта ми.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Отношенията през Новата Ера
Ченълинг представен пред аудитория на 5 февруари 2006 година в Ойстервийк, Холандия
Скъпи приятели,
днес съм сред вас и изпитвам огромна радост и щастие. Енергията ми се разлива върху вас и както имахте възможност да усетите, това не е лекция в традиционен смисъл на думата. В допълнение на информацията ви предавам определена енергия, а вие сте част от всичко това, както и аз, както и Памела и Герит. Намирайки се тук, създаваме поле или вихър, енергията в стаята е канал към Земята. По този начин това място е свещено. Всяко място, където се събират заедно хората-ангели в човешки тела с намерението да посеят своята светлина на Земята, там е земята свещена.
Иска ми се да разкажа накратко за феномена „ченълинг”, отскоро станал толкова популярен. Всички сте запознати с понятието „прана”, използва се от йогите и в източната философия. Праната е духовна енергия, която поемате с всяко вдишване. Смисълът е, че когато поемате въздух, вдишвате не само кислород, но и енергия – жизнената сила, космическа енергия, която превъзхожда физическата и ви дава възможност да живеете. Но искам да подчертая, че както всеки вдишва прана заедно с кислорода при дишането си, по същия начин приема непрекъснато послания по свой собствен начин. Ченълингът не е прерогатив само на няколко човека със специална дарба. Ченълингът е най-естественото нещо в света. Знаете, че не може да живеете без енергия. Не можете да съществувате и да преуспявате без космическа енергия. Както не можете да живеете само със кислород, така не можете да изпълнявате основните си функции без енергията, която е вашия Дом. Земята и космосът, кислородът и праната, са необходими, за да изявите напълно човешките си качества в земната реалност.
В първото послание от новата серия ви нарекох пазачи на вратата – тези които отварят вратата за все повече Светлина към Земята. Но също сте и мостостроители, тези, които посредничат между космоса и Земята, тези, които са канал за космическата енергия. Това е нещо, което действително правите, което имате потребност да правите, за да се усещате радостни, целеустремени и здрави. Всеки път, когато използвате интуицията си, приемате послания, всеки път, когато надникнете дълбоко навътре и разпознавате как възприемате нещата и как искате да ги промените. В тези мигове формирате канал с Висшия си Аз и се свързвате с мъдростта на неземните, космически сфери, които могат да ви подкрепят при постигането на целите ви тук на Земята. Всеки от вас по някакъв начин приема послания щом се настрои към великата си същност, която е извън пределите на пространството и времето.
Днес споделяме енергиите си и се присъединяваме към потока космическа енергия, който проправя пътя си към Земята, към тази Нова Ера. Новата Ера не е вече само видение за бъдещето. Тя се проявява в ежедневието на безброй хора. Когато четете вестници или гледате телевизия може да ви се струва, че все още не е настъпила. Но пробуждането, предизвикано от Новата Ера, започва на индивидуално ниво, а не на правителствено, на ниво учреждения и организации. Точно в ежедневното битие се проявява новата енергия. Потокът на сърцето ви ви кани и примамва да живеете и действате с неговата лекота и мъдрост. Точно така става раждането на Новата Ера, чрез обикновените индивиди, които са внимателни към шепота на сърцето си. Духовната основа на всяка реална промяна или трансформация винаги е основано на осъзнаването му. Старите бастиони на силата рухват не чрез насилие, а от нежната енергия на сърцето. Ако сърцето поеме лидерството, старото ще претърпи поражение не под натиска на силата и жестокостта, а под натиска на любовта.
Отношенията през Новата Ера
През Новата Ера отношенията претърпяват основна трансформация. Често отношенията предизвикват във вас силни емоции, простиращи се от голяма радост до дълбока агония. В отношенията си можете да осъзнаете вътрешната болка, която е много по-стара, отколкото вашия човешки опит.
През този век сте поканени и често сте поставени пред необходимостта да постигнете дълбоко излекуване в областта на отношенията. Благодарение на присъстващата нова енергия е възможно преобразуването на диструктивните елементи в позитивни, в равнопоставен обмен на енергии между вас и друг човек. Обаче излекуването и личното преобразуване може да означава също, че ще се избавите от тези отношения, чрез които не можете да се изразите по нужния начин. Често това означава, че дори и силно да обичате някого, ще ви се наложи да кажете „сбогом”, защото вътрешният път ви води на друго място. Независимо дали ви води към нови отношения или раздели всички може да се срещнете с големи проблеми в личните отношения. Зовът на сърцето, зовът на сърдечните енергии, който известява Новата Ера, е навлязъл в ежедневието ви и повече не можете да игнорирате тази енергия.
За да поясня защо отношенията могат да причинят такава болка и да преобърнат живота ви нагоре с краката, бих искал да разкажа за древната болка, която носите в душата си. Тази болка е много стара, много по-стара от този живот, дори по-стара от всичките ви животи на Земята. Искам да ви върна към изначалната болка от раждането на душата.
„Някога много отдавна” всичко било цяло и неделимо. Можете ли да си го представите? Пуснете въображението си да плува свободно за малко. Просто си представете, че не сте в тяло, че сте същност от чисто съзнание, част от огромно енергийно поле, което ви обгръща уютно отвсякъде. Усещате се като част от това единство, усещате, че се грижат за вас безусловно. Усетете как това енергийно поле ви обгръща като огромна и уютна завивка, като много любвеобилна енергия, която ви дава възможност да изследвате и да се развивате свободно, без да се съмнявате в себе си или във вътрешното си право да бъдете това, което сте. Няма безпокойство, няма страх. Усещането за комфорт и безопасност е средата, в която сте били преди да се появите като индивидуална душа.
Вътре в това божествено съзнание или под „покривалото на любовта”, в някакъв момент било решено да бъде променена ситуацията. Това е трудно да се обясни с човешки думи, възможно е да успеете да си представите, че в Бог, в тази сплотена осъзнатост, се появил стремеж „към нещо друго”, различно от единството. Това било жажда за опит. Когато сте в пълно единство с чистото битие, вие не живеете… просто сте. Независимо от екстаза и пълната безопасност в Бога част от тази космическа осъзнатост поискала да изследва и да се променя. Тази част се отделила „от себе си”.
Точно вие сте тази част от Бога. Съзнанието ви се съгласило някога за този експеримент за отделяне от единството. За да станете „Аз”, същество в себе си, отделна осъзната индивидуалност. Това било гигантска крачка. В дълбините на своята същност сте усещали, че това е хубаво. Усещали сте, че жаждата за творчество и промяна е позитивен, ценен устрем. Обаче в момента на отделянето от единното поле е възникнала болка. За първи път в паметта ви, в живота ви, сте усетили силна болка. Били сте откъснати от царството на любовта и безопасността, които са били напълно очевидни за вас. Това е болката от раждането, за която говоря. Дори при първия ви самостоятелен опит нещо в съкровената ви същност ви казва: „това е правилно, това е ваш избор”. Но болката била толкова силна, че сте се объркали във външните нива на вашата същност и сте загубили посоката. Станало трудно да поддържате връзка със знанието вътре в себе си, с вътрешното ниво, където сте Бога и знаете, „че всичко е наред”.
Тази измъчена част от вас, която се появила по това време, наричам „вътрешно дете”. От една страна, вашата душа, вашата уникалност носи в себе си висшата ценност на чистото божествено знание, а от друга – травмираното космическо дете. Единството на Бог и Детето, на знанието и опита, се отправило на дълго пътешествие. Тръгнали сте по пътя на индивидуалната душа. И сте започнали да изследвате и изпробвате, какво е да си „Аз”, отделен индивид.
Бог преобразувал част от самия себе си в Душа. На душата е нужен опит, за да постигне божествения източник. Душата трябва да живее, да преживява, да открива, да се саморазрушава и възстановява… за да усети истински коя е в действителност, а именно Бога. Самоочевидното битие, единно и цялостното, било разрушено и трябва да бъде възстановено чрез опита. Сам по себе си това е велик творчески подвиг. Раждането на самосъзнанието е действително чудо! То не е съществувало преди.
Често се опитвате да прекрачите границите на вашата индивидуалност, за да изпитате отново единството и дълбокото единение. Бихте могли да кажете, че това е целта на вашите духовни търсения. Но за момент се замислете: от божествена гледна точка, точно индивидуалността, разделението създава чудото! Състоянието на ЕДИНСТВО е нормална ситуация, „както е било винаги”. В чудото на битието – индивидуалната душа – е скрита невероятна красота, радост и творческа сила. Причината, поради която не виждате нещата по този начин е, че и досега се борите с болката от раждането ви като душа. Някъде дълбоко вътре във вас отеква първоначалния вик от болката и предателството: това е спомена ви за откъсването от Майката/Бащата, загубата на всеобхватното покривало от любов и безопасност.
В своето пътешествие през времето и опита сте минали през много изпитания. Изпробвали сте различни видове форми. Имало е само няколко въплъщения, когато не сте били в човешко тяло, но това не е толкова съществено. Какво, според мен, има значение в този контекст – през цялата тази дълга история сте се ръководили от два различни мотива. От една страна, влечението към изследване, съзидание и обновление, а от друга, тъгуване по живота, усещането за изгонване от рая и подтискащата самота.
Чрез смелата, напредничава част от самите себе си, чрез енергията, която ви е избутала от космическата вътрешност, сте преживели и създали много. Но поради болката от раждането и тъгуването по Дома, които носите вътре в себе си, ви се е наложило да се сблъсквате с много травми и разочарования. Затова вашето творчество не винаги е било доброжелателно. По време на пътешествието си през времето и пространството сте извършвали действия, за които сте съжалявали. Действия, които могат да бъдат наречени „лоши”. Тези действия, от наша гледна точка, са резултат от решителността ви да се „потопите в опита”, от смелостта ви да навлезете в неизвестното. Обърнете внимание, щом сте решили да станете индивидуалност, щом сте решили да се откъснете от очевидното единство, не можете да преживявате само светлината. Трябва да опознаете всичко ново. Затова имате усещане за тъмнина. Изпробвате всичко, което съществува, в най-големи крайности.
В настоящия момент на развитие сте достигнали до осъзнаването, че всичко стои или пада със силата, с която прегръщате своята „индивидуалност”. Трябва действително да прегърнете своята божественост и от това самоосъзнаване да изпитате радост и изобилие. В момента на космическото ви раждане, откакто отчаянието и болката са ви обкръжили, сте започнали да се усещате малки и незначителни. От този момент сте започнали да търсите това, което може да ви спаси. Могъщество или сила извън вас, бога, лидера, партньора, детето и т.н. В процеса на пробуждане, който изживявате сега, започвате да разбирате, че желаната от вас безопасност не може да бъде намерена в нещо външно, не е важно какво е – баща, любим или бог. Колкото и силни да са стремежът или тъгата по Дома, „въплътени” в тези отношения, не можете да намерите в тях необходимата ви безопасност, дори и в отношенията си с Бог.
Богът, в който вярвате, Богът, който сте наследили от традициите, не оказва положително въздействие върху вашия мироглед – това е Бог извън вас. Това е Бог, който определя какво да правите, планиращ вашия път. А такъв Бог не съществува. Вие сте същността на Бога, вие сте творческата Му част, решила да върви по свой път и да опита от всичко по напълно различен начин. Били уверени, че ще можете да се излекувате от първородната травма. Можете да кажете, че необузданата енергия на изследването и промяната е мъжка, докато сливането, обединението, енергията на Дома, е женска. Но тези енергии са вашата същност. Като душа не сте нито мъж, нито жена. По същество сте едновременно и мъж и жена. На това пътешествие сте тръгнали и с двете съставки. А сега е настанало времето да им позволите да работят заедно, в хармония, като по този начин откриете единението в себе си. След продължително отричане на собственото си величие, ще започнете да осъзнавате, че няма друга алтернатива, освен да сте Бога, към който толкова много се стремите.
Това е окончателния пробив към просветлението: да разберете, че вие самите сте Бога, който жадувате. Отвън няма нищо, което може да доведе в сърцето ви собствената ви сила, вашата цялостност. Вие сте същността Му, вие сте същността на единството, винаги сте били единни! Винаги сте очаквали себе си!
Запалването на пламъка на самоосъзнаването вътре във вас носи такава радост, такова дълбоко усещане за завръщане в Къщи, че поставя отношенията ви в нова светлина. Например, много по-малко ви интересува мнението на другите. Ако някой ви критикува или ви няма доверие, вие не го приемате автоматично на лично ниво. Много по-слабо усещате влиянието или желание за ответна реакция. По-лесно позволявате на тези емоции да ви напуснат и за двама ви намалява потребността да се защитавате. Когато емоционално сте уязвими за мнението на другите хора, означава, че вътре изпитвате презрение към себе си и това ви кара да обръщате внимание на чуждото мнение. Не можете да се справите с презрението към себе си чрез конфликт с другите, може да успеете само ако навлезете дълбоко и изследвате емоционалните си рани. Те са много по-стари от този конкретен момент на самоотричане.
Фактически цялата болка от самоотричането, болката в отношенията, води своето начало от неизлекуваната рождена болка. Може да изглежда, че правя прекалено голяма крачка, защото има най-различни сложни ситуации в отношенията, които сочат, че болката има много по-повърхностен произход. Може да ви се струва, че причината за болката ви е в партньора ви – нещо, което е направил или не е направил. Може да ви се струва, че нещо друго вътре във вас ви причинява болка. И тогава стигате до извода, че решаването на проблема е в поведението на другите. Но позволете ми да кажа: в действителност, работите върху лечението на древна болка във себе си. Ако не осъзнавате това, може много лесно да се забъркате в проблемни отношения, което може да е изключително болезнено.
Особено в отношенията между мъжа и жената (в любовните отношения), често помежду си, се опитвате да изградите нещо подобно на единство и безопасност, наподобяващо изначалното състояние на единство, което смътно си спомняте. Опитвате се подсъзнателно да пресъздадете комфортното усещане за обвиване с покривало от безусловна любов и приемане. Обаче, ако детето във вас се вкопчи в детето на партньора ви, прекалено често се получава задушаване и на двамата партньори, което блокира действителното им самоизразяване.
Какво се случва? Ставате емоционално зависими, изпитвате необходимост от любовта и одобрението на другия човек за собственото ви благосъстояние. Зависимостта винаги предизвиква възникването на проблеми със силата и контрола, защото възниква желание в някаква степен да се контролира поведението му. Това е началото на диструктивните отношения. Да се откажеш от своята индивидуалност в отношенията, бъдейки воден от подсъзнателния си стремеж за абсолютно единство, е диструктивно, както към себе си, така и за другия човек.
Истинската любов между двама човека са две енергийни полета, които могат да функционират напълно независимо едно от друго. Същността на всеки е единството вътре във себе си и на тази база е връзката с другите. В отношенията, когато двамата партньори зависят един от друг, ще откриете неконтролиран стремеж за „органична цялост”: нежелание или неспособност да се действа без другия. Това води до затлачване на енергиите, което може да се наблюдава в аурата във вид на енергийни шнурове, чрез които партньорите се подхранват един друг. Подхранват се с пристрастните енергии на зависимост и контрол. Подобен вид объркване на енергиите показва, че не поемате отговорност, че не осъзнавате старата душевна рана, която можете само вие да излекувате. Ако се обърнете към тази дълбока болка и поемете отговорност, ще забележите, че нямате нужда от никого, за да бъдете цялостни и се освобождавате от диструктивния аспект на отношенията.
Кармични отношения
В този контекст ми се иска да поговорим за „кармичните отношения”. Под това понятие разбирам отношения между хора, които са се познавали в предишни животи и са изпитали силни емоции един към друг. Признак на кармичните отношения е, че партньорите носят вътре в себе си неразрешени емоции, такива като вина, страх, зависимост, ревност, гняв и други подобни. Благодарение на неизразходвания емоционален „заряд”, се привличат един към друг и в новото въплъщение. Целта на новата среща е да си предоставят възможност да решат назрелия проблем. Това се случва чрез повторение на проблема за кратък период от време. Срещайки се първия път, кармичните „играчи” изпитват настоятелна потребност да се сближат и след известно време започват да повтарят своите стари емоционални роли. Сцената е изградена така, че отново да се сблъскате със стария проблем, и ако е възможно, да го решите по по-просветлен начин. Духовната цел от повторната среща е да се направят други избори, различни от тези в миналия живот.
Давам пример. Представете си жена, която в миналия живот е била с мъж, собственик и командир. След известно време отношенията й омръзват и тя ги прекъсва. Мъжът се самоубива. Жената изпитва угризения. Тя вярва, че има вина. Навярно е трябвало да му даде още един шанс? Тя носи чувството за вина през целия си останал живот.
В следващ живот се срещат отново. Между тях се усеща странно привличане. В началото мъжът е необикновено очарователен и тя е център на вниманието му. Той я обожава. Завързват отношения. От този момент той става невероятно ревнив собственик. Той я подозира в измяна. В нея бушува вътрешна борба. Тя е ядосана и разстроена, че напразно е обвинявана, но също така изпитва и странното задължение да му прости и да му даде втори шанс. Тя си мисли, че той е наранен, че не може да се справи със страха си да не бъде изоставен. Възможно е, да му се помогне в това отношение. По този начин тя оправдава своето поведение, но реално позволява да бъдат нарушени личните й граници. Отношенията влияят отрицателно на самооценката й.
Най-освобождаващият избор за жената е да прекъсне отношенията и да продължи пътя си без да изпитва вина. Болката и страхът на мъжа не са нейна отговорност. Неговата болка и нейната вина водят до деструктивни отношения. Тези отношения вече са били емоционално заразени в предишното въплъщение. Значението на новата среща е жената да се научи да се освобождава от чувството за вина, а мъжът да се научи да стои емоционално самостоятелно на краката си. И така, единствената реалност е прекъсването на отношенията. Решаването на кармичния проблем за жената е да се освободи от чувството за вина. „Грешката” допусната от нея в миналия живот не е в това, че е изоставила мъжа си, а в поемането на отговорност за неговото самоубийство. Скъсването на отношенията в този живот, отново ще остави мъжа насаме с неговите болка и страх, което ще му даде възможност отново да се срещне с тях, а не да ги избягва.
Кармичната среща можете да разпознаете по факта, че другия човек ви се струва странно познат. Доста често е налице взаимно привличане, нещо привлекателно витае „във въздуха”, което ви кара да бъдете заедно и да се опознавате. Ако се представи възможност, силното привличане може да прерасне в любовни отношения или в тежък „крах”. Изпитваните от вас емоции могат да ви препълват и да си мислите, че сте срещнали родствената си душа. Обаче обикновено не е така както изглежда. В такива отношения винаги има проблеми, които рано или късно изплуват на повърхността. Често партньорите се оказват въвлечени в психологически конфликт, главните съставки на който са: властта, контрола, зависимостта. С това се повтаря трагедията, която носят подсъзнателно от миналото си въплъщение. В миналия живот може да са били влюбени, родител и дете, началник и подчинен или някакви други отношения. Но са докоснали един в друг дълбоката вътрешна болка с неверието си, със злоупотребата със сила или напротив, с прекалено голямата привързаност. Силните емоционални отношения между тях са станали причина за дълбоки белези и емоционални травми. Точно по тази причина силното притегляне, а също и отблъскване, могат да бъдат толкова жестоки, когато отново ги срещнете в новото въплъщение.
Духовната покана към всички души, енергийно ангажирани по подобен начин, е да се освободят един друг и да станат същества „сами по себе си”, свободни и независими. Споменатите тук кармични отношения, почти никога не са дълготрайни, стабилни, любящи отношения. Често основната цел на тези отношения е освобождаването един от друг. Това е нещото, което не сте успели да направите в един или няколко предишни животи, но сега имате възможност да се разделите с мир и любов.
Ако сте се оказали в отношения, които се характеризират с наситени емоции, които предизвикват много болка и гняв, но които не можете да прекъснете, моля ви, разберете, нищо не ви задължава да останете с този човек. Разберете, често силните емоции се предизвикат от дълбока болка, а не от силна любов. Енергията на любовта е извънредно спокойна и мирна, радостна и вдъхновяваща. Тя не е тежка, изтощителна и трагична. Ако в отношенията се наблюдават такива усещания, настанало е време за раздяла, за „да не ги отработвате” още веднъж.
Понякога се убеждавате, че трябва да останете заедно, защото имате „обща карма” и сте задължени да я „отработите заедно”. Хващате се за „природата на кармата” като аргумент за да продължите отношенията си, макар да страдате силно. В този случай изкривявате понятието карма. Вие не отработвате кармата заедно: кармата е индивидуална. Кармата в споменатите по-горе отношения, често изисква напълно освобождаване, отказване от такива отношения, разбиране, че сте цели сами по себе си. Повтарям отново: разрешаването на кармата е във вашия собствен избор. Другият човек може да се докосне до нещо вътре във вас, което да предизвика многочислени драми. Но вашата единствена задача и предизвикателство е да се справите с вътрешната си болка, а не с проблемите на другия човек. Носите отговорност само за себе си.
Това е важно да се осъзнае, защото е един от многото капани в отношенията. Вие не носите отговорност за партньора си, и той/тя не носи отговорност за вас. Решението на собствения ви проблем не се намира в поведението на другия човек. Понякога така сте обвързани с вътрешното дете на партньора си, с емоционално уязвената част от него/нея, че имате усещането, че сте единственият, който може да го „спаси”. Или партньорът ви изпитва същото по отношение на вас. Но това не върши работа. Само ще засилвате усещането за безсилие и жертва в другия човек, докато може да е много по-полезно да ударите чертата и да се погрижите за себе си. Това е вашето предназначение да се чувствате цялостни и пълни, сами по себе си. Това е най-важното условие за наистина удовлетворяващите отношения.
Лечебни отношения
Съществуват лечебни и разрушаващи отношения. Отличителната черта на лечебните отношения е, че партньорите се уважават такива, каквито са, без да се опитват да се променят един друг. Изпитват огромно удоволствие да са един с друг, но не изпитват безпокойство, отчаяние или самота, когато другия човек не е до тях. В такива отношения предлагате разбиране, подкрепа и одобрение за любимия/та без да се опитвате да решавате проблемите му. Отношенията са изпълнени със свобода и мир. Разбира се, от време на време има неразбиране, но предизвиканите емоции са краткосрочни. И двамата са готови да прощават. Между тях съществува сърдечна връзка, благодарение на която не приемат емоциите или грешките на партньора на лично ниво. Тъй като това не предизвиква дълбока болка, те не му придават голямо значение. И двамата партньори са независими емоционално. И двамата не черпят своята сила и благосъстояние от одобрението или присъствието на своя съпруг/а. Той/тя не запълва празнина в живота си, а допълва нещо ново, жизнено.
В лекуващите отношения партньорите също могат да се познават от едно или няколко предишни въплъщения. Но в този случай е малко вероятно да съществуват описаните по-горе емоционални кармични връзки. Две души могат да се познават от предишен живот по невероятно ободряващ и подкрепящ начин. Като приятели, партньори или родител и дете, се разпознават като родствени души. Това поражда здрава връзка в продължение на няколко живота.
Ще приведа друг пример. Младеж израства в бедно семейство някъде в Средните векове. Той е мек и чувствителен, различава се много от обкръжението си. Семейството му се състои от трудолюбиви, но доста груби хора, които не се интересуват от неговата мечтателна, „непрактична” природа. Вече голям отива в манастир. В действителност той не е щастлив там, защото живота му е строго регламентиран и сред живеещите има малко топлина и приятелство. Обаче там има и доста различен човек. Това е свещеник с доста висок ранг, непокварен от властта, който искрено му симпатизира. Ден след ден се интересува как се чувства, дава му приятна градинарска работа. Всеки път, когато се видят, между тях възникват усещане на признание, на единомислие. Мълчалива сърдечна връзка. И макар да не се срещат или разговарят често, свещеникът е надежда и подкрепа за младежа.
В следващия живот този мъж е жена. И отново тя е с нежна, мечтателна натура. Има трудности с утвърждаването си. Като пораства се обвързва с авторитарен, обичащ да командва мъж. Отначало попада под неговата явна и силна харизма, но по-късно осъзнава, че неговото влияние я ограничава и подтиска. Но независимо от това й е трудно да го изостави. На работата си понякога разговаря за това с колега, който е доста по-възрастен от нея. Той я насърчава да отстоява твърдо себе си, да остане вярна на своите интереси. Всеки път, когато разговаря с него, тя усеща интуитивно, че той е прав. По-късно, след продължителен вътрешен конфликт, се развежда с мъжа си. Сега отношенията с колегата се променят. Тя изпитва симпатия към него. Оказва се, че е самотен. Тя се усеща толкова свободно с него, все едно се познават от дълги години. Започват нежни, отпускащи, подкрепящи и двамата, отношения. Симпатията възникнала в тях през миналия живот, сега преминава в удовлетворяващи отношения на мъж и жена.
Това са лечебни отношения. Жената е взела важното решение да напусне съпруга си и да избира сама. С това е потвърдила емоционалната си независимост. Това от своя страна е създало основа за любящи, добре балансирани отношения със сродна душа.
Души-близнаци
Сега искам да ви разкажа за душите-близнаци, вероятно познато на всички вас понятие. Мисълта за душите-близнаци е привлекателна за всички ви, обаче, потенциално е доста опасна, защото може да се интерпретира по такъв начин, че да усили рождената болка и емоционалната зависимост един от друг, вместо да ви избави от тях. Това се случва в тези случаи, когато идеализирате понятието души-близнаци като човек, който е напълно подходящ за вас, който ви прави „цялостни”. Това е разбирането за душата-близнак като вашата „втора половинка”. Тогава си внушавате, че единството и безопасността, които толкова дълбоко ви липсват, може да бъдат открити в някой друг, който да ви съответства съвършено.
В съответствие с това „незряло” разбиране за душите-близнаци, душите се разглеждат като две половинки, които заедно създават едно цяло. Обикновено двете половинки са мъжка и женска. Такова разбиране не само предполага, че сами по себе си сте непълноценни, но и обезателно трябва да бъдат „мъжка” и „женска”. Вероятно забелязвате, че такова разбиране от духовна гледна точка е нездраво и безполезно. Това ви прави зависими от някой външен. Отрича вашия божествен произход, от който се подразбира, че сте същност на ВСИЧКО, и мъжко, и женско, че сами по себе си сте цялостни и завършени. Поражда всички видове илюзии, които ви отдалечават от Дома. Под „Дом” разбирам собственото ви Аз, божествената ви част. Не е предвидено нито една душа да бъде нечия половинка.
В действителност, душите-близнаци съществуват – буквално са това, което означава думата – близнаци. Това са души с еднакъв „чувствителен тон” или вибрация, или може да се каже, че са родени едновременно, както биологическите близнаци. Едновременното раждане е уникален момент във времето и пространството, което създава уникално заредени с вътрешна чувствителност души. Но те по никакъв начин не са зависими една от друга. Не са нито от мъжки, нито от женски пол. Но определено са настроени една към друга и са родствени души.
Каква е причината за появата на душите-близнаци? Защо съществуват? Ех…, често си мислите, че причината за съществуването на нещо е учебен процес, на който (съществуването) влияе. Но не е така с душите-близнаци. Целта е просто радостта и творчеството. Душите-близнаци нямат функции в дуалността. Съществуването им не налага научаването на нещо. Ще срещнете своята душа-близнак, когато напуснете дуалността, когато отново се идентифицирате с вътрешния Бог, когато сте цели, неразделни, способни да приемете произволна форма или вид. Душите-близнаци се срещат отново на обратния път към Къщи.
Нека за миг да се върнем към началото на пътешествието. Тогава, когато напускате състоянието на единство и ставате индивиди, когато навлизате в дуалността. Изведнъж се появява тъмнината и светлината, малкото и голямото, болното и здравото и т.н. Реалността е надробена. Повече нямате критерии за това кои сте в действителност. Отначало се идентифицирате като „част от цялото”. А вече сте отделна част от цялото. Но без да го осъзнавате, някой ви съпровожда, някой, който е равен с вас, приличащ на вас, повече от всички други. Вие сте били „в едно пространство”, под покривалото на единството сте били толкова близо един до друг, че дори не сте знаели, че сте двама, докато не се родите. Това, което ви свързва е отвъд пределите на дуалността, нещо, което я предшества. Трудно е да бъде описано с думи доколкото противоречи на обичайното ви усещане за идентичност, в което или сте сам, или сте двама, но не може да бъдете едновременно и двете.
И така, и двамата се отправяте на пътешествие, на дълго пътешествие с много преживявания. И двамата сте изпитали крайностите на дуалността, за да се убедите постепенно, че същността ви не е в дуалността, а извън нея, в нещо, което е в основата й. Щом започнете да осъзнавате лежащото в основата единство, започвате обратния път. Бавно и по-малко губите привързаността си към външните неща, такива като власт, слава, пари или престиж. Все повече разбирате, че ключа не е какво преживявате, а как го преживявате. Сами създавате своето щастие или нещастие чрез състоянието на осъзнатост. Изследвате силата на собственото си съзнание.
След като преминете през всички излитания и падения в дуалността и благодарение на натрупания опит, ще настъпи момента, когато ще се срещнете с душата си близнак. В енергиите и вида на душата-близнак ще разпознаете дълбока част от себе си, своята същност извън дуалността и благодарение на това разпознаване, ще започнете да се разбирате много по-добре кой сте в действителност. Вашият близнак е критерий за вас, който ви извежда отвъд ограничените вярвания, отгледани от вас и приети през този и предишните животи. Освобождавате се, когато видите отражението си в близнака; това е като напомняне и няма нищо общо с емоционалната зависимост. Тази среща помага на всеки от вас да стане силен, самоосъзнат индивид, изразяващ своето творчество и любов на Земята. Тя ускорява пътешествието ви обратно, тъй като ви позволява да стъпите на по-високо ниво на единство, при това запазвайки напълно своята индивидуалност и своята уникалност.
В края на краищата всички сме едно. Поддържа ни енергия, която е универсална за нас. Но в същото време във всеки от нас има индивидуалност. Душата-близнак е свързващото звено между индивидуалността и единството. Тя наподобява стъпало по пътя към единството. Ако се съедините с душата си близнак съзнателно и материално, ще внесете нещо ново: ражда се трета енергия от съвместното действие. Тази енергия винаги помага да се увеличи осъзнаването на единството в много по-голям мащаб, отколкото само при двамата. Благодарение на това, че се намират на пътя за Дома, душите-близнаци се стремят да закотвят енергиите на любовта и единството в Земята и го правят по уникален за талантите и уменията им начин. По този начин любовта на душите-близнаци изгражда стъпало по пътя между „да си един” и „да си Единен”.
Между душите-близнаци съществува дълбока вътрешна връзка, но тя не променя факта, че сами по себе си са завършени единици. Тяхното свързване предизвиква любов и радост, тяхната среща усилва творчеството и самореализацията. Те се подкрепят едни други, без да изпадат в капана на емоционалната зависимост или привързаност. Любовта между тях не е предназначена да се направят един друг цели, а да сътворят нещо ново: вместо двама да станат едно, двама да станат три.
Излекуване на болката от космическото раждане
В някакъв момент ще срещнете душата си близнак. И нека това знание да бъде достатъчно. Постарайте се да не живеете с надежди и очакване, които ви отклоняват от тук и сега. В този момент е най-важно да осъзнаете, че любовта и безопасността, които жадувате, присъстват във вас, за абсолютното приемане на себе си не можете да получите ключа от някой друг, дори и от душата си близнак.
Не само в любовните отношения, но и в отношенията родител – дете, съществува изкушението да откриете в другия абсолютното единство и безопасност. Помислете за родителя, който тайно желае, детето му да реализира всичките нереализирани от него мечти или за детето, което и да порасне, продължава да се държи за родителите си и ги смята за своите безопасни небеса.
Важно е да осъзнаете лежащата в основата динамика и мотивация на отношенията си и да ги излекувате със светлината на съзнанието си. Вашата космическа тъга по Дома не може да бъде излекувана в отношенията или чрез тях. Това може да бъде направено от самите вас, като реализирате напълно това, което представлявате, като осъзнаете светлината, красотата и божествеността си. Това е целта на вашето пътешествие.
Също така няма да се завърнете в състоянието на единство, от което сте дошли. „Покривката от любов”, в която сте били родени, съответства на ембрионалния ви стадий. Сега вече сте зрели богове. Вие ще създадете полето на абсолютната безопасност и любов от сърцето си и ще позволите на другите да го използват без каквито и да е условия. Това е същността на Бога: безусловна любов, сияеща, сътворяваща и лелееща, извън всякакви планове и сметки.
Бих искал да ви помоля да помълчим за малко и да усетите наистина вашата индивидуалност, уникалността вътре в себе си. Ако сте обкръжени с хора, тогава за миг почувствайте силно своя „аз”. Безусловно вие сте част от Бога. Това е нещо, което не може да ви се отнеме, това е неопровержимо присъствие, това, което Е.
А сега усетете този неподлежащ на съмнение факт – вашето Аз-присъствие може да бъде източник на радост и сила за вас. Кажете „да” и чудото на вашата същност ще я обхване. Да, Аз съм Аз. Аз съм отделно и съм уникален, аз съм моята същност. Мога да бъда свързан дълбоко с другите, но все пак оставам „аз”. Можете да помислите, че зад този факт лежи самота и пустота, но моля ви, избавете се от тези мисли и усетете силата и жизнеспособността вътре във себе си. Ако действително казвате „да” на своята индивидуалност, ще преживеете увереност в собствените сили и доверие към себе си. На това основание ще създадете любящи отношения, а самотата и пустотата ще се разсеят.
Когато самотата ви прелива, вземете вътрешното си дете на колене. Обърнете внимание на болката му. То се стреми към тотална безопасност, която е познавало, когато е било още ембрион. То иска да види тази безопасност в лицето на партньора ви, в лицето на вашето дете, в лицето на родителите ви, в лицето на терапевта… След това му покажете своето лице. За него имате ангелско лице. Подразбира се, че ще излекувате детето по най-абсолютния начин, за който можете да мечтаете. Нито аз, нито който и да е „майстор” не може да го направи вместо вас. Ние можем само да посочим направлението. Сами сте си спасители.
Накрая бих искал да ви поканя за миг да усетите нашето общо единение. Дори и да не присъствате тук, а четете този материал, усетете нашата взаимна връзка. Сега, свободно и леко, се фокусирайте не на индивидуалността, а на духовното единение. Усетете енергията, усетете, какво ни събира заедно. Това е стремежа за цялостност. А сега си представете, че сме обкръжени от най-могъщата енергия, която съществува, енергията на вашите пробудени аз, енергията на вътрешния ангел. Нека да вдишаме тази енергия и да намерим минутка, за да я усетим дълбоко в себе си.
Благодаря ви за присъствието.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От егото към сърцето IV
Отваряне към Духа
Разграничихме четири етапа на процеса на трансформация от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Сега ще поговорим за последния, четвърти етап – отварянето към Духа. Навлизайки в четвъртия етап, вие откривате в себе си пространството на мира и тишината. Често влизате в контакт с тишината на сърцето, което, както знаете, е от вечността. Всичко, което преживявате е относително в сравнение с това неограничено и всеобхватно същество.
Пространството на мира и тишината във вас се нарича Дух.
Вашите езотерични традиции правят разделение между духа, душата и тялото.
Тялото е физическото място, което душата обитава, за ограничен период от време.
Душата е нефизически, психологически пазител на преживяванията. Тя носи опитите на много животи. С времето душата се развива и бавно се превръща в красив камък с множество фасети и всяка фасета отразява различен вид опитност и основаващото се на нея знание.
Духът не се променя и не израства с времето.
Духът пребивава във времето и пространството. Духът във вас е вечната и извънвремева ваша част, която е Едно с Бог, който ви е сътворил. Той е божественото съзнание, което е в основата на вашето проявление в пространството и времето. Вие сте родени от сферата на чистото съзнание и носите в себе си част от това съзнание през всичките ви проявления в материална форма.
Душата взема участие в дуалността. Всички опитности на дуалността й влияят и я трансформират. Духът пребивава извън дуалността. Той е фона, на който всичко се развива и еволюира. Това е Алфата и Омегата, които вие бихте могли да наречете просто Битие или Източник.
Тишината – външната и особено вътрешната, е най-добрият път към изживяване на вечно присъстващата енергия, която всъщност сте самите Вие на най-дълбокото ниво на вашата същност. В тишината можете да се докоснете до най-чудесното и очевидно, което би могло да съществува – до Духа, Бога, Източника, Битието.
Душата носи в себе си спомените за много превъплъщения. Тя знае и разбира много повече, отколкото вашата земна личност. Душата е свързана с екстрасензорни източници на познание, каквито са вашите превъплъщения в минали животи, водачи и запознанства от астралния план. Въпреки тази връзка обаче, душата може да бъде в състояние на обърканост, на незнание за своята истинска природа. Тя може да бъде травмирана от конкретни опитности и да пребивава определено време в тъмнина. Душата непрекъснато се развива и натрупва разбиране за дуалността, присъща за живота на Земята.
Духът е неподвижния център в развитието на душата. Душата може да се намира в състояние на тъмнина или просветление. Това не се отнася за Духа. Духът е чисто битие, чисто съзнание. Той е в Тъмнината, както и в Светлината. Той е Единството в основата на всички дуалности. Когато достигнете четвъртия етап на трансформация от егото към сърцето, вие се свързвате с Духа. Свързвате се с вашата Божественост.
Когато се свържете с Бога във вас, вие напускате дуалността и едновременно с това запазвате пълно присъствие и сте заземени. В това състояние съзнанието ви е изпълнено с дълбок, но тих екстаз – комбинация от покой и радост.
Осъзнавате, че не зависите от нищо извън вас. Вие сте свободни. Вие наистина сте в света, но не сте част от него.
Връзката с духа в самите вас не е нещо, което се случва веднъж и завинаги. Това е бавен и постепенен процес, в който се свързвате, разединявате се, отново се свързвате… Постепенно фокусът на съзнанието ви се премества от дуалността към единството. Съзнанието се преориентира, откривайки с времето, че повече го привлича тишината, отколкото мислите и емоциите. Под тишина имаме предвид следното: да бъдете напълно центрирани и присъстващи, в състояние на неосъждащо съзнание.
Няма определени методи или средства за достигане до това състояние. Ключът към връзката с Духа не е в простото следване на някакво учение (медитации, пости и т.н.), а истинското разбиране – да разберете, че именно тишината ще ви доведе у Дома, а не мислите или емоциите.
Това разбиране се формира бавно с нарастване на осъзнаването от ваша страна за механизма на вашите мисли и чувства. Вие позволявате на старите навици да си отидат и се отваряте за новата реалност на съзнанието, основано на сърцето. Основаното на егото съзнание вехне и бавно умира.
Умирането не е нещо, което извършвате. То е нещо, на което позволявате да се случи. Предавате се на процеса на умиране. Смърт е просто друга дума за промяна, трансформация. Така е било винаги. Смъртта винаги е освобождаване на старото и отваряне за новото. По време на този процес няма нито един момент, в който „не съществувате”, т.е. сте мъртви според вашето определение за смърт. Смъртта така, както вие я определяте, е една илюзия. И само страхът от промяната ви кара да се страхувате от смъртта.
Вие се страхувате да не умрете не само физически, но също емоционално и ментално още по време на земния ви живот. Но без смъртта всичко би било фиксирано и неподвижно. Бихте се оказали в плен на старата форма – износено тяло, остарели мисловни модели, ограничаващи емоционални реакции. Ще се задушите, нали? Смъртта се явява освободител. Смъртта е като водопад от свежа вода, която разбива старите ръждясали врати и ви изстрелва в нови области на опитността.
Не се страхувайте от смъртта. Няма смърт, има само промяна.
Преходът от съзнание, основано на егото, към живот, основан на сърцето много прилича на преживяване на смърт. Колкото повече отъждествявате себе си с Духа, с Бога във вас, толкова повече освобождавате онова, за което сте свикнали да се притеснявате, и за което сте изразходвали толкова много енергия. На все по-дълбоки нива вие осъзнавате, че наистина не трябва да се прави нищо друго, освен да бъдеш! Когато се отъждествявате с вашето битие, а не с прелитащите покрай вас мисли и емоции, животът ви веднага се променя. Духът не е нещо абстрактно. Това е реалност, която можете да пренесете в живота си. Връзката ви с този най-чист източник постепенно ще промени всичко в живота ви. По своята природа Бог, Духът или Източникът твори по начини, които са почти непонятни за вас.
Духът e тих и вечен и въпреки това е творец. Божествената реалност не може да бъде разбрана чрез ума. Тя може единствено да бъде почувствана. Ако я допуснете във вашия живот и я разпознаете в шепота на сърцето ви, всичко бавно започва да идва на мястото си. Когато сте настроени към реалността на Духа, който е мълчаливото съзнание като фон на всички ваши опитности, вие преставате да налагате вашата воля над реалността. Позволявате на всичко да се върни към естественото си състояние на съществуване. Вие ставате вашия естествен, истински Аз. И всичко това става по един хармоничен и забележителен начин. Чувствате, че всичко се свежда до естествения си ритъм и естествения си ход. Единственото, което следва да правите, е да останете настроени на този божествен ритъм и да освободите страха и неразбирането, които ви карат да се намесвате.
Помощ за другите от нивото на Духа
След като трансформирате съзнанието, основано на егото, в съзнание, основано на сърцето, повече или по-малко сте в непрекъснат досег с вашия вътрешен божествен поток на битието. В подобно състояние на битие не изпитвате потребност или желание да помагате на другите – всичко става съвсем естествено. Вие ги привличате към себе си, но не посредством волята. На енергийно ниво сега вие излъчвате определени вибрации. Във вашето енергийно поле има нещо, което привлича хората. И това не е нещо, което правите, а онова, което сте. Във вашето енергийно поле присъства вибрация, което може да им помогне да се свържат с техния божествен АЗ.
За тях може да бъдете огледало, в което да видят как даден проблем или обстоятелство бива освободено и трансформирано от енергията на разрешението. Те могат да усетят енергията на разрешението, която винаги се формира при контакт с Божествения Аз във вашето същество.
Може да ги научите на нещо, но обучението се случва като просто бъдете самите себе си. Това не става чрез предаване на знания от вас към тях или чрез използване от ваша страна на определени методи на обучение и изцеление. Това се случва просто като си позволите да бъдете този, който сте и изразявайки го по начин, който намирате за най-радостен, вашето присъствие става истински полезно. Когато споделяте себе си с другите, вие им предоставяте пространство за изцеление, а те могат да избират дали да влязат в него или не. Това зависи от тях!
Като лечител или терапевт вие трябва просто да бъдете в контакт с вътрешния божествен поток, с мълчаливото съзнание, което представлява самия Дух. Именно тази връзка променя хората и ги издига на по-високо ниво на съзнание с по-голяма свобода, ако те изберат това за себе си. И ако наистина го изберат, всичко ще се случи в съответствие с техния собствен ритъм и русло.
За да помагате на другите по този начин трябва да притежавате неутралност на чувствата. Това предполага определено ниво на отделяне, на освобождаване на личното ви желание да промените или да „излекувате” другите. Подобно желание, характерно на определен етап за всички Служители на Светлината, не произлиза от истинското разбиране на вътрешния път, който хората желаят да извървят в търсене на тяхната собствена истина. За по-голяма част от хората ще бъде необходимо да се спуснат до самия корен на техните проблеми, преди да се окажат истински готови да ги освободят. Когато направят това, те истински ще „овладеят” решението на проблема и то ще им донесе дълбоко удовлетворение. Възможно е в техните проблеми да познаете някои от проблемите, с които ви се е налагало да се преборите. Молим ви да не забравяте това и не се опитвайте да предпазвате хората от „спускане до дъното”. Ако те решат да се спуснат, ще го направят, независимо от това как ще постъпите или какво ще им кажете.
По-добре е да не сте обвързани емоционално с хората, на които помагате. Емоционалното обвързване е предпоставка за включване на вашата лична воля да излекувате или трансформирате някого. Такова лично желание не помага на другите и в действителност може да създаде блокажи в процеса на тяхното излекуване. Ако ви се иска хората да се променят, това означава, че не пребивавате в пространството на любовта и позволението. И хората го чувстват. Може да си мислите, че ги наблюдавате и разгадавате, но те също ви разгадават.
Четвъртият етап на трансформация от егото към сърцето представлява преминаване отвъд нивото на душата и издигане до нивото на Духа. Разбира се, не искаме да кажем, че душата по някакъв начин стои по-ниско от Духа. Работата се състои в това, че вие сте нещо много повече и по-всеобхватни от душата. Душата е механизъм за придобиване на опитности. Когато се отъждествявате с Духа във вас, с вашия божествен АЗ, всичко, което сте преживели в многото ви животи идва на мястото си. Вие се издигате над опитностите си и не се отъждествявате с нито една от тях. Това действа изцеляващо на душата.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От Егото към Сърцето III
Позволение към старият аз да си отиде
Преходът от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето, преминава през няколко етапа.
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Сега ще поговорим за етап 3.
Преди да направим това, обаче, е необходимо да уточним, че преходът не се извършва по пряк и линеен начин. Има моменти, когато може да се върнете на етап, който вече сте преминали. Но такова връщане може по-късно да доведе до огромна крачка напред. По този начин заобиколния път може да се превърне в най-краткото разстояние. Така също, духовният път на всяка душа е уникален и индивидуален. Затова приведената схема от четири етапа може да се разглежда като начин за осветляване на някои повратни точки в този процес. Схемите и категориите са просто инструменти, позволяващи да се види реалността, иначе неуловима за ума (за вашата ментална част).
След като сте приели вътрешните рани и сте излекували травмираните части на вашето съзнание, което описахме в предходните глави, вашата енергия се издига. Вие позволявате на стария аз да си отиде. Създавате пространство за абсолютно нов начин на живот и усещане. В този раздел бихме искали да ви обясним какво се случва на енергийно ниво, когато освобождавате съзнанието, основано на егото. Когато се преминавате от доминирането на егото към съзнанието, основано на сърцето, на енергийно ниво сърдечната чакра придобива превъзходство над волята или над третата чакра.
Чакрите са въртящи се колела, разположени по хода на гръбначния стълб. Тези енергийни центрове са свързани с конкретни области от живота. Например: духовност – коронна чакра, комуникация – гърлена чакра, емоции – трета чакра и т.н. В известна степен чакрите са част от материалната реалност, тъй като се отнасят до конкретни места във вашето тяло. Те не са видими за физическо зрение, затова може да се каже, че пребивават между духа и материята; те са връзката между тях. Чакрите образуват точката на входа за духа (съзнанието на душата), като му позволява да приема физическа форма и да сътворява всичко, което се случва във вашия живот.
Сърдечната чакра, разположена в средата на гръдния кош, е мястото, където пребивават любовта и единството. Сърцето е носител на обединяващи и хармонизиращи енергии. Ако дори за малко насочите вниманието си към този център, може да усетите топлина или че нещо се отваря. Ако не почувствате нищо, просто оставете това и опитайте отново друг път.
Чакрата под сърцето се нарича „слънчев сплит” и се намира около стомаха. Тя е седалището на волята.Това е центърът, който фокусира енергията ви във физическата реалност. Затова тази чакра е свързана със сферите на творчеството, жизнеността, амбициите и личната сила.
Егото и волята са тясно свързани. Волята позволява фокусирането върху нещо, което е изнесено навън или навътре. Вашето възприемане на реалността, както за самите вас, така и за другите, в много случаи се обуславя от онова, което искате, от вашите желания. Желанията ви често са смесени със страх. Често искате нещо, защото усещате необходимост, а зад това стои чувството за недостиг. Поради това, че в много желания присъства страхът, слънчевият сплит често се управлява от енергиите на егото. Егото се проявява чрез слънчевия сплит.
Посредством императивността на волята (желанията) егото буквално убива реалността. Реалността се свежда до тесните рамки на онова, в което егото иска да ви накара да повярвате. To действа на базата на набор от допускания за устройството на реалността и всички те са основани на страха. Егото предоставя една крайно ограничена картина на реалността, тъй като гледната му точка е предубедена в полза на неговите собствени потребности и страхове. Също така то се нуждае от осъждане на всичко, което забелязва. Тук няма начин нещо да бъде прието просто за сведение. Задължително всичко трябва да бъде разделено на категории с етикети „правилно” и „неправилно”.
Когато живеете в сърцето не съществува твърда система от убеждения, посредством която да интерпретирате или оценявате фактите. Вече нямате твърди убеждения за каквото и да било. Превръщате се по-скоро в наблюдател. Оставяте моралните преценки и осъждането по който и да е проблем за по-късно, тъй като чувствате, че може да не сте разбрал всичко в дадената ситуация. Осъждането винаги съдържа в себе си някакво определение, а сърцето не се интересува от никакви определения. То винаги се опитва да премине отвъд онова, което изглежда крайно и определено. Сърцето е открито, готово е да изследва и да преразглежда, готово е да прости.
Когато използвате центрираната в егото сила на волята, може да усетите нещо като опъване в чакрата на слънчевия сплит. Това използване на волята е енергийно явление, което можете да опознаете съвсем съзнателно, стига да го поискате. Когато усетите това придръпване, съпроводено със силно желание всичко да става според вашето разбиране за нещата, вие се опитвате да изкривите реалността според вашите желания. Опитвате се да вградите в реалността своите убеждения.
Когато действате от сърцето, вие се движите в потока на реалността такъв, какъвто е. Не се опитвате да насилвате или принуждавате.
Ако работите усилено за постигането на дадена цел и не веднъж се проваляте моля, попитайте самите себе си от коя чакра, от кой енергиен център правите всичко това. Също така можете да се настроите към сърцето и да попитате защо това не се получава или защо трябва влагате в него толкова много енергия.
Често се опитвате да реализирате цели без да навлизате навътре и да сверите със сърдечната чакра дали те наистина ви служат по вашия вътрешен път към мъдростта и творчеството. Също така дори ако целите действително представляват вашите най-дълбоки сърдечни желания, у вас могат да възникнат нереалистични очаквания относно времето за осъществяване на събитието. Може да се окаже, че не пребивавате на времевата линия на сърцето, а на тази на личните желания.
Всичко си има естествен ритъм. И той не винаги съвпада с желаната от вас скорост. Реализацията на целите ви изисква задвижване на енергиите. Често това задвижване отнема повече време, отколкото би ви се искало или бихте очаквали. Всъщност енергийното задвижване не е нищо по-различно от вашата трансформация.
Когато достигнете целите си, вече няма да бъдете същите. Вие ще станете разширена версия на вашия сегашен аз, изпълнен с повече мъдрост, повече любов и повече вътрешна сила. Времето, необходимо за осъществяване на целите е времето, необходимо за изменение на вашето съзнание така, че желаната реалност да може да навлезе в сегашна ви реалност. Ето защо, ако искате да ускорите нещо, концентрирайте се в себе си, а не в реалността.
Често, за да се отворите към приемането, ще ви се наложи да позволите на целта да си отиде. Звучи парадоксално. Но преди да пристъпите в новата реалност, ще ви се наложи напълно да приемете старата. Ако не приемете сегашната реалност и сте силно привързани към целите, вие не можете да се придвижите напред.
Нищо и никой няма да напусне вашата реалност, преди да сте го обикнали. Да обичаш е равно на „да освободиш”.
Докато наистина не видите вашата реалност и не я приемете като ваше творение, тя не може да ви напусне, тъй като вие отхвърляте част от себе си. Вие отричате онази част от вас, която е сътворила тази реалност за самите вас. Би ви се искало да отрежете тази нежелана част от себе си и да продължите напред.
Но не можете да сътворите изпълнена с повече любов реалност от позиция на ненавист към самия себе си. Не можете „да си наложите с воля” да встъпите в новата реалност, отделяйки се от нежеланите части. Тук силата на волята не може да ви послужи.
Необходимо е влизане в контакт със сърцето. Енергиите на разбирането и приемането са истинските строителни блокчета на новата, по-удовлетворяваща реалност.
Като взаимодействате с реалността от сърцето, вие й позволявате да съществува. Не се опитвате да я променяте, а просто внимателно приемате онова, което е.
Когато сърцето стане управител на живота, центърът на волята (слънчевият сплит) ще го последва. Егото (или волята) не изчезва. То съвсем естествено встъпва в ролята на преводач на енергиите от нивото на съзнанието до нивото на физическата реалност. Когато превеждането или проявлението се управлява от сърцето, енергията на волята твори и тече без всякакви усилия. Не се изисква насилие, нито принуда. Именно тогава сработва синхронността – невероятно съвпадение на събития, което съществено ускорява реализирането на целите. Струва ви се чудно, когато всичко заработи по този начин. Но всъщност това чудо присъства всеки път, когато творите от сърцето. Признакът за сътворението от сърцето е отсъствието на всякакви усилия.
Сътворяване на реалността от сърцето.
Истинското творчество се основава не на решимост и силна воля, а на отвореното сърце. Състоянието на отвореност и готовност за приемане на новото и неизвестното е жизнено важно за истинския творец.
Един от ключовете за истинско творчество е способността да не правите нищо. Да се въздържате от вършене и оправяне на нещата и от фокусиране върху тях. Такава способност настройва съзнанието към напълно възприемащ, но бдителен режим.
Единствено чрез незнаене и в състояние на отвореност можете да сътворите такова пространство за навлизането във вашата реалност на нещо ново.
Това противоречи на твърденията в голяма част от „Ню Ейдж” литературата за „сътворяване на собствената реалност”. Истината е, че вие през цялото време сътворявате вашата реалност. Съзнанието ви твори, без значение дали осъзнавате това или не. Но ако искате да творите реалността си съзнателно, както ви учат много книги и терапии, от съществено значение е да разберете, че най-мощната форма на творчество се основава не на волята (активността), а на самоосъзнаването (да бъдеш възприемчив).
Всички изменения в материалния свят, било в работата, във взаимоотношенията или в материалното ви обкръжение, са отражение на измененията на вътрешно ниво. И едва след завършване на вътрешните процеси на трансформация на съзнанието, материалната реалност може огледално да ги отрази чрез промяна на обстоятелствата в живота ви.
Когато се опитвате да сътворявате чрез волята, като постоянно се фокусирате върху целите или ги визуализирате, вие игнорирате вътрешната трансформация, която се явява истинското предварително условие за промяната. Така вие творите по изкуствен начин и ви очаква разочарование. Вие не сътворявате от дълбините на вашата душа.
Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаяте, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е.
Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате.
Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.
Когато „знаете точно какво искате”, често ограничавате достъпните за вас енергийни възможности. Реалността, която искате – било работа, взаимоотношения или по-добро здраве, съдържа много елементи, които вие не познавате. Често си мислите, че много добре познавате предмета на вашите желания (прекрасна работа, любящ партньор) и го проектирате в бъдещето. Но това съвсем не е така. Всичко, което вие правите, когато сътворявате собствената си реалност по този начин, е извън вашите психологически граници. А няма как да знаете какво има отвъд тях.
Може ясно да усетите, там има нещо, което силно желаете, но не е нужно да ограничавате тази възможност като се фокусирате върху него или го визуализирате. Просто го очаквайте с чувство на отвореност и любопитство.
В крайна сметка, за да сътворите най-желаната за вас реалност, приемането на себе си е много по-важно, отколкото фокусирането върху мислите или волята. Вие не можете да сътворите нещо, което не сте. Може хиляди пъти да повтаряте мантри и да сътворите в ума си много позитивни образи, но докато те не отразяват онова, което действително чувствате (например гняв, депресия, вълнение), те няма да сътворят нищо друго, освен объркване и съмнения. (“Толкова се старая, а нищо не се получава”).
Да приемеш себе си е форма на любов. Любовта е най-великият магнит за позитивните промени в живота ви. Ако вие обичате и приемате себе си такъв, какъвто сте, ще привличате онези обстоятелства и хора, които отразяват вашата любов към самия вас. Толкова е просто.
Усещайте своята енергия и всичките си чувства. Усещайте колко сте красиви и искрени точно сега, във всичките си битки и печал. Вие наистина сте красиви с всички ваши „несъвършенства” и „недостатъци”. И това е единственото осъзнаване, което е от значение.
Приемете се такива, каквито сте, отпуснете се и погледнете на „многото пороци” с чувство за хумор. Съвършенството не съществува като вариант. То е само илюзия.
Да сътворявате реалността от сърцето означава да осъзнавате вашата Светлина тук и сега. Осъзнавайки Светлината, знаейки за нея, вие засаждате зрънце, което ще прорасне и ще даде форма на физическо ниво.
Когато Бог ви е сътворил като индивидуална душа, той не е използвал волята си. Той просто бил Самия Себе Си и в даден момент почувствал, че има нещо, което е “извън Нея” и си струва то да бъде изследвано. Той не знаел какво точно е това, но то го накарало да се чувства сякаш е влюбен. Без да се колебае много той решил, че си струва тази нова и примамлива реалност да бъде изследвана. Тя също била малко влюбена в себе си!
Именно за това вие сте приели формата на индивидуални души и чрез вас Бог започнал да изследва живота. Бог не се безпокоил особено как се е случило всичко като детайли в процеса на творението. Той просто обичал себе си и бил открит за промени. И наистина това са единствените необходими елементи за сътворяване на съвършената реалност – Любов към самия себе си и готовност да се впуснеш на пътешествие в новото.
Нагласа към живот от сърцето.
Сътворяването от сърцето е много по-силно и изисква много по-малко усилия, отколкото сътворяването от егото. Не е нужно да се притеснявате за детайлите; просто трябва да се отворите към всичко, което е – както навътре, така и навън.
В резултат на отварянето може да усетите стремеж. Може да се почувствате привлечени към определени неща. Само по себе си това е тихия шепот на вашето сърце; вашата интуиция. Когато действате на основата на интуицията, вие сте този, който е привлечен към нещо, вместо самите вие да насилвате нещата. Не предприемате действия, докато на вътрешно ниво не почувствате, че е уместно да действате.
Тъй като сте свикнали да вършите нещата, т.е. да използвате волята за сътворяване, енергийното преместване от егото към сърцето за вас е истинско предизвикателство. Тази промяна изисква от вас сериозно „да се спрете”. За да се докоснете реално до потока на вашата интуиция трябва да направите съзнателното усилие „да не правите нищо”, да оставите всичко. Това силно противоречи на голяма част от онова, на което са ви учили и към което сте привикнали. Изработили сте си навици да основавате действията си на мислите и силата на волята. Позволявате на мисленето да определя целите ви и използвате волята за тяхното реализиране. Точно обратно на сътворяването, центрирано в сърцето.
Живеейки в сърцето, вие се заслушвате в него и действате в съответствие с това. Не мислите, а с будно и отворено съзнание слушате какво ви говори сърцето. Сърцето говори посредством чувствата, а не чрез ума. Най-добре можете да чуете гласа на сърцето, когато сте спокойни, отпуснати и заземени.
Сърцето показва пътя към най-любящите и изпълнени с радост реалности, достъпни за вас точно в този момент. То нашепва и неговите предложения не са основани на рационални размисли. Можете да разпознаете гласа на сърцето по лекотата и нотките на радост. Лекотата присъства, защото сърцето не опитва да се наложи – няма струни, чрез които да ви привърже към неговите предложения. Вашето „аз съм сърцето” не е привързано към вашите решения, то ви обича каквото и да направите.
Да живеете от сърцето не означава да живеете в пасивност или безразличие. Изисква се голяма сила да позволите на нещата да бъдат такива, каквито са без да им поставяте етикети правилно или неправилно, без фаворизиране на нещо за сметка на друго. Това е силата да присъствате тотално, силата да застанете лице в лице с всичко и просто да го наблюдавате. Можете да усещате пустота, депресия или нервност, но не се опитвайте да ги прогоните. Просто ги обгърнете с вашето съзнание.
Вие не разбирате истинската сила на вашето съзнание. Вашето съзнание е изградено от Светлина. Когато задържате нещо в съзнанието си, това нещо се променя. Съзнанието лекува, ако не го затъмнявате с мислите си и със склонността си към „действия”.
Животът ви е изпълнен с диктат на ума и волята, с превъзходство на мислите и действията.
Забележете, че умът и волята работят по общи правила. Съществуват общи правила на логическото мислене – правилата на логиката. Съществуват общи стратегии за пренасяне на мислите (идеите) в материята – правила за „управление на проекти”. Но всичко това са общи доктрини. Общите ръководства и правила винаги притежават механични компоненти, които са приложими към всички или към повечето индивидуални случаи. В противен случай не биха били от особена полза.
Интуицията работи по съвсем различен начин. Тя винаги е приспособена към един човек, за един конкретен момент. Тя е крайно индивидуална. Затова тя не може да бъде подложена на рационален анализ и сведена до общи правила.
Затова животът, основан на интуицията, изисква висока степен на доверие, тъй като изборите се основават само на това, което вие чувствате като правилно, а не което твърдят правилата на другите.
Следователно животът от сърцето иска от вас не само да освободите навика прекомерно да използвате ума и силата на волята, а също така ви приканва истински да повярвате на себе си.
Ще ви е нужно известно време да се научите да чувате сърцето си, да се доверявате на неговите послания и да действате според тях. Но колкото повече правите това, толкова по-ясно ще започнете да разбирате, че можете да откриете вътрешния мир единствено като предадете тревогите и съмненията на мъдростта на собственото ви сърце.
Следвайки този път и с навлизането ви в третия етап на трансформацията от егото към сърцето, за първи път ще намерите вътрешния мир. Ще осъзнаете, че подтика да контролирате реалността чрез мислите и волята ви прави неспокойни и загрижени.
Освобождавайки контрола, вие позволявате на вълшебството на живота да се разгърне. От вас се иска единствено да слушате. Бъдете внимателни към онова, което се случва в живота ви, към вашите чувства към другите, към вашите мечти и желания. Ако сте осъзнати за случващото се вътре във вас, реалността ще ви осигури цялата нужна информация, така че да действията ви да са уместни.
Например, може да осъзнаете, че в сърцето ви се поражда желание за изпълнена с любов връзка, в която между вас и вашия партньор да има истинско общуване. Ако вие просто отбележите и приемете този копнеж без никакви опити да правите каквото и да е, ще бъдете удивени от отговора Вселената на това ваше желание. Без да правите никакви изводи, просто задържайки това желание в Светлината на вашето съзнание, вашият призив ще бъде чут и ще получи отговор.
Това може да отнеме повече време, отколкото сте очаквали, тъй като трябва да се случат определени енергийни промени, преди желанието ви да бъде удовлетворено. Но вие сте господаря, твореца на вашата енергийна реалност. Ако я сътворявате от нивото на страха, реалността ще реагира съответствие с него. Ако сътворявате с доверие и се предадете на Божията милост, ще получите всичко, което желаете, даже повече от това.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От Егото към Сърцето II
Изследване на вътрешните рани
Разгледахме четири етапа на трансформацията от съзнание, основано на его към съзнание, основано на сърцето:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
В този раздел ще говорим върху втория етап.
Когато престанете да се идентифицирате с егото си, в началото изпадате в състояние на обърканост по отношение на това кой сте всъщност. Това объркване може да бъде много дълбоко и философско по своята природа. Започвате да си задавате въпроси за смисъла на живота, за доброто и злото, започва да ви интересува какво всъщност чувствате и мислите самите вие в сравнение с онова, което другите са ви учили да мислите и чувствате. Изведнъж тези въпроси придобиват голямо значение за вас и оказват пряко влияние житейските избори, които правите. Вглеждате се в себе си и се питате: „Аз ли съм това? Това ли точно искам?” Сега е трудно да се правят избори, защото нищо не е вече толкова очевидно.
Всъщност вие правите крачка назад, крачка в глъбините, крачка навътре. Започвате да осъзнавате дълбоките части от себе си, които са по-слабо обусловени от възпитанието и обществото. Получавате проблясъци за това, кои сте всъщност – за вашата уникалност и индивидуалност. Спомняте си, че съществува част от вас, която не зависи от нищо извън вас – от родителите, работата, взаимоотношенията и дори от тялото. Тогава вие смътно усещате вашата божественост, абсолютно свободната и вечна част от вас.
Всъщност всички вие сте многоизмерни същества – можете да проявявате себе си едновременно в няколко различни реалности и го правите. Не сте обвързани в линейна времева рамка. Сегашната ви личност е само един аспект от многоизмерната същност, която сте в действителност. В момента, в който осъзнаете, че сегашното ви проявление като човек на физическо ниво е само един от вашите аспекти, вие преминавате отвъд това проявление и можете да се свържете с висшия си Аз, който сте.
Но преди да стигнете до там, ще трябва да изцелите наранените части във вас.
Животът под диктата и изискванията на егото създава вътрешни психологически рани. Освобождаването на съзнанието, основано на егото отначало предизвиква смут, съмнения и объркване. След завършване на първия етап, вие навлизате в следващия – на наблюдение, разбиране и излекуване на вътрешните рани. Сега ще поговорим за втория етап.
Под контрола на егото дълго време вашите постъпки и мисли са били основани на страха. Безмилостно сте следвали желанието ви за власт, признание и контрол, т.е. изопачавали сте собствената си природа. Поведението ви се е основавало на външни стандарти, а не на вашите собствени вътрешни потребности. Нещо повече – не сте могли истински да обичате някого, тъй като любовта е нещо, което е противоположно на необходимостта от контрол или доминиране. Това състояние на съзнанието е представлявало атака срещу интегритета на вашата душа. Тя е страдала под господството на егото.
Когато се освободите от хватката на егото, виждате по-добре вътрешната болка. Тя застава пред вас гола, без маски, истинска, но вие не знаете как да се справите с нея, защото все още сте в състояние на объркване и дезориентация. Често ви се налага да преминавате през етап на осъждане на вашите вътрешни рани, защото ви се струва, че ви подтикват към негативни модели на поведение – пристрастяване, депресии, неконтролируеми колебания в настроението, проблеми с комуникацията, затруднения в интимните отношения.
Осъждането на себе си носи на душата още повече болка. Та нали едва сега е започнала да се обръща към Светлината! Тя освобождава нуждата от власт и контрол, става по-чувствителна… и … попада в лапите на самоосъждането.
Много хора бродят из ничията земя между егото и сърцето. Те търсят по-любяща реалност, но все още са в обсега на бича на егото.
Всъщност не вътрешната болка ви превръща в жертва на онова, което считате за ваши „негативни черти”. Негативността се създава от вашето осъждане на болката. Ако погледнете на себе си през очите на приемането на нещата, няма да видите пристрастена, депресирана или провалила се личност. Ще видите единствено вътрешната болка, която трябва да бъде облекчена и излекувана по възможно най-нежния начин.
Най-важната крачка от етап 2 на прехода от съзнанието егото към сърцето е, че вече имате готовност да разберете вътрешната си болка: да я приемете, да разберете нейния произход и да й позволите да съществува.
Ако можете да схванете сърцевината на страха, присъщ на всички проявления на егоцентричното съзнание, това означава, че сте навлезли в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Колкото и осъдително да е нечие поведение, ако зад него прозрете болката, самотата и нуждата да се защити, ще успеете да се докоснете до душата, която демонстрира негативното поведение. Още щом забележите, че една душа е обзета от страх, вие ще сте способни да простите. Това се отнася на първо място и най-вече за самите вас.
Вземете например нещо във вас, което истински ненавиждате. Нещо, което действително ви дразни и от което си мислите, че е трябвало отдавна да се избавите. Това може да бъде непостоянството, мързелът, нетърпението или пристрастяване – нещо, което смятате, че не му е там мястото. А сега се опитайте да разберете истинския мотив зад тази черта или склонност. Кое е онова нещо, което тази черта ви кара да чувствате или правите отново и отново? Можете ли да разпознаете елемента на страх в основата на вашата мотивация?
Забелязвате ли, че когато осъзнаете страха във вас, вие ставате по-мек и си казвате например следното: „Господи, не знаех, че толкова съм се страхувал! Аз помагам на себе си!” Сега вече във вашето отношение присъства толерантност. Присъстват любовта и прошката.
Докато преценявате основаното на страха поведение – агресията, пристрастяването, угодничеството, суетата като нещо „лошо”, „грешно” или „глупаво”, вие осъждате. Но само по себе си осъждането е активност, основана на страха. Забелязвали ли сте, че осъждайки, вие вътрешно загрубявате? Нещо вътре във вас се стяга, устните ви се присвиват, а очите стават студени. Защо изпитваме нужда да осъждаме всичко? Защо е нужно да свеждаме всичко до правилно и неправилно? Какъв страх се крие зад необходимостта от осъждане? Това е страхът от среща със своята тъмна страна. Всъщност това е страхът да живееш.
Позволявайки на съзнанието, основано на егото, да си отиде, ще ви се прииска да развиете способност да гледате по нов начин на нещата. Той може най-добре да бъде описан като неутрален, което означава да наблюдавате нещата са такива, каквито са, без да ви интересува какви би трябвало да бъдат. Вие наблюдавате причините и следствията на поведението, основано на егото, разпознавате вътрешният страх като тяхна сърцевина и по този начин за вас егото става напълно прозрачно. И ако поискате, можете да освободите всичко онова, което вече е прозрачно за вас.
Всяко човешко същество познава страха. Всеки познава тъмнината и самотата, когато е обхванат от страх. Когато той се проявява открито, ние веднага сме готови да протегнем ръце. Но когато се крие зад маските на насилието и жестокостта, ни се струва, че това не може да бъде простено. Колкото по-деструктивно и жестоко е едно поведение, толкова по-трудно е да бъде прозрян стоящия зад него страх и опустошеност.
И въпреки това можете да го направите.
От дълбините на вашия опит в страха и опустошеността можете да се докоснете до дълбокия страх в душите на убийците, насилниците и престъпниците и да разберете техните действия. И ако го направите въз основа на вашия собствен личен опит с тъмнината, ще можете да го освободите. Ще можете да го оставите без изобщо да изпитвате нужда да го осъждате. Ако истински разберете страха като сила, която съществува и която отлично познавате от собствения ви жизнен опит, ще можете да позволите на осъждането да си отиде. Страхът не е нито лош, нито добър. Страхът Е и играе определена роля.
От гледна точка на сложността да се изразим според човешките концепции, страхът е едновременно благословия и мъчение. Във всеки случай никой не е направил вместо вас избора да позволи на страха да пребивава във вашата реалност. Вие бяхте Боговете, които позволиха на страха да играе съществена роля във вашата реалност. Направили сте го не за да се измъчвате, а за да творите – да сътворите една по-стойностна реалност, с повече „пълнеж”, отколкото светът, основан единствено на Любовта. Разбирам, че това може да звучи невероятно, но интуитивно вие ще разберете какво се опитвам да кажа.
Страхът е жизнеспособна част от творението. Където има страх няма любов. Там, където няма любов, тя може да бъде намерена с нови, непредсказуеми методи. Цяла една гама от емоции може да бъде изследвана, макар и сътворена в отсъствието на любов. Отсъствието на любовта може да бъде почувствано по различни начини, докато присъствието на любовта може да бъде почувствано само на фона на страха. В противен случай тя би проникнала във всичко и вие не бихте я забелязали като такава.
По този начин сътворявайки страха и изстрелвайки себе си извън океана на обкръжаващата ви любов, вие за първи път си позволихте да почувствате любовта.
Разбирате ли?
Вие не сте сътворили любовта, а преживяването на любовта. За да постигнете това сте имали нужда от нейната противоположност, от нещо различно от любовта и за тази цел сте се възползвали от страха като инструмент. Ние, от другата страна на завесата, ясно виждаме духовната роля, която играе страхът във вашата реалност. Ето защо ви молим отново и отново – не осъждайте! Молим ви – не осъждайте страха и тъмнината, която той носи – нито във вас самите, нито в което и да е друго същество. Вие сте сътворени от Любов и ще се завърнете в нея.
С навлизането във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие се изправяте пред вашата вътрешна болка и страх и ви приканвам да погледнете на тях с разбиране и приемане.
След като осъзнаете вашата вътрешна болка и страх, първоначално може да преминете през период на самоосъждане, по време на който е възможно да демонстрирате деструктивно поведение. Може да изглежда сякаш се връщате назад, вместо да напредвате. В този момент вие се намирате в опасната зона, в ничията земя между егото и сърцето. Знаете, че искате да се избавите от старото, но още не можете напълно да приемете новото, поради което започвате да се съмнявате в себе си и да се самоосъждате. Повратният момент настъпва, когато престанете да се самоосъждате, поне за известно време.
Само тогава, когато бъдете готови да се вгледате в себе си с интерес, открито и честно, ще навлезете в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Дотогава просто сравнявате себе си с изкуствено създаден стандарт или идеал, на който не съответствате през по-голямата част от времето. Вие се самонаказвате за това, след което отново се заставяте да влезете в шаблона, който сте създали за себе си в собствената си глава.
Казвам ви – този перфекционизъм е смъртоносно оръжие. Той е пълна противоположност на любовта. Любовта никога не прави сравнения, и което е по-важно – тя никога и по никакъв начин не желае да ви заставя или променя. Любовта не казва какви „би трябвало да бъдат” нещата. Самата категория „трябва” отсъства от съзнанието на сърцето. От позиция на сърцето моралните категории са просто методи за интерпретация или „разделяне” на реалността. Това са само идеи в главата ви, а както добре знаете идеите в различните глави могат да се различават една от друга. Самата необходимост да се установяват стандарти и да се определя кое е „добро” и кое „лошо”, вече е предпоставка за човешки конфликти и войни. Тук не става дума толкова идеите, колкото за подсъзнателната необходимост нещата да бъдат контролирани и фиксирани, което предизвиква агресия и конфликт.
Политическите, личните или духовните идеали, стандартите за здраве, красота и здрав разум ви казват би трябвало да бъде всичко, как трябва да се държите. Всички те се опитват да фиксират и определят кое е ДОБРОТО.
Любовта не се интересува да дава определения за „добро”. Тя не се интересува от идеите, а от реалността. Любовта е насочена към истинското.
Сърцето се интересува от всичко, което Е, всяко едно ваше моментно проявление – деструктивно или конструктивно. То просто го приема за сведение, просто Е и ви обгръща със своето присъствие, ако му позволите.
Откривайки се за реалността на любовта, за реалността на сърцето, вие позволявате на осъждането да си отиде. Приемате се такива, каквито сте в този момент. Осъзнавате, че сте такива, каквито сте по много причини, които сега имате намерение да откриете и изследвате.
Настъпването на този момент е велик благослов за душата. Сега вие можете да излекувате себе си. От време на време все още ще изпадате в самоосъждане, но вече имате съзнателна памет за това какво е любовта. И понеже вече я познавате, ще я откривате по нови начини, защото отново сте се докоснали до приятното благоухание на Дома.
Във втория етап от прехода от егото към сърцето ще влезете в по-близък контакт със самите себе си. По-внимателно се вглеждате в багажа си от миналото. Отново оживявате болезнени спомени, помени от сегашния или от минали животи. Психологическия багаж, който носите от всичките си животи чак до настоящия, е формирал вашата настояща личност. Можете да погледнете на този багаж като на куфар с дрехи. В миналото сте изиграли много роли, превъплъщавали сте се в много личности, както бихте обличали различни дрехи. И така силно сте повярвали в някои от ролите, че ги разглеждате като част от вашата личност. „Това съм аз” – така мислите за ролите или за „дрехите си”.
Ако истински изследвате какво общо имат тези роли с вас, ще установите, че не сте тези роли. Вие не сте психологическите роли, нито личностите, в които сте се претворявали. Вие не сте вашите дрехи. Вие просто сте използвали тези роли, изиграни заради потребността на душата от опитности.
Душата се наслаждава на всички опитности, защото те са част от процеса на учене, на който се е посветила. В това отношение всички опитности са ценни и полезни.
Вглеждайки се внимателно във вашите роли, скоро ще забележите, че в миналото сте имали болезнени и дори травмиращи опитности, които все още се „влачат” със вас. Струва ви се, че не сте способни да им позволите да си отидат. Те са се превърнали във ваша „втора кожа” вместо просто една дреха.
Това са тежки моменти от вашето минало, онези части, които ви възпрепятстват да живеете истински и да се радвате на живота. Толкова силно сте се отъждествили с тях, че си мислите, че сте самите тях. Именно затова се чувствате жертва и въз основа на това правите негативни заключения за живота. Но тези изводи нямат никакво отношение към самия живот. Те са от значение единствено за травмираните части в съзнанието на вашата душа.
И точно тези части сега е необходимо да бъдат излекувани. Вие правите това като отново навлизате в миналото, но със съзнание, което е по-любящо и по-мъдро откогато и да било преди. Във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие изцелявате епизоди от миналото като ги обгръщате с новото ви съзнание. Като преживявате отново тези епизоди в настоящето през фокуса на сърдечния център, вие освобождавате травмираните части от вашето минало.
Травмата възниква тогава, когато преживявате огромна загуба, болка или нещастие и не можете да проумеете защо това се случва. В много от животи ви сте преживявали травми. Всъщност съзнанието на душата в стадия на егото е травмирано изначално от загубата на Единството или Дома, която то помни и не разбира.
Когато с помощта на въображението се върнете към изначалното събитие, довело до травма, обгърнете го със съзнанието на сърцето и по този начин ще промените вашата реакция към него. Променяте го от ужас и недоверие в просто наблюдение на случващото се. Връщайки се в миналия живот, просто отбележете онова, което се е случило, като този акт сам по себе си създава пространство за духовно разбиране това, което се е случило в действителност в миналото събитие. Създавайки такова пространство, вие отново ставате господар на вашата реалност. Сега вече сте в състояние да приемете целия епизод, защото разбирате със сърцето си, че всяко събитие има свое значение и смисъл. Можете да почувствате от сърцето, че елементът на свободния избор присъства във всичко случващо се, т.е. вие израствате в посока на приемане на вашата собствена отговорност за това събитие. Приемайки върху себе си тази отговорност, вие сте свободни да продължите напред.
Едва когато можете да се отнесете към вашите минали личности както актьор към своите роли, ще бъдете свободни да отидете там, където пожелаете. Тогава сте свободни да влезете в съзнанието, основано на сърцето. Повече не сте привързани към нито един аспект от това, което сте били в миналото – жертва или агресор, мъж или жена, черен или бял, богат или беден и т.н. Когато се научите да играете с аспектите на дуалността и да се възползвате от тях така, че да ви носят радост и творчество, тогава разбирате значението на живота на Земята. Тогава изпитвате огромно щастие, сякаш се завръщате у Дома. То е резултат от свързването ви със съзнанието, което стои зад вашите различни роли и идентичности. Отново сте свързани с вашето божествено съзнание, с осъзнаването, че всичко е едно, иначе казано с реалността на любовта.
Завършваме този раздел с две медитации, които могат да ви помогнат да се свържете с потока на Единството, с онзи поток на Божествеността, който тече в основата на всички ваши опитности.
Медитация 1
-Кои психологически характеристики, които считате за значима част от себе си, създават най-големи проблеми в живота ви? Назовете две такива характеристики.
– Фокусирайте се върху характеристиките, противоположни на посочените, т.е., ако сте избрали „нетърпение” и „несигурност”, фокусирайте се върху техните противоположности – търпение и увереност в себе си. Веднага ще усетите енергиите на тези характеристики.
– Навлезте навътре и потърсете тези енергии вътре в себе си. Назовете три примера от живота си, когато сте демонстрирали тези позитивни характеристики.
-Сега, когато сте в контакт с позитивните характеристики, позволете на техните енергии да потекат през вас и почувствайте как ви балансират.
Упражнение 2
– Отпуснете се и позволете на въображението да ви върне назад в онзи момент, когато сте се чувствали много щастливи. Вземете първото, което ви дойде наум. Усетете отново това щастие.
-А сега потърсете момент, когато сте се чувствали много нещастни. Почувствайте онова, което сте чувствали тогава.
-Уловете общото в двете преживявания. Почувствайте, че в тях всичко е еднакво.
Целта на упражненията е да ви помогнат да осъзнаете, че зад всички ваши преживявания стои съзнанието, вашият вечен „Аз”. Този вечно съществуващ съд на съзнанието, носителят на вашите опитности е вашият божествен АЗ. Той е вашата врата към реалността отвъд дуалностите – реалността на сърцето.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От Егото към Сърцето I
Четири етапа на трансформация на съзнанието
В предходните раздели описахме историческата предпоставка за пътуването на Служителите на Светлината от съзнанието, основано на егото към съзнанието, основано на сърцето.
Този раздел ще бъде изцяло посветен на психологическите характеристики на тази трансформация. Разделили сме процеса на четири стъпки или етапа, които, за повече яснота, привеждаме още веднъж:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Етап 1: Егото вече не ви удовлетворява
Трансформацията на съзнанието, основано на егото в съзнание, основано на сърцето, започва с преживяване на вътрешната пустота. Нещата, които изцяло са привличали вниманието ви или ситуации, в които напълно сте се отдавали, сега оставят във вас пустота или просто вече не ви вдъхновяват. Струва ви се, че всичко някак си е изгубило предишното си значение и цел.
Преди изживяването на пустотата съзнанието се намира в клещите на страха и настоятелната потребност постоянно да се самоутвърждава. То непрекъснато търси външно одобрение поради нежеланието да се изправи пред подсъзнателния страх от отхвърляне или самотност. Този дълбок страх и необходимостта от външно одобрение дълго време може да бъдат скритата истинска мотивация за много от вашите действия. Целият ви живот може да бъде поставен на тази основа без да го осъзнавате. Може да чувствате смътно безпокойство или вътрешно напрежение. Но често трябва да се случи някое значимо събитие като прекъсване на връзка, смърт на любими хора или загуба на работа, за да ви накара да изследвате напрежението или безпокойството.
Когато егото е в центъра на вашето същество, съзнанието и емоционалният ви живот са в състояние на спазъм. Вие се свивате от страх и постоянно сте в отбранителна позиция. Когато се намирате на етапа на егото, вие постоянно изпитвате недостиг, необходимост от нещо повече. В основата на вашите мисли, чувства и действия стои една черна дупка, пустота, която никога не може да бъде запълнена изцяло. Това е дупка от страх, място изпълнено със сенки, тъй като сте отклонили съзнанието си от него. В сенките има пустота, която вие смътно осъзнавате, но не искате да навлезете в нея.
На този етап отношенията с Бог или с Всичко, което Е, са белязани с чувство за разделение. Дълбоко в себе си се чувствате самотни и изоставени. Чувствате се като нещастна и ненужна част без никакво предназначение. И тъй като сте прикрили този страх, вие го изживявате индиректно, като сянка.
Хората се ужасяват да се изправят пред вътрешната пустота с пълно съзнание. Те се ужасяват от срещата очи в очи с вътрешна си тъмнина и от нейното изследване. И въпреки че не се изправяте пред нея, тя все още е там и това ви налага да разработвате „стратегии за справяне”, за да направите живота си поносим. Стратегията на егото е винаги да работи по даден проблем с неговата периферия вместо с центъра. Егото се стреми да реши проблема като насочи съзнанието ви навън. То се опитва да облекчи вътрешната ви болка като ви захранва с външни енергии. Енергиите, на които отдава особено предпочитание са признание, възхищение, власт, внимание и т.н. По този начин егото намира мним отговор на дълбокия копнеж на душата към единство, сигурност и любов.
Сам по себе си такъв копнеж е напълно обоснован и искрен. Това е зовът на Бога. Вашата природа ви призовава към себе си. Вие сте Бог! Бог е енергията на единството, сигурността и любовта. Всеки човек се стреми към безусловната любов и към прегръдката на Енергията, които наричате Бог. В същността си това е копнеж за пълно осъзнаване на вашия собствен божествен Аз, което означава да сте едно с него. Вашата собствена божественост е вашата врата към безусловната любов. Единственият начин да я откриете е като преминете през страха и тъмнината, които я обгръщат, а това става като се обърнете навътре вместо навън. Можете да го направите като използвате светлината на съзнанието си, която да прогони сенките. Съзнанието е светлина. На него не му е необходимо да се бори с тъмнината, тъй като тя се разтваря от самото присъствие на светлината. Чудесата се случват тогава, когато насочите съзнанието си навътре.
Егото, обаче, действа точно по обратния начин. То отбелязва необходимостта от любов и безопасност, но се стреми да намери отговор, без да се среща с вътрешната тъмнина и страх. За да постигне това, то прилага един „номер”: трансформира преобразува необходимостта от любов в необходимост от одобрение и признание от страна на другите хора. Превръща необходимостта от единство и хармония в необходимост от превъзходство и в това да бъдеш по-добър от другите. И когато започнете да мислите, че да бъдеш обичан означава другите да се възхищават от собствените постижения, то вие вече не търсите любовта вътре в себе си – просто трябва да положите повече усилия. По този начин егото се бори да удържа капака върху гърнето на страха.
Изначалният ви копнеж към любов и блажено единство сега вече е изкривен в желание за признание. Вие постоянно търсите външно одобрение, което временно ви носи увереност. По същество вашето съзнание е фокусирано във външния свят. Разчитате на преценките на другите хора и сте много чувствителни на тема какво мислят те за вас. За вас това е от огромно значение, защото от него зависи вашата самооценка. Всъщност вашето чувство за собствена значимост се снижава все повече и повече, тъй като отдавате енергията си на външни сили, които съдят за вас по външното ви поведение, а не по това, кои сте вие в действителност.
Междувременно дълбоко вкорененото усещане за изоставеност и самота не изчезва. То се усилва, тъй като отказвате да го признаете. Онова, което отказвате да видите, става ваша „тъмна страна”. Страхът, гневът и негативността могат на воля да бродят в това пространство и да ви влияят, засилени от отказа ви да навлезете навътре в себе си. Егото може да бъде много упорито, когато трябва да бъдат подтиснати дадени съмнения, чувства и интуиция – то не отстъпва лесно контрола.
Онова, което във вашия свят приемате като зло, е винаги резултат от привързаност към вашата лична власт. То е отказа да предадете контрола и да приемете вътрешния страх и тъмнина.
Първата крачка към просветлението е да се предадете и да приемете нещата такива, каквито са. Просветление означава да позволите на всички аспекти на вашето същество да влязат в светлината на вашето съзнание. Просветление не означава, че напълно осъзнати за всичко във вас, а че сте готови съзнателно да се срещнете с всеки ваш аспект.
Просветлението е равносилно на любов, а тя означава да приемете себе си такива, каквито сте.
Вътрешната тъмнина и чувството на изоставеност в дълбините на душата ви, и от които вие толкова се боите, са временни. Етапът на егото е само една крачка в голямото развитие и разгръщане на съзнанието. На този етап се осъществява първият скок в посока към индивидуализирано божествено съзнание.
Раждането на индивидуалното съзнание, раждането ви като „отделна душа” е свързано с усещането за изоставеност, за отделяне от вашата Майка/Баща. Във вашия физически свят това е сравнимо с травмата при раждането. В утробата детето изживява океаническото чувство за единство с майката. Раждайки се, то става самостоятелна единица.
Душата приема травмата при раждането – става дума за раждането на душата – с чувство за откъсване; трябвало е да се раздели с всичко, което до тогава е приемала за даденост.
Новородената душа се стреми да се върне към полусъзнателното състояние на единство, от което е дошла и което счита за свой Дом. Тъй като това не е възможно, тя изпитва огромен страх, отчаяние и съмнение. По този начин постепенно вътрешната болка и обърканост създават подходяща среда за завземане на властта от егото. Душата трябва да се справи със страха и болката, а егото обещава решение. То държи механизмите на властта и контрола над съзнанието на душата. А тя, чувствайки се безсилна и загубена, се предава и издига егото на власт.
Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.
За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”. Когато действа в балансирани ситуации, то е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.
Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.
Настоятелно препоръчваме в ежедневния живот да изобличавате вашите собствени действия, мотивирани от желание за власт и контрол. Опитайте се да наблюдавате колко често ви се приисква да подчините вещи или хора на вашата воля, дори ако правите това в името на благородни цели. Колко често се чувствате раздразнени, ако нещо не върви според вашите желания? Важно е да осъзнаете, че зад нуждата да контролирате винаги стои страхът да не изгубите контрола. Така че се запитайте: какво рискувате, ако отпуснете контрола, ако освободите нуждата от предвидимост? Кой е най-дълбокия ми страх?
Цената, която плащате за това да държите всичко „под контрол”, е напрегнато и ограничено отношение към живота.
Когато се осмелявате да живеете според вътрешното си вдъхновение и правите само онова, което ви носи радост, това ще сътвори в живота ви един естествен ред. Ще се чувствате релаксирани и щастливи и без да изпитвате нуждата да променяте потока на живота. Това означава да живеете без страх – да живеете, изпълнени с доверие към онова, което ще ви поднесе животът. Можете ли да го направите?
За една млада душа препъни камъкът на его-базираното съзнание е почти неизбежен. Егото предлага решение на проблема със страха и изоставеността. То променя фокуса на вниманието от „онова, което е вътре в теб” към „онова, което можеш да получиш от външния свят”. Това не е действително разрешаване на проблема, но като че ли за известно време ви носи облекчение. Упражняването на власт и контрол над вашето обкръжение може да ви донесе временно удовлетворение или подем. Появява се краткотрайно чувство, че сте обичани, уважавани и че ви се възхищават. За известно време това облекчава болката, но е временно и вие отново трябва да се напънете, за да се проявите отново, да бъдете още по-добри, по-хубави и по-полезни.
Молим ви да осъзнаете, че под флага на егото можете да бъдете едновременно мили и противни, даващи и взимащи, доминиращи и раболепни. Голяма част от онова, което давате на пръв поглед неегоистично, всъщност е подсъзнателен зов за внимание, любов и признание от страна на получателя на подаръка. Когато винаги сте загрижени за другите и готови да им давате, вие просто се криете от себе си. Така че за да разберете какво означава егото да доминира, не е необходимо непременно да мислите за жестоки тирани като Хитлер или Саддам Хюсеин. Изберете простия вариант – наблюдавайте себе си в ежедневието ви. Присъствието на доминиране от страна на егото може да бъде разпознато по нуждата да контролирате нещата. Например да изисквате от определени хора да се държат по определен начин. За да постигнете това, вие демонстрирате определени модели на поведение. Като: „Тъй като искам да ме обичаш, аз няма да ти противореча”. Тази линия на мислене е основана на страх. Това е страхът да не останете сами, страхът да не бъдете отхвърлени и изоставени. Онова, което изглежда като мило и хубаво поведение, всъщност е форма на отричане на самия себе си. Това е егото в действие.
Докато егото управлява душата ви, ще ви е необходимо да се храните от енергията на другите, за да се чувствате добре. Трябва да направите нещо, за да заслужите приемането от страна на другите хора, от някакъв авторитет извън вас самите. Но светът около вас не е фиксиран или неизменен. Не можете да разчитате да останете постоянно прикрепени към онова, на което се уповавате, каквото и да е то, било съпруг, началник или родители. Ето защо трябва през цялото време да „се трудите”, да сте в постоянно търсене на „малки дози одобрение”, задаващи се по пътя ви. Това обяснява непрекъснатото състояние на напрегнатост и нервност на ума при всеки един, зациклил на етапа на егото.
Егото не може да ви донесе истинска любов и самооценка. Решението на проблема с травмата и чувството за изоставеност, което предлага, е всъщност един бездънен кладенец. Истинската мисия пред съзнанието на младата душа е самото то да стане родителя, който е загубило.
Молим ви да осъзнаете, че устройството на живота на земята – процес, който започва от беззащитно бебе до израстването в самодостатъчен възрастен индивид – често ви принуждава да направите именно това. Колко често ключът към истинското щастие в живота ви е в това да станете родители на самите себе си и да си дадете сами на себе си любовта и разбирането, които са ви липсвали и продължават да ви липсват от страна на другите. На по-високото, метафизично ниво, на което говорим, това означава: стигнете до разбирането, че сте Бог, а не една от изгубените му овце. Това осъзнаване ще ви доведе у дома. Това осъзнаване ще ви заведе в сърцето на Този, Който Сте, а това е любовта и божествената сила.
Краят на етапа на егото започва да се вижда, когато душата осъзнае, че отново и отново повтаря същите цикли от действия и мисли. Егото губи господство, когато душата се умори и й омръзне постоянно да се бори за някакво вечно изплъзващо се съкровище. Тогава душата започва да подозира, че обещанията на играта, в която участва, са фалшиви и че в действителност в тази игра няма нищо за печелене. Когато тя се измори да се старае и да бъде винаги на върха, тя малко отпуска контрола.
С изразходването на по-малко енергия за контролиращи мисли и поведение се открива енергийно пространство за нови и различни преживявания. Отначало, навлизайки в този етап, може да чувствате силна умора и вътрешна пустота. Онова, което преди сте считали за важно, сега ви се струва абсолютно незначително. Без всякакви видими и преки причини, на повърхността излизат страхове. Това могат да бъдат страхове от смъртта или от загуба на любими хора. Може да възникне гняв от ситуации в службата или в брака. Всичко, което ви се е струвало очевидно, сега започва да предизвиква съмнение.
Най-после се случва онова, което съзнанието, основано на егото, се опитва да предотврати.
Постепенно капакът на гърнето се повдига и от него изскачат всички видове неконтролируеми емоции и страхове и влизат в съзнанието, посявайки в живота ви семена на съмнение и объркване. До този момент вие сте живяли предимно на автопилот. Много голяма част от мислите и чувствата са се формирали автоматично и вие сте ги приемали без въпроси. Това е обезпечавало съзнанието с необходимото единство и стабилност. Когато обаче съзнанието ви израства и се разширява, личността се раздвоява. Една част от вас се стреми да задържи старото положение, а другата го поставя под въпрос и ви изправя пред такива неудобни емоции като гняв, страх и съмнение.
Ето защо разширяването на съзнанието, осъществяващо се в края на етапа его, често се възприема като нарушаващ удоволствието нежелан натрапник, който разваля играта. Новото съзнание подлага на съмнение всичко, което преди е изглеждало очевидно, и пробужда във вас емоции, с които не знаете как да се справите. Когато започнете да подлагате на съмнение моделите на мислене и действие, основани на егото, в съзнанието ви навлиза нов ваш аспект. Това е онази част от вас, която обича истината, а не властта.
Животът под диктата на егото е много потискащ. Вие служите на един малък, изпълнен със страхове диктатор, чиято цел – властта и контролът – са насочени не просто към обкръжението ви, а най-вече към самите вас. Той ограничава спонтанния поток на мислите и интуицията във вас. Егото никак не обича спонтанността. То възпрепятства свободното изразяване на чувствата, тъй като чувствата и емоциите са неконтролируеми и непредсказуеми, което е опасно за него. Егото работи скрито зад маски.
Ако егото диктува „бъдете приятни и внимателни, за да завоювате симпатиите на хората”, вие системно ще подтискате в себе си чувствата на неудоволствие и гняв. И когато започнете да се съмнявате в жизнеспособността на този диктатор, потиснатите емоции веднага отново изплуват на повърхността. Емоциите не се елиминират с потискане. Колкото по-дълго ги потискате, толкова по-дълго те живеят и набират сила.
Когато душата започне да усеща празнота и съмнение, които са признаците на завършване етапа на егото, е възможна среща с всички чувства и емоции, скрити по-рано в тъмнината. Задържаните чувства и емоции са врата към висшия ви Аз. Изследвайки това, което наистина чувствате, а не онова, което се предполага, че трябва да чувствате, вие възстановявате вашата спонтанност и интегритет – онази част от вас, която се нарича „вътрешното дете”. Свързването ви с вашите истински чувства и емоции ви поставя на Пътя към освобождението. С това преходът към съзнание, основано на сърцето вече е започнал.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Освобождаване на живота ви от борбата
Ченълинг на Йешуа чрез Памела Крибе
22 ноември 2007, Тилбург
Скъпи приятели,
Събрали сме се тук днес, за да ви предадем послание на любов и надежда, тъй като виждаме, колко ви е трудно. Аз – Йешуа, съм този, който разговаря сега със вас – днес представлявам в голяма степен женския аспект на Христовите енергии.
В последно време, от четири месеца насам, е започнало огромно вливане на женска енергия в земната сфера. Тази вълна от енергия, подпомага новото раждане, вашето възраждане, а и това на Земята. Иска ми се да поговорим малко повече за този стадий от еволюцията, често предизвикващ във вас неувереност, дисхармония и съпротива.
Всички вие сте въвлечени в процеса на дълбока трансформация. Това е ваш съзнателен избор. Това е страстно желание на сърцето ви от времето преди да се родите – да изчистите миналото и да положите пътя на новата енергийна реалност. Предварително сте знаели, че това въплъщение ще ви предложи големи възможности за израстване и излекуване. Още преди началото на този живот сте усещали, че Земята приближава края на дълъг период на развитие, цикъл, където се е злоупотребявало с властта и разрушението.
Самите вие сте били част от този цикъл през много от миналите ви животи на Земята и сега, както и самата Земя, сте достигнали до точката, когато има възможност да се завърши този цикъл и да се продължи напред. Ето защо сте имали желание да се родите през това време, за да се възползвате от тази възможност по време на живота ви на Земята. Този цикъл може да бъде доведен до край само с още едно въплъщение и интегрирането на енергията на целия цикъл в един живот. И все още се учудвате, че понякога ви е толкова тежко?!
Преди да осъзнаете поне малко тази мисия е трябвало да се родите в човешко тяло, като индивидуалност, оформена частично от външни влияния като родители, община и обществото като цяло. По време на своето детство сте забравили кои сте, тъй като сте под влияние на практика, под хипнозата на убежденията и тревогите на тези, които са ви довели в този свят. Като цяло сте били обкръжени от стари, задушаващи енергии, израсли от традицията на неосъзнатост и страх. Потока на душевната ви енергия е изтънявал, а понякога дори съвсем е прекъсвал.
Намерението ви през този живот е било да се издигнете над тези ограничения и да се избавите от тях. И не само себе си, а също така да станете жив мост към ново ниво на съзнанието тук на Земята. Тук сте заради себе си, но с развитието си и еволюирайки, издигате съзнанието на цялото човечество. Вие поддържате движението на Земята като духовно същество и внасяте своя принос в събитията, които влияят на Слънчевата система като цяло, дори и зад нейните предели.
Но за да станете част от тази трансформация и да внесете своя дял, е трябвало първо да се въплътите в земна личност и да поемете целия товар на традицията, а сега трябва да се справите с този товар. Вие сте действително храбри воини. Обичаме ви. Стигнали сте до точката, когато истински и сериозно желаете да се избавите от всичко старо. Повече не можете да оставате в енергиите на миналото. Сега сте в родилни контракции. Каните се да се родите отново в същото тяло, в което сте живели десетилетия, но с напълно нова личност. Фактически сега сте в процес на инкарнация, без да напускате тялото си, но с по-висока версия, с разширен „Аз”, желаещ съзнателно да бъде тук, за да се възползва от възможността да завърши цикъла.
Това е най-съкровеното ви желание сега – да позволите на дълбокото си знание, на истинската си личност, да се роди на Земята и да се изяви в радост и творчество. Това радикално, а също така „предопределено” желание ви е довело тук, където се намирате сега и ние знаем колко ви е тежко. Вие се обръщате наопаки, не оставяте камък върху камък и на другите може да им се стори, че се движите в ритъма на невидим барабанчик.
Вътре във вас става гигантска битка между старото и новото. Отнасяте старото в гроба му, но преди това трябва да го погледнете в очите и да постигнете мир с него. В противен случай то „няма да си иде с мир”. Това означава, че ще се срещнете лице в лице с тъмната си страна и трябва да я приемете, преди да можете да се издигнете над нея и да станете свободни. В действителност тъмнина не съществува, но ако сте свързани с тежките емоции на мъката, със страха и гнева, може да ви се струва, че се борите с демоните на тъмнината. Обаче основно се борите с нежеланието да погледнете в очите на тези демони, да се срещнете лице в лице с тях и да приемете живото им присъствие. Те са част от вас. Повредената, дезориентираната, разстроената ваша част. Те ви призовават за признание и разбиране. Вие сте техния проводник, а не враг! Ако им се съпротивлявате, още по-силно ще зачукат по врата ви. Само обкръжени от любящото ви съчувствие, ще успеят да намерят мир и да се отправят на почивка.
През времето докато преминавате през този огромен очистващ процес, гледайки в лицето своите демони и създавайки прозорец за новото, тялото ви е подложено на влиянието на съзнанието ви. То може да реагира по странен начин, да ви създава дискомфорт и болка, но като правило, всичко отзвучава. Всичко това е част от процеса на очистване. Преминавате през емоционални върхове и падения и се сблъсквате с дълбоки съмнения и страх, когато всичко, което ви е било познато, в един момент ви се изплъзва от ръцете. Трябва да разрешите на всичко това да си иде. Невъзможно е да се балансира старото и новото. Това е напълно ново начало. Единственият компас, който трябва да следвате, е вашата собствена душа. Особено Работниците на Светлината, пионерите, които практически не получават признание и подкрепа от обкръжаващите ги. Налага ви се да разчитате само на себе си. Вие познавате проблемите, с които се сблъсквате. Запланирали сте го още преди да се родите. Вродените ви знания и инстинкти ще ви отведат в Къщи.
Като човек на Земята сте били хипнотизирани от системата на колективни вярвания и осакатени енергии. Колективното мнение на човечеството за живота поощрява идеята, че живота е борба и страдание. „Трябва да се борите, за да оцелеете. Не можете да имате доверие на ближния. Трябва да сте бдителни постоянно.” Всякакви такива убеждения и конструкции изплуват сега на повърхността, особено тогава, когато искате да се избавите от тях. Щом искате да се смирите и доверите, вашите навици, подозрителност и контрол, надигат глава и започват да протестират. Щом пожелаете да се отворите и да изразите вътрешното си вдъхновение, страхът да не бъдете отхвърлени ви блокира и ви заставя да млъкнете. Повечето вътрешни конфликти продължават и предизвикват суматоха в умовете и сърцата ви. Старите начини на мислене не умират лесно, тъй като са вградени в начина ви на съществуване. Това е постепенен процес, чрез който се предвижвате напред. Ключът за решаването на този проблем е да помните, че не можете да преодолеете старото, като се сражавате и борите с него.
Отказване от борбата
На Земята сте преминали през много животи, през които борбата е била част от живота ви. Много пъти сте се опитвали да запалите светлината на съзнанието и мнозина са били вдъхновени от Христовата енергия, каквато и форма да е приемала. Били сте движени от виденията за по-добър свят, основан на равенството, на мира и хармонията. В същото време сте били въвлечени в борбата – често сте се усещали не такъв, като другите и сте били принудени да търсите собствен път в живота си. Трябвало е да се борите, за да разберете самите себе си, а след това да се демонстрирате в света, който отново изглежда се движи съвсем в друг ритъм. Били сте, така да се каже „чужди”, изпреварващи времето си и в продължение на много въплъщения са ви отричали и преследвали, затова, че виждате нещата по друг начин. Затова ви се струва, че духовността и борбата трябва да вървят ръка за ръка.
Това, което сега се иска от вас, е да изоставите борбата. Настъпило е друго време. Това е ВАШЕТО време. Тук сте, НЕ за да се борите и защитавате или да убеждавате някого. Тук сте, за да се освободите и да приемете новораждането си, своя Висш Аз, който очаква, това да се случи.
Мнозина от вас изпитват силна вътрешна борба и съпротива. Струва ви се, че всичко става много трудно. Това, което трябва да направите е да се потопите още по-дълбоко в себе си и да се отпуснете в тази безгранична вътрешна същност, която не е от този свят. Душевната ви енергия е на ваше разположение и тя ще ви помогне да си припомните защо сте тук. Да си спомните колко ясно сте знаели преди да се впуснете в този живот, че това ще бъде сериозно и значително въплъщение, което включва и разочарования и трудности. Спомнете си, че не сте дошли тук да се борите, а да изоставите всяка форма на борба и да се завърнете в Къщи. Вашият Дом е тук и сега, там където се намира съзнанието ви. Където и да се намирате, следете за всяка възможност да се избавите от борбата и да й дадете възможност да си иде. Можете да приемете това, което сте сега и да освободите очакванията. Вие сте това, което сте сега. Подкрепете се и успокойте със знанието, че вече сте много близко до това, за което сте дошли тук.
За да го постигнете, трябва само да престанете да се съпротивлявате, да изоставите идеята, че можете да постигнете нещо чрез борба. Толкова сте се отъждествили с израстването чрез болка, че мислите, че се справяте много добре като страдате и се мъчите, работейки тежко за духовното си израстване. А когато се сблъсквате с тежките и плътни енергии на миналото, решението е да откриете точката на тишина и умиротворение вътре в себе си. Това не означава „да не правите нищо”, а да отстъпите в точката на неутралност, на неутрално съзнание, „на обикновено битие”. Погледнете се от тази точка, без да опитвате да се промените. Просто си позволете да бъдете.
Едно от нещата, които носите от последния цикъл въплъщения и което все още е силно вкопчено във вас – е силната, мъжка енергия на „действието”. Често сте били „войни на светлината”, жадуващи с голяма жар и страст да промените света към по-добро. Също така сте се отличавали с властност. Сега от тази мъжка, ориентирана към действието енергия се изисква затихване и намиране на нов баланс с женската си страна. Женският аспект в този контекст е носител на светлината, на лекото и радостта. Той ви призовава да плувате в потока на чувствата си, без да се фокусирате прекалено на резултата, а просто да се чувствате добре.
Навлизането в женската енергия повдига въпроса как да се отнасяте към себе си и потока на отдаване и приемане. Можете ли да правите това, което чувствате за правилно, без да се съобразявате с мнението и очакванията на другите или на обичайните изисквания към себе си? Можете ли да се погрижите за себе си и да си позволите всичко, към което се стремите в живота? Това не са типични въпроси за Работниците на Светлината. Прекалено сте съсредоточени върху външния свят като искате да го промените, да го подобрите и т.н. „В какво се състои мисията ми на Земята?” и „Какво мога да направя за подобряването на света?” – са любимите ви въпроси. И много често подхождате към тях като воин. Това е станало ваша втора природа. Идеята, че сте тук, за да се грижите за себе си, да получавате удоволствие и да се носите по потока на живота, за повечето от вас е много трудна за преглъщане. Ако наблюдавате това при себе си, означава, че в живота ви има дисбаланс между даването и получаването. Прекалено много давате.
Ако давате много, работите за благото на другите и изпитвате голяма отговорност за нуждите на другите, много често се борите и много „действате”. Получавате много трудно и губите от полезрението си собствената си човечност. Така може да свършите в разочарование и опустошеност. За да балансирате мъжката и женската енергия трябва да се доберете до жизнен поток, в който усещате радост и вдъхновение от това, което правите, без да се чувствате задължени да го правите. Натискът е сигнал, че не сте свободни, че сте обвързани с резултата. Когато и да почувствате натиск – отстъпете в безмълвното си място.
През последните месеци (втората половина на 2007 година) на вътрешно ниво при Работниците на Светлината има големи промени и сега може да ви е трудно да намирате правилния път, за да се изявите и реализирате. Вместо да опитвате да се борите и да оказвате натиск на ситуациите, в такова време е най-добре да останете спокойни и изобщо, по-рядко да предприемате каквото и да е. Просто усетете, какво се случва вътре във вас. Това е новораждане, през което преминавате и което изисква много от вас на всички нива: на емоционално, ментално и физическо, а от това следва, че сега не е подходящо време да се изявявате много във външния свят. Тук ключовата дума е смирение. И това, което дава женската енергия.
Вече сте на път и можем да ви уверим, че промените могат да станат още по-бързо, отколкото стават сега. Особено, когато се чувствате спънати и ви се струва, че нищо не върви гладко – големите промени стават на вътрешно ниво. Вярвайте в това и престанете да се анализирате постоянно! Отпуснете се по течението и вярвайте.
Помислете над физическото раждане на детето. Фундаментални сили на природата водят този процес. Не можете да контролирате тези сили, не можете да решите, кога да започнат контракциите. Единственото, което можете, е да се съпротивлявате или да им се оставите. Да се оставите на тях означава да позволите на болката от контракциите да преминава през вас, като вярвате, че с времето ще затихне и ще можете да си поемете въздух. Това, което можете да направите, е да се изравните с вътрешния поток на чувствата си и по този начин да направите целия процес по-лек и мек. Така, вместо да се съдите от външна гледна точка, да се съобразявате със всевъзможни очаквания и изисквания, усетете какво се случва в действителност във вас. Усетете истината в този процес и наблюдавайте как външната реалност го отразява.
Искам да ви поканя сега на малко пътешествие с мен. Искам да ви взема с мен в бъдещата реалност, което ще ви позволи Сега да се чувствате по-свободно. Просто направете с мен въображаемо пътешествие. Каним се да посетим Новата Земя.
Посещение в Новата Земя
Новата Земя е енергийна реалност, която се разширява благодарение на вътрешната работа. Нека навлезем сега в този свят и да се присъединим към енергиите му. Представете си, че вървите из красива гора с прекрасни стари дървета и усещате по кожата си лекия бриз. Усещате как бремето си е отишло, бремето на настоящето е паднало от плещите ви. Вие сте друго вие. Родени сте вече в Новата Ера. Чувствате се леки, с ясно вътрешно знание и разбирате, че всичко, което е било, има смисъл. Научили сте се на много от това, през което сте минали, в резултат на което, душата ви е станала много по-мъдра. Усещате се леко и удобно и сърцето ви е отворено в радостно очакване. Наслаждавате се на природата, усещате земята под краката си, усещате мир и спокойствие. Нещо се е променило на планетата. Хората са се научили да живеят в хармония с природата.
Приближавате към селище, малка община, на открито място, заобиколено с гора. Това е мястото, където живеете. Усещате, как сърцето ви се разтваря, когато разбирате, кой живее заедно с вас. Това са ваши приятели и духовно семейство. Стари познати сте. Срещали сте се през много животи и всички те са ви като братя и сестри. Да сте с тях е благословение. Не трябва да се преструвате или да криете нещо в тяхно присъствие. Можете просто да бъдете себе си. С лекота се разбирате помежду си и разговаряте почти телепатично, без да ползвате думи на практика.
Тук имате свой дом. Вижте го. Някъде тук има място само за вас, приближавате и разглеждате дома си. Голям или малък е, от какво е направен и особено… какво изпитва дома по отношение на вас. Земята ви е снабдила с материали за построяването му. Усетете как цветовете, материалите и целият му вид се грижи за вас. Този дом е ваше енергийно продължение. Когато изпитвате нужда да се уедините, влизате в този дом. Той ви дава възможност да влезете в дълбока връзка с вашето собствено Същество, докато Земята ви закриля.
Да погледнем сега отблизо хората, към които принадлежите. В средата на селището има площад, на който се срещат всички или се събирате за съвместни действия. Това място поддържа „общата енергия”, и точно това става в момента. Нека видим за какво става дума. Приближавате с любопитство и хората ви приветстват с открити и любящи усмивки. Те образуват голям кръг като се държат за ръце и двама веднага се пускат, за да ви дадат възможност да участвате. Усещате силните вибрации на енергията, която тече през цялата група, включително и през вас. Усещате единство, братство и радост, което сте създали всички заедно. Сега сте жители на Новата Земя и трябва много неща да свършите. Увличате се от различни видове дейност: строителство, отглеждане на хранителни продукти, лечителство, комуникации – всяка област, от която разбирате. Но цялата дейност се извършва на фона на всепроникваща хармония. Вместо борба – мир. Позволявате на интуицията си да ви води. Също така има достатъчно място за игри и забавления.
Всички сте заедно и може да се усети как всеки от вас е преминал през този процес на раждане, който описахме. Стара личност намери пътя в новия живот. Родихте сте се в светлината на Новата Земя.
До вас достига зов. Редом до своите братя и сестри чувате зова на старата Земя, която ви вика. Това е вашият сегашен зов, защото днес все още се намираме тук. Защото тук, чувствайки се понякога уморени и измъчени от интензивния процес на раждане, можете да помолите вашия бъдещ Аз и духовното ви семейство „там” за любов и подкрепа. Вие в бъдещето, можете да усетите този призив и сте способни да изпратите любов и мъдрост на старото си Аз. Затворете очи и го правете известно време. Бъдете това бъдещо Аз и изпратете любов на настоящия си Аз. Можете да усетите, че тази бъдеща групова енергия знае съвършено точно от какво имате нужда сега, защото те вече са били вас и са преминали през тъмната нощ на душата.
Сега променете перспективата и се върнете в настоящето. Представете си се като приемаща страна. Приемете любовта и утехата, които идват от духовното ви семейство и се порадвайте на „направеното от вас”. Усетете уважението, с което ви се отплащат, защото сте се трудили упорито и сте съхранили вярата в себе си, защото вие сте родили тази Нова Земя. Попитайте бъдещото си Аз няма ли послание за вас. Какво е важно да знаете сега за себе си? Позволете на отговора леко и светло да достигне до вас. Това не трябва да са думи или образи, просто усетете енергията. Визуализирайте как бъдещото ви Аз ви хваща за ръце и надзърта дълбоко в очите ви, предавайки надеждата и вярата си във вас. Усетете как напрежението действително ви напуска, движите се с потока енергия на задачите си и отделяте за себе си толкова време за интеграция и усвояване на нови умения колкото ви е нужно.
Ние ви вярваме. Вземете този ден като образец и рискувайте да бъдете действително нежни към себе си. Щом загубите търпение към себе си и станете твърди и прекалено критични – скачате в старата енергия на борбата. Сега можете да се освободите от това. Дошло е време да се отнасяте меко и с добрина към себе си. Погледнете се със съчувствие и сиянието ви ще бъде благословия за другите. Бъдете ангел, какъвто сте в действителност, и всичко останало ще отпадне от само себе си.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Освобождаване от вашето родно семейство
Скъпи приятели,
За мен е истинско удоволствие да сме отново заедно. Вие всички сте смели воини. Самото ви присъствие във физическо тяло на Земята днес говори за вашата огромна смелост и готовност да се изправите срещу тъмнината – вътре и вън и да я облеете със светлината си, светлината на вашето съзнание. Вие сте воини в духовния смисъл на думата и вашето снаряжение се състои от състраданието и различаването. Човек не може да се пребори със страховете и илюзиите на вашата реалност единствено с помощта на любовта и състраданието. Тези фундаментални, предимно женски по същността си качества, трябва да бъдат допълнени от мъжките характеристики яснота и различаване. Състраданието ви дава възможност да съзрете основата на светлината във всяко проявление на дуалността, като например да видите светлината в нечия душа, дори когато тази личност е изпълнена с негативизъм. Различаването, обаче, ви известява за присъствието на страх и енергии свързани с властта във всяко едно подобно проявление и ви позволява да се дистанцирате от нея, като я освободите от енергийното си поле.
За да разберете кои сте всъщност, трябва да се освободите от онова, което не сте и именно различаването ви помага за това. Различаването е „силата на меча”, енергията, която ви помага да определите собствените ви граници и да намерите собствения си път. Аз го наричам „мъжката енергия” и тя е необходимото допълнение към женските свойства на разбиране и прошка. В този ченълинг наблягам на важността на „меча на различаването”, тъй като той е много тясно свързан с темата на днешната ни дискусия.
Днес искам да поговорим за връзката ви с вашите родители и с родното ви семейство като цяло. Когато поемете по пътеката на духовното израстване, в даден момент този въпрос ще застане в центъра на вашето внимание.
Човек може да разглежда своето раждане във физическо тяло като процес на пропадане в тъмнината, при условие, че не влагате в тази дума идеята за грях или вина. Родилният процес наистина е гмуркане в дълбините, за което една част от душата ви е взела съзнателно решение!
Във вътрешността на душата си вие сте решили да си наложите настоящото си въплъщение и сте почувствали доверието и упоритостта, нужни за постигането на целта. Обаче в момента, в който се гмурнете, образно казано, вие се потапяте в състояние на не-знание, състояние на временно неосъзнаване.
В момента, в който навлезете в материалната Земна реалност, вашето съзнание бива забулено с воал или хипнотизирано от различни илюзии, които всъщност не са нищо друго, освен вродените навици на преобладаващата част от човечеството. Това наподобява мрежа, хвърлена върху вас.
Когато навлизате в земния живот, споменът за „другата страна” е все още жив и силен. Но вие не знаете как да го изразите с думи и да предадете истината за него – прости неща като безусловна любов и сигурност, които ви съпътстват навсякъде. Енергията на Дома е все още очевидна за вас самите, както водата за рибата. Но в следващия момент вие навлизате във физическия свят и в психологическата реалност на вашите родители. Вие търсите връзка с тях, искате да запазите живо онова чувство за Дома, но сякаш сте откъснати тотално, сякаш са хвърлили мрежа върху „рибата” във вас. Това се нарича травма на раждането и тя има както физически, така и дълбоко духовни аспекти.
Мрежата, която ви хваща докато падате, е изплетена предимно от стереотипите на живот на вашите родители, техните отправни точки в живота, начините им за общуване със себе си, техните надежди и желания за вас. Когато се родихте, колективното съзнание на Земята бе все още в хватката на его базираното съзнание и така е дори до днес. Времената се променят, но има нещо като начален стадий, в който нещата се нуждаят от време за да наберат скорост, преди да настъпи истинската, коренна промяна. В момента вие все още с намирате в този начален стадий и затова вътрешната ви работа е толкова важна. Затова когато дойдохте на Земята, вие навлязохте в реалност, доминирана от съзнание, основано на егото и я опознахте посредством енергията на вашите родители.
Когато навлезете в реалността на съзнанието, основано на егото, такава, каквато бива представена пред вас от родителите ви, ще трябва да се справите с куп ширещи се илюзии, от които искам да назова следните три, които са важни.
1. Загуба на майсторството
Първата илюзия е тази за загубата на майсторството. Тази илюзия ви кара да забравите, докато растете и се превръщате във възрастен индивид, че сте твореца на всичко, което се случва в живота ви. Повечето хора не осъзнават случващото се в живота им като тяхно собствено творение. Те често се чувстват жертви на „висши сили”, които градят и насочват живота им. Това се нарича загуба на майсторството.
2. Загуба на единството
С потапянето си в колективното човешко съзнание и с образа, даден ви от вашите родители, вие също така губите чувството за единство с всичко живо. Основното осъзнаване за „единството на всички неща” бавно бива отстранено като с филтър от съзнанието ви. Поощряван сте да изградите собственото си его. Според съзнанието, основано на егото, ние сме в същността си отделени същества, които се борят за собственото си просъществуване, за своето оцеляване, изхранване и признание. Струва ни се, че сме ограничени в собственото ни тяло и заключени в психологическата ни реалност без никаква истинска и искрена връзка с „другите”. Това е илюзията за отделеност и трагичното усещане за самота, което я съпътства.
3. Загуба на любовта
И ето че стигаме до загубата на любов, представляваща чувство на безусловна радост и закрила, които изконно принадлежат на сърцето като право по рождение. В навлизането ви в земното измерение, в което енергията на любовта съвсем не е очевидна от само себе си, вие постепенно започвате да бъркате любовта с всякакви други енергии, които не са любов, като например възхищение, забогатяване или емоционална зависимост. Тези грешни образи на любовта влияят на връзките ви, но основно ви карат постоянно да търсите нещо извън себе си, което да ви върне онова чувство на безусловна любов, което всъщност е скрито дълбоко във вас.
Степента, в която тези илюзии или загуби ви влияят, зависи от специфичната енергия на рождения ви дом и семейната среда. Принципно родителското съзнание е смесица от его и сърце, страх и светлина. Вероятно вашите родители са силно привързани към определени сфери посредством по-горе посочените илюзии. Но в други случаи те могат да бъдат много озарени, като например когато изпитват страдание и вътрешно израстване в определени области, което отваря сърцата им. Начинът, по който те са зациклили в съзнанието, основано на егото, е различен за всеки родител или семейство.
Когато навлезете в специфичната конфигурация от енергии, съставяща вашето рождено семейство, съзнанието ви е широко отворено и все още без почти никакво усещане за собствени граници. Като бебе вие изцяло приемате родителските енергии като основен отпечатък, който оказва дълбоко влияние върху това как ще преживеете нещата в бъдеще. Все още нямате никакъв филтър. Едва по-късно, по време на пубертета, осъзнавате себе си като „аз” и развивате съзнанието, необходимо за пробиване през тези енергии и установявате кое е добро и естествено за вас и кое не.
Отначало силно се привързвате към парадигмата на вашите родители, но после, с напредването на възрастта и с придобиването на повече себеосъзнатост, започвате да подлагате под въпрос възгледите им за живота, тъй като търсите ваше собствено усещане за идентичност. Този процес на психологическо израстване е много силно свързан с преминаването от съзнание, основано на егото към съзнание, основавано на сърцето. Естествените етапи на земния живот, биологичните и физиологични цикли и сезоните, имат своите паралели с естествените етапи на израстване в духовен смисъл. Преходът от основано на егото към основано на сърцето съзнание често става успоредно с преодоляването на ограничаващите енергии на страха, които са контролирали рожденото ви семейство.
Травмата от космическото раждане, която изпитвате при раждането си като индивидуална душа /Виж „Болката от космическото раждане”/ до известна степен се повтаря при всеки нов земен живот. По време на вашето раждане, родителите ви принадлежат на енергията на Земята. Те вече са се адаптирали към това измерение и към валидните за него закони. Често тези закони са ограничаващи и са чужди за детето. По този начин за него родителите представляват его-базираното съзнание, енергията на трите илюзии. Детето се сблъсква с тях в родния си дом и видът, който са приели у родителите, го повлиява силно за остатъка от живота му.
Детето приема много дълбоко всичко, което го заобикаля, особено през първите три месеца. Енергиите на родителите попиват в детското съзнание не възпрепятствани от каквато и да било рационална мисъл или защита. От друга страна в паметта му все още присъства „частица от рая”, останала непомътнена от илюзиите, частица от детското съзнание, която познава любовта, майсторството и единството като естествено състояние на съществуване. Това съзнание се сблъсква със заобикалящите го енергии, основани на егото и това е наистина болезнен конфликт. Той може да породи у детето желание да върне и да се прибере „у дома”; може да причини сериозна съпротива към живота още в самото му начало. Това всъщност е повтарящата се отново и отново травма на космическото раждане.
Как се справя детето с този сблъсък или конфликт на енергии? Най-често то изключва определена част от себе си. Някои части на детското съзнание се скриват. Детето ще се опитва да се настрои към енергиите на родителите, да се адаптира към тях, тъй като в самото начало изцяло зависи от тях. То се намира в изключително уязвимо физическо състояние и изпитва силно желание да бъде обичано и обгрижвано от родителите си. Споменът у него за изначалното състояние на единство, любов и майсторство всъщност е неговия подарък към родителите, но бидейки обгърнати от воалите на илюзиите, често те не могат да го приемат. Така всъщност те не са способни истински да приемат детето.
На определен етап, разбира се, родителите също са били деца и са преминали през същия този процес. Родителите не налагат съзнателно своите страхове и илюзии върху детето. Но като възрастни индивиди те са абсорбирали много енергии от съзнанието, основано на егото.
В момента на раждането на детето родителите често преживяват временно пробуждане. Да наблюдаваш появата на това малко невинно същество от утробата, което се поверява в ръцете на света, толкова отворено и ранимо, предизвиква дълбоко чувство за благоговение у почти всеки човек.
Този свещен момент отваря широко вратите към Дома в съзнанието на родителите и те несъзнателно се докосват до божествената същност в себе си, която познава безусловната любов и единството. За кратко те се потапят в свещеното пространство и усещат кои са те отвъд илюзиите. Това обаче често е временно състояние на блаженство, защото след това нещата се уталожват и се връщат „в нормални граници”. Начинът им на мислене и усещане ще клони към връщане в познатите модели, към които са свикнали. Така отварянето за съзнанието, основано на сърцето, приключва за пореден път.
А какво става с детето, което расте? Повечето деца избират да се адаптират към отправната рамка на родителите си и така загубват връзката с енергията на индивидуалната си душа, която добре са познавали в началото на своето въплъщение. В първата фаза от живота си /до пубертета/ те са толкова погълнати от фокусирането върху света и получаването на любов и внимание от родителите, че самите те забравят кои са.
Как всичко това повлиява на детето? То има необуздана нужда от любов и закрила и когато се препъне в изпълнените със страх, блокирани енергии на своите родители, то ще се чувства объркано. Ще изпита болка и чувство за изоставеност. То обаче ще скрие тези емоции от себе си, тъй като те са прекалено болезнени за осъзнаване в подобно състояние на откритост и уязвимост. Това, което детето ще направи, е да спусне щорите и да си създаде илюзорни образи на любов. За да оцелее емоционално, то ще си позволи да бъде заблуждавано от тези неистински образи на родителите, защото ако безусловната любов отсъства, условната любов изглежда по-добра от нищо. Детето буквално ще се преобърне на обратно, за да получи любовта и закрилата, от които изпитва нужда и които са неговия спомен от Дома. И следователно, то ще се обърка и ще приеме неправилните енергии като любов. Например, детето може да сбърка любовта с родителската гордост от дадени постижения или емоционалната нужда на родителите от дете.
Всеки път, когато детето постига нещо, което кара родителите да изпитват гордост и бива поощрявано за това, то може да почувства как сърцето му се разтваря от радост, че е харесвано и оценено. Но ако източникът на родителската гордост не се основава на чистото разбиране на детето, на това което самото то се стреми да бъде, а по-скоро на онова, което обществото очаква от него, тогава тази гордост наистина представлява вид отрова. Детето бива възнаграждавано за това, че живее по определени външни стандарти, докато всъщност любовта трябва да представлява докосване до вътрешните стандарти на детето – какво то иска да постигне за себе си в този живот. Когато вниманието бива систематично насочвано към външни постижения, детето ще попадне в плен на заблудата, че постиженията са равнозначни на любов и е много вероятно да развие съзнание на вина, когато не постъпва „правилно”, когато не прави онова, „което се очаква” според външните стандарти. Като възрастен, то може да се превърне в индивид, който не може да осъзнае кога неговите собствени граници са нарушени или кога се смазва от работа. Той просто ще чувства постоянната нужда да постига резултати, без да разбира защо усилената работа се е превърнала в пристрастяване.
Друг пример за изкривяване на истинската енергия на любовта е когато детето започне да бърка любовта с емоционална зависимост. Много деца се чувстват обичани, когато са желани от родителите си. В действителност те запълват дупка в родителските сърца, празнота, за която родителите не са се погрижили и когато децата застанат в нея, те предлагат себе си като родителски заместник. Детето иска да осигури любовта и подкрепата, която вътрешно липсва на родителите. По този начин то се опитва да им се хареса и да получи любовта, от която самото то така отчаяно се нуждае. Но това разбира се няма нищо общо с любовта! Тази игра представлява опасно преплитане на енергии, което по-късно ще предизвика много затруднения както във връзката дете – родител, така и в бъдещите лични връзки на детето като зрял индивид.
Много от родителите сами са изпитали липсата на безусловна любов в детството си. Те също не са били истински приемани от своите родители. Това е оставило в техните същества дълбоко заседнала болка и чувство на изоставеност. Когато самите те имат дете, те го обгръщат със смесени сигнали. От една страна в тях има истинска любов, но от друга се появява подсъзнателната нужда да „компенсират загубата”. Родителите често се опитват да излекуват собствените си емоционални рани посредством своята връзка с детето си. Правейки това на подсъзнателно ниво, те поставят детето в ролята на родител – заместител, т.е. чрез детето си те трябва да получат любовта, която така болезнено им е липсвала в тяхното детство.
Когато това се случи, посланията „обичам те” и „нуждая се от теб” крайно объркват детето. Енергията на детето вече няма да бъде негова собствена, защото то е засмукано от нуждите на родителите си, а това засмукване всъщност му се струва приятно. То дава фалшиво чувство за сигурност, което докато детето отрасне, ще го кара да се чувства дълбоко обичано, докато всъщност енергията му бива изтощавана и притежавана от другия индивид. То ще се чувства обичано и ценено докато се напряга до краен предел да дава максимума от себе си. Ще тълкува емоционалната зависимост, дори ревността и обсебването, като форма на любов, докато тези енергии всъщност са диаметрално противоположни на това чувство. Тази трагична загуба на самия себе си се ражда от асоциирането на любовта с нуждата.
Дотук ви обръщах внимание на факта, че идвайки на Земята като дете, вие бивате потопени в „океан от забрава”, в мрежа от илюзии, която на пръв поглед изглежда сякаш ви привързва много здраво. От нивото на душата обаче, вие съзнателно си позволявате да бъдете заблуден. Дълбоко в себе си вярвате, че с раждането си на Земята ще откриете решението и изхода. Вашата мисия е да откриете изход от илюзиите и да донесете „енергията на решението”, енергията на любовта и за външния свят и да я направите достъпна за другите!
В определени моменти от живота ви, ще ви бъдат предоставени възможности и вероятности, които да спомогнат за изпълнението на вашата мисия. С времето, ще се сблъскате с различни хора и ситуации, които ще ви предизвикат да откриете кои сте всъщност. Ще бъдете нежно подбутнати, а ако сте упорити – мощно провокирани от живота да „разплетете възела”. Трябва да позволите на фалшивите образи на любовта, които са част от вашето възпитание, част от енергиите на вашите родители, да си отидат. Това може да отключи криза на личността, подобно на описаното в първата част на тази книга като първи етап на прехода от егото към сърцето. Може да изглежда, че нищо вече не е сигурно и че всичко, в което вярвате, подлежи на преоценка, но душата ви няма да се спре пред нищо, за да ви върне у дома. Душата ви ще чука неуморно на вашата врата, докато не решите да отворите и да се освободите!
Значимите събития в живота ви винаги са настроени така, че да ви предоставят възможности за израстване и завръщане към истинската ви същност. Но се изискват смелост и решителност за да стигнете до края на това приключение и да си върнете енергиите на новороденото дете, непомрачени от илюзиите за загуба на майсторство, любов и единство. Вероятно ще се чувствате противопоставен на енергията на собствената си душа за известно време, поради факта, че тя може да ви отклони от онова, което сте свикнали да приемате за нормално и добро за вас. Вашата душа може да ви изглежда като странен гост, тъй като сте привикнали към порядките в живота и в рожденото ви семейство.
Нужни са едновременно както мъжката енергия на себеосъзнаването и различаването, така и женската енергия на любовта и разбирането, за да се освободите от съзнанието, основано на егото. По отношение на родителите ви, различаването означава да се дистанцирате от задвижваните от страха и ограничаващи енергии, с които са ви захранвали. Помнете важността на „енергията на меча”, за която ви говорих в началото. За да се освободите от семейството си в духовния смисъл на думата, трябва да се научите да различавате техните енергии от вашите собствени, а също и да „срежете въжетата”, които ви ограничават и задушават.
Тук не става дума да изразявате гняв и разочарование от родителите си или да им кажете, къде са сгрешили с вас. Понякога може да е добре да се опитате да им разясните позицията си за нещата или да им разкажете за чувствата си към тях. Но в много случаи, те може и да не разберат това, което им казвате. Възможно е да не резонират с онази част от вас, която е „различна” и в несъгласие с техните възгледи за живота. Скъсване на връзките с родителските енергии означава основно и най-вече да освободите тези енергии от собствените си мисли и емоции. Това означава да се вгледате в себе си и да видите доколко неосъзнато живеете живота си по модела, зададен от илюзиите на родителите ви, по техните „може” и „не може”, основани на страх и осъждане.
Веднъж, щом осъзнаете това и му позволите да си отиде от вас, ще бъдете свободни да им простите и наистина „да напуснете родния дом”. Ще освободите родителите си да вървят по своя път, едва когато срежете въжетата на вътрешен план и поемете отговорност за собствения си живот. Вече ще сте казали „не” на техните страхове и илюзии /меча на различаването/, но в същото време ще разберете, че родителите ви и техните страхове и илюзии не са едно и също. Те също са деца на Бог, които просто се стремят да изпълнят своята мисия. Усетите ли веднъж това, ще усетите и тяхната невинност и ще можете да простите!
В известен смисъл вие сте били жертва на родителите си, понеже като такива те са представлявали его базираното съзнание във вашето детство. Временно и частично сте живели според техните илюзии. Донякъде не сте и имали избор като тяхно дете. Но да трансформирате чувството си на жертва на ситуацията, е едно от най-великите постижения, което можете да извършите в живота си. Вие се освобождавате като личност, когато осъзнаете дълбоките енергийни отпечатъци от своето детство и съзнателно решите кои са добри за вас и от кои предпочитате да се освободите. Ето това се нарича майсторство.
Повече няма подсъзнателно да се адаптирате към желанията и мечтите на своите родители, които не са ваши собствени. В същото време няма и да се бунтувате срещу тях. Ще видите, че фалшивите образи, които са ви предлагали, не са ваши и толкоз! Не е нужно да съдите родителите си, че са ви натоварили с тези аспекти. Едновременно можете да различавате и да обичате!
Може да се каже, че вашите родители ви въвеждат в съзнанието, основано на егото и отново чрез тях преминавате отвъд него, като се освобождавате от тях с любов и прошка, осъзнавайки себе си като независимия майстор, който всъщност сте!
Служители на светлината и техните родители
Сега искам да се спра по-специално на връзката между душата на служител на светлината и неговото /нейното семейство. Служителите на Светлината често носят в себе си специална задача по отношение на своето рождено семейство. Служителите на Светлината идват на Земята със специалното намерение да се пробудят, да се освободят от основаното на егото съзнание и да посеят на планетата семената на Христовото съзнание. По-силно от останалите, Служителите на Светлината се стремят да учат и лекуват другите, като им помагат да се развиват в посока на съзнание, центрирано в сърцето!
Поради тази причина, много от душите на Служителите на Светлината се раждат в семейства или при родители, здраво затънали в реалността на его базираното съзнание. Тъй като възнамеряват да разчупят затлачените и закостенели енергийни модели, Служителите на Светлината бива привлечени като с магнит към „проблемните ситуации”, в които енергията е застояла, подобно на улица без изход. Служителите на Светлината идват с определена степен на осъзнаване, с определено чувство за духовност, което ги прави различни, невписващи се в семейните очаквания или амбиции. Като дете, Служителят на Светлината обикновено оспорва разбиранията на семейството си за света с това, което излъчва и изразява като своя истина. То почти инстинктивно прави всичко възможно да раздвижи енергиите и те отново да потекат.
Докато по този начин душата на Служителят на Светлината се стреми единствено да бъде в услуга на семейството и родителите си, те могат да я смятат за странник, дори за черна овца. И когато вътрешната красота и чистотата на детето Служител на Светлината не бъдат разпознати като такива, то често бива объркано и потопено в емоции като самота и дори депресия.
При започване на прераждането си, Служителите на Светлината дълбоко в себе си са уверени, че ще намерят пътя, че ще превъзмогнат ограничаващите енергии на рожденото си семейство. Когато, обаче, действително се преродят на Земята и започнат да растат, те биват подложени на същите съмнения и дилеми, като всяко друго дете. В определен смисъл те изпитват това объркване по-силно и по-дълбоко. Тъй като представляват духовно напреднали души, които често са по-стари и по-мъдри от своите родители, те много ясно осъзнават, че „нещо не е наред” с енергиите на обкръжаващата ги среда. На вътрешно ниво те директно се сблъскват с енергиите на своите родители, които не разбират или не резонират с техните мисловни нагласи и поведение. Тази битка им причинява огромен вътрешен стрес, особено предвид тяхната чувствителна и нежна природа. Те трябва да намерят начин да оцелеят емоционално и да се справят с факта, че силно обичат родителите си и едновременно са много различни от тях. Това причинява на Служителите на Светлината редица психологични проблеми, вариращи от самотност, несигурност и страх до пристрастяване, депресия и саморазрушение.
Затова пътешествието ви до Земята или други тъмни места, където енергията е зациклила и враждебна, не е безопасно. Това е опасна мисия. Не забравяйте защо ви наричам смели воини. Точно поради тази причина – вие сте пионери, които дръзват да навлязат в непознати и тъмни територии. Там липсват всякакви знаци и указатели. Обстановката, в която започва пътуването ви, е негостоприемна и по нищо не напомня за дома. Вие сами трябва да пресъздаде енергията на Дома за себе си, единствено посредством вашите чувства и интуиция като компас. Като Служители на Светлината вие сте пионери, които искат да разрушат преградите на старите и закостенели мисловни модели и да освободят задържаната в тях енергия. Вие сте едва ли не първите от вашата среда, които дръзват да направят това. Едва по-късно срещате вашите братя по душа. Вашата самотна борба е това, което ви разкрива като истинските воини, които сте. Вие трябва сами да откриете изхода и след като веднъж го направите, ще привлечете в живота си духове съмишленици, личности, отразяващи собственото ви пробудено състояние.
Самотната борба, през която всички вие трябва да преминете, за да откриете вашата светлина, е най-тежкото ви бреме. От гледна точка на душата сте избрали този път съзнателно, но да го извървите като дете от плът и кръв е болезнен опит, който ви наранява дълбоко. Приканвам ви да почувствате и разпознаете тази болка в себе си, защото само когато се свържете с нея, ще сте способни да я трансформирате и освободите. Щом като веднъж сте познали раненото дете в себе си, понесло кръста на отчуждението върху крехките си плещи, вие ще стигнете до същината на вашето бреме. Стигнете ли до тази същина, решението е на една ръка разстояние. Нужно е само да прегърнете болката на това дете с чисто и дълбоко осъзнаване. От това осъзнаване се ражда енергия на състрадание и дълбоко уважение, които ще достигнат до детето. Ще вдигнете кръста си само като бъдете себе си и истински обикнете и оцените онази „различна” част у вас. Ето по този начин ще отведете детето у Дома и ще изпълните мисията си на истински пионер, какъвто наистина сте.
Решаване на семейната карма
Задачата на Служителите на светлината по отношение на тяхното рождено семейство е да се реализират като тези, които са. Постигайки го, те изпълват мисията си. Не е тяхна задача да променят семействата си, не е и ваша работа да променяте каквото и да е извън вас. Вие не сте тук, за да направите света едно по-добро място. Тук сте, за да се пробудите. И да, когато извършите това, светът наистина ще стане едно по-добро място, защото вашата светлина ще го огрее и ще донесе радост и просветление и на другите. Но не се фокусирайте върху света, без значение дали става дума за семейството ви или за връзка, която сега започвате.
Истинската работа се състои в това да се освободите от всички онези страхове и илюзии, основани на егото, които така дълбоко сте попили като дете. Опознаването на тези енергетични отпечатъци, които частично съставят вашата личност и освобождаването на онези части, които не ви принадлежат, е предизвикателен и изпълнен с трудности процес. Трябва да бъдат обелени всички люспи на лука; това означава да се родите отново.
Като акцентирам на дълбочината на този вътрешен процес, това повторно раждане, аз не целя да ви обезкуража. От друга страна искам да изпитвате дълбоко уважение към себе си. Вие сте най-смелите воини, които познавам. Вие сте пионерите, които разпръсквайки светлина в тъмни и враждебни места, постилате пътя за едно ново съзнание на Земята.
Не е ваша работа да запалите светлината в нечие друго сърце. Това зависи единствено от него, ако пожелае да го направи. Може да предложите искра или да дадете пример, но вие по никакъв начин не сте отговорни за нечие чуждо пробуждане. Това е важно да се запомни, особено що се отнася до семейството ви. Често като деца чувствате инстинктивно, а като възрастни по-осъзнато, че трябва да спасите родителите си от техните страхове и илюзии. Нещо повече – често си въобразявате, че сте се провалили в това си начинание. Чувствате, че не сте могли истински да помогнете на родителите си по начина, по който сте планирали.
Тази линия на мисли почива върху грешното възприемане на смисъла на помощта и на вашата задача, по отношение на собствените ви родители. На практика нещата стоят така. От рождението си и занапред вие започвате да попивате силно енергиите на родителите си, сякаш за ваши собствени. Трудно ви е да различите къде започват те и къде свършвате вие. Тъй като наред с това абсорбирате и техните страхове и илюзии, вие влизате в тесен досег и с техните емоционални товари. Тези товари може да са им били предадени през няколко поколения от всяка страна на семейството. Може във всичко това и да присъства кармичен елемент, което значи, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато „магията бъде развалена”. Това би могло да се нарече семейна карма. Може да има аспекти, свързани с небалансирани мъжки или женски енергии, енергии, произлизащи от стари робски традиции и такива, свързани с определени заболявания и т.н.
Подобен род кармичен товар може да бъде решен, когато заседналата вътре в него енергия бъде освободена и по този начин не се предава на следващото поколение. Семейната карма се разплита, когато поне един член на семейството прекъсне връзката, посредством освобождаване от емоционалния товар, поет в детска възраст и който може дори да е кодиран в гените.
Този член на семейството, който „развали магията” прави това като основно и най-вече помогне на себе си. Всичко опира до фокуса върху вътрешното израстване и разширяване. Тези израстване и разширяване оказват влияние върху „семейната енергия” и отварят възможности за останалите членове да намерят своя собствен път. Служителите на светлината, които са се освободили от задънената улица на емоциите, осигуряват енергийна пътека за останалите от семейството. Те постигат това чрез вътрешната работа и излъчването, което е резултат от нея, а не като просто опитват и дори подбутват другите да се променят и придвижат напред. Това, което те предоставят на семействата си енергийно, е възможността за промяна. Енергиите им отразяват към тях възможността за промяна и това е всичко, което те трябва да направят.
Дали членовете на семейството ще поемат по тази следа, зависи изцяло от тях самите. Никога не сте носили отговорност, нито вашата мисия някога е зависила от решението на друг дали да се промени или не. Вие може да сте освободили себе си от кармичния товар, с който вашето семейство ви е натоварило и заради това да бъдете подигравани или отхвърлени от семейството си, и в същото време вашата мисия е изпълнена напълно успешно. По този начин разрушавате упойващата хватка на кармичния модел, в която може да бъде хваната семейната линия и ако един ден имате деца, емоционалният товар няма да се предаде върху тях. Ето това е истинската мисия на вашата душа!
Представете си, че живеете в долина, която е суха и пуста. Вашата общност ви казва, че не можете да напуснете долината, тъй освен нея не съществува нищо друго. Вие изглежда сте единственият, който пази спомен за тучна и плодородна земя, по-различна от тази. И така, след дълги разсъждения, решавате да пробвате своя късмет и напускате долината. Изкачването на склоновете й изстисква вашите сила и енергия. Не само пътят е изключително стръмен, но липсват и всякакви и знаци и указатели, към които да се придържате. Изкачвайки се нагоре, вие оставяте следа след себе си. В даден момент завършвате изкачването си и гледката, която се простира пред вас ви изпълва с радост и чувство на преклонение. През цялото време сте знаели, че нещо там отвън повече прилича на Дом, от мястото, където сте родени. Обзети от ентусиазъм, вие хвърляте поглед надолу към семейството си. Искате те да се присъединят към вас и да се дивят на тази велика гледка. Искате да споделят победата ви. Но там долу не се вижда никой и когато накрая съзирате някакви хора в далечината, те изглежда въобще не се интересуват от вашето пътуване.
Това често се случва на душите на Служителите на Светлината. Затова ви моля да не оплаквате загубата на семейството си в това отношение. Вие сте им направили огромна услуга, като сте излезли от долината, като сте разчистили пътя и сте оставили диря. Тази следа ще остане и един ден ще бъде използвана от някой, който иска да излезе от същата тази долина. Следата представлява енергийно пространство, което сте направили достъпно за тях.
Оставянето на тази следа е била вашата задача, когато сте се родили в това семейство, при тези родители. Не трябва да се опитвате на накарате семейството си да се изкачи като вас или да го изнесете на плещите си. Това не е ваша задача. Винаги, когато се опитвате, образно казано, да извлачите родителите си или семейство нагоре по стръмния склон, вие спирате собственото си развитие и ще бъдете разочаровани и обезкуражени. Това не е пътят на духовното израстване и алхимия. Онези, които обичате и искате да споделят вашата светлина може и да изберат да си останат в долината за някое и друго столетие или по-дълго. Това зависи само от тях. Но един ден в своя живот, те ще открият една малка следа и ще си кажат: „Хей, това е много интересно, нека да се изкачим и да видим. Вече не сме щастливи тук.” И те тръгват. Те ще започнат собственото си пътешествие на вътрешно израстване, собственото си изкачване към светлината. И не е ли прекрасно, не е ли абсолютно безценно, че те ще открият знаци по пътя, диря, която да следват. Ще трябва да поведат собствени битки, но ще имат фар, който осветява пътя и да ги води в тяхното пътуване. Като пионери, вие сте разчистили голяма част от дивата и непозната територия и прокараният от вас път ще бъде използван с благодарност и почит.
За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство. Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но и като техен родител. Нека да обясня тази двойна връзка. Детето във вас трябва да се освободи от надеждата, е вашите родители ще ви предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към вас и вие трябва да му помогнете да се освободи от гневната, тъжна разочарована част от детето, която се чувства предадена от родителите си. Това е детската част. Вие също така трябва да се освободите от онази част във вас, която иска да бъдете родител на родителите си. Типично е за душите на Служителите на Светлината, когато пораснат до определен момент, да искат да влязат в ролята на родители по отношение на своите собствени. Тъй като имат вродена нужда да учат и лекуват и са духовно осъзнати, често те ясно съзират страховете и илюзиите на своите родители и искат да ги излекуват. Това може да доведе до редица противопоставяния с родителите ви, защото вашето желание за помощ често е преплетено с подсъзнателната нужда да бъдете приети като тези, които наистина сте. С други думи, във вас говори раненото дете, когато се опитвате да спасите родителите си и това е сигурна рецепта за провал, когато се опитвате да помогнете на другите, чрез ранената част във вас. Накрая ще бъдете още по-наранени, а родителите ви вероятно още по-объркани и разстроени.
Да се освободите от родителите си, означава да се освободите от всяко желание да ги промените. Трябва да разберете, че не е ваша задача да ги водите където и да е. Мисията ви е да се справите със собствения си път – това е всичко. Когато наистина се разделите с родителите си и оставите двойната връзка да си отиде, ще откриете, че между вас и тях се отваря ново пространство, много по-свободно и всеобхватно. Ако те все още са живи, връзката с тях ще стане по-малко напрегната, тъй като енергиите на порицанието и вината вече са напуснали сцената. От друга страна може да откриете, че нямате желание да ги навестявате толкова често. Може проста да има липса на споделени интереси. Във всеки случай ще се почувствате много по-свободни в тази си връзка, определяйки собствен курс в живота, без нуждата от одобрение от тяхна страна или склонността да се гневите и разстройвате, ако те не са съгласни с вас.
В живота си може да се срещнете с хора, които са част от духовното ви семейство. Вашето духовно семейство няма нищо общо с биологията, гените и наследствеността. То представлява група от сродни души. Вие често се познавате от предишни животи, в които сте били свързани чрез приятелство любов или споделена цел. Много ви е лесно да се разбирате с тях, тъй като споделяте общо вътрешно сходство; просто принадлежите към едно семейство. Изпитвате чувство сякаш се завръщате у дома. Това, което в началото ви е карало да се чувствате самотни и различно сред другите хора, сега се превръща в основата на вашата връзка и взаимно разбирателство. Свързването с вашето духовно семейство е източник на истинска радост в земния ви живот. Ключът към допускането му в живота ви е намирането на собствения ви път „извън долината” и разпознаването на светлината вътре във вас. Когато сте способни да видите собствената си светлина в среда, която не я отразява обратно към вас, вие ставате независими и свободни. Необременени от кармичните аспекти на миналото си, от страховете и илюзиите, които са ви сковавали, ще привлечете в живота си връзки основани на любов и уважение, които отразяват вашата пробудена божественост.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Новата Земя IІ
Планетарният цикъл
Цялото съществуване се развива на цикли, както планетите, така и хората. И няма нищо странно в това, че в определен момент индивид или групи от индивидуални души излизат от кармичния цикъл. Това, което прави тази епоха по-специална е, че самата Земя завършва един основен кармичен цикъл. Тя е въвлечена в процес на вътрешна трансформация, който ще доведе до нов тип съзнание в нейното същество като планета. Независимо на какъв етап от собствените си цикли се намират индивидуалните души, този процес на трансформация на Земята ще окаже влияние върху тях.
Земята е вашият дом. Направете сравнение с дома, в който живеете. Представете си, че правите ремонт. Това оказва голямо влияние на вашето ежедневие. В зависимост от състоянието на ума, в което се намирате, вие ще го усетите като добре дошла промяна или като нарушаващо спокойствието ви събитие, което ви разстройва. Ако все пак сте планирали и очаквали този ремонт на дома си, вие ще бъдете в „синхрон” с промените и ще можете да се движите по течението. Процесът на трансформация на Земята ще подкрепи и усили процеса на личната ви трансформация.
Ако не желаете изобщо този ремонт, ще се чувствате обезсърчени от обкръжаващия ви хаос. Вътрешните промени на планетата ще ви извадят от равновесие.
За тези, които приветстват вътрешните изменения на вашата планета Земя, това ще бъдат времена с изключителни възможности. Ще бъдете издигнати от вълната Светлина, която сега залива вашата Вселена.
В днешно време Земята почти се пропуква под тежестта на кармичното бреме на човечеството. Негативността и насилието, идващи от този кармичен товар, образуват енергийно замърсяване, което Земята едва ли е способна да преработи, неутрализира или интегрира.
Фокусирайте за момент съзнанието си върху сърцето на Земята. Отпуснете се и се фокусирайте… можете ли да усетите нещо там? Можете ли да почувствате как Земята се разкъсва на части и колко много насилие има на нея ?
Земята чувства едновременно безпомощност и съпротива. Тя е на границата на сътворяване на нов фундамент за своето същество. Земята се готви да се освободи от енергиите на борба, съперничество и драма на вътрешните и външни планове. Новата основа, която се заражда вътре в нея, е енергията на сърцето, енергията на баланс и взаимност – живата Христова енергия.
Подобно на човечеството, и Земята е въвлечена в опитностите на ученето. Както при хората, нейното съзнание се развива и трансформира себе си. Както при хората, нейното пътуване започва с определен вид невежество или неосъзнатост за собственото й същество.
Някога Земята била „тъмна планета”, която поемала и поглъщала обкръжаващите я енергии. Тя всмуквала енергиите и съществата, които срещала и ги асимилирала напълно, отнемала тяхната уникалност и в известен смисъл ги убивала. Това произтичало от нейния стремеж към разширяване. Но Земята започнала да усеща някаква липса или неадекватност вътре в себе си, които тя интерпретирала като необходимост да завоюва и усвоява още и други енергии. Но тъй като тя не е давала нищо в замяна на тези енергии, между тях не се получавало някакво взаимодействие. Това бил един ужасен и убийствен процес.
След време Земята започнала да осъзнава, че този процес не я удовлетворява. Тя усетила, че нещо липсва в този начин на хранене. Нейното усещане за неадекватност не стихвало. Потребността от разширяване не се удовлетворявала при умъртвяването на енергиите.
В този момент в съзнанието на Земята се зародило желание за оживление, за Живот. Но тя все още не го осъзнавала напълно. Просто знаела, че иска нещо различно, нещо ново, някакъв вид взаимодействие с други енергии, което да не води до редукцията им до земни енергии. В съзнанието на Земята се създало пространство за преживяването на нещо различно от това, което е тя самата.
Енергийно това означавало началото на живота на Земята.
Съществува космически закон, че всички дълбоко преживени желания в края на краищата създават средствата за тяхната реализация. Желанията, които са по същество смес от мисли и чувства, са творчески енергии. Това се отнася за планетите, както и за хората. Вътре в Земята като планета, възникнало силно желание, желание да усети живот, да отгледа и съхрани живот, вместо да го разрушава.
Така и станало.
Когато на Земята се е появил живот, самата тя започнала да цъфти и разцъфтява. Тя навлязла в нова сфера на опитност, която я изпълвала с чувство на удивление и удовлетворение. Тя се чудела как един токова обикновен копнеж, една толкова неясна потребност довежда до толкова грандиозни и оригинални резултати.
На Земята се разгърнал грандиозен експеримент с форми на живот. Много такива форми били привлечени да проявят себе си на Земята и да експериментират с тогавашните енергии. Земята станала място за проява на новаторство. Съществувала свобода за изследване на нови пътища и нови възможности. Имало и все още има свободна воля за всички същества.
С появата на живота, Земята и всички живи същества на нея започнали да следват определена линия на вътрешно развитие. Този път на опитност имал като централна линия баланса между „вземане” и „даване”.
Били са необходими еони от време, докато на вътрешното ниво на съзнание Земята намери правилното съотношение между „вземане” и „даване”. Като планета Земята дава и взима живот. В своя „тъмен период”, когато тя е поглъщала и унищожавала енергиите, акцентът е бил силно поставен върху „вземането”.
Сега Земята е изпаднала в другата крайност – да дава до краен предел от всичко, което може да даде.
Земята дълго време е търпяла насилието и експлоатацията от страна на човечеството, но в някакъв смисъл това е кармично следствие. Земята е трябвало да изследва другата страна на силата и гнета. Нейните престъпни действия като бумеранг са предизвикали противоположното като опит, а именно да бъде жертва. Ето как работи кармата; това не е въпрос на наказание. За да разберете истински същината на силата и да я овладеете, трябва да изпитате и двете й страни. Ще срещнете отново като жертва или престъпник всичко, с което се борите или над което искате да властвате, докато не осъзнаете, че вие сте двете в ЕДНО, като двете са част от една божествена енергия.
Следователно, безмилостната експлоатация на Земята в сегашните времена до някаква степен е кармично адекватна, тъй като предоставя възможност Земята да достигне до пълно разбиране на баланса между даване и взимане.
Обаче пределите на кармична адекватност на неуважението и експлоатацията, вече са видими.
Земята е изработила своето разбиране за равновесието и е завършила своя кармичен цикъл на съзнание. Сега тя е достигнала до ниво на любов и осъзнаване, което няма повече да търпи обидите от страна на човечеството. На това ниво на съзнание тя има нужда и ще привлича подобни на нейните енергии, които са основани на хармония и уважение и ще отблъсква енергиите на разрушението.
Настъпило е времето на ново равновесие между даване и взимане. На Новата Земя ще се установи мир и хармония между планетата и всички нейни обитатели – хора, растения и животни. Хармонията и сърдечната свързаност между всички същества ще стане източник на голяма радост и градивност.
Трансформацията на старата Земя в нова е процес, който не е фиксиран по време и характер. Много неща зависят от изборите, които човечеството прави, от изборите, направени точно сега от всеки един от вас като индивидуалност.
За този период на преход са направени и се правят много предсказания. Да се правят такива предсказания винаги е съмнителна работа. Нещата стоят така: вашата видима материална реалност е проява на вътрешните колективни състояния на съзнанието. Съзнанието, както споменахме преди, е свободно и творчески градивно. По всяко време вие можете да вземете решение да промените вашето бъдеще, като промените начина си на мислене и чувстване. Вие притежавате власт над мислите и чувствата си. По всяко време можете да кажете „не” на ограничаващите, деструктивни мисли или чувства. Това се отнася до вас като индивид, но същото е вярно и за по-големи групи от хора.
Когато една значителна група от хора изберат свободата и любовта вместо ненавистта към себе си и разрушението, това ще се прояви в материалната реалност и Земята ще откликне. Тя е чувствителна към това, което става вътре в хората и реагира на вашите вътрешни движения.
С това искаме да подчертаем, че никой, даже и от „нашата страна на воала”, не е способен да направи точни предсказания за това как ще се роди Новата Земя. Но едно е ясно – че група души, които сега завършват своя кармичен цикъл, енергийно са много тясно свързани с Новата Земя. Тези хора, които често се чувстват дълбоко свързани с идеалите, въплътени в Новата Земя, ще имат красиви възможности за израстване и освобождаване, тъй като планетарният и личният цикъл съвпадат.
В следващите глави ще говоря конкретно за тази група от души. Често ги наричат Служители на Светлината и аз също ще използвам това название. Тяхното въплъщение именно в тази епоха на преход не е случайно. Те са дълбоко свързани с историята на Земята. По-нататък ще опиша психологическите характеристики, които притежават повечето Служители на Светлината. Ще поговоря за тяхната история, галактическите им корени и тяхната мисия на Земята. Детайлно ще разгледам стадиите на вътрешно израстване, които са свързани с освобождаването от кармичния цикъл.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Новата Земя І
В този момент и в тази епоха на Земята стават големи преобразования. Заражда се ново съзнание, което рано или късно ще придобие материална форма.
Как именно ще се извърши преходът и какъв вид ще придобие той, това никой не знае. Бъдещето винаги е неопределено. Единственото реално дадено е настоящият момент или Сега. От източника на настоящето могат да се вземат многочислени възможни пътища в безкрайната мрежа от вероятности за бъдещето.
Въз основа на миналото вие можете да предскажете единствено, че едно конкретно бъдеще е по-вероятно от друго, но изборът винаги остава ваш. Именно вие решавате дали ще разрешите на миналото да определя вашето бъдеще! Предсказанията винаги се основават на вероятности, а вероятностите имат отношение към миналото. Вие, като човешко същество, притежавате силата да прекъснете връзката си с миналото и да избере нов път. Вие сте надарени със свободна воля и притежавате способността да променяте и пресъздавате себе си. В тази сила се крие вашата Божественост. Това е именно силата да се твори от нищото (да се създава от нулата). Тази Божествената мощ е в самата същност на това кой сте вие.
Когато говоря за днешния ден и за сегашната епоха като за време на преход, никога не забравяйте, че вие сте господар на своята собствена реалност. Няма такова нещо като Предопределеност или Космическа сила, която управлява пътя на вашата индивидуална душа; както и това, че индивидуалната ви сила създава вашата собствена реалност Нещата не стоят така. На Земята всяка душа ще премине през тази трансформация по начин, който е характерен за нейните вътрешни наклонности. Съществуват много реалности. Реалността, която вие избирате, отговаря на вашите вътрешни потребности и желания.
Периодът от 1950 до 2070 г. приблизително се отличава с това, че идва краят на два различни цикъла на съзнание: личен (или поредица от лични цикли) и планетарен. Краят на тези два цикъла съвпада, затова те се усилват взаимно.
Една част от човечеството се приближава към завършека на личните си цикли от земни животи. Повечето души, участващи в това завършване, са Служители на Светлината. Ние ще разгледаме по-обстойно тази група от души.
Сега ще обясним естеството на личния цикъл, какво означава да преминеш през него и каква е целта да се преминат всички тези доста трудни животи на Земята.
Личен кармичен цикъл
Преминатите земни животи са част от един по-голям цикъл на вашата душа. Той е бил замислен, за да ви даде възможност за пълноценно изследване на дуалноста. През този цикъл вие сте изпитали какво значи да си мъж или жена, здрав или болен, богат или беден, добър или лош. В някои животи интензивно сте участвали в материалния свят като работници, фермери, занаятчии. Други от вашите животи са били ориентирани към духовност и вие сте носили в себе си силното осъзнаване на своя духовен произход, затова често сте били привличани от духовни професии. Също така сте имали животи, в които сте изследвали сферата на световната власт, политиката и т.н. Възможно е някои от вашите животи да са били посветени на артистичното ви себеизразяване.
В продължение на всички тези прераждания, душите често са били склонни да се специализират в нещо определно. Това лесно може да се забележи в хората, които имат природен талант в дадена област. Явно, в тях е заложен даден потенциал още от деца – той трябва да се събуди навреме и след това се развива много лесно.
Служителите на Светлината често са били привличани от религиозния живот: многократно те са били монахини, монаси, свещеници, шамани, магьосници, медиуми и т.н. Тези души се стремят да бъдат посредници между материалния, физически свят и духовните сфери, затова те стават „познавачи” в тази област. Ако усещате такъв стремеж и настойчива потребност за навлизане в духовноста, даже това да не съответства на обичайния ви всекидневен живот, това означава, че вие може да сте част от семейството на Служителите на Светлината.
Животът на Земята предоставя възможност изцяло да почувстваш какво означава да си човек. Сега можете да попитате: „А какво е особеното в това да си човек? Защо пожелах да изпитам това?”
Човешкият опит е разнообразен и интензивен. Живеейки човешки живот, вие временно потъвате в огромната област на физическите усещания, мисли и чувства. Поради дуалността, присъща на това поле, във вашите преживявания има големи контрасти и наситеност, много по-големи, отколкото когато сте в астралните планове, както ги наричате вие. (Това са плановете, в които попадате след смъртта и където оставате между отделните животи). Може би ви е трудно да си представите, но много същности от нашата страна на воала биха искали да бъдат на ваше място: да бъдат хора и да получават човешки опитности. Човешкият опит притежава един вид истинност, която е безценна за тях. Въпреки че със силата на въображението си, те могат да създават безброй реалности, това им дава много по-малко удовлетворение от сътворяването на една „истинска” реалност на Земята.
На Земята процесът на творчество е съпроводен с борба. Обикновено вие срещате голяма съпротива при осъществяването на мечтите си в живота. Менталният вид творчество в астралния свят е много по-лесен. Там няма времеви промеждутък между мисълта и реалното й сътворение. Още повече, че вие можете да създадете всякаква реалност – всичко, което си пожелаете или помислите. Не съществуват никакви ограничения. В момента, в който си представите една прекрасна градина, вече можете да влезете в нея.
„Да родиш” идея на Земята и да й придадеш реалност в материалния свят изисква огромни усилия. За това е необходимо твърдо намерение, настойчивост, яснота на ума и сърце, което вярва. На земен план трябва да се справяте с мудността и упоритостта на материалния свят. Трябва също да преодолявате противоречивите импулси в себе си: съмнението, отчаянието, липсата на знание, загуба на вяра и т.н. Творческият процес може да бъде затруднен или да претърпи крах поради някой от горните елементи. Но именно тези потенциални проблеми, дори и пораженията, са основанията, които правят опита от земния живот толкова ценен. В творческия процес вашите най-големи учители са препятствията, които срещате. Те придават на земния опит една задълбоченост, която е много по-голяма и обширна, отколкото в лесния творчески процес на астралните планове. Леснотата е свързана с ниска стойност. Астралните същности, които все още нямат опитности на Земята, знаят и разбират това.
Вие често се обезкуражавате и даже стигате до отчаяние от неотстъпчивата природа на своята реалност – толкова често реалността не отговаря на вашите желания и надежди; толкова често вашите творчески намерения завършват с болка и разочарование. И все пак, на някакъв етап вие ще откриете ключа към мира и щастието, ще го откриете в собственото си сърце. И когато това стане, радостта, която ще изпитате, не може да се сравни с нищо, което е сътворено на астрален план. Това ще бъде раждането на вашето майсторство, на вашата божественост.
Екстазът, който ще преживеете при пробуждането на вашата божественост, ще ви даде сила да излекувате себе си. Тази божествената любов ще ви помoгне да се възстановите от големите болки, които сте преживели по време на животите си на Земята.
След това вие ще можете да помaгате за изцелението и на другите, които преминават през същите изпитания и мъки. Вие ще разпознавате тяхната болка, ще я виждате в техните очи и ще можете да ги насочвате по пътя към тяхната божественост.
Целта на преминаването през дуалността
Моля ви да не подценявате значението на своите прераждания на Земята. Вие принадлежите към най-творческата, напреднала и смела част от Бога (Всичко, което Е). Вие сте изследователи на неизвестното и творци на новото. Вашите изследвания в сферата на дуалността обслужват цел, която далеч надхвърля вашите представи. Трудно е да ви бъде обяснен най-дълбокият смисъл на вашите пътувания, но можем да ви кажем, че вие създадохте нов вид съзнание, каквото преди това не е съществувало.
За първи път това съзнание беше проявено от Христос тогава, когато ходеше по Земята. Това съзнание, което аз наричам Христово, е резултат от духовната алхимия. Физическата алхимия е изкуството да превърнеш оловото в злато. Духовната алхимия е изкуството да превърнеш тъмната енергия в „трета енергия”, в духовното злато, което присъства в енергията на Христос.
Отбележете – ние не твърдим, че целта е преобразуване на тъмнината в светлина или на злото в добро. Тъмнина и светлина, зло и добро – това са естествени противоположности, които съществуват благодарение на благоволението си едно към друго.
Истинската духовна алхимия довежда до „трета енергия” – нов вид съзнание, което посредством енергията на любовта и разбирането обгръща в себе си и двете полярности. Истинската цел на вашето пътуване не е Светлината да победи Тъмнината, но да успеете да се издигнете над тези противоположности и да създадете нов вид съзнание, което може да поддържа в единство присъствието и на двете: Светлина и Тъмнина.
Ще обясним този доста труден въпрос с помощта на една метафора: представете си, че сте ловци на бисери и се гмуркате дълбоко в моретата. Вие отново и отново се гмуркате в дълбините на океана в търсене на онази специална перла, за която всички разказват, но никой още не е видял. Говори се, че дори Бог, който е Главният Гмуркач, никога не се е докосвал до тази перла.
Гмуркането в океана крие много опасности: можете да се загубите или да се гмурнете толкова дълбоко, че да не ви достигне въздух за връщане. Но вие сте настойчиви и слизате в океана отново и отново, изпълнени с решимост и вдъхновение. Може би сте смахнати? Не, вие сте изследователи на новото.
Тайната е, че в процеса на намиране на перлата, вие сами я сътворявате. Перлата е духовното злато на Христовото съзнание. Перлата – това сте вие, трансформирани от опитностите на дуалността.
Ето го и истинският парадокс – изследвайки новото, вие го създавате. Вие ставате перлата на Божието творение.
Бог няма друг начин да го създаде, тъй като онова, което вие се опитвате да намерите, все още не съществува и трябва да бъде сътворено от вас. Защо Бог е толкова заинтересуван да създаде нещо ново? Нека да го обясним по възможно най-простия начин.
Изначално Бог бил изцяло ДОБЪР. Доброто било навсякъде и във всичко. Всъщност, понеже нямало нищо друго, нещата били доста статични. Творението не притежавало живост и нямало възможност за израстване и разширяване. Вие бихте казали, че се е самозатворило.
За да направи промяна, за да създаде възможност за движение и разширение, Бог трябвало да въведе в Своето творение такъв Елемент, който да се отличава от вездесъщото Добро. Това за Него било много трудно, тъй като как можете да сътворите нещо, което не е от вас? Как може Доброто да сътвори Злото? Това е невъзможно. Ето защо Бог трябвало да прибегне до един, така да се каже, трик. Този трик се нарича невежество.
Невежеството е елемент, противоположен на „Доброто”. То създава илюзията за съществуване извън Доброто, илюзията за отделеност от Бога. Във вашата Вселена подбудата за промяна, израстване и разширение идва от „незнанието за това кои сте вие”. Невежеството поражда страх, страхът поражда необходимост от контрол, контролът поражда борба за власт. Налице са всички условия за разцвета на „Злото”. По този начин е била подготвена сцената за битката между Доброто и Злото.
За да „раздвижи” своето Творение`, Бог се е нуждаел от динамиката на противоположностите. Може би ви е много трудно да възприемете това, когато познавате всички страдания, причинени от невежеството и страха, но Бог е придал голямо значение на тези енергии, тъй като те са му дали възможността да се издигне над самия Себе си.
И тогава Бог е помолил вас, които принадлежите към Неговата най-творческата, напреднала и смела част, да наденете воала на Невежеството. За да преживеете динамиката на противоположностите колкото е възможно по-цялостно, вие временно сте били потопени в забрава за своята истинска природа. Сами сте се съгласили да се потопите в невежеството, но този факт също е бил покрит от воала на забвението. Затова сега вие толкова често ругаете Бога, че сте се оказали в тази ситуация на тежък живот в невежеството – и ние ви разбираме. Но в същността си вие сте Бог и Бог е във вас.
Независимо от бедите и страданията, дълбоко във вас все още съществува чувство на удивление и възторг от живота в дуалността, от това да изживявате и сътворявате нещо Ново. Това е изначалното вълнение на Бога, причината, поради която Бог е започнал своето пътуване благодарение на вас на първо място.
Когато сте започнали вашето пътуване, вие сте се сблъскали със Злото (страха и невежеството), запазвайки в ума си само смътен спомен за Доброто (за Дома). Устремени към Дома, вие сте започнали битката със страха и невежеството. Вие, обаче, няма да се завърнете в Дома в смисъл на завръщане към едно състояние от вашето минало, тъй като благодарение на вашето пътуване, Творението се е изменило.
Краят на вашето пътуването ще се състои в това, че вие ще се издигнете над доброто и злото, над светлината и тъмнината. Тогава ще сътворите трета енергия, енергията на Христос, която включва и надхвърля двете. Вие ще сте разширили Божието творение и ще бъдете новото Творение на Бог. Когато на Земята се утвърди раждането на Христовото съзнание, Бог ще се е извисил отвъд Самия Себе си.
Преди „човешкия опит” Христовото съзнание не е съществувало. Съзнанието на Христос е съзнание на човек, който е преминал през многослойния опит на дуалността, достигнал е до нейното приемане и се е появил от „другата страна”. Този човек става жител на Новата Земя. Така той се освобождава от дуалността. Неговото съзнание ще разпознае и прегърне цялата своя божественост. Човек ще стане едно със своя божествен Аз, който също ще бъде различен отпреди. Той ще бъде по-дълбок и по-богат от онова съзнание, което го е създало. Може да се изрази и по този начин: преминавайки през опита на дуалността, Бог обогатява Себе си.
Тази история е донякъде опростена и неточна, тъй като всичко, което казваме, се изкривява от илюзиите на времето и разделението, които обаче са послужили на велика цел. Но дойде времето да се издигнем над тях. Моля ви, опитайте се да почувствате енергията зад нашите думи, историите и метафори.
В известен смисъл, това е вашата собствена енергия. Чрез мене, Йешуа, говори енергията на вашите бъдещи Христови азове. Очакваме ви да се присъедините към нас
Как да преодолеем дуалността
(Завършване на кармичния цикъл)
Вашият земен цикъл на животи ще завърши тогава, когато дуалността повече не може да ви държи в плен. Същественото в Играта на Дуалността е на игровото поле на полярностите да определяте себе си в някакво конкретно положение. Вие избирате да бъдете или беден, или богат; или известен, или скромен; мъж или жена; герой или злодей. Всъщност, не е толкова важно каква роля играете. Докато се чувствате идентичен с актьора на сцената, вие сте все още здраво хванат в дуалността. Разбира се, в това няма нищо лошо. В някакъв смисъл, така е трябвало и да бъде. Трябвало е да забравите своя истински аз: за да изживеете аспектите на дуалноста, наложило се е да стесните своето съзнание до някаква конкретна роля в Драмата на земния живот.
И вие играхте много добре. Дотолкова бяхте запленени от своите роли, че напълно забравихте изначалната цел и смисълът на преминаването ви през циклите на живота. Вие дотолкова забравихте себе си, че приехте игрите и драмите на дуалността като единствено съществуваща реалност. В краен резултат, това ви направи самотни и преизпълнени със страх, което не е за учудване, тъй като самата игра на дуалност, както бе отбелязано в предишната глава, се основава на елементите невежество и страх.
За да разберете влиянието на дуалността във всекидневния си живот, ще ви дадем няколко типични примери, които характеризират тази игра.
Характеристики на Играта на Дуалност:
1. Вашият емоционален живот е крайно нестабилен.
Нямате емоционална котва, винаги сте или „горе” или „долу” като разположение на духа. Вие сте ядосан или прощаващ, тясно скроен или с широки възгледи, подтиснат или пълен с ентусиазъм, щастлив или тъжен. Вашите емоции постоянно варират между крайностите. Вие, изглежда, притежавате съвсем ограничен контрол върху тези колебания.
2. Интензивно сте въвлечен във външния свят.
Мнението на другите хора за вас е много важно. Вашата самооценка зависи от това как външният свят (обществото или близките ви) се отнасят към вас. Опитвате се да следвате техните стандарти за добро и лошо, като го правите с всичките си сили.
3. Имате силни критерии за това, кое е добро и кое е лошо.
Да правите преценки – това ви носи чувство на сигурност. Животът изглежда добре организиран, когато човек разделя постъпките, мислите или хората на добри и лоши.
Общото при тези характеристики е, че Вас всъщност ви няма в това, което правите или чувствате. Съзнанието ви пребивава във външните слоеве на вашето същество, където се ръководи от ориентирани към страха модели на мислене и поведение.
Нека да ви дадем един пример. Ако сте свикнали през цялото време да бъдете мил и приятен, вие демонстрирате модел на поведение, който не произтича от вътрешното ви същество. Вие всъщност подтискате сигнали от вътрешната част на себе си. Опитвате се да живеете според нечии чужди очаквания, за да не загубите нечия любов, възхищение или грижи. Вие реагирате със страх и ограничавате себе си в себеизразяването. Обаче, неизразената част от вас ще заживее свой собствен скрит живот, създавайки неудовлетвореност и умора във вашето същество. Възможно е да таите гняв и раздразнение в себе си, за които никой не знае, даже и самите вие!
Начинът за излизане от това състояние на самоотхвърляне е да установете контакт със скритите и подтиснати части в себе си.
Да се установи такъв контакт не е трудно, в смисъл, че не се изискват определени умения или знания за това. Не е нужно да правите трудния процес „навлизането в себе си”, в който някой трябва да ви учи или да го прави вместо вас. Можете да започнете сам и ще откриете свои собствени начини за това. Мотивацията и намерението са много по-важни, отколкото уменията и методите. Ако вие действително искате да опознаете себе си, ако сте решили да навлезете дълбоко навътре и да промените мислите и емоциите основани на страха, които блокират пътя ви към щастлив и пълноценен живот, ще можете да го направите с всеки един метод, който имате на разположение.
След като казахме всичко това, искаме да ви предложим една проста медитация, която ще ви помогне да установите контакт със своите емоции.
Отделете време за това. Седнете с изправен гръб и със стъпала, опрени на пода. Отпуснете мускулите на раменете и врата. Направете едно дълбоко вдишване.
Представете си, че вървите по селски път, под широко отворено синьо небе. Слушате звуците на природата и усещате вятъра в косите си. Вие сте щастлив и свободен. Докато вървите надолу по пътя, изведнъж забелязвате тичащи към вас деца. Те се приближават към вас. Как ще реагира на това вашето сърце?
Ето децата са пред вас. Колко са на брой? Как изглеждат? Момчета ли са или момичета, или и двете?
Вие се поздравявате с тях. Кажете им колко сте щастлив, че ги виждате всички. След това влезте в контакт с някое определено дете, което ви гледа по-настойчиво в очите. То ви носи някакво послание. Посланието е изписано в очите му. Можете ли да го прочетете? Какво иска да ви каже детето? То ви носи енергията, от която имате нужда точно сега. Назовете енергията, която това дете от вътрешните планове е дошло да ви донесе. Не я анализирате. Просто благодарете на детето и освободете образа.
Отнова усетете твърдата земя под краката си и дишайте дълбоко известно време. Току що вие общувахте с една скрита част от себе си.
Можете да се връщате към тази сцена винаги, когато пожелаете. И може би ще поговорите и с другите деца.
Навлизането в себе си и установяването на контакт с вашите скрити, подтиснати части ви дава възможност да бъдете по-присъстващ във вашия свят. Вашето съзнание се издига над мотивираните от страх модели на мислене и поведение, които толкова дълго активирахте. Съзнанието ви поема отговорността за себе си. То ще се погрижи за мъката, гнева и болката вътре във вас, така както родителя се грижи за децата си. Ще опишем по-детайлно този процес в раздел III.
Характеристики на освобождаването от дуалността
1. Вие се вслушвайте в гласа на душата, която ви говори чрез вашите усещания.
2. Действате, като се ръководите от гласа на душата и осъществявате промените, които тя желае да направите.
3. Започвате да цените времето, в което оставате сам, тъй като само в тишината можете да чуете нейния шепот.
4. Поставяте под въпрос авторитета на мисловните модели или правила на поведение, които блокират свободното изразяване на вашите вдъхновения и стремежи.
Повратна точка в освобождаването от дуалността
Вашият цикъл на земни животи ще приключи, когато съзнанието ви е способно да държи всички опитности от дуалността, като същевременно остава напълно центрирано тук и сега. Докато се отъждествявате с някои от аспектите на дуалността за сметка на други (светлината като противоположност на тъмнината, богатството като противоположност но бедността и т.н.), вашето съзнание ще бъде изпълнено с колебания. Кармата не е нищо друго освен природен хармонизатор на колебанията, в които е въвлечено съзнанието ви. Тогава, когато съзнанието ви се закотви в неподвижния център на махалото, вие ще се освободите от връзките си с кармичния цикъл.
Неподвижният център е точката на изход от кармичния цикъл. Доминиращите усещания в този център са спокойствието, състраданието и тихата радост. Гръцките философи са познавали това състояние и са го нарекли „атарксис” – невъзмутимост, спокойствие.
Осъждането и страховете са енергиите, които най-често ви извеждат от центъра. Колкото повече се освобождавате от тези енергии, толкова по-спокойни и вътрешно отворени ще ставате. Вие наистина ще навлезете в друг свят, в друг план на съзнание.
Това ще се прояви и във вашия външен свят. Често ще имате периоди на промяна и раздяла с аспектите във вашия живот, които вече не отразяват самия ВАС. Ще имате големи сътресения в областта на взаимоотношенията и работата. Все по-често начина ви на живот изцяло ще се преобръща. От нашата перспектива това е напълно естествено, тъй като вътрешните промени винаги предхождат промените във вашия външен свят. Материалната реалност, в която пребивавате, се създава от вашето съзнание. Така е било винаги.
За освобождаването от капаните на дуалността се изисква време. Разкриването на всички слоеве на тъмнина (неосъзнаване) е постепенен процес. Но щом веднъж стъпите на този път – пътя към вътрешния Аз – вие бавно ще започнете да се отдалечавате от играта на дуалност. Когато преживеете истинското значение на „атараксиса”, вие преминавате повратната точка. Когато сте усетили тихата, всепроникващата радост просто да бъдете със себе си, вие ще знаете, че това е, което винаги сте търсили. Отново и отново ще навлизате навътре, за да усещате този мир в себе си
Без да страните от радостите на света, вие ще сте открили в себе си котва за Божествеността и ще възприемате света с цялата му красота от това състояние на блаженство.
Блаженството никога не е в било в материалните неща, с които започва живота ви. То е в начина, по който ги възприемате. Когато вашето сърце е изпълнено с мир и радост, нещата и хората, които срещате, също ще ви носят мир и радост.
В този ден и тази епоха определена група от хора се готвят да излязат от кармичния цикъл. Ще поговорим по-обстойно за тази група в следващите глави. Но това не е просто група от човешки души, която сега достига края своя цикъл на лична трансформация. Самата Земя, на която живеете, преминава през дълбока и радикална трансформация. Планетарният цикъл също приближава към своя край. Тази епоха е толкова специална поради съвпадението на двата цикъла.
Сега ще поговорим за планетарния цикъл.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Мъжката и женската енергия
Скъпи мои приятели, за мен е голямо удоволствие да сме отново заедно. Толкова се радвам да бъда в компанията ви. Често сте склонни да гледате на мен и на подобните мене същества като на по-висши майстори, но ние не виждаме нещата по този начин. Ние гледаме на вас като на същества, които следват своя земен път в едно много смутно време, време на големи промени и забелязваме как израствате и се доближавате до вашето майсторство. Виждаме как сами се превръщате в майсторите, пред които понякога се прекланяте. И точно до това се свежда всичко – да откриете собственото си майсторство. Не следвайте майстори, попаднали при вас чрез някоя традиция, книга или нещо, казано от някого. Открийте вашето лично майсторство – в това се заключава всичко.
Днес бих желал да поговорим на тема, която идва от далечното ви минало – енергиите на мъжкото и женското начало. Това са стари енергии и в този момент с тях се случват много неща.
Първо искам да ви разкажа малко за природата на мъжкото и женското. Тези две енергии са различни аспекти на Единното. Следователно, в действителност те не са противопоставени една на друга или дуалистични, а представляват едно цяло – т.е. те са двете лица на една и съща енергия.
Мъжката енергия представлява насоченият навън аспект. Тя е онази част от Бога или Духа, която поражда външното проявление, която кара Духа да се материализира и да приема форма. Следователно, мъжкото начало притежава силна творческа енергия. Съвсем естествено е за мъжката енергия да бъде силно фокусирана и ориентирана към постигане на дадена цел. По този начин тя създава индивидуалността. Мъжката енергия ви позволява да отделите себе си от Единното, от Цялото и да се изправите сам, да изпъкнете като уникална индивидуалност.
Женската енергия представлява енергията на Дома. Това е енергията на Първичния Източник, на леещата се Светлина и чистата Същност. Тя е все още непроявената енергия, вътрешният аспект на нещата. Женската енергия е всеобгръщаща и океанична, тя не диференцира и не индивидуализира.
Сега, представете си, че женската енергия осъзнава едно движение вътре в себе си, едно леко безпокойство и желание за излизане навън, отвъд собствените си граници, излизане извън себе си за придобиване на опитности. Тя копнее за нещо ново, за приключения. И ето, към нея се приближава енергия, която отговаря на този копнеж. Това е мъжкото начало, която се поставя в услуга и помага на женското да се прояви и да добие материална форма. Мъжката енергия определя и придава форма на женската и чрез това взаимодействие, крайният резултат от енергиите може да бъде нещо съвсем различно. Може да бъде създадена нова реалност, в която всичко да бъде опознато и изпитано посредством вечно променящите се форми на проявлението.
Танцът на мъжкото и женското поставя на сцената един изпълнен с обрати спектакъл на сътворената реалност, на вашето творение. В този прекрасен спектакъл мъжката и женската енергия се боготворят една друга и празнуват своето сътрудничество и играта на единение. И така трябва да бъде. Тези две енергии си принадлежат една на друга, те са два аспекта на Единното и чрез обединяването си прославят онова радостно проявление, каквото трябва да бъде Сътворението.
Казано е, че крайното осъзнаване на това, което сте, единствената истина, която има значение е: АЗ СЪМ. И именно в тази мистична мантра тези два аспекта се сливат. АЗ крие в себе си мъжката енергия, СЪМ носи женската. АЗ ограничава и определя, то дава фокус, посока и индивидуалност: „АЗ, а не другия, точно АЗ”. А след това идва СЪМ. СЪМ е всеобхватна като океан. Тя представлява океана на Дома, женската енергия, неизчерпаемия източник, който не познава граници и разделение. Потокът и обединението са същността на женското начало. В АЗ СЪМ мъжкото и женското се срещат и в блаженство сливат енергиите си.
В сегашната история на човечеството има, а и преди нея е имало, противопоставяне между мъжкото и женското. Няма да навлизам в дълбочина до първопричината за този конфликт. Но във вашата история е имало отдалечаване на мъжката енергия от женската и е изглеждало сякаш са две противоположни сили. Символът ин-ян чудесно илюстрира реалното положение на нещата. В мъжкото винаги се съдържа женското ядро – така в черното има бяла точка и в бялото има черна. Но с течение на времето, тази мистична единност на мъжкото и женското били забравени и тези енергии станали противоположни една на друга като бяло и черно. Повече никой не виждал залегналото в основата им единство.
Точно сега се намирате в последната фаза от този исторически конфликт, в който мъжкото дълги години е играло ролята на насилник. Мъжката енергия дълго е заемала позата на потисник, насилник и унищожител на женската. Но не винаги е било така. Имало е моменти, когато женската енергия е взимала надмощие и порочно е манипулирала и властвала над мъжката. В даден момент конфликтът е приел обрат и ролите на насилника и жертвата са били разменени. Мъжката енергия е властвала дълго до наши дни и така е злоупотребила със силата си, че женската сега е силно отслабена и вече не осъзнава целостта на своята Същност. Винаги, когато мъжкото и женското начало влязат в схватка, разрушаването и на двете е неминуемо. Докато женската енергия бива измъчвана отново и отново и се губи в собственото си отричане, мъжката пък се изгубва в собствената си безмилостна жестокост и онзи вид агресия, която познавате от множеството войни във вашето минало.
Мъжкото и женското зависят едно от друго. Влязат ли в битка, последиците са катастрофални. Но времената се менят. От 19-ти и 20-ти век насам, женската енергия възвръща силите си и излиза от ролята на жертва. Това възкръсване идва от сърцето на женската енергия. Тя най-накрая е достигнала до крайния предел на собственото си самоотричане. В този момент тя се е погледнала в лицето и е заявила: всичко свършва дотук!
Между другото, това е неминуемият резултат в отношенията насилник – жертва. Промяната настъпва в момента, в който жертвата откаже да се примирява повече. Насилникът би могъл да остане в ролята си още малко, тъй като има по-малък мотив да спре. Когато жертвата откаже да се примирява повече и най-накрая встъпи в силата си, се случва революция. Във всички случаи на репресия, например върху жените – в семейството или обществото – истинската промяна настъпва, когато жената – или женската енергия в индивида – реши за себе си: Повече няма да търпя това! Тогава настъпва истинската промяна. Докато не настъпи този момент, външните мерки са безсмислени.
Но женската енергия вече се е събудила и нейната звезда изгрява на небосклона. Всъщност най-спешното нещо в това време и епоха е трансформацията на мъжката енергия! Време е за нова дефиниция на мъжката енергия! Лесно можех да дам на този ченълинг заглавието „прераждането на мъжката енергия”. Но исках да подчертая, че женската енергия може отново да разцъфти само в единението си с едно узряло и балансирано мъжко начало.
Женската енергия възстанови силата и мощта си през последния век и дори малко отпреди това. Тя започна да разцъфва по един нов и по-балансиран начин. Въпреки неравенството на половете, което все още присъства във вашето общество, възходът на женската енергия е неудържим. Все пак, обаче, тя не може да набере пълна сила и жизнеспособност без помощта на мъжката. Това важи както на колективно ниво, така и на индивидуално. Женската енергия не може да осъществи финалния си пробив без поддръжката и свързването си с мъжката. Това не е поради някаква вътрешна слабост в женската енергия. Това се дължи на естеството на мъжкото и женското начало – факта че са взаимосвързани и могат да постигнат върховния си потенциал само чрез сътрудничество. Поради това е наложително мъжката енергия незабавно да се преобрази и да се влезе в новото.
Когато се вгледате в играта между мъжко и женско на колективен план, ще установите, че женската енергия е в позиция на изчакване. Тя чака. В настоящия момент вътре в мъжката енергия тече борба между старото и новото. Дълбоко в мъжката енергия се надига една нова вълна, която почита и уважава женската. Тази нова вълна от мъжка енергия иска да се слее с женската и да влезе заедно с нея в Новата епоха. Но в същото време старата вълна от мъжка енергия все още е активна и се опитва да се противопостави. Тази енергия ясно се проявява под формата на терористични атаки по целия свят. Така мъжката енергия, в старата си роля на безмилостен агресор, показва своето най-отблъскващо лице. В онези, които извършват тези ужасяващи атаки, има много тъмни емоции: агресия, гняв и в същото време крайно безсилие и безпомощност. Именно от позицията на тези безсилие и безпомощност, тези хора апелират за възможно най-бруталните и разрушителни прояви на сила. Тази мъжка енергия, за която става дума е в предсмъртни агонии. Тя усеща, че се случват генерални промени на колективно ниво и че човечеството стои на прага на една нова епоха.
Един от проблемите, с които се сблъсквате в настоящия момент, докато се стремите към по-балансирано съчетаване на мъжкото и женското, е как да работите с тази безмилостна енергия. Какво да направим с тази стара мъжка енергия, която се опитва да нанесе колкото се може повече хаос и унищожение в своя залез? И ще ви кажа следното: този залез вече е факт. Остарялата мъжка енергия е загубила битката, но няма да се предаде лесно и ще се съпротивлява до последен дъх чрез агресия и безмилостни опити за доминация.
Нещата до голяма степен ще зависят от колективното отношение към подобни агресори. Ще допуснете ли гнева и безсилието в собствените си енергийни полета като отговор на тези актове на насилие? Така ще се отворите за енергийните полета на агресорите. В момента, в който се почувствате обзети от гняв и презрение към тях, те са постигнали своята цел. Тогава бивате засмукани в енергийната им вибрация и ще бъдете склонни да убивате като тях: да убивате убийците на невинни. Това всичко звучи много логично, но трябва наистина да разберете какво точно се случва. Когато се надигнат силни емоции, мъдрият отговор е да изчакате малко, да останете в тишина. Обърнете се към спокойната и знаеща част във вас и попитайте: какво всъщност се случва тук? Сега всичко се свежда до вашите мъдрост и различаване, до способността ви да прозрете през нещата и да почувствате какъв е реалният залог. Светът няма да бъде превзет от терористични сили – старата мъжка енергия е изживяла времето си и смъртният й час е ударил.
Най-важното ми послание относно тероризма, това старо проявление на мъжката енергия е: останете осъзнати! Не позволявайте на емоциите на безсилието да ви извадят извън вашия център, т.е. да приемете ролята на жертва. Знайте, че никой няма да бъде засегнат от тази агресивна енергия, ако сам не я допусне в енергийното си поле. Ако не отвръщате с гняв и омраза, вие няма да ги притегляте към себе си. Ще бъдете в безопасност и защитени от вашата собствена светлина.
Сега, искам да обърна внимание на по-ежедневното индивидуално ниво, на което работите с мъжките и женски енергии в самите себе си. Това се налага, тъй като на индивидуално ниво между тези енергии също се води борба. Всичко, което се случва на колективно ниво, е отражение на процесите протичащи на личностен план.
За да онагледя важността от баланс на женското и мъжкото на индивидуално ниво, ще ви разкажа за енергийните центрове във всяко човешко същество, които наречени още чакри. Има седем такива чакри, които понастоящем са ви известни и те са разположени по продължение на гръбнака, от основата на опашната кост до короната на върха на главата. Ще се спра накратко на всяка една от тях, за да ви демонстрирам, че всяка една от тях се характеризира от преобладаващо мъжки или женски тип енергия.
Чакрата в основата на опашната кост или коренната чакра, е енергийният център, който ви заземява към планетата. Енергията в тази чакра достига до Земята и ви позволява да проявите духовната си енергия във физическа форма в плътния, материален план на реалността. Тъй като енергията в коренната чакра е насочена предимно навън към проявление, можем да я наречем преобладаващо мъжка чакра. Една чакра никога не е изцяло мъжка или женска, но би могло да се каже, че тук мъжката енергия е водеща.
Втората чакра се нарича чакра на пъпа и представлява център на емоциите. Този център ви позволява да изпитвате чувства, промени в настроението, накратко всички възходи и спадове на емоционалния живот. Тя е приемащ център. Затова я наричам женска чакра, в която преобладава потокът на женската енергия.
Третата чакра, наречена още слънчев сплит, е център на действието и сътворяването. Той е насочен навън и позволява енергията да се прояви във физическата реалност. Можете да го сравните със слънцето, изливащ се навън поток от лъчи и силата на жълтата слънчева светлина /естественият цвят на трета чакра е жълт/. В слънчевия сплит вашите мисли, идеи и желания се трансформират към външно проявление. Това е чакрата на действието и външното изразяване. Тук се намира и седалището на егото, като имам предвид земната личност, без да влагам в това негативен смисъл. Преобладаващата енергия тук е мъжката.
Сърдечната чакра е приемащ център, подобно на чакрата при пъпа и има специфичната особеност да обединява различни потоци от енергия. В този център се срещат и сливат енергиите на трите по-нисши /земната реалност/ и трите по-висши /космическата реалност/ чакри. Сърцето представлява мост между ума /главата/ и чувствата /корема/. От сърцето можете да се свързвате с другите и да преминете отвъд себе си. Сърцето отива отвъд границите на егото и ви дава възможност да почувствате единството с всичко около вас, с Всичко Което Е. Сърдечната чакра представлява портал към енергиите на Дома. Очевидно тя е център на свързването и следователно е предимно женска.
Гърлената чакра е мъжка. От този център се дава физическа форма на вътрешните подбуди, идеи и емоции посредством говор, смях, плач, песен, вик и т.н. Тук вътрешната реалност се изразява външно чрез гласова и езикова комуникация. Този център ви позволява да направите своя вътрешен свят познаваем и достъпен за другите посредством физически сигнали: думи, звуци и понятия. Той е център на проявлението и ви позволява да фокусирате енергията си навън във физическия план. В него е съсредоточено и творчеството.
Шестата чакра, наричана още „трето око” и която се намира в средата на главата, също е женска по природа. Тя приема екстрасензорни и интуитивни възприятия и трансцедентира границите на физическия план /или петте физически сетива/. Тя представлява седалището или центъра на ясновидството, свръхестествената чувствителност и т.н. През този център можете да усетите енергията на другите – емоции, болка, радост – като ваши собствени. Чрез тази способност за емпатия, вие отивате отвъд границите на егото и се свързвате с онова, „което-не-съм-Аз”.
И накрая идва коронната чакра, намираща се на върха на главата ви. Тази чакра не е нито мъжка, нито женска. Бихте казали, че тя е и двете. В тази чакра се издигате отвъд дуалността на мъжкото и женското. Тази чакра е интересна комбинация от тези две енергии. Когато тя е балансирана, съзнанието в нея се намира в състояние едновременно на приемане и в същото време е насочено навън. То е насочено „нагоре” към другите измерения, в които търси духовен смисъл, подкрепа, или познание на по-дълбоките нива на Аза. И в същото време присъства едно тихо и спокойно приемане, знание, че отговорите ще дойдат в подходящия момент. Такова съзнание е едновременно силно фокусирано и силно приемащо. В подобно „състояние на ума” се приближавате много до Единството, което стои в основата на мъжките и женските енергии, енергията на Духа или Бог.
Дотук нахвърлях много грубо движението на мъжките и женски енергийни потоци в енергийното тяло на човешкото същество. Сега искам да ви разкажа по-специално за долните три чакри. Това са чакрите, които са най-силно свързани със Земята и ви прикрепят най-здраво към Земния план. Зоната на тези три чакри е от огромно значение за пътя ви на вътрешно изцеление, тъй като тук са натрупани най-дълбоките травми и белезите от емоционалните рани.
Често се възприемате като земни същества, които се отварят за духовното. Но ние виждаме нещата точно по обратния начин. Вие сте духовни същества, които се отварят за Земни опитности. Земята е една прекрасна дестинация, един скрит диамант, на който тепърва предстои да разкрие пълния си блясък. Тази планета е Обетованата земя!
Небето е вашето рождено място. Но вие не можете да се върнете към онова състояние на съзнанието, което помните като „Дома” или „Рая”, състоянието на чисто духовно съществуване. Приключението, наречено Сътворение, ви води към нови места и така вие постоянно растете и еволюирате към едно съвършено ново съзнание /Говорихме за това в последната глава от поредицата „Служител на светлината”/. И Земята играе основна роля в това пътешествие.
Все пак обаче, в превъплъщението си на Земята и в опитите си да изразите себе си тук, вие сте изстрадали много болки. Почти всички от вас носят дълбоки емоционални рани в долните си три чакри, причинени от преживяното отхвърляне, насилие и изоставяне. Това може да се е случило както в минали ваши животи, така и в настоящия. Почти всички енергийни блокажи в горните чакри са свързани с емоционални рани в долните три.
Ще ви разкажа малко първо за коренната чакра в основата на опашната кост. Вашата връзка със Земята вече е много обременена, особено за Служителите на Светлината. Тъй като сте срещали смъртна съпротива през миналите си животи, когато стане дума за истинското ви заземяване, вие изпитвате силен страх и съмнения вътре в себе си. Да се заземите означава да присъствате изцяло в земното си тяло и да проявявате най-вътрешното си вдъхновение в материалната реалност. Съпротивата срещу пълното ви заземяване беше разгледана по-рано /в поредицата „Служител на Светлината”/. Най-вече тя е свързана с факта, „че сте различни” и че сте били отхвърляни за това.
Във втората чакра или центъра на емоциите, вие също сте били дълбоко наранени от преживените моменти на заплаха, изоставяне /преносно и буквално/ и жестокото ограничаване на себеизразяването си.
Това тежко бреме в долните две чакри оказва сериозен ефект върху третата чакра или слънчевия сплит. Той е свързан със силата, творческата енергия и волята. Вие познавате примери за това какво представлява истинската воля или мощ. Под мощ разбирам сила, която не е агресивна и разрушаваща. Чрез третата чакра често сте свидетел на това, как даден човек се изявява по един агресивен и вкопчен в контрола начин или пък по начин, който е тих, унил и прекалено скромен. И двете проявления са резултат от скритото чувство на безпомощност, което се корени в наранените първа и втора чакри. В трета чакра всичко се свежда до намирането на балансиран начин за работа с волята и контрола, т.е. балансиране на егото.
В егото няма нищо лошо! То изпълнява добра функция – да дава на съзнанието необходимия фокус, за да може то да твори и да прояви отделната индивидуалност, която наистина сте! Да, вие сте част от по-голямото Цяло, но едновременно с това сте и АЗ, отделен и различен от всички други. Егото е необходимо допълнение към онази ваша духовна част, която трансцедентира Аз-а. Енергията на егото заслужава цялото уважение и има основания за присъствието си в енергийната реалност, в която живеете. Истинската сила се състои в изпълненото с радост балансиране на егото с Духа.
Зоната на долните три чакри е най-важната област в процеса на самолечение и вътрешно израстване. Най-голямото духовно предизвикателство към вас в този момент е да излекувате тази ваша зона, пълна с отворени рани. Вашата основна задача сега не е да медитирате, за да трансцедентирате физическата реалност или да се свържете с неосезаемите космически нива. Вашата цел е да обгърнете с най-нежното разбиране и любяща подкрепа онова наранено дете във вас и да му върнете красотата и радостта. Ето това е вашето духовно пътешествие, в него е скрито най-ценното съкровище. Да цениш и почиташ човешката си страна и детето в теб самия, представляват пътя към божественото състрадание и просветление.
Сега искам да привлека вниманието ви към факта, че в тази енергийна област, две от трите разглеждани чакри са мъжки. Това означава, че ви предстои много работа по изцелението на мъжките енергии във всеки един от вас. Затова моето послание към вас сега е: изцелете мъжката енергия в себе си! Женската енергия в голяма степен се възстановява и добива нужните й сили, за да се прояви в своята красота и пълнота. Женските качества като интуиция, чувствителност и свързаност придобиват все по-голямо признание, както на индивидуално, така и на колективно ниво. Но не е ясно как точно изглежда балансираната мъжка енергия. Мъжката енергия някак си се загуби във фалшивите представи за това, какво е „да си мъж”, в стереотипи, които винаги се свеждат до власт чрез агресия. Жизненоважно е да бъде разбрана и проявена истинската природа на мъжката енергия. За да може пълноценно да изпълни своята роля, женската енергия има нужда от балансираната мъжка енергия. Женската енергия чака, не само на колективно, но и на индивидуално ниво. Тя вече излиза от ролята си на жертва и набира самоуважение, като вече иска да се прояви със сила и радост посредством единението си с мъжката.
Така че, в какво се състои тогава силата на балансираната мъжка енергия? Това се отнася за мъжката енергия както в мъжете, така и в жените.
В първа чакра балансираната и излекувана мъжка енергия води до себеосъзнаване. Мъжката енергия няма нужда повече да се бори и съпротивлява, тя съществува посредством себеосъзнаването. Присъствието, т.е. да присъстваш напълно с цялата си душа, е основно качество на първа чакра. Да присъстваш самоосъзнато означава да осъзнаваш себе си докато оставаш центриран, без да се объркваш от чуждите мнения, очаквания и нужди. Всичко опира да намирането на баланса между свързването с другите и оставането верен на себе си. Балансираната мъжка енергия в коренната чакра ви дава възможност да останете центрирани и самоосъзнати, докато взаимодействате с другите хора и с целия външен свят.
От огромна важност е да развиете това качество на себеосъзнаване, тъй като то защитава и направлява женската енергия. Женската енергия има естествена склонност да се свързва с другите /други живи същества/ и да пребивава с тях по един нежен и подхранващ начин. Мъжката енергия осигурява границите и спомага за откриването на равновесие между даването и приемането. По отношение на течащите и свързващи женски енергии, мъжката енергия в първа чакра изпълнява ролята на котва и гръбнак. Тя е точката, в която се чувстваш у дома в себе си, точката на освобождаване от връзките с други енергии, с които сте се свързали.
Слънчевият сплит или трета чакра, изпълнява същата роля, но по различен начин. Тази чакра, както споменах по-рано, е енергийният център на егото. Вие все още имате проблеми с концепцията за егото. Особено сред душите на Служителите на Светлината, съществува тенденция да се гледа на отдаващите, трансцедентиращи аза енергии като на „висши”. Но това съвсем не е така. Вие живеете в свят, в който две енергии, посредством играта помежду си, формират тухлите /или основните градивни единици/ на Творението. Едната се стреми да се свързва и да постига единство, другата разделя и обособява. И двете енергии да еднакво жизнени и ценни.
Важно е да се помирите с мъжката си енергия и да прегърнете своята индивидуалност, своята уникалност и своя АЗ. В живота съществува една основна „самотност”, която няма нищо общо със самотата, но има много общо с това, да бъдеш АЗ или един уникален индивид. Прегръщането на тази „самотност” не влиза в конфликт с изпитването на дълбоки връзки с другите. Ако истински прегърнете своята индивидуалност, вие се сдобивате с мощ, независимост и творческа сила и ставате способни дълбоко да споделяте енергиите си с някого или нещо, тъй като вече не се страхувате да се объркате и изгубите или да предадете индивидуалността си.
Мъжката енергия в слънчевия сплит ви помага да станете по-креативни и силни. Точно това чака женската енергия във вас. Вдъхновението, идващо от сърцето ви, иска да извести за себе си на материалния план, иска да се прояви по един напълно земен начин и да донесе вълните на любовта и хармонията на Земята. Женската енергия е носител на Новата епоха, но се нуждае от уравновесената мъжка енергия, за да може да се прояви истински и да пусне своите корени в земната реалност. Ето затова е толкова важно да бъдат излекувани енергиите в първа и трета чакра.
Енергията на здравото его, на излекувания слънчев сплит, е увереност в себе си. В първа чакра това става под формата на себеосъзнаване, в трета – самоувереност. Не говоря за онази арогантност, която сме свикнали да виждаме в засиленото его. Това е просто доверие в собственото си същество: „Чувствам, че мога се справя!” Това е да осъзнаваш своето най-дълбоко вдъхновение, своите творчески възможности и да действаш в синхрон с тях. Позволете на енергиите ви да се леят от вас, доверете се на природните си таланти и дарби, повярвайте в това, което сте и се покажете пред света! Особено за вас, Служители на Светлината, които носите толкова много вътрешно познание и мъдрост, е време да излезете напред и да не се криете повече. Моментът настъпи! Това е вашето предназначение и в него ще откриете вашата най-висша реализация.
Помирете се с мъжката енергия в себе си! Не се колебайте да отстоявате себе си, да получите изобилието и да се погрижите добре за себе си! Бъдете егоисти в добрия смисъл на думата! Вие сте его, вие сте индивидуалност. Не можете и не е необходимо през цялото време да разбирате и да прощавате. Не е духовно да толерирате всичко и всички. Очевидно има моменти, в които трябва да кажете „не” или „сбогом” и да не правите компромис със себе си. Правете това без чувство за вина или страх и почувствайте как мъжките енергии на себеосъзнаването и самоувереността ви дават силата да позволите на нежното цвете на вашата женска енергия да порасне и разцъфти.
Всичко се свежда до взаимодействието между енергиите. Мъжките и женските енергии са се изтощили взаимно в една дълга и болезнена борба. Но също така те ще се издигнат заедно, защото едната не може да се балансира без другата. Сега, когато женската енергия е готова да възкръсне от пепелта на унижението и потисничеството, има остра нужда от прераждането на мъжката. Това прераждане в крайна сметка ще се прояви на колективно ниво, но първо ще се случи индивидуално във всеки един от вас – мъже и жени. Вие всички сте пазителите на тези древни енергии във вас и е ваше рождено право да ги приведете в едно хармонично и изпълнено с радост партньорство.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
-
Формирането на земната охранителна система
27.04.2024
-
8-годишно дете от Германия предупреждава
27.04.2024
-
Горещините това лято ще са безпрецедентни
27.04.2024
-
Планетата е затаила дъх в очакване
27.04.2024
-
Атлантическата аномалия се завърна
27.04.2024
-
26 април
27.04.2024
-
25 април
27.04.2024
-
21 април
27.04.2024
-
20 април
27.04.2024
-
24 април
27.04.2024
-
23 април
27.04.2024
-
22 април
27.04.2024
-
Отваряме сърцето си
25.04.2024
-
Сатанаил: Осъзнати нужди
25.04.2024
-
Какво гарантирано ще съсипе живота ви
25.04.2024
-
Как да развием искреност в децата
25.04.2024
-
Защитавах сърцето му, а трябваше да защитя своето
25.04.2024
-
Слънцето изстрелва изригвания като картечница
25.04.2024
-
Къде има повече енергия
25.04.2024
-
Как да намерите сила в себе си
25.04.2024
-
Признаци, че живеете в съответствие с душата си
25.04.2024
-
24 април
25.04.2024
-
23 април
25.04.2024
-
19 април
25.04.2024
-
Причини да не привличате свестен мъж
23.04.2024
-
Какво харесват мъжете в леглото
23.04.2024
-
Топ 20 смартфони с най-висока и най-ниска радиация
23.04.2024
-
Ежедневни навици за щастлив живот
23.04.2024
-
Защо сме всички на Земята
23.04.2024
-
Дори далечни от религията хора
23.04.2024
-
Авиокомпаниите захвърлиха маските и решиха да смятат Земята плоска
23.04.2024
-
21 април 2024
23.04.2024
-
22 април
23.04.2024
-
21 април
23.04.2024
-
18 април
23.04.2024
-
17 април
23.04.2024
-
Светът е нов, децата са нови, а педагогиката стара
21.04.2024
-
Навиците на озлобените хора
21.04.2024
-
Многомилионните градове в Китай потъват
21.04.2024
-
Некадърен
21.04.2024
-
Как да се справим с тревожността
21.04.2024
-
Нещо много сериозно бумна на Слънцето
21.04.2024
-
Промени ли експериментът на CERN на 8 април честотите на земните вибрации
21.04.2024
-
Настава времето за гигантски животни на Земята
21.04.2024
-
20 април
21.04.2024
-
19 април
21.04.2024
-
16 април
21.04.2024
-
15 април
21.04.2024
-
1 ден гладуване подмладява с 3 месеца
19.04.2024
-
Какво да направите, ако се чувствате самотни във връзка
19.04.2024
-
СЪНЯТ на помагащите практици
19.04.2024
-
Някои хора никога няма да бъдат ваши
19.04.2024
-
Неща, които мъжете правят, преди да си тръгнат
19.04.2024
-
Астролозите смятат, че събитията скоро ще станат много интензивни
19.04.2024
-
18 април
19.04.2024
-
17 април
19.04.2024
-
14 април
19.04.2024
-
13 април
19.04.2024
-
Абадон – господар на бездната и смъртта
17.04.2024
-
Начини да разберете, че любовта ви е истинска
17.04.2024
-
Убиец на връзки №1 според психолозите
17.04.2024
-
За грижите и притесненията
17.04.2024
-
Всичко се случва по-естествено, когато се откажем от човешкия инстинкт за контрол
17.04.2024
-
400-километрово НЛО, забелязано близо до Земята
17.04.2024
-
Двойки, които стават по-силни след изневяра
17.04.2024
Users Today : 2163
This Month : 92755
This Year : 507700
Views Today : 25463
Who's Online : 199