Голямата любов има сила (и е жестока)

Голямата любов има сила (и е жестока)

Published 27.03.2024 | By Йосиф

Голямата любов има сила (и е жестока)

Истинската любов е многостранна и дълбока. Понякога дори ни е трудно да приемем тази дълбочина…

Голямата любов има сила. И тя е жестока. Евтината любов е мека, не понася страданието. Понякога човек не може да понесе силата на голямата любов и започва да плаче. Тогава някой не издържа, отива при този човек и се опитва да го утеши. Той го утешава не защото има нужда от това. Той го утешава, защото той самият има нужда от това. Този вид любов е слаба. Тя се намесва в душата на другия, без да се съобразява с това, което служи на душата му. Трябва да се научим да толерираме страданието на другите, без да се намесваме.

Библията има чудесен пример за това. Бог нанесе тежък удар на Йов. Всичките му деца умряха. Тялото му беше покрито с рани и той седеше върху купчина тор. Тогава негови приятели дойдоха да го утешат. И какво направиха? Те седнаха на известно разстояние и не казаха нито дума седем дни. Беше силната любов.

Ако един лекар докато оперира избухне в ридания, той може да е много кротък, но вече не може да оперира. За да помогнем в лицето на голямо страдание, трябва да достигнем по-високо ниво. На това ниво сме лишени от емоции, но пълни с любов. Добрият опериращ лекар не показва емоции, но е пълен с любов. Следователно, той може да оперира. Помощникът, който наистина иска да помогне, трябва да може да издържи на страданието, без да позволява да бъде въвлечен в него. Ако понесе страданието, той дава сила на другия, въпреки че не се намесва.

Този, който има проблем, може да го понесе само той. Ако друг иска да го носи вместо него, тогава той остава слаб. Можем например да наблюдаваме това в нас, а аз го разпознавам в себе си: ако видя нещо в някой друг и непременно искам да му го кажа, но се сдържам и не го казвам, това ми струва усилия. Силата, която ми коства тази сдържаност, се превръща в сила за него. Изведнъж му хрумва, каквото исках да му кажа. Тъй като тази мисъл му идва сама, той може да я приеме.

Ако не издържам и искам да му кажа нещо, чувствам облекчение, че съм му го казал. Но аз отнемам властта му. Дори това, което исках да кажа, да е правилно, той не може да го приеме, защото идва отвън. Така че този вид сдържаност е основата на уважението, основата на любовта.

Берт Хелингер, Любовта на духа
Превод: Йосиф Йоргов

https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/03/u-bolshoj-lyubvi-est-sila-i-ona-zhestoka/