Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235991
Users Today : 3420
This Month : 83833
This Year : 373710
Views Today : 14401
Who's Online : 99

5-те стадия при пълно приемане на неизбежното

5-те стадия при пълно приемане на неизбежното

5-те стадия при пълно приемане на неизбежното

Отдавна не е секрет, че хармоничното ни взаимодействие с реалността е основано на приемането. Но едно е да го знаеш, съвсем друго е да го прилагаш в живота, а да овладее такова изкуство не всеки успява. Днес ще разгледам 5-те стадия при приемането на неизбежното.
Понякога живота ни подхвърля такива неочаквани задачи, за които може изобщо да не сме готови: загуба на близък, болест, стихийни бедствия, война, прекратяване на продължителна любов. И при цялото си желание, никога не можем да управляваме тези непредсказуеми реалности.
Те стават стихийно и без покана, предизвиквайки земетресение в психологическия и душевен ландшафт, оставяйки дълбоки следи и травми. След което настава етап, когато трябва да се възстановяваме парче по парче. Този процес протича на пет стадия до пълното възстановяване на нашата цялост.
1. Отрицание
Отрицанието е най-първата реакция, неспособността да повярваме, че нещо се случва или се е случило, неспособност за приемане на неизбежното. Това не може да бъде. Само не с мен. Само не сега. Не! А колкото повече отричаме реалността, толкова е по-болезнен опита ни. А докато отричаме и опитваме да се убедим, че всичко това не е истина, че трябва да има някаква глобална грешка в системата и тя трябва веднага да бъде поправена.
2. Гняв
След това започва гневния стадий. Това започва, когато започнем да осъзнаваме случващото се и се активират емоциите. Гневът е също отричане на реалността, подхранена с ярко емоционално оцветяване. От стадий пасивно отричане преминаваме към активно отричане. Започваме да обвиняваме хора, ситуации, живота, изпадаме в истерия, доказваме правота, ядосваме се, ревем и отново се ядосваме.
3. Търг
След порядъчна порция гняв, се успокояваме и претегляйки ситуацията, предприемаме някакви мерки, за да поправим всичко. Внезапно започваме активно да вярваме в Бога и да водим отчаяни преговори: “Моля те, господи, помогни. Вече ще съм много добро момче/момиче. Ще съм забележителен и прилежен, и послушен, и внимателен.“ Но ситуацията си продължава, и когато го осъзнаем, преминаваме към следващия стадий.
4. Депресия
След като сделката ни с Бога не дава резултат, ни обхваща дълбоко разочарование, отчаяние и като следствие, депресия. И тук отново затъваме в своите най-печални емоции, но вече без отрицание. Този стадий е много важен и необходим, защото само в него си позволяваме да изживеем истински загубата, каквато и да е. Тъгуваме и това задвижва лечебния процес.
5. Пълно приемане и смирение
Минава време, животът си продължава, деня се сменя с нощ, а след зимата разцъфва пролетта и започваме да се примиряваме, намираме мир със себе си, настава време за благодарности, приемане, любов, разбиране, дълбоко излекуване и изобилие. И точно благодарността е един от най-важните показатели за дълбокото приемане на неизбежното в живота.
Наблюдавайки себе си, съм забелязвала тази удивителна и отчетлива последователност на стадиите. Но работейки с клиенти, стигнах до извода, че при разните хора може да е различно – етапите да се разбъркват или повтарят. Понякога затъваме за дълго в някой от тях, а понякога едва го докосваме.
Когато ни е известен този последователен процес водещ до неизбежно приемане, тогава ставаме по-осъзнати, което ускорява излекуването ни. А в крайна сметка, при кого по-рано, при кого по-късно, в душата разцъфва любов и благодарност.
Желая на всички дълбоко излекуване и пълно приемане.
Бъдете хармонични със себе си и света.
Мария Шакти
Превод: Йосиф Йоргов
https://lifeinheart.com/stati/prinyatie
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: