Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6055739
Users Today : 573
This Month : 15346
This Year : 86264
Views Today : 5890
Who's Online : 11
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Хумор

Как изглежда професионалният депутат

Как изглежда професионалният депутат


Новата песен е, че видите ли този парламент изобилства с непрофесионалисти.
Момент! Как изглежда професионалния депутат? И още по-момент! Депутат професия ли е?
Нека си спомним колко позор изтече от парламента в последните години. То не бяха лъжи, увъртания, смяна на позиции, смяна на твърди позиции, смяна на парламентарни групи, подмяна на абсолютно всичко. И всичко това, разбира се, професионално поднесено.
Професионално ли е едни и същи муцуни да търкат банките и в ляво и в дясно, че и в средата в различните парламенти?
Професионално ли е да си сменяш убежденията си?
Убеден съм, че не ни трябват професионални политици. Трябват ни честни хора. Хора със съвест. Хора със срам.
Това че си бил партиен тулуп двадесет години и си майстор в увъртанията, хватките и парламентарните врътки не те прави желан. Прави те професионален манипулатор и нагаждач без срам. Това, че професионално ваканцуваш, професионално владееш дуплики на трипликите, които дори не са и реплики, професионално крепиш кворума още повече. Също така профи ли си, когато гласуваш с над двадесет и пет карти, когато си изтеглил късата клечка и трябва да си дежурен да кибичиш в парламента за да гласуваш.
Това че познаваш лично и по име двадесетина мисирки
от политическия сектор на разни медии, с които преди това съвсем професионално си се разбрал какво точно ще те питат също ли е професионално. Може да е професионално и повтарянето на опорни текстове до състояние на травматичен ларингит. Или пък професионално е да си ходиш със служебната лимузина до вилата от четвъртък до вторник (дълъг уикенд) за да поплуваш в басейна, дето си го направил с остатъка от една поръчка с едни хора.
Толкова за професионалистите.
Не мислете, че непрофесионалистите ще се сринат в очите на хората защото ще попадат в професионални капани. А такива ще има. Ще бъдат разтакавани процесуално и ще бъдат ловени като мухи в с разни безсмислени параграфи. Уви не! Защото хората, тези обикновените, които по време на избори наричате гласоподаватели, а в останалото време – дебили, искат да усетят честност и справедливост. Но не да ги видят написани на олющените плакати от последните избори, а наистина. Да ги почувстват.
По тези причини хич, ама хич не ме интересува че в парламента има непрофесионалисти. Защото единственото нещо, което ме интересува е непрофесионалистите да бъдат честни, със съвест и със срам.
На този етап това е достатъчно.

Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/657724

Свине, вечно ли искате да живеете?

Свине, вечно ли искате да живеете?

13 април 2021 13:26

Свине, вечно ли искате да живеете?

Когато някой алчен и забравил се иска нещо, той го иска брутално.
С този въпрос се е обърнал пруският крал Фридрих Велики към войниците си преди битката при Лойтен. Годината е 1757.

На пръв поглед е доста обидно да те псуват секунди преди да те убият. Но свинете не се обиждат. Свинете имали семейства, майки, деца… Свинете били на работа. Предлагали услугата смърт срещу жалък живот. Спечелили битката. Доста от тях умрели. Но така се полага на свинете. Когато свиеш уши и приемеш, че си свиня и то секунди преди да дадеш живота си за нечия чужда алчна кауза, значи наистина си свиня.
Колкото до Фридрих, той не бил филантроп, а искал да превземе Силезия. И успял. От това Фридрих станал по-богат и по-известен. Дори Велик. А свинете умрели. И добре постъпили.

Нека се върнем в наши дни и в нашия си живот.

Сделката е същата – живот срещу мизерно съществуване. Няма Силезия. Ресурсът за усвояване е друг. Фридрих е заместен от една кафява многолика маса, наречена политически елит. Този елит те карат да си даваш живота за някаква кауза. Нека илюзорно наречем каузата стабилност, държавност и евроинтегритет. Та, ако си даваш живота, защото тридесет години от живота, прекарани в лутане в лабиринта на демокрацията, си е цял живот. И ако излезем в края на този живот бедни, без шанс за достойнство на родителите ни, без бъдеще за децата ни. Със съсипана здравна система, без пари за пенсии. Без селско стопанство, унищожена индустрия, но с кредити, санкции, данъци и цени, за които половината европейци биха се самозапалили?

Не е ли по-добре да ни убият за половин час и да не се мъчим?

Чудя се, дали Фридрих щеше да бъде велик, ако след блестящото му обращение собствените му войници не са му потрошили великата кратуна. Но това не се е случило. И в наши дни не се случва.
Забележителното е, че независимо дали отиват на бързо или бавно заколение, свинете са свине.
Те са покорни, търсят да намерят ласка в ръката на убиеца си и кой знае какви идиотски мисли им минават през главите. Да кажем мисли за просперитет, за светло бъдеще, за изпълнен дълг… Но свинския мозък, пък и човешкият, са така устроени, че не искат да видят истината. За някой ти си свиня, а свинята в края на историята трябва да умре без да види и една монета от Силезия.
Затова, свине, ако ви предлагат да умрете – моля, умирайте. Ако не ви харесва, пътят е само един – престанете да бъдете свине.

София. 2021г.  В битката, в която участваме до този момент умряха над два милиона.

Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/656576

Къде отидоха мигрантите?

Къде отидоха мигрантите?

Помните ли мигрантите? Имаше такива. Сипеха се на талази през южните ни граници. Нямам представа какво точно стана но изчезнаха. Изпариха се. Някакви си милиони хора, пощръклели да влизат в Европа по неведоми причини се стопиха. Почти беше заприличало на война, ама някак се размина.
Войната с климата също нещо не се получава.
И с Грета Тумберг не се получи. Уж малко момиченце, ама някак полудяло. Нищо мило и детско в него. Хората, вместо да и съчувстват, започнаха да й се подиграват. А толкова я лансираха. Само парфюм с нейното име няма, ама скоро може и да проима.
Имаше и една нефелна война с джендърите. То с тях каква друга да е? Трети пол, пети пол. Дрън-дрън глупости. И там нищо не се получи. Хората се ядосват, дразнят и отказват да бъдат родител едно и родител две.
Войната с тероризма до някъде успя, ама само до някъде. Американците се докараха до перманентна истерия, това им даде повод да съборят десетина арабски правителства, образуваха на тяхно място някаква гадна спойка, която най-точно може да се нарече демократична анархия. В суматохата – яко гепене на нефт и дотам.
Имаме и финансова война.
Планетата ни дължи бемтитрилионите долари. На кого, обаче планетата не казва. Важното е, че сме длъжници и скоро ще останем без покриви над главите си. Но и тогава планетата няма да се отърве от дълговете си (сигурно дължим пари на Марс) защото ще има няколко финансови хватки, които ще неутрализират всеки опит за щастлив край. Ще видите.
Сега сме в последната война – коронавирусната.
Даваме жертви наистина. Кой я изтърва тази гад, няма да се разбере. Резултатът е, че една година сме във водовъртеж. Бичим локдауни, бодем се с ваксини, постоянно се появяват лекарства, които биват отхвърлени от официалните институции. И ситуацията не се променя. Ама хич. Преди година се шегувах със седмата вълна, ама сега не ми е до шеги. Направо си я виждам. Въобще политико-икономическа-медицинска кочина. Точно като на война.
Не искам да ви пълня главите с глупости, но от двадесет години някой надлежно и упорито все ни вкарва във войни. Климатична, екологична, с тероризма, финансова, расова, пандемия… Хич не ми се мисли за следващата война. Ама хич.

Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/654054

Ковидиоти срещу Антиваксъри

Ковидиоти срещу Антиваксъри


Мачът Ковидиоти срещу Антиваксъри предстои. Тъжен мач без победител.
Нека приемем, че един ден малоумието ще победи и всички ще станем еднакви. Еднакви като роботи. Сиви роботи. Всеки от нас ще следва заложената му програма, и като си изчерпи ресурса, ще бъде освободен. Да. Не ви ли звучи симпатично? Без живот и смърт, а с усвоим ресурс и освобождаване. Но до тогава…
Трябва да минем през етапа на дехуманизацията. Да се намразим такива, каквито сме – несъвършени и чупливи. А за да се намразим, трябва да станем страхливи. Не като зайци, което се страхуват от лисицата, а страхливи като хора, които се страхуват един от друг.
Ами постижимо е. Направо си е тренд. Дори е препоръчително, да не кажа задължително.
И аз не съм по назад. Ужасен съм.
Ужасява ме разделението на хората на Ковидиоти и Антиваксъри.
Ей така, с лека ръка едните определят другите като ковидиоти или антиваксъри. Нещо като агитки на отбори. Но най-лошото е, че щеш-нещеш ако си отвориш устата по темата те зачисляват или в агитката на ковидиотите или на антиваксърите. Тук място за мисъл няма. Има упреци и злоба. Бяло и черно.
Всъщност и двете агитки имат своите аргументи. Ковидиотите получават оргазъм при споменаването на локдаун. Намират го за спасение. Намират всякакви правителствени репресии и безумия за редни. В техните очи антиваксърите се държат като стадо самоубийци. По-лошо – самоубийци, които ще убият и тях.
Антиваксърите пък имат нетърпимост към рестрикциите. Намират ги за безсмислени и определят ковидиотите като промити мозъци, вестители на нов световен ред, в който всеки без маска трябва да се беси на улицата.
Но замисляйки се, техните страхове са породени от едно и също нещо. И двата вида искат сигурност. Едните искат сигурността, която им се предлага. Официалната сигурност. Другите искат сигурността, но лишена от официалните лампази, защото за тях това не е сигурност а поредната манипулация. Антиваксърите не вярват в думите на никакъв щаб, министър или ако щеш председател.
Не вярват в безопасността на ваксините
и са прави, защото и самите производители не вярват в тази безопасност. Иначе нямаше да се подписват тези съгласия.
Ох, някой подписвал ли се е, когато са му били тетанус? Или ваксина против коклюш? Така де. Недоверието е оправдано. Освен това лъжите от тази посока текоха като река през последната година.
Противопоставянето е жестоко. Стръвно. Започва да е грозно. Никой няма да победи. Никой няма да получи спокойствието си. И така, докато станем роботи. Сиви и еднакви. Без право на мнение, без притежания, без страхове, без…
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/652690

Мерките са хубаво нещо. Глупавите мерки не

Мерките са хубаво нещо. Глупавите мерки не


Така. Ако ще се затваря, моля, да е всичко. Да е напълно и всеотдайно затваряне. Пък тогава да видим. Не избирателно, не по отрасли, не по наши хора или обем на капитала. Малките квартални магазинчета не са по-заразни от супермаркетите. Дори бих казал, че е обратното.
Банките не са по-малко заразни от фитнесите. Ресторантите в хотелите от клетите ресторанти, които си нямат хотел.
И, мама му стара, вирусът не приключва работния си ден в 22 часа. Това е защото е много малък, много са му малки очичките и не вижда хубаво циферблата.
А ако на някой умник му хрумне отново да затвори парковете, да си знае че прилагателното „умник“ не му приляга.
Нека най-накрая се реши – Маските да са маски. С минимална пропускливост. Нещо, което трябваше да се нареди преди година все още се тресе в зоната на компромиса. Дали е маска, шалче, кърпичка, ковьорче или част от перде – няма значение. Важното е да се спазва ритуала. Ама на вирусите от ритуали не се вълнуват. Те минават там където могат и не минават там където не могат и толкова.
Медиците да престанат да се държат като фелдфебели
и да ни проверяват за закопчано телено копче (ходилите в казармата ще ме разберат). Нека се напънат и да дадат ясен отговор на въпросите, какво представлява тази болест, как протича, какво се случва и какво трябва да се прави. Ясен и подробен. Нека превенцията се насочи в тази посока. Защото нещата изглеждат значително по-добре, когато при първи симптоми се предприеме адекватно и интензивно лечение. Да не се чака някой да нацъфти с усложнения, за да му се обърне внимание и да пълни черните статистики.
Не знам що за мярка е ежечасната сводка за умрелите, но това не пречи на вирусната зараза.
Само хората стават невротични, уплашени и в страховете си губят логиката.
Що за мода е математици (някои от тях пишман) да обикалят телевизиите и да изразяват компетентно мнение по теми извън математиката? Ако медицината беше математика нямаше да се нарича медицина, а математика. Нека припомня, че математическия модел на СЗО от 2000г. за мултирезистентната туберкулоза беше, че до 2020г. туберкулоза в световен мащаб ще мултирезистентна. Е, не е вярно. Времето показа, че въпреки точните числа математиката и реалността не се покриват.
Мерките са хубаво нещо. Глупавите – не.

Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/651572

Автоматична крава с два педала

Автоматична крава с два педала

Автоматичната крава дава автоматично мляко. Дава го автоматично, разбира се.

Млякото не става за пиене, нито за готвене, нито за нищо. Обаче е мляко, защото има сертификат за такова. Законно мляко, така да се каже. В млякото има и други неща, но те са упоменати с буквата Е, за да е ясно на драгия потребител какво пие. Когато драгият потребител нахитрее (ах, този хитрец ниеден) и започне да ходи с листче с Е-та в магазина, собственикът на автоматичната крава сменя цифричките с други цифрички или със сложни наименования, с които може да разплаче старши научен сътрудник в катедрата по органична химия от БАН. Като казах БАН – от там нямат мнение. Там се занимават с наука, а не с мляко.
Автоматичната крава всъщност не е крава, а е лаборатория.
Тя не пасе трева, а хаби ток. За нея не се грижат животновъди, а инженери и химици. Обслужва я мениджър. Ако автоматичната крава не е на печалба, се затваря и се отваря нова, с подобрени показатели. Имам предвид икономически показатели.
Млякото на автоматичната крава не е пригодено да изхранва теленца, пък било те и автоматични. То е предназначено за консуматори, които галено се наричат потребители.

Млякото от автоматични крави е широко рекламирано. В цената му е калкулирана цената на рекламната кампания, така че може да се каже, че потребителят консумира реклама. В това няма нищо незаконно но пък е доста перверзно. Само където е малко нечовешко. Но и това е наред, предвид, че живеем в такова време и трябва да свикваме с липсата на човешки неща.
Автоматичната крава изяде тревата на истинската крава.
След тревата изяде и парите и живота на животновъдите. От онези старите, архаичните, които вместо автоматични животни отглеждат истински. Накрая посяга и към нашия. За да не сме нервни в тази ситуация, автоматичната крава прави ходове в правилната посока – става био. За целта се сдобива със сертификат от една лаборатория със сложно име, която е много добра в издаването на сертификати за пари.
Собствениците на автоматичната крава работят по въпроса да забранят със закон морално остарялото и дори опасно мляко от натурални крави. Пречи им на бизнеса и скоро ще успеят. После е лесно.
А вие, докато консумирате автоматичното био мляко се притеснявате, че ще се убодете с някаква ваксина с не дотам ясно действие.
Толкова за кравите и хората.
А двата педала ги намесвам, защото автоматичните крави се управляват от педали, бутончета, а и са задължителен елемент, предвид съвременните ни разбирания за нормално. Технологичен тренд, какво да правиш.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/649057

Официален списък на лошите късмети в България

Официален списък на лошите късмети в България

1. Да те убие ток на улицата. Ей така! Както си вървиш.
2. Да ти падне балкон върху главата. Също ей така.
3. Да те убие някой просто така. Човещина.
4. Да те сгази кола на пешеходна пътека. Отново човещина. Бързал човекът.
5. Да умреш пред болницата. Поне ще си на територията на болничното заведение.
6. Да се разболееш от ковид. Че то друго има ли?
7. Да си лекар. Гадове!
8. Да се разболееш от нещо различно от Ковид 19.
Или тъй нареченият недоказан ковид.
9. Да си купиш развалена храна от магазина. Ми така е като пазарувате тоооолкова бавно.
10. Да ти се строши метрото на втората седмица. Случва се по веднъж на всеки трети лъч.
11. Да ти ремонтира общината центъра на града. За да е по-хубаво!
12. Да не ти дадат пари за помощи. Здрав човек, пък помощи му се дощели.
13. Да ти застроят морето. Че то да не е само твое? То вече е частно.
14. Да те срещне кортеж на НСО на магистралата. Кво ревеш. Нали имаш гражданска застраховка? Или нямаш? А?
15. Да ти изсекат дърветата в планината. Не всичките, а само на тези, на които не им е там мястото. Тоест – на всичките.
16. Да ти купят бетонни тулупи по десет бона и да ти ги пробутат за пейки. Ти какво? На гъзар ли се правиш? Да не искаш пейки по двадесет бона щото има и такива…
17. Да си имаш неработещ градски кенеф за половин милион лева. Може и да не работи, но вътре стават страхотни селфита.
18. Да не ти почистят улицата от сняг.
Не реви. Ето, след месец-два идва пролетта.
19. Да ти оберат апартамента. Ако оберат и на комшията не боли толкова.
20. Да си в епицентъра на битова кражба. Тоест да живееш на село.
21. Да имаш смелостта да кажеш думата циганин. Ето, аз я нямам, затова винаги казвам Ром. И като синоними използвам Ромул, Рем и дори Цицерон.
22. Да те съдят наследниците на Хайтов. Само да те барнат, кьорав лев няма да ти остане.
23. Да те съдят въобще. Бягай от справедливостта. Скъпо е.
24. Да трябва да запишеш детето си на детска градина. Да си мислил преди да правиш деца.
25. Да те хванат без маска.
За по-отдадените на религиозното течение „Ковид 19“ това не важи.
26. Да те управляват идиоти. Не че има такива. Говорим хипотетично.
27. Да гласуваш за същите идиоти, защото няма за кого другиго. Това е невъзможно. На избори се явяват само и единствено стойностни хора, които искат да бъдат официални представители на обществото.
28. Да разбереш, че си съкратен от работа и някой идиот от гореописаните да ти обяснява, че на петдесет години е добре да се преквалифицираш. Ми какво толкова? Човек се учи докато е жив.
29. Да обясняваш на детето си какво е джендър. Ще обясняваш. Ако не обясниш ти има кой. Погрижили са се.
30. Да обясняваш на жена ти защо заплатата ти е такава. То и за пишк@та е същото, ама за заплатата е по-гадно.
31. Да обясняваш на колекторска фирма, че нямаш пари. Нямаш-нямаш, ама все нещо ще падне като те изтупат.
32. Да обясняваш на съдия изпълнител, че това ти е единственото жилище. А колибата на шаро? Тя какво е?
33. Да се обясняваш защо въобще си жив. Няма да се плашиш. Щом се обясняваш – жив си!
Е те така!
За не разбралите – това е един позитивен списък, в който думата „Да“ е използвана цели тридесет и три пъти (дори може и повече). От което се прави извода, че ние сме първенци в Европа по позитивизъм.

Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/646470

За идиотите

За идиотите

02.02.2021 | 10:39

Много ми се ще всеки ден да излиза статистика за количеството идиоти. Само трябва да се направи тест, който да ги идентифицира (има такива) и да се следи бройката. Представете си само – ставате от сън, пускате компютъра и разбирате, че днес активните идиоти са, да кажем, 10 000. Хиляда са новооткритите, а двеста са излекуваните. Не ме питайте как се лекува идиотия. И някак разбираш в какво време живееш, каква е ситуацията и как трябва да се пазиш.

В метрото ти съобщават на всеки две минути да не общуваш с идиоти и ако усетиш най-малките признаци на идиотия да се обърнеш към здравните власти. Те нищо няма да направят, но ще те запишат в списъците си и така.
А за идиотското поведение на идиотите – СЗО да дава препоръки. Разбира се, идиотски препоръки. СЗО това си го може.

Идиотите винаги са съществували.

Когато са се домогвали до властта, историята ги е помнила с безумията им. Когато са били потискани, цивилизацията е била в подем.
Въпросът е как идиотите да се поддържат в разумни граници?
Най-силното оръжие не е образованието. Защото, един образован идиот, е в пъти по-опасен от необразования. Най-доброто оръжие е съпротивата срещу хроничната, подпрагова и неуморима идиотия.
Живеем в най-прогресивния обществен строй (поне така си въобразяваме, защото постоянно ни го напомнят от телевизора). Проблемът е, че този най-прогресивен строй вече е някак доста изроден. Уж хората сме равни, но с всеки неврон чувстваме, че не е така. Не е така и пред касата в магазина, и на опашката пред болницата. И никой да не смее да ми разправя, че това се дължи на мързел. Напротив. Най-успешното качество в този най-демократичен и човеколюбив строй е бруталността и тоталната липса на човещина.
Защото човещината не носи печалба.

Та въпросът е – Как да поддържаме количеството на идиотите под критичния минимум? Момент! А защо трябва идиотите да са малко? На демокрацията са нужни идиоти. Защото, дали си идиот или не, твоят глас е еднакво ценен. А когато си идиот можеш да си даваш гласа за най-идиотски каузи. Да бъдеш убеждаван във всякакви идиотии. Въобще, всеки идиот е патрон в пълнителя на демократичната картечница. Затова никакво ограничаване на идиотиите. Дори насърчаване. Все едно не виждаме точно това?
Съжалявам за примера, но темата е станала стандарт. Примерно, че във ваксината срещу ковид има чипове. На тази идиотия се връзват само най-големите идиоти, но това е достатъчно, за да отмести вниманието на народонаселението от някак по-малко екстравагантните, но и по-смислени въпроси.

Защо навсякъде се твърди, че имунитетът от ваксината е по-добър от естествения придобит след боледуване?
Защо се затварят едни обществени места и дума не се обелва за затварянето на други? Да не говорим за клетите холандци, които са се обзавели и с вечерен час. Все едно вирусът работи от девет до пет с обедна почивка. И защо медиите ни размазват от информация, която винаги е половинчата и изопачена? Все въпроси, въпроси, въпроси. А по телевизора старателно ни обясняват, че ваксината е без чипове. Обясняват ни го като на идиоти.
Както и да е. Явно цивилизацията ни е в подем на идиотите. От тук нататък ще се занимаваме с правата на мъжете да акат в женските тоалетни, на мъже да се надбягват с жени по състезателните писти (скоро всички медали в женските дисциплини ще бъдат събрани от дами с адамови ябълки). На жените да пикаят прави. И също така си създадохме новото нормално да ходим с маски. Поне хубавото на маските е, че не си виждаме физиономиите и някак да ни е по-малко срам от всичко това. Но скоро, когато идиотите станат повече, вече няма да е срамно.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/643840

За докторите по времето на модерната чума

За докторите по времето на модерната чума

Най-грубо и съвсем не прецизно, докторите могат да се разделят на три групи.
Първият тип доктори миришат на пари. Тях ги знаете. Ще ги видите в новините, преди новините, след новините в ексклузивни прекъсвания. Въобще, те са като торбалан, който може да изскочи от всеки тъмен ъгъл. Плашат и малките деца и родителите им. Те са облечени във власт, възможности и имат правото да издават заповеди, закони, разпоредби и т.н.
Хората предимно не им вярват. Каквото и да кажат миризмата им на пари е толкова силна, че се промъква през екрана на телевизора.
И не! Ако ги показват но десет пъти на ден, това не ги прави по-убедителни а по-неприятни.
Вторият тип доктори са уплашени. По принцип те вярват на СЗО и на песнопойките, идващи от чужбинско. Пощурели са от работа и са се нагледали на гадории. Губят критичност между реалност и пропаганда. Готови са да споделят напълно противоречащи си и не медицински факти и формулировки. Дълбоко в себе си хуманни, но объркани и уплашени. Жертва на почти едногодишното промиване на мозъци по всички медии.
Третият тип са критичните неформални – келеши. Навремето такива хора ги наричаха съпротива. Те изпитват съмнение във филантропията на бигфарма и едрия капитал. Съмняват се, че който и да е бизнес прави нещо за без пари и от остър пристъп на алтруизъм. Търсят отговори извън официално сведените от началниците им миришещи на пари. Пари в световен мащаб.

Имат наглостта да споделят мислите си и да задават въпроси.

Социалните медии ги гонят като християни през първи век от н.е. Търсят логика в действията на властите и в лечението на болестите. Мъчат се да дават смисъл на тоталната ментална чорба наречена ковид.
За съжаление живеем във време, в което логиката дразни и нарушава стандартите на общността, ако ме разбирате. Като резултат – тези доктори са и осмивани, мачкани и презирани. Ще добавя също – цензурирани, обявявани за ненормални, убийци и изроди, подиграващи се с най-жестоката пандемия, чумата на века. Никога не се допускат до научен диспут по медиите. Никога и за нищо на света.
Може и да звучи парадоксално, но болшинството хора вярват точно на тях. Чакат мнението им и се мъчат да се съобразяват със съветите им. Тази обратна връзка също е жестоко цензурирана, преиначавана и неглижирана. Що така?
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/642398

Пиши м@р и да си ходим

Пиши м@р и да си ходим

Има нещо тайнствено, почти граничещо с мистично в диванния телевизионер (Д.Т.). Той е като диванния футболист. Има задълбочено мнение, граничещо с детайлен анализ за всичко, което минава пред очите му, независимо дали е реклама за парочистачки или последните открития в квантовата физика. Д.Т. е видимо ленив, но бърз в анализите. Толкова бърз, че всичките му анализи могат да се сведат до лемата: „Пиши к@р и да си ходим“. (Ако се затруднявате с термина лема, пишете и на нея к@р и не се задълбочавайте.)
Д.Т. има един ден в годината, в който е бог. Това е неговата Сатурниада – (За да не пишете к@р и на Сатурниада, че много нецензурно става, ще обясня – Сатурниадите са древноримски празници, в който робите са преставали да бъдат роби.) Това е вечерта на 31-ви декември.
Д.Т. сяда в банкетната си зала, хваща телевизионния жезъл в ръка и започва като един съвременен Соломон
да сгромолясва тежки, но справедливи присъди по отношение на телевизионното съдържимо. Върти каналите и псуе. Псуе и е недоволен. Недоволен е и пие за да удави недоволството си. За да бъдем справедливи псуенето му до голяма степен е оправдано. Но той все едно забравя, че държи дистанционно, на което има и един червен бутон за изключване.
Но Д.Т. е парализиран пред телевизора. Все едно е мишка пред кобра. Не смее да изключи едноокото чудовище, а се оставя да бъде изяден. И на ум не му минава, че може да си пусне музика, каквато и да е. Или просто да си поговори с някой в стаята. Ако щете и равносметка на изминалата година да направи. Но не! Д.Т. зяпа, псуе и се гневи.
Каквото и да и да се пуснете по телевизора все ще е недоволен. Винаги ще има някой, които няма да е доволен, защото не са пуснали филм за нинджи (защото в неговото детство това са правели на Нова година). На друг хорото му ще е в повече, а трети ще е бесен, щото са поканили някой известен певец, за който има съмнение, че е спал с бившето му гадже ама тайно. И тя, мамицата и мръсна, не си е признала. Ще има такива на които им е старомодно, а на други – прекалено модерно и не вписващо се в българските традиции. И въобще оправия няма. И черната жлъч облива сърцето му. Дори зарята в чест и аз не знам на какво не отмива чернилката. А на другия ден се започва: „Каква е тази Татяна Лолова? Едно време какви татянилолови имаше? То не бяха Калоянчев, Парцалев и Мутафова. Като ти разкажат един виц и ти държи до следващата Нова година. а сега – само пари крадат. А ако не крадат са бездарници.“
Д.Т. е гневен или че новините са му много или че са му малко. Или че смешките са му тъпи или са му. още по-тъпи. А това с оня певец дето е нагащил любовта на живота му след един концерт през 91-ва в Пазарджик и затова му се е наложило да се ожени за сегашната си жена (ебати козата) и да има две деца (ебати идиотчитата) – направо нямам думи. Няма измислена ракия, която да попие тази мъка.
И така до Йордановден. После нещата се размиват, забравят и улягат до следващата Нова година.
Затова моето пожелание към вас е да имате мир. А ако искате да нямате – пишете м@р и да си ходим. Така де.
ЧНГ!
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/637660
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: