Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5919338
Users Today : 110
This Month : 21380
This Year : 232038
Views Today : 337
Who's Online : 6
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Новата педагогика

Творческо образование

Образование – методи за наказания или възпитание? (продължение)

07.02.2018 г.
1) В миналата беседа отбелязах, че през новата духовност, от образователната система ще изчезнат ЗАВИНАГИ явления като принуждаването и наказанието. Под наказание имам предвид телесните наказания – въобще недопустими в общество, стремящо се да стане високоразвито. За вас, навярно, на мнозина е ясно, че прилагането на физическа сила към дете, при това, твърдейки, че никога не бива да причинява болка на друго дете, едва ли ще даде някакъв положителен резултат.
2) По този начин, правите внушение, че физическото насилие е ПРИЕМЛИВ начин за решаването на проблеми. Прилагайки физическо наказание към дете, МОДЕЛИРАТЕ ТОЧНО ТОВА ПОВЕДЕНИЕ, което твърдите, че детето трябва да се откаже. Може да възникне въпрос, който изглежда резонен при сегашния ви мироглед: „Какво може да се направи с неуправляемите деца, как да постъпи учителя?“ Отговарям: „А кой е казал, че учителят е „прав“?, разбира се, не съществуват прави и неправи – това трябва да е ясно на децата, за да се избавят от парадигмата, да са прави, защото няма да им е необходима, когато пораснат и управляват света.
3) Просто има работещи и НЕРАБОТЕЩИ методи, както винаги, всичко зависи от целта. Ако искате да промените детето, скандалите и наказанията, още повече, с използване на физическа сила – е НЕРАБОТЕЩ МЕТОД. Не бива да се наказва, за да могат децата да си създадат положителна представа за себе си, а вие се нуждаете от такава, защото е единствената платформа, която определя детското поведение. Вашата цел е, не децата да престанат да се държат по определен начин, а да променят поведението си.
4) Вече трябва да разбирате, че това са разни неща, защото, заплахите и наказанията могат да принудят детето да престане, но не променят поведението му – това са забелязали не само родителите, но и президентите, защото, наказанието само временно прекратява нежелани действия и не променя поведение. Твърдя, има много ефективни начини да повлияете на детето, оставайки винаги в контакт, а скандалите и наказанията не са сред тях.
5) Един от многобройните методи е следния: да обясните (подскажете) на непослушното дете, как може да бъде ПОЛЕЗНО, научавайки го да поправя „грешките“ си, като по този начин си има естествено взаимодействие с последствията на поведението си. Затова е необходимо, да пробуждате в децата стремеж към самостоятелност и дисциплина, а за наказанието няма място, нито вкъщи, нито в училището, още по-малко, в моето царство. Вече е ставало на въпрос, но не е излишно да напомня: Мнозина са убедени, че бог наказва, когато не се спазват законите му, като по този начин си присвоявате моралното право, да постъпват едни с други по същия начин, но което е най-печалното, така постъпвате и с децата.
6) Вече сте наясно, че всичко това не е вярно, но представителите на човешкия род вярват в измислените от тях убеждения, по отношение на мен и живота, и затова, хармонията и мирът, практически, са непостижими във вашия свят. Но тази вяра ви се внушава още от най-ранна възраст, а като пораснете, я втълпявате на децата си. А огромна роля във всичко това има и училището.
7) Нима са малко вашите училища, където наказанието и принудата са основни начини за внушаване на ограничения, следователно, не са представи, които действат за благо. Имате също много учебни заведения, които представят на децата, много ограничена гледна точка за света. Към тях трябва да се отнесат и всички религиозни училища.
8) В подобни училища преподават само една религия и приетия от нея мироглед, затова обучението им е много тясно. Трябва обезателно да зазубрят езика на свещените писания, както и самите текстове; в ислямските училища изучават и ислямско законодателство и история на исляма, и това е всичко.
9) Историята на останалия свят, на практика, не се изучава – това се прави целенасочено, за да не се имат предвид, гледните точки на други култури и цивилизации, а ако се споменават, е много набързо. И такива учебни заведения, както вече разбирате, подготвят за да променят вярата на другите в „своята“. Но, независимо от всичко, много родители са привлечени от мисълта, да пращат децата си в такива училища. Но използваните там методи на зазубряне, повтарят основното направление на всички други училища.
10) Съобразете, целта на подобни заведения е единствено, децата да повтарят живота на родителите си. А най-добре се прави, чрез заучаване наизуст това, което са зубрили родителите им. И децата са принудени да следват същия мироглед, да споделят вашата гледна точка, вашата вяра, да мислят със същите категории, и като резултат, се получава – СЪЩОТО ПОВЕДЕНИЕ. Затова, в новата духовност се обучава на ТВОРЧЕСТВО, а не на повторение.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=12

Творческо образование

09.02.2018 г.
1) Настава момента, когато идва в живота ви новата духовност и цялата образователна система ще се съсредоточи върху ТВОРЧЕСТВОТО и ще стане ТВОРЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ – това е главната разлика между днешното и утрешното училище. Самата същност на новата (творческа) система ще се състои в стремежа на учителите, да показват на учениците, кои са в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Да направят всичко необходимо, децата да разкрият вътрешния си творец, да открият собствения си минал опит, а главното – да повярват, че имат само те властта над живота си.
2) Задача на педагозите е желанието, да върнат на децата вътрешната им мъдрост и да ги подбудят да търсят своята ИСТИНА, която за всеки е най-истинската истина. Задачата на учителите е да покажат, че всичко това е възможно. Затова, новото училище е направо противоположно на старото, защото, задачата на новото е да пробуди детския ум, а не да го омайва с митове, да го разкрепости и разкрие, а не обратното, и разбира се, ще се стреми, нищо да не ограничава детския ум, за да стане свободен, а не затворен в клетката на предразсъдъци и догми.
3) Разбира се, главната задача на новото училище, е още от първите дни, да обедини ума с душата и тялото, за да може всяко дете да се усеща като единна цялост, което ще му позволи да възприема всичко, което го обкръжава, като част от общото цяло. Творческото образование е с приоритетна задача, всяко дете да вижда тази цялост, а себе си като ТВОРЕЦ.
Изброявам само основните идеи, на които ще обучават в творческото образование.
4) Задача на учителите е да предадат на децата следните идеи за новата духовност:
1. Всеки човек е единен с всички, с всичко съществуващо в Мирозданието, включително и с мен – бога; всичко, което човека вижда, чувства, осъзнава, е част от единна жива система и всички са част от тази единна система.
2. Всеки човек има право да сътвори свой жизнен опит, защото е единен с бога и има сили за това.
3. Невъзможно е за никого да допусне грешка в ТВОРЧЕСКИЯ процес, а всеки неуспех, е само илюзия. Всичко създадено от човека, е съвършено само по себе си, включително и творческия човек.
4. Само творчеството дава възможност на човека да изпълни жизненото си предназначение, защото се развиваме и израстваме чрез него, а всички живи същества по Земята, се занимават именно с творчество.
5. Всеки от вас твори чрез МИСЛИ, ДУМИ, ДЕЙСТВИЯ.
6. Най-великият учител за всеки е самият живот, в него са заложени, изначално, естествени последици от всякакви постъпки и НЯМА НИКАКВО НАКАЗАНИЕ.
Защото, в божествения замисъл не е предвидено наказание, няма и не може да има. Цялото обучение е сведено до спомняне това, което знае душата винаги. Именно подобното обучение доставя на децата радост, защото опита им позволява да си спомнят повече, какво представлява живота. И децата обезателно си спомнят всичко необходимо, и ще го направят в момента, когато им е необходимо, за да бъде живота им плодотворен.
5) Продължавам да разглеждам идеите на новата духовност, които ще са достъпни за децата, от самото начало на творческото обучение.
7. Вашите деца ще са твърдо убедени, че трябва да се стараят, да не вредят на никого, нито на мястото, нито на нещата. Като неразделна част от живота им, става помощта за другите, любовта към тях, доколкото са им по силите – а това се проявява особено, когато някой греши и прави нещо, което не е за общо благо. Обезателно ще се научат – ще си спомнят, как се прави, защото са наясно, че са едно с всички и никога не може да са самотни – толкова много приятели има наоколо.
8. Вашите деца са наясно, че ИМА ЗА ВСИЧКИ ВСИЧКО, защото, за да са щастливи им трябва много малко, наясно са, за да са самите щастливи, трябва да направят щастлив някого.
9. Вашите деца са наясно, че най-добрият им приятел е животът, защото не приключва никога. За тях е пределно ЯСНО, че жизнения срок, който трябва да прекарат на Земята по свой избор свърши, когато се срещнат с мен, няма да бъдат проклети или наказани, още по-малко е възможен „деня на страшния съд“, а за всички има възможност да преразгледат мислите, постъпките, действията си и да решат, дали искат да си имат работа с такива обстоятелства, при странстването си. Ще са наясно, че това е техен избор, а избора е ПРОЦЕС, посредством който еволюира всичко, и в крайна сметка, дава възможност на човека да стане този, който е.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=13

Три основни предмета

11.02.2018 г.
1) Като равносметка на предишната тема са обявените девет основни съставки в базовия курс на училищата за творческо образование, и а обучението ще навлизат все повече и повече в същността им. Деветата съставка е убеждението, че живота е най-добрия приятел на детето. Сега, когато стигнахме до трите основни предмета, а те не са сред познатите ви досега. Това са ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ. Дайте си сметка, че съществуващите сега главни предмети, като четене, правопис и смятане, са много по-малко важни от принципите, които ви предлагам.
2) Разбира се, децата трябва да знаят да четат, но тези навици трябва да са само помощни инструменти, за осъзнаването на трите главни предмета – ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ. Само тези три предмета дават възможност и на вас, и на децата ви, да изградите щастливо бъдеще. Запомнете, през дните на новата духовност, главното в образованието не е увеличаване на информацията, а усилване на чувствителността, на осъзнаването, на разбирането, на състраданието и приемането на всичко и всички, с възхищение, възхвала и благоговение, като самия живот.
3) Девиз, ако може да бъде наречен така е убеждението, че преди всичко, се учи на човечност, и едва на второ място са специфичните знания и предмети! И при такъв основен подход към образованието, светът ви ще се преобрази, ще спечели много от примиряване на всички конфликти – между раси, между полове и между народите. Необходимо е, в примирението да съдържа признаване на всичко, което е причинявано едни на други, опитвайки да постигнете по-добър живот, признаване на цялото „зло“ в миналото. И разбира се, МОЛЕТЕ ИСКРЕНО ЗА ПРОШКА.
4) Повярвайте, практически, всички страни по света, има защо да молят за прошка. Това е най-актуалната сега тема, защото никога не сте забравяли тези факти – разказите за тях са предавани от поколение на поколение и в крайна сметка, са станали част от културата в тези страни и народи. Разбирате, че обиди, смърт и страдания са заседнали в душите на народите и са наслоили горчилка. А възрастните предават тази горчилка при образователния процес. Една от главните задачи пред творческото образование, е създаването на новия свят, на новото бъдеще, на новата представа, кои сте в действителност, като народ, като култура, като граждани, не просто на отделна страна, а на цялата Земя.
5) И затова е толкова важно, да престанете да предавате на децата си горчилката на миналото, защото творческото образование учи на главното – ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ. И затова, примирението е първо, защото трябва да съдържа възстановяването на човешкото общество, на групите и отделните хора, за да се усетят отново като единно цяло, сами със себе си и с всички. При това, трябва да се компенсират миналите загуби, доколкото е възможно, хората да имат възможност да са тези, които са, едва след което ще могат да се замислят, кои могат да станат!
6) Самият процес на примирение трябва да включва обезателно, съкращаване на дистанцията и следващо пълно сливане на двете крайни противоположности – между бедни и богати по целия свят. Защото, бедността и неграмотността са точно това, което създава ограничените възможности и представа за света. Точно това е един от главните фактори, задържащ цивилизацията ви на детско ниво, в началото на еволюционното развитие. Именно ПРИМИРЕНИЕТО е първата крачка за обновяване на човечеството. Просто е много важно, да си дадете сметка, какво сте постигнали вече, преди да уточните, какво се каните да правите.
7) Следва, внасяне на идеята за ВЪЗСЪЗДАВАНЕ, защото означава ОТКАЗ от старите пътища и митове, от навици и мотиви, за да може да се пресъздадете в по-съвършена версия, основана върху новото разбиране, кои сте в действителност. Става въпрос, да дадете ново определение на себе си като вид, ако имате желание и стремеж, да живеете в мир и съгласие, ще трябва да създадете своя свят отново. А това включва в себе си и нови представи, какво означава да си човек, какво означава постигане на успех, какво означава живот в изобилие и да си щастлив.
8) За постигането на тази идея в живота, много голяма роля има творческото образование, но както и за всичко, са необходими усилия на хората, СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ, както и участие на правителства и неправителствени организации от целия свят. Въвеждайки в образователната система като основен принцип получаването на опит и знания – творческото образование, ще създадете необходимите програми, не само за децата, но и за всички възрасти, а тази система винаги създава усещане за единство с всичко съществуващо. Както вече знаете, това означава, обединение с бога и с всички хора.
9) Това обединение носи разбиране на факта „сливане на индивидуалния разум“ с целия живот, във всичките му форми и проявления, а точно това е ЕДИНЕНИЕ! И няма други определения за това понятие. СЪЕДИНЕНИЕТО е третият базов предмет на творческото образование и е най-важният от тях. Осъществили съединението, поставяте всичко на своите места. В процесът на съединението осъзнавате, че сте единна същност. Че всички жизнени прояви, са прояви на единния – разбиране, което ще измини завинаги възприемането на света.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=14

Три основни предмета (продължение)

13.02.2018 г.
1) Но, наред с основните предмети, ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ, училището с творческо образование, разбира се, ще има и методики за работа с конкретни „данни“, овладяване на полезна информация за взаимодействие с другите хора и обкръжаващия свят. Имам предвид и обучаването на четене, писане и смятане, но, както казах и преди, няма да са основни предмети.
2) Тези предмети ще се предлагат на децата, не като задължителни, а като инструменти, необходими за овладяването на основните предмети, заради които са дошли в училището. Учениците ще ги използват в творческия процес и той ще се възприема като развлечение, тогава всяко дете ще иска да усвои използването на тези инструменти – отпада необходимостта, да ги убеждавате, да ги учат.
3) А сега за предметите, които при вас са наречени „академични“; казвам ви, не съществуват чисто академични предмети, защото, всичко е свързано с живота, а това е главния ви сегашен проблем, защото не се отделя голямо внимание на тази връзка. Много е просто – децата не виждат практически смисъл и нямат желание да ги изучават. Разбирате прекрасно и сами, че когато детето има мотив, с който е съгласно, обучението се получава ускорено. Когато на децата им е интересно, за броени минути усвояват сложни компютърни програми, а вие не успявате да ги догоните.
4) Всяко дете иска да е наясно: „защо му е това знание?“ и вече сте наясно с безполезния аргумент: „Трябва“. Подобно е безсмислено, а ако искате детето да усвоява с настървение и удоволствие, винаги трябва да определяте практическото приложение на предмета. И най-добре го прави не преподавателя на предмета, а този, който ги учи на нещо, което им е интересно. В практиката на новото училище ще има и дежурен въпрос: „Какво бихте искали да научите днес?“ Именно, с идването на новата духовност, започва наблягане на практическото, на всичко, което подкрепя живота.
5) Например, изучавайки базовия курс на творческото образование, в дадения момент, имаме предвид осма точка на базовия курс: 8. Всичко е достатъчно за да са щастливи всички, а най-простия начин да се постигне щастие – е да направите щастливи другите. За да се предаде тази истина, не е достатъчно да я кажете веднъж – към нея трябва да се връщате през цялата учебна година, привеждайки пример, показващ изобилието на всичко, стигащо за всички.
6) След това, трябва да се поясни, как може да се направи човека щастлив, основавайки се на това убеждение. Тук могат да работят заедно учител и ученици използвайки въображението си – учителя формулира задача и предлага съвместно да търсят решението. Ако ситуацията заинтересува децата, ще искат да намерят решение и ще използват всевъзможни инструменти.
7) Така децата се убеждават от СОБСТВЕНИЯ ОПИТ, че използването на такива инструменти, може да бъде много интересно и познавателно, а учител с въображение, може да измисля ежедневно десетки възможности, да заинтересува децата. При подобен подход, децата изучават живота, използвайки факти, формули, уравнение или метод, а всичко това не е цел на образователната система, а само средство за постигане на целта. Помните ли казаното преди: „Учителят, преди всичко, трябва да учи на човечност, а едва на второ място е преподавател по предмет.
8) Но, нещо повече, творческото образование се различава от сегашното, не само с подхода, но и с голяма разлика в съдържанието. Помните ли една от идеите на новата духовност – човек създава сам реалността си, затова, творческото образование отделя много време да разкрие естествените способности на децата, включително и такива, каквито са екстрасезорни. Наясно съм, че много родители, няма да искат и да чуят за развитието на такива способности, но всичко ще се промени с напредването на новата духовност.
9) Защото, в бъдеще, обществото ви ще гледа много по-широко и ще изследва човешките възможности. Ще се изскубнете от плена на страха и ограниченията, внушени от вчерашния бог. Ако ви кажа, че медитацията ще бъде неразделна част от училищната реалност, навярно, трудно ще си го представите, но действително ще бъде. В някои училища е въведена вече. Нещо повече, в програмата за усвояване, ще са заложени развитието на елементарни екстрасензорни навици. Ще подтиквате децата да развиват ШЕСТОТО ЧУВСТВО, ще ги учите да го ползват и доверяват.
10) Затова има много различни неща, на които да научите децата в училищата за творческо образование. И умението да се ползват такива енергии, ще е напълно обичайно в новото училище. Новата разширена версия на бога позволява разбирането, че тези способности са дадени от него и няма никакъв грях в тях.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=15

Зад прага

15.02.2018 г.
1) Днес ще разгледаме интересуващия мнозина въпрос за екстрасенските способности – има част от живота, и то значителна част, която не може да се пренебрегва повече. В момента, използвате не повече от 5% на мозъка си, на потенциалните му възможности. Но същността е, че сами сте си забранили, да изследвате съзнанието си, всевъзможните чудеса в него.
2) Направили сте го, защото не сте искали да сърдите отмъстителния и наказващ бог, но това е било вчера. Казвам ви: утрешният бог не се гневи по никакъв начин, не отмъщава за подобно в бъдещето, нещо повече, ще поощрява по всевъзможни начини подобни изследвания. На вашите деца ще бъде предоставена възможност, да изследват всичко извън пределите на тези 5%, които използвате сега. Вашите деца ще се заемат с останалите 95% и ще усвоят част от този потенциал. И тогава ще ви шашнат – възхищението ви ще е велико, какво ще направят, научат и преживеят при това изследване.
3) Точно в тази посока са насочени всички усилия на творческото образование – да доведе децата до прага пред пълния потенциал и да им предложи, да го прекрачат. Известно ви е, че сега доста деца са на прага, и с всяка изминала година стават все повече демонстриращите високо ниво на съзнание и дълбоко разбиране за живота. Всички тези факти са предвестници за еволюционен подем, който предстои пред човечеството.
4) Можете да видите, че тези деца демонстрират много ясно присъствие в текущия момент, проявяват несвойствени за вашия свят отвореност към всички възможности, съществуващи във всеки един жизнен момент. Наричате ги ИНДИГО, предвестниците на еволюционния скок – пробив в съзнанието ви. Трябва да осъзнаете, че тези деца са способни да променят човечеството и да се вслушвате по-често в тях. Но това не означава, че възрастните са безнадеждно изостанали, както споменах и преди, творческото образование е достъпно и за вас. И преди съм твърдял: не съществува такъв момент, когато е „късно“, защото всичко е тук и сега.
5) Предлагах ви, да организирате занимания по нова духовност, още миналото лято, но избора ви остава същия, предпочитате изчакването. Започнете да изучавате още сега това, което скоро ще стане вашето бъдеще като творческо образование. Дори да не ви е ясно всичко, в процеса на съвместно творчество, ще изясните всичко. Много неща ще си СПОМНИТЕ, ще ги откриете отново за себе си, започнете действия, не само приказки. Не затъвайте в „научни подробности“ – нито за вас, нито за децата носят практическа полза. Помнете – просто да знаете нещо и да не го използвате, е само памет.
6) Мнозина от вас, свикнали да оправдават мързела и липсата на инициативност, ще кажат: „Как може да се преподава предмет, който не знаеш?“ Или очаквате да ви пратя подготвени учители? Аз съм ви пратил – погледнете в огледалото и ще ги видите. Тези учители са отдавна по Земята! Най-добрият начин да изучите някакъв предмет, е като го преподавате! Не се стеснявайте, започнете да обяснявате новата духовност и всичко ще ви се получи. Вашата група напълно отговаря на потенциала и има възможностите да разнася новата духовност. И преди съм твърдял: „На каквото учите, такъв ставате!
7) Определете за себе си някакъв брой книги по основите на творческото обучение, има такива, ще ги намерите – четете и обсъждайте, а не само да говорите, какво съм казал преди. Не се занимавайте с дебрите на „научните“ изследвания, колкото и да уважавате „авторитетите“ в науката, сред тях има доста изкривявания. Време е да престанете да четете само за да сте начетени, време е да разберете, как може да помогнете, всеки да осъзнае, кой е в действителност. За какво ви са тайните на генома или ДНК, ако не сте се научили да управлявате ума и тялото си? Учете се, да създавате УЧЕБНА СРЕДА, където „учителя“ взема същото участие в изследването, както „учениците“.
8) Ще кажа нещо, което ще предизвика буря от негодуване в апологетите на обучението. За да преподавате предмет, не е нужно да го познавате най-подробно! Много по-добре е, да имате желание, да изучите по-добре предмета и да споделяте наученото. И още нещо много важно, добрият учител не е този, който опитва да набие нещо в главите на учениците, а да ги накара да постигнат нещо. Задачата на бъдещите учители не е да съобщават знания, а да включат децата и хората към източника на знания.
9) И затова е задачата ви – да извличате мъдрост един от друг, няма нужда да знаете, защото, колкото по-малко се смятате за знаещ, толкова е по-добре. Творческото обучение има за задача да създава УЧЕБНА СРЕДА, както за деца, така и за възрастни. Защото, през времената на новата духовност, образованието не се дава в училища, а в учебна среда. Повтарям го многократно, защото е основата на творческото обучение! В прекрасното ви бъдеще няма да има училища във вида, който знаете. Ще останат безвъзвратно в миналото – и редиците от чинове, душните коридори и съблекални, детските групи устремени към своя клас, самите класове, подобни на затвор, ще си останат в миналото.
10) Забележете сами, наистина приличат на затвори, в които се носят команди: “ Вдигни ръка, седни си на мястото, подредете се!“. Това е мястото, в което се задъхвате и започвате да затъпявате блестящите умове на несъстоялите се мъдреци – децата ви, затъпяващи под огромния товар на ненужните факти и цифри, които трябва да зубрят, да учат, да почитат като божество, мястото, където „сътворявате кумири“. Там загиват мечтите на нереализираните гении, малки по възраст, но могъщи по душа и същност – ДЕЦАТА ВИ.
11) На мястото на училищата ви, ще дойдат учебни заведения и общества, където учениците няма да се противопоставят никога по пол и възраст. Децата ви сами ще си създават групи по интереси, в които няма значение възрастта, расата, вероизповеданието, културата и общественото положение. Млади и стари ще се събират заедно, по-възрастните ще споделят опита си получен през по-дългия им път. Всички ще разказват за плановете си в изследването на живота. А както винаги, ще има много въпроси – защо? За да ви радват и предлагат свои начини за самоизразяване и изследване, които да станат чудо и благодат. Да бъде, приятели мои! Именно сплавта и синтеза на съвместните действия, създават самата същност на образованието, каквото трябва да бъде по времето на новата духовност, и е за всички, защото, млади и стари ще усетят МАГИЧЕСКОТО ОБЩУВАНЕ С ЖИВОТА.
АМИН
Превод: Йосиф Йоргов
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=16

Животът като творчески уроци

Животът като творчески уроци

01.03.2017 г.
1) Пояснявам и е нужно за по-рационален, творчески подход към всеки жизнен урок, както е било при предците ви, следващи божественото битие. Предците ви са подреждали живота си по начин, че да е непрестанно обучение, да придобие смисъла на велико осъзнато битие.
2) Но всичко гениално е просто и съм съгласен с това. Всяка работа е изпълнена с голям смисъл, много повече от материалната реализация. Защото, всичко, което са правили предците ви, е служило не само за осигуряване на съществуването, но и за усъвършенстване. А това е давало възможност, всяко действие да не е шаблонно, за да доставя радост.
3) И причината, както вече казах, е проста – предците ви са умеели да приемат любовната енергия в семейството и рода, като ДАР НЕБЕСЕН, уважавали са я и разбирали: щом има любовна енергия в семейството, значи сътворяват ВЕЧНОТО, НЕТЛЕННОТО. Ценили са енергията на великата благодат, и затова при тях са идвали любовните енергии с велика радост.
4) И затова, с такъв жив пример наоколо, децата сами са се стремили да познаят жизнената наука, и се получавало, учейки се от родителите, са ги учили и тях. Защото, разнообразието е велико и всеки път се проявява по разни начини, проблясвайки с неизвестна страна на съвършенството, в детските творения.
5) Пример е бил дори факта, че са избирали учители да учат децата (влъхви са ги наричали предците), а те са били наясно, че трябва да усъвършенстват знанията си ПОСТОЯННО, защото децата не са били длъжни да посещават уроците им, и трябвало да ги заинтересуват и привличат вниманието им.
6) Но главното е, че още от ранно детство, всяко дете е живеело в съгласие с любовната енергия, а предците са били наясно, че така е възможен прекрасен живот за всеки. А кой родител не мечтае за това? И вечният въпрос: „В какво е смисълът на живота?“ е бил с очевиден отговор: СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Е В ИСТИНАТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА.
7) И е много важно, че всеки възрастен или дете, усвоявайки някакви знания, са били наясно, за какво са им, правейки живота си осмислен.
А след като е ясна целта, предците ви са били наясно, че обучението е радостно и много по-продуктивно.
8) Но са били наясно също с главния секрет във всяко обучение: ако в него участва любовната енергия, ефективността му е ненадмината, защото свойствата на тази велика енергия е такова, че при обучение може да се сканира мирозданието и концентрирано, за няколко минути, детето усвоява знание, за което са нужни години, а детската мисъл го увлича още по-нататък – така, в обучението, любовната енергия е изпълнявала огромна роля.
9) Призовавам ви да си спомните, защото е по силите ви, да възстановите практиката на предците си, включвайки въображение и устрем, завръщайки се към осмислен начин на живот, завещан от мен.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=8

Жива система

26.09.2017 г.
1) Често задавате един на друг (на мен) въпроса: „А какво може да се прави с всички тези знания?“ Казвам ви: Може да се заемете с просвещение. Да обяснявате на хората, че ВСЕЛЕНАТА е жива система, провокирайки вниманието им, какви изводи могат да направят от този факт. Помните ли, казвал съм ви: при детското възпитание, в процеса при предаване на информация, винаги е актуален вечния въпрос: „Какво мислите по този въпрос?“.
2) Обяснете на хората (като начало), че Земята е микроскопична точица в непостижимата безкрайна система, а човекът е също такава микроскопична точка на планетата. Че всеки човек, в себе си има също такива микроскопични частички, които, по отношение към всичко като цяло, не са повече от прашинки. Но, вие можете да го потвърдите с жизнения си опит, нито една, дори най-малката частица, не е безразлична на вас – цялото, защото сте съставени от такива.
3) Същите взаимоотношения се разпространяват и върху отношенията ви с живата система – Вселената, която е самият живот. Точно на това трябва да учите децата си от най-ранно детство – огледайте се, обществото ви е загубило напълно уважение към живота, а това е следствие на липса информация за живата система още от детството. Но, нещо повече, дори религиозните ви училища НЕ УЧАТ НА ТОВА, дори не споменават, че ВСЕКИ ЧОВЕК Е ЧАСТ ОТ ТАЗИ СИСТЕМА, ЕДИНЕН С БОГА И ВСЕКИ ЕДИН ПО ЗЕМЯТА.
4) Идеята, че Вселената, галактиките, звездите, молекулите са живи същности, съвсем не е нова, и във вашия свят, едни или други учени са го казвали многократно. В бъдещето, когато хората приемат новия бог (разширената версия на стария бог), е необходимо, образователните учреждения да говорят за това на най-малките в обществото ви, защото като възрастни, ще имат вече ценности, основани върху всепроникващия живот. Именно това дава съзнанието, че човешкото общество е единно и почита живота, като висша ценност и я открива БУКВАЛНО във ВСИЧКО.
5) Но, няма никаква необходимост, да изчаквате определено време, за да започнете да учите на тези идеи хората. Можете да създавате подобни структури още сега, засега, в рамките на частни училища и учреждения. Вече го споменах, при изясняването на принципите за новата духовност. По този начин, още от сега, може да запознаете малките деца с жизнените принципи – така няма да им се налага като възрастни, да променят кардинално възгледите си. По този начин, и на вас възрастните, ви се предоставя възможност, да промените вярванията си, да се избавите от догмите, пречещи на живота, да приемете новото, за да създадете нова реалност и нов свят. Можете да го направите през следващите 20 – 30 години.
6) Защото, както съм го казвал вече, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВАШАТА НАСТОЙЧИВОСТ И САМООТВЕРЖЕННОСТ. Трябва да се избавите от всичко излишно, да се заемете с реализирането на най-заветните си желания, прекратявайки сегашния кошмар в живота си. Ще кажа нещо повече – ОБЕЗАТЕЛНО ЩЕ ГО НАПРАВИТЕ, и като винаги, въпроса е само един: Колко бързо ще успеете?
7) Всичко зависи, кога ще успеете да приемете РАЗШИРЕНАТА ВЕРСИЯ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА БОГ И ЖИВОТ, преди да загине сегашния земен живот. Отговора е винаги ваш. Всичко зависи, доколко е силен стремежа ви да превърнете Земята в Едем и да вкарате в живота си, практически, безгранични възможности. Ако се откажете, в най-скоро време, Земята може да стане за вас много неуютно място, а живота ви да се изпълни с много печални преживявания.
8) Затова, ако искате да промените земната ситуация, ако искате да избегнете социалната катастрофа, желаещите да запазят земния живот, трябва да са по-активни в търсенето на възможности, как да се запознаят повече хора с новата духовност. Ако възниква въпроса: колко бързо трябва да се направи? Отговора ми е: КОЛКОТО ПО-СКОРО, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ, защото, основата на всичките ви проблеми е ДУХОВНА. Повярвайте – не е икономическа, не е политическа и дори не е военна, а ДУХОВНА.
9) Вече знаете, основана е на човешките вярвания, какво мислите едни за други, за бога и живота, дори за елементарните човешки взаимоотношения. НО ВЯРВАМ – можете да постигнете КРИТИЧНАТА МАСА с идеята за новата духовност и да промените ситуацията, но моля да разберете, ако не го направите, ще надделее критичната маса за друг изход, който няма да ви хареса никак.
10) Знам, че ще се промените, за да оцелеете, а това е промяна „насила“ – ще започнете да правите необходимото за да оцелеете. Ще измените и най-светлите си вярвания за бога и живота. Зная, че ще изберете оцеляването – в това няма никакво съмнение. Защото сте „програмирани“ така, това е ваш инстинкт. защото ЖИВОТА ВИНАГИ Е ПРИСПОСОБИМ, УСТОЙЧИВ И ФУНКЦИОНАЛЕН!
11) Нещо повече, ако въпросът застане „ребром“ – да избирате, дали да оцелеят вярванията ви или човечеството, ще изберете да се откажете от вярванията си, които ви убиват и ограничават оцеляването ви. Но целият проблем е в това, че негативните последствия от най-вредните ви вярвания, се проявява много бавно и не забелязвате тяхната пагубност, успяват постепенно да завладеят живота ви и ги приемате като естествени.
12) Всичко това е вече в живота ви и не го забелязват само слепите – в крайна сметка, търпите големи загуби, а стрували си, решавате, както ВИНАГИ, ВИЕ!
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=9

Вашите деца и бог

03.02.2018 г.
1) Едно от главните решения, относно децата е да ПРЕСТАНЕТЕ ДА ГИ ПРЕНЕБРЕГВАТЕ. Вашите деца в момента са изоставени сами на себе си, в техен собствен свят, защото родителите им, нямат време за тях. Ходите на работа, заети сте от сутрин до късна вечер с увеличаване „успехите“ на потребителското общество или с други дела. Вашите деца, с всяко ново поколение, прекарва все повече време с компютри, телефони, телевизори, играейки на видеоигри, които, основно, са пълни с насилие. Получава се, ДЕЦАТА ВИ СА ОГРАДЕНИ ОТ ЖИВОТА С ЕКРАН, в буквален смисъл.
2) По този начин, екранирани от реалността, децата ви живеят във ВООБРАЖАЕМ свят, а това не би било печално, ако този свят е създаден от собственото им въображение, от това, на което сте ги научили. Но този свят не е създаден от децата, а от печалбари, от филмови режисьори, от създатели на игри, разрушаващи детската психика. Пример може да видите в изблиците на необяснима жестокост при младите хора по света. ЕТО КОЙ УЧИ ДЕЦАТА ВИ и резултатите виждате ЕЖЕДНЕВНО – това са усиления стремеж, да потискат със сила и жестокост своите връстници, стигайки до убийства, нарастващата малолетна наркомания и престъпност, пълно дистанциране на децата ви от обкръжаващия свят, който не им носи никаква радост.
3) Не съдя по този повод, а отговарям на въпроса, как стоят нещата с детското възпитание. Но нима не е ясно, че вие ги карате да се изолират в този въображаем свят? Искате ли, да посоча причината, защо постъпвате така? Тя е проста и нерадостна – искате да имате по-малко проблеми с децата си, затова ги оставяте да се самозалъгват, както могат. По този начин, само ги набутвате в пропастта. Вашите деца не излизат денонощия наред на чист въздух, скоро ще престанат да общуват с думи, все по-малко внимание обръщат на дружески беседи и топли отношения. Преустройвайки цялото си общуване на електронни съобщения, чрез компютри и телефони, правейки общуването си „мъртво“ и „безлично“.
4) Ако изведете детето си на улицата или в двора, където живеете, ще видите, че повечето нямат представа, с какво могат да се захванат. Затова, една от главните крачки на новата духовност е, да върнете на децата си собственото им въображение и бога няма да ги плаши повече с “ божията кара“. Разширената версия на бога, до която ще стигнете по-късно, ще научи децата ви, че „страхът и вината“ се единствените врагове на човечеството, а любовта единствената реалност, а бог никога не наказва малки, но славни деца. Те ще са наясно, че бог ги съветва, да не се страхуват от грешките, защото в божието царство няма грешки.
5) Бог ще им разкаже, че има само УСИЛИЕ, и само то е от ЗНАЧЕНИЕ, защото, всяко усилие дава някакъв резултат, който движи живота, а живота винаги се стреми да напредва. Ще науча децата ви, да са твърдо убедени – НЕДОСТАТЪЦИ НЯМА В НИЩО, и ВСИЧКО СИ ИМА ЗАПАС. Вашите деца ще са наясно, че всичко е достатъчно, има всичко за оцеляване и щастие, затова, няма нужда да се стремят към нещо определено и да са най-добрите, най-бързите и умните от всички.
6) Няма нужда да се състезават постоянно, ставайки все по-безжалостни, обявявайки нещо за „неправилно“, избутвайки с лакти, само и само, да са „победители“, да не са в никакъв случай сред „загубилите“ в живота. Утрешният бог ще научи децата ви, че няма загубили и няма, как да има – има само безнадеждно заблудени, но рано или късно, всеки намира посоката за дома, пътят към любовта и сърцето ми.
7) Ще обясня на децата, че не трябва да се надсмиват, осъждат или проклинат тези, които се заблуждават, а да им помогнат и покажат пътя към дома. Ще им обясня, че са едно с бога, че могат да постъпват така, както би постъпил бог, да бъдат като бога, ако живееше в същите условия като децата. Няма да ви забравя и вас, скъпи родители, и на вас ще дам инструменти, за да учите децата на всичко това. Такива инструменти са новите идеи, на новата духовност! Ако сте се просълзили сега, може да си поплачете, че не сте го направили всичко това ВЧЕРА, а за бъдещето не си струва да плачете, защото твърдя: вашето и на децата ви бъдеще е наистина ПРЕКРАСНО! Питам ви, родители: искате ли да стане, както ви разказвам? Готови ли сте да работите, за да осъществите споменатото от мен? И ако отговора ви е „да“, всичко ще стане точно така!
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=10

Образование (продължение)

05.02.2018 г.
1) Като продължение на разказа ми за децата, с идването в живота ви на разширената версия, какво представлява бога, ще се промени и образованието, на първо място, в училища, в които е прието, децата да получават перспективи за живот. Напомням – за да се промени нещо в живота ви, трябва да се промени първо образованието. Защото, образованието е най-важният инструмент за човешка трансформация. На Земята, искащите да завладеят властта, винаги разбират добре значението на образованието, и нека не ви се струва странно, защо искат да го контролират.
2) Много лесно може да го проследите в собствената си история, и какво става с образованието, смятано за най-доброто в света, до къде сте стигнали през последните 20 години. Знаете, че за контролирането на всяко население, властта иска да управлява човешките умове. А за целта, хората трябва да бъдат програмирани, да се подчиняват, от най-ранна възраст. И затова, училищата ви са стандартни и внушават едно и също, забранявайки достъп до разширена информация, а главното, че е неприемливо в обществото, да си имаш собствено мнение и мироглед.
3) Нима повечето държавни или църковни училища не са точно такива? Точно там карат децата да зазубрят информация, без да се замислят, като им внушават едни или други програми, удобни за управляващите. Новите учители, при новата духовност, ще са наясно, че принуждавайки децата да зубрят, ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ ПОСТОЯННО МИНАЛОТО. Новите учители ще предлагат изследване на идеите за равенство, за справедливост, търпимост, честност, канейки децата да участват активно в създаването на новото съвместно бъдеще. И не се учудвайте, ако детските идеи се окажат много различни от вашите.
4) Не се страхувайте от това, няма с какво толкова да се гордеете във вашето минало, което да си струва, да се повтаря от децата. Засега е както казвам, но при вас не е на почит новото мислене, а за децата да не говорим. Създава се впечатлението, че всички сте решително настроени да следвате „генералната линия“, спусната отгоре, често обозначена като мое мнение. Избягвате истински сериозните въпроси, а разминаването в мненията, особено с тези на властта и църквата, в най-добрия случай, се смята за психическо заболяване.
5) Всичко това се отнася и за политиката, особено, когато приближават избори. Всичко това може смело да се каже и за икономиката, за социалната сфера, и за образованието. Трудно е да си представите, че в такава страна като Русия, с огромни запаси от изкопаеми горива, вода, енергия, най-големите разходи са ви за правото да живеете в бетоните си кутийки. И навсякъде: не си позволявай да мислиш, не смей даже да мечтаеш, да се отклониш от начертаното „светло бъдеще“. Да, но е светло за единици, и мечтите са само за тях. А вие, обикновените (напомням, новият вид, изобретен от вас) „малките хора“, трябва само да се трудите, трудите, а може и да ви се усмихне „светлото“ бъдеще. НЕ ви ли омръзна, мое велико подобие?
6) В новата образователна система, ще напуснете утъпканите пътища. Духовността ще присъства във всички образователни дисциплини и всеки предмет ще се анализира като ценност, необходимост като образователен предмет. Трябва да преустроите образованието по такъв начин, че всяко дете, още от ранно детство, да е наясно, че ежедневното му поведение е неразделно свързано с фундаменталните основи за цялото общество. Детето трябва да знае, че всичко, с което се сблъсква в живота, е повод за духовен размисъл, който учи на справяне с житейските проблеми и задачи, основавайки се на духовните инструменти.
7) Работниците ви в системата на образованието ще признаят обезателно, че повечето проблеми и задачи, с които предстои да се справят порасналите деца, не са свързани по никакъв начин с геометрията, с географията, с биологията или с историята, а са пряко свързани с РАВЕНСТВОТО, С ЧЕСТНОСТТА, СЪС СПРАВЕДЛИВОСТТА И ТЪРПИМОСТТА. А това ще се случи обезателно, когато системата ви е основана на новата духовност. Новата духовност в образованието променя из основи самата система, защото сте наясно, че е не ефективно, да се манипулира подрастващото поколение.
8) И понеже образованието е много силен фактор в живота ви, ще си поставите за цел, да го трансформирате от примитивно, състоящо се (и в голямо количество) от егоистични и жестоки индивиди, във високоразвита цивилизация, където преобладават обичащите и добрите. А първата крачка в това отношение, е премахването на всякакви наказания. Точно в новата духовност, е невъзможна някаква принуда, да не говорим за наказание. Продължаваме следващия път.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=11
Превод: Йосиф Йоргов

Новото съзнание – първи крачки

Новото съзнание – първи крачки

СъАвтор: Андрианов А. А.
Трябва да въведете децата си в създадения от вас свят, обкръжавайки ги с грижи и постоянна любов. Грижата ви не бива да се състои от ограничения, а детето да усеща, че е СВОБОДНО, а родителите винаги са редом и могат да помагат и подсказват, ако потрябва.
2) Бъдете внимателни, по отношение общуването с детето и внимателно подхождайте, с какво пълните главата му. Вече сте забравили детското свойство – ПОМНЯТ ВСИЧКО, КОЕТО ВИДЯТ И ПРЕЖИВЯВАТ.
3) Вашите „неправилни“ действия (уточнявам), не ви осъждам, а наблягам върху ефективността на възпитателните и образователните ви методи, започват още в родилния дом. Защо отделяте появилото се току-що от майката, нали са най-уязвими в първия им момент на бял свят.
4) Защо не позволявате да се огледат, да оценят, да доловят безопасността на този свят, редом с далата им живота? А отнемайки детето от майката, през първите часове на живота, създавате първото усещане за насилие. Защо си въобразявате, че е полезно за бебето, защо го лишавате от любовта, когато му е най-нужна? А нима образа на майката, не е най-важния като проява на безкрайна любов? И така е, практически, във всичко.
5) А, когато стане време за училище, децата ви попадат в атмосфера, която ПООЩРЯВА съперничеството, и „достойни“ са тези, които са „по-добрите“, научилите повече. Държите се по собствено усмотрение, а на децата поставяте оценки за „поведение“, и ако някой се различава от „стандарта“, още от детските си години става „комплексар“. Какво очаквате в крайна сметка от тях, ако им насаждате постоянно ПОСЛУШАНИЕ, а не РАЗБИРАНЕ.
6) Започнете да учите децата си да усещат, сами да съчиняват музика, привиквайте ги към радостта от изкуството, от движението, научете ги да откриват тайнство в приказките, разкрийте им чудото на живота. По този начин ги подпомагате да открият себе си, своите естествени заложби, а не им набивате в главите собствените си желания. Бъдете им верни спътници в живота, а не цензори на впечатленията им.
7) Заменете измислените правила и схеми, разработени за зазубряне, премахнете готовите изводи, направени от обществото ви, доказващи неспособността ви за развитие, а само да съществувате по принципа: „на когото, както провърви“. Заменете всичко това с изучаване на логика, научете ги да мислят критически, научете ги да решават „проблеми“, да създават, да използват интуицията си, като по този начин задействате и най-дълбокото им вътрешно знание, присъщо на всички. И много скоро ще забележите резултата.
8) И най-накрая, направете основа на обучението – ОБУЧЕНИЕ по ПОНЯТИЯ, а не по предмети. Новото ви обучение трябва да е базирано на „на три кита“, на три основни понятия – ОСЪЗНАВАНЕ, ОТГОВОРНОСТ и ЧЕСТНОСТ. Направете тези понятия главни обучаващи инструменти, още от първите дни на детето и постоянно ги напомняйте и на себе си, и на него, че по тези понятия трябва да се учи цял живот. Използвам обичайните за вас речеви понятия, такова като „учи“, но напомням, по-естествено е „да си припомня“.
9) Направете тези три понятия основен модел за обучение и ще съответстват на дълбоката вътрешна потребност в децата. Направете така, че четейки първата си книга, изучавайки буквара или по-сложен материал с всякаква тематика, детето да прави някакви изводи, основани на тези три понятия.
10) Запознайте децата с тези понятия, направете го постоянен процес чрез разкази, приказки и дори писмени съчинения, а и всякакви други занимания, ориентирайте по тези три основни понятия, и детето ви ще се увлече много бързо в процеса усъвършенстване при изразяването на себе си. Резултата няма да се забави. И редом с вас, винаги ще са верните ви помощници и последователи – децата ви.
11) Ще продължим, но обмислете всичко казано, дори да ви се струва „непосилно“, но само започнете и вселенските сили ще ви се притекат на помощ, а децата ви ще са ваши съюзници във всичко, а не опозиция.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=4

Новото съзнание – три понятия

11.06.2017 г.
1) Да, „обучение“трябва да се води по три основни понятия – ОСЪЗНАВАНЕ, ОТГОВОРНОСТ и ЧЕСТНОСТ, като основа и база за израстването на децата ви като личности, опознали себе си и умеещи да се изразяват, именно себе си, а не сегашното щамповане по шаблона, в училище и вкъщи – „да са като всички“.
2) С тези понятия, трябва да се усвояват дори „точните“ науки, такива като математика и физика, защото не са абстракция, те са основни инструменти за практически живот. И затова, навиците за пресмятане и аритметични действия, трябва да са основани на широк жизнен опит, за да заинтересуват децата, да привлекат вниманието и да фокусират, върху тези основни понятия и производните от тях.
3) Трябва да въведете в обучението такива предмети, които да развиват децата като личности и хора, в прекия смисъл на думата. Трябва да свикнат да са честни, да им обясните, какво е отговорност, да осъзнават чуждите чувства и да уважават избора им. Уви, на всичко това не могат да учат родителите, защото никой не ги е учил и повтаряте грешките на миналите поколения.
4) И така ще продължи, докато не се огледате, докато не съобразите, какво става по света и не поемете отговорност за случващото се, защото сега продължавате да сте убедени, че не сте отговорни за решенията на цялото човечество, и точно това ви вкарва в задънената улица.
5) Но ви казвам: докато не поемете отговорност за всичко по света, не може да промените нищо. Основани сте на принципа: „те го направиха, те да го оправят“. Така, рано или късно, сортирате и почвате да ги смятате за врагове, но единствения враг, сте самите вие.
6) Извършвате едни и същи грешки, вече много хиляди години. Не сте напреднали в основните си инстинкти след пещерните хора, просто сте ги опаковали в „цивилизована“ опаковка. Спомнете си, как посрещате всеки опит, за поне някаква промяна в системата ви от „ценности“ – в най-добрия случай – с ГНЯВ. И затова казах: че всичко при вас е загубило ценност, но е придобило цена.
7) Само вие и никой друг, жителите на Земята, можете да вкарате в училищата си обучение по висшите жизнени понятия. Ще кажете, че мнозина родители ще са против, и действително е така. Но целенасочено трябва да се обяснява на всички, че трябва да се направи в училищата, защото само там може да се избавят от родителските предразсъдъци. Трябва да се разяснява, че сегашния живот е резултат от продаването на собствените „ценности“. А всичко това, е предизвикало хаоса в живота ви.
8) Трябва да научите децата, а и самите себе си, да уреждате конфликтите БЕЗ НАСИЛИЕ. Да се научите всички, да живеете без страх, да не търсите изгода във всичко. И накрая, да се научите да обичате безусловно. Да разбирате и претворявате в живота тези базови понятия – само така може да промените земния живот. Можете да следвате всеки, да избирате всичко, но, където и да идете, каквото и да правите, не може да промените този свят кардинално, без да внесете в него базовите понятия като ЕСТЕСТВЕНИ ЖИЗНЕНИ ПРИНЦИПИ във възпитанието на децата.
9) Вашата надежда за мир е в следващото поколение. Трябва да престанете да ги програмирате, както преди. Резултатите виждате постоянно. Вашите надежди се „разбиват“, защото повтаряте старото, миналото. Но ако не променяте нищо, ще стигнете до там, за където сте се запътили. И нищо хубаво не може да се получи така.
10) Спрете се, концентрирайте се, съберете се заедно, съберете си мислите волево. Създайте най-добрата представа за себе си, както и за човечеството. След това, подберете всички ценности и понятия, които поддържат тази представа, тази идея и ги въведете в училището, във всички учебни заведения. Ще ви помогна, с какво, и как да учите децата си. Помните ли, казвал съм ви: обучавайки някого, се учите и сами – така, в съюз с младото поколение, ще се изскубнете от плена на догмите – ще се избавите заедно с децата си!
Нима не е тема за бъдещи срещи? Събирайки се заедно, в продължение на няколко дни на място с хармония, сред природата, ще можете да създадете съвместно, основните насоки и възможности за претворяване на тези идеи в живота. Започнете, дори да ви се струва, с незначителното, но всяко пътешествие започва с първата крачка – направете я.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=5

Новото съзнание – образование и естествени чувства

12.06 -13.06.2017 г.
Долових вашия избор и повествованието ми ще е общо. Постепенно напредвайки по този път, ще можем да създадем възможност за избор – да изпробвате нова система за образование или да продължите по старому.
Да, вашите училищни програми трябва да се преразгледат напълно и да се променят – не казвам, че трябва да стане веднага, но, ако се има предвид новото съзнание, разбирането за себе си, за мен, да променяте отношението си, предоставяйки си други избори – в политика, в икономика, в наука, както се казва при вас: „настъпление по всички фронтове, увличайки все повече хора, ще разбием недоверието, че хората са творците на щастието си. Необходимо е като начало, да се въвежда в групи по интереси, на обществени начала, на теми и предмети, ориентирани към вечните ценности – така, постепенно, ще се промени и учебната програма, ориентирана сега, изключително, към запомняне на факти. Трябва да се насочите най-вече, към усвояването на основните понятия и схеми, върху които се изграждат ценностните системи. През началния етап, на това трябва да се наблегне най-много – нека да бъде 50/50% – половината, основни понятия, половината факти, дати, събития. Трябва обезателно да усвоите, че основните понятия за живота се усвояват от най-ранна възраст.
Казвал съм и повтарям: при вас има замяна на ценностите – децата ви умеят на три годинки да четат, но не знаят, че не е хубаво да отнемат играчките на другите, без разрешение. При вас, дете в първи клас, усвоява няколко езика, но си няма понятие от безусловна любов, защото ги учат да се държат добре чрез подаръци и сладкиши.
Вашите учебни системи са предназначени, основно, да дават отговори. Трябва да изменим програмата и основното предназначение да стане задаването на въпроси. Нека в училището, детето да чува многократно въпросите: „Какво означава да си честен, отговорен?“ или „Как разбирате твърдението, че трябва да бъде „справедливо“? Тези въпроси трябва да се обсъждат постоянно. С осъзнаването им, ще се разширяват и задълбочават отговорите, а децата ще обхващат все повече жизнени аспекти, включително, и разни гледни точки. При задаването дори на прости аритемтични задачи, като 1+1, е необходимо да се провокира детското мислене, какво следва след сбора – трябва да ги подбуждате, сами да намират отговори на подобни въпроси. Този процес е увлекателен и позволява разкриване на потенциала, засега спящ, и на вас не ви е ясно, какво може да излезе от всичко това.
Моля ви да разберете – не казвам, че в училището не трябва да се дават знания, дори готови решения са необходими понякога, но вие не давате възможност за изследване, за изводи. Просто твърдите, че всичко казано е истина. Променете насоките, като давате на децата избор, сами да се разпореждат с информацията. Ако обръщате внимание, как постъпвам винаги аз, ще забележите, че не давам укази/заповеди, съпроводени със заплахи. Информацията от миналото, не бива да е основа за сегашните деца – може да бъде само провокация за нови въпроси. Истината е във въпроса, а не в отговора. Дори да ви изглежда като догма, но въпросите винаги ще са едни и същи: „Съгласни ли сте, деца, с изложените факти?“ Следва, главния, централен въпрос: „Какво мислите по този въпрос/факт? Защо мислите така?“ – и така винаги. Но, изказвайки мнение, всеки ученик трябва да е убеден, че това си е негово мнение, негов избор и не се подлага на съмнение като „неправилен“, не се осмива. Каквото и да каже, всички го приемат с уважение, ако решите, че може да „промените“ гледната точка на детето, не бива да критикувате, и само, ако пожелае, да разгледате (дори на практика), други варианти за познание и опит – но детето трябва да е убедено, че ги избира само. Така учите детето на отговорност за решенията си, а вие трябва да подчертаете, че вашето мнение си е ваше и то не е задължително за него, нито за другите.
Не бива да се създава атмосфера на съперничество/състезателност, защото създава противопоставяне/разделение, а атмосфера на всеобщ стремеж към истината и мъдростта, чрез обобщаване на общия опит. И в крайна сметка, стигане до общо решение, как да постигнете по-бързо мъдростта, полезния за всички опит. НО, искащите да следват единствено своя път, не са некадърници, а пълноправни ученици, просто следващи уникален път. По този начин, винаги ще напомняте на децата, че всеки избор е ценен и желан.
Нормално е това (и вие трябва да го разбирате), че отговаряйки на въпросите, децата ще се основават на ценностите, които са им вложили родителите, защото е тяхна главната роля за създаването на такива ценности. А задачата на новото училище е, да активира тези ценности, да ги изучават, да ги прилагат в живота. Важно е умението, да се използват такива ценности, да натрупат опит, от прилагането в живота. И което не е по-малко важно, да умеят да подлагат на съмнение тези ценности.
Ще ви кажа ОТКРОВЕННО (нека не ми се обиждат някои): родители, нежелаещи да бъде подлагана на съмнение ценностната им система, не обичат децата си, опитват да обичат себе си чрез тях, и това е така. Заедно ще създадем модел на училище, макар вече да има отделни бройки по Земята и дава огромни резултати в постигането на житейската мъдрост. Дори да са единици засега, ще направим такива половината до 50 години, дори да са само в частния сектор, но ще обучават децата на вечните ценности, разкриващи всички възможности на децата, а не да ги подтиска.
Имам предвид, известните ви училища по методите на Счетинин, Амонашвили, Саврасов, Щайнер, на мъдрост от първоизточника са учили във ведическата Рус, всичко това го има, може да бъде намерено в библиотеки и в интернет. Ще обединим, без да отричаме, опита на всичките тези школи, изказвайки огромна благодарност на първопроходците и на предците, и ще започнем да подкрепяме желанието на децата, да постигнат житейската мъдрост. Ще създадем модел, който да ви обучава, да бъдете такива, каквито искате да бъдете, всеки вземайки от системата най-ценното за себе си, помагащото му да осъзнае собственото си величие като земен човек, подобие на бога. Предстои ви още много да свършите, началото е поставено, и ако има желание, а такова се забелязва, ще станете тези, каквито сте, по замисъла на сътворението – заедно можем всичко.
Сега, за да използвате в образователната система, а и в ежедневието, трябва правилно да разбирате емоциите си, както и предназначението им (а това разбиране, ще ви е много полезно при възпитанието на децата), ще ви разкажа разбираемо, за нивата на емоциите (те са само три – ниво на логика, ниво на интуиция, ниво на емоция – умът ви винаги дава приоритет на някое ниво, а понякога и на всичките). Така че, вътре в тези нива, има още пет, известни са ви като петте естествени чувства:
Печал, Гняв, Завист, Страх и Любов, във всяко от тези нива, има още последните две: Страх и Любов. И така, всичките пет чувства съдържат и страх и любов – те са основата на тези чувства, затова останалите са производни на страха и любовта. Запомнете – всичките ви мисли са производни, или на страха, или на любовта. Точно това е великата полярност, двойственост/дуалност. Всичко, в крайна сметка, се свежда до проявлението на едно от тези чувства, но вече споменах, че в крайна сметка, всичко е любов, защото съществува само любовта – това е всичко. Ако се научите да използвате правилно страха, той ще изразява любовта – помислете над това. А сега, малко по-подробно по петте естествени чувства.
Печално е ЕСТЕСТВЕНА емоция и като всички други е част от теб, заема известно място в теб. Именно, благодарение на печалното, тъжиш, допускайки я в себе си, при загуба или раздяла, особено, когато не е по твое желание. Но само изразявайки печал, се освобождаваш от нея. Децата тъгуват, когато им се иска, и като възрастни, другите не могат да им попречат и се отнасят съвсем нормално към тази емоция, без да правите трагедии и бързо се разделяте с нея. Но сте свикнали да успокоявате децата при капризи и плач, искате да престанат, защото ви НЕРВИРАТ. Затова, като възрастни, печал и тъга се възприемат като голям проблем – нали не позволяват да се плаче. Потискайки детската печал, я превръщате депресия, ставаща, по-късно, хронична, а като такава, не е естествена емоция. Депресията не само води до убийства, но и до много по-големи проблеми, отразяващи се на цялото човечество.
Гняв – също естествено чувство – именно гнева дава възможност да се откажете от нещо, да кажете „не“. Разберете, не е задължително, гневът да оскърбява, не е задължително да причинява вреда. Необходимо е (осъзнайте го), да позволявате на децата, да изливат гнева си, децата ви са разумни и пораствайки, ще имат в живота си нормално отношение към гнева – ще могат да се освобождават много бързо от него. Но, вие им внушавате, че гнева е ЛОШО ЧУВСТВО, интересно, искам да попитам, създавайки тези естествени чувства, съм създал нещо лошо за вас? Хубаво мнение имате, а ми се кълнете в любов! Забранявате на децата да го изпитват, още по-малко, да го проявяват външно. Така, пораствайки, поради постоянните забрани, това чувство е спотаено дълбоко, следователно, се трупа и се превръща в неестествена ЗЛОБА. Така се получават войните и катастрофите във вашия свят, като следствие на злобата.
Завист – колкото и странно да ви изглежда, това е ЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО, Позволяващо на детето да се стреми към нещо, подражавайки на възрастните. Точно това чувство ви кара от ранно детство, да повтаряте това, което не ви се получава от първи опит, това ви кара да се стремите към по-добър резултат, това чувство ви прави упорити в постигането на целите. Казвам ви: да завиждате е нормално и естествено. Деца, на които не е забранявано да завиждат, като възрастни се отнасят спокойно и бързо се избавят от него, защото не го смятат за лошо, и когато завистта може да им навреди, просто не я използват. А забранявайки я на децата, стимулирате РЕВНОСТТА, а това чувство, вече, не е ЕСТЕСТВЕНО. А неестествените чувства ви причиняват много беди.
Накрая, за „Страшното“. СТРАХЪТ е ЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО. Да, приятели мои, той също. Вашите медици и науката е определила вече (и са прави в това), всички деца се раждат само с два страха – страх от падане и страх от крясъци и силни звуци. Всички останали страхове са придобити по-късно, и стават условни рефлекси. Но целта на страха, като естествено чувство, е създаването на предпазливост, предпазвайки тялото и живота, а това е проява на любов към себе си. Но вие втълпявате на децата, че страхът е лош, дори не бива да го допускат, но аз съм го дал като естествен и децата трябва да се научат да го използват, да бъдат мъдри и предпазливи – не го бъркайте със страхливостта, тя е вече неестествено чувство, производно на ТРЕВОГАТА, която се развива при забраняване на страха. Такъв човек не успява да преценява възможностите си в реална ситуация. Нали няма да се перите на препускащия влак, за да му докажете, че не се страхувате от него – това не е липса на страх, а липса на разум, защото, резултатът от такава среща, е много предсказуем. Но тревогата, като НЕЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО, ви кара да убивате, спасявайки се от мнима заплаха, да нанасяте изпреварващ удар, да предизвиквате войни, понякога, само поради такова неестествено чувство.
Сега за ЛЮБОВТА
Любовта е естествено чувство. Вашите предци са я използвали, внасяйки я в детския живот от първите минути. Детето е могло да изразява, да дава и получава любов СВОБОДНО И ЕСТЕСТВЕНО. Нямало е никакви ограничения, условности, забрани – няма как да възникне смущение при изразяване на любов, децата нямат нужда от нищо, защото радостта от получаването и даването на любов, ги прави винаги самодостатъчни. При вас има правила за изразяване на любовта, налагате ограничения и условия, при съставяне на брачни договори. Имате дори ритуали за проява на любов и забрани за проява, по измислени правила. Изхитрили сте се, да контролирате любовта, да я манипулирате, да я сдържате, превръщайки естественото в неестествено. Сдържате децата си в естественото и свободно проявяване на любов, предлагайки и настоявайки, да не се проявява, създавайки неестествено отношение към любовта си. Потискайки постоянно любовта, развивате неестествено чувство – страст за притежаване. Колко беди и нещастия са предизвикали неестествените ви чувства, можете да проследите само в своя живот, дори да е субективно. Така се случва във вашия свят. Научили сте се да потискате много добре естествените си чувства, превръщайки ги в неестествени реакции и рефлекси. Иска ми се да осъзнаете завинаги – всички споменати чувства, са моя дар за вас, най-добрите ви съюзници и помощници. Ако искате – вашите божествени инструменти, заложени по рождение и с тяхна помощ, изкачвате стълбата на познанието, постигайки божествена мъдрост. Тези чувства имат само едно предназначение – да ви помагат, нищо повече. Откажете се от идеята, че са препятствие по пътя ви, и пътят ще се разкрие пред вас. Всичко това, трябва да го предадете на децата си! Такава е задачата ви!
Можете да подлагате на съмнение всякакви текстове, всяка информация – това не е „неправилно“, но винаги съм казвал и ще го повтарям на цялото човечество: ако прочетеното ви подбужда да осъзнаете, кои сте в действителност, като мое творение, разкрива ви, кой съм в действителност, подпомагайки ви да напредвате в познанието на вечната истина, дава ви възможност да си спомните и познаете опитно, какво представлявате като божие подобие, т.е. приемате душата си, е точно това, което създава еволюцията. Разказвам ви банални истини, защото няма други – не казвам на едни – едно, на други – друго. Пътят на всеки е различен, но какво ви води по него, това, че сме едно. Не го забравяйте.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=6

Убеждения

17.06.2017 г.
1) Всичко което съм казвал и повтарям (правя го постоянно) за всички, които могат да ме чуят, защото истината, как ще се промени вашия свят, за всички е една. И се отнася за всички хора, живеещи в разни страни, на разни континенти, с различни вероизповедания, с различно социално положение, защото, „корена“ на проблемите ви е общ за всички. Решавайки го локално, ще ви е много трудно да промените света, затова се обръщам към всички. Това се отнася и до предишните ми послания, ако продължавате да следвате избрания път. Но както съм казвал, ако не съществуваше възможност за промяна, изобщо нямаше да ги има тия послания.
2) За да измените представата си за мен, за да промените политическата и икономическата си система, законите, да спрете насилието, да разпределяте СПРАВЕДЛИВО ресурсите, да спрете войните и да живеете в мир, ще трябва да промените убежденията си, защото, убежденията определят ПОВЕДЕНИЕТО. Дори „автоматичните“ ви реакции са създадени от убежденията – всички видове поведения са основани на убежденията.
3) Затова е необходимо съсредоточаване на обществото ви върху убежденията. Не можете да предизвикате трайни промени, без промяна на убежденията. Точно на този въпрос не сте обръщали дълго време внимание и виждате сега резултата, който ви потриса.
4) Опитвате да промените света (повечето го правят), опитвайки да се съсредоточите върху ПОВЕДЕНИЕТО, мислите, че може да постигнете резултат с козметични промени. Съсредоточавате се върху действията си, а не върху убежденията си. Навярно, не си спомняте, че за да промените ситуацията, трябва да промените мислите, които я предизвикват. Затова, човек постъпва, както мисли и е много трудно, да го накарате да постъпва по друг начин.
5) Практически, е невъзможно да заставите някого нещо, казвайки му „иди и върши“. Трябва да му дадете мотив, причина, за да го направи. А причините винаги са мисловни и са основани на убежденията. Затова, най-продуктивния начин да накарате някого да направи нещо, е да му дадете убеждение, потвърждаващо необходимостта от действието.
6) Спомнете си като пример: много мощно убеждение, с огромен стимул, е убиването в името на бога, че това е мое искане, моя необходимост и извършването, води в рая. Познато ли ви е? Така работят убежденията, но най-често, не в посока към любовта, а в противоположна.
7) При вас се получава много „забавна“ ситуация: докато повечето се опитват да променят света, казвайки на другите, какво трябва да правят, друга част – по-малката – наясно, как се управляват хората, създава промените, внушавайки, в какво да вярват хората. Това се случва постоянно и го усещате на своя гръб, а ефективността им е очевидна.
8) Да, изправени сте пред голям проблем и решението му е само с промяна на убежденията, никога не можете насила да промените някого. След като промените убежденията, поведението се променя само. Мислите си, че това е мит, огледайте се, точно това става постоянно, но малцина се възползват от тези промени. Ще трябва да решите, да носите „по навик“ или все пак, ще променяте света, преминавайки от думи към дела.
9) Да, обществото ви е ориентирано към действията, но те са резултат от убежденията, от мирогледа ви и представата ви за мен. Постоянно опитвате да променяте поведение, както казвате, какво трябва да се прави, но дори да се съгласят с вас, след време, всичко ще тръгне по старому.
10) За промяната на убежденията има два начина: или усъвършенствате съществуващо, или въвеждате ново. Предстои ви да направите първото или второто, иначе всичко си остава същото – само пречите временно. А историята ви е пълна с примери, как хората се връщат към старото – вашата история се повтаря постоянно. Упорито повтаряте едно и също, защото имате едни и същи убеждения, за бога и живота от хилядолетия.
11) В училищата ви, почти във всички култури, в една или друга форма, учат на убеждения. Много често представяте вярванията си като факти, но те си остават ваши илюзии. И нямаше да е зле, ако не водеха до толкова ужасни последствия, ако това, на което учите и вярвате, е реално. Затова обучавате на нещо, което не съществува, но твърдите – така е устроен света. Знам, успокойте се, в повечето случаи, не го правите преднамерено. Нямате представа, че заблуждавате. Защото са ви учили така, внушили са ви, че е истина. Получава се като в свещеното писание: „и греховете на бащите се стоварват върху децата, до седмо коляно“.
12) В някои от училищата ви, особено в религиозните, още от ранно детство, внушават да се гледа на света през призмата на религиозните доктрини и културни предразсъдъци, като по този начин създавате много негативно поведение, резултат от много погрешни вярвания. Затова, нека да разгледаме, какви са последствията в живота ви.
13) Учите децата си да вярват в гневния бог, следствие на което, правите поведението им безпощадно. Учите децата си, че съществува грях и създавате вина. Учите, че бог е наказващ, стимулирайки отмъстителността. А след това, ги пращате да се сражават с „демоните“ които сами създавате. Дори не забелязвате, как борците за „божията истина“ се превръщат във воюващи радикални групи. Когато ги пращате на война, им внушавате, че се сражават за „истината“, за висша цел, казвате, че бог е с вас. Какво могат да правят децата ви? Но ако не се опомните, те ще ви съкрушат, в крайна сметка.
14) Да, трябва да промените вярванията на младите, но това е възможно само, ако промените убежденията на тези, които ги учат, а това сте всички вие. Знаете, че децата ви не учат само в училище, а всеки миг от живота, наблюдавайки вашето собствено поведение, подражавайки ви, живеят вашия живот. Съобразявате ли – учите децата си на своя собствен живот. Спомняте ли си, споменавал съм: всичко, което мислите, казвате, правите, обучава другите. Затова е напразна надеждата ви, че децата ви си нямат представа, за какво мислите, какво говорите, не виждат, как постъпвате – а напразно!
15) Вашите деца се стремят да опознаят живота и преобладаващо го правят, наблюдавайки. И интуитивно го разбират и знаят. Ето, защо забелязват всичко. Мислите си, че можете да ги заблудите? Помислете още веднъж, аз лично, се съмнявам. Те виждат страха, лицемерието, виждат гнева. Виждат, че говорите едно, а правите друго. И ще ви подшушна, в повечето случаи, знаят, за какво мислите.
16) И затова е необходимо да промените убежденията си, за да се променят и на децата. Ако не го направите, ще сте свидетели, как децата ви правят ужасни неща, но не обвинявайте за това другите. Затова е необходима промяна на мирогледа ви, а за целта, е необходима промяна на убежденията.
17) Нима не разбирате, че децата ви просто ви подражават. Най-често, се имитирате едни други – виждате „правилото на огледалото“. Вашите убеждения за бога, за живота, са непълни и точно тези непълни знания предавате на децата си, поколение след поколения, подготвяйки сегашната политическа, икономическа, социална и духовна криза.
18) И затова твърдя: Все още имате шанс, хора! Ако сме максимално точни, не просто шанс, имате божие подобие, имате щастливо предназначение. А използвайки силата, даровете и славата, които ви давам, ще го осъществите. НО, както винаги, избора е ваш – ако не използвате силата, ако отблъснете чудото, каквото сте, ако се откажете от даровете ми, няма да изпълните предназначението си. Вие решавате, дали да чакате някой друг да го направи – вие разполагате с всичко необходимо, за да се справите сами. Никой няма право, да се меси в делата ви, престанете да вярвате на тези приказки. Вие сте божие подобие, нямате дори нужда от помощта на бога, за която повтаряте постоянно.
19) Да, задачата е сложна, трудно ще се справите, но аз съм ви създал така, че много трудно не успявате да постигнете целта си. Затова и даровете ми са необичайни – правят го невъзможен, имам предвид неуспеха. Погледнете, какво вече сте успели, въпреки всички препятствия, съществувате като човечество, дори имате съзнание. Въпреки проблемите, сте опознали доста вашия свят.
20) Въпреки всички препятствия, самосъзнанието ви се е развило до ниво, надвишаващо самите вас – появили са се култура, изкуство, наука, философия и духовни учения, които отразяват по-широкия смисъл на човешкия живот. Всичко това са вашите постижения, те са ВАЖНИ. Ще ви разкрия секрет: много, много малка част от всички жизнени форми във Вселената, са успели да постигнат вашето.
21) Не се учудвайте. Така е. Нека да разгледаме живота ви. Мнозина са станали трудолюбиви, активни, грижливи, състрадателни и обичащи. Научили сте се, да бъдете внимателни към чувствата на другите и сте настроени решително, да разширявате познанията си, за да създадете ярко и светло бъдеще. Повярвайте (усещате го интуитивно) – добрите хора са много повече, отколкото ви се струва, проблема е само, че ви управляват хора, внушаващи чужди УБЕЖДЕНИЯ.
22) Повярвайте, постиженията ви са великолепни. Но, това е само НАЧАЛОТО, какво ли ще измислите още? Казвам ви: вие, земните хора, сте способни да постигнете невероятни висоти, за които дори е сте мечтали. Дори сега, на прага на Златния век, в началото на хилядолетието, през което ще постигнете такъв разцвет, който не можете да си въобразите. Този Златен век е бъдещия ви дар. Остава само да го приемете. Това е съдбата ви!
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=7
Превод: Йосиф Йоргов

Новото съзнание

Новото съзнание

05.06.2017 г.

1) Днес ще преминем към главната тема в беседата ни. Възпитанието на децата в нов мироглед, такъв, който трябва да бъде винаги. В разсъжденията и в общуването помежду си, се връщате често към тази тема – КАК СЕ ВЪЗПИТАВАТ ДЕЦА. На тази главна тема ще посветим повече време, но си струва.
2) Днес ще вникнем в най-големия въпрос в планетарен мащаб, защото няма по-голям въпрос от детското възпитание. Разбира се, ако се замислите, наред ли е всичко по този въпрос, ще се убедите, че всичко е относително. Но при вас не се получава.
3) Моля да ме разберете – не казвам, какво е „правилно“, и какво „неправилно“, имам предвид ефективността в сферата на детското възпитание. Цялата ви беда произлиза от неяснотата за ролята, целта и назначението на образованието, да не говорим, за по-добрата организация на образователната система.
4) При вас е прието, ролята, целта и функцията на образованието, да е насаждане на знания, т.е. обучението като система за получаване на знания. И за знания смятате натрупаното в семейството, в рода, в държавата и народа. Но, всичко това е много далеч от образованието (имам предвид знанията). Образованието е пряко свързано с мъдростта, защото мъдростта е прилагането на знанията.
5) Постоянно се „стараете“ да давате знания на децата, а не бива да се стараете, а просто да го правите, като не пренебрегвате мъдростта, както и знанията да са за сметка на мъдростта. Това погубва образованието и съм принуден да констатирам, че точно това се случва при вас. Целият проблем произлиза от това, че учите децата, какво да мислят, вместо, как да мислят.
6) В училищата и другите учебни заведения, давате всичко, което си въобразявате, че трябва да знаят, като го представяте за истина. Но, когато предлагате мъдрост, не давате готова истина, а как да намерят своята собствена. Точно в това е мъдростта.
7) А сега ГЛАВНОТО. Разбира се, това не означава, че не бива да има предаване на знания от поколение на поколение – необходим е минимален обем, но колкото се може по-малко. И нямам предвид, че колкото е по-малко, е по-добре. Децата ви ще го разберат и ще постигат всичко сами. Те все още помнят: знанието може да се забрави, загуби, но мъдростта – никога.
8) Необходимо е да смените ПРИОРИТЕТИТЕ. Няма да ви кажа нищо ново с твърдението, че в учебните ви заведения се занимават само с внушаване на знания, а на мъдростта се заделя нищожно малко място. Не ви ли се струва, че произнасяйки и осъзнавайки думата „мъдрост“, ви прави асоциации с думи като „самостоятелност“, „отговорност“. Как може да отгледате ТВОРЕЦ, орязвайки и ограничавайки жизнената мъдрост за БОГА? Ще кажете, че напоследък, и така децата са „прекалено“ самостоятелни, но се замислете, на какво се основава преценката ви „прекалено“.
9) Всичко съществуващо като образователна система е измислено, за да закрепи съществуващия начин на живот, нищо повече. В основата, и ще се съгласите с мен, е заложено развитие на паметта, а не на способностите им. Учите децата си, да запомнят факти, исторически събития, измислици и митове, създадени от самите вас, а не ги учите на способността да намират и създават своя истина.
10) По този начин, лъжете себе си и децата. А така продължава не едно хилядолетие, а резултатите виждате всеки ден. Във всеки учебник по история ще намерите потвърждение на думите ми. Историята ви е написана тенденциозно, децата да виждат света по определен начин и не си го представяте по друг начин. Като всички. Може да запитате, как може да се промени? И отговарям: не можете да разкажете на децата си историята, вашето минало, докато не ви видят истинските, какви сте в действителност. Предлагам ви помощта си. Нека да го направим заедно, нали сме едно цяло!
Възпитание на децата
1) Няма да ви кажа, кой знае каква истина, ако кажа, че историята ви се пише, основана на възгледите на много малка част от обществото, но при това, не вземате предвид историята на някои националности, народи и слоеве от обществото, което прави достоверността на историята ви почти нулева, но затова пък, нараства многократно манипулацията. Практически, на всяка страница от историята ви. Но главното е, съзнателно не искате, децата ви да са наясно, как сте оправдавали случващото се, според собствената ви гледна точка. А това е печално, защото виждате резултата.
2) Трябва да сте наясно, че историята трябва да е действителната история – точен и подробен анализ на действително случилото се. А при вас, където и да погледнеш, историята е заменена с политиката. Разберете, политиката никога не е свързана със случилото се в действителност. Политиката е винаги нечия гледна точка за случилото се, а ако се има предвид, че историята ви се пише предимно от „победителите“, не е трудно да си представите, какво, в действителност, предлагате на децата си да вярват. Запомнете и осъзнайте, като истина – ИСТОРИЯТА ОПИСВА ФАКТИ, а политиката само осъжда.
3) Ще ви направя сравнение на историята (каквато трябва да бъде) и политиката, а вие ще определите с душата си, как е в действителност. Историята трябва да „разобличава“, т.е. да посочва реалното, а вие имате политическа история, която крие истината и разкрива събитията едностранно, според удобната гледна точка. За политиците, правдиво написана история е като „присъда“ за политическите им амбиции.
4) Помислете сами, ако научите децата си да мислят критически, какво биха ви казали, след като проучат историята и съпоставяйки фактите. Меко казано, децата ви ще заявят, че сте се заблуждавали доста. Но нали вие не можете да допуснете такова нещо, да дойте наум в детските глави. Не искате, децата ви да знаят и разбират основните факти от историята ви, а искате да имат вашето разбиране за нещата.
5) Повечето от вас, не искат децата ви, да са наясно с основни неща от живота. Никога няма да се съгласите, да разкриете някои неща и да оставите децата да преценяват сами. Без да ги питате, решавате, че не са готови сами да решават и затова сте решили да цензурирате, какво е хубавото за тях.
6) Колкото и да е печално за старото поколение, което си въобразява, че разказва всичко, както е било в действителност преди 20 или 50 години, им се струва, че живота е бил по-добър. Да, действително, по-лесно запомняте доброто и забравяте лошото, това е нормално, но не се заблуждавайте, мислете критически, понякога е много полезно да не го забравяте, а не да помните това, което искат другите.
7) Като жив пример, за който знаят и помнят повечето сега. Едни хора са хвърлили на други атомна бомба – имам предвид Хирошима и Нагасаки. По този начин, сте поставили началото на ядрената заплашителна политика, като сте унищожили за миг стотици хиляди невинни хора и светът ви е станал заложник на АТОМА. Но вие твърдите, че тогава се е живеело по-добре. За кого е било по-добре? Питам ви, аз, вашият създател? В действителност, опитвате да забравите. Може да разказвате, че тогава е било необходимо и аргументите да изглеждат убедително. Но цялата работа е там, че не допускате в образователната система критическо мислене, и не само за тези факти, но и за много други. Практически, винаги приемате версията на „победителя“, и не разглеждате, кой, кого и с каква цел е победил, приемайки единствено факта на победата.
8) Цялата нищожност на образователната ви система е, че не допускате младото поколение да си прави свои изводи за историческите факти. Искате и го натрапвате, децата ви да имат същите изводи като вас, като така ги обричате да повтарят собствените ви грешки, основани на умозаключения, далечни от истината.
9) И съгласете се – вашият свят е станал неуправляем. Но е неуправляем, не защото не може да се научи, а защото не му позволявате, да се учи. Кажете, в колко училища и институти учат, че любовта е всичко, къде преподават безкористната любов? Много ли са? Не, само единици и затова светът ви е такъв, благодарение на всички вас.
10) Как е могло да се случи, че не позволявате на децата си, да се радват сами на себе си, на самото си сътворение? Как се е получило така, че не са наясно, не им позволявате да научат, че са, преди всичко, духовни същества в тяло? Но най-главното – самите вие сте престанали да възприемате децата си като души в тяло.
11) Долавям зова на душите ви, плача на сърцето ви и ще помогна. Можем да променим образователната ви система. Ще създадем общество, в което, всяко раждане на дете е щастие за всички и всички се грижат за всички деца и майки – невъзможно е по друг начин!
12) Ще създадем общество, в което историята не се изкривява от „силните на деня“. В такова общество, грешките се признават открито и никога не се повтарят. Защото, допуснати веднъж, на всички става ясно, доколко са вредни.
13) Ще създадем общество, в което учат на критическо мислене, как се решават проблемите и на необходимите жизнени навици, а не механично зазубряне на факти: „Кой, къде отишъл, с кого се срещнал и при това, не стигнали до споразумение“, защото, ако имаше споразумение, нещо щеше да се промени, а досегашното, е бягане в кръг. И дори провалени действия, се изучават внимателно, а не ги приемат на „юнашко доверие“. Ще можем, защото, вашите желания и избори са приети от мен и заедно, ще започнем да променяме образователната система. Аз ще напомням и давам знания, а вие ще ги претворявате в живота. Като пример, познавайки групата ви, искам да напомня, как е възпитавала децата си АНАСТАСИЯ, за това е писал Владимир Мегре. Не бива да се хвърляте в крайности, а последователно, целеустремено да променим този свят.
Образование
1) Разбирам, че голяма част от казаното, е тъжно за осъзнаване, но докато не го допуснете в себе си, няма как да стигнете до друго разбиране. Необходимо е, чрез преоценка на ценностите и фактите, да направите «ревизия» на съзнанието си. Това се получава чрез страдание и осъзнаването за пропуснатата възможност – това е нормално – ако не го преживеете чувствено, ако не го приемете и не решите, че повече не ви е нужно, не може да започнете отначало.
2) Но трябва да се продължава. Нека, като приемане и осъзнаване на новия подход към образованието, да разгледаме, как би трябвало да протече обсъждането на някакъв исторически факт в училище, в което образованието е на принципа „мъдро познание“. Първо, учителя описва историческия факт напълно, т.е. описва реалните събития без интерпретации и украси. Нещо повече, обезателно трябва да се изложат и всички факти, предшестващи събитието! Учителите трябва да издирят и предоставят на учениците мненията, на колкото се може повече историци от «разни» страни, описващи събитието «до» и «после», а не да се представя само едностранно виждане. НИКОГА.
3) Излагайки всички факти, учителя не настоява да се запомнят, а въпреки «вашата» логика, ще настояват да се усъмнят в изложените факти. С представянето на всичко възможно по събитието, задават на учениците главният въпрос: Какви изводи/мъдрост може да се извлече от всичко това?
4) Обсъждайки събитието, учителите наблягат на един-единствен въпрос: имало ли е шанс, ситуацията да се реши по друг начин, давайки възможност на всеки ученик да изкаже свое мнение. Можете да кажете, че е много лесно, оглеждайки се назад, да решават и дават съвети. Но питам: А защо не се оглеждате, защо не си вадите изводи от миналото, защо повтаряте едно и също? Нима такава необходимост възниква едва сега? Ще ви кажа, защо не сте го правили. Не можете да допуснете, децата ви да се отнасят критично към постъпките ви.
5) Нека да бъдем честни – те няма да се съгласят и на вас ви е ясно, да се създава противоречие със «стройната» ви система за будалкане. Не можете да го допуснете, че може да плъзне навсякъде и, «не дай БОГ», започнат протести. Децата ви го правят, само за да привлекат вниманието ви, да ви накарат да го проумеете.
6) Във всички времена, и когато вие сте били млади, сте крещели на възрастните, че има и по-добри варианти от използваните традиционно. Но нито вас са ви чували, нито вие чувате, а и нямате желание. Дори в кошмар не можете да си представите, че може да предложите на децата си, да разглеждат критично нещо, което представяте като истина.
7) Предлагате им да се задоволят, с каквото има и никаква критика не се допуска. Предлагате само, всичко да се приема на юнашко доверие, защото твърдите, че сте постъпили правилно. Така учите децата си, защото са ви учили така. Огледайте се – виждате навсякъде резултатите от образувателната ви система – какво още трябва да се случи, за да стигнете до извода, че сте сгрешили в избора, как, и на какво да учите децата.
8) Вашите деца и младежи, действително, разрушават начина ви на живот. Младото поколение винаги се стреми към това, а цялата ви беда е (на възрастните), че не ги въодушевявате, а им забранявате. Младежта ви настоява, да не погубвате Природата, а вие продължавате да го правите. Молят, да не правите разни експерименти, които разрушават земната атмосфера и погубват озоновия слой, но вие продължавате да го правите. Настояват, да не експлоатирате детски труд, а вие го правите.
9) Бъдете пределно честни към себе си и признайте, че не младежта ви облага с данъци, изсмукващи всичките ви възможности, а след това ги използват за закупуване на смъртоносно оръжие. Молят ви, да престанете, защото са наясно, че потърпевшите са те. Молят ви да нахраните гладните и бездомните, а не да изхвърляте хранителните продукти.
10) Не младите използват политика с измами и манипулации, а вие. Не младите са създали сегашната ценностна система: прав е силния. Молят да не го правите, да не решавате въпросите с насилие, както го прави «цивилизованото» ви общество, с което се гордеят мнозина.
11) И ако, както се случва най-често в живота ви, не обърнете внимание на младежките стремежи, не се замислите, младежта ще избере по-малката злина и ще стане като вас.
12) Вашата младеж става като вас, но ако ги намирате за ожесточени, това е, защото вие сте такива. Ако са станали «интересчии», това е, защото вие сте такива. Защо се учудвате, че младежта ви прави безумства, нали от вас гледа. Единствената разлика е, че младежта го прави открито, а вие го прикривате и си въобразявате, че никой не се досеща. Грешите. Младежта вижда всичко. Нищо не може да скриете, наясно са с лицемерието ви и опитват да променят нещо.
13) Но след доста неуспешни опити, стигат до извода, че не им остава друго, освен да ви подражават. Да, те не са прави с това си решение, но вие не ги учите на друго – категорично им забранявате, да ви критикуват и анализират постъпките ви. Вие ги учите, да не подлагат на съмнение всичко, което правите. Учите ги само да запомнят. Мога само да ви кажа: каквото ЗАПОМНЯШ, това УВЕКОВЕЧАВАШ.
14) От всичко това произлиза вечния ви въпрос: А какво може да се направи? Преди всичко, общувайте с тях като с души – децата ви са също като вас, души във физическо тяло. Ще ви кажа: за душата е трудно да го направи, да привикне. Душата усеща ограничеността си и затвора в тялото. И ако прекалявате с ограничаването, на и без това ограничените души, може да започнат протести. Чуйте стона на душите им, дайте на децата си толкова «НЕОГРАНИЧЕНОСТ», колкото можете.
Разбирам, че ви е трудно да четете тези редове, но няма как да промените по друг начин мирогледа си и ще продължите по старому.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1907208
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/2-948
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3-552

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Има една възраст, в която децата стават срамежливи и това е нормална част от развитието им – те са фурии вкъщи и с „цип на устата“ навън. Спокойно, този период се израства в първите години.
Срамежливото дете има вероятност да се превърне в бъдещ интроверт, а причините за това поведение може да са различни. Понякога проблемът е в семейството ви – ако често с партньора или друг член на домакинството повишавате глас, това може да е проблем за детето и то да промени поведението си, като стане неочаквано затворено. Когато майката или бащата отсъстват по-често или по-дълго от вкъщи, това също може да разтревожи детето и то да го покаже чрез това си поведение. От друга страна родители, които са „хеликоптери“, т.е. следят на всяка крачка детето си, също може да го накарат да „млъкне“ и да се затвори.
Деца, които са единствени в семейството, често пъти имат по-малко социален опит от тези, в по-широки семейства, където се научаваш по-лесно да влезеш в разговор и игра. Във възрастта около 4 години детето вече може да е събрало своя опит за „несправяне“ и затова да го е страх да влиза в общуване с другите. Това може да бъде преодоляно, ако си дадете време и положите усилия.
Като начало може да започнете с четене на подходяща книга, каквато е „Сам в гората“ (Изд. „Вакон“) . Сам е таралежче, което няма приятели – нещо, което вашето дете ще разбере – и през историята на малкото животинче може да открие какво да направи. Предназначена за деца 3-6 години, под формата на приказка с приятни за детското въображение илюстрации, книгата спокойно показва, че да си сам е състояние, което може да се промени.
Допълнителната стойност е, че четейки я с детето си, вие също участвате в подкрепата му да открие начин да се справи. Избягвайте екзалтирани изречения като: „Ето, той си намери приятели!“ или „Не е трудно!“. Не очаквате да стане чудо с детето ви и на следващата вечер да го намерите в двора на детската градина, заобиколено от деца. Дайте му време, не му набутвайте книгата, а ако то поиска отново да я прочетете заедно, това би било добър знак. Четенето на книги преди заспиване е един от сигурните начини то да прояви интерес към литературата, но не само – това е сигурен начин за допълване на връзката помежду ви (на тези, които използват мобилни телефони за приспиване на децата – недейте, това е удобен, но не е добър начин за приспиване – нито на възрастни, нито на деца).
Друго, което може да направите е, да окуражавате и хвалите детето си за конкретни негови постижения. В известен период се наблюдавайте и открийте колко често го критикувате (тук включвам и „ти пак не…“, „кога най-накрая ще…“ и т.н.) и се фокусирайте върху това с какво То Е. Много от децата с такова поведение споделят, че се чувстват физически грозни или непривлекателни, глупави или малко интелигентни или че другите няма да оценят техните интереси, т.е. мислят, че не са забавни. Дали те са такива според вас, няма общо с тяхното самовъзприятие, а с това получавате ключ върху какво да обърнете внимание – ето няколко реплики за „задния ви джоб“ – „имаш красиви очи“; „мислиш бързо“ или „хей, ти помниш много добре!“.
Когато не е оценено за онова, с което се справя, то понякога спира да се опитва, а да можеш да се оценяваш сам е част от самооценката – и затова подчертавам, че е добре да го хвалите не „по принцип“, а за конкретни постижения. Дори да ви се струват малки – няма да се „възгордее“, но ще знае, че е добро в нещо. Малките постижения и стъпки са големи постижения в посока детето ви да направи каквото и да било различно от общоприетото. Спомагайки за процеса на развиване на увереност, детето ще преодолее естествената си тревожност, няма да я разгърне и с времето ще намали самокритичността си. Да, вашето малко дете може да е вече самокритично, особено ако и вие имате високи стандарти.
Избягвайте етикета „срамежлив/а“, защото детето може да си свикне с него и да приеме, че не може да се промени. Затова и сериозното предизвикателство пред вас е да не се държите като родител на срамежливо дете, а именно – оставете го до вас (без телефон или таблет в него) и не обяснявайте колко е срамежливо, а водете разговор с другите възрастни, оставете да свикне с новата обстановка и не го насилвайте да играе.
Да приемете обаче срамежливостта като предизвикателство и да му помогнете да я преодолее, е важно. Затова му показвайте социални умения – тук включваме говоренето с познати хора на улицата, децата учат през имитация, обяснявайте му очевидни за вас действия – „Сега този човек отива и казва „Здравей“, а другият му отговаря, после двамата ще си поговорят и ще се разделят“. Съдействайте на децата да разбират емоционалния си живот и да успеят да го различат. В последно време в големите градове се предлагат различни форми на занимания, комбиниращи психология и физическа активност – като психомоториката, които са полезни в такива процеси. Но, разбира се, ако всичко това не даде ефект или детето ви е екстремно срамежливо, бих ви насърчила да се срещнете с детски психотерапевт.
Детелина Стаменова
https://woman.bg/mama-i-dete/kak-da-pomognem-na-deteto-si-ako-e-tvurde-sramezhlivo.63643.html

Семейство образова двете си деца у дома и извън системата

Семейство образова двете си деца у дома и извън системата
Интервю на Лора Търколева и Лъчезар Вълев с Джеймс Илиянов и Даниела Маринова

Какви познания за себе си и света можеш да достигнеш, ако никога не си ходил на училище?
27-годишния Джеймс Илиянов и сестра му Меделин, която е на 21, са учили само и единствено вкъщи. Преподавали са им родителите им. Семейството вярва, че решението да бойкотират образователната система им е донесло повече ползи, отколкото негативи.
„Училището не дава нищо кой знае какво повече от това, което вкъщи може да се даде, ако имаш желание да го дадеш“, казва Даниела Маринова, майка на двете деца, които е обучавала у дома и не са ходили на училище.
Даниела не отрича изцяло институцията училище, но смята, че има нужда от смяна на формата. По думите й, в училище се губи много време и образователната система трябва да е моделирана така, че навреме да започва да поощрява силните страни на децата и да не ги натоварва с онова, в което не са толкова добри.
„Да могат да видят и да усетят това дете в каква посока се движи. Ако не му върви в математиката, ами няма смисъл. Трябва да има някакви основни познания. Аз съм учила 11 години математика, въпреки че никога не ме е интересувала. Колко години през тия, на 54 скоро ще стана, ми се е налагало да вадя корен квадратен или да търся хипотенуза на нещо си? Николко.“
Когато Джими бил на шест, тръгнал за няколко дни на училище, след това започнали да го обучават у дома. Скитали „хипарски „насам-натам“, а Джими възприемал като приятели родителите си, нямал други приятели.
Когато била малка, Даниела не обичала да ходи на училище и да става рано, а да чете задължителната книга „Овчарчето Калитко“ за нея било кошмар, сподели тя в предаването „Изотопия“.
Докато била бременна с Джими, живеели в хижа „Трескавец“, където съпругът й бил управител. Джеймс е кръстен на Джим Морисън, а Меделин е име на героиня от рок опера по разказ на Едгар Алън По. Името меделин го избрал Джими. Той възприема музиката като обхват от емоции, който да го направи добър човек.
Четял много и непрестанно, а от малък записвал сънищата си, рисувал и драскал постоянно „разни неща“. На четири вече четял перфектно. Помни, че майка му го обучавала по математика, история, география, а приносът на баща му бил в по-абстрактните дисциплини. „Той ме запознаваше с всякакви философи, също така цялата естетика съм изградил от него“.
Тъй като Джими е обучаван изцяло извън системата и няма никакви документи за завършено под някаква форма и степен образование, днес той не може да има например шофьорска книжка. Работи като компютърен график. Споделя, че в тази област в България „каквато и диплома да изкараш, няма да ти е много от полза“.
И досега е убеден, че „училището насажда безброй безполезни знания, които се забравят след пет минути или след минаването на изпита“.
„Всяко знание си е поотделно. 2+2=4 и няма нищо общо с това, че Христофор Колумб е открил Америка. И с това, че Земята се върти около Слънцето. По този начин се преподава. 2+2=4. Точка. В една кутийка заградено в мозъка ти, складирано и нищо общо с нищо друго.“
Признава, че през годините е учил „доста разпокъсано“, но е събрал „ужасно много знания“. Определя системата, по която е обучаван у дома, като „много еклектична“. Обяснява го така: „В един момент дори да съм забравил, че 2+2=4, аз имам всички връзки към това, за да си създам наново това логическо умопостроение. Защото виждам основата на нещата. Канавацата, един вид, на света.“
През последните години Джими се интересува от архитектура, фотография и 3D технологии. Харесва му да открива нови образи и предизвикателства в изкуството. Дори във видеоигрите вижда такива, които са достигнали до формата на изкуство.
http://bnr.bg/post/101151554

Експеримент за разделено обучение

В Бийският експеримент за разделено обучение на децата са получени зашеметяващи резултати

Интересен експеримент решили да проведат в бийското училище №20. Тук създали отделни класове за момичета и момчета, разбира се, със съгласието на родителите. Вече втора година, децата учат по този начин, а самият експеримент дал неочаквани резултати.
Причина за разделението на децата са няколко (на тях обърнали внимание преподавателите): в общите класове, момичетата ставали по-авторитарни, по-лесно вземали инициативата, започнали да участват първи в „разправиите“. При това, момчетата обикновено, оставали в сянка, посочват в училището.
„В разделните класове не се държат толкова агресивно – няма съперничество: дори на такава възраст, присъствието на жени, нажежава ситуацията. Няма пред кого да се изхвърлят. При момичетата, напротив, появило се съпреживяване. Когато някоя има проблеми, всички заедно я утешават. В смесените класове, такова не се наблюдава. Амазонките в живота са предостатъчно. Стараем се да възпитаме в момичетата женственост, а в момчетата – сила и отговорност“, – казва педагог.
Променила се и успеваемостта на децата. В разделените класове се появили повече много добри и отличници. Повишило се участието в уроците. За сравнение, в смесените класове, обикновено, около 40% са активните деца, сега има 100% участие във всеки клас.
„Преди имаше много добри шест момчета в класа, а сега са 17“, – казва в беседа с „КП на Алтай“ директорката на училището Елена Вербицкас.
Секретът на добрата успеваемост е и в особеностите на обучението. За момчетата и момичетата се подбират задачите, които им са най-интересни: момичетата обичат подробностите, например, урока се състои в обсъждане дрехите на мама, когато тръгне за театър или като илюстрация се използват цветя и украшения. За момчетата, напротив – топки, роботи, машинки.
„Момчетата са по-сдържани, не обичат да работят по двойки, те са лидери, обичат да измислят решения самостоятелно. За момчетата е по-лесно да се включат в урока, но и по-бързо губят интерес. Момичетата набират обороти по-бавно, но после не можеш да ги спреш“, – смята педагога.
Основният преподавателски състав, както и по цялата страна, са жени, но физкултурата, трудовото, информатиката за момчета се водят от мъже.
Планира се в това училище, децата да учат разделно до 8 клас, след което следва специализация, и вече не ги делят по полов, а по предметен принцип. Психолозите подкрепят тази идея.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/v_bijske_ehksperiment_po_razdelnomu_obucheniju_detej_dal_oshelomljajushhie_rezultaty/2019-07-16-72566

Приказка за крилата

Приказка за крилата

– Мамо! Мамо! Виж! Какво пърха на гърба ми? – дотичала малката. Очите ѝ били огромни, пълни удивление и възхищение едновременно.
– А, това са крила, – уморено отговорила майката.
– Наистина? – зарадвала се малката. – Ще мога ли да летя?
– Може би. Трябва първо да пораснеш.
***
– Мамо! Искам да се уча в художествено училище! – малката пърхала и обикаляла около майката.
– Добре, – отговорила майката, вадейки две малки вериги, – нека първо да завършиш началното училище, а после ще видим. Дай ми крачетата си, – и завързала по една верига на всяко краче.
– Ой, но с тях е трудно да се лети, – огорчила се малката.
– Нищо. Иди да играеш на улицата.
– Мамо! А може ли да посещавам танцов кръжок? В училище днес имаше обявление.
– Добре, – майката измъкнала две малки гири, – нека първо си намеря нова работа, за да ти плащам „прищявките“. А засега учи необходимото за живота. Математика, например. А за танци и рисуване може и после да се мисли. Давай си краката, – и завързала на всеки крак по гира.
– Мамо, но така няма да мога да летя изобщо! И математиката не ми харесва, – разстроила се малката.
– Нищо страшно. Много ли в училището ви летят?
– Не, – тихо отговорила малката, – виждала съм само две момчета и три момичета. Те нямат, нито вериги, нито гири, като всички. Само едното момиче има въженце на краката.
– Навярно, родителите им ги възпитават неправилно, – заявила майката. – Така и ще пърхат цял живот.
– Мамо, но аз също искам да летя, – несигурно казала малката.
– Ела тук, – майката извадила още две тежести, – давай си краката.
– Какво е това?
– Това е „товара на отговорността“, който трябва да носиш, – обяснила майката, привързвайки допълнителните тежести, – а това, – завързвайки на другия крак, – е „товара на общественото мнение“. Много необходимо нещо. Без него ще си прекалено ярка.
– Мамо, – тихо запитала малката с наведена глава, – а ако не искам?
– Какво не искаш?
– Не искам да нося всичко това, пречи ми. Много ми пречи.
– Нищо. Така трябва. Така правят всички.
– А, ако не правя като всички?
– А, ако не си като всички, ще пърхаш цял живот и всички ще те сочат с пръст.
– Защо?
– Заради тях, – и майката посочила двете тежести на детските крачета. – Моите не ги свалям, – леко тропнала с крак и веригите ѝ глухо звъннали. – И ти ще ги носиш. Край на разговора.
***
– Мамо! Мамо! Гледай, какво имам на гърба? – малката радостно припърхала при майка си.
– О! Това са крилата ти, скъпа моя, – усмихнала се майката.
– Чудесно! Означава ли това, че ще летя?
Майката не отговорила.
– А къде са твоите? – попитала дъщерята, надничайки към майчиния гръб. Там нямало крила. Само под домашната тениска се надигали две малки изпъкналости. Детето неосъзнато посегнало да провери, действително ли няма крила, но майката се дръпнала.
Жена се вгледала внимателно в дъщеря си. Колко подобна история. Тъжно навела очи.
– Ой, мамо, а какви са тези тежки неща на краката ти? – малката проследила погледа на майка си. – Аз също ли ще имам такива? – Доста изплашено попитала тя и вперила в майка си големи кафяви очи, с мек чаен оттенък, по детски чисти, ярки и все още пълни с надежда.
Нещо проболо майката в гърдите. Някога и тя имала такива.
Жената мълчаливо станала и отворила голям старинен шкаф, отворила горното чекмедже и извадила от там две тежки вериги. В чекмеджето лежали още гири и двете най-важни тежести – всичко, което останало от майка ѝ. Всичко това трябвало да остане за малката.
– Мамо, това за мен ли е? – досетила се тя, а в очите ѝ се появил ужас.
Жената стиснала здраво веригите в ръце. Длъжна е да ги предаде на дъщеря си, както го направила майка ѝ, а на нея ги дала бабата. Така било от поколение в поколение.
Задължение, неизвестно от къде появило се и неясно, защо толкова здраво се утвърдило. Веригите на реалността. Така ги наричали в семейството, както разбрала по-късно. А сега е нейна отговорността. Трябва да продължи традицията. Протегнала ръка към малката.
– Давай първо ти. – Майката замлъкнала, в гърлото ѝ заседнала буца. Това не са нейните думи. Тя не иска да ги произнася. Казва ги майка ѝ. Казва ги, защото така трябва. Но на кого трябва? А сега трябва да ги каже на дъщеря си. Защо?
– Какво първо аз? – нетърпеливо попитала малката.
– Давай, първо полети просто.
– Наистина? – зарадвала се малката.
– Да, – усмихнала се майката, – а когато поискаш да рисуваш или да танцуваш, обезателно ще ти помогна.
– Благодаря ти, майчице! – малката се хвърлила на майчината шия. – Ти си най-добрата! – И излетяла да играе на улицата.
Жената гледала дълго след малката. На душата ѝ, неясно защо, ѝ станало толкова светло, а по тялото ѝ се разтекла невероятна лекота. Странно. Не могла да си спомни, от кога не е изпитвала нещо подобно. Гърбът рязко и силно я засърбял, а след това че чуло познатото пърхане.
Жената погледнала към пода. Носела се във въздуха… Реела се във въздуха, а на пода, като мъртъв товар, лежали веригите ѝ.
Лиа Сатова
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7449

Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

1. „Не пий студена вода, ще те заболи гърлото“. – Гърлото боли не от студена вода, а от неизказани емоции/мисли. Ако не затваряте устата на детето, когато говори, крещи, плаче, а също не го ругаете за думите му, за емоциите и изразяването им, тогава гърло няма да го боли.
2. „Не си играй с храната“ – Децата не умеят да се отнасят пренебрежително. Те изучават света и физическите свойства на предметите, в това число и на храната.
3. „Не гледай от толкова близко, ще си развалиш очите“ – Какво означава „развалиш“? Зрението се влошава (става късогледо), когато се формират неприятни асоциации с бъдещето. Например, когато възрастен каже грубо: „като пораснеш – ще разбереш“, „като голям, ще оцениш, колко трудно се живее/заработва и т.н.“ Зрението става късогледо, когато човек отказва да вижда детайлите, също следствие забрани. Децата също обичат да разглеждат всичко в подробности, да пипат в това число и на улицата, а възрастните ги дърпат, карат се, искат да не се занимават, да не чоплят. Родителите всякак измъкват децата от микросвета във възрастния скучен живот.
4. „Стига глупости/глезотии/бесня“. – От къде на къде? Кога да прави глупости, освен в детството си? Ако в детството си не се набеснее както трябва, по-късно желанието да „се прави на клоун“ ще се проявява във възрастния живот в най-странни форми и образи на фона на общата сериозност на човека. И ще се съпровожда с вътрешна неудовлетвореност.
5. „Как може да казваш такива неща! Как не те е срам?!“ – Много странни неща за детето – срам у чувство за вина. Възрастния така прехвърля отговорността си за своето състояние, за своето ниво на съзнание, своя начин на възпитание. И след това детето живее с този чужд товар, боледува, страда, става нещастно, озлобено на целия свят, започва да прави пакости, да вреди.
6. „Стига си ревало! Успокой се!“ – Все едно е да кажете: „Стига си чистило душата си, стискай вътрешната си болка в себе си и живей с нея, направи се, че не ти е болно, излъжи себе си“. Не изплаканата болка винаги се натрупва и прави детето зло и безчувствено.
7. „Ще паднеш, ще се удариш, ще те боли“. – Ако така се говори на детето, така и ще бъде. Тези думи не са предупреждения, а факти, които се програмират в съзнанието му. Вместо тях, можете да му предложите да опита това, което не е опитвало, да му подадете ръка, да му помогнете, да му внушите увереност в собствените сили и способности.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/stereotipy_vospitanija_rebjonka_i_psikhosomatika/2015-09-25-10455

Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

Родителите, безспорно, обичат децата си. Но в съвременния свят, когато и двамата съпрузи работят усилено, на децата в семейството не се отделя достатъчно внимание и някои важни моменти във възпитанието, им се изплъзват.
Във възпитанието имайте предвид следното:
Не позволявайте на децата всичко, което им скимне и не се поддавайте на капризите им
Безспорно е, че трудно ще окажете нещо на детето си, но прекалено да ги глезите, също не бива. Помнете, потребностите на детето нарастват с удовлетворяването на исканията им.
Може да се стигне до вечно неудовлетворение, ако не можете да им купите нещо. Освен това, ако откликвате на всеки детски каприз, детето никога няма да се научи да благодари на някого за нещо, понеже всичко ще приема като разбиращо се от само себе си. С други думи – глезете с мярка!
Отнасяйте се сериозно с дисциплината на детето
В детето още от най-ранна възраст трябва да се формира понятие за дисциплина: за това, как трябва да се държи, какво не бива да прави, и какво може. Не бива да пускате всичко на самотек и да им давате да се чувстват господари. Щом децата усетят, че понятието «дисциплина» има само препоръчителен характер, много лесно ще забравят смисъла на думата. Дори да сте уморени, не позволявайте на децата да правят, каквото им скимне. Още от ранна детска възраст трябва да се насочват в необходимото русло и да контролирате постъпките им.
Учете се заедно с вашите деца
Някои родители предполагат, че не е нужно да помагат на детето в усвояване на училищната програма и детето ще се справи отлично само. В действителност, училищния живот на детето е част от живота му. Нима не ви е интересно, как прекарва тази част от живота си?! Все пак, родителите трябва да помагат на детето в ученето, трябва да общуват с учителите, за да видят, как расте и се развива детето, за да разбират потребностите му, неговия вътрешен свят.
Винаги общувайте с детето на тема училище, интересувайте се, как е преминал деня му, какво ново е научило, какво му се удава най-много, и какво най-слабо, предлагайте помощта си. Детето трябва да усеща и вижда участието ви в живота му.
Хвалете го за успехите му
Някои родители имат отвратителния навик, само да ругаят децата и да им говорят, какви не трябва да бъдат, например, велики певци, танцьори или актьори. Като резултат – децата израстват неуверени в себе си хора, и естествено, неуспешни в живота. В действителност, да хвалите децата е необходимо, за да сформират за себе си правилна самооценка и да пораснат като самоуверени хора. Често ги хвалете за всяко постижение, окуражавайте ги при неуспех, настройвайте ги на позитивното.
Учете детето да е самостоятелно
С любовта си, родителите понякога превръщат децата си във вечна детска градина. Дори, когато пораснат, родителите продължават да ги хранят, да ги обуват и обличат. Като резултат, децата се оказват неприспособени за живота, не могат да направят дори крачка без помощта на родителите, не смеят нищо да предприемат, камоли да печелят за живота си.
Родителите трябва да предоставят определена свобода на действие, за да могат да станат самостоятелни хора. По-често давайте на детето право на избор, питайте ги за мнението им, позволявайте, в някои случаи, да вземат самостоятелно решение.
Не се самозалъгвайте
Ако сте решили да вземете в ресторанта двугодишната си дъщеря, не се надявайте, че ще спи цялата вечер като бебе или ще стои спокойно като принцеса. Най-вероятно, да не се случи.
Не си струва да очаквате, че ако детето проявява интерес към някакъв музикален инструмент, че непременно ще стане велик музикант. В такива случаи не бива да имате големи очаквания, но да подкрепите желанието да се занимава с музика, си струва непременно. Най-важното е децата ви да са щастливи!
Позволявайте на децата да са деца
Родителите не бива да натрапват на децата си своя мироглед, своите неизпълнени желания, своите цели. Децата трябва да имат своето детство. Когато пораснат, сами ще решат за себе си, какво да правят, какви да бъдат, и къде да идат.
Елена Бик
http://izzhizni.ru/blog/sereznye_oshibki_kotorye_sovershajut_roditeli_v_otnoshenii_svoikh_detej/2015-07-12-6873
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: