Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235418
Users Today : 2847
This Month : 83260
This Year : 373137
Views Today : 11728
Who's Online : 49

ЩО Е ЕГОИЗЪМ

ЩО Е ЕГОИЗЪМ

Както вече споменах в предходните глави, от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка – препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела – за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие ни. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:    
   избягвайте да се сравнявате – Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи – не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
   избягвайте да се съревновавате – Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете „по“ или „най“ в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване – гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.   
    избягвайте да критикувате – Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно, е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни – те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато „нашето е по-добро от чуждото“, имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Осъзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:
   опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата – и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има – удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
    опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
    стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията, предизвиквана от човешката дейност.
   Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма, при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни/праведници. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.

Създадено: 17/02/2006 • 13:49
Обновено : 21/02/2006 • 11:03
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 29710 пъти

Коментар №16 Marto 14/06/2012 • 17:16
Абсолютна глупост
Коментар №15 val_ned 04/01/2011 • 09:22
Беше ми интересна гледната точка на автора за това, така изстрадало понятие „егоизъм“. Моята версия е малко по-различна. Егоизмът е заложен в човешкото същество, като начин за оцеляване. Като първичен инстинкт. Но за съжаление, с течение на времето той е ескалирал в неправилната посока, което е довело до всичките болка и страдания за човеците. Начина да се справим с него според мен е следния – проява на  осъзнатост. Да знаеш каква е причината за проявата на собствения ти егоизъм, да наблюдаваш непрекъснато себе си във всяка една ситуация. Да осъзнаваш себе си. Центрирането в настоящия момент, осъзнаването на сегашния миг, без да се оставяш на въображението си да те въвлече в своите илюзии, обикновено довежда до разширяване на съзнанието и така без да се „борим“ с егоизма си, той се замества от божественото присъствие и това е естествения начин на човешкото развитие по пътя на еволюцията.
Коментар №14 ValentinValkanov 28/12/2010 • 11:40
Поздравления към автора на статията. Супер яко ти се получава (извинявай за обръщението на ти). Имам предвид изложението на абстрактната материя и подхода към читателя. Материала резонира с определна вибрация, която може да не бъде уловена от някои (за коментарите става въпрос), но това е напълно нормално… .
Коментар №13 marionathan 23/12/2010 • 14:51
Съществува една единствена методика, която оперира с човешкият егоизъм, без да го ограничава, като го трансформира за да е в полза на другите! Хем получаваш, хем наслаждаваш другия! И именно тогава Този който ни е създал се наслаждава! Защото ни е създал именно затова.Тази методика се нарича „Кабала“. Това е древна наука, която е била скрита досега, поради това, че човечеството не се е нуждаело от нея. Егоизмът не е бил дотолкова развит, за да има с какво да се работи!

Ето ключа към закритата врата (от Кабала Днес)

Наслаждение и страдание

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние.

В този смисъл човекът се отличава от животното само по способността да погледне напред, по посока на потенциалната цел, и да се съгласява с определено количество неудобства, трудности или страдания заради предстоящото възнаграждение. Изучавайки поведението на човека, ние ще открием, че всичките му действия произтичат от подобни сметки. Той само по неволя ги претворява в живота.

Егоистичното желание ни заставя да избягваме страданията и винаги да избираме наслаждението, което ни се рисува от нашето въображение. Не е по силите ни дори да изберем даже качеството на това наслаждение. Решението за това на какво ще се наслаждаваме, дори отчасти не е обусловено от свободният ни избор или от независимото желание – затова то е изложено на влиянието на обкръжаващите. Всеки човек живее в общество със своята култура и закони. Не само, че тези фактори определят поведението на индивида, но също така те изграждат във всеки от нас отношение към всички области на живота.

В действителност, ние не избираме нищо: нито начина на живот, нито сферата на интереси, нито запълването на свободното време, нито храната, която ще ядем, нито модата, която ще следваме. Всичко това се „утвърждава за изпълнение“ от волите и вкусовете на обкръжаващото ни общество – при това не винаги от най-добрата му част, а от болшинството. Фактически ние сме сковани от правила за приличие и рамките на обществения ред, които са станали закони на нашето поведение.

Стремежът да привлечем уважението на обществото мотивира всички наши действия. Даже когато искаме да се отделим, да направим нещо извън приетото, да придобием нещо такова, което никой не притежава, или въобще да се откажем от принадлежността си към някой колектив и да живеем в уединение – все едно ние правим това, за да привлечем вниманието на обществото. „Какво ще кажат за мен? Какво ще си помислят за мен?“ – този род мисли за нас са по-важни от всичко, ние сме склонни да ги отричаме и подтискаме, защото признаването им би ни ударило болезнено по нашето „Аз“.

Къде лежи изборът?

От всичко казано дотук следва въпросът: къде е разположена свободата на избора, ако тя въобще съществува? За да дадем отговор, трябва да изясним като начало в какво се състои нашата същност и да разберем от какви елементи се състоим. Във всеки обект, в това число и в човека присъстват четири детерминиращи фактора:

Вътрешна същност – първичен материал

Първичният материал представлява вътрешната същност на всеки обект. Изменчива по форма, тя е постоянно си остава една и съща. Например, зърното се разлага в земята и неговата външна форма изчезва, но заедно с това от неговата вътрешна същност израства нов кълн. Първичният фактор – нашата същност, нашата основа, нашият генетичен код – е заложен в нас изначално и не е по силите ни да му повлияем.

Свойства, не поддаващи се на изменение

Законите, управляващи същността, са вечни, неизменни и непоклатими, от тях произтичат тези свойства на обекта, които не се поддават на из

Коментар №12 Human 25/06/2010 • 18:28
Понятието Егоизъм е малко не ясно,не ясно е защото-кой не е егоизт ?eок някой ще кажат аз не съм егоист има такива форми но механизмат им е пак на основата на егоизма,ако един влюбен човек или човек който обича прави всичко за другия човек ще кажем че този човек не е егоизт нали ?,да но той пак си угажда по този начин като знае че човека който обича е добре той също е добре текаче незнам защо се е появило понятието Егоизам като то до някаде е напълно безмислено
Коментар №11 Stanka 20/03/2010 • 15:48
Не съм съгласна с писаното досега за Егоизма! У човека винаги ще има егоизъм,ако той е направен с психическа енергия! А човекът несъмнено е с психическа енергия.Егоизмът е неотменима страна от човешката психика! Той му е позволявал да оцелява. Но има егоизъм в норма, и има егоизъм свърх норма. И ето задача за човека-да премахне това,което е свърх норма,което чрезмерно преобладава в неговото съзнание.Но да остане тази част,която винаги ще съществува у човека. Ако човек,възприемащ обкръжаващия свят е способен да почувства НЕЩО ПРИЯТНО,и НЕЩО НЕПРИЯТНО-това неизбежно е свързано с неговия егоизъм!Ако му е приятно-ще иска  още,ако му е неприятно-няма да иска.Да изключиш това е невъзможно,иначе това няма да бъде човек!Источните традиции учат човека да игнорира егоизма съвсем,но това е грешка!Не трябва да се учи човека на това!У човека винаги трябва да има преживявания,защото той е творец!Човекът трябва да умее да плаче и да се смее.Това са забележителни човешки възможности,но трябва да се приведат в порядък,в норма ,в хармония,така,че да не са разрушителни! А да му позволяват винаги да разцъвтява…k
Коментар №10 diakona 31/10/2008 • 18:08
„Много по добре би било,ако възприемем идеята,че всички хора сме братя и сестри и по този начин проявим своята търпимост,толерантност и любов.Тогава и егоизма,ще изчезне без да се борим с него.“Този коментар,направен на 23 08 2007г.е на някой си Страхил?!Забележително точен и напълно изчерпателен.Точно това е истината,егоизма няма да ни бичува,ако всеки отстрани своя,индувидиалния,а това става,като приемем Божественото правило;да обичаме ближния като себе си и още,да придобием онова Христово съзнание,което ще ни нашепва; човече,радвай се на успеха на ближния,на брата и сестрата,макар да са непознати.Така ЕГОИЗМЪТ,ще се трансформира в Божествена Любов.  На всички успех, по Пътя.към  духовната Еволюция.Светлина,Любов,Хармония.Дякона.
Коментар №9 123 17/09/2007 • 15:42
Здравей Герасиме,с тоз егоизъм дето си се хванал далеч няма да стигнеш!Познавах доста хора като теб и всички бог даги прости на два метра под земята и два кобика пръст и един дървен кръст ето дотам с прекрасния егоизъм.А сега всичко добро на теб и на всички и нищо лично към никои с уважение към всички.Ангел
Коментар №8 Nikolay 11/09/2007 • 14:55
Да,егоизма  присъства  във  всички  които  сме  тук  на  земята,но  важното  е  какъв  избор  ще  направи  всеки  за  себе  си..А  предходното  мнение  е  един  пример  (отклонявам  се  от  темата) какво  се  получава  с  българския  език  когато  пишем  само  на  латиница.Оште  вместо  още,егоизмат  вместо егоизмът,бади  вместо  бъди  и  т.н.С най-чисти  пожелания  на  всички  да  се  преборят  с  егоизма  в  себе  си!
Коментар №7 gerasim_Sofiq 11/09/2007 • 06:14
по дяволите егоизма бил зло … в такав свят живеем вече че егоизма е едно оръжие за оцеляване в така наречената „джунгла“… и гледах че имаше някои , които казваха че не всички виждали егоиста в себеси …пфффф признавам  – аз съм егоистично копче което не се срамува да го каже пред хора !!! не знам … може би вижданията на някои хора са оште от лилииваново време и не са свикнали на този егоизам , себелюбие и т.н. .. еми влезте в живота ВСИЧКИ ВЕЧЕ СА ЕГОИСТИ !!! харесва ви ии не така се устрои нашата мила родина България – брат брата убива било то за 10 лв. или 10ст. значението е нищожно.Харесва ви или не това е и не виждам смисъла на някой хора за борба с неща от този характер … просто си живей живота,бади егоист .. нека другите те мразят поне от цялата работа Ти ще живееш по добре … било то само материално
Коментар №6 Strahil 23/08/2007 • 16:37
Като космически цикъл, времето на егоизма е изтеклопреди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са отизостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото сесрещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, катосъщевременно стимулират развитието на останалите.
Нека времето му да е истекло, но защо се срещат хора, които са готови за 10 лева да убият човек?
Защо българи напада цигани и обратно? Защо богатите хора в България систематично и безогледно унищожават бедните хора по законен и незаконен начин? Казвате, че както космически цикъл на егоизма времето му е истекло  и то преди 2000 години и вместо в следствие на това да станем по добри един към друг  ние сме готови да се убиваме за една торба боклук? Какво означава твърдението, че хората са изостанали в еволюцията си?  Спрамо кого? С кога се сравняваме за да направим това заключение?
Коментар №5 Strahil 23/08/2007 • 16:24
Привет. Прекрасна статия, но се чувстам страшно объркан. Всичко говори за борба с егоизма от хилядолетия, а на практика той си господства все повече и повече. Дали да не спрем да го борим този пусти егоизъм, белким нещата се оправят?Много добра идея, въпреки че на тази страница никъде не пише да се борим с егоизма – колкото по-малко насочваме вниманието си към него, толкова по-малко ще го подхранваме енергийно. Много по-добре би било, ако възприемем идеята, че всички хора сме братя и сестри помежду си и започнем да работим за облекчаване на взаимната търпимост и за повече хармония и щастие между хората – така и егоизма ще изчезне неусетно.
Коментар №4 chuchupei 31/01/2007 • 09:55
Здравей,г-н писателю по темата за Егоизмъ искам да ви попитам ами СЕС или синдром на емоционалния срив какво го поражда?. Не е ли точно това което го описвате вие във вашата статия не избиват ли червените петна по вратовете на хората от точно тези неща които ги има у тях а имено егоизъм,злоба,агресия,ненавист,омраза,озлобленост и т.на т-к. Та нали точно това премахва г-н Димитър Захариев (Егологат) които цели 20 години се бори с това и говори за това че на хората всички житеиски проблеми та дори и здравословното им състояние зависи от те зи неща кои то описах по горе а ма кои да повярва те си се карат по между си заразяват си се със СЕС и се избиват и заразяват Обществото е и как да има тогава нормален народ с нормално общество и нормален Парламент а ми то бъка от зараза бе хора.Този синдром на емоционалният срив така хубаво си върши работата та нормално здрави и читави хора не останаха.Ами вижте само партиите в парламента и ще ви стане ясно какво е СЕС и какво е ЕГОИЗЪМ то иначе филосовската бращолевица краи ням затова виж те реално нещата и то ако не ги вижда те у себе си то погледнете в парламента и ще ви стане ясно като бял ден. А сега друго нямам как во да ви кажа освен да ви се извиня ако някои с нещо съм обидил желая ви всичко добро на всички. Ангел
Коментар №3 Vesselina 15/01/2007 • 21:35
Тъкмо навреме ми идва тази статия. Браво!
Коментар №2 cveta 14/01/2007 • 16:29
приемам  статията не като съвет а като приземяване  човек трудно осъзнава собствения си егоизъм или намира начин да се оправдае помогате ми много да разбера сама себе си  радвам се че имам възможност да ви чета
Коментар №1 Nanera 19/11/2006 • 15:56
статията ми хареса и с това че има съвети за поведение. въпреки че си противоречат относно темата ‘съвета ми е да не съветваш’ като цяло всеки сам трябва да прецени и да извлече собствената полза. но за да е възможно това той трябва да опита.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: