Брояч от 3.2006г.
Users Today : 438
This Month : 11327
This Year : 104454
Views Today : 3346
Who's Online : 22
СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Семейството е един от основните плацдарми, където се осъществява човешката еволюция. Основна цел на еволюцията е да направи индивидите хармонични и уравновесени. Главният инструмент за постигането на тази цел е принципът за причината и следствието или кармичният закон. Казано с по-прости думи, събират се хора с остри ръбове и влизат в конфликти до тогава, докато острите ръбове се загладят и хората престанат да си причиняват рани. Този процес продължава много животи и единственият начин да го съкратим е като започнем съзнателно да се променяме. Голямото препятствие в този процес е принципът „или-или” (например: или аз, или той (тя) и той трябва да бъде заменен с принципа „и вълка сит, и агнето цяло”. Това става, като обуздаваме гордостта си и винаги търсим компромисно решение. Точно процесът търсене на средната точка (златния път) изгражда в нас уравновесеност и ускорява еволюцията ни – ако няма търсене, еволюцията се забавя много, защото се носим по течението без цел и посока. Както съм споменавал, насоченото внимание, осъзнаването, насочва енергия, чийто допълнителен импулс ускорява процесите и е важно това да е постоянно, а не епизодично събитие. Разбира се, много е лесно да вдигнем рамене и да се примирим със закона на кармата, но не забравяйте, че съществува и принципът на свободния избор, а той не влиза в конфликт и противоречие с кармата – и двата принципа действат паралелно, точно както би трябвало да е в хармоничното семейство – в постоянен разумен компромис. Насочвам вниманието основно към семейството, доколкото основната тема на тази глава е отношението между мъжа и жената, но това касае всички човешки отношения.
Всички хора си мечтаят да намерят своята идеална половинка, но още при първите конфликти бързат да си направят извода, че отново нямат късмет. И така от цвят на цвят. Но да припомня, всички по произход сме братя и сестри, следователно в произхода ни е заложено да имаме хармонични отношения с всеки един. След като има привличане и желание от двете страни, винаги могат да се постигнат хармонични отношения. Идеалната половинка съществува, но не винаги е най-важният за нас човек – често ни подкрепя без да отдаваме голямо значение на това, но и често отработва кармични задължения далеч от нас. Така че никога не забравяйте, не идваме в материалния свят на почивка и за живот в удоволствия, а идваме чрез страдания да премахваме свои недостатъци. Ако забравяме това, страданията са огромни, защото ни се струва, че не заслужаваме всичко, което се случва с нас. Но ако приемаме проблемите си като нормални, ако престанем да се изживяваме като жертви и се стремим да преодоляваме добронамерено проблемите в отношенията, тогава винаги ни се струват незначителни.
През хилядолетията са се оформили определени стереотипи на поведение (възгледи, шаблонни представи, какво представлява мъжът или жената), които определят човешките взаимоотношения. Тези стереотипи в бъдеще ще се променят много, но засега са водещи в човешките взаимоотношения. Колкото са хората, толкова са и различните варианти, но условно ще ги разделя на два типа: в представата на всички, мъжът трябва да бъде силен, решителен, смел и т.н. Жената трябва да бъде слаба, нежна, кротка и т.н. На всеки му се иска да отговаря на тези стереотипи, но почти винаги открива, че вътрешните му дадености в някои отношения се разминават с желаното. Това поражда голямо вътрешно противоречие и външни конфликти. Искам да подчертая, че няма никакво значение дали тези стереотипи са правилни или неправилни, много по-важно е нашето отношение към тях, и какво влияние оказват на нашето поведение, доколко определят собственото самоуважение и отношението ни към другите. Например, ако един мъж не е уважаван като такъв, ако се потиска и пренебрегва, той влиза в конфликт с представата, какъв трябва да бъде. Това води до комплекси, ниско самочувствие, депресия, намалява сексуалното желание и много други такива. Отначало започва да се чувства неприятно в къщи, започва под различни предлози да си намира работа навън, ходи за риба или по кръчми с приятели – и в крайна сметка се алкохолизира. Жената, забелязвайки все по-честите му отсъствия, започва да се страхува, че не е обичана, губи чувството си за сигурност и става още по-досадна. Обратното, историята помни много случаи, когато мъже са ставали велики, основно благодарение подкрепата на жена си. Затова, жени, ако искате да имате добро семейство, не се поддавайте на честолюбието си да бъдете „по” и „най”, а подкрепяйте стереотипа на мъжа да бъде мъж, дори и да сте недоволни от някои черти в характера му – не се опитвайте да го преправяте според суетата си. Също така, много е важно да помните, че тези стереотипи действат в подсъзнанието и рядко осъзнаваме тяхното истинско значение.
Жени, вашата сила е във вашата слабост. Не се правете на мъжки момичета – така отблъсквате мъжете. Във всеки един мъж е заложен стереотипът да бъде защитник – дайте му възможност да се почувства такъв. Подчертавайте и подкрепяйте по всякакъв начин мъжкото в него. Например, избийте си от главата, че мъжът е длъжен да изпълнява някакви задължения. Никой не е длъжен нищо. Научете се да го МОЛИТЕ за всичко, което искате да свърши или да ви помогне. Така постигате едновременно две цели: подчертавате и издигате неговия авторитет и същевременно ще получавате много по-голяма помощ, защото в мъжете има заложен принцип за ненамеса в работите на другите и те рядко проявяват самоинициатива да помагат, особено, ако жените проявяват недоволство и упрекват постоянно – тогава това се приема като насилие и се прави с неудоволствие. Когато си поставите за цел, в ежедневието можете да намерите хиляди начини да подкрепите мъжкото самочувствие. Също така интересувайте се, от какво има нужда мъжът до вас – много често потребностите му се различават от това, което си мислите, че му е нужно. Не злоупотребявайте с използването на мъжа като кошче за душевни отпадъци. Редувайте го с приятелките си, те са по-подходящи за целта. Не се поддавайте на високомерието и суетата си да командвате мъжа – ако той е нерешителен, не е ли ваша заслугата?
Искам да кажа на жените, че биха се чувствали много по-добре, много повече истински жени, до един истински мъж – който не е комплексиран, потиснат и с чувството за малоценност. Ако наистина искате това, преборете се със суетното желание да докажете на себе си и на другите, че сте голямата работа, като се качите на главата на някого. Постигането на нещо чрез инат не е нещо положително, а само показва, че човекът до вас ви обича повече, отколкото вие него. А това не е нещо, с което можете да се гордеете. Не наказвайте, не отмъщавайте и особено, не унижавайте публично мъжа – това са най-бързите начини да отвратите партньора си от себе си. От вас и от вашето желание зависи мъжът да бъде истински. Ако наистина желаете това, винаги можете да отгледате дори и малкото зародишче в него, докато израсте и укрепне. Създайте мъжа на вашите мечти. И не си въобразявайте, че това не е ваша работа. Опитайте и не се отказвайте при първите неуспехи.
Мъже, жените около вас се нуждаят страшно много от вашето добронамерено внимание – има хиляди начини да го проявите. Търсете и експериментирайте. Не се ограничавайте само с няколко жеста. Не превръщайте жената в проститутка, като й давате постоянно пари и скъпи подаръци. Особено важно е да изслушвате жената – като изприказва това, което я потиска, тя се разтоварва от психическото напрежение. Активното внимание е в основата на семейния мир. Пазете мъжкото си достойнство, научете се понякога да казвате „не” и давайте на жената необходимата ѝ сигурност. Това, за съжаление, е лесно като пожелание, но на практика се осъществява трудно, защото в повечето случаи липсва модел на подражание и всички ние допускаме същите грешки, каквито са допускали и нашите родители.
В началото, още в стадия на запознанството, е важно да се преодолее стереотипа, че мъжът трябва да бъде активният. Ако искате да имате добра основа за хармонични отношения, избягвайте ситуациите „един бяга, а друг го гони”. Търсете взаимното привличане. Не се връзвайте на нечия влюбеност, това може да гъделичка вашата суета, но много скоро ще ви стане досадно. Много е по-важно да обичате, отколкото да ви обичат. Затова не допускайте несподелена любов – независимо от крайния резултат, споделете я, без да насилвате да ви отвърнат със същото. Така благоприятното развитие е много по-вероятно, отколкото да таите всичко в себе си.
В човешките взаимоотношения често се получават доста противоречиви ситуации. По принцип, не е желателно да се доверявате сляпо на думите на партньора си, много е по-важно да съдите по делата. Но следете себе си, да не би да превърнете желаното във въображаема действителност. От друга страна, доверието е в основата на човешките взаимоотношения. Ако нямате доверие на човека до вас, това не е трезва преценка, а самолюбие и страх. Затова е по-добре да свикнете с мисълта, че могат да имат нечестни помисли (все пак ние сме несъвършени хора, а и не се знае, какви кармични задачи сте си избрали за решаване), отколкото да се пържите на постоянното съмнение. Всичко зависи от конкретната ситуация. Но ако конфликтите и напрежението в отношенията са много рядко явление, много по-малка е вероятността да бъде излъгано вашето доверие. Затова постоянно ТЪРСЕТЕ, как да подобрявате и хармонизирате отношенията си. Не се оставяйте на ежедневния навик.
Тъй като тъмните сили са имали възможност да въздействат върху човечеството в продължение на много години, не са пропуснали и семейните отношения. Най-сполучливия им опит да внесат дисхармония в отношенията между мъжете и жените е феминизма – „демократичната“ уловка за равноправието на половете. Уловката е основана на даденото от Бога равноправие на всичките му деца, а дисхармонията се получава от опита да се уеднаквят две напълно различни енергии: мъжките и женските. Бог залага свойствата на енергиите, които да определят правилата на играта, т.е. свойствата на енергиите определят взаимодействията и съответните резултати. Да се уеднаквяват свойствата на енергиите означава, да се намалява тяхното взаимодействие и да не може да се твори чрез тях, т.е. да не се получат очакваните от Бог резултати. И тук проблема не е в тъмните сили, а в нас, защото изкривяваме Божествените закони.
Във всеки човек има и мъжки, и женски енергии, като при мъжете, естествено, преобладават мъжките, а при жените, съответно, женските енергии. Съотношението на двата вида енергии е индивидуално при всеки един човек и се определя от резултатите, които би искал да постигне в това въплъщение. Противно на съществуващото мнение, че хармония може да се получи само при равни количества мъжки и женски енергии (дори равните количества не са гаранция за вътрешна хармония), хармония в самия себе си може да се получи при всякакво съотношение на двете енергии. Хармония се получава от приемането правилата на играта (Божествените закони), а дисхармония от опитите ни да ги променим.
Основното свойство на мъжката енергия е творчеството, т.е. промяна на околния свят. А за да е възможна тази промяна, основни аспекти на мъжката енергия са волята/силата, агресията. Основното свойство на женската енергия е разрушението, затова в никакъв случай не трябва да се съчетава с агресията. Затова, още от древни времена, жената е трябвало да бъде мека и търпелива, за да не прекалява с разрушението. Основен аспект на женската енергия е постоянството.
Не бързайте да се възмущавате. Това, което твори мъжката енергия, не винаги е сполучливо, и затова несполучливото трябва да бъде разрушено, за да има енергия за ново творчество. Затова женската енергия не е по-малко важна от мъжката.
Свойствата на женската енергия са подобни на водата – меки и неагресивни, но подобно на морския прибой, със своето постоянство, разрушава и най-твърдите скали. Твърдостта на сътвореното от мъжката енергия се определя от хармонията, т.е. колкото нещо сътворено е по-хармонично, толкова е по-трайно и обратното.
Изхождайки от основните свойства на енергиите, можем да си представим енергийните взаимодействия между половете и техните резултати. Но има едно много важно уточнение (правило в играта, определено от Бог) – хармоничното взаимодействие на мъжката и женската енергия предизвикват резонанс, който увеличава сумарната енергия десетки пъти. Това много важно условие е в основата на всяка човешка дейност – независимо дали е на мъж или на жена, вътрешната хармония създава силата и ефективността на всеки един резултат. При отделния индивид трудно се наблюдава вътрешната хармония, за да се съпостави с резултатите на усилията му, но при колективите се забелязва лесно (независимо да ли са двама, трима и т.н. участници, независимо дали са приятели, семейство, колектив). Популярния израз: “Зад всеки гениален мъж, стои една гениална жена“ е напълно верен, с едно много важно уточнение: в масовото съзнание битува мнението, че жената казва на мъжа, какво да прави (приказката за врата и главата), но такава хармония е невъзможна и това се наблюдава постоянно в повечето семейни отношения. Ако мъжката енергия в мъжа не е потисната, то е нормално, той да е твореца, водещия. За да се получи хармонична двойка, жената трябва да признае и приеме като нормални свойствата на мъжката енергия, да осъзнае, че собствената й мъжка енергия е по-слаба и следователно, по-малко продуктивна и да се довери и подкрепи безусловно партньора си. Само с доверие и безусловна вяра може да се получи резонанс в обединените енергии и мъжът да твори като гений.
В основата на всички магии е също този резонанс на мъжките и женските енергии, затова, ако искате да работите в това направление, трябва сериозно да се погрижите за хармония между мъжките и женските енергии/между разума и чувствата.
Какво се получава на практика, следствие действието на вируса в масовото съзнание, наречен „равноправие на половете“. Всички го наблюдавате постоянно – всички се стремят да изравнят мъжките и женските енергии. И като резултат наблюдаваме все повече мъже с потисната мъжка енергия, които повече се държат като жени – слаби, нерешителни и поради това с ограничени способности за творчество. И все повече „мъжки момичета“, които би трябвало да са по-творческо продуктивни, но вместо това обединяват мъжката сила/воля с женската разрушителност и покрай тях има всичко друго, но не и хармония.
Разбира се, жената също има правото да твори, но трябва да е наясно с рисковете, които поема. Има типично женско творчество, което не активизира мъжки енергии, например, ума, а използват вдъхновението/интуицията, която е типично женска енергия (рисуване, актьорско майсторство, музика). Но всяко използване на воля и агресия от нейна страна, усилва мъжката й енергия и при постоянно активизиране води до натрупване и трайни промени в психиката и поведението. Започва да изпитва честа потребност от външна женска енергия, да търси общуване/енергообмен с по-женствените си приятелки. Особено това се забелязва при много активните творчески жени, ръководителки с голяма отговорност, изявени спортистки, участващи във военни действия и често активизиращи агресията си, в затворничките, които се борят за надмощие над останалите, в активистките за гендерно равноправие. Тогава често се стига и до хомосексуални отношения, за да има поне някаква елементарна енергийна хармония. Абсолютно същото се отнася и за мъжете, но огледално обърнато.
Разбира се, изравняването на мъжките и женските енергии също е възможно като еволюционен вариант – води до хермафродизъм – индивиди едновременно с двете полови функции. Съществуват и такива цивилизации. Но поради изравняването на мъжката и женската енергия, енергийното привличане е много по-слабо и трябва съзнателно да се търси и постига. Съответно, обединените хармонични енергии са много по-слаби, съответно и резултатите са такива. Същевременно виждаме, че много стари цивилизации са запазили половата диференциация и много успешно я използват. Затова, дайте си сметка за плюсовете и минусите на всяка система и си направете избора – предполагам, ще имате избор, към кой тип цивилизация да се присъедините. Решавайте, какви искате да бъдете: мъж, жена или едновременно и двете.
Повече по темата в Алтернативи
Създадено: 21/02/2006 • 11:37
Обновено : 13/03/2006 • 12:43
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 35539 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
, благодаря на себе си че открих този сайт.Много бих се радвала ако видя и една тема за раздялата,защото тялото си би излекувал,а душата?
Поздрави за прекрасния сайт.
Коментар №7 |
Ivada 13/08/2008 • 17:12 |
Тази статия, както и статията за любовта бяха наистина целебни за мене! Благодаря!Семейните отношения наистина включват решаването на много конфликти. Най-трудният за мен беше да си върна доверието в партньора ми. Не съм от хората, които прибягват до отмъщението като реакция на случилото се, нито тая злоба в сърцето си. По скоро в мен се загнезди болката от случилото се и недоверието. Убедена съм, че благодарение на тях проблемът и до днес не е решен.Моля, за отговора Ви – какви са стъпките, за да си върна доврието в партньора. Мисля, че вече знам, но все пак ще се радвам да ми отговорите конкретно на въпроса. Благодаря предварително!ПРОСТЕТЕ МУ!!! |
|
Коментар №6 |
daniela 08/01/2008 • 08:24 |
|
|
Коментар №5 |
TT 12/10/2007 • 17:28 |
Много интересни разсъждения 🙂И аз самата възприемам брака като следващата стъпка от развитието на човека. Само се чудя защо много хора се дърпат от тази крачка, а някой цял живот не се усмеляват и да я направят. Всички сме чували за „старите моми“ – какъв ли е проблема при тях се питам аз. Също и „вечните ергени“ – възможно ли е да са се наплашили чак толкова, че да бягат от жените цял живот. |
|
Коментар №4 |
Desi 19/04/2006 • 14:06 |
А какво се прави в случаите, когато единия се старае по всякакъв начин и напредва/ или поне си мисли, че напредва/ в усъвършенстването си, а партньорът си живее както до сега и не го интересуват разните му там философии? Не става ли така, че единия се товари да става „Човек“, пък другия нищо не разбира и грам не се променя?Въпросът звучи детински, но мен ме вълнува. Проблемът „взел-дал“ е сериозен и много хора се тормозят под натиска му.Благодаря предварително за отговора.Запаси се с търпение. Имай доверие на Бог, Той не ви е събрал случайно. Съвместния живот е активна размяна на енергии, така че дори да ти се струват безрезултатни опитите ти, твоите мисли оказват своето въздействие. Най-добре е да не оказваш никакъв натиск – постепенно всичко ще си отиде на мястото. И престани да се вълнуваш от този въпрос, така нещата ще потръгнат по-бързо. |
|
Коментар №3 |
IvanLazarov 17/04/2006 • 23:54 |
Razbira se, 4e e nasilie,ne sum si i pomislql nito kazval obratnoto! Prosto vuv vashiq otgovor mi se stori che akcentirate tochno na tozi vid, a imenno fozocheskoto nasilie. Ne mi se iska v tozi razkoshen sait da obru6tame vsi4ko na kavga.Ako imate nqkakuv adekvaten otgovor 6te se radvam da go chuq,za6toto moq vupros e iskren i nai-malkoto ,koeto tursq tova e spora, men me interesuva istinata!На въпроса ви вече съм отговорил, но ако нещо не ви удовлетворява, уточнете какво. |
|
Коментар №2 |
IvanLazarov 17/04/2006 • 12:23 |
Драги ми приятелю!Моят въпрос нямаше за цел да разбере дали наистина, зад един силен мъж седи една още по-силна жена като физическо или насилствено състояние, а по-скоро от психологическа гледна точка използвах думата „силен“, като душевност и емоции. Колкото до компромисите съм абсолютно съгласен, че трябва да ги има и от двете страни, че трябва да се търси златната среда, че нали затова се казва, че семейството е една висша форма на доверие, висша форма на взаимоотношения въобще 🙂 Надявам се този път въпросът ми да е по-ясно зададенА вие защо решихте, че аз говоря за физическо насилие или, например, психическата манипулация според вас не е насилие? |
|
Коментар №1 |
IvanLazarov 13/04/2006 • 18:32 |
Iskreno me razvulnuva statiqta, opredeleno zapochvam da gledam na jivota s drugi ochi,no imam edin vupros i 6te se radvam da mi otgovorite – a ne e li vqrno che zad vseki edin maj ,stoi edna o6te po-silna jenaНе, не съм съгласен. Силата, насилието никога не са допринесли за нещо положително. По-скоро би трябвало да се каже „разумна, съобразителна жена“, но това се отнася за всички хора. Когато един човек не се оставя на емоциите да го водят за носа, когато познава човешката психика и конкретно своя партньор, той постъпва гъвкаво – понякога прилага натиск, често отстъпва и търси компромисно решение. Така всеки в семейството се чувства комфортно и реализиран, не е манипулиран и използван. И това е винаги, когато се подхожда разумно към проблемите, а не ги решава гордостта. |
|
Последни коментари
- за Боц! Или защо българинът не ще да се набоцка
- за 3 април
- за ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
- за 3 март
- за 28 февруари
- за 28 февруари
- за 28 февруари
- за Предстоящият век на Водолея и възходящото женско христосъзнание
- за Майка ми не иска да се ваксинира. А е лекарка
- за 21 януари
- за 13 януари
- за Близо 30% от преболедувалите COVID-19 в Англия – пак хоспитализирани
- за За да не се случи всичко това
- за За да не се случи всичко това
- за 2 януари
- за Ченълинг-прогноза за 2021 година
- за 29 декември
- за Препятствия по пътя към прехода
- за 4 декември
- за 16 ноември
- за 16 ноември
- за 16 ноември
- за Искат Борисов да върне гимназистите в клас
- за Искат Борисов да върне гимназистите в клас
- за 17 октомври
- за 17 октомври
- за ЗА ВЪТРЕШНИТЕ ОРИЕНТИРИ
- за 27 август
- за Презареждане на матрицата
- за 22 август
- за 20 симптома на духовно пробуждане
- за ЗА ТЕКУЩАТА СИТУАЦИЯ – август 2020
- за 5 август
- за Вече ме е срам, да се нарека българин…
- за 1 август
- за 22 юли
- за Защо лекарският съюз мери с двоен аршин?
- за Етапи на духовното развитие
- за ЗА ЦЕНЗУРАТА НА ВИСШИЯ АЗ
- за Не си такава
- за ЗА ТЕКУЩАТА СИТУАЦИЯ – юли 2020
- за Ограниченията на личния живот са противоконституционни
- за Неустоимо кафява оферта
- за 18 май