Брояч от 3.2006г.
5671673
Users Today : 242
This Month : 5141
This Year : 119870
Views Today : 1744
Who's Online : 6
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Новата педагогика

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Има една възраст, в която децата стават срамежливи и това е нормална част от развитието им – те са фурии вкъщи и с „цип на устата“ навън. Спокойно, този период се израства в първите години.
Срамежливото дете има вероятност да се превърне в бъдещ интроверт, а причините за това поведение може да са различни. Понякога проблемът е в семейството ви – ако често с партньора или друг член на домакинството повишавате глас, това може да е проблем за детето и то да промени поведението си, като стане неочаквано затворено. Когато майката или бащата отсъстват по-често или по-дълго от вкъщи, това също може да разтревожи детето и то да го покаже чрез това си поведение. От друга страна родители, които са „хеликоптери“, т.е. следят на всяка крачка детето си, също може да го накарат да „млъкне“ и да се затвори.
Деца, които са единствени в семейството, често пъти имат по-малко социален опит от тези, в по-широки семейства, където се научаваш по-лесно да влезеш в разговор и игра. Във възрастта около 4 години детето вече може да е събрало своя опит за „несправяне“ и затова да го е страх да влиза в общуване с другите. Това може да бъде преодоляно, ако си дадете време и положите усилия.
Като начало може да започнете с четене на подходяща книга, каквато е „Сам в гората“ (Изд. „Вакон“) . Сам е таралежче, което няма приятели – нещо, което вашето дете ще разбере – и през историята на малкото животинче може да открие какво да направи. Предназначена за деца 3-6 години, под формата на приказка с приятни за детското въображение илюстрации, книгата спокойно показва, че да си сам е състояние, което може да се промени.
Допълнителната стойност е, че четейки я с детето си, вие също участвате в подкрепата му да открие начин да се справи. Избягвайте екзалтирани изречения като: „Ето, той си намери приятели!“ или „Не е трудно!“. Не очаквате да стане чудо с детето ви и на следващата вечер да го намерите в двора на детската градина, заобиколено от деца. Дайте му време, не му набутвайте книгата, а ако то поиска отново да я прочетете заедно, това би било добър знак. Четенето на книги преди заспиване е един от сигурните начини то да прояви интерес към литературата, но не само – това е сигурен начин за допълване на връзката помежду ви (на тези, които използват мобилни телефони за приспиване на децата – недейте, това е удобен, но не е добър начин за приспиване – нито на възрастни, нито на деца).
Друго, което може да направите е, да окуражавате и хвалите детето си за конкретни негови постижения. В известен период се наблюдавайте и открийте колко често го критикувате (тук включвам и „ти пак не…“, „кога най-накрая ще…“ и т.н.) и се фокусирайте върху това с какво То Е. Много от децата с такова поведение споделят, че се чувстват физически грозни или непривлекателни, глупави или малко интелигентни или че другите няма да оценят техните интереси, т.е. мислят, че не са забавни. Дали те са такива според вас, няма общо с тяхното самовъзприятие, а с това получавате ключ върху какво да обърнете внимание – ето няколко реплики за „задния ви джоб“ – „имаш красиви очи“; „мислиш бързо“ или „хей, ти помниш много добре!“.
Когато не е оценено за онова, с което се справя, то понякога спира да се опитва, а да можеш да се оценяваш сам е част от самооценката – и затова подчертавам, че е добре да го хвалите не „по принцип“, а за конкретни постижения. Дори да ви се струват малки – няма да се „възгордее“, но ще знае, че е добро в нещо. Малките постижения и стъпки са големи постижения в посока детето ви да направи каквото и да било различно от общоприетото. Спомагайки за процеса на развиване на увереност, детето ще преодолее естествената си тревожност, няма да я разгърне и с времето ще намали самокритичността си. Да, вашето малко дете може да е вече самокритично, особено ако и вие имате високи стандарти.
Избягвайте етикета „срамежлив/а“, защото детето може да си свикне с него и да приеме, че не може да се промени. Затова и сериозното предизвикателство пред вас е да не се държите като родител на срамежливо дете, а именно – оставете го до вас (без телефон или таблет в него) и не обяснявайте колко е срамежливо, а водете разговор с другите възрастни, оставете да свикне с новата обстановка и не го насилвайте да играе.
Да приемете обаче срамежливостта като предизвикателство и да му помогнете да я преодолее, е важно. Затова му показвайте социални умения – тук включваме говоренето с познати хора на улицата, децата учат през имитация, обяснявайте му очевидни за вас действия – „Сега този човек отива и казва „Здравей“, а другият му отговаря, после двамата ще си поговорят и ще се разделят“. Съдействайте на децата да разбират емоционалния си живот и да успеят да го различат. В последно време в големите градове се предлагат различни форми на занимания, комбиниращи психология и физическа активност – като психомоториката, които са полезни в такива процеси. Но, разбира се, ако всичко това не даде ефект или детето ви е екстремно срамежливо, бих ви насърчила да се срещнете с детски психотерапевт.
Детелина Стаменова
https://woman.bg/mama-i-dete/kak-da-pomognem-na-deteto-si-ako-e-tvurde-sramezhlivo.63643.html

Семейство образова двете си деца у дома и извън системата

Семейство образова двете си деца у дома и извън системата
Интервю на Лора Търколева и Лъчезар Вълев с Джеймс Илиянов и Даниела Маринова

Какви познания за себе си и света можеш да достигнеш, ако никога не си ходил на училище?
27-годишния Джеймс Илиянов и сестра му Меделин, която е на 21, са учили само и единствено вкъщи. Преподавали са им родителите им. Семейството вярва, че решението да бойкотират образователната система им е донесло повече ползи, отколкото негативи.
„Училището не дава нищо кой знае какво повече от това, което вкъщи може да се даде, ако имаш желание да го дадеш“, казва Даниела Маринова, майка на двете деца, които е обучавала у дома и не са ходили на училище.
Даниела не отрича изцяло институцията училище, но смята, че има нужда от смяна на формата. По думите й, в училище се губи много време и образователната система трябва да е моделирана така, че навреме да започва да поощрява силните страни на децата и да не ги натоварва с онова, в което не са толкова добри.
„Да могат да видят и да усетят това дете в каква посока се движи. Ако не му върви в математиката, ами няма смисъл. Трябва да има някакви основни познания. Аз съм учила 11 години математика, въпреки че никога не ме е интересувала. Колко години през тия, на 54 скоро ще стана, ми се е налагало да вадя корен квадратен или да търся хипотенуза на нещо си? Николко.“
Когато Джими бил на шест, тръгнал за няколко дни на училище, след това започнали да го обучават у дома. Скитали „хипарски „насам-натам“, а Джими възприемал като приятели родителите си, нямал други приятели.
Когато била малка, Даниела не обичала да ходи на училище и да става рано, а да чете задължителната книга „Овчарчето Калитко“ за нея било кошмар, сподели тя в предаването „Изотопия“.
Докато била бременна с Джими, живеели в хижа „Трескавец“, където съпругът й бил управител. Джеймс е кръстен на Джим Морисън, а Меделин е име на героиня от рок опера по разказ на Едгар Алън По. Името меделин го избрал Джими. Той възприема музиката като обхват от емоции, който да го направи добър човек.
Четял много и непрестанно, а от малък записвал сънищата си, рисувал и драскал постоянно „разни неща“. На четири вече четял перфектно. Помни, че майка му го обучавала по математика, история, география, а приносът на баща му бил в по-абстрактните дисциплини. „Той ме запознаваше с всякакви философи, също така цялата естетика съм изградил от него“.
Тъй като Джими е обучаван изцяло извън системата и няма никакви документи за завършено под някаква форма и степен образование, днес той не може да има например шофьорска книжка. Работи като компютърен график. Споделя, че в тази област в България „каквато и диплома да изкараш, няма да ти е много от полза“.
И досега е убеден, че „училището насажда безброй безполезни знания, които се забравят след пет минути или след минаването на изпита“.
„Всяко знание си е поотделно. 2+2=4 и няма нищо общо с това, че Христофор Колумб е открил Америка. И с това, че Земята се върти около Слънцето. По този начин се преподава. 2+2=4. Точка. В една кутийка заградено в мозъка ти, складирано и нищо общо с нищо друго.“
Признава, че през годините е учил „доста разпокъсано“, но е събрал „ужасно много знания“. Определя системата, по която е обучаван у дома, като „много еклектична“. Обяснява го така: „В един момент дори да съм забравил, че 2+2=4, аз имам всички връзки към това, за да си създам наново това логическо умопостроение. Защото виждам основата на нещата. Канавацата, един вид, на света.“
През последните години Джими се интересува от архитектура, фотография и 3D технологии. Харесва му да открива нови образи и предизвикателства в изкуството. Дори във видеоигрите вижда такива, които са достигнали до формата на изкуство.
http://bnr.bg/post/101151554

Експеримент за разделено обучение

В Бийският експеримент за разделено обучение на децата са получени зашеметяващи резултати

Интересен експеримент решили да проведат в бийското училище №20. Тук създали отделни класове за момичета и момчета, разбира се, със съгласието на родителите. Вече втора година, децата учат по този начин, а самият експеримент дал неочаквани резултати.
Причина за разделението на децата са няколко (на тях обърнали внимание преподавателите): в общите класове, момичетата ставали по-авторитарни, по-лесно вземали инициативата, започнали да участват първи в „разправиите“. При това, момчетата обикновено, оставали в сянка, посочват в училището.
„В разделните класове не се държат толкова агресивно – няма съперничество: дори на такава възраст, присъствието на жени, нажежава ситуацията. Няма пред кого да се изхвърлят. При момичетата, напротив, появило се съпреживяване. Когато някоя има проблеми, всички заедно я утешават. В смесените класове, такова не се наблюдава. Амазонките в живота са предостатъчно. Стараем се да възпитаме в момичетата женственост, а в момчетата – сила и отговорност“, – казва педагог.
Променила се и успеваемостта на децата. В разделените класове се появили повече много добри и отличници. Повишило се участието в уроците. За сравнение, в смесените класове, обикновено, около 40% са активните деца, сега има 100% участие във всеки клас.
„Преди имаше много добри шест момчета в класа, а сега са 17“, – казва в беседа с „КП на Алтай“ директорката на училището Елена Вербицкас.
Секретът на добрата успеваемост е и в особеностите на обучението. За момчетата и момичетата се подбират задачите, които им са най-интересни: момичетата обичат подробностите, например, урока се състои в обсъждане дрехите на мама, когато тръгне за театър или като илюстрация се използват цветя и украшения. За момчетата, напротив – топки, роботи, машинки.
„Момчетата са по-сдържани, не обичат да работят по двойки, те са лидери, обичат да измислят решения самостоятелно. За момчетата е по-лесно да се включат в урока, но и по-бързо губят интерес. Момичетата набират обороти по-бавно, но после не можеш да ги спреш“, – смята педагога.
Основният преподавателски състав, както и по цялата страна, са жени, но физкултурата, трудовото, информатиката за момчета се водят от мъже.
Планира се в това училище, децата да учат разделно до 8 клас, след което следва специализация, и вече не ги делят по полов, а по предметен принцип. Психолозите подкрепят тази идея.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/v_bijske_ehksperiment_po_razdelnomu_obucheniju_detej_dal_oshelomljajushhie_rezultaty/2019-07-16-72566

Приказка за крилата

Приказка за крилата

– Мамо! Мамо! Виж! Какво пърха на гърба ми? – дотичала малката. Очите ѝ били огромни, пълни удивление и възхищение едновременно.
– А, това са крила, – уморено отговорила майката.
– Наистина? – зарадвала се малката. – Ще мога ли да летя?
– Може би. Трябва първо да пораснеш.
***
– Мамо! Искам да се уча в художествено училище! – малката пърхала и обикаляла около майката.
– Добре, – отговорила майката, вадейки две малки вериги, – нека първо да завършиш началното училище, а после ще видим. Дай ми крачетата си, – и завързала по една верига на всяко краче.
– Ой, но с тях е трудно да се лети, – огорчила се малката.
– Нищо. Иди да играеш на улицата.
– Мамо! А може ли да посещавам танцов кръжок? В училище днес имаше обявление.
– Добре, – майката измъкнала две малки гири, – нека първо си намеря нова работа, за да ти плащам „прищявките“. А засега учи необходимото за живота. Математика, например. А за танци и рисуване може и после да се мисли. Давай си краката, – и завързала на всеки крак по гира.
– Мамо, но така няма да мога да летя изобщо! И математиката не ми харесва, – разстроила се малката.
– Нищо страшно. Много ли в училището ви летят?
– Не, – тихо отговорила малката, – виждала съм само две момчета и три момичета. Те нямат, нито вериги, нито гири, като всички. Само едното момиче има въженце на краката.
– Навярно, родителите им ги възпитават неправилно, – заявила майката. – Така и ще пърхат цял живот.
– Мамо, но аз също искам да летя, – несигурно казала малката.
– Ела тук, – майката извадила още две тежести, – давай си краката.
– Какво е това?
– Това е „товара на отговорността“, който трябва да носиш, – обяснила майката, привързвайки допълнителните тежести, – а това, – завързвайки на другия крак, – е „товара на общественото мнение“. Много необходимо нещо. Без него ще си прекалено ярка.
– Мамо, – тихо запитала малката с наведена глава, – а ако не искам?
– Какво не искаш?
– Не искам да нося всичко това, пречи ми. Много ми пречи.
– Нищо. Така трябва. Така правят всички.
– А, ако не правя като всички?
– А, ако не си като всички, ще пърхаш цял живот и всички ще те сочат с пръст.
– Защо?
– Заради тях, – и майката посочила двете тежести на детските крачета. – Моите не ги свалям, – леко тропнала с крак и веригите ѝ глухо звъннали. – И ти ще ги носиш. Край на разговора.
***
– Мамо! Мамо! Гледай, какво имам на гърба? – малката радостно припърхала при майка си.
– О! Това са крилата ти, скъпа моя, – усмихнала се майката.
– Чудесно! Означава ли това, че ще летя?
Майката не отговорила.
– А къде са твоите? – попитала дъщерята, надничайки към майчиния гръб. Там нямало крила. Само под домашната тениска се надигали две малки изпъкналости. Детето неосъзнато посегнало да провери, действително ли няма крила, но майката се дръпнала.
Жена се вгледала внимателно в дъщеря си. Колко подобна история. Тъжно навела очи.
– Ой, мамо, а какви са тези тежки неща на краката ти? – малката проследила погледа на майка си. – Аз също ли ще имам такива? – Доста изплашено попитала тя и вперила в майка си големи кафяви очи, с мек чаен оттенък, по детски чисти, ярки и все още пълни с надежда.
Нещо проболо майката в гърдите. Някога и тя имала такива.
Жената мълчаливо станала и отворила голям старинен шкаф, отворила горното чекмедже и извадила от там две тежки вериги. В чекмеджето лежали още гири и двете най-важни тежести – всичко, което останало от майка ѝ. Всичко това трябвало да остане за малката.
– Мамо, това за мен ли е? – досетила се тя, а в очите ѝ се появил ужас.
Жената стиснала здраво веригите в ръце. Длъжна е да ги предаде на дъщеря си, както го направила майка ѝ, а на нея ги дала бабата. Така било от поколение в поколение.
Задължение, неизвестно от къде появило се и неясно, защо толкова здраво се утвърдило. Веригите на реалността. Така ги наричали в семейството, както разбрала по-късно. А сега е нейна отговорността. Трябва да продължи традицията. Протегнала ръка към малката.
– Давай първо ти. – Майката замлъкнала, в гърлото ѝ заседнала буца. Това не са нейните думи. Тя не иска да ги произнася. Казва ги майка ѝ. Казва ги, защото така трябва. Но на кого трябва? А сега трябва да ги каже на дъщеря си. Защо?
– Какво първо аз? – нетърпеливо попитала малката.
– Давай, първо полети просто.
– Наистина? – зарадвала се малката.
– Да, – усмихнала се майката, – а когато поискаш да рисуваш или да танцуваш, обезателно ще ти помогна.
– Благодаря ти, майчице! – малката се хвърлила на майчината шия. – Ти си най-добрата! – И излетяла да играе на улицата.
Жената гледала дълго след малката. На душата ѝ, неясно защо, ѝ станало толкова светло, а по тялото ѝ се разтекла невероятна лекота. Странно. Не могла да си спомни, от кога не е изпитвала нещо подобно. Гърбът рязко и силно я засърбял, а след това че чуло познатото пърхане.
Жената погледнала към пода. Носела се във въздуха… Реела се във въздуха, а на пода, като мъртъв товар, лежали веригите ѝ.
Лиа Сатова
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7449

Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

1. „Не пий студена вода, ще те заболи гърлото“. – Гърлото боли не от студена вода, а от неизказани емоции/мисли. Ако не затваряте устата на детето, когато говори, крещи, плаче, а също не го ругаете за думите му, за емоциите и изразяването им, тогава гърло няма да го боли.
2. „Не си играй с храната“ – Децата не умеят да се отнасят пренебрежително. Те изучават света и физическите свойства на предметите, в това число и на храната.
3. „Не гледай от толкова близко, ще си развалиш очите“ – Какво означава „развалиш“? Зрението се влошава (става късогледо), когато се формират неприятни асоциации с бъдещето. Например, когато възрастен каже грубо: „като пораснеш – ще разбереш“, „като голям, ще оцениш, колко трудно се живее/заработва и т.н.“ Зрението става късогледо, когато човек отказва да вижда детайлите, също следствие забрани. Децата също обичат да разглеждат всичко в подробности, да пипат в това число и на улицата, а възрастните ги дърпат, карат се, искат да не се занимават, да не чоплят. Родителите всякак измъкват децата от микросвета във възрастния скучен живот.
4. „Стига глупости/глезотии/бесня“. – От къде на къде? Кога да прави глупости, освен в детството си? Ако в детството си не се набеснее както трябва, по-късно желанието да „се прави на клоун“ ще се проявява във възрастния живот в най-странни форми и образи на фона на общата сериозност на човека. И ще се съпровожда с вътрешна неудовлетвореност.
5. „Как може да казваш такива неща! Как не те е срам?!“ – Много странни неща за детето – срам у чувство за вина. Възрастния така прехвърля отговорността си за своето състояние, за своето ниво на съзнание, своя начин на възпитание. И след това детето живее с този чужд товар, боледува, страда, става нещастно, озлобено на целия свят, започва да прави пакости, да вреди.
6. „Стига си ревало! Успокой се!“ – Все едно е да кажете: „Стига си чистило душата си, стискай вътрешната си болка в себе си и живей с нея, направи се, че не ти е болно, излъжи себе си“. Не изплаканата болка винаги се натрупва и прави детето зло и безчувствено.
7. „Ще паднеш, ще се удариш, ще те боли“. – Ако така се говори на детето, така и ще бъде. Тези думи не са предупреждения, а факти, които се програмират в съзнанието му. Вместо тях, можете да му предложите да опита това, което не е опитвало, да му подадете ръка, да му помогнете, да му внушите увереност в собствените сили и способности.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/stereotipy_vospitanija_rebjonka_i_psikhosomatika/2015-09-25-10455

Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

Родителите, безспорно, обичат децата си. Но в съвременния свят, когато и двамата съпрузи работят усилено, на децата в семейството не се отделя достатъчно внимание и някои важни моменти във възпитанието, им се изплъзват.
Във възпитанието имайте предвид следното:
Не позволявайте на децата всичко, което им скимне и не се поддавайте на капризите им
Безспорно е, че трудно ще окажете нещо на детето си, но прекалено да ги глезите, също не бива. Помнете, потребностите на детето нарастват с удовлетворяването на исканията им.
Може да се стигне до вечно неудовлетворение, ако не можете да им купите нещо. Освен това, ако откликвате на всеки детски каприз, детето никога няма да се научи да благодари на някого за нещо, понеже всичко ще приема като разбиращо се от само себе си. С други думи – глезете с мярка!
Отнасяйте се сериозно с дисциплината на детето
В детето още от най-ранна възраст трябва да се формира понятие за дисциплина: за това, как трябва да се държи, какво не бива да прави, и какво може. Не бива да пускате всичко на самотек и да им давате да се чувстват господари. Щом децата усетят, че понятието «дисциплина» има само препоръчителен характер, много лесно ще забравят смисъла на думата. Дори да сте уморени, не позволявайте на децата да правят, каквото им скимне. Още от ранна детска възраст трябва да се насочват в необходимото русло и да контролирате постъпките им.
Учете се заедно с вашите деца
Някои родители предполагат, че не е нужно да помагат на детето в усвояване на училищната програма и детето ще се справи отлично само. В действителност, училищния живот на детето е част от живота му. Нима не ви е интересно, как прекарва тази част от живота си?! Все пак, родителите трябва да помагат на детето в ученето, трябва да общуват с учителите, за да видят, как расте и се развива детето, за да разбират потребностите му, неговия вътрешен свят.
Винаги общувайте с детето на тема училище, интересувайте се, как е преминал деня му, какво ново е научило, какво му се удава най-много, и какво най-слабо, предлагайте помощта си. Детето трябва да усеща и вижда участието ви в живота му.
Хвалете го за успехите му
Някои родители имат отвратителния навик, само да ругаят децата и да им говорят, какви не трябва да бъдат, например, велики певци, танцьори или актьори. Като резултат – децата израстват неуверени в себе си хора, и естествено, неуспешни в живота. В действителност, да хвалите децата е необходимо, за да сформират за себе си правилна самооценка и да пораснат като самоуверени хора. Често ги хвалете за всяко постижение, окуражавайте ги при неуспех, настройвайте ги на позитивното.
Учете детето да е самостоятелно
С любовта си, родителите понякога превръщат децата си във вечна детска градина. Дори, когато пораснат, родителите продължават да ги хранят, да ги обуват и обличат. Като резултат, децата се оказват неприспособени за живота, не могат да направят дори крачка без помощта на родителите, не смеят нищо да предприемат, камоли да печелят за живота си.
Родителите трябва да предоставят определена свобода на действие, за да могат да станат самостоятелни хора. По-често давайте на детето право на избор, питайте ги за мнението им, позволявайте, в някои случаи, да вземат самостоятелно решение.
Не се самозалъгвайте
Ако сте решили да вземете в ресторанта двугодишната си дъщеря, не се надявайте, че ще спи цялата вечер като бебе или ще стои спокойно като принцеса. Най-вероятно, да не се случи.
Не си струва да очаквате, че ако детето проявява интерес към някакъв музикален инструмент, че непременно ще стане велик музикант. В такива случаи не бива да имате големи очаквания, но да подкрепите желанието да се занимава с музика, си струва непременно. Най-важното е децата ви да са щастливи!
Позволявайте на децата да са деца
Родителите не бива да натрапват на децата си своя мироглед, своите неизпълнени желания, своите цели. Децата трябва да имат своето детство. Когато пораснат, сами ще решат за себе си, какво да правят, какви да бъдат, и къде да идат.
Елена Бик
http://izzhizni.ru/blog/sereznye_oshibki_kotorye_sovershajut_roditeli_v_otnoshenii_svoikh_detej/2015-07-12-6873

Прости истини в помощ на родителите

Прости истини в помощ на родителите

На своето дете:
КАЗВАЙТЕ:
1. Обичам те!
2. Въпреки всичко, аз те обичам.
3. Обичам те дори, когато ми се сърдиш.
4. Обичам те и когато ти се карам.
5. Обичам те, дори да си далеч от мен. Любовта ми винаги е с теб.
7. Обичам те толкова, колкото песъчинки има на Земята.
8. Благодаря!
9. Много ми хареса да играем днес с теб.
10. Най-хубавия ми спомен от този ден е, когато правихме заедно с теб нещата.
РАЗКАЗВАЙТЕ
11. Историята на раждането или осиновяването им.
12. За това, как сте се грижили за тях като малки.
13. Как сте избрали името им.
14. За себе си на тяхната възраст.
15. За това, как са се запознали техните баба и дядо.
16. Кои са любимите ви цветове.
17. Че понякога на вас също ви е трудно.
18. Че когато ги държите за ръка и я стиснете три пъти, това означава „Обичам те“.
19. За плановете си.
20. С какво се занимавате в момента.
СЛУШАЙТЕ
21. Детето си, когато карате колата.
22. Какво разказва детето ви за играчките си и разберете, доколко важно за него е това.
23. Въпросът, от чийто отговор детето ви наистина има нужда.
24. С една секунда повече, отколкото търпението ви позволява.
25. Чувствата зад думите на детето.
ПИТАЙТЕ
26. Защо мислиш се случи това?
27. Как мислиш, какво ще стане ако…?
28. Как да си изясним това?
29. За какво си мислиш?
30. Кой е най-приятния ти спомен от деня?
31. Как мислиш, какъв ли може да е вкусът на това?
ПОКАЗВАЙТЕ
32. Как се прави нещото, вместо да му забранявате да го прави.
33. Как да свири с трева и гребен.
34. Как да реже хранителните продукти.
36. Как да сгъва дрехите си.
37. Вашата привързаност към половинката си.
38. Че да се грижиш за себе си е много важно.
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ
39. За да наблюдавате строителни площадки.
40. За да наблюдавате заедно птиците.
41. За помощта на детето ви, когато готвите.
42. За да посещавате заедно определени места.
43. За да изпълните набелязаното с темпа на детето си.
44. Просто да поседите с детето си, докато то си играе.
ЗАРАДВАЙТЕ ДЕТЕТО СИ
45. С изненада, скрита в стаята му.
46. Със скрития в палачинката му шоколад.
47. С интересно аранжираната храна.
48. Правете някакви звукови ефекти, докато му помагате да прави нещо.
49. Като си играете на пода с него.
ПОДАРЯВАЙТЕ МУ
50. Ласкав поглед
51. Усмивка, когато го виждате.
52. Взаимност, когато то се стреми към вас.
53. Възможността да се справи с недоволството, гнева си, преди да сте му помогнали.
Превод и предложение: Анита
http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post284212370/

Причини за проблеми в поведението на децата и грешките при възпитанието

Причини за проблеми в поведението на децата и грешките при възпитанието

1. Недостиг на внимание
За съжаление, не винаги успяваме да отделим достатъчно внимание на децата, да играем повече с тях, да се разхождаме заедно, да разговаряме за всичко, което им е интересно. А на тях им се струва, че ние не ги обичаме, те смятат вниманието за равнозначно на любовта. И правят всичко за да привлекат вниманието ни: досаждат с безсмислени въпроси, не изпълняват молбите на възрастните, принуждавайки ги да молят отново и отново. Всички тези хитрости се използват от децата, за да привлекат вниманието ни. Мислят си, че са любими само когато обкръжаващите им обръщат внимание.
2. Борба за власт
Това е свойствено за деца, които са силно контролирани в къщи или в училище. Може да им се оказва натиск, чрез много различни начини. Не е задължително да им се крещи или изисква. Понякога възрастния изразително въздъхва, гледа демонстративно тъжно на детето, като с това показва, колко е непоносимо, несръчно, несъобразително. Макар и често да използват крясъци, наказания, натиск.
В растящото в такова семейство дете, се изгражда убеждението, че човека е важен и необходим само тогава, когато побеждава. Дете с такова убеждение, може да бъде инат, често да спори, обезателно да иска да победи или да спечели, трябва да бъде стопанин на положението, често лъже и себе си и другите, защото изпитва необходимост, да е по-влиятелно и прибягва до лъжата за да закрепи положението си.
3. Върнатата болка
Това е отмъщението. Какво представлява то? По определение на психолозите, това е върната болка. Много често, без да забележим, унижаваме детето. Например, когато махнем на него с ръка и кажем: «Почакай!» или «Все още си малък, не разбираш нищо» — или с други не вербални начини показваме, че засега не може да участва в нашия живот или в конкретните преговори. Това кара детето да се чувства унижено, да не усеща своята ценност и необходимост.
Най-често децата отмъщават, когато ги заставят да правят насила нещо, наказват ги или им крещят, плясват ги — с една дума, унижават ги. А деца с физически недостатъци и недъзи, които си мислят, че не са като всички, че света е против тях.
Могат да отмъщават не на причинителя, а на съвсем друг, защото е много трудно за детето да носи в себе си болка.
4. Отклонение
С целия си вид, такова дете демонстрира: оставете ме на мира. Най-често, погрешната цел — отклонението — преследват деца с някакви физически недостатъци, боледуващи, т.е. изискващи много грижи от страна на родителите. Поради това, не вярват особено в силите си и усещат пълна безпомощност, и не се правят на такива.
Дете с такъв проблем в поведението, се отказва постоянно от всяка дейност, може да се чувства по-глупаво в сравнение с обкръжаващите, предава се и не иска да участва в никакви мероприятия, ни иска да изискват нищо от него, не си поставя високи цели. Не прави нищо, не вярвайки, че изобщо на нещо е способно и всичко е прекалено сложно за него.
Решение
Трябва да се отделя, колкото се може повече внимание на детето, не когато се държи лошо, а напротив, когато всичко е добре. Тогава няма да има нужда да се държи лошо, за да получи допълнително внимание и проява на любовта ви.
Съветвайте се с децата. По всякакви въпроси, но само че, искрено. Нека те да ви научат на нещо.
Показвайте на децата, че означават много за вас, за членовете на семейството, за братята и сестрите си. По-често се питайте: какво правя вместо своето дете, което може и само да свърши? И доверявайте такива действия на него самото.
Отнасяйте се към него с уважение.
Прекалено често се съсредоточаваме върху недостатъците на детето. Мислим си, че главното във възпитанието му е да се победят недостатъците му. Но много по-добре е да отбелязваме в детето, колкото се може по-често това, което прави добре. А недостатъците ще изчезнат сами по себе си, защото детето няма да се съсредоточава върху тях.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/prichiny_problem_povedenija_detej_i_oshibki_vospitanija/2016-04-06-19168

На какво не ни учат в училище?

На какво не ни учат в училище?

    Вече съм споменавал, че легендарния доктор Пирогов, се е опитвал да заеме длъжността министър на образованието, защото е разбирал прекрасно, че е по-лесно да се предпазиш от заболяването, отколкото след това да се лекуваш. Трудно е да се преоцени антихуманното влияние на всяко съвременно училище, дори на най-либералното. Влиянието не спира само до това, какво дава училището. Много по-важният момент е, какво не дава училището, дори нещо повече – какво възпрепятства всячески, въпреки че според мен, е призвано, ако наистина е училище, а не инкубатор (както наричаха връстниците ми училището, в което учехме).
Та така, какво не дава училището? Два основни, базисни навика са нужни за това, човек наистина да е човек, а не биоробот – осъзнаване и изживяване.
Осъзнаване. Първият ключ към човешкото съзнание. За мен беше удивително да открия в началото на обучението си по гещалт подхода, че нито аз, нито другите хора знаят и не си дават отчет за това, какво се случва в съзнанието им. Голямо откровение беше, че това, което мога да осъзная, решава повечето ми проблеми. Успях да се самоизлекувам от това, което сектицината би нарекла гастрит, с простото осъзнаване на процесите в съзнанието ми. И толкова. Вече нямах нужда да пия лекарства. Всеки път, когато възникваше болка, просто осъзнавах, какво правя в съзнанието си в този момент и спирах да го правя. И толкова. Болката преминаваше. Нима това не е чудо? Махаш си притиснатите пръсти от вратата и вече не те болят! Чудо на чудесата!
Сигурно за читателя ще е нужно определено осъзнаване. Аз бих определил осъзнаването като наличие на внимание в процесите на собственото си осъзнаване. Наличие на стопанин в къщата. За наемателите, каквато е основната маса „цивилизовани“ жители на планетата“, няма никой в къщи.
На тази планета престъпници няма. Има много заспали хора. Печално е да се говори за това, но практиките на осъзнаване са показвали и показват с цялата си безжалостност, че в основата на най-ужасните човешки действия е неосъзнатия, дълбоко затикан, импулс на любовта. Няма никакви доблестни герои, убиващи лошите. Има неосъзнати биороботи, убиващи други биороботи и цяла маса биороботи, съпровождащи този процес. Защо?
Странно е да се каже, но отговорът е прост. Така сме учени в училище. „Не е важно какво правиш, важното е да не осъзнаваш! И така по куриер от родилното ще стигнеш до гробището“.
Всеки осъзнаващ Човек (пиша го с главна буква) се оказва неудобен за всички останали, защото с въпросите си пробужда съзнанието им. Взима тухли от стената, тухлите започват да нервничат, тъй като отдавна са отвикнали да живеят. На 10 годишна възраст исках да избягам от вкъщи – имах въпроси, на които никой не можеше да ми даде отговор. След този случай татко ми купи телевизор: „Гледай в това прозорче, синко! И най-важното, не осъзнавай, какво се случва в теб, че току-виж си започнал да живееш“ (времето беше такова – не всяка къща имаше телевизор).
На времето си работех с прекалено много деца, доведени от майките си, които не можеха да дадат отговори на въпросите им. И как бих могъл аз да поддържам тези деца в стремежа им към осъзнаване и да съпреживея тяхната екзистенциална свобода, защото те откриваха, че нито вкъщи, нито в училище има някой! Печална история.
РЕКЛАМНА ПАУЗА – една от техниките на осъзнаване е описана в статията ми „Хигиена на осъзнаването. Перилни препарати“, а множество други – в моите и не само мои книги.
Изживяване. Още един рядко срещан човешки навик, изкоренен практически в обществото на биороботите. Ще ви разкрия удивителната тайна, че в живото човешко същество винаги нещо се случва. Понякога на хората им е тъжно, понякога се страхуват, понякога ги боли, понякога им е весело. С живия човек понякога нещо хленчи, понякога реже, понякога стреля. Налягането ту се покачва, ту се снижава. Появяват се хрема или кашлица в стремежа на организма да се изчисти и болката като сигнал, че нещо в живота започва да се губи. Уважаеми зомботехници, болката е сигнал за загубата на жизнеността в някои от аспектите на човешката жизнедейност. Осъзнаването на процесите в съзнанието, водещи до появата на болката, връща живота в тези му аспекти. Да се опитваш да премахнеш всички неприятни чувства и усещанията, вместо да осъзнаеш причините за появата им, да ги изживееш и да им позволиш да те отведат към техния източник, означава да ликвидираш самия живот Да наречем нещата с истинските им имена – реалното название на аптеките е „Лавката на омъртвяващите“, а на алкохолните и тютюневи изделия можем да сложим етикет „Самоликвидатори“.
Истинското име на съвременните лекари е зомботехници. Нима животът е толкова лош? Или това е същия този страх на тухлите да не паднат от стената? Когато оставах насаме с младата красива жена на един от Учителите, го попитах шеговито: „А не се ли страхуваш, че нещо между нас може да се случи?“. „Значи ще преживея своята ревност“ – без да се замисли ми отговори Учителя. Това е отговор на истински Принц на Вечността. Съзнанието му е тренирано на първо място да изживява случващото се, да позволява на живота си да тече, а после – всичко останало.
И така, да дадем определение на „изживяване“. За мен това е вътрешно съгласие с всички процеси, протичащи в тялото и съзнанието. Съгласие със собствената си природа. Без осъзнаване на изживяването стигаме до животинското, инстинктивното състояние. В съчетание с осъзнаването се формира човешкото съзнание, което е стъпка към Божествената същност. Биороботът не осъзнава и обичайно блокира неприетите от социума импулси. Животното се държи разкрепостено, асоциално, неосъзнато. Всяка война е социално одобрена асоциалност. Мястото, където бившите тройкаджии стават отличници.
След като социума не позволява на детето в училище да се занимава, с каквото си поиска, то поне е в правото си да изживее своето униние и недоволство по този повод. Премахнете му това право и потенциалното зомби е готово.
Осъзнаването и изживяването са двете страни на един процес, които правят съществото с човешки мозък човек. Съчетаване на инстинктите и разума. Добре би било липсата на тези процеси да е изгодно на някого, на някакво прословуто Световно правителство. Но не е. Ако съществува такъв таен орган и се стреми да поддържа в цялото останало човечество липса на изживявания и осъзнавания, той гарантирано се състои от биороботи, които не осъзнават и не разбират, че всъщност не живеят. Веднъж, един от високопоставените украинци ме попита, кой според мен е главния му проблем, аз му казах: „В това, че те няма. Отдавна не си човек, а машина, която обслужва собствената си империя. Обаче живот липсва – и в теб, и в империята ти“. Този човек заподсмърча и очите му се зачервиха. По-късно съпругата му ми разказа, че за първи път от много години насам, той не е работил в почивните дни, а е бил за риба.
И това може би е всичко. Този текст може да се продължи безкрайно дълго. Благодарен съм на Евгений Куртев. Някога той изрече прекрасната фраза „Гещалд-подходът не е никаква терапия, а обучение в общуване, в диалог“. И ме осени мисълта – институтът по хуманистична психотерапия не трябва да е по психотерапия, защото той фактически е мощен инструмент за обучение по жизненоважни навици, липсващи в училищните програми. Хората придобиват тези навици не в детството, и не когато са най-вече нужни, а като доведат живота си или здравето до катастрофа. Преди време сънувах кошмар – че някой е откраднал децата ми, за да ги научи на нещо си. След завръщането си от командировка, започнах сам да уча децата си на навиците, които считам за важни и полезни в живота. Започнах да им търся учители на нещото, което аз не знам и не умея.
Странно е, че хората са резервирани към институцията „приемно семейство“ – то застрашава родителите, които ги има. А с какво е опасна за тези, които ги няма?
Pura vida. С цялата си любов – Вячеслав Гусев idi.in.ua
Превод и предложение: Анита
https://no-leemits.livejournal.com/547519.html

Новото в образователната система

Новото в образователната система

Приветствам ви. Аз съм Архистратиг Михаил.
Искам да ви кажа за предназначението на Учителската система, която подкрепя всеки ученик, стремящ се и вървящ по духовния път на развитие. Искам да кажа за това предназначение, което е получила Учителската система във връзка с Новата Програма и сферичната форма на развитие.
Учителската система на Шамбала, Учителската система на Земята, Висшата Йерархия на Светлината, ще се прояват в общообразователната система. Получихме предписание, ако може така да се каже, за проявяването ни в общообразователната система на Земята, вашата човешка.
Как ще се прояви това?
Това ще се проявява толкова, че всяка личност, развиваща се индивидуалност, ще се намира в състояние на осмисляне, в състояние на изявяване на себе си и желание да се изяви по-добре. И ето това желание, да се изявиш по-добре, ще включва такъв механизъм на взаимодействието с Висшата Учителска система от Йерархията на Светлина, има се предвид Шамбала на Земята, т.е. с нас, с Йерарсите, които са много – много повече, отколкото сме сега проявени.
Затова Йерарсите ще са куратори, ще прокарват нови възгледи и тенденции, влагайки нов творчески или научен прочит, в определени форми на образованието, в определени направления в образованието.
Това ще бъде повсеместно, когато в учебните заведения започнат да се проявяват атрибути, които са свързани с Йерархията на Шамбала. Например, ако това е християнски свят, това ще са икони, на които ще са изобразени тези йерарси, които влизат в Учителската система Шамбала на Земята. И тези изображения ще присъстват в учебните заведения, кабинетите, аудиториите и т.н.
Това е първо, това е като знак, като атрибут, говорещ за това, че тук има опекунство, кураторсво от този йерарх, изображението, на който се е проявло и се намира в тази учебна институция.
А опекунството ще се проявява толкова, че ще се дава възможност за осмисляне, разбиране и изява на човека така, че да влиза в състояние на разбиране. Разбирането за това, как да изрази себе си в доброта и в светлина, да се разгърне.
Т. е., ще бъде състояние откритост на Душата и активност на Разума в общообразователната система, в преподавателската система.
Най-напред преподавателите. Ще се промени преподавателския състав, ще се промени състоянието на подготовка на учителите и т.н.
Това е само началния етап. Той вече е започнал, но е бил като пробен етап, където няколко години е имало тестване, и сега това е разрешено, и взето решение повсеместно да се прояви. Не само в някои отделни, както преди това беше, места, където са били събрани хора според своята целенасоченост, според своя сходен мироглед, а сега точно е повсеместно в цялата образователна система.
Затова можете да наблюдавате този процес, да разбирате, когато изпращате своите деца в учебно заведение или сами отидете някъде да учите, ще виждате атрибутите, ще ги виждате при общуване с преподавателския състав, и как преподавателите общуват с абитуриентите, учениците, ще виждате и ще чувствате, че тук е проявена Светлината.
И също така, това опекунство ще бъде на самите ученици, на студентите, и всички подопечни, които се отнасят към образователната система, точно си взаимодействат един с друг и на взаимодействието по стълбата на Йерархичността към Висшето ниво.
Тук също ще се проявяват Светлинните Полета.
Първо, това ще бъдат проявления на Светлинните Полета, в които влизат ученици, студенти, абитуриенти и се намират в състояние на изявяване на Светлината на своята Душа. Т. е. Светлината на човешката Душа, ще се синхронизира с тези полета, Душата ще се отвори, и взаимодействието със Светлината ще се случва.
Значи, отиват си наркотиците, отива си алкохола, отиват си сексуалните погрешни отношения, които сега и във висшите учебни заведения са особено проявени и в старшите класове на училищата. А тогава образователната система не носи тази си функция, хората не получават знанията, понеже те се пристрастяват в тези пороци, които са проявени интензивно.
Това преди всичко ще се трансформира, изчиства, и ще се прояви в Светлината, когато хората успеят да се отърват от тези пороци и проявят именно тази доброта, която им е нужно да изяват.
Това е тази информация, която съм упълномощен да ви съобщя. Аз говоря за това днес, понеже дойде такова решение, че е нужно това да се публикува.
Това е много важно решение, което е взето. Това е много важно събитие, което се случва и започва да се случва на Земята.
Ние преценяме, Учителската система преценява, че за пет години ще станат грандиозни промени в образователната система. Имаме предвид – пет земни години.
Благодаря ви.
Много ви Обичам.
Привърших.
Аз съм Архистратиг Михаил
16 Май 2013, Rakel
Превод и предложение: Нона Григорова

http://svet-adonai.com/novoe-v-obrazovatelnoj-sisteme/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти