Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6116314
Users Today : 318
This Month : 10714
This Year : 146839
Views Today : 6114
Who's Online : 12
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Хумор

Ракия за изборите

Ракия за изборите

За да преглътнем това, което ни се случва ни трябва ракия. Много ракия. Ракия за всеки, включително и децата. Иначе няма преглъщане. Честно, не знам кое е събитието на седмицата, това че ГЕРБ загубиха изборите или, че Има такъв народ обяви виждането си за кабинет.
Представената ни идея за промяна е някак… нелепа. Направо звучи като фалшива новина. Това, претопленото, което ни се предлага като управленски елит, що ни е? Че ние си имахме всякакви недоразумения до оня ден. Имахме министър с кучешки уклон и предан поглед. Цяла плеяда нелепици. Където и да се обърнем не виждаме елит, а фалш, ужас и потрес.
В момента се нуждаем от водачи, а не от креатури.
Броя на езиците и дипломите няма никакво значение особено, ако притежателят им се е компроментирал с решения и действия. Ако е наджапал в корупцията – още повече. Също ако е плувал в блатото на политиката под друг флаг. Онези човеци, които ходят да гласуват, правят разлика между наемник и патриот. От наемник водач не става. Наемникът може да води само други наемници, защото интересите им съвпадат. Да, ама няма народ от наемници.
За водачи трябват ни хора с душа и сърце.
Не с диплома за душа, а с истинска такава.
Ако не знаете къде да ги търсите – подсказвам:
Водачите не се явяват на кастинг.
Водачите не ги одобряват.
Водачите мислят за оцеляването и благополучието на тези, които водят.
Теорията, че който има повече пари, е по-водач не е вярна.
Това, че познаваш някого отдавна, не го прави водач.
Проваленият водач също не е водач.
Така, че победители, мислете като светкавица, защото времето работи срещу вас.
Доверието е най-крехката валута.
Гледам предизборните резултати и разбирам, че ми е все тая. Защото не намирам конструктивна разлика между лошо и нелепо. Ако живеехме във Вестерос, Джофри щеше да е заменен с Рамзи и историята щеше да приключи с масово увеселително обезглавяване на всички основни герои.
Ако ли пък в този гигаскеч се залага на хумора – не! Смешката не се получи. Направо води до смяна на канала.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/671494

Homo user

Homo user


Липсата на свободно изказване на мнение във Фейсбук е все по-осезаема. Нетърпима е!
От мрежа за споделяне на идеи и мисли, се превърна във воайорска платформа, където всеки гледа да не шушка, за да не му изтрият аватарчето. Новото нормално гласи, че това вече не се приема за страхливост и малодушие, а за здрав разум. Социалната мрежа бъка от малоумна информация – факт. Но съмненията, че официално спуснатата информация от кораба майка е все по манипулативна и невярна, се засилват. Не всички усещат това. Тези с кенефната селфи фотография не разбират за какво става въпрос, но това е рискът на отворената аудитория.
Ситуацията в паралелния електронен свят започва да е по-гадна, отколкото през свирепият развит социализъм. На запад юзърите са като варени жаби – проблемите им ги поднасят подпрагово и с натрупване, но какво правим ние тук, които си спомняме какво беше преди тридесет години?
В социалната мрежа доносите са стандарт.
Доносите, разбира се са анонимни. Непроследими. Важното е, стадото да знае, че има доносници и да се внимава. Вниманието води до притеснение. Притеснението води до автоцензора. Автоцензората води до автосмърт.
Споделените видеа със съдържание различно от разрешената посока, направо се трият. Трият се профили, групи с по хиляди членове, общности. Мрежата не влиза в спор за истината с теб. Тя те убива по нейния си официално-електронен начин.
Споделянето на мисли ражда идеи.
Споделянето на котки – не. До сега не съм видял нито един цензуриран пост на котка. Защото котките са безвредни. Ако един ден котките се обявят против трети пол или зададат какъвто и да е логичен въпрос – край с котките.
Вече свикваме със забранените думи. Все още се подиграваме на цензурирането на думата „негър” или „педераст”, но се подиграваме внимателно. Заобиколно. Заменяме ги с някакви други думи и се озъртаме като зайци. Утре ще свикнем и със забранените мисли. Ще развием мислене, което ще заобикаля мисленето и така няма да нарушаваме никакъв стандарт.
Нека припомня че преди 500 години Галилео също е изказвал мнения, които нарушават стандартите на обществото, а Коперник направо е разпространявал обидно съдържание спрямо църковните доктрини. И двамата са ги баннали от тогавашните социална мрежа наречена за по-просто живот. А на единия дори са му изтрили профила на клада.
Днес всичко се прави за доброто на потребителя.
Обърнете внимание, че в социалните мрежи ние преставаме да бъдем хора, а потребители. Потребителят не е човек. Потребителят е като гладна патка – лапа това, което му дадеш. Въпрос на време е да го научиш да яде и собствените си ла@на. Така излиза по- евтино.
А и на кой са му необходими хора? Достатъчно е да има юзъри, потребители, кредитополучатели и от време на време и донори. Що пък не?
А сега нещо, което ще боли – на тази цивилизация не са нужни свободни и мислещи хора. Това е краят на Homo sapiens. Идва ерата на Homo user. Електроеволюцията е гадно нещо. Ще оцелеят тези, които се променят.
Хубавата новина е, че болката ще престане, когато всеки получи достъп до бърза и евтина лоботомия.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/667942

Живот за капачки

Живот за капачки


Има една инициатива – Капачки за бъдеще. Не може да не сте я чували. Благородна инициатива. Изискваща от теб нещо микроскопично. Даваш една никому ненужна капачка и по този начин осигуряваш бъдеще. Но тук идва количественият въпрос:
Колко пластмасови капачки трябва да съберем за да имаме, ако не чудесно, то поне свястно бъдеще? Колко?
С капачки може да се купи нов термометър. Ново легло също. Одеяла. Чаршафи. Но ще се купи ли нов ядрено магнитен резонанс. Да кажем, че да. А заплатите на докторите в капачки ли ще ги даваме или ще ги обменяме по някакъв курс капачка-лев? Колко е месечната издръжка на „Пирогов“ в капачки?
А учителите? Те не са ли съществен, да не кажа основен елемент във възпитанието на бъдещето ни? За тях колко капачки ще трябват? И кога да им ги даваме – преди или след голямото междучасие? Таксиметровите шофьори ще имат ли курсове в капачки на километър?
В същото време постоянно изскача новина за някой нов откраднат милиард,
не в капачки а в лева или евро, и нищо. В новините му се отделя толкова внимание, колкото на два бидона капачки. Разбирате иронията, нали?
Ако, все пак, нашето бъдеще ще се решава с капачки, е добре да знаем:
Колко капачки трябва да събера, за да има детето ми бъдеще?

Има ли някакъв законен начин да прехвърля моите капачки на детето ми, за да му дам по-добро бъдеще? (При положение, че аз писмено се отказвам от бъдеще.)
Колко струва един бъбрек сметнато в капачки, разбира се?
Може ли ценова листа в капачки на черен дроб? Също, кои аптеки се очаква да работят с капачки?
Здравната каса с капачки ли ще оперира?
Кога влоговете ни в банките ще бъдат трансферирани в капачки? А цената на хляба в капачки? Защото, ако не ядеш умираш и тогава за какво бъдеще говорим?
Но докато ние събираме пластмасовото си бъдеще в бидони от минерална вода, по- да ги наречем различните измежду нас, търгуват бъдещето ни за пари. Разделението е видно. За едните парите, за другите капачките. Затова се очакват и две успоредни бъдеща. Едното е за тези с парите, а другото за капачките.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/665390

Пулю-пулю или смърт!

Пулю-пулю или смърт!


Мисирката е сложно нещо. Шекспирово.
Това нещо, мисирката, хем е обидено от позата, в която трябва да си върши работата. Хем уплашено, че ще остане гладно, ако вземе, че покаже характер. Хем избухливо заради самоубитите си морални принципи. Хем нелепо. Хем напористо. Хем опасно. Но и много, много страхливо.
Не случайно очите на мисирката са разположени от двете страни на главата. Това е защото тя трябва да внимава. Да следи за опасности.
Мисирката е създадена да е постоянно уплашена.
Сърцето на мисирката бие като барабан. Тя е в постоянен бърнаут. По-малко бърн, повече аут.
Мисирката има способността да се самоопитомява.
Мисирката имитира собствено мнение. Най-смелите твърдения при една мисирка винаги се позовават на чужди твърдения. Мисирката инстинктивно гледа да е добре защитена и във всеки момент да може да докаже, че не мисли, а цитира.
Дарвин си го е казал:
„Не оцеляват най-умните, а най-приспособимите.“
Сега сериозно:
Вие знаете ли колко взима един водещ в национална медия? Правилно! И аз не знам. Но знам, че ако този водещ престане да изпълнява мисирски функции, ще излети като бял гълъб. И той го знае. Другите медии няма да го поискат, защото този пазар не се интересува от можене и качества, а от раболепие. По-умните го знаят. По-тъпите го усещат. Иначе казано никой работодател в 112-та по свобода медийна среда няма нужда от реещи се орли, а от добре заземени мисирки. Търсенето определя предлагането.
За да пълниш коремчето трябва да се откажеш от гръбначния стълб.
Сега ще попълзим, пък после ще видим. Щото тези, изправените, сега какво правят? А? Погребват ги изправени. ха-ха. Смешка като от сутрешен блок.
Сега наистина сериозно:
Да си мисирка е съдба. Всички си знаем, че в този глобално тъп свят, ако искаш да си добре уреден журналист не трябва да си журналист. Не само, че не трябва. Противопоказно е. Също е противопоказно да даваш симптоми на собствени разсъждения. А на собствени заключения, е направо забранено. За да оцелееш в екосистемата наречена медии трябва да си мисирка. Точно така! Пулю-пулю или смърт!
За успокоение:
Мисирките не са неинтелигентни.
Болшинството мисирки осъзнават мисирската си принадлежност.
Затова не мразете мисирките. Те сами се мразят. За да се чувствате по-добре е достатъчно да им се подигравате и да ги сочите с пръст. Така, ако не друго, количеството ендорфини в кръвта ви ще се повишава и респективно ще бъдете по-щастливи въпреки 112-тото почетно място.
А сега три пъти „пулю-пулю“ в чест на журналистите, загубили работата, здравето и живота си в неравната битка за свобода на словото.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/664134

Ако учените бяха политици

Ако учените бяха политици

Как се спира запътил се към земята астероид в десет подточки.
Първо: Убедете се, че астероидът има намерение да се удари в Земята. Затова изпратете официално запитване за неговите намерения. Ако астероидът не отговори в законно регламентирания срок, потърсете правна услуга.
Второ. С адвокат уточнете дали астероидът има право да удари Земята, къде може, и къде не може да я удари, и на базата на какви документи, ще извърши деянието си.
Трето. Потърсете помощ от органите на МВР. Напишете официално оплакване, в което посочете вашите причини да не желаете да бъдете удрян от астероид.
Четвърто. Направете справка в кадастъра дали астероидът има право да се удря в земя, която не му принадлежи. Или пък ако му принадлежи, нека предостави оригинал от нотариален акт.
Пето. Поискайте справка от НАП, дали астероидът е с изрядно внесени данъци.
За ваше сведение вероятността астероидът да се е погрижил за задълженията си в срок е минимална.
Шесто. Организирайте подписка от живущите във вашия район, които не са съгласни да бъдат ударени от астероид. За да добие подписката легитимност е необходимо поне 70% от живущите да са се подписали.
Седмо. Подайте жалба до пожарна безопасност и поискайте инспекция дали астероидът превозва запалими или опасни субстанции.
Осмо. Подайте оплакване до омбудсмана. Това няма да промени нищо, но ще е във ваш плюс.
Девето. Организирайте граждански протест. За целта напомням, че е необходимо разрешение от общината.
Десето. Купете си каска. Подходящи каски ще намерите в нашия уебмагазин.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/662957

Умрете вие!

Умрете вие!

Иде война. Чужда война. Дрънкат заплахи. Готвят ни за най-лошото и не става въпрос за ковид.
Ама ние за война не сме готови. Не ни се воюва. Ако има война, моля, водете си я вие.
Кои сте вие ли? Ами вие сте тези, които не сме ние. Ние сме народът на тази земя. Вие сте собствениците. За нас е земя, за вас територия. За нас е родина, а за вас дивидент. За нас има слънце и въздух, а за вас има енергоизточници. За нас сме хора, за вас длъжници.
Това, вкратце, сме ние и вие, но да се върнем на войната.
Вие сте тези, които позволявате тази напълно излишна и ненужна нам война да ни дойде в къщата. Ние живеем с усещането, че вие искате трохите от труповете, но не смятате да рискувате живота си. За вас има бункери. Искате ние да платим цената на войната.
А цената на една война винаги се измерва с живот.
Вие обаче имате пари и си въобразявате, че може да купите животите ни.
Ако идиотщината продължава в този дух, ще се наложи да ни призовете да мрем. Любопитен съм какъв ще бъде пиар призивът? Как ще ни принудите? Може би с пари? Защото вие разбирате от пари. Парите във вашия свят са всичко. Имате таблици с оценка на живота. Ако щеш и целия живот на клетата ни планета.
Може да ви хрумне и да го ударите на чест.
Във времето, в което единствената конвертируема валута са парите, предполагам, ще ни пробутвате морал и дълг. Сериозно ли?
Ами моралът и дългът се обезцениха.
Те са презрени. Обезцениха се още когато скопихте българското офицерство. Откакто направихте от сержантите охранители, за да смогват да си хранят семействата. Откакто направихте от войниците джендъри. Затова сега няма дълг и достойнство.
Ние нямаме териториални претенции. Не искаме да източваме ресурсите на други държави, не щем да изнасяме демокрация. Не искаме да побеждаваме никого и да му налагаме това как да живее. Но явно вие имате нужда от това. Затова поемете цената на войната и въоръжете вашите деца. Да кажем да си купите още една надувна лодка за максимум 12 човека. Съвсем сериозно, това е попълнението в българския флот. Надувна лодка с извънбордов мотор. Че то такава лодка може да се превземе от двама пияни руснака с джет въоръжени с новогодишни пиратки. Но това е останало от парите за въоръжаване. От парите за опазване на отечеството ни – гумена лодка.
Пари няма, алчност има.
Но имайте предвид, ние няма да платим цената на политическата ви алчност. Няма да се бием за статуквото, за професионалните политици, за ваканцуването, за държавния дълг. Няма да се бием за корпоративни интереси, за концесии и за истанбулски конвенции. Няма да се бием в чужди войни. Защото тази война, която ни я готвите е чужда. Свинете може и да не искат да живеят вечно, но ще откажат да умрат за още по-големите свине.
Не за друго, просто да си го знаете.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/660618

Боц! Или защо българинът не ще да се набоцка

Боц! Или защо българинът не ще да се набоцка

Официалната версия. (Кратка.)
Българинът е чукундур. Той не разбира, кое е хубаво за него. Не е достатъчно осведомен. Влияе се от комшията. Седи във фейсбук и чете неофициалните бюлетини. Не се доверява на медиите, на специалистите. Той е по-малко интелигентен и от планктон. Вярва в конспиративни теории и чипиране. Извод: Не бъди българин – ваксинирай се.
Неофициалната версия. (Малко по-дълга.)
Българинът е лъган.
Лъгаха ни за Чернобил. Лъгаха ни за развития социализъм. Лъгаха ни, че демокрацията е хубаво нещо. Лъгаха ни, че ще бъдем равни на другите европейци. Лъгаха ни, лъжат ни и ще ни лъжат. Тридесет години ни потрошиха от лъжи.
Сега нещо ни лънгосват и за някакви ваксини. Сума ти професори, доценти и всякакъв научен елит се опитаха да ни обясняват, че да те боцкат не боляло. Не боляло и толкоз. Дори се боцнаха на живо. После започна да изплува информация от разни неофициални сайтове за сериозни усложнения след ваксинации. Дори за умрели.
После се подразбра, че можело да се умре от ваксините, ама като цяло било безопасно и рискът бил оправдан. Промениха нещо в някакви листовки и бюрократичната машина си свърши работата.
За чукундурите остана избора:
Който иска да умре в защита на оправдания риск, може да се пробва. На собствена отговорност, разбира се. Умираш срещу подпис. Защото умирането освен, че е досадно може и да излезе скъпо. А тези, които искат да ни боцкат мразят да губят пари. Затова подписваш.
По-дисциплинираните и по-малко лъгани народи се довериха. Боцкат се на конвейер. Обаче ние сме номади. Лъгани номади и при нас тези не минават. Мен ме ужасява когато някой иска да ми пробута нещо, което ще ме спаси от нещо, което съм преболедувал при това спасението е толкова относително, че трябва да приема че се спасявам на моя отговорност. Предполагам и при вас е така. Стои въпросът
как да убедим някой, който е лъган до полуда да се довери.
Явно с още лъжи няма да стане.
Първо. Малко и ще ни рестриктират. Рестрикциите винаги са били хубаво средство за дисциплиниране. Рестрикции за пътуване, рестрикции за работа, рестрикции за свобода в най-елементарен вид. Но за да се въведат с пълна сила, трябва гръбнака на хората да е строшен. Да е направен на сол. Рано е. Трябва още гърч, страх и невроза.
Второ. Ще ни противопоставят. Противопоставянето на хората също е опция, но не минава по план. Противопоставянето ще доведе до едни много втвърдени ядра на противници и поддръжници. Като ултраси във футболни агитки. Когато се заговори за масова ваксинация преди няколко месеца 85% от хората бяха против. Сега е някъде по равно, ама само на хартия. Истината е, че
едва ли повече от една трета ще навият ръкав за инжекцията.
Трето. Икономическа принуда. Още един локдаун и ще разберете какво искам да кажа.
И с величествената рекламна кампания няма да стане. Ще видите. Никой няма да се трогне от послания, в които разревани баби виждат внучетата си, шумни компании които пият безалкохолна бира на свобода и доктори, които възторжено изхвърлят през прозорците на болниците кислородни апарати, защото никога повече няма да им потрябват. Такива хватки може и да са адекватни за продажба на майонеза, но дотам.
Ако искате да набоцкате българите. Момент? Кои сте вие, които толкова стръвно искате това?
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/659768

Провалът на коронамерките

Провалът на коронамерките

Спомнете си началното безумие. Помните ли клипове за паднали хора по спирките в чужбина, ритащи и умиращи? А другите около тях бягат като пилци? Това ни беше представено като новата коронавирусна болест. Нещо като зомби апокалипсис.
Спомняте ли си фалшивите снимки от Италия за залите пълни с ковчези? А Арена Армеец пълна с дюшеци? Приличаше на нещо като корица на Пинк Флойд, ама някакъв тъп Пинк Флойд. И това беше още преди да има каквито и да е случаи.
А после? При няколко случая пълното затваряне на държавата. Затваряне за по две седмици на градове? А КПП-тата по магистралите?
Спомняте ли си глобата за седене на пейка? Пет хиляди лева!
Лошо общуване. Информираните, знаещите и отговорните общуваха лошо с хората.
Първи го направиха СЗО. Тяхна си работа защо го направиха, но оттогава станаха някаква нова порода медицински мисирки от най-висок порядък. Поддаваха се на политически решения ли? За пари ли? Няма представа, но се изложиха чудовищно. В началото ковид нямаше нищо общо с медицината.
Глупавите журналя. Без извинение.
Мисирките бяха пуснати да жънат на нивата на коронавируса.
Резултатът е огромна база от тъпи въпроси и подобаващите им тъпи отговори. И това предавано директно по почти всички телевизии. 24-часова непрестанна тъпота, гарнирана с истерия и изработване на кошмари. За такава информираност говорим.
Никакъв диалог в професионалните среди. Науката някак абдикира. Абдикира на световно ниво Все едно някакъв магьосник забрани медицинската логика. Никакво единомислие на научно ниво. Всички мнения, освен официалните бяха избутани като антиваксърски, убийствени и псевдолекарски. В крайна сметка се видя, че е имало възможност за диалог.
Пропагандната война между големите фармацевтични фирми се поде от медиите. Раздуха се. Прекали се и резултатът е на лице. А когато плашиш със смърт не очаквай желаещи. Не се сърдете на хората. Това се нарича инстинкт за оцеляване.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/658900

Как изглежда професионалният депутат

Как изглежда професионалният депутат


Новата песен е, че видите ли този парламент изобилства с непрофесионалисти.
Момент! Как изглежда професионалния депутат? И още по-момент! Депутат професия ли е?
Нека си спомним колко позор изтече от парламента в последните години. То не бяха лъжи, увъртания, смяна на позиции, смяна на твърди позиции, смяна на парламентарни групи, подмяна на абсолютно всичко. И всичко това, разбира се, професионално поднесено.
Професионално ли е едни и същи муцуни да търкат банките и в ляво и в дясно, че и в средата в различните парламенти?
Професионално ли е да си сменяш убежденията си?
Убеден съм, че не ни трябват професионални политици. Трябват ни честни хора. Хора със съвест. Хора със срам.
Това че си бил партиен тулуп двадесет години и си майстор в увъртанията, хватките и парламентарните врътки не те прави желан. Прави те професионален манипулатор и нагаждач без срам. Това, че професионално ваканцуваш, професионално владееш дуплики на трипликите, които дори не са и реплики, професионално крепиш кворума още повече. Също така профи ли си, когато гласуваш с над двадесет и пет карти, когато си изтеглил късата клечка и трябва да си дежурен да кибичиш в парламента за да гласуваш.
Това че познаваш лично и по име двадесетина мисирки
от политическия сектор на разни медии, с които преди това съвсем професионално си се разбрал какво точно ще те питат също ли е професионално. Може да е професионално и повтарянето на опорни текстове до състояние на травматичен ларингит. Или пък професионално е да си ходиш със служебната лимузина до вилата от четвъртък до вторник (дълъг уикенд) за да поплуваш в басейна, дето си го направил с остатъка от една поръчка с едни хора.
Толкова за професионалистите.
Не мислете, че непрофесионалистите ще се сринат в очите на хората защото ще попадат в професионални капани. А такива ще има. Ще бъдат разтакавани процесуално и ще бъдат ловени като мухи в с разни безсмислени параграфи. Уви не! Защото хората, тези обикновените, които по време на избори наричате гласоподаватели, а в останалото време – дебили, искат да усетят честност и справедливост. Но не да ги видят написани на олющените плакати от последните избори, а наистина. Да ги почувстват.
По тези причини хич, ама хич не ме интересува че в парламента има непрофесионалисти. Защото единственото нещо, което ме интересува е непрофесионалистите да бъдат честни, със съвест и със срам.
На този етап това е достатъчно.

Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/657724

Свине, вечно ли искате да живеете?

Свине, вечно ли искате да живеете?

13 април 2021 13:26

Свине, вечно ли искате да живеете?

Когато някой алчен и забравил се иска нещо, той го иска брутално.
С този въпрос се е обърнал пруският крал Фридрих Велики към войниците си преди битката при Лойтен. Годината е 1757.

На пръв поглед е доста обидно да те псуват секунди преди да те убият. Но свинете не се обиждат. Свинете имали семейства, майки, деца… Свинете били на работа. Предлагали услугата смърт срещу жалък живот. Спечелили битката. Доста от тях умрели. Но така се полага на свинете. Когато свиеш уши и приемеш, че си свиня и то секунди преди да дадеш живота си за нечия чужда алчна кауза, значи наистина си свиня.
Колкото до Фридрих, той не бил филантроп, а искал да превземе Силезия. И успял. От това Фридрих станал по-богат и по-известен. Дори Велик. А свинете умрели. И добре постъпили.

Нека се върнем в наши дни и в нашия си живот.

Сделката е същата – живот срещу мизерно съществуване. Няма Силезия. Ресурсът за усвояване е друг. Фридрих е заместен от една кафява многолика маса, наречена политически елит. Този елит те карат да си даваш живота за някаква кауза. Нека илюзорно наречем каузата стабилност, държавност и евроинтегритет. Та, ако си даваш живота, защото тридесет години от живота, прекарани в лутане в лабиринта на демокрацията, си е цял живот. И ако излезем в края на този живот бедни, без шанс за достойнство на родителите ни, без бъдеще за децата ни. Със съсипана здравна система, без пари за пенсии. Без селско стопанство, унищожена индустрия, но с кредити, санкции, данъци и цени, за които половината европейци биха се самозапалили?

Не е ли по-добре да ни убият за половин час и да не се мъчим?

Чудя се, дали Фридрих щеше да бъде велик, ако след блестящото му обращение собствените му войници не са му потрошили великата кратуна. Но това не се е случило. И в наши дни не се случва.
Забележителното е, че независимо дали отиват на бързо или бавно заколение, свинете са свине.
Те са покорни, търсят да намерят ласка в ръката на убиеца си и кой знае какви идиотски мисли им минават през главите. Да кажем мисли за просперитет, за светло бъдеще, за изпълнен дълг… Но свинския мозък, пък и човешкият, са така устроени, че не искат да видят истината. За някой ти си свиня, а свинята в края на историята трябва да умре без да види и една монета от Силезия.
Затова, свине, ако ви предлагат да умрете – моля, умирайте. Ако не ви харесва, пътят е само един – престанете да бъдете свине.

София. 2021г.  В битката, в която участваме до този момент умряха над два милиона.

Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/656576
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: