Позволете си да живеете

Published 09.02.2024 | By Йосиф

Позволете си да живеете

Автор: Нина Сумире

Един ден чух тези думи и те наистина отекнаха в мен. Откликнаха на реалността ми и живееха някъде дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Съдбата ни дава много повече добрини, отколкото вземаме, отколкото си позволяваме.

Отказваме, доброволно се отказваме. Или си забраняваме.

Забраната да се радваме, да сме здрави, отпочинали, вдъхновени, успешни, решителни, откриващи нови хоризонти за щастливи събития.

Животът е забранен. Какво е чувството?

Започнах да си задавам този въпрос след думите на една моя приятелка: „Животът е страдание, пречистване. Ако страдаш, това означава, че се развиваш, така иска Бог.”

Всичко щеше да е наред. Ако не бе друго. Но това мото е много ясно въплътено в ежедневието на моята приятелка. Щом я попитам за проблемите ѝ, отговорите са едни и същи: болест, кавги с мъжа, проблеми с децата, силна умора, проблеми в работата, ежедневни проблеми…

Много забележимо расте вътрешното недоволство. Не се променя, защото се движи от убеждението, че така иска Бог.

Наистина ли ни се изпращат „чрез кармата“ само негативните събития? А по същество са отрицателни? Може би са образователни?

По този начин наистина ще се уморите и разочаровате от живота, чакайки „всичко да свърши“, реагирайки с вътрешно „да“ на поредната причина да страдате.

Отказът от това, което те прави щастлива, което вдъхновява, изпълва, утешава, носи те към блажени състояния… Винаги или понякога.

Господ ли е против нас, здравите, отпочиналите, изпълнени с нови идеи и впечатления?

Против ли е да виждаме красотата на изгревите, тайнствените залези, против ли е да дишаме с любов, да вдишваме ароматите на цветята, да се любуваме на настъпващата пролет?

Против ли е да релаксираме с разходка, на излет, на поход, на дивана? Против мира и хармонията в нашето семейство ли е? Той против ли е да бъдем успешни, богати, реализирани в талантите си? Против ли е да сме красиви?

Понякога може да забележим, че сме си забранили много по най-различни причини:

– да се радваме на живота, когато сме преживели загубата на близки. След това съществуваме с години, без да живеем;

– никога не смеем да разкрием своите таланти и способности поради предразсъдъци относно нашето семейство, откъде произхождаме или поради възрастта, поради липса на определено образование. Тези, които обичам да чета – така наречената възраст ми е по-интересна заради гласа на мъдростта, която е видяла много и е направила много заключения. И много от моите автори са далеч от „мечтата“ да получат диплома на филолог. Защото писателската им душа е такава от раждането. Да, разбира се, спомниха си нещо, подобриха нещо в себе си. Но най-важното е, че си позволиха да живеят творчески живот, въпреки…

– никога не решавайте да живеете щастлив семеен живот поради чувство за вина или поради болка в миналото и страхове от бъдещето;

– можем да си забраним да получаваме подаръци, комплименти, помощ, да виждаме признаци на любов, на внимание, а след това се чувстваме самотни.

Но кой не ни дава всичко това? Бог, други хора, съдбата-карма, възрастта, „злополуки“, „просто се случи“?

Давано ни е. Но отворени ли са дланите ни? Отворено ли е сърцето ни?

Сега се сещам за напълно абсурдна за мен история. Беше поучително. Още ме е срам. Преди всичко пред себе си. За глупостта.

Веднъж чух от хора, които много уважавам, че само „материалисти“, хора далеч от духовността, пишат книги. Например, просто се погрижете за духовното, списъкът е ограничен.

Честно казано, не разбирах тогава наистина, както разбирам сега, че всичко, което се предполага като материално, може да бъде разрешено по напълно духовни начини. Е, не какви да е, но хубави материални неща, разбира се.

И тогава чух, че интернет е обител на злото. Това беше преди няколко години. Случи се с някаква „интересна“ моя версия.

И ето ме на тренировката на Олег Георгиевич Гадецки. Задавам въпроси за творчеството: да бъдеш или да не бъдеш. Можете ли да познаете, какво отговори той.

Талантите са ни дадени от Бог. Отказът от подаръци означава да не следвате пътя, предопределен за вас.

Стоя, роня сълзи: възможно ли е изобщо? Глупостта да е рядкост))

Ето защо е толкова важно да проверявате всяко знание със сърцето си.

Подходящо ли е за вас?

Може би вашият път е толкова усукан, че твърдата рамка, с която другият е толкова щастлив, не се вписва?

Позволете си да живеете…

Плачи под дъжда, ако искаш. А ако искате, тогава танцувайте.

Научете се да живеете още по-пълноценен живот след загуби. Живейте за себе си и заради този човек.

Разберете миналото си и не му давайте правото да диктува сценария на настоящето ви.

Научете се да приемате не само уроците на живота, но и неговите промени с почивка, празниците с радост, празниците с възможности.

Получавайте, получавайте, получавайте възможно най-много впечатления, образи, истории.

Припомняне на свежи спомени…

Как днешният залез ме прегърна. Колко нежна е целувката на вятъра по бузата. Колко чувствителна е кората на дървото, което внимателно сте докоснали. Колко топли и разбиращи са дланите на някой близък. Колко обещаваща е тази сутрин.

Защото един ден ще се запиташ: за какво си живял? Какъв беше живота ти?

За „вечната“ умора, болест, болка и страдание? За съжаленията, колко беше безвъзвратно загубено по спирките „твърде късно е за мен“, „не става дума за мен, не съм достоен“, „и без това нямаше да успея“?

А за да няма такива отговори, важно е, толкова е важно, да си позволиш да живееш. Не да съществуваш, не да оцеляваш, не само да преживяваш.

А да живееш.

С отворени длани за невероятни и прекрасни събития, с отворено сърце за любов и щастие.

От сега нататък.

Желая ви щастие!

https://absolutera.ru/article16320-razreshi-sebe-zhit

P.S. НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВСИЧКО СИ ИМА ДОБРИ И ЛОШИ СТРАНИ. И постоянно решавате, кои да използвате – няма универсални правила. Йосиф Йоргов

Позволете си да живеете

Позволете си да живеете

Позволете си да живеете

Автор: Нина Сумире

Един ден чух тези думи и те наистина отекнаха в мен. Откликнаха на реалността ми и живееха някъде дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Съдбата ни дава много повече добрини, отколкото вземаме, отколкото си позволяваме.

Отказваме, доброволно се отказваме. Или си забраняваме.

Забраната да се радваме, да сме здрави, отпочинали, вдъхновени, успешни, решителни, откриващи нови хоризонти за щастливи събития.

Животът е забранен. Какво е чувството?

Започнах да си задавам този въпрос след думите на една моя приятелка: „Животът е страдание, пречистване. Ако страдаш, това означава, че се развиваш, така иска Бог.”

Много забележимо расте вътрешното недоволство. Не се променя, защото се движи от убеждението, че така иска Бог.

Наистина ли ни се изпращат „чрез кармата“ само негативните събития? А по същество са отрицателни? Може би са образователни?

По този начин наистина ще се уморите и разочаровате от живота, чакайки „всичко да свърши“, реагирайки с вътрешно „да“ на поредната причина да страдате.

Отказът от това, което те прави щастлива, което вдъхновява, изпълва, утешава, носи те към блажени състояния… Винаги или понякога.

Господ ли е против нас, здравите, отпочиналите, изпълнени с нови идеи и впечатления?

Понякога може да забележим, че сме си забранили много по най-различни причини:

– да се радваме на живота, когато сме преживели загубата на близки. След това съществуваме с години, без да живеем;

– никога не решавайте да живеете щастлив семеен живот поради чувство за вина или поради болка в миналото и страхове от бъдещето;

– можем да си забраним да получаваме подаръци, комплименти, помощ, да виждаме признаци на любов, на внимание, а след това се чувстваме самотни.

Но кой не ни дава всичко това? Бог, други хора, съдбата-карма, възрастта, „злополуки“, „просто се случи“?

Давано ни е. Но отворени ли са дланите ни? Отворено ли е сърцето ни?

Сега се сещам за напълно абсурдна за мен история. Беше поучително. Още ме е срам. Преди всичко пред себе си. За глупостта.

И тогава чух, че интернет е обител на злото. Това беше преди няколко години. Случи се с някаква „интересна“ моя версия.

И ето ме на тренировката на Олег Георгиевич Гадецки. Задавам въпроси за творчеството: да бъдеш или да не бъдеш. Можете ли да познаете, какво отговори той.

Талантите са ни дадени от Бог. Отказът от подаръци означава да не следвате пътя, предопределен за вас.

Стоя, роня сълзи: възможно ли е изобщо? Глупостта да е рядкост))

Ето защо е толкова важно да проверявате всяко знание със сърцето си.

Подходящо ли е за вас?

Може би вашият път е толкова усукан, че твърдата рамка, с която другият е толкова щастлив, не се вписва?

Позволете си да живеете…

Плачи под дъжда, ако искаш. А ако искате, тогава танцувайте.

Научете се да живеете още по-пълноценен живот след загуби. Живейте за себе си и заради този човек.

Разберете миналото си и не му давайте правото да диктува сценария на настоящето ви.

Научете се да приемате не само уроците на живота, но и неговите промени с почивка, празниците с радост, празниците с възможности.

Получавайте, получавайте, получавайте възможно най-много впечатления, образи, истории.

Припомняне на свежи спомени…

Защото един ден ще се запиташ: за какво си живял? Какъв беше живота ти?

А за да няма такива отговори, важно е, толкова е важно, да си позволиш да живееш. Не да съществуваш, не да оцеляваш, не само да преживяваш.

А да живееш.

С отворени длани за невероятни и прекрасни събития, с отворено сърце за любов и щастие.

От сега нататък.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article16320-razreshi-sebe-zhit

P.S. НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВСИЧКО СИ ИМА ДОБРИ И ЛОШИ СТРАНИ. И постоянно решавате, кои да използвате – няма универсални правила. Йосиф Йоргов

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов