Добре, ще опитам да „подложа“ малко повече думи, защото както очаквах не бях разбран. И ще използвам коментар номер 2, формално, за това.
–––––––––––––––––––––
въпроса не е в прочетеното „наново“, а новия, различния прочит, израз на „новите, различните очи“ на Четящия.
различно – в смисъл „качествено различно“.Та вътре в написаното е споменато за „утъпкания коловоз“ в мислите – представно-абстрактните форми .с които се прави всяко описание на света. написаното само пледира другите към това, а самото то, не го предлага – в съдържанието си. От векове модерната популярна езотерика е само плява. Още от Блаватска се почва и досега само се повтарят и доизмислят в основата си едни и същи неща. Това някой да модернизира или обогати фантазно едно описание, не го прави нито адекватно, нито „вярно“. Защото модерния на „запад“ метод да се извежда чрез компилиране от други източници е слабост именно защото така не само че повтаря „грешките“ на предишните, ами и ги умножава. Така се получава едно непрекъснато донатъкмяващо се описание на света… разбира се – единствено в зоната на популярното за да е „угодна“ на тоя, дето я пише… и на тия, дето я четат.“качествено различно“, означава да се стъпи на качествено различна основа. И идеята е не да се заимства отнякъде, а да се създаде – на индивидуална основа. вярно, това е много работа, много усилия… Но все някога това, дето сега го разтягаш в толкова разширяващо се описание, ще се изчерпи функционално. защото е „тясно“ бе човек. то е ограничено от самото себе си – всяко понятие, което използваш е заимствано от „други“ такива. Съшиването с нови конци на „стари“ основни понятия, не прави „нова картина“. Върши работа само за начинаещи… само за тия, дето са съвсем в „първите стъпки“.
Към качествено различен подход, няма как да се реализира със „заложени“ – т.е. „стари“ понятия… Въпрос на несъотвествие – за нов „език“ е нужно по съотвествие и „нови думи, букви“… но най-вече – всичко това е само израз на „нов човек“. качествено различен човек, ЙОСИФ.
тия, дето четат… и пишат „колко е велико“ нима това ти е потребно? Това са още „деца“ – на тях това им трябва, това търсят, това харесват, към това се стремят – детското. Също въпрос на съотвествие. И наистина ли идеята ти е да общуваш с тях?… ако ти самия си дете – може би. Но ако наистина носиш „онова“ качественото в себе си… може би му е нужно да се изяви, да се покаже… – чрез нови букви, чрез нови думи… Първо в теб самия да „почне това“. „То“ по принцип така се „чува“ – с „нови“ мисли, с „нови“ думи, качествено нови. а не надградени и натъкмени и дообогатените социално-популярни картинки. Дори в съдържанието на текста в темата е заложено точно това – защо самия текст не бъде пример за тоя „призив“. как да „покажеш“ на хората нещо, само чрез пожелания. да не говорим за „просветлението“ че именно заради заимстването толкова е кривнало от същността си, че един наистина осъзнато просветлен човек, ако го погледне и зачете това, какво мислиш би направил? 
Да… така се получава пък онова, дето „децата“ често му казват „елитаризъм“… Но същностните и качествените хора винаги са малко. Винаги – много малко. И това е неизбежно. Да – неизбежно ще стане и да пишеш и да не ти казват „даааа – този сайт е върха; добре че ви има; това е истината; бъди жив“… и т.н. И чак при този избор вече наистина ще трябва да избереш между „висшия ти аз“ /формален цитат/ и разни други шаблонни схеми, които само това им е смисъла – да са шаблони, щото всички ги повтарят и заради това „децата ги разбират“. Поне се изживяват наразбиращи.
„Дълбокия човек“, се изразява чрез дълбоки средства – въпрос на съотвествие. същото съотвествие е и за обратното.
И като пиша всичко това не означава че не разбирам, че писането на всичко това, не е също част от „сценария“ един човек да се учи от себе си. Но задълбаването в собствено описание, рано или късно се оказва капан – защото човека се затваря неусетно в описанието си. И вместо да си спомня, че всяко описание единствено съществува чисто условно, описанието почва толкова да се обогатява, че започва да играе ролята на „същността“. А което и да е описание, никога не е същността. Никога – описанието е само отражение, А никой отразен образ не е оригинала си. И всеки образ е по-скоро подобие – и то опростено… А не „оригинала“. Смисъла на духовността е да се „направи директна връзка“ – вътрешна връзка с „оригинала“ – без да се налага да се използват „кривите огледала“ на концепциите и описанията… това кратко може да се онагледи от следното „цитирано обобщение“ – „Картата“ никога не е „територията“. територията на човешкия вътрешен свят е винаги непозната територия – и в нея има един единствен „изсл
|