За спонсори
Брояч от 3.2006г.
5815828
Users Today : 633
This Month : 23323
This Year : 128528
Views Today : 3398
Who's Online : 14
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

ЗА ТВОРЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

ЗА ТВОРЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

ЗА ТВОРЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

Един коментар ме накара да се замисля по проблема и осъзнах, че е доста масов – затова реших да му посветя отделна статия.
Като правило, творческите личности са доста големи комплексари, поради две основни причини, а понякога и множество допълнителни. Като деца са доста плахи, защото, като стари души, са се напатили много и са станали нерешителни. Младите души, напротив, нямат си представа, какви последствия предизвикват, и затова стават доста брутални с неуверените в себе си. Другата основна причина са внушенията, че трябва да са като другите, а старите души много бързо забелязват, че се различават доста от преобладаващото мнозинство, което им създава комплекс, че не съответстват на стандартите. Когато пораснат и започнат да се реализират в някаква професионална област, такива комплексари залитат в другата крайност – навирват нос до небесата. Започват да си внушават, че това, с което се занимават е за елита, а всички, които не споделят това им убеждение, са профани. А понеже не успяват да се реализират, за да не загубят самоуважение, принизяват/обезценяват всички, до чието ниво не могат да стигнат.
Така света се пълни с непризнати поети, писатели, художници, музиканти, актьори, учени, изобщо, с представители на всички видове творчество, чието основно занимание е да убеждават другите и себе си, че не са чак толкова зле, дори напротив, са гениални. Разбира се, много често имат реално основание, защото усещат натрупания в тях потенциал, но не успяват да го реализират, поради склонността си да залитат в крайности. Висшият „аз“, който регулира енергийния им потенциал, го ограничава, за да не се саморазрушат от крайностите, в които изпадат – инстинкта за самосъхранение. Ако успеят да се уравновесят и хармонизират, не само за момента, а като постоянно състояние, висшия аз отваря постепенно кранчето, което позволява потенциала им да се разгърне и реализира. А реализирания човек не принизява/обезценява другите – има реално самочувствие, а не измислено/въображаемо.
Основната задача на творчеството е да възвишава, да вдъхновява масите, да ги стимулира да еволюират, но повечето творци губят вдъхновението си, стремейки се да бъдат правилни (т.е. част от стадото) и стават имитатори, т.е. занаятчии, които създават по някакви правила. И понеже печалбарството е основния им стимул, се стремят да „гъделичкат“ съзнанието на максимално количество хора, за да получат максимална печалба. Така се отдалечават от основната си задача и създават вредни за обществото творби. Творби, които не вдъхновяват, а потискат еволюцията. Ето ви пряка илюстрация на разрушителното въздействие, което се получава следствие печалбарските мотивации.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: