Ура-патриотизъм

Published 21.03.2022 | By Йосиф

Ура-патриотизъм: смисъл, история на понятието

Патриотизмът е светло и съзидателно чувство, основано върху любовта към родината и уважение към съотечествениците. Но понякога придобива неприятни, дори опасни форми. Например, ура-патриотизмът е патриотизъм, доведен до крайност, до абсурд. Любовта към отечеството се превръща в сляпа ирационална обладаност, потискаща способността за критическо мислене.

Ура-патриотът е настроен, да възхвалява само собствената страна и често е против други държави и народи. Затваря си очите за неприятни факти и проблеми, охотно се съгласява с всякакви решения на властите, с лекота отхвърля реални факти, нетърпим е към противоположно мнение, готов е да обвинява несъгласните с гледната му точка в национално предателство. Но как да различим и осъзнаем границата, след която адекватен гражданин става ура-патриот, какво представлява явлението, какъв му е смисъла и причините? За целта е необходимо да вникнем в понятията.

Истински патриотизъм

Напоследък, в Русия се наблюдава необичаен патриотичен подем в обществото. Поводи за гордост много: Олимпиадата в Сочи, присъединяването на Крим, военни успехи в Сирия, прекрасно проведен световен шампионат по футбол, нараснала геополитическа тежест на страната. Разбира се, хората оценяват по разни начини всичките събития, но като цяло, повече 90% от руснаците се определят като патриоти.

Макар през 90-те, след крушението на СССР, думата „патриот“ да е станала почти мръсна, често придобиваща негативен характер, асоциирана със съветската идеология, със свойствената през последните години номенклатурна мимикрия или внушения ура-патриотизъм. Гражданите на младата Русия не разбират добре, в каква страна живеят, накъде се е насочила и дали ще съществува след няколко години.

Тежките и смутни 90-те години отминаха, държавата издържа изпитанията, решила редица сложни проблеми и навлезе в новото хилядолетие укрепнало и стабилно в икономически и политически план. Руснаците започнаха с големи надежди и увереност, да гледат в бъдещето. Понятието патриот се приближи до истинския си смисъл. Хората престанаха да се срамуват от патриотичните си чувства и ги проявяват доброволно. Какво представлява истинския патриотизъм?

Съгласно речниците, е нравствена категория, особено социално чувство, което се състои в любовта към собствената родина (край, град), готовност за поставяне на държавните интереси по-високо от личните, в желание, да защитава родината, да отстоява цялостта ѝ. Наричат също патриотизъм, силни емоции на човек, осъзнаващ очевидната си принадлежност към определена държава, народ, език, култура, история, традиции.

Видове патриотизъм

Различават се няколко утвърдени видове патриотизъм:

Държавен. Основан е върху любовта към държавата, върху гордостта за своята страна.

Имперски. Приобщеност към империята, лоялност към властите.

Ура-патриотизъм. Той е безкритичното възхваляване на всичко руско. Характерен с доведена до крайност любов и лоялност към държава, власт, народ.

Етничен. Любов и привързаност към своя етнос.

Местен. Привързаност към края, града, дори към улицата, към традиции, към особености на културата, към определен начин на живот.

Патриотизъм и държава

Много често, патриотизма е фундамент за държавата, обединяваща идея, морална и духовна основа. Патриотично настроените граждани се управляват много лесно, нали се отнасят лоялно, дори към най-непопулярни решения и закони. Патриотите са готови, да търпят лишения и да пренебрегнат интересите си, заради националните, предани са на националните ценности, винаги са за териториалната цялост на страната и без принуда отиват, да я защитават, в случай на война.

Патриотично възпитание

Много е трудно съществуването на държава, която отрича важността на патриотизма. Непатриотичното общество е заплаха за властта. Хората начело на Русия, го разбират прекрасно, затова не жалеят сили и ресурси за държавна програма по патриотично възпитание на руските граждани. Общонационалният патриотизъм е провъзгласен за най-важният фактор за обществено обединение.

Патриотичните нагласи и ценности на руснаците се формира от СМИ, от кинематографа, от художествената литература, от музиката. Освен това, патриотични чувства се възпитават и развиват по направления, като единство на националната история и език, прославяне на отечествени герои от разни времена, възвеличаване на икономически, военни, спортни, дипломатически, научни и културни постижения на страната.

Патриотизъм и човек

Това чувство е важно не само за държавата и властта. Патриотизмът дарява безценно чувство за духовна връзка със страната, със собствената нация и земя. Чрез любовта към родината се усеща своята самобитност, принадлежност към обща история и култура. Човекът осъзнава съпричастността си към отишлите си поколения, към особен национален мироглед и начин на живот.

Не способните, да обичат родината си, са подобни на дърво без корен. Може да се наричат космополити и граждани на света, но по същество, са чужди навсякъде, където и да живеят. Патриотизмът е напълно естествено състояние на човешката душа, спомага за намиране на смисъл в живота. Но, както любовта може да се превърне в болезнена, деструктивна страст, така и от искрен патриот се получават, понякога, опасни фанатици.

Национализъм

Корените на национализма произлизат от етническия патриотизъм. За националиста, главна ценност е неговия народ, нацията като общност от хора, обединени от обща история, език, територия, икономически връзки, характерни признаци и традиции. Понякога, национализма става основа на държавната политика и идеология. Понякога се проявява стихийно сред някоя група, обединена от националистични идеи.

За умереният националист, на първо място е лоялността към собствения народ и желание да се промени държавата така, че да процъфтява. Но крайно десният национализъм, може да доведе до големи беди, нали в повечето случаи, се превръща в националистичен ура-патриотизъм. Разликата с радикализма е в това, че любовта към своя народ се допълва с нетърпимост към други страни и народи, с ненавист към други националности.

Добрите подбуди при достатъчно промиване на мозъка, придобиват кафявите цветове на нацизма и екстремизма. Такива патриоти в националистична страст, започват да провъзгласяват особеното положение на руснаците, тяхна привилегированост и превъзходство над другите националности, населяващи Русия. Но такова отношение е недопустимо и опасно в многонационална държава, и затова, разпалването на между национални страсти и ненавист, са престъпления в руското законодателство.

Какво представлява ура-патриотизма?

Квасен или ура-патриоти са хора, възхваляващи безусловно и възторжено държавата, решенията на властите и всичко отечествено, отказвайки да забелязват и да признават грешките на властта и отрицателните черти на страната си. Ура-патриотичната любов се отличава с шумно, категорично и публично демонстриране, но много често, се оказва фалшива или променлива.

История на термина

Обикновено понятия като „ура-патриот“, „сладникав“ или „квасен“ патриот се смятат за синоними. Затова може да се каже с голяма точност, кога се е появило понятието „ура-патриотизъм“. За автор е смятан княз Пьотр Вяземский, който е бил руски поет, държавен деец, преводач, талантлив литературен критик, публицист, близък приятел на Пушкин.

През 1827 година, в едно от писмата си, княза е нарекъл иронично квасен и лакейски патриотизъм, склонността на някои съотечественици да възхваляват безогледно всичко свое. Квасът се използва като символ на всичко руско, коренно, славянско, което са обичали да възхваляват възторжените славянофили. Според Вяземский, истинският патриотизъм трябва да е основан на взискателна любов към отечеството. Впоследствие, понятието „ура-патриотизъм“ е станало по-популярно и е използвано в ежедневната реч, измествайки напълно синонимите си.

Портрет на ура-патриота

Съществува доста устойчива закономерност: когато държавата е в добър период, когато се развива бурно икономически и културно, когато е победител във войните или при трудна геополитическа ситуация, в обществото се множат ура-патриотите. Те истерично възхваляват властта, нацията или страната, наслаждавайки се на съпричастността си към велики събития и победи. Но през тежки за държавата периоди, възторжените патриоти намаляват значително, а вчерашните ура-патриоти често става неумолими хулители.

Ура-патриотизмът е вид психическо състояние. Ако се прави универсален портрет на ура-патриота, безусловно, може да се посочи: внушаемост; демагогия и двойни стандарти; агресивност и нетърпимост към чуждо мнение; категорични съждения; склонност към лозунги и обобщения; тяга към милитаризъм и авторитарно управление; често се среща шовинизъм и неприязън към опонентите, към други страни и националности.
За щастие, в обикновени условия, квасният патриотизъм е присъщ на малко руснаци. Повечето, без удоволствие, но признават проблемите и недостатъците на страната си, имат критично мислене и умение, да изслушат контра доводи. Но със съдействието на СМИ и пропагандата, с ура-патриотизъм може да се заразят цели нации и има много такива примери в историята.

Опасността от ура-патриотичните настроения

Една от главните черти на ура-патриота е увереността му в силата и непобедимостта на своята страна. Например, преди първата световна война, милиони европейци са искали страстно, започване на военни действия, поддавайки се на въздействието от пропагандата и заявленията на властите и военните. Европа била пропита с милитаристически идеи. Разгорял се такъв ура-патриотизъм, че всякакви призиви за мир и предупреждения за ужасни беди, се изгубили в масовите призиви за война.

Всички участници в предстоящата касапница, са били убедени в победата. Като резултат, от този патриотичен взрив, се получила безумна война, в която са било убити, осакатени и ранени почти тридесет милиона европейци, и са престанали, да съществуват няколко империи. Ура-патриотизмът е процъфтявал пищно във фашистка Италия, в нацистка Германия и Япония, които са предизвикали още по-страшна война. В този световен конфликт са убити и ранени почти сто и петдесет милиона.

Това явление не подминава и Русия. Преди руско-японската война, в началото на двадесети век, в Руската империя царели милитаристични идеи, ура-патриотизъм и подхвърлящи шапки настроения. Значителна част от населението, жадувала бърза победа над японците, военни и чиновници убеждавали, че руското оръжие и воини, ще сломят бързо съпротивата на технически изостаналата Япония. Като резултат, Русия губи оглушително, практически, губейки целия флот, и сключва унизителен мирен договор, изпитвайки общонационално унижение.
По-късно, в Съветска Русия са се случили подобни събития. През 1939 година, преди началото на войната с Финландия, с помощта на СМИ, на гражданите е била внушена увереност за мълниеносна победа на Червената армия и за необходимостта от нахлуване в съседна страна. Но военните действия са предизвикали грамадни загуби, незначителни на техния фон успехи и договор, който превърнал Финландия в независима държава.

Приятна тенденция

В началото на лятото през 2018 година е било проведено голямо телефонно допитване сред две хиляди руснаци. Оказало се, че нивото на ура-патриотизма в Русия е доста нисък. Примерно 92% от запитаните са се нарекли патриоти, но само 3% са казали, че патриотизмът се състои в не забелязване и безкритично отношение към недостатъците на държавата, и грешките на властта, 19% са убедени, че трябва, да се казва истината за Русия, колкото горчива и обидна да е.

Като правило, патриотизмът се разбира от руснаците като гордост за страната. Главни поводи за гордост са: разнообразни природни богатства (38,5%); исторически събития и победи (37,8%); постижения в спорта (28,9%); родната култура (28,5%); необятните размери на Руската Федерация (28%).

Превод: Йосиф Йоргов

https://fb.ru/article/465435/ura-patriotizm-smyisl-istoriya-ponyatiya