Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6406107
Users Today : 164
This Month : 7068
This Year : 191872
Views Today : 1549
Who's Online : 12
free counters

Моментът на твоята Сила

Моментът на твоята Сила

Моментът на твоята Сила

Автор: Nina Sumire

Наскоро гледах филм, който ме трогна с един епизод. Именно трогна, а не развълнува, не засегна. А това е великото на изкуството – да трогва сърцата, да ги стопля, да дава полезни поводи за размисъл, указвайки пътя към вдъхновението, към здравия смисъл.
В епизода на филма, млади спортистки (бяха пет, доколкото помня) бягат по кръг на стадиона, готвейки се за предстоящо, много важно, струващо си усилията, съревнование. Две от тях разговарят, колко е тежко да бягат и си признават, че им се иска, да избягат от тренировката, „да духнат“ през отворената врата, да се скрият от постоянните натоварвания.
Едно от момичетата, чувайки този разговор, прави точно това: избягва през вратата на стадиона. Там, където е смятала, че е свободна.
Но едно нещо е, да казваш, да признаеш сама на себе си, на другите, че си уморена, гладна, разстроена, изтощена. А да продължаваш своя труд, защото имаш цел. А съвсем друго – действително да „духнеш“.
Намериха избягалото момиче в средата на улицата. Коли сноват насам-натам, а тя не е намерила сили, да стигне до другия край, докато светофара е бил зелен. И вече се усъмнила: каква е ползата от този лек, обходен път? Неин ли е този избор? Или е следствие от минутна, секундна слабост? В крайна сметка, другите момичета намират разочарованата бегълка и нежно ѝ помагат, да се върне на старта.
Всеки от нас си има свои трудности. Лични, професионални, семейни, здравословни, емоционални. И да, уморяваме се, става ни студено и самотно, можем, да бъдем объркани, изтощени и разочаровани, можем, да не забелязваме перспектива, сега или в бъдещето. Може да ни се прииска, да се предадем, да отпуснем ръце и да се дадем на отчаяние или униние, на тъга и безнадежност.
И в този момент, ще ни се струва, че упоритото бягане в кръг, е безполезно, като катерица в колело. А истинската свобода е извън стадиона. Да се предадеш и да зарежеш отношения. Да се поддадеш на емоциите и да накрещиш такова, че после и на теб да не ти харесва. Да се предадеш и да престанеш, да твориш според сърцето си. Да се предадеш и да стоиш встрани, да престанеш, да пишеш, да създаваш, да твориш, да чистиш, да готвиш. Да се предадеш и да престанеш, да се грижиш за здравето си.
Но какво толкова има зад тази толкова примамлива врата? Твой ли е такъв път? Ако е такъв – дерзай, водите смела съвест. Случва се и такова, да бягаш не по твоя стадион или изобщо, да не ти е нужен стадион.
Но се случва и такова, че точно това да е твоя път, твоите ежедневни тренировки за сърцето, труд над човечността, възможност да вдъхновяваш другите, тези, които искат, да продължат, но им се струва, че не са им останали сили. А ти им даваш пример, усмивка за бъдещи подвизи. Или, на свой ред, търсиш, някой, да те вдъхнови.
Всички сме заедно в това усилие по човещина. Свързани сме по удивителен начин и си влияем едни на други. Няма излишни, маловажни, странни, не свои. Важен е всеки принос. Всякакъв, от разни страни, от разни полета, с разни вести. Всеки душевен подвиг. Дори да е малък и едва забележим. Дори да е необходим само на един, очакващ своя силен момент.
И още. Когато ми се иска, да се предам описания смисъл, си напомням: да, уморена си, боли. Устискай докрай, бъди във всичко това. Но това е всичко. Спомни си, какво има извън вратата, прегледай бъдещето, прегледай, за какво ще съжаляваш, ако се откажеш.
И продължавай своя път с усмивка, със сълзи, със съмнения, с емоции до червено, поне с нещо. Но продължавай. Точно това е тази тайнствена зона за израстване. Точката изграждаща личността. Където се обединява силата с истината.
И да, вярвам упорито, зная решително, разбирам еднозначно: не сме от тези, които се предаваме.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12713-moment-tvoey-sily
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: