Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5703922
Users Today : 46
This Month : 16622
This Year : 16622
Views Today : 298
Who's Online : 5
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Семейни отношения 2

Правила за грамотен конфликт

Как трябва да се карате правилно: Правила за грамотен конфликт

Като семеен психотерапевт, знам, че много често се оказва важно, не толкова вникването в конкретен конфликт, който са „донесли“ при специалиста, колко показването, защо правят диалога си непродуктивен и да им подскажа, как могат да се чуват един друг и да се договорят. В такъв случай, независимо от повода, семейството може да се справи без странична помощ.
Правилата за грамотно разрешаване на конфликта, могат да свършат работа и при общуване с приятели, с децата, с колегите и близките.
Защо при конфликт, хората „не се чуват“ един друг, и как може да се осъществи контакта?
За да си изясним това, трябва да вникнем в механизма, който прекъсва нормалното общуване, според гещалт-терапевтите.
Проекция
Често, в общуването се прибягва до проекция – когато принадлежащото ни (чувство, потребност), приписваме на другия т.е. проектираме на другия. Често, човекът сам не осъзнава тази своя проекция, а по този начин му е удобно да използва собственото си неприемане като аргумент.
Както се казва: „Не вижда гредата в собственото си око, а забелязва прашинката в чуждото“. Проекцията се поддържа и от двамата – единия споделя малко, затваря се в себе си, мълчи, а другия, при дефицит на обективна информация, е принуден да проектира.
Така, единия твърди, че другия има зло лице, следователно, е ядосан. При опит да се обясни, че не е ядосан, го обвиняват в неискреност.
В действителност, в претенциозния се е натрупало прекалено много раздразнение и го проектира. Обвиненията карат другия да се обижда и затваря в себе си. Обвиняващия се дразни още повече, поради което стигат до психотерапевта.
Как да се справите с навика да проектирате?
1. Обърнете внимание на собствените си чувства и желания, а не ги приписвайте на другите.
2. При възникване на проекция, не настоявайте, а проверете, наистина ли е така, както си мислите. В този случай е уместен въпроса: „Ядосана ли си ми или така ми се струва?“, – а още по-добре: „Лицето ти е необичайно, какво ти е?“
3. Питайки, трябва да доверявате на другия, а не да настоявате на своята „истина“. Разбира се, близкият също може да не е напълно наясно с чувствата си. Но уверени ли сте, че по-добре от него знаете, какво му е? Ако не сте телепат и ясновидец – едва ли.
4. За другият участник в диалога, за да не попада под проекция, е важно да обяснява състоянието си, да споделя своите потребности и намерения.
Сливане
Друг механизъм нарушаващ нормалното общуване, е така нареченото сливане – състои се в не различаването границата/разликата между себе си и другите, склонни са да обединяват там, където липсва единство. При сливането, вместо местоимението „аз“ употребяваме „ние“.
При думите на жената: „Решихме да дадем детето на бабата“, – мъжът кипва от възмущение: „Нали сама го реши“. Жената, на свой ред се удивлява и обижда: „Но ти се съгласи?“. В този случай, жената не долавя разликата във възгледите и желанията – между нейните и на съпруга, склонна е към обобщението – „ние“. При мъжа има трудности в изразяването и обосноваването на своята позиция.
Какво може да се направи, за да не се попада в капана на сливането?
1. Осъзнаване наличието на собствени чувства и желания, различни от на другите, информиране на партньора за тази разлика.
2. По-акуратни словесни формулировки, избягване на местоимението „ние“, заменяйки го с „аз“. Важно е да се интересувате от желанията на другия, а не „да сливате“.
„Иска ми се да идем на рожден ден, а ти искаш ли?“ Забелязвате ли съществената разлика спрямо: „Трябва да подкрепим приятелите и да идем на рождения ден“.
Продължително сдържане на недоволството
Още един механизъм за дистанциране – продължително сдържане на недоволството при партньорите или при единия от тях. Представете си, какво ще стане с херметично затворен съд, пълен с вода и нагряван постоянно? Просто ще експлоатира. А, ако е леко отворен, парата няма да вдигне налягане и да разрушава.
Така и сдържаните негативни емоции – обиди, недоволства, раздразнение – в един не прекрасен момент, може да „гръмнат“. Тогава се изсипва лавина от претенции, която може да се превърне в траен конфликт. Или да станат на пресолено ястие за съпруга.
Какво може да се направи със сдържаното недоволство?
Забелязвайте го и го споделяйте, докато не е станало неуправляема лавина. Но тази препоръка е много сложна за хората, приучени да потискат неприятните чувства, опасявайки се да не обидят, да не „развалят хубавия момент“, страхувайки се от агресия и скандал. Тогава възниква следващия въпрос:
Как може да се говори за това, укрепвайки отношенията, а не разрушавайки ги?
1. При психолозите има познато на всички изражение: „аз-съобщение“ – при което се употребяват местоимението „аз“, „мен“, „при мен“. В тези случаи, човека споделя себе си – своите чувства и преживявания, а не напада/обвинява другия. Споделянето на недоволството, не трябва да е присъда.
Примери за „аз – съобщения“: „Обидно ми е да го чувам“, „Дразня се, когато видя…“, „Неприятно е, когато не е взето мнението ми под внимание“. Такива изрази се различават много от нападателните-обвинителни „ти – съобщения“: „Пак ме обиждаш!“, „Унижаваш ме, когато ме пренебрегваш“.
Такива изрази карат партньора да се защитава и напада. Разбира се, не се смята за „аз – съобщение“ нещо от рода на: „Дразни ме, че си толкова разхвърлян“, – споделянето е комбинирано с оценка, с обида, предизвикващо агресивен отпор.
2. Говорейки за недоволството по адрес на друг човек, много е важно да избягвате нараняващи и обиждащи обобщения: „винаги“, „никога“, „през цялото време“ и етикети-определения: „лентяй“, „мърльо“, „егоист“. „Винаги си бил егоист!“ – звучи обидно и несправедливо. Така ли е „винаги“? В противовес на тази фраза е за предпочитане: „Обидно ми е, че забравяш да ми предложиш“, – звучи по-меко и се възприема по-лесно.
3. Неубедително се получава, когато упрека е замаскиран като хумор, като шега, и разбира се, не е никак смешна. Ако на обичайния упрек може да се отговори с несъгласие или протест, с приемане и извинение, в такива случаи са трудни адекватни реакции.
Като отговор на реакцията, могат още веднъж да ви „боднат“: „Какво и от шеги ли не разбираш? Кой се обижда на шега?“, – тогава, не стига, че човека се оказва неадекватен в преживяване на обидата (несправедливостта), а на всичко отгоре, се оказва и без чувство за хумор.
4. И най-главното(!), за което забравят почти всички или се оказва много-много трудно. Нали изливането на гнева, на обидата, все още не е решение на проблема. След изразяването на недоволството, е много важно да изкажете молбата си – с какво бихте искали да замените това, което не ви харесва.
Идвайки на семейна терапия и „получавайки разрешение“ от терапевта за изказване на недоволството, съпрузите започват да изразяват открито чувствата си. Но, когато моля след обидата (негодуванието, упрека) да изкажат, какво очакват един от друг, много често увисва дълга пауза.
Оказва се, че никак не е лесно да се помоли: „Идвай си по-навреме“; „Иска ми се да чувам повече нежни думи“; „Моля да ми гладиш ризите“.
Да, наистина, не е лесно, защото човека остава незащитен и уязвим. Отваря се и признава нуждите си, а може да отхвърлят молбата му. Но само в този случай – максимално честен и искрен, както със себе си, така и с другия – може да се сближите с близкия човек.
Често, предложението на психотерапевта – да изкажат конкретна молба – предизвиква силна съпротива, защото, грижата (внимание, помощ), се оказва недостатъчно ценна.
Доста много хора го казват направо: „Така не върши работа. Ценно е, когато се досетиш сам“. На това отговарям, че нито един не може да чете мислите на другия. Дори обучавания дълго психотерапевт, да слуша и разбира другите, няма да рискува да се похвали с това.
Защо си мислите, че вашата втора половинка (или мама, приятелка, началник) са ясновидци или имат изострено вътрешно сетиво за желанията ви? Струва ми се, страшно несправедливо да заставяте ближния да се досеща за желанията ви, а след това да го упреквате, че не успява.
Затова, изразяването на разбираема молба, е отговорността и грижата за себе си.
Другият партньор е важно да се вслуша в себе си – наистина ли е готов да приеме молбата, не само веднъж, а и за в бъдеще? Или ще опита да отстъпи временно, за да избегне конфликта?
На този стадии е възможен диалог, търсене на компромисни решения, договор, например: „Да се прибирам навреме всяка вечер не обещавам, но три пъти в седмицата ще се старая“.
Избягване на темата
Друг начин за прекъсване на общуването и преминаване към друга тема, е избягването на договореност. Много често, при семейни двойки се наблюдава, как една претенция преминава в друга, новата тема сменя старата и продължава безкрайно и изтощително изясняване на отношенията.
Обикновено, в такива случай, прекъсвам препирането и им обръщам вниманието – постигат ли договореност, имат ли удовлетворение от проведените преговори? Ако не са, забелязват ли, че се отдалечават от темата? В повечето случаи – не забелязват.
Затова, още едно правило – не започвайте нова тема, докато не приключите със старата. Спомнете си – какво е да се договориш? Както описах по-горе: изказване на недоволството, изразяване на пряка молба, постигане на договореност и обещания, усещане на облекчение, удовлетворение, намаляване на напрежението по темата.
Прескачането от тема в тема, е следствие на „вредни механизми“. Понякога, опитвайки да решат един въпрос (да изкажат обидата, неразбирането) участниците в диалога се нараняват безкрайно с некоректни изказвания и „увисват“ с нови обиди и губят желание да изясняват, каквото и да е.
Ето ги тези „вредни механизми“:
1. Често се случва да се смесват стари обиди със сегашния проблем: „А миналата година се нахвърли на майка ми“.
Двойки, преминаващи съпружеска терапия, сами започват да виждат, кога се нарушават правилата на грамотния скандал. Тогава възразява здравия смисъл: „Защо вадиш стари разправии, нали вече се извиних за този случай. Да се върнем към темата“.
Правилото е, да не се усложнява излишно конфликта, за да се постигне лесно компромис.
2. За да не се провокират безсмислени спорове, не бива да се използват категорични твърдения: „Да, на всички е ясно, че не се прави така“, „Всички нормални хора го разбират, за разлика от теб“.
Но кой може обективно да прецени за всички? Зад всичко това са обвинения в ненормалност, което нажежава спора и предизвиква протест. А как се чувства човек, който не се числи в списъка на „всички нормални хора“?
От всичко това следва поредното правило – избягвайте обобщенията: „естествено“, „несъмнено“, „еднозначно“ и т.н. – те са прекалено категорични и дразнят, провокират спор и задълбочават конфликта.
3. Още един „забранен метод“ е споменаването на родителите: „Ти си същата курва (мърла, егоистка) като майка си“. Дори да нямате идеални отношения с родителите, все пак са родни и близки хора и „удара“ по тях е удар „удар под пояса“.
Изброих всички основни механизми, които пречат на нормалното общуване, на хармоничните отношения.
Ако общуването е „грамотно“, след него ще усещате облекчение, удовлетворение, а дори топлина и сближаване. Оказва се, изясняването на отношенията, може да повишава близостта, не само да се увеличава дистанцията.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_nado_pravilno_ssoritsja_pravila_gramotnogo_konflikta/2019-10-22-77356

5 причини да откажем мъжа да ни подарява подаръци

Сами сме си виновни! 5 причини да откажем мъжа да ни подарява подаръци

Коледа, празници, почивни дни, поводи за празнуване…Време за изпитание в отношенията на двойката. Какво ще ми подари? Какво ще му подаря? Много очаквания и също толкова последващо разочарование. Уж идеята е да сме щастливи, а се получава точно обратното.
В архетипа на отношенията между мъжа и жената е заложено силният пол да (от)дава, нежният да приема (получава). Така казва и „чичко Фройд“, така го чувстват и по-голяма част от жените, въпреки че пещерните времена отдавна не са на мода и мъжете не мъкнат в пещерата убити мечки, за да се доказват. Либералните идеи поразмътиха главите и на двата пола, а пост ефектът от това, подобно на болезнен махмурлук, се повява точно по празниците. Жените масово са недоволни от подаръците си, а в случаите, когато ги има, ронят сълзи и обидено преглъщат разочарованието, подобно на горчив хап. Мъжете пък стискат устни, изслушват мълчаливо тиради от обида и чакат бурята да отмине. До следващия път.
В крайна сметка все повече мъже отказват да се включат в истерията с подаръците на любимите си, а затова сме си виновни самите ние. Вижте защо:
Няма какво да крием. Ако сте се обвързали с мъж без въображение, не очаквайте чудеса от храброст точно по Коледа. Човекът може да има невероятни качества, но едно от тях да не е изборът на подходящ парфюм, обувки, чанта и т.н Затова, каквото и да ви подари, приемете го с мила усмивка. Засмейте се само при мисълта как е бродел объркан в мола и как е отговарял с пламнало лице на нелюбезните въпроси на продавачката. Червял се е заради вас. Защото е искал да ви купи нещо и да ви зарадва. Нищо, че не му се е получило. Не е нарочно, нали?
Никога не харесвате какво ви подарява
Ако всеки път, когато половинката ви е подарявал нещо, вие сте се мръщили и сте му намирали кусури, рискувате следващия път той просто да отбие номера. Поставете се на негово място – така и така нищо не харесвате, защо да се мъчи излишно? Още по-обидно е, ако го помолите да запази касовата бележка и след всеки празник тичате към мола, за да заменяте, връщате и правите сложен алъш-вериш. В такъв случай той неминуемо ще ви попита защо направо да не ви даде пари, за да си купите нещо. Каквото искате. Дааа, ама тогава нямало да има изненада, няма да е романтично, контрирате вие. И забравяте, че няма изненади по поръчка. С две думи: няма угодия.
Постоянно се сравнявате
Каквото и да ви подарят, все има някоя приятелка, на която са подарили нещо по-скъпо, по-красиво, по-луксозно, по така…Виждате го и не можете да си замълчите. Непрекъснато го сравнявате с чуждите мъже, сякаш те искат техните жени да са щастливи, а той вечно мечтае само на вас да ви е гадно. Масло в огъня наливат допълнително социалните мрежи. Поглеждате си фейсбука и…о, ужас! Виждате, че на М. съпругът ? я е изненадал с кола, а вие сте получили само чифт ръкавици с еленче…И рев. И тъга. И обида. Ти не ме обичаш? Обича те, ма! Просто проумей, че мъжът на М. е мутра, а твоят – обикновен счетоводител. Как да се мери с него? Пък и по-добре ръкавици, под които се топлят най-обожаваните ръце, отколкото кола, която ще ти вземат след идването на поредната любовница.
Налагате стоково-парични отношения
Не е важно колко струва един подарък, важен е жестът. Важна е любовта, с която е поднесен. Вие го знаете, но не може да се контролирате, думите сякаш сами напират – искате нещо специално, нещо скъпо. Да, но ако сте Меган Маркъл. На нея ? подаряват диаманти, защото се е омъжила за принц. Затова не ровете в сайтовете, за да видите кое колко струва. Това ви е под нивото. Дръжте се на положение. И не забравяйте, че има милиони жени по света, на които никой нищо не подарява и се радват, ако има с какво да нахранят децата си.
Искате още и още
Спомняте ли си приказката за рибаря и златната рибка? Много е поучителна точно по Коледа. Бабата всеки път връщаше дядото, за да измоли още по-голям подарък от рибката – започна се от ведро, къща, дворец, а накрая поиска и рибката за слугиня. Е, тука вече прекали и отново се събуди в схлупената къщурка със скъсаната рокля. Та, така…Ако тази година милото ви е подарил куфар, догодина може и да ви заведе на Малдивите. Само имайте търпение. Шегата настрана, мъжете си имат своя логика, в която не трябва да се бъркаме. Нека им дадем възможност да са спокойни с избора, който сами са направили. И без това цяла година ни играят по свирката, нали?
Флора Иванова
https://woman.bg/po-zhenski/sami-sme-si-vinovni-5-prichini-da-otkazhem-muzha-da-ni-podaryava-podarutsi.64896.html

8 женски навика, които мъжете никога няма да разберат

8 женски навика, които мъжете никога няма да разберат

Всеки представител на силния пол ще ви каже, че него женската душевност си остава пълна енигма. За да разбереш всичко онова, което се върти в съзнанието и душата на едно нежно създание, в повечето случаи се оказва същинско предизвикателство за всеки мъж.
Благодарение на човешката находчивост и интелект днес можем да летим в самолет, да караме автомобил, да правим животоспасяващи операции, та дори и на Луната да кацнем, но… до ден днешен жената в очите на мъжа продължава да е все така „terra incognita“.
И така, да видим кои са онези неща, които вълнуват особено много жените, но мъжете така и не могат да разберат защо:
1. Прекомерната грижа за външния вид
Разбира се, всеки мъж иска жената до него да изглежда впечатляващо, да е винаги красива и магнетична. Но ето го и парадоксът – за да отговори адекватно на изискванията му, тя трябва да е отделила достатъчно време от ежедневните си задачи, за да се е погрижила за прическата си, да е изрисувала грима си, да е сложила любим според стила ѝ тоалет. Да не говорим за времето и грижите, които изисква ваенето и поддържането на перфектната фигура. И после, защо женските навици учудвали мъжете? По-скоро да се чудиш на онези мъже, които все се оплакват от килограмите на половинката си.
2. Страстта към неестествеността
Тук може би някои няма да се съгласят, но ние мислим, че прекалената пристрастеност в днешно време към неестествените детайли, не е най-добрият избор за постигането на перфектна женска визия. Изкуствени мигли, ботокс в устните, силикон в гърдите са сред най-желаните интервенции сред младото подрастващо поколение момичета и не само. От телевизионните екрани ни разказват за чудесата на пластичната хирургия и постиженията на съвременната козметология, които уж ще ни помогнат да станем по-привлекателни в очите на мъжете и наивниците вярват в това. Но преди да посегнете към екстеншъните или ботокса, добре запомнете, че мъжете предпочитат естествената красота!
3. Вечните закъснения
Признаваме, да пристигнеш на мястото за среща малко по-късно от определеното време е типична женско качество. На всички ни е ясно колко време ни е нужно, за да чуем сладката фраза: „Ах, колко си красива!“
4. Намеците
Просто сме убедени, че мъжете трябва да четат умовете ни и да гадаят всичките ни желания. Може би затова ни изненадва толкова много, че не разбират намеците ни, и все се налага да им кажеш всичко в прав текст.
5. Любовта към детайла
За нас изборът на килим в банята или цвета на завесите в спалнята е сладка грижа. Подхождаме към това с цялата отговорност на света. Мъжете просто не разбират значението на онези детайли и дреболии, които творят чудото на домашния уют.
6. Диетите
Е, коя жена не иска да е слаба? Правилното хранене, броенето на калории и безкрайното качване на кантара – всичко това е свързано с нашата борба с излишните килограми. Но мъжете така и не могат на разберат важността на тези наши действия. После, защо си напълняла?
7. Промените в настроението
Доста жени познават изострената чувствителност от дните преди месечния цикъл, т.нар. предменструален синдром. И по време на менопаузата, обособено от хормоните, настроението е силно променливо: една дреболия може да ни изкара от равновесие, имаме чувството, че не разбираме света около себе си. Нервите са опънати до критична точка, неслучайно менопаузата се нарича и критическа възраст. Резките скокове от едно емоционално състояние на друго си остава истинска загадка за тях. Разбираме недоумението им, но това е положението. Хормони!
8. Склонността към бъбривост
Старото клише, че жените говорят повече от мъжете, си е абсолютно вярно. Според проведено неотдавна изследване, жените говорят 3 пъти повече от мъжете. Жената произнася около 20 000 думи на ден, което е с цели 13 000 повече от казаното от мъжа. Жените също така говорят много по-бързо от мъжете и изпитват удоволствие от звука на собствения си глас. Учените обаче отдавна са разрешили проблема. На базата на дългогодишните си проучвания те са установили, че по-голямата бъбривост на жените в сравнение с мъжете, се обяснява от вродените различия между мъжкия и женския мозък. Така че, мили господа, няма какво да се чудите. Определено сме по-словоохотливи от вас.
https://woman.bg/po-zhenski/8-zhenski-navika-koito-muzhete-nikoga-nyama-da-razberat.64453.html

Самотна сте? Не винете другите

Самотна сте? Не винете другите, а вижте 13 причини за това

Жените са склонни да усложняват всичко, когато търсят отговор на най-прости въпроси. Именно затова винят за самотата си неподходящата лунна фаза, хороскопите, родовите проклятия и какво ли още не – само не и самите себе си.
1. Ти не вярваш на огледалата
Богат вътрешен свят, общи увлечения, добро сърце и т.н…. Любимият ти непременно ще види всичко това и ще го обикне, но само ако го привличаш външно. Уви, за да започне изобщо една връзка, външният вид е първостепенен фактор. Глупаво и наивно е да отричаш това и да продължаваш да се появяваш сред хора с мазна коса и стара изтъркана блуза.
2. Ти не правиш разлика между „поддържана“ и „изкуствена“
Всички и навсякъде пишат, че мъжете харесват поддържани жени. Никой обаче не е казал, че за да си „поддържана“, трябва да носиш тонове грим, изкуствени мигли и дълги алени нокти с камъчета. Поддържаната жена се грижи за здравето си, затова кожата, косата, ноктите и тялото й изглеждат свежо и възхитително в естествения си вид.
3. Ти живееш празен живот
Ти не обичаш да четеш, нямаш никакви увлечения и никъде не ходиш. Имаш скучна и рутинна работа, а световните новини следиш само в раздел „Живота на звездите“. Прекарваш си вечерите, прелиствайки Instagram или гледайки сериали – при това не онези, които се обсъждат по цял свят, а турски сапунки и риалити-шоута. Най-обикновената молба от страна на мъжа на първа среща „Разкажи ми нещо за себе си“ те кара да застинеш в нерешителност. Ти просто нямаш какво да разкажеш, всичко е скука, унилост и деградация.
4. Сексапилът не е силната ти страна
Ти не притежаваш онази женска енергия, която привлича мъжете. Очите ти не хвърлят дяволити искри, когато гледаш някого, когото харесваш. Ти или отблъскваш мъжете със студенината си, или ги привличаш на ниво „безполово другарче“. Може да си много свястна, може дори да си красива, но мъжете не те желаят. Потърси причината в себе си, опознай себе си и открий своята сексуалност.
5. Самооценката ти е на кота нула
Ти не се харесваш и ти е трудно да си представиш, че някой друг би могъл да те обикне. Даже когато започнеш някаква връзка, успяваш да развалиш всичко. Ти сякаш се оправдаваш за това, че някой ти е обърнал внимание – и симпатията твърде бързо прераства в нездрава зависимост. Жените с ниска самооценка или страдат от вечна самота, или с години поддържат връзки, в които не са щастливи. Да си признаеш, че имаш такъв проблем и да потърсиш помощ е единственият начин да се измъкнеш от блатото на вечното самобичуване.
6. Ти не умееш да флиртуваш
Ти не се чувстваш красива, уверена и секси – и затова не умееш да водиш чувствени разговори. Притесняваш се, не знаеш какво да кажеш и отклоняваш поглед. На челото ти сякаш пише със светещи букви „Не знам защо този хубавец изобщо ме заговори“. Дори ако кавалерът ти харесва, ти пак ще се държиш дистанцирано, а инстинктите ти ще крещят „Бягай!“.
7. Нямаш никакво чувство за такт
Липсата на възпитание грози една жена много повече от рокля с неподходящ размер. Чувството за мярка и тактичността са признаци на интелект. Затова са толкова ценени и желани жените, които винаги и навсякъде умеят да бъдат уместни. Несполучливите шеги, глупавите въпроси, неумението да си замълчиш в нужния момент и да се облечеш подходящо за случая – всичко това отблъсква мъжете, защото никой не обича половинката му да се излага.
8. Ти не умееш да бъдеш жена
Ти не умееш да молиш за помощ, не умееш да хвалиш мъжа и да се възхищаваш на достойнствата му. Не умееш да приемаш комплименти, не позволяваш на кавалера да ти плати сметката в ресторанта и не даваш на мъжете нито един шанс да проявят своята мъжественост и сила. Грижите и ухажването будят у теб съпротива, защото вътрешно усещаш, че не си достойна за това. Ти можеш всичко сама и мъжете до теб се чувстват абсолютно ненужни и излишни. Ти си именно онзи случай, в който „силна и независима“ звучи като обида.
9. Съответствай на очакванията си!
Да мечтаеш за принц с кола, голям апартамент, вила в Монако, страхотно чувство за хумор и готовност за женене, докато ти самата си завършила само 9-ти клас, не се интересуваш от нищо и смяташ, че спортът е твърде скучно занимание, е най-малкото самонадеяно. Започни от себе си. До една жена, която има високи изисквания към самата себе си, винаги ще има достоен кавалер.
10. Ти изглеждаш леснодостъпна
Непреодолимото желание на жената да си намери партньор понякога я превръща в подобие на тигрица на лов. Не, нямаме предвид твърде ярката „окраска“ и твърде смелото облекло (макар че и с тези неща трябва да се внимава), а по-скоро настойчивия стремеж да се харесаш, да прикоткаш и плениш някого. Мъжете усещат това. Свестните ги хваща леко шубето, а мръсниците нагло се възползват. Освен това трябва да избираш внимателно терена за своя „лов“. Дори ако си завършила девическо училище и пазиш девствеността си до сватбата, ако след полунощ стоиш с чаша мартини в ръка край бара, ти априори изглеждаш достъпна. Уви, хората все още страдат от предубеждението, че жените ходят по барове и клубове, само за да се запознаят с мъже.
11. Ти мразиш мъжете като вид
Бившият те е разочаровал и ти вече не вярваш, че нещата могат да станат другояче. Или пък дори нямаш бивш, но виждаш редица примери – баща ти е зарязал майка ти, мъжът на твоя приятелка ? е изневерил, а шефът ти налита на всяка фуста, въпреки че е женен отдавна. Всичко това е сформирало у теб устойчивото убеждение, че мъжете са виновни за всичко. За жалост само приказен принц или психотерапевт ще може да те разубеди. Ти си избери кой от двамата.
12. Ти още не си свободна, но вече си самотна
Неизвестно защо ти е трудно да повярваш, че бившият вече не те обича, че няма нужда от теб, че няма да си промени решението и да се върне при теб. Спомняш си колко ви е било хубаво заедно и колко си била щастлива. Живееш в миналото. Всички наоколо ти казват, че клин клин избива, но при теб това не работи. Ти се хващаш с нови обожатели, само за да покажеш и докажеш нещо на онзи, който ти е разбил сърцето. Напоследък всичко правиш за това – публикуваш свои снимки в интернет, за да знае той какво е изгубил, ходиш на онези мероприятия, на които и той ще присъства, и дори сутрин се обличаш така, както би му се харесало на него. И всичко това защото не можеш да приемеш една проста истина – на него му е абсолютно все едно.
13. И така ти е добре
Ти си свикнала да си сама. Понякога ти е самотно и тъжно, но не чак дотолкова, че в петък вечер да изпълзиш от любимата си пижама, да се качиш на високи токчета и да отидеш на някое светско мероприятие. Не ти е достатъчно скучно сама, че да се запишеш на курсове по състезателно шофиране или да започнеш да играеш голф. Ами да, за какво да губиш часове от времето си и да ходиш някъде, където може да се запознаеш с мъже? Винаги можеш да си поканиш приятелка на гости и да си поговорите двете за това какви мръсници са всички мъже.
Ива Петрова
https://woman.bg/po-zhenski/samotna-ste-ne-vinete-drugite-a-vizhte-13-prichini-za-tova.64331.html

Неприятни факти за дисхармоничните отношения

Неприятни факти за дисхармоничните отношения, които си струва да приемете
Както и да се стараете, както и да се заставяте да мислите по различен начин, лошите хора действително съществуват, а понякога, присъстват активно в живота ви. И нищо не можете да направите, за да ги промените. Дават ви хиляди причини за да ги напуснете, но неизвестно защо, не го правите. Възможно е, да е дошло времето? В някакъв момент, ще трябва да се решите, да се избавите от всичко ненужно и деструктивно. И ще трябва да се примирите със следните факти, които, най-вероятно, ще ви се сторят доста неприятни.
1. Престанете да се примирявате с лошото поведение и отношение. Ако си затваряте очите, това ще продължава винаги. Това, което допускате, фактически го поощрявате. Ако не може да се договорите за приемливото, прекратявате отношения!
2. Вместо да си фантазирате, че всичко ще се промени, не се надявайте изобщо. Не очаквайте съобщение или обаждане, по-точно, опитайте да излезете от режима си на очакване и да го забравите изобщо. Ако сте болезнено привързани към човека, който явно не проявява уважение към вас, това няма да свърши с нищо добро.
3. Когато някой показва истинското си лице – повярвайте му веднага. Понякога се опитват да ви убедят, че сте прекалено чувствителни, прекалено драматизирате и искате много. Веднага си отбележете едно наум! Трябва да осъзнавате собствената си ценност и да сте наясно, какво точно заслужавате.
4. Просто, защото партньора е все още с вас, не означава, че ви цени. Ако не ви цени, явно не ви заслужава. Толкова е просто. Научете се да вземате правилните решения, основани на принципа: „Или ме цени, или си отивай“. В противен случай, оставате само удобен запасен вариант.
5. Спрете да очаквате. Никога не правете отстъпки, за да умилостивите някого. Вашите принципи, убеждения и потребности са изключително важни. Никога не го забравяйте.
6. Ако искате спокойно бъдеще с разбираеми цели и ясна перспектива, никога не пилейте времето си за такива, които не споделят същите стремежи. Имате право на глас, затова си позволявайте да изказвате гледната си точка.
7. Бъдете само с такъв човек, който искрено се грижи за вас и за благополучието ви. С такъв, за който не сте безразлични; с такъв, който иска да сте щастливи. Ако партньорът ви не е такъв човек, не е ваш партньор.
8. Ако отношенията се рушат или изпитвате дискомфорт, не се залъгвайте, че всичко ще се оправи – в действителност, нищо не се променя. Никога! Дори не се надявайте!
9. Опитите да накарате някой да се чувства виновен за отношението към вас, е загуба на време. Просто, защото ви се иска да изпитва угризения на съвестта, не значи, че ще ги изпитва – по-точно, никога няма да усети вина. Така няма да постигнете нищо и вероятно, ще ви нарекат ненормална и неадекватна. Най-добрия начин да съобщите за недостойното му поведение, е да си тръгнете и никога да не се оглеждате назад.
10. Има голяма разлика между решителност и агресия. Решителност и настойчивост означават, да изказвате уверено мнението си, запазвайки спокойствие. Ако става въпрос за потребностите и приоритетите ви, бъдете решителни. Но не агресивни.
http://nashaplaneta.su/news/neprijatnye_fakty_o_nezdorovykh_otnoshenijakh_kotorye_vam_stoit_prinjat/2019-11-05-78048

Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии

Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии

Мъжът е даващия: грижа, финанси, дом. Мъжеството се проявява като начин на даване. Ако не долавя отклик на женската любов, престава да дава. Мъжът има потребност, жената да го обича: а не да го поучава, да го възпитава, а да го ПРИЕМА.
Женствеността се разкрива при приемане. Тя трябва да се научи да приема: решенията, реакциите, същността му.
Способността на жената, да приема мъжа, без да го осъжда, развива мъжката способност да споделя силата си с жената; женската любов е в приемането на мъжа – умението да обгърне с любов, е сред човешките добродетели.
Нежност, смирение, уважение, търпимост – тези четири енергии учат мъжа да живее великодушно. Около него се образува защитно поле, силата на което са жизнените стремежи, успехите.
Ако жената притежава такива енергии – мъжът е великодушен и хармоничен, постига напредък в кариерата, жизнен успех, емоционално равновесие.
Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии. Отучили са се да обичат сърдечно, чувствено. Любовта е станала продукт на разума. Жените се стремят да избират мъж не със сърцето, а с разума: дали печели добре, има ли собственост, добър баща ли е…
Женските енергии, необходими за продължение на рода, са се променили: жената също започва да дава, проявявайки го като прекалена опека за детето, да пречи на мъжките прояви, за мъжа става майка.
Точно това са мъжките способности да твори с ума. Всичко това се отразява на енергообмена между мъжа и жената и става постоянен източник на разногласия.
Главната проява на Женствеността е приемането. Приемането на мъжа с всичките му проявления. Това не означава да се унижавате пред него.
Означава, да го обгърнете с жизнена сила, с безусловна любов, която да го вдъхновява и да споделя с жената своето творчество, победите, радостта си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/sovremennye_zhenshhiny_nesut_slishkom_mnogo_muzhskikh_ehnergij/2019-10-21-18127

Олга Аманова – Дух и Материя

Олга Аманова – Дух и Материя

Когато жената се чувства по-висша и по-умна от мъжа, заявява себе си на безсъзнателно ниво като за бог и прекъсва връзката си с източника. Не любовта, а с ума завоюва пространството на половинката си, за да владее съзнанието и вниманието му. Такова изкривено самоутвърждаване, произлиза от вътрешното момиченце, което не е получило достатъчно, нито любов, нито грижа, нито ласка от бащата.
Това е чисто мъжка позиция и мъжко качество – да си представител на висшия разум и светлина. По този начин компенсира недостига през детството на любов и възхищение, опитвайки за сметка на натрупаните знания, да владее вниманието на другия. Заявявайки по този начин за себе си, принизявайки половинката си, жената се възвисява в своите очи и получава временно удовлетворение от своята значимост.
Момичетата, получили напълно бащината си любов, не претендират за мъжки роли и позиции. Те продължават да виждат в мъжа силна и любеща опора. Получавайки бащината си любов, те са изначално балансирани и съсредоточени да разкрият богинята – своята женственост, чието предназначение е да събира в себе си висшата светлина на любимия, неговия божествен разум. По природата си, трябва да се одухотворява от него и да роди прекрасни форми на битието. Той е духът. Тя е материята. Той дава, тя получава. Той одухотворява, тя плодоноси.
Духът е осъзната божествена светлина чрез прекрасните форми на женското начало.
А материята събира като чаша тази светлина, изпълвайки го с висш смисъл, осъзнавайки предназначението си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/olga_amanova_dukh_i_materija/2019-11-05-18263

ОШО – Никога не изисквайте съвършенство

ОШО – Никога не изисквайте съвършенство

Хората си мислят, че могат да обичат само достоен човек – глупости! Никога не можете да намерите такъв. Въобразяват си, че съществува съвършен мъж/жена. Глупост! Никога няма да откриете такива, защото не съществуват. А, ако съществуват, не ги вълнува любовта ви.
Не изисквайте съвършенство, иначе няма да намерите любовта във вас. Напротив, ще станете съвсем нелюбещ. Хората преследващи съвършенството, са много не обичащи, невротични. Дори да намерят любим или любима, любовта им се руши поради това изискване.
Щом мъж заобича жена или жена обича мъж, веднага идват претенциите. Жената изисква, мъжът да е съвършен, защото я обича, все едно е направил грях! Ще трябва да стане съвършен, трябва да се избави от всички недостатъци – заради жената. Вече не може да бъде човек. Или трябва да е суперчовек, или трябва да е фалшив, измамник. Естествено, да е суперчовек е много трудно, затова хората мамят. Започват да изпълняват желаната роля, да разиграват игрички.
Запомнете, никога не изисквайте съвършенство. Нямате право на такова изискване. Ако някой ви обича, бъдете благодарни, но не изисквайте нищо – той не е длъжен да ви обича. Ако обича, е чудо, отнасяйте се с трепет към това чудо.
Любовта е функция, естествена като дишането. И когато обичате, не започвайте да настоявате – ще си захлопнете вратата още в началото. Не очаквайте. Ако дойде, бъдете благодарни. Ако не дойде, значи не е нужно. Не може да очаквате ненужното.
Ошо
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/osho_nikogda_ne_trebujte_sovershenstva/2019-11-01-18224

Конфликти на ниво ценностна система

Конфликти на ниво ценностна система

Забелязвали ли сте, роднини или познати, да карат с години на една и съща тема и никога да не стигат до разбирателство? И в такива ситуации, винаги поставят условия: или аз, или духовността, творчеството, работата, предназначението, мнението, мисията, приятелите, здравословния живот, твоите родители и т.н.
Това са конфликти на ниво ценности. Това са ЦЕННОСТИТЕ на личността. Ако не се реализират, човекът няма никога бъде удовлетворен, никога.
Основните признаци при конфликта на ценностите:
– 1 – Конфликтите се повтарят. Разбираемо;
– 2 – Дори двойката да постигне компромис или някой да отстъпи, ситуацията остава напрегната. Няма щастие, няма пълноценен живот. Има подсъзнателно желание за „мъст“, за тайни занимания с любимото, за трупане на обида с години;
– 3 – Често, в конфликта се намесват посредници, спасители, защото действително искат да помогнат. Мислят, тези двамата сами не могат се разбра. Спасителите могат да са родители, деца, приятели, колеги, съседи и т.н. Но те само усилват страданията на участниците, нещата се влошават още повече;
– 4 – Физическа и емоционална изтощеност на участниците в конфликта. Стрес, депресии. Ако отстояваме своите ценности и се смятаме за прави, че ни пречат да сме щастливи, сме готови да стигнем до крайност, „да удържим, докато сме живи“;
Последствията от такива непримирими, на пръв поглед, конфликти, са очевидни: влошава се физическото и психическото здраве; тенденцията е към раздяла; децата имат негативен семеен пример, което, несъмнено, влияе на убежденията им за отношенията; възникват проблеми на работното място и т.н.
Какво може да се направи при такава „безизходна“ ситуация?
1 крачка. Да се изкаже или „изпише“ докрай.
Много е важно. Ако не се освободим от потиснатите, не изживени или често експлоатирани емоции – ще напомнят постоянно за болката, ще говорим често за нея, ще търсим емоционално „отмъщение“. Това е една от основните причини за липсата на прошка: сърцето е блокирано от болка, от емоционален хаос. Способно е да прощава само откритото сърце.
Може да се облекчите при някой друг: приятел, психолог, духовен наставник, доверено лице. Може да се изговорите и на себе си. Може да го напишете на хартия, а след това да го изгорите, за да не го препрочитате.
Главното е: да преминете през основните емоции, да се тестирате, има ли натрупани и да обосновете, защо сте реагирали така (защото каза, направи, не каза, не даде възможност, забрани, заплаши, шантажира и т.н.).
Основните емоции за очистване – гняв, обида, възмущение, раздразнение, досада, разочарование, страх, тревога, безпокойство, чувство за вина, срам, печал, съжаление.
Пример: гневна съм (зла), защото постъпваш несправедливо, забраняваш ми да творя с приятелките ми (например, да ходя ежемесечно на драматичен кръжок). И така по всички емоции, които съществуват по този конкретен повод.
2 крачка. Цели и мотивация.
Зная много хора, които нямат ясно обозначени цели – да запазят отношенията си. Защо? Причините може да са няколко.
Например, такава: харесва ми да съм права. Вече съм създала лагер от единомишленици за борба със съпруга. Имам в запас огромно количество истории и легенди, колко съм справедлива, добра и забележителна, а той, в сравнение с мен, е нула, че направо не ми се иска, да престана, да се наслаждавам на самолюбуването.
Диагнозата на всичко това е: ниска самооценка. Ако човек е страдал много години и му пада възможност да се усети значителен, дори да използва само сравнение и контраст, няма да му е лесно да се откаже. В този случай е важно следното: за сметка на другия, никога не можеш да решиш собствените си проблеми. Занижената самооценка ще си остане занижена, само ще се изгради навик да критикува и порицава другия, за да се чувстваш „личност“, защото, „вече ми писна“.
Другите причини за „изгода“ от семейни конфликти: вкус да подчинява (особено с убеждението: ако ме обича – ще отстъпи); вкус към драмата, внимание към своята персона, към своя семеен трилър (понякога дори провокират конфликт, просто като общуване!); усеща се жив, усещане за обновени отношения (в действителност, е насилие над нервната система и психика на близкия).
Ако все пак, целта е обозначена – да се запази семейството, да се подобрят отношенията – остава само мотивацията. Може да бъде, както негативна (например, ако не реша проблема, здравето ще се влоши още повече; и двамата ще страдаме; ще има опасност да се разделим, детето и родителите, също страдат); така и позитивна (семейството ще се запази, ще стане по-здраво, щастливо, ще се подобри здравето, ще си иде стреса).
3 крачка. Осъзнаване на ценностите и при двамата.
Трябва да се вземе лист хартия и да се раздели на три графи.
Графа първа – моите ценности в този конфликт. Например, семейство и творчество. Или: семейство и духовно развитие (а съпруга е против духовните ми интереси). И т.н.
Съответно, втора графа – неговите ценности. Например, семейство и: работа, мисия, творчество, приятели и т.н.
Ще откриете, че имате поне една обща ценност – семейството. Ако не откриете такава, нямате цели и желания за взаиморазбирателство. Общата цел – запазването на семейството – липсва тогава, когато вече сте скъсали отношения. Дори подаването на развод, все още не е показателно. Има значение само едно: някой от съпрузите е скъсал отношенията и живее отделно, при това, спокойно и удовлетворено. Само тогава може да се каже: само аз имам желание да сме заедно. А ако сте заедно, имате поне една обща ценност – вашите отношения. Просто се отнасяте по различен начин към тях. А да се борите няма нужда, трябва да се стремите един към друг.
3 крачка. Договорът „спечелил-спечелил“.
След като сме наясно, какво искаме и двамата, от какво няма да се откажем за нищо на света, но трябва да се откажете от: такъв компромис (където всеки се отказва от нещо); от изискванията, някой да отстъпи; от потискането на емоциите във фалшиво смирение и търпение; от търсенето на посредници при решаване на конфликта и раздуването му до вселенски мащаби. Всичко това не върши работа.
Трябва да печелят и двамата – да получат всичко според ценностната система на конкретната личност. Ценностите се различават много от капризите. Ценностите винаги са благи, винаги полезни и разумни. Капризите водят до явна деградация. Проблемът е в различаването. Например, съпругът може да мисли, че спътницата му в живота, явно деградират в кръга на приятелките или единомишленици по духовно развитие. Защо? Няма достатъчно информация, знания, няма навлизане в такава реалност.
Затова, преди да пристъпите към преговорите, трябва да изучите реалността в ценностите на близкия, любим и роден човек. Какво цени в отношенията? Защо му е толкова важно да реализира мисията си? С какво преча да постигне желаното като личност? И другите въпроси, които възникват в конфликта.
Проумявайки позицията му, трябва меко, нежно и внимателно да позволите да се запознае със своите ценности, увлечения, познания, практики. Нали защитаваме нещо – скриваме го, захлопваме вратата под носа на съпруга/та. А трябва да се отвори не демонстративно, а предоставяйки избор: ето, вратата е отворена. Ако пожелаеш, ако си готов – заповядай.
Помните ли филма „Нека да потанцуваме“ с Ричард Гиър? Неговия герой иска много да се научи да танцува, но се притеснява от желанието си, чак го е криел от съпругата. Но когато всичко излязло на яве, когато жената научила, колко е щастлив, колко му се иска да реализира заедно с нея тази своя ценност – всичко се получава по най-чудесния начин. Просто, когато скриват нещо от нас, ревнуваме, усещаме се не любими, страхуваме се да не бъдем изоставени, боим се, да не сме „чужди“, „не свои“.
И вече може да се пристъпи към договора. Графа 3: Договорът „спечелил-спечелил“. Какъв е моя 50% принос в отношенията?
Важна информация за жените. Ако искаме да се заемем с нещо: с духовна практика, творчество, създаване на женски клуб, психологически групи, здравословен начин на живот и т.н. – е много важно, предварително да общува с мъжа си, а не да започва срито. В противен случай, всяка наша промяна, колкото и да е невинна чудесна, блага, полезна, духовна, ще се възприема като измяна, като поява на съперник и няма да успеете по никакъв начин да го убедите в противното.
В древните мъдри времена, в такива случаи, жената е молела мъжа за благословия. Съпругът е спокоен, нещо повече, може да помага, да съветва, да участва. Нима не е чудесно?
Може да запитате съпруга: „Как смяташ, мога ли да се занимавам с това и това…?“ И дори да е против, трябва да намерите полезни за него аргументи. Например, скъпи, ако се занимавам с духовна практика, ще се моля за семейството ни, за твоето здраве и за нашите деца, за успеха на твоя проект и т.н. Кой може да се окаже, ако е казано с любов? Или: мили, ако съм в театралния клуб с приятелките, ще се реализирам емоционално и няма периодично да ти досаждам с истерия, напротив, ще бъда по-спокойна и любвеобилна.
Важна информация за мъжете. Каквито и ценности да имате (предназначение, мисия, приятели, риболов, родители, работа, бизнес и т.н.), ако жената не се чувства любима – няма как да избегнете конфликта на ценностите. Да, времето ви е ограничено, силите също, а каво точно иска тя – никак не е ясно. Но. Дори в такива случаи, просто се договорете: дайте ѝ твърдо обещание, че веднъж в седмица, в ден, час на ден, половин час на ден (но не по-малко от веднъж в седмица) – да сте с нея, напълно и безрезервно.
Например, можете да дадете обещание, че следващата неделя ще отидете на планина или на кино, на гости или ще си направите романтична вечер, или просто заедно ще гледате филм, ще почетете книга и т.н. Тя ще се съгласи на ВСЯКА блага мисия, няма да ви ревнува от приятелите. Ако присъствате в отношенията ви и ѝ дарявате любов – ще приеме вашите ценности. Ако жената е любима – ще ви вдъхновява и помага с любовта и вярата си. Ще сте по-успешни и реализирани. Нима не е чудесно?
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7713-konflikty-na-urovne-tsennostey

Психопатка ли си, ако му ровиш в телефона

Психопатка ли си, ако му ровиш в телефона

Няма какво да се лъжем – ако проверяваш телефона на половинката си редовно, без значение дали пред него, или зад гърба му, значи нещо не е наред. Въпросът е кое по-точно не е, както трябва. Твоята глава или неговото отношение към теб, което те кара да се съмняваш в чувствата и предаността му.

Препоръчително е, когато имаме някакъв проблем, първо да потърсим причината в себе си. Нека видим какви може би са проблемите ти, ако не спираш да проверяваш телефона на любимия си и само чакаш той да отиде до банята, за да прочетеш всичките съобщения, които си е разменил през последните дни. Следващите редове може да ти бъдат изключително полезни и да ти помогнат да намериш вътрешен мир:
Липсва ти самочувствие
Огромна част от пробемите ни, особено любовните, са продиктувани от липсата на достатъчно самочувствие. Ако и ти се съмняваш в себе си, то неминуемо предаваш тази несигурност в отношенията си с партньора. Постоянно живееш с идеята, че той ще си намери друга, защото ти не си достатъчно добра. Помни, че е твърде вероятно това да се случва само в твоята глава, а за партньора ти да си богиня. Повече самочувствие няма да ти навреди, а и щом този човек е с теб, значи ти си най-добрата за него и го заслужаваш.
Връзката ви не те задоволява
Неудовлетворените хора винаги си търсят проблеми, може би и ти си от тях. В здравите връзки партньорите имат вяра един в друг и в това, което са изградили. В токсичните винаги нещо не е наред и постоянно се пораждат съмнение, макар и безпочвени. Също така е много важно взаимно да уважавате личното си пространство. И по принцип, ако сте доволни от отношенията си, това няма да е трудно. Замислете се, има ли нещо, което партньорът ви не ви дава. Получаваш ли достатъчно внимание от него?
Може би обмисляш изневяра
Истината е, че този, който постоянно се притеснява да не му изневерят, всъщност има навика да изневерява. Прехвърляш собствените си гузни мисли върху човека, когото обичаш. Просто защото знаеш на какво си способна и си убедена, че и любимият ти е готов да те предаде.
Имаш проблеми с доверието
Много е възможно, ако в миналото някой те е предал, да имаш сериозни проблеми с доверието. Но фактът, че са ви лъгали преди, не трябва да ви пречи в настоящето. Отърви се от лошите спомени и имай малко повече вяра на човека, с когото си сега, особено ако нямаш повод за съмнение.
Не умееш да поставяш граници
Във всяка връзка трябва да има ясно поставени граници. Без значение дали става дума за любовни, приятелски, родителски или работни отношения. Важното е да знаеш къде е границата, която не бива да прекрачваш, защото и ти, и любимият ти трябва да имате лично пространство. Само така ще имате здравословни отношения и ще се чувствате щастливи. Проверката на телефона определено не е част от здравословната връзка и предизвиква дискомфорт в партньора. Ти как би се почувствала, ако той не спира да следи всичките ти контакти и не ти дава шанса да имаш лично пространство? Няма да ти е приятно, нали?
Страхуваш се от откритите разговори
Проблемите трябва да се поставят на масата и да се разрешават с разговори. Ако нещо те притеснява, недей да премълчаваш и да търсиш причини за скандал в телефона на половинката си. Може би ти самата криеш нещо?
Имаш нужда от внимание
Ако мислиш, че твоят човек не ти отделя достатъчно внимание и подозираш, че го пренасочва върху друга жена, най-добре е да го обсъдите. Ровенето в телефона е безмислено и дори обидно. Има хиляди начини да го накараш да ти обръща повече внимание, включително и да му го кажеш директно. Ако той те обича истински, ще направи всичко възможно никога повече да не се почувстваш така.
Не си готова за сериозна връзка
В случай, че имаш нуждата да проверяваш любимия си и то зад гърба му, постоянно, значи може би не е сега моментът да започнете връзка. Ако не си готова за нови сериозни отношения и си обсебена от мъчителни съмнения, значи или това не е твоят човек, или просто не е настъпил подходящият момент.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/psihopatka-li-si-ako-mu-rovish-v-telefona.63845.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти