Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235637
Users Today : 3066
This Month : 83479
This Year : 373356
Views Today : 13152
Who's Online : 97

Рай и ад започват на Земята

Рай и ад започват на Земята

Рай и ад започват на Земята

В храма плачеше жена: майка ѝ съвсем е изкуфяла, изпуска се, а след това, маже по стените, като дете. „Уморих се, – казва, – от нея, доведе ме до бяс! И не знам, как стана, но я ударих, отче, а през нощта почина. Все едно, всичко е специално нагласено“. Не искам да съдя никого, грижата за близките е кръст.
И в същото време, всичко изпратено от Господ, е за наша полза. Нали трябва да изживеем живота си така, че да станем хора. А за целта, трябва първо, да победим в себе си демона и да изгорим всички недостатъци. А това не е никак лесно. Преди смъртта, човек се кае, плаче, казва, че съжалява за миналите си грехове, но това е малко. Нима ще станеш човек, ако не преодолееш греха в себе си, нима може да се научиш на нещо, без много труд? Подвиг е необходим. Рай и ад започват на Земята.
Грижейки се за стари и немощни, преди всичко, ставаме самите силни, търпеливи, милосърдни, самоотвержени. А ако се откажем от старите и болните, няма и да забележим, как ще поставим на конвейер, погубването на душата си. В кого ще се превърнем тогава? Вижте, рекламата набива: живей за своето удоволствие. Но нима кефа е цел на живота? Тогава идеала е наркомана. Животът е доста жесток. Все повече го напуска съчувствието, жертването на нещо значително. Свикнали сме прекалено с удобствата. Струва ми се, че когато дойде антихриста, е достатъчно, да изключи електричеството и водата, и ще припълзим на колене при него.
Отидох при една жена, майка ѝ вече не се надига десет месеца, съвсем се е вдетинила. През цялото това време, дъщеря ѝ бяга след работа при майка си, да чисти, пере, храни, подмива, а след това вкъщи – при семейството. И така, десет месеца без почивен ден. А защо не пратиш майка си в старчески дом? Толкова ще ти олекне“. „Отче, какво приказваш, това е майка ми, толкова години се е грижила за мен, как да я предам сега?“ След няколко дни, бабата си отиде. Пиша и си спомням разговор с жената, уморените ѝ очи, утрудените ѝ ръце с изпъкнали вени. Време мина, но и досега, като се сетя за срещата ни, не изчезва желанието, да се поклоня и да целуна тези ръце.
Автор: Александър Дяченко
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/04/raj-i-ad-nachinayutsya-na-zemle/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: