Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235327
Users Today : 2756
This Month : 83169
This Year : 373046
Views Today : 9887
Who's Online : 52

Юнг: „Знам че съществуват демони“

Юнг: „Знам, че съществуват демони“

Карл Густав Юнг: „Знам, че съществуват демони“

Интервюто с основателя аналитичната психология е било публикувано, в швейцарския вестник Die Weltwoch на 11 май 1945 година, четири дни след капитулацията на немската армия в Реймс. Заглавието му е – „Ще намерят ли душите мир?“ – актуално и до сега. Подготвила за портала Psychologies Даря Громова.

Die Weltwoche: Не смятате ли, че края на войната ще предизвика огромни промени душата на европейците, особено на немците, които вече се пробуждат, като от дълъг и ужасен сън?
Карл Густав Юнг: Да, разбира се. Що се отнася до немците, пред нас възниква психически проблем, важността на който, засега е трудно, да си го представим, но очертания може да се различат при болните, които лекувам. За психолога е ясно едно, а именно, че не бива да следва широко разпространеното сантиментално разделение на нацисти и противници на режима. При мен се лекуват двама болни, явни антинацисти, но сънищата им показват, че зад цялата им благопристойност, и досега е жива, ярко изразена нацистка психология, с цялото ѝ насилие и жестокост. Когато швейцарски журналист, запитал фелдмаршала фон Кюхлер [Георг фон Кюхлер (1881-1967) ръководил нахлуването в Западна Полша през септември 1939 г. – бил е осъден на затвор като военнопрестъпник от Нюрнбергския съд] за зверствата на немците в Полша, той възкликнал с негодуване: „Извините, това не е вермахта, това е партията!“ – прекрасен пример, как делението на порядъчни и непорядъчни немци, е крайно наивно. Всичките те, съзнателно или безсъзнателно, активно или пасивно, са причастни към ужасите; не са знаели нищо за тях, но, в същото време, са знаели.
Въпрос на колективна вина, който толкова затруднява и ще продължи да затруднява политиците, за психолога е факт, не предизвикващ никакви съмнения, а една от най-важните задачи при лечението е, да накараме немците, да признаят вината си. Сега към мен се обръщат мнозина с молба, да ги лекувам. Ако молбата е на такива „порядъчни немци“, които с удоволствие стоварват вината на няколко човека от гестапо, ги смятам за безнадежден случай. Не ми остава нищо друго, освен, да им предложа анкети с недвусмислени въпроси от типа на: „Какво мислите за Бухенвалд?“ Едва, когато пациента разбира и признава вината си, може да се приложи индивидуално лечение.
Но как е станало възможно, немците, цял един народ, да попадне в такава безнадеждна психическа ситуация? Може ли да се случи с някоя друга нация?
К. Г. Ю.: Позволете да направя малко отклонение и да набележа в общи черти, теорията ми за общото психологично минало, предшественик на национал-социалната война. Ще взема за пример, случай от моята практика. Веднъж дойде жена и се развика с неистови обвинения към своя мъж: той е същински дявол, мъчи и я преследва, и т.н. В действителност, човека се оказва доста добропорядъчен гражданин, нямащ никакви демонични наклонности. От къде е дошла в жената такава безумна идея? Просто, в собствената ѝ душа живее дявол, когото проектира навън, пренасяйки собствените си желания и бяс върху мъжа си. Разясних ѝ всичко това, а тя се съгласи, показвайки се като кротка овчица. Всичко изглежда наред. Но именно това ме безпокои, защото не съм наясно, къде се е дянал дявола. Съвършено същото, но в голям мащаб, се случва и в европейската история. За примитивния човек, светът е пълен с демони и тайнствени сили, от които се страхува; за него цялата природа е одушевена от тези сили, които, в действителност, не са нищо друго, освен собствените вътрешни сили, проектирани върху външния свят. Християнството и съвременната наука дедемонизират природата, което означава, че европейците, съвсем последователно, побират демоничните сили от света в себе си, постоянно задръствайки с тях цялото си безсъзнателно. В самият човек, тези демонични сили възстават против изглеждащата липса на духовна свобода в християнството. Демоните се промъкват в бароковото изкуство: изкривени гръбнаци, виждат се копита на сатир. Човек постепенно се превръща в уроборос, унищожаващ сам себе си, в образ, който от древни времена е символ на човек, обладан от демон. Първи завършен пример за този тип е Наполеон.
Немците проявяват особена слабост пред тези демони, следствие невероятната си внушаемост. Това се проявява и в любовта им към подчинението, в безволната покорност на заповеди, които са само вид внушение. Това съответства на общата психическа непълноценност на немците, следствие на неопределеното им положение, между изтока и запада. Те са единствените на запад, които при общ произход на изток, са останали най-дълго с майка си. В края на краища, са се отделили, докато мужика (the mujik) изобщо не е пожелал освобождение. Затова немците се терзаят от комплекс за непълноценност, който опитват да компенсират с мания за величие: „Am deutschen Wesen soll die Welt genesen“ [Приблизителен превод: „Немският дух спасява света“. Това е нацистки лозунг, заимстван от поемата на Емануел Гейбел (1815-1884) „Признание на Германия“. Стихът на Гейбел е станал популярен, след като го цитира Вилхелм II в речта си в Мюнстер през 1907 година], – макар да не се усещат много комфортно в собствената си кожа! Това е типична пубертетска психология, която се проявява, не само в изключително разпространената хомосексуалност, но и в липсата на образа anima в немската литература (велико изключение е само Гьоте). Това се забелязва и в немската сантименталност и в „Gemuetlichkeit“ [Уют, приятно], които, в действителност, не са нищо друго, освен жестокосърдечие, безчувственост и бездушие. Всички обвинения в бездушие и жестокост, с които немската пропаганда напада руснаците, се отнася за самите немци; речите на Гьобелс, не са нищо друго освен прехвърляне на немската психология върху врага. Незрелостта на личностите, се проявява в по ужасен начин в безгръбначието на немския генерален щаб, напомнящо на мекотело в раковина.
Германия винаги е била страната на психическите катастрофи: Реформация, селски и религиозни войни. При национал-социализма, натиска на демоните нараства дотолкова, че човешките същества, попадайки под властта им, се превръщат в сомнамбули-свръххора, първият от които е бил Хитлер, заразил всички останали. Всички нацистки лидери са буквално обладани, съвсем не случайно, министърът на пропагандата е белязан като демонизиран куц човек. Десет процента от немското население днес, са безнадеждни психопати.
Казвате за психическата непълноценност и демоничната внушаемост на немците, но мислите ли, че се отнася и за нас, швейцарците, германци по произход?
К. Г. Ю.: Ние сме изолирани от такава внушаемост поради малкия си брой. Ако населението на Швейцария беше 80 милиона, щеше същото да се случи и с нас, понеже демоните са привлечени о преимуществото на масата. В колектив, човек губи корените си и става лесна жертва на демоните. Затова, на практика, нацистите са се занимавали само с манипулиране на огромни маси и никога не са формирали личности. И затова, лицата на демонизираните хора са безжизнени, застинали, празни. Нас, швейцарците, ни предпазва от такава опасност, нашият федерализъм и индивидуализъм. При нас е невъзможна такава концентрация, както в Германия, и е възможно, в подобна обособеност, да се намери начин за лечение, който да обуздае демоните.
Но какво лечение може да се получи, ако се прави с бомби и картечници? Не трябва ли военното подчинение, да демонизира нацията и да усили чувството за непълноценност, да влоши заболяването?
К. Г. Ю.: Днес немците приличат на пиян човек, събуждайки се сутринта с махмурлук. Те нямат представа, какви са ги вършили, а и нямат желание, да знаят. Съществува само чувството на безкрайно нещастие. Предприемат панически усилия, да се оправдаят за обвиненията и ненавистта на обкръжаващия свят, но това е неправилен избор. Изкуплението, както вече посочих, е в пълното признание на вината си. „Меа culpa, mea maxima culpa!“ [Моя вина, моята голяма вина (лат.).]
При искрено разкаяние, придобиват божествено милосърдие. Това не е само религиозна, но и психологическа истина. Американския курс за лечение се състои, в развеждане на гражданското население през концентрационните лагери, за да се запознаят с всички ужаси и е напълно правилно. Но е невъзможно, да се постигнат целите само с морални поучения, разкаянието трябва да се роди в самите немци. Възможно е, катастрофата да изяви позитивни сили, от това потапяне в себе си, да се възродят пророци, толкова характерни за тези странни хора, както и демоните. Който е паднал толкова ниско, има дълбочина. По всяка вероятност, католическата църква ще събере богат лов от души, понеже протестантската преживява разкол. Има известия, че всеобщото нещастие е пробудило религиозния живот в Германия; цели общини падат вече на колене, молейки Господа, да ги избави от антихриста.
Тогава може да се избавят от демоните и да се възроди нов, по-добър свят от руините?
К. Г. Ю.: Не, от демоните не могат се избави засега. Това е трудна задача, решението на която, е някъде в бъдещето. Сега, когато ангела на историята е напуснал немците, демоните ще си търсят нови жертви. И няма да им е трудно. Всеки човек, който губи своята сянка, всяка нация, която повярва в своята непогрешимост, става лесна жертва. Ние изпитваме любов към престъпник и проявяваме силен интерес, затова дявола ни кара, да забравяме гредата в своето око, когато забележим прашинка в окото на своя брат, а това е начин, да ни прекарат. Немците ще се открият, когато приемат и признаят вината си, но други ще станат жертви на обладаване, ако с отвращението към немската вина, забравят за своите собствени несъвършенства. Не бива да забравяме, че порочната склонност на немците към колективност, е присъща и на други победоносни нации, затова също могат неочаквано, да станат жертви на демонични сили. „Всеобщата внушаемост“ играе огромна роля в днешна Америка, а доколко руснаците са обладани от демона на властта, може да се види лесно по последните събития, които трябва да намалят световното ликуване. Най-разумни в това отношение са англичаните: индивидуализма ги избавя от увлечения по лозунгите, и швейцарците споделят изумлението им, от колективното безумие.
Тогава трябва да наблюдаваме с безпокойство, как ще се проявят демоните по-нататък?
К. Г. Ю.: Вече съм споменавал, че спасението се състои само в мирна работа за възпитание на личността. Това не е толкова безнадеждно, колкото може да ви се струва. Властта на демоните е огромна и най-съвременните средства за масово внушение – преса, радио, кино и т.н. – са в тяхна услуга. Но независимо от всичко, на християнството е било по силите, да отстоява позициите си пред непреодолим противник, и не с пропаганда и масови обръщения – това става по-късно и не се оказва съществено, – а чрез убеждения предавани от човек на човек. И това е начина, който трябва да използваме, ако искаме да обуздаем демоните.
Трудно е, да се завиди на задачата ви, да напишете за тези същества. Надявам се, да успеете, да изложите възгледите ми така, че хората да не ги сметнат прекалено страни. За нещастие, такава е съдбата ми – прекалено обладаните хора, ме смятат за луд, защото вярвам в демони. Но това си е тяхна работа; аз знам, че демони съществуват. От тях не може да се скриете, както е вярно, че съществува Бухенвалд.
„Werden die Seelen Frieden finden?“ Ein Interview mit Prof. C. G. Jung von P.S. In: Weltwoche, Zurich, 11.5.1945. Преводът е бил публикуван на сайта Гешталттерапия.
Превод: Йосиф Йоргов
https://philologist.livejournal.com/7649137.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: