Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235330
Users Today : 2759
This Month : 83172
This Year : 373049
Views Today : 9958
Who's Online : 52

В служба на човечеството или как да помогнем

В служба на човечеството или как да помогнем

В служба на човечеството или как да помогнем

„Разкажи ми за мъката си и аз ще приема болката ти като своя“ Сплин
    Постоянно при работата си с клиенти си задавам въпросът: „Какво правя в момента – решавам ли негов проблем, помагам ли, поправям ли счупения живот?“. Това е първото, което ми идва наум, но веднага се отхвърля, сигурно като непълно. Тогава отивам по-далеч и търся края – аз служа.
Веднъж заедно с Аюна си записахме час при известен лекар по алтернативна медицина, лекуващ чрез масаж на корема. Традиционната медицина не успя да ни предложи нещо друго, освен вечния видеозон, който нищо не показа. Имахме нужда от друг поглед – нов, човешки и безпристрастен.
Без да дочака края на разказа ни, светилото в бяла манта набързо опипа корема на Аюна и каза на асистента си: „Яснооо, запиши й 10 сеанса“. На въпроса ми „Какво е ясно“ започна отдалеч да ми говори нещо за тромби и инсулт. Аюна се почувства зле. Но аз не спрях, а попитах, как можем сами да си помогнем в това – диета, мисли и т.н. Докторът сви рамена, явно никой не му беше задавал подобен въпрос: „Пийте сода“ и ни изпратиха да заплатим на касата.
Отказахме се от услугите му и си тръгнахме подтиснати от клиниката. Може би можеше да „ремонтира“ проблема, но ние не сме машини и подобно нещо не ни бе нужно.
Със същият въпрос след седмица отидохме при доктор по тибетска медицина. В чакалнята ни посрещна успокояващият аромат на благовония. Докторът ни слушаше дълго, кимаше с глава и задаваше с мек и тих глас въпросите си. После прислуша пулса на Аюна, усмихна се и каза: „Нищо страшно, ще ви дам подсилващи билки“ На въпроса „Какъв е проблема“, той след като се убеди, че разбираме поне малко аюрведа, ни обясни за баланса на трите стихии, и как най-добре се възстановява той чрез диети, климат и мисли. Всичко беше просто, ясно и не беше страшно. Той не виждаше пациенти в нас, а цялостни здрави хора, които сами могат да върнат равновесието в тялото си. Наистина след месеч бяхме здрави.
Каква е разликата между двамата лекари? В отношението към живота.
Световноизвестният лекар Рейчъл Наоми Ремен каза: „Хората на „човешките“ професии – треньори, учители, лекари, родители, действат професионално така, както виждат живота. Три са възгледите – помощ, ремонт и служба. Помагаш ли, за теб животът е слаб. Поправяш ли, за теб животът е счупен. Служиш ли, значи виждаш живота цялостен. С ремонт и помощ се занимава егото, а службата е само от душата“.
Помощта поставя хората често в неравноправие. Помощникът може да вижда другите по-слаби, отколкото са. Така може да му вземе повече, отколкото да му даде – да му вземе увереността в себе си, чувството за достатъчност.
„Ремонтът“ още по-силно разделя хората. За поправящият, хората са развалени и неспособни да се самоизцелят, без помощта на експерт в бяла манта и гумени ръкавици. Ремонтът приучва човека за чудото отвън, учи го да не се доверява на себе си, и да подчинява волята си на специалиста.
За служещият, животът е цялостен и свещен. В служенето всички сме равни и всички сме част от чудото живот, което не познаваме, а само изживяваме съвместно. Когато твоята болка стане моя, а твоята радост се усеща като собствена, желанието да служиш се ражда естествено.
При службата виждаме човека цялостен и достатъчен. Доверяваме се на собствената му сила, мъдрост и живот в него. С доверието си укрепваме така тази цялостност, че човекът започва и сам да я вижда: „Ще се справя. Всичко ще се оправи“.
Протягаш ли ръка за помощ, ръката ти трябва да е здрава, защото, помагаш, когато си силен. Решаваш ли проблем, трябва да знаеш хиляди начини за решаването му. Решаваш със знание. Службата не иска сила или знание. Можеш да служиш чрез своята слабост, чрез раните, грешките, дори сенките си.
Речъл казва: „Болката ми е източник на състрадание, раните ми са ключ към емпатията“.
За това, доколко успявам в служенето, съдя от умората след сеанс. Помощта и решаването на чуждите проблеми изтощават, защото изискват силата ми и работа на ума ми. Служенето ме обновява в процеса на работа, сякаш силата и знанието не идват от мен, а през мен – от незримо големия източник. Помощта ми носи удовлетворение, службата – чувство за благодарност.
Служенето подсказва, че нашата човечност е по-силна от професионалните ни навици. „Всички тези ремонти и помощ така и не изцериха раната ми на по-важно и фундаментално ниво. Изцери ме служенето“ – пише Рейчъл.
За себе си не мога да кажа, е съм постигнал чувството на служене. Ежедневно се уча на това, но разбрах – най-важното е да служиш само при дълбоко съединяване с човека, при готовност да се докоснеш до него, да го допуснеш в себе си, да се заразиш с болката му, ако щете. А после… после животът ни изцелява и двамата, както най-добре си знае.
Александър Баранов
Превод и предложение: Анита
http://www.snob.ru/profile/25606/blog/79400
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: