Баланс на земното и духовното в човека

Баланс на земното и духовното в човека

Published 23.03.2024 | By Йосиф

Баланс на земното и духовното в човека

Мисля, че всеки е чувал за необходимост от баланс в човека между земното и духовното. Това вече е база.
Но когато се опитвате да постигнете този баланс, възниква следният момент: много е важно каква е вашата основа.
Има земни хора, които развиват духовни неща.
Има духовни хора, които са дошли тук да печелят земни неща.

Базата е това, което е по подразбиране. А степента, в която тази основа е проявена, колко здраво се държи, определя степента на усилието, което трябва да се направи, за да се постигне баланс.

Грубо казано, ако човек кара колело и има товар, който виси от едната страна, самият той трябва да се навежда все повече и повече към противоположната страна, за да има баланс.

Що се отнася до земните хора, придобиващи духовност, по принцип, всичко е повече или по-малко ясно. И именно за тях в 95% от случаите е предназначена езотеричната, а още повече религиозната информация. А това, за съжаление, силно влияе върху вътрешните нагласи на духовните хора, които придобиват земни неща. Това разваля ориентацията им.

Защото духовният човек, който вече има мощна духовна основа вътре в себе си, не трябва изобщо да има волево желание за духовност. Той вече има всичко това. Няма да отиде никъде и ще работи. И не бива да се отрича от земното като нещо долно и безсмислено. Тъй като проявление в земното е неговата основна цел и задача. Дори и в баланса. Защото, когато просто се стремите към баланс, ще продължите да се накланяте настрани, както този велосипедист. Не трябва да поддържате вертикална позиция, а да се наведете в обратната посока.

Но. Важен момент. В същото време е важно всеки да не губи основата си и да не намалява нивото си на развитие (това би било грешка, за която ще трябва да плаща дълго и болезнено). Тоест във всеки случай, човек винаги трябва да помни за духовната основа и да се придържа към нейното ниво, а не да изпада в материализъм и изкушения.

И тогава, чрез развитието на земното, чрез „окачване“ полезен товар от земната страна, ще възникне възможността да се увеличи полезният товар от страната на основата. Тоест по-нататъшното духовно развитие ще премине през развитието на земното.

Има изключения от това правило под формата на страхотни учители. Те вече не идват тук за развитие.
Има и очевидно изключение в лицето на някои монаси. Всъщност, в по-голямата си част те имат проблем не само със земните неща (които отказват), но и с духовните неща. Защото в присъствието на земните неща не са в състояние да поддържат своята духовност, поради което изоставят земното. Това е натрапена духовност, а не основа. Като принудителната здравословна диета за болен от язва. Той се придържа към нея не защото го осъзнава и е неговият избор, а защото категорично не му е позволено да яде пържено и мазно. Така че монахът е пример за земен човек, който развива духовност, а не обратното.
Карион Кзар
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2267582