За спонсори
Брояч от 3.2006г.
5818059
Users Today : 425
This Month : 25554
This Year : 130759
Views Today : 4318
Who's Online : 8
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Правила за грамотен конфликт

Правила за грамотен конфликт

Как трябва да се карате правилно: Правила за грамотен конфликт

Като семеен психотерапевт, знам, че много често се оказва важно, не толкова вникването в конкретен конфликт, който са „донесли“ при специалиста, колко показването, защо правят диалога си непродуктивен и да им подскажа, как могат да се чуват един друг и да се договорят. В такъв случай, независимо от повода, семейството може да се справи без странична помощ.
Правилата за грамотно разрешаване на конфликта, могат да свършат работа и при общуване с приятели, с децата, с колегите и близките.
Защо при конфликт, хората „не се чуват“ един друг, и как може да се осъществи контакта?
За да си изясним това, трябва да вникнем в механизма, който прекъсва нормалното общуване, според гещалт-терапевтите.
Проекция
Често, в общуването се прибягва до проекция – когато принадлежащото ни (чувство, потребност), приписваме на другия т.е. проектираме на другия. Често, човекът сам не осъзнава тази своя проекция, а по този начин му е удобно да използва собственото си неприемане като аргумент.
Както се казва: „Не вижда гредата в собственото си око, а забелязва прашинката в чуждото“. Проекцията се поддържа и от двамата – единия споделя малко, затваря се в себе си, мълчи, а другия, при дефицит на обективна информация, е принуден да проектира.
Така, единия твърди, че другия има зло лице, следователно, е ядосан. При опит да се обясни, че не е ядосан, го обвиняват в неискреност.
В действителност, в претенциозния се е натрупало прекалено много раздразнение и го проектира. Обвиненията карат другия да се обижда и затваря в себе си. Обвиняващия се дразни още повече, поради което стигат до психотерапевта.
Как да се справите с навика да проектирате?
1. Обърнете внимание на собствените си чувства и желания, а не ги приписвайте на другите.
2. При възникване на проекция, не настоявайте, а проверете, наистина ли е така, както си мислите. В този случай е уместен въпроса: „Ядосана ли си ми или така ми се струва?“, – а още по-добре: „Лицето ти е необичайно, какво ти е?“
3. Питайки, трябва да доверявате на другия, а не да настоявате на своята „истина“. Разбира се, близкият също може да не е напълно наясно с чувствата си. Но уверени ли сте, че по-добре от него знаете, какво му е? Ако не сте телепат и ясновидец – едва ли.
4. За другият участник в диалога, за да не попада под проекция, е важно да обяснява състоянието си, да споделя своите потребности и намерения.
Сливане
Друг механизъм нарушаващ нормалното общуване, е така нареченото сливане – състои се в не различаването границата/разликата между себе си и другите, склонни са да обединяват там, където липсва единство. При сливането, вместо местоимението „аз“ употребяваме „ние“.
При думите на жената: „Решихме да дадем детето на бабата“, – мъжът кипва от възмущение: „Нали сама го реши“. Жената, на свой ред се удивлява и обижда: „Но ти се съгласи?“. В този случай, жената не долавя разликата във възгледите и желанията – между нейните и на съпруга, склонна е към обобщението – „ние“. При мъжа има трудности в изразяването и обосноваването на своята позиция.
Какво може да се направи, за да не се попада в капана на сливането?
1. Осъзнаване наличието на собствени чувства и желания, различни от на другите, информиране на партньора за тази разлика.
2. По-акуратни словесни формулировки, избягване на местоимението „ние“, заменяйки го с „аз“. Важно е да се интересувате от желанията на другия, а не „да сливате“.
„Иска ми се да идем на рожден ден, а ти искаш ли?“ Забелязвате ли съществената разлика спрямо: „Трябва да подкрепим приятелите и да идем на рождения ден“.
Продължително сдържане на недоволството
Още един механизъм за дистанциране – продължително сдържане на недоволството при партньорите или при единия от тях. Представете си, какво ще стане с херметично затворен съд, пълен с вода и нагряван постоянно? Просто ще експлоатира. А, ако е леко отворен, парата няма да вдигне налягане и да разрушава.
Така и сдържаните негативни емоции – обиди, недоволства, раздразнение – в един не прекрасен момент, може да „гръмнат“. Тогава се изсипва лавина от претенции, която може да се превърне в траен конфликт. Или да станат на пресолено ястие за съпруга.
Какво може да се направи със сдържаното недоволство?
Забелязвайте го и го споделяйте, докато не е станало неуправляема лавина. Но тази препоръка е много сложна за хората, приучени да потискат неприятните чувства, опасявайки се да не обидят, да не „развалят хубавия момент“, страхувайки се от агресия и скандал. Тогава възниква следващия въпрос:
Как може да се говори за това, укрепвайки отношенията, а не разрушавайки ги?
1. При психолозите има познато на всички изражение: „аз-съобщение“ – при което се употребяват местоимението „аз“, „мен“, „при мен“. В тези случаи, човека споделя себе си – своите чувства и преживявания, а не напада/обвинява другия. Споделянето на недоволството, не трябва да е присъда.
Примери за „аз – съобщения“: „Обидно ми е да го чувам“, „Дразня се, когато видя…“, „Неприятно е, когато не е взето мнението ми под внимание“. Такива изрази се различават много от нападателните-обвинителни „ти – съобщения“: „Пак ме обиждаш!“, „Унижаваш ме, когато ме пренебрегваш“.
Такива изрази карат партньора да се защитава и напада. Разбира се, не се смята за „аз – съобщение“ нещо от рода на: „Дразни ме, че си толкова разхвърлян“, – споделянето е комбинирано с оценка, с обида, предизвикващо агресивен отпор.
2. Говорейки за недоволството по адрес на друг човек, много е важно да избягвате нараняващи и обиждащи обобщения: „винаги“, „никога“, „през цялото време“ и етикети-определения: „лентяй“, „мърльо“, „егоист“. „Винаги си бил егоист!“ – звучи обидно и несправедливо. Така ли е „винаги“? В противовес на тази фраза е за предпочитане: „Обидно ми е, че забравяш да ми предложиш“, – звучи по-меко и се възприема по-лесно.
3. Неубедително се получава, когато упрека е замаскиран като хумор, като шега, и разбира се, не е никак смешна. Ако на обичайния упрек може да се отговори с несъгласие или протест, с приемане и извинение, в такива случаи са трудни адекватни реакции.
Като отговор на реакцията, могат още веднъж да ви „боднат“: „Какво и от шеги ли не разбираш? Кой се обижда на шега?“, – тогава, не стига, че човека се оказва неадекватен в преживяване на обидата (несправедливостта), а на всичко отгоре, се оказва и без чувство за хумор.
4. И най-главното(!), за което забравят почти всички или се оказва много-много трудно. Нали изливането на гнева, на обидата, все още не е решение на проблема. След изразяването на недоволството, е много важно да изкажете молбата си – с какво бихте искали да замените това, което не ви харесва.
Идвайки на семейна терапия и „получавайки разрешение“ от терапевта за изказване на недоволството, съпрузите започват да изразяват открито чувствата си. Но, когато моля след обидата (негодуванието, упрека) да изкажат, какво очакват един от друг, много често увисва дълга пауза.
Оказва се, че никак не е лесно да се помоли: „Идвай си по-навреме“; „Иска ми се да чувам повече нежни думи“; „Моля да ми гладиш ризите“.
Да, наистина, не е лесно, защото човека остава незащитен и уязвим. Отваря се и признава нуждите си, а може да отхвърлят молбата му. Но само в този случай – максимално честен и искрен, както със себе си, така и с другия – може да се сближите с близкия човек.
Често, предложението на психотерапевта – да изкажат конкретна молба – предизвиква силна съпротива, защото, грижата (внимание, помощ), се оказва недостатъчно ценна.
Доста много хора го казват направо: „Така не върши работа. Ценно е, когато се досетиш сам“. На това отговарям, че нито един не може да чете мислите на другия. Дори обучавания дълго психотерапевт, да слуша и разбира другите, няма да рискува да се похвали с това.
Защо си мислите, че вашата втора половинка (или мама, приятелка, началник) са ясновидци или имат изострено вътрешно сетиво за желанията ви? Струва ми се, страшно несправедливо да заставяте ближния да се досеща за желанията ви, а след това да го упреквате, че не успява.
Затова, изразяването на разбираема молба, е отговорността и грижата за себе си.
Другият партньор е важно да се вслуша в себе си – наистина ли е готов да приеме молбата, не само веднъж, а и за в бъдеще? Или ще опита да отстъпи временно, за да избегне конфликта?
На този стадии е възможен диалог, търсене на компромисни решения, договор, например: „Да се прибирам навреме всяка вечер не обещавам, но три пъти в седмицата ще се старая“.
Избягване на темата
Друг начин за прекъсване на общуването и преминаване към друга тема, е избягването на договореност. Много често, при семейни двойки се наблюдава, как една претенция преминава в друга, новата тема сменя старата и продължава безкрайно и изтощително изясняване на отношенията.
Обикновено, в такива случай, прекъсвам препирането и им обръщам вниманието – постигат ли договореност, имат ли удовлетворение от проведените преговори? Ако не са, забелязват ли, че се отдалечават от темата? В повечето случаи – не забелязват.
Затова, още едно правило – не започвайте нова тема, докато не приключите със старата. Спомнете си – какво е да се договориш? Както описах по-горе: изказване на недоволството, изразяване на пряка молба, постигане на договореност и обещания, усещане на облекчение, удовлетворение, намаляване на напрежението по темата.
Прескачането от тема в тема, е следствие на „вредни механизми“. Понякога, опитвайки да решат един въпрос (да изкажат обидата, неразбирането) участниците в диалога се нараняват безкрайно с некоректни изказвания и „увисват“ с нови обиди и губят желание да изясняват, каквото и да е.
Ето ги тези „вредни механизми“:
1. Често се случва да се смесват стари обиди със сегашния проблем: „А миналата година се нахвърли на майка ми“.
Двойки, преминаващи съпружеска терапия, сами започват да виждат, кога се нарушават правилата на грамотния скандал. Тогава възразява здравия смисъл: „Защо вадиш стари разправии, нали вече се извиних за този случай. Да се върнем към темата“.
Правилото е, да не се усложнява излишно конфликта, за да се постигне лесно компромис.
2. За да не се провокират безсмислени спорове, не бива да се използват категорични твърдения: „Да, на всички е ясно, че не се прави така“, „Всички нормални хора го разбират, за разлика от теб“.
Но кой може обективно да прецени за всички? Зад всичко това са обвинения в ненормалност, което нажежава спора и предизвиква протест. А как се чувства човек, който не се числи в списъка на „всички нормални хора“?
От всичко това следва поредното правило – избягвайте обобщенията: „естествено“, „несъмнено“, „еднозначно“ и т.н. – те са прекалено категорични и дразнят, провокират спор и задълбочават конфликта.
3. Още един „забранен метод“ е споменаването на родителите: „Ти си същата курва (мърла, егоистка) като майка си“. Дори да нямате идеални отношения с родителите, все пак са родни и близки хора и „удара“ по тях е удар „удар под пояса“.
Изброих всички основни механизми, които пречат на нормалното общуване, на хармоничните отношения.
Ако общуването е „грамотно“, след него ще усещате облекчение, удовлетворение, а дори топлина и сближаване. Оказва се, изясняването на отношенията, може да повишава близостта, не само да се увеличава дистанцията.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_nado_pravilno_ssoritsja_pravila_gramotnogo_konflikta/2019-10-22-77356
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: