За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6224838
Users Today : 153
This Month : 10603
This Year : 10603
Views Today : 1916
Who's Online : 7
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Памела Крибе

Послание от Земята

Послание от Земята – публикувано на 13.12.2017 г.
Чрез Памела Крибе
ВИНАГИ  ИМАТЕ  ИЗБОР

Скъпи деца на Земята,
Говоря ви от дълбините под нозете ви, аз съм гласът на Земята. Потопете се в мен и се отпуснете. Позволете на напрежението да  ви напусне. Обърнете особено внимание на мускулите на раменете и врата. Отпуснете се, тялото ще ви отговори, защото  има естествен стремеж към покой.
Почувствайте лицевите мускули около очите и устата, отпуснете ги. Потопете се дълбоко в тялото си. Почувствайте благотворния поток на спокойствие и нежност, който се повява в корема. Сега слезте по-надолу към  опашната кост, към бедрата и коленете.
Съсредоточете вниманието си в коленете. Какво чувствате там? Много често в тях се съхранява изобилие от информация. Можете ли да почувствате енергийния поток в коленете си? Може би усещате разлика между лявото и дясното коляно. Погледнете на тях с интерес и уважение. Едното коляно по-студено ли е от другото? Има ли коляно, което се нуждае от повече топлина? Приемете, че коляното знае, какво е добро за него. Не е нужно да създавате топлина, тя вече е в тялото ви, просто й позволете да премине от там.
Разберете от къде идва студенината в едното или в двете колене. Какъв вид енергия има там? Ако едното коляно е студено, означава, че има известно напрежение, което задържа естествения поток от топлина в тялото ви и това може да окаже влияние на долнaта част на краката и съответно на заземяването като цяло. Разгледайте какво би могло да ви пречи там? Може да видите фигура, която да изразява определена емоция, така че, погледнете по-отблизо.  Възможно е да видите символ на това, което ви пречи. Погледнете на това коляно по спокоен и непредубеден начин.
Не се страхувайте да правите този процес, това сте вие, вашето тяло. Знайте, че по естествен начин носите мощна целебна енергия, така че, когато  наблюдавате част от себе си, в която има задържане или блокаж, тя се променя. Чрез вашето внимание и чрез вашата космическа сила вие затопляте наблюдаваното място. Също така, чрез мен, самата Земя, която живее в тялото ви, също преминава естествен поток на изцеление.
Вие стоите на страната на доброто и за това сте по-силни от злото. Злото идва, когато лишите нещо от светлина, топлина, любов и радост.  То много често е нещо, което сами си причинявате, защото вярвате, че не заслужавате доброто. Считате, че трябва да „стоите на студа”, защото не сте достойни и достатъчно добри. Как достигнахте до това заключение? Това не е твърдение, което е направено от Земята или от космическата ви Душа.
Като човешко същество стоите между две сили – на Земята и на вашата Душа – но може да бъдете повлияни и от негативните идеи, представи и оценки на човешкия свят около вас. И ако се чувствате малки, поради тези обществени преценки, тогава имате минимална съпротива към негативния енергиен поток. Студът прониква във вас и се чувствате още по-малки и безсилни.  Проблемът – за мен, Земята и за Космическите сили, които искаме да ви помогнем, е, че никога няма да ви принудим да бъдете отворени за нас. Като човешки същества имате свободна воля, право на избор, и в това се крие тайната на израстването и еволюцията.
Душата  непрекъснато чука на вратата ви, тя иска да дойде при вас, не иска нищо друго освен да тече през вас и в това се състои нейното щастие. Моята енергия също е на ваше разположение. Искам да се грижа за вас и да виждам как израствате и просперирате. Точно това ме прави щастлива и цялостна, и в това се състои моята задача – да ви осигуря корените, от които се нуждаете като ангели от светлина с човешки облик на планетата Земя. Но ние нищо не можем да направим, докато отхвърляте това, което е на ваше разположение. Вашата сила се състои в способността да избирате.
Тези ресурси не са достъпни за вас, ако не правите избор или мислите, че нямате избор, и точно това е най-големият проблем за човека. Може би си  мислите, че Душата ви или Висшият ви Аз имат контрол върху живота ви, или ако мислите по по-традиционен начин – Бог контролира живота ви –  това не е така. Вие имате контрол върху живота си! Само вие може да решите да се обърнете към собственото си величие като Душа и да се възползвате от грижовната сила на природата около вас. Вие имате тази власт над себе си, винаги можете да избирате.
Сега почувствайте как се отваряте към светлината на Душата и към моята захранваща сила. Първо се фокусирайте върху мен. Преминете със съзнанието си надолу от коленете, през доната част на краката към стъпалата и почувствайте енергийните центрове  или чакрите в двете стъпала. Може да си представите, че виждате нещо, което се върти около ходилата или някакъв цвят или форма. Потопете се дълбоко в стъпалата. Чувстват ли се свързани към вас? Единият крак по-заземен ли е от другия? Попитайте краката си: „Позволявам ли на себе си да бъда поддържан от Земята? Доверявам ли й се? Вярвам ли, че има сили от Земята, които желаят да ми оказват постоянна подкрепа и да ме заведат там, където трябва да бъда?”
За по-лесно, си представете, че двете чакри на стъпалата са малки врати, които могат да бъдат отворени докрай, напълно затворени или частично отворени. Погледнете към енергийния център на левия крак и вижте колко е отворена вратата, която позволява захранването ви с енергия от Земята. Направете същото и с десния крак.
Като гледате на себе си по този начин – с интерес и уважение, вие променяте нещо във вас. Решавате да знаете кои сте и къде се намирате. Избирате светлината. Когато се движите в потока на тъмнината, негативността, самосъжалението, гнева или раздразнението,  вече не се грижите за себе си. Не проявявате нито интерес, нито откритост към вас самите  и се опитвате да се движите през затворени шлюзове. Тяхното отваряне започва с любов към себе си, балансирано, непредубедено внимание и липса на преценки.
В края на този процес се обърнете към двата крака със следния въпрос: „Какво в ежедневието ми помага да приемам повече енергия от Земята, повече подкрепа, смелост и сигурност? В кои случаи се захранвам с най-много земни сили?” След това преместете вниманието си нагоре, към вашия сърдечен център (сърдечната чакра). Вижте дали се появява някакъв образ – цвете, танцьор, дете – каквото и да е – оставете го да се проясни. Задръжте изображението и се отворете към любящите енергии от Космоса,  Душата, от вашите водачи, от всичко, което идва от това измерение.
За да разберете дали нещо ви спира, можете да използвате един много лесен метод. Представете си, че в сърдечната ви чакра се появява ръка, която е отворена, затворена или частично отворена. Може да видите или една или две ръце, но вижте как изглеждат. В едната крайност се появява свит юмрук, който се отбранява и не иска или не може да получава, а в другата – напълно отворени ръце, готови да приемат и получават. Почувствайте за момент напрежението в двете си ръце и се опитайте да ги отпуснете колкото е възможно.
Освободете цялото си напрежение. Позволете на енергията на Душата да тече през вас по естествен начин. Почувствайте нейната тишина и покой.  Нека земните и космическите енергии прелеят една в друга. Те са партньори и си принадлежат. Позволете им да се съберат в коремната област.
В ежедневието си е необходимо да се справяте с всички влияния, които ограничават вашата сила, свобода и право на избор. Възстановете връзките си с Душата и Земята. Когато правите това, вие се  презареждате с енергия и градите един нов свят. И този нов свят стои отвъд съществуващите концепции и начин на мислене. Вие можете да го направите. Имате необходимата сила и самосъзнание да продължите по нов път. Много е важно  да осъзнаете този факт.
Единственото нещо, което искаме, е да преуспявате, така че, бъдете оворени към нас, силите около вас.  В нас има сила и знание, които не могат да бъдат демонстрирани в света на рационалното, логическо мислене. Доказателството за съществуването на тези сили е, че можете да ги почувствате вътре в себе си и хармонизирайки се тях да преживеете тяхната ефективност и реалност. Направете своя избор и се превърнете в човешко същество, водено от силите на Небесата и Земята.
Превод: Станислав Николов
http://www.jeshua.net/

Силата на корема

Силата на корема

Мария Магдалена чрез Памела Крибе
Аз сам Мария Магдалена. Поздравявам всички вас с топлина и радост в сърцето си. Вие сте ми познати и близки. Ние сме сродни души и вървим по свой собствен начин по един и същи път. Днес искам да говоря за женската енергия и как тя може да разцъфне в сегашното време, защото това е съществено за промяната на съзнанието, през която човечеството като цяло трябва да премине. Необходим е баланс между мъжката и женската енергия както в целия свят, така и за всеки индивид. Женската енергия е била дълго време подтисната, увреждана и наранявана и това е довело до доминирането на едностранна мъжка енергия. На пръв поглед изглежда като че ли балансът е вече осъществен: в много страни жените вече имат почти същите права като мъжете. В тези части на света жените могат да се манифестират свободно като мъжете; да се изучават и следват образование; да правят кариера; да заемат властови позиции и да трупат богатства.
Въпреки това, на по-дълбоко ниво нещо липсва в този баланс. Защото това, което се случва когато жените по този начин се борят за правата си, е че те си присвоявят мъжката доминираща и контролираща енергия и я прилагат в своя полза и интерес. Това не е погрешно, но въпросът е дали това ги удовлетворява на най-дълбоко ниво. Същият въпрос се отнася и за мъжете: дали трупането на власт и доминантност ги удовлетворява на най-дълбоко ниво.
В днешни времена има все повече хора, които търсят дълбоко удовлетворение. Живот чрез вдъхновение, връзка със Земята и жителите й, и осланяйки се на сърцето си вместо на страха… Това са идеалите, които докосват сърцата на младите хора сега. Старата мъжка енергия, осланяща се на контрол и подчинение, е на края на времето си. Има вече нова генерация хора, които мислят и чувстват по друг начин и това дава възможност за едно действително възкресение на женската енергия. Тук не става само въпрос за възстановяване на социално-политическите права и свобода за жената, а за едно истинско лечение на дълбоките вътрешни рани, които са нанесени на нейната психика.
Какво се е случило с женската енергия в миналото? Тя е била обезсилвана по много начини – както от умствено, така и физическо насилие. Има го записано в учебниците по история, затова няма нужда да се спирам подробно на това. Искам най-вече тук да наблегна на това какви са последствията от това насилие за вътрешната женска енергия. Ако погледнем колективната женска аура, ще видим, че в средното енергийно поле на жената, в областта на корема, има празнота. Там има дупка. Мястото, където се намират долните енергийни центрове: базисната чакра, сакралната чакра и слънчевият сплит, това място е станало обезсилено и е празно. При много жени там има, понякога подсъзнателно, чувство за непълноценност, страх и несигурност.
Първоначалната женска коремна сила е витална и заземена: жените чувстват по естествен начин връзка със Земята, с ритмите на сезоните, и мъдростта в сърцето им е носена от естественото чувство на себезачитане и себеуважение. Това чувство е било загубено през миналите векове и без тази основа – естествената сила в корема, жената не може да свърже сърцето си по уравновесен начин със света около нея. Тогава се получава едно силно отдаване и изгубване на себе си в другите, и на невъзможността да владее собственото си пространство и да постави границите си.
Ако чрез отхвърляне, насилие и унижение жената е дълбоко наранена в същноста и, се получава разместване в енергийното й поле. Тогава съзнанието напуска корема, където е седалището на емоциите, контакта и интимността. Когато болката стане прекалено силна, тогава жената се отдръпва от това пространство. Съзнанието й полита нагоре и остава да виси над горният край на аурата. Чувствата й стават плоски, изтъняват, може да изпадне в депресия или да се чувства уморена, и  че не може да разполага с енергията си. Освен травмата от насилието, което е преживяла, и дълбокото емоционално объркване, което е следствие от това, сега също така възниква чувството на тъга и празнота, че е загубила себе си. Това е  казано накратко  какво се случва с женската психика. Дори този модел да не е еднакво силно изразен при всички жени, има обща тенденция, която може да се обобщи като:
– Тазът, където е областта на емоцията, сексуалността и интимността, и който е свързан със Земята по естествен начин, е относително празен. Заплашително е да си в тази област, както заради болката която лежи там, така и заради силата, която там дреме. Плашещо е да допуснеш тази сила.
– Вследствие на това отдръпващо движение е изникнала една празнина в енергийното поле между долу и горе и между пространството на сърцето и корема.
– Енергията на сърцето, която е центърът на вдъхновението и любовта, няма достатъчна възможност да се излее и да се свърже със света и с другите хора. Там има прекалено много страх и несигурност, или има склоност за толкова силно свързване с другите и по този начин се самозагубваш и ставаш емоционално зависим от някой друг.
Жени които не са преживели насилие (ментално, физическо или сексуално), много често проявявят този модел. Те често също са били наранявани в женската си енергия в един или повече минали животи и поради тази причина това  не е достатъчно възстановено в сегашната инкарнация. Те носят един стар модел от минали животи. Като допълнение, всяка една жена е повлияна от колективната женска психика, от водещите общи норми за жените и натрупаните опитности от миналото. Всяка една жена преминава през това, което тук аз скицирам. За нито една жена не е естествено да остави нейната сила в корема да тече.
В сегашното време на трансфомация на съзнанието става все по-важно да изцелим енергийната рана в корема. Ако тръгнеш по духовния си път, започваш да усещаш силен порив да живееш от сърцето си и чрез най-дълбоките си вдъхновения, тогава ще разбереш, че като жена ще се изправиш срещу страхове, които лежат много дълбоко. Да отличиш себе си и да се извисиш, да се изправиш срещу конфликти: това не става от само себе си и води до фундаменталния въпрос дали се самооценяваш. И дали си предана на себе си. По един или друг начин от теб като жена се иска да трансформираш вътрешно част от колективната женска болка. Като наблюдаваш и изцеляваш своята болка, прокарваш нови пътища за развитието на колективното съзнание.
В широкия смисъл, на духовното развитие се гледа като начин на отваряне на сърцето, свързването с другите чрез любов и пускане на егото. Но точно тук, за жените, на които им липсва силата в корема, има няколко клопки по пътя. Защото, ако се свържеш с другите без да си в силата в корема си, в центъра си, и без да чувстваш своите необходимости и своята истина, тогава връзката с другите може бързо да те доведе до това да загубиш себе си, и даже до изтощение. Ако си свръхчувствителна, с отворена сърдечна чакра и лесно усещаш настроенията и емоциите на другите, точно тогава имаш нужда силно да осъзнаеш собствените си граници. Точно тогава ти трябва силно его! Имам пред вид да можеш ясно да осъзнаеш къде свършват твоите граници и къде започват тези на другите. Тук също е важно да осъзнаваш когато даваш много повече от себе си, вероятно защото много ти се иска да си харесвана или защото не смееш да кажеш не. Здравословното его ти дава възможност ясно да почувстваш какво става с теб по време на интеракцията с другите. Думата ”его” е станала заразена с времето и е придобила значение за всичко, което е низко, което трябва да бъде пуснато, но точно за жените тази форма на Аз осъзнаването и установяване на собствените граници е неимоверно важно.
За мъжете това важи по друг начин. Мъжете ги възпитават с друг морал. Те още от деца са поощрявани да се отстояват, да се борят и да се отличават. Това обаче може да бъде много болезнено за момчета, за които това не е естествено, които са по природа чувствителни, внимателни и спокойни. Както и да е, мъжете са много по-малко насърчавани да са даващи, и амбицията и самоизтъкването се оценява положително при тях. Но и при мъжете има също така енергийна рана, произлязла от миналото. Мъжете са се откъснали от женската си енергия, от чувствата си и интуицията си, и те чувстват това като загуба на радост, емоция и свързаност. В техните сърца има празнота, не в корема, но тази празнота ги мъчи също толкова много, колкото и жените, които страдат от празнотата в техните кореми. И двата пола са ударени и наранени  от традицията, в която живеят. Въпреки това всеки е наранен по различен начин и лечението  става също по различен начин.
За мъжете е важно да наблегнаг на отварянето на сърдечната чакра и за тях това има по принцип благотворен ефект. Да влязат в контакт с техните чувства, да покажат уязвимоста си, да допуснат в себе си женската енергия, е фундаментална част от техният път на изцеляване. Но за жените това важи донякъде в обратния смисъл. За тях пътят към самолечението върви точно през това да бъдеш верен на себе си, да отстоявяш границите си и да разпознаеш и установиш уникалните си дарби. На енергийно ниво това означава да интегрираш енергията на сърцето си, душата си, до нивото на корема. Значи деиствително да слезеш дълбоко долу в празнината на таза, който е символ на първичната женска силова енергия.
Един от начините по които жените могат да се върнат към своя базис е съзнателно да се справят с гнева вътре във тях. Много жени подтискат емоциите си на гняв или разочарование. Гневът придизвиква страх или чувство на безпомощност. Да си гневен е опасно, защото е възможно да предизвика конфликт със другите. Ако не си в състояние да се отстоиш и да изразиш гнева си, тогава ще се почувстваш безпомощен и тогава е възможно твоят гняв да се обърне в депресивно състояние, пасивност или цинизъм. Но от друга страна можеш да видиш гнева си като ценен сигнал че нещо или някой преминава през твоите граници и че това те наранява, затова можеш да се използва този сигнал, за да създадеш положителни промени в живота си. Когато приветстваш този гняв, тогава се отнасяш отговорно към себе си, и тогава даваш възможност  съдържащата се сила в гнева да се изрази по позитивен начин. Първата стъпка към това е да не гледаш на гнева си като на нещо лошо и да не се осъждаш за това. Това е по-трудно за жените отколкото за мъжете. Жените са свикнали да се държат повече настрана и да отдават мястото си на другите, вместо да изискат своето естествено пространство.
Затова искам тук да се обърна към високо чувствителните жени, поели по духовният път: пазете силата в корема си, направете я отново своя, имайте смелостта да бъдете себе си и да владеете собственото си пространство. Понякога вие асоциирате духовността прекалено силно с любов, светлина и свързаност. И те наистина са съществени, но една уравновесена връзка зависи от способността да можеш да се отличиш и да си поставиш границите. За това е нужно напълно да цениш себе се, своята сила и емоциите си.
Аз самата живеех във време когато на свободната експресия на жените не се приемаше, а камо ли да се ценеше. Аз се чувствах силно свързана с посланието на Йешуа бен Джозеф и с есенцията на Христовата енергия: признаването на Божествената искра във всички и всичко живо. Бях докосната от думите му и от излъчването му, и в този живот започнах все по ясно да си спомням коя съм аз. В допълнение на това в мен имаше много гняв срещу управляващите власти, които ми забраняваха да бъда тази която бях: независима, силна и своенравна. Често бях отхвърляна назад към себе си и се борех с чувства на безсилие и гняв. Коремът ми беше обзет от енергията на фрустрацията и там отдолу дремеше чувството за непълноценност и на съмнение към себе си. Аз имах задачата да вляза в съответствие с моята липса на самочувствие и да пусна осъждането на външния свят.
За всички нас това е предизвикателството. Точно защото жените избягват да са в областта на корема си, имат склонността да дават от сърцето си много повече на другите, да се отдават до дъно или да се загубват във взаимоотношения с другите, например с любимите си, децата си, родителите си или приятелите си. Да се изгубваш във връзката с другите – това много често означава, че не се чувстваш у дома си със себе си, в своята база. Ако там владее чувство на празнота или отчуждение, тогава става съблазнително да се протегнеш към другите. Очевидно в любов, но тук лежи и един прикрит мотив: на теб ти е необходим друг човек, за да се почувстваш добре и приета. Всъщност духовното развитие значи да си зададеш въпроса: от кой мотив се свързвам със света около мене, с моите любими, с моите приятелки, с моите деца, с моите родители…?
Избери сега една от тези връзки и насочи вниманието си към областта в корема и почувствай  от там колко пространство ти вземаш или получаваш в тази връзка. Избери например твоя любим и се попитай дали дълбоко в корема си остава чувство за пространство в неговото присъствие. Направи същото с приятелка. Дишай дълбоко през корема си докато мислиш за нея и виж дали успяваш да го направиш. Чувстваш ли, че дъхът ти спира или нещо блокира? Експериментирай с това в мислите си. Ключовият въпрос тук е: може ли коремът ти да се отпусне в тази връзка? Чувстваш ли се приета и свободна да бъдеш себе си? Чувстваш ли, че трябва да се напрягаш, че си  изплашена или заплашена  и че губиш енергията в другия? Тогава твоята осъзнатост излита нагоре и ти напускаш твоята база, корема си. Когато това се случи, не се осъждай, а погледни с честност, изпълнена с обич, на своите страхове да бъдеш голяма и да завземаш пространство. Като признаеш собствения си страх, можеш да почнеш да го трансформираш. И това не го правиш сама. Колективното женско енергиино поле се променя. Каквото даваш на себе си, допринася и за другите, и обратното важи също.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net

Тъмната нощ на Душата

Тъмната нощ на Душата

Мария Магдалена чрез Памела Крибе

Скъпи приятели! Аз съм ваша сестра, Мария Магдалена. Тук съм, редом с вас като ваш близък другар. Не съм по-висша от вас. Аз съм тази, която познавате дълбоко в себе си. Почувствайте мига на нашата дълбока връзка. Ние сме част от едно семейство.

Аз също съм преминала човешкия път на Земята, запознах се и изследвах неговата дълбочина и усетих съприкосновението с ярката и жива Светлина, която ме вдъхнови, напомни ми за самата себе си и пробуди в мен мечтата и желанието за по-добър и прекрасен свят на Земята. Познах двете крайности. И Светлината, и Тъмнината. Тези два полюса са неразделни. Може да се каже, че те се явяват движещи сили един на друг. Животът се състои от противоположности. Светлина и Тъмнина. Усещанията, които те предизвикват, ни се струват противоположни, но между тях има скрита връзка. Те не могат да функционират един без друг. Усещането за Светлина е възможно само във връзка с усещането за нейното отсъствие и в контраст с нейната противоположност – Тъмнината.

Никога Светлината не е по-забележима от момента, когато изниква от Тъмнината. Просто помислете за първите лъчи на Слънцето, за началото на новия ден, за топлата утринна светлина, къпеща света. Как дълбоко ви трогва това, особено пробуждайки се от студена и тъмна нощ. Контраста създава динамиката – живота, движението, израстването, промяната. По този начин Тъмнината изпълнява своята функция в нашия живот. Обаче много често хората усещат Тъмнината като антитеза на Светлината. Не виждат движещата сила на израстването и промяната, а капана или вълчата яма, в която са попаднали и от които не могат да се измъкнат. От тази дълбока яма ви се струва, че сте загубили контакт със Светлината. Сякаш са ви изолирали от нея.

Всички вие познавате тази изолация от Светлината, отсъствието на смисъл и цел в живота. Фактически това е състояние на смърт. Единственият начин да умрете не е физическата смърт, а прекратяването на всякакво движение в сърцето ви, движението на чувствата и ума. Не съществува смърт в нашата реалност. Душата ви е вечна и жива винаги. Всичко, което у вас е смъртно е просто вашата форма. Вашата същност е вечна и никога не може да умре. Обаче вие можете да загубите дотолкова същността си, че да станете вътрешно неподвижни, да прекратите всякакво движение. Вие сте вътрешно мъртви и се чувствате много подтиснати. Това е много болезнено състояние.

Каня ви да направите с мен малко пътешествие. Хайде да се спуснем в това депресивно състояние и безпристрастно да го изследваме. Какво става когато човек губи всякаква надежда, свива се и усеща безсилието си пред чувствата, надигащи се в него? Обикновено такава реакция предизвиква външни разрушителни събития, които не се вписват в неговата референтна рамка, отричайки всичко в живота му. Това може да бъде нещо значително, като смърт на близък човек, болест, загуба на работа и разрив на взаимоотношения. Такива събития оказват на хората дълбоко влияние и могат да ги доведат до ръба на пропастта.

Обаче тъмнината може да се прояви вътре в човека и без видими външни причини. На повърхността може да изкочи старо емоционално бреме, което е съхранено в паметта на Душата. Болезнените преживявания, идващи вероятно от преден живот, излизат на повърхността и ви се налага да се оправяте с тези тъмни чувства, страхове и съмнения. Дълбокото преживяване за недостатъчност или поражение могат да проникнат в Душата ви и без видима причина. Те могат да изтръгнат почвата под краката ви, така както биха го направили и външните събития.

Когато някой изпада в депресия, това винаги се съпровожда от наплив от емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Потокът от болезнени, тежки емоции се усеща много силен, за да може да се понесе. Те (емоциите) ви побеждават или както ви се струва чувствате дълбоко безсилие. В момента, в който се отвръщате и отказвате да погледнете в лицето тези емоции, вие затъвате. Тези емоции се стремят да протичат, за тях е естествено да се движат напред като голяма морска вълна. Но ако се страхувате да направите това и се откажете да вървите с това движение, вие бягате от наплива на тези емоции. Построявате бариера и казвате: „Не мога да се справя с това. Не искам това. Искам да приключа с това“. Вашата реакция, идваща от чувството за безсилие, създава депресията, която е състояние на вцепеняване и откъсване от живота. С времето тази ситуация става непоносима и у вас изчезва желанието за живот.

От земна гледна точка вие искате да умрете, защото животът ви е станал непоносим. От гледна точка на Душата, вие сте мъртви и този опит става толкова непоносим, че ви се иска да направите нещо, което сложи край на тази ситуация. В действителност желанието за смърт е желание за промяна, желание да се започне живота отново. Хората, които искат да се самоубият в действителност не се стремят към смъртта, а към живота. Именно това вътрешно чувство за некроза ги довежда до крайното отчаяние. Именно стремежът им към живот ги заставя да прекратят физическия си живот.

В човека, преживяващ депресия, едновременно се съчетават дълбоко съпротивление и крайна уязвимост. Депресията е начин за защита от огромната сила на емоциите, заплашващи да погълнат човека. Вие мислите, че тези емоции ще ви разрушат и затова в своята безпомощност строите около себе си обвивка, черупка, опаковате се в пашкула на неспособността и нежеланието да чувствате въобще. Вие не искате да сте повече тук, заравяйки като прословутия щраус главата си в пясъка. И, макар че в пясъка няма как да дишате, това ви се струва единствения изход. След време не можете да извадите главата си от пясъка, от депресията. Ставате толкова затворени за живота, че губите способността да промените каквото и да е. Да кажете „да“ на емоциите си ви се струва нещо невъзможно. Депресията достига кулминацията си.

От една страна, вие не можете да се справите с емоциите си на страх, отчаяние, печал и самота или да ги споделите с други. От друга страна знаете и чувствате, че животът без емоции е мъчително болезнен, че това е форма на смърт, пълно отричане на жизнеността. След известно време ви се иска да чувствате отново. Болката, което изпитвате, става съизмерима с болката от емоциите ви. Това е спасението ви и повратната точка. Отказът да чувствате и заявления от типа: „Не, не мога. Не искам. Искам да умра, да изчезна“ са толкова опустошаващи, че повече не можете да издържите на това. От гледна точка на Душата животът става по-силен. Когато дълго време се ограничава жизнената сила, тя създава противоположна сила, която в крайна сметка пробива. Силата на приливната вълна, стремяща се да залее целия бряг, не може да се сдържа вечно. В определен момент, от вътрешността ви се повдига едно „да“, дори и да не го осъзнавате. В живота няма нищо статично и е невъзможно да се спре животът. Достигайки кулминацията, вие създавате събития в живота си, които обезпечават промените, създаващи пробив.

Понякога това приема формата на самоубийство. Ако то е неуспешно, може да стане начало на възходяща спирала, доколкото страданията на такъв човек стават видими за външния свят. Когато забележи, че много хора се грижат за него, това може да помогне за отварянето към повече Светлина, а също към разбирането и съчувствието. Обаче понякога става и така, че човек не се отваря и остава в състоянието на депресия. За пробива няма готови рецепти. Животът разполага с подбутващи у движещи сили, правещи невъзможно безкрайното пребиваване в статично състояние на съзнанието.

Даже ако земният живот завърши по ваша воля, вие веднага се сблъсквате с нови избори от другата страна, така че ще ви се наложи там да изпитате своите чувства. Мракът с неговата тревога и болка, който сте чувствали през живота си, може още по-рязко да излезе на преден план, в по незавоалирана форма. Понякога астралното царство, където попадате след смъртта, ви посреща с емоциите, които са ви подтискали и те започват наново да текат. Например, някой може да почувства отчаяние и ужас след прехода, разбирайки, че в действителност животът не е приключил. Или виждат емоциите на семейството си, останало на Земята, тяхната мъка и печал, и много страдат от това. Тези усещания предизвикват ново движение в току-що пристигналата Душа. Това може да доведе до пробив. Душата се открива за помощта на своите водачи, които винаги са на разположение – и на Земята, и на Небесата. Помощта винаги е достъпна за вас, ако сте открити за нея.

Независимо от това по какъв път ще поеме човек, животът е много по-силен от всяко желание за смърт. Животът винаги отстоява правото си на съществуване. Не можете да го убиете. А това означава, че винаги има надежда. Запазете тази надежда и за себе си и за тези, които страдат. Макар да може понякога всичко да изглежда съвършено безнадеждно, винаги има друга перспектива, дори ако не можете да си представите друг път или възможност за промяна. Животът винаги е по-силен от смъртта и Светлината от Тъмнината. Вода, в края на краищата пробива скалата, доколкото водата има способността да се движи, тя е жива! Водата е по-силна от силите на съпротивление, които искат да я задържат.

Почувствайте в себе си за миг тази движеща сила на живота. Всеки от вас може да намери в себе си заседналите части, безкрайно повтарящите се шаблони: съмнение в себе си, чувство за непълноценност, неувереност, отсъствие на вяра, гняв, съпротивление. А сега, си представете тези части и жизнената сила, течаща наоколо и през тях. Водата продължава да тече, макар и вече в нея да се виждат заоблените камъни, изглеждащи съвършено несъкрушими и неподвижни, които още се движат по течението под напора на потока, който ги обтича. Това изисква време, но не забравяйте кои сте вие. Вие сте живата вода! Колкото по-често си спомняте това, толкова енергията, скрита в тези обли камъни, ще е по-голяма и вие ще можете да се върнете към себе си. Все още има болка от миналото. Не си струва да я пренебрегвате или да се правите, че тя няма никакво значение. Но няма нижда да влачите тези камъни из реката. Нужно е само да си напомняте, че вие сте Водата!

От време на време може би няма да ви е леко, доколкото вие частично сте започнали да се отъждествявате с тези камъни. „Аз не съм достатъчно заземен тук. Не се чувствам като у дома си в този свят. Нося в себе си травми и печал от миналото“. Да, всичко това е истина. Но представете си за минута тези камъни в голяма, бистра и широка река. На огромен воден път. Защото този огромен воден път сте вие. Това е вашата истинска жизнена сила. Това е вашата Душа, която върви вечно по своя път. Жива, кипяща, устремена и ревяща, изследваща и откривателска. Този поток не съди камъните, с които се сблъсква, а ги поглъща. Имате избор!

Разбира се, понякога засядате в тази блокировка, с която се идентифицирате прекалено дълго. Но можете да излезете от това състояние, просто като се почувствате като потока вода. Помнете, че вие сте живото съзнание на Душата, постоянно движещо се и течащо, непривързано към тези камъни. Вие сте свободни. Колкото повече освобождавате съзнанието си от тези блокажи, от тези камъни, лежащи там, толкова по-лесно ще се поддадат те на потока. Съвсем скоро те ще се освободят, защото вие ги пускате, отъждествявайки се с течащата вода. Водата е вашата Душа и нея не е възможно да я задържите. Почувствате искрящия й поток. Почувствайте как ви измива, Светлината, искряща в него. Почувствайте как вашата Душа в най-глъбинната си част не е изложена на тъмнината, която изпитвате, на тези камъни, които ви се струват толкова твърди и неподвижни. Душата ви е особено загрижена за тези камъни, доколкото знае, че те са част от този жизнен ландшафт. Постарайте се, заседнали в такива камъни, да чуете шума на водата, носеща се наоколо. Помнете водата и лекотата, с която тече.

Не трябва нищо да правите за това. Животът ще ви предостави безкрайно много възможности. Понякога може да ви завлече в дълбоката и тъмна долина, но непременно ще ви изнесе отново на светло. Дори когато чувствате, че нямате повече сили да се борите и не виждате път към по-добро, животът си тече. Изкуството на живота се състои в това да съхраните вярата си дори тогава, когато ви се струва, че не е останало нищо, в което да вярвате и когато всичко, в което сте вярвали, изчезва от живота ви.

В днешно време много хора на Земята са въвлечени в преработване на древната Тъмнина. Душите идват към Светлината точно сега и искат да бъдат забелязани. С какво е свързано това? С това, че вие сега правите скок напред. Това действително е скок в еволюцията на съзнанието на човечеството. Този скок е невъзможно да се осъществи, ако не сте стигнали най-тъмните кътчета на съзнанието си, изпълнени със страх, недоверие и много дълбока мъка за всичко това, което ви се е наложило да преживеете на Земята. Не се страхувайте от тази Тъмнина. Приветствайте я. Когато й кажете „Да“, вие я пускате в потока. Това е изкуството на живота. И когато казвате: „Аз не мога истински да кажа това „да“, помнете, че във вас винаги има нещо, което е готово на това. Това е, което ви спасява и ви води по нататък – вярата ви в живота.

Обичам ви всички вас и всички сте ми много скъпи. Може би си мислите: „Как е възможно това? Нали не ни познавате лично?“ Но вие, бидейки хора, не знаете и не разбирате доколко е обширна в действителност мрежата на Душите. Когато установявате връзка на ниво Душа, вие установявате една постоянна връзка. Веднъж създадена, изкована връзката не изчезва с времето, доколкото в нашето измерение няма време. Това е жива мрежа, съединяваща нашите Души. Ние споделяме определена история, желания, пламъци, разгорели се в съзнанието ни. Именно този пламък постепенно запалва Земята. Пробуждането на съзнанието на всички хора ви събира заедно и създава нова основа, на която ще строим този скок в съзнанието. Не е необходимо да мислите върху това. Преживявайте своя собствен процес, вървете по своя собствен път и това е достатъчно. Почувствайте мощния тласък на живота не само в себе си, но и в много други, чрез които вълната на съзнанието се плъзга по Земята.

Превод Таня Т.

© Pamela Kribbe

www.jeshua.net

Смъртта и на оня свят

Смъртта и на оня свят

Йешуа чрез Памела Крибе

Скъпи приятели, възлюбени ангели на Светлината. Приветствам ви.

От Сърдечната Христова енергия, която аз, Йешуа, постигнах, ви протягам ръка и ви приветствам. Възлюблени ангели! Знайте, че се грижат за вас, че ви обичат безусловно, дори сега, когато сте в тяло от плът и кръв, в смъртно тяло. Дори в ограниченията на този временен дом, вие безусловно сте част от Бога, от Дома, за който така копнеете. Никога не сте изоставяли истински Дома си, но не разпознавате вечния огън, горящ винаги във вас. Докоснете се сега до тази светлина, погрижете се за себе си, разберете кои сте. Светлината, горяща във вас, е толкова прекрасна и чиста. Как можете да се съмнявате в това?

Днес ще поговорим за умирането. Много страхове са свързани със смъртта. Страх от анихилация, страх от забрава, страх, да не би някоя голяма черна дупка да ви погълне, всичко това се асоциира със смъртта. Както често се случва в земното измерение, имате склонност, да обръщате нещата надолу с главата и да ги представяте точно обратно на реалната действителност. В действителност, смъртта е освобождение, завръщане в къщи, припомняне кои сте в действителност.

Когато дойде смъртта, вие се връщате без усилия в своето естествено състояние на битието. Съзнанието ви се смесва с пламъка на светлината, който сте в действителност. Земният товар пада от раменете ви. Физическото тяло налага известни ограничения. Истина е, че сте се потопили в това състояние на ограниченост, което ви предлага възможност да натрупате опит. Но независимо от това, възможността да се завърнете в своето ангелско състояние, дава усещането за щастие. Ангелът вътре във вас, обича да лети и да е свободен, свободно да изследва милиардите светове, които съставят Вселената. Съществуват толкова много неща, които могат да се опитат и изследват. След като се родите в човешко тяло, малко или много, губите връзка с тази ангелска свобода и усещането за съществуване без ограничения.

Моля ви, присъединете се към мен сега, тъй като ще се върнем в момента преди сегашната ви инкарнация. На вътрешно ниво сте си позволили да започнете този земен живот. Това е съзнателен избор. Възможно е да сте забравили за това и понякога да се съмнявате дали действително искате да бъдете тук. Но е имало един момент, когато сте казали „да”. Това е бил смел избор. Това е акт на голяма доблест – временно да смените ангелската си свобода и усещането за безграничност с приключението да станете човек, да станете смъртни. Това приключение съдържа обещание, което го прави ценно. Усетете това свое „Да!”, появило се някога в душата ви. Припомнете си, как сте били привлечени от Земята. Усетете, как сте се докоснали до земната реалност и до момента, когато сте се спуснали в човешкия ембрион, в утробата на майка си. Можете да забележите известна тежест, която обкръжава планетата Земя, известно затъмнение или плътност.

На Земята има толкова много страдания. Болка, загуба, страх, негативни мисли – това е част от колективната земна атмосфера. И това е, през което вие, току що въплътена душа, се движите. Светлината ви открива, че се движите през тъмнина и неизбежната завеса на забвението се спуска върху изначално ангелското ви съзнание. Усетете цялата печал на това събитие и стоящите зад всичко това доблест и мъжество. Вие сте определили: „Искам да го направя. Искам отново да се потопя в земната реалност, за да намеря собствената си светлина, за да я разпозная, да я преоткрия и да я дам на този свят, който има толкова голяма нужда от нея.”.

Да, това е скок в неизвестното. Временен отказ да помните кои сте всъщност. Липсата на спомен за неограниченото състояние на битието е част от човешкото съществуване. Забравили сте, че сте в безопасност и сте независими, без значение къде се намирате. Като човешки същества имате намерение да си върнете това естествено усещане за свобода и безопасност. По вашия път можете да попаднете в капана на сили, които, на пръв поглед, ви предлагат това, което търсите, но фактически ви правят зависими от нещо външно. Вие можете да разчитате на външни разсъждения за това как трябва да се държите, за да бъдете любими. Тези лъжливи образи на Дома, тези заместители ви водят към печал и депресия. Действително, пътешествието от Небето към Земята, не е особено приятно. Но смъртта ви връща на нивото на вечната любов и безопасност. Умирайки се връщате към това, което винаги сте били. Ако умирате съзнателно, ако можете да приемете смъртта и да се примирите с нея, умирането е радостно събитие.

Какво се случва, когато умирате? Преди да умрете, преминавате през стадий на разделяне и освобождаване. През тази фаза казвате „сбогом” на земния живот и на любимите хора. Това може да бъде трудно, но в същото време дава възможност да се замислите дълбоко над себе си, над наученото и изпълненото на Земята през това въплъщение. В мъката, която чувствате от раздялата си с близките, става още по-ясно какво ви свързва с тях. Именно връзката на любовта е безсмъртна. Тази връзка е толкова силна, че преминава безпрепятствено през границата на смъртта. Любовта е неизчерпаем източник, вечно даващ израстване на новия живот. Не се страхувайте да загубите любимите си, защото точно в този момент на прощаване, връзките на безусловна любов се усилват и дават начало на новия живот. И това е действително така: Ако се разделяте с любимите си хора, ще се срещнете отново. Отново лесно ще се откриете едни други, защото най-краткия път един към друг е пътя през сърцето.

Можете да сте сигурни, че любимите хора, които са си заминали, са до вас, на нивото на сърцето. Почувствайте присъствието им, защото те винаги са с вас и ви приветстват. Те се чувстват необременени и свободни. Те са свободни от съмненията, които създават толкова безпокойства на Земята и жадуват да споделят с вас любовта и добрината и са достъпни по всяко време.

Оставащите тук често свързват тази фаза преди смъртта на своите любими, с тъгата и загубата. Естествено е да оплаквате заминаването на любимите хора. Естествено е да тъжите и да жадувате за физическото им присъствие. Но ние ви призоваваме да опитате да почувствате, че заминаването им отваря врата в ново измерение, където връзката е толкова естествена, чиста, ясна и непосредствена, че стои над всякакви методи за комуникация, които обикновено се използват на Земята. Можете да се обръщате непосредствено към любимите след тяхната смърт – от сърце в сърце. Чрез този метод недоразуменията, които сте имали, могат много лесно да се изяснят, ако общувате честно и открито с другите. Посланието ви винаги ще бъде прието.

Когато самте вие умрете, ще видите хората, живеещи на Земята, от съвсем различна перспектива. Ще станете по-търпеливи, меки и ще откриете в себе си нараснала мъдрост. Няма да станете мигновено напълно балансирани, поради емоциите и чувствата, които носите със себе си, и които все още ви въздействат. Няма да станете безупречни или всезнаещи, след напускането на физическия живот. И това съвсем не е толкова лошо, тъй като и от тази страна може да се експериментира и открива. Обаче, за повечето от вас съществуват нови перспективи. Измерението на вечността е реално и това в значителна степен смекчава вашата гледна точка за случилото се с вас и хората от обкръжението ви през пребиваването ви на Земята.

А сега, какво се случва с вас, когато пресичате границата на смъртта? Когато завършите фазата на печал, на прощаване, ще усетите по-близо привличането на смъртта. Фокусът на съзнанието ви ще се промени. Освобождавайки се от външния свят, от хората, от тялото си, ще се обърнете навътре в себе си. Осъзнаването на външния свят силно ще намалее и това ще ви позволи да се подготвите за вътрешно пътешествие, в което всеки момент ще се отправите. Ако сте приели съзнателно смъртта, ще усетите готовност да се освободите. За близките ви е важно да ви освободят в този момент, защото ви е нужна цялата ви сила, за да се обърнете навътре и да се приготвите.

Умирането не трябва да бъде болезнен процес. Това, което е естествено, има величествена природа. Умирането е свещено събитие, съединяване на душата със самата себе си по най-интимен начин. По време на финалния стадий, умиращия възприема земното измерение отчуждено: тялото, миризмите, цветовете и другите физически усещания. Другото измерение внася своето осъзнаване с толкова многообещаващо и приветливо великолепие, че вече не е толкова трудно да се смириш и да изоставиш всичко земно. Дори присъствието на близките ви хора, вече не може да ви спре. Енергията на Дома, на Бога, на Небесата, или както и да я наречете, е толкова всепоглъщащо добра, топла и безопасна, че става лесно да освободите умореното си и износено тяло и да го върнете на Земята.

Щом го освободите с мир, душата ви леко се издига над тялото. Усещате подкрепата на универсалните сили от мъдрост и любов. Ако сте умрели без съпротива, близкото ви обкръжение ще се изпълни с топлина и любеща енергия. Ще усетите неизразимо чувство на освобождение. Вие сте свободни и всичко ви е станало ясно. Спомнили сте си за всеобхватността на Любовта, не като абстрактна идея, а като осъзната реалност. Пребивавайки на Земята, сте нарекли този вид любов „Бог” и сте се придържали към измислената представа, че Бог „иска нещо от вас”. Уверява ли са ви, че съществуват определени изисквания от страна на Бог, изисквания, на които обикновено не съответствате. Но тук, в това измерение си спомняте какво всъщност е Бог: този, който ви одушевява, който ви вдъхновява, изпробващ чрез вас сътвореното и в крайна сметка, опознаващ себе си във ваше лице. Бог, който иска да стане човек чрез вас. Целта на вселенската еволюция сте Вие, Богът станал човек!

Бог е източник на творението, а вие сте неговото изпълнение. Вие, които сте дали Божията светлина на човешката форма, никога няма да бъдете осъдени за човешкото битие. Напротив – прославяни сте! Идеята за отмъстителния Бог е едно изкривяване – пълна противоположност на реалната истина. Бог разпознава във вас Себе си, независимо, какво правите или не правите. Когато се завръщате на онзи свят, отново осъзнавате това и товара от самоосъждане и усещането за недостойност, се изплъзва от гърба ви. Отново усещате изначалната радост от живота и увереност в ръцете на Бога.

Скоро след заминаването от този свят, започвате да възприемате същността на светлината около вас. Това са водачите, които ви помагат и хора, които сте познавали, заминали си преди вас. Понякога ще бъдете учудени от това, което виждате: хора с които сте се срещали само мимоходом, но са оставили дълбока следа в сърцето ви, тук могат да са приятели от всичките ви животи и роднини. Всички, с които сте били свързани чрез любовта, ще дойдат да ви посрещнат в даден момент. И отново ще ви стане ясно, че прощаването е илюзия, а сърдечната връзка – вечна. Ще изпитате благодарност и благоволение, навлизайки в това ниво на любов и мъдрост.

След пристигането ви на онзи свят, започва фаза на приспособяване, когато привиквате към новото обкръжение и бавно се освобождавате от земните си навици. Трябва да се аклиматизирате и тук има водачи, които са специализирани в това. Все още ще имате тяло, но ще го усещате много по-леко и летящо, отколкото физическото. Много често то външно изглежда като последното ви физическо тяло. Макар тук да има свобода да си изберете някакъв вид, повечето хора предпочитат за известно време тази приемственост. Свободни сте да избирате каквито искате условия за живот, например, прекрасен дом и градина в обкръжение на природа, както сте обичали, докато сте били на Земята. Добре е да оживите земните си фантазии на това ниво, което наричам астрално. Това измерение или царство на съществуване, позволява много творческа свобода, но все още прилича и е тясно свързано с физическата Земя.

Някои хора трудно приемат смъртта на Земята, и преминаването им от другата страна може да не е толкова спокойно. Обикновено, на тях им е нужно повече време за адаптация към новите обстоятелства. Трябва им известно време за да осъзнаят, че действително са направили преход. Някои хора са страдали дълго от болест и им е трудно да я забравят. Не могат да повярват, че отново са здрави и често е нужно търпение и нежна подкрепа от духовните наставници, за да могат да се освободят от старото тяло.

Старото тяло може да прилепне към душата, просто като понятие, като мисъл-форма. Същото се отнася и за емоционалните наклонности и навици на поведение. Те могат да се повтарят на астрално ниво, докато душата не осъзнае своята свобода, силата си да се освободи и да се отвори за нещо ново.

В други случаи, душата остава привързана към земното царство, особено към любимите хора, защото е умряла внезапно или много млада. Това може да се случи в резултат на нещастен случай, бедствие, или когато човека е в началото на живота си. В т