Историите, които разказваме

Published 27.08.2022 | By Йосиф

Историите, които разказваме

Автор: Nina Sumire

Те може да съществуват само в нашето въображение. И да нямат общо с реалността, напълно или частично.

В главата ни могат да живеят двойници на реални хора. Може да си приказваме неосъзнато с тях, да се оправдаваме, да ги оправдаваме, обвиняваме, да спорим и доказваме, да желаем, да се обиждаме, да се караме.

Всичко това е възможно, ако този навик е изграждан с години. Защото си въобразяваме, че сме наясно, какво се случва в действителност. Или може да се случи. Или се е случвало.

Понеже си въобразяваме, че познаваме обкръжаващите ни хора, си мислим, че сме наясно, какво си мислят. Какво конкретно мислят за нас, защо се държат така, защо казват едно или друго, какво премълчават.

Ние си го измисляме, струвани се, че е вярно и вярваме.

Създаваме цели светове от отношения и събития. Но само във въображението си.

И тогава разказваме истории:

– какво може да ни се получи, а какво не;

– какво е невъзможно за нас;

– как се отнася към нас един или друг човек;

– какво представлява, създаваме му психологическа характеристика, прикачаме етикети (той винаги, никога, не може в живота си);

– разказваме свои интерпретации, защо ни се е случило едно или друго, макар да е без особено значение, дори да не преминаваме жизнен урок (но е „удобна“ за нас версия);

– настройваме се за определено бъдеще, убеждавайки се, че може да ни се случи само едно единствено и трябва да сме подготвени, макар да са възможни много други варианти, а излишната подготовка да предизвика разочарование и хроничен страх от бъдещето.

Ако всичко това отеква в сърцето ти, ако наблюдаваш подобни симптоми в себе си, е важно, да забелязваш тези истории, които живеят в главата ти: твоите разкази, нереални двойници на реални хора, измислени версии на минало, настояще и бъдеще, на мнения за себе си и другите.

И да създадеш връзка с реалната действителност.

Действително ли е точно така?

Задавай уточняващи въпроси, когато, и ако е уместно, бъди по-внимателна, по-осъзната, когато подобни съмнения са основателни: започваме да търсим факти, които потвърждават убежденията на ума.

А може да се окаже, че:

– всичко е много по-просто, отколкото сме си мислили;

– човекът се отнася по-добре, отколкото ни се струва;

– съвсем не е имал предвид това, което ни се струва;

– най-добре е да говорим с близкия човек направо, без посредници;

– без намеци, които са ясни само на нас;

– по-добре да не чакате, да се сети сам, защото другия си има своя „театър“ и може да се досети за всичко, а не за необходимото – обезателно уточнете;

– можем много повече. Картата на невъзможното е много по-малка.

И тогава всичко се получава. Защото сме свързани с реалността, общуваме с нея.

Получавани се успешен проект.

Подобряваме отношенията с близките.

Започваме да разбираме много по-добре себе си и другите.

Виждаме своя реален път. Той е много по-вълшебен, невероятно вълнуващ, а пътешествието е много по-удивително, отколкото сме си го представяли във фантазиите си.

В действителност, може да действаме, да създаваме отношения, да бъдем истински.

А това е прекрасно. Всичко ще ти се получи. Прегръщам те…

Желая ви щастие!

Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article13586-istorii-kotorye-my-rasskazyvaem

Историите които разказваме

Историите, които разказваме

Историите, които разказваме

Автор: Nina Sumire

Те може да съществуват само в нашето въображение. И да нямат общо с реалността, напълно или частично.

Ние си го измисляме, струвани се, че е вярно и вярваме.

Създаваме цели светове от отношения и събития. Но само във въображението си.

И тогава разказваме истории:

– какво може да ни се получи, а какво не;

– какво е невъзможно за нас;

– как се отнася към нас един или друг човек;

– какво представлява, създаваме му психологическа характеристика, прикачаме етикети (той винаги, никога, не може в живота си);

И да създадеш връзка с реалната действителност.

Действително ли е точно така?

А може да се окаже, че:

– всичко е много по-просто, отколкото сме си мислили;

– човекът се отнася по-добре, отколкото ни се струва;

– съвсем не е имал предвид това, което ни се струва;

– най-добре е да говорим с близкия човек направо, без посредници;

– без намеци, които са ясни само на нас;

– по-добре да не чакате, да се сети сам, защото другия си има своя „театър“ и може да се досети за всичко, а не за необходимото – обезателно уточнете;

– можем много повече. Картата на невъзможното е много по-малка.

И тогава всичко се получава. Защото сме свързани с реалността, общуваме с нея.

Получавани се успешен проект.

Подобряваме отношенията с близките.

Започваме да разбираме много по-добре себе си и другите.

Виждаме своя реален път. Той е много по-вълшебен, невероятно вълнуващ, а пътешествието е много по-удивително, отколкото сме си го представяли във фантазиите си.

В действителност, може да действаме, да създаваме отношения, да бъдем истински.

А това е прекрасно. Всичко ще ти се получи. Прегръщам те…

Желая ви щастие!

Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article13586-istorii-kotorye-my-rasskazyvaem

Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов