Средното ниво на интелекта спада по целия свят

Средното ниво на интелекта спада по целия свят

Published 13.10.2019 | By Йосиф

Средното ниво на интелекта спада по целия свят

Средното ниво на интелекта спада по целия свят – потвърждават го редица изследвания. Изглупяваме? Разните изследвания дават разни отговори на този проблем. В статията се изброяват само някои от тях. Например, спада на световното IQ се обяснява с генетични причини, понеже умните хора са съсредоточени върху кариерата си, а деца правят по-малко интелектуалните. Хората стават все повече. Свързани са с интернет, наличен дори и в най-далечните селца. Известно ни е всичко, но продължаваме да изглупяваме. Как е възможно?
Съгласно емпирическо изследване на учени от виенския университет, европейците „изглупяват“, както всички по света. А преди, средното интелектуално ниво се е повишавало постоянно. От 1909 до 2013 година, интелектуалния коефициент (IQ) е нараствал по целия свят с 30 единици – така наречения „ефект на Флин“, който се отнася до интелекта на населението и казано накратко гласи, че средните показатели на IQ се повишават с три единици за десет години.
Причините за нарастването са няколко. Например, по-здравословно и пълноценно хранене, по-добро медицинско обслужване и ментално стимулиране. Все повече и повече се учим. Причина може да се крие и в генетиката, но роля имат и методологическите промени при тестирането на IQ.
Човечеството изглупява или просто неправилно измерваме IQ?
Ако го сравняваме с началото на ХХ век, днешното човечество е много по-умно. Ефектът на Флин е действал поне до средата на 80-те години. Именно от тогава в Европа е започнала кризата в тази сфера. Последните наблюдения свидетелстват, че от тогава, повишаването на интелекта се е забавило или стагнира. Дори е забелязана противоположна тенденция. Днес се забелязва по целият свят: IQ на човечеството се понижава.
„По-умни сме при необходимите ни способности. Но интелекта ни отслабва при второстепенните ни способности“, – уточнява специалистът по изучаване на интелекта от виенския университет Якоб Питшниг.
Общите знания, както и граматическите и риторически способности, математическата грамотност и пространственото мислене, са особени форми на интелекта. Ако през 1909-2013 години, нарастването на логиката е достигало до 37 единици, то в сферата на конкретните знания, са вече само 22 единици, а в Европа – още по-малко – 18.
От това следва, че хората по-бързо и добре разпознават абстрактни образци, проявяват добра пространствена ориентация и успешно правят избор, но в останалите области, не са толкова добри.
Питшниг го обяснява, че преди сто години са се търсели всички способности, а днес, се изисква висока специализация в разните области. С други думи, ако преди сме умеели от всичко по малко, днес се изисква да владеем отлично само едно.
Човекът умее да се приспособява
Резултатите от виенското сравнително изследване са показателни, че се приспособяваме с умствените си способности към обкръжението. За последните десетилетия е характерно, преди всичко, компютаризацията и цифровите технологии. Ако преди няколко десетилетия, в космоса са прекарвали със секундомер в ръка, днес има автомобили, които се движат (почти) сами. При тестовете, хората показват слаби резултати в области като речников запас, математически способности и общ кръгозор, но всичко това са неща, с които обикновения смартфон се справя по-добре от човека, а техниката се усъвършенства в това отношение, все повече.
Спадът на световното IQ, съгласно някои теории, се обяснява също и с генетическите причини, понеже интелигентните се интересуват от кариерата си и все по-рядко създават деца. Понякога, интелектуалния спад се приписва дори на миграцията и последствията ѝ. Но изследванията не го потвърждават, просто защото имигранти не участват в съответните изследвания. И е разбираемо: ако някой отива в чужда страна (по каквито и да е причина), едва ли, първата му работа е, да си проверява IQ-то.
В редица изследвания, намаляването на умствените способности се свързва с глобалното затопляне: горещините, заедно с недостига на сън и течности, е научно доказано, ограничават мозъчната дейност. Но според Питшниг, всичките тези фактори оказват влияние само на моментните резултати и нямат отношение към дългосрочните тенденции, свързани с антиефекта на Флин.
Хората четат все по-малко и все повече се взират в екраните
Както вече посочих, най-често, промените на интелектуалното ниво се свързват с техниката и разпространението на цифровите технологии. Освен това, четем все по-малко, повече сме онлайн.
Едни твърдят, че компютрите и смартфоните ни правят по-уми, защото подпомагат логическото мислене. Други, напротив, виждат в тях причината за изглупяването, нали, благодарение на тях, не се налага да мислим много и да запомняме много работи. Случващото се може да означава също, че губим едни способности, а развиваме други.
По мнение на професор Райнолд Поп от виенския частен университет „Зигмунд Фройд“, от тази гледна точка, не намалява интелекта, а променяме интелектуалния си профил. В тази връзка, трябва да си зададем въпроса, доколко обективни са традиционните начини за измерване на IQ?
Умението да смятаме наум и владеене на граматиката, не са вече способностите, които обезателно водят до успех: достатъчно е да се огледаме наоколо. Прекрасно ли владее чешкия език или не блести с красноречие господин премиера и успешен предприемач? Днес, успешните хора разполагат с екипи от съветници, отговарящи за риторическите похвати. Днешните хора се ценят, преди всичко, с креативността си (оригиналното мислене), както го потвърждават със собствения си пример, хора като Марк Цукербърг.
Истината е, че през цялата човешка история, създавайки и използвайки техника, сме подобрявали значително собствените си способности. Затова, в известен смисъл е закономерно, съхраняването на информация и знания, както и големи изчислителни операции, да ги предоставяме спокойно на машините, които се справят по-добре от нас. Самите ние, можем да се съсредоточим върху това, което не умее и най-добрия компютър (засега, а може и никога): върху разбирането, планирането и креативното/нестандартно комплексно решаване и анализ, върху социалната емпатия и ценности, върху основанията на етиката. Несъмнено, това ще промени и интелекта ни. Към по-добро или към по-лошо – ще покаже времето.
Превод: Йосиф Йоргов

http://nashaplaneta.su/news/srednij_uroven_intellekta_snizhaetsja_po_vsemu_miru/2019-10-06-76592