Безпогрешен признак за истинска любов

Безпогрешен признак за истинска любов

Published 07.05.2023 | By Йосиф

Безпогрешен признак за истинска любов

Но някак не забелязват и ценят такава проста особеност…

Някога все пак разбираме, кой ни е обичал истински. И това може да стане прозрение…

Кой ни е обичал – понякога разбираме едва в края на дните си.

Кой ни обича истински? Най-добре е да го разберем по-рано, докато можем нещо да поправим или да кажем добра дума. Необходимите думи, в необходимото време за най-нужния човек. Само че понякога, вече го няма. Хората си отиват по реда; а на нас този ред е неизвестен…

Момиче обичало много баща си. А новия мъж на майка ѝ бил противен, с широка муцуна и мустачки. Вечно прилизан и акуратен, направо гробар или лакей. А момичето не може да понася този нов мъж на майка си. Той напира постоянно с наставленията си. Нагло наднича в дневника ѝ. Заставя я да учи уроците си и часове наред вниква в задачите. Мрънка и мрънка. Хваща лъжите ѝ и иска да е честна, поучителни истории разказва, като на някаква идиотка. Води я до училище, защото тинейджърката понякога пропуска училището. Заставя я да се занимава с музика, макар самия да няма музикален слух. И проверява дали посещава музикалната школа.

Дори мама се дразни и казва, остави я на мира. Какво си се заял? Нека да се среща с приятели, защо си тръгнал да я издирваш по улиците? Ще се прибере, никъде няма да иде! А бабата изобщо го нарича «козел» и «муцуна», – зад гърба му, разбира се. Само пред момичето.

А татко си обича. И веднъж на половин година пътува до големия град за седмица. С тате е супер! И с новата му жена. Те живеят безгрижно и весело. Може да правиш всичко, каквото ти скимне – дори на глава да стоиш или да пушиш на прозореца. И тате също нарича новия мъж на майка ѝ противен «козел», и по всевъзможни други начини, когато се оплаква от него. Таткото е трябвало да напусне семейството – така се разпоредил живота – срещнал Анжела. Но си обича момичето. И понякога ѝ дава пари или и купува нещо модно – веднъж на половин година. Издръжка не плаща, дохода му бил неустойчив. Но два пъти в годината редовно кани момичето и си прекарват весело.

Всички обичали момичето, само новия мъж на майка ѝ бил гаден и ѝ тровел живота. Мама също се ядосва, че е направила грешка. И баба я подкрепяла всякак.

Веднъж момичето толкова се ядосало за толкова натрапчиво месене в живота ѝ, че дори му пожелала «да пукне». Всичко се случва. Новият мъж на майка ѝ станал целия на петна, пребледнял, после махнал с ръка и се махнал. Но след време започнал отново. Скандалил за пушенето и изсипал от чантата учебниците – търсил цигари…

Това е дълга история. Момичето порасло и получило образование – новият мъж на майка ѝ я заставил да постъпи. И умрял, когато завършила академията; успял да плати образованието. Момичето не се развълнувало много, не плакала. Новия мъж на майка ѝ ѝ се струвал стар четиридесет и шест годишен чичка, порядъчно омръзнал…

Момичето го разбрало по-късно. Когато сама станала на четиридесет. И когато започнала да премисля, кой я е обичал в живота ѝ. Истински. Както можел, но обичал. И, знаете ли, спомнила си само новия мъж на майка ѝ. Как стоял в акуратния си костюм, с вратовръзка и гледал: влиза ли в училището или не. Може да е очаквал, да се обърне и да помаха. Просто за довиждане. Но тя никога не помахала. Така и никога не се простила с него…

Този, който искрено обича, се грижи. Но неясно защо такъв прост признак не забелязват и не ценят. Едва много по-късно разбират, кой истински ги е обичал в живота им…

Автор: Анна Кирянова

https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/05/bezoshibochnyj-priznak-nastoyashhej-lyubvi/