За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5990866
Users Today : 698
This Month : 21391
This Year : 21391
Views Today : 7946
Who's Online : 14
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Хумор

Пиши м@р и да си ходим

Пиши м@р и да си ходим

Има нещо тайнствено, почти граничещо с мистично в диванния телевизионер (Д.Т.). Той е като диванния футболист. Има задълбочено мнение, граничещо с детайлен анализ за всичко, което минава пред очите му, независимо дали е реклама за парочистачки или последните открития в квантовата физика. Д.Т. е видимо ленив, но бърз в анализите. Толкова бърз, че всичките му анализи могат да се сведат до лемата: „Пиши к@р и да си ходим“. (Ако се затруднявате с термина лема, пишете и на нея к@р и не се задълбочавайте.)
Д.Т. има един ден в годината, в който е бог. Това е неговата Сатурниада – (За да не пишете к@р и на Сатурниада, че много нецензурно става, ще обясня – Сатурниадите са древноримски празници, в който робите са преставали да бъдат роби.) Това е вечерта на 31-ви декември.
Д.Т. сяда в банкетната си зала, хваща телевизионния жезъл в ръка и започва като един съвременен Соломон
да сгромолясва тежки, но справедливи присъди по отношение на телевизионното съдържимо. Върти каналите и псуе. Псуе и е недоволен. Недоволен е и пие за да удави недоволството си. За да бъдем справедливи псуенето му до голяма степен е оправдано. Но той все едно забравя, че държи дистанционно, на което има и един червен бутон за изключване.
Но Д.Т. е парализиран пред телевизора. Все едно е мишка пред кобра. Не смее да изключи едноокото чудовище, а се оставя да бъде изяден. И на ум не му минава, че може да си пусне музика, каквато и да е. Или просто да си поговори с някой в стаята. Ако щете и равносметка на изминалата година да направи. Но не! Д.Т. зяпа, псуе и се гневи.
Каквото и да и да се пуснете по телевизора все ще е недоволен. Винаги ще има някой, които няма да е доволен, защото не са пуснали филм за нинджи (защото в неговото детство това са правели на Нова година). На друг хорото му ще е в повече, а трети ще е бесен, щото са поканили някой известен певец, за който има съмнение, че е спал с бившето му гадже ама тайно. И тя, мамицата и мръсна, не си е признала. Ще има такива на които им е старомодно, а на други – прекалено модерно и не вписващо се в българските традиции. И въобще оправия няма. И черната жлъч облива сърцето му. Дори зарята в чест и аз не знам на какво не отмива чернилката. А на другия ден се започва: „Каква е тази Татяна Лолова? Едно време какви татянилолови имаше? То не бяха Калоянчев, Парцалев и Мутафова. Като ти разкажат един виц и ти държи до следващата Нова година. а сега – само пари крадат. А ако не крадат са бездарници.“
Д.Т. е гневен или че новините са му много или че са му малко. Или че смешките са му тъпи или са му. още по-тъпи. А това с оня певец дето е нагащил любовта на живота му след един концерт през 91-ва в Пазарджик и затова му се е наложило да се ожени за сегашната си жена (ебати козата) и да има две деца (ебати идиотчитата) – направо нямам думи. Няма измислена ракия, която да попие тази мъка.
И така до Йордановден. После нещата се размиват, забравят и улягат до следващата Нова година.
Затова моето пожелание към вас е да имате мир. А ако искате да нямате – пишете м@р и да си ходим. Така де.
ЧНГ!
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/637660

Подчинени и уплашени

Подчинени и уплашени

Ако не принадлежите към една от горните две категории – вие не сте бъдещето.
С всеки един ден ставаме все по-несвободни. По-зависими и търпеливи. Дресирани.
Утре ще бъдем посъветвани да ходим постоянно с презервативи на открито, за да се борим с неконтролирания прираст на населението. Съветът ще бъде гарниран с наредби, извънредни ситуации, които ще се преливат в извънредни положения и обратно. И ще се контролира с глоби и много други противоконституционни, нарушаващи свободата ни санкции от насъскани институции.
Телевизиите ще ни облъчват постоянно с репортажи за многочленни семейства, които са изпаднали в нищета заради бройката си. За невъзможността хората да се справят с повече от едно дете (Да не сме животни, че да имаме повече от едно?).
Ще ни затварят в изолатори по полове и всеки, за да получи правото да отиде до друга страна, в друг град, а защо не и да си купи хляб, да показва тест за фертилитет?

За цялата детска смъртност ще бъде обвинен неконтролируемият прираст.

Ще се обяви невъзможност на здравната система да се занимава с новородените. На брифинги от всевъзможни щабове, ще ни се свежда детската смъртност ежечасно. Ще се вменява нашата персонална вина, че въобще има деца. Също ще ни се вменява, че за тази смъртност сме виновни ние – създателите на тези деца. Създали ги по един свободен, направо див, небалансиран, непроверен статистически и без разрешение от институциите начин.
СЗО, като една частна организация, била някога мултинационална и над правителствена, но вече откровено обслужваща частни интереси, истерично ще съветва всички държави по света, че за да овладеем положението е достатъчно да се въздържим от създаване на деца за една, две или колкото години трябва.
Ще напъплят организации, които ще пропагандират достойното съществуване без деца. Правото на бездетен избор.

Учени ще се надпреварват да създават химически формули създаващи временна, а защо не и постоянна кастрация. Холивудски идиоти ще се надпреварват да пускат в най-несвободните и контролирани медии, наричани социални, свои снимки с презервативи и гневни послания против създаването на деца. Ще се роди и крайно движение – децата са зло. Разбира се финансирано по-добре от вътрешния брутен продукт на средно голяма африканска държава.
В началото хората против съществуването на децата ще са малко и добре платени. Тези ядра от „здрав нов разум“ ще лобират закони, в които няма да се допускат на държавна работа хора с деца. Няма да им се продават други стоки освен от първа необходимост. Ще имат данъчни задължения и постоянни проверки. И най-важното – ще са обект на обществено порицание.

След няколко години ще имаме население с доста по-малко деца.
Всички ще носим гордо презервативите си, които ще ни идентифицират като хора с ново мислене и подкрепящи новото нормално. После, за да е по-сигурно ще се подложим и на кастрация. Тя ще бъде безплатна и препоръчителна със задължителен платен характер.
Прекрасен нов свят. Чиста планета. Контролирана популация от необразовани, подчинени и уплашени хора без деца, без детски градини, без изнервени родители. Красота!
Ако си мислите, че това е антиутопия – грешите! Началото е дадено.
За справка – Световен Икономически Форум и populationmatters
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/625514

Религията „КОВИД“

Религията „КОВИД“

Все по-често срещам дебата: Ти вярваш или не вярваш в Ковид?
Чакайте, бе хора? Това да не е някаква нова религия? Въпросът се измества. И той не е дали този вирус съществува, а какво прави и до колко е опасен? И респективно какви трябва да са мерките, които да се вземат, за да се ограничи.
Разбира се, че може да има смъртен случай и на човек, убол се на трън. И за този конкретен човек убождането от трън ще бъде 100% смъртоносно, но това не е причина всички останали да ходим с железни ръкавици и да си стоим вкъщи по половин година. Мухите могат да бъдат избити с гранати, дори с противотанкови мини, но трябва ли всички да мятаме бомби през прозорците?
Разбира се, че коронавирусите съществуват и винаги са съществували.
Че те са по-стари от човечеството. Били са на тази планета преди нас и по всичко личи, че ще останат и след нас. И очаквате, че някакви самозабравили се бозайници ще наранят чувствата им, като си стоят вкъщи с цел да ги изтребят?
Също така вярвам в съществуването на лъвове, но не ходя с пушка по улицата. Също вярвам в съществуването на метеорити, но не съм с каска и не гледам зло всеки, който е без такава.
Стоп! Вирусът обаче е зараза. Ковид не е нито лъв нито метеорит. Така е. Тук идва на помощ медицината. Какво се случва със заразените? Първо – огромният процент от хора не се заразяват. От заразените 80% дори не разбират. Почти 20% го карат леко като вид сезонна настинка и под 1% имат по-сериозни проблеми. И да. Някои умират. Хора изключително в напреднала възраст и с тежки заболявания. Същото, каквото го е сполетяло и нашия измислен герой с тръна от по-горе.
Какво правим ние като общество, за да не измрем от нещо, от което доста трудно се умира? Стоим си вкъщи. Съсипваме се финансово. Спазваме безумни мерки. Не ходим на театър, не седим на пейки в парка, но се тъпчем като копърки в метрото и рейсовете. Носим маски. Може и шалове, парцалчета или шлемове. В последно време и едни смешни неща, които се носят на брадата. Носим ги за да отъждествим религиозната си принадлежност. Също както кръстчетата на верижки.
Твърди се, че маските пазят не теб, който ги носи, а другите от теб? Наистина ли? Вирусите с техните малки мозъчета знаят от коя страна на маската да стоят? Също като херувими – бдят в готовност да накажат неверника. Но за да е по-гадно не него ами неговите близки.
Човек трябва да се възприема като заразно зло. Като носител на първичния грях.
Това също е доста религиозно? Що за идиотщина е вечерният час, с който обзаведоха клетите французи? Вирусът не работи през нощта? Спи? Почива? Какво? Вие нормални ли сте?
Трудно е да има втора вълна при положение, че нямаше първа. Математически не е издържано. Сигурен съм, че всеки от вас може да допълни този списък с очевидни логически и медицински недоразумения.
Толкова за религията „КОВИД“. Но както всяка религия и тя не разчита на фактите, а изисква сляпа, но за сметка на това силна вяра. Очаквам в скоро време СЗО да обяви съществуването на „Ковид Рай“ и там ще могат да ходят само тези, които са умрели, спазвайки религиозните правила.
„Ковид Ад“ вече съществува, той е тук и ние си го правим.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/624520

Звънецът удари, ЦИРКЪТ започна!

Звънецът удари, ЦИРКЪТ започна!

Първия учебен звънец удари. Удари, ама дрънчи на кухо.
Учениците търчат. По-малките се ритат приятелски. По-големите се целуват. Къде приятелски, къде не. Прегръщат се и се навират един в друг. Не защото са обсебени от заразното зло, а защото така правят хората. Всички са с маски, ама ги носят като стар войник колан. Който не знае, ще обясня. Носят ги някак проформа и с презрение.
Между децата щъкат вече поизнервени учители и ги хокат да спазват дисциплината. Какво да правиш – преподават противоепидемичната дисциплина. По-малките се подчиняват и престават да се гонят за около една минута. Най-много минута и половина. По-големите тихомълком се отправят към пейките зад храстите да си се целуват на спокойствие.
Следват речи, цветя, шлемове. Директорът е с жълти ръкавици за миене на чинии. Тоалетни чинии. Учителите отнасят нескопосани шеги за роднинските си връзки с Дарт Вейдър. Ама нищо. Важното е да е противоепидемично.
После в час.

Циркът продължава и там, в час, децата са без маски. Така е според мерките и значи е законно.

Уж всичко е наред. Идва междучасието, в което децата трябва да са с маски. За десет минути междучасие процентът на децата с маски пада от седемдесет на два процента. Учителите продължават да крещят, но малките са се въоръжили с хитри отговори. Ако погледнете картината отгоре ще видите една организирана безпомощност.
После пак час. Там законно е без, ама някои стоят с маски. Правят се на интересни и дразнят учителите. Задават преднамерено тъпи въпроси за коронавируса само и само да не учат математика. Звънецът бие.
В голямото междучасие хаосът е пълен. По-малките са открили, че маските могат да се използват като прашки, а по-големите направо търчат към кенефите да пушат, защото са чели, че пушачите не се разболяват от вируса. Сърдят се ако някой учител им направи зебележка за цигарите и питат дали искат да ги убият като им ги спрат.

Учителите крещят и си доунищожават и без това разбрицаните нервни системи.

Те през цялото време са с маски, затова техните крясъци са някак сподавени. Цензурирани.
А колко хубаво би било ако имаше малко по-строг контрол. Ах… Хайде да няма строги наказания, но поне бой с пръчки. За малките с тънки пръчки, а за големите – тояги. Най-недисциплинираните – в изолатора и само в краен случай – затвор. Ученически затвор, както навремето бяха ТВУ-тата. Там директорите да бъдат с офицерски чин и да могат да дават по петнадесет денонощия арест отмах. Нека ви опиша тогава картината:
В междучасието децата се движат в колона по един и подредени по азбучен ред в дясната страна на коридора. Дишат умерено и гледат в земята. В далечината се чува тътенът на барабана, който бие директорът и отмерва всеки ляв крак. Ако някой кихне – в изолатора. Ако пръдне – в крематориума. И всеки е задължен да шепне така, че да не забрави мантрата на ковида: „Пандемия, трупове, чували, шеомрем“. От време на време някой от учителите вдига взор към потона и зове: „Ваксина!“. Всички спират за секунда и отговарят хорово: „Пандемия“.
После трябва да се измисли, как да се разшири тази мярка и да обхване всички. Родители, неродители – всички.
Тогава циркът ще е пълен. Но това ще бъде един странен цирк, в който всеки ще бъде в ролята на добре дресирана маймуна.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/619242

Намордниците остават

Намордниците остават

Здравейте песове!
Ако не вярвате, че сте такива, си бръкнете в джоба и там ще напипате намордника си. Не свивайте унило уши – очакват се нашийниците. Те ще са платени и ще дойдат скоро.
Някак между другото, се обзаведохме с намордниците до края на септември, под предлог – епидемична обстановка. Вече без страсти. Свикнахме. Навремето нашите предци, сигурно по същия начин са свиквали, че момчетата трябва да се дават на империята за еничари. Законно е било. И сега е законно. Колко е просто. Обявяваш някаква глупост за законна и готово – от „кретения“ тя метаморфозира в „норма“. Не можеш да влезнеш в магазин, в метро, в рейс без маска. Престъпник си. Виновен си. Подлежиш на глоба. Ако се дърпаш – арест. Никой не коментира адекватността на маска, ушита от хасе или на шал, плетен на две куки. Хубаво и безопасно остава ежедневието ни.
На всички, които могат да броят до две, вече им е ясно, че няма как да има втора вълна, без да е имало първа.
Опитите да се изкара висока смъртност от Ковид вече не плаши, а дразни.
Опитите да се дават примери с чужбина също дразни. Вече се видя, че и там върлува кретенията. Само погледнете процентите смъртност. Не броя на заразените.
Опитите да се избута коронакризата до есента, когато ще излезе грипът и всичко да се обяви за Ковид, е още по-дразнеща. Най-дразнеща.
Огромна част от обществото вече не вярва на статистиката. Жалките еквилибристики с проценти, абсолютни бройки и съотношения обърква все по-малко хора.
Цялата тази пандемична глупост се аргументира със СЗО. Това СЗО, което леко гузно се подхилкваше, когато обявяваше Ковид пандемията. Чудя се, как успя за няма и година, най-уважаваната световна организация да се дискредитира до нивото на подкупен селски фелдшер. Доста лекарски съсловия от цял свят вече се противопоставят открито на очевидно неадекватните предложения, идващи оттам, и отказват да спазват препоръките. Забележете – препоръките. Като се замислим – какво е СЗО? Работи в полза на кого?
Възторгът за новата ваксина също е безумие.
Безумно е, че нещо, което още не е измислено, не е направено, вече се продава. Дори се продава в планетарен мащаб. Правителства се надпреварват да купуват ли купуват несъществуващи ваксини. Има дори фокус групи, на които се тества стратегия за внедряването. Това е все едно да започнеш да продаваш джедайски мечове, нищо че още не са изобретени, може и да не сработят, но за ваша защита е задължително, да имате такъв. Сигурно има много пари в това, но всичко свършва до парите. И ако и това ваксиниране го направят задължително, какво правим? Всички престъпници ли ще ставаме?
А децата? Провалени учебни години. Цъфтят някакви напълно безумни мерки, били те задължителни или препоръчителни.
Да кажем „задължителна физическа дистанция“, която е препоръчителна. Ама, кой идиот го е измислил това? Поименно моля? Вземете десет деца от трети клас и ги накарайте да спазват метър и половина дистанция? Постоянно. И без физически контакт. Бе, вие деца нямате ли? Въобще знаете ли, какво значи деца?
Но нищо. Тъпото не е важно, дали е тъпо, а дали е законно. А за да е законно, е необходимо удължаване на епидемичната обстановка.
Ние, останалите, сме отговорни и правим света по-сигурен, с по един парцал на устата. (Нали не си мислите, че това, което държите от две седмици в джоба си е нещо различно от парцал?)
И докато ние с намордниците се борим с Ковида, ми се ще някой умник да каже, как да се преборим с кризата в икономиката, кризата в честността, кризата в адекватността на правителства и световни институции. Да не говорим за кризата в мисленето. Това са страшни кризи и те с парцали-намордници не се лекуват. И с клизми не става.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/615873

За саксията и мутрата

За саксията и мутрата

Осъзнах, че не съм водил шестгодишното ми момченце нито веднъж на българското море. Не съм му го показал. А бих искал да му покажа много неща. Бунгалата до Приморско, където като дете съм ловял костенурки. Имаше скакалци колкото цялата ми детска длан и какви ли не чудесии. Толкова невероятни, че няма нито едно електронно приложение, което да ги опише.
Бих го качил на дюните на „Каваците“. Зад тях навремето имаше будка и продаваха бира и цаца. Взимаш си бирата, цацата в една пластмасова тарелка и отиваш на дюната да си гледаш морето. Само внимаваш да не влезе пясък в цацата, че лошо. Ако дюната беше още там щяхме да седим горе и да си говорим за каквото си щем.
Искам да му покажа и многото скрити заливчета между Несебър и Равда. Да си спомня (а и да се похваля) къде съм спал под звездите. Как сме охлаждали дините в морето. И как се събират борови иглички от съседната гора, за да си ги постелеш върху скалите да не ти убива през нощта. По-хубаво от луксозен матрак е.
Сега там няма борова гора. Има плътна редица от хотели. Пет-, четири- и беш-ли-му-ма**ата- колко-звездни, но за сметка на това – нелепи. Направо млечен път има. От млечен бетон. А заливчетата ги няма. Усвоени са по някаква тайна програма за усвояване на всичко, което би могло да донесе радост.
И на Силистар ми се ще да го заведа. Да седим на пустия плаж и да гледаме облаците преди дъжд. И като завали да тичаме в морето, защото, когато завали, водата става някак си по-топла. Да му разкажа как водните змии не са опасни и не ядат хора, а жаби. И смоковете не са опасни. Дори са полезни, защото където има смокове няма отровни змии. Мисля, че там още има водни змии, но се губят в концесионните договори.
Един цял топъл следобед да го разхождам из стария Созопол с празните улици и надвисналите дървени къщи. Да усещаме как мирише на чирози и море, а не на евтина китайска пластмаса.
Днес и Магистрала до морето ни има построена. Дори магистралата преминава от магистрала в лунапарк. Чувал съм че на моменти много забавно друса и всеки има възможност да се пребие и да напълни новините.
А дори не сме станали повече хора. Намалели сме с почти три милиона. И преди ходехме на море. За по две седмици – стандартно. И чужденци имаше. Нали си ги спомняте? Германци, поляци, чехи, унгарци. Целия соц лагер ни се изсипваше и пак имаше природа, въздух и щастие. И някак това, което имахме, беше достатъчно. Като леглова база, говоря.
Един ден ще разкажа за всичко това на сина ми, но няма да съм му го показал. Защото как се показва нещо, което го няма? Той ще цъка с език, както аз съм цъкал когато майка ми ми е разказвала как в нейното детство в Перловската река е имало рибки.
А къде са саксията и мутрата?
В малкото непретенциозно къмпингче, в което съм в момента, от скоро има сложени саксии (изненадващо съвпада с инвазията на българи), за да не може всяка една мазна мутра да си паркира колата където си поиска. Саксиите са пълни с трева и пазят пространството да могат да тичат децата. На пръв поглед – незабележимо, но някак показателно. Да се осмисли и онагледи, че съхранението на красивите спомени започва оттук. И си струва да се покаже.
Освен това сутрешната гледка на море е по-хубава, много по-хубава от гледката на задната броня на колата на някой разпищолен дебил.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/613569

Ако Ботев бе превзел „Радецки“ през 2020

Ако Ботев бе превзел „Радецки“ през 2020

Защо е тръгнал баш сега да ни излага пред чужденците, не може ли да почака до руско-турската война? Ей я къде е, след 6 месеца

Правило ли Ви е впечатление, че героите на България са все революционери? Ботев, Левски, Панайот Хитов, Георги Раковски, Васил Михайлов във филма за капитан Петко войвода?
Как па един химик или инженер нямаме въздигнат в българския пантеон на славата! Не, че нямаме, имаме. Обаче в пантеона ни влизат само тия, дето покрай стиховете, философията, инженерството са гръмнали по някоя бомба и са резнали по някоя вражеска глава. Героизмът в България задължително минава през революцията. И ние много хубаво го честваме, да ви кажа. Добре че толкова много българи хич не са се кумили в славното ни минало и са се хващали за пушката и сабята, за да освободят сънародниците си от поредното иго. Така са ни дали възможност празниците ни днес да са повечко. Мине се не мине месец и ето ти, поредното честване на български герой. Събират се кметството, общината, големите производители от региона на площада, а дечицата от местните училища им пеят песни, рецитират стихове, всички са облечени официално, гърми революционна музика, майки и татковци се гордеят с децата и с революционерите, пускат след това зарята, мълчат минута-две за почит и после идва естрадната певица. Па кебапчета, па кюфтета, па танци и песни – празниците са хубаво нещо.
Обаче миналото си е минало, а революцииите са част от него и там трябва да си останат. Днес, в това забързано ежедневие, кой ти има време за революции, метежи, бунтове, освобождение… Освен това и да бутнем султана, ще дойде друг – 500 години султани са ни управлявали и не са се свършили. Роят се като пилци, направо. А ако не е султанът, ще е руският цар. А ако не е руският цар, ще са Великите сили. Значи, тия Велики сили от създаването на България дебнат в потайните си дворове и кроят коварни планове за унищожението ни. Само чакат някой анархолиберал да скочи на революция и веднага ни цакат със съставено от тях правителство, което им играе по свирката.
Лесно им е било на Ботев и Левски едно време, ама сега нещата са по-сложни. А и нямаме време. Освен това съм се нажабуркала с кредити, кой ще ми ги връща, ако се разпищоля по Балкана, а не ходя на работа? И въобще, оставете ни да работим! Ма крадяли ни били изработеното – крадат, ма то и аз да мога, и аз ще крада. Какво па толкова се направихте всички на честни и почтени? Знаеме се, айде моля ви. Вие как си представяте в днешно време да е възможен Ботев? Да отвлича кораби, да превежда въоръжени хора през границата, да стреля и да държи пламенни речи? Учител!!!! Ма кой ще си даде децата на такъв терорист, аз изобщо не смятам, че това е уместно. Освен това е духнал към Одеса, на лесното. Там, защото няма турско робство и той наготово да се възползва от благата им е отишъл. И акъл дава от там, и хората буни, ама си седи на топличко и чистичко, нали? И къде е тръгнал да се връща в България, да си седи там и да не ни се бърка на нас, изстрадалия народ. Ама хитрец, нали? Лятото тръгнал да се връща, само лятото знаем да протестираме, зимата бичим кинти в чужбинско. Уж да вдига революция се връщал, да ни освобождава. Аре бе, всичките идват да си оправят зъбите тук, на евтинкото, при на пашата ковача.
На всичкото отгоре отвлякъл кораб. Пишат по чуждите медии, дават го по чуждите телевизии – ужас! Пак се изложихме. Този ли пример ще дава на децата ни? С нарушаване на законите и алкохолна поезия – „тежко вино дайте“, вика…. Трапезен патриот! А как ни обижда чели ли сте? Идиоти на нарича. Това е език на омразата, аз не мога да го приема това. И не се бръсне, това ли са ни героите на днешна България, а? Брадати и космати, я марш!
Не можа ли като нормалните хора с каручката от Румъния да дойде, тупур-тупур, няма и месец и ще е във Враца. Нямало мост над Дунав тогава, викате? Ми да дойде да построи, а не да ходи по Балкана да се пищоли. Наготово всичко искате, нали? Ами не става така. Само знаете да рушите! Султанът, верно – султан е, ама той колкото мостове построи, откакто е на власт, Ботев не може да ги боядиса. И човекът работи, опитва се, не е като да стои със скръстени ръце. Ама то с тоя материал, толкова. Революции му вдигат, критикарстват, броят му жълтиците – общи били. Те това искат – не свобода, а жълтиците му да вземат.
Я като взема аз гегата, революция ли??? Ма защо па баш сега революция? Не могат ли да почакат до руско-турската война, ей я, след половин година почва. Да си стане всичко както трябва, да не се забъркваме, те ще си го решат помежду си.

Лола Монтескьо

https://clubz.bg/102092-ako_botev_be_prevzel_radecki_prez_2020

7 милиона души в една лодка, а кучето брои

7 милиона души в една лодка, а кучето брои

Седим с моето куче, и разсъждаваме на темата за коронавируса. По-точно то разсъждава, а аз записвам разговора:
– В твоята държава има 350 хиляди заразени от коронавирус. – подхваща кучето – Щеш-не щеш, това е положението.
– Прекаляваш! – Стряскам се аз, и обмислям как да го лиша от храна като някаква форма на наказание. – И защо в моята държава?
– Защото аз съм куче, а ние кучетата нямаме държава. Не си ли го забелязал?
– И не са 350 хиляди! Днес обявиха, че заразените са триста и няколко си.
– От шест хиляди и нещо си проби. – засича ме кучето и клати уши – Изчисли го и ще видиш, че последния месец процентът е около пет. Все се върти около пет. Ако утре направят само 20 проби ще има един заразен. Това според теб успокоително ли е?
Лабрадорите обикновено са добри в математическата логика и гледам да не споря.
– А ако утре направят изследване за ковид19 на цялото население, – продължава кучето – което е, да кажем 7 милиона, ще откриеш, че заразените ще бъдат около 350 хиляди. Това според теб успокоително ли е или тревожно?
– Зависи.
– Точно така – зависи как се казва. Ако искаш да звучи притеснително, говориш в абсолютни стойности, ако искаш да звучи успокоително – в проценти. Иначе е едно и също.
– Защо, мислиш, че е така?
– Защото зад тази тема седят много и различни интереси. Повярвай, като куче с добри инстинкти и чувствителен нос ще ти кажа, че на никой не му пука дали си тревожен или спокоен. Това вече не е болест, а политика, икономика и дявол знае още какво. Ако искаш да вникнеш в същината, следи потока на парите!
– Ти проследил ли си го? – Заяждам се аз.
– Не! Не забравяй, че аз съм куче. Мен ме интересува потока на кокалите. Като казах кокали – днес ще ядем ли?
Ставам и отивам до хладилника да извадя храната.
– Знаеш ли, че има разлика между болен и носител? – продължава кучето.
– Знам, по-дяволите, все пак съм лекар.
– Само проверявам дали помниш. А разликата между починал „от“ и „със“?
Мълча и без да знам защо се дразня. Решавам да отклоня темата:
– Така и така си говорим. Ти против носенето на маски ли си?
– А ти против носенето на намордници ли си? – контрира ме кучето и повдига едната си вежда, само както един лабрадор си може.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/610106

Неустоимо кафява оферта

Неустоимо кафява оферта


Почивайте, бе! Почивайте! Кой ви пречи сега?

Коронавирусът се сви в ъгъла и ближе рани. Живи сте. Що не почивате? Пари ли нямате? Нали всеки е наръгал по сто бона под матрака? По телевизора го казаха! Щипнете малко оттам, палете автомобила и бегом марш на морето, че да помогнете на родното. Щото родното го е окъсало и сега мъца на смъртен одър. Ама вие не вярвате. Разбира се, че няма да вярвате, защото сте лъгани до побъркване. Омръзнало ви е да гледате закъсали бизнесмени с ланци и часовници за по петдесет бона. Щото вас до смъртта ви делят заплата и половина и само с единия гердан на закъсал предприемач може да живеете половин година. Ама така е в капитализма – закъсва кой както може. Ама нищо, вие щом с ДМС-и медицината на цяла държава поддържате значи имате пари.
Слушайте сега – плажовете ще са безплатни. По левче-два, тук-там пет, десет или повече. Щото на изток от Айтос десет лева не са пари. Десет лева за супа е безплатно. Не се стискайте. Концесионера и той душа носи. А ако съвсем безплатно искате и такава опция има – до кофите за боклук е безплатно. Ако хвърлите хавлийката до бунището ще имате и уникалния шанс да ви се заздрави имунитета до такава степен, че лимфоцитите ви ще гризкат еболите като солети. Мръщите се. Гадно ви било там. Ми гадно е, щото е безплатно.
Знаете ли, че има хотели между които разстоянието е по-малко от два метра? И това ли не ви харесва. Значи мрънкахте, че сте били изолирани сега ще мрънкате че ви било пренаселено. Че то вашето угодия няма.
Ако всичко това ви е малко ще добавим и морски спорт – отстрел на делфини. Няма го никъде по света. Плащаш и пукаш по гадините а душата ти си почива и пее. Трябва само да се гласува закон всичко това да е законно, но това най-лесното.
А чували ли сте за голямото кафяво нещо – съкратено ГКН? Идете във Варна и ще го видите. Това ГКН е нещо забележително. Нещо като наш си Стоунхендж ама лайнян. Можел и от космоса да се види. Хората снимки качват, а ние един лев не можем да изкараме от тази забележителност. Обаче вие хейтъри само това чакате. Не било ок. Миришело. Какви патриоти сте, бе? Ми то и козето сирене мирише ама го лапате! Нали? Само малко рекламно да се пипне това ГКН и работата ще заспи. Да се вкара нещо селско, био и с традиции. Примерно обявяваме, че разполагаме с най-големия безплатен резервоар за био крайни продукти на човешката същност. Пукаме едни петдесет-сто милиона за реклама и гледайте какво става. Чужденците ще се избият да идват. Колкото до лайняната бактерия – Ешерихия оли ще я прекръстим на Спецификус булгарикус и само щракай с пръсти и пълни хотелите с екотуристи.
А сега сериозно: пътуването до родното ни море ще бъде по-евтино заради по-ниските цени на горивата. За другите дестинации обаче няма такива данни. Затова добре си помислете.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/600523

Студентски разговор

Йористическия или чорналистика?

В близкото ни бъдеще. Студентски разговор:
– Много си яка. Да не си от манекенския факултет?
– Хи-хи… Кандидатствах, ама не ме приеха. Затова записах чорналистическия, че там е без изпит.
– Знам, там учите… Ботев, Вазов… ей такива глупости.
– Ха-ха… Не, бе. Това е археология. Ние учим да пишем.
– И кво пишете?
– Кво си видял, кво мислиш…
– И кво мислиш?
– Ми не знам. Това ще го учим догодина. Ми ти?
– Аз уча йоризъм.
– Това какво е?
– Като научиш йоризма и ставаш йорис. С един чук чукаш по масата и казваш кво да правят другите.
– Аууу… Чук?
– Мхм! Като за пържоли, ама друг.
– Това много интересно, бе!
– Ми не. Тъпо е, ама се влиза без изпит. Кесиш и накрая ставаш йорис. После ставаш политик, ако те приемат в някоя партия.
– Начиии, професия с бъдеще!
– Мхм.
– И кво правите йористите, докато станете политици?
– Учим закони, членове, конституции. Да бъдем честни.
– Ма това учи ли се? Не ти ли идва от само себе си?
– Учи се, ама е много тъпо. Добре, че професора е идиот. Блее и всички преписват на изпита. Със законите е по-гадно. Трябва да ги учиш наизуст. И трябва да знаеш що си виновен. Кое колко струва – такива неща.
– Значи нещо като търговец?
– Да.
– Яко.
– Мхм.
– Пък ако мен не ме приемат и догодина в манекенския, смятам да се преместя и да запиша медицинския. Казват, че догодина и там щяло да се влиза без изпит. А пък на мен много ми стои да съм в бяло. Все едно съм булка, ама постоянно. Представяш ли си?
– Аре стига сме говорили за наука. Знам едно заведение в ректората. Да ходим там да пофърляме салфетки и да отпуснем. Има водка на промоция.
Есе от Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/599280
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: