Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234125
Users Today : 1554
This Month : 81967
This Year : 371844
Views Today : 3655
Who's Online : 89

ЗА МУЗИКАТА

ЗА МУЗИКАТА

ЗА МУЗИКАТА

Методите за въздействие върху хората са изключително разнообразни и ще насоча вниманието към някои моменти в музиката, но това се отнася до всички видове изкуства (и не само). Музиката е сред най-масовите въздействия, може би, благодарение на телевизията, най-силно въздейства кинематографията (някога може да се наканя да разчепкам и нея).
Много съм против, всичко да бъде наричано музика. Според мен, музика са хармоничните звуци (дори песните на птиците), които създават спокойствие и хармония в човека, които го въодушевяват и зареждат за много време. За съжаление, много са малко авторите, чието творчество възвишава. По-голямата част отразява вътрешния им дискомфорт – хаосът в душите им. А това не мога да определя като музика, по скоро, за мен, е шум, какафония. Разбира се, има и огромно количество произведения, които не въздействат или въздействат много слабо, просто защото се създават без влагане на душа, като занаятчия, който създава за продан – тях също не мога да приема за музика. Най-горещо ви препоръчвам, да избягвате всичко, което ви потиска – винаги имате свободен избор да спрете или да се отдалечите от дисхармоничните звуци. За съжаление, имат своите почитатели, които намират съзвучие със собствените си преживявания в живота, а от това, само се увеличава негатива по целия свят.
Както съм писал вече, големи печалби и слава има в случаите, когато трябва да се заглуши нечия съвест. По този начин се стимулират негативно настроените творци, за да въздействат по-масово върху хората, особено върху нямащите определен музикален вкус. В същото време, действителната музика е с посредствени печалби, крепейки се само на сравнително малкото си ценители. Надявам се, съобразявате, защо?
Иска ми се да посоча някои имена, например, българските Тончо Русев и Стефан Диомов – не знам дали можете да си представите, каква сила на духа е необходима, за да създаваш постоянно прекрасна и хармонична музика, въпреки житейските си проблеми, а не да изливаш душевната си помия. Като международно име искам да изтъкна Андре Рийо, който превръща всеки свой концерт в празник – обърнете внимание, колко щастливи лица има сред публиката му. Такива музиканти могат да се сравнят с най-забележителните духовни колоси, защото не допускат хората съвсем да престанат да са хора. Разбира се, почти всички музиканти имат своята „лебедова песен/и“, но преобладаването на дисхармонията в творчеството им ги неутрализира. Забележете, музикалния шум, въпреки подкрепата на СМИ, се забравя много бързо, а хармоничната музика остава вечна.
Всичко това го пиша, не защото смятам, че музикалния шум/врява няма право на съществуване. Всички имат право да се учат, а докато изучат тънкостите на музикалната хармония, могат да минат доста животи. Става въпрос, да осъзнавате, че винаги имате избор да избягвате негативните въздействия, дори, ако за целта трябва да смените работата си. Не подценявайте негативните въздействия – те винаги са по-въздействащи, когато ги подценявате и пренебрегвате.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: