Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236332
Users Today : 3761
This Month : 84174
This Year : 374051
Views Today : 15611
Who's Online : 87

Четири капана в които правителствата падат когато решават блокиране

Четири капана, в които правителствата падат, когато решават блокиране

Четири капана, в които правителствата падат, когато решават блокиране

Блокадите се ключови в интрументариума на много правителства, опитващи се да се справят с кризата с COVID-19. Някои обаче поставят под съмнение колко е обмислен подобен ход, като твърдят, че ползите от него не надвишават по-големите разходи за обществото. Предлагат се алтернативни стратегии като „фокусирана защита“, при която обществата се държат в голяма степен отворени, но ресурсите се насочват към защита на уязвимите.
Политологията не е в състояние да дава преценки относно мерките за обществено здраве. Но може да хвърли светлина върху това колко трудно може да бъде за правителствата да променят политиката си по време на управлението на кризи. И защо до пускането на безопасни и ефективни ваксини правителствата може да се окажат обречени да обявяват блокади в обозримо бъдеще.
Ето четири капана, които може да окажат влияние върху вземането на правителствени решения по време на кризата с COVID-19.
Първи капан: Няма „алтернативно мислене“
Изследванията върху това как се взимат политически решения по време на извънредни ситуации ни казват, че правителствата са склонни да се придържат към опита на независими агенции, когато става въпрос за вземане на важни решения. Често това се прави, за да се отклони известна отговорност. Тези агенции ще имат собствен консенсус относно това, което трябва да се направи. Но това е консенсус, разработен под конкретно ръководство и не е задължително да бъде единодушно съгласуван с по-широката общност от експерти.
В много европейски държави днес агенциите, съветващи правителствата, възприемат линията, че „няма алтернатива“ на блокирането, след като е надхвърлено определено ниво на случаи на COVID-19.
Както във всяка област на политиката, когато на масата има научни разногласия и реални алтернативи, те трябва да бъдат взети предвид и политиките трябва да бъдат преоценявани непрекъснато с появата на доказателства. Чрез консултации с други – вместо да разчитат предимно на един консултативен орган – правителствата ще бъдат принудени да носят пълна отговорност за всяко свое решение. Когато стане дума за следващите избори, това вече е по-голям риск и затова обикновено се избягва поемането му.
Четири капана, в които правителствата падат, когато решават блокиране
Втори капан: Игнориране на това какво е заложено в избрания подход
Ако имате залог по даден проблем – нещо, което да изгубите, и нещо, което да спечелите – това се отразява на вземането на решения. Наличието на залог може да е важно за вземането на добри решения, защото ви кара да се опитвате да постигнете най-добрия резултат. Но залогът в нещо също може да създава проблеми и това не бива да се пренебрегва.
Например някои анализатори са забелязали, че правителствата – и тези, които ги съветват относно стратегиите за блокиране – са държавни служители или в професионални сфери, които не са засегнати негативно от блокирането. С други думи, те не залагат нещо икономически значително в блокирането. В резултат, колкото и да са добронамерени, те може да не вземат предвид цялата тежест на разходите за тези, които са най-засегнати от мерките за блокиране.
Това, към което трябва да бъдем най-внимателни обаче, е фактът, че консултантските агенции и правителства имат репутационен залог в това да бъдат „прави“ по отношение на блокадите. Те са закачили знамената си на тази мачта. Промяната на курса или допускането на грешка по въпрос от такъв мащаб може професионално и публично да унижи експерти и дори да погребе правителство. В резултат на това има стимули за всички, които участват, да се противопоставят на алтернативните перспективи и да поддържат линията.
Нашето разбиране за ролята на репутацията при вземането на решения не бива да ни прави цинични към нашите правителства или техните съветници. Но то трябва да даде допълнителен аргумент за необходимостта да продължава обсъждането на всички разумни алтернативи.
Четири капана, в които правителствата падат, когато решават блокиране
Трети капан: да си заложник на предишните решения
„Зависимостта от поетата посока“ описва ситуация, в която, след като бъде взето определено решение, всички последващи ще бъдат ограничени по някакъв начин от първоначалното. Изучаването на тази зависимост е сложно и често има няколко ярки момента, описващи за какво става дума.
Един такъв момент в историята на COVID-19, изглежда, е решението на много правителства да поставят на преден план една конкретна експертна група, представяна като „експертите“, които ще ни водят през кризата, а не като само една от няколко групи, които ще дават съвети от различни среди на научната общност.
Но когато правителствата наложат в общественото съзнание експертен консултативен орган като окончателен орган, всеки опит на управляващите да се противопоставят на препоръките на този орган, позовавайки се на други съвети или възникнали съображения, води до политическа цена и някой трябва да я плати. До известна степен правителството може да стане заложник на препоръките на своя основен и упълномощен консултативен орган.
Например във Великобритания и Ирландия правителствата се оказаха критикувани заради първоначалната си съпротива срещу съветите на техните консултативни органи по COVID-19 и свързаното с това забавяне на второто блокиране.
Четири капана, в които правителствата падат, когато решават блокиране
Четвърти капан: да не казваш на хората актуалната оценка за риска
Страхът, разбира се, може да бъде рационален и правителствена или консултативна агенция, която подценява риска за общественото здраве, просто за да ни успокои, би била безотговорна. Трябва обаче да бъдем отворени и за възможността риск да не бъде оценен адекватно от обществото, тъй като научното познание за болестта се развива и подобрява с напредъка на пандемията.
Засиленият страх прави хората много по-склонни да подкрепят екстремни мерки, с които обикновено не биха се съгласили, само за да чувстват сигурни. В същото време раздутото чувство на обществен страх също може да затрудни правителствата да променят курса си, ако пожелаят да го направят въз основа на актуализирана оценка на риска, според която той намалява. Прекалено уплашените хора може да оценят подобни допускания като безразсъдни.
С нарастването на научното разбиране за COVID-19 обществеността трябва редовно да бъде информирана с актуална информация за точните оценки на риска и те трябва да бъдат отворени за оспорване, когато има основателни съмнения.
И четирите клопки се обобщават в една обща поука: в една здрава демокрация трябва да продължим да поставяме под въпрос нашите решения, тъй като възникват нови доказателства и идеи. Междувременно трябва да максимално да следваме инструкциите на нашите правителства. Никоя стратегия, каквато и да е, няма да има шанс без нашето участие в изпълнението ?.
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/11/16/4139099_chetiri_kapana_v_koito_pravitelstvata_padat_kogato/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: