Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5893598
Users Today : 528
This Month : 17256
This Year : 206298
Views Today : 2864
Who's Online : 12
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Семейни отношения 2

Отблъскваме мъжете още преди връзката

Неща, с които отблъскваме мъжете още преди връзката

Михаела Лазарова

Когато имаме интерес и изпитваме силни емоции към мъж, който е привлякъл вниманието ни по някакъв начин, обикновено желанието ни е да създадем връзка с него. Но нещо се случва и той започва да губи интерес. Въпреки добрите си намерения, заслепени от емоции, допускаме грешки отблъскващи любовта, които осъзнаваме на по-късен етап.
Преследвате го
Когато един мъж има интерес към вас, то той ще ви го покаже, няма да крие емоциите, а би го показал към вас по един или друг начин. Без смесени съобщения. Но когато жените се влюбят, сякаш не забелязват липсата на такива знаци или „оцветяват“ събитията, според това какво искат да им се случи. И започват да преследват мъжа, да показват прекален интерес към него. Това в повечето случаи не действа в полза на дамите.
Обсебване от идеята да се обвържете
Още една причина много жени да не могат да поддържат интереса на един мъж е това, че те са фиксирани в идеята да си намерят партньор, да бъдат точно с този мъж. Това им пречи да се свържат с него като личност, да покажат своите силни страни. Мъжете усещат, когато една жена ги използва като средство да се чувства добре. Освен това фикс идеята ни кара да се държим собственически, дори преди да сме започнали да се срещаме, да проявяваме ревност, без да имаме правото за това. Ставаме нервни и неприветливи.
Желание винаги да сте център на вниманието
Още по време на периода на опознаване, флирта, жените правят друга грешка, която отблъсква мъжете. Искат постоянно да са в контакт с него, той да им обръща внимание, проявяват ревност, не спират да му се обаждат, пишат в социалните мрежи. Това поведение е продиктувано от празнота, която изпитваме, вярвайки, че някой друг може да я запълни.
Насаждане на стрес във взаимоотношенията
Няма как да накараме някого насила да изпитва чувства към нас. Също така, понякога мъжете действат по-бавно в ухажването, не са съвсем сигурни как да действат спрямо вас. От друга страна, дамите като по-емоционални същества, искаме всичко да се случва по-бързо. Чакането ни изнервя, забравяме да се фокусираме върху хубавите неща в комуникацията с този човек, да се наслаждаваме на моментите и… нервността ни го отблъсква.
Излъчване на негативизъм
Жените искаме да покажем своята уязвимост, защото се надяваме мъжът до нас да е нашият герои. Това донякъде е хубаво, да можем да споделим своите по-слаби страни. Но никой мъж не би искал жената до него да е винаги негативна към всичко, да се заяжда, да е вечно ядосана.
https://www.az-jenata.bg/a/2-intimno/50734-neshta-s-koito-otblaskvame-mazhete-oshte-predi-vrazkata/

Дами, сами сме си виновни, че мъжете харесват жените-ментета!

Дами, сами сме си виновни, че мъжете харесват жените-ментета!

Да, никой не ни е виновен, че мъжете сега търсят нещо по-засукано. Сами сме си виновни. Вечно недоволни от себе си, вечно търсещи, мечтаещи за по-големи устни, по-голям бюст, по-малки глезени, по-дълги коси, екстеншъни, изкуствени нокти… Загубихме битката със силикона, после с филърите и някак безславно губим битката с женствеността. Опитвайки се да бъдем идеални ние забравихме да бъдем истински. И научихме мъжете да харесват ментета.
Нали знаете приказката, че кой каквото сам си направи, никой друг няма да може. Така е. Ние сами съсипахме представата за онази, красивата женствена фигура, за извивките, които спират дъха, за бедрата, които се полюляват и сърцето качва оборотите, за погледите, които нямат нужда от изкуствени мигли, за да бъдат влюбени и обещаващи, за устните, които се усмихват нежно, а не като пилешко дупе. Животът ни се превърна в низ от процедури и скъпи инвазии. И докато аксесоарите, „увеличаващи” нашата прелест стават все повече, сърцето се вълнува все по-рядко.
Вместо да мечтаем да отидем на кино с любимия или да се качим в планината, за да се радваме на гледката отвисоко, целувайки се на фона на птичите песни, ние мечтаем да си подарим поредната процедура, която ще запълни бръчките ни или ще удължи бедрата ни, ще стегне дупето или ще намали обиколката на корема.

Забравихме да бъдем себе си и да се обичаме такива, каквито сме.
Как тогава искаме другите да ни обичат? Сайтовете за запознанства са пълни с хора, които търсят половинката си или просто малко забавление. И когато стигнат до среща, и двете страни са силно разочаровани, защото снимките, които са си качили, всъщност нямат нищо общо с действителността. Или са отпреди 15 години, или на цветя и водопади. Не се харесваме. Не се чувстваме добре в кожата си. А мечтаем да бъдем харесани.
Вчера в социалните мрежи един познат сподели, че „мъжете харесваме красивите жени, които изглеждат като жени”. А какво харесваме ние, жените? Задавали ли сте си този въпрос? Или в търсене на идеалното си Аз, никога не сте се поглеждали в огледалото без критика и опит за корекция, дори и само мислена.

Хайде да се научим да бъдем себе си.
Чаровни, но естествени. Усмихнати, мили, нежни, обичащи, търсещи, развиващи се, усъвършенстващи се. Но не с филъри и ботокс, псуващи като хамали, мъкнещи по 15 торби на гръб. А с нова книга, идея за добре прекарано време, опит за нов домашен сладкиш. Нека се опитаме поне за миг да бъдем жени. И да знаете – да поискате помощ, не е грях. Да ви платят фреша в парка, не означава, че вие сте безделничка, която не работи, и не е обещание за нещо друго. Просто жест на джентълмен към дама. Не казвайте „не, благодаря“ на всяко предложение, от страх той да не си помисли нещо…

И съм сигурна, че изведнъж ще видим колко много мъже има около нас. Мъже, които мечтаят да блеснат и да бъдат оценени. Просто досега не сме им дали шанс, не сме им позволили да бъдат такива. Защото ние през годините искаме хем да сме мъжки момичета, хем да сме перфектни, хем да сме идеални, хем да сме нежния пол.
И си живеем така заедно но поотделно. Силни мъжки момичета, които се оплакват, че мъже няма, и наранени мъже, които не смеят да бъдат себе си, за да не ги отрежат пак…
Аз от една година се уча да бъда слаба. Не качвайки са на кантара. А слаба в срещата си със силния пол. Да не се изтъквам колко по-добре мога да правя нещата, колко съм независима и желязна. Мога. Но не искам. Не искам да бъда мъжко момиче, искам мъжете да ми свалят звезди и да ме носят на ръце. Това е истинската приказка. И е крайно време да променим финала. Защото в противен случай половете ще загубят напълно своя смисъл и блясък. А ние ще загубим любовта. Такава, каквато мечтаем да бъде. Но не ѝ позволяваме.
Защото някъде по пътя на оцеляването сме забравили да бъдем слаби.

Веселина Петрова

https://woman.bg/seks-i-vruzki/dami-sami-sme-si-vinovni-che-muzhete-haresvat-zhenite-menteta.67115.html

Седем начина да приемете мъжа

Седем начина да приемете мъжа

1. Избавете се от самодоволството
Т.е. да смятате мъжа по-нисш от себе си. Мъжете се развиват, преодолявайки трудностите, а жената се ражда завършена, божествена. Жената, наясно с това, прави грешка, като започва да се държи високомерно спрямо мъжа. Мъдрата жена винаги се справя със самодоволството си, иначе мъжът започва да се бунтува.
2. Приема мъжа като същество, наполовина от достойнства, наполовина от недостатъци
Едно от задълженията на жената е, да подкрепя съвместния им съюз. Мъжът има и положителни и отрицателни качества. Жените задават въпроса: „Какво може да се направи, когато е много зле?“ Има такъв подход: вземате лист хартия, черен маркер и описвате всички недостатъци на мъжа, всички-всички.
След това, вземате друг лист и с червен маркер, описвате всичките му достойнства. Ще трябва да се постараете доста, да си припомните някои неща от далечното минало. Колкото повече констатирате, толкова по-добре. След което, изгаряте черния списък. Вземате червения и медитирате върху него – гледате го всеки ден. Това, което подхранвате с енергията си, това се засилва в мъжа.
3. Дайте на мъжа възможност, да бъде себе си
Обикновено, жената избира нещо в мъжа, но с течение на времето, решава да го усъвършенства.
4. Не опитвайте да усъвършенствате мъжа
Невъзможно е да усъвършенствате мъжа против волята му. Не се променят – консерватори са – такава форма на живот. Когато мъжът пожелае, сам се променя.
5. Не сочете други мъже за пример
Това е табу за жените. Когато жената сравнява мъжа с някой друг, разрушава отношенията им. Струва ѝ се, че ако посочи пример: „Ето, гледай, Иван, голяма работа е! Занимава се с йога. Защо и ти не се заемеш с йога!“ Мислите си, че може мъжът да почне занимания, но той ще си направи сметката: „Да, йогата е гъвкав, НО“. И ще си измисли, какво е НО, и няма да се занимава. Защото, сравнението с друг мъж демобилизира. Сравнението може да мобилизира, ако е от рода: „В сравнение с теб, Брад Пит е пъпчив тинейджър!“. Такива сравнения помагат.
6. Забелязване на добрите страни в мъжа
Медитацията върху червения списък – върху каквото сте съсредоточени, това и получавате.
7. Изразяване приемането си словесно
Жената трябва да казва, какво ѝ харесва в мъжа. Мъжът се нуждае от женското признание, точно, както жената се нуждае от мъжката любов. Затова, понякога казват, полу на шега, полу наистина: „За да е щастлива жената в брака, трябва да разбира много добре мъжа и да го обича малко“. Да го разбирате добре, означава да признавате достойнствата му. Мъжът, за да е щастлив във брака, трябва да обича жената много и да не се опитва, да я разбере.
Сатя Дас
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1908687

Правила за грамотен конфликт

Как трябва да се карате правилно: Правила за грамотен конфликт

Като семеен психотерапевт, знам, че много често се оказва важно, не толкова вникването в конкретен конфликт, който са „донесли“ при специалиста, колко показването, защо правят диалога си непродуктивен и да им подскажа, как могат да се чуват един друг и да се договорят. В такъв случай, независимо от повода, семейството може да се справи без странична помощ.
Правилата за грамотно разрешаване на конфликта, могат да свършат работа и при общуване с приятели, с децата, с колегите и близките.
Защо при конфликт, хората „не се чуват“ един друг, и как може да се осъществи контакта?
За да си изясним това, трябва да вникнем в механизма, който прекъсва нормалното общуване, според гещалт-терапевтите.
Проекция
Често, в общуването се прибягва до проекция – когато принадлежащото ни (чувство, потребност), приписваме на другия т.е. проектираме на другия. Често, човекът сам не осъзнава тази своя проекция, а по този начин му е удобно да използва собственото си неприемане като аргумент.
Както се казва: „Не вижда гредата в собственото си око, а забелязва прашинката в чуждото“. Проекцията се поддържа и от двамата – единия споделя малко, затваря се в себе си, мълчи, а другия, при дефицит на обективна информация, е принуден да проектира.
Така, единия твърди, че другия има зло лице, следователно, е ядосан. При опит да се обясни, че не е ядосан, го обвиняват в неискреност.
В действителност, в претенциозния се е натрупало прекалено много раздразнение и го проектира. Обвиненията карат другия да се обижда и затваря в себе си. Обвиняващия се дразни още повече, поради което стигат до психотерапевта.
Как да се справите с навика да проектирате?
1. Обърнете внимание на собствените си чувства и желания, а не ги приписвайте на другите.
2. При възникване на проекция, не настоявайте, а проверете, наистина ли е така, както си мислите. В този случай е уместен въпроса: „Ядосана ли си ми или така ми се струва?“, – а още по-добре: „Лицето ти е необичайно, какво ти е?“
3. Питайки, трябва да доверявате на другия, а не да настоявате на своята „истина“. Разбира се, близкият също може да не е напълно наясно с чувствата си. Но уверени ли сте, че по-добре от него знаете, какво му е? Ако не сте телепат и ясновидец – едва ли.
4. За другият участник в диалога, за да не попада под проекция, е важно да обяснява състоянието си, да споделя своите потребности и намерения.
Сливане
Друг механизъм нарушаващ нормалното общуване, е така нареченото сливане – състои се в не различаването границата/разликата между себе си и другите, склонни са да обединяват там, където липсва единство. При сливането, вместо местоимението „аз“ употребяваме „ние“.
При думите на жената: „Решихме да дадем детето на бабата“, – мъжът кипва от възмущение: „Нали сама го реши“. Жената, на свой ред се удивлява и обижда: „Но ти се съгласи?“. В този случай, жената не долавя разликата във възгледите и желанията – между нейните и на съпруга, склонна е към обобщението – „ние“. При мъжа има трудности в изразяването и обосноваването на своята позиция.
Какво може да се направи, за да не се попада в капана на сливането?
1. Осъзнаване наличието на собствени чувства и желания, различни от на другите, информиране на партньора за тази разлика.
2. По-акуратни словесни формулировки, избягване на местоимението „ние“, заменяйки го с „аз“. Важно е да се интересувате от желанията на другия, а не „да сливате“.
„Иска ми се да идем на рожден ден, а ти искаш ли?“ Забелязвате ли съществената разлика спрямо: „Трябва да подкрепим приятелите и да идем на рождения ден“.
Продължително сдържане на недоволството
Още един механизъм за дистанциране – продължително сдържане на недоволството при партньорите или при единия от тях. Представете си, какво ще стане с херметично затворен съд, пълен с вода и нагряван постоянно? Просто ще експлоатира. А, ако е леко отворен, парата няма да вдигне налягане и да разрушава.
Така и сдържаните негативни емоции – обиди, недоволства, раздразнение – в един не прекрасен момент, може да „гръмнат“. Тогава се изсипва лавина от претенции, която може да се превърне в траен конфликт. Или да станат на пресолено ястие за съпруга.
Какво може да се направи със сдържаното недоволство?
Забелязвайте го и го споделяйте, докато не е станало неуправляема лавина. Но тази препоръка е много сложна за хората, приучени да потискат неприятните чувства, опасявайки се да не обидят, да не „развалят хубавия момент“, страхувайки се от агресия и скандал. Тогава възниква следващия въпрос:
Как може да се говори за това, укрепвайки отношенията, а не разрушавайки ги?
1. При психолозите има познато на всички изражение: „аз-съобщение“ – при което се употребяват местоимението „аз“, „мен“, „при мен“. В тези случаи, човека споделя себе си – своите чувства и преживявания, а не напада/обвинява другия. Споделянето на недоволството, не трябва да е присъда.
Примери за „аз – съобщения“: „Обидно ми е да го чувам“, „Дразня се, когато видя…“, „Неприятно е, когато не е взето мнението ми под внимание“. Такива изрази се различават много от нападателните-обвинителни „ти – съобщения“: „Пак ме обиждаш!“, „Унижаваш ме, когато ме пренебрегваш“.
Такива изрази карат партньора да се защитава и напада. Разбира се, не се смята за „аз – съобщение“ нещо от рода на: „Дразни ме, че си толкова разхвърлян“, – споделянето е комбинирано с оценка, с обида, предизвикващо агресивен отпор.
2. Говорейки за недоволството по адрес на друг човек, много е важно да избягвате нараняващи и обиждащи обобщения: „винаги“, „никога“, „през цялото време“ и етикети-определения: „лентяй“, „мърльо“, „егоист“. „Винаги си бил егоист!“ – звучи обидно и несправедливо. Така ли е „винаги“? В противовес на тази фраза е за предпочитане: „Обидно ми е, че забравяш да ми предложиш“, – звучи по-меко и се възприема по-лесно.
3. Неубедително се получава, когато упрека е замаскиран като хумор, като шега, и разбира се, не е никак смешна. Ако на обичайния упрек може да се отговори с несъгласие или протест, с приемане и извинение, в такива случаи са трудни адекватни реакции.
Като отговор на реакцията, могат още веднъж да ви „боднат“: „Какво и от шеги ли не разбираш? Кой се обижда на шега?“, – тогава, не стига, че човека се оказва неадекватен в преживяване на обидата (несправедливостта), а на всичко отгоре, се оказва и без чувство за хумор.
4. И най-главното(!), за което забравят почти всички или се оказва много-много трудно. Нали изливането на гнева, на обидата, все още не е решение на проблема. След изразяването на недоволството, е много важно да изкажете молбата си – с какво бихте искали да замените това, което не ви харесва.
Идвайки на семейна терапия и „получавайки разрешение“ от терапевта за изказване на недоволството, съпрузите започват да изразяват открито чувствата си. Но, когато моля след обидата (негодуванието, упрека) да изкажат, какво очакват един от друг, много често увисва дълга пауза.
Оказва се, че никак не е лесно да се помоли: „Идвай си по-навреме“; „Иска ми се да чувам повече нежни думи“; „Моля да ми гладиш ризите“.
Да, наистина, не е лесно, защото човека остава незащитен и уязвим. Отваря се и признава нуждите си, а може да отхвърлят молбата му. Но само в този случай – максимално честен и искрен, както със себе си, така и с другия – може да се сближите с близкия човек.
Често, предложението на психотерапевта – да изкажат конкретна молба – предизвиква силна съпротива, защото, грижата (внимание, помощ), се оказва недостатъчно ценна.
Доста много хора го казват направо: „Така не върши работа. Ценно е, когато се досетиш сам“. На това отговарям, че нито един не може да чете мислите на другия. Дори обучавания дълго психотерапевт, да слуша и разбира другите, няма да рискува да се похвали с това.
Защо си мислите, че вашата втора половинка (или мама, приятелка, началник) са ясновидци или имат изострено вътрешно сетиво за желанията ви? Струва ми се, страшно несправедливо да заставяте ближния да се досеща за желанията ви, а след това да го упреквате, че не успява.
Затова, изразяването на разбираема молба, е отговорността и грижата за себе си.
Другият партньор е важно да се вслуша в себе си – наистина ли е готов да приеме молбата, не само веднъж, а и за в бъдеще? Или ще опита да отстъпи временно, за да избегне конфликта?
На този стадии е възможен диалог, търсене на компромисни решения, договор, например: „Да се прибирам навреме всяка вечер не обещавам, но три пъти в седмицата ще се старая“.
Избягване на темата
Друг начин за прекъсване на общуването и преминаване към друга тема, е избягването на договореност. Много често, при семейни двойки се наблюдава, как една претенция преминава в друга, новата тема сменя старата и продължава безкрайно и изтощително изясняване на отношенията.
Обикновено, в такива случай, прекъсвам препирането и им обръщам вниманието – постигат ли договореност, имат ли удовлетворение от проведените преговори? Ако не са, забелязват ли, че се отдалечават от темата? В повечето случаи – не забелязват.
Затова, още едно правило – не започвайте нова тема, докато не приключите със старата. Спомнете си – какво е да се договориш? Както описах по-горе: изказване на недоволството, изразяване на пряка молба, постигане на договореност и обещания, усещане на облекчение, удовлетворение, намаляване на напрежението по темата.
Прескачането от тема в тема, е следствие на „вредни механизми“. Понякога, опитвайки да решат един въпрос (да изкажат обидата, неразбирането) участниците в диалога се нараняват безкрайно с некоректни изказвания и „увисват“ с нови обиди и губят желание да изясняват, каквото и да е.
Ето ги тези „вредни механизми“:
1. Често се случва да се смесват стари обиди със сегашния проблем: „А миналата година се нахвърли на майка ми“.
Двойки, преминаващи съпружеска терапия, сами започват да виждат, кога се нарушават правилата на грамотния скандал. Тогава възразява здравия смисъл: „Защо вадиш стари разправии, нали вече се извиних за този случай. Да се върнем към темата“.
Правилото е, да не се усложнява излишно конфликта, за да се постигне лесно компромис.
2. За да не се провокират безсмислени спорове, не бива да се използват категорични твърдения: „Да, на всички е ясно, че не се прави така“, „Всички нормални хора го разбират, за разлика от теб“.
Но кой може обективно да прецени за всички? Зад всичко това са обвинения в ненормалност, което нажежава спора и предизвиква протест. А как се чувства човек, който не се числи в списъка на „всички нормални хора“?
От всичко това следва поредното правило – избягвайте обобщенията: „естествено“, „несъмнено“, „еднозначно“ и т.н. – те са прекалено категорични и дразнят, провокират спор и задълбочават конфликта.
3. Още един „забранен метод“ е споменаването на родителите: „Ти си същата курва (мърла, егоистка) като майка си“. Дори да нямате идеални отношения с родителите, все пак са родни и близки хора и „удара“ по тях е удар „удар под пояса“.
Изброих всички основни механизми, които пречат на нормалното общуване, на хармоничните отношения.
Ако общуването е „грамотно“, след него ще усещате облекчение, удовлетворение, а дори топлина и сближаване. Оказва се, изясняването на отношенията, може да повишава близостта, не само да се увеличава дистанцията.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_nado_pravilno_ssoritsja_pravila_gramotnogo_konflikta/2019-10-22-77356

5 причини да откажем мъжа да ни подарява подаръци

Сами сме си виновни! 5 причини да откажем мъжа да ни подарява подаръци

Коледа, празници, почивни дни, поводи за празнуване…Време за изпитание в отношенията на двойката. Какво ще ми подари? Какво ще му подаря? Много очаквания и също толкова последващо разочарование. Уж идеята е да сме щастливи, а се получава точно обратното.
В архетипа на отношенията между мъжа и жената е заложено силният пол да (от)дава, нежният да приема (получава). Така казва и „чичко Фройд“, така го чувстват и по-голяма част от жените, въпреки че пещерните времена отдавна не са на мода и мъжете не мъкнат в пещерата убити мечки, за да се доказват. Либералните идеи поразмътиха главите и на двата пола, а пост ефектът от това, подобно на болезнен махмурлук, се повява точно по празниците. Жените масово са недоволни от подаръците си, а в случаите, когато ги има, ронят сълзи и обидено преглъщат разочарованието, подобно на горчив хап. Мъжете пък стискат устни, изслушват мълчаливо тиради от обида и чакат бурята да отмине. До следващия път.
В крайна сметка все повече мъже отказват да се включат в истерията с подаръците на любимите си, а затова сме си виновни самите ние. Вижте защо:
Няма какво да крием. Ако сте се обвързали с мъж без въображение, не очаквайте чудеса от храброст точно по Коледа. Човекът може да има невероятни качества, но едно от тях да не е изборът на подходящ парфюм, обувки, чанта и т.н Затова, каквото и да ви подари, приемете го с мила усмивка. Засмейте се само при мисълта как е бродел объркан в мола и как е отговарял с пламнало лице на нелюбезните въпроси на продавачката. Червял се е заради вас. Защото е искал да ви купи нещо и да ви зарадва. Нищо, че не му се е получило. Не е нарочно, нали?
Никога не харесвате какво ви подарява
Ако всеки път, когато половинката ви е подарявал нещо, вие сте се мръщили и сте му намирали кусури, рискувате следващия път той просто да отбие номера. Поставете се на негово място – така и така нищо не харесвате, защо да се мъчи излишно? Още по-обидно е, ако го помолите да запази касовата бележка и след всеки празник тичате към мола, за да заменяте, връщате и правите сложен алъш-вериш. В такъв случай той неминуемо ще ви попита защо направо да не ви даде пари, за да си купите нещо. Каквото искате. Дааа, ама тогава нямало да има изненада, няма да е романтично, контрирате вие. И забравяте, че няма изненади по поръчка. С две думи: няма угодия.
Постоянно се сравнявате
Каквото и да ви подарят, все има някоя приятелка, на която са подарили нещо по-скъпо, по-красиво, по-луксозно, по така…Виждате го и не можете да си замълчите. Непрекъснато го сравнявате с чуждите мъже, сякаш те искат техните жени да са щастливи, а той вечно мечтае само на вас да ви е гадно. Масло в огъня наливат допълнително социалните мрежи. Поглеждате си фейсбука и…о, ужас! Виждате, че на М. съпругът ? я е изненадал с кола, а вие сте получили само чифт ръкавици с еленче…И рев. И тъга. И обида. Ти не ме обичаш? Обича те, ма! Просто проумей, че мъжът на М. е мутра, а твоят – обикновен счетоводител. Как да се мери с него? Пък и по-добре ръкавици, под които се топлят най-обожаваните ръце, отколкото кола, която ще ти вземат след идването на поредната любовница.
Налагате стоково-парични отношения
Не е важно колко струва един подарък, важен е жестът. Важна е любовта, с която е поднесен. Вие го знаете, но не може да се контролирате, думите сякаш сами напират – искате нещо специално, нещо скъпо. Да, но ако сте Меган Маркъл. На нея ? подаряват диаманти, защото се е омъжила за принц. Затова не ровете в сайтовете, за да видите кое колко струва. Това ви е под нивото. Дръжте се на положение. И не забравяйте, че има милиони жени по света, на които никой нищо не подарява и се радват, ако има с какво да нахранят децата си.
Искате още и още
Спомняте ли си приказката за рибаря и златната рибка? Много е поучителна точно по Коледа. Бабата всеки път връщаше дядото, за да измоли още по-голям подарък от рибката – започна се от ведро, къща, дворец, а накрая поиска и рибката за слугиня. Е, тука вече прекали и отново се събуди в схлупената къщурка със скъсаната рокля. Та, така…Ако тази година милото ви е подарил куфар, догодина може и да ви заведе на Малдивите. Само имайте търпение. Шегата настрана, мъжете си имат своя логика, в която не трябва да се бъркаме. Нека им дадем възможност да са спокойни с избора, който сами са направили. И без това цяла година ни играят по свирката, нали?
Флора Иванова
https://woman.bg/po-zhenski/sami-sme-si-vinovni-5-prichini-da-otkazhem-muzha-da-ni-podaryava-podarutsi.64896.html

8 женски навика, които мъжете никога няма да разберат

8 женски навика, които мъжете никога няма да разберат

Всеки представител на силния пол ще ви каже, че него женската душевност си остава пълна енигма. За да разбереш всичко онова, което се върти в съзнанието и душата на едно нежно създание, в повечето случаи се оказва същинско предизвикателство за всеки мъж.
Благодарение на човешката находчивост и интелект днес можем да летим в самолет, да караме автомобил, да правим животоспасяващи операции, та дори и на Луната да кацнем, но… до ден днешен жената в очите на мъжа продължава да е все така „terra incognita“.
И така, да видим кои са онези неща, които вълнуват особено много жените, но мъжете така и не могат да разберат защо:
1. Прекомерната грижа за външния вид
Разбира се, всеки мъж иска жената до него да изглежда впечатляващо, да е винаги красива и магнетична. Но ето го и парадоксът – за да отговори адекватно на изискванията му, тя трябва да е отделила достатъчно време от ежедневните си задачи, за да се е погрижила за прическата си, да е изрисувала грима си, да е сложила любим според стила ѝ тоалет. Да не говорим за времето и грижите, които изисква ваенето и поддържането на перфектната фигура. И после, защо женските навици учудвали мъжете? По-скоро да се чудиш на онези мъже, които все се оплакват от килограмите на половинката си.
2. Страстта към неестествеността
Тук може би някои няма да се съгласят, но ние мислим, че прекалената пристрастеност в днешно време към неестествените детайли, не е най-добрият избор за постигането на перфектна женска визия. Изкуствени мигли, ботокс в устните, силикон в гърдите са сред най-желаните интервенции сред младото подрастващо поколение момичета и не само. От телевизионните екрани ни разказват за чудесата на пластичната хирургия и постиженията на съвременната козметология, които уж ще ни помогнат да станем по-привлекателни в очите на мъжете и наивниците вярват в това. Но преди да посегнете към екстеншъните или ботокса, добре запомнете, че мъжете предпочитат естествената красота!
3. Вечните закъснения
Признаваме, да пристигнеш на мястото за среща малко по-късно от определеното време е типична женско качество. На всички ни е ясно колко време ни е нужно, за да чуем сладката фраза: „Ах, колко си красива!“
4. Намеците
Просто сме убедени, че мъжете трябва да четат умовете ни и да гадаят всичките ни желания. Може би затова ни изненадва толкова много, че не разбират намеците ни, и все се налага да им кажеш всичко в прав текст.
5. Любовта към детайла
За нас изборът на килим в банята или цвета на завесите в спалнята е сладка грижа. Подхождаме към това с цялата отговорност на света. Мъжете просто не разбират значението на онези детайли и дреболии, които творят чудото на домашния уют.
6. Диетите
Е, коя жена не иска да е слаба? Правилното хранене, броенето на калории и безкрайното качване на кантара – всичко това е свързано с нашата борба с излишните килограми. Но мъжете така и не могат на разберат важността на тези наши действия. После, защо си напълняла?
7. Промените в настроението
Доста жени познават изострената чувствителност от дните преди месечния цикъл, т.нар. предменструален синдром. И по време на менопаузата, обособено от хормоните, настроението е силно променливо: една дреболия може да ни изкара от равновесие, имаме чувството, че не разбираме света около себе си. Нервите са опънати до критична точка, неслучайно менопаузата се нарича и критическа възраст. Резките скокове от едно емоционално състояние на друго си остава истинска загадка за тях. Разбираме недоумението им, но това е положението. Хормони!
8. Склонността към бъбривост
Старото клише, че жените говорят повече от мъжете, си е абсолютно вярно. Според проведено неотдавна изследване, жените говорят 3 пъти повече от мъжете. Жената произнася около 20 000 думи на ден, което е с цели 13 000 повече от казаното от мъжа. Жените също така говорят много по-бързо от мъжете и изпитват удоволствие от звука на собствения си глас. Учените обаче отдавна са разрешили проблема. На базата на дългогодишните си проучвания те са установили, че по-голямата бъбривост на жените в сравнение с мъжете, се обяснява от вродените различия между мъжкия и женския мозък. Така че, мили господа, няма какво да се чудите. Определено сме по-словоохотливи от вас.
https://woman.bg/po-zhenski/8-zhenski-navika-koito-muzhete-nikoga-nyama-da-razberat.64453.html

Самотна сте? Не винете другите

Самотна сте? Не винете другите, а вижте 13 причини за това

Жените са склонни да усложняват всичко, когато търсят отговор на най-прости въпроси. Именно затова винят за самотата си неподходящата лунна фаза, хороскопите, родовите проклятия и какво ли още не – само не и самите себе си.
1. Ти не вярваш на огледалата
Богат вътрешен свят, общи увлечения, добро сърце и т.н…. Любимият ти непременно ще види всичко това и ще го обикне, но само ако го привличаш външно. Уви, за да започне изобщо една връзка, външният вид е първостепенен фактор. Глупаво и наивно е да отричаш това и да продължаваш да се появяваш сред хора с мазна коса и стара изтъркана блуза.
2. Ти не правиш разлика между „поддържана“ и „изкуствена“
Всички и навсякъде пишат, че мъжете харесват поддържани жени. Никой обаче не е казал, че за да си „поддържана“, трябва да носиш тонове грим, изкуствени мигли и дълги алени нокти с камъчета. Поддържаната жена се грижи за здравето си, затова кожата, косата, ноктите и тялото й изглеждат свежо и възхитително в естествения си вид.
3. Ти живееш празен живот
Ти не обичаш да четеш, нямаш никакви увлечения и никъде не ходиш. Имаш скучна и рутинна работа, а световните новини следиш само в раздел „Живота на звездите“. Прекарваш си вечерите, прелиствайки Instagram или гледайки сериали – при това не онези, които се обсъждат по цял свят, а турски сапунки и риалити-шоута. Най-обикновената молба от страна на мъжа на първа среща „Разкажи ми нещо за себе си“ те кара да застинеш в нерешителност. Ти просто нямаш какво да разкажеш, всичко е скука, унилост и деградация.
4. Сексапилът не е силната ти страна
Ти не притежаваш онази женска енергия, която привлича мъжете. Очите ти не хвърлят дяволити искри, когато гледаш някого, когото харесваш. Ти или отблъскваш мъжете със студенината си, или ги привличаш на ниво „безполово другарче“. Може да си много свястна, може дори да си красива, но мъжете не те желаят. Потърси причината в себе си, опознай себе си и открий своята сексуалност.
5. Самооценката ти е на кота нула
Ти не се харесваш и ти е трудно да си представиш, че някой друг би могъл да те обикне. Даже когато започнеш някаква връзка, успяваш да развалиш всичко. Ти сякаш се оправдаваш за това, че някой ти е обърнал внимание – и симпатията твърде бързо прераства в нездрава зависимост. Жените с ниска самооценка или страдат от вечна самота, или с години поддържат връзки, в които не са щастливи. Да си признаеш, че имаш такъв проблем и да потърсиш помощ е единственият начин да се измъкнеш от блатото на вечното самобичуване.
6. Ти не умееш да флиртуваш
Ти не се чувстваш красива, уверена и секси – и затова не умееш да водиш чувствени разговори. Притесняваш се, не знаеш какво да кажеш и отклоняваш поглед. На челото ти сякаш пише със светещи букви „Не знам защо този хубавец изобщо ме заговори“. Дори ако кавалерът ти харесва, ти пак ще се държиш дистанцирано, а инстинктите ти ще крещят „Бягай!“.
7. Нямаш никакво чувство за такт
Липсата на възпитание грози една жена много повече от рокля с неподходящ размер. Чувството за мярка и тактичността са признаци на интелект. Затова са толкова ценени и желани жените, които винаги и навсякъде умеят да бъдат уместни. Несполучливите шеги, глупавите въпроси, неумението да си замълчиш в нужния момент и да се облечеш подходящо за случая – всичко това отблъсква мъжете, защото никой не обича половинката му да се излага.
8. Ти не умееш да бъдеш жена
Ти не умееш да молиш за помощ, не умееш да хвалиш мъжа и да се възхищаваш на достойнствата му. Не умееш да приемаш комплименти, не позволяваш на кавалера да ти плати сметката в ресторанта и не даваш на мъжете нито един шанс да проявят своята мъжественост и сила. Грижите и ухажването будят у теб съпротива, защото вътрешно усещаш, че не си достойна за това. Ти можеш всичко сама и мъжете до теб се чувстват абсолютно ненужни и излишни. Ти си именно онзи случай, в който „силна и независима“ звучи като обида.
9. Съответствай на очакванията си!
Да мечтаеш за принц с кола, голям апартамент, вила в Монако, страхотно чувство за хумор и готовност за женене, докато ти самата си завършила само 9-ти клас, не се интересуваш от нищо и смяташ, че спортът е твърде скучно занимание, е най-малкото самонадеяно. Започни от себе си. До една жена, която има високи изисквания към самата себе си, винаги ще има достоен кавалер.
10. Ти изглеждаш леснодостъпна
Непреодолимото желание на жената да си намери партньор понякога я превръща в подобие на тигрица на лов. Не, нямаме предвид твърде ярката „окраска“ и твърде смелото облекло (макар че и с тези неща трябва да се внимава), а по-скоро настойчивия стремеж да се харесаш, да прикоткаш и плениш някого. Мъжете усещат това. Свестните ги хваща леко шубето, а мръсниците нагло се възползват. Освен това трябва да избираш внимателно терена за своя „лов“. Дори ако си завършила девическо училище и пазиш девствеността си до сватбата, ако след полунощ стоиш с чаша мартини в ръка край бара, ти априори изглеждаш достъпна. Уви, хората все още страдат от предубеждението, че жените ходят по барове и клубове, само за да се запознаят с мъже.
11. Ти мразиш мъжете като вид
Бившият те е разочаровал и ти вече не вярваш, че нещата могат да станат другояче. Или пък дори нямаш бивш, но виждаш редица примери – баща ти е зарязал майка ти, мъжът на твоя приятелка ? е изневерил, а шефът ти налита на всяка фуста, въпреки че е женен отдавна. Всичко това е сформирало у теб устойчивото убеждение, че мъжете са виновни за всичко. За жалост само приказен принц или психотерапевт ще може да те разубеди. Ти си избери кой от двамата.
12. Ти още не си свободна, но вече си самотна
Неизвестно защо ти е трудно да повярваш, че бившият вече не те обича, че няма нужда от теб, че няма да си промени решението и да се върне при теб. Спомняш си колко ви е било хубаво заедно и колко си била щастлива. Живееш в миналото. Всички наоколо ти казват, че клин клин избива, но при теб това не работи. Ти се хващаш с нови обожатели, само за да покажеш и докажеш нещо на онзи, който ти е разбил сърцето. Напоследък всичко правиш за това – публикуваш свои снимки в интернет, за да знае той какво е изгубил, ходиш на онези мероприятия, на които и той ще присъства, и дори сутрин се обличаш така, както би му се харесало на него. И всичко това защото не можеш да приемеш една проста истина – на него му е абсолютно все едно.
13. И така ти е добре
Ти си свикнала да си сама. Понякога ти е самотно и тъжно, но не чак дотолкова, че в петък вечер да изпълзиш от любимата си пижама, да се качиш на високи токчета и да отидеш на някое светско мероприятие. Не ти е достатъчно скучно сама, че да се запишеш на курсове по състезателно шофиране или да започнеш да играеш голф. Ами да, за какво да губиш часове от времето си и да ходиш някъде, където може да се запознаеш с мъже? Винаги можеш да си поканиш приятелка на гости и да си поговорите двете за това какви мръсници са всички мъже.
Ива Петрова
https://woman.bg/po-zhenski/samotna-ste-ne-vinete-drugite-a-vizhte-13-prichini-za-tova.64331.html

Неприятни факти за дисхармоничните отношения

Неприятни факти за дисхармоничните отношения, които си струва да приемете
Както и да се стараете, както и да се заставяте да мислите по различен начин, лошите хора действително съществуват, а понякога, присъстват активно в живота ви. И нищо не можете да направите, за да ги промените. Дават ви хиляди причини за да ги напуснете, но неизвестно защо, не го правите. Възможно е, да е дошло времето? В някакъв момент, ще трябва да се решите, да се избавите от всичко ненужно и деструктивно. И ще трябва да се примирите със следните факти, които, най-вероятно, ще ви се сторят доста неприятни.
1. Престанете да се примирявате с лошото поведение и отношение. Ако си затваряте очите, това ще продължава винаги. Това, което допускате, фактически го поощрявате. Ако не може да се договорите за приемливото, прекратявате отношения!
2. Вместо да си фантазирате, че всичко ще се промени, не се надявайте изобщо. Не очаквайте съобщение или обаждане, по-точно, опитайте да излезете от режима си на очакване и да го забравите изобщо. Ако сте болезнено привързани към човека, който явно не проявява уважение към вас, това няма да свърши с нищо добро.
3. Когато някой показва истинското си лице – повярвайте му веднага. Понякога се опитват да ви убедят, че сте прекалено чувствителни, прекалено драматизирате и искате много. Веднага си отбележете едно наум! Трябва да осъзнавате собствената си ценност и да сте наясно, какво точно заслужавате.
4. Просто, защото партньора е все още с вас, не означава, че ви цени. Ако не ви цени, явно не ви заслужава. Толкова е просто. Научете се да вземате правилните решения, основани на принципа: „Или ме цени, или си отивай“. В противен случай, оставате само удобен запасен вариант.
5. Спрете да очаквате. Никога не правете отстъпки, за да умилостивите някого. Вашите принципи, убеждения и потребности са изключително важни. Никога не го забравяйте.
6. Ако искате спокойно бъдеще с разбираеми цели и ясна перспектива, никога не пилейте времето си за такива, които не споделят същите стремежи. Имате право на глас, затова си позволявайте да изказвате гледната си точка.
7. Бъдете само с такъв човек, който искрено се грижи за вас и за благополучието ви. С такъв, за който не сте безразлични; с такъв, който иска да сте щастливи. Ако партньорът ви не е такъв човек, не е ваш партньор.
8. Ако отношенията се рушат или изпитвате дискомфорт, не се залъгвайте, че всичко ще се оправи – в действителност, нищо не се променя. Никога! Дори не се надявайте!
9. Опитите да накарате някой да се чувства виновен за отношението към вас, е загуба на време. Просто, защото ви се иска да изпитва угризения на съвестта, не значи, че ще ги изпитва – по-точно, никога няма да усети вина. Така няма да постигнете нищо и вероятно, ще ви нарекат ненормална и неадекватна. Най-добрия начин да съобщите за недостойното му поведение, е да си тръгнете и никога да не се оглеждате назад.
10. Има голяма разлика между решителност и агресия. Решителност и настойчивост означават, да изказвате уверено мнението си, запазвайки спокойствие. Ако става въпрос за потребностите и приоритетите ви, бъдете решителни. Но не агресивни.
http://nashaplaneta.su/news/neprijatnye_fakty_o_nezdorovykh_otnoshenijakh_kotorye_vam_stoit_prinjat/2019-11-05-78048

Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии

Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии

Мъжът е даващия: грижа, финанси, дом. Мъжеството се проявява като начин на даване. Ако не долавя отклик на женската любов, престава да дава. Мъжът има потребност, жената да го обича: а не да го поучава, да го възпитава, а да го ПРИЕМА.
Женствеността се разкрива при приемане. Тя трябва да се научи да приема: решенията, реакциите, същността му.
Способността на жената, да приема мъжа, без да го осъжда, развива мъжката способност да споделя силата си с жената; женската любов е в приемането на мъжа – умението да обгърне с любов, е сред човешките добродетели.
Нежност, смирение, уважение, търпимост – тези четири енергии учат мъжа да живее великодушно. Около него се образува защитно поле, силата на което са жизнените стремежи, успехите.
Ако жената притежава такива енергии – мъжът е великодушен и хармоничен, постига напредък в кариерата, жизнен успех, емоционално равновесие.
Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии. Отучили са се да обичат сърдечно, чувствено. Любовта е станала продукт на разума. Жените се стремят да избират мъж не със сърцето, а с разума: дали печели добре, има ли собственост, добър баща ли е…
Женските енергии, необходими за продължение на рода, са се променили: жената също започва да дава, проявявайки го като прекалена опека за детето, да пречи на мъжките прояви, за мъжа става майка.
Точно това са мъжките способности да твори с ума. Всичко това се отразява на енергообмена между мъжа и жената и става постоянен източник на разногласия.
Главната проява на Женствеността е приемането. Приемането на мъжа с всичките му проявления. Това не означава да се унижавате пред него.
Означава, да го обгърнете с жизнена сила, с безусловна любов, която да го вдъхновява и да споделя с жената своето творчество, победите, радостта си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/sovremennye_zhenshhiny_nesut_slishkom_mnogo_muzhskikh_ehnergij/2019-10-21-18127

Олга Аманова – Дух и Материя

Олга Аманова – Дух и Материя

Когато жената се чувства по-висша и по-умна от мъжа, заявява себе си на безсъзнателно ниво като за бог и прекъсва връзката си с източника. Не любовта, а с ума завоюва пространството на половинката си, за да владее съзнанието и вниманието му. Такова изкривено самоутвърждаване, произлиза от вътрешното момиченце, което не е получило достатъчно, нито любов, нито грижа, нито ласка от бащата.
Това е чисто мъжка позиция и мъжко качество – да си представител на висшия разум и светлина. По този начин компенсира недостига през детството на любов и възхищение, опитвайки за сметка на натрупаните знания, да владее вниманието на другия. Заявявайки по този начин за себе си, принизявайки половинката си, жената се възвисява в своите очи и получава временно удовлетворение от своята значимост.
Момичетата, получили напълно бащината си любов, не претендират за мъжки роли и позиции. Те продължават да виждат в мъжа силна и любеща опора. Получавайки бащината си любов, те са изначално балансирани и съсредоточени да разкрият богинята – своята женственост, чието предназначение е да събира в себе си висшата светлина на любимия, неговия божествен разум. По природата си, трябва да се одухотворява от него и да роди прекрасни форми на битието. Той е духът. Тя е материята. Той дава, тя получава. Той одухотворява, тя плодоноси.
Духът е осъзната божествена светлина чрез прекрасните форми на женското начало.
А материята събира като чаша тази светлина, изпълвайки го с висш смисъл, осъзнавайки предназначението си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/olga_amanova_dukh_i_materija/2019-11-05-18263
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: