Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235881
Users Today : 3310
This Month : 83723
This Year : 373600
Views Today : 14065
Who's Online : 91

Трета беседа с тъмният архангел Еваил

Трета беседа с тъмният архангел Еваил

Трета беседа с тъмният архангел Еваил

Контактьор: architect

Това е беседа с ръководител на тъмната йерархия. Помнете за техниката по безопасност: четете спокойно, следете мислите си или се откажете да четете изобщо. Всякакви негативни реакции, само укрепват връзките на човека с тъмните учители.
Ч.: Долавям, в твоите полета има любов.
Т.А.: Изключи поне за малко своето „алилуя“, не ме позори. Съвсем са те разглезили архангелите. Давай да говорим.
Ч.: Да беше изпратил Мамона. Той е винаги ужасен, дори, когато е максимално вежлив. За какво ще говорим?
Т.А.: Имаше въпрос. Нека да започнем с него.
Ч.: Какво представлява тъмната страст? И как да разбирам, че е ниско обединението ми на съзнанията с тъмните?
Т.А.: Не ти ли отговорих на втория въпрос?
Ч.: Не.
Т.А.: Ама че съм глупак. Аз ръководя структура, която хората наричат „дявол“. Обкръжен съм с плътен слой деструктивни съзнания. Хората се побъркват от страх. А ти ме зашеметяваш още от прага, заявявайки, че в полетата ми има любов? Как я усети? И искам ли да я показвам?
Ч.: Не разбирам, как работи всичко това. Дори да беседвам вежливо с Мамон, виждам, какъв е ужасен, в действителност. А в теб, напротив, усещам нещо чисто.
Т.А.: Ще споделиш ли самостоятелните си изводи?
Ч.: Няма да рискувам. Обясни, моля.
Т.А.: Ти долавяш много голяма част от нас, дори това, което не искаме да показваме. И намираш това в съзнанието, което да отговаря на текущите ти интереси. Известният още от библейските времена развратник Мамона, разказва чрез теб за прелестите на моногамията. На мен ми навираш в носа чистия ми ресурс, а аз трябва, да ти го предлагам, иначе няма да ни се получи работата. Ще ми изпратиш сладък лъч любов и ще кажеш: „благодаря за поканата да беседваме, но не съм готова още“. Изучи се, как да ни натирваш! Манипулираш манипулаторите. И Мамон не препира при теб, защото успокояваш демоните, внушаваш доверие. Смятат този твой талант за потенциално опасен. В нашият свят, най-дълго живеят тези, които не доверяват на никого.
Ч.: И в какво мога да съм опасна за демоните?
Т.А.: Конкретно ти – с нищо. Но си силен проводник на висша воля. Кой там горе, може да пожелае да хване чрез теб демона за опашката, никой не знае. Както и сама забеляза, имат силен страх от трансформацията. А значи, най-безопасно е, да се заврат в най-тъмния ъгъл и да демонстрират свиреп нрав (Усмивка).
Ч.: И защо „известният развратник“ се проявява толкова ненатурално чрез мен? Пиша, каквото чувам.
Т.А.: Информация може да се дава по разни начини. Но през теб, сме принудени да я даваме, както на теб ти е удобно. Извръщаме се, предлагаме по-симпатичен ракурс, иначе няма да се получи взаимодействие. И си представи Мамона, като гигантска черна злобна твар, с малко сиво петънце. А точно това петънце ти се струва сносно за възприемане, чрез него и общувате.
Ч.: Не се отказвам от работата, ако йерархията за развитие вижда полза от тези послания. Но сега при мен, ежедневното ми състояние на съзнанието, стана по-леко, по-радостно. А за да ви предавам, трябва отново да го правя мрачно.
Т.А.: Навън е тъмната нощ на душата, моя радост.
Ч.: Да, виждам, какви новини се сипят всеки ден – едната по-лоша от другата. Но те за мен са като спам в пощата. Възниква устойчиво недоумение: нима някой намира полза в такава безсмислена дейност?
Т.А.: Т.е. случващото се по Земята те възбужда не повече от спама в пощата? (Усмивка)
Ч.: Донякъде ме приземява нуждата, да печеля за храна и сметки. Останалото престана да ме вълнува.
Т.А.: А какво те вълнува?
Ч.: Беседи и медитации с учителите. От тях идват невероятни потоци. Това, което споделят, изглежда много ценно, но и крехко. Разбирам, че ако в мръсен съд се налее чиста вода, тя също ще стане мръсна. Затова ми се иска, да съм чист съд и да им връщам също такова красиво. Да дарявам също толкова много и да съм в равностоен обмен.
Защо ти го разказвам всичко това?
Т.А.: Какво усещаш сега?
Ч.: Вкара ме в някакво изменено състояние на съзнанието.
Т.А.: Само разголих дълбокия интерес на душата ти. При такова въздействие се проявяват много интересни неща. Мислех, че ще ме забавляваш с нещо. А ми тикаш тази скука. Но, за вкусовете не спорят. Своята работа я свърших.
А сега слез на земята, иначе няма да можем да продължим.
Ч.: За какво ще говорим?
Т.А.: Ще отговарям на въпроса ти: „какво представлява тъмната страст?“
На ваше ниво е доста разредена, защото озверелите във въплъщението, ги извеждат предсрочно. А между двата цикъла, щом се отворят портали за възнесение и за пропадане, приемаме с радост такива, на постоянно местожителство (Усмивка).
Тъмната страст е зависимост от интензивна стимулация с тежки частици. Има определени допустими значения за насищане на съзнателните потоци с тежки частици, а когато се прекали, душите стават вяли и апатични. Интензивността на стимулацията се подбира за всеки индивидуално. При това, човекът може да се поободри по собствено желание, отдавайки се на земни страсти. А може да тъгува и да затъва в униние, въздишайки по по-добър живот. А тогава го подхващаме ние.
Ч.: Защо именно вие ги поободрявате?
Т.А.: В какво се състои разликата между поглаждане и удар с юмрук?
Ч.: Не разбирам, накъде клониш.
Т.А.: Поглаждането може да не е достатъчно убедително. Макар учителите винаги да започват с него – с фин намек, да коригира нещо в живота си. Но хората не забелязват, в повечето случаи, такова поглаждане.
Затова пък, ударът с юмрук е пределно разбираем и честен. Произволна трактовка е изключена. Това е много показателен сигнал, че е необходима бърза реакция. Такова въздействие дава на човека максимален прилив на бодрост. Може да избяга от побойника така, че да не му се мяркат петите. А може да отговори на агресора. Но реакцията ще е ярко проявена. При нападение, при защита или бягство, в човека възниква мощен импулс за самосъхранение. А сега си представи, че опасността е отминала. С какво ще иска да се занимава?
Ч.: Да се забавлява.
Т.А.: Ще си устрои пир, ще се напие или ще се заеме със секс.
Ч.: С появата на интернета, киното и компютърните игри, са станали много разнообразни.
Т.А.: Но също така, гасят осъзнатостта и отлагат решаването на проблемите. Затова пък обвивката е цяла, а това е плюс. Преходът към такива интереси, от разрушаващи тялото удоволствия, може да се смята за намаляване на деструктивната стимулация. Затова, ако алкохолик, зареже пиенето и премине на игри – това е вече прогрес. Да не се лепва за нещо, все още, не може. Но прекратяване разрушаване на здравето, е положителна тенденция.
Ч.: Доколкото разбирам, обичайните човешки развлечения, нямат нищо общо със здравата радост?
Т.А.: Ти сама си се убедила, че чистата радост не е такава.
Ч.: Как ще се научат хората, да усещат такава чиста радост?
Т.А.: Като престанат да ѝ търсят заместители. Понеже чистата радост е по-фино усещане, е много трудно да я получиш в интензивен поток, наситен с тежки частици. Тя ще изглежда прекалено мижава. Съвсем друго нещо е, да си доставиш удоволствие на тялото или да гледаш с увлечение ТВ-шоу и сериали, забравяйки за тъгата. Интензивността на такова въздействие по-голямо и ефектът е по-доловим.
Ч.: А алчността и жаждата за власт?
Т.А.: А как без тях! Да живееш в разкош, да присвояваш всичко, до което можеш да се докопаш, да се хвалиш пред всякакви глупаци. Да се опиваш от властта си, да доминираш, да демонстрираш сила. Това е доловимо, ярко и много възбуждащо. Сред хората има истински професионалисти в тъмната страст!
Ако навлезем по-дълбоко, вече има мазохизъм и садизъм, вариации на насилие, жажда за кръв, вкус към убийства, удоволствия от изтезания. Опасявам се, че фантазията ти се изчерпва с всичко това, но списъкът може да е много по-пъстър. Уви, уви.
Ч.: Как човек да свикне, сам да се поободрява, за да не го правите вие?
Т.А.: Когато живота поднася неприятни подаръци? Давай, ти знаеш отговора.
Ч.: Когато започваш да скучаеш, да се измъчваш, да се оплакваш от живота, искаш нещо ново. Но защо новото не може да е хубаво? Защо трябва да е именно отрицателен стрес?
Т.А.: Когато на човек се иска нещо добро и ново, той го намира. Ако не е едно, ще е друго. Не живеете в пещери. Вашият интернет предлага широки възможности, да намерите нещо приятно и интересно.
Не, тази ваша мечта и примиране за прекрасен, но изплъзващ се живот, е верен признак, че мотивацията угасва. За човека е неразбираемо, но за нас е очевидно. Следва скука, апатия, депресия, кризи, саморазрушителни пристъпи. Ето такива получават неприятен стрес. На човека предлагат неприятности, семейни проблеми, болести и пр. При това, рязко нарастват шансовете за обновяване: както в мисленето, така и в състава на душевните потоци.
На ниво мислене, човека може, най-накрая, да осъзнае, че спокойния живот без сътресения е ценен. Да съобрази, че повече няма нужда от интензивни въздействия и да благодари за тишината. Задълбочавайки се в тази тишина, може да открие за себе си, по-фини радости и вкус на живота, да се научи, да се наслаждава на потоци с ниска концентрация на тежки частици. Но това ще е като ветрец с аромат на цветя. Ако човекът не е свикнал да забелязва такива неща, ако търси нещо съществено, означава, че не му е дошло времето за нова мотивация.
На ниво душа, стресът спомага, да се избави от предишното осъзнаване. Разбира се, човекът ще чувства умора, изтощение. Но става възможно получаване от душата, на свеж и чист жизнен ресурс. И тук всичко зависи от човешката реакция. Ако не си е направил изводите, а просто се е обидил на живота, значи, изпитанието не е дало резултат. Тогава човека се връща постепенно към предишното ниво от тежки частици. Но щом си почине малко, отново ще изпадне в депресия и изпитанието се повтаря. Озлобените могат да получат още по-мръсен ресурс и деструктивността на жизнения им опит се повишава.
Ч.: Значи, всеки трябва да намира новото и хубавото сам?
Т.А.: Който не иска ритник в задника, напредва сам. Не бива да мрънка, да се оплаква и да вехне неудовлетворен. Всичко това е маркер, че му е време за нова порция неприятни приключения, съответстващи на нивото недоволство.
Ч.: Т.е. неудовлетвореността привлича неприятности?
Т.А.: Да, но само, ако е възможен полезен ефект.
Виждаш ли, има тип хора, на които им харесва, да се съжаляват и да изпитват непълноценен живот. Такива са им потребностите: меланхолия, драма, душевен катарзис. Те се стремят неосъзнато към тях, но не си го признават. На такива няма смисъл, да се дават неприятности. Тези хора са измъчвани, най-вече, от празното си съществуване. При тях с години може да се точи един и същ живот – сив, равномерно тъжен. Срещала си такива хора: мрънкала и неудачници. Ако им предложат нещо реално стойностно, за да имат усещане за късмет, ще станат подозрителни, скептични, ще започнат да придирят и търсят дефекти. А може изобщо да се изплашат и да побягнат. Ей богу, проверявали сме многократно. Давали сме под надзора на светлите сили, даром, някакво добро. Но „не, благодаря, няма нужда“.
Обикновените хора не могат да разберат тези фини мазохистични страдания. Предполагат наивно, че просто са нещастни неудачници, дори опитват, да им помагат. Но тези си имат внимателно съставен списък с морални травми, които не лекуват, а опитват, да ги представят като своя уникалност. Затова е безсмислено, да им се пречи, да се наслаждават на фината си душевна болка. Хората си измислят сами такъв начин на живот, на нас ни остава само да чакаме, кога ще се погледнат трезво и ще поемат отговорност за себе си.
Ч.: Навярно, сега си развалил настроението на хората, които са се разпознали в описанието ти. Това подбуждащо въздействие ли е?
Т.А.: Цялата тъмна йерархия е крепост на убедено ожесточение. А такива предизвикват в нас недоумение. Не знаем, какво да ги правим. На дъното, в тази яма от униние и безсилие, хората остават, фактически, сами със себе си. Не се удава на светлите учители, да разсеят такава гъста тъга. А ние такива не ги шутираме, защото, става още по-зле. Затова оставят на мира такива хора, докато не намерят сили, да се измъкнат от вцепенението си и да направят реални крачки към някакви постижения, от които са се отказали сами.
А подбуждащо въздействие за безсилни хора, активиране на гнева им – не е най-лош транзит между състоянията на съзнание. Гневът дава достъп до тъмна сила. А за развитие е необходима, поне някаква сила, за да действат. Защото, развитието е движение. А безсилието е бавно засмукващо блато – не позволява, да се мръднеш.
Ч.: И не е ли опасно, да ползват тази тъмна сила?
Т.А.: Още по-опасно е, когато душата прекрати движение и започне, да се разпада. Всичко останало може да се поправи.
Ч.: Излиза, има хора, които се насищат поне с тъмна страст, а други – изобщо нищо не им харесва?
Т.А.: Да, приблизително е така.
Ч.: А защо приблизително?
Т.А.: Но има и такива, които търсят нова мотивация и излизат от нашето влияние. Добре работим заедно, нали? (Усмивка)
Ч.: Може хората, на които не им харесва нищо, да не са открили нещо стойностно? Ако в ограничените земни условия не съществува?
Т.А.: Интересът е като въдичка. На него, периодично, се хваща вкусна рибка. А ако човека няма интерес към нищо, значи, просто е неразвит. И тук, каквито и лакомства да предложиш, няма да получиш нищо друго, освен крива физиономия.
К.: Как се развива интерес?
Т.А.: Като се изпробва най-различното, докато нещо не се хареса. Нима не съм капитан Очевиден? (Усмивка)
К.: А ако нищо не му харесва?
Т.А.: Може да си сложи табела на челото с надпис „унил задник“ и да се гордее с това.
Ч.: Давай по-меко.
Т.А.: Аз съм самата деликатност, ако се има предвид, колко зло съм сътворил в този свят. А този атракцион с благи намерения и честни беседи, доста скоро ще приключи. Тъмната йерархия говори с действия. Време е хората, да се научат да действат. С мрънкане, не се решават проблеми.
Ч.: Има ли начин, да се избавим от тъмните страсти и да намерим нова мотивация?
Т.А.: Начинът е един и същ – пробване. Но, знаеш ли, някои просто са любители на силните усещания (Кикоти се).
Ч.: Но нали всичко струва скъпо, да? После такъв пир, човекът страда от махмурлук.
Т.А.: Да, нали, колкото е по-наситен потока с тежки частици, толкова е по-силно разрушителното им свойство. В съчетание със слаба регенерация, земните тела се износват бързо.
Ч.: А има ли светла страст?
Т.А.: Да, втория вариант на страстта, хората опознават, когато се научат да работят с петмерни потоци. Това е конструктивно вдъхновение. Какво трябва да се научи за целта?
Ч.: Да се труди и обича.
Т.А.: А защо точно така?
Ч.: Ти си учителя, кажи ми.
Т.А.: Такава е формулата за служене на другите: да работи с любов за общо благо. Създава удоволствие от всестранно взаимно удовлетворение и създава условия за по-открит енергообмен. И когато такъв чист поток вдъхновение тече свободно, може да се умножава и обогатява всички участници.
Обяснявали са ти, че количеството универсални оттенъци на осъзнаването в чистите светове, е ограничено. Но други, по-специфични оттенъци на жизнения ресурс, са доста много. При вас на Земята, всеки може да избира от по-широкия спектър за всеки вкус и цвят, с малко условие, някои насилствени удоволствия и тук не се поощряват.
По-ограничен енергообмен е необходим, за да не пречат личните предпочитания на другите души. Т.е. светлата страст е по-универсална, никой няма да се възмути, ако я споделиш. А с тъмната, може да има неразбиране и конфузи, защото, тези вкусове са по-специфични, не харесват на всеки (Усмивка). Затова, на Земята, всеки „ври в собствен сос“, мисли и състояния на съзнанието не се обменят пряко. Човекът има възможност, да обмисли и да оформи всичко с думи. Или да премълчи. Но част от страстта, дори изразена с думи, винаги се гаси при предаването.
Ч.: Защо се гаси?
Т.А.: Заради безопасността на обкръжаващите. Не всеки има нужда от висока интензивност, не всеки може, да се справи с нея.
Ч.: А какво представлява страхът в системата за мотивация? В нашата цивилизация има прекалено много страх.
Т.А.: При едни, страхът потиска и гаси импулсите за действия, а при други, е катализатор за озверяване. Безпогрешно разделя всички на: хищници, жертви и свободни хора. Свободните ги наблюдават внимателно и ги развиват. Преодолявайки страха, първо, започват сами да живеят конструктивно, а след това, влияят на другите, да се избавят от страха.
Ч.: Ще задам въпрос, който е предизвикан от собствените ми размишления, но нямам понятие, доколко е актуален за другите.
Имах доста дълъг период, когато се отказвах от мотивациите на земните удоволствия, но не усещах никакви поощрения. Навлязох в период, когато старото си е отишло, а новото го няма. А това създава понякога непоносимо желание, да прекратя осъзнатия си аскетичен начин на живот и да направя компромис. Защо учителите чакат толкова дълго, преди да почнат да общуват с мен? Възниква впечатлението, че нямам никакви способности и не предстои нищо интересно.
Т.А.: И какво не ти позволи, да откачиш в тази пустота?
Ч.: Дисциплината.
Т.А.: Изчакали и правилно са направили. В тази пустота са умрели всичките ти желания. И когато с теб са заговорили, вече си вземала, каквото ти дават. Все е нещо, отколкото мъртва тишина. Нима не е така?
Ч.: Може и така да е.
Т.А.: Понякога не изчакваш, създаваш възможност за общуване преждевременно, и човека започва да се чуди. Клинчи, права размахва, животът трови и своя, и на учителите, с неразбирането си.
Ч.: Каква роля играе дисциплината в развитието?
Т.А.: Можеш да следваш дисциплината или интереса. И двете са работещи.
Когато човекът следва интереса, му е много по-лесно. Просто, разкрива нови страни в интересуващите го области, укрепвайки убедеността си, че се занимава с нещо стойностно. По този начин, мързела се превръща в дейност, която е интересна.
Ти не си имала такова занимание. Но имаш своеобразна черта: измъкваш се сама за косите. Нямайки устойчиви привързаности към външното, успяваш, да се държиш на повърхността. Не разбирам, откъде черпиш тази сила. Изглежда като направо от вселенската пустота. Попивайки идеята за дисциплината на воина от Кастанеда, само си разкрила свое естествено свойство.
А сега за дисциплината на другите хора. Как да се заставят, да си надигнат задника и да действат?
Ч.: С волево усилие.
Т.А.: Дисциплината помага за преход от мързел и от жаждата за „хляб и зрелища“, към продуктивна дейност. От потоците на втора чакра – към трета. Но ти помниш, какво е било с теб. Твоята твърдост, натрупана в процеса на самодисциплина, са я смекчавали дълго, защото с нея не можеш да напредваш. Това не означава, че не ти е нужна по-голяма сила. Но тя се трансформира, смекчава с любов и радост. Не е нужно, да си стоманено острие, трябва да си гъвкава, но здрава струна. От стоманено острие, може да се получи само звънък, но скучен „дзин“. А струната може да звучи красиво.
Ч.: Кастанеда толкова е написал за дисциплината на война, изглежда като цялостен път. А това е само преход от втора към трета чакра?
Т.А.: Това издига развитието ви на ново ниво. А там може да получите нови инструкции.
Ч.: Не ме напуска усещането, че Кастанеда е следвал тъмен път.
Т.А.: Неговият труд, бил ли е по-малко полезен, заради това усещане?
Ч.: Наистина? Цяла философия за дисциплината и нито дума за любовта.
Т.А.: Това са варианти за постигане на баланс. Кастанеда не бил нито светъл, нито добър. Но това не му е попречило, да си свърши работата и да предаде знанията.
Ч.: През повечето време, отговаря на личните ми въпроси. Може ли изобщо, да се смята за публична беседа?
Т.А.: Може да се смята напълно. Публикувай поне нещо. Все пак, нямаме тълпа желаещи, да предават тъмни послания.
Ч.: Добре. Благодаря за беседата. Ако искаш, можеш да дойдеш отново, но си избери конкретна тема – така ще ми е по-лесно да пиша.
Т.А.: Аз не съм лектор.
Ч.: А за мен е задължително, да обсъждам скромните си въпроси със самия биг бос.
Т.А.: Не ме наричай така повече.
Ч.: Добре, Еваил. Как се получи така, че твоето име го няма в демонологията?
Т.А.: Знаят го избрани, но го предават устно само на преминалите посвещение в тайни ордени.
Ч.: Тогава, защо е на всеобщо обозрение сега?
Т.А.: А има ли някой смелост, да ме призове по име? Чакам. (Усмивка)
Ч.: Аз няма да съм. Ще се наложи да идваш сам 🙂
Т.А.: Винаги сте така, скучни деца (Усмивка). А ти особено.
Алилуйя, ангелче. Изчезвам.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11959-tretya-beseda-s-temnym-arhangelom-evailom
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: