Осъзнатост

Published 17.01.2024 | By Йосиф

Осъзнатост

Вие сте живи само пропорционално на това, колко сте осъзнати. Осъзнаването е разликата между живота и смъртта. Не си жив само защото дишаш, не си жив само защото сърцето ти бие. Физиологически, можете да ви поддържат живи в болница, без никакво съзнание.

Станете по-събудени и ще станете по-живи. А животът е Бог – друг Бог няма. Затова Буда говори за живота и осъзнаването. Животът е целта, осъзнаването е методологията, техниката за постигането му.

Единственото нещо, което трябва да научите, е наблюдението. Виждам! Наблюдавайте всяко свое действие. Наблюдавайте всяка мисъл, която минава през ума ви. Наблюдавайте всяко желание, което ви обзема. Наблюдавайте дори незначителни жестове – как ходите, говорите, ядете, къпете се. Продължавайте да наблюдавате всичко, навсякъде. Нека всичко се превърне във възможност за наблюдение.
Не яжте машинално, не продължавайте да се тъпчете с храна – бъдете много наблюдателни. Дъвчете внимателно и наблюдателно… и ще се изненадате, колко много сте пропуснали до момента, защото всяка хапка ще носи голямо удовлетворение. Ако ядете внимателно, храната ще бъде по-вкусна.

Вдишайте миризмата, почувствайте докосването, почувствайте порива на вятъра и на слънчевите лъчи. Погледнете луната и станете просто мълчалив резервоар за наблюдение, а луната ще се отрази във вас с неизмерима красота.

Движете се през живота, като оставате напълно наблюдателни. Отново и отново ще забравяте. Не ставайте нещастни поради това; естествено е…

Запомнете едно нещо: когато си спомните, че сте забравили да наблюдавате, не съжалявайте, не се корете; в противен случай ще си губите времето. Не се чувствайте нещастни: „Пак пропуснах.“ Не започвайте да се чувствате „Аз съм грешник“. Не започвайте да се самоосъждате, защото това е чиста загуба на време. Никога не се покайвате за миналото! Живей за момента.

Първата стъпка в осъзнаването е, да осъзнаете тялото си много добре. Малко по малко човек става бдителен във всеки жест, във всяко движение. Когато станете по-осъзнати, започва да се случва чудо: много неща, които сте правили преди, просто изчезват. Тялото ви става по-отпуснато, по-настроено, в тялото ви цари дълбок мир, в тялото ви пулсира фина музика.

След това започнете да осъзнавате мислите – същото трябва да се направи и с мислите. Те са по-фини от тялото и, разбира се, много по-опасни. А когато осъзнаете мислите, ще бъдете изненадани, какво се случва вътре във вас.

А чудото на вниманието е, че не е нужно да правите нищо, освен да осъзнавате. Самият акт на наблюдаване променя всичко. Малко по малко лудият изчезва. Малко по малко мислите започват да следват определен модел: техният хаос вече го няма, стават все повече и повече космос. И тогава се възцарява по-дълбок мир.

Това е най-финият слой и най-трудният, но ако можете да осъзнаете мислите, това е само една стъпка напред. Всичко, от което се нуждаете, е малко по-интензивно осъзнаване и ще започнете да отразявате вашите настроения, емоции, чувства.

След като осъзнаете всички тези три слоя, те се комбинират в едно явление. А когато тези три слоя станат едно, започнат да действат в пълна хармония, вибрират заедно, можете да усетите музиката и на трите: те се превръщат в оркестър – и тогава се случва четвъртото нещо. Не можете да го направите – то се случва от само себе си, то е дар на цялото. Това е наградата за тези, които направят тези три стъпки. Четвъртото е изключителното осъзнаване, което прави човек събуден. Човек осъзнава собственото си осъзнаване – това е четвъртото нещо. Това прави един буда, пробуден. И само в такова пробуждане човек научава, какво е блаженство. Блаженството е целта, осъзнаването е пътят към нея.

Действайте, говорете с пълно съзнание и ще откриете огромна промяна в себе си. Самият факт, че сте наясно, променя всичките ви действия. Тогава не можете да извършите грях. Не че трябва да се контролирате, не! Контролът е сурогат на осъзнаването, много лош заместител; той е малка помощ. Ако сте наясно, не е необходимо да контролирате гнева си; в съзнанието никога не възниква гняв. Гневът и осъзнаването не могат да съществуват заедно; съвместното им съществуване е невъзможно. При внимателност никога не възниква ревност. В осъзнатостта много неща просто изчезват – всички неща, които са негативни.

Каквото и да правите, продължавайте постоянно да правите едно нещо вътре: осъзнавайте, че го правите. Ядете – бъдете наясно със себе си. Вървите – осъзнайте себе си. Слушаш, говориш – осъзнай себе си. Когато сте ядосани, осъзнавайте, че сте ядосани. В момента, в който идва гневът, осъзнайте, че сте ядосани. Това постоянно припомняне на себе си създава фина енергия във вас, много фина енергия.

Осъзнаването е това, което ви прави господар – и когато казвам господар, нямам предвид, че контролирате. Когато казвам бъди господар, имам предвид бъди присъстващ – винаги присъстващ. Каквото и да правите или не правите, едно нещо винаги трябва да е в съзнанието ви: че сте.

Трябва да се бориш с гнева, алчността, секса, защото си слаб. Така че всъщност, проблемът не е гняв, алчност и секс, проблемът е слабостта. След като започнете да бъдете силни отвътре и имате усещането за вътрешно присъствие – това сте вие – вашите енергии започват да се концентрират, кристализират в една точка и се ражда „аз“. Запомнете, не се ражда егото, а Азът.

Бъди отпуснат. Не се опитвайте много, защото можете да осъзнаете в релаксацията, а не в старанието. Бъдете спокойни, тихи, мълчаливи.

Какво е напрежението ти? Твоето отъждествяване с всякакви мисли, страхове – смърт, разруха, падане на долара и всякакви такива неща. Това са вашите напрежения и те влияят на тялото. Тялото ви става напрегнато, защото тялото и умът не са две отделни единици. Тяло-ум е една система, така че когато умът стане напрегнат, и тялото става напрегнато.

Човек със съзнание и разбиране действа. Човек, който е в безсъзнание, без съзнание, механичен, роботизиран, реагира.

Някой те обижда, натиска бутон и ти реагираш. Чувствате се ядосан, избухвате – и го наричате действие? Това не е действие, имайте предвид, това е реакция. Той ви манипулира, а вие сте марионетка. Той натисна бутона и се включвате като машина. Точно както натискате бутон, за да включите или изключите светлина, това е, което хората правят с вас. Те ви включват и изключват.

Идва някой и те хвали, надува егото ти и ти се чувстваш страхотно. След това идва някой и те мушва, а ти просто се спадаш и падаш на земята. Вие не сте шеф сам на себе си. Всеки може да ви обиди и да ви направи тъжни, ядосани, раздразнени, нервни, агресивни, луди. И всеки може да ви похвали и да ви накара да се почувствате на върха, да се почувствате като най-великия от хората, в сравнение с които Александър Велики бледнее. Вие действате според манипулациите на другите. Това не е истинско действие.

Съвестта е номер, който другите ви погаждат – другите ви казват, кое е правилно и кое не. Те ви натрапват идеите си и ги натрапват постоянно от детството. Когато си толкова невинен, толкова уязвим, толкова деликатен, че можеш да оставиш отпечатък, следа, а те те обуславят – от самото начало. Тази обусловеност се нарича „съвест“ и тази съвест продължава да управлява целия ви живот. Съвестта е стратегия на обществото, целяща да те пороби.

Будите учат на съзнание. Съзнанието означава, че не научавате от другите, кое е правилно и кое не. Не е нужно да се учите от някой друг, просто трябва да влезете навътре. И вътрешното пътуване е достатъчно – колкото по-дълбоко отиваш, толкова повече съзнание се освобождава. Когато стигнете до центъра, вие сте толкова пълни със светлина, че тъмнината изчезва.

Единственият грях е несъзнаването, а единствената добродетел е осъзнаването. Това, което не може да се направи без съзнание, е грях. Това, което може да се направи само с осъзнаване, е добродетелта. Невъзможно е да убиеш, ако си наясно; никакво насилие не е възможно, ако сте наясно. Невъзможно е да се изнасилва, краде, измъчва – всичко това е невъзможно, ако има осъзнатост. Едва когато се възцари безсъзнанието, в неговия мрак влизат в теб всякакви врагове.

И помнете, казвам всичко, независимо какво правите – дори вашите добродетели няма да бъдат добродетели, ако сте в безсъзнание. Как можеш да бъдеш добродетелен, ако не си наясно? Зад вашата добродетел ще стои огромно, гигантско его – това е неизбежно.

Дори твоята святост, развита и внушена с много трудности и усилия, е напразна. Защото няма да донесе простота и скромност, няма да донесе онова велико изживяване на божественост, което се случва само когато егото изчезне. Ще живееш почтения живот на светец, но ще си останеш толкова беден, колкото всеки друг – гнил отвътре и ще водиш безсмислено съществуване.

„Добрият човек“ не е непременно съзнателен. Полага големи усилия да бъде добър, бори се с лошите качества – лъжа или кражба, неистина, нечестност, насилие. Те присъстват в добрия човек, но в потисната форма и могат да избухнат всеки момент.

Добрият човек може да се превърне в лош много лесно, без никакво усилие – защото всички тези лоши качества ги има, но те са само ограничени, потиснати с усилие. Ако елиминира усилията, те веднага ще избухнат в живота му. И тези добри качества са само развити, а не естествени. Старае се с всички сили да бъде честен, искрен, да не лъже – но това е усилие, изморително е.

Добрият човек винаги е сериозен, защото се страхува от всички лоши качества, които е потиснал. И е сериозен, защото дълбоко в себе си иска да бъде уважаван за добротата си, да бъде възнаграден. Той жадува за уважение.

Добрият човек трябва да полага огромни усилия, за да прави добро и да избягва лошото; лошото остава постоянно изкушение за него. Това е избор: всеки момент той трябва да избира доброто, да не избира лошото.

Добрият човек е в постоянен конфликт. Целият му живот не е живот в радост; той не може да се смее от сърце, не може да пее, не може да танцува. Във всичко и винаги прави преценки. Умът му е пълен с преценка до преценка – и тъй като самият той толкова много се опитва да бъде добър, той съди другите по същите критерии. Той не може да те приеме такъв, какъвто си; той може да те приеме само ако задоволяваш критериите му и си добър. И понеже не може да приеме хората такива, каквито са, той ги осъжда… Това не са качествата на един истински религиозен човек. В един истински религиозен човек няма присъда, няма осъждане.

Има само един начин да отидете отвъд това да сте „добър човек“: да внесете повече осъзнатост в своето същество. Внимателността не е нещо, което трябва да бъде внушено; вече е там, просто трябва да я събудите.

Религиите са решили да останат само морални кодекси. Това са етични кодекси; те са полезни за обществото, но не са полезни за вас, не са полезни за индивида. Това са удобства, създадени от обществото. Естествено, ако всички започнат да крадат, животът ще стане невъзможен; ако всички започнат да лъжат, животът ще стане невъзможен; ако всички са нечестни, ти изобщо няма да можеш да съществуваш. Следователно на най-ниското ниво моралът е необходим за обществото, той е социално удобство, но не и религиозна революция.

Преминете отвъд нормалната представа за добър човек. Няма да си добър, няма да си лош. Просто ще бъдете нащрек, съзнателни, осъзнати и тогава каквото и да последва ще бъде добро. С други думи, мога да кажа, че в пълно осъзнаване ще придобиете качеството божественост, а доброто е само малък страничен продукт на божествеността.

Религиите ви учат да бъдете добри, за да можете един ден да намерите Бог. Това е невъзможно – никой добър човек не е намирал божественост. Аз уча точно обратното: открийте божествеността и добрите неща ще дойдат естествено. И когато добрите неща идват естествено, те имат красота, изящество, простота, скромност. Не иска награда нито тук, нито в другия свят. Тя само по себе си е награда.

Бих искал да можете да бъдете на пазара и в същото време да останете медитативни. Бих искал да общувате с хора, да обичате, да се вместите в милиони взаимоотношения, защото те обогатяват – и все пак да можеш да затвориш вратите и понякога да си починеш от всички взаимоотношения… така че да общуваш и със съществото си.

Общувайте с другите, но общувайте и със себе си. Обичайте другите, но обичайте и себе си. Излез навън! – светът е красив и пълен с приключения. Това е предизвикателство, обогатява. Не пропилявайте възможността – всеки път, когато светът почука на вратата ви и ви повика, излезте. Вървете безстрашно – няма какво да губите, а може всичко да спечелите. Но не се губете. Не продължавайте безкрайно и не се губете; понякога се прибирате. Понякога забравете света – това са моменти на медитация. Всеки ден, ако искате да сте в баланс, трябва да балансирате външното и вътрешното. Те трябва да имат еднакво тегло, така че никога да не станете едностранчиви.

Старите тибетски писания казват, че Бог идва много пъти, но никога не ви намира там, където сте. Чука на вратите, но собственикът не е вкъщи – винаги е някъде другаде. Вкъщи ли си, у дома ли си или някъде другаде? Как Бог може да те намери? Не е нужно да ходиш при него, просто като си вкъщи, ще те намери. Той те търси точно толкова, колкото и ти него. Просто си бъди вкъщи, за да може като дойде да те намери. Той идва, чука милиони пъти, чака на вратата, но ти никога не си у дома.

Ошо
Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/osoznannost/2024-01-16-54106

Осъзнатост

Осъзнатост

Осъзнатост

Движете се през живота, като оставате напълно наблюдателни. Отново и отново ще забравяте. Не ставайте нещастни поради това; естествено е…

Бъди отпуснат. Не се опитвайте много, защото можете да осъзнаете в релаксацията, а не в старанието. Бъдете спокойни, тихи, мълчаливи.

Човек със съзнание и разбиране действа. Човек, който е в безсъзнание, без съзнание, механичен, роботизиран, реагира.

Ошо Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/osoznannost/2024-01-16-54106

Ошо
Превод: Йосиф Йоргов