Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234126
Users Today : 1555
This Month : 81968
This Year : 371845
Views Today : 3660
Who's Online : 90

Мотиви мотивация и срокове

Мотиви, мотивация и срокове

Мотиви, мотивация и срокове

Усещате ли мотивация напоследък? Как определяте думата „мотивиран“, как се проявява в живота ви? Истината е, че си нямаме добра представа за думата или концепцията, и се смятаме за мързеливи, защото не бягаме за да свършим всичко.
Мотивацията е по-скоро състояние на битието, отколкото действие, макар да можем да направим много неща, когато имаме мотивация. Мотивацията изисква причина, а ние не винаги сме наясно с причините, с мотивите, които ни управляват.
Бих се нарекла мотивиран човек, защото съм енергична, позитивна, успешна, ефективна и съсредоточена върху резултата. Но това отговаря на общоприетия смисъл за „мотивацията“ и не съответства на понятието мотивация. Когато виждаме ясно мотивацията, трябва да си зададем въпроса: „Защо го правим“, защото истинското определение е причината да го правите. И това не винаги причината, която определяте като основна, дълбока истинска, а когато изследваме мотивите си основно, може да открием, че са много и често не съвпадат или не работят в една посока.
Съществува външна и вътрешна причина, която ни мотивира.
Каква е причината, как работя и живея своя живот? Аз съм ученик, обичам да научавам нови неща, да изследвам нови приключения и да правя разни неща. Харесва ми усещането за изпълнен дълг, съпровождащо моята дейност. Имам повече от 100 чифта обувки. Обичам да съм навън, обичам градинарство, велосипедни и пешеходни разходки. Опитен музикант съм и ми харесва да свиря. Също така, съм известен автор и блогер, и ми харесва да общувам с хора от целия свят.
Това са външните причини за мотивациите ми.
Вътрешната причина се различава силно и не съм говорила много преди за нея, но сега ще се спра по-подробно. Както знаете, пет години от моето детство от 5 до 11 години, съм била парализирана следствие на ваксина. В продължение на две години през това време, от 5 до 7 години, бях парализирана напълно. Не можех да движа нищо надолу от шията и лежах в болница. След седмата си година започнах да се раздвижвам, но продължих да съм неподвижна от талията надолу. Тогава седях в инвалидна количка, а когато опитвах да ходя, носих шини до бедрата и използвах патерици.
Едва след десетата си година намаля нуждата от патерици и шините бяха до коленете.
Година по-късно успях да се избавя от шините и да ходя сама. Не успях да възстановя напълно десния си крак и губех равновесие, но можех да се движа самостоятелно, без подкрепа, а това е чудо, защото бяха казали, че няма да ходя никога повече.
Докато бях парализирана, не можех нищо, което правеха другите деца – не можех да бягам, да играя на улицата, да отида на гости, дори не можех да се прибера сама. Дори, когато проходих, не бях достатъчно физически силна, за да правя всичко като другите деца. „Не можеш да го направиш“ – чувах го много често тогава.
И това беше истина, имаше неща, които не можех. Но внушенията, че не мога, ме накараха да се закълна, че ще мога да ходя и да правя всичко и никой няма да може да ми каже, какво мога, а какво не.
Както се досещате, преминах през период, по време на пубертета, когато успях всичко, което не можех преди. Това предизвика няколко травми и неуспехи, но бях пълна с решимост да наваксам пропуснатото и да докажа, че мога като всички.
Дълго време мотивацията ми беше да докажа, че съм способна във всички отношения, за да не ме гледа никой жалостиво или да ме изостави, защото съм „саката“. Дори и сега написването на тази дума ми се удава трудно.
Имам 100 чифта обувки, защото не можех да нося модни пантофки, популярни при малките момичета тогава. Трябваше да нося високи и тежки кожени боти, към които се закрепваха шините. Помня, как отчаяно исках черни лачени пантофки Мери Джейн с малки каишки.
Не можех да ходя и майка ми не се накани да купува нещо, което няма да използвам никога. Не мога да я виня за това, но от това не ми ставаше по-леко, че не може да нося това, което ми се иска. Щом започнах сама да си купувам дрехите, обувките станаха важна част от гардероба, а така е и досега.
Моята вътрешна мотивация за да направя нещо, е била винаги желанието ми да изпитам всичко, което е възможно. За щастие, щом приех, че не трябва да правя всичко, започнах да различавам и да предпочитам, което ми икономиса много време, душевна болка и изтощение.
Целта ми да споделя всичко това е, да разгледам проблема с мотивацията – какво действително ни мотивира да правим това, което правим, мака да е възможно, да посочите едно, а действителността да е друга, за която даже не подозирате. Щом различите истинските си мотиви, какво ви движи или спира на едно място, да се безпокоите или да се стремите силно към целите си, ще сте по-наясно, какво правите и защо, да правите по-проницателен избор.
Вашата мотивация се основава на причината за конкретното действие. Какво опитвате да направите, да постигнете, да избегнете? Мотивацията има две страни: какво опитваме да постигнем и какво да избегнем. Понякога стратегиите ни се провалят или си противоречат и закъсваме, защото мотивацията да напредваме и да стоим на едно място са еднакви.
Имаме много мотивации, за да избягваме болки и страдания. Колко от вас превишават ограничената скорост, когато виждат полицейска кола? Колко изпробват водата преди да влязат във ваната?
Нашите външни мотиви са основани на реалностите, които искаме да видим. А вътрешните ни мотиви са, да се защитим и справим с потребности и безопасност.
Нашата способност да напредваме зависи от готовността ни да рискуваме и доколко сме убедени в способността си да променяме вероятностите и да правим различни избори.
Временната скала представлява енергиен поток от миналото към настоящето. Всяка временна скала е създадена от опита. Ако променяме времевите рамки, създаваме нова отправна точка в сегашния момент и няма нито опит, нито история, на която да разчитаме. Ние сме сами за себе си, всички сме самотни, поне по отношение на привърженици и вярващи.
На своя вебинар „Вина и срам“ споделих историята на една моя клиентка, да я наречем Анна, която винаги искала да се премести на Хаваите. Помня, първият път на интуитивната ѝ консултация с мен и това бе първото нещо, което ѝ казах, че действително иска да живее на Хаваите, а живее в Минесота.
Анна започна да плаче, защото искала да се премести повече от десет години, но всеки път, когато опитва да го направи, семейството ѝ я спира, като я кара да се чувства виновна, че го изоставя.
Цялото ѝ семейство е живеело в Минесота, на няколко мили едни от други. Те винаги са живели там и смятат, че е безумие да отидеш някъде другаде. Питали я, защо напуска семейството, а не защо иска да отиде в Хаваите. Според тях, мотивите са да избяга от семейството – не са разглеждали изобщо възможност, Минесота да не ѝ харесва, защото това би било конфликт с убежденията им.
Но на Анна не са харесвали дългите студени зими и винаги е усещала, че мястото ѝ е на Хаваите. Винаги се кълняла, че тази зима ѝ е последната, но това продължило почти 15 години. Анна се свърза с мен за интуитивна консултация и усетих голяма промяна в енергиите ѝ. Тя се чувствала много по-щастлива и спокойна от преди, защото, най-накрая, се преместила на Хаваите.
Семейството ѝ не били съгласни и били много ядосани. Обвинили я в разрушаване на семейството, в подлост, че ги изоставя и са използвали всевъзможни уловки за предизвикването на вина и срам, за да я накарат да се откаже. Но този път не успели и щом снега се стопил, продала своя дом и заминала.
Как Анна се е изскубнала от своята лоялност към семейството? Необходимо е било голямо мъжество, вяра и известни проучвания, че Хаваите са безопасно място. Почивка за седмица-две е едно, а постоянното пребиваване е съвсем друго. Анна го е знаела. По този начин се решила да се раздели с безопасността и подкрепата, която е имала.
Основна мотивация на Анна са да избяга от студените и сурови зими. Но вътрешната мотивация е по-сложна. Искала е действително да се избави от критичната семейна атмосфера. Времевата ѝ скала е била основана на тези семейни връзки, а преместването я поставя на друга времева скала, в която не съществува грижливото, макар и досадно семейство.
Замисляли ли сте се някога, какво ви мотивира? Когато казвате „нямам мотив“, какво имате предвид? Какво усещате, умора и липса на вдъхновение или липса на достатъчна причина, да се надигнете от дивана? По-честно е да си признаете, че сте по-мотивирани да почивате, отколкото да се съдите, че сте мързеливи и „немотивирани“.
Как вашите мотиви и срокове си взаимодействат и пресичат?
Уравновесени ли са вътрешните и външните ви мотивации?
Намирате се на стара, предизвикваща във вас разочарование и мъка, времева скала и не можете да преминете на нова?
Възпроизвеждате стари шаблони на вина и срам, за да избегнете трансформацията?
Осъзнавате ли своите вътрешни мотиви и влиянието им на избори, решения и действия?
Мотивацията ви е основана на целите или бягате от нещо?
Следващия път, когато мислите за мотивите си, дайте си време да обмислите всичките тези въпроси, преди да се осъдите за излежаването с одеялото, вместо да се вихрите в безумно чистене. Възможно е, докато лежите и почивате, да получите точно необходимата ви за момента мотивация.
Нивото ви на мотивация не зависи, доколко сте енергични или отчаяни. Мотивацията е причината, поради която правите или неправите. Когато вашите вътрешни и външни мотиви са синхронизирани, са насочени в една и съща посока и тогава сте мотивирани.
Когато ги няма, когато вътрешното и външното се различават, не сте вдъхновени, защото сте „орел, рак и щука“ и оставате в комфортната ви зона.
Автор: Дженифър Хофман.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.ucoz.ru/news/motivy_motivacija_i_sroki/2022-06-01-4857
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: