Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6164509
Users Today : 334
This Month : 13717
This Year : 195034
Views Today : 3857
Who's Online : 26
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Хумор

Опаковай това

Опаковай това


Живеем в интересно и свръх културно време – време, в което се цени опаковането. Но не какво да е опаковане. Не какво да е…
Ако си опаковате задника, да кажем с тоалетна хартия няма да се цени много. Да не кажа хич, защото някак няма да е изящно. Ако пък опаковате десетлитрова тенджера с найлон или детето с лейкопласт най-много да предизвикате семеен скандал. Това е защото мислите на дребно. А сега си представете ако опаковате нещо мощно и непреходно. Нещо като ЖК „Люлин“? Всичките десет микрорайона, да кажем, с бял тензух? Представихте ли си го?
Толкова ли е трудно да изсипем целия бюджет на Министерството на културата в един гранде културен проект и да не се мъчим с разни дребни културни мероприятия от които, така или иначе няма да се забележат, а и няма смисъл? Вкарваме всеки културен лев в тензух и панделки, мобилизираме ромското безработно население и започваме да творим. Ще викаме чужденци да се снимат на фона на опакования квартал Люлин и ще печелим пари? Ще напечатаме картички, магнити за хладилници и ще се прочуем. А тези от „Младост“ ще се пукат от яд.
Но за такъв проект се изисква смелост, и творческо безрасъдство.
Плюс това трябва някой да купи тензух, а пари в министерството на културата за тензух няма. Разбира се, могат да се намерят спонсори, но тогава трябва да брандираме тензуха с логата им и вече няма да е изкуство а рекламна кампания.
Но не бива да се отчайваме. Докато разсъждавам как да пробием в културния фронт, подвързвам учебници за първи клас. Подвързвам, лепя етикети и си мисля дали пък това не е изкуство? Ами, разбира се, че е изкуство. Само си представете в този момент как родителите на над петдесет хиляди първокласника правят същото. Седят и опаковат като машинки целия наръч от тетрадки и учебници. Това е толкова опаковъчен труд, че спокойно може да покрие не една и две триумфални арки. За Люлин няма да стигне. Лошото е, че в България нямаме триумфална арка. Това е защото не сме го докарвали много от съм триумфи. Или пък защото парите са отишли за построяването на други работи?
Все пак, ако всички родители на първокласници се стегнем и вземем, че облепим статуята на Кирил и Методий със самозалепващи се етикети поне можем да се класираме за репортаж по някоя телевизия. А това е едно добро артначало. Той и Кристо не е започнал да опакова триумфални арки от първия път? Нали?
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/682012

Бедни мъже говорят за жени

Писателят Емил Йотовски: Бедни мъже говорят за жени

14 януари 2019


Писателят Емил Йотовски коментира в социалната мрежа афишираното публично желание на някакви „силиконови момичета“ да създават връзки с мъже само срещу заплащане с примерна цена от 3 до 5 бона месечно. Тези признания, направени от тях без грам свян в тв ефира възмутиха десетки души в мрежите. Поради актуалността на темата, публикуваме коментара на Йотовски с изрично негово позволение.

„Ям шкембе в масло и гледам предаването „Жени говорят за пари“ на Мартин Карбовски. Няколко привлекателни дами обявяват свенливо и с трепетливо нежелание сумите, срещу които са склонни да бъдат вулви под прикритие (старата дума е любовници) на платежоспособни мъже. Само срещу сумите три-пет хилки на месец. Знаем, че всичко е пари!
Слагам си чесън, че шкембе без чесън ми е много негурме и се хвърлям в търсене.
Само 11,3% от населението в страната има доходи над 740 лв. на месец, показват данни на Националния статистически институт! Останалите 88,7 %, разбирай половината, от които са мъже – пръчка.
Лют червен пипер и продължавам. Така. Неплатежоспособните мъже са обречени на невъзможна силиконова квази любов с момиче с титла. Какво е момиче с титла е отделна тема. Цената спрямо минималната работна заплата – това е почти десет пъти повече. Но хората на минимална заплата не са хора, така, че ме извинете за глупавия и прибързан пример. Сол.
По същество – Има ли възможност някой заможен мъж (такъв, който отделя между три и пет хиляди лева на месец за приятелка) да се съгласи срещу заплащане да отстъпи правата за ползване на неговата такава? Като, разбира се, след ползване да му се върне в изправно състояние. Така той намалява разходите си. Нека бъдем честни – напълно е невъзможно един мъж да бъде постоянно с дадена жена и времето, което той не прекарва с нея си е чиста загуба на пари.
Моля, посочете:
Дали за горепосочените жени има сезонни намаления? След празници, като залежала стока или не дай-боже изтичане на срока на годност?
Дали има намаления за групи? Тоест ако се съберат десетина човека с по триста лева и се разберат да ползват момичето с титла на последователен принцип – ще се ползват ли с някакво намаление за групи?
Има ли дискаунт за момичета без титли? Или с някои по-непредставителни титли? Да кажем не престижното „мис силикон“, а малко по-малко престижните „мис поливинилхлорид“, „мис каучук“ или „мис гипс-картон“. Все пак живеем в пазарно общество и не може стока с различно качество да се продава на една цена.
Дали има намаления свързани с малки фабрични дефекти? Или дефекти възникнали при транспортирането? Лошо чукнати, обелен лак, недовършена или крива татуировка и т.н.?
Как седи въпросът със разсроченото плащане? За кандидатстване изисква ли се трудов договор? Налага ли се да се викат гаранти, които са на заплата?
Има ли опция ново за старо както при смартфоните? Тоест, като излезе нов модел да върнеш стария с доплащане?
Как седи въпросът с рекламацията? Има ли безплатен пробен период? Гаранции? Все пак в европейския съюз живеем. Нали така?
Поради незнание към кого да се обърна като институция искам да поставя въпроса открито.
А сега спокойно ще си изям шкембето. То ми струва около три лева.
Благодаря от името на всички заинтересувани“.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/519137

Новата религия

Новата религия


Християнството е стъпило върху политеистичните религии. За няма и две хиляди години е направило каквото може. Сега е време да отстъпи мястото си на някоя по-прогресивна религия. И тази религия вече е тук!
Парите са бог, а търговията е техен пророк.
Първото, което е необходимо е да повярвате в парите. Научете се да се молите на парите. Четете книги за парите. Обичайте парите повече от ближния си, защото ближния си е ближен, а парите-пари.
Религията на парите мачка наред. Превзе Рождество, превзе и Великден. Остават разни по-малки празници, но войната вече е спечелена. Не тъжете! Така става със старите религии. Една след друга отиват в коша за боклук.
Живеем в модерна ера. Кой се нуждае от бог, роден в обор? Това ще да е някакъв беден и несретен бог щом не може да се погрижи за себе си. Къде му е двореца, къде са му силиконовите курви, колите и парите щом е толкова важен? Нали?
За новата религия не е важно да си вярващ. Религията на парите не го изисква. Достатъчно е да си успешен. Как, защо и колко, е отделна тема.
Може да си идиот, но ако си успешен идиот всичко е наред.
А да си успешен означава само едно – да имаш пари. В този ред на мисли Сократ е бил един доста неуспешен философ. Да не говорим за Диоген. Но нека се върнем в комерсиалната ни действителност.
Днес имаме редица нови религиозни празници. Разпръснати са в календара почти на случаен принцип. Да, ама не! Разпръснати са нарочно от маркетолозите – новите свещеници на паричната религия. Старателно е преценено къде и кога човек може да бъде най-парично и религиозно настроен.
Намаленията са нещо като старите недели. Прави, каквото правиш през седмицата, но на намаление търчи да пазаруваш.
По-големия празник е черния петък – Той набира такава мощ, че от един ден вече се разпростира на цял календарен месец. Не три дни! Месец!
Следва пресветата божествена четворка – Голямото пролетно, лятно, есенно и зимно намаление. Тези празници винаги идват в момент, когато новият вярващ е омърлушен и имат за цел да го развеселят като хрисим потребител.
Светата Промоция. Празнува се всеки път, когато висшесвещениците на новата религия преценят че имат нужда от жар.
Та това е религията на парите.
Храмовете са изместени от банките.
В тях не се пали свещ, но се оставят пари за обслужване. Колко ефикасно.
Само най-вярващите се докосват до светия кредита.
Купувай на кредит, живей на кредит, обичай на кредит. Обичаш сега и после десет години връщаш на равни месечни вноски.
Пък и вече не носим икони със светци. Носим малки пластмасови карти и те за нас са всичко.
Това е.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/679349

Николай Големанов: Съчинение по картинка

Николай Големанов: Съчинение по картинка

Николай Големанов е дългогодишен, талантлив журналист, автор и редактор във вестниците „Народна младеж“, „Труд“, „Преса“ и др:

Видях този надпис /б.р. на снимката горе/ в София неотдавна и много му се зарадвах, и припряно го снимах с остаряващия мой телефон.
Толкова много му се зарадвах, значи.
На пръв поглед звучи естествено – ами какво да прави работилницата, ако не да работи.
Както музикантите музицират, възпитателите възпитават, лекарите лекуват, а изследователите изследват. Нали.
От друга страна,
– в това едно време, когато избирателите спряха да избират,
та се наложи избирането от страна на избирателите да стане задължително от страна на избираните;
– и във време, когато бежанците вече не бягат, а нападат;
– и във време на други такива разминавания;
въпросният симпатичен надпис става и за нещо като девиз на начинание.
* * *
Някога такъв девиз се наричаше ПОЧИН.
И тогава, има-няма, току подемат някой почин. А на времето
подемането отгоре тутакси предизвикваше вицове отдолу.
Помня виц за Русенския почин (не знам защо Русенски, а не Хасковски, например).
Ето го:
– Ти следваш ли Русенския почин?
– Май не… А какъв е тоя пък почин?
– Той казва „Всеки да си гледа работата“.
* * *
Ако „Работилницата работи“ стане почин, току-виж се случило най-хубавото нещо за България:
да вземе Правителството да управлява.
В доста страни (включително балкански) правителствата управляват. Ние на такива страни завиждаме и заради тях се авто-ругаем: „Това българите за нищо не ставаме“.
Ставаме, обаче, и още как.
У нас правителствата отдавна не управляват; те или крадат , или се перчат, или и двете заедно.
У нас политическите партии – на власт и в опозиция – отдавна комфортно са забравили що е то – „управление“. Ако въобще са знаели, де.
В момента също ни „управляват“ люде комфортно забравили значението на думата. С изключение (както обикновено) на един-двама наивно работливи министри – бели врани, които рано или късно ще си платят за гяволъка.
Писал съм с доста данни и доводи по въпроса. Ще ви кажа само два примера.
Ако правителствата в България управляваха, дупките по пътищата и отвратителното престъпление „телефонни измами“ отдавна щяха да са само избледняващ лош спомен.
Защото и двата проблема ни най-малко не са непосилни и трудни за решаване. Помислете.
* * *
Да, у нас все пак има някакъв ред и слава Богу. Той обаче произтича не от управление, а от някаква скърцаща и смайваща, едва ли не вълшебна административна инерция.
Дължим този ред на
всенародното презираната администрация
– държавна и общинска, системно измъчвана от неуправляващи правителства.
Тъй като „работата“ на тези правителства е да крадат и/или да се перчат, те започват с най-лесното – първо изтезават администрацията чрез мизерно заплащане, чистки, реформи и евродирективи.
А древното всенародно псуване на „чиновника“ помага на мързеливите правителства – и кръгът се затваря.
* * *
Нека сега да си призная нещо. Там, където оптимистично пишеше „Работилницата работи“, нямаше и полъх от намек за подобие на работа или действаща работилница.
Но имам и оправдание. Снимах този надпис в квартал с хубаво име.
Надежда се казва той.
Николай Големанов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/678313

Майната им на парите 2

Майната им на парите 2


Пак за морето. Нашето, родното, красивото. И за онова досадно, ненужно и претенциозно нещо наречено турист. Иначе казано, тази нагла гад не стига, че не си е вкъщи. Не стига че се влачи с цялото си семейство, а има и претенции, че дори и оплаквания.
От другата страна, слава богу, седи стожерът на българопочивката. Оня с джапанките, на който не му се казва името, защото е на беда. Той определя правилата на играта, само малко играчите му бягат ама тази година не е така. Тази година играчи колкото щеш. То не бяха пандемии, рестрикции за пътуване и затова.
Лошото е, че няколкото слаби години, не вкараха акъл на морския бизнесмен, че нещо бизнеса не му е наред.
Не ще да схване, че туризмът не е сезонна разпродажба, а дългосрочна инвестиция. Не стопли, че когато някой е принуден да му купува стоката, това не го прави успешен бизнесмен. Прави го успешен изнудвач.
Да приемем, че сте турист. Разхождате се. От морето мирише на водорасли и сол. Гларусите пискат, въобще – щастие. Виждате свободна маса в близкото заведение и сядате. Да е скъпо, колко да е скъпо? Веднъж се почива.! Всичко уж е наред, ама не. Тутакси дотърчава възбуден сервитьор и ви обяснява, че масата е резервирана. След кратък и безсмислен спор разбирате, че масата е перманентно заета защото е за шест човека, а вие сте само двама. Дотърчава и управителя, който по-грубо ви обяснява, че това са си техни маси и ще си ги резервират за когото си щат. Вие може да изчакате един-два часа за двойка. А може и да не чакате. Бе, правете каквото щете.
Псуваш и си тръгваш.
Или пък следното: Късметлии сте. Седнали сте на правилната маса в правилното време. Никой не ви гони, дори сте си поръчали. Време е за плащане. Сметката идва и заедно с нея уплах смесен с гняв. Викате сервитьора за да обясни защо в сметката има неща, които не сте поръчвали и не са ви носени. Той ви съобщава, че няма объркване. Просто тази сметка е за съседната маса, ама стана объркване и те платиха вашата. Затова така станало. Тихо псува, че сте се усетил, но вие забелязвате и това. Управителят ви съветва да си пестите нервите. Плащай там каквото има и се махай. Не оставяш бакшиш и ставаш с преплетени пръсти против уроки. Предвидлив си. Чуваш как те кълнат. Дано не те стигне.
Поръчал си безалкохолно, но искаш лимонче и повече лед. Разбира се, че може. Накрая има в сметката ти лимонче на цена на половин кило лимони. Ценообразуван е и ледът. Ледът е на по-поносима цена. Не че три лева ще те съсипят, но това те дразни толкова, че няма как да го забравите следващите десет години.
Или пък следния сеир. Пристигате и щастливи искате да се настаните в хотела. Но шок и ужас. Има дублиране на резервацията. Ама как така, аз от два месеца. Ми така! Вчера дойдоха и я заеха. Две семейства са, нали разбирате искат да са заедно. Ми сега какво да правим? Да ги гоним ли? Няма какво да отговорите. И да се разревете няма смисъл. Морският бизнесмен може да плува във всякакви солени води, а сълзите са точно това.
Примерите граничат с вицове. Сигурен съм, че и вие имате по няколко такива. Затова не си мълчете. Кажете си го, пък дано стигне до правилните уши.
П.С. Добре е да помните, че нито едно животно не е пострадало по време на почивката си освен тези, които са пострадали.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/675837

Майната им на парите

Майната им на парите


БГ Морето е синоним на рестрикция. Там обикновеният човек, този със семейство и кола на десет години, няма право. Не питайте за какво няма право. Помнете, че няма и това е достатъчно. България свършва някъде около Айтос. После започват владенията на морето. Българинът не е гражданин в тази чужда земя. Там е чужденец, при това виновен чужденец. Още по-лошо. Там чужденецът е по-българин. Хубавата новина е, че законите позволяват да си плащате за всичко. Но за какво са парите? Майната им на парите?
Стандарт е на БГ Черноморието да няма възможност да си паркираш колата пред хотела, защото там е забранено. Частните фамилни хотели нямат паркинги. Големите хотели имат, но имат и ценоразпис. Българското Черноморие изобилства от хотели, които очакват своите клиенти да идват без автомобили.
Хотелиерите са крайно изненадани,
когато видят почиващ с кола и затова не са подготвени. В крайна сметка има нещо като платен паркинг някъде наблизо или не наблизо и си плащаш като за нощувка като за още един човек. Така де, нали колата ти е почти човек?
Гъстотата на малките фамилни хотели, малките фамилни барове и малките фамилни ресторанти е такава, че понякога не разбираш на бар ли си или в стаята си. В кафенетата си плащаш затова, че ти се пикае. Защото кафето и кенефа се държат от две фирми. Фирмите са на двама братя, които се мразят, а майка им държи двата етажа отгоре, които нарича хотел. Тя не си мрази синовете, но мрази вас. Омилостивете я и всичко ще е наред.
Сервитьорът изглежда така все едно са го накарали да ти сервира собствената си ръка.
Той те мрази, че съществуваш.
Дава ви да разберете, че му пречите на живота. Единственото опрощение, което можете да получите е от щедър бакшиш. Толкова щедър, че да заприличате на идиот в собствените си очи.
На плажа си знаете. Вече има и правостоящи. Съвсем сериозно. Догодина черноморския гений трябва да обособи и места за такива. Затова не се стискайте за чадъри и шезлонги.
БГ плажът е като римски амфитеатър.
Всеки седи според класата си и гледа зрелища. Само най-чувствителните разбират, че зрелището е самия той.
И плащаш, плащаш, плащаш. Плащаш на дразнещи цени. Това няма как да те прави спокоен турист. Прави те заложник. Време е Черноморието да има собствена валута. Най-малката банкнота да е от пет лева (Защото неща под пет лева не би следвало да съществуват) А на нея да е изобразен труженикът на този регион – селска батка с джапанки от по-миналата година, корем и непрана тениска, който гледа презрително и започва всеки разговор от пет лева.
Но нищо. Ти си отишъл да си починеш. Ами почивай. Ако почивката ти влиза трудно пий едно малко на цената на двойно с много лед. Звучи изненадващо, но точно ледът ще ти помогне. Там те дебнат замразените ешерихии, които ще оцветят почивката ти в рядко кафяво и ще те принудят да избягаш от тази враждебна територия. По време на честите спирания по бензиностанциите ще осъзнаете, че домът е нещо много хубаво. А парите. Майната им на парите!

Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/674694

Ракия за изборите

Ракия за изборите

За да преглътнем това, което ни се случва ни трябва ракия. Много ракия. Ракия за всеки, включително и децата. Иначе няма преглъщане. Честно, не знам кое е събитието на седмицата, това че ГЕРБ загубиха изборите или, че Има такъв народ обяви виждането си за кабинет.
Представената ни идея за промяна е някак… нелепа. Направо звучи като фалшива новина. Това, претопленото, което ни се предлага като управленски елит, що ни е? Че ние си имахме всякакви недоразумения до оня ден. Имахме министър с кучешки уклон и предан поглед. Цяла плеяда нелепици. Където и да се обърнем не виждаме елит, а фалш, ужас и потрес.
В момента се нуждаем от водачи, а не от креатури.
Броя на езиците и дипломите няма никакво значение особено, ако притежателят им се е компроментирал с решения и действия. Ако е наджапал в корупцията – още повече. Също ако е плувал в блатото на политиката под друг флаг. Онези човеци, които ходят да гласуват, правят разлика между наемник и патриот. От наемник водач не става. Наемникът може да води само други наемници, защото интересите им съвпадат. Да, ама няма народ от наемници.
За водачи трябват ни хора с душа и сърце.
Не с диплома за душа, а с истинска такава.
Ако не знаете къде да ги търсите – подсказвам:
Водачите не се явяват на кастинг.
Водачите не ги одобряват.
Водачите мислят за оцеляването и благополучието на тези, които водят.
Теорията, че който има повече пари, е по-водач не е вярна.
Това, че познаваш някого отдавна, не го прави водач.
Проваленият водач също не е водач.
Така, че победители, мислете като светкавица, защото времето работи срещу вас.
Доверието е най-крехката валута.
Гледам предизборните резултати и разбирам, че ми е все тая. Защото не намирам конструктивна разлика между лошо и нелепо. Ако живеехме във Вестерос, Джофри щеше да е заменен с Рамзи и историята щеше да приключи с масово увеселително обезглавяване на всички основни герои.
Ако ли пък в този гигаскеч се залага на хумора – не! Смешката не се получи. Направо води до смяна на канала.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/671494

Homo user

Homo user


Липсата на свободно изказване на мнение във Фейсбук е все по-осезаема. Нетърпима е!
От мрежа за споделяне на идеи и мисли, се превърна във воайорска платформа, където всеки гледа да не шушка, за да не му изтрият аватарчето. Новото нормално гласи, че това вече не се приема за страхливост и малодушие, а за здрав разум. Социалната мрежа бъка от малоумна информация – факт. Но съмненията, че официално спуснатата информация от кораба майка е все по манипулативна и невярна, се засилват. Не всички усещат това. Тези с кенефната селфи фотография не разбират за какво става въпрос, но това е рискът на отворената аудитория.
Ситуацията в паралелния електронен свят започва да е по-гадна, отколкото през свирепият развит социализъм. На запад юзърите са като варени жаби – проблемите им ги поднасят подпрагово и с натрупване, но какво правим ние тук, които си спомняме какво беше преди тридесет години?
В социалната мрежа доносите са стандарт.
Доносите, разбира се са анонимни. Непроследими. Важното е, стадото да знае, че има доносници и да се внимава. Вниманието води до притеснение. Притеснението води до автоцензора. Автоцензората води до автосмърт.
Споделените видеа със съдържание различно от разрешената посока, направо се трият. Трият се профили, групи с по хиляди членове, общности. Мрежата не влиза в спор за истината с теб. Тя те убива по нейния си официално-електронен начин.
Споделянето на мисли ражда идеи.
Споделянето на котки – не. До сега не съм видял нито един цензуриран пост на котка. Защото котките са безвредни. Ако един ден котките се обявят против трети пол или зададат какъвто и да е логичен въпрос – край с котките.
Вече свикваме със забранените думи. Все още се подиграваме на цензурирането на думата „негър” или „педераст”, но се подиграваме внимателно. Заобиколно. Заменяме ги с някакви други думи и се озъртаме като зайци. Утре ще свикнем и със забранените мисли. Ще развием мислене, което ще заобикаля мисленето и така няма да нарушаваме никакъв стандарт.
Нека припомня че преди 500 години Галилео също е изказвал мнения, които нарушават стандартите на обществото, а Коперник направо е разпространявал обидно съдържание спрямо църковните доктрини. И двамата са ги баннали от тогавашните социална мрежа наречена за по-просто живот. А на единия дори са му изтрили профила на клада.
Днес всичко се прави за доброто на потребителя.
Обърнете внимание, че в социалните мрежи ние преставаме да бъдем хора, а потребители. Потребителят не е човек. Потребителят е като гладна патка – лапа това, което му дадеш. Въпрос на време е да го научиш да яде и собствените си ла@на. Така излиза по- евтино.
А и на кой са му необходими хора? Достатъчно е да има юзъри, потребители, кредитополучатели и от време на време и донори. Що пък не?
А сега нещо, което ще боли – на тази цивилизация не са нужни свободни и мислещи хора. Това е краят на Homo sapiens. Идва ерата на Homo user. Електроеволюцията е гадно нещо. Ще оцелеят тези, които се променят.
Хубавата новина е, че болката ще престане, когато всеки получи достъп до бърза и евтина лоботомия.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/667942

Живот за капачки

Живот за капачки


Има една инициатива – Капачки за бъдеще. Не може да не сте я чували. Благородна инициатива. Изискваща от теб нещо микроскопично. Даваш една никому ненужна капачка и по този начин осигуряваш бъдеще. Но тук идва количественият въпрос:
Колко пластмасови капачки трябва да съберем за да имаме, ако не чудесно, то поне свястно бъдеще? Колко?
С капачки може да се купи нов термометър. Ново легло също. Одеяла. Чаршафи. Но ще се купи ли нов ядрено магнитен резонанс. Да кажем, че да. А заплатите на докторите в капачки ли ще ги даваме или ще ги обменяме по някакъв курс капачка-лев? Колко е месечната издръжка на „Пирогов“ в капачки?
А учителите? Те не са ли съществен, да не кажа основен елемент във възпитанието на бъдещето ни? За тях колко капачки ще трябват? И кога да им ги даваме – преди или след голямото междучасие? Таксиметровите шофьори ще имат ли курсове в капачки на километър?
В същото време постоянно изскача новина за някой нов откраднат милиард,
не в капачки а в лева или евро, и нищо. В новините му се отделя толкова внимание, колкото на два бидона капачки. Разбирате иронията, нали?
Ако, все пак, нашето бъдеще ще се решава с капачки, е добре да знаем:
Колко капачки трябва да събера, за да има детето ми бъдеще?

Има ли някакъв законен начин да прехвърля моите капачки на детето ми, за да му дам по-добро бъдеще? (При положение, че аз писмено се отказвам от бъдеще.)
Колко струва един бъбрек сметнато в капачки, разбира се?
Може ли ценова листа в капачки на черен дроб? Също, кои аптеки се очаква да работят с капачки?
Здравната каса с капачки ли ще оперира?
Кога влоговете ни в банките ще бъдат трансферирани в капачки? А цената на хляба в капачки? Защото, ако не ядеш умираш и тогава за какво бъдеще говорим?
Но докато ние събираме пластмасовото си бъдеще в бидони от минерална вода, по- да ги наречем различните измежду нас, търгуват бъдещето ни за пари. Разделението е видно. За едните парите, за другите капачките. Затова се очакват и две успоредни бъдеща. Едното е за тези с парите, а другото за капачките.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/665390

Пулю-пулю или смърт!

Пулю-пулю или смърт!


Мисирката е сложно нещо. Шекспирово.
Това нещо, мисирката, хем е обидено от позата, в която трябва да си върши работата. Хем уплашено, че ще остане гладно, ако вземе, че покаже характер. Хем избухливо заради самоубитите си морални принципи. Хем нелепо. Хем напористо. Хем опасно. Но и много, много страхливо.
Не случайно очите на мисирката са разположени от двете страни на главата. Това е защото тя трябва да внимава. Да следи за опасности.
Мисирката е създадена да е постоянно уплашена.
Сърцето на мисирката бие като барабан. Тя е в постоянен бърнаут. По-малко бърн, повече аут.
Мисирката има способността да се самоопитомява.
Мисирката имитира собствено мнение. Най-смелите твърдения при една мисирка винаги се позовават на чужди твърдения. Мисирката инстинктивно гледа да е добре защитена и във всеки момент да може да докаже, че не мисли, а цитира.
Дарвин си го е казал:
„Не оцеляват най-умните, а най-приспособимите.“
Сега сериозно:
Вие знаете ли колко взима един водещ в национална медия? Правилно! И аз не знам. Но знам, че ако този водещ престане да изпълнява мисирски функции, ще излети като бял гълъб. И той го знае. Другите медии няма да го поискат, защото този пазар не се интересува от можене и качества, а от раболепие. По-умните го знаят. По-тъпите го усещат. Иначе казано никой работодател в 112-та по свобода медийна среда няма нужда от реещи се орли, а от добре заземени мисирки. Търсенето определя предлагането.
За да пълниш коремчето трябва да се откажеш от гръбначния стълб.
Сега ще попълзим, пък после ще видим. Щото тези, изправените, сега какво правят? А? Погребват ги изправени. ха-ха. Смешка като от сутрешен блок.
Сега наистина сериозно:
Да си мисирка е съдба. Всички си знаем, че в този глобално тъп свят, ако искаш да си добре уреден журналист не трябва да си журналист. Не само, че не трябва. Противопоказно е. Също е противопоказно да даваш симптоми на собствени разсъждения. А на собствени заключения, е направо забранено. За да оцелееш в екосистемата наречена медии трябва да си мисирка. Точно така! Пулю-пулю или смърт!
За успокоение:
Мисирките не са неинтелигентни.
Болшинството мисирки осъзнават мисирската си принадлежност.
Затова не мразете мисирките. Те сами се мразят. За да се чувствате по-добре е достатъчно да им се подигравате и да ги сочите с пръст. Така, ако не друго, количеството ендорфини в кръвта ви ще се повишава и респективно ще бъдете по-щастливи въпреки 112-тото почетно място.
А сега три пъти „пулю-пулю“ в чест на журналистите, загубили работата, здравето и живота си в неравната битка за свобода на словото.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/664134
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: