Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235282
Users Today : 2711
This Month : 83124
This Year : 373001
Views Today : 9220
Who's Online : 50

Хумор

Емил Йотовски – Кой ще скочи в пропастта

Емил Йотовски – Кой ще скочи в пропастта?

Европейският елит има нелеката задача да набута страните си във войната, като прати армия, но някак без да праща хора. Квантово ирационалната глупост, в която няма нищо квантово, е обзела почти всички лидери. В литературата това се нарича оксиморон. Във финансовата сфера – това се нарича добро финансово управление, пренасочващо парични потоци от болници към оръжейни заводи. В политиката бих го нарекъл действие, което поражда смърт.
Стоя и гледам вече трети ден, как клетите омотани в зависимости независими лидери умуват да се набутат във война, но без да се набутват. Като погледнете този цирк отдолу (защото ние сме долу) изглежда като редица ненормалници, които стоят на ръба на пропастта, нахъсват се взаимно за скок и периодично викат „хоп“ с надеждата някой да се излъже и да скочи. Но никой не скача. След това с полу гузни очи и въздишки насрочват симпозиуми, конференции и излизат от положението като бучат украински знамена на вече откровено неподходящи места. И така до следващия път.
Лошото е, че в редицата на идиотите сме и ние, и като че ли даваме сериозни знаци, че сме топ идиота в компанията, който наистина след поредното „хоп“ може да скочи в пропастта. И защо да не го направи, като тези които взимат решението за скок много добре знаят, че самите те ще бъдат защитени, децата им също, а и сигурно вече имат по една вила на едно по-топло място, където могат да се отдадат на доживотна почивка. Или са дали такова основание за изнудване, че нямат мърдане. Казват им скачай – и те скачат.
Въпросът е, как ние нежелаещите да скачаме в пропастта да се отървем? Как да излезем от тази определено пагубна за нас ситуация?
Тук вече не говорим за повишаване цени, инфлация или недоимък. Говорим за живот.
Ако се вгледаме в репортажите, които не се излъчват по официалните ни телевизии ще видим, че с ритници и псувни в последния момент не става. Виждаме как клетите украинци ги ловят като кокошки. Жени, момчета, възрастни, млади, болни, луди – всички. Товарят ги в микробуси и ги откарват към безследното им изчезване. Точно така. Украйна не отчита убити. Тя отчита безследно изчезнали, защото за тях не се налага да се плащат обезщетения. Нали схващате, че ако вземем да изпратим един влак българчета на заколение, ще ни ги върнат само по документи и то като безследно изчезнали? Или се съмнявате?
Също виждаме, че с референдум пак няма да стане. Референдумите вече дори не си дават труда да ги анулират. Просто ги хвърлят в кофата за боклук. Кауза „Майки, които искат да спасят децата си“ също не работи. Обещавам ви и, че и с извънредни избори няма нищо да се получи.
Остава ни да се трансформираме в нещо, което не подлежи на изпращане на фронт и безследно изчезване. Всички здравомислещи хора трябва да се замислят кой точно пол искат да придобият, но преди това да проверят дали съответния пол подлежи на мобилизация.
Не че и на това европейските елити няма да намерят цаката, но поне ще има няколко месеца, докато бюрократичната машина се пренастрои на режим „изключения при защитата на еднорозите, произхождащи от задния двор на Европа“.
Надявам се да съм ви помогнал. Успех на еднорозите!
https://fakti.bg/mnenia/860757-koi-shte-skochi-v-propastta

Емил Йотовски – От какво ни е страх

Емил Йотовски – От какво ни е страх?

Най-ценното на това да ни е страх е, че когато човек се страхува става безкритичен и лесно управляем. Ние трябва да сме лесно управляеми, защото иначе започваме да забелязваме несправедливостите и възникват революции.
Не е необходимо да си тесен специалист, за да осъзнаеш пошлостта на процеса, който ни облива. Достатъчно е да се огледаш и ще разбереш. Днес те плашат с ковид, утре с войната, а от следващата седмица трябва да започнеш да се страхуваш от мигрантите. Забравихме ги тези момчета.
Реално от мигрантите не е необходимо да ни е страх. Трябва да се притесняваме, че не можем да опазим някаква кирлива граница от няма и двеста и петдесет километра. Оградата пада, няма хора, БТР-ите пътуват на екскурзия в чужбина и няма намерение да се връщат. Това са все проблеми с прости решения. Място за страх няма. Но контролиращите тези процеси предпочитат да се държат като обезглавени хлебарки, които движат ритмично пипалата си и създава впечатление за живот. Неприятното е, че по напълно ненаучен, да не кажа невъзможен начин тези обезглавени хлебарки са се самообучили да поемат хранителни вещества по всякакъв начин. Дори и безконтактен. За да „опапкат положението“ нямат нужда от голяма уста, а от спокойствие. Спокойствието идва, когато нас, опапканите, ни е страх. Поради тази причина правителството и техните медии са се е превърнало в информбюро. Самоотвержено ни плаши и старателно премълчава истински страшните неща (Това е друга тема.)
Сигурно сте забелязали, че управляващите елити не ни осведомяват за техни предприети действия срещу проблемите, а за това че трябва да ни е страх. Те не искат да решават проблеми, защото проблемите раждат страх, страхът тишина, а тишината опапкване. Цели екипи, министерства, държави не реагират на определени дразнители, а само ги отчитат. При това по особено тревожен начин.
Решения обаче липсват. Дори и груби решения. Но така страхът ще намалее и ще остане място за някоя и друга критична мисъл. А мислите са вредни. Предполагам, скоро СЗО ще ги причислят към пандемиите и кой знае какво ще ни накарат да си инжектираме, че да оцелеем спрямо техните стандарти (това със стандартите ми е любимо.).
Технологията на страха предполага, че трябва да се страхуваме за събитията едно след друго. Страхът е като болката. Трудно може да те е страх от две неща едновременно. Винаги едното надделява. Затова по един страх на седмица е достатъчен. Да се плашим с повече от едно нещо е чист преразход на страхове.
https://fakti.bg/mnenia/856336-ot-kakvo-ni-e-strah

Писачите на смешки излизаме на протест

Писачите на смешки излизаме на протест, искаме забрана за чуждестранния интернет

Вдъхновени от последните събития в родината, че и в Европа, от синдиката на писачите на смешки и асоциацията на дървените философи излизаме с общо изявление и становище.
А именно, че ще излизаме да протестираме и ще протестираме до второ нарежда… за неопределено време, исках да кажа.
Ние също имаме загуба основно в печалбата и сме на загуба, но не можем да докажем с колко.
Знаем само, че новият Плейстейшън струва майка си и баща си, а държавата не прави нищо по въпроса. Ние считаме труда си за безсмислено важен… за неизчислимо важен, което ни кара да си повярваме, че можем да получим каквото си поискаме, когато си го поискаме.
Ето колегите от други развлекателни сектори, като парламента например, изкарват сериозни пари под, над и на масата, докато ние гледаме обявите за коли на старо до втръсване, след което си подновяваме картите за метрото с въздишка. Кое обуславя тази голяма ножица в доходите на тези сходни сектори?
Освен това смятаме за необходимо да получим субсидия от земеделското министерство; по линията на животновъдството.
След като се занимаваме по цял ден с политици, политически партии, политически „лидери“, пишем за тях и техния професионален живот, смятам, всички са съгласни, че можем да бъдем класифицирани именно като животновъди; защото как се нарича човек, който се занимава с тия, ако не животновъд?
Освен това ни харесва как държавата се отнася със земеделците. Те искат, тя дава. Те пак искат, тя пак дава. Това е втората (и май основната) причина да искаме да минем за земеделци.
Да не говорим, че доста повече приличаме на истински такива от тежкарите с бентлитата, дето имат мазоли по ръцете само от броене на кинти и си цапат обувките с кал, само когато на Малдивите е дъждовен сезон.
В частния сектор е тежко. Това трябва да се знае от всички. И макар повечето хора в тая държава всъщност да го знаят, щото и те работят в частния сектор, трябва да уточним, че нашата професия е по-важна от техните, съответно другите работници от частния сектор не могат да искат привилегиите, които ние искаме. Точка. Кое не е ясно?
Ако не почнем да получаваме субсидия, достатъчна поне за Плейстейшън, три седмици на Слънчака и три до пет големи уискита на ден, ще предприемем съответните мерки, които ще се изразят в построяване на неприлични фигури, направени от моливчета два-пъти-Бе, под формата на сексуални намеци пред Министерски съвет и парламента. А също ще помислим и за затваряне на некое по-близко кръстовище, да не ни се налага да ходиме много. То и без това, като кажем, че ще затваряме нещо и от МС вече ще са се съгласили с исканията ни – та да не се разкарваме много, щото не обичаме да се хàбим излишно.
Второто ни искане е да бъде забранен достъпът до интернета, дето идва извън България. Ми то знаете ли кво е там? Кой не го мързи, той не е седнал да пише и да казва смешки, и да се прави на интересен. Ми то хората предпочитат да гледат от международния интернет неща и да им се смеят, викат, че ние не ставаме за нищо. Така ли?!
Да се забрани!
Да се забрани и да видиме кон боб яде ли!
Как ще гледат и ще четат само нашите смешки тогава. Хубави—лоши, тва е. Друго няма. Защо може да има квоти за БГ музика по радиата, а да няма квоти за БГ смешки и дървени философи също? Да забранят Uber и да разрешат на такситата да си направят цените „една ръка, един крак и един бъбрек за километър пробег“ при минимален пробег от Люлин до летището, а на нас – нищо? Не мисля!
А и щом може да си пожелаваш на министрите, все едно са златна рибка, да спират вноса на чужди стоки и услуги, че да ти е готино на тебе и да си бичиш по колкото процента надценка си искаш на „продукцията“, защото и за нашата „продукция“ да не може?! Даже ще отидем още по-далеч. Ще поискаме да я направят задължителна. Ставаш, значи сутрин, и преди да си измиеш зъбите, прочиташ пет (цифром: 5) смешни тъпотии, написани от роден естествен интелект. И за петте да пуснеш пет лева през банката. Отделно – да се направи задължително банката да рекламира на сайтовете, дето ни публикуват смешките. Също така да се задължи и да ни отпуска заеми с отрицателна лихва, колкото повече ни дава, толкова повече да ни дължи. Също така да се направи задължително на хората и да им харесва, квото сме написали, да не мрънкат, че е тъпо и да не се оплакват, че ни писнà.
Щото иначе… протести, протести и пак протести.
Също така, да добавя, че си имаме ценоразпис за бъдещи протести по политически горещи месеци, преди и около избори, по празници, около ротация, с искания за конкретни оставки, може да поръчвате брой дни, брой протестиращи, цвят на облеклото и форма на протест, имаме хора, дето за някой лев правят безредици под формата на фалшиво пеене и замерване на полицията с пуканки.
Ако се сетиме за още нещо, ще се включиме утре пак, да чуете за нас, да не ни забравите. Ай със здраве!
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/827679#pollbox

Емил Йотовски – Овертон 21 век

Емил Йотовски – Овертон 21 век

Не се заблуждавайте, че животът на лъжата е кратък. Историята познава лъжи стари колкото човечеството. Лъжи, които са се превърнали в легенди. Лъжи, в които се кълнат нашите съвременници за да творят нови лъжи.
Ако утре се даде гласност на твърдението, че земята е плоска, защото някой някъде, който съществува само като теория на конспирацията, реши че плоскоземието ще обслужва някаква негова стратегия, само гледайте какво ще стане.
Стартът се дава по медиите, където някой почти на шега подхвърля, че земята е плоска. След седмица му опонира друг човек, който обяснява, че може и да не е плоска, но определено не е кръгла. Прилага и снимка.
За да започвате да чувате таза лъжа ежедневно е достатъчно в работата ви половината хора да обсъждат това твърдение и да допускат, че звучи интересно. Скоро ще видите, че има един-двама, които по техни си причини ще са убедени в гореказаното. Останалата колеги ще предпочетат да мълчат, за да не се карат, защото животът им и без това им е напрегнато. Следват приятелите ви, които да неглижират подобно твърдение и предпочитат да се хвалят с новите си телефони. Вече твърдението, че земята е плоска придобива легитимност.
Прозорецът на Овертон е отворен, а вие вече сте в капан.
Следва познатото – фактчекърите по свиша команда ще поставят под съмнение формата на земята и ще докажат по техен си начин, че тя въобще не е кръгла. Не след дълго по-лабилните хора започнат да заменят профилната си снимка с надпис: „Аз съм плосък!“ Това няма да ги направи по-устойчиви, но те още не го знаят.
Ще изпълзят вицове как на тази земя кръгли са само идиотите… Хахаха. И мемета за кръгли идиоти ще напъплят социалните мрежи. Карикатуристите ще започнат да рисуват карикатури на темата. За пореден път неталантливи, но пък коректно съобразени.
НПО-та ще започнат да поправят учебниците в училище в полза на плоскоземството. Да, преди това ще правят семинари в съседни страни по темата и НПО-тата ще поемат разходите по командировките на правилните служители в министерството, директорите на училища и склонните учители. Точно в този ред.
След не много време медиите ще започнат да квалифицират всеки, който е несъгласен с плоскоземието като антиземец. По неумните водещи ще прекалят с въпроса: „Ако сте антиземец, къде мислите че живеете?“ По-умните ще се придържат към курса, който няма да ги направи безработни.
Следва обединението. За по-голяма плътност плоскоземците се обединят с розовоземците или половоземците, което ще доведе, че всяко твърдение, че земята е кръгла ще ги обижда и следователно всяко различно мнение от правилното ще бъде трито. Някоя забравена партия ще приеме доктрината за плоскоземието с надежда да влезе в парламента. И ще влезе. На финала ще се създаде сглобка, която да промени конституцията и член първи да гласи: „Земята е плоска!“ и всяко различно мнение ще се разглежда като тероризъм и ще се преследва от закона.
Като компенсация за когнитивния шок по телевизора ще пуснат документален филм, как човекът паяк е забременял от железния човек и чакат да си родят железни паяци.
Ще ви питам тогава кое е истина?
https://fakti.bg/mnenia/853992-overton-21-vek

Емил Йотовски – Има ли къде да избягате

Емил Йотовски – Има ли къде да избягате?

Мислите ли, че ако децата ви знаят английски ще са в безопасност? Мислите ли, че като отлетят като лястовички на северозапад за да учат някакъв мениджмънт всичко за тях ще се нареди? Ще живеят в едно хубаво място извън времето, че защо не и извън пространството? Където всичко е толкова правилно, че дори снаха с пенис звучи дружелюбно.
Обясняват ни, че живеем в пазарен свят. Най-прогресивният обществен формат. Това е клише от преди 30 години. Днес от пазарния свят, който направи Запада силен, не е останало нищо. Цялата днешна икономика се движи от свръх едрия капитал и по неговите правила. Тоест – липса на правила. Инициативността е удавена от картелни споразумения. Дребният бизнес вече не съществува. Средният бере душа.
Обясняват ни, че сме средна класа. Вярваме им. Всъщност средна класа почти не остана. Знаем, че средната класа е гръбнакът на едно общество, но този гръбнак е напълно заменен. В момента гръбнакът на нашето общество са банките. Банките, от своя страна, нямат нужда от средна класа, защото средната класа е партньор. Партньорството намалява печалбата. Банките не се нуждаят от партньори. Достатъчно е да имат длъжници.
Днес, тъй-наречената средна класа не произвежда. Тези, които си въобразяват, че са средна класа обикновено са служители в големи компании и са напълно зависими от тях. Сделката е пари срещу съществуване. И гъделичкане, с твърдението за средната класа.
Страничните лостове за контрол, като подмяна на морала и умишленото затъпяване на нациите дори не предизвиква гневни реакции. Всичко е обвито в целофана на новото нормално, в което няма нищо ново, да не говорим нормално.
Това са все механизми, с които ни поддържат в пасивно-хипнотизирано състояние.
Европейският съюз всъщност не е съюз, а трапеза, на която по-едрите държави консумират по-слабите. Не си въобразявайте, че нашето изяждане ще бъде красиво. Ще хвърчат парчета месо навсякъде и докато берем душа, пропагандните рупори ще ни обясняват, че тече процес на приобщаване и това, което стърчи от нас, не са оглозгани кости, а някакви нови и трудно разбираеми за Ганя ценности. Само се вгледайте и ще забележите, че този процес вече тече.
Но с тяхното (разбирайте и нашето) изчезване този процес няма са се овладее и един ден този апетит ще доведе до самоизяждането на големите държави. Точно тези, в които си мислите, че децата ви ще са в безопасност.
Затова пак помислете. Има ли къде да избягате?
https://fakti.bg/mnenia/852156-ima-li-kade-da-izbagate

Иво Сиромахов: Приех да съм председател на СОС

Иво Сиромахов: Приех да съм председател на СОС! Крадене ще има за всички!

Уважаеми дами и господа, с особено вълнение ви съобщавам, че днес приех да стана председател на Столичния общински съвет.
Имам подкрепа от всички политически сили в лицето на г-н Делян Пеевски, да се свети името му. А и с общинските съветници ще се разберем – отсега им обещавам, че крадене ще има за всички.
Ето накратко моята управленска програма:
1. В София има твърде много улици с неподходящи имена. Веднага ще ги сменя с по-нормални, адекватни на днешната ситуация. Например улица „187-а“ в квартал „Обеля“ вече ще се казва улица „392-а“, а улица „216-а“ в „Гевгелийски“ ще се казва улица „541“а. Мисля, че тези улици заслужават такива достойни имена.

2. След всеки дъжд се убеждавам, че столицата ни има потенциал за воден транспорт (виж снимката по-долу). Защо да не я превърнем в една нова Венеция, с гондолите му, с делфините му, с китовете му и с каквото там ни е кеф?
За целта ще построя канал, който тръгва от кръговото в „Надежда“ (до блока на Силвето), оттам минава покрай Билата, минава по Северната тангента, хваща разклона за Чепинско шосе, оттам – по Резбарска през Враждебна, взема ляв завой на разклона с Христофор Колумб, спуска се под надлеза на Александър Малинов и излиза на Кръстова вада. По тоя канал денонощно ще се движат свръхзвукови моторници, управлявани от популярни лица от шоубизнеса – Диона, Андре Токев, Белослава и др.
Иво Сиромахов: Приех да съм председател на СОС! Крадене ще има за всички! – 2
3. След бутането на МОЧА в публичното пространство зейна огромна ниша. Хората вече нямат за какво да се карат. Затова ще построя нов паметник на съветската армия пред мола. Там се събират повече хора и ще е по-весело. В средата на мандата си ще съборя паметника, за да има за какво да се дърляте по фейсбуците и да не забелязвате колко крадем.
Това коментира във „Фейсбук“ Иво Сиромахов.
https://fakti.bg/mnenia/851429-ivo-siromahov-prieh-da-sam-predsedatel-na-sos-kradene-shte-ima-za-vsichki

Емил Йотовски – Националната ни памет е временно затворена

Емил Йотовски – Националната ни памет е временно затворена

Това става, когато световния мениджър е преценил, че на тази територия вече не са останали хора, а само потребители. Той знае как сe работи с потребители. Достатъчни са два черни петъка, една розова събота и имитиращи продукти на промоция. За потребители това е предостатъчно. Разни лиготии като национални символи и празници са ненужни, освен ако не се обвържат с покупки.
Забелязали ли сте как вече не се дискутира дали национален празник да бъде трети март или нещо друго? Оказа се, че този разговор е излишна рекламна кампания. Мениджърът реши – затваряме го тоя празник и толкова. Като начало, и за да няма потребителски скимтеж, ще го караме няколко години без символ и да видим какво ще се случи? Нека пророкувам – нищо.
Демократичния розов мениджър има максима: „Има празник – има проблем. Няма празник – няма проблем.“ Прав е!
Чували ли сте за вече непотребна история? Такава, която като стар тостер, който въпреки, че още работи трябва да се разкара, защото не се връзва цветово с кухнята. И на негово място да дойде чисто нов винтидж тостер-история, опакован в найлон и с инструкции за ползване на дванадесет езика. Без български, но на кой му пука, при положение че всички знаем чужди езици?
За по-любопитните ще разкажа и за технологията по изтриване на национален символ: Първо символът се огражда за безопасността на хората. После се допуска ненормалник с чук малко да го поблъска. Пускат се медиите, които трябва да обяснят, че това не е вандалски акт, а себеизразяване. Вижда се, че на лицето с акта нищо не му се случва, че дори става нещо като национален герой. Казано по новому – инфлуенсър. После следват по-сериозни заграждения под претекст, че се пази паметника от други инфлуенсъри. Появяват се случайни вандали с цветни спрейове. Изхарчват се много пари за почистване. Води се полемика какво е накарало хората да мразят символа. Накрая, за ваша безопасност, паметникът се демонтира, за да може да се пренесе на някое по-достъпно място. За ваше удобство, разбира се. Фирмата, която ще пренареди камъните ще е фирма с опит. Да кажем някоя, като тази която прережда през няколко месеца паветата в София.
Също така, за да не стои пространството необживяно на мястото на ремонтирания паметник ще се монтира мощен електрически вибратор, захранван от фотоволтаична станция, който по коледа ще изпълнява „джингъл белс“, а през останалото време „Боят настана“. Разбира се, и за изкуствен интелект ще има място. Той ще разказва на потребителите какво би станало ако турците бяха спечелили тази битка (няма да я назовавам, за да не обидя някоя общност) и ще обрисува една бъдеща България без да я има България. Вечер ще има и заря, но безшумна и невидима, за да не се шашкат домашните ни любимци.
В крайна сметка всичко това ще се окаже незаконно и паметникът ще се възстанови, но заради дупки в бюджета възстановката ще е от гипскартон, а лъвът ще е от дунапрен и без топки, за да се обезопаси обекта, пък и историята. Защото за какво са му на един съвременен лъв топки при положение, че ще е символ не на народ, а на неутрални потребители?
https://fakti.bg/mnenia/846432-nacionalnata-ni-pamet-e-vremenno-zatvorena

Емил Йотовски – Държавата като частно парти

Емил Йотовски – Държавата като частно парти

Ако не сте разбрали, държавата ни е частно парти.
Частно парти, на което ние, простосмъртните, не сме поканени.
Не сме поканени, но ще си платим куверта за партито на което така или иначе няма да присъстваме.
Няма да присъстваме, защото (ама че сме глупави) партито е частно.
Това, че сме глупави е още една причина да не сме поканени на партито. Другите причини са да не ядем и пием, защото колкото повече ядем и пием толкова яденето и пиенето ще намалява.
Децата ни също не са поканени на това парти. В най-добрия случай ще присъстват като помощен персонал, на който няма да се плати защото скоро ще се издаде закон, че помощния персонал е длъжен да обслужва частните партита. А вие, техните родители, най-много да се доредите до място, от което да гледате фойерверките в чест на новата конституция.
Хубавото на частното парти е, че се провежда на частна територия. Частната територия е охранявана от полиция. Полицията е почти на път да стане частна, но причината да не е такава е само неприятната подробност, че като стане частна някой частник ще трябва да плаща заплатите. А това с даването на пари е много досадно. Сега за охраната плащаме ние – непоканените на партито.
Хубавото на това частно парти е, че обикновените очи не могат да го зърнат. Така няма да видят колко отвратително е всичко. Как посредствеността пие до повръщане и после влачи за косата вашето бъдеще да му върти любов в кенефите. Няма да видите как алчността маже филии с черен хайвер осигурен от пенсионните фондове на вашите родители. Няма да видите и как подлизурството бърка директно в джобовете ви и хвърля пари като девствен тийнейджър на чалготека. Няма да видите и торта на нарязаната ни история. И бухтите на дебилното ни образование. Няма да видите и кренвиршките с промените в конституция. Няма да видите и около чий кренвирш се въртят тези промени. И това кой реже баницата няма да видите. И кой я лапа – също няма да видите. Въобще, нищо няма да видите, а ако някакъв слух достигне до вас – конспирация ще е.
Затова се радвайте, че не присъствате на това частно парти, наречено държава.
А за сметката – не се безпокойте. Парите ще ви бъдат удържани по служебен път, но след празниците за да не ви се помрачава настроението.
Весели празници!
https://fakti.bg/mnenia/842029-darjavata-kato-chastno-parti

Ах, вие неблагодарници!

Емил Йотовски – Ах, вие неблагодарници!


Ах, вие неблагодарници!
Украсата на София ви била грозна? Ама тя, София, отдавна не е хубава. Пък и на герба ѝ пише – „Расте, но не старее“. Да сте чели някъде да се казва „Расте и хубавее“? Така че всичко е както трябва. Каквато е Софията – такава е и украсата. Точно и по протокол.
Скъпа ви била украсата? Чакайте, бе? Нали сте демократи? Пазарни демократи? Ами щом може да е скъпо – защо да не е скъпо? Нали това е водещ пазарен механизъм? Щом нещо се продава за повече, значи струва повече. Вие да не искате нещо евтино и… нека си го кажем честно – тоталитарно?
Арката не ви била красива? На гилотина ви приличала? Ами постойте малко, затворете очи и си представете, че не е гилотина. Нали и вие трябва да участвате в този празник. То само със седене и гледане не става. Плюс това хората са си го казали, че светлината е в нас. За да излезе от нас и да се сподели се налага да ни се направи отвор или разрез с правилната форма, за да може тази наша светлина да си намери пътя. А какво прави гилотината? Разрези! Затова бъдете добри, бе! Споделяйте си светлината, мама ви стисната! По Коледа се случват чудеса!
Разни дребнави гадове намерили в интернет, че златните рамки били на половин цена. Ами щом сте намерили тези артикули толкова евтино – що се маете – купете си! Кой ви спира? Купете си и си ги сложете в хола. Или пък отворете една сергия с арки и подбийте цената на общината! Не е нужно да си Илон Мъск за да ти сече пипето? Нали?
Дочувам, че и енергото не било е доволно, че светлината е в нас. Според тях светлината идва от жицата и минава през електромера. След като се начислят необходимите такси, данъци и ДДС-та, сертифицираната евросветлина достига до вас в удобно за ползване напрежение. Всеки опит за заобикаляне на този законен механизъм е незаконен и прокуратурата трябва да се самосезира.
А за килимчето не ща да чувам нито дума. Само искам да ви припомня, че донските казаци, когато са пленявали татарско имущество са постилали татарските килими да ги тъпчат конете. Предполагам, че на конете им е било безразлично, но на казаците им харесвало, защото това бил техния акт на културно презрение. Докато при нас такова презрение не се наблюдава. Всеки може да тъпче килимчето. Ако забелязвате, при нашето килимче няма коне. Най-много някой гражданин да си доведе кучето да тъпче килимчето, но къде е кон – къде куче. Нали? Което значи, че ние сме напълно евротолерантни хора. При нас няма омраза.
То, вече и килимче няма.
Колкото до блясъка на монумента (как иначе да го нарека) – идеята е блестяща. Ако арките бяха сребърни щеше да има мрънкане, че не са златни. А като са златни никой зложелател няма какво да каже. Най-много някой академик да предложи следващото рамкиране на светлината в нас да бъде облечено в нещо по-ценно и редкоземно. Да кажем плутоний или рубидий. Но това може да се приеме като неекологичен акт и не знам. Добрата новина е, че точно затова имаме БАН – академиците да решава тези наболели, научно-обществени проблеми, касаещи нас, светлината и други работи.
https://fakti.bg/mnenia/838831-ah-vie-neblagodarnici

Емил Йотовски – Нюзрум

Емил Йотовски – Нюзрум

– Слушам? Какво се случва в страната, че да го покажем на нашите зрители?
– Закриват детска болница в…
– Стига, де! Ние не сме детска телевизия, а новинарска! Друго?
– Ама децата вече няма да могат…
– Момент! Така няма да се разберем! Ако искате да работите като репортери е крайно време да започнете да мислите с главите си и да отделяте важните от маловажните събития. Фокусирайте се към нещо важно. Да кажем – Бременността на хипопотама в зоологическата градина.
– Но той е мъжки?
– Още по-добре. За пръв път в света ще покажем на широката публика бременен мъжки хипопотам. Хипопотам гей, който е забременял от своя любим човек… тоест хипопотам. Хем зоо, хем еко, хем толерантен репортаж.
– Но той е сам?! Няма как да забременее, защото няма друг хипопотам.
– Великолепно. Значи е забременял с партеногенезис или с помощта на Бог. Ето, вкарахме и теологична тема. Можем да повторим репортажа в неделя сутрин след материала за неделната служба. Нея и без това никой не я гледа.
– Но партеногенезисът е само при женски индивиди.
– Я по-спокойно. Деветдесет процента от аудиторията ни не може да повтори правилно думата… как беше, че ми избяга?
– Партеногенезис
– Да… Същата. Нашата работа е да съобщаваме. Когато има курулация съобщаваме за наличието на курулация. Дерогация – дерогация, Партеногенезис – партеногенезис! Какво неясно има?
– А детската болница?
– Тази, която вече я няма ли?
– Да.
– Какво за нея?
– Няма ли да правим репортаж за нея?
– Има ли детска болница?
– Не!
– Значи, щом няма болница няма как да има и репортаж. Ма, учете я тази журналистика, бе!
– Но, г-н редактор, и бременен мъжки хипопотам няма.
– Може и да няма сега, но с този репортаж изпреварваме събитията. Днес може и да няма бременни мъжки хипопотами, но утре със сигурност ще има. Науката работи по тези важни въпроси. Освен това в болниците децата само кашлят, повръщат и все лоши неща. А в зоологическата градина ходят за да се радват и да опознават света. А и какво по-хубаво за опознаване от един съвременен, толерантен и съобразен свят, в който гордо крачат бременни мъжки хипопотами, за които първи ние сме съобщили на света? А? Какво по-хубаво?
https://fakti.bg/mnenia/837293-nuzrum

Емил Йотовски – Кошмарен сняг затрупа страната

Емил Йотовски – Кошмарен сняг затрупа страната

Кошмарен сняг затрупа страната. Краят на ноември е, и зимата взе, че изненадващо дойде. Въпреки че институциите очакваха да дойде някъде около март-април, планетата постъпи подло и не се съобрази с бюрократичните предположения.
По пътищата има сняг, което поставя в шокова ситуация цялата снегопочистваща техника. Снегът на всичко отгоре е студен, което пък доста дразнещо нарушава стройния ритъм, с който глобалното затопляне иска да ни нападне и унищожи.
Добре че има пари за разни научно ориентирани НПО-та, които за има-няма хиляда евро на час обикалят преспите и по съвсем научен път доказват, че тази година снегът е по-топъл, което напълно обяснява глобалното затопляне.
Бай Таци от село Пън е запалил старото кюмбе на дърва и несертифицирано се топли. Три държавни комисии са се самосезирали и са му предписали да изхвърли кюмбето си и да премине на климатик. Бай Таци обаче няма ток и не иска да прави глупости във финалната част на живота си. Работите отиват на глобяване.
Добре че в други населени места има и ток. Някъде няма. Тези, които имат ток гласуват за разни тиквеници, които искат да ги оставят без ток. Тези без ток правят същото, но вече имат живо познание какво е да нямаш ток.
Фотоволтаиците не работят, заради снежната покривка. Наети са специализирани групи от добре обучени специалисти, които да забърсват панелите с евро сертифицирани мопове. Да! С други не може!
Перки се друсат, за да разкършат заледените си витла.
В големите градове електромобили дават ток на други електромобили и така умират сред преспите, прегърнати в братска електро-прегръдка. Според Чат Джи Пи Ти това е любов.
Според малка група учени, на които им предстои дисциплинарно уволнение, зимата е преходно явление и по някое време ще свърши! Глупости! Не се поддавайте на тази антиевропeйска пропаганда. Зимата няма намерение никога да си ходи. Тя идва от Сибир, и е тук по заповед на Кремъл, за да ни лиши от човешките ни права и свободи.
Като казах свободи се присетих, че половете се увеличиха с още един – зимносексуален.
За да се излезе от тежкото положение се очаква черния петък да се удължи с три седмици и да се слее, а впоследствие и да измести Коледа. Както си е редно да бъде.
https://fakti.bg/mnenia/835321–koshmaren-snag-zatrupa-stranata

Емил Йотовски – Инструктаж

Емил Йотовски – Инструктаж

Полицейски инструктаж за процедура при залавяне на престъпници за 2025г. (годината на боди позитивния розов еднорог според европейското либерално летоброене).
Уважаеми полицаи, полицайки, хомоцаи, флуидцаи, полице, полицо, полицвък, полицайпасивни вие -полицайнеутрални. При залавяне на престъпник е необходимо да извършите следните действия в указания ред:
Първо. Убедете се, че заподозряното лице е престъпник. За целта установете вербален контакт с него и учтиво го попитайте (така че да не го засегнете) дали е престъпник или склонен към извършване на престъпление. При отрицателен отговор сте задължени да прекратите процедурата по задържане.
Второ. При утвърдителен отговор помолете лицето да размисли и само да се откаже от извършване на престъпление. (В случаите, в които престъплението е извършено помолете лицето искрено да се разкае и ако няма нищо против да се предаде.)
Трето. Ако лицето откаже да се разкае и предаде и побегне е необходимо да извикате след него три пъти: „Уважаеми господине – госпожо – то (съобразете се с наличния му пол), моля ви спрете и се обърнете с лице към мен за да имаме реален шанс да продължим с процедурата по вашето задържане по сертифицирания от необходимите органи процедура.“ След третото повторение се уверете дали лицето още бяга или проявява признаци на обществена зрялост и се подчинява.
Четвърто. Ако лицето продължи да се отдалечава имате право да извикате три пъти: „Стой ще стрелям!“ но не с прекалено заплашителен тон за да не стресирате нарушителя. ВНИМАНИЕ! След третото извикване вие нямате право да стреляте!
Пето. Ако призивът за стрелба накара лицето да спре имате задължението да го хидратирате, защото в такива стресови ситуация нивото на кръвната захар се вдига и съответно човек изпитва жажда. След хидратацията сте задължени да предложите и нещо за хапване поради същия метаболитен стрес. Разбира се, вие сте задължен да предложите нещо безглутеново, без консерванти и с точно указани алергени. При неспазване на процедурата носите отговорност.
Шесто. Ако задържания спонтанно поиска да прави секс с ваш роднина посрещнете ситуацията с разбиране. Обадете се на посочения ваш роднина и го попитайте дали би искал да прави секс със задържаното лице. При утвърдителен отговор сте задължени да предоставите подходящо помещение, в което вашият роднина и извършителят да могат да реализират желанието си.
Седмо. В никакъв случай не отвръщайте на насилието с насилие. Помнете, че вие сте полицай и служите на обществото, което в тесни граници значи, че предполагаемият престъпник като член на обществото ви се явява работодател. Следователно може да ви уволни.
Осмо. Помнете, че за неспазване на точните инструкции вие подлежите на наказание.
Приятно дежурство и нека боди позитивния розов еднорог да бди над вас.
Европа 2025
Допис: Всеки служител на реда при повече от три смени на пола в рамките на една календарна година има право да участва в томбола за кухненски миксер с безплатна тефлонова приставка за моркови.
https://fakti.bg/mnenia/825641-instruktaj

Фризьорките и маникюристките блокират магистрали с протест

Фризьорките и маникюристките блокират магистрали с протест; кръчмарите недоволни – мислели, че е техен ред

Миньорите и енергетиците заплашиха с „ефективни действия“ и че ще посрещнат Коледа на магистралата. (а, наздраве и за много години!)
Интересното е, че по тия протести се виждат (поне по снимките) някакво количество миньори, достатъчно количество „рода“ – деца, жени, сигурно и братовчеди, но и разни, дето си ги познаваме от другите протести – професионални протестъри.
Правя обосновано предположение, че през това време миньорите си бачкат, но протестът си върви с „професионалистите“. Обещанията за 36 заплати (над сто бона!… на вас какво ще ви дадат, ако си идете от работното място?) и преквалификация за по-безопасен труд явно не срещат разбиране. Пръстите в ушите и викат: „хората ще останат на улицата“.
Сипването на въглища в огъня за подпалване на държавата продължава със страшна сила. Задават се избори, всички партии са яхнали вълната (вълната, не въ̀лната, стига си си мислил глупости). Което означава, че сега бъдещето на България е не просто на втори план (както обикновено), но дори и в топ 10 не се класира.
За да се харесат на този и онзи, са готови – едните на отстъпки, другите – да натискат държавния апарат в своя полза, без да им пука дали ще го счупят.
Докато московските ибрикчии са се ухилили като репи в парламента и правят всичко възможно да клатят стабилността в България (както е заповядано от господарите в кремъл, за да се клати властта и ако може да се докара нов служебен гълъбарник на другаря РЕЗИЛдент), отделни групи надушват възможността да изкярят нещо за себе си.
В тоя ред на мисли, представям новините – такива каквито (все още) не са (но биха могли да бъдат скоро).
Ако имате страхова невроза от протести, върнете се и прочетете пак горното изречение и се успокойте.
Фризьорките и маникюристките блокират магистрали, къде сварят, защото смятат, че трудът им е недооценен и сега са разбрали, че други сектори получават субсидии, а те – не. Тъкмо са открили, че има и такава предлагана услуга – „професионални протестъри“ – ти си бачкаш и си изкарваш кинти, други протестират от твое име. Плюс това „професионалистите“ знаят как се затварят пътища и се правят блокади, имат стройна организация за доставки на бира и цигари, имат и солиден „гръб“ от рубльовски партийни централи и могат по-сполучливо да извиват ръце.
За да върви бизнесът, те ще си работят по салоните, докато профитата пият бира по магистралите с цел „протестиране“.
Освен това – така сложени „протестите“ – представляват социално отговорно действие, което ще поддържа информираността у нацията. Кое не е ясно? Салоните са солиден стълб на т.нар. четвърта власт – медиите; демек, сами по себе си са медия, нещо като социална медия – клюките в салоните им така или иначе са единственият източник на новини и информация за тоя живот у едно поне 50% от имащите право на глас у нас; конкурират Фейсбук.
Разбирайки за предстоящите протести на фризьорките и маникюристките обаче от заведенията са скочили обидени. Веят едни таблици на листове А4 и гневно припомнят, че в програмата от партийните централи си има разписан график кой, кога и за колко време ще затваря магистрали, както и какви искания ще предоставя за мотив.
Кръчмарите са крайно недоволни, че аматьорки в протестирането, каквито са фризьорките и маникюристките, развалят стройната организация и се бутат където не им е работа. „Сега“, твърдят опитните в протестирането кръчмари, „беше наш ред, ще се запишете при другарката губернаторка и ще си чакате ред!“
Друг един протест беше предотвратен в зародиш – ученици се подготвиха да блокират магистрали с искания за въвеждане на часове по сексуално здраве – всеки ден по два, но родителите се намесиха навреме и прекратиха протеста, ошамарвайки кандидат-протестърите.
Впечатлени от това, че – ако се организираш, можеш да си правиш каквото искаш в тая държава – джебчиите, проститутките, автокрадците и просяците започнаха консултации с юристи за създаване на свои браншови организации и профсъюзи. Паралелно с това готвят и списък с искания, които – ако не бъдат изпълнени – ще доведат до „ефективни действия“ и затваряне на магистрали… макар че за последното има разногласие между проститутките и останалите „браншовици“ от „сектора“
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/805901

Емил Йотовски – Добре дошли, доносници!

Емил Йотовски – Добре дошли, доносници!

Преди години бях в Германия и ме предупредиха да внимавам къде паркирам колата дори и за малко. Полицията поощрявала доносничеството и всеки порядъчен гражданин можел да те изпорти. Нямам представа колко здраво е било германското общество тогава, но като тъмен балкански субект намирах професионалното доносничество за нещо ненормално. Радвах се, че у нас сме такива неевропейци.
От гореописаната история минаха двадесет години. И ето ни – честито!
Доносничеството в България вече не е срамно. Ценност е. За да се утвърди като ценност ще е необходимо да се пуснат няколко напълно малоумни телевизионни клипа, в които да се обяснява, че като доносничиш помагаш на всички. Няколко хомункулуса в костюми, които да подъвчат няколко заучени тъпотии и всичко ще се приеме на ура.
Вече доносниците не само няма да са порицани, но ще бъдат материално стимулирани. Това е държавна политика. Аз от държавни политики не разбирам, но такава национална политика вероятно е резултат на острата ни национална липса на доносници. (Съмнявам се) Защото да си доносник не е като да си лекар или инженер. За доносник не се учи във ВУЗ. Доносникът се възпитава от бебешката люлка. А знаем, че възпитанието е трудоемка дейност. Затова доносниците са вид национално богатство. Нещо като природен ресурс. Няма как – ще трябва да ги пазим.
Колкото до морала – майната му на морала. Вашия морал е остарял. Скърца. Навъртял си е километража и става само за скрап. Запознайте се с новото морално – доносничеството. То е като електричка с вечна батерия, но без кормило. Но на кой му трябва кормило, при положение, че колата върви на автопилот. На кой му пука за посоката при положение, че колелата се въртят? Нали така?
Искам да ви запозная и с най-новата народна поговорка: „Морал къща не храни.“ (Може да се използва и като основа на бъдещата рекламна кампания.) Поговорката е изтръгната директно от живота и е минала през фактчек проверка. И е така – моралът не храни. Затова не говорете за морал. Не мислете за морал. Няма държавна политика за печелене на пари от морал.
Сега за новодоносниците. Честито момчета, момичета и други. Клепайте си другарчетата, защото това вече е хубаво, а и вие другарчета и без това нямате. Поне някой лев да има. А когато умрете и ако добре сте си вършили работата може на ваше име да кръстят някоя улица. Да кажем някоя тъпа улица без изход.
https://fakti.bg/mnenia/819533-dobre-doshli-donosnici

Иво Сиромахов: Приех да стана заместник-кмет на Антон Хекимян!

Иво Сиромахов: Приех да стана заместник-кмет на Антон Хекимян!

Уважаеми дами и господа, с особено вълнение ви съобщавам, че приех да стана заместник-кмет на Антон Хекимян.
В общината ще отговарям за детските градини, сладкарниците и абитуриентските изпращания пред храма „Александър Невски“.
Познавате ме и сте наясно, че имам опита, експертизата и решителността да се справя.

Ето накратко моята управленска програма:

1. Как ще реша проблема с детските градини? Ще го реша, като построя мобилни детски градини. Те ще се движат по нова трамвайна линия, която ще построя от кръговото в Обеля (до блока на Силвето), оттам трамвая тръгва към Билата, минава по Северната тангента, хваща разклона за Чепинско шосе, оттам – по Резбарска през Враждебна, взема ляв завой на разклона с Христофор Колумб, спуска се под надлеза на Александър Малинов и излиза на Кръстова вада. По тая линия ще се движат денонощни трамваи, в които дечицата ще си играят, ще учат песнички, ще правят пакости малките непослушковци и изобщо няма да ви се пречкат в къщи, да се чудите кво да ги правите.
2. Столицата има нужда от повече култура. Затова ще превърна сладкарниците в поп-фолк клубове, където столичните младежи и най-вече хората от село да танцуват.
Защото сладкото е вредно, а танците и културата са полезни.
3. Ще инвестирам в абитуриентските изпращания пред „Александър Невски“. В момента са твърде скромни, твърде тихи, твърде невзрачни и са само два месеца в годината. Смятам да ги направя целогодишни. За целта ще поканя абитуриенти от цялата страна (а защо не и от чужбина), както и ромски оркестри от Сърбия, Румъния, Северна Македония и Египет. Така ще постигнем една по-голяма масовост, една мащабност и столицата ще стане мултикултурна и изискана.
Скъпи столичани, вярвам, че ще ме подкрепите.
Заедно ще успеем!
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/804386

Емил Йотовски – Пет и половина нови версии за убийството

Емил Йотовски – Пет и половина нови версии за убийството

Уважаеми читатели. Защото ви уважавам и гледам да пестя ценното ви време ще опитам да систематизирам версиите, които тепърва ще се изговорят и изпишат за убийството на Алексей Петров.
Така ще си спестите пари от закупуването на жълта преса, както и ще си спестите взирането в екрана на телефона, докато чакате метро. Което си е вид превенция на зрението.
Първа версия. Убиецът, разбира се, е клошар. Ровил е в кофите за боклук и там е намерил снайпер. То какво ли не хвърлят по кофите за боклук в Драгалевци. Значи така. Разбивам по секунди. Нашия клошар намира винтовката, вади я от кофата за боклук, оглежда я, вижда че има и спусък и защото толкова му е акъла си завира пръста там където не му е работа. Пушката гръмва и за зла беда убива на място злочестия случайно преминаващ човек. Жената до него получава рани от рикошетите на куршума. Клошарят така и не разбира какво е направил, прибира винтовката за да я продаде за старо желязо и с половин бутилка сто годишно уиски (наистина, в Драгалевци изхвърлят доста невероятни неща) си уплътнява вечерта. Клошарят е все още в храсталака, но спи непробудно. В началото на другата седмица ще се събуди, ще го арестуват и всичко ще си дойде на мястото.
Втора версия. Убиецът е обидена дама, с разбито и пълно с черна жлъч сърце. Какво ли не прави любовта? Дамата преди да стане убийца е била най-примерна гражданка. Да кажем учителка в детска градина. Обаче след като е претърпяла любовен крах и отхвърляне е решила да мъсти. Докато варди малките ненормалници да си спазват следобедния сън, чертае пъклен план. Първо се е записала на курсове по стрелба. Там се е научила как, какво и защо. Също е взела уроци по сглобяване и разглобяване на автомат Калашников със завързани очи за под половин минута. Обучила се е да преценява разстояние на око и да пердаши с педагогическа точност по бързо движещи се мишени.
В уречения ден и час се е запържила в храстите и… останалото го знаете. Жената до клетата жертва е била косвено простреляна заради любовния гняв, в който е била изпаднала екзекуторката на Купидон. Нея може да я намерите в близката детска градина. Ще я познаете по изгризаните от притеснение кожички около ноктите.
Трета версия. Битов скандал. Не ме питайте как точно е станало. То затова си има разследващи органи, но всичко това е резултат от неприемането на Истанбулската конвенция. Ето, виждате какви работи продължават да стават като се държим все едно няма 36 пола. Ако имаше конвенция, нямаше да се занимаваме с углавни престъпления… Ама – на! Няма!
Четвърта версия. Самоубийство. В изблик на жестоко разочарование от несправедливия живот, жертвата е посегнала на живота си. Тук няма значение, кога, как и защо се е случило. Просто силен емоционален срив и готово. По медиите излизат две врачки, които са предрекли всичко. За останалите детайли си знаете – самоубива се, после контролен в гърдите, рикошети, заблудени куршуми и нелепи съвпадения.
Пета версия. Няма никакво убийство. Това е инсценировка, защото на потърпевшия му е писнало от това всички да го крънкат за услуги, и е решил да се отдаде на заслужена почивка. В момента е в Таити или Аруба, въпреки че има папарашки снимки, че е на плажа в Занзибар.
Ако нито една от тези версии не ви допада, до края на седмицата от МВР ще пуснат анкета как предпочитате да се е случило всичко. Версията победител в анкетата ще бъде разгледана от прокуратурата.
https://fakti.bg/mnenia/809251-pet-i-polovina-novi-versii-za-ubiistvoto

Иво Сиромахов: Скарлет и българската политика

Иво Сиромахов: Скарлет и българската политика

Със Скарлет напоследък се разбираме много добре.
Просто открих тайната на перфектната двойка – през цялото време се правя, че слушам какво ми говори и дори имитирам интерес. А когато нещо е ядосана, се правя на умрял.
Единственото, което ме дразни в нея, е американското ѝ любопитство. Постоянно ми задава въпроси като малко дете: това защо е така в България, онова защо е така… Жестоко ме изнервя. Аз съм се родил в България, за да живея в нея, а не за да я обяснявам.
Онзи ден, след вечеря, тя ме погледна с оня неин премрежен поглед, който разтопява коравото ми балканско сърце и измърка:
– Иво, искам да ми обясниш българската политика.
– О, не – казах. – Само това не. Не искам да се караме сега.
– Защо да се караме? – учуди се Скарлет. – Вие българите не можете ли да говорите спокойно за политика?
– Не можем – рекох. – Политиката много ни изнервя и винаги се хващаме за гушите. Това е национална традиция.
– Но аз се интересувам от политика и искам да ми обясниш какво става във вашата държава – настоя Скарлет.
– Дай по-добре да гледаме филм – опитах се да отклоня мераците ѝ.
– После ще гледаме.
Пусна ръка под масата и започна лекичко да ме гали по пакета. Знае, че този метод на убеждаване винаги работи при мен.
– Е, добре – въздъхнах дълбоко. – Какво точно да ти обясня?
– Кои сега са на власт? Левите или десните?
Още с първия въпрос тръгна накриво. В нейната загубена държава може и да има леви и десни, но ние българите отдавна сме надживели тези примитивни политически категории. Вече сме на друго ниво.
– Виж сега – казах, – в България няма леви и десни. Разделението по-скоро е между добри и лоши.
– Страхотно! – зарадва се Скарлет. – Като в приказките.
– Да, България е една приказна държава, затова и политиците ни са като приказни герои. Добрите се борят с лошите.
– Предполагам, че народът подкрепя добрите.
Милата ми Скарлет! Колко е наивна…
– Невинаги – казах. – Една част подкрепя добрите, а друга част лошите.
– Но защо подкрепят лошите?
– Защото лошите имат пари, имат влияние. Могат да си купуват подкрепа.
– Но ако избирателите гласуват за лоши, ще живеят по-зле.
– Така е. Но доста хора не го разбират.
– Искаш да кажеш, че са прости?
– Как не те е срам! – избухнах. – Коя си ти, че да наричаш българите „прости“? А какви сте вие американците? Дето само лъжете хората, че сте стъпвали на Луната, и постоянно пускате кемтрейлс от самолетите и слагате чипове във ваксините? И сега нашта седнала да нарича българите прости. Айде моля ти се!
Като представител на малък, но горд народ, жестоко се вбесявам, когато усетя дори дребен намек за нечие превъзходство. Ние имаме хилядаитристагодишна история бе, алоооу!
– Извинявай – натъжи се Скарлет. – Не исках да обидя никого.
– Не искаше, но обиди. Аз ти казах да не говорим за политика, щото ще се скараме. Дай да си пуснем филм.
– Тъкмо ми стана интересно – измрънка виновно Скарлет и пак прокара ръка по пакета ми. Страшна манипулаторка е! – Та какво каза за добрите и лошите?
– Казах, че са в постоянна борба и ту надделяват едните, ту другите.
– А сега кои са на власт? – поинтересува се Скарлет. – Добрите или лошите?
– Сега добрите и лошите се обединиха и управляват заедно.
– Ама как така! – подскочи Скарлет. – Не разбирам.
– Ами ей така – казах. – Заедно са. Това вие простите американци не можете да го разберете, но ние сме по-напреднало общество, затова нашето мислене допуска по-сложни политически конструкции.
– Значи държавата се управлява от коалиция?
– Шшт! Как не те е срам! Как смееш да употребяваш думата коалиция? Къде се намираш ти?
– Ама защо постоянно ми се караш, Иве – почти се разплака Скарлет. – Просто попитах. Знам, че когато управляват две или повече партии, това се нарича коалиция. Защо се изнервяш?
– Защото ми говориш за коалиции. Коалиции има само в тъпите, изостанали държави. В България има по-висши неща. Нашата държава се управлява от сглобка.
– Сглобка ли? Как така сглобка? Какво е сглобено?
– Няма как да ти го обясня, защото нямаш нужната политическа култура, за да го разбереш. Това е политика за напреднали.
– Иве, само ме обиждаш – отбеляза тъжно Скарлет. – Аз наистина искам да разбера. Не трябва ли добрите да воюват с лошите?
– Ами трябва. Но в един момент им писва да воюват и разбират, че по-добре е да оставят оръжията и да се прегърнат.
– Колко е хубаво… – размечта се Скарлет. – Като в песен на Джон Ленън. Имеджин ол дъ пийпъл…
– Почти – съгласих се.
– Добре де, ама избирателите им щастливи ли са от тая сглобка?
– Не знаем. В България народните представители не общуват с избирателите си. Даже леко се гнусят от тях.
– Как така? – подскочи Скарлет. – Не идва ли всяка седмица представителят на вашия район…
– Не идва, защото нашите райони нямат представители. На избори ти пускат там една листа, наредена от партийните централи и гласуваш за каквото има. И всъщност нямаш представители.
– Много интересно! – впечатли се Скарлет.
– Интересно я! – ухилих се. – Къде в твойта загубена Америка ще им хрумне такава съвършена избирателна система! Там ваште депутати само си губят времето да се срещат с избирателите си. А наште нямат време за такива глупости.
– А за какво имат време?
– За да се борят с лошите – казах.
– Ама чакай, нали добрите управляват с лошите?
– Бе ти недей много зна! – срязах я. – Нещата не са толкова прости. Добрите управляват с лошите, за да се борят заедно с лошите.
– Лошите се борят със себе си? Уау!
Скарлет се замисли дълбоко. В погледа ѝ прочетох смесица между пълно объркване и възторг.
– Знаеш ли – каза след малко, – никога не съм предполагала, че българската политика е толкова сложна. При нас всичко е много по-просто.
– По- просто е, щото сте по-прости – отбелязах. – Народ, който се напива с бира, не може да се сравнява с народ, който изтрезнява с бира.
– Ако аз някога стана политик, никога не бих се обединила с лошите – отсече Скарлет. – Просто имам принципи.
– Ми затова не ставаш за политиката – отсякох. – Хеле па за българската.
https://ivosiromahov.com/skarlet-i-balgarskata-politika/

Българин да се наричаш първа радост е за тебе

Иво Сиромахов: Българин да се наричаш първа радост е за тебе (С какво превъзхождаш другите народи)

https://img.novini.bg/uploads/news_pictures/2023-27/webp/872419.webp
Коментар на Иво Сиромахов, писател, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман „Бай Тошо“ е безмилостна сатира за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.
1. Носиш на пиене (американците от две бири се напиват, а ти пиеш кило ракия и ти нема нищо).
2. Обичаш да ти е чисто (затова си хвърляш боклуците през балкона и навсякъде из китната българска природа).
3. В секса си ненадминат (и сам воинът е воин).
4. Обичаш робството (навсякъде се хвалиш, че сме били пет века под робство, и си готов да се биеш, ако някой се опита да го нарича с други имена).
5. Активен гражданин си и постоянно протестираш (само във фейсбук).
6. Живееш с ваште (ми едва на 40 години си, как да се оправяш сам).
7. Работлив си (постоянно пресмяташ как да си вземеш болничен между Гергьовден и 24-ти май, така че да ти се слеят празниците и да прецакаш колегите).
8. Българките са най-красивите жени (обаче не ти пускат).
9. Имаш много качества, но нямаш късмет (всеки ден търкаш талони от лотарията, но не печелиш нищо).
10. Гордееш се, че България е родила велики хора (Динко от Ямбол, Кубрат Пулев, Митко Пайнера).
11. Стилен си (анцугът, чехлите и тясната фланелка са най-елегантната комбинация).
12. Не си стиснат (просто не обичаш да харчиш пари за глупости и затова винаги питаш кое е на промоция).
13. Имаш изградени политически убеждения (чакаш някой „да ни оправи“).
14. Парите не ти стигат (постоянно се оплакваш, че заплатата ти е ниска, но не си навит да си намериш допълнителна работа, щото „от работа се гърбавее“).
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/789471

Аз убих сезона

Аз убих сезона
Емил Йотовски

Аз съм виновен за всичко лошо по родното ни море. За хубавото не смея да се похваля. За него има много желаещи. Аз само за лошото.
Така, де. Аз съм разрешил да се строят хотел връз хотел по курортите. Аз построих всичко, което виждате като погледнете към необятната морска шир. Шир не виждате, но останалото е мое дело. Как така не ви харесва? Има невероятно архитектурно разнообразие. Кеф ти гараж с надстройка тип Версай, кеф ти пагоди. А аквапарковете са по модел на Мачу Пикчу и донякъде на Ангкор Ват. И всичко това накуп. Като се замисля – само от един наш курорт спестявате към двадесет бона за екскурзии, за да се насладите на световно известни шедьоври.
Аз съм раздал плажната ивица на парче. Аз съм превърнал най-големите ни курорти в бардаци и алкохолни клоаки с напикаващи се чужденци по кьошетата. Аз не съм съобразил, че малки деца може да се опитват да спят над дискотека, работеща 24/7.
Аз всяка сутрин вървя по всички, ама всички ресторанти, барчета и капанчета и им пиша цените. Така ги пиша, че да ме псуват чак до сръбската граница. Пипна ли ценоразпис и той става интернет сензация.
Аз определих, че малката бутилка вода на плажа може да струва петарка. Намирам го за абсолютно справедливо. Нищо, че дори в Кан ще я намерите за 1 евро, а в Санторини за максимум 2, въпреки, че някои езици твърдят обратното. Нашата си е някак по-ценна!
Аз правя така, че всеки клет българин да се чувства така все едно е в Санторини ама без да бие път до там. Не ми благодарете.
Ако не ви е вкусна цацата – мен ме търсете. Аз лично я купувам от Китай и гледам да е дълбоко замразена, защото път я чака. И цяло лято ще се ползва. Има и родно производство, ама я отбягвам. Гоня печалба. Пък и нали трябва някой да ви трови живота?
Като казах „тровя“ и се сетих нещо друго.
Лично обикалям и ръся ешерихии където сваря. И във водата я ръся. И то с предпочитание патогенни щамове. После кеф ви таратор, кеф ви лед в питието и пет дена сте в кенефа с 39.5. Последното не е номер на джапанки, нито цената на калкана. Сетихте се, нали?
Но и това е добре, че колкото повече туристи в кенефите, толкова по-малко на плажа. Така няма да има блъсканица за първа линия.
Кой измисли тази мода с платените чадъри? Ами пак аз. И шезлонгите аз ги въведох. И шалтетата за шезлонгите – аз. Ако бизнес моделът го налага – и кинг сайз спални с чаршафи на пясъка ще сложа. Що не?
И затова, че кафенето и кенефа на отсрещната страна на улицата са на различни собственици съм виновен. И че ще си платите и за едното и за другото – аз съм виновен.
Но, момент, и рибата е виновна. Живата морска цаца. Какво я е прихванало малката мръсница? Идва, гадината, да умре на нашия бряг. Вместо да си мре някъде навътре в морето, тя точно на нашия бряг. Довлачва се, прас и умира. И после репортажи по медиите за да си мислят хората, че е умряла от нещо, което се е разтворило във водата. Та се налага министри да обясняват, че цацата е умряла от естествена и напълно екологична смърт. Ама хората като чуят „смърт“ и се плашат. ( Страхливци!) И после кой е виновен? Ами аз, разбира се. Аз и цацата.
Е, аз поне си признах. Сега да видим дали и цацата ще има сърце да си признае.
https://fakti.bg/mnenia/795774-az-ubih-sezona

Морето не вярва на сълзи

Морето не вярва на сълзи


Плажовете са празни, алармират тези, които притежават територията на изток от Айтос. Безпокоят се. Замерват водата за бактерии и мъртви крави всеки ден и размахват сертификати за чистота издадени от кого ли не. Уверяват, че са жертва на лоши хора – агитатори. В същото време рекламите по телевизиите учтиво ни съветват как да стопираме диарията си без да ходим по доктори. Иди и разбери кой лъже.
Добрата новина е, че морето не вярва на сълзи. То чака. Дори и да върлува холера курортите ще се напълнят. Но ще се напълнят за кратък период.
Сезонът на българското Черноморие е петдесет дена. Това не е саботаж. Той винаги е бил толкова. Смятайте – от началото на юни до двадесети август. Това е. Наречете го географска особеност, ако щете. Всякакъв плач за сезон от май до октомври е мокър несебърски сън.
Плажовете за тези петдесет дни ще прелеят не защото са изключително примамливи. Хубавите ни плажове са с по десет реда чадъри в дълбочина. Нещо като Кръстова вада, ама на пясъка. Софиянци ще ме разберат. Хората ще ходят на плаж и ще псуват. Ще си плащат за седми ред девета колона и ще псуват. И ще си тръгват с псувни натоварени от глупавите печалбарски схеми гордо наричани на изток от Айтос бизнес решения.
Надутите цени по заведенията се крият зад клишето, че не се продава стока, а обслужване. Само че доброто обслужване там където водата е солена е рядкост. Там се разчита на сезонни работници от близките села, прецакани младежи с обещания за незабравимо лятно преживяване и още по-прецакани наивници, че така ще спечелят пари. Не се гневете на бармана и сервитьорката. Те толкова могат. Тоест, не могат. Като обобщение ще отбележа, че подовата настилка в заведенията винаги е по-сериозно капиталовложение от персонала.
Затова хич не се безпокойте – през сезонната петдесетдневка на морето ни ще има хора. Разочаровани, прецакани, вбесени но все пак хора, които близо до солената вода няма да се назовават хора, а клиенти.
https://fakti.bg/mnenia/794409-moreto-ne-varva-na-salzi

Хотелиери, внимавайте

Хотелиери, внимавайте: Ето кои са най-крадливите туристи


Да, не сме ние, българите. Може да слагаме по някое шампоанче или бутилка от минибара в куфара, чехли от спа центъра или гъбичка за обувки, но се оказва, че има далеч по-добри от нас в това. Ето кои са те.
Проучване от октомври миналата година, проведено сред граждани на Швеция, Дания, Норвегия и Финландия на възраст 18-66 години, показва, че те се възползват максимално от почивките си и престоя в скъпите хотели.
Според статистиката, предоставена от международната агенция за социални проучвания ОnePoll по поръчка на туристическата компания Appolo, 4 процента от датските туристи са крали дори кухненски робот от хотела.

Шведите обичат халати за баня
Трябва да признаем, че те крадат най-малко в сравнение с другите северноевропейски нации. Ограничават се в рамките на приемливото, тоест прибират в куфарите си шампоани, балсами, чехли и хавлиени кърпи. По отношение обаче на халатите за баня, в световната класация на Momondo на крадливите нации ги бият само американците. 11% от шведите не могат да устоят на клечките за уши. 9% крадат кафе капсули, 6 % – сребърни прибори за хранене от ресторанта. Може да ви звучи невероятно, но 3% от тях посягат на Библията, батериите в дистанционното или декоративни предмети – вази, пластмасови фигурки, реплики на картини.


Датчаните
Според въпросното проучване на Appolo, всеки десети датчанин на възраст между 18 и 25 години си е тръгвал от хотела със спалното бельо. По-младите датчани прибавят към вече закупените сувенири и някои „сувенири“ като килими, огледала, завеси и дори нощни масички. Много е интересно как подобни предмети могат да бъдат изнесени от хотелите… И всичко това – без чувство за вина. Само 19% от крадците изпитват такова.

Норвежците обичат килими

Те обичат да почиват в Испания, Гърция, Тайланд… И ако на отиване куфарите им са пълни с бански, джапанки, презервативи и желание за тотален релакс, на връщане съдържат доста интересни вещи. Като кърпи за ръце, чехли, халати… По-интересното е, че 6% от норвежките туристи се прибират у дома с телевизор, а 4% – с килим.


Финландците не пропускат минибара
От управата на един хотел в Германия се оплакали, че финландските им гости са задигнали… пейките от сауната. От друг пък, само че в Италия, финландски туристи успели да изнесат цял един роял. Крадат още месинговите табелки с номерата на стаите, възглавници, одеяла, сешоари и дори оборудване за баня.
Летният сезон вече започна. Скъпи хотелиери, внимавайте. И се запасете с търпение.
Веселина Петрова
редактор
https://woman.bg/puteshestviya/hotelieri-vnimavajte-eto-koi-sa-naj-kradlivite-turisti.86515.html

Живот в аквариум

Живот в аквариум


Хомо каптус (Заловеният човек) не съществуваше официално до онзи ден. Той е от нов вид. Има само един екземпляр засега – мъжки. Ако се открие и женски такъв ще могат да се чифтосат и да направят популация. Но засега биолозите могат само да си мечтая. Да мечтаят и да да цъкат с език в парка пред НДК.
Видях го със собствените си очи – човек затворен в аквариум. В аквариума вода няма, което не мога да преценя дали е плюс или минус. Човекът седи и скучае. И гледа пред себе си. Гледа и най-вероятно вижда бъдещето.
Навремето такива клетници са ги затваряли в железни клетки и са висели по вратите на крепостите. Но тогава обитателите на клетките са били или престъпници или врагове на режима (разбирай царя). Днес висенето в клетка е еволюирало в социален експеримент. Но гледайки този пир за сетивата си мисля, че последното нещо, с което се експериментира е затворника (как да го нарека?). А и експеримента стои някак недовършено. Хората минават, хвърлят по някое око и продължават. По-дребнавите се чудят какви пари печели на час, а по-любопитните – къде ходи да ака? С други думи, сеирът е някак незавършен. А можеше.
Не знам каква е каузата. Пари за линейки ли ще се събират или за саниране на сгради. Може и за силиконови импланти за крайно нуждаещи се кифли. Само предполагам. Но определено по-вървежно щеше да е, ако вместо някой обикновен мъж вътре бяхте набутали някой необикновен мъж. Да кажем многополов, обърканосексуален или с друго психическо колебание. Този мъж да се съблича на всеки кръгъл час и да кукурига. Така ще информира гражданите за точния час, а и чужденците ще могат да се снимат пред аквариума за спомен.
Може и други трикове да се вкарат. Да кажем, хомо каптус да раздава рози на най-различни жени и тази, която не получи роза да я награбят сутрешните блокове и да я дават по телевизията. Но такова шоу вече има.
Може да го държат гладен, докато забрави да пърди, с извинение. Но и такова шоу има.
Може да го карат да готви суфле, и на всеки половин час да влиза по един озверял шеф-готвач и да му бие затвратник. Но и такова има.
Може да го карат да пее песни, облечен като селебрити или защо не – като медуза или скакалец.
Но, също така, може да мъти яйца (за това не сте се сетили). Но не какви да е яйца, а яйца от пауни. Като се родят паунчета и като поокрепнат да започнат да им скубят перата и да ги пращат в помощ на Украйна. А с парите от акцията да се закупят пластмасови капачки директно от производител, които знаем че са градежната единица на нашето бъдеще.
А може и нищо да не се прави. Всичко, което вършим може би е напълно достатъчно да си живеем щастливия, осмислен живот. Знам ли? Може би пък този объркан свят да принадлежи на Хомо каптус?
Емил Йотовски
https://fakti.bg/mnenia/778199-jivot-v-akvarium

Българският неутралитет

Българският неутралитет
Емил Йотовски

Имаше поход за мир. Български поход, за български мир, и поради тази причина заметен под журналистическия килим от официозите. А не е като да нямаше хора. Дори контра протести от по трима дебила отнасят десетминутни репортажи. Явно проблемът не е в количеството. Но да се върнем на същината.
Освен задължителната истерия в тези мероприятия, основното желание беше едно – неутралитет.
Българският неутралитет е странно животно. Той е само по документи. По документи и обещания. По договорки ако щете. При това договорки на четири очи. Четири очи и записващо устройство – за по-сигурно. И както все повече се вижда, българския неутралитет нито е неутралитет нито е български.
Кръвта, особено пролятата, не признава решения, взети с анонимно мнозинство. Нито хитрини като договори за доставки на оръжие, претакани през други страни. Нито декларации от държавни трибуни. Нито клетви, особено пък дадени от професионални клетвопрестъпници.
Политическата класа все едно не разбира. Какво не разбира, когато става въпрос за неутралитет? Превеждам.
Въпреки, че не е сложно за осмисляне, неутралитет означава да си неутрален. Тоест, да не взимаш страна в конфликт. Това е много трудно ако си намесен в конфликта и изключително лесно, ако конфликта не те засяга. Неутралитетът е най-лесното и просто за постигане състояние, стига да имаш желание.
Но ако нямаш желание – имаш извинение. Понякога извинението е тъпо. Понякога много тъпо. Понякога е по-добре да влезеш в конфликта, отколкото да се правиш на не разбрал какво правиш. Това състояние на тревожно неразбиране може да мине за легитимно само при селския идиот. Но като се замисля ние успешно изпълняваме и тази функция, само че вместо селски сме в ролята на европейски такъв.
Когато помагаш на едната страна ти неминуемо вредиш на другата. Няма неутралитет, който да е полунеутралитет. Неутралитетът няма колебания. Тоест, или го има, или го няма.
Неутралитетът не се интересува от доводи. Ако имаш твои си доводи и искаш да вземеш страна – взимаш, и с това приключва твоя неутралитет. И преставаш да дрънкаш глупости, че неутралитетът ти бил еди какъв си.
Ако си мислим, че говорейки глупости за нашия сепаративен неутралитет сме прекалено хитри, и че другата страна не вижда опитите за хитреене много се лъжем. Причините да оставаме необезпокоени може да са много, но нито една от тях не е, че това, което правим не се вижда.
В този ред на мисли – оказване на военна помощ на страна, въвлечена във война не е неутралитет. Тук не говорим дали тази война е правилна, неправилна, заслужена и как точно се формулира. Става въпрос, че там умират хора и от двете страни. Но и оказване на каквато и да е помощ в тази война помага на едната страна да убива повече хора от другата. Това не е неутралитет. Ако някой ви заблуждава, че сме неутрални – то е с някаква цел. Цел извън вас и вашите интереси. Освен, разбира се, ако целта ви не е да се сбиете. Затова, моля ви, стига сте обяснявали, че ние пазим някакъв неутралитет. Смешно е, а от ментална гледна точка – срамно.
https://fakti.bg/mnenia/776316-balgarskiat-neutralitet

Нещо зло се задава

Нещо зло се задава
Емил Йотовски


Изборите идват. Хората са обезверени и няма да гласуват. Вече показваме своя избор като масово не гласуваме. На партиите не им пука. Те тяхното са си го тапицирали със закони, проценти и т.н. И двама човека да гласуват, те пак ще напълнят целия парламент с някакви представители. Но какво казват числата.
Ще имаме две водещи партии. Уж крайно полярни и непоносими една към друга. Скоро след изборите обаче ще станем свидетели на библейско чудо. Ще видим с очите си големия катарзис. (Журналистите вече са инструктирани да задават въпроси в тази посока.) Двете партии ще получат сигнал свише (всички знаем къде се намира това свише) и ще се разберат. Ще се коалират. Ще изгладят различията по между си. Някои от по-малките ще се присламчат и ще чакат като гладни лабрадори нещо да падне от масата.
Ние, избирателите, ще бъдем свидетели на евроатлантическо чудо. По телевизиите ще завият като ранени хиени, как това е за наше добро. Гадно, ама добро. Излъгали са ни, но за хубаво. Гласували сме за друго ама нищо. Ококорени говорители ще повтарят до припадък сведените отгоре опорни точки. Това евроатлантическо чудо ще ни бъде представено като опит за излизане от кризата. Като желание за диалог. Всичко ще бъде разбито на краткосрочни и дългосрочни цели, за да доведе до по-голяма неяснота. Правилно прочетохте – неяснота. Всичко това ще бъде облечено в лошо скроеното палто, което ще се нарича „спасение на България“. Политическите лидери ще добият вид на изнасилени моми, но някак гордо изнасилени. Мотивирано оправени, с елементи на тяхно съгласие.
Това, което няма да ви се каже е, че това франкенщайновско правителство ще бъде създадено, за да може да ни набута във всички възможни неприятни неща. Не за тях. За нас. Защото от години има жестоко разминаване в целите на българската политическата класа и българския народ.
Тихо ще се приеме истанбулската конвенция. Независимо, че е противоконституционна. Ще бъде бързо и някак медийно не отразено. Оправданието ще бъде, че имаме по-важни работи за вършене.
Ще приеме еврото, независимо от резултатите на каквито и да е референдуми. Или по-скоро никой няма да позволи такъв референдум, дори и ако всеки жив българин се подпише под тази петиция. ( Все пак мъртвите са повече от живите.) Образно казано, тази коалиция ще покаже среден пръст на суверена, защото всички знаем, суверенът не е никакъв суверен, а биомаса.
Тук идва и най-неприятното. Биомасата ще бъде мобилизирана за война. Това ще е и най-важната цел на евроатлантическия Франкенщайн. Пред невярващите ви погледи ще бъдат приети безумни решения. Защото както вече на всички ни се набива в главите – война се спира чрез подсилване на конфликта. Колкото повече оръжия, толкова по-безопасна война. Смейте да се противопоставите на отговорностите ни пред НАТО. Дори и в София да протестирате – няма проблем. Ще докарат полиция от провинцията и ще ви канализират. След това доброволци ще заминат на фронта да защитават и аз не знам какво, а ние, останалите ще станем легитимна военна цел.
И накрая легитимно ще ни уцелят.
След това вече ще е лесно. Не за нас, а за пропагандата. След като ни ударят ще ни бъде обяснено, че вече не защитаваме някакви абстрактни ценности, а защитаваме себе си. Но ние не можем да се защитим, защото за 33 години сме станали напълно безсилни. Можем да бъдем пушечно месо, което да бъде хвърлено и да оправдае определени ходове.
Това ще се случи не защото сме глупави и несъобразителни, а защото такъв е сценарият. Формулата е проста – оръжието от запада, кръвта от изтока. За запада е печалбата, за нас погребенията.
Но за да си дадем кръвта ще ни трябва правителство, което да го изиска.
Ние го знаем. Остава да не го допуснем.
https://fakti.bg/mnenia/763159-neshto-zlo-se-zadava

Позитивно, храна за косата

Позитивно, храна за косата
Понеже ми омръзна от постоянния негативизъм около мен, та и в мен, и защото от нерви ми побеля косата, че и започна да пада интензивно, реших да мисля само за хубави неща и така да се заредя с положителна енергия, че да престана да подскачам всеки път, щом се погледна в проклетото огледало. Речено и отсечено! Накупих си всякакви книги за здравословен начин на живот и духовно съвършенство и за има-няма месец ги прочетох до една. И тази сутрин осъмнах натъпкана с позитивни мисли до ушите. Отворих очи и започнах да си поздравявам телесните части, както си е по учебник. Първо започнах от косата, защото тя е най-проблемният ми участък към този момент. Та ударих й две четки, за да спре да пада и да ме оплешиви като яйце. След това поздравих сърцето, кръста, ръцете, краката и даже малката разширена веничка, дето от една година упорито се блещи на левия ми крак. Задника си го поздравих два пъти, защото напоследък нещо се е удвоил, та прецених, че с един поздрав няма да мине. На мазола, дето се е настанил на кутрето ми и не ми дава да нося от новите обувки с остър връх, нищо не казах. Той да мре!
Вместо кафе, изхрупах два моркова и тръгнах за работа. Вървях и си повтарях: светът е прекрасен, животът е чудесен, обичам ближния, ОМММММММ! Обаче само след три метра един ближен почти ме отнесе с черния си джип, при това на пешеходна пътека. Закова спирачки малко по-надолу и вместо да се извини, подаде брадясалата си мутра през прозореца и викна:
– Къде зяпаш, ма патко с патко!
Да беше го казал вчера, такава сочна благословия щеше да отнесе, че да му държи влага три денонощия, но днес бях нов човек, затова само му се усмихнах чаровно и го изгледах с любов. Тоя махна с ръка, убеден, че звездите ми говорят он лайн, и с мръсна газ отпраши по пътя. А аз продължих към спирката да си чакам автобуса. Той, разбира се, беше претъпкан с ближни. Наврях се и аз как да е в навалицата, като не спирах да си повтарям колко е хубав светът, а ближните се надпреварваха да ме ръчкат с лакти и да ме настъпват. Аз им се усмихвах на всичките, ама вече с половин уста. След малко дойде контрольорът и ме напсува на майка, задето не съм си приготвила предварително картата, ами трябвало да ме чака да си я изровя от дисагите. Аз и на него му се усмихнах – външно… Отвътре бавно, но сигурно се покривах с пришки. В офиса пристигнах първа, както винаги. Седнах си спокойно и започнах да работя. След няма и 5 минути на вратата се почука и при мен се намърда една развлачена повлекана с траурна физиономия. Тая я знам. И изобщо не искам да ми е ближна, защото лъже като разпрана, че събира пари за болното си внуче, а от сигурен източник разбрах, че е на 52, неомъжвана, не раждала и няма никакви вписани данни за осиновени деца. Обаче днес новият човек в мен й даде цели два лева. Срамота! А после дойдоха колегите и светът не само че престана да бъде прекрасен, а ми направо се скапа отвсякъде. Опитах се да си заградя едно бюро с позитивна енергия, но къде ти?… Току някой ми навлезе в личното пространство и ме засипе с негативни жалби за болната си тъща, която се самонастанила в ипотекирания му апартамент; за развратния си мъж, дето сменя вече трета кучка, а се прави на света вода ненапита; за децата на комшийката, защото то не се деца като деца, ами истински катъри… Боже, дай ми търпение и ми го дай веднага! Когато прелях от чуждата мъка, грабнах си чантата и отидох в банката да си оправя вноските по заемите. Пътьом изядох един сладолед, защото усещах, че телесните ми органи започват да изпушват. В банката поне беше прохладно и спокойно. Докато не се оказа, че са ми зачукали две вноски наведнъж… Е, сега вече подивях! Отворих уста, с намерението да вдигна грандиозен скандал, но все пак моята позитивна нагласа ми даде сили за една последна усмивка. Малката мишка, която ми беше оплескала сметките, също се усмихна и без да й мигне окото, ми обясни, че ако не платя веднага, ще ми насвяткат и лихви. Внесох всичко до стотинка и портмонето ми се оголи като общинска собственост. С последните си позитивни остатъци се замъкнах до вкъщи, с намерението да се боря за всеки косъм. Извадих си още два моркова от хладилника и пуснах телевизора. И какво мислите? Един мазен очилатко ми съобщава, че заради европейските стандарти цената на тока ще се вдигне с 10 %, а тази на водата – с 20. Край! Целият ми позитивизъм да върви по дяволите! От утре ще се оправям както аз си знам. И ако пак някой се опита да ме сгази с дебелия си джип, ако ме настъпи по мазола, ако се опита да ми измъкне пари с фалшиви внучета и посмее само да ми спомене за европейските стандарти, с голи ръце ще го навра в миши задник и собственоръчно ще запечатам отвора с червен восък. Пък ако ще и да оплешивея окончателно! В края на краищата има и перуки…
Ники Комедвенска
http://www.my-spirala.net/index.php/fun/1055-pozitivnoto-hrana

Весели анекдоти за женската красота и неотразимост

Весели анекдоти за женската красота и неотразимост

— Опишете своята външност…
— Привикването е възможно!
Щастието е, когато не трябва да се нагаждате към хората, нито да се демонстрирате. Обличайки се ярко и модно, винаги опитваме да се харесаме на някого – на други жени, на мъже, на себе си…
Би трябвало да се чувствате добре спокойно и в тениска за пет лева…
Колко пъти сте изпускали страхотен шанс, да се облечете, все едно имате шапка-невидимка? За да не привличате внимание, да свършите набързо работата си на разни места?
„Жена, икономисваща за себе си, кара мъжете да икономисват за нея“ – Ремарк.
Дама със сив цвят на лицето, с изтощена коса, в сиво-кафява-малинова рокля нямат желание да я водят на ресторант, не искат да летят с нея на море, да ѝ правят подаръци. Не вдъхновява…
И още. Не толкова стилни неща, акуратно подредена коса и грамотен грим, могат да украсят жената, колкото поражения на външния вид могат да направят негативните емоции: злоба, обида, раздразнение.
Те обезобразяват дори и най-красивите.
Колкото повече жената спотайва такива емоции в себе си, толкова е по-зле външността ѝ. Мимика, жестове, походка издават мислите.
Женският магнетизъм и обаяние губят сила, ако стопанката им завижда, сравнява, смята, че живота ѝ не е успешен.
Мъжете казват комплименти и подаряват подаръци само на жени, които се чувстват красиви. Вселената също: наблюдава ви дълго, преди да поднесе подаръци. Злите и грубите подминава.
*
— Вземи ме довечера от клиниката по пластична хирургия.
— Добре, скъпа, а как ще те позная?

*

— Ало, полиция?
— Да! Какво се е случило?
— Две момичета се бият за мен.
— Младежо, какъв е точно проблема?
— Страшничката побеждава!
*
Случайно ми направи впечатление: ако не закопчея горните три копчета на блузата си, може да не се гримирам.
*
Жените си напомпват гърдите, обличат голямо деколте, къса пола и токчета, а после се възмущават, че мъже искат само едно. А нали това е като в зеленчуков магазин, да се оплаквате, че не питат за книги.
*
За да изглежда добре на плажа, Люся още през зимата започва да угоява най-добрата си приятелка Оксана.
*
Софка сутрин пред огледалото: — Какво красота, ще спасяваме ли света или ще плашим минувачите?!
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/Y9Kv6hUikS_SRpru

Ужас с родова памет

Ужас с родова памет


О, неразумни юроди, защо обичате България? Какво ви е дала тази страна, че веете знамена? Дори песни за нея пеете? Защо ви е някакъв празник като трети март. Тъпата Шипка защо ви е? Може би е най-високия връх в България? Може би има ски писти там? Баристи правят кафе и ви подаряват донъти? Или пък има спа?
Защо трябва да помните изгорената до корен Стара Загора? Това вече е минало. Градът е възстановен.
Изнасилените и изклани жени и деца? – Битова злополука. (Ето, затова трябва да подпишем истанбулската конвенция).
Защо цъкате с език като минавате покрай вкопани в земята църкви? – Архитектурен стил. К’во да правиш.
Ами Онези за какво са ви? Онзи обесения. Онзи от кораба. Онзи с легиите или Онзи с хвърковатата чета?
Защо не погледнете новия свят, а си завирате главата в задника и сте се вторачили в няколко хиляди квадратни километра земя. Защо си пълните главата с бръмбъри с някаква ваша героична история. Никой ваш национален герой няма по-голям рейтинг от човека-мравка. А човекът-мравка е с най-нисък рейтинг от свръхгероите на новия свят. Ако не вярвате – попитайте изкуствения интелект.
Тревожите ли се, че дядовците са ги клали като прасета, а бабите ви са носили голи баклава в конаците? Горди ли сте, че майките ви са копали кладенец с голи ръце в Батак? Представяте ли си, в америка е имало асансьори, а вашите майки са копали с голи ръце кладенец. Диващина някаква! Какво искате точно да помните от това? И защо ви е да го помните? По-добре помнете кой перилен препарат изпира най-добре. Кое тази седмица е на промоция в магазините. Помнете кой ще победи в „Сървайвар“. Кой ще е@e в „Ергенът“, ако щете.
И малко по-модерно го давайте.
Семейство и деца не ви трябват. Защото децата освен всички вреди могат да помнят. А на света не му трябват помнещи същества. Въобще същества не му трябват. Светът е пренаселен и без твоите същества. Затова по-добре вместо да мислиш и да помниш вземи, че намали въглеродния си отпечатък. Защото въглеродния ти отпечатък е голям! По-вреден си от пърдяща крава. Пърдяща крава със спомени. Пърдяща крава с история! Ужас някакъв!
Ужас с родова памет.

Емил Йотовски

https://fakti.bg/mnenia/760416-ujas-s-rodova-pamet

Честита ви (поредна) предизборна кампания! Почва се!

Честита ви (поредна) предизборна кампания! Почва се!

Честита ви (поредна) предизборна кампания! Почва се! Пригответе се, сега ще се наслушате на изключително много и изключително (не)оригинални вариации на тема „ние сме най-добрите, чисти като росата, а другите са толкова лоши, че ще ви изядат живи, ако дойдат на власт!“
Разбира се, ще ви пазят от комунистите; други пък ще ви пазят от джендъра; трети – от еврото. Бедна ви е фантазията!
Нали сега най-важното събитие в държавата е кой по-силно вика „дръжте крадеца“. Кампанията пак ще е базирана на вечното: „Какво сочиш насам, я виж вашите! Ама вашите виж бе, какво направиха!“ На английски му викат what-about-ism на това. На български му викат: „Тоа пà, ти пà си мноо убаф!“
Няма да се гледат и признават грешки, а ще надвикват колко чуждата грешка е по-голяма. Магистралите ли бе! А я вижте вашите пици с кристали и парапети!
И така…
Разбира се, ще бъде пълно с хора, които се чудят как ДА НЕ подхванат истинските проблеми, но все пак да спечелят гласове. Например как ДА НЕ подхванат банковия произвол, лихви, заблудените разследвания, корупцията, пенсиите, заплатите, цените, инфлацията, защото всичко това се прави от „хора на наш‘те хора“, но все пак трябва и шум да се вдига, че изборите са зад ъгъла. Та, ще дойде на дневен ред джендъризмът – новият враг на тутраканската селищна система. Понеже, нали… това ни е най-големият проблем в държавата. Аз, да ви кажа, на мен джендър досега нищо не ми е направил, но виж – банките, топлофикация, енергото, депутатите…
Едни се сетиха по-навреме да хванат темата с еврото например, подкараха и старата тема – референдуми за ЕС и НАТО. Истинско злато за преди избори, нали!!! И старото ляво се усети много късно, че са му изяли темите под носа. Та, трябваше да се задоволи с единия джендър – само това беше останало в торбата с тъпотиите.
Руските служители, те са ясни – ще има по много и всеки ден викове за евроатлантиците как са им изяли закуската – за всичко ще са им виновни. Наскоро на Копейкин евроатлантизмът му беше виновен, че са му късали билетче за паркинг в болница, видите ли, как може такова нещо. Аз съм готов да направя обосновано предположение, че паркингът е на някое бивше ченге от неговите хора, ама той вика, че евроатлантиците са го изпържили с билетче. Както и да е. Следва да са му виновни и за мухъла по хляба и подгънатите крачоли на анцуга.
Откровено лудите, които са решили просто да вдигат шум, че да спечелят субсидия – също са ясни. Ще има псувни, възгласи, закани, че ще чупят реда, ще колят и бесят политици, ще има шаманизъм, старобългарски и древнотракийски практики и окултизъм. За едните субсидии плужеците са готови на всичко. Даже съм учуден, че са толкова малко кандидатите за слава и субсидия.
Мен лично обаче друго ме притеснява повече – тропкането с краче на демократите и възгласите, че нямало за кой да се гласува, щото – видите ли – няма перфектни хора, няма бе, няма!
Ама те си ги представят едни такива – целите в бяло, никога неправили компромиси и все пак да са спечелили изборите и да управляват. Ама как, като мат‘ряла гласува за други? Не ги интересува. Или са перфектни, или нема им стъпат да им гласуват!
И викат: не гласувайте и вие, че да не ставате съучастници. После, разбира се, ей такива усти са отворили, да се оплакват, че „как може такова нещо бе!“
Как може ли? Ами фуражките, чугуните, мафията и анцузите – те си гласуват и не им пука дали кандидатът им е перфектен или не, за тях е важно да ви го нафърфорят на вас, скъпи ми демократи, пък с кой точно кандидат ще ви го фърфорят, не им е важно. Ама вие сте с „принципи“, искате финландски депутати насред България, че и да спечелят изборите насред Ганювленд. Ще трябва да почакате, да знаете. Даже – да не ви развалям настроението, ама няма да дочакате, по-добре се откажете от всичко – и от четене на новините, и от искане на каквото и да било в тая държава, след като ще саботирате всички ни с тропане на краче и бойкотиране на изборите. Да беше преди години, да кажеш „няма за кого“, горе-долу разбирам, но днес да кажеш, че няма за кого…
Ама те били правили коалиция с червените. Да, правиха. Как иначе щяха да управляват, да вдигнат пенсиите, заплатите на няколко сектора и да погнат Капитан Андреево? Какво? Трябвало да направят по-добра програма и така щели да спечелят повече гласове самостоятелно? Вие чувате ли се? По-добра програма – с човешки права и Еврозона – и щели да спечелят, викате, гласовете на ония, дето ловуват джендъра, пръскат ги с кемтрейлс и се подписват срещу еврото? Какво сега викате? По-добре било въобще да не управляват, така ли? Ама, разбира се – цял живот безгласна опозиция. Викайте после „защо все на нас ни се случва!“
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/768710

За двама

За двама

Математика за двама
Умен мъж + умна жена = романтика
Умен мъж + глупава жена = авантюра
Глупав мъж + умна жена = брак
Глупав мъж + глупава жена = бременност
Математика в офиса
Умен шеф + умен служител = печалба
Умен шеф + глупав служител = производителност
Глупав шеф + умен служител = повишение
Глупав шеф + глупав служител = извънреден труд
Алгоритъм на покупките
Един мъж ще плати 2 лв. за вещ от 1 лв., която му трябва.
Една жена ще плати 1 лв. за вещ от 2 лв., която не й трябва.
Обща статистика
Една жена се тревожи за бъдещето си, докато си намери съпруг.
Един мъж не се тревожи за бъдещето си, докато срещне жена.
Победител е мъжът, който печели повече пари, отколкото жена му може да изхарчи.
Победителка е жената, успяла да срещне този мъж.
Уравнение на щастието
За да си щастлива с един мъж, трябва много добре да го разбираш и мъничко да го обичаш.
За да си щастлив с една жена, трябва много да я обичаш и да не се опитваш да я разбираш.
Парадокс на дълголетието
Женените мъже живеят по-дълго от ергените, но по-често са готови да умрат.
Динамика на промените
Една жена се жени с един мъж с надеждата да го промени, но така и не успява.
Един мъж се жени с една жена с надеждата, че тя няма да успее да го промени, но точно това става.
Техника на дискусията
Една жена винаги има последната дума във всяка дискусия. Каквото и да каже един мъж след тази последна дума, то ще е начало на нова дискусия.
Забележка: Материалът е предназначен за умна жена, която иска да се посмее, или за умен мъж, който може да го понесе.
http://www.my-spirala.net/index.php/fun/1725-za-dvama

12 съвета, които правят живота по-лек!

12 съвета, които правят живота по-лек!

Ако са те обидили незаслужено, върни се и си го заслужи!
„Ако внезапно се окажеш в дупка, първото, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш“
Както ни учи „Кама Сутра“, безизходни положения няма!
Единственият начин да не ядеш след шест, е да изядеш всичко до шест!
Подковата никога няма да ти донесе щастие и късмет, докато не я заковеш на копитото си и не започнеш да ореш като кон.
Винаги се вслушвай в себе си – хубав човек не дава лоши съвети.
Да псуваш не е хубаво. Но понякога нещата трябва да се наричат с истинските им имена.
Искаш да бъдеш щастлив човек – не бърникай в паметта си.
По време на спор с любим за теб човек си задай въпроса: „Искам да съм прав или щастлив?“
Обичай всичките си врагове – те са най-големите ти фенове.
Ако не ти харесва мястото, където се намираш, смени го. Не си дърво.
Не чакай чудо, ти си ЧУДОТО.“
http://www.my-spirala.net/index.php/fun/1736-po-lek
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: